27.6.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 176/1 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 575/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 26 юни 2013 година
относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта за законодателен акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1) |
В декларацията на Г-20 от 2 април 2009 г. относно укрепването на финансовата система се настоява за съгласувани в международен план усилия за повишаване на прозрачността и засилване на отчетността и регулирането чрез подобряване на количеството и качеството на капитала в банковата система, след като бъде осигурено икономическото възстановяване. В декларацията се призовава и за въвеждането на допълнителна мярка, която не зависи от риска, за ограничаване на ливъриджа в банковата система, както и за разработването на рамка за по-устойчиви ликвидни буфери. В отговор на предоставения от Г-20 мандат, през септември 2009 г. Групата на управители на централни банки и ръководители на надзорни органи постигна съгласие по редица мерки за засилване на регулирането на банковия сектор. Тези мерки бяха утвърдени от ръководителите на държавите от Г-20 на срещата на високо равнище в Питсбърг от 24 и 25 септември 2009 г. и подробно представени през декември 2009 г. През юли и септември 2010 г. Групата на управители на централни банки и ръководители на надзорни органи излезе с две допълнителни съобщения относно разработването и калибрирането на тези нови мерки, а през декември 2010 г. Базелският комитет по банков надзор публикува окончателните мерки, известни като рамката Базел III. |
(2) |
Групата на високо равнище по въпросите на финансовия надзор в ЕС, председателствана от Жак дьо Ларозиер (наричана по-долу "групата дьо Ларозиер"), прикани Съюза да разработи по-хармонизирани инструменти за финансово регулиране. Във връзка с бъдещата архитектура на европейските надзорни органи Европейският съвет от 18 и 19 юни 2009 г. също подчерта необходимостта от създаване на „единен европейски наръчник“, приложим за всички кредитни институции и инвестиционни посредници на вътрешния пазар. |
(3) |
Както се посочва в доклада на групата "дьо Ларозиер“ от 25 февруари 2009 г. (наричан по-долу "докладът" дьо Ларозиер"), "дадена държава членка следва да бъде в състояние да приеме по-строги национални регулаторни мерки, които се считат за подходящи на национално ниво за поддържане на финансовата стабилност, при условие че се спазват принципите на вътрешния пазар и договорените минимални основни стандарти". |
(4) |
Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (3) и в Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (4) бяха неколкократно съществено изменяни. Много от разпоредбите на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО са приложими както за кредитните институции, така и за инвестиционните посредници. От съображения за яснота и с цел да се осигури последователното прилагане на тези разпоредби, те следва да се обединят в нови правни актове, приложими както към кредитните институции, така и към инвестиционните посредници, а именно настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от (5). За по-голяма достъпност разпоредбите на приложенията към директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО следва да бъдат включени в постановителната част на Директива 2013/36/ЕС и на настоящия регламент. |
(5) |
Настоящият регламент и Директива 2013/36/ЕС заедно следва да съставляват правната рамка, уреждаща правилата за достъпа до осъществяване на дейност за кредитни институции и инвестиционни посредници (наричани по-долу заедно "институциите"), както и приложимите за тях надзорна рамка и пруденциални правила. Поради това настоящият регламент следва да се разглежда съвместно с посочената директива. |
(6) |
Директива 2013/36/ЕС, основаваща се на член 53, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), следва, наред с другото, да съдържа разпоредбите, уреждащи правилата за достъпа до осъществяване на дейност от институциите, условията и реда за тяхното управление и надзорната рамка, като например разпоредби, уреждащи лицензирането на дейността, придобиването на квалифицирано дялово участие, упражняването на свободата на установяване и на предоставяне на услуги, правомощията на компетентните органи на държавата членка по произход и приемащата държава членка в това отношение, както и относно началния капитал и надзорния преглед на институциите. |
(7) |
Настоящия регламент следва, наред с другото, да съдържа пруденциалните изисквания за институциите, които се ограничават до функционирането на пазарите на банкови и финансови услуги и имат за цел да се гарантира финансовата стабилност на участниците на тези пазари, както и високо ниво на защита на инвеститорите и вложителите. Настоящият регламент има за цел да допринесе осезаемо за безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар и поради това следва да се основава на разпоредбите на член 114 ДФЕС, тълкувани в съответствие с трайната практика на Съда на Европейския съюз. |
(8) |
Въпреки че директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО хармонизираха до известна степен правилата на държавите членки в областта на пруденциалния надзор, те съдържат значителен брой варианти и възможности държавите членки да налагат по-строги правила от установените в тях. Това води до различия между националните правила, които биха могли да възпрепятстват трансграничното предоставяне на услуги и свободата на установяване и по този начин да създадат пречки за безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар. |
(9) |
От съображения за правна сигурност и поради необходимостта от равнопоставеност в рамките на Съюза прилагането на единен набор от правила за всички участници на пазара е ключов елемент за функционирането на вътрешния пазар. За да се избегнат нарушения на функционирането на пазара и случаите на регулаторен арбитраж, минимални пруденциални изисквания следва да гарантират максимална хармонизация. Поради това преходните периоди, предвидени в настоящия регламент, са изключително важни за гладкото въвеждане на настоящия регламент и за избягване на несигурност на пазарите. |
(10) |
Във връзка с работата на Групата по прилагане на стандарти към Базелския комитет по банков надзор (БКБН) по отношение на мониторинга и прегледа на прилагането на рамката Базел III от държавите членки, Комисията следва периодично да предоставя актуализирани доклади, най-малкото след публикуването от БКБН на всеки доклад за напредъка, свързани с прилагането и въвеждането на национално равнище на рамката Базел III в други основни юрисдикции, включително оценка на съгласуваността на законодателството или разпоредбите на другите държави с международните минимални стандарти, за да се установят различия, които биха могли да породят опасения относно условията на равнопоставеност. |
(11) |
Следователно, за да се отстранят пречките пред търговията и нарушенията на конкуренцията в резултат на различията между националните правни уредби, както и за да не се позволи появата на нови възможни пречки пред търговията и съществени нарушения на конкуренцията, е необходимо да се приеме регламент, с който се установяват единни правила, приложими във всички държави членки. |
(12) |
Оформянето на пруденциалните изисквания под формата на регламент би гарантирало, че тези изисквания ще бъдат пряко приложими. Така ще се осигурят еднакви условия и ще се предотврати възникването на разминаващи се национални изисквания вследствие на транспонирането на директива. В резултат на настоящия регламент всички институции ще спазват едни и същи правила в целия Съюз, което ще засили и доверието в стабилността на институциите, особено по време на криза. Приемането на регламент ще намали също така регулаторната сложност и разходите на дружествата за спазване на нормативната уредба, особено за институциите с трансгранична дейност, както и ще допринесе за премахване на нарушенията на конкуренцията. По отношение на спецификите на пазарите на недвижимо имущество, които се характеризират със свойствено за всяка държава членка, регион или местен район икономическо развитие и правна уредба, компетентните органи следва да имат право да определят по-високи рискови тегла или да прилагат, в зависимост от случаите на неизпълнение и очакваното развитие на пазара, по-стриктни критерии за експозициите, обезпечени с ипотеки върху недвижимо имущество в дадени области. |
(13) |
Компетентните органи или държавите членки следва да могат да налагат национални правила, при условие че те не са несъвместими с настоящия регламент, в областите, които не са обхванати от него, например динамичното провизиране, разпоредбите относно националните схеми за покрити облигации които не се отнасят до третирането на тези облигации съгласно установените в настоящия регламент правила, придобиването и притежаването на дялови участия, както във финансовия, така и в нефинансовия сектор за цели, които нямат отношение към пруденциалните изисквания, определени в настоящия регламент. |
(14) |
Най-важните препоръки в доклада „дьо Ларозиер“, намерили приложение в Съюза на по-късен етап, бяха създаването на „единен европейски наръчник“ и на европейска рамка за макропруденциален надзор, като целта беше двата елемента заедно да осигурят финансова стабилност. Единният наръчник осигурява стабилна и единна регулаторна рамка, която способства за функционирането на вътрешния пазар и предотвратява възможностите за регулаторен арбитраж. В рамките на вътрешния пазар на финансови услуги обаче макропруденциалните рискове могат да се различават по редица начини и са свързани с характерни национални особености, които водят до различия, наблюдавани например в структурата и обема на банковия сектор в сравнение с икономиката като цяло и кредитния цикъл. |
(15) |
В настоящия регламент и в Директива 2013/36/ЕС се съдържат няколко инструмента за предотвратяване и редуциране на макропруденциалните и системните рискове, чрез които се осигурява гъвкавост, като едновременно с това се гарантира, че използването им подлежи на подходящ контрол, за да не се наруши функционирането на вътрешния пазар, като се извършва по прозрачен и последователен начин. |
(16) |
Когато макропруденциалните или системните рискове засягат една държава членка, компетентните или определените органи от съответната държава членка следва да имат възможност да предприемат действия по отношение на тези рискове, освен чрез предвидения в Директива 2013/36/ЕС инструмент буфер за системен риск, и чрез някои конкретни национални макропруденциални мерки, ако се прецени, че те са по-ефективни за преодоляването на тези рискове. Европейският съвет за системен риск (ЕССР), създаден с Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. (6) и Европейският надзорен орган (Европейски банков орган) (ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) (7), следва да имат възможност да предоставят становищата си относно това дали са изпълнени предпоставките за такива национални макропруденциални мерки и следва да има механизъм на Съюза, който да предотвратява въвеждането на национални мерки, когато има много сериозни доказателства, че не са налице съответните предпоставки. С настоящия регламент се установяват единни микропруденциални правила за институциите, като същевременно държавите членки запазват водеща роля при макропруденциалния надзор поради експертния си опит и съществуващите им задължения по отношение на финансовата стабилност. В този конкретен случай, тъй като решението за приемане на национални макропруденциални мерки включва определени оценки по отношение на рисковете, които могат в крайна сметка да засегнат макроикономическото, фискалното и бюджетното положение на съответната държава членка, е необходимо правомощието за отхвърляне на предложените на национално ниво макропруденциални мерки да бъде предоставено на Съвета в съответствие с член 291 ДФЕС, който действа по предложение на Комисията. |
(17) |
В случаите когато Комисията е представила на Съвета предложение за отхвърляне на национални макропруденциални мерки, Съветът следва да разгледа незабавно това предложение и да вземе решение дали да отхвърли или не националните мерки, като въпросът може да бъде подложен на гласуване по искане на държава членка или на Комисията в съответствие с Процедурния правилник на Съвета (8). В съответствие с член 296 ДФЕС Съветът следва да мотивира решението от гледна точка на условията за намеса, определени в настоящия регламент. Като се има предвид значението на макропруденциалния и на системния риск за финансовия пазар на засегнатата държава членка, а оттам и на нуждата от бързо реагиране, е важно срокът за това решение на Съвета да се определи на един месец. Ако след задълбочено разглеждане на предложението на Комисията за отхвърляне на предложената национална мярка Съветът стигне до заключението, че не са изпълнени определените в настоящия регламент условия за отхвърляне на национални мерки, той следва във всички случаи да посочи мотивите си по ясен и недвусмислен начин. |
(18) |
Държавите членки следва да могат да прилагат мерките, които считат за уместни, включително мерки за редуциране на макропруденциалния или системния риск в конкретна държава членка, до хармонизирането на ликвидните изисквания през 2015 г. и на отношението на ливъридж през 2018 г. |
(19) |
Буферите за системен риск или индивидуалните мерки, предприети от държавите членки за справяне със системните рискове, които ги заплашват, следва да могат да се прилагат за банковия сектор като цяло или за една или повече негови подгрупи, а именно подгрупи от институции, които показват сходни рискови профили при извършваната от тях стопанска дейност, или за експозициите към един или повече вътрешни икономически или географски сектори в рамките на банковия сектор. |
(20) |
Ако определените органи на две или повече държави членки установят едни и същи промени в проявлението на системен или макропруденциален риск, представляващ заплаха за финансовата стабилност на национално ниво във всяка от тези държави членки, и ако определените органи счетат, че срещу този риск би било по-добре да се предприемат национални мерки, държавите членки могат да подадат съвместно уведомление до Съвета, Комисията, ЕССР и ЕБО. При уведомяване на Комисията, Съвета, ЕССР и ЕБО държавите членки следва да представят подходящи доказателства, включително обосновката за съвместно уведомление. |
(21) |
Освен това на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приеме делегиран акт за временно увеличение на нивата на капиталовите изисквания, както и на изискванията за големи експозиции и за оповестяването. Тези разпоредби следва да се прилагат за период от една година, освен ако Европейският парламент или Съветът не възрази срещу делегирания акт в срок от три месеца. Комисията следва да посочи мотивите за използването на тази процедура. На Комисията следва да бъде предоставено единствено правомощието да налага по-строги пруденциални изисквания за експозиции, произтичащи от развитието на пазара в рамките на Съюза или извън него, което засяга всички държави членки. |
(22) |
Прегледът на макропруденциалните правила е обоснован, за да може Комисията да оцени, наред с другото, дали макропруденциалните инструменти в настоящия регламент и в Директива 2013/36/ЕС са ефективни, ефикасни и прозрачни, дали следва да се предложат нови инструменти, дали предвиденият в настоящия регламент или в Директива 2013/36/ЕС обхват и евентуалното припокриване на макропруденциалните инструменти за справяне със сходни рискове са подходящи и как международно приетите стандарти за системно значимите институции взаимодействат с настоящия регламент или на Директива 2013/36/ЕС. |
(23) |
Когато държавите членки приемат насоки от общ характер, по-специално в областите, в които приемането от Комисията на проекти за технически стандарти все още предстои, тези насоки не трябва да са в противоречие с правото на Съюза, нито да засягат прилагането му. |
(24) |
Настоящият регламент не препятства на държавите членки, когато е уместно, да налагат еквивалентни изисквания спрямо предприятията, които не попадат в обхвата му. |
(25) |
Общите пруденциални изисквания, предвидени в настоящия регламент, се допълват с индивидуални правила, които се определят от компетентните органи в резултат на постоянния надзорен преглед на отделни институции. Обхватът на подобни надзорни правила, следва, наред с другото, да бъде изложен в Директива 2013/36/ЕС, тъй като компетентните органи следва да могат самостоятелно да преценяват кои правила следва да бъдат наложени. |
(26) |
Настоящият регламент не следва да засяга способността на компетентните органи да налагат специфични, съобразени с рисковия профил на институциите изисквания в рамките на посочените в Директива 2013/36/ЕС надзорен преглед и оценка. |
(27) |
Регламент (ЕС) № 1093/2010 има за цел да се повиши качеството и да се постигне по-голяма последователност на националния надзор, както и да се подобри наблюдението и контролът върху трансграничните групи. |
(28) |
Предвид увеличения брой задачи, възложени на ЕБО с настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС, Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да направят необходимото за осигуряването на достатъчно човешки и финансови ресурси. |
(29) |
Регламент (ЕС) № 1093/2010 задължава ЕБО да предприема действия в съответствие с директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО. ЕБО трябва да предприема действия и в сферата на дейност на институциите във връзка с въпроси, които не са обхванати изрично от тези директиви, при условие че подобни действия са необходими, за да се гарантира ефективното и последователното прилагане на посочените директиви. Настоящият регламент следва да вземе предвид ролята и функцията на ЕБО и да улесни упражняването на правомощията му, изложени в Регламент (ЕС) № 1093/2010. |
(30) |
След периода на наблюдение и пълното въвеждане на изискването за ликвидно покритие в съответствие с настоящия регламент Комисията следва да се направи оценка дали предоставянето на ЕБО на право на инициатива за провеждането на обвързваща медиация по отношение на вземането на съвместни решения от компетентните органи съгласно членове 20 и 21 от настоящия регламентби улеснило практическото създаване и функциониране на обособени ликвидни подгрупи, както и да определи дали са изпълнени условията за специално вътрешногрупово третиране на трансгранични институции. Следователно, към този момент и като част от редовните доклади относно дейността на ЕБО съгласно член 81 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Комисията следва да проучи конкретно необходимостта от предоставянето на такива правомощия на ЕБО и да включи резултатите от това проучване в своя доклад, който следва да бъде придружен от подходящи законодателни предложения, ако е необходимо. |
(31) |
В доклада "дьо Ларозиер" се посочва, че микропруденциалният надзор не може да действа ефективно за запазване на финансовата стабилност без подходящо отчитане на процесите на макрониво, като макропруденциалното наблюдение и контрол се обезсмислят, ако не може да въздейства по някакъв начин върху надзора на микрониво. Тясното сътрудничество между ЕБО и ЕССР е от съществено значение, за да се осигури пълна ефективност на функционирането на ЕССР и на последващите действия, предприети в отговор на неговите предупреждения и препоръки. По-специално, ЕБО следва да може да предава на ЕССР цялата необходима информация, събрана от компетентните органи в съответствие със задълженията за отчитане, определени в настоящия регламент. |
(32) |
Предвид разрушителните последици от последната финансова криза, основните цели на настоящия регламент са насърчаване на икономически полезни банкови дейности, които служат на общото благо, и възпиране на неустойчиви финансови спекулации без реална добавена стойност. Това предполага всеобхватна реформа на начините, по които спестяванията се насочват към продуктивни инвестиции. За да се осигури устойчива и многообразна банкова среда в Съюза, компетентните органи следва да бъдат оправомощени да налагат по-високи капиталови изисквания за институциите със системно значение, които могат поради своите стопански дейности да представляват заплаха за световната икономика. |
(33) |
Необходими са еквивалентни финансови изисквания за институциите, които съхраняват парични средства или ценни книжа на свои клиенти, за да се осигурят сходни защитни механизми за вложителите и справедливи условия на конкуренция между съпоставими групи от институции. |
(34) |
Тъй като институциите на вътрешния пазар са в пряка конкуренция, изискванията за наблюдение следва да бъдат еквивалентни в целия Съюз, като се вземат предвид различните рискови профили на институциите. |
(35) |
Когато при упражняването на надзора е необходимо да се определи размерът на консолидирания собствен капитал на група от институции, изчисленията следва да се извършват в съответствие с настоящия регламент. |
(36) |
Съгласно настоящия регламент капиталовите изисквания се прилагат на индивидуална и консолидирана основа, освен ако компетентните органи не прилагат индивидуален надзор, когато счетат това за целесъобразно. Индивидуалният, консолидираният и трансграничният консолидиран надзор са полезни инструменти при наблюдението и контрола на институциите. |
(37) |
За да се осигури адекватна платежоспособност на институции в рамките на дадена група, от съществено значение е капиталовите изисквания да се прилагат въз основа на консолидираното финансово състояние на тези институции в групата. За да се осигури правилно разпределение на собствения капитал в рамките на групата и неговата наличност за защита на спестяванията при необходимост, капиталовите изисквания следва да се прилагат спрямо отделните институции в рамките на дадена група, освен когато тази цел може да бъде постигната ефективно по друг начин. |
(38) |
Малцинствените участия, произтичащи от междинните финансови холдинги, за които се прилагат изискванията на настоящия регламент на подконсолидирана основа, също могат да бъдат допустими (в рамките на съответните лимити) за включване в състава на базовия собствен капитал от първи ред на групата на консолидирана основа, тъй като и базовият собствен капитал от първи ред на междинния финансов холдинг, съставен от малцинствените участия, и частта от същия този капитал, собственост на дружеството майка, в еднаква степен поемат загубите, понесени от техните дъщерни предприятия, когато възникват такива. |
(39) |
Използването на точно определен счетоводен метод за изчисляване на собствения капитал, неговата адекватност спрямо рисковата експозиция на дадена институция, както и за оценка на концентрацията на експозициите, следва да се прави в съответствие с разпоредбите на Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции (9), в която са включени някои промени на разпоредбите на Седма директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. относно консолидираните счетоводни отчети (10), или с тези на Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (11) — в зависимост от това с кой от тези актове се регулира счетоводната отчетност на институциите съгласно националното право. |
(40) |
За да се осигури подходящо ниво на платежоспособност, е важно да се предвидят капиталови изисквания, при които активите и задбалансовите позиции да се претеглят според степента на риска. |
(41) |
На 26 юни 2004 г. БКБН прие рамково споразумение относно международното сближаване на начините на оценка на капитала и на капиталовите изисквания (наричано по-долу „рамката Базел II“). Разпоредбите на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО, възпроизведени в настоящия регламент, са равностойни на разпоредбите в рамката Базел II. Следователно, чрез включването на допълнителните елементи от рамката Базел III настоящият става равностоен на разпоредбите в рамките Базел II и Базел III. |
(42) |
От съществено значение е да отчете разнообразието от институции в Съюза чрез осигуряването на алтернативни подходи за изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск, включващи различни нива на чувствителност към риска и изискващи различни степени на усъвършенстване. Използването на външни рейтинги и на собствени оценки на институциите за отделните параметри на кредитния риск представлява значително подобряване на чувствителността към риска и пруденциалната надеждност на правилата във връзка с кредитния риск. Институциите следва да се насърчават да преминават към подходи с по-висока чувствителност към риска. При изчисленията, необходими за прилагането на посочените в настоящия регламент подходи за оценка на кредитния риск, институциите следва да подобрят процесите си на оценка и управление на кредитния риск, за да могат да се възползват от методи за определяне на регулаторни капиталови изисквания, които да отразяват естеството, мащаба и сложността на процесите при отделните институции. В това отношение следва да се счита, че обработката на данни във връзка с формирането и управлението на експозиции към клиенти включва разработването и утвърждаването на системи за управление и оценка на кредитния риск. Това служи не само за постигане на законните интереси на институциите, а и на целите на настоящия регламент за използването на по-добри методи за оценка и управление на риска и за тяхното използване при определянето на регулаторни капиталови изисквания. Независимо от това подходите с по-висока чувствителност към риска изискват съществен експертен опит и ресурси, както и достатъчни по обем данни с високо качество. Следователно институциите следва да отговарят на високи стандарти, преди да приложат тези подходи към регулаторните капиталови изисквания. Предвид текущата работа за осигуряване на подходящи ограничителни механизми за вътрешните модели, Комисията следва да изготви доклад относно възможността за удължаване на прилагането на минималния под по Базел I, заедно със законодателно предложение, ако е уместно,. |
(43) |
Капиталовите изисквания следва да съответстват на рисковете, за които се отнасят. По-специално, в изискванията следва да се отрази редуцирането на степента на риска, дължащо се на наличието на голям брой сравнително малки експозиции. |
(44) |
Малките и средните предприятия (МСП) са един от стълбовете на икономиката на Съюза предвид основополагащата им роля за създаване на икономически растеж и осигуряване на заетост. Възстановяването и бъдещият растеж на икономиката на Съюза зависят главно от наличието на капитал и финансиране за установени в Съюза МСП, за да могат да осъществяват необходимите инвестиции за внедряване на нови технологии и оборудване с цел повишаване на конкурентоспособността си. Поради ограничения брой алтернативни източници на финансиране МСП, установени в Съюза, са още по-чувствителни към въздействието на банковата криза. Ето защо е важно да се попълни съществуващият недостиг във финансирането на МСП и да се осигури достатъчен поток от банкови кредити за МСП в настоящия контекст. Капиталовите изисквания за експозиции към МСП следва да бъдат намалени чрез прилагането на коефициент за подпомагане, равен на 0,7619, за да се позволи на кредитните институции да увеличат предоставянето на кредити на МСП. За да се постигне тази цел, кредитните институции следва да използват ефективно освобождаването на капитал чрез прилагането на коефициента за подпомагане изключително с цел осигуряване на подходящ поток от кредити за МСП, установени в Съюза. Компетентните органи следва да наблюдават периодично общия размер на експозициите към МСП на кредитните институции и общия размер на приспадането от капитала. |
(45) |
В съответствие с решението на БКНБ, прието от Групата на управители на централни банки и ръководители на надзорни органи на 10 януари 2011 г., при нежизнеспособност на дадена институция всички нейни инструменти от допълнителния капитал от първи ред и от капитала от втори ред следва да могат да бъдат напълно и перманентно отписани или изцяло конвертирани в базов собствен капитал от първи ред. Законодателство, необходимо, за да се гарантира, че инструментите на собствения капитал подлежат на допълнителен механизъм за покриване на загуби, следва да стане част от законодателството на Съюза като част от изискванията за възстановяване и преструктуриране на институциите. Ако до 31 декември 2015 г. не бъде прието правна уредба на Съюза, която да урежда изискването при нежизнеспособност на дадена институция капиталовите инструменти да могат да бъдат напълно и перманентно отписани или преобразувани в инструменти от базовия собствен капитал от първи ред, Комисията следва да направи преглед и да докладва дали в настоящия регламент следва да бъде включена такава разпоредба и в контекста на този доклад да представи подходящи законодателни предложения. |
(46) |
Разпоредбите на настоящия регламент са в съответствие с принципа на пропорционалност, по-специално предвид разнообразието в размера и мащаба на операциите и обхвата на дейността на институциите. Спазването на принципа на пропорционалност означава също, че по отношение на експозициите на дребно се признават възможно най-простите процедури за определянето на рейтинг, дори в рамките на вътрешнорейтинговия подход. Държавите членки следва да гарантират, че определените в настоящия регламент изисквания се прилагат по начин, пропорционален на естеството, мащаба и сложността на рисковете, произтичащи от бизнес модела на дадена институция и от дейностите ѝ. Комисията следва да направи необходимото делегираните актове и актовете за изпълнение, регулаторните технически стандарти и техническите стандарти за изпълнение да са съобразени с принципа на пропорционалност, за да се гарантира пропорционалното прилагане на настоящия регламент. Поради това ЕБО следва да гарантира, че всички регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение са съставени по начин, който е съобразен с принципа на пропорционалност и го утвърждава. |
(47) |
Компетентните органи следва да обърнат подходящо внимание на случаи, при които подозират, че информацията се смята за търговска тайна или за поверителна с цел да се избегне оповестяването ѝ. Независимо от факта, че дадена институция може да избере да не оповестява информация, която счита за търговска тайна или за поверителна, фактът, че информацията се счита за търговска тайна или за поверителна не освобождава от отговорност за неоповестяването на такава информация, когато бъде констатирано, че неоповестяването има значителни последици. |
(48) |
Динамичният характер на настоящия регламент дава възможност на институциите да избират към кредитния риск между три подхода с различна сложност. С цел да се позволи, особено на малките институции, да изберат по-чувствителния към риска вътрешнорейтингов подход, съответните разпоредби следва да се тълкуват така, че класовете експозиции да включват всички експозиции, които в настоящия регламент са третирани пряко или косвено като принадлежащи към посочените класове. Като общо правило, компетентните органи не следва да правят разлика между трите подхода при процеса на надзорен преглед, т.е. институциите, избрали стандартизирания подход, не следва само поради тази причина да подлежат на по-строг надзор. |
(49) |
Следва да се отделя все по-голямо внимание на методите за редуциране на кредитния риск в рамките на правила, чиято цел е да се гарантира, че платежоспособността не се засяга поради неоправдано признаване. Винаги когато е възможно, при стандартизирания, а и при другите подходи, следва да се признава действащото в съответните държави членки обичайно банково обезпечение за редуциране на кредитния риск. |
(50) |
За да се гарантира, че рисковете и тяхното редуциране вследствие на предприети от институциите дейности по секюритизация и инвестиции са правилно отразени в капиталовите изисквания по отношение на институциите, е необходимо да се включат правила, предвиждащи третиране на тези дейности и инвестиции, характеризиращо се с чувствителност към риска и пруденциална надеждност. За тази цел е необходимо да се предвиди ясно и всеобхватно определение на понятието „секюритизация“, което да обхваща всяка трансакция или схема, при която кредитният риск, свързан с дадена експозиция или група експозиции, се разделя на траншове. Експозиция, която създава задължение за пряко плащане по трансакция или схема, които се използват за финансиране или стопанисване на материални активи, не следва да се счита за експозиция към секюритизация дори ако трансакцията или схемата включва задължения за плащане с различен приоритет. |
(51) |
Паралелно с наблюдението, имащ за цел гарантиране на финансова стабилност, съществува и необходимост от механизми, предназначени за постигането на засилено и ефективно наблюдение и предотвратяване на потенциални балони, за да се гарантира оптимално разпределение на капитал в контекста на макроикономическите предизвикателства и цели, по-специално по отношение на дългосрочните инвестиции в реалната икономика. |
(52) |
Операционният риск е значим риск, пред който са изправени институциите, който трябва да е покрит със собствен капитал. От съществено значение е да се отчете разнообразието от институции в Съюза, като се предоставят алтернативни подходи за изчисляване на изискванията за операционния риск чрез включването в тези подходи на различни нива на чувствителност към риска и като се изиска различна степен на усъвършенстваност. За институциите следва да има подходящи стимули за преминаване към подходи с по-висока чувствителност към риска. Предвид появата на изключително усъвършенствани методи за оценка и управление на операционния риск правилата следва да бъдат обект на прегледи и да се актуализират по подходящ начин, включително във връзка с коефициентите за различните групи дейности и признаването на техниките за редуциране на риска. Във връзка с това при опростените подходи за изчисляване на капиталовите изисквания за операционен риск следва да се обърне специално внимание върху отчитането на застраховането. |
(53) |
Наблюдението и контролът върху експозициите на институцията следва да са неразделна част от надзора над нея. Следователно прекомерната концентрация на експозиции към един клиент или група от свързани клиенти може да доведе до неприемлив риск от загуба. Такава ситуация може да се счита за неблагоприятна за платежоспособността на институцията. |
(54) |
При определяне дали съществуват групи от свързани клиенти и съответно — експозиции, съставляващи едно цяло от гледна точка на поемания риск, е важно да се отчитат и рисковете, породени от общ източник на значително финансиране, предоставено от самата институция, нейната финансова група или свързани лица. |
(55) |
Въпреки че е желателно изчисляването на размера на експозицията да се основава на размера, използван за целите на капиталовите изисквания, е уместно да се приемат правила за наблюдение на големите експозиции, без да се прилага претегляне или степенуване на риска. Освен това, прилаганите методи за редуциране на кредитния риск в рамките на режима за платежоспособност бяха създадени въз основа на предположението, че кредитният риск е добре диверсифициран. При големите експозиции, свързани с риск от концентрация, основани на задължения на едно лице, кредитният риск не е подходящо диверсифициран. Отчитането на ефекта от тези техники следва в такъв случай да се обвърже с пруденциални предпазни мерки. Във връзка с това е необходимо при големите експозиции да се предвиди ефективна реализация на кредитната защита. |
(56) |
Предвид факта, че загубата от експозиция към институция може да бъде толкова голяма, колкото и загуба от всяка друга експозиция, такива експозиции следва да бъдат третирани и отчитани по същия начин като всички останали. Въведено бе алтернативно количествено ограничение с цел намаляване на непропорционалното въздействие на такъв подход върху по-малките институции. Освен това, съвсем краткосрочните експозиции, свързани с парични преводи, включително извършването на разплащателни услуги, услуги по клиринг, сетълмент и попечителски услуги за клиенти, се изключват, за да се улесни безпрепятственото функциониране на финансовите пазари и на свързаната с тях инфраструктура. Тези услуги обхващат например изпълнението на паричен клиринг и сетълмент и подобни дейности с цел улесняване на сетълмента. Съответните експозиции включват експозиции, които могат да не са предвидими и следователно не са напълно контролирани от кредитната институция — например баланси по сметки по междубанкови операции в резултат от плащания на клиенти, включително удържани или начислени такси и лихви, и други плащания по услуги за клиенти, както и предоставени или получени обезпечения. |
(57) |
Важно е интересите на дружествата, които преобразуват заеми в търгуеми ценни книжа и други финансови инструменти (инициатори или спонсори), да се са съобразени с интересите на тези, които инвестират в тези ценни книжа или инструменти (инвеститори). За тази цел инициаторът или спонсорът следва да запазва значителен интерес в базисните активи. Следователно е важно инициаторите или спонсорите да запазват експозиция към риска, свързан с въпросните заеми. По-общо, секюритизационните сделки не следва да се структурират по начин, който да избягва прилагането на изискването за запазване, по-специално чрез такси или премии, или чрез двете. Такова запазване следва да бъде приложимо във всички случаи, при които се проявява икономическата същност на секюритизацията, независимо от правните структури или инструменти, които се използват за постигане на тази икономическа същност. По-специално, когато кредитният риск се прехвърля чрез секюритизация, инвеститорите следва да вземат решенията си едва след като извършат цялостна надлежна проверка, за което се нуждаят от подходяща информация относно секюритизациите. |
(58) |
В настоящият регламент се предвижда също така изискването за запазване да не се прилага многократно. За всяка секюритизация е достатъчно изискването да се прилага към инициатора, спонсора или първоначалния кредитор. По същия начин, когато секюритизационни сделки имат други секюритизиращи позиции като базисен актив, изискването за запазване се прилага само спрямо секюритизацията, в която е инвестирано. Закупени вземания не следва да подлежат на изискването за запазване, ако възникват от корпоративна дейност, когато са прехвърлени или продадени с отстъпка с цел финансиране на тази дейност. Компетентните органи следва да прилагат рисковото тегло при неспазване на задълженията за извършване на надлежна проверка и за управление на риска във връзка със секюритизация в случай на съществени нарушения на политиките и процедурите, които са от значение за анализа на базисните рискове. Комисията следва също да прецени дали избягването на многократното прилагане на изискването за запазване би могло да доведе до практики на заобикаляне на изискването за запазване и дали правилата за секюритизациите се прилагат ефективно от компетентните органи. |
(59) |
Надлежната проверка следва да се използва за правилна оценка на рисковете, породени от секюритизиращи експозиции в търговския и в банковия портфейл. Освен това задълженията за надлежна проверка трябва да бъдат пропорционални. Процедурите за надлежна проверка следва да допринесат за изграждане на по-голямо доверие между инициаторите, спонсорите и инвеститорите. Следователно е желателно съответната информация относно процедурите за надлежна проверка да се оповестява по подходящ начин. |
(60) |
Необходима е особена предпазливост в случаите, когато институция поема експозиция към своето собствено предприятие майка или към други негови дъщерни предприятия. Управлението на такива експозиции, поети от институциите, следва да е напълно независимо и да е съобразено с принципите за надеждно управление, без да се влияе от други съображения. Това е особено важно по отношение на големите експозиции и в случаите, които не са просто свързани с вътрешногруповото управление или обичайните вътрешногрупови сделки. Компетентните органи следва да обръщат особено внимание на такива вътрешногрупови експозиции. Такива стандарти не е необходимо да се прилагат обаче, когато предприятието майка е финансов холдинг или кредитна институция или когато останалите дъщерни предприятия са кредитни или финансови институции или предприятия, които предлагат спомагателни услуги, при условие че всички тези предприятия са обхванати от консолидирания надзор върху кредитната институция. |
(61) |
Предвид чувствителността им към риск, е желателно да се следи дали правилата, свързани с капиталовите изисквания, оказват съществено въздействие върху икономическия цикъл. Комисията, като отчита приноса на Европейската централна банка (ЕЦБ), следва да докладва по тези аспекти на Европейския парламент и на Съвета. |
(62) |
Следва да бъдат преразгледани капиталовите изисквания за дилърите на стоки, включително тези дилъри, които понастоящем са освободени от прилагането на изискванията на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти (12). |
(63) |
Либерализирането на пазарите на газ и електроенергия е важно за Съюза като цел както от икономическа, така и от политическа гледна точка. С оглед на това капиталовите изисквания и другите пруденциални правила, насочени към предприятията, извършващи дейност на тези пазари, следва да бъдат пропорционални и да не възпрепятстват необосновано постигането на целта за либерализация. Постигането на тази цел следва по-специално да се отчита при прегледа на настоящия регламент. |
(64) |
Институциите, които инвестират в схеми за пресекюритизация следва също да извършват надлежна проверка по отношение както на базисните схеми за секюритизация, така и на заложените в тях несекюритизирани експозиции. Институциите следва да преценят дали експозициите в рамките на програми с търговски книжа, обезпечени с активи, представляват пресекюритизиращи експозиции, включително в рамките на програми, при които се придобиват първостепенни траншове от отделни групи цели заеми, като нито един от тези заеми не е секюритизираща или пресекюритизираща експозиция, а защитата срещу „първа загуба“ за всяка инвестиция се осигурява от продавача на заема. Във втория случай присъщият за дадена група механизъм за ликвидност по правило не следва да бъде считан за пресекюритизираща експозиция, тъй като представлява транш от еднородна група активи (т.е. приложимата група от цели заеми), която не съдържа секюритизиращи експозиции. За разлика от това, кредитното подобрение за цяла програма, което покрива само някои от загубите над осигурената от продавача защита в различните групи, по принцип представлява разделяне на траншове на риска от дадена група разнородни активи, съдържаща поне една секюритизираща експозиция, и поради това се разглежда като пресекюритизираща експозиция. Въпреки това, ако подобна програма се финансира изцяло посредством единичен клас търговски книжа и ако кредитното подобрение за цялата програма не е пресекюритизация или ако търговските книжа се обезпечават изцяло от спонсориращата институция, като по този начин инвеститорът в търговските книжа на практика е изложен на риск от неизпълнение от страна на спонсора, а не от страна на базисните групи или активи, то въпросните търговски книжа по правило не следва да се считат за пресекюритизираща експозиция. |
(65) |
Разпоредбите за пруденциална оценка на търговския портфейл следва да се прилагат за всички инструменти, оценявани по справедлива стойност, независимо дали са в търговския или банковия портфейл на институциите. Следва да се уточни, че когато пруденциалната оценка би довела до по-ниска отчетна стойност от действително признатата при счетоводното отчитане, абсолютната стойност на разликата следва да се приспадне от собствения капитал. |
(66) |
Институциите следва да имат избор дали да прилагат капиталово изискване към секюритизиращите позиции, които получават 1 250 % рисково тегло съгласно настоящия регламент, или да ги приспаднат от своя базов собствен капитал от първи ред, независимо дали позициите са в търговския или в банковия портфейл. |
(67) |
Институциите инициатори или спонсори следва да не могат да избягват забраната за косвена подкрепа, като използват за осигуряването ѝ търговските си портфейли. |
(68) |
Без да се засягат оповестяванията, изисквани изрично съгласно настоящия регламент, целта на изискванията за оповестяване следва да бъде на участниците на пазара да се предоставя вярна и пълна информация относно рисковия профил на отделните институции. Поради това от институциите следва да се изисква да оповестяват допълнителна информация, която не е изрично описана в настоящия регламент, ако такова оповестяване е необходимо за постигане на тази цел. Същевременно компетентните органи следва да обърнат необходимото внимание на случаи, в които подозират, че информацията представлява търговска тайна или за поверителна с цел да се избегне оповестяването ѝ. |
(69) |
Когато във външна кредитна оценка за секюритизираща позиция се включва ефектът от кредитната защита, осигурявана от самата институция, извършваща инвестицията, институцията следва да не може да извлича ползи от по-ниското рисково тегло в резултат на тази защита. Секюритизиращата позиция не следва да се приспада от капитала, ако съществуват други начини за определяне на рисковото тегло в съответствие с действителния риск на позицията, където не се отчита тази кредитна защита. |
(70) |
Предвид последните им незадоволителни резултати следва да бъдат предвидени по-строги стандартите за вътрешните модели за изчисляване на капиталовите изисквания за пазарен риск. По-специално, отчитането на риска чрез тях следва да се допълни по отношение на кредитния риск в търговския портфейл. Освен това, капиталовите изисквания следва да включват елемент за кризисни условия, така че при влошаване на пазарната конюнктура да бъдат засилени с оглед намаляване на потенциала за проциклично движение. Институциите следва също да провеждат обратни стрес тестове, за да проучат какъв сценарий би могъл да представлява предизвикателство пред устойчивостта им, освен ако могат да докажат, че подобен тест е излишен. С оглед на неотдавнашните особени трудности при третиране на секюритизиращите позиции чрез подходи, основани на вътрешни модели, признаването на извършваното от страна на институциите моделиране на рисковете, свързани със секюритизацията за изчисляване на капиталовите изисквания, в търговския портфейл следва да се ограничи и като правило да се въведе стандартизирано капиталово изискване за секюритизиращите позиции в търговския портфейл. |
(71) |
В настоящия регламент се определят ограничен брой изключения за някои дейности по корелационно търгуване, при които надзорникът може да разреши на дадена институция да изчислява цялостно капиталово изискване за риск съобразно строги правила. В такива случаи институцията следва да прилага към тези дейности капиталово изискване, равно на по-високата от следните две стойности: капиталовото изискване по вътрешно разработения подход или 8 % от капиталовото изискване за специфичен риск съгласно стандартизирания метод на изчисляване. За тези експозиции не следва да е необходимо да се прилага изискването за допълнителен риск, но те следва да бъдат включени както в параметъра „стойност под риск“, така и в този за стресирана стойност под риск. |
(72) |
С оглед на естеството и мащаба на неочакваните загуби, понесени от институциите по време на финансовата и икономическа криза, е необходимо допълнително да се подобри качеството и хармонизацията на собствения капитал, който институциите са длъжни да поддържат. Това следва да включва въвеждането на ново определение за основните елементи на разполагаемия капитал за поемане на неочаквани загуби при възникването им, по-ясно определяне на хибридните капиталови инструменти и налагането на единни пруденциални корекции на собствения капитал. Необходимо е също да се повиши значително размерът на собствения капитал, включително новите капиталови съотношения, насочени към основните елементи на разполагаемия собствен капитал с цел поемане на неочаквани загуби при възникването им. От институциите, чиито акции са допуснати до търговия на регулиран пазар, се очаква да изпълняват капиталовите изисквания по отношение на основните елементи на капитала с такива акции, които отговарят на строги критерии за основните капиталови инструменти и оповестените резерви на институцията. За да могат да бъдат взети предвид по подходящ начин разнообразните правни форми, под които функционират институциите в Съюза, строгите критерии за основните капиталови инструменти следва да гарантират, че основните капиталови инструменти за институции, които не са допуснати до търговия на регулиран пазар, са с изключително високо качество. Това не следва да пречи на институциите да изплащат, за акции с диференцирано право на глас или без право на глас, разпределени печалби, изчислени на базата на коефициент от разпределените печалби за акции със сравнително високо равнище на право на глас, при условие че независимо от равнището на право на глас са изпълнени строгите критерии за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, включително критериите по отношение на гъвкавостта на плащанията, и при условие че когато се изплаща разпределена печалба, то тя трябва да се изплаща за всички емитирани от съответната институция акции. |
(73) |
Произтичащите от търговско финансиране експозиции се различават по своята същност, но имат общи характеристики като малка стойност, краткотрайност и установим източник за погасяване. Те се основават на движения на стоки и услуги, които подкрепят реалната икономика и в повечето случаи помагат на малки дружества да посрещат всекидневните си нужди, като по този начин създават икономически растеж и възможности за заетост. Входящите потоци обикновено съответстват на изходящите, което ограничава риска по отношение на ликвидността. |
(74) |
Уместно е ЕБО да поддържа актуализиран списък на всички форми на капиталови инструменти във всяка държава членка, които се признават за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. ЕБО следва да изключи от този списък инструментите, които не представляват държавна помощ, емитирани след датата на влизане в сила на настоящия регламент, които не отговарят на определените в настоящия регламент критерии, и следва да съобщи публично изключването от списъка. Когато инструменти, изключени от списъка от ЕБО, продължат да бъдат признавани след съобщението на ЕБО, ЕБО следва да упражни правомощията си в пълна степен, по-специално предоставените съгласно член 17 от Регламент № 1093/2010 във връзка с нарушения на правото на Съюза. Припомня се, че се прилага механизъм от три етапа за предприемане на пропорционални действия при случаи на неправилно или недостатъчно прилагане на правото на Съюза, при който като първа стъпка ЕБО има правомощия да извършва проверка за възможно неправилно или недостатъчно прилагане от страна на националните органи в техните надзорни практики на задълженията, предвидени в правото на Съюза, която приключва с препоръка. Второ, когато компетентният национален орган не спазва препоръката, Комисията има правомощия да приема официално становище, като взема предвид препоръката на ЕБО, изискваща от компетентния орган да предприеме необходимите действия, за да се гарантира спазването на правото на Съюза. Трето, за да бъдат преодолени изключителни ситуации на системно бездействие от страна на съответния компетентен орган, ЕБО има правомощия, като последна мярка, да приема решения, насочени към отделни финансови институции. Освен това се припомня, че съгласно член 258 от ДФЕС, ако Комисията счита, че дадена държава членка не е изпълнила задължение, произтичащо от Договорите, Комисията има правомощия да сезира Съда на Европейския съюз по този въпрос. |
(75) |
Настоящият регламент не следва да засяга способността на компетентните органи да поддържат процедури на предварително одобрение по отношение на договорите, с които се уреждат инструменти на допълнителния капитал от първи ред и на капитала от втори ред. В тези случаи такива капиталови инструменти следва да бъдат включени към допълнителния капитал от първи ред или капитала от втори ред на институцията само след като са преминали успешно през процедурите на одобрение. |
(76) |
С оглед засилването на пазарната дисциплина и финансовата стабилност е необходимо да се въведат по-подробни изисквания за оповестяване на формата и естеството на регулаторния капитал и направените пруденциални корекции, за да се гарантира, че инвеститорите и вложителите са достатъчно добре информирани за платежоспособността на институциите. |
(77) |
Освен това е необходимо компетентните органи да разполагат най-малко с обобщена информация относно размера на репо споразуменията, на предоставените в заем ценни книжа и на всички форми на натрупване на активи. Тази информация следва да се докладва на компетентните органи. За целите на укрепването на пазарната дисциплина следва да се предвидят по-подробни изисквания за оповестяване на репо споразумения и на обезпечено финансиране. |
(78) |
Новите определения за капитала и регулаторните капиталови изисквания следва да бъдат въведени по начин, който отчита наличието на различия между държавите по отношение на обстоятелствата и отправните точки, както и че първоначалните разлики около новите стандарти ще намалеят през преходния период. С цел да се осигури необходимата приемственост в равнището на собствения капитал, инструментите, емитирани по линия на мерки за рекапитализиране съгласно правилата за държавна помощ и преди началната дата на прилагане на настоящия регламент, ще бъдат запазени в рамките на преходния период. Възможността да се разчита на държавна помощ следва да бъде намалено във възможно най-голяма степен в бъдеще. Доколкото държавната помощ е необходима в определени ситуации обаче, настоящият регламент следва да предвиди рамка за действие в такива ситуации. По-специално, в настоящия регламент следва да се определи как трябва да се третират инструментите на собствения капитал, емитирани по линия на мерки за рекапитализиране съгласно правилата за държавна помощ. Възможността институциите да се ползват от такова третиране следва да зависи от строги условия. Освен това, доколкото такова третиране допуска отклонения от новите критерии за качеството на инструментите на собствения капитал, тези отклонения следва да са ограничени във възможно най-голяма степен. При третирането на съществуващи капиталови инструменти, емитирани по линия на мерки за рекапитализиране съгласно правилата за държавна помощ, следва да се направи ясно разграничение между капиталовите инструменти, които отговарят на изискванията на настоящия регламент, и онези, които не отговарят. Ето защо в настоящия регламент следва да бъдат предвидени подходящи преходни разпоредби за втория случай. |
(79) |
Директива 2006/48/ЕО изисква от кредитните институции най-късно до 31 декември 2011 г. да разполагат със собствен капитал, който е поне равен на определените минимални суми. В контекста на продължаващите последствия от финансовата криза в банковия сектор и във връзка с удължаването на срока на преходните режими за капиталовите изисквания, приети от БКБН, е целесъобразно да се въведе отново долна граница за ограничен период от време, докато бъде натрупан достатъчно собствен капитал в съответствие с преходните режими за собствения капитал, предвидени в настоящия регламент, които ще бъдат поетапно въведени от началната дата на прилагането на настоящия регламент до 2019 г. |
(80) |
За групите, които извършват съществена банкова или инвестиционна дейност, както и застрахователна дейност, в Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат (13) са предвидени конкретни правила за решаване на проблема с такова двойно отчитане на капитала. Директива 2002/87/ЕО се основава на международно приети принципи за справяне с рисковете в отделните сектори. Настоящият регламент укрепва начина на прилагане на тези правила за финансовите конгломерати към банковите групи и групите инвестиционни посредници, като осигурява тяхното надеждно и последователно прилагане. Всякакви допълнително необходими промени ще бъдат разгледани в прегледа на Директива 2002/87/ЕО, който се очаква през 2015 г. |
(81) |
Финансовата криза разкри, че институциите силно подценяват кредитния риск от контрагента, свързан с извънборсовите деривати. Това наложи през септември 2009 г. Г-20 да настоява за това повече извънборсови деривати да бъдат подложени на клиринг чрез централен контрагент (ЦК). Освен това те поискаха за извънборсовите деривати, които не могат да бъдат подложени на клиринг централизирано, да се прилагат по-високи капиталови изисквания с цел да се отразят правилно по-високите рискове, свързани с тях. |
(82) |
Вследствие на призива на Г-20 като част от рамката Базел III БКБН съществено измени третирането на кредитния риск от контрагента. Очаква се рамката Базел III да доведе до значително повишаване на капиталовите изисквания по отношение на сделките на институциите, свързани с извънборсовите деривати и финансирането на ценни книжа, както и да създаде значителни стимули за използването на ЦК от страна на институциите. Очаква се рамката Базел III да осигури и други стимули за укрепване на управлението на риска при експозициите към кредитен риск от контрагента и да преразгледа действащото третиране на кредитния риск от контрагента при експозиции към ЦК. |
(83) |
Институциите следва да заделят допълнителен собствен капитал поради риска от корекция на кредитната оценка на извънборсовите деривати. Институциите следва да прилагат и по-висока корелация със стойността на активите при изчисляването на капиталовите изисквания за кредитен риск от контрагента при експозиции към някои финансови институции поради операции с извънборсови деривати и финансиране на ценни книжа. От институциите следва също така да се изисква значително да подобрят оценяването и управлението на кредитния риск от контрагента чрез по-добро решаване на проблемите с утежняващия риск, на контрагентите, използващи изключително много ливъриджа, и на обезпеченията, като това бъде придружено от съответните подобрения в областите на бектестването и стрес тестването. |
(84) |
Експозициите по търговско финансиране към ЦК обикновено се ползват от предоставените от ЦК многостранно нетиране и механизъм за поделяне на загубата. Следователно те включват много нисък кредитен риск от контрагента и следва да подлежат на изискване за много нисък собствен капитал. В същото време това изискване следва да бъде положително с цел да се гарантира, че институциите проследяват и наблюдават експозициите си към ЦК като част от доброто управление на риска, както и да се отрази фактът, че дори експозициите по търговско финансиране към ЦК не са защитени от риск. |
(85) |
Гаранционен фонд на ЦК е механизъм, който позволява поделяне (общо поемане) на загубата между клиринговите членове на ЦК. Той се използва, когато загубите, претърпени от ЦК в резултат на неизпълнение от страна на клирингов член, са по-големи от маржовете и вноските в гаранционния фонд, предоставени от този клирингов член, както и от всякакви други средства на защита, които ЦК може да използва, преди да прибегне до вноските на останалите клирингови членове. С оглед на това, рискът от загуба при експозиции поради вноски в гаранционния фонд е по-висок от този при експозициите по търговско финансиране. Следователно този вид експозиции следва да подлежи на по-високо капиталово изискване. |
(86) |
„Хипотетичният капитал“ на ЦК следва да бъде променлива, необходима за определяне на капиталовото изискване за експозициите на клирингов член поради вноските му в гаранционния фонд на ЦК. Той не би следвало да се разбира по никакъв друг начин. По-специално, той не следва да се разбира като размера на капитала, който компетентният орган изисква ЦК да държи. |
(87) |
Прегледът на третирането на кредитния риск от контрагента и по-специално въвеждането на по-високи капиталови изисквания за двустранните деривати с цел отразяване на по-високия риск, който тези договори представляват за финансовата система, е неразделна част от усилията на Комисията за осигуряване на ефективни, сигурни и стабилни пазари на деривати. Ето защо настоящият регламент допълва Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (14). |
(88) |
Комисията следва да направи преглед на съответните изключения за големите експозиции до 31 декември 2015 г. До публикуването на резултатите от този преглед държавите членки следва да продължат да се ползват от възможността да вземат решения за освобождаването на определени големи експозиции от тези правила през достатъчно дълъг преходен период. Предвид подготвителната работи и преговорите по Директива 2009/111/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за изменение на директиви 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2007/64/ЕО по отношение на банки — филиали на централни институции, определени елементи на собствения капитал, големи експозиции, надзорна уредба и управление при кризи (15) и и като отчитат събитията в международен план и в Съюза в тази област, Комисията следва да направи преглед дали тези изключения следва да продължат да се прилагат по преценка или като общо правило, както и дали се предприемат мерки за преодоляване на рисковете от тези експозиции чрез други ефективни инструменти, предвидени в настоящия регламент. |
(89) |
С цел да се гарантира, че изключването на експозиции от страна на компетентните органи не застрашава последователното прилагане на единните правила, установени като постоянно действащи разпоредби чрез настоящия регламент, след изтичането на преходен период и при липса на резултати от посочения преглед компетентните органи следва да се консултират с ЕБО дали е подходящо да продължат да се ползват от възможността за изключване на определени експозиции. |
(90) |
Годините преди финансовата криза се характеризираха с прекомерно натрупване в институциите на експозиции спрямо собствения им капитал (ливъридж). По време на финансовата криза загубите и недостигът на финансиране принудиха тези дружества да намалят значително своя ливъридж за кратък период от време. Това усили натиска за понижаване цените на активите, причинявайки допълнителни загуби както за институциите, което на свой ред доведе до по-нататъшно намаляване на техния собствен капитал. Крайният резултат от тази негативна спирала бе ограничаването на кредитирането на реалната икономика и по-сериозна и по-дълга криза. |
(91) |
Рисково базираните изисквания за собствен капитал са от първостепенно значение за гарантиране на достатъчно собствен капитал за покриване на неочаквани загуби. Въпреки това кризата показа, че тези изисквания сами по себе си не са достатъчни за предотвратяване на поемането от институциите на прекомерни рискове поради прекомерен ливъридж. |
(92) |
През септември 2009 г. ръководителите на Г-20 поеха ангажимент за разработване на международно приети правила, които да възпират прекомерния ливъридж. За тази цел те подкрепиха въвеждането на отношение на ливъридж като допълнителна мярка към рамката Базел II. |
(93) |
През декември 2010 г. БКБН публикува насоки, в които се определя методологията за изчисляване на коефициента на ливъридж. Тези правила предвиждат период на наблюдение от 1 януари 2013 г. до 1 януари 2017 г., през който ще бъдат наблюдавани отношението на ливъридж, неговите компоненти и връзката му с основаното на риска изискване. Въз основа на резултатите от периода на наблюдение БКБН възнамерява да направи евентуални окончателни корекции на определението и калибрирането на отношението на ливъридж през първата половина на 2017 г. с оглед въвеждането на 1 януари 2018 г. на задължително изискване въз основа на подходящ преглед и калибриране. В насоките на БКБН също така се предвижда оповестяване на отношението на ливъридж и неговите компоненти, считано от 1 януари 2015 г. |
(94) |
Отношението на ливъридж е нов регулаторен и надзорен инструмент на Съюза. В съответствие с международните споразумения той следва да се въведе първо като допълнителен елемент, който може да се прилага спрямо отделни институции по преценка на надзорните органи. Задълженията на институциите за отчитане ще позволят подходящ преглед и калибриране с оглед придаването на задължителен характер на мярката през 2018 г. |
(95) |
При прегледа на въздействието на отношението на ливъридж върху различни бизнес модели, особено внимание следва да се обърне на тези от тях, за които се смята, че водят до нисък риск — като ипотечното кредитиране и специализираното кредитиране на регионални правителства или местни органи на власт или субекти от публичния сектор. Въз основа на получените данни и констатациите от надзорния преглед през периода на наблюдение ЕБО, в сътрудничество с компетентните органи, следва да разработи класификация на бизнес моделите и рисковете. Въз основа на подходящ анализ и като се вземат предвид историческите данни или стрес сценариите, следва да се направи оценка на необходимите равнища на отношението на ливъридж, при които се запазва устойчивостта на съответните бизнес модели, и на това дали равнищата на отношението на ливъридж следва да бъдат зададени като прагове или интервали. След периода на наблюдение и калибрирането на съответните равнища на отношението на ливъридж и въз основа на оценката ЕБО може да публикува подходящ статистически преглед, включително усреднени стойности и стандартни отклонения, на отношението на ливъридж. След приемането на отношението на ливъридж ЕБО следва да публикува подходящ статистически преглед, в това число усреднени стойности и стандартни отклонения, на отношението на ливъридж по отношение на установените категории институции. |
(96) |
Институциите следва да наблюдават равнището и изменението на отношението на ливъридж, както и риска, свързан с ливъриджа, като част от вътрешния анализ на адекватността на капитала (ВААК). Това наблюдение следва да бъде включено в процеса на надзорен преглед. По-специално, след влизането в сила на изискванията за отношението на ливъридж компетентните органи следва да наблюдават ситуацията по отношение на бизнес модела и съответния рисков профил, за да се осигури актуална и адекватна класификация на институциите. |
(97) |
Добрите управленски структури, прозрачността и оповестяването на информация са от съществено значение за прилагането на разумни политики на възнаграждение. С цел да се гарантира адекватна пазарна прозрачност по отношение на техните структури на възнаграждение и на свързания с това риск, институциите следва да оповестяват подробна информация относно своите политики и практики за възнагражденията и от съображения за поверителност – общата сума на възнагражденията за членовете на персонала, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на институцията. Тази информация следва да бъде достъпна за всички заинтересовани страни. Тези специални изисквания не следва да засягат по-общите изисквания за оповестяване относно политиките на възнаграждение, приложими в хоризонтален план за отделните сектори. Освен това държавите членки следва да имат право да изискват от институциите да предоставят по-подробна информация относно възнагражденията. |
(98) |
Признаването на агенция за кредитен рейтинг като агенция за външна кредитна оценка (АВКО) не следва да увеличава затвореният характер на пазара, който вече се доминира от три основни предприятия. ЕБО и централните банки в ЕСЦБ без да улесняват процедурата или да я правят по-малко строга, следва да предвиждат признаването на повече агенции за кредитен рейтинг като АВКО като начин за отваряне на пазара към други предприятия. |
(99) |
Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (16) и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (17) следва да се прилагат в пълна степен при обработването на лични данни за целите на настоящия регламент. |
(100) |
Институциите следва да притежават диверсифициран буфер от ликвидни активи, които да могат да използват за покриване на нуждите си от ликвидност в краткосрочни ликвидни кризисни ситуации. Тъй като не е възможно предварително да се знае със сигурност конкретно кои активи във всеки клас активи може да са изложени впоследствие на сътресения, уместно е да се насърчава диверсифициран и висококачествен ликвиден буфер, състоящ се от различни категории активи. Концентрирането на активи и прекомерното разчитане на пазарната ликвидност създават системен риск за финансовия сектор и следва да се избягват. Ето защо по време на първоначалния период на наблюдение следва да се вземе предвид широк набор от качествени активи, които ще се използват за формулирането на определение за изискване за ликвидно покритие. Когато се изготвя единно определение на ликвидни активи, се очаква поне държавните облигации и покритите облигации, търгувани на прозрачни пазари, намиращи се в непрекъснато обращение, да се разглеждат като активи с изключително висока ликвидност и кредитно качество. Би било уместно активите, посочени в член 416, параграф 1, букви а)—в), да бъдат включени в буфера без ограничения. При използването на ликвидния запас, институциите следва да въведат план за възстановяването му, а компетентните органи следва да гарантират адекватността на плана и неговото изпълнение. |
(101) |
Запасите от ликвидни активи следва да бъдат на разположение по всяко време, за да компенсират изходящите ликвидни потоци. Потребностите от ликвидност при краткосрочни ликвидни кризисни ситуации следва да се определят по стандартизиран начин, за да се осигури единен стандарт за стабилността и равнопоставеност. Следва да се гарантира, че такова стандартизирано определяне няма да доведе до непредвидени последици за финансовите пазари, кредитирането и икономическия растеж, като се вземат предвид различните бизнес и инвестиционни модели и практики на финансиране на институциите в Съюза. За тази цел по отношение на изискването за ликвидно покритие следва да се предвиди период на наблюдение. Въз основа на наблюденията и доклади на ЕБО Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегиран акт за своевременно въвеждане на подробно и хармонизирано изискване за ликвидно покритие в рамките на Съюза. С цел да се осигури хармонизация в световен мащаб по отношение на правилата за ликвидност, всеки делегиран акт за въвеждане на изискване за ликвидно покритие следва да бъде съобразен с изискването за отношението на ликвидно покритие, установено в окончателната международна рамка на БКБН относно измерването, стандартите и наблюдението на ликвидния риск, като се отчитат съюзните и националните особености. |
(102) |
За целта по време на периода на наблюдение ЕБО следва да направи преглед и оцени, наред с другото, целесъобразността на прага от 60 % за ликвидните активи от първо ниво, на тавана на входящите потоци, възлизащ на 75 % от изходящите потоци, и на поетапното въвеждане от 1 януари 2015 г. на изискване за ликвидно покритие от 60 %, което постепенно да достигне 100 %. Когато оценява единните определения за запас от ликвидни активи и докладва за тях, ЕБО следва да вземе предвид определението за висококачествени ликвидни активи на БКБН като основа за анализа си, като отчита съюзните и националните особености. ЕБО следва да определи валутите, за които нуждите от ликвидни активи на установените в Съюза институции надвишават наличието на такива ликвидни активи в тази валута, както и да прави ежегоден преглед доколко следва да се прилагат дерогации, включително предвидените в настоящия регламент. Освен това ЕБО следва да прави ежегодна оценка дали във връзка с такава дерогация, както и с вече установените в настоящия регламент дерогации, следва да бъдат предвидени допълнителни условия за прилагането им от установените в Съюза институции или съществуващите условия следва да бъдат преразгледани. ЕБО следва да представи резултатите от своя анализ в годишен доклад до Комисията. |
(103) |
За да се повиши ефективността и намали административната тежест, ЕБО следва да създаде съгласувана отчетна рамка въз основа на хармонизиран набор от стандарти за ликвидни изисквания, която да се прилага в целия Съюз. За целта ЕБО следва да разработи единни формати за отчетност и информационнотехнологични решения, които са съобразени с разпоредбите на настоящия регламент и на Директива 2013/36/ЕС До датата на прилагане на пълните ликвидни изисквания институциите следва да продължат да изпълняват националните си изисквания за отчетност. |
(104) |
ЕБО, в сътрудничество с ЕССР, следва да издаде насоки за принципите на използване на запасите от ликвидни активи в ситуации на стрес. |
(105) |
Не следва да се приема за даденост, че институциите ще получат ликвидна подкрепа от други институции, принадлежащи към същата група, когато се затрудняват да изпълнят своите задължения за плащане. Въпреки това, при спазване на строги условия и със съгласието на всеки един от участващите компетентни органи, последните следва да могат да освободят от прилагането на изискването за ликвидност отделни институции, като приложат към тях изискване на консолидирана основа, за да им дадат възможност да управляват централизирано своята ликвидност на равнище група или подгрупа. |
(106) |
Също така, когато не се предоставя освобождаване, ликвидните потоци между две институции, които принадлежат към една и съща група и са обект на консолидиран надзор, следва, когато изискването за ликвидност придобие обвързващ характер, да получават преференциални проценти за входящите и изходящите потоци само в случаите, когато са въведени всички необходими предпазни мерки. Едно такова специално преференциално третиране следва да бъде конкретизирано и свързано с изпълнението на редица строги и обективни условия. Специалното третиране, приложимо за вътрешногруповите потоци, следва да се определя чрез методология, която използва обективни критерии и параметри, за да се установят конкретни нива на входящите и изходящите потоци между институцията и нейния контрагент. Въз основа на наблюденията и доклада на ЕБО Комисията следва, когато е целесъобразно и като част от делегиран акт, който тя приема съгласно настоящия регламент за определяне на изискването за ликвидно покритие, да бъде оправомощена да приема делегирани актове за определяне на тези специални вътрешногрупови третирания, методологията с обективните критерии, с които те са свързани, както и условията за съвместно оценяване на тези критерии. |
(107) |
Облигациите, емитирани от Националната агенция по управление на активите (NAMA) в Ирландия, са от особено значение за възстановяването на банковия сектор в Ирландия и тяхното емитиране е получило предварителното съгласие на държавите членки и е било одобрено от Комисията като държавна помощ, представляваща мярка за подпомагане, въведена с цел балансите на някои кредитни институции да се изчистят от обезценени активи. Емитирането на тези облигации е преходна мярка, подкрепена от Комисията и ЕЦБ, и представлява неразделна част от преструктурирането на банковата система в Ирландия. Тези облигации са гарантирани от ирландското правителство и могат да служат като допустимо обезпечение пред паричните органи. Комисията следва да уреди въпроса за конкретните механизми относно завареното положение на прехвърляемите активи, емитирани или гарантирани от дружества след получаването на одобрение от Съюза за държавна помощ като част от делегирания акт, който тя приема съгласно настоящия регламент за определяне на изискването за ликвидно покритие. В този смисъл Комисията следва да отчете факта, че на институциите, изчисляващи изискванията за ликвидно покритие съгласно настоящия регламент, следва да бъде разрешено да приемат първостепенните облигации на NAMA като активи с извънредно висока ликвидност и кредитно качество до месец декември 2019 г. |
(108) |
По същия начин облигациите, емитирани от испанското дружество за управление на активи, са от особено значение за възстановяването на банковия сектор в Испания и са преходна мярка, подкрепена от Комисията и от ЕЦБ като неразделна част от преструктурирането на испанската банкова система. Тъй като емитирането им е предвидено в Меморандума за разбирателство относно стриктните изисквания за политиката във финансовия сектор, подписан от Комисията и испанските власти на 23 юли 2012 г., а прехвърлянето на активи изисква одобрение от Комисията като мярка за държавна помощ, въведена с цел балансите на определени кредитни институции да се изчистят от обезценени активи, и доколкото те се ползват с гаранция на испанското правителство и могат да служат като допустимо обезпечение пред паричните органи,.Комисията следва да уреди въпроса за конкретните механизми относно завареното положение на прехвърляемите активи, емитирани или гарантирани от дружества след получаването на одобрение от Съюза за държавна помощ като част от делегирания акт, който тя приема съгласно настоящия регламент за определяне на изискването за ликвидно покритие. В този смисъл Комисията следва да отчете факта, че на институциите, изчисляващи изискванията за ликвидно покритие съгласно настоящия регламент, следва да бъде разрешено да приемат първостепенните облигации на испанското дружество за управление на активи като активи с извънредно висока ликвидност и кредитно качество поне до месец декември 2023 г. |
(109) |
Въз основа на докладите, които се изискват да бъдат представени от ЕБО, и при изготвяне на предложението за делегиран акт относно ликвидните изисквания Комисията следва също така да разгледа въпроса дали първостепенните облигации на юридически лица, подобни на NAMA в Ирландия или на испанското дружество за управление на активи, създадени със същата цел и от особено значение за възстановяването на банковия сектор в която и да е друга държава членка, следва да бъдат третирани по същия начин, доколкото се ползват с гаранция на централното правителство на съответната държава членка и могат да служат като допустимо обезпечение пред паричните органи. |
(110) |
При разработване на проектите за регулаторни технически стандарти за определяне на методи за измерване на допълнителния изходящ поток ЕБО следва да възприема стандартизиран подход, основаващ се на исторически преглед, като метод за такова измерване. |
(111) |
До въвеждането на отношението на нетно стабилно финансиране като обвързващ минимален стандарт, институциите следва да спазват общо задължение за финансиране. Общото задължение за финансиране не следва да бъде изискване за отношение. Ако до въвеждането на отношението на нетно стабилно финансиране с национална разпоредба бъде въведено отношение на нетно стабилно финансиране като минимален стандарт, институциите следва да спазват този минимален стандарт. |
(112) |
С изключение на краткосрочните потребности от ликвидност, институциите следва също така да възприемат структури за финансиране, които са стабилни в дългосрочен план. През декември 2010 г. БКБН постигна съгласие, че отношението на нетно стабилно финансиране ще бъде превърнато в минимален стандарт до 1 януари 2018 г. и че БКБН ще въведе строги процедури за отчетност с оглед наблюдение на коефициента през преходния период, както и че ще продължи да извършва преглед на въздействието на тези стандарти върху финансовите пазари, кредитирането и икономическия растеж, като реагира на неочакваните последици, ако е необходимо. БКБН постигна съгласие, че отношението на нетно стабилно финансиране ще подлежи на период на наблюдение и ще включва клауза за преглед. В този контекст ЕБО следва, въз основа на изискваното в настоящия регламент отчитане, да анализира начина за разработване на изискване за стабилно финансиране. Въз основа на този анализ Комисията следва да докладва на Европейския парламент и на Съвета, както и да представи всякакви подходящи предложения за въвеждането на такова изискване до 2018 г. |
(113) |
Слабостите в корпоративното управление в редица допринесоха за прекомерното и непредпазливо поемане на риск в банковия сектор, което доведе до несъстоятелност на отделни институции и системни проблеми. |
(114) |
С цел да се улесни наблюдението върху практиките на корпоративно управление на институциите и да се подобри пазарната дисциплина, институциите следва да оповестяват публично организацията на корпоративното си управление. Техните управителни органи следва да одобрят и публично да оповестят изявление, с което пред обществеността да се гарантира, че тази организация е подходяща и ефикасна. |
(115) |
За да може да се вземе предвид разнообразието от бизнес модели на институциите в рамките на вътрешния пазар, следва внимателно да бъдат разгледани някои дългосрочни структурни изисквания, като отношението на нетно стабилно финансиране и отношението на ливъридж, с цел насърчаване на разнообразие от стабилни банкови структури, които служат и следва да продължат да служат на икономиката на Съюза. |
(116) |
За да може да има непрекъснато предоставяне на финансови услуги на домакинствата и предприятията, е необходима стабилна структура за финансиране. Потоците дългосрочно финансиране в основани на банки финансови системи в много държави членки могат като цяло да се различават по своите характеристики от тези на други международни пазари. Освен това в държавите членки може да са се развили специфични структури за финансиране с цел осигуряване на стабилно финансиране за дългосрочни инвестиции, включително децентрализирани банкови структури за насочване на ликвидни средства или обезпечени с ипотека ценни книжа, които се търгуват на високо ликвидни пазари или представляват желана инвестиция за дългосрочните инвеститори. Тези структурни фактори следва да бъдат разгледани внимателно. За тази цел е от съществено значение след окончателното утвърждаване на международните стандарти ЕБО и ЕССР въз основа на докладите, предвидени в настоящия регламент, да изготвят оценка за това как следва да се разработи изискване за стабилно финансиране, като се отчита изцяло многообразието от структури за финансиране на банковия пазар на Съюза. |
(117) |
С цел по време на преходния период да се осигури постепенно сближаване между равнището на собствен капитал и пруденциалните корекции, прилагани към определението за собствен капитал в рамките на Съюза и към определението за собствен капитал в настоящия регламент, въвеждането на капиталовите изисквания съгласно настоящия регламент следва да се извършва постепенно. От изключително значение е да се осигури съответствието на този процес на поетапно въвеждане с неотдавнашните подобрения, направени от държавите членки по отношение на равнищата на собствен капитал и определението им. За тази цел по време на преходния период компетентните органи следва да определят, в рамките на определена долна и горна граница, колко бързо да въведат необходимото равнище на собствен капитал и пруденциалните корекции, установени в настоящия регламент. |
(118) |
С цел да се улесни плавният преход от различни пруденциални корекции, прилагани понастоящем в държавите членки, към набора от пруденциални корекции, установени в настоящия регламент, компетентните органи следва да имат правото по време на преходния период да продължат да изискват от институциите, до известна степен, да правят пруденциални корекции спрямо собствения капитал, представляващи дерогация от настоящия регламент. |
(119) |
За да се гарантира, че институциите разполагат с достатъчно време, за да се съобразят с новите изисквания за равнището и определението за собствения капитал, някои капиталови инструменти, които не отговарят на определението за собствен капитал в настоящия регламент, следва да отпаднат постепенно между 1 януари 2013 г. и 31 декември 2021 г. Освен това, някои инструменти, предоставени от държавата следва да бъдат изцяло признати в собствения капитал за ограничен период. В допълнение, премийните резерви, свързани с елементи, определени като собствен капитал съгласно националните мерки за транспониране на Директива 2006/48/ЕО, при определени обстоятелства следва да се определят като базов собствен капитал от първи ред. |
(120) |
За да се осигури постепенното установяване на единни правила за оповестяване от институциите, така че на пазарните участници да се предостави вярна и задълбочена информация относно рисковия профил на отделните институции, изискванията за оповестяване също следва да се въвеждат постепенно. |
(121) |
За да се отчете развитието на пазара и опитът при прилагането на настоящия регламент, Комисията следва да бъде задължена да представя доклади на Европейския парламент и на Съвета, заедно със законодателни предложения, по целесъобразност, относно възможното въздействие на капиталовите изисквания върху икономическия цикъл, минималните капиталови изисквания за експозициите под формата на покрити облигации, големите експозиции, ликвидните изисквания, ливъриджа, експозициите към прехвърлен кредитен риск, кредитен риск от контрагента и метода на първоначалната експозиция, експозициите на дребно, относно определението за приемлив капитал и степента на прилагане на настоящия регламент. |
(122) |
Основната цел на правната рамка за кредитните институции следва да бъде гарантиране на предоставянето на жизненоважни услуги за реалната икономика, като в същото време се ограничава опасността от възникване на т.нар. „морален риск“. Структурното разделяне на търговски и инвестиционни банкови дейности в рамките на дадена банкова група може да бъде един от ключовите инструменти в подкрепа на тази цел. Ето защо никоя разпоредба в настоящата правна рамка не следва да бъде пречка за въвеждането на мерки с цел осъществяване на едно такова разделяне. Към Комисията следва да се отправи искане да анализира въпроса за структурното разделяне в рамките на Съюза и да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета, заедно със законодателни предложения, по целесъобразност. |
(123) |
Също така с цел закрила на вложителите и запазване на финансовата стабилност държавите членки следва да могат да приемат структурни мерки, с които от лицензираните в тази държава членка кредитни институции се изисква да намалят експозициите си към различни юридически лица в зависимост от дейностите си, без значение къде се извършват тези дейности. Същевременно, тъй като такива мерки биха могли да окажат отрицателно въздействие като фрагментират вътрешния пазар, те следва да бъдат приемани само при спазване на строги условия до влизането в сила на бъдещ правен акт, който изрично хармонизира такива мерки. |
(124) |
С цел уточняване на изискванията, предвидени в настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС по отношение на технически корекции на настоящия регламент за изясняване на определенията с оглед осигуряване на еднаквото му прилагане или за да бъде взето предвид развитието на финансовите пазари; за уеднаквяване на терминологията и рамковите определения в съответствие с последващи актове в тази област; за адаптиране на разпоредбите на настоящия регламент относно собствения капитал с оглед отчитане на промените в счетоводните стандарти или правото на Съюза или с оглед на сближаването на надзорните практики; за разширяване на списъка на класовете експозиции за целите на стандартизирания или вътрешнорейтинговия подход с оглед да бъде взето предвид развитието на финансовите пазари; за адаптиране на някои стойности от значение за тези класове експозиции с оглед отчитане на последиците от инфлацията; за коригиране на списъка и класификацията на задбалансовите позиции; както и за да се адаптират отделни разпоредби и технически критерии за третирането на кредитния риск от контрагента, за стандартизирания и вътрешнорейтинговия подход, редуцирането на кредитния риск, секюритизацията, операционния риск, пазарния риск, ликвидността, ливъриджа и оповестяването, така че да бъдат взети предвид промените на финансовите пазари или в счетоводните стандарти или в правото на Съюза, или с оглед на сближаването на надзорните практики и оценяването на риска, и да бъдат отчетени резултатите от прегледа на различни въпроси, свързани с обхвата на Директива 2004/39/ЕО. |
(125) |
На Комисията следва да бъде делегирано и правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС за предписване на временно намаляване на посоченото в настоящия регламент равнище на собствения капитал или рискови тегла с оглед отчитането на конкретни обстоятелства; разясняване на освобождаването на някои експозиции от разпоредбите на настоящия регламент относно големите експозиции; уточняването на размерите, свързани с изчисляването на капиталовите изисквания за търговския портфейл, за да се отчете развитието в икономическата и паричната област; адаптирането на категориите инвестиционни посредници, които могат да се ползват от някои дерогации във връзка с изискваните равнища на собствен капитал, с цел да бъдат взети предвид промените на финансовите пазари; разясняване на изискването към инвестиционните посредници да притежават собствен капитал, равен на една четвърт от режийните разходи за предходната година, за да се осигури еднаквото прилагане на настоящия регламент; определянето на елементите на собствения капитал, от които се приспадат позициите на институцията в инструменти на съответни дружества; въвеждането на допълнителни преходни разпоредби относно третирането на актюерските печалби и загуби при остойностяването на пасивите на институциите, свързани с пенсионни планове с дефинирани доходи;. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета. |
(126) |
В съответствие с Декларация № 39 относно член 290 ДФЕС Комисията при изработването на проекти за делегирани актове в областта на финансовите услуги следва да продължи да се консултира с определените от държавите членки експерти, в съответствие с нейната установена практика. |
(127) |
Техническите стандарти в областта на финансовите услуги следва да осигурят хармонизиране, еднакви условия и достатъчна защита на вложителите, инвеститорите и потребителите в целия Съюз. Би било ефикасно и целесъобразно разработването на проекти за регулаторни стандарти и на технически стандарти за изпълнение, които не са свързани с политически решения, да се възложи на ЕБО като орган с високоспециализиран експертен опит, който да ги представя на Комисията. При изготвянето на регулаторни технически стандарти ЕБО следва да гарантира прилагането на ефективни административни процедури и процедури за отчетност. Форматите за отчетност следва да са пропорционални на естеството, мащаба и сложността на дейността на институциите. |
(128) |
Комисията следва да приема разработените от ЕБО проекти за регулаторни технически стандарти по отношение на взаимоспомагателните или кооперативните дружества, спестовни те институции или други подобни институции, някои инструменти на собствения капитал, пруденциалните корекции, приспаданията от собствения капитал, инструментите на допълнителния собствен капитал, малцинствените участия, спомагателните банкови услуги, третирането на корекцията за кредитен риск, вероятността от неизпълнение, загубата при неизпълнение, подходите за рисково претегляне на активите, сближаването на надзорните практики, ликвидността и преходните режими за собствения капитал посредством делегирани актове в съответствие с член 290 ДФЕС и членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. Комисията и ЕБО следва да гарантират, че тези стандарти и изисквания могат да бъдат прилагани от всички съответни институции по начин, който е пропорционален на естеството, мащаба и сложността на тези институции и техните дейности. |
(129) |
Прилагането на част от делегираните актове, предвидени в настоящия регламент, като например относно изискването за ликвидно покритие, може да окаже съществено въздействие върху институциите, върху които се извършва надзор, както и върху реалната икономика. Комисията следва да гарантира, че още преди публикуването на делегираните актове Европейският парламент и Съветът ще бъдат винаги добре информирани относно актуалните събития на международно равнище, както и относно текущото разбиране в рамките на Комисията. |
(130) |
На Комисията следва също така да се предостави правомощието да приема технически стандарти за изпълнение,разработени от ЕБО във връзка с консолидирането, съвместните решения, отчитането, оповестяването, експозициите, обезпечени с ипотеки, оценката на риска, подходите към рисковото претегляне на активите, рисковите тегла и спецификацията на някои експозиции, третирането на опциите и вариантите, позициите в капиталови инструменти и валута, използването на вътрешни модели, ливъриджа и задбалансовите позиции, чрез актове за изпълнение съгласно член 291 ДФЕС и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. |
(131) |
С оглед на подробния характер и броя на регулаторни технически стандарти, които трябва да бъдат приети в съответствие с настоящия регламент, когато Комисията приема регулаторен технически стандарт, който съответства на проекта за регулаторен технически стандарт, представен от ЕБО, периодът, през който Европейският парламент и Съветът могат да възрази срещу регулаторен технически стандарт, следва да бъде удължен с един месец, когато е целесъобразно. Освен това Комисията следва да се стреми да приема регулаторните технически стандарти своевременно, така че Европейският парламент и Съветът да могат да направят пълна проверка, като се отчитат обемът и сложността на регулаторните технически стандарти и правилата в процедурните правилници, работната програма и съставът Европейския парламент и на Съвета. |
(132) |
За да се осигури висока степен на прозрачност, ЕБО следва да започне консултации относно проектите за технически стандарти, посочени в настоящия регламент. ЕБО и Комисията следва да започнат възможно най-скоро подготовката на своите доклади относно ликвидните изисквания и ливъриджа, както се предвижда в настоящия регламент. |
(133) |
За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (18). |
(134) |
В съответствие с член 345 ДФЕС, който предвижда, че договорите по никакъв начин не засягат разпоредбите в държавите членки, отнасящи се до режима на собственост върху имущество, настоящият регламент нито благоприятства, нито дискриминира видовете собственост, които попадат в неговото приложно поле. |
(135) |
Бе проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001, като той прие становище (19), |
(136) |
Регламент (ЕС) № 648/2012 следва да бъде съответно изменен, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ПЪРВА ЧАСТ
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
ДЯЛ I
ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Член 1
Обхват
С настоящия регламент се установяват единни правила относно общите пруденциални изисквания, които институциите, подлежащи на надзор съгласно Директива 2013/36/ЕС, трябва да спазват по отношение на следните елементи:
а) |
капиталови изисквания по отношение на изцяло количествено измерими, еднотипни и стандартизирани елементи на кредитния, пазарния и операционния риск и сетълмент риска; |
б) |
изисквания за ограничаване на големите експозиции; |
в) |
след влизането в сила на посочения в член 460 делегиран акт — ликвидни изисквания по отношение на изцяло количествено измерими, еднотипни и стандартизирани елементи на ликвидния риск; |
г) |
изисквания за отчитане във връзка с букви а). б) ив), както и с ливъриджа; |
д) |
изисквания за публично оповестяване. |
Настоящият регламент не урежда изискванията за публично оповестяване на информация от компетентните органи в областта на пруденциалното регулиране и надзор върху институциите, определени в Директива 2013/36/ЕС.
Член 2
Надзорни правомощия
За да се осигури спазването на разпоредбите на настоящия регламент, компетентните органи разполагат с правомощията и следват процедурите, определени в Директива 2013/36/ЕС.
Член 3
Прилагане на по-строги изисквания от институциите
Настоящият регламент не възпрепятства институциите да притежават собствен капитал и негови компоненти, надхвърлящи изискванията по настоящия регламент, или да прилагат мерки, по-строги от предвидените в него.
