29.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 181/4

(1)

Съюзът си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което да е осигурено свободното движение на хора, а достъпът до правосъдие да бъде улеснен, по-специално посредством принципа на взаимно признаване на съдебните и извънсъдебните решения по граждански дела. С оглед на постепенното изграждане на това пространство Съюзът следва да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранични последици, по-специално когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2)

Член 81, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда, че съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранични последици се основава на принципа на взаимно признаване на съдебните и извънсъдебните решения.

(3)

В едно общо пространство на правосъдие без вътрешни граници от изключително значение са разпоредбите за осигуряване на бързо и лесно признаване и, когато е приложимо, изпълнение в друга държава членка на мерките за осигуряване на защита, постановени в дадена държава членка, за да се гарантира, че защитата, предоставена на физическо лице в една държава членка, се запазва и продължава във всяка друга държава членка, в която това лице пътува или се е преместило.Следва да се направи необходимото законното упражняване от гражданите на Съюза на правото им да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки в съответствие с член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 21 от ДФЕС да не води до загуба на тази защита.

(4)

Взаимното доверие в правораздаването в Съюза и целта движението на мерките за осигуряване на защита в Съюза да става по-бързо и да е свързано с по-малко разходи са основание за установяване на принципа, според който постановените в една държава членка мерки за осигуряване на защита се признават във всички други държави членки без необходимост от специална процедура. Поради това мярка за осигуряване на защита, постановена в една държава членка („държава членка по произход“), следва да бъде разглеждана като постановена в държавата членка, в която се търси признаването ѝ („сезирана държава членка“).

(5)

С оглед на постигане на целта за свободно движение на мерките за осигуряване на защита е необходимо и целесъобразно нормите, уреждащи признаването и — когато е приложимо — изпълнението на мерките за осигуряване на защита, да се уреждат с правен акт на Съюза, който е обвързващ и се прилага пряко.

(6)

Настоящият регламент следва да се прилага за мерки за осигуряване на защита, постановени с оглед на защитата на дадено лице, когато съществуват сериозни основания да се смята, че неговият живот, физическа или психическа неприкосновеност, лична свобода, сигурност или сексуална неприкосновеност са изложени на риск, например за предотвратяване на всякакви форми на насилие, основано на пола, или насилие при близки взаимоотношения, като физическо насилие, тормоз, сексуална агресия, преследване, сплашване или други форми на непряка принуда. Важно е да се подчертае, че настоящият регламент се прилага за всички жертви, независимо дали са жертви на насилие, основано на пола.

(7)

Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления (3) гарантира, че жертвите на престъпления получават подходяща информация и подкрепа.

(8)

Настоящият регламент допълва Директива 2012/29/ЕС. Фактът, че дадено лице е обект на мярка за осигуряване на защита, постановена по гражданско дело, не възпрепятства лицето да бъде определено като „жертва“ по смисъла на горепосочената директива.

(9)

Обхватът на настоящия регламент попада в сферата на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси по смисъла на член 81 от ДФЕС. Настоящият регламент се прилага само по отношение на мерките за осигуряване на защита, постановени по граждански дела. Мерките за защита, постановени по наказателни дела, са предмет на Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно европейската заповед за защита (4).

(10)

Понятието „граждански дела“ следва да се тълкува самостоятелно в съответствие с принципите на правото на Съюза. Гражданското, административното или наказателното естество на органа, който постановява мярката за осигуряване на защита, следва да не бъде определящо, когато се преценява дали мярката за осигуряване на защита има граждански характер.

(11)

Настоящият регламент не следва да засяга действието на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (5) (Регламент „Брюксел IIа“). Решенията, взети съгласно Регламент „Брюксел IIа“, следва да продължат да бъдат признавани и изпълнявани по силата на този регламент.

(12)

Настоящият регламент е съобразен с различните правни традиции на държавите членки и не засяга националните системи за постановяване на мерки за осигуряване на защита. Настоящият регламент не задължава държавите членки да изменят националните си системи, за да могат да постановяват мерки за осигуряване на защита по граждански дела, или да въведат мерки за осигуряване на защита по граждански дела за целите на прилагането на настоящия регламент.

(13)

За да се вземат предвид различните видове органи, които постановяват мерки за осигуряване на защита по граждански дела в държавите членки, и за разлика от другите области на съдебно сътрудничество, настоящият регламент следва да се прилага за решенията както на съдебните органи, така и на административните органи, при условие че последните предоставят гаранции по отношение най-вече на своята безпристрастност и на правото на страните на съдебен контрол. В никакъв случай полицейските органи не следва да се смятат за издаващи органи по смисъла на настоящия регламент.