Член 4
Определения
1. За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1) |
„кредитна институция“ означава предприятие, чийто предмет на дейност е да извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити за своя сметка; |
2) |
„инвестиционен посредник“ означава лице по смисъла на в член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2004/39/ЕО, към които се прилагат изискванията на тази директива, с изключение на:
|
3) |
„институция“ означава кредитна институция или инвестиционен посредник; |
4) |
„местно дружество“ означава дружество, което осъществява сделки за собствена сметка на пазарите на финансови фючърси, опции или други деривати и на паричните пазари единствено с цел хеджиране на позиции от пазарите на деривати, или което извършва сделки за сметка на други членове на тези пазари и което има гаранция от клирингови членове на същите пазари, като отговорността за осигуряване на изпълнението на сключените от него договори се поема от клирингови членове на тези пазари; |
5) |
„застрахователно предприятие“ означава предприятие, съгласно определението в член 13, точка 1 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (20); |
6) |
„презастрахователно предприятие“ означава презастрахователно предприятие съгласно определението в член 13, точка 4 от Директива 2009/138/ЕО; |
7) |
„предприятие за колективно инвестиране“ или „ПКИ“ означава ПКИПЦК по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (21), включително, освен ако не е предвидено друго, лица от трети държави, извършващи сходни дейности, които подлежат на надзор съгласно правото на Съюза или това на трета държава, прилагаща надзорни и регулаторни изисквания, които са поне равностойни на прилаганите в Съюза, АИФ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (22), или АИФ от трета държава по смисъла на член 4, параграф 1, буква аа) от същата директива; |
8) |
„субект от публичния сектор“ означава нетърговски административни органи, които отговарят пред централното правителство, регионалните правителства или местните органи на власт или пред органи, които имат същите отговорности, както регионалните правителства и местните органи на власт, или нетърговски предприятия, които са собственост на централното правителство, регионалните правителства или местните органи на власт, или са създадени и подкрепяни от тях, и които имат изрични гаранционни споразумения и могат да включват самоуправляващи се органи, установени по закон, които са под публичен надзор; |
9) |
„ръководен орган“ означава ръководен орган съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 7 от Директива 2013/36/ЕС; |
10) |
„висше ръководство“ означава висше ръководство съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 9 от Директива 2013/36/ЕС; |
11) |
„системен риск“ означава системен риск съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 10 от Директива 2013/36/ЕС; |
12) |
„риск, свързан с модела“ означава риск, свързан с модела съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 11 от Директива 2013/36/ЕС; |
13) |
„инициатор“ означава субект, който:
|
14) |
„спонсор“ означава институция, различна от институцията инициатор, която създава и управлява финансов план под формата на търговски книжа, обезпечени с доходите от базови активи, или друга схема за секюритизация, при която се купуват експозиции от трети лица; |
15) |
„предприятие майка“ означава:
|
16) |
„дъщерно предприятие“ означава:
Дъщерните предприятия на дъщерните предприятия също се разглеждат като дъщерни предприятия на предприятието, което е тяхното крайно предприятие майка; |
17) |
„клон“ означава място на стопанска дейност, което представлява юридически зависима част от дадена институция и което извършва пряко всички или някои от сделките, присъщи за дейността на институциите; |
18) |
„предприятие за спомагателни услуги“ означава предприятие, чиято основна дейност е притежаване или управление на собственост, управление на услуги за обработка на данни или подобна дейност, която е спомагателна за основната дейност на една или повече институции; |
19) |
„дружество за управление на активи“ е дружество за управление на активи съгласно определението в член 2, точка 5 от Директива 2002/87/ЕО, както и ЛУАИФ съгласно определението в член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2011/61/ЕС, включително, освен ако не е предвидено друго, субекти от трети държави, извършващи сходни дейности, за които се прилага правото на трета държава, която прилага надзорни и регулаторни изисквания, които са поне равностойни на прилаганите в Съюза; |
20) |
„финансов холдинг“ означава финансова институция, чиито дъщерни предприятия са изключително или предимно институции или финансови институции, като поне едно от тези дъщерни предприятия е институция, и която не е финансов холдинг със смесена дейност; |
21) |
„финансов холдинг със смесена дейност“ означава смесено финансово холдингово дружество съгласно определението в член 2, точка 15 от Директива 2002/87/ЕО; |
22) |
„холдинг със смесена дейност“ означава предприятие майка, различно от финансов холдинг, институция или финансов холдинг със смесена дейност, сред чиито дъщерни предприятия има поне една институция; |
23) |
„застрахователно предприятие от трета държава“ означава застрахователно предприятие от трета държава съгласно определението в член 13, точка 3 от Директива 2009/138/ЕО; |
24) |
„презастрахователно предприятие от трета държава“ означава презастрахователно предприятие от трета държава съгласно определението в член 13, точка 6 от Директива 2009/138/ЕО; |
25) |
„признати инвестиционни посредници от трета държава“ означава дружества, които отговарят на всички посочени по-долу условия:
|
26) |
„финансова институция“ означава предприятие, различно от институция, чиято основна дейност е да придобива дялови участия или да извършва една или повече от дейностите, изброени в точки 2—12 и точка 15 от приложение I към Директива 2013/36/ЕС, включително финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, платежна институция по смисъла на Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар (23) и дружество за управление на активи, но не и застрахователни холдинги и застрахователни холдинги със смесена дейност съгласно определението в член 212, параграф 1, буква ж) от Директива 2009/138/ЕО; |
27) |
„предприятие от финансовия сектор“ означава някое от следните:
|
28) |
„институция майка в държава членка“ означава институция в държава членка, чието дъщерно предприятие е институция или финансова институция или която държи участие в такава институция или финансова институция, без да е дъщерно предприятие на друга институция, получила лиценз в същата държава членка, или на финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, учреден в същата държава членка; |
29) |
„институция майка от ЕС“ означава институция майка в държава членка, която не е дъщерно предприятие на друга институция, получила лиценз в държава членка, или на финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, учреден в държава членка; |
30) |
„финансов холдинг майка в държава членка“ означавa финансов холдинг, който не е дъщерно предприятие на институция, получила лиценз в същата държава членка, или на финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, учреден в същата държава членка; |
31) |
„финансов холдинг майка от ЕС“ означава финансов холдинг майка в държава членка, който не е дъщерно предприятие на институция, получила лиценз в държава членка или на друг финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, учреден в държава членка; |
32) |
„финансов холдинг майка със смесена дейност в държава членка“ означава финансов холдинг със смесена дейност, който не е дъщерно предприятие на институция, получила лиценз в същата държава членка, или на финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, учреден в същата държава членка; |
33) |
„финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС“ е финансов майка холдинг със смесена дейност в държава членка, който не е дъщерно предприятие на институция, получила лиценз в държава членка, или на друг финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, учреден в държава членка; |
34) |
„централен контрагент“ или„ЦК“ означава ЦК съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012; |
35) |
„участие“ означава дяловото участие по смисъла на член 17, първо изречение от Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (24) или прякото или непряко притежание на 20 % или повече от правата на глас или от капитала на предприятие; |
36) |
„квалифицирано дялово участие“ означава пряко или непряко дялово участие в предприятие, което представлява 10 % или повече от капитала или от правата на глас или което осигурява възможност за упражняване на значително влияние върху управлението на това предприятие; |
37) |
„контрол“ означава връзката между предприятие майка и дъщерно предприятие по смисъла на член 1 от Директива 83/349/ЕИО, или счетоводните стандарти, които институцията е задължена да спазва съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002, или подобна връзка между физическо или юридическо лице и предприятие; |
38) |
„тесни връзки“ означава положение, при което две или повече физически или юридически лица са свързани по един от следните начини:
|
39) |
„група от свързани клиенти“ означава всяко едно от следното:
Независимо от букви а) и б), когато централното правителство упражнява пряк контрол върху повече от едно физическо или юридическо лице или е пряко свързано с тях, съвкупността от централното правителство и всички физически или юридически лица, пряко или непряко контролирани съгласно буква а) или свързани съгласно буква б), може да се счита за несъставляваща група от свързани клиенти. Вместо това съществуването на група от свързани клиенти, състояща се от централното правителство и други физически или юридически лица, може да се прецени за всяко отделно лице, пряко контролирано съгласно буква а) или пряко свързано съгласно буква б), както и спрямо всички физически и юридически лица, контролирани от това лице съгласно буква а) или свързани с това лице съгласно буква б), включително централното правителство. Същото важи и при регионалните правителства или местните органи на власт, за които се прилага член 115, параграф 2; |
40) |
„компетентен орган“ означава официално признат от националното право публичен орган или структура, която е оправомощени по националното право да упражнява надзор върху кредитните институциите като част от действащата надзорна система в съответната държава членка; |
41) |
„консолидиращ надзорник“ означава компетентен орган, който отговаря за надзора на консолидирана основа върху институции майки от ЕС и върху институции, контролирани от финансови холдинги майки от ЕС или от финансови холдинги майки със смесена дейност от ЕС; |
42) |
„лиценз“ означава издаден от органите документ, независимо под каква форма, с който се предоставя правото за извършване на дейността; |
43) |
„държава членка по произход“ означава държавата членка, в която на дадена институция е издаден лиценз; |
44) |
„приемаща държава членка“ означава държавата членка, в която дадена институция има клон или предоставя услуги; |
45) |
„централни банки от ЕСЦБ“ означава националните централни банки, които са членове на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), и Европейската централна банка (ЕЦБ); |
46) |
„централни банки“ означава централните банки от ЕСЦБ и централните банки на трети държави; |
47) |
„консолидационно състояние“ означава състояние, което се дължи на прилагането на изискванията на настоящия регламент в съответствие с разпоредбите на първа част, дял II, глава 2 към определена институция, така както ако тази институция съставляваше, заедно с един или повече други субекти, една-единствена институция; |
48) |
„на консолидирана основа“ означава въз основа на консолидационното състояние; |
49) |
„на подконсолидирана основа“ означава въз основа на консолидационното състояние на институцията майка, финансовия холдинг или смесения финансов холдинг, като се изключи определена подгрупа лица, или въз основа на консолидационното състояние на институция майка, финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, който/която не е крайната институция майка, крайният финансов холдинг или крайният финансов холдинг със смесена дейност. |
50) |
„финансов инструмент“ означава всяко едно от следното:
Инструментите, посочени в букви а), б) и в) са финансови инструменти само ако тяхната стойност произтича от цената на базисен финансов инструмент или друга базисна позиция, процент, курс или индекс; |
51) |
„начален капитал“ означава размерът и вида собствен капитал, посочен в член 12 от Директива 2013/36/ЕСза кредитните институции и в дял IV от посочената директива за инвестиционните посредници; |
52) |
„операционен риск“ означава рискът от загуба, произтичащ от неадекватни или недобре функциониращи вътрешни процеси, лица и системи, или поради външни събития, като включва в себе си правния риск; |
53) |
„риск от разсейване“ е рискът от намаляване на размера на дадено вземане чрез признаване на парични или непарични задължения към длъжника; |
54) |
„вероятност от неизпълнение“ означава вероятността в рамките на период от една година даден контрагент да изпадне в неизпълнение; |
55) |
„загуба при неизпълнение“ или „LGD“ означава съотношението на загубата по експозиция, дължаща се на неизпълнение от страна на контрагент, към размера на експозицията в момента на неизпълнение; |
56) |
„конверсионен коефициент“ означава съотношението на текущо неусвоения размер на поет ангажимент, който би могъл да бъде усвоен и поради това да се окаже при изпадане в неизпълнение, към целия текущо неусвоен размер на ангажимента, като размерът на поетия ангажимент се определя съгласно препоръчания лимит, освен ако е наличен по-висок абсолютен лимит; |
57) |
„редуциране на кредитния риск“ означава техника, използвана от дадена институция за намаляване на кредитния риск на една или няколко експозиции, които институцията продължава да държи; |
58) |
„обезпечена кредитна защита“ означава техника за редуциране на кредитния риск, при която намалението на кредитния риск по експозицията на дадена институция произтича от правото на тази институция — в случай на неизпълнение от контрагента или при настъпване на други, изрично посочени кредитни събития, отнасящи се до контрагента — да реализира, да бъде извършено прехвърляне в нейна полза, да придобие или да задържи определени активи или суми, или да намали експозицията към,или да я замени с размера на разликата между размера на експозицията и размера на претенцията към институцията; |
59) |
„кредитна защита с гаранции“ означава техника за редуциране на кредитния риск, при която намаляването на кредитния риск по експозицията на дадена институция произтича от задължението на трето лице да изплати определена сума при неизпълнение от страна на длъжника или при настъпване на други, изрично посочени кредитни събития; |
60) |
„подобен на паричен инструмент“ означава депозитен сертификат, облигация, включително с покритие, или друг неподчинен инструмент, емитиран от институция, за които тя вече е получила цялото плащане и които тя ще възстанови безусловно по номинална стойност; |
61) |
„секюритизация“ означава сделка или схема от сделки, при която кредитният риск по експозиция или група от експозиции се разделя на траншове със следните характеристики:
|
62) |
„секюритизираща позиция“ означава експозиция към секюритизация; |
63) |
„пресекюритизация“ означава секюритизация, при която рискът, свързан с базисна група от експозиции, е разделен на траншове, като поне една от базисните експозиции е секюритизираща позиция; |
64) |
„пресекюритизираща позиция“ означава експозиция към пресекюритизация; |
65) |
„кредитно подобрение“ означава договорно споразумение, с което кредитното качество на дадена позиция при секюритизация се подобрява в сравнение с това, което би било без осигуряването на подобрение, като тук се включва и подобрението, осигурено чрез траншове с по-голяма степен на подчиненост в секюритизацията и други видове кредитна защита; |
66) |
„дружество със специална цел — секюритизация“ или „ДСЦС“ означава предприятие доверител или друго лице, различно от институция, създадено за извършване на секюритизация или секюритизации, чиито дейности са ограничени до необходимите за постигане на тази цел и чиято структура е предназначена да изолира задълженията на ДСЦС от тези на институцията инициатор, и в което притежателите на права могат да ги залагат или разменят без ограничение; |
67) |
„транш“ означава договорно установен сегмент от кредитния риск по една или няколко експозиции, като позиция в даден сегмент води до риск от кредитна загуба, който е по-голям или по-малък от този на позиция със същия размер във всеки друг сегмент, без да се отчита кредитната защита, пряко предоставена от трети лица на държателите на позиции в сегмента или в другите сегменти; |
68) |
„оценка по пазарни цени“ означава оценка на позициите по лесно достъпни окончателни цени, информация за които е получена от независим източник, включително борсови цени, цени от системи за пазарна информация или котировки, предоставени от няколко независими брокери с добра репутация; |
69) |
„оценка по модел“ означава всяка оценка, която трябва да се съпостави с база, да се екстраполира или да се изчисли по друг начин въз основа на данни за пазара; |
70) |
„независима проверка на цените“ означава процедура, при която редовно се проверяват точността и независимото определяне на пазарните цени или на използваните в моделите данни; |
71) |
„приемлив капитал“ означава сборът от:
|
72) |
„призната борса“ означава борса, която отговаря на всички изброени по-долу условия:
|
73) |
„пенсионни права по преценка на работодателя“ означава допълнителни пенсионни права, които институцията предоставя по своя преценка на служител като част от условията на променливото му трудово възнаграждение и които не включват натрупаните права, осигурявани на служителите съгласно пенсионната схема на дружеството; |
74) |
„ипотечна заемна стойност“ означава стойността на недвижимия имот, определена посредством разумна оценка на възможността за бъдеща пазарна реализация на имота при отчитането на неговите дългосрочни устойчиви аспекти, общите и местните пазарни условия, както и текущото използване и възможностите за друго подходящо използване на имота; |
75) |
„жилищен имот“ означава жилище, в което живее собственикът или наемателят на жилището, включително правото да се обитава апартамент в жилищна кооперация в Швеция. |
76) |
„пазарна стойност“ по отношение на недвижим имот означава очакваната сума, по която на датата на определянето на оценката му имотът може да бъде прехвърлен между желаещи да встъпят в сделка продавач и купувач като необвързани помежду си страни след подходящо проучване на пазара, при което всяка от страните е действала информирано, благоразумно и без принуда; |
77) |
„приложима счетоводна рамка“ означава счетоводните стандарти, които институцията е задължена да спазва съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002 или Директива 86/635/ЕИО; |
78) |
„процент на неизпълнение за една година“ означава съотношението между броя на случаите на неизпълнение на задълженията по време на период, който започва една година преди дата T, и броя на длъжниците, отнесени към тази категория или група една година преди тази дата; |
79) |
„спекулативно финансиране на недвижима собственост“ означава заем с оглед на придобиването, разработването или изграждането върху земя във връзка с недвижима собственост, или във връзка с недвижима собственост, с намерение за препродажба с цел печалба. |
80) |
„търговско финансиране“ означава финансиране, включително гаранции, свързано с обмена на стоки и услуги чрез финансови продукти с фиксиран краткосрочен матуритет – обикновено по-малко от една година, без автоматично подновяване; |
81) |
„официално подкрепяни експортни кредити“ са заеми или кредити за финансиране на износа на стоки и услуги, за които официална агенция за експортно кредитиране предоставя гаранции, застраховки или пряко финансиране; |
82) |
„репо споразумение“ и „обратно репо споразумение“ означава споразумение, при което дадена институция или неин контрагент прехвърля ценни книжа, стоки или гарантирани права, свързани с някое от следните:
|
83) |
„репо сделка“ означава сделка, уредена от „репо споразумение“ или „обратно репо споразумение“; |
84) |
„обикновено репо споразумение“ означава репо сделка за единични, еднородни или сходни, несложни активи вместо за съвкупност от активи; |
85) |
„позиции, държани с намерение за търгуване“ означава всяко едно от следното:
|
86) |
„търговски портфейл“ означава всички позиции във финансови инструменти и стоки, които дадена институция държи с намерение за търгуване или за хеджиране на позиции, държани с намерение за търгуване; |
87) |
„многостранна система за търговия“ означава многостранна система за търговия съгласно определението в член 4, точка 15 от Директива 2004/39/ЕО; |
88) |
„квалифициран централен контрагент“ означава централен контрагент, на който е било предоставено разрешение в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012 или който е бил признат в съответствие с член 25 от същия регламент; |
89) |
„гаранционен фонд“ означава фонд, създаден от ЦК в съответствие с член 42 от Регламент (ЕС) 648/2012 [, който се използва в съответствие с член 45 от същия регламент; |
90) |
„предварителна вноска в гаранционния фонд на ЦК“ означава платената от институция вноска в гаранционния фонд на ЦК; |
91) |
„експозиция по търговско финансиране“ означава текущата експозиция, включваща маржа на отклонение, който се дължи на клиринговия член,но все още не е получен, и потенциалната бъдеща експозиция на клирингов член или клиент към ЦК, произтичаща от договорите и сделките, изброени в член 301, параграф 1, букви а)—д), както и първоначален марж; |
92) |
„регулиран пазар“ означава регулиран пазар съгласно определението в член 4, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО; |
93) |
„ливъридж“ означава относителният размер на активите, задбалансовите задължения и условните задължения на дадена институция за плащане или предоставяне на обезпечение, включително задълженията, произтичащи от получено финансиране, поети ангажименти, деривати или репо споразумения, но без задълженията, които могат да се изискат само при ликвидация — спрямо собствения капитал на тази институция; |
94) |
„риск от прекомерен ливъридж“ означава рискът, произтичащ от уязвимостта на дадена институция поради равнището на ливъридж или на условен ливъридж, което може да наложи включването на непредвидени корективни мерки в плана за дейността, в т.ч. спешна продажба на активи, която може да доведе до загуби или до преоценка на оставащите активи на институцията; |
95) |
„корекция за кредитен риск“ означава размерът на специфичните и общите провизии срещу загуби по кредити във връзка с кредитни рискове, които са включени във финансовите отчети на институцията съгласно приложимата счетоводна рамка; |
96) |
„вътрешно хеджиране“ означава позиция, която в значителна степен компенсира съставните рискови елементи между позиции или групи от позиции в търговския и банковия портфейл; |
97) |
„референтно задължение“ е задължението, използвано за определяне на стойността на паричния сетълмент по кредитен дериват. |
98) |
„Агенция за външна кредитна оценка“ или „АВКО“ означава агенция за кредитен рейтинг, която е регистрирана или сертифицирана в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг (25), или централна банка, която присъжда кредитни рейтинги, към които разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1060/2009 не се прилагат; |
99) |
„избрана АВКО“означава АВКО, избрана от институция; |
100) |
„натрупан друг всеобхватен доход“ има същото значение, както в международен счетоводен стандарт (МСС) 1, приложим съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002; |
101) |
"базисен собствен капитал“ означава „основни собствени средства“ по смисъла на член 88 от Директива 2009/138/ЕО; |
102) |
„елементи на капитала от първи ред при застрахователните предприятия“ означава „основни собствени средства“ на предприятията, за които се прилагат изискванията на Директива 2009/138/ЕО, когато тези елементи са класифицирани като капитал от първи ред по смисъла на Директива 2009/138/ЕО в съответствие с член 94, параграф 1 от нея; |
103) |
„елементи на допълнителния капитал от първи ред при застрахователните предприятия“ означава „основни собствени средства“ на предприятията, за които се прилагат изискванията на Директива 2009/138/ЕО, когато тези елементи са класифицирани в първи ред по смисъла на Директива 2009/138/ЕО в съответствие с член 94, параграф 1 от нея и включването на тези елементи е ограничено с делегираните актове, приети в съответствие с член 99 от същата директива; |
104) |
„елементи на капитала от втори ред при застрахователните предприятия“ означава „основни собствени средства“ на предприятията, за които се прилагат изискванията на Директива 2009/138/ЕО, когато тези елементи са класифицирани във втори ред по смисъла на Директива 2009/138/ЕО в съответствие с член 94, параграф 2 от нея; |
105) |
„елементи на капитала от трети ред при застрахователните предприятия“ означава „основни собствени средства“ на предприятията, за които се прилагат изискванията на Директива 2009/138/ЕО, когато тези елементи са класифицирани в трети ред по смисъла на Директива 2009/138/ЕО в съответствие с член 94, параграф 3 от нея; |
106) |
„отсрочени данъчни активи“ има същото значение, както в приложимата счетоводна рамка; |
107) |
„отсрочени данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба“ означава отсрочени данъчни активи, чиято бъдеща стойност може да бъде реализирана само ако институцията генерира облагаема печалба в бъдеще; |
108) |
„отсрочени данъчни пасиви“ има същото значение, както в приложимата счетоводна рамка; |
109) |
„активи на пенсионен фонд с предварително определен размер на пенсията“ означава активите на пенсионен фонд или план с предварително определен размер на пенсията, в зависимост от случая, след приспадане на задълженията по същия фонд или план; |
110) |
„разпределяния“ означава изплащането на дивиденти или лихви в каквато и да е форма; |
111) |
„финансово предприятие“ има същото значение, както в член 13, параграф 25, букви б) и г) от Директива 2009/138/ЕО; |
112) |
„фонд за покриване на общи банкови рискове“ има същото значение, както в член 38 от Директива 86/635/ЕИО; |
113) |
„репутация“ има същото значение, както в приложимата счетоводна рамка; |
114) |
„непряка позиция“ е експозиция към междинен субект, който има експозиция към капиталови инструменти, емитирани от предприятие от финансовия сектор, когато при евентуална окончателна обезценка на капиталовите инструменти, емитирани от предприятието от финансовия сектор, загубата за институцията не би се различавала съществено от загубата, която институцията би понесла от пряка позиция в тези капиталови инструменти, емитирани от предприятието от финансовия сектор; |
115) |
„нематериални активи“ има същото значение, както в приложимата счетоводна рамка, и включва репутацията; |
116) |
„други капиталови инструменти“ означава капиталовите инструменти, емитирани от предприятия от финансовия сектор, които не отговарят на изискванията за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред, нито за елементи на капитала от първи ред при застрахователните предприятия, елементи на допълнителния капитал от първи ред при застрахователните предприятия, елементи на капитала от втори ред при застрахователните предприятия или елементи на капитала от трети ред при застрахователните предприятия; |
117) |
„други резерви“ означава резервите по смисъла на приложимата счетоводна рамка, за които съгласно приложимия счетоводен стандарт се прилага изискването за оповестяване, с изключен на сумите, вече включени в натрупания друг всеобхватен доход или неразпределената печалба; |
118) |
„собствен капитал“ означава сумата на капитала от първи ред и капитала от втори ред; |
119) |
„инструменти на собствения капитал“ означава капиталовите инструменти, емитирани от институция, които отговарят на изискванията за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред; |
120) |
„малцинствено участие“ означава размерът на базовия собствен капитал от първи ред на дъщерно предприятие на дадена институция, който се дължи на физически или юридически лица, различни от включените в обхвата на пруденциалната консолидация на институцията. |
121) |
„печалба“ има същото значение, както в приложимата счетоводна рамка; |
122) |
„реципрочна кръстосана позиция“ означава позицията на институция в инструменти на собствения капитал или в други капиталови инструменти, емитирани от предприятия от финансовия сектор, когато последните също държат инструменти на собствения капитал, емитирани от институцията; |
123) |
„неразпределена печалба“ означава печалбата и загубата, пренесена от окончателния резултат от дейността съгласно приложимата счетоводна рамка; |
124) |
„премийни резерви“има същото значение, както в приложимата счетоводна рамка; |
125) |
„временни разлики“ има същото значение, както в приложимата счетоводна рамка; |
126) |
„синтетична позиция“ означава инвестиция на институция във финансов инструмент, чиято стойност е пряко свързана със стойността на капиталовите инструменти, емитирани от предприятие от финансовия сектор; |
127) |
„кръстосана гаранционна схема“ означава схема, която отговаря на всички условия по-долу:
|
128) |
„разпределяеми позиции“ означава размерът на печалбата в края на последната финансова година заедно с пренесената печалба и резервите, предназначени за тази цел, преди разпределенията в полза на държателите на инструменти на собствения капитал, намален с пренесените загуби, печалбата, която не подлежи на разпределяне съгласно предвиденото в законодателството или правилата на институцията, и сумите, отнесени в резерви, които не подлежат на разпределяне съгласно приложимото национално право или учредителния акт на институцията, като загубата и резервите се определят въз основа на индивидуалните отчети на институцията, а не на консолидираните отчети. |
2. Когато в настоящия регламент се използват понятията "недвижима собственост", "жилищен имот или търговски недвижим имот" или "ипотека" върху такъв имот включва дялове във финландски жилищни кооперации, действащи в съответствие с финландския Закон за жилищните кооперации от 1991 г. или последващо равностойно законодателство. Държавите членки или техните компетентни органи могат да разрешат дялове, представляващи еквивалентно непряко притежание на недвижима собственост, да се третират като пряко притежание на недвижим имот, при условие че такова непряко притежание е специално уредено в националното право на съответната държава членка и когато се предоставя като обезпечение, то осигурява еквивалентна защита за кредиторите.
3. Търговското финансиране, посочено в параграф 1, точка 80 по принцип не е обвързано с твърд ангажимент и изисква задоволителна съпътстваща документация на сделките за всяка заявка за теглене, което дава възможност за отказ от финансиране в случай на евентуално съмнение относно кредитоспособността или съпътстващата документация на сделките. Погасяването на произтичащите от търговско финансиране експозиции обикновено не зависи от кредитополучателя, вместо това средствата се получават в парични средства от вносители или от приходи от продажби на съответните базисни стоки.
Член 5
Определения, които са специфични за капиталовите изисквания за кредитен риск
За целите на трета част, дял II се прилагат следните определения:
1) |
„експозиция“ означава актив или задбалансова позиция; |
2) |
„загуба“ означава икономическата загуба, включително съществена промяна в стойността на вземанията поради дисконтиране и съществените преки и непреки разходи, свързани със събирането на вземанията по съответния инструмент; |
3) |
„очаквана загуба“ или „EL“ означава съотношението между размера на очакваната загуба по дадена експозиция при потенциално неизпълнение от контрагент или при разсейване в рамките на една година към остатъчните към момента на неизпълнението непогасени задължения; |
ДЯЛ II
РАВНИЩЕ НА ПРИЛАГАНЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА
ГЛАВА 1
Прилагане на изискванията на индивидуална основа
Член 6
Общи принципи
1. Институциите изпълняват задълженията, определени във втора - пета част и осма част, на индивидуална основа.
2. Всяка институция, която е дъщерно предприятие в държавата членка, в която е лицензирана и обект на надзор, или предприятие майка, както и всяка институция, която е включена в консолидацията съгласно член 19, не е задължена да изпълнява посочените в членове 89, 90 и 91 задължения на индивидуална основа.
3. Всяка институция, която е предприятие майка, или дъщерно предприятие, както и всяка институция, която е включена в консолидацията съгласно член 19, не е задължена да изпълнява посочените в осма част задължения на индивидуална основа.
4. Кредитните институции и инвестиционните посредници, които са получили лиценз за предоставяне на инвестиционните услуги и дейностите, изброени в раздел А, точки 3 и 6 от приложение I към Директива 2004/39/ЕО, изпълняват посочените в шеста част задължения на индивидуална основа. До изготвянето на доклада на Комисията в съответствие с член 508, параграф 3 компетентните органи могат да освобождават инвестиционните посредници от посочените в шеста част задължения в зависимост от естеството, мащаба и сложността на дейностите на инвестиционните посредници.
5. Институциите, с изключение на инвестиционните посредници по член 95, параграф 1 и член 96, параграф 1 и на институциите, за които компетентните органи са приложили дерогацията по член 7, параграф 1 или параграф 3, изпълняват посочените в седма част задължения на индивидуална основа.
Член 7
Дерогация от прилагането на пруденциалните изисквания на индивидуална основа
1. Компетентните органи могат да освободят от изискванията на член 6, параграф 1 дъщерно предприятие на дадена институция, когато дъщерното предприятие и институцията подлежат на лицензиране и надзор от същата държава членка и дъщерното предприятие е включено в надзора на консолидирана основа на институцията, която е предприятието майка, и когато са изпълнени всички изброени по-долу условия, за да се осигури адекватно разпределение на собствения капитал между предприятието майка и дъщерното предприятие:
а) |
понастоящем няма и не се предвиждат съществени практически или правни пречки за бързо прехвърляне на собствен капитал или за изплащане на задължения от предприятието майка; |
б) |
компетентният орган приема, че предприятието майка управлява дъщерното предприятие разумно, а самото предприятие майка със съгласието на компетентния орган е заявило, че гарантира поетите от дъщерното предприятие задължения, или рисковете в дъщерното предприятие са пренебрежимо малки; |
в) |
процедурите за оценка, измерване и контрол на риска на предприятието майка обхващат дъщерното предприятие; |
г) |
предприятието майка държи повече от 50 % от акциите с право на глас в капитала на дъщерното предприятие или има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на управителния му орган. |
2. Компетентните органи могат да се възползват от възможността, предвидена в параграф 1, когато предприятието майка е финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, учреден в същата държава членка като институцията, при условие че то подлежи на същия надзор като упражнявания над институциите, и по-специално на стандартите, предвидени в член 11, параграф 1.
3. Компетентните органи могат да освободят от изискванията на член 6, параграф 1 институция майка в държава членка, когато тази институция подлежи на лицензиране и надзор от същата държава членка, включена е в надзора на консолидирана основа и са изпълнени всички изброени по-долу условия, за да се осигури адекватно разпределение на собствения капитал между предприятието майка и дъщерните предприятия:
а) |
към момента няма и не се предвиждат съществени практически или правни пречки за бързо прехвърляне на собствен капитал или за изплащане на задължения към институцията майка в държава членка; |
б) |
процедурите за оценка, измерване и контрол на риска от значение за консолидирания надзор обхващат институцията майка в държава членка. |
Компетентният орган, който прилага настоящия параграф, информира компетентните органи на всички останали държави членки.
Член 8
Дерогация от прилагането на ликвидните изисквания на индивидуална основа
1. Компетентните органи могат да освободят изцяло или частично от изискванията на шеста част дадена институция и всички или на някои от нейните дъщерни предприятия в Съюза и да упражняват надзор върху тях като обособена ликвидна подгрупа, при условие че те изпълняват всички изброени по-долу изисквания:
а) |
институцията майка на консолидирана основа или дъщерната институция на подконсолидирана основа изпълнява изискванията на шеста част; |
б) |
институцията майка на консолидирана основа или дъщерната институция на подконсолидирана основа наблюдава и контролира непрекъснато ликвидните позиции, на всички институции в групата или подгрупата, които са освободени от изискването, и осигурява достатъчно ниво на ликвидност за всички тези институции; |
в) |
институциите са сключили удовлетворяващи компетентните органи договори, които предвиждат свободно движение на средства между тях, за да могат да изпълнят своите индивидуални и съвкупни задължения, щом същите станат изискуеми; |
г) |
към момента няма и не се предвиждат съществени практически или правни пречки пред изпълнението на договорите, посочени в буква в). |
До 1 януари 2014 г. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за евентуалното наличие на правни пречки, които биха могли да направят невъзможно прилагането на първа алинея, буква в), и се приканва при необходимост да представи до 31 декември 2015 г. законодателно предложение за това кои от тези пречки да бъдат премахнати.
2. Компетентните органи могат изцяло или частично да освободят от прилагането на шеста част дадена институция и всички или някои от нейните дъщерни предприятия, когато всички институции от обособената ликвидна подгрупа са лицензирани в една и съща държава членка и при условие че са изпълнени условията по параграф 1.
3. Когато институциите от обособена ликвидна подгрупа са лицензирани в няколко държави членки, параграф 1 се прилага само след изпълнение на процедурата, посочена в член 21, и само за институциите, чиито компетентни органи са постигнали съгласие относно следното:
а) |
тяхната оценка за това дали организацията и третирането на ликвидния риск отговарят на условията по член 86 от Директива 2013/36/ЕС за цялата обособена ликвидна подгрупа; |
б) |
разпределението на сумите, местонахождението и собствеността върху ликвидните активи, които трябва да се държат в обособената ликвидна подгрупа; |
в) |
определянето на минималния размер ликвидни активи, които трябва да се държат от институциите, които се освобождават от прилагането на шеста част; |
г) |
необходимостта от по-строги параметри от посочените в шеста част; |
д) |
неограничен обмен на цялостната информация между компетентните органи; |
е) |
пълно разбиране на последствията от такова освобождаване. |
4. Компетентните органи могат да прилагат параграфи 1, 2 и 3 и по отношение на институции, които са членове на една и съща институционална защитна схема, посочена в член 113, параграф 7, буква б), при условие че изпълняват всички изисквания по член 113, параграф 7, както и по отношение на други институции, свързани с отношение по смисъла на член 113, параграф 6, при условие че отговарят на всички посочени в него изисквания. В този случай компетентните органи определят една от институциите, която може да бъде освободена от изискванията на шеста част въз основа на консолидационното състояние на всички институции от обособената ликвидна подгрупа.
5. Когато е предоставено освобождаване от изискванията по параграф 1 или параграф 2, компетентните органи могат да прилагат и член 86 от Директива 2013/36/ЕС или части от него на нивото на обобщената ликвидна подгрупа и, на индивидуална основа, да освободят от прилагане на член 86 от Директива 2013/36/ЕСили части от него.
Член 9
Метод на самостоятелното консолидиране
1. При спазване на параграфи 2 и 3 от настоящия член и на член 144, параграф 3 от Директива 2013/36/ЕС, компетентните органи могат да разрешат, след преценка на всеки отделен случай, на институции майки да включват в изчисляването на изискванията към тях по член 6, параграф 1 дъщерни предприятия, които отговарят на условията, предвидени в член 7, параграф 1, букви в) и г), и чиито съществени експозиции или съществени задължения са към тази институция майка.
2. Предвиденото в параграф 1 третиране се разрешава само когато институцията майка представи на компетентните органи пълна информация за наличието на обстоятелства и договорености, включително правни договорености, съгласно които няма съществени практически или правни пречки — и не се предвиждат такива — за бързо прехвърляне на собствен капитал или за изплащане на задълженията, когато станат изискуеми, от дъщерното предприятие към предприятието майка.
3. Когато компетентен орган използва предвидената в параграф 1 възможност за преценка, той периодично информира, но не по-рядко от веднъж годишно, компетентните органи на всички останали държави членки за това как е използван параграф 1 и за обстоятелствата и договореностите, посочени в параграф 2. Когато дъщерното предприятие е в трета държава, компетентните органи предоставят същата информация и на компетентните органи на тази трета държава.
Член 10
Освобождаване за кредитни институции, които са дълготрайно свързани с централен орган
1. Компетентните органи могат, в съответствие с националното си право, да освободят частично или изцяло от изискванията, определени от втора част до осма част, една или повече кредитни институции, разположени в същата държава членка и дълготрайно свързани с централен орган, който извършва надзор над тях и е установен в същата държава членка, ако са изпълнени следните условия:
а) |
задълженията на централния орган и свързаните институции са солидарни и някои от задълженията на свързаните институции са напълно гарантирани от централния орган; |
б) |
платежоспособността и ликвидността на централния орган и на всички свързани институции се наблюдават като едно цяло въз основа на консолидираните отчети на въпросните институции; |
в) |
ръководството на централния орган има право да дава инструкции на ръководствата на свързаните институции. |
Държавите членки могат да запазят и да продължат да използват действащото си националното законодателство относно прилагането на освобождаването, посочено в първа алинея, доколкото то не противоречи на настоящия регламент и на Директива 2013/36/ЕС.
2. Ако компетентните органи са се уверили, че условията по параграф 1 са изпълнени и ако задълженията или ангажиментите на централния орган са изцяло гарантирани от свързаните институции, компетентните органи могат да освободят централния орган от прилагането на втора - осма част на индивидуална основа.
ГЛАВА 2
Пруденциална консолидация
Член 11
Общо третиране
1. Институциите майки в държава членка изпълняват, в степента и по начина, описани в член 18, задълженията, предвидени от втора част до четвърта част и в седма част, въз основа на консолидационното си състояние. Предприятията майки и дъщерните им предприятия, обхванати от настоящия регламент, установяват необходимата организационна структура и подходящи механизми за вътрешен контрол с цел да се осигури надлежното обработване и изпращане на данните, необходими за консолидацията. По-конкретно те гарантират прилагането, от страна на дъщерните предприятия, които не са обхванати от настоящия регламент, на правила, процедури и механизми, осигуряващи качеството на консолидацията.
2. Институциите, контролирани от финансов холдинг майка или финансов холдинг майка със смесена дейност в държава членка, изпълняват, в степента и по начина, описани в член 18, задълженията, предвидени от втора до четвърта част и в седма част, въз основа на консолидационното състояние на този финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност.
Когато повече от една институция се контролира от финансов холдинг майка или финансов холдинг майка със смесена дейност в държава членка, първа алинея се прилага само спрямо институцията, върху която се упражнява надзор на консолидирана основа в съответствие с член 111 от Директива 2013/36/ЕС.
3. Институциите майки от ЕС, институциите, контролирани от финансов холдинг майка от ЕС, и институциите, контролирани от финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС, изпълняват задълженията, предвидени в шеста част, въз основа на консолидационното състояние на въпросната институция майка, финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, ако групата се състои от една или повече кредитни институции или инвестиционни посредници, лицензирани да предоставят инвестиционните услуги и дейности, изброени в раздел А, точки 3 и 6 на приложение I към Директива 2004/39/ЕО. До изготвянето на доклада на Комисията в съответствие с член 508, параграф 2 и ако групата включва единствено инвестиционни посредници, компетентните органи могат да освобождават инвестиционните посредници от посочените в шеста част задължения на консолидирана основа в зависимост от естеството, мащаба и сложността на дейностите на инвестиционните посредници.
4. Когато се прилага член 10, посоченият в него централен орган изпълнява изискванията на втора - осма част въз основа на консолидационното състояние на съвкупността, образувана от централния орган и свързаните с него институции.
5. В допълнение към изискванията на параграфи 1—4 и без да се засягат останалите разпоредби на настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС, когато е оправдано за надзорни цели поради конкретното естество на риска или на капиталовата структура на дадена институция, или когато държавите членки приемат национални закони, изискващи структурно разделение на дейностите в рамките на банкова група, компетентните органи могат да изискват от структурно разделените институции да изпълняват задълженията, посочени във втора до четвърта част и шеста до осма част от настоящия регламент и в дял VII от Директива 2013/36/ЕС, на подконсолидирана основа.
Прилагането на подхода, предвиден в първа алинея, не засяга ефективния надзор на консолидирана основа и не трябва да води до несъразмерни отрицателни последици за финансовата система или за части от нея в други държави членки или Съюза като цяло, нито да представлява или да създава пречка пред функционирането на вътрешния пазар.
Член 12
Финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност с дъщерно предприятие — кредитна институция и дъщерно предприятие — инвестиционен посредник
Когато финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност има за дъщерно предприятие поне една кредитна институция и един инвестиционен посредник, приложимите въз основа на консолидационното състояние на финансовия холдинг или на смесения финансов холдинг изисквания се прилагат към кредитната институция.
Член 13
Прилагане на изискванията за оповестяване на консолидирана основа
1. Институциите майки от ЕС изпълняват предвидените в осма част задължения въз основа на консолидационното си състояние.
Значимите дъщерни предприятия на институциите майки от ЕС и дъщерните предприятия, които имат съществено значение за техния местен пазар, оповестяват информацията, посочена в членове 437, 438, 440, 442, 450, 451 и 453, на индивидуална или подконсолидирана основа.
2. Институциите, контролирани от финансов холдинг майка от ЕС или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС, изпълняват предвидените в осма част задължения въз основа на консолидационното състояние на този финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност.
Значимите дъщерни предприятия на финансови холдинги майки от ЕС или финансови холдинги майки със смесена дейност от ЕС и дъщерните предприятия, които имат съществено значение за техния местен пазар, оповестяват информацията, посочена в членове 437, 438, 440, 442, 450, 451 и 453, на индивидуална или подконсолидирана основа.
3. Параграфи 1 и 2 не се прилагат изцяло или отчасти за институциите майки от ЕС и институциите, контролирани от финансов холдинг майка от ЕС или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС, доколкото те са включени в еквивалентни оповестявания на консолидирана основа, предоставяни от предприятие майка, установено в трета държава.
4. Когато се прилага член 10, посоченият в него централен орган изпълнява изискванията в осма част въз основа на консолидационното състояние на централния орган. Член 18, параграф 1 се прилага спрямо централния орган, като свързаните институции се третират като негови дъщерни предприятия.
Член 14
Прилагане на изискванията на пета част на консолидирана основа
1. Предприятията майки и дъщерните им предприятия, обхванати от настоящия регламент, изпълняват предвидените в пета част задължения на консолидирана или подконсолидирана основа, така че да осигуряват съгласуваност и висока степен на интегрираност на своите правила, процедури и механизми, изисквани съгласно посочените разпоредби, както и възможност за генериране на данните и информацията, необходими за надзорни цели. По-конкретно, те гарантират прилагането, от страна на дъщерните предприятия, които не са обхванати от настоящия регламент, на правила, процедури и механизми, осигуряващи спазването на посочените разпоредби.
2. При прилагането на член 92 на консолидирана или подконсолидирана основа институциите прилагат допълнително рисково тегло в съответствие с член 407, ако изискванията на член 405 или член 406 са нарушени на ниво субект, установен в трета държава, който е включен в консолидацията в съответствие с член 18, и ако нарушението е съществено по отношение на общия рисков профил на групата.
3. Произтичащите от пета част задължения за дъщерните предприятия, които не са обхванати от настоящия регламент, не се прилагат, ако институцията майка от ЕС или институциите, контролирани от финансов холдинг майка от ЕС или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС, могат да докажат пред компетентните органи, че прилагането на пета част недопустимо съгласно законодателството на съответната трета държава, в която е установено дъщерното предприятие.
Член 15
Дерогация от прилагането на капиталовите изисквания на консолидирана основа спрямо групи от инвестиционни посредници
1. В зависимост от конкретния случай консолидиращият надзорник може да освободи от прилагането на консолидирана основа на трета част от настоящия регламент и дял VII, глава 4 от Директива 2013/36/ЕС, при условие че са изпълнени следните изисквания:
а) |
всеки инвестиционен посредник от ЕС в групата използва алтернативното изчисление на общата рискова експозиция, посочено в член 95, параграф 2; |
б) |
всички инвестиционни посредници в групата попадат в категориите по член 95, параграф 1 и член 96, параграф 1; |
в) |
всеки инвестиционен посредник от ЕС в групата изпълнява на индивидуална основа изискванията на член 95 и същевременно приспада от елементите на своя базов собствен капитал от първи ред всяко условно задължение към инвестиционни посредници, финансови институции, дружества за управление на активи и предприятия за спомагателни услуги, което в противен случай би било консолидирано; |
г) |
всеки финансов холдинг, който е финансов холдинг майка в държава членка на инвестиционен посредник в групата, притежава като минимум капитал, определен тук като сбор от елементите, посочени в член 26, параграф 1, членове 51, параграф 1 и 62, параграф 1, който да е достатъчен за покриване на сумата от:
|
д) |
групата не включва кредитни институции. |
Когато са изпълнени критериите по първа алинея, всеки инвестиционен посредник от ЕС трябва да разполага със системи за наблюдение и контрол на източниците на капитал и на финансиране на всички финансови холдинги, инвестиционни посредници, финансови институции, дружества за управление на активи и предприятия за спомагателни услуги в групата.
2. Компетентните органи могат също така да предоставят освобождаване, ако даден финансов холдинг притежава собствен капитал в размер по-малък от изчисления в съответствие с параграф 1, буква г), но не по-малък от сбора на капиталовите изисквания, приложими на индивидуална основа за инвестиционните посредници, финансовите институции, дружествата за управление на активи и предприятията за спомагателни услуги, които в противен случай биха били консолидирани, и на общия размер на всички условни задължения към инвестиционни посредници, финансови институции, дружества за управление на активи и предприятия за спомагателни услуги, които в противен случай биха били консолидирани. За целите на настоящия параграф капиталовото изискване за инвестиционни посредници от трети държави, финансови институции, дружества за управление на активи и предприятия за спомагателни услуги е изискване за номинален размер на собствения капитал.
Член 16
Дерогация от прилагането на изискванията за отношение на ливъридж на консолидирана основа спрямо групи от инвестиционни посредници
Когато всички субекти в група от инвестиционни посредници, включително предприятието майка, са инвестиционни посредници, които съгласно член 6, параграф 5 са освободени от прилагане на изискванията по седма част на индивидуална основа, инвестиционният посредник майка може да реши да не прилага изискванията по седма част на консолидирана основа.
Член 17
Надзор на инвестиционните посредници, освободени от прилагането на консолидирана основа на капиталовите изисквания
1. Инвестиционните посредници в група, на която е било предоставено предвиденото в член 15 освобождаване, уведомяват компетентните органи за рисковете, които биха могли да застрашат финансовото им състояние, включително рисковете по отношение на състава и източниците на техния собствен капитал, вътрешен капитал и финансиране.
2. Когато компетентните органи, отговарящи за пруденциалния надзор на инвестиционния посредник, освободят от изискването за надзор на консолидирана основа съгласно член 15, те предприемат други подходящи мерки за наблюдение на рисковете по отношение на цялата група, по-конкретно на големите експозиции, в това число на всяко предприятие, което не се намира в държава членка.
3. Когато компетентните органи, отговарящи за пруденциалния надзор на инвестиционния посредник, освободят от капиталовите изисквания на консолидирана основа по член 15, изискванията в осма част се прилагат на индивидуална основа.
Член 18
Методи за пруденциална консолидация
1. Институциите, от които се изисква да прилагат изискванията на раздел 1 въз основа на консолидационното си състояние, извършват пълна консолидация на всички институции и финансови институции, които са техни дъщерни предприятия или, когато е приложимо, дъщерни предприятия на същия финансов холдинг майка или финансов холдинг майка със смесена дейност. Параграфи 2—8 от настоящия член не се прилагат, когато шеста част се прилага въз основа на консолидационното състояние на институцията.
2. Компетентните органи обаче могат да позволят, за всеки конкретен случай, пропорционална консолидация според дела на предприятието майка в капитала на дъщерното предприятие. Пропорционална консолидация може да бъде разрешена само когато са изпълнени всички условия по-долу:
а) |
отговорността на предприятието майка е ограничена до дела на предприятието майка в капитала на дъщерното предприятие с оглед отговорността на останалите акционери или членове; |
б) |
платежоспособността на другите акционери или членове е задоволителна; |
в) |
отговорността на останалите акционери и членове е ясно установена по правнообвързващ начин. |
3. Когато предприятията са свързани с отношение по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО, компетентните органи определят как да се извърши консолидацията.
4. Консолидиращият надзорник изисква пропорционална консолидация според дела от капитала, включващ участия в институции и финансови институции, управлявани от предприятие, включено в консолидацията заедно с едно или повече предприятия, които не са включени в консолидацията, когато отговорността на тези предприятия е ограничена до дела в капитала, който притежават.
5. При участия или капиталови връзки, различни от посочените в параграфи 1 и 2, компетентните органи определят дали да се извърши консолидация и под каква форма. По-конкретно те могат да разрешат или да изискат прилагането на метода на собствения капитал. Този метод обаче не означава включване на съответните предприятия в надзора на консолидирана основа.
6. Компетентните органи определят дали и под каква форма да се извърши консолидация в следните случаи:
а) |
когато по мнение на компетентните органи дадена институция упражнява значително влияние върху една или повече институции или финансови институции, но без да има участие или други капиталови връзки с тези институции; и |
б) |
когато две или повече институции или финансови институции имат единно ръководство, което не е установено в учредителен договор или устав. |
По-конкретно, компетентните органи могат да разрешат или да изискат прилагането на метода, посочен в член 12 от Директива 83/349/ЕИО. Този метод обаче не означава включване на съответните предприятия в консолидирания надзор.
7. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията на извършване на консолидация в случаите, посочени в параграфи 2—6 от настоящия член.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2016 г.
На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
8. Когато се изисква консолидиран надзор съгласно член 111 от Директива 2013/36/ЕС, предприятията за спомагателни услуги и дружествата за управление на активи по смисъла на член 2, точка 5 от Директива 2002/87/ЕО се включват в консолидацията в случаите и в съответствие с методите, предвидени в настоящия член.
Член 19
Субекти, изключени от обхвата на пруденциалната консолидация
1. Не е необходимо в консолидацията да бъдат включени институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги, които са дъщерни предприятия или в които се притежава участие, когато общият размер на активите и задбалансовите позиции на въпросното предприятие е по-нисък от по-малката от следните две стойности:
а) |
10 милиона евро; |
б) |
1 % от общия размер на активите и задбалансовите позиции на предприятието майка или на предприятието, което притежава това участие. |
2. Компетентните органи, отговарящи за упражняването на надзор на консолидирана основа в съответствие с член 111 от Директива 2013/36/ЕС, могат да решат, за всеки отделен случай, че не е необходимо дадена институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги, които са дъщерни предприятия или в които се притежава участие, да бъдат включени в консолидацията:
а) |
когато въпросното предприятие се намира в трета държава, където има правни пречки по отношение на предаването на необходимата информация; |
б) |
когато значението на въпросното предприятие е пренебрежимо малко предвид целите на наблюдението на кредитните институции; |
в) |
когато по мнението на компетентните органи, отговарящи за упражняването на надзор на консолидирана основа, консолидирането на финансовото състояние на въпросното предприятие би било неподходящо или подвеждащо по отношение на целите на надзора на кредитните институции. |
3. Ако в случаите по параграф 1 и параграф 2, буква б) няколко предприятия отговарят на посочените там критерии, те въпреки това се включват в консолидацията, когато заедно значението им не е пренебрежимо малко по отношение на посочените цели.
Член 20
Съвместни решения относно пруденциалните изисквания
1. Компетентните органи работят заедно, като се консултират пълноценно:
а) |
при заявления за разрешенията, посочени в член 143, параграф 1, член 151, параграфи 4 и 9, член 283, член 312, параграф 2 и член 363, подадени съответно от институция майка от ЕС и нейни дъщерни предприятия или съвместно от дъщерните предприятия на финансов холдинг майка от ЕС или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС, за да се реши дали да се даде исканото разрешение и да се определят условията, ако има такива, с които то да бъде обвързано; |
б) |
за да определят дали са изпълнени критериите за специфично вътрешногрупово третиране съгласно член 422, параграф 9 и член 425, параграф 5, допълнени от регулаторните технически стандарти на ЕБО по член 422, параграф 9 и член 425, параграф 4б. |
Заявленията се подават само до консолидиращия надзорник.
Заявлението, посочено в член 312, параграф 2, включва описание на методологията, използвана за разпределянето на капитала за обезпечаване на операционен риск сред различните субекти в групата. В заявлението се посочва дали и как ще се отрази въздействието на диверсификацията в системата за измерване на риска.
2. Компетентните органи правят всичко възможно, за да достигнат в рамките на шест месеца до съвместно решение по отношение на:
а) |
заявлението, посочено в параграф 1, буква а); |
б) |
оценката на критериите и определянето на специфичното третиране, посочено в параграф 1, буква б). |
Това съвместно решение се излага в документ, съдържащ напълно мотивираното решение, който се предоставя на заявителя от компетентния орган, посочен в параграф 1.
3. Периодът, посочен в параграф 2, започва на:
а) |
датата на получаване на пълното заявление, посочено в параграф 1, буква а), от консолидиращия надзорник. Консолидиращият надзорник незабавно препраща пълното заявление на останалите компетентни органи; |
б) |
датата на получаване от компетентните органи на доклад, изготвен от консолидиращия надзорник, в който се анализират вътрешногруповите ангажименти в групата. |
4. Ако компетентните органи не достигнат до съвместно решение в рамките на шест месеца, консолидиращият надзорник взема самостоятелно решение за случаите по параграф 1, буква а). Решението на консолидиращия надзорник не ограничава правомощията на компетентните органи по член 105 от Директива 2013/36/ЕС.
Решението се излага в документ, съдържащ напълно мотивираното решение, и отразява становищата и резервите, които останалите компетентни органи са изразили през шестмесечния срок.
Консолидиращият надзорник предоставя решението на институцията майка от ЕС, финансовия холдинг майка от ЕС или смесения финансов холдинг майка от ЕС и на останалите компетентни органи.
Ако в края на шестмесечния срок някой от съответните компетентни органи е отнесъл въпроса до ЕБО в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, консолидиращият надзорник отлага вземането на решение за случаите по параграф 1, буква а), изчаква решението, което ЕБО може да вземе във връзка с това в съответствие с член 19, параграф 3 от посочения регламент, и взема решение в съответствие с решението на ЕБО. Шестмесечният срок се счита за срок за помиряване по смисъла на посочения регламент. ЕБО взема своето решение в едномесечен срок. Ако шестмесечният срок е изтекъл или е постигнато съвместно решение, въпросът не се отнася до ЕБО.
5. Ако компетентните органи не достигнат до съвместно решение в рамките на шест месеца, компетентният орган, който отговаря за надзора на дъщерното предприятие на индивидуална основа, взема самостоятелно решение за случаите по параграф 1, буква б).
Решението се излага в документ, съдържащ напълно мотивираното решение, и отразява становищата и резервите, които останалите компетентни органи са изразили през шестмесечния срок.
Решението се предоставя на консолидиращия надзорник, който уведомява институцията майка от ЕС, финансовия холдинг майка от ЕС или смесения финансов холдинг майка от ЕС.
Ако в края на шестмесечния срок консолидиращият надзорник е отнесъл въпроса до ЕБО в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, компетентният орган, който отговаря за надзора на дъщерното предприятие на индивидуална основа, отлага вземането на решение за случаите по параграф 1, буква б) от настоящия член, изчаква решението, което ЕБО може да вземе във връзка с това в съответствие с член 19, параграф 3 от посочения регламент, и взема решение в съответствие с решението на ЕБО. Шестмесечният период се счита за срок за помиряване по смисъла на посочения регламент. ЕБО взема своето решение в едномесечен срок. Ако шестмесечният срок е изтекъл или е постигнато съвместно решение, въпросът не се отнася до ЕБО.
6. Когато институция майка от ЕС и нейните дъщерни предприятия или дъщерните предприятия на финансов холдинг майка от ЕС или на финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС използват усъвършенствания подход за измерване, посочен в член 312, параграф 2, или вътрешнорейтинговия подход, посочен в член 143, на единна основа, компетентните органи позволяват критериите за приемливост, посочени съответно в членове 321 и 322 или в трета част, дял II, глава 3, раздел 6, да се изпълняват от предприятието майка и неговите дъщерни предприятия, разглеждани заедно, по начин, който е в съответствие със структурата на групата и нейните системи, процедури и методологии за управление на риска.
7. Решенията, посочени в параграфи 2, 4 и 5, се признават за окончателни и се прилагат от компетентните органи в съответните държави членки.
8. С оглед улесняване взимането на съвместни решения ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение, с които се определя процедурата за взимане на посоченото в параграф 1, буква а) съвместно решение относно заявленията за разрешения, посочени в член 143, параграф 1, член 151, параграфи 4 и 9, член 283, член 312, параграф 2 и член 363.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 31 декември 2014 г.
На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 21
Съвместни решения за нивото на прилагане на ликвидните изисквания
1. При постъпило искане на институция майка от ЕС, финансов холдинг майка от ЕС, финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС или подконсолидиращо дъщерно предприятие на институция майка от ЕС, финансов холдинг майка от ЕС или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС консолидиращият надзорник и компетентните органи, отговорни за надзора върху дъщерните предприятия на институция майка от ЕС, финансов холдинг майка от ЕС или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС в дадена държава членка, полагат всички възможни усилия за постигането на съвместно решение за това дали са изпълнени условията по член 8, параграф 1, букви а)—г) и за определяне на обособена ликвидна подгрупа с оглед на прилагането на член 8.
До съвместното решение трябва да се достигне в рамките на шест месеца след представянето от консолидиращия надзорник на доклад, в който е определил единни обособените ликвидни подгрупи въз основа на критериите, предвидени в член 8. В случай на разногласия в рамките на шестмесечния период консолидиращият надзорник се консултира с ЕБО по искане на някой от другите заинтересовани компетентни органи. Консолидиращият надзорник може да се консултира с ЕБО и по своя собствена инициатива.
Съвместното решение може да наложи и ограничения по отношение на местонахождението на ликвидните активи и собствеността върху тях, както и да изиска определени минимални размери от тях да бъдат държани от институции, освободени от прилагането на шеста част.
Съвместното решение се излага в документ, съдържащ напълно обоснованото решение, който консолидиращият надзорник предава на институцията майка на ликвидната подгрупа.
2. Ако в рамките на шест месеца не се достигне до съвместно решение, всеки компетентен орган, отговарящ за надзор на индивидуална основа, взема самостоятелно решение.
Въпреки това по време на шестмесечния срок всеки компетентен орган може да отправи запитване до ЕБО дали са изпълнени условията по член 8, параграф 1, букви а)—г). В този случай ЕБО може да проведе необвързваща медиация в съответствие с член 31, буква в) от Регламент (ЕС) № 1093/2010, като всички засегнати компетентни органи отлагат вземането на своето решение до приключването на необвързващата медиация. Когато в рамките на медиацията компетентните органи не постигнат съгласие в срок от три месеца, всеки компетентен орган, отговарящ за надзор на индивидуална основа, взема самостоятелно решение, като отчита пропорционалността на ползите и рисковете на нивото на държавата членка на институцията майка и пропорционалността на ползите и рисковете на нивото на държавата членка на дъщерното предприятие. Ако шестмесечният срок е изтекъл или е постигнато съвместно решение, въпросът не се отнася до ЕБО.
Съвместното решение, посочено в параграф 1, и решенията, посочени във втора алинея от настоящия параграф, са задължителни.
3. В рамките на шестмесечния срок всеки заинтересован компетентен орган може да се консултира с ЕБО в случай на разногласие относно изпълнението на условията по член 8, параграф 3, букви а)—г). В този случай ЕБО може да проведе необвързваща медиация в съответствие с член 31, буква в) от Регламент (ЕС) № 1093/2010, като всички засегнати компетентни органи отлагат вземането на своето решение до приключването на необвързващата медиация. Когато в рамките на медиацията компетентните органи не постигнат съгласие в срок от три месеца, всеки компетентен орган, отговарящ за индивидуален надзор, взема самостоятелно решение.
Член 22
Подконсолидация в случаите на лица в трети държави
Дъщерните институции изпълняват изискванията, установени в, членове 89—91 и в трета част и пета част, въз основа на своето подконсолидационно състояние, ако те или предприятието майка, когато то е финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, имат институция или финансова институция като дъщерно предприятие в трета държава или имат участие в такова предприятие.
Член 23
Предприятия в трети държави
За целите на надзора на консолидирана основа в съответствие с настоящата глава понятията „инвестиционен посредник“, „кредитна институция“, „финансова институция“ и „институция“ се прилагат и за предприятия, установени в трети държави, които, ако бяха установени в Съюза, биха отговаряли на определенията на тези понятия в член 4.
Член 24
Оценка на активи и задбалансови позиции
1. Оценката на активите и задбалансовите позиции се извършва в съответствие с приложимата счетоводната рамка.
2. Чрез дерогация от параграф 1 компетентните органи могат да изискват от институциите да извършват оценка на активите и задбалансовите позиции и определянето на собствения капитал в съответствие с международните счетоводни стандарти, приложими съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002.
ВТОРА ЧАСТ
СОБСТВЕН КАПИТАЛ
ДЯЛ I
ЕЛЕМЕНТИ НА СОБСТВЕНИЯ КАПИТАЛ
ГЛАВА 1
Капитал от първи ред
Член 25
Капитал от първи ред
Капиталът от първи ред на дадена институция е сборът от нейния базов собствен капитал от първи ред и допълнителен капитал от първи ред.
ГЛАВА 2
Базов собствен капитал от първи ред
Член 26
Елементи на базовия собствен капитал от първи ред
1. Елементите на базовия собствен капитал от първи ред на дадена институция включват:
а) |
капиталови инструменти, при условие че са спазени условията по член 28, или ако е приложимо — условията по член 29; |
б) |
премийни резерви от емисии, свързани с посочените в буква а) инструменти; |
в) |
неразпределена печалба; |
г) |
натрупан друг всеобхватен доход; |
д) |
други резерви; |
е) |
фонд за покриване на общи банкови рискове. |
Елементите, посочени в букви в)—е), се признават за базов собствен капитал от първи ред само ако са на разположение на институцията за неограничено и незабавно ползване за покриване на рискове или загуби веднага след възникването им.
2. За целите на параграф 1, буква в), единствено с предварителното разрешение на компетентния орган институциите могат да включат в базовия собствен капитал от първи ред междинната или годишната печалба, преди да са взели официално решение за годишния резултат (печалба или загуба) на институцията. Компетентният орган дава разрешение, когато са изпълнени следните условия:
а) |
тази печалба е била потвърдена от лица, независими от институцията, които отговарят за одитирането на нейните отчети; |
б) |
институцията е представила на компетентния орган достатъчно доказателства, че всички предвидими отчисления от печалбата или дивиденти са вече приспаднати от тази печалба. |
Потвърждението на междинната или годишната печалба на институцията показва достатъчно убедително, че тази печалба е изчислена в съответствие с принципите, установени в приложимата счетоводна рамка.
3. Компетентните органи преценяват дали емисиите на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред отговарят на критериите, определени в член 28 или на член 29, когато е приложимо. По отношение на емисиите след 31 декември 2014 г. институциите класифицират капиталовите инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред само след като компетентните органи, които могат да се консултират с ЕБО, са дали разрешение за това.
За капиталовите инструменти с изключение на държавната помощ, които са одобрени от компетентния орган като допустими за класиифциране като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, но за които по мнение на ЕБО има съществени затруднения да се прецени дали отговарят на критериите по член 28 или на член 29, когато е приложимо, компетентните органи дават разяснения за мотивите си на ЕБО.
Въз основа на информацията, предоставена от всеки компетентен орган, ЕБО съставя, поддържа и публикува списък на всички форми капиталови инструменти във всяка държава членка, които отговарят на изискванията за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. ЕБО изготвя и публикува този списък за първи път до 1 февруари 2015 г.
След процеса на анализ по член 80 и при наличие на съществени доказателства, че тези инструменти не отговарят на критериите на член 28 или на член 29, когато е приложимо на, ЕБО може да изключи от списъка капиталовите инструменти, които не представляват държавна помощ, емитирани след 31 декември 2014 г., и да направи съобщение в този смисъл.
4. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които да се определи значението на „предвидими“ при определянето на това дали всички предвидими отчисления от печалбата или дивиденти са били приспаднати.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 февруари 2015 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 27
Капиталови инструменти на взаимоспомагателни или кооперативни дружества, спестовни институции или подобни институции в елементите на базовия собствен капитал от първи ред
1. Елементите на базовия собствен капитал от първи ред включват всеки капиталов инструмент, емитиран от институция съгласно клаузите в учредителния ѝ акт, ако са изпълнени следните условия:
а) |
институцията е от вид, който е определен в приложимото национално право и който според компетентните органи е някой от следните:
|
б) |
изпълнени са условията, установени в член 28 или на член 29, когато е приложимо; |
Взаимоспомагателните дружества, кооперативните дружества и спестовните институции, които са признати за такива съгласно приложимото национално право преди 31 декември 2012 г., продължават да се класифицират като такива за целите на настоящата част, при условие че продължават да отговарят на критериите, по които са били признати.
2. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се определят условията, съгласно които компетентните органи могат да решат, че вид предприятие, признато в приложимото национално право, отговаря на изискванията за взаимоспомагателно дружество, кооперативно дружество, спестовна институция или подобна институция за целите на настоящата част.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 февруари 2015 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 28
Инструменти на базовия собствен капитал от първи ред
1. Капиталовите инструменти се приемат за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред само ако са изпълнени всички условия по-долу:
а) |
инструментите са емитирани пряко от институцията с предварителното съгласие на собствениците на институцията или, когато това се разрешава от приложимото национално право, от ръководния орган на институцията; |
б) |
инструментите са изплатени и тяхното закупуване не се финансира пряко или непряко от институцията; |
в) |
инструментите отговарят на всички условия по-долу по отношение на своята класификация:
|
г) |
инструментите са ясно и индивидуално оповестени в счетоводния баланс от финансовите отчети на институцията; |
д) |
инструментите са с неограничен срок; |
е) |
главницата на инструментите не може да се намалява или възстановява, освен в някой от следните случаи:
|
ж) |
в разпоредбите относно инструментите не се посочва изрично или по подразбиране, че главницата на инструментите ще бъде или може да бъде намалена или възстановена, освен при ликвидация на институцията, и институцията не дава друга такава индикация преди или при емитирането на инструментите, освен в случаите на инструменти, посочени в член 27, когато приложимото национално право забранява на институцията да откаже да изкупи тези инструменти; |
з) |
инструментите отговарят на следните условия по отношение на разпределенията:
|
и) |
в сравнение със съвкупността от капиталови инструменти, емитирани от институцията, при настъпването на загуба инструментите покриват първата и пропорционално най-голямата част от нея, като всеки инструмент покрива загубата в същата степен, както всички други инструменти на базовия собствен капитал от първи ред; |
й) |
в случай на неплатежоспособност или ликвидация на институцията рангът на инструментите е най-нисък спрямо всички останали вземания; |
к) |
инструментите дават право на своите собственици на вземане към остатъчните активи на институцията, което, в случай на ликвидация и след плащането на всички вземания от по-горен ред, е пропорционално на сумата на такива емитирани инструменти и не е фиксирано или ограничено с таван, освен при капиталовите инструменти, посочени в член 27; |
л) |
инструментите не са обезпечени и не са обект на гаранции, които увеличават реда на вземанията от:
|
м) |
инструментите не са предмет на споразумение, във формата на договор или в друга форма, с което се повишава редът на вземанията по инструментите при неплатежоспособност или ликвидация. |
Условието в първа алинея, буква й) се счита за изпълнено дори и ако инструментите са включени съгласно член 484, параграф 3 в допълнителния капитал от първи ред или капитала от втори ред, при условие че са с равностоен ранг.
2. Условията, определени в параграф 1, буква и), се считат за изпълнени без оглед на намаляване на постоянна основа на главницата на инструментите на допълнителния капитал от първи ред или капитала от втори ред.
Условието в параграф 1, буква е) се счита за изпълнено дори и при намаляване на главницата на капиталовия инструмент в рамките на процедура по преструктуриране или като последствие от намаляване на стойността на капиталовите инструменти, изисквано от органа по преструктуриране, който отговаря за институцията.
Условието в параграф 1, буква ж) се счита за изпълнено дори и ако в разпоредбите, с които е уреден капиталовият инструмент, се посочва изрично или се подразбира, че главницата на инструмента ще бъде или може да бъде намалена в рамките на процедура по преструктуриране или като последствие от намаляване на стойността на капиталовите инструменти, изисквано от органа по преструктуриране, който отговаря за институцията.
3. Условието в параграф 1, буква з), подточка iii) се счита за изпълнено, дори и инструментът да изплаща производни дивиденти, при условие че тези дивиденти не водят до разпределение, което несъразмерно обременява собствения капитал.
4. За целите на параграф 1, буква з), подточка i) диференцираните разпределения следва да отразяват единствено диференцирано право на глас. В това отношение по-високи разпределения се прилагат единствено за инструментите на базовия собствен капитал от първи ред с по-малко или без права на глас.
5. ЕБО разработва проекти за регулаторни технически стандарти с цел определяне на следното:
а) |
приложимите форми и естеството на непряко финансиране на инструментите на собствения капитал; |
б) |
дали и кога разпределенията биха довели до непропорционално изчерпване на собствения капитал; |
в) |
значението на преференциалните разпределения. |
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 февруари 2015 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 29
Капиталови инструменти, емитирани от взаимоспомагателни или кооперативни дружества, спестовни институции или подобни институции
1. Капиталовите инструменти, емитирани от взаимоспомагателни или кооперативни дружества, спестовни институции и подобни институции, се приемат за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред само ако са спазени условията по член 28 с измененията, произтичащи от прилагането на настоящия член.
2. По отношение на изкупуването на капиталови инструменти трябва да са изпълнени следните условия:
а) |
освен когато приложимото национално право забранява това, институцията има правото да откаже да изкупи инструментите; |
б) |
когато приложимото национално право забранява на институцията да откаже изкупуването на инструментите, в разпоредбите относно инструментите се предоставя възможност на институцията да ограничи изкупуването им; |
в) |
отказът за изкупуване на инструментите или, когато е приложимо, ограничаването на изкупуването им не могат да представляват неизпълнение от страна на институцията. |
3. Капиталовите инструменти могат да съдържат таван или ограничение на максималния размер на разпределенията само когато таванът или ограничението са предвидени с приложимото национално право или учредителния акт на институцията.
4. Когато капиталовите инструменти предоставят на собственика права върху резервите на институцията в случай на неплатежоспособност или ликвидация, които са ограничени до номиналната стойност на инструментите, такова ограничение се прилага в същата степен към държателите на всички други емитирани от тази институция инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.
Условието по първа алинея не засяга възможността дадено взаимоспомагателно или кооперативно дружество, спестовна институция или подобна институция да признае като базов собствен капитал от първи ред капиталови инструменти, които не предоставят право на глас на държателя си и които отговарят на всички условия по-долу:
а) |
вземанията на държателите на инструменти, които не предоставят право на глас, при неплатежоспособност или ликвидация на институцията са пропорционални на дела от всички инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, който тези непредоставящи право на глас инструменти представляват; |
б) |
инструментите отговарят във всяко друго отношение на изискванията за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. |
5. Когато капиталовите инструменти дават на собствениците си право на вземане към активите на институцията в случай на неплатежоспособност или ликвидация, което е фиксирано или ограничено от таван, такова ограничение се прилага в същата степен към държателите на всички емитирани от институцията инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.
6. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се определя естеството на ограниченията за изкупуване, необходими когато приложимото национално право забранява на институцията да откаже изкупуването на инструменти на собствения капитал.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 февруари 2015 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 30
Последици от неспазването на изискванията по отношение на инструментите на базовия собствен капитал от първи ред
Когато при инструмент на базовия собствен капитал от първи ред вече не се спазват изискванията по член 28 или на член 29, когато е приложимо, се прилага следното:
а) |
този инструмент незабавно престава да бъде инструмент на базовия собствен капитал от първи ред; |
б) |
премийните резерви от емисии във връзка с този инструмент незабавно престават да бъдат елементи на базовия собствен капитал от първи ред. |
Член 31
Капиталови инструменти, записани от публичните органи в извънредни ситуации
1. При извънредни ситуации компетентните органи могат да разрешат на институциите да включат в базовия собствен капитал от първи ред капиталови инструменти, които изпълняват най-малко условията на член 28, параграф 1, букви б)—д) и отговарят на всички изброени по-долу условия:
а) |
капиталовите инструменти са емитирани след 1 януари 2014 г.; |
б) |
Комисията разглежда тези капиталови инструменти като държавна помощ;. |
в) |
капиталовите инструменти са емитирани в рамките на мерки за рекапитализация съгласно правилата за държавна помощ, съществуващи към съответния момент; |
г) |
капиталовите инструменти са изцяло записани и държани от държавата или съответния публичен орган или субект, който е публична собственост; |
д) |
капиталовите инструменти могат да покрият загубите; |
е) |
с изключение на капиталовите инструменти, посочени в член 27, в случай на ликвидация капиталовите инструменти дават на собствениците си право на вземане по отношение на остатъчните активи на институцията след плащането на всички вземания от по-горен ред; |
ж) |
съществуват адекватни механизми за оттегляне на държавата и ако е приложимо — на съответния публичен орган или субект, който е публична собственост; |
з) |
компетентният орган е дал предварително разрешение и е публикувал решението си, придружено с обяснение на същото решение. |
2. При обосновано искане от съответния компетентен орган и в сътрудничество с него ЕБО разглежда капиталовите инструменти по параграф 1 като равностойни на инструментите на базовия собствен капитал от първи ред за целите на настоящия регламент.
Член 32
Секюритизирани активи
1. Институцията изключва от всички елементи на собствения капитал увеличението на капитала си съгласно приложимата счетоводна рамка, произтичащо от секюритизирани активи, включително:
а) |
увеличение, свързано с бъдещ маржин приход за институцията под формата на печалба от продажбата за институцията; |
б) |
когато институцията е инициатор на секюритизация, нетната печалба в резултат на капитализацията на бъдещи приходи от секюритизираните активи, които предоставят кредитни подобрения на позициите в секюритизацията. |
2. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които да се уточни допълнително посоченото в параграф 1, буква а) понятие „печалба от продажба“.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 февруари 2015 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 33
Хеджиране на парични потоци и промени в стойността на собствените пасиви
1. Институциите не включват следните позиции в елементите на собствения капитал:
а) |
резервите от преоценка по справедлива стойност, свързани с печалба или загуба от хеджиране на парични потоци на финансови инструменти, които не са оценени по справедлива стойност, включително на прогнозни парични потоци; |
б) |
печалбата или загубата от оценяваните по справедлива стойност пасиви на институцията в резултат на промени в кредитния рейтинг на институцията; |
в) |
цялата печалба и загуба от преоценка по справедлива стойност, произтичащи от собствения кредитен риск на институцията, свързан с деривативните пасиви. |
2. За целите на параграф 1, буква в) институциите не компенсират печалбата и загубата от преоценката по справедлива стойност, произтичащи от собствения кредитен риск на институцията, с печалбата и загубата, произтичащи от кредитния риск на контрагента ѝ.
3. Без да се засяга параграф 1, буква б), дадена институция може да включи в собствения капитал размера на печалбата и загубата по своите пасиви, ако са изпълнени всички условия по-долу:
а) |
пасивите са под формата на облигации, посочени в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО; |
б) |
промените в стойността на активите и пасивите на институцията се дължат на същите промени в кредитния рейтинг на институцията; |
в) |
съществува близко съответствие между стойността на облигациите, посочени в буква а), и стойността на активите на институцията; |
г) |
възможно е ипотечните кредити да бъдат погасени чрез обратно изкупуване по пазарна или номинална стойност на облигациите, с които са финансирани ипотечните кредити. |
4. ЕБО разработва проект за регулаторни технически стандарти, с които да уточни какво представлява близкото съответствие между стойността на облигациите и стойността на активите, посочено в параграф 3, буква в).
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2013 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 34
Допълнителни корекции на стойността
Когато изчисляват размера на собствения си капитал, институциите прилагат изискванията на член 105 спрямо всички свои активи, оценявани по справедлива стойност, и приспадат от базовия собствен капитал от първи ред размера на всички необходими допълнителни корекции на стойността.
Член 35
Нереализирани печалби и загуби от оценяване по справедлива стойност
Освен при посочените в член 33 позиции, институциите не правят корекции, за да отстранят от собствения си капитал нереализираните печалби или загуби по своите активи или пасиви, оценени по справедлива стойност.
Член 36
Приспадания от елементите на базовия собствен капитал от първи ред
1. Институциите приспадат от елементите на базовия собствен капитал от първи ред следното:
а) |
загубата за текущата финансова година; |
б) |
нематериалните активи; |
в) |
отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба; |
г) |
за институциите, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции, като използват вътрешнорейтинговия подход, сумите с отрицателен знак, получени от изчислението на размера на очакваната загуба, определено в членове 158 и 159; |
д) |
активите на пенсионен фонд с предварително определен размер на пенсията в счетоводния баланс на институцията; |
е) |
преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в собствени инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, включително собствени инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, по отношение на които институцията е поела настоящо или условно задължение за закупуване по силата на съществуващо договорно задължение; |
ж) |
преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор, когато тези предприятия имат реципрочна кръстосана позиция с институцията, която компетентният орган смята, че е била създадена с цел да се раздуе изкуствено собственият капитал на институцията; |
з) |
приложимия размер на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор, когато институцията няма значителни инвестиции в тези предприятия; |
и) |
приложимия размер на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор, когато институцията има значителни инвестиции в тези предприятия; |
й) |
размера на елементите, които съгласно член 56 се приспадат от елементите на допълнителния капитал от първи ред, с чийто размер се надхвърля допълнителният капитал от първи ред на институцията; |
к) |
размера на експозицията на следните елементи, на които може да бъде присъдено рисково тегло от 1 250 %, когато институцията приспада този размер от размера елементите на базовия собствен капитал от първи ред като алтернатива на прилагането на рисково тегло от 1 250 %:
|
л) |
всички данъчни отчисления, свързани с предвидимите към момента на изчисляването на отчисленията елементи на базовия собствен капитал от първи ред, освен когато институцията подходящо коригира размера на елементите на базовия собствен капитал от първи ред, доколкото такива данъчни отчисления намаляват размера, до който тези елементи могат да се използват за покриване на рискове или загуби. |
2. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се определя прилагането на приспаданията, посочени в параграф 1, букви а), в), д), е), з), и) и л) от настоящия член и свързаните приспадания, посочени в член 56, букви а), в), г) и е) и в член 66, букви а), в) и г).
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 февруари 2015 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
3. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се уточняват видовете капиталови инструменти на финансовите институции, и — в консултация с Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (ЕОЗППО), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. (26) — на застрахователните и презастрахователните предприятия от трети държави и на предприятията извън обхвата на Директива 2009/138/ЕО в съответствие с член 4 от нея, които се приспадат от следните елементи на собствения капитал:
а) |
елементи на базовия собствен капитал от първи ред; |
б) |
елементи на допълнителния капитал от първи ред; |
в) |
елементи на капитала от втори ред. |
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 февруари 2015 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 37
Приспадане на нематериални активи
Институциите определят размера на нематериалните активи, подлежащи на приспадане, в съответствие със следното:
а) |
сумата, която ще се приспада, се намалява със сумата на свързаните отсрочени данъчни пасиви, които ще бъдат погасени, ако нематериалните активи се обезценят или бъдат отписани съгласно приложимата счетоводна рамка; |
б) |
сумата, която ще се приспада, включва репутацията, включена при оценката на значимите инвестиции на институцията. |
Член 38
Приспадане на отсрочени данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба
1. Институциите определят размера на отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба, за които се изисква приспадане в съответствие с настоящия член.
2. С изключение на случаите, когато са изпълнени условията в параграф 3, размерът на отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба, се изчислява, без да се намалява с размера на свързаните отсрочени данъчни пасиви на институцията.
3. Размерът на отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба, може да се намали с размера на свързаните отсрочени данъчни пасиви на институцията, ако са изпълнени следните условия:
а) |
субектът има законно право, съгласно приложимото национално законодателство, да компенсира тези текущи данъчни активи срещу текущите данъчни пасиви; |
б) |
отсрочените данъчни активи и отсрочените данъчни пасиви се отнасят до данъци, наложени от един и същ данъчен орган и за един и същ данъчнозадължен субект. |
4. Свързаните отсрочени данъчни пасиви на институцията, използвани за целите на параграф 3, не могат да включват отсрочени данъчни пасиви, намаляващи размера на нематериалните активи или активите на пенсионен фонд с предварително определен размер на пенсията, които се изисква да бъдат приспаднати.
5. Сумата на посочените в параграф 4 свързани отсрочени данъчни пасиви се разпределя между:
а) |
отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики, които не са приспаднати в съответствие с член 48, параграф 1); |
б) |
всички други отсрочени данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба. |
Институциите разпределят свързаните отсрочени данъчни пасиви пропорционално на дела на отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба, които представляват посочените в букви а) и б) елементи.
Член 39
Надвнасяне на данъци, пренасяне на данъчни загуби от предходни периоди и отсрочени данъчни активи, които не се основават на бъдеща печалба
1. Следните елементи не се приспадат от собствения капитал и подлежат на рисково претегляне в съответствие с трета част, дял II, глава 2 или глава 3, в зависимост от случая:
а) |
надвзет данък от институцията за текущата година; |
б) |
данъчна загуба на институцията за текущата година, пренесена от предходни години, която дава основание за претенция или вземане към централно правителство, регионално правителство или местен данъчен орган; |
2. Размерът на отсрочените данъчни активи, които не се основават на бъдеща печалба, е ограничен до размера на отсрочените данъчни активи, които произтичат от временни разлики, когато са изпълнени всички условия по-долу:
а) |
те се заменят — автоматично, задължително и незабавно — с данъчен кредит, в случай че институцията отчете загуба, когато годишният финансов отчет на институцията е официално одобрен, или в случай на ликвидация или неплатежоспособност на институцията; |
б) |
институцията може, съгласно приложимото национално данъчно право, да прихване посочения в буква а) данъчен кредит с данъчно задължение на институцията или друго предприятие, включено в същата консолидирана група като институцията за целите на данъчното облагане съгласно посоченото право, или всяко друго предприятие, което подлежи на надзор на консолидирана основа в съответствие с първа част, дял II, глава 2; |
в) |
когато размерът на посочените в буква б) данъчни кредити надвишава посочените в същата буква данъчни задължения, този излишък се замества незабавно с пряко вземане към централното правителство на държавата членка, в която е учредена институцията. |
Институцията прилага рисково тегло от 100 % спрямо отсрочени данъчни активи, когато са изпълнени условията по букви а), б и в).
Член 40
Приспадане на суми с отрицателен знак, получени от изчислението на размера на очакваната загуба
Сумата, която подлежи на приспадане в съответствие с член 36, параграф 1, буква г), не се намалява от повишаване на стойността на отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба, или в резултат на друг допълнителен данъчен ефект, който би могъл да възникне, ако провизиите нараснат до нивото на очакваните загуби, посочено в дял I, глава 3, раздел 3.
Член 41
Приспадане на активи на пенсионни фондове с предварително определен размер на пенсията
1. За целите на член 36, параграф 1, буква д), размерът на активите на пенсионни фондове с предварително определен размер на пенсията, които се приспадат, се намалява със:
а) |
сумата на свързаните отсрочени данъчни пасиви, които могат да бъдат погасени, ако активите се обезценят или бъдат отписани съгласно приложимата счетоводна рамка; |
б) |
сумата на активите в пенсионния фонд с предварително определен размер на пенсията, които институцията може да използва без ограничение, при условие че е получила предварителното разрешение на компетентния орган. Тези активи, използвани за намаляване на сумата, която се приспада, получават рисково тегло в съответствие с трета част, дял II, глава 2 или глава 3, в зависимост от случая. |
2. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на критериите, съгласно които компетентният орган позволява на институцията да намали размера на активите в пенсионен фонд с предварително определен размер на пенсията, както е посочено в параграф 1, буква б).
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 февруари 2015 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 42
Приспадане на позиции в собствени инструменти на базовия собствен капитал от първи ред
За целите на член 36, параграф 1, буква е) институциите изчисляват позициите си в собствени инструменти на базовия собствен капитал от първи ред въз основа на брутните дълги позиции при спазване на следните изключения:
а) |
институциите могат да изчисляват размера на позициите си в собствени инструменти на базовия собствен капитал от първи ред въз основа на нетната дълга позиция, при положение че са изпълнени следните две условия:
|
б) |
институциите определят сумата, която трябва да се приспадне за преките, непреките и синтетичните позиции в свързани с индекси ценни книжа, като изчисляват базисната експозиция към включените в тези индекси собствени инструменти на базовия собствен капитал от първи ред; |
в) |
институциите могат да прихванат късите позиции в собствени инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, произтичащи от къси позиции в базисните индекси, включително когато тези къси позиции включват риск от контрагента, от брутните дълги позиции в собствени инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, произтичащи от позиции в свързани с индекси ценни книжа, ако са изпълнени следните две условия:
|
Член 43
Значителни инвестиции в предприятие от финансовия сектор
За целите на приспадането значителни инвестиции на дадена институция в предприятие от финансовия сектор възникват, когато е изпълнено някое от следните условия:
а) |
институцията притежава повече от 10 % от инструментите на базовия собствен капитал от първи ред, емитирани от това предприятие; |
б) |
институцията има тесни връзки с това предприятие и притежава инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, емитирани от него; |
в) |
институцията притежава инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, емитирани от това предприятие, и предприятието не е включено в консолидацията по първа част, дял II, глава 2, но за целите на финансовото отчитане съгласно приложимата счетоводна рамка е включено в същата счетоводна консолидация като институцията. |
Член 44
Приспадане на позиции в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор, когато институцията има реципрочна кръстосана позиция, създадена с цел изкуствено раздуване на собственият капитал
Институциите правят приспаданията, посочени в член 36, параграф 1, букви ж), з) и и), в съответствие със следните изисквания:
а) |
позициите в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред и други капиталови инструменти на предприятия от финансовия сектор се изчисляват въз основа на брутните дълги позиции; |
б) |
за целите на приспадането елементите на капитала от първи ред при застрахователните предприятия се третират като позиции в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. |
Член 45
Приспадане на позиции в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор
Институциите правят приспаданията, изисквани в член 36, параграф 1, букви з) и и), в съответствие със следните разпоредби:
а) |
те могат да изчисляват преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор въз основа на нетната дълга позиция в същата базисна експозиция, при положение че са изпълнени следните две условия:
|
б) |
те определят подлежащата на приспадане сума при преките, непреките и синтетичните позиции в свързани с индекси ценни книжа, като изчисляват базисната експозиция във включените в тези индекси капиталови инструменти на предприятията от финансовия сектор. |
Член 46
Приспадане на позиции в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, когато институцията няма значителни инвестиции в предприятие от финансовия сектор
1. За целите на член 36, параграф 1, буква з), институциите изчисляват приложимата, подлежаща на приспадане сума, като умножават сумата, посочена в буква а) от настоящия параграф, по коефициента, получен от изчислението, посочено в буква б) от настоящия параграф:
а) |
общата сума, с която преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор, в които институцията няма значителни инвестиции, надхвърлят 10 % от общата сума на елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията, изчислена след прилагане на следното към елементите на базовия собствен капитал от първи ред:
|
б) |
сумата на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред на онези предприятия от финансовия сектор, в които институцията няма значителни инвестиции, разделена на общата сума на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на собствения капитал на тези предприятия от финансовия сектор. |
2. Институциите изключват поетите позиции, държани за пет работни дни или по-малко, от посочената в параграф 1, буква а) сума и от изчисляването на посочения в параграф 1, буква б) коефициент.
3. Подлежащата на приспадане сума съгласно параграф 1 се разпределя между всички държани инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. Институциите определят частта от позициите в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, която се приспада съгласно параграф 1, като умножат посочената в буква а) от настоящия параграф сума по посочения в буква б) от настоящия параграф дял:
а) |
сумата на позициите, които подлежат на приспадане съгласно параграф 1; |
б) |
дела от общата сума на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор, в които институцията няма значителни инвестиции, представляван от всеки държан инструмент на базовия собствен капитал от първи ред. |
4. Сумата на позициите, посочени в член 36, параграф 1, буква з), която е равна на или по-малка от 10 % от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията след прилагане на разпоредбите в параграф 1, буква а), подточки i)—iii), не се приспада и за него се прилагат приложимите рискови тегла по трета част, дял II, глава 2 или глава 3 и изискванията в трета част, дял IV, в зависимост от случая.
5. Институциите определят частта от позициите си в инструменти на собствения капитал, която е рисково претеглена, като разделят посочената в буква а) сума на сумата в буква б):
а) |
сумата на позициите, които трябва да бъдат рисково претеглени съгласно параграф 4; |
б) |
сумата, определена в подточка i) разделена на сумата, определена в подточка ii):
|
Член 47
Приспадане на позиции в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, когато институцията има значителни инвестиции в предприятие от финансовия сектор
За целите на член 36, параграф 1, буква и) приложимият размер, който се приспада от елементите на базовия собствен капитал от първи ред, изключва поетите позиции, държани за пет работни дни или по-малко, и се определя в съответствие с членове 44 и 45 и подраздел 2.
Член 48
Прагове на освобождаване от приспадане от елементите на базовия собствен капитал от първи ред
1. При приспадането съгласно член 36, параграф 1, букви в) и и) от институциите не се изисква да приспадат сумите на изброените в букви а) и б) от настоящия параграф елементи, чийто общ размер е равен на или по-малък от прага, посочен в параграф 2:
а) |
отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики, и чийто общ размер е равен на или по-малък от 10 % от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията, изчислени след прилагането на:
|
б) |
когато институцията има значителни инвестиции в предприятие от финансовия сектор, нейните преки, непреки и синтетични позиции в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред на такива предприятия, чиято обща сума е равна на или по-малка от 10 % от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията, изчислени след прилагането на:
|
2. За целите на параграф 1 прагът е равен на сумата, посочена в буква а) от настоящия параграф, умножена по процента, посочен в буква б) от настоящия параграф:
а) |
остатъчната сума на елементите на базовия собствен капитал от първи ред след прилагането на корекциите и приспаданията в членове 32—36 в пълен размер и без прилагане на праговете на освобождаване, определени в настоящия член; |
б) |
17,65 %. |
3. За целите на параграф 1 институциите определят частта на отсрочените данъчни активи от общия размер на елементите на базовия собствен капитал от първи ред, която не се изисква да бъде приспадната, чрез разделяне на сумата по буква а) от настоящия параграф на сумата по буква б) от настоящия параграф:
а) |
сумата на отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики, и които общо са равни на или по-малки от 10 % от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията; |
б) |
сборът от:
|
Делът на значителните инвестиции спрямо общия размер на елементите, който не се изисква да бъде приспадан, е равен на 1 минус дела, посочен в първа алинея.
4. Сумите на елементите, които не се приспадат съгласно параграф 1, получават рисково тегло от 250 %.
Член 49
Изискване за приспадане при прилагане на консолидация, допълнителен надзор или институционална защитна схема
1. За целите на изчисляването на собствения капитал на индивидуална основа, подконсолидирана основа и консолидирана основа и когато компетентните органи изискват или позволяват институциите да прилагат метод 1, 2 или 3 от приложение I към Директива 2002/87/ЕО, компетентните органи могат да разрешат на институциите да не приспадат позициите в инструменти на собствения капитал на предприятие от финансовия сектор, в което институцията майка, финансовият холдинг майка, смесеният финансов холдинг майка или институцията притежават значителни инвестиции, при условие че са спазени условията по букви а)—д) от настоящия параграф:
а) |
предприятието от финансовия сектор е застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие или застрахователен холдинг; |
б) |
застрахователното предприятие, презастрахователното предприятие или застрахователният холдинг попадат в обхвата на същия допълнителен надзор съгласно Директива 2002/87/ЕО, както институцията майка, финансовият холдинг майка или смесеният финансов холдинг майка или институцията, която притежава позицията; |
в) |
институцията предварително е получила разрешение от компетентните органи; |
г) |
преди да предоставят посоченото в буква в) разрешение и постоянно след това, компетентните органи се уверяват, че степента на интегрирано управление, управление на риска и вътрешен контрол по отношение на предприятията, които биха били включени в обхвата на консолидацията по метод 1, 2 или 3, е адекватна; |
д) |
позициите в рамките на предприятието принадлежат на едно от следните:
|
Избраният метод се прилага последователно във времето.
2. С оглед изчисляването на собствения капитал на индивидуална основа и на подконсолидирана основа институциите, които са обект на надзор на консолидирана основа в съответствие с първа част, дял II, глава 2, не приспадат позиции в инструменти на собствения капитал, емитирани от предприятия от финансовия сектор, които са включени в обхвата на надзора на консолидирана основа, освен ако компетентните органи не определят, че такива приспадания се изискват за конкретни цели, по-специално с цел структурно разделение на банковите дейности и планиране на преструктурирането, за целите на надзора на индивидуална или подконсолидирана основа.
Прилагането на подхода, посочен в първа алинея, не трябва да води до несъразмерни отрицателни последици за цялата или за части от финансовата система на други държави членки или за Съюза като цяло, като създава пречка за функционирането на вътрешния пазар.
3. За целите на изчисляването на собствения капитал на индивидуална или подконсолидирана основа компетентните органи могат да разрешат на институциите да не приспадат позициите в инструменти на собствения капитал в следните случаи:
а) |
когато институцията има позиция в друга институция и са изпълнени условията в подточки ii)—vi):
|
б) |
когато регионална кредитна институция има позиция в своята централна или друга регионална кредитна институция и условията в буква а), подточки i)—v) са изпълнени. |
4. Позиции, спрямо които не се извършва приспадането съгласно параграф 1, 2 или 3, представляват експозиции и подлежат на рисково претегляне в съответствие с трета част, дял II, глава 2 или 3, в зависимост от случая.
5. Когато дадена институция прилага методи 1 или 2 от приложение I към Директива 2002/87/ЕО, тя оповестява изискването за допълнителен собствен капитал и съотношението на капиталова адекватност на финансовия конгломерат, изчислени в съответствие с член 6 и приложение I към същата директива.
6. ЕБО, ЕОЗППО и Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП), създаден с Регламент 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. (27). разработват в рамките на Съвместния комитет проекти на регулаторни технически стандарти за определяне, за целите на настоящия член, на условията на прилагане на методите за изчисляване, изброени в приложение I, втора част от Директива 2002/87/ЕО за целите на алтернативните подходи във връзка с приспадането, посочени в параграф 1 от настоящия член.
ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП представят на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 февруари 2015 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 съответно от Регламент (ЕС) № 1093/2010, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010.
Член 50
Базов собствен капитал от първи ред
Базовият собствен капитал от първи ред на дадена институция се състои от елементите на базовия собствен капитал от първи ред след прилагане на корекциите, които се изискват от членове 32—35, приспаданията съгласно член 36 и освобождаванията и алтернативните подходи, установени в членове 48,49 и 79.
ГЛАВА 3
Допълнителен капитал от първи ред
Член 51
Елементи на допълнителния капитал от първи ред
Елементите на допълнителния капитал от първи ред са:
а) |
капиталови инструменти, когато са изпълнени условията по член 52, параграф 1; |
б) |
премийни резерви от емисии във връзка с посочените в буква а) инструменти. |
Изброените в буква а) инструменти не отговарят на изискванията за елементи на базовия собствен капитал от първи ред или на капитала от втори ред.
Член 52
Инструменти на допълнителния капитал от първи ред
1. Капиталовите инструменти се приемат за инструменти на допълнителния капитал от първи ред само ако са изпълнени следните условия:
а) |
инструментите са емитирани и платени; |
б) |
инструментите не са закупени от някой от следните:
|
в) |
закупуването на инструментите не се финансира пряко или непряко от институцията; |
г) |
при неплатежоспособност на институцията инструментите са с по-нисък ред от инструментите на капитала от втори ред; |
д) |
инструментите не са обезпечени или не са обект на гаранции, които повишават реда на вземанията на:
|
е) |
инструментите не са предмет на споразумение, под формата на договор или под друга форма, с което се повишава редът на вземанията по инструментите при неплатежоспособност или ликвидация; |
ж) |
инструментите са с неограничен срок и разпоредбите, които ги уреждат, не включват стимул за изкупуването им от институцията; |
з) |
ако разпоредбите относно инструментите включват една или повече кол опции, тези опции могат да бъдат упражнени единствено по преценка на емитента; |
и) |
по отношение на инструментите може да се упражни кол опция, те могат да бъдат изкупени или изкупени обратно само когато са изпълнени условията по член 77 и не преди да са изтекли пет години от датата на емитиране, освен когато са изпълнени условията по член 78, параграф 4; |
й) |
в разпоредбите относно инструментите няма указание, изрично или по подразбиране, че по отношение на тях ще бъде или може да бъде упражнена кол опция или че те ще бъдат или могат да бъдат изкупени или изкупени обратно, и институцията не указва това по друг начин, с изключение на следните случаи:
|
к) |
институцията не указва изрично или по подразбиране, че компетентният орган даде съгласие по искане за упражняване на кол опция по отношение на инструментите, за изкупуването им или обратното им изкупуване; |
л) |
разпределенията по инструментите отговарят на следните условия:
|
м) |
инструментите не водят до констатацията, че пасивите на дадена институция надвишават нейните активи, когато съгласно приложимото национално право тази констатация се използва, за да се определи неплатежоспособността на институцията; |
н) |
в разпоредбите относно инструментите се изисква при настъпването на активиращо събитие постоянно или временно намаляване на стойността на главницата на инструментите или преобразуването им в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред; |
о) |
разпоредбите относно инструментите не съдържат характеристика, която би могла да възпрепятства рекапитализирането на институцията; |
п) |
когато инструментите не са емитирани пряко от институция, те отговарят на следните две условия:
|
Условието в първа алинея, буква г) се счита за изпълнено дори и ако инструментите са включени съгласно член 484, параграф 3 в допълнителния капитал от първи ред или капитала от втори ред, при условие че са с равностоен ранг.
2. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:
а) |
формата и естеството на стимулите за изкупуване; |
б) |
естеството на всяко увеличаване на стойността на главницата на инструмент на допълнителния капитал от първи ред, което се извършва след временно намаляване на стойността на главницата по този инструмент; |
в) |
процедурите и сроковете за:
|
г) |
характеристиките на инструментите, които биха могли да възпрепятстват рекапитализирането на институцията; |
д) |
използването на дружества със специална цел за непряко емитиране на инструменти на собствения капитал. |
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 февруари 2015 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 53
Ограничения върху отмяната на разпределенията по инструменти на допълнителния капитал от първи ред и характеристики, които могат да възпрепятстват рекапитализирането на институцията
За целите на член 52, параграф 1, буква л), подточка v) и буква о) разпоредбите относно инструментите на допълнителния капитал от първи ред не включват, по-специално, следното:
а) |
изискване за разпределения по инструментите, които трябва да бъдат направени в случай на извършено разпределение по инструмент, емитиран от институцията, със същия или по-нисък ред спрямо инструмент на допълнителния капитал от първи ред, включително инструмент на базовия собствен капитал от първи ред; |
б) |
изискване за отмяна на плащането на разпределения по инструментите на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред, ако не са направени разпределения по тези инструменти на допълнителния капитал от първи ред; |
в) |
задължение за замяна на изплащането на лихви или дивидент с плащане в друга форма. Институцията няма друго такова задължение. |
Член 54
Намаляване на стойността или преобразуване на инструментите на допълнителния капитал от първи ред
1. За целите на член 52, параграф 1, буква н), по отношение на инструментите на допълнителния капитал от първи ред се прилагат следните разпоредби:
а) |
активиращо събитие настъпва, когато посоченото в член 92, параграф 1, буква а) съотношение на базовия собствен капитал от първи ред на институцията се понижи под някоя от следните стойности:
|
б) |
институциите могат да предвидят в разпоредбите относно инструмента едно или повече активиращи събития в допълнение към посоченото в буква а); |
в) |
ако в разпоредбите относно инструментите се изисква те да бъдат преобразувани в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред при настъпването на активиращо събитие, в тези разпоредби се посочва:
|
г) |
ако в разпоредбите относно инструментите се изисква стойността на главницата им да бъде намалена при настъпването на активиращо събитие, това намаляване обхваща:
|
2. Намаляването на стойността или преобразуването на инструмент на допълнителния капитал от първи ред генерира, съгласно приложимата счетоводна рамка, елементи, които отговарят на изискванията за елементи на базовия собствен капитал от първи ред.
3. Стойността на инструментите на допълнителния капитал от първи ред, включени в елементите на допълнителния капитал от първи ред, не надхвърля минималната стойност на елементите на базовия собствен капитал от първи ред, които биха били генерирани, ако стойността на главницата на инструментите на допълнителния капитал от първи ред беше изцяло намалена или преобразувана в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.
4. Общата стойност на инструментите на допълнителния капитал от първи ред, която се изисква да бъде намалена или преобразувана при настъпването на активиращо събитие, е не по-малка от по-ниската от следните стойности:
а) |
сумата, необходима за пълно възстановяване на съотношението на базовия собствен капитал от първи ред на институцията до 5,125 %; |
б) |
пълния размер на главницата по инструмента. |
5. При настъпване на активиращо събитие институциите предприемат следните действия:
а) |
информират незабавно компетентните органи; |
б) |
информират държателите на инструменти на допълнителния капитал от първи ред; |
в) |
намаляват стойността на главницата по инструментите или преобразуват инструментите без забавяне, но най-късно в рамките на един месец, в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред в съответствие с изискването по настоящия член. |
6. Институция, която емитира инструменти на допълнителния капитал от първи ред, които се преобразуват в базов собствен капитал от първи при активиращо събитие, гарантира, че нейният регистриран акционерен капитал по всяко време е достатъчен за преобразуване на всички такива конвертируеми инструменти на допълнителния капитал от първи ред в акции, ако настъпи активиращо събитие. Всички необходими разрешения трябва да са получени към датата на емитиране на подобни конвертируеми инструменти на допълнителния капитал от първи ред. Институцията запазва по всяко време необходимото предварително разрешение за издаване на инструментите на базовия собствен капитал от първи ред, в които подобни инструменти на допълнителния капитал от първи ред биха били преобразувани при активиращо събитие.
7. Институция, която емитира инструменти на допълнителния капитал от първи ред, които се преобразуват в базов собствен капитал от първи ред при настъпване на активиращо събитие, гарантира, че няма процедурни пречки за това преобразуване, произтичащи от нейните учредителни актове или договорни правила.
Член 55
Последици от неспазването на изискванията по отношение на инструментите на допълнителния капитал от първи ред
Когато по отношение на инструмент на допълнителния капитал от първи ред вече не се спазват условията по член 52, параграф 1, се прилага следното:
а) |
този инструмент незабавно престава да бъде инструмент на допълнителния капитал от първи ред; |
б) |
частта на премийните резерви от емисии, които са свързани с този инструмент, незабавно престава да бъде елемент на допълнителния капитал от първи ред. |
Член 56
Приспадания от елементите на допълнителния капитал от първи ред
Институциите приспадат от елементите на допълнителния капитал от първи ред следното:
а) |
преките, непреките и синтетичните позиции на институция в собствени инструменти на допълнителния капитал от първи ред, включително такива, които тя може да бъде задължена да купува в резултат на съществуващи договорни задължения; |
б) |
преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на допълнителния капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор, с които институцията има реципрочни кръстосани позиции, които позиции компетентният орган смята, че са били създадени с цел да се раздуе изкуствено собственият капитал на институцията; |
в) |
приложимия размер, определен в съответствие с член 60, на преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на допълнителния капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор, когато институцията няма значителни инвестиции в тези предприятия; |
г) |
преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на допълнителния капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор, когато институцията има значителни инвестиции в тези предприятия, без поетите позиции, държани за пет работни дни или по-малко; |
д) |
размера на елементите, подлежащи на приспадане от елементите на капитала от втори ред съгласно член 66, с който надхвърля капитала от втори ред на институцията; |
е) |
всички данъчни отчисления, свързани с предвидимите към момента на изчисляването на отчисленията елементи на допълнителния капитал от първи ред, освен когато институцията коригира размера на елементите на допълнителния капитал от първи ред по подходящ начин, доколкото такива данъчни отчисления намаляват размера, до който тези елементи могат да се използват за покриване на рискове или загуби. |
Член 57
Приспадания от позиции в собствени инструменти на допълнителния капитал от първи ред
За целите на член 56, буква а) институциите изчисляват позициите си в собствени инструменти на допълнителния капитал от първи ред въз основа на брутните дълги позиции при спазване на следните изключения:
а) |
институциите могат да изчисляват размера на позициите си в собствени инструменти на допълнителния капитал от първи ред въз основа на нетната дълга позиция, ако са изпълнени следните две условия:
|
б) |
институциите определят сумата, която да се приспадне за преките, непреките или синтетичните позиции в свързани с индекси ценни книжа, като изчисляват базисната експозиция към включените в тези индекси собствени инструменти на допълнителния капитал от първи ред; |
в) |
институциите могат да прихванат късите позиции в собствени инструменти на допълнителния капитал от първи ред, произтичащи от къси позиции в базисните индекси, включително когато тези къси позиции включват риск от контрагента, от брутните дълги позиции в собствени инструменти на допълнителния капитал от първи ред, произтичащи от позиции в свързани с индекси ценни книжа, ако са изпълнени следните две условия:
|
Член 58
Приспадане на позиции в инструменти на допълнителния капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор, когато институцията има реципрочна кръстосана позиция, създадена с цел изкуствено раздуване на собствения капитал
Институциите правят приспаданията, изисквани съгласно член 56, букви б), в) и г), в съответствие със следните изисквания:
а) |
позициите в инструменти на допълнителния капитал от първи ред се изчисляват въз основа на брутните дълги позиции; |
б) |
за целите на приспадането елементите на допълнителния капитал от първи ред при застрахователните предприятия се третират като позиции в инструменти на допълнителния капитал от първи ред. |
Член 59
Приспадане на позиции в инструменти на допълнителния капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор
Институциите правят приспаданията, изисквани съгласно член 56, букви в) и г), в съответствие със следните изисквания:
а) |
те могат да изчисляват преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на допълнителния капитал от първи ред на предприятия от финансовия сектор въз основа на нетната дълга позиция в същата базисна експозиция, ако са изпълнени следните две условия:
|
б) |
те определят подлежащата на приспадане сума при преките, непреките и синтетичните позиции в свързани с индекси ценни книжа, като изчисляват базисната експозиция във включените в тези индекси капиталови инструменти на предприятията от финансовия сектор. |
Член 60
Приспадане на позиции в инструменти на допълнителния капитал от първи ред, когато институцията няма значителни инвестиции в предприятия от финансовия сектор
1. За целите на член 56, буква в) институциите изчисляват приложимата подлежаща на приспадане сума, като умножават сумата, посочена в буква а) от настоящия параграф, по коефициента, получен от изчислението, посочено в буква б) от настоящия параграф:
а) |
общата сума, с която преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор надхвърля 10 % от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията, изчислена след прилагане на:
|
б) |
сумата на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на допълнителния капитал от първи ред на онези предприятия от финансовия сектор, в които институцията няма значителни инвестиции, разделена на общата сума на всички преки, непреки и синтетични позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор. |
2. Институциите изключват поетите позиции, държани за пет работни дни или по-малко, от посочената в параграф 1, буква а) сума и от изчисляването на посочения в параграф 1, буква б) коефициент.
3. Подлежащата на приспадане сума съгласно параграф 1 се разпределя между всички държани инструменти на допълнителния капитал от първи ред. Сумата, която трябва да се приспадне съгласно параграф 1 от всеки инструмент на допълнителния капитал от първи ред, се изчислява, като сумата в буква а) от настоящия параграф се умножи по дела в буква б) от настоящия параграф:
а) |
сумата на позициите, които подлежат на приспадане съгласно параграф 1; |
б) |
сумата, определена в подточка i), разделена на сумата, определена в подточка ii):
|
4. Сумата на позициите, посочени в член 56, буква в), която е равна на или по-малка от 10 % от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията след прилагане на разпоредбите на параграф 1, буква а), подточки i), (ii) и iii), не се приспада и за нея се прилагат приложимите рискови тегла по трета част, дял II, глава 2 или глава 3 и на изискванията в трета част, дял IV, в зависимост от случая.
5. Институциите определят частта от позициите си в инструменти на собствения капитал, която е рисково претеглена, като разделят посочената в буква а) сума на сумата в буква б):
а) |
сумата на позициите, които трябва да бъдат рисково претеглени съгласно параграф 4; |
б) |
сумата, определена в подточка i) разделена на сумата, определена в подточка ii):
|
Член 61
Допълнителен капитал от първи ред
Допълнителният капитал от първи ред на дадена институция се състои от елементите на допълнителния капитал от първи ред след приспадане на елементите, посочени в член 56, и след прилагане на член 79.
ГЛАВА 4
Капитал от втори ред
Член 62
Елементи на капитала от втори ред
Елементите на капитала от втори ред са:
а) |
капиталови инструменти и подчинени заеми, когато са спазени условията по член 63; |
б) |
премийните резерви от емисии, свързани с посочените в буква а) инструменти; |
в) |
за институциите, изчисляващи размера на рисково претеглените експозиции в съответствие с трета част, дял II, глава 2 — корекциите за общ кредитен риск, брутно от данъчни ефекти, в размер до 1,25 % от рисково претеглените експозиции, изчислени в съответствие с трета част, дял II, глава 2; |
г) |
за институциите, изчисляващи размера на рисково претеглените експозиции в съответствие с трета част, дял II, глава 3 — сумите с положителен знак, брутно от данъчни ефекти, получени в резултат на предвиденото в членове 158 и 159 изчисление, в размер до 0,6 % от рисково претеглените експозиции, изчислени в съответствие с трета част, дял II, глава 3. |
Изброените в буква а) елементи не отговарят на изискванията за елементи на базовия собствен капитал от първи ред или на допълнителния капитал от първи ред.
Член 63
Инструменти на капитала от втори ред
Капиталовите инструменти и подчинените заеми са инструменти на капитала от втори ред, ако са изпълнени следните условия:
а) |
инструментите са емитирани или подчинените заеми са получени, в зависимост от случая, и изцяло платени; |
б) |
инструментите не са закупени или подчинените заеми не са предоставени, в зависимост от случая, от някой от следните:
|
в) |
закупуването на инструментите или предоставянето на подчинените заеми, в зависимост от случая, не се финансира пряко или непряко от институцията; |
г) |
вземанията по главницата на инструментите съгласно разпоредбите, уреждащи тези инструменти, или вземанията по главницата на подчинените заеми съгласно разпоредбите, уреждащи тези заеми, в зависимост от случая, са с по-нисък ред от вземанията на всички привилегировани кредитори; |
д) |
инструментите или подчинените заеми, в зависимост от случая, не са обезпечени или не са обект на гаранции, които повишават реда на вземанията от:
|
е) |
инструментите или подчинените заеми, в зависимост от случая, не са предмет на договореност, с която по друг начин се повишава редът на вземанията съответно по инструментите или подчинените заеми; |
ж) |
инструментите или подчинените заеми, в зависимост от случая, имат първоначален матуритет от най-малко пет години; |
з) |
разпоредбите относно инструментите или подчинените заеми, в зависимост от случая, не включват стимул за изкупуване или изплащане на главницата по тях, в зависимост от случая, от институцията преди падежа им; |
и) |
ако инструментите или подчинените заеми, в зависимост от случая, включват една или повече кол опции или опции за изплащане преди падежа, тези опции могат да бъдат упражнени единствено по преценка на емитента или длъжника, в зависимост от случая; |
й) |
по отношение на инструментите или подчинените заеми, в зависимост от случая, може да се упражни кол опция, те могат да бъдат изкупени или изкупени обратно, или изплатени преди падежа само когато са изпълнени условията по член 77 и не преди да са минали пет години от датата на емитиране или получаване, в зависимост от случая, освен когато са изпълнени условията по член 78, параграф 4; |
к) |
в разпоредбите относно инструментите или подчинените заеми, в зависимост от случая, не се посочва изрично и не се подразбира, че по отношение на инструментите или подчинените заеми, в зависимост от случая, може или ще се упражни кол опция, че те ще бъдат или могат да бъдат изкупени, изкупени обратно или изплатени преди падежа, в зависимост от случая, от институцията, освен при неплатежоспособност или ликвидация на институцията, и институцията не указва това по друг начин; |
л) |
разпоредбите, уреждащи инструментите или подчинените заеми, в зависимост от случая, не предоставят на държателя правото да ускори графика на изплащането на лихви или на главницата, освен в случай на неплатежоспособност или ликвидация на институцията; |
м) |
размерът на дължимите по инструментите или подчинените заеми, в зависимост от случая, плащания на лихви или на дивиденти няма да бъде променен въз основа на кредитния рейтинг на институцията или нейното предприятие майка; |
н) |
когато инструментите не са емитирани пряко от институция или когато подчинените заеми не са получени пряко от институция, в зависимост от случая, трябва да бъдат изпълнени следните две условия:
|
Член 64
Амортизация на инструментите на капитала от втори ред
Степента, в която инструментите на капитала от втори ред отговарят на изискванията за елементи на капитала от втори ред през последните пет години от матуритета на инструментите, се изчислява чрез умножаване на резултата, получен от изчислението в буква а), по сумата в буква б), както следва:
а) |
номиналната стойност на инструментите или подчинените заеми на първия ден от последния петгодишен период на договорения матуритет, разделена на броя на календарните дни в този период; |
б) |
броят на оставащите календарни дни от договорения матуритет на инструментите или подчинените заеми. |
Член 65
Последици от неспазването на изискванията по отношение на инструментите на капитала от втори ред
Когато по отношение на инструмент на капитала от втори ред вече не се спазват условията по член 63, се прилага следното:
а) |
този инструмент незабавно престава да бъде инструмент на капитала от втори ред; |
б) |
частта на премийните резерви, които са свързани с този инструмент, незабавно престава да бъде сред елементите на капитала от втори ред. |
Член 66
Приспадания от елементите на капитала от втори ред
От елементите на капитала от втори ред се приспадат:
а) |
преките, непреките и синтетичните позиции на институция в собствени инструменти на капитала от втори ред, включително такива, които тя може да бъде задължена да закупи в резултат на съществуващи договорни задължения; |
б) |
преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор, с които институцията има реципрочни кръстосани позиции, които позиции компетентният орган смята, че са били създадени с цел да се раздуе изкуствено собственият капитал на институцията; |
в) |
приложимият размер, определен в съответствие с член 70, на преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор, в които институцията няма значителни инвестиции; |
г) |
преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор, в които институцията има значителни инвестиции, без поетите позиции, държани за по-малко от пет работни дни. |
Член 67
Приспадания на позиции в собствени инструменти на капитала от втори ред
За целите на член 66, буква а) институциите изчисляват позициите си въз основа на брутните дълги позиции при спазване на следните изключения:
а) |
институциите могат да изчисляват размера на позициите въз основа на нетната дълга позиция, ако са изпълнени следните две условия:
|
б) |
институциите определят сумата, която да се приспадне за преките, непреките и синтетичните позиции в свързани с индекси ценни книжа, като изчисляват базисната експозиция към включените в тези индекси собствени инструменти на капитала от втори ред; |
в) |
институциите могат да прихванат късите позиции в собствени инструменти на капитала от втори ред, произтичащи от къси позиции в базисните индекси, включително когато тези къси позиции включват риск от контрагента, от брутните дълги позиции в собствени инструменти на капитала от втори ред, произтичащи от позиции в свързани с индекси ценни книжа, ако са изпълнени следните две условия:
|
Член 68
Приспадане на позиции в инструменти на капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор, когато институцията има реципрочна кръстосана позиция с цел изкуствено да се раздуе собственият капитал
Институциите правят приспаданията, изисквани съгласно член 66, букви б), в) и г), в съответствие със следните разпоредби:
а) |
позициите в инструменти на капитала от втори ред се изчисляват въз основа на брутните дълги позиции; |
б) |
за целите на приспадането позициите в елементи на капитала от втори ред при застрахователните предприятия и елементи на капитала от трети ред при застрахователните предприятия се третират като позиции в инструменти на капитала от втори ред. |
Член 69
Приспадане на позиции в инструменти на капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор
Институциите правят приспаданията, изисквани съгласно член 66, букви в) и г), в съответствие със следните разпоредби:
а) |
те могат да изчисляват преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор въз основа на нетната дълга позиция в същата базисна експозиция, ако са изпълнени следните две условия:
|
б) |
те определят подлежащата на приспадане сума при преките, непреките и синтетичните позиции в свързани с индекси ценни книжа, като изчисляват базисната експозиция към включените в тези индекси капиталови инструменти на предприятията от финансовия сектор. |
Член 70
Приспадане на инструменти на капитала от втори ред, когато дадена институция няма значителни инвестиции в съответното предприятие
1. За целите на член 66, буква в), институциите изчисляват приложимата подлежаща на приспадане сума, като умножават сумата, посочена в буква а) от настоящия параграф, по коефициента, получен от изчислението, посочено в буква б) от настоящия параграф:
а) |
общата сума, с която преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор надхвърля 10 % от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията, изчислена след прилагане на:
|
б) |
сумата на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор, разделена на общата сума на всички преки, непреки и синтетични позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на тези предприятия от финансовия сектор. |
2. Институциите изключват поетите позиции, държани за пет работни дни или по-малко, от посочената в параграф 1, буква а) сума и от изчисляването на посочения в параграф 1, буква б) коефициент.
3. Подлежащата на приспадане сума съгласно параграф 1 се разпределя между за всички държани инструменти на капитала от втори ред. Институциите определят приспаднатата част от позициите си в инструменти на капитала от втори ред, като умножат посочената в буква а) от настоящия параграф сума по дела, посочен в буква б) от настоящия параграф:
а) |
общата сума на позициите, които подлежат на приспадане съгласно параграф 1; |
б) |
сумата, определена в подточка i), разделена на сумата, определена в подточка ii):
|
4. Сумата на позициите, посочени в член 66, параграф 1, буква в), която е равна на или по-малка от 10 % от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията след прилагане на разпоредбите в параграф 1, буква а), подточки i)—iii), не се приспада и за него се прилагат приложимите рискови тегла по трета част, дял II, глава 2 или глава 3 и изискванията в трета част, дял IV, в зависимост от случая.
5. Институциите определят частта от позициите си в инструменти на собствения капитал, която е рисково претеглена, като разделят посочената в буква а) сума на сумата в буква б):
а) |
сумата на позициите, които трябва да бъдат рисково претеглени съгласно параграф 4; |
б) |
сумата, определена в подточка i) разделена на сумата, определена в подточка ii):
|
Член 71
Капитал от втори ред
Капиталът от втори ред на дадена институция се състои от елементите на капитала от втори ред на институцията след приспаданията, посочени в член 66, и прилагането на член 79.
ГЛАВА 5
Собствен капитал
Член 72
Собствен капитал
Собственият капитал на дадена институция се състои от сбора на нейния капитал от първи ред и капитал от втори ред.
ГЛАВА 6
Общи изисквания
Член 73
Разпределения по инструменти на собствения капитал
1. Капиталовите инструменти, за които единствено институцията има право на преценка и може да реши да се изплатят разпределения под форма, различна от парични средства в брой или инструмент на собствения капитал, не отговарят на изискванията за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред или капитала от втори ред освен ако институцията не е получила предварително разрешение от компетентните органи.
2. Компетентните органи дават посоченото в параграф 1 разрешение само ако считат, че са изпълнени всички условия по-долу:
а) |
възможността, с която разполага институцията да отменя плащания по инструмента, не се влияе отрицателно от посоченото в параграф 1 право на преценка на институцията, нито от формата, в която могат да се правят разпределенията; |
б) |
капацитетът на инструмента да поема загуби не се влияе отрицателно от посоченото в параграф 1 право на преценка на институцията, нито от формата, в която могат да се правят разпределенията; |
в) |
качеството на капиталовия инструмент не се намалява по друг начин от посоченото в параграф 1 право на преценка на институцията, нито от формата, в която могат да се правят разпределенията. |
3. Капиталовите инструменти, за които юридическо лице, различно от институцията, която ги е емитирала, може по своя преценка да реши или да изиска плащането на разпределения по инструмента да се прави във форма, различна от парични средства в брой или инструмент на собствения капитал, не отговарят на изискванията за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред или капитала от втори ред.
4. Институциите могат да използват широк пазарен индекс като една от базите за определяне на размера на разпределенията по инструменти на допълнителния капитал от първи ред или капитала от втори ред.
5. Параграф 4 не се прилага, ако институцията е референтен субект в този широк пазарен индекс, освен ако са изпълнени следните две условия:
а) |
институцията счита, че промените в този широк пазарен индекс не са свързани по съществен начин с кредитния рейтинг на институцията, нейната институция майка, финансов холдинг майка, финансов холдинг майка със смесена дейност или холдинг майка със смесена дейност; |
б) |
компетентният орган не е достигнал до становище, което се различава от посоченото в буква а). |
6. Институциите отчитат и оповестяват широките пазарни индекси, на които се основават техните капиталови инструменти.
7. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията, които трябва да са изпълнени, за да може даден индекс да се разглежда като широк пазарен индекс за целите на параграф 4.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 февруари 2015 г..
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 74
Позиции в капиталови инструменти, емитирани от регулирани предприятия от финансовия сектор, които не отговарят на изискванията за регулаторен капитал
Институциите не приспадат от елементите на собствения капитал преки, непреки или синтетични позиции в капиталови инструменти, емитирани от регулирано предприятие от финансовия сектор, които не отговарят на изискванията за регулаторен капитал на това предприятие. За такива позиции институциите прилагат рисково тегло в съответствие с трета част, дял II, глава 2 или глава 3, в зависимост от случая.
Член 75
Приспадане и изисквания относно падежа за къси позиции
Изискванията относно падежа на късите позиции, посочени в член 45, буква а), член 59, буква а) и член 69, буква а), се считат за удовлетворени по отношение на държаните позиции, когато са изпълнени следните условия:
а) |
институцията има договорно право да продаде дългата позиция, която е обект на хеджиране, на хеджиращия контрагент на конкретна бъдеща дата; |
б) |
контрагент, предоставящ хеджинг на институцията, е договорно задължен да закупи от институцията посочената в буква а) дълга позиция на тази конкретна бъдеща дата. |
Член 76
Свързани с индекси позиции в капиталови инструменти
1. За целите на член 42, буква а), член 45, буква а), член 57, буква а), член 59, буква а), член 67, буква а) и член 69, буква а) институциите могат да намалят размера на дадена дълга позиция в капиталов инструмент с частта от индекс, която е съставена от същата хеджирана базисна експозиция, ако са изпълнени следните условия:
а) |
хеджираната дълга позиция и късата позиция в индекс, който е използван за хеджиране на тази дълга позиция, са държани в търговския портфейл или в банковия портфейл; |
б) |
посочените в буква а) позиции са включени по справедлива стойност в баланса на институцията; |
в) |
посочената в буква а) къса позиция отговаря на изискванията за ефективно хеджиране съгласно вътрешните за институцията процедури за контрол; |
г) |
компетентните органи поне веднъж годишно правят оценка на адекватността на посочените в буква в) процедури за контрол и се уверяват, че те продължават да са подходящи. |
2. Когато компетентният орган е дал предварително разрешение, институцията може да използва консервативна оценка на базисната си експозиция във включени в индекси капиталови инструменти като алтернатива на изчисляването на своята експозиция спрямо елементите, посочени в буква а) или в буква б) или и в двете:
а) |
включени в индекси собствени инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред; |
б) |
включени в индекси инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор. |
3. Компетентните органи дават разрешението, посочено в параграф 2, само ако институцията им е представила убедителни доказателства, че за нея наблюдението на базисната ѝ експозиция спрямо елементите, посочени в параграф 2, буква а) или в буква б) или и в двете, в зависимост от случая, ще представлява оперативна тежест.
4. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:
а) |
кога оценката, която се използва като посочената в параграф 2 алтернатива на изчисляването на базисната експозиция е достатъчно консервативна; |
б) |
смисъла на „оперативна тежест“ за целите на параграф 3. |
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 февруари 2015 г..
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 77
Условия за намаляване на собствения капитал
Институцията трябва да поиска предварително разрешение на компетентния орган, за да извърши едно от следните или и двете заедно:
а) |
да намали, да изкупи или да изкупи обратно емитираните от нея инструменти на базовия собствен капитал от първи ред по разрешения от приложимото национално право начин; |
б) |
да упражни кол опция по отношение на инструменти на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред, да ги изкупи, изплати или да ги изкупи обратно, в зависимост от случая, преди договорения падеж. |
Член 78
Разрешение от надзорен орган за намаляване на собствения капитал
1. Компетентният орган дава разрешение на институцията да намали, да изкупи обратно, да упражни кол опция или да изкупи инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред или капитала от втори ред, когато е изпълнено някое от следните условия:
а) |
преди извършване на действието по член 77 или едновременно с него институцията заменя инструментите, посочени в член 77, с инструменти на собствения капитал със същото или по-високо качество при условия, които отговарят на капацитета на институцията да генерира доход; |
б) |
институцията е представила на компетентния орган убедителни доказателства, че след въпросното действие собственият ѝ капитал надхвърля изискванията по член 92, параграф 1 от настоящия регламент и комбинираното изискване за буфер в член 128, точка 6 от Директива 2013/36/ЕС с марж, който компетентният орган може да счита за необходим въз основа на член 104, параграф 3 от Директива 2013/36/ЕС. |
2. При оценката в съответствие с параграф 1, буква а) доколко заместващите инструменти отговарят на капацитета на институцията да генерира доход, компетентните органи вземат под внимание степента, до която тези заместващи капиталови инструменти ще са свързани с повече разходи за институцията от инструментите, които заменят.
3. Когато институцията предприема посоченото в член 77, буква а) действие и приложимото национално право забранява отказа от изкупуване на посочените в член 27 инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, компетентният орган може да предостави освобождаване от изискванията по параграф 1 от настоящия член, при условие че изиска от институцията да ограничи изкупуването на такива инструменти по подходящ начин.
4. Компетентните органи могат да разрешат на институциите да изкупят инструменти на допълнителния капитал от първи ред или капитала от втори ред преди изтичането на пет години от датата на емитиране само когато са изпълнени условията по параграф 1 и буква а) или буква б) от настоящия параграф:
а) |
има промяна в регулаторната класификация на тези инструменти, която може да доведе до тяхното изключване от собствения капитал, или те са прекласифицирани като форма на собствен капитал с по-ниско качество, и са изпълнени следните две условия:
|
б) |
има промяна в приложимото данъчно третиране на тези инструменти, като институцията представя на компетентния орган убедителни доказателства, че тази промяна е съществена и не е била разумно предвидима към момента на емитирането на инструментите. |
5. ЕБО разработва проекти за регулаторни технически стандарти, с които се определят:
а) |
значението на „отговарят на капацитета на институцията да генерира доход“; |
б) |
подходящите начини за ограничаване на изкупуването, посочено в параграф 3; |
в) |
процедурите и изискванията относно данните, които институцията трябва да изпълни при подаването на заявление за получаване на разрешението на компетентния орган да осъществи някое от действията по член 77, включително процедурата в случай на изкупуване на акции, емитирани за членовете на кооперативни дружества, и срока за обработка на това заявление. |
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 февруари 2015 г..
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 79
Временно неприлагане на приспаданията от собствения капитал
1. Когато институцията временно държи капиталови инструменти или е отпуснала подчинени заеми, когато е приложимо, които отговарят на изискванията за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред или капитала от втори ред на предприятие от финансовия сектор, и компетентният орган приема, че тези позиции са създадени за целите на операция за предоставяне на финансова помощ, предназначена да реорганизира и спаси това предприятие, компетентният орган може да реши временно да предостави освобождаване от разпоредбите относно приспаданията, които иначе биха се прилагали към тези инструменти.
2. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за уточняване на понятието „временно“ за целите на параграф 1 и условията, при които компетентният орган може да приеме, че тези временни позиции са за целите на операция за предоставяне на финансова помощ, предназначена да реорганизира и спаси това предприятие.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 февруари 2015 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 80
Постоянен анализ на качеството на собствения капитал
1. ЕБО наблюдава качеството на инструментите на собствения капитал, емитирани от институции в Съюза, и уведомява незабавно Комисията, когато са налице съществени доказателства, че тези инструменти не изпълняват критериите по член 28 или когато е приложимо на член 29.
По искане на ЕБО компетентните органи незабавно препращат цялата информация, която според ЕБО има отношение към емитираните нови капиталови инструменти, за да се даде възможност на ЕБО да наблюдава качеството на инструментите на собствения капитал, емитирани от институции в рамките на Съюза.
2. Уведомлението съдържа:
а) |
подробно описание на естеството и степента на установения недостиг; |
б) |
технически съвети за мерките от страна на Комисията, които ЕБО смята за необходими; |
в) |
значителни промени в методиката на ЕБО за стрес тестване на платежоспособността на институциите. |
3. ЕБО предоставя технически съвети на Комисията относно всякакви значими изменения, които смята за необходими за определянето на собствения капитал, в резултат на което и да е от следните:
а) |
промени в пазарните стандарти или практики; |
б) |
промени в съответните правни или счетоводни стандарти; |
в) |
значителни промени в методиката на ЕБО за стрес тестване на платежоспособността на институциите. |
4. ЕБО предоставя технически съвети на Комисията до 31 януари 2014 г. за възможното третиране на нереализираната печалба от преоценки по справедлива стойност, различно от включването ѝ без корекция в базовия собствен капитал от първи ред. Такива препоръки отчитат съответните изменения в международните счетоводни стандарти и в международните споразумения за пруденциални стандарти за банките.
ДЯЛ II
МАЛЦИНСТВЕНО УЧАСТИЕ И ИНСТРУМЕНТИ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ КАПИТАЛ ОТ ПЪРВИ РЕД И НА КАПИТАЛА ОТ ВТОРИ РЕД, ЕМИТИРАНИ ОТ ДЪЩЕРНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
Член 81
Малцинствени участия, които отговарят на изискванията за включване в консолидирания базов собствен капитал от първи ред
1. Малцинствените участия включват сумата от инструментите на базовия собствен капитал от първи ред на дъщерно предприятие, премийните резерви от емисии във връзка с тях, неразпределената печалба и други резерви, когато са изпълнени следните условия:
а) |
дъщерното предприятие е някое от следните:
|
б) |
дъщерното предприятие е напълно включено в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2; |
в) |
елементите на базовия собствен капитал от първи ред, посочени в уводната част на настоящия параграф, се държат от лица, различни от предприятията, включени в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2. |
2. Малцинствените участия, които са финансирани пряко или непряко, посредством дружество със специална цел или по друг начин, от предприятието майка на институцията или дъщерните му предприятия, не представляват консолидиран базов собствен капитал от първи ред.
Член 82
Квалифициран допълнителен капитал от първи ред, квалифициран капитал от първи ред, квалифициран капитал от втори ред и квалифициран собствен капитал
Квалифицираният допълнителен капитал от първи ред, квалифицираният капитал от първи ред, квалифицираният капитал от втори ред и квалифицираният собствен капитал обхващат малцинствените участия, инструментите на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред, в зависимост от случая, плюс неразпределената печалба и премийните резерви от емисии във връзка с тях, на дъщерно предприятие, когато са изпълнени следните условия:
а) |
дъщерното предприятие е някое от следните:
|
б) |
дъщерното предприятие е напълно включено в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2; |
в) |
тези инструменти са собственост на лица, различни от предприятията, включени в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2. |
Член 83
Квалифициран допълнителен капитал от първи ред и квалифициран капитал от втори ред, емитиран от дружество със специална цел
1. Инструментите на допълнителния капитал от първи ред и на капитала от втори ред, емитирани от дружество със специална цел, и свързаните с тях премийни резерви от емисии се включват в квалифицирания допълнителен капитал от първи ред, квалифицирания капитал от първи ред квалифицирания капитал от втори ред или в квалифицирания собствен капитал, в зависимост от случая, само когато са изпълнени следните условия:
а) |
дружеството със специална цел, емитент на тези инструменти, е напълно включено в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2; |
б) |
инструментите и свързаните с тях премийни резерви от емисии се включват в квалифицирания допълнителен капитал от първи ред само когато са изпълнени условията по член 59, параграф 1; |
в) |
инструментите и свързаните с тях премийни резерви от емисии се включват в квалифицирания капитал от втори ред само когато са изпълнени условията по член 63; |
г) |
единственият актив на дружеството със специална цел е инвестицията му в собствения капитал на предприятието майка или на негово дъщерно предприятие, което е включено изцяло в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2, като формата на инвестицията отговаря на съответните условия в член 52, параграф 1 или член 63, в зависимост от случая. |
Ако компетентният орган сметне, че активите на дружеството със специална цел, различни от инвестицията на това дружество в собствения капитал на предприятието майка или на негово дъщерно предприятие, което е включено изцяло в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2, са минимални и незначителни за такова дружество, компетентният орган може да предостави освобождаване от прилагането на изискването в буква г) от първа алинея.
2. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на видовете активи, които могат да се отнасят до дейността на дружествата със специална цел, и понятията „минимален“ и „незначителен“, посочени в параграф 1, втора алинея.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 февруари 2015 г..
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 84
Малцинствени участия, включени в консолидирания базов собствен капитал от първи ред
1. Институциите определят размера на малцинствените участия на дъщерно предприятие, включени в консолидирания базов собствен капитал от първи ред, чрез изваждане от тях на резултата от умножаването на сумата, посочена в буква а), с процента, посочен в буква б):
а) |
базовият собствен капитал от първи ред на дъщерното предприятие минус по-ниската стойност от:
|
б) |
малцинствените участия на дъщерното предприятие, изразени като процент от всички инструменти на базовия собствен капитал от първи ред на това предприятие, плюс свързаните с тях премийни резерви от емисии, неразпределената печалба и други резерви. |
2. Посоченото в параграф 1 изчисление се прави на подконсолидирана основа за всяко дъщерно предприятие, посочено в член 81, параграф 1.
Институцията може да вземе решение да не прави това изчисление за дъщерно предприятие, посочено в член 81, параграф 1. Когато институцията вземе такова решение, малцинственото участие на това дъщерно предприятие не се включва в консолидирания базов собствен капитал от първи ред.
3. Когато компетентен орган предоставя дерогация от прилагането на пруденциалните изисквания на индивидуална основа, както е посочено в член 7, малцинственото участие в рамките на дъщерните предприятия, към които се прилага освобождаването, не се признава за собствен капитал на подконсолидирано или консолидирано равнище, в зависимост от случая.
4. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за изчислението на подконсолидирана основа, изисквано в съответствие с параграф 2 от настоящия член, членове 85 и 87.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 февруари 2015 г..
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
5. Компетентните органи могат да предоставят освобождаване от прилагането на настоящия член на финансов холдинг майка, който изпълнява всички изброени по-долу условия:
а) |
основната му дейност е да придобива дялови участия; |
б) |
подлежи на пруденциален надзор на консолидирана основа; |
в) |
консолидира дъщерна институция, в която има само малцинствено участие чрез отношение на контрол според определението в член 1 от Директива 83/349/ЕИО; |
г) |
над 90 % от консолидирания изискван базов собствен капитал от първи ред произлиза от посочената в буква в) дъщерна институция, изчислено на подконсолидирана основа. |
В случай че след 31 декември 2014 г. даден финансов холдинг майка, който отговаря на условията, посочени в първа алинея, се превърне в финансов холдинг майка със смесена дейност, компетентните органи могат да му предоставят предвиденото в първа алинея освобождаване, ако отговаря на условията, определени в тази алинея.
6. Когато кредитни институции, които са дълготрайно свързани в мрежа към централен орган, и институциите, установени в рамките на институционална защитна схема при условията в член 113, параграф 7, са създали кръстосана гаранционна схема, които предвиждат, че няма налични или предвиждани съществени, практически или правни пречки за прехвърляне на сумата на собствените средства, която надвишава размера съгласно регулаторните изисквания, от контрагента към кредитната институция, тези институции се освобождават от спазването на разпоредбите на настоящия член по отношение на приспаданията и могат да признават в пълен размер всяко малцинствено участие, произлизащо от кръстосана гаранционна схема.
Член 85
Инструменти на квалифицирания капитал от първи ред, включени в консолидирания капитал от първи ред
1. Институциите определят размера на квалифицирания капитал от първи ред на дъщерно предприятие, включен в консолидирания собствен капитал, чрез изваждане на резултата от умножаването на сумата, посочена в буква а), по процента, посочен в буква б), от собствения капитал на това предприятие:
а) |
капитала от първи ред на дъщерното предприятие минус по-ниската стойност от:
|
б) |
квалифицираният капитал от първи ред на дъщерното предприятие, изразен като процент от всички инструменти на капитала от първи ред на това предприятие, плюс свързаните с тях премийни резерви от емисии, неразпределената печалба и други резерви. |
2. Посоченото в параграф 1 изчисление се прави на подконсолидирана основа за всяко дъщерно предприятие, посочено в член 81, параграф 1.
Институцията може да вземе решение да не прави това изчисление за дъщерно предприятие, посочено в член 81, параграф 1. Когато институцията вземе такова решение, квалифицираният капитал от първи ред на това дъщерно предприятие не се включва в консолидирания капитал от първи ред.
3. Когато даден компетентен орган предоставя дерогация от прилагането на пруденциалните изисквания на индивидуална основа, както е посочено в член 7, инструментите на собствения капитала в рамките на дъщерните предприятия, към които се прилага освобождаването, не се признават за собствен капитал на подконсолидирано или консолидирано равнище, в зависимост от случая.
Член 86
Квалифициран капитал от първи ред, включен в консолидирания допълнителен капитал от първи ред
Без да се засяга член 84, параграфи 5 и 6, институциите определят размера на квалифицирания капитал от първи ред на дъщерно предприятие, включен в консолидирания допълнителен капитал от първи ред, чрез изваждане на малцинствените участия на това предприятие, включени в консолидирания базов собствен капитал от първи ред, от неговия квалифициран капитал от първи ред, включен в консолидирания капитал от първи ред.
Член 87
Квалифициран собствен капитал, включен в консолидирания собствен капитал
1. Институциите определят размера на квалифицирания собствен капитал на дъщерно предприятие, включен в консолидирания собствен капитал, чрез изваждане на резултата от умножаването на сумата, посочена в буква а), с процента, посочен в буква б), от квалифицирания собствен капитал на това предприятие:
а) |
собственият капитал на дъщерното предприятие минус по-ниската стойност от:
|
б) |
квалифицираният собствен капитал на предприятието, изразен като процент от всички инструменти на собствения капитал на дъщерното предприятие, включени в елементите на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред и на капитала от втори ред, плюс свързаните с тях премийни резерви от емисии, неразпределената печалба и други резерви. |
2. Посоченото в параграф 1 изчисление се прави на подконсолидирана основа за всяко дъщерно предприятие, посочено в член 81, параграф 1.
Институцията може да вземе решение да не прави това изчисление за дъщерно предприятие, посочено в член 81, параграф 1. Когато институцията вземе такова решение, квалифицираният собствен капитал на това дъщерно предприятие не се включва в консолидирания собствен капитал.
3. Когато даден компетентен орган предоставя дерогация от прилагането на пруденциалните изисквания на индивидуална основа, както е посочено в член 7, инструментите на собствения капитала в рамките на дъщерните предприятия, към които се прилага освобождаването, не се признават за собствен капитал на подконсолидирано или консолидирано равнище, в зависимост от случая.
Член 88
Инструменти на квалифицирания капитал, включен в консолидирания капитал от втори ред
Без да се засяга член 84, параграфи 5 и 6, институциите определят размера на квалифицирания собствен капитал на дъщерно предприятие, включен в консолидирания капитал от втори ред, чрез изваждане на квалифицирания капитал от първи ред на това предприятие, включен в консолидирания капитал от първи ред, от неговия квалифициран собствен капитал, включен в консолидирания собствен капитал.
ДЯЛ III
КВАЛИФИЦИРАНИ ДЯЛОВИ УЧАСТИЯ ИЗВЪН ФИНАНСОВИЯ СЕКТОР
Член 89
Претегляне на риска и забрана на квалифицираните дялови участия извън финансовия сектор
1. За квалифицирано дялово участие в предприятие, което не е едно от изброените по-долу, с размер над 15 % от приемливия капитал на институцията, се прилагат разпоредбите в параграф 3:
а) |
предприятие от финансовия сектор; |
б) |
предприятие, което не е от финансовия сектор, чиято дейност компетентният орган смята за една от следните:
|
2. За квалифицираните дялови участия на институция в предприятия, различни от посочените в параграф 1, букви а) и б), чийто общ размер надхвърля 60 % от приемливия капитал, се прилагат разпоредбите в параграф 3.
3. Компетентните органи прилагат изискванията в буква а) или б) към квалифицираните дялови участия на институции, посочени в параграфи 1 и 2:
а) |
за изчисляването на капиталовото изискване в съответствие с трета част институциите прилагат рисково тегло от 1 250 % към по-голямата от следните стойности:
|
б) |
компетентните органи забраняват на институциите да притежават посочените в параграфи 1 и 2 квалифицирани дялови участия, чийто размер надхвърля процентите на приемливия капитал, предвидени в тези параграфи. |
Компетентните органи оповестяват направения от тях избор между буква а) и буква б).
4. За целите на параграф 1, буква б) ЕБО издава насоки, в които се уточняват следните понятия:
а) |
дейностите, които са пряко разширение на банковата дейност; |
б) |
спомагателните банкови дейности; |
в) |
подобните дейности. |
Тези насоки се приемат съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 90
Алтернативен подход на прилагането на рисково тегло от 1 250 %
Като алтернатива на прилагането на рисково тегло от 1 250 % към сумите, надхвърлящи посочените в член 89, параграфи 1 и 2 граници, институциите могат да приспаднат тези суми от елементите на базовия собствен капитал от първи ред в съответствие с член 36, параграф 1, буква к).
Член 91
Изключения
1. Акциите /дяловете на предприятията, които не са посочени в член 89, параграф 1, букви а) и б), не се включват при изчисляването на определените в същия член граници на приемливия капитал, когато е изпълнено някое от следните условия:
а) |
тези акции/дялове са държани временно в рамките на операция за предоставяне на финансова помощ съгласно член 79; |
б) |
държането на тези акции/дялове е поета позиция, държана за срок от пет работни дни или по-малко; |
в) |
тези акции/дялове се държат от името на институцията за чужда сметка. |
2. Акциите/дяловете, които не са активи с фиксиран доход, съгласно посоченото в член 35, параграф 2 от Директива 86/635/ЕИО, не се включват в изчислението по член 89.
ТРЕТА ЧАСТ
КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ
ДЯЛ 1
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ, ОЦЕНКА И ДОКЛАДВАНЕ
ГЛАВА 1
Минимален размер на собствения капитал
Член 92
Капиталови изисквания
1. При спазване на членове 93 и 94, институциите във всеки един момент трябва да отговарят на следните капиталови изисквания:
а) |
съотношение на базовия собствен капитал от първи ред 4,5 %; |
б) |
съотношение на капитала от първи ред 6 %; |
в) |
съотношение на обща капиталова адекватност 8 %. |
2. Институциите изчисляват своите съотношения на капиталова адекватност, както следва:
а) |
съотношението на базовия собствен капитал от първи ред е базовият собствен капитал от първи ред на институцията, изразен като процент от общата рискова експозиция; |
б) |
съотношението на капитала от първи ред е капиталът от първи ред на институцията, изразен като процент от общата рискова експозиция; |
в) |
съотношението на обща капиталова адекватност е собственият капитал на институцията, изразен като процент от общата рискова експозиция. |
3. Общата рискова експозиция се изчислява като сбор от букви а)—е) от настоящия параграф, след като се вземат предвид разпоредбите на параграф 4:
а) |
размерът на рисково претеглените експозиции за кредитен риск и риск от разсейване, изчислени в съответствие с дял II и с член 379, по отношение на цялостната дейност на дадена институция, с изключение на рисково претеглените експозиции от дейността по нейния търговски портфейл; |
б) |
капиталовите изисквания, определени в съответствие с разпоредбите на настоящата част, дял IV или четвърта част, в зависимост от случая, във връзка с дейността по търговския портфейл на институцията за следното:
|
в) |
капиталовите изисквания, определени в съответствие с разпоредбите на дял IV или дял V, с изключение на член 379, както е приложимо, за следното:
|
г) |
капиталовите изисквания, изчислени в съответствие с дял VI по отношение на риска във връзка с корекцията на кредитната оценка на извънборсовите дериватни инструменти, различни от кредитните деривати, признати за намаляване на размера на рисково претеглените експозиции за кредитен риск; |
д) |
капиталовите изисквания, определени в съответствие с дял III по отношение на операционния риск; |
е) |
размерът на рисково претеглените експозиции, определен в съответствие с дял II по отношение на риска от контрагента, породен от дейността в търговския портфейл на институцията, за следните видове сделки и споразумения:
|
4. Следните разпоредби се прилагат при изчисляването на общата експозиция, посочена в параграф 3:
а) |
капиталовите изисквания по букви в), г) и д) от посочения параграф обхващат възникващите в резултат на цялостната дейност на дадена институция; |
б) |
институциите умножават определените в букви б)—д) от посочения параграф капиталови изисквания с 12,5. |
Член 93
Изискване за начален капитал при действащо предприятие
1. Собственият капитал на дадена институция не може да спадне под размера на началния капитал, изискван при лицензирането ѝ.
2. Съществуващите към 1 януари 1993 г. кредитни институции, размерът на чийто собствен капитал не достига нивото на изисквания начален капитал, могат да продължат да упражняват дейността си. В този случай размерът на собствения им капитал не може да падне под най-високото ниво, достигнато след 22 декември 1989 г.
3. Лицензирани инвестиционни посредници и дружества, попадащи в обхвата на член 6 от Директива 2006/49/ЕО, които са съществували преди 31 декември 1995 г. и чийто собствен капитал не достига размера на изисквания началния капитал, могат да продължат да упражняват своята дейност. Собственият капитал на такива дружества или инвестиционни посредници не трябва да пада под най-високото референтно равнище, изчислено след датата на уведомяване, посочена в Директива 93/6/ЕИО на Съвета от 15 март 1993 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (28). Това референтно равнище е средното дневно равнище на собствения капитал, изчислено за шестмесечния период, предхождащ датата на изчисление. То се изчислява на всеки шест месеца по отношение на съответния предходен период.
4. Когато контролът върху дадена институция, попадаща в посочената в параграф 2 или 3 категория, бъде поет от физическо или юридическо лице, различно от лицето, контролирало институцията преди това, размерът на нейния собствен капитал трябва да достигне размера на изисквания начален капитал.
5. При сливане на две или повече институции, попадащи в посочената в параграф 2 или 3 категория, размерът на собствения капитал на институцията след сливането не трябва да спада под общия собствен капитал на слелите се институции в момента на сливането, при условие че не е достигнат размерът на изисквания начален капитал.
6. Когато компетентните органи преценят, че за да се осигури платежоспособността на дадена институция е необходимо посоченото в параграф 1 изискване да бъде спазено, разпоредбите в параграфи 2—5 не се прилагат.
Член 94
Дерогация за несъществен търговски портфейл
1. Институциите могат да заменят капиталовото изискване в член 92, параграф 3, буква б) с капиталовото изискване, изчислено в съответствие с буква а) от посочения параграф по отношение на дейността по търговския им портфейл, при условие че размерът на балансовата и задбалансовата дейност в търговския портфейл отговаря на следните две условия:
а) |
той обичайно не достига 5 % от общите активи и 15 милиона евро; |
б) |
той никога не превишава 6 % от общите активи и 20 милиона евро. |
2. Когато се изчислява размерът на балансовата и задбалансовата дейност институциите прилагат следното:
а) |
дълговите инструменти се оценяват по пазарни цени или по номинална стойност, капиталовите инструменти — по пазарната им цена, а дериватите — в съответствие с номиналната или пазарна стойност на базисните инструменти. |
б) |
абсолютните стойности на дългите и късите позиции се сумират се сумират. |
3. Когато дадена институция престане да отговаря на условието, посочено в параграф 1, буква б), тя незабавно уведомява компетентния орган. Ако след оценка от компетентния орган, последният установи и уведоми институцията, че изискването в параграф 1, буква а) не е изпълнено, институцията престава да използва параграф 1 от началото на следващия отчетен период.
Член 95
Капиталови изисквания на инвестиционните посредници с ограничен лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги
1. За целите на член 92, параграф 3, инвестиционните посредници, които не са лицензирани да предоставят инвестиционните услуги и дейности, изброени в раздел А, точки 3 и 6 от приложение I към Директива 2004/39/ЕО, изчисляват общата си рискова експозиция по параграф 2.
2. Инвестиционните посредници, посочени в параграф 1 от настоящия член, и дружествата, посочени в член 4, параграф 1, точка 2, буква в), които предоставят инвестиционните услуги и дейности, изброени в раздел А, точки 2 и 4 на приложение I към Директива 2004/39/ЕО, изчисляват размера на общата си рискова експозиция като по-високата стойност от:
а) |
сумата от посочените в член 92, параграф 3, букви а)—г) и буква е) елементи след прилагане на член 92, параграф 4; |
б) |
сумата, посочена в член 97, умножена по 12,5. |
Дружествата, посочени в член 4, параграф 1, точка 2, буква в), които предоставят инвестиционните услуги и дейности, изброени в раздел А, точки 2 и 4 на приложение I към Директива 2004/39/ЕО, трябва да отговарят на изискванията по член 92, параграфи 1 и 2 въз основа на размера на общата рискова експозиция, посочен в първата алинея.
Компетентните органи могат да определят капиталовите изисквания за дружествата, посочени в член 4, параграф 1, точка 2, буква в), които предоставят инвестиционните услуги и дейности, изброени в раздел А, точки 2 и 4 на приложение I към Директива 2004/39/ЕО о, като капиталовите изисквания, които биха били задължителни за тези дружества съгласно националните мерки за транспониране в сила на 31 декември 2013 г. за Директиви 2006/49/ЕО и 2006/48/ЕО.
3. Към инвестиционните посредници, посочени в параграф 1, се прилагат всички останали разпоредби относно операционния риск, предвидени в дял VII, глава 3, раздел II, подраздел 1 от Директива 2013/36/ЕС.
Член 96
Капиталови изисквания на инвестиционните посредници, които имат начален капитал, предвиден в член 28, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС
1. За целите на член 92, параграф 3, следните категории инвестиционни посредници, които разполагат с начален капитал в съответствие с член 28, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС, изчисляват размера на общата рискова експозиция по параграф 2 от настоящия член:
а) |
инвестиционните посредници, които извършват сделки за своя сметка само с цел изпълнение на поръчка на клиент или за целите на получаване на достъп до система за клиринг и сетълмент или до призната борса, когато действат в качеството на посредник или изпълняват поръчка на клиент; |
б) |
инвестиционните посредници, които отговарят на всички условия по-долу:
|
2. За инвестиционните посредници, посочени в параграф 1, размерът на общата рискова експозиция се изчислява като сума от:
а) |
член 92, параграф 3, букви а)—г) и буква е), след прилагане на член 92, параграф 4; |
б) |
сумата, посочена в член 97, умножена по 12,5. |
3. Към инвестиционните посредници, посочени в параграф 1, се прилагат всички останали разпоредби относно операционния риск, предвидени в дял VII, глава 3, раздел II, подраздел 1 от Директива 2013/36/ЕС.
Член 97
Собствен капитал, базиран върху режийни разходи
1. В съответствие с членове 95 и 96 инвестиционните посредници и дружествата, посочени в член 4, параграф 1, точка 2, буква в), които предоставят инвестиционните услуги и дейности, изброени в раздел А, точки 2 и 4 на приложение I към Директива 2004/39/ЕО, поддържат приемлив капитал в размер най-малко на една четвърт от режийните разходи за предходната година.
2. Когато в стопанската дейност на инвестиционен посредник в сравнение с предходната година е налице промяна, която компетентният орган счита за съществена, органът може да измени изискването в параграф 1.
3. Когато инвестиционен посредник не е извършвал стопанска дейност в продължение на една година, считано от деня на начало на дейността, той трябва да поддържа приемлив капитал в размер най-малко на една четвърт от предвидените в бизнес плана режийни разходи, освен ако компетентният орган не изиска коригиране на плана.
4. ЕБО, в консултация с ЕОЦКП, разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се уточняват:
а) |
изчисляването на изискването за поддържане на приемлив капитал в размер най-малко на една четвърт от режийните разходи за предходната година; |
б) |
условията за изменение от компетентния орган на изискването за поддържане на приемлив капитал в размер най-малко на една четвърт от режийните разходи за предходната година; |
в) |
при инвестиционно дружество, което не е осъществявало дейност в продължение на една година — изчисляването на прогнозните режийни разходи. |
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 март 2014 г.
На Комисията се делегира правомощието да приема посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 98
Собствен капитал на инвестиционните посредници на консолидирана основа
1. При инвестиционните посредници в група, посочени в член 95, когато групата не включва кредитни институции, даден инвестиционен посредник майка в държава членка прилага член 92 на консолидирана основа, както следва:
а) |
като използва изчисляването на размера на общата рискова експозиция по член 95, параграф 2; |
б) |
собствен капитал, изчислен на базата на консолидационното състояние на инвестиционния посредник майка или на финансовия холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност, както е приложимо. |
2. При инвестиционните посредници в група, посочени в член 96, параграф 1, когато групата не включва кредитни институции, инвестиционният посредник майка в държава членка и инвестиционният посредник, контролиран от финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, прилагат член 92 на консолидирана основа, както следва:
а) |
като използват изчисляването на размера на общата рискова експозиция по член 96, параграф 2; |
б) |
като използват собствен капитал, изчислен според консолидационното състояние на инвестиционния посредник майка или на финансовия холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност, в зависимост от случая и в съответствие с първа част, дял II, глава 2. |
ГЛАВА 2
Изисквания за изчисляване и отчетност
Член 99
Отчетност във връзка с капиталовите изисквания и финансова информация
1. Институциите докладват на компетентните органи във връзка със задълженията по член 92 най-малко на всеки шест месеца.
2. Институциите, за които се прилага член 4 от Регламент (ЕО) № 1606/2002, и кредитните институции, различни от посочените в член 4 от същия регламент, които изготвят своите консолидирани финансови отчети в съответствие с международните счетоводни стандарти, приети съгласно процедурата, уредена в член 6, параграф 2 от посочения регламент, докладват също и финансова информация.
3. Компетентните органи могат да изискват от онези кредитни институции, които прилагат международни счетоводни стандарти съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002 за докладване на собствения капитал на консолидирана основа съгласно член 23, параграф 2 от настоящия регламент, да докладват също и финансова информация, както е посочено в предходната алинея.
4. Финансовата информация, посочена в параграф 2 и в първата алинея на параграф 3 се докладва в степента, необходима, за да се получи цялостен поглед върху рисковия профил на дейността на институцията и да се добие представа за системните рискове, които институциите пораждат за финансовия сектор или за реалната икономика в съответствие с Регламент (ЕС) № 1093/2010.
5. ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за установяване на единните формати, честотата, датите на докладването, определенията и информационно-технологичните решения, които трябва да се прилагат в Съюза във връзка с отчетността по параграфи 1—4.
Изискванията за отчетност трябва да са пропорционални на естеството, мащаба и сложността на дейността на институцията.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 1 февруари 2015 г..
На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
6. Ако компетентен орган счита, че финансовата информация, изисквана по параграф 2, е необходима, за да се получи цялостен поглед върху рисковия профил на дейността на институцията и да се добие представа за системните рискове, които институциите пораждат за финансовия сектор или за реалната икономика, за институции, различни от посочените в параграфи 2 и 3, и спрямо които се прилага счетоводна рамка, основаваща се на Директива 86/635/ЕИО, компетентните органи се консултират с ЕБО за разширяване на обхвата на изискванията за докладване на финансова информация на консолидирана основа, така че да се включат и тези институции, ако те все още не докладват на такава основа.
ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за установяване на форматите, които да се използват от институциите, чрез които компетентните органи могат да разширят обхвата на изискванията в съответствие с първа алинея.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до1 февруари 2015 г..
На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените във втора алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
7. Когато даден компетентен орган счита, че информация, която не е обхваната от техническия стандарт за изпълнение по параграф 5, е необходима за постигането на посочените в параграф 4 цели, той уведомява ЕБО и ЕССР за допълнителната информация, която намира за необходимо да бъде включена в техническия стандарт за изпълнение по параграф 5.
Член 100
Допълнителни изисквания за отчетност
Институциите представят на компетентните органи данни за размера (най-малко общия размер) на своите репо споразумения, сделки по предоставяне на заем на ценни книжа и всички форми на натрупване на активи.
ЕБО включва тази информация в техническия стандарт за изпълнение относно докладването по член 99, параграф 5.
Член 101
Специални задължения за отчетност
1. На всеки шест месеца институциите предоставят на компетентните органи следните данни за всеки национален пазар на недвижими имоти, към който имат експозиции:
а) |
загубите, произтичащи от експозиции, за които институцията е приела обезпечение под формата жилищен недвижим имот, до по-ниския размер от предоставената като обезпечение сума и 80 % от пазарната стойност или 80 % от ипотечната заемна стойност, освен ако съгласно член 124, параграф 2 не е предвидено друго; |
б) |
общите загуби, произтичащи от експозиции, за които институцията е приела обезпечение под формата жилищен недвижим имот, до частта на експозицията, която се счита за изцяло обезпечена с жилищен недвижим имот в съответствие с член 124, параграф 1; |
в) |
стойността на всички оставащи експозиции, за които институцията е приела обезпечение под формата на жилищен недвижим имот, до частта на експозицията, която се счита за изцяло обезпечена с жилищен недвижим имот в съответствие с член 124, параграф 1; |
г) |
загубите, произтичащи от експозиции, за които институцията е приела обезпечение под формата на търговски недвижим имот, до по-ниския размер от заложената сума и 50 % от пазарната стойност или 60 % от ипотечната заемна стойност, освен ако съгласно член 124, параграф 2 не е предвидено друго; |
д) |
общите загуби, произтичащи от експозиции, за които институцията е приела обезпечение под формата на търговски недвижими имот, до частта на експозицията, която се счита за изцяло обезпечена с търговски недвижим имот в съответствие с член 124, параграф 1; |
е) |
стойността на всички оставащи експозиции, за които институцията е приела обезпечение под формата на търговски недвижим имот, до частта на експозицията, която се счита за изцяло обезпечена с търговски недвижим имот в съответствие с член 124, параграф 1. |
2. Посочените в параграф 1 данни се докладват на компетентния орган от държавата членка по произход на съответната институция. Когато дадена институция има клон в друга държава членка, данните, свързани с този клон, се докладват и на компетентните органи на приемащата държава членка. Данните се докладват поотделно за всеки пазар на имоти в рамките на Съюза, към който съответната институция има експозиция.
3. Компетентните органи публикуват ежегодно в обобщен вид данните, определени в параграф 1, букви а)—е), заедно с историческа справка, когато има такава. Компетентен орган в държава членка, при поискване от друг компетентен орган в държава членка или от ЕБО, им предоставя по-подробна информация за състоянието на пазара на жилищни или търговски недвижими имоти в тази държава членка.
4. ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне на:
а) |
единните формати, определенията, честотата и датите на отчетност, както и информационно-технологичните решения, за елементите посочени в параграф 1; |
б) |
единните формати, определенията, честотата и датите на отчетност, както и информационно-технологичните решения, на обобщените данни, посочени в параграф 2. |
ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 1 февруари 2015 г..
На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
ГЛАВА 3
Търговски портфейл
Член 102
Изисквания за търговския портфейл
1. Позициите в търговския портфейл са търгуеми без ограничения или с възможност да бъдат хеджирани.
2. Намерението за търгуване се доказва въз основа на стратегиите, политиките и процедурите, установени от институцията за управление на позицията или портфейла в съответствие с член 103.
3. Институциите въвеждат и поддържат системи и контролни механизми за управление на търговския си портфейл в съответствие с членове 104 и 105.
4. Институциите могат да включат вътрешните хеджиращи позиции при изчисляване на капиталовите изисквания за позиционен риск, при условие че позициите се държат с намерение за търгуване и са изпълнени изискванията на членове 103 —106.
Член 103
Управление на търговския портфейл
При управлението на позициите или групите от позиции в търговския портфейл, институцията спазва всички изброени по-долу изисквания:
а) |
налице е ясно документирана стратегия за търгуване на позицията/инструмента или портфейлите, одобрена от висшето ръководство, която включва очаквания период на държане; |
б) |
налице са ясно определени политики и процедури за активно управление на откритите на дадена търговска платформа позиции. Тези политики и процедури включват следното:
|
в) |
разполага с ясно определени политики и процедури за наблюдение на позициите с оглед на стратегията ѝ за търгуване, включително наблюдение на оборота и позициите, за които първоначално планираният период на държане е бил надхвърлен. |
Член 104
Включване в търговския портфейл
1. Институциите имат ясно определени политики и процедури за установяване на това коя позиция да бъде включена в търговския портфейл за целите на изчисляването на капиталовите изисквания, като тези политики и процедури отговарят на изискванията в член 102 и на определението за търговски портфейл в член 4, параграф 1, точка 86, като се отчитат възможностите и практиките на институцията за управление на риска. Институцията надлежно документира спазването от нейна страна на тези политики и процедури и ги подлага на периодичен вътрешен одит.
2. Институциите имат ясно определени политики и процедури за цялостното управление на търговския портфейл. Тези политики и процедури обхващат най-малко:
а) |
дейностите, които институцията счита за търговски и за съставляващи част от търговския портфейл за целите на капиталовите изисквания; |
б) |
степента, в която дадена позиция всекидневно може да бъде оценявана по пазарни цени при активен, ликвиден и двупосочен пазар; |
в) |
за позиции, които се оценяват по модел, степента, в която институцията може:
|
г) |
степента, в която институцията може и е задължена да оценява позицията по начин, който може да бъде утвърден от външен експерт по последователен начин; |
д) |
степента, в която правни ограничения или други оперативни изисквания биха се отразили неблагоприятно на способността на институцията бързо да закрие или хеджира позиция; |
е) |
степента, в която институцията може и е задължена да управлява активно риска на позициите в рамките на дейностите по търгуването; |
ж) |
степента, в която институцията може да прехвърля риск или позиции между банковия и търговския портфейл, както и критериите за такива прехвърляния. |
Член 105
Изисквания за пруденциална оценка
1. За всички позиции в търговския портфейл се прилагат посочените в настоящия член стандарти за пруденциална оценка. Институциите по-специално гарантират, че пруденциалната оценка на позициите им в търговския портфейл поддържа подходяща степен на сигурност, като се отчита динамичният характер на позициите в търговския портфейл, изискванията за надзорна надеждност, естеството на дейността и целта на капиталовите изисквания по отношение на позициите в търговския портфейл.
2. Институциите въвеждат и поддържат системи и механизми за контрол, достатъчни за осигуряване на пруденциална и надеждна оценка. Системите и механизмите за контрол включват поне следните елементи:
а) |
документирани политики и процедури за оценъчния процес, включително ясно определени отговорности в различните области при определяне на стойностите, източниците на пазарна информация и прегледа на тяхната целесъобразност, насоки за използването на ненаблюдаваните данни, отразяващи допусканията на институцията за това какво биха използвали пазарните участници при ценообразуване на позицията, честотата на независимото оценяване, избрания момент за заключителните цени, процедурите за коригиране на оценките и процедурите за месечно и извънредно потвърждаване; |
б) |
отчетни връзки за звеното, отговарящо за оценъчния процес, които са независими от звеното за сключване на сделки. |
Посоката на докладване е директно към ръководния орган.
3. Позициите в търговския портфейл се преоценяват от институциите най-малко веднъж дневно.
4. Институциите, когато е възможно, оценяват своите позиции по пазарни цени, включително при прилагането на капиталови изисквания към търговския портфейл.
5. При оценка по пазарни цени институцията използва по-надеждния от курсовете „купува“ или „продава“, освен в случаите, когато може да затвори позицията си по средната пазарна цена. Когато институциите използват тази дерогация, те информират компетентните си органи относно съответните позиции на всеки шест месеца и представят доказателства, че могат да затворят позициите си по средната пазарна цена.
6. Когато не е възможна оценка по пазарни цени, институциите извършват консервативна оценка посредством оценка по модел на позициите и портфейлите си, включително при изчисляването на капиталовите изисквания за позициите в търговския портфейл.
7. При оценка по модел институциите спазват следните изисквания:
а) |
висшето ръководство е запознато с елементите на търговския портфейл или на други оценени по справедлива стойност позиции, които подлежат на оценка по модел, и осъзнава степента на несигурност, която моделът поражда при отчитането на риска/резултатите от дейността; |
б) |
доколкото е възможно, институциите се основават на пазарните цени при изграждането на хипотетична оценка за пазарната стойност, като оценяват често целесъобразността на хипотезите за пазарната стойност на конкретна оценявана позиция и на параметрите на модела; |
в) |
когато са налични оценъчни методики, които са общоприета пазарна практика за конкретните финансови инструменти или стоки, институциите ги използват; |
г) |
когато моделът е разработен от самата институция, той се основава на уместни допускания, които са оценени и проверени от лица с подходяща квалификация, независими от процеса на разработване на модела; |
д) |
институциите разполагат с надлежни процедури за контрол на измененията, притежават защитено копие на модела и го използват периодично за проверка на стойностите; |
е) |
звеното за управление на риска е запознато със слабостите на използваните модели и с най-подходящия начин за тяхното отразяване в резултатите от оценката; и |
ж) |
моделите на институциите се анализират периодично за определяне точността на техните прогнози, което включва оценка относно актуалността на допусканията, анализ на доходността по рискови фактори, сравнение на действителните пазарни стойности с изходните данни от моделите. |
За целите на буква г) моделът се разработва и оценява независимо от търговската платформа и подлежи на независима проверка, включваща утвърждаване на числените методи, допусканията и програмното осигуряване.
8. Освен ежедневната оценка по пазарни цени или по модел, институциите извършват независима проверка на цените. Проверката на пазарните цени и входните параметри на модела се извършва от лице или звено, независимо от лицата или звената, чиито резултати са свързани с търговския портфейл, поне веднъж месечно или по-често в зависимост от естеството на пазара или търгуването. Когато няма независими ценови източници или ценовите източници са относително субективни, може да се наложи използване на разумни мерки като например корекции оценките на позициите.
9. Институциите въвеждат и поддържат процедури за разглеждане на възможността за корекции на оценките.
10. Институциите официално разглеждат възможността за следните корекции на оценките: нереализирани кредитни спредове, разходи за закриване на позиции, операционни рискове, несигурност по отношение на пазарните цени, предсрочно прекратяване, разходи, свързани с инвестиране и финансиране, бъдещи административни разходи и — когато е целесъобразно — риск, свързан с модела.
11. Институциите въвеждат и поддържат процедури за изчисляване на корекцията в текущата оценка на нисколиквидни позиции, които могат по-специално да възникнат в резултат на ситуации на пазара или на такива по отношение на институцията като концентрирани позиции и/или позиции, за които първоначално планираният период на държане е бил надхвърлен. При необходимост институциите извършват такива корекции в допълнение към всякакво преоценяване на позицията за целите на финансовото отчитане и ги определят така, че да отразяват неликвидността на позицията. Съгласно тези процедури, институциите разглеждат няколко фактора при определяне на необходимостта от корекция на оценката на нисколиквидните позиции. Тези фактори включват следните елементи:
а) |
времето за хеджиране на позицията или на свързаните с нея рискове; |
б) |
променливостта и средната стойност на спреда „купува — продава“; |
в) |
наличието на пазарни котировки (брой и идентификация на основните пазарни участници) и променливостта и средния търгуван обем, включително по време на сътресения на пазара; |
г) |
пазарните концентрации; |
д) |
”остаряването” на позициите; |
е) |
степента, до която оценката се основава на модел; |
ж) |
въздействието на други рискове, свързани с моделите. |
12. Когато използват оценки от трети лица или оценка по модел, институциите преценяват дали да коригират оценката. Освен това институциите преценяват необходимостта от прилагане на корекции за нисколиквидните позиции и периодично преглеждат тяхната уместност. Институциите изрично оценяват необходимостта от корекции на оценките поради несигурност, свързана с входните параметри на модела.
13. По отношение на сложни продукти, включително експозициите към секюритизация и кредитните деривати за n-то неизпълнение, институциите изрично оценяват необходимостта от корекции на оценките с цел да се отрази рискът, свързан с използването на евентуално неточна методика при даден оценъчен модел, както и този, свързан с използването на ненаблюдаеми (и евентуално неточни) параметри за калибриране в оценъчния модел.
14. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията за прилагане на изискванията на член 105 за целите на параграф 1 от настоящия член.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 февруари 2015 г..
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 106
Вътрешно хеджиране
1. Вътрешното хеджиране съответства по-специално на следните изисквания:
а) |
не е с основна цел за избягване или намаляване на капиталовите изисквания; |
б) |
вътрешното хеджиране е надлежно документирано и за него се прилагат изрични процедури за вътрешно одобрение и одит; |
в) |
то се извършва при пазарни условия; |
г) |
пазарният риск, породен от вътрешното хеджиране, се управлява активно съгласно утвърдените лимити в търговския портфейл; |
д) |
то е обект на внимателно наблюдение. |
Наблюдението се осигурява с подходящи процедури.
2. Изискванията на параграф 1 се прилагат, без да се засягат изискванията, приложими за хеджираната позиция в банковия портфейл.
3. Чрез дерогация от параграфи 1 и 2, когато дадена институция хеджира експозиция в банковия портфейл към кредитен риск или риск от контрагента чрез кредитен дериват, вписан в търговския ѝ портфейл, чрез вътрешно хеджиране, експозицията в банковия портфейл или експозицията към риск от контрагента не се считат за хеджирани при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции, освен ако е закупен кредитен дериват от трето лице, което е приемлив доставчик на кредитна защита и дериватът отговаря на изискванията за кредитна защита с гаранции в банковия портфейл. Без да се засяга разпоредбата на член 299, буква з), когато такава защита е закупена от трето лице и се признава за целите на хеджирането на експозиция в банковия портфейл, вътрешната хеджираща позиция и кредитният дериват не се включват при изчисляване на капиталовите изисквания за търговския портфейл.
ДЯЛ II
КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА КРЕДИТЕН РИСК.
РАЗДЕЛ 1
Общи принципи
Член 107
Подходи за измерване на кредитен риск
1. При изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции за целите на член 92, параграф 3, букви а) и е), институциите прилагат стандартизирания подход, посочен в глава 2, или, ако им е разрешено от компетентните органи в съответствие с член 143, вътрешнорейтинговия подход, посочен в глава 3.
2. Спрямо експозиции по търговско финансиране и вноските в гаранционния фонд на ЦК институциите прилагат третирането, предвидено в глава 6, раздел 9 за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции за целите на член 92, параграф 3, букви а) и е). Всички останали видове експозиции към ЦК институциите третират, както следва:
а) |
като експозиции към институция за други видове експозиции към квалифициран ЦК; |
б) |
като експозиции към предприятие за други видове експозиции към неквалифициран ЦК. |
3. За целите на настоящия регламент експозициите към инвестиционни посредници от трети държави и експозициите към кредитни институции от трети държави, и експозициите към клирингови къщи и борси от трети държави, се третират като експозиции към институции само когато третата държава прилага към съответния субект пруденциални и надзорни изисквания, които са поне равностойни на прилаганите в Съюза.
4. За целите на параграф 3 Комисията може да приема, посредством актове за изпълнение и при спазване на процедурата по разглеждане по член 464, параграф 2, решение дали трета държава прилага пруденциални надзорни и регулаторни изисквания, най-малко равностойни на прилаганите в Съюза. При отсъствие на такова решение, до 1 януари 2015 г. институциите могат да продължат да третират експозициите към субектите по параграф 3 като експозиции към институции, при условие че компетентните органи са одобрили съответната трета държава за такова третиране преди 1 януари 2014 г.
Член 108
Техники за редуциране на кредитния риск при прилагането на стандартизиран и вътрешнорейтингов подход
1. За експозиции, към които дадена институция прилага посочения в глава 2 стандартизиран подход или прилага посочения в глава 3 вътрешнорейтингов подход, но без използването на собствени оценки за загуба при неизпълнение (LGD) и конверсионните коефициенти съгласно член 151, институцията може да използва техники за редуциране на кредитния риск в съответствие с глава 4 при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции за целите на член 92, параграф 3, букви а) и е), а когато е уместно — на размера на очакваната загуба за целите на изчислението по член 36, параграф 1, буква г) и член 62, буква в).
2. За експозиция, към която дадена институция прилага вътрешнорейтинговия подход, като използва свои собствени оценки за LGD и конверсионните коефициенти съгласно член 151, институцията може да използва редуциране на кредитния риск в съответствие с глава 3.
Член 109
Третиране на секюритизираните експозиции при стандартизирания и вътрешнорейтинговия подход
1. Когато дадена институция използва посочения в глава 2 стандартизиран подход за изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции за класа експозиции, към който съгласно член 112 биха били отнесени секюритизираните експозиции, тя изчислява размера на рисково претеглената експозиция на дадена секюритизираща позиция в съответствие с членове 245, 246 и 251—258. Институциите, използващи стандартизирания подход, могат да използват и подхода на вътрешната оценка в случаите, в които това е било разрешено съгласно член 259, параграф 3.
2. Когато дадена институция използва посочения в глава 3 вътрешнорейтингов подход за изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции за класа експозиции, към който съгласно член 147 биха били отнесени секюритизираните експозиции, тя изчислява размера на рисково претеглената експозиция в съответствие с членове 245, 246 и 259—266.
С изключение на подхода на вътрешната оценка, където вътрешнорейтинговият подход се използва само за част от секюритизираните експозиции, които стоят в основата на дадена секюритизация, институцията използва подхода, съответстващ на преобладаващия дял на секюритизираните експозиции, които са в основата на тази секюритизация.
Член 110
Третиране на корекциите за кредитен риск
1. Институциите, които прилагат стандартизирания подход, третират корекциите за общ кредитен риск в съответствие с член 62, буква в).
2. Институциите, които прилагат вътрешнорейтинговия подход, третират корекциите за общ кредитен риск в съответствие с член 159, член 62, буква г) и член 36, параграф 1, буква г).
За целите на настоящия член и на глави 2 и 3, корекциите за общ и за специфичен кредитен риск не включват резервите за покриване на общи банкови рискове.
3. Институциите, които използват вътрешнорейтинговия подход и които прилагат стандартизирания подход за част от експозициите си на консолидирана или индивидуална основа, в съответствие с членове 148 и 150, определят частта от корекцията за общ кредитен риск, която се отнася за третирането на корекцията за общ кредитен риск при стандартизирания и при вътрешнорейтинговия подход, както следва:
а) |
когато е приложимо — ако дадена институция, включена в консолидацията, прилага единствено вътрешнорейтингов подход, корекциите за общ кредитен риск за тази институция се третират съгласно параграф 2; |
б) |
когато е приложимо — ако дадена институция, включена в консолидацията, прилага единствено стандартизиран подход, корекциите за общ кредитен риск за тази институция се третират съгласно параграф 1; |
в) |
остатъкът от корекциите за кредитен риск се разпределя пропорционално съобразно дяловете от размера на рисково претеглените експозиции, които са предмет на стандартизирания и на вътрешнорейтинговия подход. |
4. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за изчисляване на корекциите за общ и специфичен кредитен риск съгласно приложимата счетоводна рамка за следното:
а) |
стойността на експозицията по стандартизирания подход, посочена в член 111; |
б) |
стойността на експозицията по вътрешнорейтинговия подход по членове 166—168; |
в) |
третирането на размера на очакваната загуба, посочено в член 159; |
г) |
стойността на експозицията, използвана за изчисляването на размера на рисково претеглената секюритизираща позиция, посочен в членове 246 и 266; |
д) |
определянето на неизпълнение по член 178; |
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 февруари 2015.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
ГЛАВА 2
Стандартизиран подход
Член 111
Стойност на експозицията
1. Стойността на експозицията на даден актив е неговата счетоводна стойност, след като са приложени съответните корекции за специфичен кредитен риск, допълнителни корекции на стойността в съответствие с членове 34 и 110 и други намаления на собствения капитал, свързани с въпросния актив. Стойността на експозицията към посочена в приложение I задбалансова позиция е следният процент от номиналната й стойност, след редуциране с корекциите за специфичен кредитен риск:
а) |
100 %, ако позицията е високорискова; |
б) |
50 %, ако позицията е среднорискова; |
в) |
20 %, ако позицията е среднорискова/нискорискова; |
г) |
0 %, ако позицията е нискорискова. |
Задбалансовите позиции, посочени във второто изречение от първа алинея, се разпределят в рискови категории, както е посочено в приложение I.
Когато дадена институция използва разширения метод за финансово обезпечение по член 223, стойността на експозицията на ценните книжа или стоките, продадени, предоставени или дадени в заем по репо сделка, сделка по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки и маржин заемни сделки, се увеличава с размера на корекцията за променливост, приложима спрямо тези ценни книжа или стоки, както е предвидено в членове 223—225.
2. Стойността на експозицията в дериват от изброените в приложение II се определя в съответствие с глава 6, като се отчита ефектът от договорите за новация и другите споразумения за нетиране, взети предвид за целите на тези методи в съответствие с глава 6. Стойността на експозицията на репо сделка, сделките по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, транзакциите с удължен сетълмент и маржин заемните сделки може да бъде определена в съответствие с глава 6 или глава 4.
3. Когато експозицията е предмет на обезпечена кредитна защита, стойността на експозицията, приложима спрямо тази позиция, може да бъде изменена в съответствие с глава 4.
Член 112
Класове експозиции
Всяка експозиция се отнася към един от следните класове експозиции:
а) |
експозиции към централни правителства или централни банки; |
б) |
експозиции към регионални правителства или местни органи на власт; |
в) |
експозиции към субекти от публичния сектор; |
г) |
експозиции към многостранни банки за развитие; |
д) |
експозиции към международни организации; |
е) |
експозиции към институции; |
ж) |
експозиции към предприятия; |
з) |
експозиции на дребно; |
и) |
експозиции, обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти; |
й) |
експозиции в неизпълнение; |
к) |
високо рискови експозиции; |
л) |
експозиции към покрити облигации; |
м) |
секюритизиращи позиции; |
н) |
експозиции към институции и предприятия с краткосрочна кредитна оценка; |
о) |
експозиции в дялове или акции на предприятия за колективно инвестиране (ПКИ); |
п) |
експозиции в капиталови инструменти; |
р) |
други позиции. |
Член 113
Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции
1. За да се изчисли размерът на рисково претеглените експозиции, рисковите тегла се прилагат към всички експозиции в съответствие с разпоредбите на раздел 2, освен ако експозициите не са приспаднати от собствения капитал. Прилагането на рискови тегла е в зависимост от класа експозиции, към който е отнесена съответната експозиция, и на неговото кредитно качество в степента, посочена в раздел 2. Кредитното качество може да бъде определяно с помощта на кредитните оценки на АВКО или на агенциите за експортно кредитиране, в съответствие с раздел 3. —.
2. За целите на прилагането на рискови тегла, както е посочено в параграф 1, стойността на експозицията се умножава по рисковото тегло, посочено или определено в съответствие с раздел 2.
3. Когато експозицията е предмет на кредитна защита, приложимото към тази позиция рисково тегло може да бъде изменено в съответствие с глава 4.
4. Размерът на рисково претеглените секюритизирани експозиции се изчислява в съответствие с глава 5.
5. Спрямо експозициите, за които в раздел 2 няма предвидени изчислителни процедури, се определя рисково тегло от 100 %.
6. С изключение на експозициите, представляващи елементи на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред или капитала от втори ред, институцията може, с предварителното одобрение на компетентните органи, да реши да не прилага изискванията на параграф 1 от настоящия член по отношение на експозициите си към даден контрагент, който е нейно предприятие майка, дъщерно предприятие, дъщерно предприятие на нейното предприятие майка или предприятие, свързано с отношение по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО. Компетентните органи имат правомощието да дадат одобрение, ако са изпълнени следните условия:
а) |
контрагентът е институция, финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, финансова институция, дружество за управление на активи или предприятие за спомагателни услуги, за които се прилагат подходящи пруденциални изисквания; |
б) |
контрагентът е напълно включен в същата консолидация, както и институцията; |
в) |
контрагентът подлежи на същите процедури за оценка, измерване и контрол на риска, както и институцията; |
г) |
контрагентът е установен в същата държава членка, както и институцията; |
д) |
не са налице настоящи или бъдещи съществени практически или правни пречки за бързо прехвърляне на собствен капитал или изплащане на задължения от контрагента към институцията. |
Когато в съответствие с настоящия параграф на институцията е разрешено да не прилага изискванията на параграф 1, тя може да определи рисково тегло от 0 %.
7. С изключение на експозициите, представляващи елементи на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред, институциите могат, с предварителното разрешение на компетентните органи, да не прилагат изискванията по параграф 1 от настоящия член по отношение на експозициите си към контрагенти, с които участват в институционални защитни схеми — договорно или нормативно установено споразумение във връзка със задълженията, което защитава институциите и по-специално подсигурява при необходимост тяхната ликвидност и платежоспособност с оглед избягването на несъстоятелност, когато е необходимо. Компетентните органи имат правомощието да дадат разрешение, ако са изпълнени следните условия:
а) |
изискванията в параграф 6, букви а), г) и д) са изпълнени; |
б) |
споразуменията гарантират, че институционалната защитна схема може да осигури необходимата подкрепа по поетите задължения чрез средства, които са налични по всяко време; |
в) |
институционалната защитна схема разполага с подходящи и еднообразно установени системи за наблюдение и класификация на риска (което осигурява пълен преглед на рисковата ситуация на отделните членове и на институционалната защитна схема като цяло) със съответните възможности за оказване на влияние; в съответствие с член 178, параграф 1, тези системи наблюдават по подходящ начин експозициите в неизпълнение; |
г) |
институционалната защитна схема извършва отделен собствен преглед на риска, резултатите от който се предоставят на отделните членове; |
д) |
институционалната защитна схема изготвя и публикува веднъж годишно или консолидиран отчет, включващ счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за финансовото състояние и отчет за риска по отношение на институционалната защитна схема като цяло, или отчет, включващ обобщен счетоводен баланс, обобщен отчет за приходите и разходите, отчет за финансовото състояние и отчет за риска; |
е) |
членовете на институционалната защитна схема дължат най-малко 24-месечно предизвестие, ако искат да я напуснат; |
ж) |
премахнато е многократното използване на елементи, които могат да бъдат включени при изчисляването на собствения капитал („многократен ливъридж“), както и неподходящото създаване на собствен капитал между членовете на институционалната защитна схема; |
з) |
институционалната защитна схема се основава на членството на широк кръг кредитни институции с преобладаващо еднотипен стопански профил; |
и) |
адекватността на системите, посочени в букви в) и г), се одобрява и контролира периодично от съответните компетентни органи. |
Когато в съответствие с настоящия параграф институцията реши да не прилага изискванията на параграф 1, тя може да определи рисково тегло от 0 %.
Член 114
Експозиции към централни правителства или централни банки
1. За експозициите към централни правителства и централни банки се определя 100 % рисково тегло, освен ако не се прилага третирането, посочено в параграфи 2—7.
2. За експозициите към централни правителства и централни банки, за които има кредитна оценка от призната АВКО, се определя рисково тегло съгласно таблица 1, което съответства на кредитната оценка от АВКО в съответствие с член 136.
Таблица 1
Степен на кредитно качество |
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
Рисково тегло |
0 % |
20 % |
50 % |
100 % |
100 % |
150 % |
3. За експозициите към ЕЦБ се определя рисково тегло от 0 %.
4. За експозициите към централните правителства и централните банки на държавите членки, които са деноминирани в местната валута на съответното правителство или централна банка и са финансирани в нея, се определя рисково тегло от 0 %.
5. До 31 декември 2017 г. по отношение на експозициите към централни правителства или централни банки на държави членки, които са деноминирани и финансирани в националната валута на която и да е държава членка, се присъжда същото рисково тегло, което би било приложимо към такива експозиции, деноминирани и финансирани в тяхната национална валута.
6. За експозициите по параграф 5:
а) |
през 2018 г. размерът на рисково претеглените експозиции е 20 % от рисковото тегло, присъдено на тези експозиции съгласно член 114, параграф 2; |
б) |
през 2019 г. размерът на рисково претеглените експозиции е 50 % от рисковото тегло, присъдено на тези експозиции съгласно член 114, параграф 2; |
в) |
през 2020 г. и по-нататък размерът на рисково претеглените експозиции е 100 % от рисковото тегло, присъдено на тези експозиции съгласно член 114, параграф 2. |
7. Когато компетентните органи в трета държава прилагат надзорни и регулаторни мерки, най-малко равностойни на прилаганите в Съюза, и са определили рисково тегло, по-ниско от посоченото в параграфи 1 и 2, за експозициите към своето централно правителство или централна банка, които са деноминирани в местна валута и са финансирани в нея, институциите могат да определят рискови тегла за тези експозиции по същия начин.
За целите на настоящия параграф Комисията може да приема, посредством актове за изпълнение и при спазване на процедурата по разглеждане по член 464, параграф 2, решение дали трета държава прилага надзорни и регулаторни мерки, най-малко равностойни на прилаганите в Съюза. При отсъствие на такова решение, до 1 януари 2015 г. институциите могат да продължат да прилагат предвиденото в настоящия параграф третиране по отношение на експозициите към централното правителство или централната банка на третата държава, ако компетентните органи са я одобрили за такова третиране преди 1 януари 2014 г.
Член 115
Експозиции към регионални правителства или местни органи на власт
1. Експозициите към регионални правителства или местни органи на власт получават рискови тегла като експозиции към институции, освен ако не се третират като експозиции към централни правителства съгласно параграфи 2 или 4 или не получават рисково тегло съгласно параграф 5. Посоченото в член 119, параграф 2 и член 120, параграф 2 преференциално третиране за краткосрочни експозиции не се прилага.
2. Експозициите към регионални правителства или местни органи на власт се третират като експозиции към централното правителство, под чиято юрисдикция са установени тези органи, когато няма разлика в нивото на риск между такива експозиции, дължащи се на специални правомощия на регионалните правителства и местните органи на власт за генериране на приходи и поради наличието на конкретни институционални споразумения с оглед намаляване на техния риск от неизпълнение.
ЕБО поддържа публично достъпна база данни за всички регионални правителства и местни органи на власт в Съюза, които съответните компетентни органи третират като експозиции към централните си правителства.
3. Експозициите към църкви или религиозни общности, учредени като юридически лица по публичното право, доколкото същите събират данъци в съответствие със законодателството, което им дава право на това, се третират като експозиции към регионални правителства или местни органи на власт. Параграф 2 не се прилага в този случай, като за целите на член 150, параграф 1, буква а) не се изключва възможността да бъде разрешено прилагането на стандартизирания подход.
4. Когато компетентните органи от юрисдикцията на трета държава, която прилага надзорни и регулаторни мерки, най-малко равностойни на прилаганите в Съюза, третират експозициите към регионални правителства или местни органи на власт като експозиции към централното правителство на тази държава и няма разлика в риска между такива експозиции, дължащи се на специални правомощия на регионалните правителства и местните органи на власт за събиране на приходи и наличие на конкретни институционални споразумения с оглед намаляване на техния риск от неизпълнение, институциите могат да определят рискови тегла за експозициите към такива регионални правителства или местни органи на власт по същия начин.
За целите на настоящия параграф Комисията може да приеме, посредством актове за изпълнение и при спазване на процедурата по разглеждане по член 464, параграф 2, решение дали трета държава прилага надзорни и регулаторни мерки, най-малко равностойни на прилаганите в Съюза. При отсъствие на такова решение, до 1 януари 2015 г. институциите могат да продължат да прилагат предвиденото в настоящия параграф третиране по отношение на третата държава, ако компетентните органи са я одобрили за такова третиране преди 1 януари 2014 г.
5. Експозициите към регионалните правителства или местните органи на власт на държави членки, които не са посочени в параграфи 2—4 и са деноминирани в местната валута на тези регионални правителства или местни органи на власт и финансирани в нея, получават рисково тегло от 20 %.
Член 116
Експозиции към субекти от публичния сектор
1. Експозициите към субекти от публичния сектор, за които няма присъдена кредитна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло в зависимост от степента на кредитното качество, определена за експозициите към съответното централно правителство на юрисдикцията, в която е учреден субектът от публичния сектор, съгласно следната таблица 2:
Таблица 2
Степен на кредитно качество на централното правителство |
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
Рисково тегло |
20 % |
50 % |
100 % |
100 % |
100 % |
150 % |
Експозициите към субекти от публичния сектор, учредени в държави, в които централното правителство няма присъдена оценка, получават рисково тегло от 100 %.
2. Експозициите към субекти от публичния сектор, за които има присъдена кредитна оценка от призната АВКО, се третират в съответствие с член 120. За тези субекти не се прилага посоченото в член 119, параграф 2 и член 120, параграф 2 преференциално третиране за краткосрочни експозиции.
3. Експозициите към субекти от публичния сектор с първоначален падеж по-малък или равен на три месеца получават рисково тегло от 20 %.
4. При изключителни обстоятелства експозициите към субекти от публичния сектор могат да се третират като експозиции към централното правителство, регионалните правителства или местни органи на власт, в чиято юрисдикция са установени предприятията, когато по мнение на компетентните органи на тази юрисдикция между тези експозиции няма разлика в нивото на риск поради наличието на подходящи гаранции от страна на централното правителство, регионалните правителства или местните органи на власт.
5. Когато компетентните органи от юрисдикцията на трета държава, която прилага надзорни и регулаторни мерки, най-малко равностойни на прилаганите в Съюза, третират експозиции към субекти от публичния сектор съгласно параграф 1 или параграф 2, институциите могат да определят рискови тегла за експозициите към тези субекти от публичния сектор по същия начин. В противен случай институциите прилагат рисково тегло от 100 %.
За целите на настоящия параграф Комисията може да приеме, посредством актове за изпълнение и при спазване на процедурата по разглеждане по член 464, параграф 2, решение дали трета държава прилага надзорни и регулаторни мерки, най-малко равностойни на прилаганите в Съюза. При отсъствие на такова решение, до 1 януари 2015 г. институциите могат да продължат да прилагат предвиденото в настоящия параграф третиране по отношение на третата държава, ако компетентните органи са я одобрили за такова третиране преди 1 януари 2014 г.
Член 117
Експозиции към многостранни банки за развитие
1. Експозициите към многостранни банки за развитие, които не са посочени в параграф 2, се третират по същия начин, както експозициите към институции. Посоченото в член 119, параграф 2, член 120, параграф 2 и член 121, параграф 3 преференциално третиране спрямо краткосрочни експозиции не се прилага.
Американската инвестиционна корпорация, Черноморската банка за търговия и развитие, Централноамериканската банка за икономическа интеграция и CAF — Латиноамериканската банка за развитие, се считат за многостранни банки за развитие.
2. Експозициите към изброените по-долу многостранни банки за развитие получават рисково тегло от 0 %:
а) |
Международна банка за възстановяване и развитие; |
б) |
Международна финансова корпорация; |
в) |
Интерамериканска банка за развитие; |
г) |
Азиатска банка за развитие; |
д) |
Африканска банка за развитие; |
е) |
Банка за развитие към Съвета на Европа; |
ж) |
Скандинавска инвестиционна банка; |
з) |
Карибска банка за развитие; |
и) |
Европейска банка за възстановяване и развитие; |
й) |
Европейска инвестиционна банка; |
к) |
Европейски инвестиционен фонд; |
л) |
Международна агенция за застраховане на инвестициите; |
м) |
Международен финансов фонд за имунизации; |
н) |
Ислямска банка за развитие. |
3. Определя се 20 % рисково тегло за частта от експозициите към Европейския инвестиционен фонд, пропорционална на дължимата невнесена част от неговия капитал.
Член 118
Експозиции към международни организации
Експозициите към изброените по-долу международни организации получават 0 % рисково тегло:
а) |
Съюза; |
б) |
Международен валутен фонд; |
в) |
Банка за международни разплащания; |
г) |
Европейски механизъм за финансова стабилност (European Financial Stability Facility); |
д) |
Европейски механизъм за стабилност (European Stability Mechanism); |
е) |
международна финансова институция, създадена от две или повече държави членки, която има за цел да мобилизира финансиране и да осигурява финансова подкрепа на своите членове, които са засегнати или заплашени от тежки финансови проблеми. |
Член 119
Експозиции към институции
1. Експозициите към институции с присъдена кредитна оценка от призната АВКО получават рисково тегло в съответствие с член 120. Експозициите към институции без присъдена кредитна оценка от призната АВКО получават рисково тегло в съответствие с член 121.
2. Експозициите към институции с остатъчен падеж от три месеца или по-малко, деноминирани в местната валута на кредитополучателя и финансирани в нея, получават рисково тегло, което е с една категория по-малко благоприятно от преференциалното рисково тегло, посочено в член 114, параграфи 4—7, приложимо спрямо експозициите към централното правителство, в чиято юрисдикция е учредена институцията.
3. За експозиции с остатъчен падеж от три месеца или по-малко, деноминирани в местната валута на кредитополучателя и финансирани в нея, не може да бъде определено рисково тегло по-ниско от 20 %.
4. Експозицията към дадена институция под формата на минимални задължителни резерви, изисквани от ЕЦБ или от централна банка на държава членка, може да получи рисково тегло като експозиция към централната банка на съответната държава членка, при условие че:
а) |
резервите се държат в съответствие с Регламент (ЕО) № 1745/2003 на Европейската централна банка от 12 септември 2003 г. за прилагане на изискването за минимални резерви (29) или в съответствие с националните изисквания, покриващи всички съществени изисквания на посочения регламент; |
б) |
в случай на несъстоятелност или неплатежоспособност на институцията, в която се държат резервите, те подлежат на пълно и своевременно изплащане на институцията и не могат да се използват за погасяване на други задължения на институцията. |
5. Експозициите към финансови институции, лицензирани и обект на надзор от компетентните органи и подлежащи на пруденциални изисквания, сравними с прилаганите към институциите по отношение на надеждност, се третират като експозиции към институции.
Член 120
Експозиции към институции с кредитен рейтинг
1. Експозициите с остатъчен падеж над три месеца към институции с присъдена кредитна оценка от призната АВКО получават рисково тегло съгласно таблица 3, отговарящо на съотнасянето на кредитната оценка, присъдена от АВКО, в съответствие с член 136.
Таблица 3
Степен на кредитно качество |
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
Рисково тегло |
20 % |
50 % |
50 % |
100 % |
100 % |
150 % |
2. Експозициите с остатъчен падеж до три месеца към институции с присъдена кредитна оценка от призната АВКО получават рисково тегло съгласно таблица 4, отговарящо на съотнасянето на кредитната оценка, присъдена от АВКО,в съответствие с член 136:
Таблица 4
Степен на кредитно качество |
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
Рисково тегло |
20 % |
20 % |
20 % |
50 % |
50 % |
150 % |
3. Взаимодействието между третирането на експозиции с присъдена краткосрочна кредитна оценка съгласно член 131 и общото преференциално третиране на краткосрочни експозиции, посочено в параграф 2, е, както следва:
а) |
ако не е присъдена кредитна оценка на краткосрочни експозиции за всички експозиции към институции с остатъчен падеж до три месеца, се прилага общото преференциално третиране за краткосрочни експозиции, посочено в параграф 2; |
б) |
ако е присъдена краткосрочна оценка и тази оценка определя прилагането на по-благоприятно или същото рисково тегло в сравнение с общото преференциално третиране на краткосрочни експозиции, посочено в параграф 2, тогава краткосрочната оценка се използва само за тази конкретна експозиция. За останалите краткосрочни експозиции се спазва общото преференциално третиране на краткосрочни експозиции, посочено в параграф 2; |
в) |
ако е присъдена краткосрочна оценка и тази оценка определя прилагането на по-неблагоприятно рисково тегло, отколкото използването на общото преференциално третиране на краткосрочни експозиции, посочено в параграф 2, тогава общото преференциално третиране на краткосрочни експозиции не се използва и всички краткосрочни вземания без рейтинг получават същото рисково тегло като определеното от конкретната краткосрочна оценка. |
Член 121
Експозиции към институции без кредитен рейтинг
1. Експозициите към институции без присъдена кредитна оценка от призната АВКО получават рисково тегло в зависимост от степента на кредитно качество, определена съгласно таблица 5 за експозициите към съответното централно правителство на юрисдикцията, в която е учредена институцията.
Таблица 5
Степен на кредитно качество на централното правителство |
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
Рисково тегло на експозицията |
20 % |
50 % |
100 % |
100 % |
100 % |
150 % |
2. Рисковото тегло за експозициите към институции без присъден кредитен рейтинг, учредени в държави, в които централното правителство няма присъден кредитен рейтинг, е 100 %.
3. Рисковото тегло за експозициите към институции без присъден кредитен рейтинг с първоначален ефективен падеж по-малък или равен на три месеца е 20 %.
4. Независимо от параграфи 2 и 3, рисковото тегло за произтичащите от търговско финансиране експозиции, посочени в член 162, параграф 3, втора алинея, буква б), към институции без присъден кредитен рейтинг, е 50 %, а когато остатъчният падеж на тези произтичащи от търговско финансиране експозиции към институции без кредитен рейтинг е три месеца или по-малко, рисковото тегло е 20 %.
Член 122
Експозиции към предприятия
1. За експозициите, за които има присъдена кредитна оценка от призната АВКО, се определя рисково тегло съгласно таблица 6, отговарящо на съотнасянето на кредитната оценка, присъдена от АВКО, в съответствие с член 136.
Таблица 6
Степен на кредитно качество |
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
Рисково тегло |
20 % |
50 % |
100 % |
100 % |
150 % |
150 % |
2. За експозициите, за които няма присъдена кредитна оценка, се определя рисково тегло от 100 % или рисковото тегло на експозициите към централното правителство на юрисдикцията, в която е учредено предприятието, което от двете е по-високо.