(14)

Въз основа на принципа на взаимно признаване мерките за осигуряване на защита по граждански дела, постановени в държавата членка по произход, следва да бъдат признавани в сезираната държава членка като мерки за осигуряване на защита по граждански дела в съответствие с настоящия регламент.

(15)

В съответствие с принципа на взаимно признаване признаването съответства на срока на мярката за осигуряване на защита.Същевременно, като се имат предвид разнообразието от мерки за осигуряване на защита, съобразно законодателството на държавите членки, по-специално по отношение на срока, и фактът, че настоящият регламент по принцип ще се прилага при спешни ситуации, последиците от признаването съгласно настоящия регламент по изключение следва да са ограничени до срок от 12 месеца от издаването на удостоверението, предвидено в настоящия регламент, независимо от това дали самата мярка за осигуряване на защита (без значение дали е временна, срочна или безсрочна) е с по-дълъг срок.

(16)

Когато срокът на мярката за осигуряване на защита надхвърля дванадесетмесечния срок, ограничението на действието на признаването по настоящия регламент следва да не засяга правото на лицето, ползващо се от защита, да се позове на мярката за осигуряване на защита по силата на друг наличен правен акт на Съюза, който предвижда признаване, или да поиска национална мярка за осигуряване на защита в сезираната държава членка.

(17)

Ограничаването на последиците от признаването е извънредно поради специфичното естество на предмета на настоящия регламент и следва да не служи като прецедент за други инструменти в областта на гражданското и търговското право.

(18)

Настоящият регламент следва да урежда единствено признаването на задължението, наложено с мярката за осигуряване на защита. С него не следва да се регламентират процедурите за налагане или изпълнение на мярката за осигуряване на защита и той не следва да се отнася за потенциалните санкции, които могат да бъдат наложени, ако в сезираната държава членка бъде нарушено задължението, постановено с мярката за осигуряване на защита. Тези въпроси са предмет на правото на въпросната държава членка. Независимо от това, в съответствие с общите принципи на правото на Съюза, и по-специално с принципа на взаимно признаване, държавите членки трябва да направят необходимото признатите по силата на настоящия регламент мерки за осигуряване на защита да могат да бъдат приведени в действие в сезираната държава членка.

(19)

Мерките за осигуряване на защита, обхванати от настоящия регламент, следва да предоставят защита на дадено лице по местоживеене или месторабота, или на друго място, което лицето посещава редовно, като например дома на близки роднини или училището или учебното заведение, посещавано от детето му. Независимо дали това място или площта на зоната, обхванати от мярката за осигуряване на защита, са описани в тази мярка под формата на един или повече конкретни адреси или чрез посочване на ограничена зона, до която лицето, създаващо заплаха, няма право съответно да се приближава или да влиза в нея (или и двете), признаването на задължението, наложено с мярката за осигуряване на защита, се отнася до предназначението на това място за лицето, което се ползва от защита, а не толкова до конкретния адрес.

(20)

Предвид посоченото по-горе и при условие че са запазени естеството и съществените елементи на мярката за осигуряване на защита, компетентният орган в сезираната държава членка следва да има правото да коригира фактическите елементи на мярката за осигуряване на защита, ако такава корекция е необходима, за да може признаването на мярката за осигуряване на защита да е ефективно от практическа гледна точка в сезираната държава членка. Фактическите елементи включват адреса, общото местоположение или минималното разстояние, което лицето, създаващо заплаха, трябва да спазва по отношение на защитеното лице, адреса или общото местоположение. Видът и гражданското естество на мярката за осигуряване на защита обаче не могат да бъдат засегнати от въпросната корекция.

(21)

За да се улесни коригирането на мярката за осигуряване на защита, в удостоверението следва да се отбележи дали адресът, посочен в мярката за осигуряване на защита, се отнася за местоживеенето, местоработата или място, което лицето, ползващо се от защита, посещава редовно. Освен това, ако е уместно, в удостоверението следва също да бъде отбелязана ограничената зона (приблизителният радиус от определения адрес), за която се отнася задължението, което мярката за осигуряване на защита налага на лицето, създаващо заплаха.

(22)

За улесняване на свободното движение на мерките за осигуряване на защита в рамките на Съюза, с настоящия регламент следва да се въведе единен модел на удостоверение и да се предвиди многоезичен стандартен формуляр за тази цел. При поискване от лицето, което се ползва от защита, издаващият орган следва да издаде удостоверението.

(23)

Многоезичният стандартен формуляр за удостоверението следва да съдържа възможно най-малък брой полета за свободен текст, така че посредством стандартния формуляр на съответния език в повечето случаи да може да се предоставя превод или транслитерация, без това да води до разходи от страна на защитеното лице. Евентуалните разходи за необходимия превод на текст, който излиза извън рамките на многоезичния стандартен формуляр, трябва да се разпределят съгласно предвиденото в правото на държавата членка по произход.