Член 123
Експозиции на дребно
Експозициите, които отговарят на следните критерии, получават рисково тегло от 75 %:
а) |
експозицията е към физическо лице (или лица) или към малко или средно предприятие (МСП); |
б) |
експозицията е част от значителен брой експозиции със сходни характеристики, така че рисковете, свързани с това кредитиране, са значително намалени; |
в) |
общият размер на задължението към институцията, включително към предприятието майка и дъщерните му предприятия, включително всички експозиции с неизпълнение от страна на клиента длъжник или на групата от свързани клиенти, но с изключение на експозициите, обезпечени изцяло и напълно с жилищни недвижими имоти, които се отнасят към класа експозиции, предвиден в член 112, буква и), не превишава 1 милион евро, доколкото е известно на институцията. Институцията предприема необходимите действия, за да получи тази информация. |
Ценните книжа не се включват в класа „експозиции на дребно“.
Експозициите, които не изпълняват критериите по букви а)—в), не се включват в класа „експозиции на дребно“.
Настоящата стойност на минималните вноски по лизингови схеми на клиенти на дребно се включва в класа „експозиции на дребно“.
Член 124
Експозиции, обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти
1. Експозиция или част от експозиция, напълно обезпечена с ипотека върху недвижим имот, получава рисково тегло от 100 %, ако условията по член 125 и член 126 не са спазени, с изключение на тази част от експозицията, която е отнесена към друг клас експозиции. Частта от експозицията, която превишава ипотечната стойност на недвижимия имот, получава същото рисково тегло като приложимото за необезпечените експозиции на въпросния контрагент.
Частта от дадена експозиция, третирана като изцяло обезпечена с недвижим имот, не надхвърля заложения размер от пазарната стойност, а в тези държави членки, които в законови или подзаконови разпоредби са установили строги критерии за оценка на ипотечната кредитна стойност — не надхвърля ипотечната заемна стойност на съответната недвижима собственост.
2. Въз основа на събраните съгласно член 101 данни и като отчитат други съществени показатели, компетентните органи оценяват периодично и поне веднъж годишно дали рисковото тегло от 35 % за посочените в член 125 експозиции, обезпечени с жилищни имоти, и рисковото тегло от 50 % за посочените в член 126 експозиции, обезпечени с търговски недвижими имоти, разположени на тяхна територия, са надеждно обосновани от:
а) |
понесените загуби от експозиции, обезпечени с недвижими имоти; |
б) |
прогнозите за бъдещото развитие на пазара на недвижими имоти; |
Компетентните органи могат да определят увеличено рисково тегло или по-строги критерии от посочените в член 125, параграф 2 и в член 126, параграф 2, когато е уместно, въз основа на съображения за финансова стабилност.
За експозиции, обезпечени с ипотека върху жилищен имот, компетентният орган определя рисково тегло между 35 % и 150 %.
За експозиции, обезпечени с търговски недвижим имот, компетентният орган определя рисково тегло между 50 % и 150 %.
В така зададените рамки увеличеното рисково тегло се определя въз основа на понесени загуби, предвид прогнозата за бъдещото развитие на пазарите и от съображения за финансова стабилност. Когато оценката показва, че определените в член 125, параграф 2 и член 126, параграф 2 рискови тегла не отразяват действителните рискове, свързани с един или повече от свързаните с недвижима собственост сегменти на тези експозиции, напълно обезпечени с ипотека върху жилищни имоти или върху търговски недвижими имоти, разположени в една или повече части от тяхната територия, компетентните органи определят за тези свързани с недвижими имоти сегменти от експозициите, увеличено рисково тегло, съответстващо на действителните рискове.
Компетентните органи се консултират с ЕБО относно корекциите на приложимите рискови тегла и критерии, които ще бъдат изчислени в съответствие с посочените в настоящия параграф критерии, определени от регулаторните технически стандарти, посочени в параграф 4 от настоящия член. ЕБО публикува рисковите тегла и критериите, които компетентните органи определят за експозициите, посочени в членове 125, 126 и 199.
3. Когато компетентните органи определят по-високо рисково тегло или по-строги критерии, институциите разполагат с 6-месечен преходен период, за да приложат новото рисково тегло.
4. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:
а) |
строгите критерии за оценка на ипотечната заемна стойност, посочена в параграф 1; |
б) |
условията, посочени в параграф 2, които компетентните органи вземат предвид при определянето на увеличените рискови тегла, по-специално понятието „съображения за финансова стабилност“. |
ЕБО представя тези проекти на регулаторни технически стандарти на Комисията до 31 декември 2014 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
5. Институциите на една държава членка прилагат рисковите тегла и критериите, определени от компетентните органи на друга държава членка, за експозициите, обезпечени с ипотеки върху търговски и жилищни недвижими имоти, разположени в другата държава членка.
Член 125
Експозиции, напълно и изцяло обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти
1. Освен ако не е решено друго от компетентните органи в съответствие с член 124, параграф 2, експозициите, напълно и изцяло обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти, се третират, както следва:
а) |
експозициите или части от тях, напълно и изцяло обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти, който е/ще бъде обитаван или отдаван под наем от собственика или при фондове за лично инвестиране — от ползвателя, получават рисково тегло от 35 %; |
б) |
експозициите към наематели по сделки за лизинг на имот, по които институцията е наемодателят, а наемателят има опцията да купи имота, получават рисково тегло от 35 %, при условие че експозицията на институцията е напълно и изцяло обезпечена с правото на собственост върху имота. |
2. Институциите приемат дадена експозиция или част от нея като напълно и изцяло обезпечена за целите на параграф 1, само ако са изпълнени следните условия:
а) |
стойността на имота не зависи съществено от кредитното качество на кредитополучателя. При определянето на съществеността на тази зависимост, институциите могат да игнорират случаите, когато стойността на имота и състоянието на кредитополучателя са повлияни от чисто макроикономически фактори; |
б) |
рискът от кредитополучателя не се влияе съществено от промени в състоянието на базисния имот или проект, а от способността на длъжника да използва други източници за изплащане на задълженията си; т.е. погасяването на заема не зависи съществено от паричните потоци, генерирани от използвания за обезпечение базисен имот За тези други източници институциите определят максимални съотношения на размера на заема към дохода като част от политиката си на кредитиране и при предоставянето на заема получават подходящи доказателства за съответстващ доход; |
в) |
изискванията, посочени в член 208, и правилата за оценка, определени в член 229, параграф 1, са изпълнени; |
г) |
освен ако в член 124, параграф 2 не е определено друго, частта от заема, който получава рисково тегло от 35 %, не надвишава 80 %, от пазарната стойност на съответния имот или 80 % от ипотечната заемна стойност на въпросния имот в тези държави членки, които в законови или подзаконови разпоредби са установили строги критерии за оценка на ипотечната заемна стойност. |
3. За експозициите, напълно и изцяло обезпечени с намиращ се на територията на държава членка жилищен имот, институциите могат да се отклонят от параграф 2, буква б), ако компетентният орган на тази държава членка е публикувал доказателства за наличието на добре развит и отдавна установен пазар на жилищни имоти на тази територия, с проценти на загуба, които не надхвърлят следните граници:
а) |
загубата, произтичаща от заеми, обезпечени с жилищен имот до 80 % от пазарната стойност или 80 % от ипотечната заемна стойност, освен ако по член 124, параграф 2 не е предвидено друго, не надхвърля 0,3 % от непогасената част от заемите, обезпечени с жилищен имот, за всяка отделна година; |
б) |
общата загуба, произтичаща от заеми, обезпечени с жилищен имот, не надхвърля 0,5 % от непогасената част от заемите, обезпечени с жилищен имот, за всяка отделна година. |
4. Ако някоя от границите по параграф 3 е премината за дадена година, правото за прилагането му отпада и се прилагат условията по параграф 2, буква б), докато за някоя следваща година не бъдат изпълнени условията по параграф 3.
Член 126
Експозиции, напълно и изцяло обезпечени с ипотеки върху търговски недвижими имоти
1. Освен ако не е решено друго от компетентните органи в съответствие с член 124, параграф 2, експозициите, напълно и изцяло обезпечени с ипотеки върху търговски недвижими имоти, се третират както следва:
а) |
експозициите или части от тях, напълно и изцяло обезпечени с ипотеки върху офиси или други търговски помещения, могат да получат рисково тегло от 50 %; |
б) |
експозициите, свързани с лизинг на имоти — офиси или други търговски помещения, при който институцията е наемодателят, а наемателят има опцията да купи имота, могат да получат рисково тегло от 50 %, при условие че експозицията на институцията е напълно и изцяло обезпечена с правото на собственост върху имота. |
2. Институциите приемат дадена експозиция или част от нея като напълно и изцяло обезпечена за целите на параграф 1, само ако са изпълнени следните условия:
а) |
стойността на имота не зависи съществено от кредитното качество на кредитополучателя. При определянето на съществеността на тази зависимост, институциите могат да игнорират случаите, когато стойността на имота и състоянието на кредитополучателя са повлияни от чисто макроикономически фактори; |
б) |
рискът от кредитополучателя не се влияе съществено от промени в състоянието на базисния имота или проект, а от способността на длъжника да използва други източници за изплащане на задълженията си; т.е. погасяването на заема не зависи съществено от паричните потоци, генерирани от използваната за обезпечение базисен имот; |
в) |
изискванията, посочени в член 208, и правилата за оценка, определени в член 229, параграф 1, са изпълнени; |
г) |
рисковото тегло от 50 %, освен ако в член 124, параграф 2 не е предвидено друго, се отрежда на частта от заема, която не надхвърля 50 % от пазарната стойност на имота или 60 % от ипотечната стойност, освен ако в член 124, параграф 2 не е предвидено друго, на въпросния имот в тези държави членки, които в законови или подзаконови разпоредби са установили строги критерии за оценка на ипотечната заемна стойност. |
3. За експозициите, напълно и изцяло обезпечени с намиращи се на територията на държава членка търговски недвижими имоти, институциите могат да се отклонят от параграф 2, буква б), ако компетентният орган на тази държава членка е публикувал доказателства за наличието на добре развит и отдавна установен пазар на търговски недвижими имоти на тази територия, с проценти на загубите, които не превишават следните лимити:
а) |
загубата, произтичаща от заеми, обезпечени с търговски недвижими имоти до 50 % от пазарната стойност или 60 % от ипотечната стойност, освен ако в член 124, параграф 2 не е предвидено друго, не надхвърля 0,3 % от непогасената част от заемите, обезпечени с търговски недвижими имоти; |
б) |
общата загуба, произтичаща от заеми, обезпечени с търговски недвижими имоти, не надхвърля 0,5 % от непогасената част от заемите, обезпечени с търговски недвижими имоти. |
4. Ако някой от лимитите по параграф 3 е надхвърлен за дадена година, правото за прилагането му отпада и се прилагат условията по параграф 2, буква б), докато за някоя следваща година не бъдат изпълнени условията по параграф 3.
Член 127
Експозиции в неизпълнение
1. Необезпечената част от всяка позиция, при която е имало неизпълнение от страна на длъжника съгласно член 178, или в случай на експозиции на дребно, необезпечената част от кредитните инструменти, при които е имало неизпълнение по член 178, получава следното рисково тегло:
а) |
150 %, когато корекциите за специфичен кредитен риск са по-малко от 20 % от необезпечената част от стойността на експозицията, ако тези корекции не са били приложени; |
б) |
100 %, когато корекциите за специфичен кредитен риск са не по-малко от 20 % от необезпечената част от стойността на експозицията, ако тези корекции не са били приложени. |
2. За целите на определянето на обезпечената част на просрочена позиция, приемливи обезпечения и гаранции са тези, приемливи за целите на редуцирането на кредитния риск съгласно глава 4.
3. Стойността на експозицията, получена след корекциите за специфичен кредитен риск на експозиции, напълно и изцяло обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти в съответствие с член 125, получава рисково тегло от 100 %, ако е имало неизпълнение съгласно член 178.
4. Стойността на експозицията, получена след корекциите за специфичен кредитен риск на експозиции, напълно и изцяло обезпечени с ипотеки върху търговски недвижими имоти в съответствие с член 126, получава рисково тегло от 100 %, ако е имало неизпълнение съгласно член 178.
Член 128
Високо рискови експозиции
1. Когато е уместно, институциите определят рисково тегло от 150 % на експозициите, включително под формата на акции или дялове в предприятие за колективно инвестиране, които са свързвани с особено високи рискове.
2. Високо рисковите експозиции включват която и да е от следните експозиции:
а) |
инвестиции в дружества за рисков капитал; |
б) |
инвестиции в АИФ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС, освен случаите, в които мандатът на фонда не допуска ливъридж, по-висок от изисквания съгласно член 51, параграф 3 от Директива 2009/65/ЕО; |
в) |
инвестиции в дялов капитал; |
г) |
спекулативно финансиране на недвижими имоти. |
3. При преценяването на това дали дадена експозиция, освен експозициите, посочени в параграф 2, е високо рискова, институциите вземат под внимание следните рискови характеристики:
а) |
съществува висок риск от загуба в резултат на неизпълнение от страна на длъжника; |
б) |
невъзможно е да се оцени адекватно дали експозицията попада в обхвата на буква а). |
ЕБО издава насоки, в които се уточнява кои видове експозиции са високо рискове и при какви обстоятелства.
Тези насоки се приемат съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 129
Експозиции към покрити облигации
1. За да могат да се ползват от посоченото в параграфи 4 и 5 преференциално третиране, облигациите, посочени в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО ("покрити облигации") трябва да отговарят на изискванията в параграф 7 и да са обезпечени с някой от изброените по-долу допустими активи:
а) |
експозиции към или гарантирани от централни правителства, централни банки от ЕСЦБ, субекти от публичния сектор, регионални правителства или местни органи на власт в Съюза; |
б) |
експозиции към или гарантирани от централни правителства на трети държави, централни банки на трети държави, многостранни банки за развитие, международни организации, които отговарят на първа степен на кредитно качество съгласно настоящата глава, както и експозиции към или гарантирани от субекти от публичния сектор на трети държави, регионални правителства или местни органи на власт на трети държави, които получават рисково тегло като експозиции към институции или централни правителства и централни банки съгласно съответно член 115, параграфи 1 или 2, или член 116, параграфи 1, 2 или 4, и които отговарят на изискванията за първа степен на кредитно качество съгласно настоящата глава, а също така и експозиции по смисъла на настоящата буква, които отговарят най-малко на изискванията за втора степен на кредитно качество съгласно настоящата глава, при условие че не превишават 20 % от номиналната стойност на покритите облигации на институциите емитент, които са в обращение; |
в) |
експозиции към институции, които отговарят на първа степен на кредитно качество съгласно настоящата глава. Общата експозиция от този вид не трябва да превишава 15 % от номиналната стойност на покритите облигации на институцията емитент, които са в обращение. Експозициите към институции в Съюза с падеж до 100 дни, не се включват в изискването за първа степен на кредитно качество, но тези институции отговарят най-малко на изискването за втора степен на кредитно качество съгласно настоящата глава. |
г) |
заеми, обезпечени с:
|
д) |
жилищни заеми, гарантирани изцяло от приемлив доставчик на защита, посочен в член 201, и отговарящи на втора или по-висока степен кредитно качество съгласно изложеното в настоящата глава, когато делът от всеки един от заемите, използван, за да се изпълни изискването по настоящия параграф за обезпеченост на покрити облигации, не надхвърля 80 % от стойността на съответния жилищен имот, разположен във Франция, и когато съотношението на заема към дохода е най-много 33 % към момента на отпускане на заема. Към момента на отпускане на заема не може да има ипотечни тежести върху жилищния имот, а за предоставяните от 1 януари 2014 г. заеми кредитополучателят е договорно задължен да не поема подобни тежести без съгласието на кредитната институция, отпуснала заема. Съотношението на размера на заема към дохода представлява делът от брутния доход на кредитополучателя, който е необходим за обслужване на заема с включените лихви по него. Доставчикът на защита е финансова институция, получила разрешение и подлежаща на надзор от компетентните органи и за която се прилагат пруденциални изисквания, сравними с прилаганите към институциите пруденциални изисквания за устойчивост, или институция, или застрахователно предприятие. Доставчикът на защита създава взаимен гаранционен фонд или — ако е застрахователно предприятие — еквивалентна защита с цел да може да поеме загуби поради кредитен риск, а компетентните органи периодично извършват преглед на калибрирането на този фонд или еквивалентна защита. Кредитната институция и доставчикът на защита извършват оценка на кредитоспособността на кредитополучателя; |
е) |
заеми, обезпечени с:
Допустими са заемите, обезпечени с търговски недвижими имоти, когато съотношението стойност на заема/стойност на недвижимия имот от 60 % е превишено до максимум 70 %, ако стойността на всички активи, предоставени като обезпечение за покритите облигации, превишава номиналната стойност на покритите облигации в обращение най-малко с 10 %, а вземанията на притежателите на облигациите отговорят на изискванията за правна сигурност, предвидени в глава 4. Вземанията на притежателите на облигации са с предимство пред всички други вземания по обезпечението. |
ж) |
заеми, обезпечени със ипотека или залог върху кораби до разликата между 60 % от стойността на предоставения като обезпечение кораб и стойността на евентуални предходни ипотеки върху кораби. |
За целите на първа алинея, буква в), буква г), подточка ii) и буква е), подточка ii) експозициите, възникнали вследствие прехвърляне и управление на плащания на кредитополучателите или вследствие постъпления поради несъстоятелност на кредитополучатели по заеми, обезпечени със заложени имоти на първостепенните дялове или дългови ценни книжа, не се включват при изчислението на посочените в тези букви лимити.
Компетентните органи могат, след като се консултират с ЕБО, да предоставят частично освобождаване от прилагането на първа алинея, буква в) и да разрешат втора степен на кредитно качество в рамките на максимум 10 % от общата експозиция на номиналната стойност на покритите облигации в обращение на институцията емитент, при условие че могат да се документират значителни проблеми във връзка с потенциална концентрация в съответните държави членки, дължащи се на прилагането на изискванията по посочената буква за първа степен на кредитно качество;
2. Ситуациите, посочени в параграф 1, букви а)—е) включват и такова обезпечение, което законодателството изключително ограничава до защитата на притежателите на облигации срещу загуби.
3. По отношение на недвижими имоти, служещи за обезпечаване на покрити облигации, институциите изпълняват изискванията в член 208 и правилата за оценка в член 229, параграф 1.
4. Покритите облигации, за които е присъдена кредитна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло съгласно таблица 6а, което отговаря на кредитната оценка от АВКО в съответствие с член 136.
Таблица 6a
Степен на кредитно качество |
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
Рисково тегло |
10 % |
20 % |
20 % |
50 % |
50 % |
100 % |
5. Покритите облигации, за които няма присъдена кредитна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло въз основа на рисковото тегло, приложимо спрямо първостепенни необезпечени експозиции към емитиращата ги институция. Между рисковите тегла важи следното съответствие:
а) |
ако на експозициите към институцията е присъдено рисково тегло 20 %, покритата облигация получава рисково тегло 10 %; |
б) |
ако на експозициите към институцията е присъдено рисково тегло 50 %, покритата облигация получава рисково тегло 20 %; |
в) |
ако на експозициите към институцията е присъдено рисково тегло 100 %, покритата облигация получава рисково тегло 50 %; |
г) |
ако на експозициите към институцията е присъдено рисково тегло от 150 %, покритата облигация получава рисково тегло от 100 %. |
6. Изискванията по параграфи 1 и 2 не се прилагат към покритите облигации, емитирани преди 31 декември 2007 г. Те могат да бъдат третирани преференциално по параграфи 4 и 5до падежа.
7. Експозициите под формата на покрити облигации могат да се ползват от преференциалното третиране, при условие че институцията, която инвестира в тези покрити облигации, е в състояние да увери компетентните органи, че:
а) |
получава информация за портфейла най-малко по отношение на:
|
б) |
емитентът предоставя на институцията посочената в буква а) информация най-малко веднъж на полугодие. |
Член 130
Секюритизиращи позиции
Размерът на рисково претеглените експозиции за секюритизиращи позиции се определя в съответствие с глава 5.
Член 131
Експозиции към институции и предприятия с краткосрочна кредитна оценка
Експозициите към институции и предприятия, на които е присъдена краткосрочна кредитна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло съгласно таблица 7, съответстващо на присъдената от АВКО кредитната оценка в съответствие с член 136.
Таблица 7
Степен на кредитно качество |
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
Рисково тегло |
20 % |
50 % |
100 % |
150 % |
150 % |
150 % |
Член 132
Експозиции в дялове или акции в ПКИ
1. Експозициите в дялове или акции в ПКИ, получават рисково тегло от 100 %, освен ако институцията не прилага метода за кредитна оценка на риска по параграф 2, подхода на подробен преглед по параграф 4 или подхода на средното претегляне на риска по параграф 5, ако са спазени условията в параграф 3.
2. Експозициите в дялове или акции в ПКИ, на които е присъдена кредитна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло съгласно таблица 8, което отговаря на кредитната оценка от АВКО в съответствие с член 136.
Таблица 8
Степен на кредитно качество |
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
Рисково тегло |
20 % |
50 % |
100 % |
100 % |
150 % |
150 % |
3. Институциите могат да определят рисковите тегла за ПКИ в съответствие с параграфи 4 и 5, ако са изпълнени следните условия:
а) |
ПКИ се управлява от дружество, което е обект на надзор в държава членка, а в случай на ПКИ от трета държава — когато са изпълнени следните условия:
|
б) |
проспектът на ПКИ или друг еквивалентен документ включва:
|
в) |
дейността на ПКИ се отчита най-малко веднъж годишно, което позволява оценяване на активите, пасивите, дохода и дейността през отчетния период. |
За целите на буква а) Комисията може да приема, посредством актове за изпълнение и при спазване на процедурата по разглеждане по член 464, параграф 2, решение дали трета държава прилага надзорни и регулаторни мерки, най-малко равностойни на прилаганите в Съюза. При отсъствие на такова решение, до 1 януари 2015 г. институциите могат да продължат да прилагат предвиденото в настоящия параграф третиране по отношение на експозициите в дялове или акции в ПКИ от трети държави, ако компетентните органи са одобрили тези трети държави за такова третиране преди 1 януари 2014 г.
4. Когато институцията е информирана за базисните експозиции на дадено ПКИ, тя може да ги прегледа подробно, за да изчисли средното рисково тегло за експозициите си в дялове или акции в ПКИ в съответствие с методите, определени в настоящата глава. Когато дадена базисна експозиция на ПКИ е сама по себе си експозиция в дялове или акции в друго ПКИ, което отговаря на критериите на параграф 3, институцията може да прегледа подробно базисните експозиции на другото ПКИ.
5. Когато институцията не е информирана за базисните експозиции на дадено ПКИ, тя може да изчисли средното рисково тегло на експозициите си в дялове или акции в ПКИ в съответствие с методите, определени в настоящата глава, като допуска, че ПКИ първоначално инвестира до максималния позволен от правомощията му размер в класовете експозиции с най-високото капиталово изискване, а след това продължава с инвестиции в низходящ ред до достигане на максималния общ лимит за инвестиране.
Институциите могат да разчитат на следните трети лица при изчисляването и отчитането, в съответствие с посочените в параграфи 4 и 5 методи, на рисковото тегло на ПКИ:
а) |
институцията или финансовата институция депозитар на ПКИ, при условие че ПКИ инвестира изключително в ценни книжа и депозира всички ценни книжа при тази институция или финансова институция депозитар; |
б) |
за ПКИ извън обхвата на буква а) — управляващото дружество на ПКИ, при условие че то отговаря на критериите в параграф 3, буква а). |
Точността на изчисленията, посочени в първа алинея, се потвърждава от външен одитор.
Член 133
Експозиции в капиталови инструменти
1. Следните експозиции следва да се класифицират като експозиции в капиталови инструменти:
а) |
недългови експозиции, представляващи подчинено остатъчно вземане към активите или приходите на емитента; |
б) |
дългови експозиции и други ценни книжа, партньорства, деривати или други инструменти, чиято икономическа същност е сходна с тази на експозициите, посочени в буква а). |
2. Експозициите в капиталови инструменти получават рисково тегло от 100 %, освен ако не се изисква да бъдат приспаднати в съответствие с втора част; от 250 % в съответствие с член 48, параграф 4; от 1 250 % в съответствие с член 89, параграф 3, или се третират като високо рискови позиции в съответствие с член 128.
3. Инвестициите в капиталови инструменти или инструменти на приемливия надзорен капитал, емитирани от институции, се класифицират като вземания към дялов капитал, освен ако не се приспадат от собствения капитал, не получават 250 % рисково тегло съгласно член 48, параграф 4 или не се третират като високо рискови позиции в съответствие с член 128.
Член 134
Други позиции
1. Материалните активи по смисъла на член 4, параграф 10 от Директива 86/635/ЕИО получават рисково тегло от 100 %.
2. Предварителните плащания и начислените вземания, за които институцията не може да определи съответния контрагент в съответствие с Директива 86/635/ЕИО, получават рисково тегло от 100 %.
3. Паричните средства в процес на събиране получават рисково тегло от 20 %. Касовите наличности и еквивалентните парични позиции получават рисково тегло от 0 %.
4. Резервите в злато на кюлчета в собствен трезор или при друг депозитар, доколкото са покрити с пасиви в злато на кюлчета, получават рисково тегло от 0 %.
5. При споразуменията за продажба и обратно изкупуване на активи, както и за форуърд покупки, рисковото тегло се определя спрямо въпросния актив, а не спрямо контрагентите по сделката.
6. Когато дадена институция осигурява кредитна защита едновременно за няколко експозиции, при условие че n-тото неизпълнение сред експозициите поражда плащане, с което договорът се прекратява, и когато на продукта е присъдена външна кредитна оценка от АВКО, се присъждат рисковите тегла по глава 5. Ако продуктът няма присъдена кредитна оценка от АВКО, рисковите тегла на експозициите, включени в съвкупността, се сумират, като се изключват „n-1“ на брой експозиции, до максимално рисково тегло от 1 250 % и после се умножават по номиналната стойност на защитата, предоставена от кредитния дериват, за да се изчисли рисково претегленият размер на актива. Изключените от сумирането „n–1“ на брой експозиции се определят въз основа на това, че те включват тези експозиции, всяка от които води до по-нисък размер на рисково претеглената експозиция в сравнение с рисково претегления размер на всяка една от експозициите, участващи в сумирането.
7. Стойността на експозицията при лизинг e равна на дисконтираните минимални лизингови вноски. Минималните лизингови вноски са плащанията през периода на лизинг, които лизингополучателят е длъжен или може да бъде задължен да прави, както и всяка изгодна опция за покупка, чието упражняване е достатъчно сигурно. Ако страна, различна от лизингополучателя, може да бъде задължена да извърши плащане, свързано с остатъчната стойност на отдадения на лизинг актив, и това задължение за плащане отговаря на съвкупността от условията по член 201 относно признаването на доставчици на защита, както и на изискванията за признаване на други видове гаранции, предвидени в членове 213—215, задължението за плащане може да бъде признато за кредитна защита с гаранции в съответствие с глава 4. Тези експозиции се отнасят към съответния клас експозиции съгласно член 112. Когато експозицията е остатъчната стойност на отдадените на лизинг активи, размерът на рисково претеглените експозиции се изчислява по следния начин: 1/t * 100 % * остатъчната стойност, където t е по-голямото число между 1 и закръгления до цяло число брой на оставащите години по лизинговия договор.
Член 135
Използване на кредитните оценки на АВКО
1. Външна кредитна оценка може да бъде използвана за определяне на рисковото тегло на експозиция по настоящата глава, само ако е присъдена или одобрена от АВКО в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009.
2. В съответствие с член 2, параграф 4 и член 18, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1060/2009 ЕБО публикува списъка на АВКО на своята електронна страница.
Член 136
Съотнасяне на кредитните оценки на АВКО
1. ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП чрез Съвместния комитет разработват проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне за всяка една АВКО съответствието на нейните кредитни оценки със степените на кредитно качество в раздел 2. Това определяне е обективно и последователно.
ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП представят тези проекти на технически стандарти за изпълнение на Комисията до 1 юли 2014 г., а при необходимост представя преработени проекти на техническите стандарти за изпълнение.
На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 и съответно от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010.
2. При определяне на съотнасянето на кредитните оценки ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП се съобразяват със следните изисквания:
а) |
за да направи разграничение между различните степени на риск, изразени чрез всяка отделна кредитна оценка, ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП вземат предвид количествени фактори като дългосрочния процент на неизпълнение, свързан с всички позиции, получили една и съща кредитна оценка. По отношение на наскоро създадените АВКО и тези, които разполагат с ограничени от гледна точка на количеството данни за неизпълнение, ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП изискват техните очаквания за това какъв според тях е дългосрочният процент на неизпълнение, свързан с всички позиции, получили една и съща кредитна оценка; |
б) |
за да направи разграничение между различните степени на риск, изразени чрез всяка отделна кредитна оценка, ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП вземат предвид качествени фактори като емитентите, наблюдавани от дадена АВКО, обхвата на кредитните оценки, присъждани от тази АВКО, значението на всяка кредитна оценка и определението на АВКО за неизпълнение; |
в) |
ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП съпоставят процента на неизпълнение при всяка кредитна оценка на конкретна АВКО и го съпоставят със съответния базов показател, изграден въз основа на историческите проценти на неизпълнение на други АВКО по отношение на група емитенти с равностоен кредитен риск; |
г) |
когато процентът на неизпълнение по отношение на дадена кредитна оценка на конкретна АВКО е съществено и системно по-висок от базовия показател, ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП съотнасят кредитната оценка на тази АВКО към по-висока степен на кредитно качество по скалата за оценка на кредитното качество; |
д) |
когато ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП са увеличили рисковото тегло, свързвано с определена кредитна оценка на конкретна АВКО, и ако процентът на неизпълнение при тази кредитна оценка на конкретната АВКО вече не е съществено и системно по-висок от базовия показател, ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП могат да възстановят за кредитната оценка на тази АВКО първоначалната степен на кредитно качество по скалата за оценка на кредитното качество. |
3. ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП разработват проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне на посочените в параграф 2, букви а), б) и в) съответно количествени фактори, качествени фактори и базови показатели.
ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП представят на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 1 юли 2014 г.
На Комисията се предоставя правомощието да приема посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 и съответно от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010.
Член 137
Използване на кредитни оценки от агенции за експортно кредитиране
1. За целите на член 114, институциите могат да използват кредитните оценки на избрана от институцията агенция за експортно кредитиране, ако е изпълнено някое от следните условия:
а) |
това е консенсусен резултат от оценките за риск, дадени от агенции за експортно кредитиране, които прилагат договореността на ОИСР относно указанията за официално подкрепяните експортни кредити (Arrangement on Guidelines for Officially Supported Export Credits); |
б) |
агенцията за експортно кредитиране публикува своите кредитни оценки и е възприела договорената от ОИСР методика, като кредитната оценка се свързва с една от осемте минимални застрахователни експортни премии (МЗЕП), установени в методиката. Институцията може да отмени избора си на агенция за експортно кредитиране. Институцията трябва да обоснове тази отмяна, ако са налице конкретни основания да се счита, че в основата на отмяната стои намерение за намаляване на изискванията за капиталова адекватност. |
2. Експозициите, за които кредитната оценка от агенция за експортно кредитиране се признава за целите на претеглянето на риска, получават рисково тегло съгласно таблица 9.
Таблица 9
МЗЕП |
0 |
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
Рисково тегло |
0 % |
0 % |
20 % |
50 % |
100 % |
100 % |
100 % |
150 % |
Член 138
Общи изисквания
Дадена институция може да избере една или повече АВКО, които да се използват за определяне на рисковите тегла, присъждани на активи и задбалансови позиции. Институцията може да отмени избора си на АВКО. Институцията трябва да обоснове тази отмяна, ако са налице конкретни основания да се счита, че в основата на отмяната стои намерение за намаляване на изискванията за капиталова адекватност. Кредитните оценки не се използват избирателно. Институцията използва поискани кредитни оценки. Въпреки това тя може да използва непоискани кредитни оценки, ако ЕБО е потвърдил, че непоисканите кредитни оценки на АВКО имат същото качество като поисканите оценки на тази АВКО. ЕБО отказва или оттегля така даденото потвърждение, особено ако АВКО е използвала непоискана кредитна оценка, за да упражни натиск върху оценявания субект, с цел той да поръча кредитна оценка или други услуги. При използването на кредитна оценка институциите спазват следните изисквания:
а) |
институция, която реши да използва кредитните оценки от АВКО за определен клас позиции, използва тези кредитни оценки по последователен начин за всички експозиции, спадащи към този клас; |
б) |
институция, която реши да използва кредитните оценки, изготвени от конкретна АВКО, използва същите без прекъсване и по последователен начин във времето; |
в) |
институцията използва само кредитни оценки на АВКО, които отчитат едновременно както размера на главницата, така и дължимите по нея лихви; |
г) |
ако за рейтингова позиция е налице само една кредитна оценка от избрана АВКО, за определянето на рисковото тегло на позицията се използва тази кредитна оценка; |
д) |
ако за рейтингова позиция има две кредитни оценки от избрани АВКО и ако те съответстват на различни рискови тегла, се прилага по-високото рисково тегло; |
е) |
ако за рейтингова позиция има повече от две кредитни оценки от избрани АВКО, се вземат предвид двете оценки, определящи двете най-ниски рискови тегла. Ако двете най-ниски рискови тегла са различни, следва да се присъди по-високото рисково тегло. Ако двете най-ниски рискови тегла са еднакви, се присъжда това рисково тегло. |
Член 139
Кредитна оценка на емитенти и емисии
1. Ако за конкретна емисионна програма или инструмент, към които спада позицията, съставляваща експозицията, има кредитна оценка, за определянето на рисковото тегло на позицията се прилага тази кредитна оценка.
2. Когато за някоя позиция няма пряко приложима кредитна оценка, но има кредитна оценка за конкретна емисионна програма или инструмент, към които не спада позицията, съставляваща експозицията, или обща кредитна оценка за емитента, то тогава тази кредитна оценка се използва в един от следните случаи:
а) |
тя поражда по-високо рисково тегло, отколкото би било иначе, като въпросната експозиция е с равностоен или по-нисък ранг във всяко отношение в сравнение с конкретната емисионна програма или инструмент или в сравнение с необезпечените експозиции от по-висок ранг на този емитент, в зависимост от случая; |
б) |
тя поражда по-ниско рисково тегло, като въпросната експозиция е с равностоен или по-висок ранг във всяко отношение в сравнение с конкретната емисионна програма или инструмент или в сравнение с необезпечените експозиции на този емитент, в зависимост от случая. |
Във всички други случаи експозицията се третира като нерейтингована.
3. Параграфи 1 и 2 не възпрепятстват прилагането на член 129.
4. Кредитните оценки на емитенти в рамките на дадена корпоративна група не може да се използват като кредитна оценка на друг емитент от същата корпоративна група.
Член 140
Дългосрочни и краткосрочни кредитни оценки
1. Краткосрочните кредитни оценки могат да се използват само за краткосрочни активи и задбалансови позиции, представляващи експозиции към институции и предприятия.
2. Краткосрочната кредитна оценка се прилага само по отношение на позицията, за която се отнася, и не се използва за определяне на рисковите тегла на друга позиция, освен ако:
а) |
инструмент с краткосрочен рейтинг получи рисково тегло от 150 %, тогава всички необезпечени експозиции без рейтинг към този длъжник, независимо дали са краткосрочни или дългосрочни, също получават рисково тегло от 150 %; |
б) |
инструмент, притежаващ краткосрочен рейтинг, получи рисково тегло от 50 %, тогава никоя краткосрочна експозиция без рейтинг не може да получи рисково тегло по-малко от 100 %. |
Член 141
Позиции в местна и чужда валута
Кредитна оценка на позиция в местната валута на длъжника не може да се използва за определянето на рисково тегло за друга експозиция на същия длъжник в чужда валута.
Ако дадена експозиция възникне поради участието на институция в заем, отпуснат от международна банка за развитие, чийто статут на предпочитан кредитор се признат от пазара, кредитната оценка на позицията на длъжника в местна валута може да се използва за определянето на рисково тегло.
ГЛАВА 3
Вътрешнорейтингов подход
Член 142
Определения
1. За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:
1) |
„рейтингова система“ означава съвкупност от всички методи, процеси, контролни механизми, начини за събиране на данни и информационни системи, които подпомагат оценяването на кредитния риск, отнасянето на експозициите по рейтингови категории или групи и количественото оценяване на неизпълнението и загубите за даден вид експозиции; |
2) |
„вид експозиции“ означава група експозиции, управлявани по еднакъв начин, които са формирани от определен тип инструменти и които могат да се отнасят само до едно предприятие или една-единствена подгрупа предприятия в рамките на дадена група, при условие че същият вид експозиции се управлява по различен начин в останалите предприятия от групата; |
3) |
„стопанска единица“ означава самостоятелни организационни или юридически лица, групи дейности, географски местоположения; |
4) |
„голямо предприятие от финансовия сектор“ означава всяко предприятие от финансовия сектор, различно от посочените в точка 27, буква й), което отговаря на следните условия:
|
5) |
„нерегулирано финансово предприятие“ означава всяко друго предприятие, което не е регулирано предприятие от финансовия сектор, но извършва като основна дейност една или повече от дейностите, изброени в приложение I към Директива 2013/36/ЕС или изброени в приложение I към Директива 2004/39/ЕО; |
6) |
„категория на длъжника“ означава рискова категория в рамките на рейтинговата скала за длъжници по дадена рейтингова система, която категоризира длъжниците въз основа на конкретен и обособен набор от рейтингови критерии, служещ за източник на оценките за параметъра вероятност за неизпълнение (PD); |
7) |
„категория на инструмента“ означава рискова категория в рамките на скалата на рейтинговата система за инструмента, по която са категоризирани експозициите въз основа на конкретен и обособен набор от рейтингови критерии, служещ за източник на собствените оценки за параметъра LGD; |
8) |
„обслужващо предприятие“ означава предприятие, което управлява ежедневно група закупени вземания или базисните кредитни експозиции. |
2. За целите на параграф 1, точка 4, буква б) от настоящия член Комисията може да приема решения, посредством актове за изпълнение и при спазване процедурата по разглеждане, посочена в член 464, параграф 2, дали трета държава прилага надзорни и регулаторни изисквания, които са най-малкото равностойни на тези, прилагани в Съюза. При отсъствие на подобно решение до 1 януари 2015 г. институциите могат да продължат да прилагат третирането, предвидено в настоящия параграф, спрямо трета държава, когато съответните компетентни органи са одобрили третата държава за такова третиране преди 1 януари 2014 г.
Член 143
Разрешение за използване на вътрешнорейтинговия подход
1. Ако определените в настоящата глава условия са изпълнени, компетентният орган разрешава на институциите да изчисляват размера на рисково претеглените си експозиции като използват вътрешнорейтинговия подход.
2. За всеки клас експозиции и за всяка рейтингова система и подход на вътрешните модели по отношение на експозициите в капиталови инструменти и за всеки подход за оценяване на параметъра LGD и използваните конверсионни коефициенти се изисква предварително разрешение за използването на вътрешнорейтинговия подход, включително собствени оценки за LGD и конверсионните коефициенти.
3. Институциите трябва да получат предварително разрешение от компетентните органи за следното:
а) |
съществени промени в обхвата на прилагане на дадена рейтингова система или на подхода на вътрешните модели по отношение на експозициите в капиталови инструменти, за използването на които системи и подходи институцията е получила разрешение; |
б) |
съществени промени на дадена рейтингова система или на подхода на вътрешните модели по отношение на експозициите в капиталови инструменти, за използването на които системи и подходи институцията е получила разрешение. |
Обхватът на прилагане на дадена рейтингова система включва всички експозиции от съответния вид експозиция, за които е разработена рейтинговата система.
4. Институциите уведомяват компетентните органи за всички промени в рейтинговите системи и подходи на вътрешните модели по отношение на експозициите в капиталови инструменти.
5. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията за оценяване доколко съществено е използването на съществуваща рейтингова система за допълнителни експозиции, различни от вече обхванатите от тази рейтингова система, както и доколко съществени са промените в рейтинговите системи или подходите на вътрешните модели по отношение на експозициите в капиталови инструменти съгласно вътрешнорейтинговия подход.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2013 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 144
Оценка на компетентните органи на заявленията за използване на вътрешнорейтинговия подход
1. Компетентният орган издава разрешение по член 143 на дадена институция да използва вътрешнорейтинговия подход, включително собствени оценки за LGD и на конверсионните коефициенти, само ако прецени, че са изпълнени изискванията по настоящата глава и по-специално предвидените в раздел 6, както и че системите на институцията за управление и рейтингуване на експозициите към кредитен риск са надеждни и се прилагат стриктно и по-специално, че институцията е представила достатъчно доказателства, че изпълнява следните стандарти:
а) |
рейтинговите системи на институцията осигуряват съдържателна оценка на характеристиките на длъжника и на операциите, съдържателна диференциация на риска и точни и последователни количествени оценки на риска; |
б) |
вътрешните рейтинги и оценките на неизпълнението и загубите, които се използват при изчисляването на капиталовите изисквания и свързаните с тях системи и процеси, играят основна роля в процеса на управление на риска и вземане на решения, както и при одобрението на кредитите, вътрешното разпределение на капитала и изпълнението на функциите по корпоративно управление на институцията; |
в) |
институцията има звено за контрол на кредитния риск, отговарящо за нейните рейтингови системи, чиято независимост е осигурена по подходящ начин и върху което не се оказва неправомерно влияние; |
г) |
институцията събира и съхранява всички необходими данни за ефективно подпомагане на измерването и управлението на кредитния риск; |
д) |
институцията документира своите рейтингови системи и обосновката за тяхното проектиране и ги утвърждава; |
е) |
институцията е утвърдила всяка рейтингова система и всеки подход на вътрешни модели по отношение на експозициите към капиталови инструменти в продължение на подходящ период преди разрешението да използва съответната рейтингова система или подход на вътрешни модели по отношение на експозициите в капиталови инструменти, оценила е през този период дали рейтинговата система или подходът на вътрешни модели по отношение на експозициите в капиталови инструменти са подходящи за цялата гама приложения на рейтинговата система или на подхода на вътрешни модели по отношение на експозициите в капиталови инструменти, и в резултат на оценката си е въвела необходимите промени в тези рейтингови системи или подходи на вътрешни модели по отношение на експозициите в капиталови инструменти; |
ж) |
институцията е изчислила съгласно вътрешнорейтинговия подход капиталовите изисквания в резултат на оценките на рисковите си параметри и е в състояние да докладва в съответствие с член 99; |
з) |
институцията е отнесла и продължава да отнася всяка експозиция в обхвата на прилагане на дадена рейтингова система към определена рейтингова категория или група от тази рейтингова система; институцията е отнесла и продължава да отнася всяка експозиция в обхвата на прилагане на даден подход за експозиции в капиталови инструменти към същия подход на вътрешни модели. |
Изискванията за използване на вътрешнорейтинговия подход, включително собствени оценки за LGD и конверсионните коефициенти, се прилагат и в случаите, когато институцията е въвела дадена рейтингова система или модел, използван в рамките на рейтинговата система, закупени от доставчик, който е трето лице.
2. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, за да се определи методиката за оценяване, която компетентните органи да следват, когато оценяват доколко дадена институция спазва изискванията за използване на вътрешнорейтинговия подход.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2014 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с член 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 145
Предишен опит при използването на вътрешнорейтинговите подходи
1. Институцията, кандидатстваща за използване на вътрешнорейтинговия подход, трябва да е използвала за съответните класове експозиции рейтингови системи за вътрешно измерване и управление на риска, които като цяло са в съответствие с посочените в раздел 6 изисквания, най-малко в продължение на три години преди да ѝ се признае способността да използва вътрешнорейтинговия подход.
2. Институцията, кандидатстваща за използване на собствени оценки за LGD и конверсионните коефициенти, трябва да докаже пред компетентните органи, че е извършвала оценяване и е прилагала собствени оценки за LGD и конверсионните коефициенти по начин, съответстващ като цяло на посочените в раздел 6 изисквания за използване на собствени оценки за тези параметри, най-малко в продължение на три години преди да ѝ се признае способността да използва собствени оценки за LGD и конверсионните коефициенти.
3. Когато институцията разширява използването на вътрешнорейтинговия подход след първоначалното разрешение, нейният опит е достатъчен, за да отговаря на изискванията на параграфи 1 и 2 по отношение на допълнително обхванатите експозиции. Ако използването на рейтинговите системи обхване експозиции, които съществено се отклоняват от съществуващия обхват, така че не може да се прецени дали наличният опит отговаря на изискванията на тези разпоредби по отношение на допълнителните експозиции, тогава изискванията на параграфи 1 и 2 се прилагат отделно за допълнителните експозиции.
Член 146
Необходими мерки при неспазване на изискванията на настоящата глава
Когато институцията престане да спазва посочените в настоящата глава изисквания, тя уведомява компетентния орган и извършва едно от следните:
а) |
представя удовлетворителен за компетентния орган план за своевременно възобновяване на спазването и изпълнява този план в рамките на съгласуван с компетентния орган срок; |
б) |
доказва на компетентните органи, че последствията от неспазването са несъществени. |
Член 147
Методика за отнасяне на дадена експозиция към съответен клас експозиции
1. Методиката, използвана от институцията за отнасянето на експозиции към различни класове експозиции, е подходяща и последователна във времето.
2. Всяка експозиция се отнася към един от следните класове експозиции:
а) |
експозиции към централни правителства и централни банки; |
б) |
експозиции към институции; |
в) |
експозиции към предприятия; |
г) |
експозиции на дребно; |
д) |
експозиции в капиталови инструменти; |
е) |
секюритизиращи позиции; |
ж) |
други активи, които нямат характер на кредитни задължения. |
3. Към класа в параграф 2, буква а), се отнасят следните експозиции:
а) |
експозиции към регионални правителства или местни органи на власт или субекти от публичния сектор, които се третират като експозиции към централни правителства съгласно членове 115 и 116; |
б) |
експозиции към многостранни банки за развитие, посочени в член 117, параграф 2; |
в) |
експозиции към международни организации, получили рисково тегло от 0 % съгласно член 118. |
4. Към класа в параграф 2, буква б) се отнасят следните експозиции:
а) |
експозиции към регионални правителства или местни органи на власт, които не се третират като експозиции към централни правителства съгласно член 115, параграфи 2 и 4; |
б) |
експозиции към субекти от публичния сектор, които не се третират като експозиции към централни правителства в съответствие с член 116, параграф 4; |
в) |
експозиции към многостранни банки за развитие, които не са получили рисково тегло от 0 % съгласно член 117; и |
г) |
експозиции към финансови институции, които се третират като експозиции към институции в съответствие с член 119, параграф 5. |
5. За да бъдат отнесени към класа експозиции на дребно, посочен в параграф 2, буква г), експозициите трябва да отговарят на следните критерии:
а) |
да са към някой от следните:
|
б) |
да се третират от институцията последователно във времето и по сходен начин, като част от управлението на риска в тази институция; |
в) |
да не се управляват индивидуално така, както експозициите в класа експозиции към предприятия; |
г) |
всяка от тях да представлява част от значителен брой експозиции, управлявани по сходен начин. |
В допълнение към изброените в първа алинея експозиции, в класа експозиции на дребно се включва и настоящата стойност на минималните лизингови вноски от клиенти на дребно.
6. Към класа експозиции в капиталови инструменти в параграф 2, буква д) се отнасят следните експозиции:
а) |
недългови експозиции, представляващи подчинено остатъчно вземане към активите или приходите на емитента; |
б) |
дългови експозиции и други ценни книжа, партньорства, деривати или други инструменти, чиято икономическа същност е сходна с тази на експозициите, посочени в буква а). |
7. Всяко кредитно задължение, което не е отнесено към класовете експозиции, посочени в параграф 2, букви а), б), г), д) и е), се отнася към класа експозиции към предприятия в буква в) от посочения параграф.
8. В рамките на класа експозиции към предприятия, посочени в параграф 2, буква в), институциите обособяват експозиции „специализирано кредитиране“, които притежават следните характеристики:
а) |
експозицията е към предприятие, специално учредено за финансиране или стопанисване на материални активи, или е икономически сравнима експозиция; |
б) |
съгласно договорните условия на кредитора се предоставя значителен контрол над активите и над доходите, които те генерират; |
в) |
основният източник за погасяване на задължението е доходът, генериран от активите, които се финансират, а не независимият капацитет на по-широкообхватно търговско предприятие. |
9. Остатъчната стойност на отдадено на лизинг имущество се отнася към класа експозиции в параграф 2, буква ж), освен доколкото тя вече е включена в лизинговата експозиция, предвидена в член 166, параграф 4.
10. Експозицията от предоставяне на защита по кредитен дериват за n-то неизпълнение въз основа на съвкупност се отнася към същия посочен в параграф 2 клас, към който биха били отнесени експозициите в съвкупността, освен ако индивидуалните експозиции в съвкупността биха били отнесени към различни класове експозиции, като тогава експозицията се отнася към класа експозиции към предприятия, посочен в параграф 2, буква в).
Член 148
Условия за прилагането на вътрешнорейтинговия подход при различни класове експозиции и стопански единици
1. Институциите и всяко предприятие майка и неговите дъщерни предприятия прилагат вътрешнорейтинговия подход за всички експозиции, освен ако не са получили разрешение от компетентните органи постоянно да използват стандартизирания подход в съответствие с член 150.
При предварително разрешение от страна на компетентните органи, прилагането може да се въвежда последователно за различните класове експозиции, посочени в член 142, в рамките на една и съща стопанска единица, в различни стопански единици в една и съща група или при използването на собствени оценки за LGD или конверсионните коефициенти — за изчислението на рисковите тегла на експозициите към предприятия, институции, централни правителства и централни банки.
При класа експозиции на дребно, посочен в член 147, параграф 5, прилагането може да се въвежда последователно за категориите експозиции, на които съответстват различните корелации в член 154.
2. Компетентните органи определят периода, през който от институцията и всяко предприятие майка и неговите дъщерни предприятия се изисква да прилагат вътрешнорейтинговия подход за всички експозиции. Този период се определя по преценка на компетентните органи въз основа на естеството и мащаба на дейностите на дадената институция или всяко предприятие майка и неговите дъщерни предприятия, както и броя и естеството на рейтинговите системи, които ще бъдат въведени.
3. Институциите прилагат вътрешнорейтинговия подход в съответствие с условията, определени от компетентните органи. Компетентният орган разработва условията така, че да се гарантира, че предвидената в параграф 1 гъвкавост няма да се използва избирателно с цел постигане на занижени капиталови изисквания по отношение на тези класове експозиции или стопански единици, на които тепърва им предстои включване във вътрешнорейтинговия подход, или при използването на собствени оценки за LGD и конверсионните коефициенти.
4. Институциите, които са започнали да използват вътрешнорейтинговия подход след 1 януари 2013 г. или от които компетентните органи са поискали до тази дата да са в състояние да изчислят капиталовите си изисквания посредством стандартизирания подход, запазват възможността за изчисляване на капиталовите изисквания чрез стандартизирания подход за всички експозиции по време на периода на въвеждане, докато компетентните органи не ги уведомят, че са убедени, че въвеждането на вътрешнорейтинговия подход ще бъде завършено с задоволителна степен на сигурност.
5. Институция, на която е разрешено да използва вътрешнорейтинговия подход за който и да било клас експозиции, използва този подход за класа експозиции в капиталови инструменти, посочен в член 147, параграф 2, буква д), освен когато ѝ е разрешено да прилага за тях стандартизирания подход съгласно член 150, както и за класа експозиции други активи, които нямат характер на кредитни задължения, посочен в член 147, параграф 2, буква ж).
6. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията, съгласно които компетентните органи установяват подходящия начин и график за последователно въвеждане на вътрешнорейтинговия подход за различните класове експозиции, посочени в параграф 3.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2014 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 149
Условия за възобновяване използването на по-опростени подходи
1. Институция, която използва вътрешнорейтинговия подход за конкретен клас или вид експозиции при изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции, не може да започне да използва вместо него стандартизирания подход, освен ако не са изпълнени следните условия:
а) |
институцията е доказала на компетентния орган, че предложеното използване на стандартизирания подход не се прави с цел занижаване на капиталовите изисквания спрямо нея, а се налага предвид естеството и сложността на общите експозиции на институцията от този вид и не би оказало съществено отрицателно въздействие върху платежоспособността ѝ или способността ѝ да управлява ефективно риска; |
б) |
институцията е получила предварително разрешение от компетентния орган. |
2. Институциите, получили разрешение по член 151, параграф 9 да използват собствени оценки за LGD и конверсионните коефициенти, може да възобновят използването на посочените в член 151, параграф 8 стойности за LGD и конверсионните коефициенти, само ако са изпълнени следните условия:
а) |
институцията е доказала на компетентния орган, че предложеното използване на посочените в член 151, параграф 8 стойности за LGD и конверсионните коефициенти за определен клас или вид експозиции не се прави с цел занижаване на капиталовите изисквания спрямо нея, а се налага предвид естеството и сложността на общите експозиции не институцията от този вид и не би оказало съществено отрицателно въздействие върху платежоспособността ѝ или способността ѝ да управлява ефективно риска; |
б) |
институцията е получила предварително разрешение от компетентния орган. |
3. Прилагането на параграфи 1 и 2 е обвързано с условията за въвеждане на вътрешнорейтинговия подход, определени от компетентните органи в съответствие с член 148, и с разрешението за постоянна частична употреба, посочено в член 150.
Член 150
Условия за постоянна частична употреба
1. С предварителното разрешение от компетентните органи институциите, на които е разрешено да използват вътрешнорейтинговия подход при изчисляване размера на рисково претеглените експозиции и на очакваната загуба за един или повече класове експозиции, могат да прилагат стандартизирания подход за следните експозиции:
а) |
класа експозиции, посочен в член 147, параграф 2, буква а), когато броят на контрагентите, към които институцията има съществени позиции, е ограничен и за нея би било прекомерно натоварващо да въвежда рейтингова система за тези контрагенти; |
б) |
класа експозиции, посочен в член 147, параграф 2, буква б), когато броят на контрагентите, към които институцията има съществени позиции, е ограничен и за нея би било прекомерно натоварващо да въвежда рейтингова система за тези контрагенти; |
в) |
експозициите на несъществени стопански единици, както и класовете експозиции или видовете експозиции, които са несъществени по размер и възприеман рисков профил; |
г) |
експозициите към централните правителства и централните банки на държавите членки и към техните регионални правителства и местни органи на власт, административни органи и субекти от публичния сектор, при условие че:
|
д) |
експозициите на дадена институция към контрагент, който е нейно предприятие майка, дъщерно предприятие или дъщерно предприятие на предприятието майка, ако контрагентът е институция, финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, финансова институция, дружество за управление на активи или предприятие за спомагателни услуги, за което се прилагат подходящи пруденциални изисквания, или предприятие, свързано с отношение по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО; |
е) |
експозициите между институции, които отговарят на посочените в член 113, параграф 7 изисквания; |
ж) |
експозициите в капиталови инструменти на субекти, чиито кредитни задължения са получили рисково тегло от 0 % съгласно глава 2, включително публично субсидираните субекти, при които може да се приложи рисково тегло от 0 %; |
з) |
експозициите в капиталови инструменти, поети по законодателни програми за стимулиране развитието на конкретни стопански сектори, които предоставят на институцията значителни инвестиционни субсидии и включват някаква форма на държавен надзор и ограничения върху инвестирането в капиталови инструменти, ако тези експозиции могат съвкупно да бъдат изключени от вътрешнорейтинговия подход единствено до максимум 10 % от собствения капитал; |
и) |
експозициите, посочени в член 119, параграф 4, които отговарят на посочените там условия; |
й) |
държавните и държавно презастрахованите гаранции, посочени в член 215, параграф 2. |
Компетентните органи разрешават прилагането на стандартизирания подход за експозициите в капиталови инструменти, посочени в първа алинея, букви ж) и з), за които е било разрешено такова третиране в други държави членки. ЕБО публикува на своята електронна страница и редовно актуализира списък с експозициите, посочени в тези букви, които се третират по стандартизирания подход.
2. За целите на параграф 1, класът експозиции в капиталови инструменти на дадена институция се счита за съществен, ако общата им стойност, без посочените в параграф 1, буква ж) експозиции в капиталови инструменти, поети по силата на законодателни програми, превишава като средна стойност за предходната година 10 % от собствения капитал на институцията. Ако броят на експозициите в капиталови инструменти е по-малък от 10 отделни позиции, този праг е 5 % от собствения капитал на институцията.
3. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията на прилагане на параграф 1, букви а), б) и в).
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2014 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
4. През 2018 г. ЕБО приема насоки относно прилагането на член 150, параграф 1, буква г), като препоръчва ограничения по отношение на процента на общия счетоводен баланс и/или рисково претегления актив, които да се изчисляват чрез стандартизирания подход.
Тези насоки се приемат съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 151
Третиране по клас експозиции
1. Размерът на рисково претеглените експозиции за кредитен риск за експозициите, спадащи към някой от класовете експозиции, посочени в член 147, параграф 2, букви а)—д) и буква ж), се изчислява в съответствие с подраздел 2, освен когато тези експозиции се приспадат от базовия капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред или капитала от втори ред.
2. Размерът на рисково претеглените експозиции по отношение на риска от разсейване за закупени вземания се изчислява в съответствие с член 157. Когато институцията има пълно право на регрес за риск от неизпълнение и за риск от разсейване към продавача на закупени вземания, разпоредбите на настоящия член, на член 152 и на член 158, параграфи 1—4 по отношение на закупените вземания не се прилагат, а експозицията се третира като обезпечена експозиция.
3. Изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции за кредитен риск и за риск от разсейване се основава на съответните параметри, свързани с дадената експозиция. Те включват параметрите PD, LGD, „падеж“ (оттук нататък „M“) и „стойност на експозицията“. PD и LGD могат да се разглеждат поотделно или заедно в съответствие с раздел 4.
4. За всички експозиции от класа „експозиции в капиталови инструменти“, посочен в член 147, параграф 2, буква д), институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции за кредитен риск в съответствие с член 155. Институциите могат да използват посочените в член 155, параграфи 3 и 4 подходи, ако са получили предварително разрешение за това от компетентните органи. Компетентните органи предоставят на дадена институция разрешение да използва подхода на вътрешните модели, посочен в член 155, параграф 4, при условие че тя отговаря на изискванията, посочени в раздел 6, подраздел 4.
5. За класа експозиции „специализирано кредитиране“, размерът на рисково претеглените експозиции за кредитен риск може да се изчислява в съответствие с член 153, параграф 5.
6. За експозициите, спадащи към класовете експозиции, посочени в член 147, параграф 2, букви а)—г), институциите представят собствени оценки за PD в съответствие с член 143 и раздел 6.
7. За експозициите, спадащи към класовете експозиции, посочени в член 147, параграф 2, буква г), институциите представят собствени оценки за LGD и конверсионните коефициенти в съответствие с член 143 и раздел 6.
8. За експозициите, спадащи към класовете експозиции, посочени в член 147, параграф 2, букви а)—в), институциите прилагат стойностите за LGD, определени в член 161, параграф 1, и конверсионните коефициенти, посочени в член 166, параграф 8, букви а)—г), освен ако не им е било разрешено да използват за тези класове експозиции собствени оценки за LGD и конверсионните коефициенти в съответствие с параграф 9.
9. За всички експозиции, спадащи към класовете експозиции, посочени в член 147, параграф 2, букви а)—в), компетентният орган разрешава на институциите да използват собствени оценки за LGD и конверсионните коефициенти в съответствие с член 143 и раздел 6.
10. Размерът на рисково претеглените експозиции за секюритизирани експозиции и за експозиции, спадащи към класа експозиции, посочен в член 147, параграф 2, буква е), се изчислява в съответствие с глава 5.
Член 152
Третиране на експозиции в дялове или акции в ПКИ
1. Когато експозициите в дялове или акции в ПКИ отговарят на критериите в член 132, параграф 3 и институцията е осведомена за всички базисни експозиции на ПКИ или за част от тях, тя прави подобрен преглед на тези базисни експозиции, за да изчисли размера на рисково претеглените експозиции и този на очакваната загуба в съответствие с предвидените в настоящата глава методи.
Когато самата базисна експозиция на ПКИ е друга експозиция в дялове или акции в друго ПКИ, първата институция прави подробен преглед и на базисните експозиции на другото ПКИ.
2. Когато институцията не отговаря на условията за използване на предвидените в настоящата глава методи по отношение на всички базисни експозиции на ПКИ или на част от тях, размерът на рисково претеглените експозиции и този на очакваната загуба се изчисляват в съответствие със следните подходи:
а) |
за експозициите, принадлежащи към класа „експозиции в капиталови инструменти“, посочен в член 147, параграф 2, буква д), институциите прилагат посочения в член 155, параграф 2 подход за опростено определяне на рисковите тегла; |
б) |
за всички други базисни експозиции, посочени в параграф 1, институциите прилагат посочения в глава 2 стандартизиран подход при спазване на следните изисквания:
|
Ако за целите на буква а) институцията не е в състояние да разграничи експозициите към дялов капитал, към търгуван на борсата капитал и останалите експозиции в капиталови инструменти, тя третира съответните експозиции като други експозиции в капиталови инструменти. Когато тези експозиции, прибавени към преките експозиции на институцията в този клас експозиции, не са съществени по смисъла на член 150, параграф 2, може да бъде прилаган член 150, параграф 1, при условие че компетентните органи са разрешили това.
3. При експозиции в дялове или акции в дадено ПКИ, които не отговарят на критериите в член 132, параграф 3, или когато институцията не е информирана за всички базисни експозиции на ПКИ или на базисните експозиции, които сами по себе си са експозиции в дялове или акции в дадено ПКИ, институцията прави подробен преглед на тези базисни експозиции и изчислява размера на рисково претеглените експозиции и този на очакваната загуба по посочения в член 155, параграф 2 подход за опростено определяне на рисковите тегла.
Ако институцията не е в състояние да разграничи експозициите към дялов капитал, към търгуван на борсата капитал и останалите експозиции в капиталови инструменти, тя третира съответните експозиции като други експозиции в капиталови инструменти. Тя отнася експозициите, които не са към капиталови инструменти, към класа „друг дялов капитал“.
4. Като алтернатива на описания в параграф 3 метод, институциите могат да изчисляват сами или да разчитат на следните трети лица за изчисляването и отчитането на средния размер на рисково претеглените експозиции, основани на базисните експозиции на ПКИ, в съответствие с посочените в параграф 2, букви а) и б) подходи за следното:
а) |
институцията или финансовата институция депозитар на ПКИ, при условие че ПКИ инвестира само в ценни книжа и депозира всички ценни книжа при тази институция или финансова институция депозитар; |
б) |
за останалите ПКИ — управляващото дружество на ПКИ, при условие че отговаря на критериите по член 132, параграф 3, буква а). |
Точността на изчисленията се потвърждава от външен одитор.
5. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията, при които компетентните органи могат да разрешат на институциите да използват стандартизирания подход, посочен в член 145, параграф 1 съгласно параграф 2, буква б) от същия член.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 30 юни 2014 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 153
Размери на рисково претеглените експозиции към предприятия, институции, централни правителства и централни банки
1. При спазване на прилагането на специфичното третиране, посочено в параграфи 2, 3 и 4, размерите на рисково претеглените експозиции към предприятия, институции, централни правителства и централни банки се изчисляват съгласно следните формули:
където рисковото тегло (RW) се определя, както следва:
i) |
ако PD = 0, рисковото тегло RW е 0; |
ii) |
ако PD = 1, т.е. за експозиции в неизпълнение:
където най-добрата приблизителна оценка на очакваната загуба (по-долу „ELBE “) е най-добрата приблизителна оценка на институцията за очакваната загуба по експозицията в неизпълнение в съответствие с член 181, параграф 1, буква з); |
iii) |
ако 0 < PD < 1,
където
|
2. За всички експозиции към големи предприятия от финансовия сектор коефициентът на корелация в параграф 1, подточка iii) се умножава по 1,25. За всички експозиции към нерегулирани финансови предприятия съответните коефициенти на корелация, определени в параграф 1, подточка iii) и параграф 4, в зависимост от случая, се умножават по 1,25.
3. Размерът на рисково претеглените експозиции за всяка експозиция, която отговаря на изискванията, посочени в членове 202 и 217, може да бъде коригиран по следната формула:
където:
PDpp |
= |
PD на доставчика на защита. |
Рисковото тегло (RW) се изчислява по съответната формула за рисковото тегло в точка 1 за експозицията, PD на длъжника и LGD на сравнимата директна експозиция към доставчика на защита. Матуритетният фактор (b) се изчислява, като се използва по-ниската стойност между PD на доставчика на защита и PD на длъжника.
4. За експозиции към предприятия, при които общите годишни продажби на консолидирана основа за групата са по-малко от 50 милиона евро, институциите могат да използват корелационната формула в параграф 1, подточка iii) за изчисляване на рисковите тегла на експозициите към предприятия. В тази формула S представлява общите годишни продажби в милиони евро, като стойността на S e по-голяма или равна на 5 милиона евро и е по-малка или равна на 50 милиона евро. Отчетените продажби под 5 млн. евро се третират като равни на 5 милиона евро. За закупените вземания общите годишни продажби са среднопретеглената стойност по индивидуалните експозиции от групата.
Когато общите годишни продажби не са съществен показател за размера на дружеството, а общите активи са по-съществен показател от общите годишни продажби, институцията заменя показателя „общи годишни продажби“ с показателя „общо активи на консолидирана основа“.
5. За експозиции по специализирано кредитиране, по отношение на които дадена институция не е в състояние да оцени вероятността от неизпълнение или този прогнозиран от институциите параметър не отговаря на изискванията, определени в раздел 6, институцията присъжда рискови тегла на тези експозиции съгласно таблица 1, както следва:
Таблица 1
Остатъчен матуритет |
Категория 1 |
Категория 2 |
Категория 3 |
Категория 4 |
Категория 5 |
Под 2,5 години |
50 % |
70 % |
115 % |
250 % |
0 % |
2,5 години или повече |
70 % |
90 % |
115 % |
250 % |
0 % |
При определянето на рисковите тегла на експозиции по специализирано кредитиране, институциите вземат предвид следните фактори: финансова стабилност, политическа и правна обстановка, особености на конкретната сделка и/или актив, стабилност на спонсора и изпълнителя, включително приходни потоци от публично-частно партньорство, и обезпеченост.
6. По отношение на закупените вземания от предприятия, институциите удовлетворяват посочените в член 184 изисквания. За закупените вземания от предприятия, които освен това отговарят и на условията, предвидени в член 154, параграф 5, и когато за институциите би било необосновано утежняващо да използват стандартите за количествено изразяване на риска за експозиции към предприятия, предвидени в раздел 6 за тези вземания, могат да се използват стандартите за количествено изразяване на риска за експозиции на дребно, предвидени в раздел 6.
7. По отношение на закупените вземания от предприятия, възстановяемите отбиви при покупка, обезпеченията или частичните гаранции, осигуряващи защита срещу първа загуба от неизпълнение, загуби от разсейване или и двете, могат да бъдат третирани като позиции в траншове за първа по ред загуба по смисъла на рамката за секюритизация по вътрешнорейтинговия подход.
8. Когато дадена институция осигурява кредитна защита едновременно за няколко експозиции, при условие че n-тото по ред неизпълнение измежду експозициите води до плащане и че с това кредитно събитие договорът се счита за прекратен, ако продуктът има присъдена външна кредитна оценка от АВКО, се прилагат рисковите тегла, предвидени в глава 5. Ако продуктът няма присъдена оценка от АВКО, рисковите тегла на експозициите в съвкупността се сумират, като се изключват „n–1“ на брой експозиции, като сумата от очакваните загуби, умножени по 12,5, плюс размера на рисково претеглените експозиции, не трябва да превишават номиналната стойност на защитата, предоставена от кредитния дериват, умножен по 12,5. Изключените от сумирането „n–1“ на брой експозиции се определят въз основа на това, че те включват тези експозиции, всяка от които води до по-нисък размер на рисково претеглената експозиция в сравнение с рисково претегления размер на всяка една от експозициите, участващи в сумирането. Рисково тегло от 1 250 % се прилага по отношение на позициите в съвкупност, за които институцията не може да определи рисковите тегла по вътрешнорейтинговия подход.
9. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на това как институциите да отчитат факторите, посочени в параграф 5, втора алинея, при определянето на рисковите тегла на експозициите по специализирано кредитиране.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2014 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 154
Размери на рисково претеглените експозиции на дребно
1. Рисково претеглените размери на експозициите на дребно се изчисляват по следните формули:
където рисковото тегло (RW) се определя като:
i) |
ако PD = 1, т.е. за експозициите, по които е имало неизпълнение, RW е;
където ELBE е най-добрата оценка на институцията за размера на загубата от експозицията в неизпълнение, изчислена в съответствие с член 181, параграф 1, буква з); |
ii) |
ако 0 < PD < 1, т.е. за всяка възможна стойност за PD, различна от тази по подточка i)
където
|
2. Размерът на рисково претеглените експозиции за всяка експозиция към МСП, съгласно посоченото в член 147, параграф 5, който отговаря на изискванията, посочени в членове 202 и 217, може да бъде изчислен съгласно член 153, параграф 3.
3. За експозициите на дребно, обезпечени с недвижими имоти, корелационен коефициент (R) 0,15 замества числото, получено съгласно корелационната формула в параграф 1.
4. За квалифицирани револвиращи експозиции на дребно в съответствие с букви а)—д) корелационен коефициент (R) 0,04 замества числото, получено съгласно корелационната формула в параграф 1.
За да бъдат определени като квалифицирани револвиращи експозиции на дребно, експозициите трябва да отговарят на следните условия:
а) |
експозициите са към физически лица; |
б) |
експозициите са револвиращи, необезпечени и дотолкова, доколкото не се теглят незабавно и безусловно, те са отменяеми от страна на институцията. В този контекст револвиращите експозиции се определят като такива, при които е позволен плаващ размер на неизплатените от клиентите салда, въз основа на техните решения да вземат и погасяват до граница, установена от институцията. Неусвоените поети задължения могат да се считат за безусловно отменяеми, ако условията им позволяват на институцията да ги отменя до пълния допустим размер съгласно законодателството за защита на потребителите и друго свързано законодателство; |
в) |
максималната експозиция към отделно физическо лице в подпортфейла е 100 000 евро или по-малко; |
г) |
употребата на корелационния коефициент по настоящия параграф е ограничена до портфейли, показали ниска променливост на процента на загуби в сравнение със средното ниво на процента на загуба, особено в обхвата на ниските стойности на PD; |
д) |
третирането като квалифицирани револвиращи експозиции на дребно е в съответствие с базисните рискови характеристики на подпортфейла. |
Чрез дерогация от буква б) изискването за необезпеченост не се прилага по отношение на обезпечените кредитни улеснения, свързани със сметката, по която се получава заплатата. В този случай възстановените от обезпечението суми не се вземат предвид при оценката на LGD.
Компетентните органи правят преглед на относителната променливост на процентите на загуба за всичките портфейли от квалифицирани револвиращи експозиции на дребно, както и на целия портфейл квалифицирани револвиращи експозиции на дребно, и споделят информация относно типичните характеристики на процентите на загуба при квалифицирани револвиращи експозиции на дребно за различните държави членки.
5. За да бъдат третирани като вземания на дребно, закупените вземания трябва отговарят на изискванията, предвидени в член 184, и на следните условия:
а) |
институцията е закупила вземанията от несвързани трети лица продавачи и нейната експозиция към длъжника по вземанията не обхваща експозиции, които са пряко или непряко породени от самата нея; |
б) |
закупените вземания се генерират на базата на пряка сделка при справедливи пазарни условия между продавача и длъжника като независими един от друг лица. Като такива, вземанията между дружества и вземанията, предмет на контрасметки между дружества, които купуват и продават помежду си, са неприемливи; |
в) |
институцията купувач има вземане към всички постъпления по закупените вземания или пропорционално участие в постъпленията; и |
г) |
портфейлът на закупените вземания е достатъчно диверсифициран. |
6. За закупените вземания, възстановяемите отбиви при покупки, обезпеченията или частичните гаранции, осигуряващи защита срещу първа загуба от неизпълнение, загуби от разсейване, или и срещу двете, могат да бъдат третирани като позиции за първа по ред загуба съгласно рамката за секюритизация по вътрешнорейтинговия подход.
7. За хибридни портфейли от закупени вземания на дребно, при които институциите купувач не могат да отделят експозициите, обезпечени с недвижими имоти, и квалифицираните револвиращи експозиции на дребно от останалите експозиции на дребно, се прилага функцията за претегляне на рисковете на експозициите на дребно, с която се установяват най-високи капиталови изисквания за този вид експозиции.
Член 155
Размери на рисково претеглените експозиции в капиталови инструменти
1. Институциите определят размера на рисково претеглените експозиции в капиталови инструменти, с изключение на тези, приспаднати в съответствие с втора част или получили 250 % рисково тегло в съответствие с член 48 съгласно подходите, посочени в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член. Дадена институция може да прилага различни подходи към различни капиталови портфейли, когато самата тя използва различни подходи за целите на вътрешното управление на риска. Когато институцията използва различни подходи, изборът на подхода PD/LGD или на подхода на вътрешните модели трябва да е последователен, включително във времето и по отношение на подхода, използван за вътрешното управление на риска при съответните експозиции в капиталови инструменти, и не се определя от съображения, свързани с регулаторен арбитраж.
Институциите могат да третират експозициите в капиталови инструменти на предприятия за спомагателни услуги съгласно третирането на другите активи, които нямат характер на кредитни задължения.
2. При подхода за опростено определяне на рисковите тегла размерът на рисково претеглените експозиции се изчислява съгласно формулата:
където:
Рисково тегло (RW)= 190 % за експозиции в непублични капиталови инструменти, държани в достатъчно добре диверсифицирани портфейли;
Рисково тегло (RW)= 290 % за експозиции в търгувани на борсов пазар капиталови инструменти.
Рисково тегло (RW)= 370 % за всички останали експозиции в капиталови инструменти.
Допустимо е къси директни позиции и дериватни инструменти, държани в банков портфейл, да се нетират срещу дълги позиции в същите отделни ценни книжа, при условие че тези инструменти са изрично предназначени за хеджиране на специфични експозиции в капиталови инструменти и че осигуряват хеджиране най-малко за още една година. Другите къси позиции се третират като дълги позиции, като към абсолютната стойност на всяка позиция се прилага съответното рисково тегло. При позициите с несъвпадащи падежи се прилага същият подход като към експозициите към предприятия, изложен в член 162, параграф 5.
Институциите могат да признават кредитна защита с гаранции, получена по експозиция в капиталови инструменти в съответствие с методите, определени в глава 4.
3. Съгласно подхода PD/LGD размерите на рисково претеглените експозиции се изчисляват по формулите в член 153, параграф 1. Ако институциите нямат достатъчна информация за използването на определението за неизпълнение, установено в член 178, рисковите тегла се умножават по претеглящ коефициент 1,5.
На нивото на отделната експозиция сборът от размера на очакваната загуба, умножен по 12,5, и размера на рисково претеглената експозиция, не трябва да превишава стойността на експозицията, умножена по 12,5.
Институциите могат да признават кредитна защита с гаранции, получена по експозиция в капиталови инструменти, в съответствие с методите, определени в глава 4. Това е обект на прилагане на LGD в размер на 90 % върху експозицията към доставчика на хеджирането. За експозиции в непублични капиталови инструменти, държани в достатъчно добре диверсифицирани портфейли, може да се прилага LGD в размер на 65 %. За тези цели параметърът M е пет години.
4. При подхода на вътрешните модели размерът на рисково претеглените експозиции е равен на потенциалната загуба по експозициите в капиталови инструменти на институцията, която се изчислява чрез вътрешни модели за стойност под риск при използване на 99-процентов едностранен доверителен интервал за разликата между реализираните тримесечни доходности и съответния безрисков лихвен процент, изчислен въз основа на извадка за достатъчно дълъг период, и която се умножава по 12,5. Размерът на рисково претеглените експозиции на равнище портфейл от капиталови инструменти не трябва да е по-малък от общите суми на:
а) |
размерите на рисково претеглените експозиции, изисквани съгласно подхода PD/LGD; и |
б) |
съответните размери на очаквана загуба, умножени по 12,5. |
Сумите, посочени в букви а) и б), се изчисляват въз основа на стойностите на PD, определени в член 165, параграф 1, и съответните стойности на LGD, определени в член 165, параграф 2.
Институциите могат да признават кредитна защита с гаранции, получена по позиция в капиталови инструменти.
Член 156
Размери на рисково претеглените експозиции по други активи, които нямат характер на кредитни задължения
Размерите на рисково претеглените експозиции по други активи, които нямат характер на кредитни задължения, се изчисляват в съответствие със следната формула:
с изключение на:
а) |
паричните наличности и еквивалентните парични позиции, както и злато под формата на кюлчета в собствен трезор или друг депозитар дотолкова, доколкото са покрити със задължения в злато на кюлчета — в този случай рисковото тегло е 0 %; |
б) |
случаите, когато експозицията е остатъчна стойност на активи, отдадени на лизинг — в който случай рисковото тегло се изчислява по следния начин:
където t е по-голямото число измежду 1 и закръгления до цяло число брой на оставащите години по лизинговия договор. |
Член 157
Размери на рисково претеглените експозиции за риска от разсейване при закупени вземания
1. Институциите изчисляват размерите на рисково претеглените експозиции към риска от разсейване за закупени вземания към предприятия и на дребно по формулата в член 153, параграф 1.
2. Институциите определят стойността на входящите параметри PD и LGD в съответствие с раздел 4.
3. Институциите определят стойността на експозицията в съответствие с раздел 5.
4. За целите на настоящия член стойността на М е 1 година.
5. Компетентните органи освобождават институцията от изчисляване и признаване на размерите на рисково претеглените експозиции за риска от разсейване на вида експозиции, произтичащи от закупени вземания към предприятия или на дребно, ако тя е убедила компетентния орган, че рискът от разсейване за тази институция е несъществен за този вид експозиции.
Член 158
Третиране по видове експозиции
1. Изчислението на размера на очакваната загуба се основава на същите входящи данни за PD, LGD и стойността на всяка експозиция, които се използват за изчислението на рисково претеглените размери на експозициите в съответствие с член 151.
2. Размерът на очакваната загуба за секюритизираните експозиции се изчислява в съответствие с глава 5.
3. Размерът на очакваната загуба за експозиции, спадащи към класа „други активи, които нямат характер на кредитни задължения“, посочени в член 147, параграф 2, буква ж), е нула.
4. Размерът на очакваната загуба за експозиции в дялове или акции в ПКИ, посочени в член 152, се изчисляват в съответствие с изложените в този член методи.
5. Очакваната загуба (EL) и размерът на очакваната загуба от експозиции към предприятия, институции, централни правителства и централни банки и експозициите на дребно се изчисляват съгласно следните формули:
Размер на очакваната загуба= EL умножена по стойността на експозицията.
За експозиции в неизпълнение (PD =100 %), когато институциите използват собствени оценки за LGD, EL е равна на ELBE, т.е. най-добрата оценка на институцията за очакваната загуба от експозицията в неизпълнение съгласно член 181, параграф 1, буква з).
За експозиции, които подлежат на третирането, изложено в член 153, параграф 3, EL е 0 %.
6. Стойностите на EL за експозиции по специализирано кредитиране, където институциите използват методите, изложени в член 153, параграф 5, за определяне на рисковите тегла, се определят съгласно таблица 2.
Таблица 2
Остатъчен матуритет |
Категория 1 |
Категория 2 |
Категория 3 |
Категория 4 |
Категория 5 |
Под 2,5 години |
0 % |
0,4 % |
2,8 % |
8 % |
50 % |
2,5 години или повече |
0,4 % |
0,8 % |
2,8 % |
8 % |
50 % |
7. Размерът на очакваната загуба за експозиции в капиталови инструменти, където размерите на рисково претеглените експозиции се изчисляват съгласно подхода за опростено определяне на рисковите тегла, се изчислява съгласно следната формула:
Стойностите на EL са следните:
Очаквана загуба (EL)= 0,8 % от стойността на експозициите в непублични капиталови инструменти, държани в достатъчно добре диверсифицирани портфейли;
Очаквана загуба (EL)= 0,8 % за експозиции в търгувани на борсов пазар капиталови инструменти;
Очаквана загуба (EL)= 2,4 % за всички останали експозиции в капиталови инструменти.
8. Очакваната загуба и размерът на очакваната загуба за експозиции в капиталови инструменти, където размерите на рисково претеглените експозиции се изчисляват съгласно подхода PD/LGD, се определят чрез следните формули:
9. Размерът на очакваната загуба за експозиции в капиталови инструменти е нула, когато размерът на рисково претеглените експозиции се изчислява съгласно подхода на вътрешните модели.
10. Размерът на очакваната загуба за риск от разсейване при закупени вземания се изчислява съгласно следната формула:
Член 159
Третиране на размера на очакваната загуба
Институциите приспадат размера на очакваната загуба, изчислен в съответствие с член 158, параграфи 5, 6 и 10, от осъществените във връзка с тези експозиции корекции за общ и специфичен кредитен риск и допълнителни корекции на стойността в съответствие с членове 34 и 110, както и други корекции на собствения капитал. Отбивите върху балансови експозиции, които в момента на закупуване са в неизпълнение в съответствие с член 166, параграф 1, се третират като корекции за специфичен кредитен риск. Корекциите за специфичен кредитен риск по експозиции в неизпълнение не се използват за покриване на размера на очакваната загуба по други експозиции. Размерът на очакваната загуба за секюритизирани експозиции, както и корекциите за общ и специфичен кредитен риск, свързани с тези експозиции, не се включват в това изчисление.
Член 160
Вероятност от неизпълнение (PD)
1. Стойността на PD за експозиции към предприятие или институция е най-малко 0,03 %.
2. За закупени вземания към предприятия, по отношение на които институцията не може да определи PD, или определената от институцията PD не съответства на изискванията, изложени в раздел 6, PD за тези експозиции се определя съгласно следните методи:
а) |
за първостепенни вземания по закупени вземания към предприятия параметърът PD е равен на оценката на институциите на EL, разделен на параметъра LGD за тези вземания; |
б) |
за подчинени вземания по закупени вземания към предприятия параметърът PD е равен на оценката на институцията на EL; |
в) |
институцията, която съгласно член 143 е получила разрешение от компетентния орган да използва собствени оценки за параметъра LGD за експозиции към предприятия и която може да разграничи по надежден според компетентния орган начин оценката си за EL на съставящите я параметри PD и LGD за тези вземания, може да използва получената вследствие на това разграничаване оценка на PD. |
3. Стойността на параметъра PD за длъжници в неизпълнение е 100 %.
4. В съответствие с глава 4 институциите могат да вземат предвид наличието в параметъра PD на кредитна защита с гаранции. Освен от доставчиците на защита, посочени в член 201, параграф 1, буква ж), рискът от разсейване може да бъде поет и от продавача на закупените вземания, ако са изпълнени следните условия:
а) |
предприятието има присъдена кредитна оценка от АВКО, която е определена от ЕБО като съответстваща на трета или по-благоприятна степен на кредитно качество според правилата за рисковото претегляне на експозициите към предприятия съгласно глава 2; |
б) |
предприятието, когато институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба съгласно вътрешнорейтинговия подход, няма присъдена кредитна оценка от призната АВКО и според вътрешната оценка има PD, равностойна на тази, съответстваща на кредитните оценки от АВКО, определени от ЕБО като съответстващи на трета или по-благоприятна степен на кредитно качество според правилата за рисковото претегляне на експозициите към предприятия съгласно глава 2. |
5. Институциите, използващи собствени оценки на LGD, могат да признаят кредитна защита с гаранции, като коригират PD при спазване на разпоредбите на член 161, параграф 3.
6. За риск от разсейване на закупени вземания към предприятия стойността на параметъра PD се определя като равна на направената от институцията оценка на EL от риска от разсейване. Институцията, която съгласно член 143 е получила разрешение от компетентния орган да използва собствени оценки за параметъра LGD за експозиции към предприятия и може да раздели по надежден според компетентния орган начин оценката си за EL от риска от разсейване за закупените вземания към предприятия на съставящите я параметри PD и LGD, може да използва получената вследствие на това разграничаване оценка на PD. В съответствие с глава 4 институциите могат да признаят наличието в параметъра PD на кредитна защита с гаранции. Освен от доставчиците на защита, посочени в член 201, параграф 1, буква ж), рискът от разсейване може да бъде поет и от продавача на закупените вземания, при условие че изложените в параграф 4 условия са изпълнени.
7. Чрез дерогация от член 201, параграф 1, буква ж) са допустими и предприятията, които отговарят на изложените в параграф 4 условия.
Институцията, получила съгласно член 143 разрешение от компетентния орган да използва собствени оценки за параметъра LGD за риска от разсейване на закупени вземания към предприятия, може да признае наличието на кредитна защита с гаранции, като коригира параметъра PD при спазване на разпоредбите на член 161, параграф 3.
Член 161
Загуба при неизпълнение (LGD)
1. Институциите използват следните стойности на LGD:
а) |
за първостепенни необезпечени с приемливи обезпечения експозиции: 45 %; |
б) |
за подчинени необезпечени с приемливи обезпечения експозиции: 75 %; |
в) |
институциите могат да отчетат наличието на обезпечена кредитна защита или защита с гаранции в LGD в съответствие с глава 4; |
г) |
за покрити облигации, допустими за третиране, предвидено в член 129, параграфи 4 или 5, може да бъде присъдена стойност на LGD от 11,25 %; |
д) |
за закупени първостепенни експозиции по вземания към предприятия, при които институцията не може да определи PD или определената от институцията PD не съответства на изискванията, изложени в раздел 6: 45 %; |
е) |
за закупени подчинени експозиции по вземания към предприятия, при които институцията не може да определи PD или определената от институцията PD не съответства на изискванията, изложени в раздел 6: 100 %; |
ж) |
за риск от разсейване на закупени вземания към предприятия: 75 %. |
2. По отношение на риска от разсейване и риска от неизпълнение, ако съгласно член 143 институцията е получила разрешение от компетентния орган да използва собствени оценки за параметъра LGD за експозиции към предприятия и може да раздели по надежден според компетентния орган начин оценката си за очакваната загуба за закупените вземания към предприятия на съставящите я параметри PD и LGD, може да се използва оценката на LGD за закупените вземания към предприятия.
3. Ако съгласно член 143 институцията е получила разрешение от компетентния орган да използва собствени оценки на LGD за експозиции към предприятия, институции, централни правителства и централни банки, кредитната защита с гаранции може да бъде призната чрез коригирането на параметрите PD или LGD, при условие че са изпълнени изискванията, посочени в раздел 6, и след получено разрешение от компетентните органи. Дадена институция не присъжда коригирани стойности за PD или LGD на гарантирани експозиции, при които коригираното рисково тегло би било по-ниско от сравнима пряка експозиция към гаранта.
4. За целите на предприятията, посочени в член 153, параграф 3, стойността на параметъра LGD за сравнима пряка експозиция към доставчик на защита е равна на стойността на параметъра LGD, присъдена на нехеджирано улеснение към гаранта или на нехеджирано улеснение към длъжника, в зависимост от това дали, в случай на едновременно неизпълнение на гаранта и длъжника по време на периода на хеджираната сделка, наличните доказателства и структурата на гаранцията показват, че размерът на възстановените суми зависи от финансовото състояние съответно на гаранта или длъжника.
Член 162
Падеж
1. Институциите, които не са получили разрешение да използват собствени оценки за параметъра LGD и собствени конверсионни коефициенти за експозиции към предприятия, институции или централни правителства и централни банки, определят падежа (M) на експозициите, породени от репо сделки или сделки за предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, на 0,5 години, а M за всички останали експозиции — на 2,5 години.
Като друга възможност компетентните органи решават като част от посоченото в член 143 разрешение дали институцията може да използва падежа (M) за всяка една от посочените в параграф 2 експозиции.
2. Институциите, получили съгласно член 143 разрешение от компетентния орган да използват собствени оценки за LGD и собствени конверсионни коефициенти за експозиции към предприятия, институции или централни правителства и централни банки, изчисляват стойността на M за всяка една от тези експозиции, както е изложено в букви а)—д) от настоящия параграф и при спазване на параграфи 3—5 от настоящия параграф. M не надхвърля пет години, освен в случаите по член 384, параграф 1, когато посоченият там М се използва:
а) |
за инструменти, свързани с планирани парични потоци, M се изчислява съгласно следната формула:
където CFt представлява паричните потоци (главници, лихви и такси), дължими съгласно договора от длъжника през периода t; |
б) |
за деривати, предмет на рамкови споразумения за нетиране, стойността на М е равна на среднопретегления остатъчен матуритет на експозицията, но не по-малко от 1 година, като за претеглянето се използват условният размер на експозициите; |
в) |
за експозиции, породени от напълно или почти напълно обезпечени сделки с дериватни инструменти,изброени в приложение II, както и за експозициите по напълно или почти напълно обезпечени маржин заемни сделки, обект на рамкови споразумения за нетиране, M е среднопретегленият остатъчен срок до падежа на сделките, но не по-малко от 10 дни; |
г) |
за репо сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, предмет на рамкови споразумения за нетиране, стойността на М е равна на среднопретегления остатъчен срок до падежа на сделките, но не по-малко от 5 дни. За претеглянето на остатъчния срок до падежа се използва условната стойност на всяка сделка; |
д) |
ако съгласно член 143 институцията е получила разрешение от компетентния орган да използва собствени оценки за параметъра PD за закупени вземания към предприятия, стойността на параметъра M за усвоените суми се приравнява към среднопретегления падеж на експозицията към закупените вземания, където М е не по-малко от 90 дни. Същата стойност на параметъра М се използва и по отношение на неусвоените части от даден ангажимент за покупка, при условие че този ангажимент съдържа ефективни ограничителни клаузи, предпоставки за предсрочна амортизация или други договорени условия, които предпазват институцията купувач от значително влошаване на качеството на бъдещите вземания, които институцията се е ангажирала да изкупи в рамките на определения срок. При отсъствие на такива ефективни защити параметърът M за неусвоените суми се изчислява като сбор от първоначалния срок на най-отдалеченото във времето потенциално вземане съгласно условията по ангажимента за покупка и остатъчния срок до падежа на този ангажимент, като стойността на M е не по-малко от 90 дни; |
е) |
за всички други инструменти, които не са посочени в настоящия параграф, или когато дадена институция не е в състояние да изчисли M в съответствие с изложеното в буква а), падежът M е равен на максималния срок (в години), в рамките на който длъжникът може да изпълни напълно своите договорни задължения, но не по-малко от 1 година; |
ж) |
институциите, които за изчисляване на стойностите на експозициите използват изложения в глава 6, раздел 6 метод на вътрешните модели, изчисляват параметъра M за експозициите, за които те прилагат този метод и за които най-дългосрочният матуритет по договор в нетиращата съвкупност е по-дълъг от една година, съгласно следната формула:
където:
|
з) |
институция, която използва вътрешен модел за изчисляване на едностранна корекция на кредитната оценка (ККО), може след получаването на разрешение от компетентните органи да използва като стойност на параметъра М ефективната кредитна дюрация, изчислена посредством вътрешен модел. При спазване на условията по параграф 2 за нетиращите съвкупности, при които всички договори имат първоначален матуритет под една година, се прилага формулата по буква а); |
и) |
за институциите, които за изчисляване на стойностите на експозициите използват изложения в глава 6, раздел 6 метод на вътрешните модели и са получили разрешение да използват вътрешен модел за специфичен риск, свързан с търгуваните дългови позиции в съответствие с трета част, дял IV, глава 5, стойността на М е равна на 1 в изложената в член 153, параграф 1 формула, при условие че институцията може да удостовери пред компетентните органи, че нейният вътрешен модел за свързания с търгуваните дългови позиции специфичен риск, прилаган съгласно член 383, отчита влиянието на рейтингова миграция; |
й) |
за целите на член 153, параграф 3 M е ефективният падеж на кредитната защита, но не по-малко от 1 година. |
3. Когато документацията изисква ежедневно допълване до минималния размер на обезпечението и ежедневна преоценка на експозицията и обхваща разпоредби, които позволяват незабавната реализация или нетиране на обезпечението в случай на неизпълнение или неплащане на дължимите средства за попълване на маржин депозита, стойността на M е най-малко един ден за:
а) |
напълно или почти напълно обезпечени дериватни инструменти, изброени в приложение II; |
б) |
напълно или почти напълно обезпечени маржин заемни сделки; |
в) |
репо сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки. |
Освен това за квалифицирани краткосрочни експозиции, които не са част от текущото финансиране, предоставяно от институцията на длъжника, стойността на M е най-малко един ден. Квалифицираните краткосрочни експозиции включват:
а) |
експозиции към институции, породени вследствие на сетълмента на валутни задължения; |
б) |
самоликвидиращи се краткосрочни операции по търговско финансиране, свързани с обмена на стоки или услуги, с остатъчен срок до падежа до една година, посочени в член 4, параграф 1, точка 80; |
в) |
експозиции, породени вследствие на сетълмента при покупка и продажба на ценни книжа в рамките на обичайния срок на доставка или два работни дни; |
г) |
експозиции, породени вследствие на паричен сетълмент при електронни преводи и сетълмент на електронни платежни операции и предплатени разходи, включително овърдрафти, възникнали вследствие на неуспешни сделки, ненадхвърлящи малък, твърдо договорен брой работни дни. |
4. По отношение на експозициите към разположените на територията на Съюза предприятия, чиито консолидирани продажби и консолидирани активи не надхвърлят 500 милиона евро, институциите могат да не прилагат параграф 2, а да определят последователно М според посоченото в параграф 1. Институциите могат да заменят размера на общите активи от 500 милиона евро на 1 милиард евро за тези предприятия, които преди всичко притежават и отдават под наем неспекулативно жилищни имоти.
5. Падежните несъответствия се третират съгласно посоченото в глава 4.
Член 163
Вероятност от неизпълнение (PD)
1. PD за дадена експозиция е най-малко 0,03 %.
2. PD на длъжници или, когато се използва подходът на задължение, на експозиции в неизпълнение е 100 %.
3. Стойността на параметъра PD за риск от разсейване при закупени вземания е равна на оценката на EL за риск от разсейване. Ако дадена институция е в състояние да раздели по надежден според компетентния орган начин оценката си за очакваната загуба за риска от разсейване при закупени вземания на съставящите я параметри PD и LGD, може да бъде използвана оценката за PD.
4. При спазване на член 164, параграф 2 може да бъде взета предвид кредитна защита с гаранции чрез коригирането на PD. Освен от доставчиците на защита, посочени в член 201, параграф 1, буква ж), рискът от разсейване може да бъде поет и от продавача на закупените вземания, ако са изпълнени изложените в член 160, параграф 4 условия.
Член 164
Загуба при неизпълнение (LGD)
1. Институциите представят собствени оценки на LGD, при условие че са изпълнени изискванията, посочени в раздел 6, и компетентните органи са дали разрешение в съответствие с член 143. За риск от разсейване при закупени вземания се използва стойност на параметъра LGD от 75 %. Ако дадена институция е в състояние по надежден начин да раздели своята оценка на очакваната загуба за риск от разсейване при закупени вземания на съставящите я параметри PD и LGD, тя може да използва собствената си оценка на LGD.
2. При коригирането на оценките за PD и LGD като приемлива може да бъде призната кредитна защита с гаранции по отношение на отделни експозиции или група от експозиции, при условие че са спазени изискванията, посочени в член 183, параграфи 1, 2 и 3, и е получено разрешение от страна на компетентните органи. Дадена институция не присъжда коригирани стойности за PD или LGD на гарантирани експозиции, при които коригираното рисково тегло би било по-ниско от сравнима пряка експозиция към гаранта.
3. За целите на член 154, параграф 2 стойността на параметъра LGD за сравнима пряка експозиция към доставчика на защита, посочен в член 153, параграф 3, е равна на стойността на параметъра LGD, присъдена на нехеджирано улеснение към гаранта или на нехеджирано улеснение към длъжника, в зависимост от това дали, в случай на едновременно неизпълнение на гаранта и длъжника по време на периода на хеджираната сделка, наличните доказателства и структурата на гаранцията показват, че размерът на възстановените суми зависи от финансовото състояние на гаранта или съответно на длъжника.
4. За всички обезпечени с жилищни имоти експозиции на дребно, които не се ползват от гаранции на централни правителства, средно претеглената по експозиции LGD е не по-ниска от 10 %.
За всички обезпечени с търговски недвижими имоти експозиции на дребно, които не се ползват от гаранции на централни правителства, средно претеглената по експозиции LGD е не по-ниска от 15 %.
5. Въз основа на събраните съгласно член 101 данни и като отчитат прогнозите за бъдещото развитие на пазара на недвижими имоти и всякакви други значими показатели, компетентните органи оценяват периодично и поне веднъж годишно дали минималните стойности за LGD по параграф 4 от настоящия член са подходящи за експозиции, обезпечени с жилищни или търговски недвижими имоти, разположени на тяхна територия. Компетентните органи могат, ако е целесъобразно от гледна точка на финансовата стабилност, да определят по-високи минимални стойности на средно претеглената по експозициите LGD за експозиции, обезпечени с имоти, разположени на тяхна територия.
Компетентните органи уведомяват ЕБО за всякакви промени в минималните стойности за LGD, въведени от тях в съответствие с първа алинея, а ЕБО публикува тези стойности за LGD.
6. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията, които компетентните органи вземат под внимание при определянето на по-високи минимални стойности за LGD.
ЕБО представя тези проекти на регулаторни технически стандарти на Комисията до 31 декември 2014 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
7. Институциите на една държава членка прилагат по-високите минимални стойности за LGD, определени от компетентните органи на друга държава членка, за експозиции, обезпечени с имоти, разположени в другата държава членка.
Член 165
Прилагане на метода PD/LGD по отношение на експозиции в капиталови инструменти
1. PD се определя съгласно методите за експозиции към предприятия.
Прилагат се следните минимални стойности на параметъра PD:
а) |
0,09 % за експозиции в търгувани на борсов пазар капиталови инструменти, при които инвестицията е част от дългосрочно взаимоотношение с клиент; |
б) |
0,09 % за експозиции в извънборсово търгувани капиталови инструменти, където доходността на инвестициите се базира на редовни и периодични парични потоци, които не представляват капиталови печалби; |
в) |
0,40 % за експозиции в търгувани на борсов пазар капиталови инструменти, включително други къси позиции, както е посочено в член 155, параграф 2; |
г) |
1,25 % за всички други експозиции в капиталови инструменти, включително други къси позиции, както е посочено в член 155, параграф 2. |
2. За експозиции в непублични капиталови инструменти, включени в достатъчно добре диверсифицирани портфейли, може да се определи стойност на параметъра LGD от 65 %. За всички останали експозиции стойността на параметъра LGD се определя на 90 %.
3. Стойността на M за всички експозиции е пет години.
Член 166
Експозиции към предприятия, институции, централни правителства и централни банки и експозиции на дребно
1. Освен ако не е указано друго, стойността на балансовите експозиции е счетоводната стойност, определена без да се отчитат извършените корекции за кредитен риск.
Това правило важи и за активите, закупени на цена, различна от дължимата сума.
За закупените активи разликата между дължимата сума и счетоводната стойност, отчетена в баланса на институциите при закупуването на актива след прилагането на съответните корекции за специфичен кредитен риск, е показана като отбив, ако дължимата сума е по-голяма, и премия, ако тя е по-малка.
2. Когато институциите използват рамкови споразумения за нетиране за репо сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, стойността на експозицията се изчислява в съответствие с глава 4 или 6.
3. За изчисляването на стойността на експозицията в случай на балансово нетиране между отпуснати заеми и приети влогове институциите прилагат методите, определени в глава 4.
4. Стойността на експозицията при лизинг e равна на сконтираните минимални лизингови вноски. Минималните лизингови вноски обхващат плащанията през периода на лизинга, които лизингополучателят е длъжен или може да бъде задължен да прави, и всяка изгодна опция за покупка (т.е. опция, чието упражняване е достатъчно сигурно). Ако от страна, различна от лизингополучателя, може да се изисква да извърши плащане, свързано с остатъчната стойност на отдадения на лизинг актив, и това задължение за плащане отговаря на съвкупността от условията по член 201 относно признаването на доставчици на защита, както и на изискванията за признаване на други видове гаранции, предвидени в член 213, задължението за плащане може да бъде признато за кредитна защита с гаранции в съответствие с глава 4.
5. По отношение на договорите, изброени в приложение II, стойността на експозицията се определя съгласно методите, изложени в глава 6, като направените корекции за кредитен риск не биват отчитани.
6. При изчисляването на размерите на рисково претеглените експозиции на закупени вземания стойността на експозицията е стойността, определена в съответствие с параграф 1, намалена с капиталовите изисквания за риск от разсейване преди редуцирането на кредитния риск.
7. Когато дадена експозиция е под формата на ценни книжа или стоки, продадени, заложени или предоставени в заем по репо сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, транзакции с удължен сетълмент или маржин заемни сделки, стойността на експозицията е равна на стойността на ценните книжа или стоките, определени в съответствие с член 24. Когато се използва разширеният метод за финансово обезпечение, изложен в член 223, стойността на експозицията се увеличава с размера на корекцията за променливост, приложима за тези ценни книжа или стоки, според посоченото в същия член. Стойността на експозицията за репо сделките, сделките за предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, транзакциите с удължен сетълмент и маржин заемните сделки може да бъде определена в съответствие с глава 6 или член 220, параграф 2.
8. Стойността на посочените по-долу експозиции се изчислява като размерът на неусвоената част от поетия от институцията ангажимент се умножава по конверсионен коефициент. Институциите използват следните конверсионни коефициенти в съответствие с член 151, параграф 8 за експозиции към предприятия, институции, централни правителства и централни банки:
а) |
конверсионен коефициент от 0 % се прилага по отношение на кредитни линии, които са безусловно отменяеми по всяко време от институцията без предизвестие или които ефективно позволяват автоматично прекратяване на ангажимента при влошаване на кредитоспособността на кредитополучателя. За да приложат конверсионен коефициент от 0 %, институциите активно следят финансовото състояние на длъжника, като системата им за вътрешен контрол им позволява незабавно да забележат всяко влошаване на кредитното качество на длъжника. Неусвоените кредитни линии могат да се считат за безусловно отменяеми, когато условията по договора позволяват на институцията да се откаже от ангажимента си до максималния размер, допустим съгласно законодателството за защита на потребителите и друго приложимо законодателство; |
б) |
по отношение на краткосрочни акредитиви, породени в резултат от движението на стоки, институцията емитент и потвърждаващата институция прилагат конверсионен коефициент от 20 %; |
в) |
конверсионен коефициент от 0 % се прилага по отношение на неусвоени ангажименти по закупени револвиращи вземания, при условие че тези ангажименти подлежат на безусловно прекратяване или дават възможност на институцията да ги прекрати автоматично по всяко време и без предизвестие. За да приложат конверсионен коефициент от 0 %, институциите активно следят финансовото състояние на длъжника, като системата им за вътрешен контрол им дава възможност незабавно да забележат всяко влошаване на кредитното качество на длъжника; |
г) |
конверсионен коефициент от 75 % се прилага по отношение на други кредитни линии, улеснения за емитиране на ценни книжа (NIF) и револвиращи улеснения за поемане на емисии от ценни книжа (RUF); |
д) |
институциите, които отговарят на изискванията за използването на собствени оценки за конверсионни коефициенти, както е посочено в раздел 6, могат да използват свои собствени оценки за конверсионни коефициенти за различните видове продукти, посочени в букви а)—г), след получаването на разрешение от компетентните органи. |
9. Когато даден ангажимент се отнася до продължаването на друг ангажимент, се използва по-ниският от двата конверсионни коефициента, приложими за съответните индивидуални ангажименти.
10. За всички задбалансови позиции, които не са посочени в параграфи 1—8, стойността на експозицията представлява следния дял от нейната стойност:
а) |
100 %, ако позицията е високорискова; |
б) |
50 %, ако позицията е среднорискова; |
в) |
20 %, ако позицията е среднорискова/нискорискова; |
г) |
0 %, ако позицията е нискорискова. |
За целите на настоящия параграф задбалансовите позиции се отнасят към рисковите категории, посочени в приложение I.
Член 167
Експозиции в капиталови инструменти
1. Стойността на експозициите в капиталови инструменти представлява счетоводната стойност, която остава след прилагането на съответните корекции за специфичен кредитен риск.
2. Стойността на задбалансовите експозиции в капиталови инструменти представлява тяхната номинална стойност, намалена със съответните корекции за специфичен кредитен риск за въпросната експозиция.
Член 168
Други активи, които нямат характер на кредитни задължения
Стойността на експозициите по други активи, които нямат характер на кредитни задължения, представлява счетоводната стойност, която остава след прилагането съответните корекции за специфичен кредитен риск.
Член 169
Общи принципи
1. Ако дадена институция използва повече от една рейтингова система, основанието за отнасянето на даден длъжник или сделка към дадена рейтингова система се документира и прилага по начин, който отразява по подходящ начин нивото на риска.
2. Критериите и процедурите за отнасянето към определена рейтингова система се преглеждат периодично, за да се определи дали са все още подходящи за текущия портфейл и външните условия.
3. Когато дадена институция използва директни оценки на рисковите параметри за отделните длъжници или експозиции, те могат да се разглеждат като оценки, представляващи степени от непрекъсната рейтингова скала.
Член 170
Структура на рейтинговите системи
1. Структурата на рейтинговите системи за експозиции към предприятия, институции, централни правителства и централни банки трябва да отговаря на следните изисквания:
а) |
рейтинговата система е съобразена с рисковите характеристики на длъжника и сделката; |
б) |
рейтинговата система съдържа рейтингова скала на длъжника, която дава изключително количествена оценка на риска от неизпълнение на длъжника. Рейтинговата скала на длъжника има най-малко 7 категории за редовни длъжници и една категория за длъжници в неизпълнение; |
в) |
институцията документира връзката между категориите, разделящи длъжниците според съответното ниво на риска от неизпълнение, и използваните критерии за разграничаване на отделните нива на риска от неизпълнение; |
г) |
институциите с портфейли, съсредоточени в определен пазарен сегмент и диапазон на риск от неизпълнение, обособяват достатъчно категории длъжници в рамките на този диапазон с цел избягване на неоснователна концентрация на длъжници в рамките на определена рискова категория. Значителна концентрация на длъжници в рамките на определена рискова категория е подкрепена с убедителни емпирични данни, удостоверяващи, че категорията на длъжниците обхваща сравнително тесен интервал на параметъра PD и че нивото на риска от неизпълнение при всички длъжници в категорията попада в този интервал; |
д) |
за да разрешат компетентните органи използването на собствени оценки на параметъра LGD при изчисляването на капиталовите изисквания, рейтинговата система съдържа отделна рейтингова скала, която отразява изключително характеристиките на сделките по отношение на параметъра LGD. Определението за рискова категория включва описание на начина, по който експозициите се отнасят към категорията и критериите, използвани за разграничаване на отделните нива на риск по категории; |
е) |
значителни концентрации на сделки в рамките на определена рискова категория са подкрепени с убедителни емпирични данни, удостоверяващи, че рисковата категория обхваща допустимо тесен интервал на параметъра LGD и че съответно нивото на риска по всички експозиции в рисковата категория попада в този интервал. |
2. Институциите, използващи посочените в член 153, параграф 5 методи за определяне на рисковите тегла за експозиции по специализирано кредитиране, се освобождават от изискването да имат рейтингова скала за длъжника, която дава изключително количествена оценка на риска в случай на неизпълнение от страна на длъжника по тези експозиции. По отношение на тези експозиции въпросните институции предвиждат най-малко четири категории за редовни длъжници и поне една категория за длъжници в неизпълнение.
3. Структурата на рейтинговите системи за експозициите на дребно отговаря на следните изисквания:
а) |
рейтинговите системи вземат предвид както риска на длъжника, така и на сделката, и отразяват всичките им съществени характеристики; |
б) |
степента на разграничаване на риска осигурява достатъчен брой експозиции в определена категория или група, за да позволи целесъобразно количествено измерване и потвърждаване на характеристиките за загуба по категории или групи. При разпределението на експозициите и длъжниците в категории или групи се избягват прекомерните концентрации; |
в) |
процесът на отнасяне на експозициите по рискови категории или групи гарантира целесъобразно разграничаване на риска, предвижда групиране на достатъчно еднородни експозиции и позволява точно и последователно измерване на характеристиките на загубата по рискови категории или рейтингови групи. За закупени вземания групирането отразява практиките на кредитиране на продавача и разнородността на клиентите му. |
4. Когато отнасят експозициите по категории или групи, институциите вземат предвид следните рискови фактори:
а) |
рискови характеристики на длъжника; |
б) |
рискови характеристики на сделката, включително видове продукти или обезпечения, или и двете. Институциите обръщат специално внимание на случаите, при които няколко експозиции имат едно и също обезпечение; |
в) |
наличие на просрочие, освен ако институцията не удостовери пред компетентните органи, че просрочието не е съществен рисков фактор за експозицията. |
Член 171
Отнасяне към категории или групи
1. Институцията разполага със специални определения, процедури и критерии за отнасяне на експозициите по рискови категории или групи в рейтинговата система, които отговарят на следните изисквания:
а) |
определенията за категория или група и критериите са достатъчно подробни, за да позволят на лицата, отговорни за присъждане на рейтинг, последователно да отнасят длъжниците или сделките със сходни рискови характеристики към една и съща категория или група. Това се прилага последователно за всички видове дейности, структурни звена и географски райони; |
б) |
документирането на рейтинговия процес позволява на трети лица да разберат и възпроизведат отнасянето на експозициите към категории или групи и да оценят дали това отнасяне към категории или групи е уместно; |
в) |
критериите също са в съответствие с вътрешните стандарти за кредитиране на институцията, както и с нейната политика за третиране на проблемни длъжници или сделки. |
2. При отнасяне на длъжниците и сделките по категории или групи институцията взема предвид цялата приложима информация. Информацията е актуална и позволява на институцията да прогнозира бъдещото състояние на експозицията. Ако институцията разполага с ограничена информация, тя прилага по-консервативен подход при отнасяне на експозициите към длъжника или на сделките по рисковите категории или групи. Ако при присъждането на вътрешния рейтинг институцията използва като основен фактор външен рейтинг, тя се уверява, че е взето предвид и наличието на друга приложима информация.
Член 172
Отнасяне на експозиции
1. За експозициите към предприятия, институции, централни правителства и централни банки и за експозициите в капиталови инструменти, когато институцията използва подхода PD/LGD, посочен в член 155, параграф 3, отнасянето на експозициите се извършва в съответствие със следните принципи:
а) |
в процеса подобряване на кредита всеки длъжник бива отнесен към съответна категория длъжници; |
б) |
за експозициите, за които институциите са получили разрешение от компетентния орган да използват собствени оценки за LGD и конверсионни коефициенти съгласно член 43, в процеса по одобряване на кредита всяка експозиция бива отнесена към определена рискова категория; |
в) |
институциите, използващи предвидените в член 153, параграф 5 методи за определяне на рисковите тегла на експозиции по специализирано кредитиране, отнасят всяка от тези експозиции към определена категория в съответствие с член 170, параграф 2; |
г) |
за всяко отделно юридическо лице, към което институцията има експозиция, се присъжда отделен рейтинг. Институцията разполага с подходящи политики във връзка с третирането на индивидуалните клиенти длъжници и групи от свързани клиенти; |
д) |
отделни експозиции към един и същ длъжник се отнасят в една и съща рискова категория длъжници независимо от различията в естеството на всяка отделна сделка. По изключение обаче отделните експозиции към един и същ длъжник могат да се отнесат към няколко категории, когато:
|
2. При експозициите на дребно в рамките на процеса по одобряване на кредити всяка експозиция бива отнесена към определена категория или група.
3. При отнасяне на експозициите към категория или група институциите документират ситуациите, при които въз основа на експертно мнение могат да не се съобразяват с входящи или изходящи данни от процеса по отнасяне, и с отговорните служители, одобрили тези изключения. Институциите документират тези изключения и отбелязват отговорните служители. Институциите анализират последващото състояние на експозициите, чиито отнасяния са били обект на изключение. Този анализ обхваща оценка на последващото състояние на експозициите, чийто рейтинг е бил обект на изключение от страна на конкретно лице, като се вземат под внимание всичките отговорни служители.
Член 173
Надеждност на процеса на отнасянето по категории и групи
1. За експозициите към предприятия, институции, централни правителства и централни банки и за експозициите в капиталови инструменти, когато институцията използва подхода PD/LGD, посочен в член 155, параграф 3, при процеса на отнасянето на експозициите се спазват следните изисквания за надеждност:
а) |
процесът на отнасяне на експозициите и неговата периодична проверка биват извършвани и одобрявани от независимо лице, което няма пряка изгода от решенията за отпускане на кредити; |
б) |
институциите правят преглед на резултатите от процеса на отнасяне най-малко един път годишно и внасят корекции, когато резултатът от прегледа не дава основания за запазване на извършеното отнасяне по категории и групи. Високорисковите длъжници и проблемните експозиции подлежат на по-чест преглед. Институциите започват нов процес по отнасяне, ако е налице нова съществена информация за длъжника или експозицията; |
в) |
институцията изгражда ефективен процес за получаване и актуализиране на съответната информация относно характеристиките на длъжника, които влияят върху параметъра PD, и относно характеристиките на сделката, които влияят върху параметъра LGD или върху конверсионните коефициенти. |
2. По отношение на експозициите на дребно институцията прави преглед най-малко веднъж годишно на отнасянето на длъжниците и сделките по категории и групи и внася корекции, когато резултатът от прегледа не дава основания за запазване на извършеното отнасяне по категории и групи, или преразглежда характеристиките на загубите и състоянието на неизпълнение за всяка набелязана рискова група, което е приложимо. Също най-малко веднъж годишно институцията извършва преглед чрез представителна извадка на състоянието на индивидуалните експозиции в рамките на всяка група, за да се увери дали тези експозиции продължават да са отнесени към правилната група, и внася корекции, когато резултатът от прегледа не дава основания за запазване на извършеното отнасяне по категории и групи.
3. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за методологиите, които компетентните органи да използват при оценката на надеждността на процеса на отнасянето и периодичната и независима оценка на рисковете.
До 31 декември 2014 г. ЕБО предоставя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 174
Използване на модели
Ако институцията използва статистически модели и други автоматизирани методи за отнасяне на експозиции към длъжници или сделки към категория или група, се спазват следните изисквания:
а) |
моделът трябва да има добра прогностична способност и да не води до изкривяване при изчисляване на капиталовите изисквания. Входящите променливи формират надеждна и ефективна база за прогнозните резултати. Моделът не трябва да показва съществени отклонения; |
б) |
институцията трябва да поддържа процес за проверка на входящите данни в модела, който обхваща оценка на тяхната точност, пълнота и адекватност; |
в) |
използваните при изграждането на модела данни трябва да са представителни за съвкупността от действителните длъжници или експозиции на институцията; |
г) |
институцията трябва да разполага с редовен периодичен процес на утвърждаване на модела, който включва наблюдение на резултатите и стабилността на модела; преглед на спецификациите на модела; и сравняване на резултатите от модела с настъпилите събития; |
д) |
в допълнение към статистическия модел институцията трябва да използва експертно мнение и проверка на отнасянето по категории и групи въз основа на модела и се уверява, че моделите биват използвани целесъобразно. Процедурата по проверка има за цел откриване и ограничаване на грешки, свързани със слабостите на модела. В експертното мнение се взема под внимание цялата приложима информация, която не е обхваната от модела. Институцията трябва да документира съчетаното използване на експертното мнение и резултатите от модела. |
Член 175
Документиране на рейтинговите системи
1. Институциите документират структурата и функционалните характеристики на своите рейтингови системи. Документацията удостоверява спазването на изискванията в настоящия раздел и обхваща теми, които включват разграничаване на портфейлите, критерии за присъждане на рейтинги, отговорности на лицата, които определят рейтинга на длъжници и експозиции, честота на прегледа на присъдените рейтинги и контрол на процеса по присъждане на рейтинга от страна на ръководството.
2. Институцията документира обосновката и анализите, подкрепящи избора ѝ на критерии за присъждане на рейтинг. Институцията документира всички значими промени в процеса по присъждане на рейтинг, като документацията позволява да бъдат установени промените, направени в процеса по присъждане на рейтинг след последния преглед от компетентните органи. Документират се и организацията и процесът по присъждане на рейтинги и структурата на вътрешния контрол.
3. Институциите документират използваните от тях специални определения за неизпълнение и загуба и осигуряват съответствието им с определенията, изложени в настоящия регламент.
4. Когато институцията използва статистически модели в процеса по присъждане на рейтинг, тя документира методологията си. Документираният материал:
а) |
дава подробно описание на теоретичните принципи, допусканията и математическите и емпиричните основи на отнасянето на оценките към категории, отделни длъжници, експозиции или групи, както и източниците на данни, използвани за оценка на модела; |
б) |
установява изчерпателен статистически процес, включително тестове с използване на данни извън обхванатия времеви период и извън извадката, за утвърждаване на модела; |
в) |
посочва обстоятелствата, при които моделът не работи ефективно. |
5. Институцията удостоверява пред компетентния орган, че изискванията на настоящия член са спазени, когато институцията е получила дадена рейтингова система или модел, използван в рамките на системата, от трето лице продавач и продавачът отказва или ограничава достъпа на институцията до информацията, свързана с методологията на рейтинговата система или модел, или до базисните данни, използвани за разработването на методологията или модела, под претекст, че тази информация е защитена от право на собственост.
Член 176
Поддържане на база данни
1. Институциите събират и съхраняват данни относно елементите на вътрешните им рейтинги съгласно изискванията на част 8.
2. За експозициите към предприятия, институции, централни правителства и централни банки и за експозиции в капиталови инструменти, когато институцията използва подхода PD/LGD, посочен в член 155, параграф 3, институциите събират и съхраняват:
а) |
изчерпателни исторически данни за рейтингите на длъжниците и признатите гаранти; |
б) |
датите, на които са присъдени рейтингите; |
в) |
основните данни и методологията, използвани за присъждане на рейтинг; |
г) |
лицето, отговорно за присъдените рейтинги; |
д) |
идентификация на длъжниците и експозициите, които са били в неизпълнение; |
е) |
датата на възникване и обстоятелствата, обусловили неизпълнението; |
ж) |
данни за параметъра PD и действителните нива на неизпълнение за рейтинговите категории и миграцията между тях. |
3. Институциите, които не използват собствени оценки за параметъра LGD и конверсионни коефициенти, събират и съхраняват данни, позволяващи съпоставяне между действителните нива на LGD и стойностите, посочени в член 161, параграф 1, както и между постигнатите конверсионни коефициенти и стойностите, посочени в член 166, параграф 8.
4. Институциите, използващи собствени оценки за параметъра LGD и конверсионни коефициенти, събират и съхраняват:
а) |
изчерпателни исторически данни за рейтингите на сделките, оценките за параметъра LGD и конверсионните коефициенти, свързани с всяка рейтингова скала; |
б) |
датите, на които са присъдени рейтингите и са изготвени оценките; |
в) |
основните данни и методологията, използвана за определяне на рейтинга на сделките, оценките за параметъра LGD и конверсионните коефициенти; |
г) |
данни за лицето, което е присъдило рейтинга на сделката, и за лицето, което е изготвило оценка на параметъра LGD и конверсионен коефициент; |
д) |
данни за прогнозните и реализиралите се стойности за параметъра LGD, както и за конверсионните коефициенти, отнасящи се за всяка експозиция в неизпълнение; |
е) |
за институциите, които отчитат чрез параметъра LGD ефектите от гаранции и кредитни деривати при редуциране на кредитния риск — данни за параметъра LGD на експозицията преди и след оценката на ефектите на дадена гаранция или кредитен дериват; |
ж) |
данни за компонентите на загубата за всяка експозиция в неизпълнение. |
5. За експозициите на дребно институциите събират и съхраняват:
а) |
данни, използвани в процеса на отнасяне на експозициите по рискови категории или групи; |
б) |
данни за оценките на параметрите PD, LGD и конверсионните коефициенти, отнасящи се до категориите или групите експозиции; |
в) |
идентификация на длъжниците и експозициите, които са били в неизпълнение; |
г) |
за експозиции в неизпълнение — данни за категориите или групите, в които са били отнесени експозициите в годината, предшестваща неизпълнението, както и данни за реализиралите се стойности на параметъра LGD и конверсионните коефициенти; |
д) |
данни за нивата на загуба при квалифицираните револвиращи експозиции на дребно. |
Член 177
Използване на стрес тестове за оценка на капиталовата адекватност
1. Институцията трябва да разполага с надеждни процедури за провеждане на стрес тестове, използвани при оценка на капиталовата ѝ адекватност. Стрес тестовете включват набелязване на възможни събития или бъдещи промени в икономическите условия, които биха оказали неблагоприятен ефект върху кредитните експозиции на институцията, и оценка на способността на институцията да устои на такива промени.
2. Институцията редовно провежда стрес тест по отношение на кредитния риск, за да оцени ефекта от определени конкретни условия върху общите капиталови изисквания за кредитен риск. Тестът се подбира от институцията и подлежи на надзорен преглед. Тестът е обоснован и оценява ефекта при сценарии, предвиждащи значителна, но реалистична рецесия. Институцията оценява потенциалната миграция на експозициите между рейтингови класове при прилагането на сценарии за стрес тестове. Портфейлите, подложени на стрес, обхващат възможно най-голяма част от общата експозиция на институцията.
3. Като част от метода за прилагане на стрес тестове институциите, които използват третирането, посочено в член 153, параграф 3, отчитат и ефекта от влошаване на кредитното качество на доставчиците на защита и особено последствията, когато предоставящата защита страна престане да отговаря на критериите за признаване.
Член 178
Неизпълнение на длъжник
1. Счита се, че е настъпило неизпълнение по отношение на определен длъжник, когато са изпълнени следните две условия или поне едно от тях:
а) |
институцията счита, че е малко вероятно длъжникът да изплати изцяло своите кредитни задължения към нея, към нейното предприятие майка или към някое от дъщерните ѝ предприятия, без да се предприемат действия от страна на институцията, като например по реализиране на обезпечение; |
б) |
длъжникът е в просрочие от повече от 90 дни по съществена част от кредитното си задължение към институцията, нейното предприятие майка или някое от дъщерните ѝ предприятия. В класа експозиции на дребно, както и експозиции към субекти от публичния сектор, компетентните органи могат да заменят срока от 90 дни със срок от 180 дни за експозиции, обезпечени с жилищен имот или търговски недвижим имот на МСП. Срокът от 180 дни не се прилага за целите на член 127. |
За експозиции на дребно институциите могат да прилагат определението за неизпълнение в първа алинея, букви а) и б) на равнището на отделно кредитно улеснение, но не и по отношение на общите задължения на кредитополучателя.
2. За целите на параграф 1, буква б) се прилага следното:
а) |
за овърдрафти дните на просрочие започват да текат, когато длъжникът е нарушил договорения лимит, банката е намалила договорения лимит до размер, по-малък от усвоените от длъжника суми, или длъжникът е изтеглил значителна сума без одобряване от банката; |
б) |
за целите на буква а) „договорен лимит“ представлява всеки определен от институцията кредитен лимит, за който длъжникът е бил информиран от институцията; |
в) |
за кредитни карти дните за просрочие започват да текат от датата за плащане на минимално изискуемата вноска; |
г) |
значимостта на просрочено кредитно задължение се оценява спрямо установен от компетентните органи праг. Този праг съответства на равнището на риск, считано за разумно от компетентния орган; |
д) |
институциите трябва да разполагат с документирани политики по отношение на преброяването на дните на просрочие, по-специално по отношение на продължаването и удължаването на срока на улесненията, изменения или разсрочване, подновяване и нетиране на съществуващите сметки. Тези политики се прилагат последователно във времето и са в съответствие с вътрешното управление на риска и процедурите за вземане на решения на институцията. |
3. За целите на параграф 1, буква а) елементите, които се приемат като признаци за настъпване на неизпълнение, включват следните събития:
а) |
институцията е спряла текущото начисляване на лихви; |
б) |
институцията извършва специфична кредитна корекция вследствие на констатирано съществено влошаване на кредитното качество, настъпило след като институцията е поела експозицията; |
в) |
институцията продава кредитното задължение със съществена икономическа загуба във връзка с кредита; |
г) |
институцията е съгласна да приеме принудително преструктуриране на кредитното задължение, което е вероятно да доведе до намаление на размера на финансовото задължение посредством съществено опрощаване или отлагане на плащането на главница, лихви или, където е приложимо, на такси. При експозициите в капиталови инструменти, оценени чрез подхода PD/LGD, това включва и принудителното преструктуриране на самия капиталов инструмент; |
д) |
институцията е поискала откриване на процедура за обявяване на длъжника в несъстоятелност или на подобна процедура във връзка с кредитно задължение на длъжника към нея, предприятието майка или някое от нейните дъщерни предприятия; |
е) |
длъжникът е поискал или е обявен в несъстоятелност или е потърсил друга подобна защита и това би довело до забавяне на погасяването или до неизпълнение на кредитното задължение към институцията, предприятието майка или някое от нейните дъщерни предприятия. |
4. Институциите, използващи външни данни, които сами по себе си не са съвместими с установеното в параграф 1 определение за неизпълнение, правят подходящи корекции с оглед постигане на общо съответствие с определението за неизпълнение.
5. Ако институцията прецени, че по отношение на експозиция в неизпълнение вече не съществуват предпоставки за продължаването на неизпълнението, институцията може да присъди рейтинг на длъжника или сделката, съответстващ на редовна експозиция. Ако впоследствие се установи, че е налице обстоятелство за прилагане на определението за неизпълнение, се счита, че е настъпило ново неизпълнение.
6. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията, при които компетентните органи определят прага по параграф 2, буква г).
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2014 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
7. ЕБО издава насоки за прилагането на настоящия член. Тези насоки се приемат съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 179
Общи изисквания за оценяване на параметрите
1. При количествено изразяване на рисковите параметри, свързани с рейтинговите категории или групи, институциите прилагат следните изисквания:
а) |
собствените оценки на институцията за рисковите параметри PD, LGD, EL и конверсионните коефициенти обхващат всички съществени данни, информация и методи. Оценките се извеждат от историческия опит и емпиричните факти и не се базират единствено на експертно мнение. Оценките са достоверни, интуитивни и се базират на съществените фактори, определящи рисковите параметри. При ограничена информация институцията прилага по-консервативен подход; |
б) |
институцията е в състояние да предостави разбивка на реализираните си загуби по отношение на честотата на неизпълнение, LGD, конверсионния коефициент или загубата, когато се използват оценки на параметъра EL, разграничавайки факторите, които тя е счела за определящи стойността на съответните рискови параметри. Оценките на институцията са представителни за дългосрочен период; |
в) |
вземат се предвид всички промени в практиката по кредитиране или процеса на възстановяване на дължимите суми през периодите на наблюдение, посочени в член 180, параграф 1, буква з) и параграф 2, буква д), член 181, параграф 1, буква й) и параграф 2 и член 182, параграфи 2 и 3. Оценките на институцията отразяват последиците от техническия напредък и новите данни и друга налична информация. Институциите преразглеждат оценките си при появата на нова информация, но не по-рядко от веднъж годишно; |
г) |
извадката от експозиции, представени в използваните за оценяването данни, стандартите за кредитиране, използвани при изготвянето на данните, и другите имащи отношение характеристики са сравними с тези на експозициите и стандартите на институцията. Икономическите или пазарните условия, които обуславят данните, отразяват текущата и очаквана пазарна среда. Броят на експозициите в извадката и периодът на данните, използван за количественото измерване, са достатъчни, за да гарантират на институцията точност и устойчивост на нейните оценки; |
д) |
за закупените вземания оценките отразяват цялата относима информация, която е на разположение на институцията купувач, във връзка с качеството на базисните вземания, включително данни за подобни групи, предоставени от продавача, от институцията купувач или от външни източници. Институцията купувач оценява достоверността на информацията, получена от продавача; |
е) |
институцията коригира оценките с определена степен на консервативност по отношение на очаквания диапазон от грешки при изчисленията. Когато методите и използваната информация не бъдат счетени за достатъчно удовлетворителни и очакваният диапазон от грешки е по-голям,степента консерватизъм е по-голяма. |
Когато институциите използват различни оценки за изчисляване на рисковите тегла и за вътрешни цели, те са документирани и обосновани. Ако институциите могат да удостоверят пред компетентните органи, че за данните, събрани преди 1 януари 2007 г., са извършени необходимите корекции за постигане на общо съответствие с посоченото в член 178 определение за неизпълнение или с характеристиките на загуба, компетентните органи могат да позволят на институциите известна гъвкавост при прилагането на изискваните стандарти за данните.
2. Ако институцията използва групирани данни, отнасящи се до други институции, се спазват следните изисквания:
а) |
рейтинговите системи и критериите на другите институции в групата са подобни на нейните системи и критерии; |
б) |
групата е представителна за портфейла, за който са използвани групираните данни; |
в) |
при своите оценки институцията използва групираните данни последователно във времето; |
г) |
институцията остава отговорна за надеждността на рейтинговите си системи; |
д) |
институцията поддържа достатъчно добро разбиране за рейтинговите си системи, включително способността да осъществява ефективно наблюдение и одитиране на рейтинговия процес. |
Член 180
Специални изисквания за оценката на параметъра PD
1. При количествено изразяване на рисковите параметри, свързани с рейтинговите категории или групи, институциите прилагат следните специални изисквания за оценката на параметъра PD при експозиции към предприятия, институции, централни правителства и централни банки и за експозициите в капиталови инструменти, когато институцията използва подхода PD/LGD, посочен в член 155, параграф 3:
а) |
институциите изчисляват оценката на параметъра PD за всяка категория длъжници въз основа на дългосрочните усреднени стойности на годишния процент на неизпълнение. При оценките на параметъра PD по отношение на длъжници с висока степен на задлъжнялост или на длъжници, чиито активи са основно обект на търговия, се отчита състоянието на базисните активи в периоди на висока променливост; |
б) |
за закупени вземания към предприятия институциите могат да оценяват параметъра EL по категории длъжници въз основа на дългосрочни усреднени стойности на годишния процент на неизпълнение; |
в) |
ако институцията определя дългосрочните усреднени стойности на оценките на параметрите PD и LGD за закупени вземания към предприятия въз основа на оценката за EL, както и очаквани стойности за PD или LGD, процесът на оценка на общите загуби съответства на общите стандарти за оценяване на параметрите PD и LGD, изложени в настоящата част, и полученият резултат е в съответствие с концепцията за LGD, изложена в член 181, параграф 1, буква а); |
г) |
институциите използват техниките за оценка на параметъра PD само в комбинация с допълващ анализ. При комбиниране на резултатите от отделните подходи и при извършването на корекции, продиктувани от технически и информационни ограничения, институциите отчитат важността на съображенията от експертните оценки; |
д) |
когато за оценката на PD институцията използва вътрешни данни за неизпълнение, оценките отразяват правилата за кредитиране и различията в рейтинговата система, обуславяща данните и текущата рейтингова система. Когато правилата за кредитиране или рейтинговите системи са се променили, институцията прилага по-голяма степен на консервативност в своята оценка на PD; |
е) |
когато институцията отнася или разпределя вътрешните си рискови категории по скалата, използвана от АВКО или от подобни организации, и след това съотнася установените за категориите на външната организация нива на неизпълнение към категориите на институцията, съотнасянето по категории се основава на съпоставяне на вътрешните рейтингови критерии с критериите, използвани от външната организация, както и на сравняване на вътрешните и външните рейтинги за едни и същи длъжници. При подхода за съотнасянето на рейтингите или в изходните данни трябва се избягват субективност и непоследователност. Критериите на външната организация, използвани при количествената оценка, засягат само риска от неизпълнение, без да се вземат предвид характеристиките на сделката. Извършеният от институцията анализ включва сравнение на използваните определения за неизпълнение според изискванията по член 178. Институцията документира основните принципи на съотнасянето; |
ж) |
когато институцията използва прогностични статистически модели за нивата на неизпълнение, е разрешено тя да оценява параметъра PD като непретеглена средна стойност на оценките за вероятността от неизпълнение за отделните длъжници в дадена рискова категория. Когато за тази цел институцията използва моделите за оценяване на вероятността от неизпълнение, се прилагат посочените в член 174 стандарти; |
з) |
независимо от това дали за своите оценки на PD институцията използва външни, вътрешни или групирани източници на данни, или комбинация измежду тези три вида, продължителността на използвания исторически период на наблюдение е най-малко пет години за поне един източник. Ако наличният период на наблюдение за някой източник на данни е по-дълъг и тези данни са подходящи, се използва този по-дълъг период. Изискването по настоящата буква се прилага също и към подхода PD/LGD за капиталови инструменти. След получаване на разрешение от компетентните органи институциите, които не са получили разрешение от компетентните органи съгласно член 143 да използват собствени оценки на LGD или конверсионни коефициенти, могат при прилагането на вътрешнорейтингов подход да използват подходящи данни, обхващащи период от две години. Всяка година периодът, който трябва да бъде обхванат, се увеличава с по една година, докато подходящите данни обхванат период от пет години. |
2. За експозиции на дребно се прилагат следните изисквания:
а) |
институциите изчисляват оценката за PD за всяка категория или група от длъжници въз основа на дългосрочните усреднени стойности на годишния процент на неизпълнение; |
б) |
оценките за PD могат също да бъдат изведени от оценката на общите загуби и подходящите оценки на LGD; |
в) |
като първичен източник на информация за оценяването на признаците за загуба институциите използват вътрешните данни за отнасянето на експозициите към категории или групи. Институциите могат да използват външни данни (включително групирани данни) или статистически модели за количествени оценки, при наличие и на двете следни тесни връзки:
|
г) |
ако институцията установява дългосрочните усреднени стойности на оценките на параметрите PD и LGD за експозиции на дребно въз основа на оценката на общите загуби, както и на подходящата оценка на параметрите PD или LGD, процесът за оценяване на общите загуби трябва да отговаря на общите стандарти за оценяването на PD и LGD, изложени в настоящата част, и резултатът трябва да е в съответствие с концепцията за LGD, изложена в член 181, параграф 1, буква а). |
д) |
независимо от това дали за своите оценки на характеристиките за загуба институцията използва външни, вътрешни или групирани източници на данни, или комбинация измежду тези три вида, продължителността на използвания исторически период на наблюдение е най-малко пет години за поне един източник. Ако наличният период на наблюдение за някой източник на данни е по-дълъг и тези данни са подходящи, се използва този по-дълъг период. Не е необходимо институцията да придава еднаква важност на историческите данни, ако по-актуалните данни позволяват по-добро прогнозиране на процентите на загуба. След получаването на разрешение от компетентните органи институциите могат да използват, когато прилагат вътрешнорейтингов подход, подходящи данни, обхващащи период от две години. Периодът, който трябва да бъде обхванат, се увеличава всяка година с по една година, докато подходящите данни обхванат период от пет години. |
е) |
институциите набелязват и анализират очакваните промени на рисковите параметри по време на живота на кредитните експозиции (сезонни ефекти). |
За закупени вземания на дребно институциите могат да използват външни и вътрешни данни за сравнение. Институциите използват всички подходящи източници на данни като база за сравнение.
3. ЕБО разработва проекти за регулаторни технически стандарти за определяне на следното:
а) |
условията, съгласно които компетентните органи могат да предоставят разрешенията, посочени в параграф 1, буква з) и параграф 2, буква д); |
б) |
методологиите, съгласно които компетентните органи оценяват методологията на институцията за оценяване на PD съгласно член 143. |
До 31 декември 2014 г. ЕБО предоставя на Комисията тези проектите на регулаторни технически стандарти.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 181
Специални изисквания относно използването на собствени LGD оценки
1. При количествено изразяване на рисковите параметри, свързани с рейтинговите категории или групи, институциите прилагат следните специални изисквания относно използването на собствени оценки на LGD:
а) |
институции изчисляват параметъра LGD по категории или групи сделки въз основа на усреднените реализирани стойности на LGD по категории или групи сделки, ката използват всички наблюдавани неизпълнения в използваните данни (среднопретеглени неизпълнения); |
б) |
институциите използват оценки за LGD, характерни за период на икономически спад, ако те са по-консервативни от дългосрочните усреднени стойности. При условие че рейтинговата система се очаква да предоставя относително постоянни във времето реализирани стойности на параметъра LGD по категории или групи, институциите правят корекции на оценките си за параметрите на риска по категории или групи за ограничаване на влиянието на икономическия спад върху капитала; |
в) |
институцията взема предвид степента на зависимост между риска, свързан с длъжника, и този, свързан с обезпечението или предоставящото го лице. Случаите, при които е налице съществена степен на зависимост, се разглеждат по-консервативно; |
г) |
валутните несъответствия между базисното задължение и обезпечението се третират по-консервативно в оценката на институцията на параметъра LGD; |
д) |
когато оценките на LGD отчитат наличието на обезпечение, тези оценки не се основават единствено на очакваната пазарна стойност на обезпечението. В оценките на LGD се отчитат последиците от потенциалната невъзможност на институциите за бързо разпореждане с обезпечението и неговата реализация; |
е) |
когато оценките на LGD отчитат наличието на обезпечение, институциите установят вътрешни правила за управление на обезпеченията, правна сигурност и управление на риска съгласно изискванията, изложени в глава 4, раздел 3; |
ж) |
когато институцията отчита обезпечението при определяне на стойността на експозицията за кредитен риск към контрагента съгласно глава 6, раздел 5 или 6, сумата, която се очаква да бъде реализирана от обезпечението, не се взема предвид при оценката на параметъра LGD; |
з) |
в особения случай на експозиции, които вече са в неизпълнение, институцията използва сумата на своите най-достоверни оценки за очаквана загуба за всяка експозиция, вземайки предвид текущите икономически обстоятелства, състоянието на експозицията и оценката на институцията за ръста на загубите вследствие на възможни допълнителни неочаквани загуби през периода на изпълнение, т.е. между датата на неизпълнение и окончателното погасяване на експозицията; |
и) |
когато неплатените допълнителни начисления за забава биват включени в отчета за доходите на институцията, те се добавят към оценката на институцията за размера на експозицията и загубата; |
й) |
за експозициите към предприятия, институции, централни правителства и централни банки оценките на параметъра LGD се основават на данни за най-малко пет години, като след прилагането периодът всяка година се увеличава с по една година до достигането на най-малко седем години за поне един от източниците. Ако наличният период на наблюдение е по-дълъг за някой източник и данните са подходящи, се използва този по-дълъг период. |
2. По отношение на експозициите на дребно институциите могат:
а) |
да определят оценките за LGD въз основа на реализираните загуби и съответните оценки на параметъра PD; |
б) |
да отразят бъдещите усвоявания или в конверсионните си коефициенти, или в своите оценки за LGD; |
в) |
да използват външни и вътрешни референтни данни за оценяване на параметъра LGD за закупени вземания към непрофесионални клиенти. |
По отношение на експозициите на дребно оценките на LGD се основават на данни за най-малко пет години. Институцията не е необходимо да придава еднаква важност на исторически данни, ако по-актуалните данни позволяват по-добро прогнозиране на процентите на загуба. След получаването на разрешение от компетентните органи институциите могат да използват, когато прилагат вътрешнорейтингов подход, подходящи данни, обхващащи период от две години. Всяка година периодът, който трябва да бъде обхванат, се увеличава с по една година, докато подходящите данни обхванат период от пет години.
3. ЕБО разработва проекти за регулаторни технически стандарти за определяне на следното:
а) |
естеството, остротата и продължителността на посочения в параграф 1 икономически спад; |
б) |
условията, според които компетентният орган може да разреши на институция, използваща вътрешнорейтингов подход, да използва съгласно параграф 3 подходящи данни, обхващащи период от две години. |
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2014 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 182
Специални изисквания за собствени оценки на конверсионните коефициенти
1. При количествено изразяване на рисковите параметри, свързани с рейтинговите категории или групи, институциите прилагат следните специални изисквания за собствените оценки на конверсионните коефициенти:
а) |
институциите оценяват конверсионните коефициенти по категории или групи сделки на базата на усреднените реализирани стойности на конверсионните коефициенти по отделни категории или групи сделки, като използват среднопретеглените неизпълнения, произтичащи от наблюдаваните неизпълнения в използваните данни; |
б) |
институциите използват оценки на конверсионните коефициенти, подходящи за период на икономически спад, ако те са по-консервативни от дългосрочните усреднени стойности. Когато се очаква рейтинговата система да дава относително постоянни във времето стойности на конверсионните коефициенти по категории или групи, институциите правят корекции на оценките на рисковите параметри по категории или групи за ограничаване на влиянието на икономическия спад върху капитала; |
в) |
оценките на институциите на конверсионните коефициенти отразяват потенциалния размер на допълнително усвоените от длъжника суми до възникване на неизпълнението и след него. Оценката на конверсионните коефициенти съдържа по-висока степен на консервативност, когато може основателно да се очаква по-силна положителна корелация между честотата на неизпълненията и величината на конверсионния коефициент; |
г) |
при установяване на конверсионните коефициенти институциите отчитат конкретните си политики и стратегии, приети по отношение на наблюдението на клиентските сметки и обработката на плащанията. Институциите също вземат предвид способността и намерението си да предотвратяват бъдещи усвоявания на суми при обстоятелства, близки до тези при неизпълнение, като нарушение на договорни ограничения или други технически събития на неизпълнение; |
д) |
институциите разполагат с подходящи системи и процедури за наблюдение на сумите по сделките, относителния дял на усвоените суми по ангажименти и промените в усвоените суми по длъжници и категории. Институциите са в състояние ежедневно да следят неусвоените салда; |
е) |
ако институциите използват различни оценки на конверсионните коефициенти за изчисляването на размерите на рисково претеглените експозиции и за вътрешни цели, това се документира и обосновава. |
2. За експозициите към предприятия, институции, централни правителства и централни банки оценките на конверсионните коефициенти се основават на данни за най-малко пет години, като след прилагането периодът всяка година се увеличава с по една година до достигането на най-малко седем години за поне един от източниците. Ако наличният период на наблюдение е по-дълъг за някой източник и данните са подходящи, се използва този по-дълъг период.
3. За експозициите на дребно институциите могат да отразят бъдещите усвоявания или в конверсионните си коефициенти, или в своите оценки за LGD.
По отношение на експозициите на дребно оценките на конверсионните коефициенти се основават на данни за най-малко пет години. Чрез дерогация от параграф 1, буква а) институцията не е необходимо да придава еднаква важност на исторически данни, ако по-новите данни са по-подходящи за прогнозиране на усвояванията. След получаването на разрешение от компетентните органи институциите могат да използват, когато прилагат вътрешнорейтингов подход, подходящи данни, обхващащи период от две години. Всяка година периодът, който трябва да бъде обхванат, се увеличава с по една година, докато подходящите данни обхванат период от пет години.
4. ЕБО разработва проекти за регулаторни технически стандарти за определяне на следното:
а) |
естеството, остротата и продължителността на посочения в параграф 1 икономически спад; |
б) |
условията, според които компетентният орган може да разреши на институцията при първоначално прилагане на вътрешнорейтингов подход да използва подходящи данни, обхващащи период от две години. |
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2014 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 183
Изисквания за оценка на ефекта от използването на гаранции и кредитни деривати за експозиции към предприятия, институции, централни правителства и централни банки, когато се използват собствени оценки на LGD, и за експозиции на дребно
1. По отношение на признатите гаранти и гаранции се прилагат следните изисквания:
а) |
институциите имат ясно определени критерии за видовете гаранти, които те признават при изчисляването на размерите на рисково претеглените експозиции; |
б) |
за признатите гаранти се прилагат същите правила като тези за длъжниците по членове 171, 172 и 173; |
в) |
гаранцията се изготвя в писмена форма, тя е неотменяема от страна на гаранта, валидна до пълното изпълнение на задължението (в рамките на размера и срока на гаранцията) и правно допустима в юрисдикция, където са притежаваните от гаранта активи, предмет на гаранцията. Условни гаранции, предвиждащи условия, при които гарантът не може да бъде задължен да изпълни задължението си, могат да бъдат признати след получаване на разрешение от компетентните органи. Критериите за отнасяне отчитат по подходящ начин всяко потенциално намаляване на ефекта за редуциране на риска. |
2. Институцията разполага с ясно определени критерии за промяна на категории, групите, оценките на параметъра LGD и при вземания на дребно и приемливи закупени вземания с процедура за разпределяне на експозициите по категории или групи, за да бъде отразено влиянието на гаранциите върху изчисляването на размерите на рисково претеглените експозиции. Тези критерии отговарят на изискванията, изложени в членове 171, 172 и 173.
Критериите са правдоподобни и интуитивни. Те отразяват способността и намерението на гаранта да изпълни задължението си, вероятния момент на плащанията от страна на гаранта, степента на взаимозависимост между способността на гаранта за изпълнение на гаранцията и способността на длъжника да изплати задължението, както и размера на остатъчния риск от длъжника.
3. Изискванията за гаранциите по настоящия член се прилагат и за кредитните деривати с едно референтно лице. При несъответствие между базисното задължение и референтното задължение по кредитен дериват или между базисното задължение и задължението, използвано да се определи дали е настъпило кредитно събитие, се прилагат изискванията, предвидени в член 216, параграф 2. За експозициите на дребно и приемливите закупени вземания, настоящият параграф се прилага и за процеса на разпределяне на експозициите по категории или групи.
Критериите отчитат структурата на плащанията по кредитния дериват и оценяват консервативно тяхното влияние върху размера и моментите на възстановяване на суми. Институцията отчита до каква степен се запазват други форми на остатъчния риск.
4. Изискванията, посочени в параграфи 1—3, не се прилагат за гаранции, предоставени от институции, централни правителства и централни банки и предприятия, които отговарят на изискванията, предвидени в член 201, параграф 1, буква ж), ако институцията е получила разрешение за прилагане на стандартизиран подход за експозициите към такива субекти съгласно членове 148 и 150. В този случай се прилагат изискванията по глава 4.
5. За гаранциите, покриващи експозиции на дребно, изискванията, посочени в параграфи 1, 2 и 3, се прилагат както за отнасянето на експозициите към категории или групи, така и за оценяването на PD.
6. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията, съгласно които компетентните органи могат да разрешат признаването на условни гаранции.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2014 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 184
Изисквания относно закупените вземания
1. При количествено изразяване на рисковите параметри, свързани с рейтинговите категории или групи за закупени вземания, институциите гарантират, че посочените в параграфи 2—6 условия са изпълнени.
2. Структурата на сделката гарантира, че при всички предвидими обстоятелства институцията е действителен собственик и контролира всички парични постъпления по вземанията. Когато длъжникът извършва директни плащания към продавача или към обслужващото лице, институцията периодично проверява дали плащанията се прехвърлят изцяло и съгласно договорните условия. Институциите разполагат с процедури, осигуряващи защита на правото им на собственост по отношение на вземанията и паричните постъпления при несъстоятелност, както и защита срещу съдебно оспорване на правата им, което може съществено да възпрепятства събирането, погасяването или прехвърлянето на вземанията, или запазването на контрола върху паричните постъпления.
3. Институцията следи качеството на закупените вземания и финансовото състояние на продавача и обслужващото лице. Следното се прилага:
а) |
институцията оценява зависимостта на качеството на закупените вземания от финансовото състояние на продавача и обслужващото лице и разполага с вътрешни политики и процедури, осигуряващи подходяща защита срещу непредвидени обстоятелства, включително определяне на вътрешен рисков рейтинг за всеки продавач и обслужващо лице; |
б) |
институцията разполага с ясни и ефективни политики и процедури за избор на продавач и обслужващо лице. Институцията или нейният агент извършват периодичен преглед на отчетите, изготвени от продавачите и обслужващите лица, за проверка на точността на тези отчети, установяване на измами, оперативни слабости, както и качествена проверка на кредитната политика на продавача и правилата на обслужващото лице за събиране на вземания. Констатациите от тези прегледи се документират; |
в) |
институцията оценява характеристиките на пуловете от закупени вземания, включително свръхавансите, историята на просрочията към продавача, необслужваните задължения и провизиите за тях, условията на плащане и възможността за прихващания срещу насрещни вземания; |
г) |
институцията разполага с ефективни политики и процедури за наблюдение на концентрацията в общата експозиция към отделен длъжник в групата и между отделните групи закупени вземания; |
д) |
институцията прави необходимото да получи своевременно от обслужващото лице достатъчно подробни данни за падежната структура и разсейването на вземанията, за да осигури съответствие с критериите ѝ за изкупуване на вземания и отпускане на аванси, и разполага с ефективни способи за наблюдение и потвърждение на условията на продавача за продажба и ефекта от разсейване. |
4. Институцията разполага със системи и процедури за ранно разпознаване на влошаването на финансовото състояние на продавача и качеството на закупените вземания и за проактивно решаване на възникващите проблеми. По-специално, институцията разполага с ясни и ефективни политики, процедури и информационни системи за наблюдение на нарушенията на договорни клаузи и ясни и ефективни политики и процедури за предприемане на правни действия и уреждане на проблемни закупени вземания.
5. Институцията разполага с ясни и ефективни политики и процедури, уреждащи контрола върху закупените вземания, заемите и паричните наличности. По-специално, вътрешните политики в писмен вид определят всички съществени елементи на програмите за изкупуване на вземания, включително размера на авансовите плащания, приемливите обезпечения, изискуемата документация, лимитите за концентрация и управлението на паричните постъпления. Тези елементи отчитат надлежно всички присъщи и съществени фактори, включително финансовото състояние на продавача и обслужващото лице, концентрациите на риск и тенденциите в качеството на закупените вземания и клиентите на продавача; вътрешните системи позволяват авансово плащане единствено при представяне на определената документация и съответното обезпечение.
6. Институцията разполага с ефективен вътрешен процес за оценка на спазването на всички вътрешни политики и процедури. Процесът включва периодичен одит на всички критични фази в програмата на институцията за изкупуване на вземания, потвърждение за разграничението в задълженията, от една страна, за оценяване на продавача и на обслужващото лице и оценяване на длъжника, а от друга, за оценяване на продавача и обслужващото лице и задълженията за целеви одит, както и за оценка на операциите на бек офиса, като се обръща особено внимание на квалификацията и опита на персонала, както и на поддържащите автоматизирани системи.
Член 185
Утвърждаване на вътрешни оценки
Институциите утвърждават своите вътрешни оценки при спазване на следните изисквания:
а) |
институциите разполагат с надеждни системи за утвърждаване на точността и последователността на рейтинговите системи, процедурите и оценката на всички съответни рискови параметри. Вътрешният процес на утвърждаване позволява на институцията да изготви последователна и съдържателна оценка на резултатите от системите за присъждане на вътрешни рейтинги и оценяване на риска; |
б) |
институциите периодично сравняват реализираните нива на неизпълнение с очакваните стойности на параметъра PD за всяка рискова категория и, когато тези нива са извън очакваното допустимо отклонение за определена категория, институциите целенасочено анализират причините за това отклонение. Институциите, които използват собствени оценки за параметъра LGD и конверсионните коефициенти, също извършват аналогичен анализ на тези оценки. При тези сравнения се използват исторически данни за възможно най-дълги времеви периоди. Институцията документира методите и данните, използвани при тези сравнения. Този анализ и документацията се актуализират поне веднъж годишно; |
в) |
институциите използват и други инструменти за количествено утвърждаване и сравнения с подходящи външни източници на данни. Анализът се базира на данни, които са подходящи за портфейла, като те се актуализират периодично и обхващат подходящ период на наблюдение. Вътрешните оценки на институциите за резултатите на рейтинговите системи се базират на възможно най-дълъг времеви период; |
г) |
използваните методи и данни за количествено утвърждаване са последователни във времето. Промените в методите и данните (източници на данни и обхванати периоди), използвани при оценяването и утвърждаването, се документират; |
д) |
когато използват собствени оценки за очакваните загуби, институциите разполагат с надеждни вътрешни стандарти за случаите, при които отклоненията на реализираните от очакваните стойности за PD, LGD, конверсионни коефициенти и общи загуби са достатъчно значителни, за да поставят под съмнение надеждността на оценките. Тези стандарти вземат предвид стопанския цикъл и сходната системна променливост в нивата на неизпълнение. Когато реализираните стойности продължават да са по-високи от очакваните, институциите завишават оценките, за да отразят историческите данни за неизпълненията и загубите. |
Член 186
Капиталови изисквания и количествено измерване на риска
При изчисляването на капиталовите изисквания институциите спазват следните стандарти:
а) |
оценката на потенциалната загуба е устойчива спрямо настъпване на неблагоприятни пазарни промени, оказващи влияние върху дългосрочния рисков профил на инвестициите на институцията. Използваните данни при установяването на разпределението на доходността отразяват най-дългия извадков период, за който има налични и съдържателни данни за представянето на рисковия профил на конкретните експозиции в капиталови инструменти на институцията. Използваните данни трябва да са достатъчни, за да осигурят консервативни, статистически надеждни и устойчиви оценки за загубите, които не се базират единствено на субективна или експертна оценка. Заложените шокове осигуряват консервативна оценка на потенциалните загуби за съответния дългосрочен пазарен или стопански цикъл. За получаване на достатъчно реалистични и консервативни резултати от модела институцията комбинира емпиричния анализ на наличните данни с корекции, обусловени от различни фактори. При изграждане на моделите за стойност под риск (VaR) за измерване на потенциалните тримесечни загуби институциите могат да използват тримесечни данни или по-краткосрочни данни, преобразувани в тримесечен еквивалент чрез подходящ аналитичен метод, подкрепен от емпирични доказателства и добре развит и документиран процес на обмисляне и анализ. Този подход се прилага консервативно и последователно във времето. Когато наличните подходящи данни са ограничени, институцията прилага по-висока степен на консервативност; |
б) |
използваните модели обхващат в подходяща степен всичките съществени рискове, свързани с доходността на капиталовите инструменти, включително общия пазарен риск и специфичния риск на капиталовите експозиции от портфейла на институцията. Вътрешните модели обясняват по подходящ начин историческите колебания в цените, обхващат както величината, така и промените в състава на потенциалните концентрации, и са устойчиви в неблагоприятна пазарна среда. Съвкупността от рисковите експозиции, представени в използваните при оценяването данни, съответства в голяма степен или е поне сравнима с експозициите в капиталови инструменти на институцията; |
в) |
вътрешният модел съответства на рисковия профил и структурата на капиталовия портфейл на институцията. Когато институцията притежава значителни позиции, при които се наблюдава съществена нелинейна зависимост, вътрешните модели се разработват така, че да обхващат в подходяща степен рисковете, свързани с такива инструменти; |
г) |
съотнасянето на отделните позиции към техни аналози, пазарни индекси и рискови фактори е правдоподобно, интуитивно и теоретично надеждно; |
д) |
институциите удостоверяват чрез емпиричен анализ уместността на рисковите фактори, включително способността им да обхващат както общия, така и специфичния риск; |
е) |
при оценките на променливостта на доходността на експозициите в капиталови инструменти се използват подходящи и налични данни, информация и методи. Използват се проверени от независимо лице вътрешни данни или данни от външни източници, включително групирани данни; |
ж) |
въвеждат се стриктни и изчерпателни процедури за провеждане на стрес тестове. |
Член 187
Процес и контролни механизми за управление на риска
При разработването и използването на вътрешни модели за определяне на капиталовите изисквания институциите установяват политики, процедури и контролни механизми за обезпечаване на надеждността на модела и моделиращия процес. Тези политики, процедури и контролни механизми включват следното:
а) |
пълно интегриране на вътрешния модел в цялостните управленски информационни системи на институцията и в управлението на капиталовите позиции в банковия портфейл. Вътрешните модели се интегрират изцяло в инфраструктурата на институцията за управление на риска, ако се използват специално за измерване и оценяване на доходността на капиталовия портфейл, включително коригираните спрямо риска резултати, за разпределяне на икономическия капитал по експозиции в капиталови инструменти и за оценяване на общата капиталова адекватност и процеса по управление на инвестициите; |
б) |
установени управленски системи, процедури и контролни функции, обезпечаващи периодичен и независим преглед на всички елементи на процеса по вътрешно моделиране, включително одобрението на промени в моделите, преглед на входящите данни и резултатите на модела, като например пряка проверка на изчисленията на риска. Тези прегледи оценяват точността, пълнотата и уместността на входящите данни и резултатите на модела и се концентрират както върху откриването, така и върху ограничаването на потенциални грешки, дължащи се на известните слабости, както и установяване на нови слабости на модела. Такива прегледи могат да се извършват от независимо вътрешно звено или от независимо външно трето лице; |
в) |
подходящи системи и процедури за наблюдение на инвестиционните лимити и на рисковите експозиции в капиталови инструменти; |
г) |
отговарящи за проектирането и внедряването на модела звена, които да са функционално независими от звената, отговорни за управлението на отделните инвестиции; |
д) |
подходяща квалификация на лицата, отговорни за отделните аспекти на процеса по моделиране. Ръководството осигурява достатъчен брой квалифицирани и компетентни служители за функцията на моделиране. |
Член 188
Утвърждаване и документиране
Институциите трябва да разполагат с надеждни системи за утвърждаване на точността и последователността на своите вътрешни модели и процеси на моделиране. Всички съществени елементи на вътрешните модели и процесите на моделиране и утвърждаване се документират.
При утвърждаването и документирането на вътрешните модели и процесите на моделиране на институциите се спазват следните изисквания:
а) |
институциите използват вътрешна процедура по утвърждаване, за да оценят по последователен и съдържателен начин резултатите от своите вътрешни модели и процедури; |
б) |
използваните методи и данни за количествено утвърждаване са последователни във времето. Промените в методите за оценка и утвърждаване (източници на данни и обхванати периоди) се документират; |
в) |
институциите периодично сравняват действителната доходност на капиталовите инструменти, изчислена на базата на реализирани и нереализирани печалби и загуби, със съответните резултати от модела. При тези сравнения се използват исторически данни за възможно най-дълги времеви периоди. Институцията документира методите и данните, използвани при тези сравнения. Този анализ и документацията се актуализират поне веднъж годишно; |
г) |
институциите използват други инструменти за количествено утвърждаване и сравнения с външни източници на данни. Анализът се базира на данни, които са подходящи за портфейла, като те се актуализират периодично и обхващат подходящ период на наблюдение. Вътрешните оценки на институциите за резултатите от използването на моделите се базират на възможно най-дълъг времеви период; |
д) |
институциите разполагат с надеждни вътрешни стандарти за справяне със ситуации, при които сравнението между реализираните и предвидените чрез моделите стойности на доходността на капиталовите инструменти поставя под съмнение състоятелността на оценките или на самите модели. Тези стандарти отчитат стопанския цикъл и сходните системни колебания в доходността на капиталовите инструменти. Всички корекции, направени на вътрешни модели в резултат на прегледите на моделите, биват документирани и съгласувани със стандартите за преглед на моделите на институцията; |
е) |
вътрешният модел и процесът на моделиране се документират, включително и отговорностите на лицата, включени в процесите по моделиране, както и процедурите за преглед и одобрение на модела. |
Член 189
Корпоративно управление
1. Всички съществени аспекти на рейтинговия процес и процедурите по оценяване се одобряват от ръководния орган или от определен от него комитет, както и от висшето ръководство на институцията. Тези страни притежават основни познания за рейтинговите системи на институцията и подробно разбиране на свързаните с тях управленски отчети.
2. Висшето ръководство спазва следните изисквания:
а) |
уведомява ръководния орган или определения от него комитет за съществените промени или изключения от установените политики, които оказват съществено влияние върху функционирането на рейтинговите системи на институцията; |
б) |
познава подробно структурата и функционирането на рейтинговите системи; |
в) |
гарантира постоянно, че рейтинговите системи работят правилно; |
Висшето ръководство бива редовно информирано от звената за контрол на кредитния риск относно резултатите от рейтинговия процес, нуждаещите се от подобрение области и действията за отстраняване на вече установените слабости.
3. Анализът на профила на кредитния риск на институцията, базиран на вътрешни рейтинги, е основна част от управленските отчети, представяни на тези участници. Отчетите включват най-малко рисковия профил, миграцията между рисковите категории, оценките на съответните рискови параметри по категории и сравнение на реализираните с очакваните нива на неизпълнение и, когато се използват собствени оценки — на реализираните LGD и реализираните конверсионни коефициенти спрямо очакванията и резултатите от направените стрес тестове. Периодичността на докладване се определя от значимостта, вида и получателя на информацията.
Член 190
Контрол на кредитния риск
1. Звеното за контрол на кредитния риск е независимо от звената, ръководещи или изпълняващи функциите по създаване или подновяване на експозиции, и се отчита пряко на висшето ръководство. Звеното за контрол на кредитния риск отговаря за разработването или подбора, въвеждането, контрола и функционирането на рейтинговите системи. То редовно изготвя и анализира отчети за резултатите от рейтинговите системи.
2. Отговорностите на звеното/звената за контрол на кредитния риск включват:
а) |
тестване и наблюдение на категории и групи; |
б) |
изготвяне и анализ на обобщаващи отчети от рейтинговите системи на институцията; |
в) |
въвеждане на процедури за проверка на последователното прилагане на определенията за категории и групи по структурни звена и географски райони; |
г) |
преглед и документиране на промените в рейтинговия процес, включително и на причините за промените; |
д) |
преглед на прогностичната способност на рейтинговите критерии. Промените в рейтинговия процес, критериите или индивидуалните рейтингови параметри се документират и съхраняват; |
е) |
активно участие в разработването или избирането, въвеждането и утвърждаването на моделите, използвани в рейтинговия процес; |
ж) |
контрол и надзор върху моделите, използвани в рейтинговия процес; |
з) |
постоянен преглед и промени на моделите, използвани в рейтинговия процес. |
3. Институциите, използващи групирани данни в съответствие с член 179, параграф 2, могат да възлагат на външни подизпълнители следните задачи:
а) |
изготвяне на информация по отношение на тестването и наблюдението на категориите и групите; |
б) |
изготвяне на обобщаващи отчети от рейтинговите системи на институцията; |
в) |
изготвяне на информация във връзка с прегледа на рейтинговите критерии за оценка на тяхната текуща прогностична способност; |
г) |
документиране на промените в рейтинговия процес, критериите или индивидуалните рейтингови параметри; |
д) |
изготвяне на информация по отношение на постоянния преглед и промените на моделите, използвани в рейтинговия процес. |
4. Институциите, които се възползват от посоченото в параграф 3, гарантират, че компетентните органи имат достъп до цялата съответна информация, предоставяна от третото лице с цел проверка на спазването на изисквания, както и че компетентните органи могат да извършват проверки на място в същата степен като в институцията.
Член 191
Вътрешен одит
Специализираната служба за вътрешен одит или друго сходно независимо звено за одит извършва поне веднъж годишно преглед на дейността на институцията и на нейните рейтингови системи, включително дейността по кредитиране и оценка на параметрите PD, LGD, EL и конверсионните коефициенти. Прегледът обхваща и спазването на всички приложими изисквания.
ГЛАВА 4
Редуциране на кредитен риск
Член 192
Определения
За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:
1) |
„кредитираща институция“ означава институцията, която има въпросната експозиция; |
2) |
„обезпечена кредитна сделка“ означава сделка, пораждаща обезпечена със залог експозиция, която не съдържа клауза, даваща на институцията правото да получава поне веднъж дневно залог по маржин сметка; |
3) |
„сделка, обусловена от капиталовия пазар“ означава сделка, пораждаща обезпечена със залог експозиция, която съдържа клауза, даваща на институцията правото да получава поне веднъж дневно залог по маржин сметка; |
4) |
„базово ПКИ“ означава ПКИ, в чиито акции или дялове е инвестирало друго ПКИ. |
Член 193
Принципи за признаване на ефекта от техниките за редуциране на кредитния риск
1. Никоя експозиция, по отношение на която институцията е постигнала редуциране на кредитния риск, не може да генерира по-голяма по размер рисково претеглена експозиция или очаквана загуба от експозиция, която не е била обект на редуциране на кредитния риск, но иначе е идентична.
2. Когато кредитната защита е била вече отчетена съгласно глава 2 или глава 3, в зависимост от случая, в размера на рисково претеглените експозиции, институциите не вземат предвид въпросната кредитната защита при изчисленията по настоящата глава.
3. Когато са изпълнени разпоредбите по раздели 2 и 3, институциите могат да променят изчисленията на размера на рисково претеглените експозиции по стандартизирания подход и изчисленията на размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба по вътрешнорейтинговия подход в съответствие с разпоредбите по раздели 4, 5 и 6.
4. Институциите третират като обезпечение паричните средства, ценните книжа или стоките, закупени, взети в заем или получени по репо сделка или сделките за предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки.
5. Когато институцията, изчисляваща размерите на рисково претеглените експозиции по стандартизирания подход, има повече от една форма на редуциране на кредитен риск, обхващащ една експозиция, тя изпълнява всяко едно от следните условия:
а) |
разделя експозицията на части, покрити от всеки вид инструмент за редуциране на кредитния риск; |
б) |
изчислява размера на рисково претеглената експозиция отделно за всяка част по буква а) в съответствие с разпоредбите на глава 2 и на настоящата глава. |
6. Когато институцията, изчисляваща размерите на рисково претеглените експозиции по стандартизирания подход, покрива една експозиция с кредитната защита, предоставена от един доставчик на защита, и въпросната защита има различни падежи, тя изпълнява всяко едно от следните условия:
а) |
разделя експозицията на части, покрити от всеки инструмент за редуциране на кредитния риск; |
б) |
изчислява размера на рисково претеглената експозиция отделно за всяка част по буква а) в съответствие с разпоредбите на глава 2 и на настоящата глава. |
Член 194
Принципи относно приемливостта на техниките за редуциране на кредитния риск
1. Използваната техника за предоставяне на кредитна защита заедно с предприетите действия и стъпки, както и политиките и процедурите, прилагани от кредитиращата институция, са такива, че водят до споразумения за кредитна защита, които са правно валидни и изпълними във всички съответни юрисдикции.
По искане на компетентния орган кредитиращата институция предоставя най-актуалната версия на независимото писмено мотивирано правно становище или становища, въз основа на което(ито) тя е установила дали споразумението или споразуменията ѝ за кредитна защита отговоря(т) на предвиденото в първа алинея условие.
2. Кредитиращата институция предприема всички целесъобразни стъпки, за да осигури ефективността на споразуменията за кредитна защита и да се справи с рисковете, свързани с тези споразумения.
3. Институциите могат да отчетат наличието на обезпечена кредитна защита при изчисляването на ефекта от редуцирането на кредитния риск, когато активите, на които разчитат за тази защита отговарят едновременно на следните две условия:
а) |
те са включени в списъка на приемливите активи, посочени в членове 197—200, в зависимост от случая; |
б) |
те са достатъчно ликвидни и тяхната стойност във времето е достатъчно стабилна, за да се осигури подходящо ниво на сигурност по отношение на постигнатата кредитна защита, като се отчита използваният подход за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции и степента на признаване на защитата. |
4. Институциите могат да отчетат наличието на обезпечена кредитна защита при изчисляването на ефекта от редуциране на риска само когато кредитиращата институция има право своевременно да ликвидира или да задържи активите, които осигуряват защитата в случай на неизпълнение, неплатежоспособност или несъстоятелност — или друго кредитно събитие, изложено в документацията по сделката — на длъжника и, когато е приложимо, на попечителя, държател на обезпечението. Степента на корелационна зависимост между стойността на активите, на които се разчита за осигуряване на защита, и кредитното качество на длъжника не е твърде висока.
5. При кредитна защита с гаранции доставчикът на защита се счита за приемлив само когато доставчикът на защита е включен в списъка с приемливи доставчици на защита, посочен в член 201 или 202, в зависимост от случая.
6. При кредитна защита с гаранции споразумението за защита се счита за приемливо само когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) |
то е включено в списъка на приемливите споразумения за защита, посочени в член 203 и член 204, параграф 1; |
б) |
то е правно валидно и изпълнимо в съответните юрисдикции, с което се постига подходящо ниво на сигурност на кредитната защита след отчитане на използвания подход за изчисляване на размера на рисково претеглените активи и степента на признаване на защитата; |
в) |
доставчикът на защита изпълнява критериите, посочени в параграф 5. |
7. Кредитната защита отговаря на изискванията, установени в раздел 3, както е приложимо.
8. Институцията е в състояние да докаже пред компетентните органи, че разполага с подходящи процедури за управление на рисковете, позволяващи ѝ да контролира рисковете, на които тя може да бъде изложена в резултат на осъществяването на практики за редуциране на кредитния риск.
9. Независимо от факта, че извършеното редуциране на кредитния риск е взето предвид за целите на изчисляването на размерите на рисково претеглените експозиции и когато е приложимо — на размера на очакваната загуба, институциите продължават да правят пълна оценка на кредитния риск на базисната експозиция и са в състояние да докажат изпълнението на това изискване пред компетентните органи. Само за целите на настоящия параграф при репо сделки и при сделки по предоставяне в заем на ценни книжа или по предоставяне/получаване в заем на стоки, за базисна експозиция се счита нетният размер на експозицията.
10. ЕБО разработва проекти за регулаторни технически стандарти с цел определяне на това какво означава достатъчно ликвидни активи и кога стойностите на активите могат да се считат за достатъчно стабилни за целите на параграф 3.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2014 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 195
Балансово нетиране
Институциите могат да използват балансовото нетиране на взаимни вземания между самите себе си и свои контрагенти като приемлива форма на редуциране на кредитния риск.
Без да се засяга член 196, приемливостта е ограничена до взаимни парични салда между институцията и контрагента. Институциите могат да променят размера на рисково претеглените експозиции и по целесъобразност размера на очакваната загуба само за заемите и депозитите, които самите те са получили и които са предмет на балансово споразумение за нетиране.
Член 196
Рамкови споразумения за нетиране, обхващащи репо сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки или други сделки, обусловени от капиталовите пазари
Институциите, прилагащи определения в член 223 разширен метод за финансово обезпечение, могат да отчитат ефектите на двустранни договори за нетиране с контрагент, обхващащи репо сделки, сделки за предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки или други сделки, обусловени от капиталовите пазари. Без да се засяга член 299, в рамките на тези споразумения или сделки приетото обезпечение и получените в заем ценни книжа или стоки трябва да отговарят на изискванията за приемливост на обезпечението, установени в членове 197 и 198.
Член 197
Приемливост на обезпечението при всички подходи и методи
1. Институциите могат да използват следните активи като приемливо обезпечение при всички подходи и методи:
а) |
парични влогове или приравнени на тях парични инструменти, държани от кредитиращата институция; |
б) |
емитирани от централни правителства или централни банки дългови ценни книжа с присъдена кредитна оценка от призната като приемлива за целите на глава 2 АВКО или агенция за експортно застраховане, която е определена от ЕБО като съответстваща на четвърта или по-благоприятна степен на кредитно качество съгласно правилата за рисково претегляне на експозиции към централни правителства и централни банки по глава 2; |
в) |
емитирани от институции дългови ценни книжа с присъдена кредитна оценка от АВКО, която е определена от ЕБО като съответстваща на трета или по-благоприятна степен на кредитно качество съгласно правилата за рисково претегляне на експозиции към институции по глава 2; |
г) |
емитирани от други субекти дългови ценни книжа с присъдена кредитна оценка от АВКО, която е определена от ЕБО като съответстваща на трета или по-благоприятна степен на кредитно качество съгласно правилата за рисково претегляне на експозиции към предприятия по глава 2; |
д) |
дългови ценни книжа с краткосрочна кредитна оценка от АВКО, която е определена от ЕБО като съответстваща на трета или по-благоприятна степен на кредитно качество съгласно правилата за рисково претегляне на краткосрочни експозиции по глава 2; |
е) |
капиталови инструменти или конвертируеми облигации, включени в основен индекс; |
ж) |
злато; |
з) |
секюритизиращи позиции, които не са пресекюритизиращи, с външна кредитна оценка от АВКО, която е определена от ЕБО като съответстваща на трета или по-благоприятна степен на кредитно качество съгласно правилата за рисково претегляне на секюритизирани експозиции, посочени в глава 5, раздел 3, подраздел 3. |
2. За целите на параграф 1, буква б) „дългови ценни книжа, емитирани от централни правителства или централни банки“, включват:
а) |
дългови ценни книжа, емитирани от регионални правителства или местни органи на власт, експозициите към които се третират като експозиции към централно правителство, под юрисдикцията на което са учредени съгласно член 115, параграф 2; |
б) |
дългови ценни книжа, емитирани от субекти от публичния сектор, които се разглеждат като експозиции към централни правителства в съответствие с член 116, параграф 4; |
в) |
дългови ценни книжа, емитирани от многостранни банки за развитие, на които е присъдено 0 % рисково тегло съгласно член 117, параграф 2; |
г) |
дългови ценни книжа, емитирани от международни организации, на които е присъдено 0 % рисково тегло съгласно член 118; |
3. За целите на параграф 1, буква в) „дългови ценни книжа, емитирани от институции“, включват:
а) |
дългови ценни книжа, емитирани от регионални правителства или местни органи на власт, различни от дълговите ценни книжа, посочени в параграф 2, буква а); |
б) |
дългови ценни книжа, емитирани от субекти от публичния сектор, експозициите към които се разглеждат съгласно член 116, параграфи 1 и 2; |
в) |
дългови ценни книжа, емитирани от многостранни банки за развитие, различни от тези, на които е присъдено 0 % рисково тегло съгласно член 117, параграф 2. |
4. Институцията може да използва дългови ценни книжа, емитирани от други институции и неразполагащи с присъдена от АВКО кредитна оценка, като приемливо обезпечение, ако тези дългови ценни книжа отговарят на всеки един от следните критерии:
а) |
те се котират на призната борса; |
б) |
те са квалифицирани като първостепенен дълг; |
в) |
всички останали рейтинговани емисии ценни книжа на институцията емитент от същия ранг имат присъдена от АВКО кредитна оценка, която е определена от ЕБО като съответстваща на трета или по-благоприятна степен на кредитно качество съгласно правилата за рисковото претегляне на експозициите към институции или краткосрочни експозиции по глава 2; |
г) |
кредитиращата институция не разполага с информация, обуславяща присъждането на кредитна оценка, по-неблагоприятна от посочена в буква в); |
д) |
пазарната ликвидност на инструмента е достатъчна за тези цели. |
5. Институциите могат да използват дялове или акции в ПКИ като приемливо обезпечение, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) |
за дяловете или акциите се определят ежедневни борсови котировки; |
б) |
ПКИ инвестират единствено в инструменти, които могат да бъдат признати по параграфи 1 и 2. |
в) |
ПКИ отговорят на условията по член 132, параграф 3). |
Когато дадено ПКИ инвестира в акции или дялове на друго ПКИ, условията по първа алинея, букви а)—в) се прилагат по еднакъв начин спрямо всяко базисно ПКИ.
Ако ПКИ използва дериватни инструменти с цел хеджиране на разрешените инвестиции, това не е пречка за приемливостта на неговите дялове или акции като обезпечение.
6. За целите на параграф 5, когато ПКИ (наричан по-долу „първоначалното ПКИ“) или някое от неговите базисни ПКИ инвестира и в инструменти, различни от приемливите по параграфи 1 и 4, институциите могат да използват дяловете или акциите в това ПКИ като обезпечение до размер, равен на стойността на приемливите активи, държани от това ПКИ, като се допуска, че това ПКИ или някое от неговите базисни ПКИ е инвестирало в неприемливи активи до максималния допустим според техния инвестиционен мандат размер.
Когато базисно ПКИ има свои собствени базисни ПКИ, институциите могат да използват дяловете или акциите в първоначалното ПКИ като приемливо обезпечение, при условие че прилагат предвидената в първа алинея методология.
Когато неприемливите активи могат да имат отрицателна стойност поради задължения или условни задължения, произтичащи от собственост, институциите изпълняват всяко едно от следните условия:
а) |
изчисляват общата стойност на неприемливите активи; |
б) |
когато получената по буква а) сума е отрицателна, те приспадат абсолютната стойност на тази сума от общата стойност на приемливите активи. |
7. По отношение на параграф 1, букви б)—д), когато ценните книжа имат две кредитни оценки от АВКО, институциите прилагат по-малко благоприятната оценка. Когато ценните книжа имат повече от две кредитни оценки от АВКО, институциите прилагат двете най-благоприятни кредитни оценки. Ако двете най-благоприятни кредитни оценки се различават, институциите прилагат по-малко благоприятната от двете.
8. ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:
а) |
основните индекси, посочени в параграф 1, буква е) от настоящия член, в член 198, параграф 1, буква а), в член 224, параграфи 1 и 4 и в член 299, параграф 2, буква д); |
б) |
признатите борси, посочени в параграф 4, буква а) от настоящия член, член 198, параграф 1, буква а), член 224, параграфи 1 и 4, член 299, параграф 2, буква д), член 400, параграф 2, буква к), член 416, параграф 3, буква д), член 428, параграф 1, буква в) и част 3, точка 12 от приложение III, в съответствие с условията, установени в член 4, параграф 1, точка 72. |
ЕОЦКП представя на Комисията проектите на технически стандарти за изпълнение до 31 декември 2014 г.
На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.
Член 198
Допълнителни критерии за приемливост на обезпечението при разширения метод за финансово обезпечение
1. Институцията, която използва разширения метод за финансово обезпечение по член 223, може, освен посочените в член 197 обезпечения, да използва и следните позиции като приемливо обезпечение:
а) |
капиталови инструменти или конвертируеми облигации, които не са включени в основен индекс, но се търгуват на призната борса; |
б) |
дялове или акции в ПКИ, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:
|
Когато ПКИ инвестира в дялове или акции на друго ПКИ, условията по букви а) и б) от настоящия параграф се прилагат равнозначно и спрямо базовото ПКИ.
Ако ПКИ използва дериватни инструменти с цел хеджиране на разрешените инвестиции, това не е пречка за приемливостта на неговите дялове или акции като обезпечение.
2. Когато ПКИ или някое от неговите базисни ПКИ инвестира и в инструменти, различни от приемливите по член 197, параграфи 1 и 4, и в позициите, посочени в параграф 1, буква а), от настоящия член, институциите могат да използват дяловете или акциите в това ПКИ като обезпечение до размер, равен на стойността на приемливите активи, държани от това ПКИ, като се допуска, че това ПКИ или някое от неговите базисни ПКИ е инвестирало в неприемливи активи до максималния допустим според техния инвестиционен мандат размер.
Когато неприемливите активи могат да имат отрицателна стойност поради задължения или условни задължения, произтичащи от собственост, институциите изпълняват всяко едно от следните условия:
а) |
изчисляват общата стойност на неприемливите активи; |
б) |
когато получената по буква а) сума е отрицателна, те приспадат абсолютната стойност на тази сума от общата стойност на приемливите активи. |
Член 199
Допълнителна приемливост на обезпечения при вътрешнорейтинговия подход
1. Институцията, която изчислява рисково претегления размер на експозициите и размера на очакваната загуба по вътрешнорейтинговия подход, може освен посочените в членове 197 и 198 обезпечения да използва и следните форми на обезпечение:
а) |
обезпечение с недвижими имоти в съответствие с параграфи 2, 3 и 4; |
б) |
вземания в съответствие с параграф 5; |
в) |
други обезпечения с физически активи в съответствие с параграфи 6 и 8; |
г) |
лизинг в съответствие с параграф 7. |
2. Освен ако в член 124, параграф 2 не е предвидено друго, като приемливо обезпечение институциите могат да използват жилищни имоти, които са или ще бъдат обитавани или отдавани под наем от собственика или от ползвателя в случаите на фондове за лично инвестиране, както и търговски недвижими имоти, включително офиси и други търговски помещения, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) |
стойността на имотите не се влияе съществено от кредитното качество на длъжника. При определянето на съществеността на тази зависимост, институциите могат да игнорират случаите, когато стойността на имотите и състоянието на кредитополучателя са повлияни от чисто макроикономически фактори; |
б) |
рискът, свързан с кредитополучателя не се влияе съществено от промени в състоянието на базисния имот или проект, а от способността на длъжника да използва други източници за изплащане на задълженията си, т.е. погасяването на заема не зависи съществено от паричните постъпления, генерирани от базисния имот, служещ като обезпечение. |
3. За експозициите, обезпечени с намиращи се на територията на държава членка жилищни имоти, институциите могат да се отклонят от параграф 2, буква б), когато компетентният орган на тази държава членка е публикувал доказателства за наличието на добре развит и отдавна установен пазар на жилищни имоти на тази територия, с проценти на загубите, които не превишават следните лимити:
а) |
загубите, произтичащи от заеми, обезпечени с жилищни имоти до 80 % от пазарната стойност, или 80 % от ипотечната заемна стойност, освен ако съгласно член 124, параграф 2 не е предвидено друго, не превишават 0,3 % от текущия размер на заемите, обезпечени с жилищни имоти, за всяка отделна година; |
б) |
общите загуби, произтичащи от заеми, обезпечени с жилищни имоти, не превишават 0,5 % от текущия размер на заемите, обезпечени с жилищни имоти, за всяка отделна година. |
Ако в дадена година не е спазено някое от условията, посочени в букви а) и б) от първа алинея, институциите не прилагат третирането, предвидено в тази алинея, докато през някоя от следващите години не бъдат удовлетворени и двете условия.
4. За търговски недвижим имот, намиращ се на територията на държава членка, институциите могат да се отклонят от параграф 2, буква б), когато компетентният орган на тази държава членка е публикувал доказателства за наличието на добре развит и отдавна установен пазар на търговски недвижими имоти на тази територия, с проценти на загубите, които да не превишават следните лимити:
а) |
загубите, произтичащи от заеми, обезпечени с търговски недвижими имоти до 50 % от пазарната им стойност или 60 % от ипотечна заемна стойност, не превишават 0,3 % от текущия размер на заемите, обезпечени с търговски недвижими имоти, за всяка отделна година; |
б) |
общите загуби, произтичащи от заеми, обезпечени с търговски недвижими имоти, не превишават 0,5 % от текущия размер на заемите, обезпечени с търговски недвижими имоти, за всяка отделна година. |
Ако в дадена година не е спазено някое от условията, посочени в първа алинея, букви а) и б), институциите не прилагат третирането, предвидено в тази алинея, докато през някоя от следващите години не бъдат удовлетворени и двете условия.
5. Институциите могат да използват като приемливо обезпечение вземания, свързани с търговска сделка или сделки с първоначален матуритет по-малък или равен на една година. Приемливите вземания не включват вземания, които са свързани със секюритизация, прехвърляне на риска към други лица или кредитни деривати, или суми дължими от взаимосвързани предприятия.
6. Компетентните органи разрешават на институцията да използва като приемливо обезпечение физически актив от вид, различен от посочените в параграфи 2, 3 и 4, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) |
съществуването на ликвидни пазари е доказано от чести сделки, като се взема предвид вида на активите, което позволява реализиране на обезпечението по бърз и икономически ефикасен начин. Изпълнението на това условие се проверява от институциите периодично и когато съществуват признаци за съществени промени в пазара; |
б) |
съществуват широко признати и обществено достъпни пазарни цени за обезпечението. Институциите могат да приемат пазарните цени за широко признати, ако те произтичат от надеждни източници на информация като например публични индекси и отразяват цените по осъществени при нормални условия сделки. Институциите могат да приемат пазарните цени за обществено достъпни, ако тези цени са лесно достъпни и биват оповестявани и предоставяни редовно и без неоснователни административни или финансови тежести; |
в) |
институцията анализира пазарните цени, времето и разходите, необходими за реализиране на обезпечението, както и реализираните от обезпечението постъпления; |
г) |
институцията доказва, че при над 10 % от всички случаи на реализиране за даден вид обезпечение получените постъпления не са под 70 % от стойността на обезпечението. Когато е налице съществена променливост на пазарните цени, институцията доказва пред компетентните органи, че направената от нея оценка на обезпечението е достатъчно консервативна. |
Институциите документират изпълнението на условията, посочени в букви а)—г) от първа алинея и в член 210.
7. При спазване на разпоредбите на член 230, параграф 2, когато са изпълнени изложените в член 211 изисквания, експозициите, възникващи от сделките, с които дадена институция отдава на лизинг собственост на трето лице, могат да се третират по същия начин както заемите, обезпечени с вида на отдаваната на лизинг собственост.
8. ЕБО оповестява списък на видовете обезпечения с физически активи, за които институциите могат да приемат, че са изпълнени условията, посочени параграф 6, букви а) и б).
Член 200
Други форми на обезпечена кредитна защита
Като приемливо обезпечение институциите могат да използват следните други форми на обезпечена кредитна защита:
а) |
парични депозити или приравнени на тях парични инструменти, които институция трета страна не държи на доверително управление, и заложени в полза на кредитиращата институция; |
б) |
животозастрахователни полици, заложени в полза на кредитиращата институция; |
в) |
инструменти, емитирани от институция трета страна, които при поискване ще бъдат обратно изкупени от тази институция. |
Член 201
Приемливост на доставчици на защита съгласно всички подходи
1. Институциите могат да използват следните страни като приемливи доставчици на кредитна защита с гаранции:
а) |
централни правителства и централни банки; |
б) |
регионални правителства или местни органи на власт; |
в) |
многостранни банки за развитие; |
г) |
международни организации, експозициите към които са с присъдено 0 % рисково тегло съгласно член 117; |
д) |
субекти от публичния сектор, вземанията към които се третират в съответствие с член 116; |
е) |
институции и финансови институции, за които експозициите към финансови институции се третират като експозиции към институции съгласно член 119, параграф 5; |
ж) |
други предприятия, включително дружества майки, дъщерни предприятия и асоциирани предприятия, когато е изпълнено едно от следните условия:
|
з) |
централни контрагенти. |
2. При институциите, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба по вътрешнорейтинговия подход, за приемлив доставчик на кредитна защита с гаранции се счита този гарант, на който институцията е присъдила вътрешна оценка в съответствие с разпоредбите на глава 3, раздел 6.
Компетентните органи публикуват и поддържат списъка на финансовите институции, които са приемливи доставчици на кредитна защита с гаранции, посочени в параграф 1, буква е), или водещите критерии за определяне на други такива приемливи доставчици на кредитна защита с гаранции, заедно с описание на приложимите пруденциални изисквания, и обменят своя списък с други компетентни органи в съответствие с член 117 от Директива 2013/36/ЕС.
Член 202
Приемливост на доставчици на защита при вътрешнорейтинговия подход, които отговарят на изискванията за третиране по член 153, параграф 3
Като приемливи доставчици на кредитна защита с гаранции, които отговарят на изискванията за третиране по член 153, параграф 3, институцията може да използва институции, застрахователни и презастрахователни предприятия и агенции за експортно застраховане, които отговарят на всяко едно от следните условия:
а) |
те имат достатъчно опит в предоставянето на кредитна защита с гаранции; |
б) |
те са обект на регулации, еквивалентни на правилата, изложени в настоящия регламент, или към момента на предоставяне на кредитната защита са имали кредитна оценка, присъдена от призната АВКО, която е определена от ЕБО като съответстваща на трета или по-благоприятна степен на кредитно качество съгласно правилата за рисково претегляне на експозиции към предприятия по глава 2; |
в) |
към момента на предоставяне на кредитната защита или за всеки последващ период, имат вътрешна оценка с вероятност от неизпълнение (PD), равностойна или по-ниска на тази, съответстваща на втора или по-благоприятна степен на кредитно качество съгласно правилата за рисково претегляне на експозиции към предприятия по глава 2; |
г) |
те имат вътрешна оценка с PD, равностойна на или по-ниска от тази, съответстваща на трета или по-благоприятна степен на кредитно качество съгласно правилата за рисково претегляне на експозиции към предприятия по глава 2. |
За целите на настоящия член кредитната защита, предоставена от агенции за експортно застраховане, не се ползва от каквато и да е изрична контрагаранция от централно правителство.