(24)

Ако в удостоверението се съдържа свободен текст, компетентният орган на сезираната държава членка следва да определи дали се изисква превод или транслитерация. Това следва да не възпрепятства лицето, ползващо се от защита, или издаващия орган на държавата членка по произход да представят превод или транслитерация по собствена инициатива.

(25)

За да се гарантира, че правата на защита на лицето, създаващо заплаха, са спазени, ако мярката за осигуряване на защита е била постановена при неявяване на ответната страна или по силата на процедура, която не изисква предварителното уведомяване на въпросното лице („едностранно производство“), удостоверението може да бъде издадено само ако въпросното лице е имало възможността да се погрижи за своята защита по отношение на мярката за осигуряване на защита. Въпреки това, за да се избегне заобикалянето и като се има предвид обичайният спешен характер на случаите, при които са необходими мерки за осигуряване на защита, следва да не е наложително срокът за предявяване на такава защита да е изтекъл, преди удостоверението да може да бъде издадено. Удостоверението следва да се издава веднага след като мярката за осигуряване на защита стане изпълнима в държавата членка по произход.

(26)

С цел яснота и бързина в настоящия регламент се предвижда използването на прости и бързи методи за довеждане на процесуалните стъпки до знанието на лицето, създаващо заплаха. Тези конкретни методи за уведомяване следва да се използват само за целите на настоящия регламент поради особения характер на неговия предмет, като същевременно следва да не служат като прецедент за други правни инструменти в областта на гражданското и търговското право и следва да не засягат задълженията на държава членка по отношение на връчването в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански дела, произтичащи от двустранни или многостранни конвенции, сключени между тази държава членка и трета държава.

(27)

Когато удостоверението се довежда до знанието на създаващото заплаха лице, както и когато се коригират фактическите елементи на мярката за осигуряване на защита в сезираната държава членка, се отделя специално внимание на интереса на лицето, ползващо се от защита, да не се разкриват неговото местонахождение или други данни за контакт. Тези данни следва да не се съобщават на лицето, създаващо заплаха, освен ако съобщаването не е необходимо за спазването или изпълнението на мярката за осигуряване на защита.

(28)

Издаването на удостоверението следва да не подлежи на обжалване.

(29)

Удостоверението следва да може да се поправя, ако поради очевидна грешка или неточност, като печатна грешка или грешка при транскрибиране или копиране, то не отразява правилно мярката за осигуряване на защита, или следва да може да се оттегля, ако е било очевидно погрешно издадено, например когато е използвано за мярка извън обхвата на настоящия регламент или е било издадено в нарушение на изискванията за издаването му.

(30)

Издаващият орган на държавата членка по произход, при поискване, следва да окаже съдействие на лицето, ползващо се от защита, да получи информация за органите на сезираната държава членка, пред които мярката за осигуряване на защита трябва да бъде предявена или за която трябва да се иска изпълнение.

(31)

За доброто функциониране на правосъдието следва да не се постановяват противоречащи си решения в две различни държави членки. За тази цел в настоящия регламент следва да е предвидено основание за отказ на признаването и/или изпълнението на мярка за осигуряване на защита по искане на лицето, създаващо заплаха, в случай на противоречие с решение, постановено или признато в сезираната държава членка.

(32)

По съображения, свързани с обществения интерес, при изключителни обстоятелства съдебните органи на сезираната държава членка следва да имат право да откажат признаване или изпълнение на мярка за осигуряване на защита, когато изпълнението ѝ би било в явно несъответствие с обществения ред на съответната държава членка. Съдебните органи следва обаче да не могат да използват изключението за обществения ред с цел да откажат признаването или изпълнението на мярка за осигуряване на защита, ако това би било в противоречие с установените права в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално с член 21 от нея.

(33)

При спиране или оттегляне на мярката за осигуряване на защита или при оттегляне на удостоверението в държавата членка по произход компетентният орган на сезираната държава членка, при представяне на съответното удостоверение, следва да спре или да оттегли действието на признаването и — ако е приложимо — изпълнението на мярката за осигуряване на защита.

(34)

Лицето, ползващо се от защита, следва да има ефективен достъп до правосъдие в други държави членки. За да се осигури този ефективен достъп в рамките на производствата, обхванати от настоящия регламент, правна помощ трябва да се предоставя в съответствие с Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове (6).