Член 203
Приемливост на гаранции като кредитна защита с гаранции
Институциите могат да използват гаранции като приемлива кредитна защита с гаранции.
Член 204
Приемливи видове кредитни деривати
1. Като приемлива кредитна защита институциите могат да използват следните видове кредитни деривати и инструменти, които могат да бъдат съставени от такива кредитни деривати или от кредитни деривати с подобен икономически ефект:
а) |
суап за кредитно неизпълнение; |
б) |
суап за обща доходност; |
в) |
дългова ценна книга, обвързана със заеми към едно или няколко лица (credit linked notes), до размера на нейното парично покритие. |
Кредитната защита не се признава, когато институцията е закупила суап за обща доходност и отчита нетните постъпления по сделката като нетен доход, но не отчита съответното намаление в стойността на покрития актив посредством намаление на справедливата стойност или посредством увеличение към резервите.
2. Когато институцията осъществява вътрешно хеджиране чрез кредитен дериват, кредитната защита бива призната за приемлива за целите на настоящата глава, ако кредитният риск, прехвърлен към търговския портфейл, се прехвърля на трето лице или лица.
Когато вътрешното хеджиране е осъществено в съответствие с разпоредбите на първа алинея и са изпълнени изискванията по настоящата глава, за изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба, институциите прилагат установените в раздели 4—6 правила, когато използват кредитна защита с гаранции.
Член 205
Изисквания относно балансовите споразумения за нетиране различни от рамкови споразумения за нетиране, посочени в член 206
Балансовите споразумения за нетиране, различни от рамкови споразумения за нетиране, посочени в член 206, се определят като приемлива форма на редуциране на кредитния риск, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) |
тези споразумения са правно валидни и изпълними във всички съответни юрисдикции, включително в случай на неплатежоспособност или несъстоятелност на контрагента; |
б) |
институциите могат във всеки един момент да определят активите и пасивите, които са предмет на тези споразумения; |
в) |
институциите постоянно следят и контролират рисковете, свързани с прекратяването на кредитната защита; |
г) |
институциите постоянно следят и контролират съответните експозиции на нетна база. |
Член 206
Изисквания относно рамковите споразумения за нетиране, обхващащи репо сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, или други сделки, обусловени от капиталовите пазари
Рамковите споразумения за нетиране, обхващащи репо сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, или други сделки, обусловени от капиталовите пазари, се определят като приемлива форма на редуциране на кредитния риск, когато предоставеното в рамките на тези споразумения обезпечение отговаря на всички изисквания, установени в член 207, параграфи 2—4, и когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) |
споразуменията са правно валидни и изпълними във всички съответни юрисдикции, включително в случай на несъстоятелност или неплатежоспособност на контрагента; |
б) |
споразуменията дават на изправната страна правото да прекрати и приключи своевременно всички сделки по споразумението в случай на неизпълнение, включително в случай на несъстоятелност или неплатежоспособност на контрагента; |
в) |
споразуменията предоставят нетиране на печалбите и загубите по сделки, обхванати от споразумение, така че едната страна да дължи една нетна сума на другата страна. |
Член 207
Изисквания към финансовите обезпечения
1. При всички подходи и методи финансовите обезпечения и златото се квалифицират като приемливо обезпечение, когато са изпълнени всички изисквания, посочени в параграфи 2 — 4.
2. Между кредитоспособността на длъжника и стойността на обезпечението не съществува съществена положителна корелация. Ако стойността на обезпечението се намали значително, това само по себе си не означава, че кредитоспособността на длъжника се е влошила значително. Ако кредитоспособността на длъжника достигне до критично ниски нива, това само по себе си не означава, че стойността на обезпечението е намаляла значително.
Ценните книжа, емитирани от длъжника или от субект от същата група, не се квалифицират като приемливо обезпечение. Независимо от това емитираните от длъжника покрити облигации, попадащи в рамките на член 129, се квалифицират като приемливо обезпечение, когато те са приети като обезпечение по репо сделки и са изпълнени изискванията, определени в първа алинея.
3. Институциите спазват договорните и нормативните изисквания във връзка с привеждането в сила на договорите за обезпечение и предприемат всички необходими стъпки за осигуряването на изпълнението на договорите съгласно закона, приложим към тяхното право върху обезпечението;
Институциите са извършили необходимия правен преглед, потвърждаващ изпълнимостта на договорите за обезпечение във всички съответни юрисдикции. Те извършват такъв повторен преглед, когато това е необходимо за запазване на изпълнимостта.
4. Институциите спазват всяко едно от следните оперативни изисквания:
а) |
те документират надлежно договорите за обезпечение и разполагат с ясни и надеждни процедури за своевременното реализиране на обезпечението; |
б) |
те прилагат надеждни процедури и процеси за контрол на рисковете, свързани с използването на обезпеченията, включително рискове от неизпълнение или редуциране на размера на кредитната защита, рискове от неправилна оценка на обезпечението, рискове, свързани с прекратяването на кредитната защита, риск от концентрация, произтичащ от използването на обезпечението и взаимодействие с общия рисков профил на кредитната институция; |
в) |
те разполагат с документирани политики и практики относно вида и размера на приетите обезпечения; |
г) |
те изчисляват пазарната стойност на обезпечението и го преоценяват поне веднъж на всеки шест месеца и когато имат основания да смятат, че е настъпило значително намаление в пазарната му стойност; |
д) |
когато обезпечението се държи от трето лице, институциите предприемат необходимите действия, за да се уверят, че третото лице отчита обезпечението отделно от своите собствени активи; |
е) |
те гарантират, че се отделят достатъчно ресурси за нормалното действие на маржин споразуменията с контрагенти по извънборсови деривати и сделки за финансиране на ценни книжа, отчетено според своевременното извършване и точността на техните изходящи изисквания за допълване на маржин депозита и времето за реакция на входящи изисквания за допълване на маржин депозита; |
ж) |
те са въвели политики за управление на обезпеченията, посредством които контролират, наблюдават и отчитат:
|
5. В допълнение към изпълнението на всички изисквания, посочени в параграфи 2—4, финансовото обезпечение се квалифицира като приемливо обезпечение съгласно опростения метод за финансово обезпечение, когато остатъчният матуритет на защитата е не по-малък от остатъчния матуритет на експозицията.
Член 208
Изисквания към обезпеченията с недвижими имоти
1. Недвижимата собственост се квалифицира като приемливо обезпечение само когато са изпълнени всички изисквания, посочени в параграфи 2—5.
2. Спазват се следните изисквания относно правната сигурност:
а) |
ипотеката или съответните тежести подлежат на изпълнение във всички съответни юрисдикции към момента на сключването на кредитно споразумение и са своевременно и надлежно вписани; |
б) |
изпълнени са всички правни изисквания за учредяване на залога; |
в) |
споразумението за защитата и правният процес, който е залегнал в неговата основа, дават възможност на институцията да реализира стойността на защитата в разумен срок. |
3. Спазват се следните изисквания по отношение на наблюдението на стойностите и оценката на имотите:
а) |
институциите наблюдават стойността на недвижимата собственост периодично — за търговски недвижими имоти най-малко веднъж годишно, а за жилищна недвижима собственост веднъж на всеки три години. Институциите извършват по-често наблюдение, когато настъпват значителни промени в пазарните условия; |
б) |
оценката на имотите се преразглежда, когато информацията, с която разполагат институциите, показва, че стойността на им е спаднала значително спрямо общите пазарни цени, като прегледът се извършва от оценител, който притежава необходимата квалификация, умения и опит за извършване на оценка и който е независим от процеса по вземане на взимане на решения за отпускане на кредит. За заеми, превишаващи 3 милиона евро или 5 % от собствения капитал на институцията, оценката на недвижимата собственост подлежи на преглед от такъв оценител най-малко на всеки три години. |
Институциите могат да използват статистически методи за проследяване на стойността на имотите и за установяване на собствеността, която трябва да бъде преоценена.
4. Институциите документират ясно приеманите от тях видове жилищния и търговски недвижими имоти, както и съответната си кредитна политика.
5. Институциите разполагат с процедури да проследяват дали имотите, приети като кредитна защита, са подходящо застраховани срещу риск от щети.
Член 209
Изисквания към вземанията
1. Вземанията се квалифицират като приемливо обезпечение, когато са изпълнени всички изисквания, посочени в параграфи 2 и 3.
2. Спазват се следните изисквания относно правната сигурност:
а) |
правният механизъм, чрез който обезпечението е предоставено на кредитиращата институция, е надежден и ефективен и гарантира, че институцията има ясни права върху обезпечението, включително правото върху постъпленията от продажбата на обезпечението; |
б) |
институциите предприемат всички необходими стъпки за изпълнение на местните изисквания по отношение на изпълнимостта на правото върху обезпечението. Кредитиращата институция има първо по ред вземане върху обезпечението, въпреки че тези вземания могат да бъдат обект на вземания на привилегировани кредитори, предвидени в законови разпоредби; |
в) |
институциите са извършили необходимия правен преглед, потвърждаващ изпълнимостта на договорите за обезпечение във всички съответни юрисдикции; |
г) |
институциите документират надлежно своите договори за обезпечение и разполагат с ясни и надеждни процедури за своевременното събиране на обезпечението; |
д) |
институциите разполагат с процедури, които гарантират съблюдаването на всички правни условия, необходими за обявяване на неизпълнение от страна на кредитополучателя и своевременно събиране на обезпечението; |
е) |
при финансов запор или неизпълнение от страна на кредитополучателя институцията има законно право да продаде или преотстъпи вземанията на други лица без съгласието на длъжниците по вземанията. |
3. Спазват се следните изисквания относно управлението на риска:
а) |
институцията разполага с надежден процес за определяне на кредитния риск по вземанията. Този процес обхваща анализи на стопанската дейност и отрасъла на кредитополучателя, както и видовете клиенти, с които кредитополучателят има стопански отношения. Когато институцията разчита на своите кредитополучатели да проверят кредитния риск на клиентите, тя извършва преглед на кредитните практики на кредитополучателите, за да се увери в тяхната надеждност и правдоподобност; |
б) |
разликата между размера на експозицията и стойността на вземанията отразява всички необходими фактори, включително разходите по събирането, концентрацията в рамките на групата вземания, заложени от отделен кредитополучател, и потенциалния риск от концентрация в рамките на общите експозиции на институцията, извън риска, контролиран посредством общата методология на институцията. Институциите поддържат постоянен, съобразен с вземанията, процес на наблюдение. Те редовно проверяват и съответствието с ограничителните клаузи на заемите, с екологичните ограничения, както и с други правни изисквания; |
в) |
вземанията, заложени от даден кредитополучател, се диверсифицират и не са в неоправдана корелационна зависимост с кредитополучателя. Когато е налице съществена положителна корелационна зависимост, институциите отчитат съпътстващите рискове при определянето на маржовете за групата обезпечения като цяло; |
г) |
институциите не използват като приемлива кредитна защита вземанията към асоциирани на кредитополучателя лица, включително дъщерни предприятия и наети лица; |
д) |
институцията разполага с документиран процес за събиране на плащания по вземания в усложнена ситуация. Институциите разполагат с необходимите средства за събиране дори когато те обикновено разчитат на своите кредитополучатели за събирането. |
Член 210
Изисквания към други обезпечения с физически активи
Обезпеченията с физически активи, различни от недвижима собственост, се квалифицират като приемливи обезпечения при вътрешнорейтинговия подход, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) |
договорът, съгласно който физическите активи биват предоставени на институцията като обезпечение, е правно валиден и изпълним във всички съответни юрисдикции и дава възможност на институцията да реализира стойността на обезщетението в разумен срок; |
б) |
приемливи са единствено първи залози или тежести върху обезпечението, като институцията има предимство пред всички други кредитори за реализираните постъпления от обезпечението, с единственото изключение на допустимите първи по ред вземания, посочени в член 209, параграф 2, буква б); |
в) |
институциите наблюдават стойността на обезпечението редовно и най-малко веднъж годишно. Институциите извършват по-често наблюдение, когато настъпват значителни промени в пазарните условия; |
г) |
договорът за заем съдържа подробни описания на обезпечението, както и подробни уточнения за начина и честотата на преоценката; |
д) |
институциите документират ясно в налични за проверка вътрешни кредитни политики и процедури видовете обезпечения с физически активи, които приемат, както и политиките и практиките, които те прилагат спрямо съответната сума за всеки вид обезпечение в зависимост от размера на експозицията; |
е) |
кредитните политики на институцията по отношение на структурата на сделката обхващат следните елементи:
|
ж) |
при извършване на оценка и преоценка, институциите отчитат напълно всяко влошаване или излизане от употреба на обезпечението, като обръщат особено внимание на ефектите от изтеклото време върху обезпечение, което е зависимо от модните тенденции или сезона; |
з) |
институциите имат правото да извършват физическа проверка на обезпечението. Те също така разполагат с политики и процедури относно упражняването на правото си на физическа проверка; |
и) |
приетото като защита обезпечение е подходящо застраховано срещу щети, като институциите разполагат със съответните процедури за наблюдение. |
Член 211
Изисквания за третиране на експозиции към лизинг като обезпечение
Институциите третират породените от лизингови сделки експозиции като обезпечени със залог според вида на отдадено на лизинг имущество, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) |
видът на отдаденото на лизинг имущество изпълнява условията, посочени в зависимост от случая в член 208 или 210, за квалифициране на обезпечението като приемливо; |
б) |
лизингодателят разполага с надежден процес за управление на риска по отношение на начина на ползване на отдаденото на лизинг имущество, неговото местонахождение, неговата възраст и планираната продължителност на неговото ползване, включително подходящо наблюдение на стойността на обезпечението; |
в) |
лизингодателят има право на собственост върху актива и може да упражнява правата си като собственик своевременно; |
г) |
когато това все още не е потвърдено при изчисляването на нивото на параметъра LGD, разликата между стойността на неамортизираната част и пазарната стойност на обезпечението не е толкова голяма, че да бъде надценено редуцирането на кредитния риск, отнасящо се до отдадените на лизинг активи. |
Член 212
Изисквания към други форми на обезпечена кредитна защита
1. Паричните депозити и приравнените на тях парични инструменти, държани от институция трета страна, отговарят на условията за третирането съгласно член 232, параграф 1, когато са изпълнени всички от следните условия:
а) |
вземането на кредитополучателя към институцията трета страна е публично заложено или преотстъпено на кредитиращата институция и този залог или преотстъпване са правно валидни и изпълними във всички съответни юрисдикции и са безусловни и необратими; |
б) |
институцията трета страна е уведомена за учредяването на залога или преотстъпването; |
в) |
в резултат от уведомлението институцията трета страна е в състояние да извърши плащанията единствено към кредитиращата институция или към други лица само след предварително съгласие на кредитиращата институция; |
2. Животозастрахователни полици, заложени в полза на кредитиращата институция, се квалифицират като приемливо обезпечение, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) |
животозастрахователната полица е публично заложена или преотстъпена в полза на кредитиращата институция; |
б) |
застрахователното дружество, което е издало животозастрахователната полица, е уведомено за залога или преотстъпването на полицата и в резултат на това уведомление не може да изплаща суми по нея без предварителното съгласие на кредитиращата институция; |
в) |
кредитиращата институция има право да прекрати полицата и да получи своевременно откупната стойност в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя; |
г) |
кредитиращата институция е уведомена за всички случаи на неплащане по полицата от страна на титуляря на полицата; |
д) |
кредитната защита е предоставена за срока на погасяване на заема. Когато това не е възможно, защото застрахователното правоотношение се прекратява преди заемното правоотношение, институцията се уверява, че сумата, която ще се получи от застрахователния договор, служи като обезпечение до изтичане на срока за погасяване на заема; |
е) |
залогът или прехвърлянето са правно валидни и изпълними във всички съответни юрисдикции към момента на сключването на кредитното споразумение; |
ж) |
откупната стойност е обявена от дружеството, което е издало животозастрахователната полица, и е неснижаема по размер; |
з) |
при поискване откупната стойност подлежи на своевременно плащане от страна на дружеството, предоставящо животозастрахователната полица; |
и) |
откупната стойност не се изисква без предварителното съгласие на институцията; |
й) |
дружеството, което е издало животозастрахователната полица, попада в обхвата на разпоредбите на Директива 2009/138/ЕО или е обект на надзор от страна на компетентен орган на трета държава, прилагащ надзорни и регулаторни изисквания, които са най-малко равностойни на прилаганите в Съюза. |
Член 213
Общи изисквания към гаранциите и кредитните деривати
1. В съответствие с член 214, параграф 1 кредитната защита, произтичаща от гаранция или кредитен дериват, се квалифицира като приемлива кредитна защита с гаранции, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) |
кредитната защита е пряка; |
б) |
степента на покритие от кредитната защита е ясно определена и неоспорима; |
в) |
договорът за кредитна защита не съдържа клаузи, чието изпълнение е извън прекия контрол на кредитора, така че да:
|
г) |
договорът за кредитна защита е правно валиден и изпълним във всички съответни юрисдикции към момента на сключването на кредитното споразумение. |
2. Институцията доказва пред компетентните органи, че е въвела системи за управление на потенциалната концентрация на риск, произтичаща от използването на гаранции и кредитни деривати. Институцията е в състояние да докаже пред компетентните органи начина, по който нейната стратегия относно използването на кредитни деривати и гаранции взаимодейства с управлението на цялостния рисков профил.
3. Институцията спазва договорните и нормативните изисквания във връзка с привеждането в сила на кредитната защита с гаранции и предприема всички необходими стъпки за осигуряването на нейната приложимост съгласно закона, регулиращ правото върху кредитната защита.
Институцията е провела необходимия правен преглед, потвърждаващ изпълнимостта на кредитната защита с гаранции във всички съответни юрисдикции. При необходимост тя провежда повторен преглед, за да осигури запазването на изпълнимостта.
Член 214
Държавни и други контрагаранции от публичния сектор
1. Институциите могат да третират експозициите, посочени в параграф 2, като защитени с гаранция от изброените във въпросния параграф субекти, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) |
контрагаранцията покрива всички елементи на кредитния риск по вземането; |
б) |
както първоначалната гаранция, така и контрагаранцията отговарят на изискванията за гаранциите, изложени в член 213 и член 215, параграф 1, с изключение на това, че контрагаранцията не е необходимо да бъде пряка; |
в) |
покритието е надеждно и липсват исторически доказателства, от които да личи, че покритието на контрагаранцията е с по-ниска ефективност от това на пряката гаранция, издадена от въпросното лице. |
2. Предвиденото в параграф 1 третиране се прилага спрямо експозициите, обезпечени с гаранция, покрита с контрагаранция от един от следните субекти:
а) |
централни правителства или централни банки; |
б) |
регионални правителства или местни органи на власт; |
в) |
субекти от публичния сектор, вземанията към които се третират като вземания към централни правителства в съответствие с член 116, параграф 4; |
г) |
многостранни банки за развитие или международни организации, получаващи 0 % рисково тегло съгласно съответно на член 117, параграф 2 и член 118; |
д) |
субекти от публичния сектор, вземанията към които се третират в съответствие с член 116, параграфи 1 и 2; |
3. Институциите прилагат третирането, предвидено в параграф 1, и спрямо експозиция, която не е вторично гарантирана с издадена от посоченото в параграф 2 лице контрагаранция, ако контрагаранцията по експозицията е от своя страна пряко гарантирана от някой от посочените лица и условията, изброени в параграф 1, са изпълнени.
Член 215
Допълнителни изисквания към гаранциите
1. Гаранциите се квалифицират като приемлива кредитна защита с гаранции, когато е изпълнено всяко едно от следните условия, както и тези, изложени в член 213:
а) |
при признато неизпълнение на контрагента или неплащане от негова страна кредитиращата институция има правото да изиска своевременно плащане от страна на гаранта на всички дължими суми по вземането, по отношение на което е предоставена защитата, като не е необходимо преди плащането от страна на гаранта кредитиращата институция да търси изпълнение от длъжника; При кредитна защита с гаранции, покриваща жилищни ипотечни заеми, изискванията по член 213, параграф 1, буква в), подточка iii) и по първа алинея от настоящата буква, трябва да бъдат изпълнени само в рамките на 24 месеца; |
б) |
гаранцията е изрично документирано задължение, поето от гаранта; |
в) |
изпълнено е едно от следните условия:
|
2. При гаранции, предоставени в рамките на взаимни схеми за гарантиране или предоставени от изброените в член 214, параграф 2 субекти или насрещно гарантирани от тях, изискванията, определени в параграф 1, буква а) от настоящия член, се считат за удовлетворени, когато е изпълнено едно от следните условия:
а) |
кредитиращата институция има правото своевременно да получи от гаранта предварително плащане, отговарящо на всяко едно от следните условия:
|
б) |
кредитиращата институция може да удостовери пред компетентните органи, че последиците от гаранцията, включително за покриване на загуби, понесени от неплащане на лихви и други видове плащания, които кредитополучателят е задължен да извърши, оправдават подобно третиране. |
Член 216
Допълнителни изисквания към кредитните деривати
1. Кредитните деривати се квалифицират като приемлива кредитна защита с гаранции, когато е изпълнено всяко едно от следните условия, както и тези, изложени в член 213:
а) |
кредитните събития, посочени в договора за кредитен дериват, включват:
|
б) |
при кредитни деривати, допускащи паричен сетълмент:
|
в) |
когато за сетълмента по кредитен дериват се изисква правото и способността на купувача на защита да прехвърля базисното задължение към доставчика на защита, условията на базисното задължение предвиждат изискваното съгласие за подобни прехвърляния да не се отказва неоснователно; |
г) |
ясно определена е идентичността на страните, отговарящи за вземането на решението дали дадено кредитно събитие е настъпило; |
д) |
доставчикът на защита не е единствено отговорен за установяването на кредитното събитие; |
е) |
купувачът на защита има правото или възможността да уведоми доставчика на защита за настъпването на кредитно събитие. |
Ако кредитните събития не включват преструктуриране на базисните задължения, както е описано в буква а), подточка iii), кредитната защита може все пак да бъде призната като приемлива в намален размер, както е посочено в член 233, параграф 2.
2. Несъответствие между базисното и референтното задължение по кредитен дериват или между базисното задължение и задължението, използвано с цел да се определи дали дадено кредитно събитие е настъпило, е приемливо само когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) |
референтното задължение или задължението, използвано с цел да се определи дали дадено кредитно събитие е настъпило, в зависимост от случая, е с равностоен или по-нисък ранг от базисното задължение; |
б) |
базисното задължение и референтното задължение или задължението, използвано с цел да се определи дали дадено кредитно събитие е настъпило, в зависимост от случая, са от един длъжник и са налице правно изпълними клаузи, уреждащи свързано неизпълнение или свързано предсрочно погасяване. |
Член 217
Изисквания относно прилагане на третирането, изложено в член 153, параграф 3
1. За да бъде приемлива за третирането, изложено в член 153, параграф 3, кредитната защита, произтичаща от гаранция или кредитен дериват, трябва да отговаря на следните условия:
а) |
базисното задължение е по една от следните експозиции:
|
б) |
длъжниците по базисните задължения не са членове на една и съща група с доставчика на защита; |
в) |
експозицията е хеджирана посредством някой от следните инструменти:
|
г) |
кредитната защита отговаря на изискванията, изложени в членове 213, 215 и 216, в зависимост от случая; |
д) |
рисковото тегло, свързано с експозицията преди прилагането на третирането, предвидено в член 153, параграф 3, все още не е отчетено в никой от аспектите на кредитната защита; |
е) |
институцията има право и очаква да получи плащане от доставчика на защита, без да е необходимо предприемане на правни действия срещу контрагента във връзка с плащането. Доколкото е възможно, институцията предприема стъпки, за да се увери, че доставчикът на защита има намерение да плати незабавно в случай на настъпване на кредитно събитие; |
ж) |
закупената кредитна защита осигурява пълно покритие на хеджираната част от експозицията срещу загуби от кредитните събития, посочени в договора; |
з) |
възможността за прехвърляне на заемите, ценните книжа или условните задължения е правно осигурена, когато съгласно структурата на плащанията по кредитната защита сетълментът предполага физическо прехвърляне на базисното задължение; |
и) |
когато институцията възнамерява да достави задължение, различно от базисната експозиция, тя се уверява, че това задължение е достатъчно ликвидно и е способна да го закупи с цел доставка в съответствие с договора; |
й) |
редът и условията по споразуменията за кредитна защита са правно потвърдени в писмена форма както от доставчика, така и от институцията; |
к) |
институциите разполагат с процедури за установяване на възможна висока корелационна зависимост между платежоспособността на доставчика на защита и тази на длъжника по базисната експозиция, дължаща се на обща зависимост от рискови фактори, различни от систематичния; |
л) |
в случай на защита срещу риск от разсейване продавачът на закупени вземания и доставчикът на защита не са от една група. |
2. За целите на параграф 1, буква в), подточка ii) институциите прилагат третирането, изложено в член 153, параграф 3, спрямо актива в съвкупността с най-ниския размер на рисково претеглена експозиция.
3. За целите на параграф 1, буква в), подточка iii) получената защита се разглежда по тази рамка само когато е била получена и призната защита от неизпълнение (n–1) или когато (n–1) от активите в съвкупността са вече в неизпълнение. В този случай институциите прилагат третирането, изложено в член 153, параграф 3, спрямо актива в съвкупността с най-ниския размер на рисково претеглена експозиция.
Член 218
Дългови ценни книжа, обвързани със заеми
Инвестициите в обвързани със заеми дългови ценни книжа, емитирани от кредитиращата институция, могат да се третират като парично обезпечение при изчисляването на ефекта на обезпечената кредитна защита в съответствие с настоящия подраздел, при условие че суапът за кредитно неизпълнение, заложен в обвързаната със заеми дългова ценна книга, се квалифицира като приемлива кредитна защита с гаранции. За да се определи дали суапът за кредитно неизпълнение, заложен в обвързаната със заеми дългова ценна книга, се квалифицира като приемлива кредитна защита с гаранции, институцията може да счита, че изискването в член 194, параграф 6, буква в) е изпълнено.
Член 219
Балансово нетиране
Заемите и влоговете при кредитиращата институция, обект на балансово нетиране, се третират от тази институция като парично обезпечение при изчисляването на ефекта на обезпечената кредитна защита за тези заеми и влогове на кредитиращата институция, обект на балансово нетиране, които са в една и съща валута.
Член 220
Използване на подхода на надзорни корекции за променливост или подхода на собствените оценки на корекции за променливост при рамкови споразумения за нетиране
1. При изчисляването на „напълно коригираната стойност на експозицията“ (E*) за експозициите, които са обект на приемливо рамково споразумение за нетиране, обхващащо репо сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, или други сделки, обусловени от капиталовите пазари, институциите изчисляват корекциите за променливост, които трябва да бъдат приложени съгласно подхода на надзорни корекции за променливост или подхода на собствените оценки на корекции за променливост („подход на собствените оценки“), както е посочено в членове 223—226 относно разширения метод за финансово обезпечение.
При използването на подхода на собствените оценки се прилагат същите условия и изисквания, които се прилагат съгласно разширения метод за финансово обезпечение.
2. При изчисляването на параметъра E* институциите:
а) |
изчисляват нетната позиция по всяка група ценни книжа или по всеки вид стока чрез изваждане на сумата по подточка ii) от сумата по подточка i):
|
б) |
изчисляват нетната позиция по всяка валута, различна от валутата на сетълмента на рамковото споразумение за нетиране, чрез изваждане на сумата по подточка ii) от сумата по подточка i):
|
в) |
прилагат корекцията за променливост, подходяща за дадена група от ценни книжа или касова позиция, към абсолютната стойност на положителната или отрицателната нетна позиция в ценни книжа по тази група; |
г) |
прилагат корекцията за променливост на валутния риск (fx) към нетната положителна или отрицателна позиция във всяка валута, различна от валутата на сетълмента на рамковото споразумение за нетиране. |
3. Институциите изчисляват параметъра E* съгласно следната формула:
където:
Ei |
= |
стойността на всяка отделна експозиция i по споразумението, която би била приложена при липса на кредитна защита, когато институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции съгласно стандартизирания подход или когато изчисляват размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба съгласно вътрешнорейтинговия подход; |
Ci |
= |
стойността по всяка група ценни книжа или по всеки вид стоки, получени, взети в заем или закупени, или на паричните средства, получени или взети в заем по отношение на всяка експозиция i; |
|
= |
нетната позиция (положителна или отрицателна) за дадена група ценни книжа j; |
|
= |
нетната позиция (положителна или отрицателна) за дадена валута k, различна от валутата на сетълмента по споразумението, както е изчислена съгласно параграф 2, буква б); |
|
= |
корекцията за променливост, подходяща за определена група ценни книжа j; |
|
= |
корекцията за променливост за съответната чуждестранна валута k. |
4. При изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба за репо сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, или други сделки, обусловени от капиталовите пазари, които са обект на рамкови споразумения за нетиране, институциите използват E*, изчислена съгласно параграф 3, като стойност на експозицията към контрагента, породена от сделки, обект на рамковото споразумение за нетиране за целите на член 113 при стандартизирания подход или глава 3 при вътрешнорейтинговия подход.
5. За целите на параграфи 2 и 3 „група ценни книжа“ означава ценни книжа, които са емитирани на една дата от един и същ емитент, имат еднакъв срок на падеж, обект са на едни и същи условия и имат еднакъв период на реализация, както е посочено в членове 224 и 225, в зависимост от случая.
Член 221
Използване на подхода на вътрешните модели за рамкови споразумения за нетиране
1. Като алтернатива на използването на подхода на надзорни корекции за променливост или подхода на собствените оценки при изчисляването на напълно коригираната стойност на експозицията (E*), получена в резултат от прилагането на приемливо рамково споразумение за нетиране, обхващащо репо сделки, сделки за предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, или други сделки, обусловени от капиталовите пазари, с изключение на сделките с деривати, институциите могат, след получаване на разрешение от компетентните органи, да използват подхода на вътрешните модели, който отчита ефектите на корелацията между позициите в ценни книжа, обект на рамковото споразумение за нетиране, както и ликвидността на съответните инструменти.
2. След получаване на разрешение от компетентните органи институциите могат също да използват и вътрешните си модели за маржин заемни сделки, ако сделките са обхванати от двустранно рамково споразумение за нетиране, което отговаря на изискванията, изложени в глава 6, раздел 7.
3. Институцията може да избере да използва подхода на вътрешните модели независимо от избора, който е направила между стандартизирания подход и вътрешнорейтинговия подход за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции. Ако обаче институцията възнамерява да използва подхода на вътрешните модели, тя го прилага за всички контрагенти и ценни книжа, с изключение на несъществените портфейли, при които тя може да използва подхода на надзорните корекции за променливост или подхода на собствените оценки, както е предвидено в член 20.
Институциите, получили разрешение за използване на вътрешен модел за управление на риска по дял IV, глава 5, могат да използват подхода на вътрешните модели. Ако институцията не е получила такова разрешение, тя може все пак да кандидатства пред компетентните органи за разрешение, позволяващо използване на подхода на вътрешните модели за целите на настоящия член.
4. Компетентните органи разрешават на институцията да използва подхода на вътрешните модели само когато считат, че системата на институцията за управление на рискове, произтичащи от сделки, предмет на рамковото споразумение за нетиране, е концептуално надеждна и цялостно прилагана и когато са изпълнени следните стандарти за качество:
а) |
вътрешният модел за оценка на риска, използван за изчисляването на потенциалната променливост на цените за сделките, е тясно интегриран в ежедневния процес по управлението на риска на институцията и служи като основа за отчитане на рисковите експозиции пред висшето ръководство на институцията; |
б) |
институцията разполага със звено за контрол на риска, което отговаря на всяко едно от следните изисквания:
|
в) |
ежедневните отчети, изготвяни от звеното за контрол на риска, се преглеждат от орган с правомощия за вземане на решения за намаляване на поетите позиции и на общата рискова експозиция; |
г) |
институцията разполага с достатъчно на брой квалифицирани служители за работа с усъвършенстваните модели в звеното за управление на риска; |
д) |
институцията е въвела процедури за наблюдение и гарантиране на спазването на документиран набор от вътрешни политики и контролни механизми за цялостното функциониране на системата за оценяване на риска; |
е) |
историческите резултати от моделите на институцията са доказано надеждни и измерват риска с приемлива точност, което се потвърждава от бек-тестове, използващи данни за най-малко една година; |
ж) |
институцията провежда периодично изчерпателни стрес тестове, резултатите от които се преглеждат от висшето ръководство и се отразяват при определяне на политиката и лимитите; |
з) |
като част от редовния си вътрешен одит институцията провежда независима проверка на системата си за измерване на риска. Този преглед обхваща дейностите на звената,участващи в търговската дейност, и на независимото звено за контрол на риска; |
и) |
поне веднъж годишно институцията осъществява преглед на системата си за управление на риска; |
й) |
вътрешният модел отговаря на изискванията, определени в член 292, параграфи 8 и 9 и в член 294. |
5. За да обхване всички съществени ценови рискове, вътрешният модел на институцията за измерване на риска обхваща достатъчен брой рискови фактори.
Институциите могат да използват емпирични корелации в рамките на рисковите категории и между категориите, когато техните системи за измерване на корелациите са надеждни и цялостно прилагани.
6. Институциите, използващи подхода на вътрешните модели, изчисляват E* съгласно следната формула:
където:
Ei |
= |
стойността на всяка отделна експозиция i по споразумението, която би била приложена при липса на кредитна защита, когато институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции съгласно стандартизирания подход или когато изчисляват размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба съгласно вътрешнорейтинговия подход; |
Ci |
= |
стойността на получените в заем, закупени или получени парични средства или ценни книжа по отношение на всяка такава експозиция i. |
При изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции чрез вътрешни модели институциите използват данните от модела към предишния работен ден.
7. При изчисляването на потенциалната промяна в стойността, посочена в параграф 6, се съблюдава всеки едно от следните правила:
а) |
то се извършва най-малко веднъж на ден; |
б) |
то се базира на 99-процентов едностранен доверителен интервал; |
в) |
то се базира на петдневен период на реализация, с изключение на сделките, различни от репо сделки или сделки за предоставяне/получаване в заем на ценни книжа, при които се използва десетдневен период на реализация; |
г) |
то се базира на ефективен исторически период на наблюдение от най-малко една година, освен когато съществено увеличение в променливостта на цените налага по-къс период на наблюдение; |
д) |
множеството от използваните за изчислението данни се актуализира поне веднъж на всеки три месеца. |
Когато институцията е сключила репо сделка, сделка по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, маржин заемна сделка или сходна сделка или нетираща съвкупност, която отговаря на изложените в член 285, параграфи 2, 3 и 4 критерии, минималният период на държане се привежда в съответствие с рисковия маржин период, който ще се прилага по тези параграфи, в комбинация с член 285, параграф 5.
8. При изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба за репо сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, или други сделки, обусловени от капиталовите пазари, които са предмет на рамкови споразумения за нетиране, институциите използват E*, изчислена съгласно параграф 6, като стойност на експозицията към контрагента, породена от сделки, предмет на рамковото споразумение за нетиране за целите на член 113 при стандартизирания подход или глава 3 при вътрешнорейтинговия подход.
9. ЕБО разработва проекти за регулаторни технически стандарти за определяне на следното:
а) |
какво представлява несъществен портфейл за целите на параграф 3; |
б) |
критериите, определящи дали вътрешният модел е надежден и цялостно прилаган за целите на параграфи 4 и 5 и рамковите споразумения за нетиране. |
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2015 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 222
Опростен метод за финансово обезпечение
1. Институциите могат да използват опростения метод за финансово обезпечение само когато те изчисляват размера на рисково претеглените експозиции съгласно стандартизирания подход. Институцията не използва нито опростения метод за финансовото обезпечение, нито разширения метод за финансово обезпечение освен за целите на член 148, параграф 1 и член 150, параграф 1. Институциите не прилагат това изключение избирателно с цел намаляване на капиталовите изисквания или с цел провеждане на регулаторен арбитраж.
2. Съгласно опростения метод за финансово обезпечение стойността на приемливото финансово обезпечение, присъдена от институциите, е равна на пазарната му стойност, определена в съответствие с член 207, параграф 4, буква г).
3. Институциите присъждат за тези части от стойностите на експозицията, които са обезпечени от пазарната стойност на приемливото обезпечение, рисковото тегло, което те биха определили съгласно глава 2, когато кредитиращата институция има пряка експозиция към инструмента на обезпечението. За тази цел стойността на експозицията на задбалансова позиция от изброените в приложение I е равна на 100 % от стойността на позицията, а не на стойността на експозицията, посочена в член 111, параграф 1.
Рисковото тегло на обезпечената част е най-малко 20 % с изключение на случаите, посочени в параграфи 4—6. За останалата част от стойността на експозицията институциите прилагат рисковото тегло, което те биха определили за необезпечена експозиция към контрагента по глава 2.
4. Институциите присъждат рисково тегло от 0 % за обезпечената част на експозицията, породена от репо сделки и сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа, които отговарят на критериите по член 227. Когато контрагентът по сделката не е основен пазарен участник, институциите присъждат рисково тегло от 10 %.
5. Институциите присъждат рисково тегло от 0 % за обезпечената част от стойността на определените съгласно глава 6 експозиции в дериватни инструменти, изброени в приложение II, които са предмет на ежедневна пазарна преоценка, обезпечени са с паричен депозит или подобен инструмент и валутата им съвпада с тази на обезпечението.
Институциите присъждат рисково тегло от 10 % за обезпечената част от стойността на експозициите, обезпечени с дългови ценни книжа, емитирани от централни правителства или централни банки, на които е присъдено нулево рисково тегло съгласно глава 2.
6. За сделките, които не са сред посочените в параграфи 4 и 5, институциите могат да присъждат 0 % рисково тегло, когато валутите на експозицията и обезпечението съвпадат и е изпълнено едно от следните условия:
а) |
обезпечението е паричен депозит или подобен инструмент; |
б) |
обезпечението е под формата на дългови ценни книжа, емитирани от централни правителства или централни банки, на които може да бъде присъдено 0 % рисково тегло съгласно член 114, и пазарната му стойност е намалена с 20 %. |
7. За целите на параграфи 5 и 6 дълговите ценни книжа, емитирани от централни правителства или централни банки, обхващат:
а) |
дългови ценни книжа, емитирани от регионални правителства или местни органи на власт, експозициите в които се разглеждат като експозиции към централни правителства, под чиято юрисдикция са учредени съгласно член 115; |
б) |
дългови ценни книжа, емитирани от многостранни банки за развитие, на които е присъдено 0 % рисково тегло съгласно или по силата на член 117, параграф 2; |
в) |
дългови ценни книжа, емитирани от международни организации, на които е присъдено 0 % рисково тегло съгласно член 118; |
г) |
дългови ценни книжа, емитирани от субекти от публичния сектор, които се разглеждат като експозиции към централни правителства в съответствие с член 116, параграф 4. |
Член 223
Разширен метод за финансово обезпечение
1. За да бъде отчетена променливостта на цените, при оценяването на финансово обезпечение за целите на разширения метод за финансово обезпечение, институциите прилагат корекции за променливост към пазарната стойност на обезпечението, както е посочено в членове 224—227.
Когато обезпечението е във валута, която е различна от тази на базисната експозиция, институциите добавят корекция за променливост на валутния курс към корекцията за променливост на обезпечението, както е предвидено в членове 224—227.
При сделки с извънборсови деривати, обхванати от споразумения за нетиране, признати от компетентните органи съгласно глава 6, при несъответствие между валутата на обезпечението и валутата на сетълмента институциите прилагат корекция за променливост, отразяваща променливостта на валутните курсове. Институциите прилагат една корекция за променливост независимо от броя на валутите по сделките, обхванати от споразумение за нетиране.
2. Когато изчисляват коригираната за променливост стойност на обезпечението (CVA), институциите трябва да вземат предвид следното:
където:
C |
= |
стойността на обезпечението; |
HC |
= |
корекцията за променливост на обезпечението, изчислена съгласно членове 224 и 227; |
Hfx |
= |
корекцията за променливост при валутно несъответствие, изчислена съгласно членове 224 и 227. |
Институциите използват посочената в настоящия параграф формула при изчисляването на коригираната за променливост стойност на обезпечението за всички сделки, с изключение на тези, които са предмет на признати рамкови споразумения за нетиране, за които се прилагат посочените в членове 220 и 221 разпоредби.
3. Когато изчисляват коригираната за променливост стойност на експозицията (EVA), институциите трябва да вземат предвид следното:
където:
E |
= |
стойността на експозицията, както би била определена по глава 2 или по глава 3, в зависимост от случая, ако експозицията не е била обезпечена; |
HE |
= |
корекцията за променливост на експозицията, изчислена съгласно членове 224 и 227. |
При сделки с извънборсови деривати институциите изчисляват EVA по следния начин:
4. При изчисляването на E за целите на параграф 3 се прилага следното:
а) |
за институциите, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции съгласно стандартизирания подход, стойността на експозицията на задбалансовите позиции, изброени в приложение I, е 100 % от стойността на тази позиция, а не стойността на експозицията, посочена в член 111, параграф 1; |
б) |
институциите, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции съгласно вътрешнорейтинговия подход, изчисляват стойността на експозицията на позициите, изброени в член 166, параграфи 8—10, като използват конверсионен коефициент от 100 %, а не конверсионните коефициенти или проценти, посочени в съответните параграфи. |
5. Институциите изчисляват напълно коригираната стойност на експозицията (E*), отчитайки както променливостта, така и ефектите за редуциране на риска на обезпечението, по следния начин:
където:
EVA |
= |
коригираната за променливост стойност на експозицията, изчислена съгласно параграф 3; |
CVAM |
= |
допълнително коригирана CVA за падежни несъответствия в съответствие с разпоредбите на раздел 5; |
6. Институциите могат да изчисляват корекциите за променливост, като използват посочения в член 224 подход на надзорни корекции за променливост или посочения в член 225 подход на собствените оценки.
Институцията може да реши да използва подхода на надзорни корекции за променливост или подхода на собствените оценки независимо от избора, който е направила между стандартизирания подход и вътрешнорейтинговия подход за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции.
Въпреки това, когато институцията възнамерява да използва подхода на собствените оценки, тя прилага този подход за всички видове инструменти, с изключение на несъществените портфейли, при които тя може да използва подхода на надзорните корекции за променливост.
7. Когато обезпечението се състои от няколко приемливи позиции, институциите изчисляват корекцията за променливост (H) по следния начин:
където:
ai |
= |
делът от стойността на дадена приемлива позиция i от общата стойност на обезпечението; |
Hi |
= |
корекцията за променливост, приложима към приемливата позиция i. |
Член 224
Надзорна корекция за променливост при разширения метод за финансово обезпечение
1. Корекциите за променливост, които биват прилагани съгласно подхода на надзорни корекции за променливост (при ежедневна преоценка), са посочени в таблици 1—4 от настоящия параграф.
КОРЕКЦИИ ЗА ПРОМЕНЛИВОСТ
Таблица 1
Степен на кредитно качество, определена за кредитната оценка на дълговата ценна книга |
Остатъчен матуритет |
Корекции за променливост за дългови ценни книжа, емитирани от субекти по член 197, параграф 1, буква б) |
Корекции за променливост за дългови ценни книжа, емитирани от субекти по член 197, параграф 1, букви в) и г) |
Корекции за променливост за секюритизиращи позиции, отговарящи на критериите по член 197, параграф 1, буква з) |
||||||
|
|
20-дневен период на реализация (%) |
10-дневен период на реализация (%) |
5-дневен период на реализация (%) |
20-дневен период на реализация (%) |
10-дневен период на реализация (%) |
5-дневен период на реализация (%) |
20-дневен период на реализация (%) |
10-дневен период на реализация (%) |
5-дневен период на реализация (%) |
1 |
≤ 1 година |
0,707 |
0,5 |
0,354 |
1,414 |
1 |
0,707 |
2,829 |
2 |
1,414 |
|
> 1 ≤ 5 години |
2,828 |
2 |
1,414 |
5,657 |
4 |
2,828 |
11,314 |
8 |
5,657 |
|
> 5 години |
5,657 |
4 |
2,828 |
11,314 |
8 |
5,657 |
22,628 |
16 |
11,313 |
2-3 |
≤ 1 година |
1,414 |
1 |
0,707 |
2,828 |
2 |
1,414 |
5,657 |
4 |
2,828 |
|
> 1 ≤ 5 години |
4,243 |
3 |
2,121 |
8,485 |
6 |
4,243 |
16,971 |
12 |
8,485 |
|
> 5 години |
8,485 |
6 |
4,243 |
16,971 |
12 |
8,485 |
33,942 |
24 |
16,970 |
4 |
≤ 1 година |
21,213 |
15 |
10,607 |
Не е приложимо |
Не е приложимо |
Не е приложимо |
Не е приложимо |
Не е приложимо |
Не е приложимо |
|
> 1 ≤ 5 години |
21,213 |
15 |
10,607 |
Не е приложимо |
Не е приложимо |
Не е приложимо |
Не е приложимо |
Не е приложимо |
Не е приложимо |
|
> 5 години |
21,213 |
15 |
10,607 |
Не е приложимо |
Не е приложимо |
Не е приложимо |
Не е приложимо |
Не е приложимо |
Не е приложимо |
Таблица 2
Степен на кредитно качество, определена за кредитната оценка на краткосрочна дългова ценна книга |
Корекции за променливост за дългови ценни книжа, емитирани от субекти по член 197, параграф 1, буква б), с краткосрочна кредитна оценка |
Корекции за променливост за дългови ценни книжа, емитирани от субекти по член 197, параграф 1, букви в) и г), с краткосрочна кредитна оценка |
Корекции за променливост за секюритизиращи позиции, отговарящи на критериите по член 197, параграф 1, буква з) |
||||||
|
20-дневен период на реализация (%) |
10-дневен период на реализация (%) |
5-дневен период на реализация (%) |
20-дневен период на реализация (%) |
10-дневен период на реализация (%) |
5-дневен период на реализация (%) |
20-дневен период на реализация (%) |
10-дневен период на реализация (%) |
5-дневен период на реализация (%) |
1 |
0,707 |
0,5 |
0,354 |
1,414 |
1 |
0,707 |
2,829 |
2 |
1,414 |
2-3 |
1,414 |
1 |
0,707 |
2,828 |
2 |
1,414 |
5,657 |
4 |
2,828 |
Таблица 3
Други обезпечения или видове експозиции
|
20-дневен период на реализация (%) |
10-дневен период на реализация (%) |
5-дневен период на реализация (%) |
Капиталови инструменти и конвертируеми облигации, включени в основен борсов индекс |
21,213 |
15 |
10,607 |
Други капиталови инструменти или конвертируеми облигации, котирани на призната борса |
35,355 |
25 |
17,678 |
Парични средства в брой |
0 |
0 |
0 |
Позиции в злато |
21,213 |
15 |
10,607 |
Таблица 4
Корекции за променливост при несъответствие на валутите
20-дневен период на реализация (%) |
10-дневен период на реализация (%) |
5-дневен период на реализация (%) |
11,314 |
8 |
5,657 |
2. При изчисляването на корекциите за променливост в съответствие с параграф 1 се спазват следните условия:
а) |
за обезпечени кредитни сделки периодът на реализация е 20 работни дни; |
б) |
за репо сделки, които не обхващат прехвърляне на стоки или гарантирани права, свързани с правото на собственост върху стоки, както и за сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа периодът на реализация е 5 работни дни; |
в) |
за други сделки, обусловени от капиталовите пазари, периодът на реализация е 10 работни дни. |
При сделка или нетираща съвкупност, която отговаря на посочените в член 285, параграфи 2, 3 и 4 критерии, институциите привеждат минималния период на държане в съответствие с рисковия маржин период, който се прилага съгласно посочените параграфи.
3. В таблици 1—4 от параграф 1, както и в параграфи 4—6 степента на кредитното качество, с която се свързва кредитната оценка на дълговата ценна книга, е степента на кредитно качество, с помощта на която е определена кредитната оценка от ЕБО по глава 2.
За да се определи степента на кредитното качество, с която е свързана кредитната оценка на дълговата книга съгласно посоченото в първа алинея, се прилага и член 197, параграф 7.
4. За неприемливи ценни книжа или за стоки, предоставяни в заем или продавани по репо сделки или сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, корекцията за променливост е същата както за капиталови инструменти, невключени в основен борсов индекс, котирани на призната борса.
5. За приемливи дялове в ПКИ корекциите за променливост са среднопретеглените корекции за променливост, които биха били приложени към активите, в които фондът е инвестирал, като се има предвид периода на реализация на сделките, както е посочен в параграф 2.
Ако активите, в които фондът е инвестирал, не са известни на институцията, корекцията за променливост е най-високата корекция за променливост, която би била приложена към всеки един от активите, в които фондът има право да инвестира.
6. За дългови ценни книжа без присъден рейтинг, емитирани от институции и отговарящи на критериите за признаване по член 197, параграф 4, корекциите за променливост са същите като тези за ценни книжа, емитирани от институции или предприятия с външна кредитна оценка, съответстваща на втора или трета степен на кредитно качество.
Член 225
Собствени оценки на корекциите за променливост при разширения метод за финансово обезпечение
1. Компетентните органи разрешават на институциите да използват собствени оценки за променливост при изчисляването на корекциите за променливост, прилагани към обезпеченията и експозициите, когато институциите спазват изискванията, посочени в параграфи 2 и 3. Институции, получили разрешение да използват собствени оценки за променливост, не възобновят използването на останалите методи, освен поради обоснована причина и след разрешение от компетентните органи.
За дългови ценни книжа, които имат присъдена кредитна оценка от АВКО, равностойна или по-добра от инвестиционен рейтинг, институциите могат да изчисляват оценка на променливостта за всяка категория ценни книжа.
За дългови ценни книжа, които имат присъдена кредитна оценка от АВКО, по-неблагоприятна от инвестиционен рейтинг, както и за друго признато обезпечение, институциите изчисляват корекциите за променливост за всяка отделна позиция.
Институциите, използващи подхода на собствени оценки, оценяват променливостта на обезпечението или на несъответствието между валутите, без да вземат предвид корелационните зависимости между необезпечената експозиция, обезпечението или валутните курсове.
При определяне на съответните категории институциите вземат предвид вида на емитента на ценната книга, външната кредитна оценка на ценните книжа, техния остатъчен срок до падежа и модифицираната им дюрация. Оценките за променливост са представителни за ценните книжа, включени в съответната категория от институцията.
2. При изчисляването на корекциите за променливост се спазва всеки един от следните критерии:
а) |
институциите извършват изчислението на базата на 99-процентов едностранен доверителен интервал; |
б) |
институциите извършват изчислението на базата на следните периоди на реализация:
|
в) |
институциите могат да използват стойностите на корекциите за променливост, изчислени на базата на по-къси или по-дълги периоди на реализация, увеличени или намалени до периода за реализация,предвиден в буква б) по видове сделки, използвайки формулата за „корен квадратен от времето”:
където:
|
г) |
институциите вземат предвид неликвидността на активите с по-ниско качество. Те коригират периода на реализация в посока увеличение в случай на съмнения относно ликвидността на обезпечението. Те набелязват и случаите, при които историческите данни могат да не отразяват в достатъчна степен потенциалната променливост. В тези случаи се действа посредством сценарий при стрес; |
д) |
продължителността на историческия период на наблюдение, използван от институциите за изчисляване на корекциите за променливост, е най-малко една година. За институциите, които използват схема за претегляне или други методи за историческия период за наблюдение, ефективният период на наблюдение е най-малко една година. Компетентните органи могат също да изискат от институцията да изчислява корекциите си за променливост, използвайки по-кратък период на наблюдение, ако по тяхна преценка това е оправдано поради съществено увеличение в променливостта на цените. |
е) |
институциите актуализират наборите си от данни и изчисляването на корекциите за променливост най-малко веднъж на всеки три месеца. Те преразглеждат наборите си от данни при съществена промяна на пазарните цени. |
3. Оценка на корекциите за променливост отговарят на всеки един от следните критерии за качество:
а) |
институцията използва оценките на променливостта в ежедневния процес по управление на риска, включително по отношение на своите вътрешни лимити на експозициите; |
б) |
когато периодът на реализация, използван от институцията в рамките на ежедневния процес по управление на риска, е по-дълъг от този, предвиден в настоящия раздел за въпросния вид сделка, корекциите за променливост на институцията се завишават в съответствие с формулата за „корен квадратен от времето”, посочена в параграф 2, буква в); |
в) |
институцията разполага с установени процедури за наблюдение и осигуряване на спазването на документиран набор от политики и механизми за контрол за функционирането на системата за оценка на корекциите за променливост и за отразяване на тези оценки в нейния процес по управление на риска; |
г) |
в рамките на процедурите за вътрешен одит на институцията се извършва редовен независим преглед на системата на институцията за оценка на корекциите за променливост. Най-малко веднъж годишно се извършва преглед на цялостната система за оценка на корекциите за променливост и за интегриране на тези корекции в процеса по управление на риска на институцията. Този преглед включва най-малко следните елементи:
|
Член 226
Завишаване на корекцията за променливост при разширения метод за финансово обезпечение
Корекциите за променливост, посочени в член 224, са корекциите за променливост, които институциите прилагат при ежедневна преоценка. Аналогично, когато институцията използва собствените си оценки на корекциите за променливост в съответствие с член 225, тя ги изчислява на първо място въз основа на ежедневната преоценка. Когато преоценката се извършва по-рядко от всеки ден, институциите прилагат по-големи корекции за променливост. Институциите ги изчисляват чрез завишаване на прилаганите при ежедневната преоценка корекции за променливост, използвайки следната формула за „корен квадратен от времето”:
където:
H |
= |
корекцията за променливост, която трябва да се приложи; |
HM |
= |
корекцията за променливост при ежедневна преоценка; |
NR |
= |
действителният брой работни дни между преоценките; |
TM |
= |
периодът на реализация за въпросния вид сделка. |
Член 227
Условия за прилагане на нулева корекция за променливост при разширения метод за финансово обезпечение
1. Във връзка с репо сделки и сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа, при които институцията използва подхода на надзорни корекции за променливост по член 224 или подхода на собствените оценки по член 225 и са изпълнени условията по параграф 2, букви а)—з), институциите могат вместо корекциите за променливост, изчислени по членове 224—226, да прилагат корекция за променливост от 0 %. Институциите, използващи посочения в член 221 подход на вътрешните модели, не прилагат предвиденото в настоящия член третиране.
2. Институциите могат да прилагат корекция за променливост от 0 %, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) |
както експозицията, така и обезпечението представляват парични средства или дългови ценни книжа, емитирани от централни правителства или централни банки по смисъла на член 197, параграф 1, буква б) и получаващи 0 % рисково тегло съгласно глава 2; |
б) |
както експозицията, така и обезпечението са деноминирани в една и съща валута; |
в) |
матуритетът на сделката не надвишава един работен ден или както експозицията, така и обезпечението са предмет на ежедневна преоценка по пазарни цени или ежедневно допълване до минималния размер на обезпечението; |
г) |
периодът от последната пазарна преоценка, преди неуспешното попълване на маржин сметката от страна на контрагента, до реализацията на обезпечението не надхвърля четири работни дни; |
д) |
сделката е уредена посредством система за сетълмент, предназначена за такъв вид сделки; |
е) |
споразумението или сделката са документирани съгласно общоприетите правила за репо сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на съответните ценни книжа; |
ж) |
сделката се урежда от документация, в която се посочва, че ако контрагентът не изпълни задължение да достави паричните средства или ценните книжа или не осигури изискуемия размер по маржин сметката, или е в неизпълнение по друг начин, тогава сделката може да се прекрати незабавно; |
з) |
компетентните органи считат контрагента по сделката за основен пазарен участник. |
3. Основните пазарни участници, посочени в параграф 2, буква з), обхващат следните субекти:
а) |
субектите, посочени в член 197, параграф 1, буква б), на експозициите към които се присъжда 0 % рисково тегло съгласно глава 2; |
б) |
институции; |
в) |
други финансови предприятия по смисъла на член 13, точка 25, букви б) и г) от Директива 2009/138/ЕО, на експозициите към които се присъжда рисково тегло от 20 % по стандартизирания подход или които, при условие че институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба по вътрешнорейтинговия подход, нямат присъдена кредитна оценка от призната АВКО, но имат присъден с вътрешен рейтинг от институцията. |
г) |
регулирани ПКИ, за които се прилагат изисквания за капиталова адекватност или ниво на ливъридж; |
д) |
регулирани пенсионни фондове; |
е) |
признати организации за клиринг. |
Член 228
Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба при разширения метод за финансово обезпечение
1. При стандартизирания подход институциите използват E*, изчислена съгласно член 223, параграф 5, като стойност на експозицията за целите на член 113. При задбалансовите позиции, посочени в приложение I, институциите използват E* като стойността, спрямо която се прилагат посочените в член 111, параграф 1 проценти, за да се получи стойността на експозицията.
2. При вътрешнорейтинговия подход институциите използват ефективната загуба при неизпълнение (LGD*) като LGD за целите на глава 3. Институциите изчисляват стойността на LGD* по следния начин:
където:
LGD |
= |
LGD, която би била приложена към експозицията съгласно глава 3, когато експозицията е необезпечена; |
E |
= |
стойността на експозицията в съответствие с член 223, параграф 3; |
E* |
= |
напълно коригираната стойност на експозицията в съответствие с член 223, параграф 5. |
Член 229
Принципи на оценка за други приемливи обезпечения при вътрешнорейтинговия подход
1. При обезпечения с недвижими имоти обезпечението се оценява от независим оценител по пазарна или по-ниска от пазарната стойност. Институцията изисква от независимия оценител да документира пазарната стойност по прозрачен и ясен начин.
В тези държави членки, които са предвидили строги критерии за оценяването на ипотечната заемна стойност в законови и подзаконови нормативни разпоредби, имотите може вместо това да бъдат оценявани от независим оценител по стойност, по-ниска или равна на ипотечната заемна стойност. Институциите изискват от независимия оценител да не взема под внимание спекулативните елементи и да документира стойността по прозрачен и ясен начин при оценяването на ипотечната заемна стойност.
Стойността на обезпечението е пазарната стойност или ипотечната заемна стойност, намалена, когато е целесъобразно, с цел да се отразят резултатите от наблюдението, изисквано по член 208, параграф 3, и да се отчетат предишните вземания към имотите.
2. При вземания стойността на вземанията е размерът на вземането.
3. Институциите оценяват обезпеченията с физически активи, различни от недвижими имоти, по тяхната пазарна стойност. За целите на настоящия член „пазарна стойност“ е оценената сума, срещу която недвижимите имоти биха били прехвърлени на датата на оценката между желаещ купувач и желаещ продавач в сделка, при която те са достатъчно независими и равнопоставени.
Член 230
Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба за друго признато обезпечение при вътрешнорейтинговия подход
1. Институциите използват LGD*, изчислена в съответствие с настоящия параграф и параграф 2, като LGD за целите на глава 3.
Когато съотношението между стойността на обезпечението (C) и стойността на експозицията (E) е под изискуемия праг на обезпеченост на експозицията (C*), както е посочено в таблица 5, стойностите на параметъра LGD* са тези стойности на LGD, предвидени в глава 3 за необезпечени експозиции към контрагента. За тази цел институциите изчисляват стойността на експозицията по позициите, изброени в член 166, параграфи 8—10, като използват конверсионен коефициент или процент в размер на 100 % вместо конверсионните коефициенти или проценти, посочени в съответните параграфи.
Когато съотношението между стойността на обезпечението и стойността на експозицията превишава втория, по-висок изискуем праг C**, посочен в таблица 5, стойностите на параметъра LGD* се определят съгласно таблица 5.
Когато изискваното ниво на обезпеченост C** не е постигнато по отношение на експозицията като цяло, институцията разглежда експозицията като две експозиции — първата, по отношение на която изискуемият праг на обезпеченост C** е постигнат, и остатъчна експозиция.
2. Приложимите стойности на параметъра LGD* и изискуемите прагове на обезпеченост за обезпечените части от експозицията са посочени в таблица 5 от настоящия параграф.
Таблица 5
Минимални стойности на параметъра LGD за обезпечените части от експозицията
|
LGD* за първостепенни експозиции |
LGD* за подчинени експозиции |
Минимален изискуем праг на обезпеченост на експозицията (C*) |
Минимален изискуем праг на обезпеченост на експозицията (C**) |
Вземания |
35 % |
65 % |
0 % |
125 % |
Жилищни имоти/търговски недвижими имоти |
35 % |
65 % |
30 % |
140 % |
Други обезпечения |
40 % |
70 % |
30 % |
140 % |
3. Като алтернатива на предвиденото в параграфи 1 и 2 третиране и при спазване на член 124, параграф 2 институциите могат да определят рисково тегло от 50 % за частта от експозицията, която съобразно ограниченията, определени в член 125, параграф 2, буква г) и член 126, параграф 2, буква г), е напълно обезпечена с жилищни имоти или търговски недвижими имоти, намиращи се на територията на държава членка, ако са изпълнени всички условия по член 199, параграф 4.
Член 231
Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба в случаите на смесени групи от обезпечения
1. Институцията изчислява стойността на LGD*, която тя използва като стойност на параметъра LGD за целите на глава 3, в съответствие с параграфи 2 и 3, когато са изпълнени следните две условия:
а) |
институцията използва вътрешнорейтинговия подход за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба; |
б) |
експозицията е обезпечена както с финансово, така и с друго приемливо обезпечение. |
2. От институциите се изисква да разделят на части коригираната за променливост стойност на експозицията, получена чрез прилагането на корекцията за променливост, както е предвидено в член 223, параграф 5, така че да се получи част — покрита от приемливо финансово обезпечение, част — покрита с вземания, част — покрита с обезпечение с търговски недвижими имоти или с жилищни имоти, част — покрита с друго приемливо обезпечение, и необезпечена част, когато е приложимо.
3. Институциите изчисляват LGD* поотделно за всяка част от експозицията, получена по параграф 2, в съответствие със съответните разпоредби на настоящата глава.
Член 232
Други форми на обезпечена кредитна защита
1. Когато са изпълнени определените в член 212, параграф 1 условия, влогове при институции- трети страни могат да бъдат третирани като гаранции от институция- трета страна.
2. Когато са изпълнени определените в член 212, параграф 2 условия, институцията третира частта от експозицията, която е обезпечена с текущата откупна стойност по заложени в полза на кредитиращата институция животозастрахователни полици, по следния начин:
а) |
когато за експозицията се прилага стандартизираният подход, тя бива рисково претеглена, като се използват посочените в параграф 3 рискови тегла; |
б) |
когато за експозицията се прилага вътрешнорейтинговият подход, а не собствените оценки за LGD на институцията, на нея се присъжда LGD в размер на 40 %. |
В случай на валутно несъответствие институциите намаляват текущата откупна стойност съгласно член 233, параграф 3, като стойността на кредитната защита е текущата откупна стойност на животозастрахователната полица.
3. За целите на параграф 2, буква а) институциите присъждат следните рискови тегла въз основа на рисковото тегло, присъдено за първостепенна необезпечена експозиция към предприятието, което издава животозастрахователната полица:
а) |
рисково тегло от 20 %, когато за първостепенната необезпечена експозиция към предприятието, което издава животозастрахователната полица, се присъжда рисково тегло от 20 %; |
б) |
рисково тегло от 35 %, когато за първостепенната необезпечена експозиция към предприятието, което издава животозастрахователната полица, се присъжда рисково тегло от 50 %; |
в) |
рисково тегло от 70 %, когато за първостепенната необезпечена експозиция към предприятието, което издава животозастрахователната полица, се присъжда рисково тегло от 100 %; |
г) |
рисково тегло от 150 %, когато за първостепенната необезпечена експозиция към предприятието, което издава животозастрахователната полица, се присъжда рисково тегло от 150 %. |
4. Институциите могат да третират изкупуваните при поискване инструменти, които са приемливи по член 200, буква в), като гаранция от институцията емитент. Стойността на приемливата кредитна защита е, както следва:
а) |
когато инструментът се изкупува обратно по номинална стойност — стойността на защитата е номиналната стойност; |
б) |
когато инструментът се изкупува обратно по пазарни цени — стойността на защитата е стойността на инструмента, оценен по същия начин както дълговите ценни книжа, които отговарят на условията в член 197, параграф 4. |
Член 233
Оценка
1. За целите на изчисляването на ефекта на кредитната защита с гаранции съгласно настоящия подраздел стойността на кредитната защита с гаранции (G) е сумата, която доставчикът на защита се е задължил да плати в случай на неизпълнение или неплащане от страна на длъжника или при настъпване на други определени кредитни събития.
2. При кредитни деривати, които не включват като кредитно събитие преструктуриране на базисното задължение, включително опрощаване или разсрочване на плащанията по главница, лихви или такси, водещо до загуби от кредитен характер, се прилага следното:
а) |
когато сумата, която доставчикът на защита се е задължил да плати, не надвишава стойността на експозицията, институцията намалява стойността на изчислената по параграф 1 кредитна защита с 40 %; |
б) |
когато сумата, която доставчикът на защита се е задължил да плати, надвишава стойността на експозицията, стойността на кредитната защита не надвишава 60 % от стойността на експозицията. |
3. В случай на несъвпадение между валутата на кредитната защита с гаранции и на експозицията институциите намаляват стойността на кредитната защита, като прилагат корекцията за променливост, както следва:
където:
G* |
= |
размерът на кредитната защита, коригиран за валутен риск; |
G |
= |
номиналната стойност на кредитната защита; |
Hfx |
= |
корекцията за променливост при несъответствие между валутата на кредитната защита и на базисното задължение, определена в съответствие с параграф 4. |
При липсата на валутно несъответствие Hfx е нула.
4. При определяне на корекциите за променливост за несъответствие между валутите институциите прилагат период на реализация от 10 работни дни (при ежедневна преоценка), като могат да ги изчисляват въз основа на подхода на надзорни корекции за променливост или подхода на собствените оценки, изложени съответно в членове 224 и 225. Институциите завишават корекциите за променливост в съответствие с член 226.
Член 234
Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба в случай на частична защита и отделни траншове
Когато институцията прехвърля част от риска по даден заем, разпределен в един или повече траншове, се прилагат изложените в глава 5 правила. Институциите могат да третират праговете на същественост на загубите, под които не се извършват плащания, като задържана от банката позиция срещу първоначални загуби и средство за прехвърляне на риска чрез отделни траншове.
Член 235
Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции при стандартизирания подход
1. За целите на член 113, параграф 3 институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции в съответствие със следната формула:
където:
E |
= |
стойността на експозицията съгласно член 111; за тази цел стойността на експозицията на изброените в приложение I задбалансови позиции е 100 % от тяхната стойност, а не стойността на експозицията, посочена в член 111, параграф 1; |
GA |
= |
размерът на защитата срещу кредитен риск, изчислен съгласно член 233, параграф 3 (G*), и допълнително коригиран за падежни несъответствия съгласно предвиденото в раздел 5; |
r |
= |
рисковото тегло на експозициите към длъжника, както е посочено в глава 2; |
g |
= |
рисковото тегло на експозициите към доставчика на защита, както е посочено в глава 2. |
2. Когато защитената стойност (GA) е по-малка от експозицията (E), институциите могат да прилагат описаната в параграф 1 формула само когато защитената и незащитената част на експозицията са равностойни по ранг.
3. Институциите могат да разширят третирането, предвидено в член 114, параграфи 4 и 5, към експозиции или части от експозиции, гарантирани от централно правителство или централна банка, когато гаранцията е деноминирана в националната валута на кредитополучателя и експозицията се финансира в тази валута.
Член 236
Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба при вътрешнорейтинговия подход
1. За покритата част от стойността на експозицията (Е), определена въз основа на коригираната стойност на кредитната защита GA, вероятността от неизпълнение (PD) за целите на глава 3, раздел 4 може да бъде PD на доставчика на защитата или PD между тази на кредитополучателя и тази на гаранта, когато се счита, че не е оправдано пълно заместване. При подчинени експозиции и неподчинена защита с гаранции стойността на загубата при неизпълнение (LGD), която трябва да бъде приложена от институцията за целите на глава 3, раздел 4, може да бъде стойността, която съответства на първостепенни вземания.
2. За всяка непокрита част от стойността на експозицията (Е) PD е тази на кредитополучателя, а стойността на LGD е тази на базисната експозиция.
3. За целите на настоящия член GA е стойността на G*, изчислена съгласно член 233, параграф 3, и допълнително коригирана за падежни несъответствия, както е предвидено в раздел 5. Е е стойността на експозицията, определена съгласно глава 3, раздел 5. За тази цел институциите изчисляват стойността на експозицията по позициите, изброени в член 166, параграфи 8—10, като използват конверсионен коефициент или процент в размер на 100 % вместо конверсионните коефициенти или проценти, посочени в съответните параграфи.
Член 237
Падежно несъответствие
1. За целите на изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции падежно несъответствие е налице, когато остатъчният срок до падеж на кредитната защита е по-малък от този на защитената експозиция. Когато остатъчният матуритет на защитата не надхвърля три месеца и матуритетът на защитата е по-малък от матуритета на базисната експозиция, въпросната защита не се класифицира като приемлива кредитна защита.
2. При несъответствие между падежите кредитната защита не се квалифицира като приемлива, когато е изпълнено едно от следните условия:
а) |
първоначалният матуритет на защитата е под 1 година; |
б) |
експозицията е краткосрочна експозиция, която според компетентните органи подлежи по-скоро на еднодневна, а не на едногодишна долна граница по отношение на стойността на падежа (М) съгласно член 162, параграф 3. |
Член 238
Падеж на кредитна защита
1. Ефективният падеж на базисното задължение, чиято продължителност е ограничена до най-много пет години, е максималното възможно оставащо време преди длъжникът да изпълни задълженията си по график. При спазване на параграф 2 матуритетът на кредитната защита е времето до най-ранната дата, на която защитата може да бъде или ще бъде прекратена.
2. Когато съществува опция, позволяваща на продавача на защита да прекрати защитата, институциите приемат, че матуритетът на защитата е времето до най-ранната дата, на която тази опция може да бъде упражнена. Когато съществува опция, позволяваща на купувача на защитата да прекрати защитата, и условията на договора при пораждането на защитата съдържат положителен стимул за институцията да поиска изпълнението на сделката преди договорния падеж, институцията приема за падеж на защитата времето до най-ранната дата, на която тази опция може да бъде упражнена; в противен случай институцията може да приеме, че подобна опция не оказва влияние върху падежа на защитата.
3. Когато няма пречка даден кредитен дериват да бъде прекратен преди изтичането на какъвто и да било гратисен период, изискван за настъпването на неизпълнение по базисното задължение в резултат на неплащане, институцията намалява матуритета на защитата с продължителността на гратисния период.
Член 239
Оценка на защитата
1. Когато при сделки, които са предмет на обезпечена кредитна защита съгласно опростения метод за финансово обезпечение, има несъответствие между падежа на експозицията и падежа на защитата, обезпечението не се квалифицира като призната обезпечена кредитна защита.
2. При сделки, които са предмет на обезпечена кредитна защита при разширения метод за финансово обезпечение, институциите отразяват падежа на кредитната защита и на експозицията в коригираната стойност на обезпечението съгласно следната формула:
където:
CVA |
= |
коригираната стойност за променливост на обезпечението, както е посочено в член 223, параграф 2, или размерът на експозицията, в зависимост от това коя от двете стойности е по-ниска; |
t |
= |
броят на годините, оставащи до датата на падежа на кредитната защита, изчислен в съответствие с член 238, или стойността на T, в зависимост от това коя от двете стойности е по-ниска; |
T |
= |
броят на годините, оставащи до датата на падежа на експозицията, изчислен в съответствие с член 238, или пет години, в зависимост от това коя от двете стойности е по-ниска; |
t* |
= |
0.25. |
Институциите използват CVAM като CVA, допълнително коригирана за падежно несъответствие, във формулата за изчисляване на напълно коригираната стойност на експозицията (E*), изложена в член 223, параграф 5.
3. При сделки, които са предмет на кредитна защита с гаранции, институциите отразяват падежа на кредитната защита и на експозицията в коригираната стойност на кредитната защита съгласно следната формула:
където:
GA |
= |
G*, коригиран за падежно несъответствие; |
G* |
= |
размерът на защитата, коригиран за валутно несъответствие; |
t |
= |
броят на годините, оставащи до датата на падежа на кредитната защита, изчислен в съответствие с член 238, или стойността на T, в зависимост от това коя от двете стойности е по-ниска; |
T |
= |
броят на годините, оставащи до датата на падежа на експозицията, изчислен в съответствие с член 238, или пет години, в зависимост от това коя от двете стойности е по-ниска; |
t* |
= |
0.25. |
Институциите използват GA като стойността на защитата за целите на членове 233—236.
Член 240
Кредитни деривати за първо неизпълнение
Когато институцията получи кредитна защита за няколко експозиции, при условие че първото неизпълнение измежду експозициите задейства плащане и че това кредитно събитие прекратява договора, институцията може да промени изчислението на размера на рисково претеглената експозиция и по целесъобразност на размера на очакваната загуба за експозицията, което при липса на кредитна защита би довело до най-ниския размер на рисково претеглена експозиция, в съответствие с настоящата глава.
а) |
за институциите, използващи стандартизирания подход, размерът на рисково претеглената експозиция е размерът, изчислен съгласно стандартизирания подход; |
б) |
за институциите, използващи вътрешнорейтинговия подход, размерът на рисково претеглената експозиция е сборът от рисково претеглената експозиция съгласно вътрешнорейтинговия подход и размера на очакваната загуба, умножен по 12,5. |
Третирането,предвидено в настоящия член, се прилага само ако стойността на експозицията е по-малка или равна на стойността на кредитната защита.
Член 241
Кредитни деривати за n-то неизпълнение
Когато n-тото неизпълнение сред експозициите задейства плащане по кредитната защита, закупуващата защита институция може да признава защитата само за изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции и, в зависимост от случая, на размера на очакваната загуба, ако е получена защита и за неизпълнения от 1 до n–1 или когато вече са настъпили n–1 неизпълнения. В такива случаи институцията може да промени изчислението на размера на рисково претеглената експозиция и, в зависимост от случая, на размера на очакваната загуба за експозицията, което при липса на кредитна защита би довело до n-тия най-нисък размер на рисково претеглената експозиция в съответствие с настоящата глава. Институциите изчисляват n-тия най-нисък размер, както е посочено в член 240, букви а) и б).
Третирането, предвидено в настоящия член, се прилага само ако стойността на експозицията е по-малък или равен на стойността на кредитната защита.
Всички експозиции в съвкупността трябва да отговарят на изискванията, посочени в член 204, параграф 2 и член 216, параграф 1, буква г).
ГЛАВА 5
Секюритизация
Член 242
Определения
За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:
1) |
„допълнителен спред“ означава разликата между брутните постъпления от такси и други подобни приходи, получени във връзка със секюритизираните експозиции и приложимите разходи по съответната секюритизация; |
2) |
„опция за пълно погасяване“ означава предвидена в договора възможност, позволяваща на инициатора на секюритизационна схема да изкупи обратно или да погаси всички секюритизиращи позиции преди пълното погасяване на базисните експозиции, когато остатъчният размер на базисните експозиции спадне под определено ниво; |
3) |
„ликвидно улеснение“ означава секюритизираща позиция, произтичаща от договорно споразумение за финансиране, която осигурява редовното изплащане на паричните потоци към инвеститорите; |
4) |
„KIRB“ означава сборът от 8 % от рисково претегления размер на експозициите, които биха били изчислени съгласно глава 3 по отношение на секюритизираните експозиции, ако те не бяха секюритизирани, и размера на очакваната загуба за тези експозиции, изчислен съгласно посочената глава; |
5) |
„рейтингов метод“ означава методът за изчисляване на рисково претегления размер на секюритизиращи позиции в съответствие с член 261; |
6) |
„метод на надзорната формула“ означава методът за изчисляване на рисково претегления размер на секюритизиращи позиции в съответствие с член 262; |
7) |
„нерейтингована позиция“ означава секюритизираща позиция, която няма призната кредитна оценка от АВКО, съгласно посоченото в раздел 4; |
8) |
„рейтингована позиция“ означава секюритизираща позиция, която има призната кредитна оценка от АВКО, съгласно посоченото в раздел 4; |
9) |
„програма за търговски книжа, покрити с активи“ означава схема за секюритизация, при която биват емитирани ценни книжа предимно под формата на търговски книжа с първоначален матуритет, равен или по-малък от една година; |
10) |
„традиционна секюритизация“ означава секюритизация, която включва икономическото прехвърляне на секюритизираните експозиции. Това се постига чрез прехвърляне на собствеността върху секюритизираните експозиции от институцията инициатор към дружество със специална цел — секюритизация, или чрез прехвърляне на риска към дружество със специална цел — секюритизация. Емитираните ценни книжа не представляват задължения за плащане от страна на институцията инициатор; |
11) |
„синтетична секюритизация“ означава секюритизация, при която прехвърлянето на риск се постига чрез използване на кредитни деривати или гаранции, а експозициите, които се секюритизират, остават експозиции на институцията инициатор; |
12) |
„револвираща експозиция“ означава експозиция, при която е позволено неизплатените от клиента салда да се променят в рамките на предварително установен лимит в зависимост от решенията на клиента за усвояване или погасяване; |
13) |
„револвираща секюритизация“ означава секюритизация, при която самата структура на секюритизацията револвира, като към групата експозиции се добавят експозиции или те се премахват от нея, независимо от това дали самите експозиции револвират; |
14) |
„клауза за предсрочна амортизация“ означава договорна клауза при секюритизация на револвиращи експозиции или револвираща секюритизация, която изисква в случай на настъпване на предварително договорени събития позициите на инвеститорите да бъдат изкупени обратно преди първоначално предвидения падеж на емитираните ценни книжа; |
15) |
„транш за първа загуба“ означава най-подчиненият транш, който е първият транш, понасящ загуби, възникнали по секюритизираните експозиции, като по този начин се осигурява защита за транша за втора загуба, и когато е приложимо, на траншовете от по-висок ранг. |
Член 243
Традиционна секюритизация
1. Институцията инициатор на традиционна секюритизация може да изключи секюритизираните експозиции от изчислението на рисково претегления размер на експозициите и размера на очакваната загуба, ако е изпълнено едно от следните две условия:
а) |
значителен кредитен риск, свързан със секюритизираните експозиции, се счита за прехвърлен на трети лица; |
б) |
институцията инициатор прилага рисково тегло от 1 250 % спрямо всички секюритизиращи позиции, които тя задържа в тази секюритизация, или приспада тези секюритизиращи позиции от елементите на базовия собствен капитал от първи ред в съответствие с член 36, параграф 1, буква к). |
2. Значителен кредитен риск се счита за прехвърлен в следните случаи:
а) |
размерът на рисково претеглената експозиция на междинните траншове в секюритизацията, задържана от институцията инициатор в тази секюритизация, не надхвърля 50 % от размера на рисково претеглената експозиция на всички междинни траншове в тази секюритизация; |
б) |
когато в секюритизацията няма междинни траншове и инициаторът може да докаже, че стойността на секюритизиращите позиции, които биха подлежали на приспадане от базовия собствен капитал от първи ред или за които би било определено рисково тегло 1 250 %, надхвърля значително обоснованата оценка на очакваната загуба по секюритизираните експозиции, институцията инициатор задържа не повече от 20 % от стойността на секюритизиращите позиции, които биха подлежали на приспадане от базовия собствен капитал от първи ред или биха получили рисково тегло 1 250 %. |
Когато възможното намаление на размера на рисково претеглените експозиции, което институцията инициатор би постигнала чрез тази секюритизация, не е оправдано от съразмерно прехвърляне на кредитен риск на трети лица, компетентните органи могат за всеки случай поотделно да преценят, че няма да се счита, че значителен кредитен риск е бил прехвърлен на трети лица.
3. За целите на параграф 2 междинните траншове в секюритизацията са секюритизиращи позиции, за които се прилага рисково тегло по-ниско от 1 250 % и които са по-подчинени спрямо първостепенната позиция в тази секюритизация и с по-нисък ранг спрямо всяка секюритизираща позиция в тази секюритизация, за която в съответствие с раздел 4 е присъдено:
а) |
при секюритизираща позиция, за която се прилага раздел 3, подраздел 3 — първа степен кредитно качество; |
б) |
при секюритизираща позиция, за която се прилага раздел 3, подраздел 4 — първа или втора степен кредитно качество. |
4. Като алтернатива на параграфи 2 и 3 компетентните органи разрешават на институциите инициатори да считат, че значителен кредитен риск е бил прехвърлен, когато институцията инициатор е в състояние да докаже за всеки случай на секюритизация, че намаляването на капиталовите изисквания, които инициаторът постига чрез секюритизация, е оправдано от съразмерно прехвърляне на кредитен риск на трети лица.
Разрешение получават само институциите, които отговарят на всяко едно от следните условия:
а) |
институцията разполага с подходящи чувствителни към риска политики и методологии за оценка на прехвърлянето на риск; |
б) |
институцията е отчела всяко прехвърляне на кредитен риск на трети лица за целите на вътрешното за институцията управление на риска и за разпределението на вътрешния капитал. |
5. В допълнение към изискванията, посочени в параграфи 1—4 както е приложимо, се изпълнява всяко едно от следните условия:
а) |
документацията по секюритизацията отразява икономическата същност на сделката; |
б) |
институцията инициатор и нейните кредитори не могат да се разпореждат със секюритизираните експозиции, включително в случай на несъстоятелност или след назначаване на ликвидатор или квестор. Това обстоятелство се потвърждава от квалифицирано правно становище; |
в) |
емитираните ценни книжа не представляват задължения за плащане от страна на институцията инициатор; |
г) |
институцията инициатор не упражнява ефективен или непряк контрол върху прехвърлените експозиции. Счита се, че инициаторът е запазил ефективен контрол върху прехвърлените експозиции, ако той има право да изкупи обратно от поемателя прехвърлените по-рано експозиции, за да реализира произтичащите от тях доходи, или ако е задължен да поеме обратно прехвърления риск. Запазването на правата или задълженията за обслужването на експозициите от страна на институцията инициатор не представлява само по себе си непряк контрол върху експозициите; |
д) |
документацията по секюритизацията отговаря на всяко едно от следните условия:
|
е) |
когато е налице опция за пълно погасяване, тя също изпълнява следните условия:
|
6. Компетентните органи информират ЕБО относно конкретните случаи, посочени в параграф 2, когато възможното намаление на размера на рисково претеглените експозиции не е оправдано от съразмерно прехвърляне на кредитен риск на трети лица, и относно случаите, при които институциите прилагат параграф 4. ЕБО следи различните практики в тази област и издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. ЕБО прави преглед на изпълнението на тези насоки от държавите членки и до 31 декември 2017 г. предоставя на Комисията мнение по това дали е необходим обвързващ технически стандарт.
Член 244
Синтетична секюритизация
1. Институцията инициатор на синтетична секюритизация може да изчислява рисково претегления размер на експозициите и, когато е приложимо, размера на очакваните загуби за секюритизираните експозиции в съответствие с член 249, ако е изпълнено едно от следните условия:
а) |
счита се, че значителен кредитен риск е бил прехвърлен към трети лица чрез обезпечена кредитна защита или чрез кредитна защита с гаранции; |
б) |
институцията инициатор прилага рисково тегло от 1 250 % спрямо всички секюритизиращи позиции, които задържа в тази секюритизация, или приспада тези секюритизиращи позиции от елементите на базовия собствен капитал от първи ред в съответствие с член 36, параграф 1, буква к). |
2. Счита се, че значителен кредитен риск е прехвърлен, ако е изпълнено едно от следните условия:
а) |
размерът на рисково претеглената експозиция на междинните траншове в секюритизацията, задържани от институцията инициатор в тази секюритизация, не надхвърля 50 % от размера на рисково претеглената експозиция на всички междинните траншове в тази секюритизацията; |
б) |
когато в секюритизацията няма междинни траншове и инициаторът може да докаже, че стойността на секюритизиращите позиции, които биха подлежали на приспадане от базовия собствен капитал от първи ред или за които би било определено рисково тегло 1 250 %, надхвърля значително обоснованата оценка на очакваната загуба по секюритизираните експозиции, институцията инициатор задържа не повече от 20 % от стойностите на секюритизираните позиции, които биха подлежали на приспадане от базовия собствен капитал от първи ред или биха получили рисково тегло 1 250 %; |
в) |
когато възможното намаление на размера на рисково претеглените експозиции, което институцията инициатор би постигнала чрез тази секюритизация, не е оправдано от съразмерно прехвърляне на кредитен риск на трети лица, компетентният орган може за всеки случай поотделно да прецени, че няма да се счита, че значителен кредитен риск е бил прехвърлен на трети лица. |
3. За целите на параграф 2 междинните траншове в секюритизацията са секюритизиращи позиции, за които се прилага рисково тегло по-ниско от 1 250 % и които са по-подчинени спрямо първостепенната позиция в тази секюритизация и с по-нисък ранг спрямо всяка секюритизираща позиция в тази секюритизация, за която в съответствие с раздел 4 е присъдено:
а) |
при секюритизираща позиция, за която се прилага раздел 3, подраздел 3 — първа степен кредитно качество; |
б) |
при секюритизираща позиция, за която се прилага раздел 3, подраздел 4 — първа или втора степен кредитно качество. |
4. Като алтернатива на параграфи 2 и 3 компетентните органи разрешават на институциите инициатори да считат, че значителен кредитен риск е бил прехвърлен, когато институцията инициатор е в състояние да докаже за всеки случай на секюритизация, че намаляването на капиталовите изисквания, които инициаторът постига чрез секюритизация, е оправдано от съразмерно прехвърляне на кредитен риск на трети лица.
Разрешение получават само институциите, които отговарят на всяко едно от следните условия:
а) |
институцията разполага с подходящи чувствителни към риска политики и методологии за оценка на прехвърлянето на риск; |
б) |
институцията е отчела всяко прехвърляне на кредитен риск на трети лица за целите на вътрешното за институцията управление на риска и за разпределението на вътрешния капитал. |
5. В допълнение към изискванията, посочени в параграфи 1—4, както е приложимо, прехвърлянето отговаря на следните условия:
а) |
документацията по секюритизацията отразява икономическата същност на сделката; |
б) |
кредитната защита, чрез която се прехвърля кредитният риск, отговаря на изискванията на член 247, параграф 2; |
в) |
инструментите, използвани за прехвърляне на кредитния риск, не съдържат клаузи или условия, които:
|
г) |
получено е квалифицирано правно становище, което потвърждава изпълнимостта на кредитната защита във всички съответни юрисдикции; |
д) |
в документацията по секюритизацията е уточнено, че когато е приложимо, всяко закупуване или обратно изкупуване на секюритизиращи позиции от инициатора или спонсора, което излиза извън договорните му задължения, може да стане единствено в условията на равнопоставена сделка между две независими лица; |
е) |
когато е налице опция за пълно погасяване, тя съответства на всяко едно от следните условия:
|
6. Компетентните органи информират ЕБО относно конкретните случаи, посочени в параграф 2, когато възможното намаление на размера на рисково претеглените експозиции не е оправдано от съразмерно прехвърляне на кредитен риск на трети лица, и относно случаите, при които институциите прилагат параграф 4. ЕБО следи различните практики в тази област и издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. ЕБО прави преглед на изпълнението на тези насоки от държавите членки и до 31 декември 2017 г. предоставя на Комисията мнение по това дали е необходим обвързващ технически стандарт.
Член 245
Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции
1. Когато в съответствие с раздел 2 институцията инициатор е прехвърлила значителен кредитен риск, свързан със секюритизирани експозиции, въпросната институция може:
а) |
при традиционна секюритизация да изключи експозициите, които тя е секюритизирала, от изчисленията на размера на рисково претеглените експозиции и, когато е приложимо, от размера на очакваната загуба; |
б) |
при синтетична секюритизация, да изчисли размера на рисково претеглените експозиции и, когато е приложимо, размера на очакваната загуба по отношение на секюритизираните експозиции в съответствие с членове 249 и 250. |
2. Когато институцията инициатор е взела решение да прилага параграф 1, тя изчислява размера на рисково претеглените експозиции по настоящата глава за позициите, които тя може да държи в секюритизацията.
Когато институцията инициатор не е прехвърлила значителен кредитен риск или е взела решение да не прилага параграф 1, не е необходимо тя да изчислява размера на рисково претеглените експозиции за всяка позиция, която тя може да има във въпросната секюритизация, но продължава да включва секюритизираните експозиции в изчислението на размера на рисково претеглените експозиции, все едно че те не са били секюритизирани.
3. Когато има експозиция към различни траншове от една секюритизация, експозицията към всеки транш се третира като отделна секюритизираща позиция. Счита се, че доставчиците на кредитна защита по секюритизиращи позиции държат позиции в секюритизацията. Секюритизиращите позиции включват експозиции към секюритизация, произтичащи от лихвени или валутни дериватни договори.
4. Освен ако секюритизиращата позиция не е приспадната от елементите на базовия собствен капитал от първи ред в съответствие с член 36, параграф 1, буква к), размерът на рисково претеглената експозиция се включва в общия размер на рисково претеглените експозиции на институцията за целите на член 92, параграф 3.
5. Размерът на рисково претеглените експозиции на секюритизираща позиция се изчислява посредством прилагането на съответното общо рисково тегло към стойността на експозицията на позицията, изчислена в съответствие с член 246.
6. Общото рисково тегло се определя като сума от рисковото тегло, посочено в настоящата глава, и евентуалното допълнително рисково тегло в съответствие с член 407.
Член 246
Стойност на експозицията
1. Стойността на експозицията се изчислява, както следва:
а) |
ако институцията изчислява размера на рисково претеглените експозиции съгласно подраздел 3, стойността на експозицията на дадена балансова секюритизираща позиция следва да бъде нейната отчетна стойност, след като са приложени съответните специфични корекции за кредитен риск, третирани в съответствие с член 110; |
б) |
ако институцията изчислява размера на рисково претеглените експозиции съгласно подраздел 4, стойността на експозицията на дадена балансова секюритизираща позиция следва да бъде нейната отчетна стойност, измерена без да бъдат отчитани направените корекции за кредитен риск, третирани в съответствие с член 110; |
в) |
ако институцията изчислява размера на рисково претеглените експозиции съгласно подраздел 3, стойността на експозицията на дадена задбалансова секюритизираща позиция е нейната номинална стойност, намалена с корекции за специфичен кредитен риск по въпросната секюритизираща позиция, умножена с посочения в настоящата глава конверсионен коефициент. Освен ако не е указано друго, конверсионният коефициент е 100 %; |
г) |
ако институцията изчислява размера на рисково претеглените експозиции съгласно подраздел 4, стойността на експозицията на дадена задбалансова секюритизираща позиция е нейната номинална стойност, умножена с посочения в настоящата глава конверсионен коефициент. Освен ако не е указано друго, конверсионният коефициент е 100 %; |
д) |
стойността на експозицията за кредитен риск от контрагента на дериватен инструмент, посочен в приложение II, се определя в съответствие с глава 6. |
2. Когато институцията притежава две или повече припокриващи се позиции при секюритизация, институцията включва в изчислението на размера на рисково претеглените експозиции, до размера на припокриването, само позицията или частта от позиция, водеща до по-голям размер на рисково претеглените експозиции. Институцията може също да отчете такова припокриване между капиталовите изисквания за специфичен риск на позиции в търговския портфейл и капиталовите изисквания за секюритизиращите позиции в банковия портфейл, при условие че институцията може да изчисли и сравни капиталовите изисквания за съответните позиции. За целите на настоящия параграф припокриване е налице, когато позициите, напълно или частично, представляват експозиция към един риск, така че за размера на припокриването се установява една-единствена експозиция.
3. Когато член 268, буква в) се прилага за позициите в търговски книжа, покрити с активи, институцията може да използва рисковите тегла, определени за ликвидното улеснение, при изчисляването на размера на рисково претеглената експозиция за търговски книжа, покрити с активи, при условие че 100 % от емитираните по програмата търговски книжа, покрити с активи, са обхванати от това или от друго ликвидно улеснение и всички тези ликвидни улеснения се третират равностойно с търговските книжа, покрити с активи, така че те формират припокриващи се позиции.
Институцията уведомява компетентните органи, когато прилага това третиране.
Член 247
Признаване на редуциране на кредитен риск при секюритизиращи позиции
1. Дадена институция може да признае обезпечена кредитна защита или кредитна защита с гаранции, получена по отношение на дадена секюритизираща позиция, в съответствие с глава 4 и при спазване на изискванията, установени в настоящата глава и в глава 4.
Приемливата обезпечена кредитна защита се ограничава до финансовите обезпечения, които отговарят на изискванията на глава 2 за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции, както е посочено в глава 4, като признаването зависи от спазването на съответните изисквания, установени в глава 4.
2. Приемливата кредитна защита с гаранции и доставчиците на кредитна защита с гаранции се ограничават до тези, които отговарят на условията по глава 4, като признаването зависи от спазването на съответните изисквания, установени в глава 4.
3. Чрез дерогация от параграф 2, приемливите доставчици на кредитна защита с гаранции, изброени в член 201, параграф 1, букви а)—з), с изключение на квалифицираните централни контрагенти, трябва да имат кредитна оценка от призната АВКО, която е определена като съответстваща на трета или по-благоприятна степен на кредитно качество съгласно член 136 и е съответствала на втора или по-благоприятна степен към момента на първото признаване на кредитната защита. Институциите, които имат разрешение да прилагат вътрешнорейтинговия подход за пряка експозиция към доставчика на защита, могат да определят приемливостта по първото изречение, като сравнят вероятността от неизпълнение на доставчика на защита с вероятността от неизпълнение, съответстваща на посочените в член 136 степени на кредитното качество.
4. Чрез дерогация от параграф 2, дружества със специална цел — секюритизация, са приемливи доставчици на защита, ако притежават активи, които се квалифицират като приемливо финансово обезпечение и по отношение на които няма права или условни права от по-висок или равностоен ранг на условните права на институцията, която получава кредитна защита с гаранции, и са изпълнени всички изисквания за признаването на финансовите обезпечения по глава 4. В тези случаи GA (размерът на защитата, коригиран за валутни и падежни несъответствия съгласно разпоредбите по глава 4) се ограничава до коригираната за променливост пазарна стойност на тези активи и g (рисковото тегло на експозициите към доставчика на защитата, определено съгласно стандартизирания подход) се определя като среднопретегленото рисково тегло, което би било приложимо за тези активи като финансово обезпечение съгласно стандартизирания подход.
Член 248
Непряка подкрепа
1. Институцията спонсор или институцията инициатор, която по отношение на дадена секюритизация е приложила член 245, параграфи 1 и 2 при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции или е продала инструменти от търговския си портфейл, в резултат на което от нея вече не се изисква да разполага със собствен капитал срещу риска от тези инструменти, не може да осигурява с оглед на намаляване на потенциалните или реални загуби на инвеститорите подкрепа на секюритизацията, която излиза извън договорните ѝ задължения. Не се смята, че дадена сделка осигурява подкрепа, ако тя е осъществена в условията на равнопоставена сделка между две независими лица и е взета предвид при оценката на значителното прехвърляне на риск. Независимо дали осигурява подкрепа, всяка такава сделка се съобщава на компетентните органи и отчита в процеса на разглеждане и разрешаване на кредити от страна на институцията. Когато преценява дали структурата на сделката не позволява осигуряване на подкрепа, институцията отчита по подходящ начин най-малко всеки един от следните критерии:
а) |
цената на обратното изкупуване; |
б) |
капиталовата и ликвидната позиция на институцията преди и след обратното изкупуване; |
в) |
риска и доходността на секюритизираните експозиции; |
г) |
риска и доходността на секюритизиращите позиции; |
д) |
въздействието на подкрепата върху очакваните загуби, която инициаторът очаква да понесе в сравнение с инвеститорите. |
2. В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО издава насоки за това какво представляват условията на равнопоставена сделка между две независими лица и кога структурата на сделката не позволява осигуряване на подкрепа.
3. Ако институция инициатор или институция спонсор не успее да изпълни изискванията на параграф 1 по отношение на дадена секюритизация, тази институция трябва да разполага със собствен капитал за покриване най-малко на всички секюритизирани експозиции, все едно че те не са били секюритизирани.
Член 249
Общо третиране
Когато са изпълнени условията по член 244, при изчисляването на рисково претегления размер на секюритизираните експозиции институцията инициатор на синтетична секюритизация използва в съответствие с условията на член 250 съответните методологии за изчисление, предвидени в настоящия раздел, а не предвидените в глава 2. За институциите, изчисляващи рисково претегления размер на експозициите и размера на очакваните загуби по глава 3, размерът на очакваната загуба по отношение на такива експозиции е нула.
Установените в първа алинея изисквания се прилагат за цялата група от експозиции, включени в секюритизацията. При спазване на член 250 институцията инициатор изчислява размера на рисково претеглените експозиции по отношение на всички траншове по секюритизацията в съответствие с разпоредбите на настоящия раздел, включително тези, за които институцията отчита редуциране на кредитния риск съгласно член 247, като рисковите тегла, които се прилагат спрямо такива позиции, могат да бъдат изменени в съответствие с глава 4 при спазване на предвидените в настоящата глава изисквания.
Член 250
Третиране на падежните несъответствия при синтетична секюритизация
При изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции в съответствие с член 249 се отчита всяко несъответствие между падежа на кредитната защита, което представлява транш, и посредством която се извършва прехвърляне на риск, и на секюритизираните експозиции, както следва:
а) |
падежът на секюритизираните експозиции се определя на база експозицията с най-отдалечен във времето падеж, но не повече от пет години. Падежът на кредитната защита се определя съгласно глава 4; |
б) |
институцията инициатор не отчита наличието на падежни несъответствия при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции за траншове, които в съответствие с настоящия раздел получават рисково тегло от 1 250 %. За всички останали траншове третирането на падежното несъответствие, предвидено в глава 4, се прилага съгласно следната формула:
където:
|
Член 251
Рискови тегла
При спазване на изискванията по член 252 институцията изчислява размера на рисково претеглената експозиция на рейтингована секюритизираща или пресекюритизираща позиция, като прилага съответното рисково тегло към стойността на експозицията.
Приложимото рисково тегло, което съответства на кредитната оценка на позицията съгласно раздел 4, е посочено в таблица 1.
Таблица 1
Степен на кредитно качество |
1 |
2 |
3 |
4 (само за кредитни оценки, различни от краткосрочни кредитни оценки) |
всички други степени на кредитно качество |
Секюритизиращи позиции |
20 % |
50 % |
100 % |
350 % |
1 250 % |
Пресекюритизиращи позиции |
40 % |
100 % |
225 % |
650 % |
1 250 % |
При спазване на членове 252—255 размерът на всяка рисково претеглена нерейтингована секюритизираща позиция се изчислява посредством прилагането на рисково тегло от 1 250 %.
Член 252
Институции инициатори и институции спонсори
За институция инициатор или институция спонсор размерът на рисково претеглените експозиции, изчислени по отношение на нейните секюритизиращи позиции във всяка отделна секюритизация, може да се сведе до размера на рисково претеглените експозиции, който обичайно би бил изчислен за секюритизираните експозиции, ако те не бяха секюритизирани, при прилагането на рисково тегло от 150 % спрямо:
а) |
всички позиции, които понастоящем са в неизпълнение; |
б) |
всички позиции сред секюритизираните експозиции, които в съответствие с член 128 са свързани с особено висок риск. |
Член 253
Третиране на нерейтинговани позиции
1. За целите на изчисляването на рисково претегления размер на нерейтингована секюритизираща позиция, институцията може да прилага среднопретегленото рисково тегло, което институция, държаща експозициите, би приложила към секюритизираните експозиции съгласно глава 2, умножено по коефициента на концентрация, посочен в параграф 2. За тази цел институцията във всеки един момент знае състава на групата секюритизирани експозиции.
2. Коефициентът на концентрация е равен на сумата от номиналните стойности на всичките траншове, разделена на сумата от номиналните размери на траншовете, подчинени или равностойни по ранг на транша, в който се държи позицията, включително въпросния транш. Полученото в резултат рисково тегло не трябва да е по-високо от 1 250 % или по-ниско от което и да било рисково тегло, приложимо спрямо транш с по-висок ранг, който е с присъдена кредитна оценка. Когато дадена институция не е в състояние да определи рисковите тегла, които биха били приложени към секюритизираните експозиции съгласно глава 2, към позицията се прилага рисково тегло в размер на 1 250 %.
Член 254
Третиране на секюритизиращи позиции, структурирани като траншове за втора или следващи по ред загуби в програми за търговски книжа, покрити с активи
Освен ако е налично по-благоприятно третиране на в случаите на нерейтинговани ликвидни улеснения съгласно член 255, институцията може да прилага за секюритизиращите позиции, които отговарят на следните условия, рисково тегло, което е по -високата от следните две стойности: 100 %, или най-високото от рисковите тегла, което институция, притежаваща експозициите, би приложила за всяка от секюритизираните експозиции по глава 2:
а) |
секюритизиращата позиция е в транш, който по своята икономическа същност представлява позиция за втора или следващи по ред загуби в секюритизацията и траншът за първа загуба осигурява значително подобрение на кредитното качество на транша за втора загуба; |
б) |
качеството на секюритизиращата позиция е равностойно или по-благоприятно от трета степен на кредитно качество съгласно стандартизирания подход; |
в) |
секюритизиращата позиция се държи от институция, която не притежава позиция в транша за първа загуба. |
Член 255
Третиране на нерейтинговани ликвидни улеснения
1. За определяне на стойността на експозицията, дадена институция може да приложи конверсионен коефициент от 50 % към номиналната стойност на нерейтинговано ликвидно улеснение, когато са изпълнени следните условия:
а) |
документацията по ликвидното улеснение ясно посочва и ограничава обстоятелствата, при които ликвидното улеснение може да бъде използвано; |
б) |
усвояванията по ликвидното улеснение не могат да се използват за предоставяне на кредитна подкрепа чрез покриване на вече настъпили загуби по време на усвояването, и особено за осигуряване на ликвидност по отношение на експозиции в неизпълнение по време на усвояването или за придобиване на активи по по-висока от справедливата стойност; |
в) |
улеснението не се използва за осигуряване на постоянно или периодично финансиране на секюритизацията; |
г) |
погасяването на изтеглените суми по улеснението не е подчинено спрямо вземанията на инвеститорите, които не са вземания по лихвени или валутни дериватни договори, такси и други подобни плащания, като вземанията по улеснението не могат да бъдат отписвани, отлагани или разсрочвани; |
д) |
не е възможно улеснението да бъде усвоявано след изчерпването на всички приложими кредитни подобрения, подкрепящи ликвидното улеснение; |
е) |
ликвидното улеснение съдържа клауза, която намалява автоматично сумата, която може да бъде изтеглена, с размера на експозициите в неизпълнение, където „неизпълнение“ има значението по глава 3, или където групата секюритизирани експозиции се състои от рейтинговани инструменти, ликвидното улеснение се прекратява, когато средното кредитно качество на групата се понижи под инвестиционен рейтинг. |
Приложимото рисково тегло е най-високото рисково тегло, което би се приложило за всяка от секюритизираните експозиции по глава 2 от институция, държаща експозициите.
2. За да се определи стойността на експозицията на улеснения във вид на парични аванси, може да бъде приложен конверсионен коефициент от 0 % към номиналната стойност на ликвидно улеснение, което е безусловно отменяемо, при условие че са изпълнени условията, посочени в параграф 1, и погасяванията на усвоени суми от улеснението са с първостепенен ранг спрямо останалите претенции към паричните потоци, произтичащи от секюритизираните експозиции.
Член 256
Допълнителни капиталови изисквания при секюритизация на револвиращи експозиции с предвидена клауза за предсрочна амортизация
1. При наличие на секюритизация на револвиращи експозиции, за които е приложима клауза за предсрочна амортизация, институцията инициатор изчислява в съответствие с настоящия член допълнителен рисково претеглен размер на експозицията във връзка с вероятността нивата на кредитния риск, на който е изложена, да нараснат след прилагането на клаузата за предсрочна амортизация.
2. Институцията изчислява рисково претегления размер по отношение на сумата от стойностите на експозициите от участието на инициатора и участието на инвеститорите.
За секюритизационни структури, където секюритизираните експозиции обхващат револвиращи и нереволвиращи експозиции, институцията инициатор прилага третирането, предвидено в параграфи 3—6, към частта от групата от базисни експозиции, съдържаща револвиращи експозиции.
Стойността на експозицията на участието на инициатора представлява стойността на експозицията на онази номинална част от съвкупността от усвоени суми, препродадени в секюритизация, която, съотнесена към размера на общата съвкупност, препродадена в структурата, определя частта на паричните потоци, генерирани от събраните суми по главниците и лихвите и други свързани суми, които не са предназначени за извършване на плащания към тези, които имат секюритизиращи позиции в секюритизацията. Участието на инициатора не е подчинено спрямо участието на инвеститорите. Стойността на експозицията на участието на инвеститорите е стойността на експозицията на оставащата номинална част от съвкупността от усвоени суми.
Размерът на рисково претеглената експозиция по отношение на стойността на експозицията на участието на инициатора се изчислява пропорционално на експозицията към секюритизирани експозиции, все едно че те не са били секюритизирани.
3. От изчисляването на допълнителен рисково претеглен размер на експозицията по параграф 1 се освобождават инициаторите на следните видове секюритизации:
а) |
секюритизациите на револвиращи експозиции, при които инвеститорите остават напълно изложени на всички бъдещи усвоявания от кредитополучателите, така че рискът по базисните експозиции не се поема обратно от институцията инициатор дори след настъпването на предсрочна амортизация; |
б) |
секюритизациите, при които клаузата за предсрочна амортизация се задейства единствено от събития, които не са свързани с риска и доходността на секюритизираните активи или на институцията инициатор като например съществени промени в данъчните закони или наредби. |
4. За институцията инициатор, изчисляваща допълнителен рисково претеглен размер на експозицията в съответствие с параграф 1, сумата на рисково претегления размер на експозициите по отношение на позициите ѝ в участието на инвеститорите и сумата на рисково претеглените експозиции, изчислени съгласно параграф 1, не превишават по-голямото от:
а) |
размера на рисково претеглената експозиция, изчислен по отношение на нейните позиции в участието на инвеститорите; |
б) |
размера на рисково претеглената експозиция, който би бил изчислен по отношение на секюритизираните експозиции от институция, притежаваща експозициите, ако експозициите не бяха секюритизирани, до размера на участието на инвеститорите. |
Приспадането на нетни печалби, ако има такива, произтичащи от капитализиране на бъдещ доход, изисквано по член 32, параграф 1, не участва при изчисляването на максималния размер, посочен в предходната алинея.
5. Рисково претегленият размер на експозициите, който се изчислява в съответствие с параграф 1, се установява, като се умножи стойността на експозицията на участието на инвеститорите по произведението на съответния конверсионен коефициент, посочен в параграфи 6—9, и среднопретегленото рисково тегло, което би било приложимо за секюритизираните експозиции, ако експозициите не бяха секюритизирани.
Клаузата за предсрочна амортизация се разглежда като контролирана, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) |
институцията инициатор разполага с подходящи планове за управление на капитала и ликвидността, обезпечаващи достатъчно собствен капитал и ликвидност при възникване на събитие, водещо до предсрочна амортизация; |
б) |
през целия период на трансакцията има пропорционално разделяне между участието на инициатора и участието на инвеститора на плащанията по лихви и главници, разходи, загуби и възстановени суми на базата на салдото на неизплатените вземания в един или повече референтни момента през всеки месец; |
в) |
периодът на амортизация е достатъчно дълъг, така че 90 % от началния размер на дълга (участието на инициатора и на инвеститорите) се очаква до края на периода да бъде погасен или да изпадне в неизпълнение; |
г) |
скоростта на погасяването не превишава тази, която би била постигната при линейната амортизация за периода, посочен в буква в). |
6. В случай на секюритизация с клауза за предсрочна амортизация на експозиции на дребно, които са неусвоени и безусловно отменяеми без предварително уведомление, където предпоставка за предприемане на предсрочната амортизация е спадането на осреднения за три месеца допълнителен спред до определено ниво, институциите сравняват осреднения за три месеца допълнителен спред с размера на посоченото в клаузата ниво на задържане на допълнителния спред.
Когато секюритизацията не изисква да се определя изрично нивото на задържане на допълнителния спред, нивото на задържане се приема за 4,5 процентни пункта по-високо от нивото на допълнителния спред, при който се предприема предсрочна амортизация.
Конверсионният коефициент, който се прилага, се определя от нивото на действителния тримесечен среден допълнителен спред съгласно таблица 2.
Таблица 2
|
Секюритизация с клауза за контролирана предсрочна амортизация |
Секюритизация с клауза за неконтролирана предсрочна амортизация |
Осреднен тримесечен допълнителен спред |
Конверсионен коефициент |
Конверсионен коефициент |
Над ниво A |
0 % |
0 % |
Ниво A |
1 % |
5 % |
Ниво B |
2 % |
15 % |
Ниво C |
10 % |
50 % |
Ниво D |
20 % |
100 % |
Ниво E |
40 % |
100 % |
където:
а) |
„ниво A“ означава нива на допълнителен спред по-ниски от 133,33 % от нивото на задържане на допълнителния спред, но не по-ниски от 100 % от това ниво на задържане; |
б) |
„ниво B“ означава нива на допълнителен спред по-ниски от 100 % от нивото на задържане на допълнителния спред, но не по-ниски от 75 % от това ниво на задържане; |
в) |
„ниво C“ означава нива на допълнителен спред по-ниски от 75 % от нивото на задържане на допълнителния спред, но не по-ниски от 50 % от това ниво на задържане; |
г) |
„ниво D“ означава нива на допълнителен спред по-ниски от 50 % от нивото на задържане на допълнителния спред, но не по-ниски от 25 % от това ниво на задържане; |
д) |
„ниво E“ означава нива на допълнителен спред по-ниски от 25 % от нивото на задържане на допълнителния спред. |
7. В случаи на секюритизация с клауза за предсрочна амортизация на експозиции към на дребно, които са неусвоени и безусловно отменяеми без предварително уведомяване и където предсрочната амортизация се предприема на основание на числена стойност, различна от осреднения тримесечен допълнителен спред, след получено разрешение от компетентните органи институциите могат да прилагат третиране с, което е приблизително същото като това по параграф 6, за да определят посочения конверсионен коефициент. Компетентният орган дава разрешение, ако са изпълнени следните условия:
а) |
това третиране е по-подходящо, защото институцията може да установи количествен показател, който по отношение на числената стойност, задействаща предсрочната амортизация, е равностоен на нивото на задържане на допълнителния спред; |
б) |
това третиране води до оценка на риска, свързана с вероятността нивата на кредитния риск, на който е изложена институцията, да нараснат след прилагането на клаузата за предсрочна амортизация, която е също толкова благоразумна колкото изчислената по параграф 6. |
8. Спрямо всички други схеми на секюритизация, съдържащи клауза за контролирана предсрочна амортизация на револвиращите експозиции, се прилага конверсионен коефициент от 90 %.
9. Спрямо всички други схеми на секюритизация, съдържащи клауза за неконтролирана предсрочна амортизация на револвиращите експозиции, се прилага конверсионен коефициент от 100 %.
Член 257
Редуциране на кредитен риск за секюритизиращи позиции, за които се прилага стандартизираният подход
Когато е получена кредитна защита спрямо дадена секюритизираща позиция, изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции може да се измени в съответствие с глава 4.
Член 258
Намаление на размера на рисково претеглените експозиции
Когато на секюритизиращата позиция е присъдено рисково тегло от 1 250 %, институциите могат, в съответствие с член 36, параграф 1, буква к), да приспаднат от базовия собствен капитал от първи ред стойността на експозицията на тази позиция като алтернатива на включването на позицията в изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции. За тази цел изчислението на стойността на експозицията може да отразява признатата обезпечена кредитна защита по начин, който съответства на член 257.
Когато институцията инициатор прилага въпросната алтернатива, тя може да извади сумата, приспадната в съответствие с член 36, параграф 1, буква к), умножена по 12,5, от сумата, определена в член 252 като рисково претегления размер на експозицията, който би бил изчислен обичайно за секюритизираните експозиции, ако те не бяха секюритизирани.
Член 259
Йерархия на методите
1. Институциите използват методите в съответствие със следната йерархия:
а) |
спрямо позициите с присъдена оценка или такива, за които може да се използва подразбираща се оценка, за изчисляване на размера на рисково претеглената експозиция се прилага рейтинговият подход, изложен в член 261; |
б) |
спрямо нерейтингованите позиции институцията може да използва изложения в член 262 метод на надзорната формула, при който тя може да изготвя оценки на PD и, когато е приложимо, на стойността на експозицията и на LGD, които се използват в метода на надзорната формула, в съответствие с изискванията за оценка на тези параметри съгласно вътрешнорейтинговия подход по раздел 3. Институция, която не е инициатор, може да използва метода на надзорната формула само с предварителното разрешение на компетентните органи, което се предоставя само ако институцията отговаря на предвидените в първото изречение от настоящата буква условия; |
в) |
като алтернатива на буква б) и само за позиции без рейтинг, произтичащи от програми за търговски книжа, покрити с активи, институцията може да използва посочения в параграф 4 подход на вътрешна оценка, ако компетентните органи са дали съответното разрешение; |
г) |
във всички останали случаи секюритизиращите позиции без рейтинг получават рисково тегло от 1 250 %; |
д) |
независимо от буква г) и след предварително разрешение от компетентните органи, институцията може да изчисли рисковото тегло за позиция без рейтинг в програма за търговски книжа, покрити с активи, съгласно член 253 или член 254, ако позицията без рейтинг не представлява търговски книжа и попада в приложното поле на подхода на вътрешна оценка, за който е поискано разрешение. Съвкупната стойност на експозициите, за които се прилага това изключение, не трябва да е съществена и при всички случаи да е по-малка от 10 % от съвкупната стойност на експозициите, третирани от институцията в съответствие с подхода на вътрешна оценка. Институцията спира да прилага това, ако бъде отказано разрешението за съответния подход за вътрешна оценка. |
2. За да може да използва рейтинги по подразбиране, институцията присъжда на позиция без рейтинг кредитна оценка по подразбиране, еквивалентна на кредитната оценка на референтна позиция от най-висок ранг с рейтинг, подчинена във всяко отношение на въпросната секюритизираща позиция без рейтинг и отговаряща на всяко едно от следните условия:
а) |
референтните позиции трябва във всяко отношение да бъдат подчинени на секюритизираща позиция без рейтинг; |
б) |
матуритетът на референтните позиции е еднакъв на или по-голям от матуритета на въпросната позиция без рейтинг; |
в) |
всеки рейтинг по подразбиране се актуализира периодично с цел отразяване промените в кредитните оценки на референтните позиции. |
3. Компетентните органи разрешават на институциите да използват посочения в параграф 4 „подход на вътрешна оценка“, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) |
позициите в търговски книжа, емитирани по програмата за търговски книжа, покрити с активи, са позиции с рейтинг; |
б) |
вътрешната оценка на кредитното качество на позицията отразява общодостъпната методология за оценка, прилагана от една или повече АВКО, за определянето на рейтинга на ценни книжа, покрити от такъв вид секюритизиращи експозиции; |
в) |
АВКО, чиято методология се използва съгласно изискванията на буква б), включват тези АВКО, които са присъдили външен рейтинг на търговските книжа, емитирани по програма за търговски книжа, покрити с активи. Количествените параметри като например стрес факторите, използвани за отнасяне на позициите към дадено кредитно качество, са поне толкова консервативни, колкото критериите, използвани при съответната методология за оценка, прилагана от въпросните АВКО; |
г) |
при разработване на своята методология за вътрешна оценка институцията отчита съответните публикувани рейтингови методологии на АВКО, които присъждат рейтинги на търговски книжа, емитирани по програмата за търговски книжа, покрити с активи. Това отчитане се документира от институцията и редовно се актуализира, както е посочено в буква ж); |
д) |
методологията на институцията за вътрешна оценка включва рейтингови класове. Трябва да има съответствие между тези рейтингови класове и кредитните оценки на АВКО. Това съответствие изрично се документира; |
е) |
методологията за вътрешна оценка се използва в процесите на институцията за вътрешно управление на риска, включително в процедурите по вземане на управленски решения, управленските информационни системи и процеса за разпределение на вътрешния капитал; |
ж) |
периодично се извършва преглед на процеса на вътрешна оценка и на качеството на вътрешните оценки на кредитното качество на експозициите на институцията по програма за търговски книжа, покрити с активи, от страна на вътрешни или външни одитори, АВКО или вътрешните функции на институцията за преглед на кредитния портфейл или за управление на риска. Ако вътрешният одит, функциите на институцията за преглед на кредитния портфейл или за управление на риска извършват прегледа, тези функции са независими от дейностите, свързани с програмата за търговски книжа, покрити с активи, както и от дейността по взаимоотношения с клиенти; |
з) |
институцията следи резултатите от вътрешните рейтинги във времето, за да прецени качеството на методологията си за вътрешна оценка, и при необходимост внася корекции в тази методология, когато рискът и доходността на експозициите редовно се отклоняват от това, което се очаква от съответните вътрешните рейтинги; |
и) |
програмата за търговски книжа, покрити с активи, съдържа стандарти за емитиране под формата на кредитни и инвестиционни указания. При вземането на решение за закупуване на даден актив администраторът на програмата за търговски книжа, покрити с активи, отчита вида на закупувания актив, вида и паричната стойност на експозицията, породена от предоставените ликвидни улеснения и кредитни подобрения, разпределението на загубите, правната и икономическа необвързаност на прехвърлените активи със субекта, продаващ активите. Извършва се кредитен анализ на рисковия профил на продавача на актива, включващ анализ на предходните и очакваните бъдещи финансови резултати, настоящо позициониране на пазара, очаквана бъдеща конкурентоспособност, ливъридж, парични потоци, лихвено покритие и рейтинг на дълга. Освен това се извършва преглед на правилата на продавача за кредитиране, способността за обслужване и процедурите по събиране на вземанията; |
й) |
стандартите за емитиране на програмата за търговски книжа, покрити с активи, установяват минимални критерии, на които трябва да отговарят активите, които в частност:
|
к) |
програмата за търговски книжа, покрити с активи, съдържа политики и процедури за събиране на вземания, отчитащи оперативния капацитет и кредитното качество на обслужващото дружество. Програмата за търговски книжа, покрити с активи, предвижда редуциране на рисковете, свързани с резултатите от дейността на продавача или обслужващото лице, посредством различни методи като например механизми за реагиране, базирани на актуалното кредитно качество, които не биха позволили нежелано смесване на средства; |
л) |
оценката на общата очаквана загуба на групата от активи, която програмата за търговски книжа, покрити с активи, разглежда за закупуване, отчита всички източници на потенциален риск, включително кредитен риск и риск от разсейване. Ако размерът на предоставеното от продавача кредитно подобрение се базира единствено на размера на загубите от кредитен характер, се създават отделен резерв за покриване на риска от разсейване, когато този риск е съществен за конкретната група от експозиции. Освен това при определяне на размера на изискваното подобрение програмата анализира историческа информация от последните няколко години, включително за загуби, просрочия, случаите на разсейване и заменяемостта на вземанията; |
м) |
програмата за търговски ценни книжа, покрити с активи, включва определени структурни елементи при закупуването на експозиции, включително механизми за прекратяване на програмата, с цел редуциране на потенциалното влошаване на кредитното качество на базисния портфейл. |
4. При подхода на вътрешна оценка институцията отнася позиция без рейтинг към един от рейтинговите класове, посочени в параграф 3, буква д). Позицията получава същия рейтинг въз основа на кредитните оценки, съответстващи на този рейтингов клас, както е изложено в параграф 3, буква д). Когато в началото на секюритизацията този производен рейтинг е на ниво инвестиционен рейтинг или по-добро, той се счита за еквивалентен на признатата кредитна оценка, присъдена от АВКО, за целите на изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции.
5. Институциите, които са получили разрешение да използват подхода на вътрешна оценка, не възобновят използването на други методи, освен ако не е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) |
институцията е удостоверила по удовлетворителен за компетентния орган начин, че има сериозни основания да го направи; |
б) |
институцията е получила предварително разрешение от компетентния орган. |
Член 260
Максимален размер на рисково претеглените експозиции
Институция инициатор, институция спонсор или други институции, които могат да изчислят стойността на коефициента KIRB, могат да ограничат размерите на рисково претеглените експозиции, изчислени във връзка с позициите им в секюритизация, до това, което би дало като резултат капиталовото изискване по член 92, параграф 3, равно на сумата от 8 % от размера на рисково претеглените експозиции, които биха се получили, ако секюритизираните активи не бяха секюритизирани и представляваха в балансова позиция на институцията, плюс размера на съответната очакваната загуба.
Член 261
Рейтингов метод
1. При рейтинговия метод институцията изчислява рисково претегления размер на рейтингована секюритизираща или пресекюритизираща позиция, като прилага съответното рисково тегло към стойността на експозицията и умножава получения резултат по 1,06.
Приложимото рисково тегло, което съответства на кредитната оценка на позицията съгласно раздел 4, е посочено в таблица 4.
Таблица 4
Степен на кредитно качество |
Секюритизиращи позиции |
Пресекюритизиращи позиции |
||||
Кредитни оценки, които не са краткосрочни |
Краткосрочни кредитни оценки |
A |
B |
C |
D |
E |
1 |
1 |
7 % |
12 % |
20 % |
20 % |
30 % |
2 |
|
8 % |
15 % |
25 % |
25 % |
40 % |
3 |
|
10 % |
18 % |
35 % |
35 % |
50 % |
4 |
2 |
12 % |
20 % |
40 % |
65 % |
|
5 |
|
20 % |
35 % |
60 % |
100 % |
|
6 |
|
35 % |
50 % |
100 % |
150 % |
|
7 |
3 |
60 % |
75 % |
150 % |
225 % |
|
8 |
|
100 % |
200 % |
350 % |
||
9 |
|
250 % |
300 % |
500 % |
||
10 |
|
425 % |
500 % |
650 % |
||
11 |
|
650 % |
750 % |
850 % |
||
всички други и без рейтинг |
1 250 % |
Рисковите тегла в колона C на таблица 4 се прилагат, ако секюритизиращата позиция не е пресекюритизираща позиция и ако ефективният брой на секюритизираните експозиции е по-малък от шест.
За останалата част от секюритизиращите позиции, които не са пресекюритизиращи позиции, се прилагат рисковите тегла в колона B, освен ако позицията е в най-първостепенния транш на дадена секюритизация, когато се прилагат рисковите тегла в колона A.
За пресекюритизиращите позиции се прилагат рисковите тегла в колона E, освен ако пресекюритизиращата позиция е в най-първостепенния транш на пресекюритизацията и никоя от базисните експозиции не представлява сама по себе си пресекюритизираща експозиция, когато се прилагат рисковите тегла в колона D.
Когато се определя дали даден транш е първостепенен, не се изисква да се вземат предвид сумите, дължими по лихвени или валутни дериватни договори, дължими такси или други подобни плащания.
При изчисляването на ефективния брой на секюритизираните експозиции няколко на брой експозиции към един длъжник се третират като една експозиция. Ефективният брой на експозициите се изчислява, като:
където EADi представлява сумата от стойностите на всички експозиции към i-ия длъжник. Ако е известен делът от портфейла, съответстващ на най-голямата експозиция C1, институцията може да изчисли N като 1/C1.
2. Редуцирането на кредитния риск по секюритизиращите позиции може да бъде признато съгласно член 264, параграфи 1 и 4, ако бъдат спазени посочените в член 247 условия.
Член 262
Метод на надзорната формула
1. При метода на надзорната формула рисковото тегло на секюритизираща позиция се изчислява по следния начин, като то не може да бъде по-малко от 20 % за пресекюритизиращи позиции и 7 % за всички други секюритизиращи позиции:
където:
S[x] = |
x, |
когато x ≤ K IRBR |
|
когато x > K IRBR |
където:
τ= 1 000;
ω= 20;
Beta [x; a, b]= функцията на бета разпределението с параметри а и b за съответната стойност на x;
T= относителният дял на транша, в който се съдържа позицията, измерен като съотношение на а) номиналния размер на транша към б) сумата на номиналните размери на експозициите, които са били секюритизирани. За дериватните инструменти, изброени в приложение II, вместо условния размер се използва сборът от текущата разменна стойност и потенциалната бъдеща кредитна експозиция, изчислена в съответствие с глава 6;
KIRBR = съотношението на а) KIRB към б) сумата на стойностите на експозициите, които са били секюритизирани, представено като десетична дроб;
L= нивото на кредитно подобрение, измерено като съотношение между номиналния размер на всички траншове, подчинени на транша, в който се държи позицията, и сумата на номиналните размери на експозициите, които са били секюритизирани. Капитализираният бъдещ доход не участва в изчислението на L. Сумите, дължими от контрагенти по посочените в приложение II дериватни инструменти, които представляват траншове, подчинени на въпросния транш, може да се измерват по тяхната текуща разменна стойност,без потенциалната бъдеща кредитна експозиция, при изчисляването на нивото на кредитното подобрение;
N= ефективният брой на експозициите, изчислен съгласно член 261. В случаите на пресекюритизация институцията разглежда броя на секюритизиращите експозиции в групата, а не броя на базисните експозиции в първоначалните групи, от които произхождат базисните секюритизиращи експозиции;
ELGD= средно претеглената според експозициите загуба при неизпълнение, изчислена по следния начин:
FOR-L_2013176BG.01000101.notes.0059.xml.jpgкъдето:
LGDi = средната стойност на параметъра LGD, свързан с всички експозиции на i-тия пореден длъжник, където LGD се определя съгласно глава 3. В случаите на пресекюритизация прилаганата за секюритизиращите позиции стойност на параметъра LGD е 100 %. Когато при секюритизация рисковете от неизпълнение и разсейване за закупени вземания се третират в съвкупност, стойността на параметъра LGDi се изчислява като средно претеглена от приложимата стойност на параметъра LGD за кредитен риск и стойност от 75 % за параметъра LGD за риск от разсейване. Използваните тегла са изчислените поотделно капиталови изисквания за кредитен риск и съответно риск от разсейване.
2. Когато номиналната стойност на най-голямата секюритизирана експозиция C1 не превишава 3 % от сумата на номиналните стойности на секюритизираните експозиции, за целите на метода на надзорната формула институцията може да използва стойност на параметъра LGD от 50 % в случаите на секюритизации, които не представляват пресекюритизации, а N се определя съгласно една от следните две формули:
където:
Cm |
= |
съотношението между сумата на номиналните стойности на m-те най-големи експозиции и сумата на номиналните стойности на секюритизираните експозиции. Нивото на m може да бъде определено от институцията. |
За секюритизации, при които всички секюритизирани експозиции представляват на практика експозиции на дребно, с разрешение от компетентния орган институциите могат да използват метода на надзорната формула, прилагайки опростяванията h=0 и ν=0, при условие че ефективният брой на експозициите не е малък и че експозициите не са силно концентрирани.
3. Компетентните органи информират ЕБО относно случаите, при които институциите прилагат параграф 2. ЕБО следи различните практики в тази област и издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
4. Редуцирането на кредитния риск по секюритизиращите позиции може да се признае съгласно член 264, параграфи 2—4, ако се спазят посочените в член 247 условия.
Член 263
Ликвидни улеснения
1. За да се определи стойността на експозицията на секюритизираща позиция без рейтинг във вид на улеснения под формата на парични аванси, може да се прилага конверсионен коефициент от 0 % към номиналната стойност на ликвидното улеснение, което отговаря на посочените в член 255, параграф 2 условия.
2. Когато за институцията не е възможно да изчисли рисково претегления размер на секюритизираните експозиции, все едно че те не са били секюритизирани, институцията може, по изключение и ако получи разрешение от компетентните органи, временно да прилага определения в параграф 3 метод за изчисляване на рисково претегления размер на секюритизиращи позиции без рейтинг във вид на ликвидни улеснения, които отговарят на условията по член 255, параграф 1. Институциите уведомяват компетентните органи относно прилагането на първо изречение, заедно със съответните обосновка и предвидения срок на прилагане.
Изчисляването на размера на рисково претеглената експозиция по принцип се смята за невъзможно, ако институцията не прилага рейтинг по подразбиране, подхода на вътрешна оценка и подхода на надзорната формула.
3. Най-високото рисково тегло, което би било приложимо по глава 2 за секюритизираните експозиции, ако те не бяха секюритизирани, може да бъде приложено спрямо секюритизиращата позиция, представлявана от ликвидно улеснение, което отговаря на условията по член 255, параграф 1. За определяне на стойността на експозицията на тази позиция се прилага конверсионен коефициент от 100 %.
Член 264
Редуциране на кредитен риск за секюритизиращи позиции, за които се прилага вътрешнорейтинговият подход
1. Когато размерът на рисково претеглената експозиция се изчислява посредством използването на рейтинговия метод, стойността на експозицията или рисковото тегло за дадена секюритизираща позиция, по отношение на която е получена кредитна защита, могат да бъдат променени в съответствие с разпоредбите на глава 4, както те се прилагат за изчисляването на размера на рисково претеглената експозиция по глава 2.
2. При пълна кредитна защита, когато размерът на рисково претеглената експозиция се изчислява посредством използването на метода на надзорната формула, се прилагат следните изисквания:
а) |
институцията определя „ефективното рисково тегло“ на позицията. Тя прави това като разделя рисково претегления размер на позицията на стойността на позицията и умножи резултата по 100; |
б) |
при обезпечена кредитна защита рисково претегления размер на секюритизиращата позиция се изчислява, като се умножи рисково претегленият размер на позицията, коригиран с размера на обезпечената кредитна защита (E*), изчислен съгласно глава 4, за изчисляване на размера на рисково претеглената експозиция по глава 2, приемайки размера на секюритизиращата позиция за E, по ефективното рисково тегло; |
в) |
при кредитна защита с гаранции рисково претегления размерна секюритизиращата позиция се изчислява, като се умножи размерът на защитата, коригиран за валутно несъответствие и падежно несъответствие (GA) в съответствие с разпоредбите на глава 4, с рисковото тегло на доставчика на защитата; така полученото произведение се добавя към произведението, което се получава при умножаването на разликата между секюритизиращата позиция и GA, по ефективното рисково тегло. |
3. При частична кредитна защита, когато размерът на рисково претеглената експозиция се изчислява посредством използването на метода на надзорната формула, се прилагат следните изисквания:
а) |
ако редуцирането на кредитния риск покрива на пропорционална основа първата загуба или загуби в секюритизиращата позиция, институцията може да приложи параграф 2; |
б) |
в останалите случаи институцията третира секюритизиращата позиция като две или повече позиции, като за непокрита част се счита позицията с по-ниско кредитно качество. За да се изчисли рисково претегления размер на тази позиция, се прилагат разпоредбите на член 262, при условие че T се коригира на e* в случаите на обезпечена кредитна защита, и на T-g в случаите на кредитна защита с гаранции, където e* обозначава съотношението на E* към общата номинална стойност на базисната съвкупност, а E* е коригираният размер на експозицията на секюритизиращата позиция, изчислен в съответствие с разпоредбите на глава 4, както те се прилагат за изчисляването на размера на рисково претеглената експозиция съгласно глава 2, приемайки размера на секюритизиращата позиция за Е; и g е съотношението на номиналната стойност на кредитната защита, коригирана за валутно и падежно несъответствие в съответствие с разпоредбите на глава 4, към сумата на секюритизираните експозиции. При кредитна защита с гаранции рисковото тегло на доставчика на защитата се прилага към тази част от позицията, която не попада в коригираната стойност на T. |
4. Когато при кредитна защита с гаранции компетентните органи са разрешили на институцията да изчислява размера на рисково претеглените експозиции за подобни преки експозиции към доставчика на защитата в съответствие с глава 3, рисковото тегло g за експозициите към доставчика на защитата съгласно член 235 се определя, както е с посоченото в глава 3.
Член 265
Допълнителни капиталови изисквания при секюритизация на револвиращи експозиции с предвидена клауза за предсрочна амортизация
1. В допълнение към размера на рисково претеглените експозиции, изчислен по отношение на секюритизиращите ѝ позиции, институцията инициатор изчислява размера на рисково претеглените експозиции съгласно изложената в член 256 методология, когато продава револвиращи експозиции чрез секюритизация, която съдържа клауза за предсрочна амортизация.
2. Чрез дерогация от член 256 стойността на експозицията на участието на инициатора е сумата от следните елементи:
а) |
стойността на експозицията на онази номинална част от съвкупността от усвоени суми, продадени чрез секюритизация, която съотнесена към размера на общата съвкупност, продадена в структурата, определя частта на паричните потоци, генерирани от събраните суми по главниците и лихвите и други свързани суми, които не са предназначени за извършване на плащания към тези, които притежават секюритизиращи позиции в секюритизацията; |
б) |
стойността на експозициите на онази част от съвкупността от неусвоени суми по кредитните линии, чиито усвоени суми са били продадени чрез секюритизация, която като дял от общия размер на тези неусвоени суми съответства на дела на стойността на експозицията, разгледана в буква а), от стойността на експозицията на съвкупността от усвоени суми, продадени чрез секюритизацията. |
Участието на инициатора не е подчинено спрямо участието на инвеститорите.
Стойността на експозицията на участието на инвеститорите е стойността на експозицията на номиналната част на съвкупността от усвоени суми, невключени в буква а), плюс стойността на експозицията на онази част от съвкупността от неусвоени суми по кредитни линии, усвоените суми по които са продадени в секюритизацията, невключена в буква б).
3. Размерът на рисково претеглената експозиция по отношение на стойността на експозицията на участието на инициатора съгласно параграф 2, буква а) се изчислява като пропорционална експозиция към секюритизираните усвоени експозиции,все едно че те не са били секюритизирани, и като пропорционална експозиция към неусвоените суми по кредитните линии, усвоените суми по които са продадени чрез секюритизация.
Член 266
Намаления в размера на рисково претеглените експозиции
1. Рисково претегления размер на дадена секюритизираща позиция, на която е присъдено рисково тегло от 1 250 %, може да бъде намален с умножения по 12,5 размер на специфичните корекции за кредитен риск, третирани в съответствие с член 110, направени от институцията по отношение на секюритизираните експозиции. Доколкото за тази цел се отчитат специфични кредитни корекции, същите не се отчитат за целите на изчислението, посочено в член 159.
2. Рисково претегления размер на дадена секюритизираща позиция може да бъде намален с умножения по 12,5 размер на специфичните корекции за кредитен риск, третирани в съответствие с член 110, направени от институцията по отношение на тази позиция.
3. Както е предвидено в член 36, параграф 1, буква к), по отношение на секюритизираща позиция, за която се прилага рисково тегло от 1 250 %, институциите могат, като алтернатива на включването на позицията в изчисленията си на размера на рисково претеглените експозиции, да приспаднат от собствения си капитал рисково претегления размер на позицията при спазване на следните условия:
а) |
стойността на експозицията на позицията може да се изключи от размера на рисково претеглените експозиции, като се отчетат и намаленията, направени в съответствие с параграфи 1 и 2; |
б) |
изчисляването на стойността на експозицията може да отрази призната обезпечена защита, по начин който е в съответствие с методологията по членове 247 и 264; |
в) |
когато за изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции се използва методът на надзорната формула и L < KIRBR и [L+T] > KIRBR, позицията може да се третира като две позиции с L равно на KIRBR за позицията с по-висок ранг. |
4. Когато институцията прилага предвидената в параграф 3 възможност, тя може от посочената в член 260 сума да извади сумата, приспадната съгласно въпросния параграф, умножена по 12,5, до която стойност се ограничава рисково претегления размер на позициите й в секюритизацията.
Член 267
Използване на кредитните оценки на АВКО
При определянето на рисковото тегло на дадена секюритизираща позиция институциите могат да използват кредитните оценки само когато те са били присъдени или са били одобрени от АВКО в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009.
Член 268
Изисквания към кредитните оценки на АВКО
За целите на изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции съгласно раздел 3 институциите използват кредитната оценка на АВКО само когато са изпълнени следните условия:
а) |
не съществува несъответствие между видовете плащания, отразени в кредитната оценка, и видовете плащания, на които кредитната институция има право по договора, пораждащ въпросната секюритизираща позиция; |
б) |
АВКО оповестява анализа на загубите и на паричните потоци, както и на чувствителността на рейтингите към промени в основните допускания, използвани при определянето на рейтингите, включително риска и доходността на групата от активи, както и кредитните оценки, процедури, методологии, допускания и ключовите елементи, които стоят в основата на оценките в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009. Информацията, която се предоставя единствено на ограничен брой лица, не се счита за оповестена. Кредитните оценки се включват в миграционната таблица на АВКО; |
в) |
кредитната оценка не се базира изцяло или частично на подкрепа с гаранции, предоставена от самата институция. В този случай при изчисляването на размера на рисковопретеглените експозиции съгласно раздел 3 институцията разглежда съответната позиция като такъв без рейтинг. АВКО поема ангажимент да оповести и изясни начина, по който риска и доходността на групата от активи влияе върху въпросната кредитна оценка. |
Член 269
Използване на кредитните оценки
1. Институцията може да избере една или повече АВКО, чиито кредитни оценки да се използват при изчисляването на размера на нейните рисково претеглени експозиции по настоящата глава („избрана АВКО“).
2. По отношение на своите секюритизиращи позиции институцията използва кредитните оценки последователно, а не избирателно, като се ръководи от следните принципи:
а) |
институцията не може да използва кредитните оценки, присъдени от дадена АВКО за нейните позиции в някои траншове, и кредитни оценки на друга АВКО за позициите ѝ в други траншове по същата секюритизация, независимо дали те са били оценени от първата АВКО; |
б) |
когато дадена позиция има две кредитни оценки от избрани АВКО, институцията използва по-малко благоприятната кредитна оценка; |
в) |
когато дадена позиция има повече от две кредитни оценки от избрани АВКО, се използват двете най-благоприятни кредитни оценки. Когато двете най-благоприятни кредитни оценки са различни, се използва по-малко благоприятната от двете; |
г) |
институцията не изисква активно оттеглянето на по-неблагоприятни рейтинги. |
3. Когато кредитната защита, отговаряща на условията по глава 4, е предоставена пряко на дружество със специална цел — секюритизация, и защитата е отразена в кредитната оценка на позицията от избрана АВКО, може да се използва рисковото тегло, свързано с тази кредитна оценка. Когато защитата не отговаря на условията по глава 4, кредитната оценка не се признава. Когато кредитната защита е предоставена пряко на друга секюритизираща позиция, а не на самото дружество със специална цел — секюритизация, кредитната оценка не се признава.
Член 270
Съотнасяне
ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение с цел за всички АВКО да бъде установено кои от посочените в настоящата глава степени на кредитно качество отговарят на съответните кредитни оценки на определенаАВКО. Съотнасянето трябва да е обективно и последователно и да се извършва в съответствие със следните принципи:
а) |
ЕБО прави разграничение между съответните степени на риск, изразени чрез всяка кредитна оценка; |
б) |
ЕБО отчита количествени фактори, като например проценти на неизпълнение и/или на загуба, както и историческите данни за представянето на кредитните оценки на всяка АВКО за различни класове активи; |
в) |
ЕБО разглежда качествени фактори, като например разнообразието от сделки, оценявани от АВКО, нейната методология и значението на кредитните ѝ оценки, по-специално дали са основани на очакваната загуба или на първата парична загуба и на своевременното изплащане на лихвите или на евентуалното изплащане на лихвите; |
г) |
ЕБО се стреми да гарантира, че за секюритизиращи позиции, за които въз основа на кредитните оценки на АВКО се прилага едно и също рисково тегло, се прилагат еквивалентни степени на кредитен риск. При необходимост ЕБО разглежда възможността за промяна на съотнасянето на дадена степен на кредитно качество спрямо конкретна кредитна оценка. |
ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 1 юли 2014 г.
На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
ГЛАВА 6
Кредитен риск от контрагента
Член 271
Определяне на стойността на експозицията
1. Институцията определя стойността на експозицията на дериватните инструменти, изброени в приложение II, в съответствие с настоящата глава.
2. Институцията може да определя стойността на експозицията на репо сделки, сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, транзакции с удължен сетълмент и маржин заемни сделки в съответствие с настоящата глава, вместо да се прилага глава 4.
Член 272
Определения
За целите на настоящата глава и на дял VI от настоящата част се прилагат следните определения:
|
Общи понятия
|
|
Видове сделки
|
|
Нетираща съвкупност, хеджиращи съвкупности и свързани с тях понятия
|
|
Разпределения
|
|
Измерване и корекция на експозициите
|
|
Рискове, свързани с CCR
|
Член 273
Методи за изчисляване на стойността на експозицията
1. Институциите определят стойността на експозицията за изброените в приложение II договори въз основа на един от методите, посочени в раздели 3—6 в съответствие с настоящия член.
Институциите, които не отговарят на условията за третирането, изложено в член 94, не използват метода, посочен в раздел 4. За определяне на стойността на експозицията за договорите, изброени в приложение II, точка 3, институциите не използват метода, посочен в раздел 4. Институциите могат да използват непрекъснато в комбинация методите, изложени в раздели 3—6 в рамките на дадена група. Отделните институции не използват в комбинация методите, изложени в раздели 3—6, непрекъснато, но имат право да използват в комбинация изложените в раздели 3 и 5 методи, когато един от тях е използван за посочените в член 282, параграф 6 случаи.
2. Ако компетентните органи са дали разрешение в съответствие с член 283, параграфи 1 и 2, институцията може да определи стойността на експозицията за следните позиции, прилагайки изложения в раздел 6 метод на вътрешните модели:
а) |
договори, изброени в приложение II; |
б) |
репо сделки; |
в) |
сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки; |
г) |
маржин заемни сделки; |
д) |
транзакции с удължен сетълмент. |
3. Когато институцията придобие защита чрез кредитен дериват срещу експозиция от банковия портфейл или срещу експозиция към риск от контрагента, тя може да изчисли своите капиталови изисквания за хеджираната експозиция в съответствие с едно от следните:
а) |
членове 233—236; |
б) |
в съответствие с член 153, параграф 3 или член 183, когато е получено разрешение в съответствие с член 143. |
Стойността на експозицията за CCR за тези кредитни деривати е нула, освен ако институцията не прилага подхода по член 299, параграф 2, буква з), подточка ii).
4. Независимо от параграф 3 институцията може да избере да включва по един и същ начин за целите на изчисляването на капиталовите изисквания за кредитен риск от контрагента всички кредитни деривати, невключени в търговския портфейл и закупени като защита срещу експозиция от банковия портфейл или срещу експозиция към кредитен риск от контрагента, когато кредитната защита се признава съгласно настоящия регламент.
5. Когато продаваните от институцията суапове за кредитно неизпълнение се третират от нея като кредитна защита, предоставена от въпросната институция, и подлежат на капиталови изисквания за кредитен риск на базисния инструмент върху цялата главница, за целите на CCR стойността на тяхната експозиция в банковия портфейл е нула.
6. Съгласно всички методи, изложени в раздели 3—6, стойността на експозицията за даден контрагент е равна на сбора от стойностите на експозициите, изчислени за всяка нетираща съвкупност от сделки с този контрагент.
За даден контрагент стойността на експозицията за дадена нетираща съвкупност от изброените в приложение II извънборсови дериватни инструменти, изчислена в съответствие с настоящата глава, е по-голямата от следните стойности: нула и разликата между сумата от стойностите на експозициите във всички нетиращи съвкупности от сделки с контрагента и сумата на CVA за въпросния контрагент, която е призната от институцията като извършени обезценки. Корекциите на кредитната оценка се изчисляват, без да се вземат предвид балансиращите корекции на стойността на дебита на собствения кредитен риск на дружеството, които вече са били изключени от собствения капитал съгласно член 33, параграф 1, буква в).
7. Институциите определят стойността на породените от транзакции с удължен сетълмент експозиции, чрез който и да било от методите, посочени в раздели 3—6, независимо от метода, който институцията е избрала за третирането на сделки с извънборсови деривати, репо сделки, сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки и маржин заемни сделки. При изчисляване на капиталовите изисквания за транзакции с удължен сетълмент, институцията, която използва изложения в глава 3 подход, може да присъжда рискови тегла в съответствие с подхода, предвиден в глава 2, постоянно и независимо от това доколко съществени са тези позиции.
8. По отношение на методите, изложени в раздели 3 и 4, институцията приема последователна методика за определяне на условния размер на различните видове продукти и гарантира, че условният размер, който трябва да се вземе предвид, осигурява подходящо покритие на свързания с договора риск. Когато договорът предвижда мултиплициране на паричните потоци, институцията коригира условната сума, за да отчете последиците от мултиплицирането върху структурата на риска по този договор.
По отношение на методите, изложени в раздели 3—6, институциите третират сделките с установен специфичен утежняващ риск в съответствие с член 291, параграфи 2, 4, 5 и 6, в зависимост от случая.
Член 274
Метод на пазарната оценка
1. За да определят текущата разменна стойност на всички договори с положителни стойности, институциите определят текущите пазарни стойности по договорите.
2. За да определят потенциалната бъдеща кредитна експозиция, институциите умножават условните стойности или съответно базисните стойности по коефициентите, посочени в таблица 1, в съответствие със следните принципи:
а) |
договори, които не попадат в една от петте категории, посочени в таблица 1, се третират като договори за стоки, различни от благородни метали; |
б) |
за договори, при които главницата се разменя повече от веднъж, коефициентите се умножава по броя на оставащите плащания, които все още трябва да бъдат направени съгласно договора; |
в) |
за договори, при които остатъчната експозиция се преизчислява на предварително зададени дати на плащане и условията по които се коригират така, че пазарната стойност на договора да бъде нула на тези дати, остатъчният матуритет е времето до следващата дата на корекция. При лихвени договори, отговарящи на тези условия и с общ остатъчен матуритет над една година, коефициентът е не по-малък от 0,5 %. |
Таблица 1
Остатъчен матуритет |
Лихвени договори |
Валутни договори и договори за злато |
Договори за капиталови инструменти |
Договори за благородни метали, с изключение на злато |
Договори за стоки, различни от благородни метали |
1 година или по-малко |
0 % |
1 % |
6 % |
7 % |
10 % |
Над 1 година, но не повече от 5 години |
0,5 % |
5 % |
8 % |
7 % |
12 % |
Над 5 години |
1,5 % |
7,5 % |
10 % |
8 % |
15 % |
3. По отношение на договорите за стоки, различни от злато, които са посочени в приложение II, точка 3, вместо коефициентите в таблица 1 институцията може да прилага коефициентите в таблица 2, при условие че за тези договори институцията прилага посочения в член 361 разширен подход на падежната стълбица.
Таблица 2
Остатъчен матуритет |
Благородни метали (с изключение на злато) |
Неблагородни метали |
Селскостопански продукти (нетрайни продукти) |
Други, включително енергийни продукти |
1 година или по-малко |
2 % |
2,5 % |
3 % |
4 % |
Над 1 година, но не повече от 5 години |
5 % |
4 % |
5 % |
6 % |
Над 5 години |
7,5 % |
8 % |
9 % |
10 % |
4. Стойността на експозицията е сборът от текущата разменна стойност и потенциалната бъдеща кредитна експозиция.
Член 275
Метод на първоначалната експозиция
1. Стойността на експозицията е условният размер на всеки инструмент, умножен по заложените в таблица 3 коефициенти.
Таблица 3
Първоначален матуритет |
Лихвени договори |
Валутни договори и договори за злато |
1 година или по-малко |
0,5 % |
2 % |
Над 1 година, но не повече от 2 години |
1 % |
5 % |
Допълнително начисление за всяка следваща година |
1 % |
3 % |
2. За изчисляването на стойността на експозицията на лихвени договори институцията може да избере дали да използва първоначалния или остатъчния матуритет.
Член 276
Стандартизиран метод
1. Институциите могат да използват стандартизирания метод само при изчисляването на стойност на експозиция за извънборсови деривати и за транзакции с удължен сетълмент.
2. При прилагането на стандартизирания метод институциите изчисляват стойността на експозицията отделно за всяка нетираща съвкупност, след отчитане на обезпеченията, по следния начин:
където:
CMV |
= |
текущата пазарна стойност, преди отчитане на обезпеченията, на портфейла от сделки с контрагент, включени в нетиращата съвкупност, като: където:
|
|||
CMC |
= |
текущата пазарна стойност на обезпеченията за тази нетираща съвкупност, като: където
|
|||
i |
= |
индекс на сделките; |
|||
l |
= |
индекс на обезпеченията; |
|||
j |
= |
индекс на категорията хеджираща съвкупност; |
Хеджиращите съвкупности съответстват на рисковите фактори, за които рискови позиции с различни знаци могат да се нетират и измерването на експозицията да става посредством получената по този начин нетна позиция;
RPTij = рискова позиция от сделка i по отношение на хеджираща съвкупност j;
RPClj = рисковатa позиция от обезпечение l по отношение на хеджираща съвкупност j;
CCRMj = множителят на CCR от таблица 5 по отношение на хеджираща съвкупност j;
β= 1,4.
3. За целите на изчислението по параграф 2:
а) |
приемливите обезпечения, получени от контрагента, имат положителен знак, а обезпеченията, дадени на контрагента, имат отрицателен знак; |
б) |
само обезпеченията, които са приемливи съгласно член 197, член 198 и член 299, параграф 2, буква г), се използват при стандартизирания метод; |
в) |
институцията може да пренебрегне лихвения риск, свързан с платежните рамена с остатъчен матуритет под една година; |
г) |
институцията може да третира сделки с две платежни рамена в една валута като една съвкупна сделка. Третирането на платежните рамена се прилага за съвкупната сделка. |
Член 277
Сделки с линеен рисков профил
1. Институциите отнасят сделките с линеен рисков профил към рисковите позиции в съответствие със следните разпоредби:
а) |
сделки с линеен рисков профил, използващи като базисен инструмент капиталови инструменти (включително индекси върху капиталови инструменти), злато, други благородни метали или други стоки, се отчитат като рискова позиция в съответния капиталов инструмент (или индекс върху капиталови инструменти) или стока и лихвена рискова позиция, съответстваща на платежното рамо; |
б) |
сделки с линеен рисков профил, използващи като базисен инструмент дългови инструменти, се отчитат като лихвена рискова позиция за дълговия инструмент и още една лихвена рискова позиция за платежното рамо; |
в) |
сделки с линеен рисков профил, които предвиждат размяната на едно плащане срещу друго, включително и валутни форуърди, се отчитат като лихвена рискова позиция за всяко от платежните рамена. |
Когато при някоя от сделките, посочени в буква а), б) или в), платежното рамо или базисният дългов инструмент е в чужда валута, това платежно рамо или базисен инструмент се отчита като рискова позиция в тази валута.
2. За целите на параграф 1 размерът на дадена рискова позиция, произтичаща от сделка с линеен рисков профил, е ефективната условна стойност (пазарна цена, умножена по количеството) на базисните финансови инструменти или стоки, преобразувани чрез умножаване по съответния обменен курс в националната валута на институцията, с изключение на дълговите инструменти.
3. При дългови инструменти и при платежни рамена размерът на рисковата позиция е ефективната условна стойност на остатъчните брутни плащания (включително условната стойност), преизчислена в националната валута на държавата членка по произход и умножена съответно по модифицираната дюрация на дълговия инструмент или платежното рамо.
4. Размерът на дадена рискова позиция за суап за кредитно неизпълнение е условната стойност на референтния дългов инструмент, умножена по остатъчния матуритет на суапа за кредитно неизпълнение.
Член 278
Сделки с нелинеен рисков профил
1. Институциите определят размера на рисковите позиции за сделки с нелинеен рисков профил съгласно параграфите по-долу.
2. Размерът на рискова позиция от извънборсов дериват с нелинеен рисков профил, включително опции и суапции, чийто базисен инструмент не е дългов инструмент или платежно рамо, е равен на делта еквивалента на ефективната условна стойност на базисния финансов инструмент на сделката в съответствие в член 280, параграф 1.
3. Размерът на рисковите позиции от извънборсов дериват с нелинеен рисков профил, включително опции и суапции, чийто базисен инструмент е дългов инструмент или платежно рамо, е равен на делта еквивалента на ефективната условна стойност на финансовия инструмент или платежното рамо, умножен съответно по модифицираната дюрация на дълговия инструмент или на платежното рамо.
Член 279
Третиране на обезпеченията
За определяне на рисковите позиции институциите третират обезпеченията по следния начин:
а) |
обезпечение, получено от контрагента, се третира като вземане от контрагента по дериватен договор (дълга позиция) с падеж на деня на определянето; |
б) |
предоставеното на контрагента обезпечение се третира като задължение към контрагента (къса позиция) с падеж на деня на определянето. |
Член 280
Изчисляване на рисковите позиции
1. Институцията определя размера и знака на рисковите позиции по следния начин:
а) |
за всички инструменти, които не са дългови:
|
б) |
за дългови инструменти и за платежните рамена на всички сделки:
|
Ако V е деноминирана в различна от референтната валута, дериватът се преизчислява в референтната валута, като се умножи по съответния обменен курс.
2. Институциите групират рисковите позиции в хеджиращи съвкупности. За всяка хеджираща съвкупност се изчислява абсолютната стойност на сумата от получените рискови позиции. В резултат на това изчисление се получава нетната рискова позиция, която за целите на член 276, параграф 2 се изчислява, както следва:
Член 281
Лихвени рискови позиции
1. За изчисляване на лихвените рискови позиции институциите прилагат изложените по-долу разпоредби.
2. За лихвени рискови позиции, произтичащи от:
а) |
парични влогове, получени от контрагента като обезпечение; |
б) |
платежни рамена; |
в) |
базисни дългови инструменти, |
по отношение на които във всеки случай се прилага капиталово изискване от не повече от 1,60 % в съответствие с член 336, таблица 1, като институциите отнасят тези позиции към една от шестте хеджиращи съвкупности, изложени в таблица 4, за всяка отделна валута.
Таблица 4
|
Референтни лихвени проценти по ДЦК |
Други референтни лихвени проценти |
Матуритет |
< 1 година |
>1 ≤ 5 години |
> 5 години |
< 1 година |
|
>1 ≤ 5 години |
> 5 години |
3. За лихвени рискови позиции от базисни дългови инструменти или от платежни рамена, при които лихвеният процент е обвързан с референтен лихвен процент, който отразява общото лихвено равнище на пазара, остатъчният матуритет е продължителността на времевия период до следващата промяна на лихвения процент. Във всички останали случаи се ползва остатъчният матуритет на базисния дългов инструмент, а при платежните рамена се ползва остатъчният срок на съответната сделка.
Член 282
Хеджиращи съвкупности
1. Институциите формират хеджиращи съвкупности в съответствие с параграфи 2—5.
2. Отделна хеджираща съвкупност се обособява за всеки емитент на референтен дългов инструмент, който е базисен за кредитен суап за неизпълнение.
При n-тото неизпълнение, кредитните суапове за неизпълнение, част от съвкупност от експозиции, се третират, както следва:
а) |
размерът на рисковата позиция в референтен дългов инструмент, част от съвкупността от експозиции, която е базисна за n-тото неизпълнение на кредитни суапове за неизпълнение, представлява ефективната условна стойност на референтния дългов инструмент, умножена по модифицираната дюрация на деривата при n-тото неизпълнение по отношение на промяна в кредитния спред на референтния дългов инструмент; |
б) |
за всеки референтен дългов инструмент, част от съвкупността от експозиции, която е базисна при дадено n-то неизпълнение на кредитен суап за неизпълнение, се обособява отделна хеджираща съвкупност. Рисковите позиции, произтичащи от n-тото неизпълнение на различни кредитни суапове за неизпълнение, не се включват в една и съща хеджираща съвкупност; |
в) |
множителят на CCR, приложим за всяка хеджираща съвкупност, създадена за даден референтен дългов инструмент в дериват при n-тото неизпълнение, е равен на:
|
3. За лихвени рискови позиции, произтичащи от:
а) |
парични влогове, предоставени като обезпечение на контрагент, когато този контрагент няма собствени дългови инструменти с нисък специфичен риск; |
б) |
базисни дългови инструменти, към които се прилага капиталово изискване, по-голямо от 1,60 % в съответствие с член 336, таблица 1; |
За всеки емитент има една хеджираща съвкупност.
Когато дадено платежно рамонаподобява такъв дългов инструмент, също се обособява една хеджираща съвкупност за всеки емитент на референтния дългов инструмент.
Институцията може да включва в една и съща хеджираща съвкупност рисковите позиции в дългови инструменти на определен емитент или в референтните дългови инструменти на същия емитент, които са равностойни на платежни рамена или са базисни инструменти по суапове за кредитно неизпълнение.
4. Само еднаквите или подобни базисни финансови инструменти, различни от дългови, се включват в една и съща хеджираща съвкупност. Във всички други случаи те се включват в отделни хеджиращи съвкупности.
За целите на настоящия параграф институциите определят дали базисните инструменти са подобни, в съответствие със следните принципи:
а) |
по отношение на капиталовите инструменти — емитираните от един емитент капиталови инструменти представляват подобни базисни инструменти. Индексът върху капиталови инструменти се третира като отделен емитент; |
б) |
по отношение на благородните метали — активите в един и същ благороден метал представляват подобни базисни инструменти. Индексът върху благородни метали се третира като отделен благороден метал; |
в) |
по отношение на електроенергията — базисните инструменти са подобни, ако правата и задълженията за доставка на електроенергия се отнасят до един и същ период на върхово или невърхово натоварване в рамките на 24 часа; |
г) |
по отношение на стоките — активите в една и съща стока представляват подобни базисни инструменти. Индексът върху стоки се третира като отделна стока. |
5. Множителите за CCR (наричани по-долу „CCRM“) за различните категории хеджиращи съвкупности са посочени в следната таблица:
Таблица 5
|
Категории хеджиращи съвкупности |
Множител |
1. |
Лихвени позиции |
0,2 % |
2. |
Лихви за рискови позиции, произтичащи от референтни дългови инструменти, които са базисни инструменти по суап за кредитно неизпълнение и за които капиталовото изискване по дял IV, глава 2, таблица 1 е по-малко или равно на 1,60 %. |
0,3 % |
3. |
Лихви за рискови позиции, произтичащи от дългови инструменти или от референтни дългови инструменти, за които капиталовото изискване по дял IV, глава 2, таблица 1 е по-голямо от 1,60 %. |
0,6 % |
4. |
Валутни позиции |
2,5 % |
5. |
Позиции от инструменти за доставка на електроенергия |
4 % |
6. |
Позиции в злато |
5 % |
7. |
Позиции в капиталови инструменти |
7 % |
8. |
Позиции в благородни метали (с изключение на злато) |
8,5 % |
9. |
Позиции в други стоки (без благородни метали и електроенергия) |
10 % |
10. |
Позиции в други базисни инструменти по извънборсови деривати, които не са включени в категориите по-горе |
10 % |
Базисните инструменти по извънборсови деривати, посочени в таблица 5, точка 10, се включват в отделни хеджиращи съвкупности за всяка категория базисни инструменти.
6. За сделки с нелинеен рисков профил или за платежни рамена и сделки с базисен актив дългов инструмент, за които институцията не може да определи делтата или модифицираната дюрация, с оценъчен модел, одобрен от компетентния орган за целите на определянето на капиталовите изисквания за пазарен риск, компетентният орган определя консервативно размера на рисковите позиции и приложимите CCRMj или изисква от институцията да използва определения в раздел 3 метод. Нетирането не се отчита (т.е. стойността на експозицията се определя при допускане за нетираща съвкупност, състояща се само от тази отделна сделка).
7. Институцията разполага с вътрешни процедури, чрез които да потвърди, че съответната сделка е обхваната от правно изпълним договор за нетиране, отговарящ на изискванията по раздел 7, преди сделката да бъде включена в определена хеджираща съвкупност.
8. Преди да признае влиянието на обезпеченията в своите изчисления, институцията, използваща обезпечения за редуциране на CCR, прилага вътрешни процедури, с които да потвърди, че обезпеченията съответстват на стандартите за правна сигурност по глава 4.
Член 283
Разрешение за използване на метода на вътрешните модели
1. При условие че компетентните органи се уверят, че институцията е изпълнила посоченото в параграф 2 изискване, те разрешават на въпросната институция да използва метода на вътрешните модели (наричан по-долу „МВМ“) за изчисляване на стойността на експозицията за която и да е от следните сделки:
а) |
сделки по член 273, параграф 2, буква а); |
б) |
сделки по член 273, параграф 2, букви б), в) и г); |
в) |
сделки по член 273, параграф 2, букви а)—г), |
Когато на институцията е разрешено да използва МВМ за изчисляване на стойността на експозицията за която и да е от сделките, посочени в букви а)—в) от първа алинея, тя може също така да използва МВМ за сделките по член 273, параграф 2, буква д).
Независимо от член 273, параграф 1, трета алинея институцията може да реши да не прилага този метод към несъществени по размер и риск експозиции. В такъв случай институцията прилага към тези експозиции един от методите, посочени в раздели 3—5, когато са изпълнени съответните изисквания за всеки от методите.
2. Компетентните органи разрешават на институцията да използва МВМ за изчисленията, посочени в параграф 1, само ако институцията е удостоверила, че отговаря на изискванията, посочени в настоящия раздел, и компетентните органи са установили, че поддържаните от институцията системи за управление на CCR са надеждни и се прилагат правилно.
3. Компетентните органи могат да разрешат на институциите в рамките на определен период от време да въвеждат поетапно МВМ за различните видове сделки. През този период на поетапно въвеждане институциите могат да използват методите, установени в раздел 3 или раздел 5, по отношение на видовете сделки, за които те не използват МВМ.
4. За всички сделки с извънборсови деривати и транзакции с удължен сетълмент, за които институцията не е получила разрешение съгласно параграф 1 за използване на МВМ, институцията използва методите, посочени в раздел 3 или раздел 5.
Тези методи могат да бъдат използвани комбинирано и на непрекъсната основа в рамките на дадена група. В рамките на една институцията тези методи могат да бъдат използвани комбинирано само когато един от методите се използва в случаите, предвидени в член 282, параграф 6.
5. Институцията, която в съответствие с параграф 1 е получила разрешение да използва МВМ, не възобновява използването на методите, посочени в раздел 3 или раздел 5, освен ако не е получила съответното разрешение от компетентния орган. Компетентните органи дават такова разрешение, ако институцията е посочила основателна причина.
6. Ако институцията престане да изпълнява посочените в настоящия раздел изисквания, тя уведомява компетентния орган и предприема едно от следните действия:
а) |
представя на компетентния орган план за своевременно достигане на изискванията; |
б) |
доказва пред компетентния орган, че въздействието на това неизпълнение е несъществено. |
Член 284
Стойност на експозицията
1. Когато на институцията е разрешено в съответствие с член 283, параграф 1 да използва МВМ за изчисляване на стойността на експозицията на някои или на всички сделки, посочени в същия параграф, тя измерва стойността на експозицията на тези сделки на ниво нетираща съвкупност.
Моделът, използван за тази цел от институцията:
а) |
определя прогнозното разпределение на промените в пазарната стойност на нетиращата съвкупност, дължащи се на съвместно изменение на съответните пазарни променливи, като например лихвени проценти и валутни курсове; |
б) |
изчислява стойността на експозицията за нетиращата съвкупност за всяка бъдеща дата въз основа на съвместното изменение на пазарните променливи. |
2. С цел моделът да отчете ефекта от допълването до минималния размер на обезпечението, моделът на стойността на обезпечението отговаря на качествените и количествените изисквания и изискванията за данни по отношение на МВМ в съответствие с настоящия раздел, като в своето прогнозно разпределение на промените в пазарната стойност на нетиращата съвкупност институцията може да включи единствено приемливото финансово обезпечение, съгласно посоченото в членове 197 и 198, и в член 299, параграф 2, букви в) и г).
3. Капиталовото изискване за кредитен риск от контрагента по отношение на експозициите към CCR, спрямо които институцията прилага МВМ, е по-високата от следните стойности:
а) |
капиталовото изискване за тези експозиции, изчислено на базата на ефективната EPE чрез използване на текущи пазарни данни; |
б) |
капиталовото изискване за тези експозиции, изчислено на базата на ефективната EPE чрез използване на единно последователно калибриране при стрес за всички експозиции към CCR, спрямо които се прилага МВМ. |
4. Освен при контрагентите, които са определени като носители на специфичен утежняващ риск и попадат в обхвата на член 291, параграфи 4 и 5, институциите изчисляват стойността на експозицията като произведение на коефициента (α) по ефективната очаквана положителна експозиция:
където:
α |
= |
1,4, освен когато компетентните органи не изискват по-висока стойност на α или не разрешават на институциите да използват своите собствени оценки в съответствие с параграф 9; |
Ефективната EPE се изчислява чрез оценяване на очакваната експозиция (EEt) като средната експозиция на бъдеща дата t, където средната стойност се изчислява на базата на възможните бъдещи стойности на съответните фактори на пазарен риск.
Моделът оценява EE към поредица от бъдещи дати t1, t2, t3 и т.н.
5. Ефективната EE се изчислява рекурсивно като:
където:
|
текущата дата е обозначена като t0; |
|
ефективната EEt0 е равна на текущата експозиция. |
6. Ефективната EPE е средната ефективна EE през първата година на бъдещата експозиция. Ако падежът на всички договори в нетиращата съвкупност е в рамките на по-малко от една година, EPE е средната ЕЕ до момента на настъпване на падежа на всички договори в нетиращата съвкупност. Ефективната EPE се изчислява като среднопретеглената стойност на ефективната ЕЕ:
където теглата
7. Институциите изчисляват EE или върховата експозиция въз основа на разпределение на експозициите, което отчита възможните отклонения от нормалното разпределение на експозициите.
8. Институцията може да използва изчисленото по модела разпределение, което е по-консервативно от произведението на α и ефективната EPE, изчислено за всеки контрагент в съответствие с формулата по параграф 4.
9. Независимо от параграф 4 компетентните органи могат да разрешат на институциите да използват своите собствени оценки за параметъра α, когато:
а) |
α се равнява на съотношението на вътрешния капитал на базата на пълна симулация на експозицията към CCR при различните контрагенти (като числител) и вътрешния капитал на базата на EPE (като знаменател); |
б) |
EPE се използва в знаменателя при допускане, че е фиксирана остатъчна сума. |
Когато е изчислен в съответствие с настоящия параграф, параметърът α е не по-малък от 1,2.
10. За да бъде определен параметърът α съгласно параграф 9, институцията гарантира, че числителят и знаменателят се изчисляват по начин, съвместим с методиката за моделиране, спецификациите на параметрите и състава на портфейлите. Използваният при определянето на параметъра α подход се основава на вътрешния капиталов подход на институцията, той е добре документиран и подлежи на независимо утвърждаване. Освен това институциите правят преглед на оценките си на α най-малко веднъж на тримесечие и по-често, когато съставът на портфейла се променя с времето. Институцията оценява също и свързания с модела риск.
11. Институцията доказва пред компетентния орган, че нейните вътрешни оценки на параметъра α отразяват в числителя съществени източници на зависимост на разпределението на пазарните стойности на сделките или портфейлите от сделки за различните контрагенти. Във вътрешните оценки на параметъра α е отчетена нееднородността на портфейлите.
12. При надзора на използването на оценките по параграф 9 компетентните органи вземат предвид значителното отклонение в оценките на α, което възниква поради възможността за неточно определяне, която се проявява при моделите, използвани за определяне на числителя, особено при наличието на изпъкналост.
13. Променливостта и корелациите на факторите на пазарния риск, използвани при съвместното моделиране на пазарния и кредитния риск, се определят, когато е уместно, в зависимост от кредитните рискови фактори с цел отразяване на потенциалното увеличаване на променливостта или корелациите при икономически спад.
Член 285
Стойност на експозицията за нетираща съвкупност, предмет на маржин споразумение
1. Ако нетиращата съвкупност е предмет на маржин споразумение и ежедневна пазарна оценка, институцията може да използва една от следните величини за определяне на EPE:
а) |
ефективната EPE, без отчитане на обезпеченията, получени или предоставени по маржин споразумението, плюс всички предоставени на контрагента обезпечения, които не подлежат на ежедневна оценка и допълване до минималния размер на обезпечението или текущата експозиция; |
б) |
надбавка, която отразява очакваното увеличение на експозицията по време на рисковия маржин период плюс по-голямата от посочените по-долу експозиции:
|
в) |
ако при изчисляване на EE моделът отчита ефектите от допълване до минималния размер на обезпечението, след разрешение от компетентния орган институцията може да използва изчислената чрез модела ЕЕ пряко във формулата по член 284, параграф 5. Компетентните органи дават такова разрешение само ако потвърдят, че при изчисляването на ЕЕ моделът надлежно отчита ефектите от допълване до минималния размер на обезпечението. |
За целите на буква б) институциите изчисляват добавката като очакваната положителна промяна на пазарната стойност на трансакциите по време на рисковия маржин период. Промените в стойността на обезпечението биват отразявани чрез използване на надзорните корекции за променливост в съответствие с глава 4, раздел 3 или чрез собствени оценки на корекциите за променливост по разширения метод за финансово обезпечение, като обаче по време на рисковия маржин период не се допускат плащания по обезпеченията. Минималната продължителност на рисковия маржин период е посочена в параграфи 2—5.
2. При сделките, за които се извършва ежедневно пазарна оценка и допълване до минималния размер на обезпечението, рисковият маржин период, използван за моделирането на стойността на експозицията при маржин споразуменията, е не по-кратък от:
а) |
5 работни дни за нетиращите съвкупности, състоящи се единствено от репо сделки, сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки и маржин заемни сделки; |
б) |
10 работни дни за всички други нетиращи съвкупности. |
3. Букви а) и б) от параграф 2 се прилагат при спазването на следните изключения:
а) |
за всички нетиращи съвкупности, при които броят на сделките надвишава 5 000 във всеки един момент от тримесечието, рисковият маржин период за следващото тримесечие е не по-кратък от 20 работни дни. Това изключение не се прилага спрямо експозициите по търговско финансиране на институцията; |
б) |
за нетиращите съвкупности, съдържащи една или повече сделки, включващи неликвидно обезпечение или извънборсов дериват, които не могат да бъдат лесно подменени, рисковият маржин период не е по-кратък от 20 работни дни. |
Институцията определя дали обезпечението е неликвидно или дали извънборсовите деривати не могат да бъдат лесно подменени при стресирани пазарни условия, които се характеризират с липсата на постоянно работещи пазари, на които контрагентът би получил в рамките на най-много два дни голям брой ценови котировки, без това да влияе на пазарните цени или цената да бъде формирана с пазарна отстъпка (при обезпеченията) или премия (при извънборсовите деривати).
Институцията преценява дали сделките или ценните книжа, които тя държи като обезпечение, са съсредоточени към даден контрагент и дали институцията би била в състояние да подмени тези сделки или ценни книжа, ако въпросният контрагент напусне неочаквано пазара.
4. Ако в рамките на непосредствено предшестващите две тримесечия институцията е участвала в повече от два спора по изисквания за допълване на маржин депозита към дадена нетираща съвкупност, които са продължили по-дълго от приложимия рисков маржин период по параграфи 2 и 3, през следващите две тримесечия институцията използва рисков маржин период, който е поне двойно по-дълъг от посочения в параграфи 2 и 3 период, за тази нетираща съвкупност.
5. Когато периодичността на допълването до минималния размер на обезпечението е N дни, рисковият маржин период е най-малко равен на периода, посочен в параграфи 2 и 3 (F), плюс N дни минус един ден. Т.е.:
6. Ако вътрешният модел включва ефекта от допълване до минималния размер на обезпечението при промени в пазарната стойност на нетиращата съвкупност, при изчисляването на стойността на експозициите за извънборсови деривати и сделки, финансирани чрез ценни книжа, институцията моделира обезпечение, различно от парични средства във валутата на самата експозиция, съвместно с експозицията.
7. Ако институцията не е в състояние да моделира обезпечението съвместно с експозицията, при изчисляването на стойността на експозициите за извънборсови деривати и сделки, финансирани чрез ценни книжа, тя не отчита ефект от обезпечение, различно от парични средства във валутата на самата експозиция, освен когато институцията не използва корекции за променливост, които отговарят на стандартите на разширения метод за финансово обезпечение със собствени оценки на корекциите за променливост, или стандартните данни за надзорни корекции за променливост в съответствие с глава 4.
8. Институцията, която използва МВМ, не може да отчита в своите модели ефекта от намаляване на стойността на експозицията вследствие на клаузи в споразумението за предоставяне на обезпечение, изискващи получаване на обезпечение при влошаване на кредитното качество на контрагента.
Член 286
Управление на CCR — политики, процедури и системи
1. Институцията установява и поддържа рамка за управление на CCR, състояща се от:
а) |
политики, процеси и системи, осигуряващи установяването, измерването, управлението, одобрението и вътрешното отчитане на CCR; |
б) |
процедури, гарантиращи съблюдаването на тези политики, процеси и системи. |
Тези политики, процеси и системи са концептуално издържани, прилагат се цялостно и биват документирани. Документацията съдържа обяснение на емпиричните техники, използвани за измерване на CCR.
2. Изискваната по параграф 1 рамка за управление на CCR отчита пазарните, ликвидните, правните и операционните рискове, които са свързани с CCR. Рамката конкретно гарантира, че институцията спазва следните принципи:
а) |
тя не встъпва в стопански отношения с контрагент, без да оцени неговата кредитоспособност; |
б) |
тя надлежно отчита кредитния риск, възникващ преди и по време на сетълмента; |
в) |
тя управлява тези рискове по възможно най-всеобхватен начин на ниво отделен контрагент, обединявайки експозициите към CCR с другите кредитни експозиции, и на ниво предприятие. |
3. Институцията, която използва МВМ, доказва пред компетентния орган, че при определяне на ликвидните рискове нейната рамка за управление на CCR отчита всеки един от следните елементи:
а) |
евентуалните входящи изисквания за допълване на маржин депозита в контекста на обмена на вариационния маржин или на друг вид маржин обезпечение, например първоначален или независим маржин, при неблагоприятни пазарни сътресения; |
б) |
евентуалните искове за връщане на излишъка по обезпечението, предоставено от контрагентите; |
в) |
претенции, произтичащи от евентуално понижаване на собствената външна оценка на кредитното качество. |
Институцията гарантира, че естеството и времевият хоризонт на повторно използване на обезпечението са в съответствие с необходимата ѝ ликвидност и не застрашават способността ѝ своевременно да предоставя или връща обезпечения.
4. Управителният орган и висшето ръководство на институцията участват активно и гарантират, че за управлението на CCR се отделят необходимите ресурси. В рамките на официална процедура висшето ръководство бива запознато с ограниченията и допусканията на използвания модел и влиянието на тези ограничения и допускания върху достоверността на изходните данни. Висшето ръководство бива също така осведомявано за несигурността на пазарната среда и оперативните проблеми, както и за отразяването им в модела.
5. Ежедневните отчети, изготвяни в съответствие с член 287, параграф 2, буква б) за експозициите на институцията към CCR, се преглеждат от членове на ръководството с достатъчен ранг и правомощия да разпоредят на отделни служители, управляващи или търгуващи с кредитни позиции, да намалят заетите позиции и да разпоредят намаление на цялостната експозиция на институцията към CCR.
6. Рамката за управление на CCR, която институцията е установила в съответствие с параграф 1, се ползва заедно с вътрешните кредитни ограничения и ограниченията за търгуване. Кредитните ограничения и ограниченията за търгуване са свързани с модела за измерване на риска на институцията по начин, който е предвидим във времето и който е добре разяснен на служителите, които управляват кредитни позиции или търгуват, както и на висшето ръководство. Институцията е въвела официална процедура за докладване на нарушенията на праговете на риска на съответно ръководно ниво.
7. Системата за измерване на CCR на институцията включва измерване на използваните кредитни линии през и в края на деня. Институцията измерва текущата експозиция със и без отчитане на обезпеченията. Институцията изчислява и наблюдава върхова експозиция или потенциална бъдеща експозиция на ниво портфейл и на ниво отделен контрагент при избран от нея доверителен интервал. Институцията отчита големите или концентрираните позиции, включително по групи свързани контрагенти, по отрасли и по пазари.
8. Институцията създава и поддържа редовно прилагана и изчерпателна програма за стрес тестове. Резултатите от стрес тестовете се преглеждат периодично, и най-малко веднъж на тримесечие от висшето ръководство, и се отразяват в политиките и лимитите за CCR, приети от ръководния орган или висшето ръководство. Ако стрес тестовете установят конкретна уязвимост при определени обстоятелства, институцията предприема незабавни мерки за справяне с тези рискове.
Член 287
Организационна структура на управлението на CCR
1. Институцията, която използва МВМ, създава и поддържа:
а) |
звено за контрол на риска в съответствие с параграф 2; |
б) |
звено за управление на обезпеченията в съответствие с параграф 3. |
2. Звеното за контрол на риска отговаря за разработването и прилагането на процеса по управление на CCR, включително първоначалното и текущо утвърждаване на модела, като изпълнява следните функции и отговаря на следните изисквания:
а) |
отговаря за разработване и прилагане на системата за управление на CCR на институцията; |
б) |
изготвя ежедневни отчети и анализи на резултатите, получени чрез модела на институцията за измерване на риска. Анализите включват оценка на взаимовръзката между големината на експозициите към CCR и наличните лимити за търгуване; |
в) |
контролира целостта на входящите данни и изработва и анализира отчети относно резултатите, получени чрез модела на институцията за измерване на риска, включващи оценка на връзката между големината на рисковите експозиции и лимитите за кредитиране и търгуване; |
г) |
независимо е от звената, отговарящи за поемането, подновяването или търгуването на експозициите и не е обект на неправомерно въздействие; |
д) |
то разполага с подходящо квалифициран персонал; |
е) |
отчита се пряко на висшето ръководство на институцията; |
ж) |
дейността му е тясно свързана с процеса по ежедневно управление на кредитния риск на институцията; |
з) |
резултатите от дейността му са неразделна част от процеса на планиране, наблюдение и контрол на кредитния и общия рисков профил на институцията. |
3. Звеното за управление на обезпеченията изпълнява следните задачи и функции:
а) |
изчислява и изисква допълване на маржин депозита, разглежда спорове по изисквания за допълване на маржин депозита, както и ежедневно и точно докладва нивата на независимите суми, първоначалния маржин и вариационния маржин; |
б) |
контролира целостта на данните, използвани при изисквания за допълване на маржин депозита, и осигурява тяхното съответствие и редовното им съгласуване със съответните източници на данни в рамките на институцията; |
в) |
проследява степента на повторно използване на обезпечения и на всички изменения на правата на институцията по предоставените от нея обезпечения или във връзка с тях; |
г) |
докладва на съответното ниво на управление за видовете активи, служещи като обезпечение, които се използват повторно, и за условията на това повторно използване, включително инструмент, кредитно качество и падеж; |
д) |
проследява концентрацията по отделни видове активи, приети от институцията като обезпечение; |
е) |
редовно и най-малко веднъж на всяко тримесечие докладва пред висшето ръководство информация относно управлението на обезпеченията, включително информация за вида на получените и предоставените обезпечения, както и размера, продължителността и причините за спорове по изисквания за допълване на маржин депозита. При това вътрешно отчитане се отразяват и тенденциите в данните. |
4. Висшето ръководство осигурява достатъчно средства на предвиденото в параграф 1, буква б) звено за управление на обезпеченията, за да гарантира, че чрез неговите системи се постига необходимото равнище на оперативна функционалност, което се измерва със своевременното и точно изискване от страна на институцията за допълване на маржин депозитите, както и със своевременното реагиране на институцията на изискванията на нейните контрагенти за допълване на маржин депозитите. Висшето ръководство гарантира, че звеното разполага с необходимия персонал, за да може дори и при тежки пазарни кризи да обработва своевременно изискванията и споровете и да даде възможност на институцията да ограничи броя на спорове, предизвикани от големи по обем трансакции.
Член 288
Преглед на системата за управление на CCR
Институцията редовно извършва независим преглед на системата за управление на CCR в рамките на процедурата си за вътрешен одит. Този преглед включва дейността на звената по контрол и управление на обезпеченията, установени по член 287, и по-специално обхваща най-малко следното:
а) |
наличието на подходяща документация за системата и процеса за управление на CCR, изисквани съгласно член 286; |
б) |
организацията на звеното за контрола на CCR, изисквано съгласно член 287, параграф 1, буква а); |
в) |
организацията на звеното за управление на обезпеченията, изисквано съгласно член 287, параграф 1, буква б); |
г) |
включването на мерки в резултат на CCR в ежедневното управление на риска; |
д) |
процеса на одобрение на моделите на ценообразуване, съобразено с риска, и на системите за оценка, използвани от персонала на фронт-офиса и бек-офиса; |
е) |
утвърждаването на всички значими промени в процеса на измерване на CCR; |
ж) |
обхвата на CCR, отразен в модела за измерване на риска; |
з) |
целостта на управленската информационна система; |
и) |
точността и изчерпателността на данните за CCR; |
й) |
точното отразяване на правните условия по споразуменията за предоставяне на обезпечение и нетиране при определяне на стойността на експозициите; |
к) |
проверката на последователността, своевременността и надеждността на информационните източници, използвани за прилагане на вътрешните модели, както и на тяхната независимост; |
л) |
точността и уместността на допусканията за променливостта и корелационните коефициенти; |
м) |
точността на изчисленията, свързани с оценяването и преобразуването на риска; |
н) |
проверката на точността на модела чрез чести бек-тестове, съгласно посоченото по член 293, параграф 1, букви б)—д); |
о) |
съблюдаването на приложимите регулаторни изисквания от страна на звеното за контрол на CCR и звеното по управление на обезпеченията. |
Член 289
Критерии за цялостно използване
1. Институциите гарантират, че разпределението на експозициите, генерирано от модела, който се използва за изчисляване на ефективната EPE, е неразделна част от ежедневния процес на институцията по управление на CCR и че резултатите от модела се отчитат при процеса на разрешаване на кредити, управление на CCR, вътрешно разпределение на капитала и корпоративно управление.
2. Институцията доказва пред компетентните органи, че най-малко една година преди да получи разрешение от компетентните органи да използва МВМ в съответствие с член 283, е използвала модел за изчисляване на разпределението на експозициите, въз основа на което се изчислява EPE, който като цяло отговаря на изложените в настоящия раздел изисквания.
3. Моделът, използван за генериране на разпределение на експозициите към CCR, е част от рамката за управление на CCR, изисквана съгласно член 286. Тази рамка включва измерване на използването на кредитните линии чрез сумиране на експозициите към CCR с други кредитни експозиции и вътрешно разпределение на капитала.
4. В допълнение към EPE институцията измерва и управлява текущи експозиции. Когато е уместно, институцията измерва текущата експозиция със и без отчитане на обезпеченията. Критериите за използване са изпълнени, ако институцията използва и други показатели за измерване на CCR, като например върховата експозиция, които се основават на разпределението на експозициите, генерирано от модела за изчисляване на EPE.
5. Институцията трябва да разполага със системен капацитет, даващ възможност очакваната експозиция да се оценява при необходимост ежедневно, освен ако институцията не докаже пред компетентните органи, че предвид характера на експозициите ѝ към CCR са оправдани по-редките изчисления. Институцията оценява EE в рамките на времеви профил на прогнозните хоризонти, който отразява адекватно времевата структура на бъдещите парични потоци и падежните дати на договорите, и по начин, който съответства на съществеността и състава на експозициите.
6. Експозицията се измерва, наблюдава и контролира за целия срок на договорите в нетиращата съвкупност, а не само в рамките на едногодишен хоризонт. Институцията разполага с процедури за установяване и контрол на рисковете от контрагенти, към които експозицията се увеличава след едногодишния хоризонт. Прогнозното увеличение на експозицията се отчита от модела за вътрешния капитал на институцията.
Член 290
Стрес тестове
1. Институцията трябва да разполага с цялостна програма за извършване на стрес тестове за CCR, която да се използва и при оценката на капиталовите изисквания за CCR и да е съобразена с изискванията по параграфи 2—10.
2. Чрез тази програма се установяват възможни събития или бъдещи промени в икономическите условия, които биха могли да имат неблагоприятно влияние върху кредитните експозиции на институцията, и се оценяват възможностите на институцията за противодействие на такива промени.
3. Получените резултати от стрес тестове се съпоставят с лимита за риск и се възприемат от институцията като част от процеса, установен по член 81 от Директива 2013/36/ЕС.
4. Програмата обхваща изцяло всички форми на кредитен риск от контрагента по сделките с и сумарните експозиции към отделните контрагенти, обхващащи период от време, позволяващ извършването на редовни стрес тестове.
5. В нея се предвижда най-малко веднъж месечно експозициите да бъдат подлагани на стрес тестове за основните фактори на пазарния риск като лихвени проценти, валутни котировки, капиталови инструменти, кредитни спредове и цени на стоки, по отношение на всички контрагенти на институцията, за да може институцията да установи и при необходимост да намали прекомерните концентрации в конкретни рискове, от заетата следваща пазара позиция. Стрес тестването на експозиции, включващо единичен фактор, множество фактори и рискове в резултат на заемането на позиция, без да е водеща посоката на пазара, и съвместното стрес тестване на експозиции и кредитоспособност, се извършват на нивото на CCR по отношение на отделен контрагент, група контрагенти и съвкупна институция.
6. Тя прилага най-малко веднъж на тримесечие сценарии за многофакторно стрес тестване и оценява съществените рискове в резултат на заемането на позиция, без да е водеща посоката на пазара, включващи експозиция по кривата на доходност и базисни рискове. Многофакторното стрес тестване включва най-малко следните сценарии, при които:
а) |
са настъпили сериозни икономически или пазарни събития; |
б) |
общата пазарна ликвидност е намаляла значително; |
в) |
голям финансов посредник закрива позиции. |
7. Сериозността на сътресенията при базисните рискови фактори, съответства на целите на стрес теста. Когато в рамките на стрес тестовете се оценява платежоспособността, сътресенията при базисните рискови фактори са достатъчно сериозни, за да пресъздадат историческа извънредна пазарна среда и извънредни, но реалистични пазарни условия на стрес. При стрес тестовете се оценява въздействието от подобни сътресения върху собствения капитал, капиталовите изисквания и печалбите. За целите на ежедневното наблюдение, хеджиране и управление на концентрациите по портфейла, в програмата се предвиждат сценарии с по-слабо въздействие и по-голяма вероятност.
8. В програмата се предвижда прилагане при необходимост на обратни стрес тестове, за да се набележат извънредни, но реалистични сценарии, които биха имали съществени неблагоприятни последствия. При обратните стрес тестове се отчита въздействието на съществената нелинейност в портфейла.
9. Резултатите от стрес тестовете по програмата се докладват редовно, поне веднъж на тримесечие, пред висшето ръководство. Докладите и анализът на резултатите обхващат най-значителните влияния на ниво контрагент за целия портфейл, съществените концентрации в сегменти от портфейла (по отрасъл или регион) и съответните специфични тенденции по портфейл и контрагент.
10. Висшето ръководство поема водеща роля при включването на стрес тестовете в рамката на управлението на риска и културата на институцията по отношение на рисковете и гарантира, че резултатите са смислени и се използват за управление на CCR. Резултатите от стрес тестовете на значителни експозиции се оценяват съгласно насоки за определяне на склонността на институцията към поемане на риск и при установяване на прекомерни или концентрирани рискове, на висшето ръководство се обръща внимание, за да ги обсъди и предприеме действия.