(35)

За улесняване на прилагането на настоящия регламент от държавите членки следва да се изисква да предоставят определена информация относно своите национални правила и производства по отношение на мерките за осигуряване на защита по граждански дела в рамките на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение 2001/470/ЕО на Съвета (7). Достъпът до информацията, предоставяна от държавите членки, следва да бъде осигурен посредством европейския портал за електронно правосъдие.

(36)

С цел осигуряване на еднакви условия за прилагането на настоящия регламент на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на изготвянето и последващите изменения на формулярите, предвидени в настоящия регламент. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (8).

(37)

За приемането на актове за изпълнение за изготвянето и последващи изменения на формулярите, предвидени в настоящия регламент, следва да се използва процедурата по разглеждане.

(38)

Настоящият регламент спазва основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз. По-специално чрез него се цели да се гарантират правата на защита и на справедлив процес, установени в членове 47 и 48 от Хартата. Настоящият регламент следва да се прилага в съответствие с посочените права и принципи.

(39)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно установяването на правила за прост и бърз механизъм за признаването на мерките за осигуряване на защита, постановени по граждански дела в държава членка, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(40)

В съответствие с член 3 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, посочените държави членки уведомиха за желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент.

(41)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него и неговото прилагане.

(42)

Европейският надзорен орган по защита на данните прие становище на 17 октомври 2011 г. (9) на основание член 41, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (10),

1)

„мярка за осигуряване на защита“ означава всяко решение, независимо от наименованието му, постановено от издаващия орган на държавата членка по произход в съответствие с националното ѝ право и пораждащо едно или повече от следните задължения за лицето, създаващо заплаха, с оглед на защитата на друго лице, когато е възможно неговата физическа или психическа неприкосновеност да са изложени на риск:

2)

„лице, което се ползва от защита“ означава физическо лице, което е обект на защита, предоставена с мярка за осигуряване на защита;

3)

„лице, създаващо заплаха“ означава физическо лице, на което са наложени едно или повече задължения, посочени в точка 1;

4)

„издаващ орган“ означава всеки съдебен орган или всеки друг орган, определен от държава членка като компетентен по въпросите, които попадат в обхвата на настоящия регламент, при условие че този друг орган предоставя гаранции на страните по отношение на безпристрастността и че неговите решения по отношение на мярката за осигуряване на защита, съгласно законодателството на държава членка, в която той упражнява дейност, могат да бъдат обект на контрол от съдебен орган и имат подобна сила и действие като тези на решение на съдебен орган по същия въпрос;

5)

„държава членка по произход“ означава държавата членка, в която е постановена мярката за осигуряване на защита;

6)

„сезирана държава членка“ означава държавата членка, в която се търси признаване и, когато е приложимо, изпълнение на мярката за осигуряване на защита.

а)

копие от мярката за осигуряване на защита, което удовлетворява условията, необходими за удостоверяване на неговата истинност;

б)

удостоверението, издадено в държавата членка по произход съгласно член 5; и

в)

при необходимост транслитерация и/или превод на удостоверението в съответствие с член 16.

а)

наименование и адрес/данни за контакт на издаващия орган;

б)

регистрационен номер на досието;

в)

дата на издаване на удостоверението;

г)

данни относно лицето, което се ползва от защита: име, дата и място на раждане, ако са известни, и адрес за целите на уведомяването, както и ясно предупреждение, че този адрес може да бъде съобщен на лицето, създаващо заплаха;

д)

данни относно лицето, което създава заплаха: име, дата и място на раждане, ако са известни, и адрес за целите на уведомяването;

е)

цялата информация, необходима за изпълнение на мярката за осигуряване на защита, в т.ч., когато е приложимо, вида на мярката и наложеното с нея задължение на лицето, създаващо заплаха, като се уточни функцията на мястото и/или ограничената зона, до която на това лице се забранява съответно да се приближава или да влиза в нея;

ж)

срок на мярката за осигуряване на защита;

з)

срок на последиците от признаването съгласно член 4, параграф 4;

и)

декларация, че изискванията, установени в член 6, са изпълнени;

й)

информация за правата, предоставени съгласно членове 9 и 13;

к)

за по-лесно цитиране — пълното заглавие на настоящия регламент.

а)

се поправя, когато поради печатна грешка е налице несъответствие между мярката за осигуряване на защита и удостоверението; или

б)

се оттегля, ако е очевидно, че е издадено неправомерно, като се отчитат изискванията, установени в член 6, и обхватът на настоящия регламент.

а)

явно противоречи на обществения ред на сезираната държава членка; или

б)

е несъвместимо със съдебно решение, постановено или признато в сезираната държава членка.

а)

кои органи са компетентни по въпросите, попадащи в обхвата на настоящия регламент, като при необходимост уточняват:

б)

езика или езиците, които се приемат за преводи, както е посочено в член 16, параграф 1.