Член 291
Утежняващ риск
1. За целите на настоящия член:
а) |
„общ утежняващ риск“ е рискът, възникващ при положителна корелация между вероятността от неизпълнение от контрагенти и факторите на общия пазарен риск; |
б) |
„специфичен утежняващ риск“ е рискът, възникващ при положителна корелация между бъдеща експозиция към конкретен контрагент и PD от страна на контрагента, произтичаща от естеството на сделките с този контрагент. Институцията се разглежда като изложена на специфичен утежняващ риск, ако бъдещата експозиция към конкретен контрагент се очаква да е голяма, когато вероятността от неизпълнение от страна на контрагента също е голяма. |
2. Институцията надлежно взема под внимание експозиции, пораждащи значителни нива на общ и специфичен утежняващ риск.
3. За да установи съществуването на общ утежняващ риск, институцията разработва стрес тестове и анализи на сценарии, предвиждащи рискови фактори, които влияят неблагоприятно върху кредитоспособността на контрагента. В рамките на тези тестове се разглежда вероятността от настъпване на сериозни сътресения при изменение на взаимовръзката между рисковите фактори. Институцията следи общия утежняващ риск по продукти, по райони, по отрасли или по други категории, които имат отношение към нейната дейност.
4. Институцията разполага с процедури за установяване, наблюдение и контрол на случаите на специфичен утежняващ риск за всяко юридическо лице от началото на съответната сделка до окончателното ѝ уреждане.
5. Институциите изчисляват капиталовите изисквания за CCR във връзка със сделки, при които е установен специфичен утежняващ риск и при които съществува правно отношение между контрагента и емитента на базисния извънборсов дериват или на базисните сделки, съгласно посоченото в член 273, параграф 2, букви б), в) и г), в съответствие със следните принципи:
а) |
инструментите, които съдържат специфичен утежняващ риск, не се включват в същата нетираща съвкупност като другите сделки с контрагента, и всеки от тях се третира като отделна нетираща съвкупност; |
б) |
във всяка такава отделна нетираща съвкупност стойността на експозицията за суапове за кредитно неизпълнение, издадени върху задължения на едно лице, е равна на пълния размер на очакваната загуба от стойността на оставащата справедлива стойност на базисните инструменти, като се допусне, че основният емитент е в производство по ликвидация; |
в) |
LGD за институциите, прилагащи изложения в глава 3 подход, се определя на 100 % за такива суапови операции; |
г) |
за институциите, използващи изложения в глава 2 подход, приложимото рисково тегло е равно на присъденото по необезпечена сделка; |
д) |
за всички останали сделки, които формират отделна нетираща съвкупност с едно референтно лице, изчисляването на стойността на експозицията отговаря на допускането за внезапно неизпълнение на тези базисни задължения, при които съществува правна връзка между емитента и контрагента. За сделки, които се отнасят до референтна съвкупност от лица или индекс, внезапното неизпълнение на съответните базисни задължения, при които съществува правна връзка между емитента и контрагента, се отчита, ако има съществено значение; |
е) |
доколкото се използват вече съществуващи изчисления за пазарен риск при определянето на капиталовите изисквания за допълнителния риск от неизпълнение и миграционния риск, посочени в дял IV, глава 5, раздел 4, които вече съдържат допускания за LGD, стойността на LGD в използваната формула е 100 %. |
6. Институциите представят пред висшето ръководство и съответния комитет на ръководния орган редовни отчети за общите и специфичните утежняващи рискове и за действията, които се предприемат за тяхното управление.
Член 292
Цялостност на процеса по моделиране
1. Институциите гарантират целостта на процеса по моделиране, описан в член 284, като приемат най-малко следните мерки:
а) |
моделът отразява своевременно, пълно и консервативно условията и обстоятелствата на сделките; |
б) |
тези условия включват най-малко условните стойности на договорите, датите на падеж, референтните активи, наличните споразумения за нетиране и маржин споразумения; |
в) |
условията и обстоятелствата се съхраняват в база данни, предмет на официален и периодичен одит; |
г) |
процесът по признаване на споразуменията за нетиране включва преглед от съответния правен отдел за потвърждаване на правната изпълнимост на нетирането по тях; |
д) |
изискваното по буква г) потвърждение се записва в посочената в буква в) база данни от независимо звено; |
е) |
въвеждането на условията и обстоятелствата на сделките в модела на EPE подлежи на вътрешен одит; |
ж) |
разработен е процес, чрез който се осигурява формално съответствие между модела и системите, съдържащи входните данни, и се извършва текуща проверка дали условията и обстоятелствата се отразяват правилно или поне консервативно при изчисляване на очакваната положителна експозиция. |
2. Текущите пазарни данни се използват за определяне на текущите експозиции. Институцията може да калибрира своя модел на EPE, използвайки историческа пазарна информация или извлечени от пазарни данни за установяване на параметрите на базисните стохастични процеси като отклонение, променливост и корелация. Ако институцията използва исторически данни, те обхващат поне три години. Данните се актуализират най-малко на тримесечие, а при необходимост и по-често, за да се отразят пазарните условия.
За изчисляването на ефективната EPE чрез калибриране при стрес институцията калибрира ефективната EPE, като използва данни за период от три години, които включват стрес период спрямо спредовете за кредитно неизпълнение на нейните контрагенти, или извлечени от пазарни данни от такъв стрес период.
За тази цел институцията прилага изискванията по параграфи 3, 4 и 5.
3. Поне веднъж на тримесечие институцията удостоверява пред компетентните органи, че стрес периодът, използван за изчисленията по настоящия параграф, съвпада с периода на увеличен суап за кредитно неизпълнение или други кредитни спредове (например по заеми или корпоративни облигации) за представителна извадка на нейните контрагенти с търгувани кредитни спредове. Когато институцията не разполага с достатъчно данни за кредитния спред на контрагента, тя отнася този контрагент към специфични данни за кредитния спред по регион, вътрешен рейтинг и бизнес модел.
4. Моделът за определяне на EPE за всички контрагенти използва исторически или извлечени текущо данни, които включват данни от кредитен период при стрес, като използването им става по начин, съвместим с използвания метод за калибриране на модела на EPE по текущи данни.
5. За да се оцени ефективността на стрес калибрирането на ефективната EPE, институцията създава няколко сравнителни портфейла, които са уязвими спрямо основните рискови фактори, на които е изложена институцията. Експозициите по тези сравнителни портфейли се изчисляват, като се използва а) методика при стрес, основана на текущите пазарни стойности и примерни параметри, калибрирани спрямо стресирани пазарни условия; и б) експозицията, създадена през стрес периода, но като се прилага изложеният в настоящия раздел метод (пазарна стойност в края на стрес периода, стойности за променливост и корелация от стрес период от три години).
Компетентните органи изискват от институцията да адаптира стрес калибрирането, ако експозициите по тези сравнителни портфейли се отклоняват съществено една от друга.
6. Институцията подлага модела на процес по утвърждаване, който е ясно обособен в политиките и процедурите на институцията. Процесът по утвърждаване:
а) |
определя необходимия вид тестове за осигуряване на целостта на модела и установява условията, при които допусканията на модела са нарушени и следователно могат да доведат до подценяване на очакваната положителна експозиция; |
б) |
включва преглед на изчерпателността на модела. |
7. Институцията трябва да наблюдава присъщите рискове и да разполага с процеси за коригиране на своята оценка на ефективната EPE при значителни нива на тези рискове. В съответствие с настоящия параграф институцията:
а) |
установява и управлява своите експозиции към специфичен утежняващ риск, посочен в член 291, параграф 1, буква б), и експозиции към общ утежняващ риск, посочен в член 291, параграф 1, буква а); |
б) |
периодично сравнява оценката за съответния размер на експозицията за едногодишен период с оценката, отчитаща цялата продължителност на експозицията, когато експозицията е с нарастващ рисков профил отвъд едногодишния хоризонт; |
в) |
периодично сравнява разменната стойност (текущата експозиция) и реализирания профил за експозиции с остатъчен матуритет под една година и съхранява данни, които биха позволили подобно сравнение. |
8. Преди да включи в нетираща съвкупност съответната сделка, институцията прилага вътрешна процедура за потвърждаване, че тази сделка е обхваната от правно изпълним договор за нетиране, който отговоря на изискванията, посочени в раздел 7.
9. Преди да отчете влиянието на обезпеченията в своите изчисления, институцията, използваща обезпечения за намаляване на CCR, прилага вътрешна процедура, с която да потвърди, че обезпечението съответства на стандартите за правна сигурност, посочени в глава 4.
10. ЕБО следи различните практики в тази област и в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 изготвя насоки за прилагането на настоящия член.
Член 293
Изисквания към системата за управление на риска
1. Институцията трябва да спазва следните изисквания:
а) |
спазва качествените изисквания, установени в част трета, дял IV, глава 5; |
б) |
провежда редовна програма за бек-тестове, сравнявайки реализираните стойности на риска със стойностите, генерирани от модела, както и хипотетични промени на базата на статични позиции с реализирани стойности; |
в) |
извършва първоначално утвърждаване и текущ периодичен преглед на модела за измерване на експозицията към CCR и на генерираните от него стойности на риска. Процесът на утвърждаване и прегледът са независими от процеса на разработване на модела; |
г) |
управителният орган и висшето ръководство участват в процеса на контрол на риска и гарантират предоставянето на необходимите ресурси за контрол на кредитния риск и на кредитния риск от контрагента. Във връзка с това ежедневните отчети, изготвяни от създаденото в съответствие с член 287, параграф 1, буква а) независимо звено за контрол на риска, се преглеждат от членове на ръководството с достатъчен ранг и правомощия да разпоредят на отделни служители, управляващи или търгуващи с кредитни позиции, да намалят заетите позиции и да разпоредят намаление на цялостната рискова експозиция на институцията; |
д) |
вътрешният модел на институцията за измерване на риска е част от ежедневния процес по управлението на риска на институцията; |
е) |
системата за измерване на риска се използва заедно с вътрешните лимити за търгуване и по експозиции. Във връзка с това лимитите по експозициите са свързани с модела за измерване на риска на институцията по последователен във времето начин, който е добре разяснен на служителите, управляващи или търгуващи с кредитни позиции, и на висшето ръководство; |
ж) |
институцията гарантира, че нейната система за управление на риска е надлежно документирана. По-специално тя поддържа документиран набор от вътрешни политики, контролни механизми и процедури във връзка с функционирането на системата за измерване на риска, както и мерки, гарантиращи спазването на тези политики; |
з) |
в рамките на вътрешния си одит институцията редовно осъществява независим преглед на системата за измерване на риска. Този преглед обхваща дейностите на звената, ангажирани в търговската дейност, и на независимото звено за контрол на риска. Прегледът на цялостния процес по управление на риска се провежда на редовни интервали (не по-рядко от веднъж годишно) и специално разглежда най-малко всяка една от точките, посочени в член 288; |
и) |
текущото утвърждаване на моделите за кредитен риск от контрагента, включително бек-тестването, подлежи на редовен преглед от членове на ръководството, разполагащи с достатъчно правомощия за предприемане на действия за отстраняване на слабостите в моделите. |
2. Компетентните органи вземат под внимание доколко дадена институция отговаря на изискванията по параграф 1, когато определят равнището на параметъра α, установен в член 284, параграф 4. Само институциите, които отговарят изцяло на въпросните изисквания, имат право да прилагат минималния мултипликационен коефициент.
3. Институцията документира процеса по първоначално и текущо утвърждаване на модела на експозицията към CCR и изчисляването на генерираните от модела рискови стойности с ниво на детайлност, което би позволило на трети лица да пресъздадат съответните анализи и стойности на риска. В тази документация се определя честотата, с която ще се извършват анализите на бек-тестове и другите видове текущо утвърждаване, както и начинът, по който се извършва утвърждаването по отношение на информационните потоци, портфейлите и анализите, които се използват.
4. Институцията определя критериите, по които оценява моделите си за експозиция към CCR и моделите, които спомагат за изчисляване на експозицията, и поддържа писмена политика, която описва процедурата за установяване и отстраняване на неприемливите резултати.
5. Институцията определя как се изграждат представителните портфейли от сделки с контрагенти за целите на утвърждаването на модела на експозицията към CCR и генерираните от него стойности на риска.
6. При утвърждаването на модели за измерване на експозицията към CCR и на генерираните от тях стойности на риска, при които се получават прогнозни разпределения, се вземат предвид статистически данни, които не се базират единствено на прогнозното разпределение.
Член 294
Изисквания за утвърждаване
1. Като част от първоначалното и текущото утвърждаване на своя модел на експозицията към CCR и на генерираните от него стойности на риска институцията гарантира, че са изпълнени следните изисквания:
а) |
институцията провежда бек-тестове, използвайки исторически данни за движението на факторите на пазарен риск преди получаването на разрешение от компетентните органи в съответствие с член 283, параграф 1. Бек-тестовете обхващат множество отделни прогнозни времеви хоризонти с минимална продължителност от една година, с различни дати на инициализиране и при широк набор от пазарни условия; |
б) |
институцията, прилагаща изложения в член 285, параграф 1, буква б) подход, утвърждава редовно своя модел с цел да провери дали реализираните текущи експозиции са в съответствие с прогнозите през всички маржин периоди в рамките на една година. Ако падежът на някои от сделките в нетиращата съвкупност е по-малък от една година и рисковите фактори на нетиращата съвкупност са с по-висока чувствителност при изключване на тези сделки, това бива отчетено при утвърждаването; |
в) |
институцията подлага на бек-тестове резултатите от своя модел на експозицията към CCR, генерираните от него стойности на риска и прогнозните фактори на пазарния риск. При обезпечените сделки разглежданият прогнозен времеви хоризонт обхваща сделките, отразяващи обичайните рискови маржин периоди, прилагани при обезпечената търговия или при маржин търговията; |
г) |
ако при утвърждаването на модела е посочено, че ефективната EPE е подценена, институцията предприема необходимите действия с цел отстраняване на неточностите на модела; |
д) |
институцията проверява ценовите модели, използвани при изчисляването на експозицията към CCR при определен сценарий на бъдещи шокови промени във факторите на пазарния риск, в рамките на процеса по първоначално и текущо утвърждаване на модела. Моделите за оценяване на опции вземат предвид нелинейността на стойността на опциите по отношение на факторите на пазарен риск; |
е) |
моделът на експозицията към CCR обхваща специфичната информация за всяка сделка, която е необходима за обобщаване на експозициите на ниво нетираща съвкупност. Институцията се уверява, че сделките са отнесени към подходящата нетираща съвкупност в рамките на модела; |
ж) |
моделът на експозицията към CCR обхваща специфична информация за всяка сделка с цел отразяване на ефекта от допълването до минималния размер на обезпечението. Той взема предвид както текущия размер на маржин депозита, така и размера на маржин обезпечението, което ще бъде прехвърляно между контрагентите в бъдеще. Този модел отчита естеството на маржин споразуменията (едностранни или двустранни), честотата на изискванията за допълване на маржин депозита, рисковия маржин период, минималния праг за необезпечените експозиции, които институцията е готова да приеме, и минималния размер на прехвърляемите средства. Моделът оценява пазарната промяната в стойността на обезпечението или прилага изискванията по глава 4; |
з) |
процесът по утвърждаването на модела включва постоянно, историческо бек-тестване на представителни портфейли от сделки с контрагенти. Институцията периодично подлага на такова бек-тестване редица представителни действителни или хипотетични портфейли от сделки с контрагенти. Тези представителни портфейли се избират въз основа на тяхната чувствителност към съществените рискови фактори и комбинациите от рисковите фактори, на които е изложена институцията; |
и) |
институцията извършва бек-тестване, с което се цели проверка на ключовите предположения на модела за изчисляване на експозицията към CCR и съответните стойности на риска, включително моделираната връзка между тенденциите при отделните рискови фактори и моделираната връзка между рисковите фактори; |
й) |
резултатите от моделите за изчисляване на експозицията към CCR и генерираните от тях стойности на риска са обект на подходящи процедури по бек-тестване. Програмата за бек-тестване е в състояние да установи неточностите в генерираните от модела на EPE стойности на риска; |
к) |
институцията утвърждава своите модели за изчисляване на експозицията към CCR и всички генерирани от тях стойности на риска във времеви хоризонти, съизмерими с падежа на сделките, за които експозицията е изчислена с използването на МВМ в съответствие с член 283; |
л) |
в рамките на процеса по текущо утвърждаване на модела институцията редовно подлага на проверка ценовите модели, използвани при изчисляването на експозицията от контрагента, спрямо подходящи независими сравнителни показатели; |
м) |
текущото утвърждаване на модела на експозицията към CCR на институцията и на съответните стойности на риска включва оценка на целесъобразността на текущите резултати; |
н) |
институцията определя честотата, с която биват актуализирани параметрите на модела на експозицията към CCR, в рамките на процеса по първоначално и текущо утвърждаване; |
о) |
при първоначалното и текущото утвърждаване на моделите за измерване на експозицията към CCR се определя дали са подходящи изчисленията на експозициите на ниво отделен контрагент и нетираща съвкупност. |
2. След като е получено предварително разрешение от компетентните органи, при изчисляване на регулаторната стойност на експозицията за всеки контрагент може да се използва мярка, която е по-консервативна от произведението на параметъра α и ефективната EPE. Степента на относителна консервативност ще бъде определена при първоначалното одобрение от компетентните органи и при редовните надзорни прегледи на моделите на EPE. Институцията утвърждава редовно степента на консервативност. Текущото оценяване на резултатите на модела обхваща всички контрагенти, спрямо които се прилага моделът.
3. Ако бек-тестването покаже, че моделът не е достатъчно точен, компетентните органи отнемат разрешението за използването му или налагат подходящи мерки, за да гарантират бързото подобряване на модела.
Член 295
Признаване на договорното нетиране като намаляващо риска
В съответствие с член 298 институциите, отговарящи на изискванията по член 297, могат да третират като намаляващи риска единствено следните видове споразумения за нетиране, които са били признати от компетентните органи в съответствие с член 296:
а) |
двустранни договори за новация между институцията и неин контрагент, съгласно които вземанията и задълженията между тях се окрупняват автоматично по такъв начин, че новацията установява една нетна сума всеки път, когато се прилага, така че да се създаде нов правно обвързващ договор, който заменя всички предходни договори и всички произтичащи от тях задължения между страните; |
б) |
други двустранни споразумения между институцията и неин контрагент; |
в) |
договорни споразумения за кръстосано нетиране на продукти за институциите, които са получили одобрение да използват изложения в раздел 6 метод за сделки, попадащи в неговия обхват. Компетентните органи докладват на ЕБО списъка с одобрени договорни споразумения за кръстосано нетиране на продукти. |
Нетирането между сделки, сключени от различни юридически лица от една група, не се признава за целите на изчисляването на капиталовите изисквания.
Член 296
Признаване на договорни споразумения за нетиране
1. Компетентните органи признават договорните споразумения за нетиране единствено когато са изпълнени условията по параграф 2 и когато е приложимо — параграф 3.
2. Всички договорни споразумения за нетиране, използвани от институцията за определяне на стойността на експозиция в настоящата част, трябва да отговарят на следните условия:
а) |
институцията е сключила договорно споразумение за нетиране със свой контрагент, с което се създава само едно правно задължение, обхващащо всички включени сделки, така че в случай на неизпълнение от страна на контрагента, институцията ще има правото да получи или задължението да плати единствено нетната сума от положителните и отрицателните пазарни стойности на отделните включени сделки; |
б) |
институцията е предоставила на компетентните органи писмени мотивирани правни становища, потвърждаващи, че в случай на правно оспорване на споразумението за нетиране, вземанията и задълженията на институцията биха били ограничени до сумата по буква а). Правното становище е съобразено с приложимото право:
|
в) |
кредитният риск към всеки контрагент е сумиран по начин, водещ до една от юридическа гледна точка експозиция, обхващаща сделките с всеки контрагент. Резултатът от това сумиране се използва при определянето на кредитните лимити и изискванията за вътрешен капитал; |
г) |
договорът не съдържа никакви клаузи, които при неизпълнение на контрагент да позволяват на изправната страна да извършва само ограничени плащания или да не извършва никакви плащания към неизправната страна, дори и в случаите, когато неизправната страна е кредитор по нетната сума (т.е. клауза, освобождаваща от задължения). |
Ако някой от компетентните органи не е убеден в действителността и изпълнимостта на договорното нетиране съгласно правната уредба на всяка от посочените в буква б) юрисдикции, договорното споразумение за нетиране не се признава за намаляващо риска за никоя от страните по договора. Компетентните органи се информират взаимно за това.
3. Посочените в буква б) правни становища могат да бъдат изготвени по отношение на видове договорното нетиране. Договорните споразумения за кръстосано нетиране на продукти трябва да отговарят на следните допълнителни условия:
а) |
нетната сума, посочена в параграф 2, буква а), е нетната сума на положителните и отрицателните крайни стойности на всички включени отделни двустранни рамкови споразумения и на положителните и отрицателните пазарни стойности на отделните сделки („нетна сума при кръстосано нетиране на продукти“); |
б) |
правните становища, посочени в параграф 2, буква б) разглеждат действителността и изпълнимостта на цялостното договорно споразумение за кръстосано нетиране на продукти съгласно неговите условия и влиянието на споразумението за нетиране върху основните клаузи на всички включени отделни двустранни рамкови споразумения. |
Член 297
Задължения на институциите
1. Институцията установява и поддържа процедури, за да гарантира, че правната действителност и изпълнимост на нейното договорно нетиране се преразглежда съобразно промените в правната рамка на съответните юрисдикции, посочени в член 296, параграф 2, буква б).
2. Институцията поддържа архив на цялата документация, изисквана във връзка с нейното договорно нетиране.
3. Институцията отчита въздействието от нетирането в своята оценка на сумарната експозиция към кредитен риск на всеки контрагент и управлява кредитния риск от контрагентите, отчитайки това въздействие върху оценката.
4. При договорните споразумения за кръстосано нетиране на продукти, посочени в член 295, институцията прилага процедурите по член 296, параграф 2, буква в), за да провери дали по отношение на всяка сделка, която ще бъде включена в нетиращата съвкупност, съществува правно становище, посочено в член 296, параграф 2, буква б).
Като отчита договорното споразумение за кръстосано нетиране на продукти, институцията продължава да спазва изискванията за признаване на двустранно нетиране и изискванията по глава 4 за признаване на редуцирането на кредитния риск, ако е приложимо, по отношение на всяко включено отделно двустранно рамково споразумение и сделка.
Член 298
Ефекти от признаването на нетирането като намаляващо риска
1. Договорните споразумения за нетиране биват третирани по следния начин:
а) |
нетиране за целите на раздели 5 и 6 се признава съгласно посоченото в тези раздели; |
б) |
при договори за новация могат да бъдат претеглени по-скоро установените по тези договори единични нетни суми, а не включените брутни суми. Когато прилагат раздел 3, институциите могат да вземат предвид договора за новация при определяне на:
В приложение на раздел 4, при определянето на условната стойност, посочена в член 275, параграф 1, институциите могат да вземат предвид договора за новация за целите на изчисляването на условните стойности по главницата. В такъв случай институциите прилагат процентите от таблица 3. |
в) |
При други споразумения за нетиране институциите прилагат раздел 3 по следния начин:
|
2. При изчисляване на потенциалната бъдеща кредитна експозиция в съответствие с посочената в параграф 1 формула институциите могат да третират напълно съчетани договори, включени в споразумението за нетиране, като един договор с условна стойност по главницата, равна на нетните постъпления.
При прилагането на член 275, параграф 1 институциите могат да третират напълно съчетани договори, включени в споразумението за нетиране, като един договор с условна стойност по главницата, равна на нетните постъпления, като условните стойности по главницата се умножават по процентите от таблица 3.
За целите на настоящия параграф напълно съчетани договори са валутни форуърдни договори или подобни на тях, при които условната стойност по главницата е равна на паричните потоци, когато паричните потоци стават дължими на една и съща дата и са деноминирани изцяло в една и съща валута.
3. За всички други договори, включени в споразумение за нетиране, приложимите проценти могат да бъдат намалени съгласно посоченото в таблица 6:
Таблица 6
Първоначален матуритет |
Лихвени договори |
Валутни договори |
1 година или по-малко |
0,35 % |
1,50 % |
Над 1 година, но не повече от 2 години |
0,75 % |
3,75 % |
Допълнително начисление за всяка следваща година |
0,75 % |
2,25 % |
4. При лихвени договори институциите могат, със съгласието на компетентните органи, да изберат първоначалния или остатъчния матуритет.
Член 299
Позиции в търговския портфейл
1. За целите на прилагането на настоящия член приложение II съдържа препратка към дериватни инструменти за трансфер на кредитен риск, както е посочено в раздел В, точка 8 от приложение I към Директива 2004/39/ЕО.
2. При изчисляване на размера на рисково претеглена експозиция за риск от контрагента по позиции в търговския портфейл институциите спазват следните принципи:
а) |
при кредитни деривати — суап за обща доходност и суап за кредитно неизпълнение, за да се определи потенциалната бъдеща кредитна експозиция по посочения в раздел 3 метод, условната стойност на инструмента се умножава по следните проценти:
Институция, за която експозицията, възникваща от суап за кредитно неизпълнение, представлява дълга позиция в базисния инструмент, може да използва 0 % за потенциалната бъдеща кредитна експозиция, освен ако суапът за кредитно неизпълнение не подлежи на прекратяване поради неплатежоспособност на субекта, за който експозицията, възникваща от суапа, представлява къса позиция в базисния инструмент, дори и когато базисният инструмент не е в неизпълнение. Когато кредитният дериват осигурява защита за n-то неизпълнение сред няколко базисни задължения, институцията определя кой от установените в първа алинея проценти се прилага, като се позовава на задължението с n-тото най-ниско кредитно качество, което, ако възникне за институцията, би представлявало квалифицирана позиция за целите на трета част, дял IV, глава 2; |
б) |
институциите не използват опростения метод за финансово обезпечение, установен в член 222, за признаване на ефекта от финансовото обезпечение; |
в) |
при репо сделки и сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, включени в търговския портфейл, институциите могат да признават като приемливо обезпечение всички финансови инструменти и стоки, които отговарят на изискванията за включване в търговския портфейл; |
г) |
при експозиции, произтичащи от извънборсови дериватни инструменти, включени в търговския портфейл, институциите могат да признават като приемливо обезпечение стоките, които отговарят на изискванията за включване в търговския портфейл; |
д) |
при изчисляване на корекциите за променливост, когато финансовите инструменти или стоки, които не са приемливи по глава 4, са предоставени в заем, продадени или предоставени, или са получени в заем, купени или получени като обезпечение или под друга форма в рамките на такава сделка, и институцията използва подхода на надзорни корекции за променливост по глава 4, раздел 3, институцията третира тези инструменти и стоки по същия начин като капиталови инструменти от неосновен индекс, търгувани на призната борса; |
е) |
когато институцията използва подхода на собствените оценки на корекциите за променливост съгласно глава 4, раздел 3 по отношение на финансови инструменти или стоки, които не са приемливи по глава 4, тя изчислява корекциите за променливост за всяка отделна позиция. Когато институцията е получила одобрение за използването на подхода на вътрешните модели, определен в глава 4, тя може да прилага този подход в търговския портфейл; |
ж) |
във връзка с признаването на рамкови споразумения за нетиране, обхващащи репо сделки, сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки или други сделки, обусловени от капиталовите пазари, институциите признават нетирането между позиции в търговския портфейл и банковия портфейл единствено когато нетираните сделки отговарят на следните условия:
|
з) |
когато кредитен дериват, включен в търговския портфейл, е част от вътрешно хеджиране и в съответствие с член 204 кредитната защита е призната съгласно настоящия регламент, институциите прилагат един от следните подходи:
|
Член 300
Определения
За целите на настоящия раздел се прилагат следните определения:
1) |
„защитен от несъстоятелност“ при активи на клиент означава, че съществуват ефективни механизми, които гарантират, че тези активи няма да бъдат достъпни за кредиторите на ЦК или на клирингов член в случай на несъстоятелност съответно на този ЦК или клирингов член или че активите няма да бъдат на разположение на клиринговия член, за да покрие загубите, понесени от него вследствие на неизпълнение на клиент или клиенти, различни от клиентите, предоставили тези активи; |
2) |
„сделка, свързана с ЦК“ означава сделка или договор, посочен в член 301, параграф 1, между клиент и клирингов член, който е пряко свързан с договор или сделка, изброени в посочения параграф, между този клирингов член и ЦК; |
3) |
„клирингов член“ означава клирингов член по смисъла на член 2, точка 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012; |
4) |
„клиент“ означава клиент по смисъла на член 2, точка 15 от Регламент (ЕС) № 648/2012 или предприятие, което е сключило непреки споразумения за клиринг с клирингов член, в съответствие с член 4, параграф 3 от посочения регламент. |
Член 301
Материален обхват
1. Настоящият раздел се прилага за следните договори и сделки, доколкото те са в процес на осъществяване чрез ЦК:
а) |
договорите, изброени в приложение II, и кредитни деривати; |
б) |
репо сделки; |
в) |
сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки; |
г) |
транзакции с удължен сетълмент; |
д) |
маржин заемни сделки. |
2. Институциите могат да избират дали да прилагат едно от следните две третирания към изброените в параграф 1 договори и сделки в процес на осъществяване с КЦК:
а) |
третирането на експозициите по търговско финансиране и експозициите от вноските към гаранционния фонд, предвидено в член 306, с изключение на третирането, предвидено съответно в параграф 1, буква б) от посочения член, и в член 307; |
б) |
третирането, предвидено в член 310. |
3. Институциите прилагат третирането, предвидено в член 306, изключение на третирането, предвидено в параграф 1, буква а) от посочения член, и в член 309, в зависимост от случая, към изброените в параграф 1 от настоящия член договори и сделки в процес на осъществяване с неквалифициран ЦК.
Член 302
Наблюдение на експозиции към ЦК
1. Институциите наблюдават всичките си експозиции към ЦК и разработват процедури за редовното предоставяне на информация за тези експозиции на висшето ръководство и съответната комисия или комисии на ръководния орган.
2. Чрез подходящ сценариен анализ и стрес тестове институциите преценяват дали размерът на собствения капитал, държан срещу експозиции към ЦК, включително потенциални бъдещи кредитни експозиции, експозиции от вноски в гаранционен фонд и, когато институцията действа като клирингов член — експозиции, произтичащи от посочените в член 304 договорни споразумения, е адекватен спрямо произтичащите от тези експозиции рискове.
Член 303
Третиране на сделките на клиринговите членове и на клиентите
1. Когато институцията действа като клирингов член за собствените си нужди или като финансов посредник между клиент и ЦК, тя изчислява капиталовите изисквания за своите експозиции към ЦК в съответствие с член 301, параграфи 2 и 3.
2. Когато институцията изпълнява функциите на клирингов член и в това си качество действа като финансов посредник между клиент и ЦК, тя изчислява изискванията за собствен капитал за свързаните с ЦК сделки с клиента в съответствие с раздели 1-8 от настоящата глава, както е приложимо.
3. Когато институцията е клиент на клирингов член, тя изчислява изискванията за собствен капитал за свързаните с ЦК сделки с клиринговия член в съответствие с раздели 1-8 от настоящата глава, както е приложимо.
4. Като алтернатива на подхода, посочен в параграф 4, когато институцията е клиент, тя може да изчисли изискванията за собствен капитал за свързаните с ЦК сделки с клиринговия член в съответствие с член 305, параграф 2, при условие че са спазени следните две условия:
а) |
свързаните с тези сделки позиции и активи на въпросната институция са разграничени и отделени по смисъла на член 39 от Регламент (ЕС) № 648/2012, както на ниво клирингов член, така и на ниво ЦК, от позициите и активите на клиринговия член и на останалите клиенти на въпросния клирингов член. В резултат на разделянето тези позиции и активи са защитени от несъстоятелност в случай на неизпълнение или неплатежоспособност на клиринговия член или на един или повече от останалите му клиенти; |
б) |
съответните закони, наредби, правила и договорни споразумения, приложими или обвързващи тази институция или ЦК, осигуряват в случай на неизпълнение или неплатежоспособност на клиринговия член прехвърлянето на позициите на институцията, свързани с тези договори и сделки, и на съответните обезпечения, към друг клирингов член в рамките на съответния рисков маржин период. |
5. Когато институцията, действаща като клирингов член, сключи договорно споразумение с клиент на друг клирингов член, целящо да се гарантира на този клиент преносимостта на посочените в параграф 4, буква б) активи и позиции, въпросната институция може да придаде нулева стойност на експозицията към условното задължение, създадено по силата на въпросното договорно споразумение.
Член 304
Третиране на експозициите на клирингови членове към клиенти
1. Когато институцията изпълнява функциите на клирингов член и в това си качество действа като финансов посредник между клиент и ЦК, тя изчислява капиталовите изисквания за свързаните с ЦК сделки с клиента в съответствие с раздели 1—8 от настоящата глава и с трета част, дял VI, в зависимост от случая.
2. Когато институцията, действаща като клирингов член, сключи договорно споразумение с клиент на друг клирингов член, което улеснява, в съответствие с член 48, параграфи 5 и 6 от Регламент (ЕС) № 648/2012, прехвърлянето на позициите и обезпеченията, посочени в член 305, параграф 2, буква б) от настоящия регламент, за въпросния клиент, и това договорно споразумение поражда условно задължение за институцията, въпросната институция може да придаде нулева стойност на експозицията към това условно задължение.
3. Институция, действаща като клирингов член, може да приложи по-кратък рисков маржин период при изчисляване на капиталовото изискване за експозициите си към клиент по метода на вътрешните модели.Приложеният от институцията рисков маржин период не трябва да е по-кратък от 5 дни.
4. Институция, действаща като клирингов член, може да умножи своята експозиция при неизпълнение по скалар при изчисляване на капиталовото изискване за експозициите си към клиент по метода на пазарната оценка, стандартизирания метод или метода на първоначалната експозиция. Институцията може да използва следните скалари:
а) |
0,71 за рисков маржин период от пет дни; |
б) |
0,77 за рисков маржин период от шест дни; |
в) |
0,84 за рисков маржин период от седем дни; |
г) |
0,89 за рисков маржин период от осем дни; |
д) |
0,95 за рисков маржин период от девет дни; |
е) |
1 за рисков маржин период от десет или повече дни. |
5. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на рисковите маржин периоди, които могат да използват институциите за целите на параграфи 3 и 4.
При разработването на тези проекти на регулаторни технически стандарти ЕБО прилага следните принципи:
а) |
той определя рисковите маржин периоди за всички видове договори и сделки, посочени в член 301, параграф 1; |
б) |
рисковите маржин периоди съгласно буква а) отразяват периода на закриване за посочените в тази буква договори и сделки. |
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 30 юни 2014 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 305
Третиране на експозициите на клиенти
1. Когато институцията е клиент, тя изчислява капиталовите изисквания за свързаните с ЦК сделки със своя клирингов член в съответствие с други раздели 1— 8 от настоящата глава и с трета част, дял VI, в зависимост от случая.
2. Без да се засяга подходът, посочен в параграф 1, когато институцията е клиент, тя може да изчисли капиталовите изисквания за своите експозиции по търговско финансиране за свързаните с ЦК сделки със своя клирингов член в съответствие с член 306, при условие че са спазени всички посочени по-долу условия:
а) |
свързаните с тези сделки позиции и активи на въпросната институция са разграничени и отделени както на ниво клирингов член, така и на ниво ЦК, от позициите и активите на клиринговия член и на останалите клиенти на въпросния клирингов член. В резултат на разграничението и отделянето тези позиции и активи са защитени от несъстоятелност в случай на неизпълнение или неплатежоспособност на клиринговия член или на един или повече от останалите му клиенти; |
б) |
законите, подзаконовите актове, правилата и договорните споразумения, приложими към или обвързващи тази институция или ЦК, улесняват прехвърлянето на позициите на клиента, свързани с тези договори и сделки, и на съответните обезпечения към друг клирингов член в рамките на приложимия рисков маржин период в случай на неизпълнение или неплатежоспособност на първоначалния клирингов член. При тези обстоятелства позициите и обезпеченията на клиента ще бъдат прехвърлени по пазарна стойност, освен ако клиентът не поиска да закрие позицията по пазарна стойност; |
в) |
институцията разполага с независимо писмено мотивирано правно становище, съгласно което в случай на правен спор съответните съдебни и административни органи биха стигнали до заключение, че клиентът няма да понесе загуби, произтичащи от неплатежоспособността на клиринговия му член или на който и да било от клиентите на този клирингов член, съгласно законите на юрисдикцията на институцията, нейния клирингов член и ЦК, правото, уреждащо сделките и договорите, на които институцията извършва клиринг чрез ЦК правото, уреждащо обезпечението, както и правото, уреждащо който и да било договор или споразумение, необходими, за да бъде изпълнено условието в буква б); |
г) |
ЦК е КЦК. |
3. Без да се засягат условията по параграф 2, когато институция, която е клиент, не е защитена от загуби в случай на съвместно неизпълнение от страна на клиринговия член и друг клиент на клиринговия член, но са изпълнени всички други условия по параграф 2, клиентът може да изчисли капиталовите изисквания за своите експозиции по търговско финансиране за свързаните с ЦК сделки със своя клирингов член в съответствие с член 306, при условие че замени рисковото тегло от 2 % в параграф 1, буква а) от този член с рисково тегло от 4 %.
4. Когато институция, която е клиент, се ползва от услугите на ЦК чрез непреки споразумения за клиринг в съответствие с член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, тя може да приложи третирането, предвидено в параграф 2 или 3, само ако условията, предвидени във всеки параграф, са спазени на всяко ниво от веригата на посредниците.
Член 306
Капиталови изисквания за експозиции по търговско финансиране
1. Институцията прилага следното третиране за експозициите по търговско финансиране към ЦК:
а) |
тя прилага рисково тегло от 2 % спрямо стойността на всичките си експозиции по търговско финансиране към КЦК; |
б) |
тя прилага рисковото тегло, използвано при стандартизирания подход към кредитния риск, както е определено в член 107, параграф 2, буква б), за всичките си експозиции по търговско финансиране към неквалифицирани ЦК; |
в) |
когато институцията действа като финансов посредник между клиент и ЦК и условията на свързаната с ЦК сделка предвиждат, че институцията не е задължена да възстанови на клиента каквито и да било загуби, произтичащи от промени в стойността на тази сделка в случай на неизпълнение от страна на ЦК. Стойността на експозицията за сделката с ЦК, съответстваща на тази свързана с ЦК сделка, е равна на нула. |
2. Независимо от параграф 1, когато активите, заложени като обезпечение при ЦК или клирингов член, са защитени от несъстоятелност, в случай че ЦК, клиринговият член или един или няколко от останалите клиенти на клиринговия член изпадне в неплатежоспособност, институцията може да придаде нулева стойност на експозицията към CCR за тези активи.
3. Институцията изчислява стойностите на експозициите по търговско финансиране към ЦК в съответствие с раздели 1—8 от настоящата глава, зависимост от случая.
4. За целите на член 92, параграф 3 институцията изчислява размерите на рисково претеглените експозиции за своите експозиции по търговско финансиране към ЦК като сумата от стойностите на експозициите си по търговско финансиране към ЦК, изчислена в съответствие с параграфи 2 и 3 от настоящия член, умножена по определеното в съответствие с параграф 1 от настоящия член рисково тегло.
Член 307
Капиталови изисквания за предварителните вноски към гаранционен фонд на ЦК
Институцията, действаща като клирингов член, прилага следното третиране към експозициите, произтичащи от нейните вноски в гаранционния фонд на ЦК:
а) |
изчислява капиталовото изискване за предварителните си вноски към гаранционния фонд на ЦЦК в съответствие с изложения в член 308 подход. |
б) |
изчислява капиталовото изискване за предварителните си вноски към гаранционния фонд на неквалифициран ЦК в съответствие с изложения в член 309 подход. |
Член 308
Капиталови изисквания за предварителни вноски към гаранционния фонд на КЦК
1. Стойността на експозицията на предварителна вноска на дадена институция към гаранционния фонд на КЦК (DFi) е сумата, платена за доставените от тази институция активи, или пазарната им стойност, намалена със стойността на вноската, вече използвана от КЦК за поемане на неговите загуби, произтичащи от неизпълнението от страна на един или повече от клиринговите му членове.
2. Институцията изчислява капиталовите изисквания (Ki) за покриване на експозицията, произтичаща от нейната предварителна вноска (DFi), по следния начин:
където:
β |
= |
големината на коефициентът на концентрация, съобщен на институцията от ЦК; |
N |
= |
броят на клиринговите членове, съобщен на институцията от ЦК; |
DFCM |
= |
сумата на предварителните вноски на всички клирингови членове на ЦК |
KCM |
= |
сумата на капиталовите изисквания на всички клирингови членове на ЦК, изчислена в съответствие с приложимата формула по параграф 3 |
3. Институциите изчисляват KCM по следния начин:
а) |
когато KCCP ≤ DFCCP, институцията използва следната формула:
|
б) |
когато DFCCP < KCCP ≤DF*, институцията използва следната формула:
|
в) |
когато DF* < KCCP, институцията използва следната формула:
|
където:
DFCCP |
= |
размерът на предварително предоставените на ЦК финансови средства, съобщен на институцията от ЦК; |
KCCP |
= |
размерът на хипотетичният капитал на ЦК, съобщен на институцията от ЦК; |
DF* |
= |
|
|
= |
|
|
= |
средната предварителна вноска, |
c1 |
= |
капиталов коефициент, равен на |
c2 |
= |
капиталов коефициент, равен на 100 %; |
μ |
= |
1,2. |
4. Институцията изчислява размера на рисково претеглените експозиции, произтичащи от предварителна вноска на институцията за целите на член 92, параграф 3, като капиталовото изискване (Ki), определено в съответствие с параграф 2, бъде умножено по 12,5.
5. Когато KCCP е равно на нула, за целите на изчисленията по параграф 3 институциите придават на c1 стойност от 0,16 %.
Член 309
Капиталови изисквания за предварителни вноски към гаранционния фонд на неквалифициран ЦК и за вноските с гаранция към гаранционния фонд на неквалифициран ЦК
1. Институцията използва следната формула за изчисляване на капиталовото изискване (Ki) за експозициите, произтичащи от нейните предварителни вноски в гаранционния фонд на неквалифициран ЦК (DFi) и от вноските с гаранция (UCi) към такъв ЦК:
където c2·и μ са определените в член 308, параграф 3.
2. За целите на параграф 1 вноски с гаранция са вноските, които действаща като клирингов член институция е договорно обвързана да предостави на ЦК, след като той е изчерпал своя гаранционен фонд, за да покрие загубите от неизпълнението на един или повече клирингови членове.
3. Институцията изчислява размера на рисково претеглените експозиции, произтичащи от предварителна вноска на институцията за целите на член 92, параграф 3, като капиталовото изискване (Ki), определено в съответствие с параграф 1, бъде умножено по 12,5.
Член 310
Алтернативно изчисляване на капиталовото изискване за експозиции към квалифициран ЦК
Институцията използва следната формула за изчисляване на капиталовото изискване (Ki) за експозициите, произтичащи от експозициите ѝ по търговско финансиране, експозициите по търговско финансиране на нейния клиент (TEi) и предварителните вноски (DFi) в гаранционния фонд на КЦК:
Член 311
Изисквания за собствен капитал за експозиции към ЦК, които престават да отговарят на определени условия
1. Институцията прилага предвиденото в настоящия член третиране, когато е изпълнено едното или и двете следни условия:
а) |
институцията е получила от ЦК уведомлението, изисквано по член 50б, буква й, подточка ii) от Регламент (ЕС) № 648/2012, че ЦК е преустановил изчисляването на KCCP; |
б) |
на институцията е станало известно — чрез публично съобщение или уведомление от компетентния орган на използвания от институцията ЦК или от самия ЦК — че ЦК вече не отговаря на условията за предоставяне на разрешение или признаване, в зависимост от случая. |
2. Когато е изпълнено само предвиденото в параграф 1, буква а) условие, компетентният орган на институцията проверява поради какви причини ЦК е преустановил изчисляването на KCCP.
Когато компетентният орган прецени, че посочените в първа алинея причини са основателни, той може да разреши на институциите в своята държава членка да приложат предвиденото в член 310 третиране към експозициите си по търговско финансиране и вноските в гаранционния фонд на този ЦК. При предоставяне на такова разрешение, той разкрива основанията за решението си.
Когато компетентният орган прецени, че посочените в първа алинея причини не са основателни, всички институции в неговата държава членка прилагат третирането, предвидено в параграф 3, букви а)—г) от настоящия член, независимо от избраното от тях третиране в съответствие с член 301, параграф 2.
3. Когато е спазено условието, предвидено в параграф 1, буква б), независимо дали е спазено условието в буква а) от посочения параграф, в срок от три месеца след възникването на предвиденото в буква б) от същия параграф обстоятелство или в по-кратък срок, ако компетентният орган на институцията го изисква, институцията предприема следните действия по отношение на експозициите си към този ЦК:
а) |
престава да прилага третирането, което е избрала в съответствие с член 301, параграф 2; |
б) |
прилага третирането, предвидено в член 306, параграф 1, буква б), към експозициите си по търговско финансиране към този ЦК; |
в) |
прилага предвиденото в член 309 третиране към предварителните си вноски в гаранционния фонд на този ЦК и към вноските си с гаранция в този ЦК; |
г) |
третира експозициите към този ЦК, различни от посочените в букви б) и в), като експозиции към предприятие в съответствие със стандартизирания подход за кредитен риск, установен в глава 2. |
ДЯЛ III
КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОПЕРАЦИОНЕН РИСК
ГЛАВА 1
Общи принципи относно използването на различните подходи
Член 312
Разрешаване и уведомяване
1. За да имат право да използват стандартизирания подход, в допълнение към общите стандарти за управление на риска по членове 74 и 85 от Директива 2013/36/ЕС институциите трябва да отговарят и на критериите по член 320. Институциите уведомяват компетентните органи, преди да използват стандартизирания подход.
Компетентните органи разрешават на институциите да използват алтернативен съответен индикатор за групите дейности „банкиране на дребно“ и „търговско банкиране“, когато са спазени условията по член 319, параграф 2 и член 320.
2. Компетентните органи разрешават на институциите да използват усъвършенствани подходи за измерване, основаващи се на собствените им системи за измерване на операционния риск, когато са спазени всички качествени и количествени критерии по членове 321 и 322 съответно и когато институциите спазват общите норми за управление на риска по членове 74 и 85 от Директива 2013/36/ЕСи дял VII, глава 3, раздел II от посочената директива.
Институциите искат разрешение от компетентните органи и когато желаят да въведат съществени допълнения и изменения в посочените усъвършенствани подходи за измерване. Компетентните органи дават разрешение само ако институциите ще продължат да спазват посочените в първата алинея критерии и след съществените допълнения и изменения.
3. Институциите уведомяват компетентните органи за всички изменения в техните модели на усъвършенствани подходи за измерване.
4. ЕБО разработва проекти за регулаторни технически стандарти за определяне на следното:
а) |
методологията за оценка, съгласно която компетентните органи разрешават на институциите да използват усъвършенствани подходи за измерване; |
б) |
условията, въз основа на които се преценява дали допълненията и измененията в усъвършенстваните подходи за измерване са съществени; |
в) |
условията, свързани с уведомяването по параграф 3. |
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2014 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 313
Преминаване към по-опростени подходи
1. Институциите, които използват стандартизирания подход, преминават към използване на подхода на базисния индикатор само ако са спазени условията по параграф 3.
2. Институциите, които използват усъвършенствани подходи за измерване, преминават към използване на стандартизирания подход или на подхода на базисния индикатор само ако са спазени условията по параграф 3.
3. Дадена институция може да премине към използването на по-опростен подход за измерване на операционния риск само когато е спазено всяко едно от следните условия:
а) |
институцията е представила на компетентния орган убедителни доказателства, че използването на по-опростен подход не е предложено с цел намаляване на капиталовите изисквания, свързани с операционния риск на институцията, че то е необходимо с оглед на характера и сложността на институцията и че не би оказало съществено отрицателно въздействие върху платежоспособността на институцията или способността ѝ да управлява ефективно операционния риск; |
б) |
институцията е получила предварително разрешение от компетентния орган. |
Член 314
Комбинирано използване на различни подходи
1. Институциите могат да използват комбинация от подходи, ако това им бъде разрешено от компетентните органи. Компетентните органи дават такова разрешение, когато са спазени изискванията по параграфи 2—4, в зависимост от случая.
2. Дадена институция може да използва усъвършенстван подход за измерване в комбинация с подхода на базисния индикатор или стандартизирания подход, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) |
комбинацията от използваните от институцията подходи обхваща всичките ѝ операционни рискове, а компетентните органи са уверени, че използваната от институцията методология обхваща различни дейности, географски райони, правни структури или други съответни поделения на институцията, определени в рамките ѝ; |
б) |
критериите по член 320 и стандартите по членове 321 и 322 са изпълнени за тази част от дейностите, които са обхванати съответно от стандартизирания подход и от усъвършенстваните подходи за измерване. |
3. За институциите, които желаят да използват усъвършенстван подход за измерване в комбинация с подхода на базисния индикатор или стандартизирания подход, компетентните органи налагат следните допълнителни условия за даване на разрешение:
а) |
към датата на въвеждане на усъвършенствания подход за измерване значителна част от операционните рискове на институцията да бъдат обхванати от този подход; |
б) |
институцията да поеме ангажимент да прилага усъвършенствания подход за измерване за съществена част от операциите си в рамките на времеви график, представен на компетентните органи и одобрен от тях. |
4. Дадена институция може да поиска от компетентния орган разрешение да използва комбинация от подхода на базисния индикатор и стандартизирания подход само в изключителни случаи като неотдавнашно придобиване на нова дейност, което може да изисква преходен период за прилагане на стандартизирания подход.
Компетентният орган дава такова разрешение само ако институцията е поела задължението да приложи стандартизирания подход в рамките на времеви график, представен на компетентния орган и одобрен от него.
5. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на следното:
а) |
условията, въз основа на които компетентните органи оценяват методологията по параграф 2, буква а); |
б) |
условията, въз основа на които компетентните органи решават дали да наложат допълнителни условия съгласно параграф 3. |
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2016 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
ГЛАВА 2
Подход на базисния индикатор
Член 315
Капиталово изискване
1. Съгласно подхода на базисния индикатор капиталовото изискване за операционен риск е равно на 15 % от средната стойност за три години на съответния индикатор, съгласно предвиденото в член 316.
Институциите изчисляват средната стойност за три години на съответния индикатор въз основа на последните три дванадесетмесечни стойности в края на финансовата година. Когато няма одитирани данни, институциите могат да използват приблизителни бизнес оценки.
2. Когато институцията е осъществявала дейност по-малко от три години, тя може да използва приблизителни бизнес оценки при изчисляването на съответния индикатор, при условие че започне да използва исторически данни веднага щом станат достъпни.
3. Ако дадена институция може да докаже пред компетентния орган, че поради сливане, придобиване или освобождаване от субекти или дейности, използването на средната стойност за три години за изчисляване на съответния индикатор би довело до неточна оценка за капиталовото изискване за операционен риск, компетентният орган може да разреши на институцията да промени начина на изчисляване, така че да бъдат взети предвид подобни събития, като надлежно уведомява ЕБО за това. При такива обстоятелства компетентният орган може и по собствена инициатива да изиска от институцията да промени начина на изчисляване.
4. Когато за дадена година съответният индикатор е отрицателен или равен на нула, институциите не включват тази стойност при изчисляването на средната стойност за три години. Институциите изчисляват средната стойност за три години като сбор от положителните стойности, разделен на броя на положителните стойности.
Член 316
Съответен индикатор
1. За институциите, прилагащи счетоводните стандарти по Директива 86/635/ЕИО, въз основа на позициите от отчета за приходите и разходите на институциите съгласно член 27 от посочената директива, съответният индикатор е сборът на елементите, изброени в таблица 1 от настоящия параграф. Институциите включват в сбора всеки елемент с неговия положителен или отрицателен знак.
Таблица 1
1 |
Вземания по лихви и други подобни доходи |
2. |
Задължения по лихви и други подобни разходи |
3. |
Доход от акции и други ценни книжа с променлива/фиксирана доходност |
4. |
Вземания по комисиони и такси |
5. |
Задължения по комисиони и такси |
6. |
Нетна печалба или нетна загуба от финансови операции |
7. |
Други оперативни доходи |
Институциите адаптират тези елементи, за да отразят следното:
а) |
институциите изчисляват съответния индикатор преди приспадането на всякакви провизии и оперативни разходи. Институциите включват в оперативните разходи възнагражденията за външни услуги, предоставени от трети лица, които не са предприятие майка или дъщерно предприятие на институцията или дъщерно предприятие на предприятие майка, което е предприятие майка и на институцията. Институциите могат да използват разходите за външни услуги, предоставени от трети лица, за намаляване на съответния индикатор, ако разходите са извършени от предприятие, за което се прилагат разпоредбите на настоящия регламент или равностойни разпоредби; |
б) |
при изчисляването на съответния индикатор институциите не включват следните елементи:
|
в) |
когато преоценката на позициите от търговския портфейл е част от отчета за приходите и разходите, институциите могат да я включат. Когато институциите прилагат член 36, параграф 2 от Директива 86/635/ЕИО, те включват преоценката, отразена в отчета за приходите и разходите. |
2. Когато институциите прилагат счетоводни стандарти, различни от установените с Директива 86/635/ЕИО, те изчисляват съответния индикатор на базата на данните, които най-добре отразяват определението по настоящия член.
3. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, за определяне на методологията за изчисляване на съответния индикатор по параграф 2.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2017 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
ГЛАВА 3
Стандартизиран подход
Член 317
Капиталово изискване
1. Съгласно стандартизирания подход институциите разделят дейностите си по групи, посочени в таблица 2 от параграф 4, и в съответствие с принципите по член 318.
2. Институциите изчисляват капиталовото изискване за операционен риск като средната стойност за три години на сбора на годишните капиталови изисквания за всички групи дейности съгласно таблица 2 от параграф 4. Годишното капиталово изискване за всяка група дейности е равно на произведението на съответстващия бета коефициент, посочен в таблицата, по частта от съответния индикатор, отговаряща на съответната група дейности.
3. За всяка година институциите могат да приспадат неограничено отрицателните капиталови изисквания, произтичащи от отрицателната част на съответния индикатор, от положителните капиталови изисквания по други групи дейности. Когато обаче съвкупното капиталово изискване за всички групи дейности през дадена година е отрицателно, институциите използват нулева стойност за числителя във формулата за съответната година.
4. Институциите изчисляват средната стойност за три години на сбора по параграф 2 въз основа на последните три дванадесетмесечни стойности в края на финансовата година. Когато няма одитирани данни, институциите могат да използват приблизителни бизнес оценки.
Ако дадена институция може да докаже пред компетентния орган, че поради сливане, придобиване или освобождаване от субекти или дейности, използването на средната стойност за три години за изчисляване на съответния индикатор би довело до неточна оценка за капиталовото изискване за операционен риск, компетентният орган може да разреши на институциите да променят начина на изчисляване, така че да бъдат взети предвид подобни събития, като надлежно уведомява ЕБО за това. При такива обстоятелства компетентният орган може и по собствена инициатива да изиска от институцията да промени начина на изчисляване.
Когато институцията е функционирала по-малко от три години, тя може да използва приблизителни бизнес оценки при изчисляването на съответния индикатор, при условие че започне да използва исторически данни веднага щом станат достъпни.
Таблица 2
Група дейности |
Списък на дейностите |
Процент (бета коефициент) |
Корпоративно финансиране |
Поемане на емисии на финансови инструменти или предлагане за първоначална продажба на финансови инструменти при неотменяемо задължение Услуги, свързани с поемането на емисии Инвестиционни консултации Консултации за предприятия относно капиталовата им структура, отрасловата им стратегия и свързани с това въпроси; консултации и услуги, свързани със сливания и купуване на предприятия Инвестиционни проучвания и финансов анализ и други форми на общи препоръки по сделки с финансови инструменти |
18 % |
Търгуване и продажби |
Търгуване за собствена сметка Парично брокерство Приемане и предаване на нареждания във връзка с един или повече финансови инструменти Изпълнение на нареждания от името на клиенти Предлагане за първоначална продажба на финансови инструменти без безусловно и неотменяемо задължение Организиране на многостранни системи за търговия |
18 % |
Брокерство на дребно (Дейности с отделни физически лица или с МСП, изпълняващи критериите на член 123 за класа експозиции на дребно) |
Приемане и предаване на нареждания във връзка с един или повече финансови инструменти Изпълнение на нареждания от името на клиенти Предлагане за първоначална продажба на финансови инструменти без безусловно и неотменяемо задължение |
12 % |
Търговско банкиране |
Приемане на депозити и други възстановими средства Кредитиране Финансов лизинг Гаранции и ангажименти |
15 % |
Банкиране на дребно (Дейности с отделни физически лица или с МСП, изпълняващи критериите на член 123 за класа експозиции на дребно) |
Приемане на депозити и други възстановими средства Кредитиране Финансов лизинг Гаранции и ангажименти |
12 % |
Плащания и сетълмент |
Парични преводи Издаване и администриране на средства за плащане |
18 % |
Агентски услуги |
Съхранение и администриране на финансови инструменти за сметка на клиенти, включително попечителство и свързани с това услуги като управление на парични средства/обезпечения |
15 % |
Управление на активи |
Управление на портфейли Управление на ПКИПЦК Други форми на управление на активи |
12 % |
Член 318
Принципи за разпределение по групи дейности
1. Институциите разработват и приемат в писмен вид конкретни политики и критерии за разпределение на съответния индикатор по съществуващите дейности и групи дейности в стандартизираната рамка по член 317. Те преглеждат и коригират тези политики и критерии по подходящ начин при въвеждане на нови или при промяна на вече съществуващи дейности и рискове.
2. Институциите спазват следните принципи за разпределянето на дейностите по групи:
а) |
институциите разпределят всички дейности в съответните групи по изключващ повторенията и изчерпателен начин; |
б) |
институциите разпределят всяка дейност, която не може ясно да бъде съотнесена към определена група, но която е спомагателна спрямо друга дейност от рамката, към групата на дейността, която подпомага. Когато повече от една група дейности се подпомага от спомагателна дейност, институциите използват обективен критерий за съотнасяне; |
в) |
ако дадена дейност не може да бъде съотнесена към определена група, тогава институциите използват групата дейности с най-висок процент. Към същата група дейности се отнасят и всички свързани с тази дейност спомагателни дейности; |
г) |
институциите могат да използват методи за вътрешно ценообразуване за разпределянето на съответния индикатор между групите дейности. Разходите, които са извършени в дадена група дейности, но които се отнасят към друга група, могат да бъдат преразпределени към групата, към която се отнасят; |
д) |
съотнасянето на дейностите по групи за изчисляване на капиталовото изискване за операционен риск е в съответствие с категориите, използвани от институциите за кредитен и пазарен риск; |
е) |
висшето ръководство отговоря за политиката по съотнасяне на дейностите по групи под контрола на ръководния орган на институцията; |
ж) |
институциите подлагат процедурата по съотнасяне на дейностите по групи на независим преглед. |
3. ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне на условията за прилагане на принципите на съотнасяне на дейностите по групи съгласно настоящия член.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 31 декември 2017 г.
На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 319
Алтернативен стандартизиран подход
1. Съгласно алтернативния стандартизиран подход за групите дейности „банкиране на дребно“ и „търговско банкиране“ институциите прилагат следното:
а) |
съответният индикатор е нормализиран индикатор за дохода, равен на номиналния размер на заемите и авансите, умножен по 0,035; |
б) |
заемите и авансите се състоят от всички изтеглени суми в съответните кредитни портфейли. За групата дейности „търговско банкиране“ в номиналния размер на заемите и авансите институциите включват и ценните книжа, държани в банковия портфейл. |
2. За да получи разрешение да използва алтернативния стандартизиран подход, институцията отговаря на всяко едно от следните условия:
а) |
дейностите ѝ по банкиране на дребно или търговско банкиране генерират най-малко 90 % от доходите ѝ; |
б) |
значителен дял от дейностите ѝ по банкиране на дребно или търговско банкиране включва отпускането на заеми, свързани с висока вероятност от неизпълнение; |
в) |
алтернативният стандартизиран подход осигурява подходяща основа за изчисляване на капиталовото изискване за операционен риск. |
Член 320
Критерии за стандартизирания подход
Критериите, посочени в член 312, параграф 1, първа алинея, са следните:
а) |
институцията трябва да разполага с добре документирана система за оценка и управление на операционния риск, с ясно определени отговорности за тази система. Тя идентифицира експозициите си към операционен риск и проследява свързаните с операционния риск данни, включително за претърпени съществени загуби. Тази система се подлага на редовен независим преглед, осъществяван от вътрешен или външен орган, притежаващ необходимите знания за извършване на подобен преглед; |
б) |
системата на институцията за оценка на операционния риск е тясно интегрирана в нейните процеси за управление на риска. Нейните резултати са неразделна част от процеса за наблюдение и контрол на профила на операционния риск на институцията; |
в) |
институцията въвежда система за докладване до висшето ръководство, чрез която се предоставят доклади за операционния риск на съответните звена в институцията. Институцията трябва да разполага с процедури за предприемане на подходящи действия в зависимост от информацията в докладите за ръководството. |
ГЛАВА 4
Усъвършенствани подходи за измерване
Член 321
Качествени критерии
Качествените критерии, посочени в член 312, параграф 2, са следните:
а) |
вътрешната система на институцията за измерване на операционния риск е тясно интегрирана в ежедневните ѝ процеси за управление на риска; |
б) |
институцията разполага с независима функция за управление на операционния риск; |
в) |
институцията поддържа редовна отчетност за експозициите към операционен риск и събитията, водещи до загуба, и процедури за предприемане на целесъобразни корективни действия; |
г) |
системата за управление на риска на институцията е добре документирана. Институцията има рутинни процедури за осигуряване на спазването на изискванията, както и политики за отстраняване на нарушенията; |
д) |
институцията подлага своите процеси за управление на операционния риск и системите за измерването му на редовни прегледи, извършвани от вътрешни или външни одитори; |
е) |
процесите на институцията за вътрешно утвърждаване работят надеждно и ефективно; |
ж) |
информационните потоци и процесите, свързани със системата на институцията за измерване на риска, са прозрачни и достъпни. |
Член 322
Количествени критерии
1. Количествените критерии, посочени в член 312, параграф 2, включват критериите, отнасящи се до процесите, вътрешните данни, външните данни, сценарийния анализ, стопанската среда и свързаните с вътрешния контрол фактори, предвидени съответно в параграфи 2—6.
2. Критериите, отнасящи се до процесите, са следните:
а) |
институцията изчислява своето капиталово изискване като включващо очакваната и неочакваната загуба, освен ако очакваната загуба не е адекватно обхваната в техните вътрешни търговски практики. Измерването на операционния риск обхваща потенциалните сериозни случаи, свързани с „опашката“ на разпределението на загубите, като се постига стандарт за надеждност, съпоставим с 99,9-процентов доверителен интервал в рамките на едногодишен период; |
б) |
системата на институцията за измерване на операционния риск включва използването на вътрешни данни, външни данни, сценариен анализ и фактори, отразяващи стопанската среда, и системи за вътрешен контрол съгласно параграфи 3—6. Институцията разполага с добре документиран подход за претегляне на използването на тези четири елемента в цялостната си система за измерване на операционния риск; |
в) |
системата на институцията за измерване на риска обхваща основните рискови фактори, влияещи на формата на „опашката“ на очакваното разпределение на загубите; |
г) |
институцията може да признават зависимостите в загубите от операционен риск между отделни оценки за операционния риск само когато системите ѝ за измерване на зависимостите са надеждни, цялостно прилагани и отчитат несигурността, свързана с всякакви подобни оценки за зависимостите, особено в стрес периоди. Институцията потвърждават допусканията си за зависимостите чрез използване на подходящи количествени и качествени техники; |
д) |
системата на институцията за измерване на риска е вътрешно последователна и избягва повторното отчитане на количествени оценки или техники за редуциране на риска, признати в други области от настоящия регламент. |
3. Критериите, отнасящи се до вътрешните данни, са следните:
а) |
вътрешно създадените измерители за операционен риск на институцията се основават на минимален исторически период на наблюдение от пет години. Когато дадена институция прилага за първи път усъвършенстван подход за измерване, тя може да използва тригодишен исторически период на наблюдение; |
б) |
институцията е в състояние да разпредели своите вътрешни исторически данни за загубите по групите дейности, определени в член 317, и по видовете събития, определени в член 324, и да предостави тези данни на компетентните органи при поискване. При изключителни обстоятелства дадена институция може да разпредели водещите до загуби събития, които засягат цялата институция, в допълнителна група дейности, наречена „корпоративни позиции“. Институцията има документирани обективни критерии за разпределяне на загубите по посочените групи дейности и видове събития. Загубите от операционен риск, които са свързани с кредитния риск и в минали периоди са включвани във вътрешните бази данни за кредитен риск, се включват в базите данни за операционен риск и се класифицират отделно от институцията. Такива загуби не подлежат на изискване за покритие за операционен риск, при условие, че от институцията се изисква да продължи да ги третира като кредитен риск за целите на изчисляването на капиталовите изисквания. Институцията включва загубите от операционен риск, които са свързани с пазарни рискове, в обхвата на капиталовото изискване за операционен риск: |
в) |
вътрешните данни за загубите на институцията са изчерпателни, т.е. обхващат всички съществени дейности и експозиции от всички съответни подсистеми и географски райони. Институцията е в състояние да докаже, че всички невключени от нея дейности или експозиции, както поотделно, така и заедно, не биха имали съществено влияние върху цялостните оценки на риска. Институцията определя подходящи минимални прагове на загуба при събирането на вътрешни данни относно загубите; |
г) |
освен информация относно брутните размери на загубите институцията събира и информация за датата на събитието, за всички възстановявания на брутните загуби, както и описателна информация за факторите или причините за събитието, водещо до загуба; |
д) |
институцията прилага конкретни критерии за разпределяне на данните за загубите, възникнали вследствие на събитие в централизирано звено или дейност, обслужваща повече от една група дейности, както и на загубите от свързани във времето събития; |
е) |
институцията разполага с документирани процедури за оценка на текущата приложимостта на историческите данни за загуби, включително за тези случаи, при които може да се приложи субективна преценка, мащабиране или други корекции, степента до която тези корекции могат да бъдат използвани и кой е оправомощен да взема такива решения. |
4. Критериите за приемливост, отнасящи се до външните данни, са следните:
а) |
системата на институцията за измерване на операционния риск използва подходящи външни данни, особено когато има причина да се счита, че институцията е изложена на риск от редки, но потенциално тежки загуби. Институцията има систематична процедура за определяне на ситуациите, при които се използват външни данни, и на методологиите за включване на данните в нейната система за измерване; |
б) |
институцията редовно преглежда условията и практиките за използване на външни данни, документират ги и ги подлага на периодичен независим преглед. |
5. Институцията използва и сценариен анализ от експерти, заедно с външните данни, за оценяване на експозицията си към особено неблагоприятни събития. С течение на времето институцията утвърждава и проверява повторно тези оценки, като ги сравнява с действителните загуби, за да гарантира тяхната основателност.
6. Критериите за приемливост, отнасящи се до стопанската среда, и свързаните с вътрешния контрол фактори, са следните:
а) |
методологията на институцията за оценка на риска за цялата институция обхваща основните фактори на стопанската среда и основните свързани с вътрешния контрол фактори, които могат да променят профила ѝ във връзка с операционния риск; |
б) |
институцията обосновава избора си на всеки фактор като значим източник на риск въз основа на натрупания опит и на експертна преценка на засегнатите стопански области; |
в) |
институцията може да обоснове пред компетентните органи чувствителността на оценките на риска към промени във факторите и относителната тежест на различните фактори. Освен промените в риска, дължащи се на подобрение в механизмите за вътрешен контрол, системата на институцията за измерване на риска обхваща и потенциалното нарастване на риска поради повишаване на сложността на дейностите или поради нарасналия им обем; |
г) |
институцията документира системата си за измерване на риска и я подлага на независим преглед в рамките на институцията и от страна на компетентните органи. С течение на времето институцията утвърждава и извършват повторна оценка на процедурата и резултатите, като ги сравняват с действителните вътрешни загуби и съответните външни данни. |
Член 323
Ефект на застраховането и други механизми за прехвърляне на риска
1. Компетентните органи разрешават на институциите да признават ефекта на застраховането при условията по параграфи 2—5 и други механизми за прехвърляне на риска, когато институцията може да докаже, че е постигнат забележим ефект по редуциране на риска.
2. Застрахователят е лицензиран да извършва застраховане или презастраховане и има присъдена оценка от АВКО за минимална способност за изплащане на обезщетения, отговаряща според ЕБО на трета или по-благоприятна степен на кредитно качество съгласно разпоредбите за рисково претегляне на експозициите за институциите по дял II, глава 2.
3. Застраховката и застрахователната рамка на институцията отговарят на всяко едно от следните условия:
а) |
застрахователната полица има първоначален срок, не по-малък от една година. За полиците с остатъчен срок под една година институцията прави подходящи процентни намаления, отразяващи намаляващия остатъчен срок на полицата, до пълно 100-процентно намаление за полиците с остатъчен срок от 90 дни или по-малко; |
б) |
застрахователната полица има минимален срок на предизвестие за прекратяване на договора от 90 дни; |
в) |
застрахователната полица не съдържа изключения или ограничения, свързани с надзорни действия, или, в случай на институция в несъстоятелност, които не позволяват на синдика или ликвидатора на институцията да възстановят понесените от институцията щети или разходи освен по отношение на събития, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност или ликвидация на институцията. Покритието на застрахователната полица обаче може да изключва всякакви глоби, санкции или наказателни обезщетения, произтичащи от действия на компетентните органи; |
г) |
изчисленията за редуциране на риска отразяват застрахователното покритие по начин, който е прозрачен и съответстващ по отношение на действителната вероятност за възникване на загуби и последиците от тях, използвани при цялостното определяне на размера на капитала за операционен риск; |
д) |
застраховката се предоставя от трето лице. В случай на застраховане чрез каптивни или свързани дружества експозицията трябва да се прехвърли на независимо трето лице, което отговаря на критериите за допустимост по параграф 2; |
е) |
условията за признаване на застраховката са добре обосновани и документирани. |
4. Методологията за признаване на застраховката отразява всеки един от следните елементи чрез дисконтиране или процентни намаления от размера на застраховката при признаването ѝ:
а) |
остатъчният срок на застрахователната полица, когато той е под една година; |
б) |
условията за прекратяване на застрахователната полица, когато те са под една година; |
в) |
несигурността на плащанията, както и несъответствията на покритието по застрахователните полици. |
5. Намалението на капиталовото изискване, произтичащо от признаването на застраховките и другите механизми за прехвърляне на риск, не превишава 20 % от капиталовото изискване за операционен риск преди признаването на техниките за редуциране на риска.
Член 324
Класификация на видовете събития, водещи до загуба
Водещите до загуба събития, посочени в член 322, параграф 3, буква б), са следните:
Таблица 3
Вид събитие |
Определение |
Вътрешни измами |
Загуби, дължащи се на умишлени действия с цел измама, присвояване на собственост или заобикаляне на подзаконовите и законовите разпоредби или политиката на дружеството, с изключение на събития, свързани с многообразие/дискриминация, и които включват поне едно вътрешно лице. |
Външни измами |
Загуби, дължащи се на умишлени действия с цел измама, присвояване на собственост или заобикаляне на законовите разпоредби от трети лица. |
Практики в областта на заетостта и безопасност на работното място |
Загуби, възникващи от действия, които са в противоречие със законовите разпоредби или споразуменията в областта на заетостта, здравето или безопасността, от плащания по претенции за обезщетения при злополуки или от събития, свързани с многообразие/дискриминация |
Клиенти, продуктови и търговски практики |
Загуби, дължащи се на неспазване на професионалните задължения към определени клиенти — непредумишлено или поради небрежност (включително изисквания за доверителност и правилен подбор) или от естеството или характеристиките на продукта. |
Повреди на физически активи |
Загуби, възникващи от унищожаване или нанасяне на щети на физически активи от природни бедствия или други събития |
Прекъсване на дейността и срив на системите |
Загуби, възникващи от прекъсване на дейността или срив на системите. |
Изпълнение, доставка и управление на процеси |
Загуби, възникващи от неуспешна обработка на сделки или лошо управление на процеси и от отношения с търговски партньори и доставчици. |
ДЯЛ IV
КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПАЗАРЕН РИСК
ГЛАВА 1
Общи разпоредби
Член 325
Разпоредби за консолидираните изисквания
1. При спазване на параграф 2 и единствено за целите на изчисляването на нетните позиции и капиталовите изисквания съгласно настоящия дял на консолидирана основа институциите могат да използват позициите си в дадена институция или предприятие за компенсиране на позициите си в друга институция или предприятие.
2. Институциите могат да прилагат параграф 1 само с разрешението на компетентните органи, което се дава, ако е спазено всяко едно от следните условия:
а) |
налице е задоволително разпределение на собствения капитал в рамките на групата; |
б) |
регулаторната, правната или договорната рамка, в която институциите извършват дейност, е такава, че гарантира взаимна финансова помощ в рамките на групата. |
3. Когато има предприятия, намиращи се в трети държави, освен условията по параграф 2 се спазва и всяко едно от следните условия:
а) |
тези предприятия са лицензирани в трета държава и отговарят на определението за кредитна институция или са признати инвестиционни посредници от трета държава; |
б) |
тези предприятия спазват на индивидуална основа капиталовите изисквания, които са равностойни на определените в настоящия регламент; |
в) |
не съществуват разпоредби в съответните трети държави, които биха могли да засегнат в значителна степен прехвърлянето на средства в рамките на групата. |
ГЛАВА 2
Капиталови изисквания за позиционен риск
Член 326
Капиталови изисквания за позиционен риск
Капиталовото изискване за позиционен риск за дадена институция е равно на сбора от капиталовите изисквания за общ и специфичен риск, свързан с позициите в дългови и капиталови инструменти. Секюритизиращите позиции в търговския портфейл се третират като дългови инструменти.
Член 327
Нетиране
1. Абсолютната стойност на превишението на дългите (късите) позиции на институцията над късите (дългите) позиции в еднакви капиталови, дългови и конвертируеми инструменти и идентични финансови фючърси, опции, варанти и покрити варанти е нетната позиция във всеки от тези различни инструменти. При изчисляването на нетната позиция позициите в дериватни инструменти се третират съгласно посоченото в членове 328—330. Държаните от институциите собствени дългови инструменти не се включват при изчисляването на капиталовите изисквания за специфичен риск по член 336.
2. Не се допуска нетиране между конвертируем инструмент и съчетана позиция в базисния инструмент, освен ако компетентните органи не приемат подход, при който се отчита вероятността конкретен конвертируем инструмент да се конвертира, или те не въведат капиталово изискване за покриване на всички загуби в резултат на конвертирането. ЕБО се уведомява за тези подходи или капиталови изисквания. ЕБО следи различните практики в тази област и издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
3. Всички нетни позиции, независимо от техните знаци, се преизчисляват всекидневно в отчетната валута на съответната институция по текущия спот валутен курс преди сборуването им.
Член 328
Лихвени фючърси и форуърди
1. Лихвените фючърси, споразуменията за форуърдния курс (СФК) и форуърдните ангажименти за покупка или продажба на дългови инструменти се третират като комбинации от дълги и къси позиции. Така дълга позиция в лихвен фючърс се третира като комбинация от получен заем с падеж на датата на доставка по фючърсния договор и притежаване на актив със същия падеж като този на инструмента или условната позиция, която е базисна за съответния фючърсен договор. По същия начин продадено СФК се третира като дълга позиция с падеж, определян като датата на сетълмента, към която се добавя срокът на договора, и къса позиция, чийто падеж съвпада с датата на сетълмента. Както заемът, така и активът се включват в първата категория по таблица 1 от член 336 за изчисляване на капиталовото изискване за специфичен риск за лихвените фючърси и СФК. Форуърден ангажимент за покупка на дългов инструмент се третира като комбинация от получен заем с падеж на датата на доставка и дълга (спот) позиция в самия дългов инструмент. Заемът се включва в първата категория по таблица 1 от член 336 за целите на специфичния риск, а дълговият инструмент — в съответстващата му колона в същата таблица.
2. За целите на настоящия член „дълга позиция“ означава позиция, в която институцията е определила лихвения процент, който тя ще получи в определен бъдещ момент, а „къса позиция“ означава позиция, в която тя е определила лихвения процент, който тя ще изплати в определен бъдещ момент.
Член 329
Опции и варанти
1. Опциите и варантите върху лихвени проценти, дългови инструменти, капиталови инструменти, индекси върху капиталови инструменти, финансови фючърси, суапове и чуждестранни валути се третират като позиции, еквивалентни по стойност на размера на базисния инструмент, към който се отнася опцията, умножен по нейния делта коефициент за целите на настоящата глава. Тези позиции могат да се нетират срещу съчетани позиции в идентичните базисни ценни книжа или деривати. Използваният делта коефициент е този на съответната борса. За извънборсови опции или когато липсва делта коефициентът на съответната борса, след разрешение от компетентните органи, институцията може сама да изчисли този коефициент, като използва подходящ модел. Разрешение се дава, ако с модела правилно се оценява процентното изменение на стойността на опцията или варанта при малки промени в пазарната цена на базисния инструмент.
2. Освен делта риска институциите трябва да отразяват по подходящ начин и другите рискове, свързани с опциите, в капиталовите изисквания.
3. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на набор от методи за отразяване на другите рискове освен делта риска в капиталовите изисквания съгласно параграф 2 по начин, който да бъде съразмерен спрямо мащаба и сложността на дейностите на институциите във връзка с опции и варанти.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2013 г.
На Комисията се предоставя правомощието да приеме на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
4. Преди влизането в сила на техническите стандарти, посочени в параграф 3, компетентните органи могат да продължат да прилагат съществуващите видове национално третиране, ако компетентните органи са прилагали тези видове третиране преди 31 декември 2013 г.
Член 330
Суапове
Суаповете се третират за целите на лихвения риск на същата основа като балансовите инструменти. Така лихвеният суап, по който институцията получава променлив лихвен процент и плаща фиксиран лихвен процент, се третира като равностоен на дълга позиция в инструмент с променлив лихвен процент със срок до падежа, равен на срока до следващото фиксиране на лихвата, и като къса позиция в инструмент с фиксиран лихвен процент със същия срок до падежа като този на самия суап.
Член 331
Лихвен риск във връзка с дериватни инструменти
1. Институциите, които изчисляват пазарната стойност и управляват лихвения риск на дериватните инструменти, обхванати от членове 328—330, въз основа на дисконтирани парични потоци, могат с разрешението на компетентните органи да използват модели на чувствителност за изчисление на позициите, посочени в тези членове, и да ги използват за всяка облигация, която се погасява през остатъчния си матуритет, а не чрез еднократно окончателно изплащане на главницата. Разрешение се дава, ако тези модели генерират позиции, които имат същата чувствителност към промените в лихвените проценти както базисните парични потоци. Тази чувствителност се оценява по отношение на независими промени в извадка от лихвени проценти за цялата крива на доходността, с поне един пункт на чувствителност за всеки от матуритетните интервали, включени в таблица 2 от член 339. Позициите се включват в изчислението на капиталовите изисквания за общ риск във връзка с дългови инструменти.
2. Институциите, които не използват моделите по параграф 1, могат да третират като напълно компенсиращи се всички позиции в дериватни инструменти по членове 328—330, които отговарят най-малко на следните условия:
а) |
позициите са с една и съща стойност и в една и съща валута; |
б) |
референтните лихвени проценти (за позициите с променлив лихвен процент) или купони (за позициите с фиксиран лихвен процент) си съответстват в голяма степен; |
в) |
следващата дата на фиксиране на лихвения процент или — за позициите с фиксиран купон — остатъчният матуритет съответства на следните граници:
|
Член 332
Кредитни деривати
1. Освен ако не е определено друго, при изчисляване на капиталовото изискване за общ и специфичен риск от лицето, което поема кредитния риск („продавачът на защита“), се използва условната стойност по договора за кредитен дериват. Независимо от първото изречение, институцията може да избере да замени условната стойност с условната стойност плюс нетната промяна на пазарната стойност на кредитния дериват от началото на търговията, като от гледна точка на продавача на защита нетното намаление е с отрицателен знак. За изчисляването на изискването за специфичен риск, освен за суаповете за обща доходност, се прилага матуритетът на договора за кредитен дериват вместо матуритета на задължението. Позициите се определят, както следва:
а) |
суап за обща доходност създава дълга позиция в общия риск на референтното задължение и къса позиция в общия риск на държавна облигация с матуритет, равен на срока до следващото фиксиране на лихвения процент, на която се присъжда рисково тегло от 0 % по дял II, глава 2. Той също така създава дълга позиция в специфичния риск на референтното задължение; |
б) |
суап за кредитно неизпълнение не създава позиция за общ риск. За целите на специфичния риск институцията трябва да запише синтетична дълга позиция в задължение на референтното лице, освен ако дериватът не е с присъдена външна кредитна оценка и отговаря на условията за квалифицирана дългова позиция, като в този случай се записва дълга позиция в деривата. Ако по продукта са дължими плащания на премия или лихва, тези парични потоци трябва да бъдат представени като условни позиции в държавни облигации; |
в) |
дългова ценна книга, обвързана със заеми към едно лице, създава дълга позиция в общия риск на самата ценна книга като лихвен продукт. За целите на специфичния риск се създава синтетична дълга позиция в задължение на референтното лице. Допълнителна дълга позиция се създава към емитента на ценната книга. Когато дългова ценна книга, обвързана със заеми, има присъдена външна кредитна оценка и отговаря на условията за квалифицирана дългова позиция, е достатъчно да се запише една дълга позиция в специфичния риск на ценната книга; |
г) |
като допълнение към дълга позиция в специфичния риск на емитента на ценната книга, дългова ценна книга, обвързана със заеми към няколко лица, която осигурява пропорционална защита, създава позиция към всяко референтно лице, като общата номинална сума по договора се разпределя между позициите съгласно дела от общата номинална стойност, който отговаря на всяка експозиция към отделно референтно лице. Когато може да бъде избрано повече от едно задължение на референтно лице, задължението с най-високо рисково тегло определя специфичния риск; |
д) |
кредитен дериват за първо неизпълнение създава позиция в размер на условната стойност на задължението на всяко референтно лице. Ако размерът на максималното плащане по кредитно събитие е по-нисък от капиталовото изискване по метода в първото изречение от настоящата буква, този размер може да бъде приет като капиталово изискване за специфичен риск. |
Кредитен дериват за n-то неизпълнение създава позиция за условния размер на задължението на всяко референтно лице с изключение на референтните лица n-1 с най-ниски капиталови изисквания за специфичен риск. Ако размерът на максималното плащане по кредитно събитие е по-нисък от капиталовото изискване по метода в първото изречение от настоящата буква, този размер може да бъде приет като капиталово изискване за специфичен риск.
Ако кредитен дериват за n-то неизпълнение има присъдена външна кредитна оценка, продавачът на защита изчислява капиталовото изискване за специфичен риск, като използва оценката на деривата и прилага съответните приложими секюритизиращи рискови тегла, когато това е приложимо.
2. За страната, която прехвърля кредитен риск („купувач на защита“), позициите се определят въз основа на огледалния принцип спрямо позициите на продавача на защита, освен в случая на дългова ценна книга, обвързана със заеми (която не води до създаване на къса позиция към емитента). При изчисляването на капиталовото изискване за купувача на защита се използва условната стойност на договора за кредитен дериват. Независимо от първото изречение, институцията може да избере да замени условната стойност с условната стойност плюс нетната промяна на пазарната стойност на кредитния дериват от началото на сделката, като от гледна точка на продавача на защита нетното намаление е с отрицателен знак. Ако в определен момент има опция за покупка в комбинация с повишение на цената, този момент се третира като падеж на защитата.
3. Кредитните деривати съгласно член 338, параграф 1 или параграф 3 се включват единствено при определянето на капиталовото изискване за специфичен риск съгласно член 338, параграф 4.
Член 333
Ценни книжа, продавани съгласно репо споразумение или отдавани назаем
Прехвърлящият ценни книжа или обезпечени права, свързани с правото на собственост върху ценни книжа, при репо споразумение и заемодателят при отдаване на ценни книжа в заем, включват тези ценни книжа при изчислението на изискването им за собствен капитал по настоящата глава, при условие че тези ценни книжа са позиции от търговския портфейл.
Член 334
Нетни позиции в дългови инструменти
Нетните позиции се класифицират в съответствие с валутата, в която са деноминирани, а капиталовите изисквания за общ и специфичен риск се изчисляват за всяка валута поотделно.
Член 335
Ограничение на капиталовото изискване за нетна позиция
Институцията може да наложи ограничение на капиталовото изискване за специфичен риск за нетна позиция в дългов инструмент, което да бъде равно на максималния размер на евентуалната загуба, свързана с риск от неизпълнение. За късите позиции това ограничение може да се изчисли като промяна в стойността, дължаща се на незабавно елиминиране на риска от неизпълнение за инструмента или базисните лица, когато е приложимо.
Член 336
Капиталово изискване за несекюритизиращи дългови инструменти
1. Институцията причислява нетните позиции от търговския си портфейл в инструменти, които не са секюритизиращи позиции, изчислени в съответствие с член 327, към съответните категории в таблица 1 въз основа на техния емитент или длъжник, вътрешната или външната кредитна оценка и остатъчния матуритет, като след това ги умножава по теглата, посочени в същата таблица. Тя събира своите претеглени позиции, получени от прилагането на настоящия член, независимо дали са дълги или къси, за да изчисли своето капиталово изискване за специфичен риск.
Таблица 1
Категории |
Капиталово изискване за специфичен риск |
Дългови ценни книжа, които биха получили рисково тегло 0 % съгласно стандартизирания подход за кредитен риск. |
0 % |
Дългови ценни книжа, които биха получили рисково тегло 20 % или 50 % съгласно стандартизирания подход за кредитен риск, и други квалифицирани позиции, определени в параграф 4. |
0,25 % (остатъчен срок до окончателния матуритет до шест месеца включително) 1,00 % (остатъчен срок до окончателния матуритет над шест месеца и до 24 месеца включително) 1,60 % (остатъчен срок до матуритета над 24 месеца) |
Дългови ценни книжа, които биха получили рисково тегло 100 % съгласно стандартизирания подход за кредитен риск. |
8,00 % |
Дългови ценни книжа, които биха получили рисково тегло 150 % съгласно стандартизирания подход за кредитен риск. |
12,00 % |
2. За да могат институциите, които прилагат вътрешнорейтинговия подход спрямо класа експозиции, към който спада емитентът на дълговия инструмент, да използват рисково тегло по стандартизирания подход за кредитен риск съгласно параграф 1, емитентът на експозицията има вътрешна оценка с параметър PD, равен или по-нисък от присъщия на съответната степен на кредитно качество съгласно стандартизирания подход.
3. Институциите могат да изчислят изискванията за специфичен риск за всички облигации, които получават рисково тегло 10 % съгласно третирането, предвидено в член 129, параграфи 4, 5 и 6, третирайки го като половината от приложимото капиталово изискване за специфичен риск за втората категория в таблица 1.
4. Други квалифицирани позиции са:
а) |
дългите и късите позиции в активи, за които няма кредитна оценка от одобрена АВКО и които отговарят на всяко едно от следните условия:
|
б) |
дългите и късите позиции в активи, емитирани от институции, за които се прилагат капиталовите изисквания по настоящия регламент, които са смятани от съответната институция за достатъчно ликвидни и чието инвестиционно качество според преценката на институцията е поне равностойно на качеството на активите по таблица 1, втори ред; |
в) |
ценните книжа, емитирани от институции, за които се счита, че имат кредитно качество, равностойно или по-високо от кредитното качество от втора степен съгласно стандартизирания подход за кредитен риск на експозициите към институции, и за които се прилагат надзорни и регулаторни разпоредби, съпоставими с тези по настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС |
Институциите, които използват разпоредбите по буква а) или буква б), трябва да имат документирана методология, с чиято помощ преценяват дали активите отговарят на изискванията по посочените букви, и уведомят компетентните органи за тази методология.
Член 337
Капиталово изискване за секюритизиращи инструменти
1. По отношение на инструментите в търговския портфейл, които са секюритизиращи позиции, институцията претегля своите нетни позиции, изчислени в съответствие с член 327, параграф 1, със следните тегла:
а) |
за секюритизиращи позиции, за които в банковия портфейл на същата институция би се прилагал стандартизираният подход за кредитен риск: 8 % от рисковото тегло съгласно стандартизирания подход по дял II, глава 5, раздел 3; |
б) |
за секюритизиращи позиции, за които в банковия портфейл на същата институция би се прилагал вътрешнорейтинговият подход: 8 % от рисковото тегло съгласно вътрешнорейтинговия подход по дял II, глава 5, раздел 3. |
2. Изложеният в член 262 метод на надзорната формула може да бъде използван, когато институцията може да представи оценки на PD и, ако е приложимо, на стойността на експозицията и LGD, използвани при метода на надзорната формула, в съответствие с изискванията за оценка на тези параметри съгласно вътрешнорейтинговия подход по дял II, глава 3.
Институция, различна от институция инициатор, която би могла да прилага този метод за същата секюритизираща позиция в банковия си портфейл, може да го използва само с разрешението на компетентните органи, което се дава, ако институцията изпълнява условието по първа алинея
Оценките на PD и LGD като входящи данни по метода на надзорната формула могат да бъдат определени и въз основа на оценките, получени при прилагане на модел за допълнителния риск от неизпълнение и миграционен риск от институция, на която е дадено разрешение да използва вътрешен модел за специфичен риск за дългови инструменти. Вторият вариант може да се използва само с разрешението на компетентните органи, което се дава, ако тези оценки отговарят на количествените изисквания за вътрешнорейтинговия подход по дял II, глава 3.
В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО издава указания за използването на оценки за PD иLGD като входящи данни, когато тези оценки се основават на модел за допълнителния риск от неизпълнение и миграционен риск.
3. За секюритизиращите позиции, за които се изисква допълнително рисково тегло съгласно член 3407, се прилага тегло в размер на 8 % от общото рисково тегло.
С изключение на секюритизиращите позиции, третирани съгласно член 338, параграф 4, институцията събира своите претеглени позиции, получени от прилагането на настоящия член (независимо дали са дълги или къси), за да изчисли своето капиталово изискване за специфичен риск.
4. Чрез дерогация от параграф 3, втора алинея за преходния период до 31 декември 2014 г. институцията събира отделно своите претеглени нетни дълги позиции и своите претеглени нетни къси позиции. По-големият сбор представлява капиталовото изискване за специфичен риск. Институцията обаче отчита на всеки три месеца пред компетентния орган на държавата членка по произход общия размер на своите претеглени нетни дълги и нетни къси позиции, разпределени по видове базисни активи.
5. Когато институцията — инициатор на традиционна секюритизация, не отговаря на условията за прехвърляне на значителен риск по член 243, при изчислението на капиталовото изискване съгласно настоящия член, тя включва секюритизираните експозиции вместо секюритизиращите си позиции от тази секюритизация.
Когато институцията—инициатор на синтетична секюритизация, не отговаря на условията прехвърляне на значителен риск по член 244, при изчислението на капиталовото изискване съгласно настоящия член, тя включва секюритизираните експозиции от тази секюритизация, но не и получената за секюритизирания портфейл кредитна защита, ако има такава.
Член 338
Капиталови изисквания за портфейла за корелационно търгуване
1. Портфейлът за корелационно търгуване се състои от секюритизиращи позиции и кредитни деривати за n-то неизпълнение, които отговарят на всеки един от следните критерии:
а) |
позициите не са нито пресекюритизиращи позиции, нито опции върху секюритизационен транш, нито каквито и да било други деривати по секюритизирани експозиции, които не предоставят пропорционален дял от приходите от секюритизационен транш; |
б) |
всички референтни инструменти са едно от следните:
|
Приема се, че двупосочен пазар съществува, когато има независими добросъвестни предложения за покупка и продажба, така че в рамките на един ден може да бъде определена цена, достатъчно близка до последната продажна цена или до текущите добросъвестни конкурентни котировки за покупка и продажба, и на тази цена може да бъде извършен сетълмент за относително кратко време съобразно обичайната търговска практика.
2. Позиции, които се отнасят до някой от следните елементи, не са част от портфейла за корелационно търгуване:
а) |
базисен актив, който може да бъде отнесен към класа експозиции „експозиции на дребно“ или към класа експозиции „експозиции, обезпечени с ипотека върху недвижим имот“ съгласно стандартизирания подход за кредитен риск в банковия портфейл на институцията; |
б) |
вземане от дружество със специална цел, обезпечено, пряко или косвено, с позиция, която сама по себе си не би отговаряла на изискванията за включване в портфейла за корелационно търгуване съгласно параграф 1 и настоящия параграф. |
3. Институцията може да включи в портфейла за корелационно търгуване позиции, които не са нито секюритизиращи позиции, нито кредитни деривати за n-то неизпълнение, но които хеджират други позиции от този портфейл, при условие че за инструмента или базисните му инструменти съществува ликвиден двупосочен пазар, както е описано в параграф 1, последна алинея.
4. Институцията определя по-голямата от посочените по-долу суми като капиталовото изискване за специфичен риск на портфейла за корелационно търгуване:
а) |
общото капиталово изискване за специфичен риск, което би било приложимо само за нетните дълги позиции от портфейла за корелационно търгуване; |
б) |
общото капиталово изискване за специфичен риск, което би било приложимо само за нетните къси позиции от портфейла за корелационно търгуване. |
Член 339
Матуритетен подход за изчисляване на общия риск
1. С цел изчисляване на капиталовите изисквания за общ риск всички позиции се претеглят според своя матуритет съгласно параграф 2, за да се пресметне размерът на собствения капитал, необходим за покриването им. Това изискване се намалява, когато една претеглена позиция се държи заедно с противоположна претеглена позиция в рамките на същия матуритетен интервал. Намаление на изискването се извършва също така, когато противоположните претеглени позиции спадат към различни матуритетни интервали, като размерът на това намаление зависи едновременно от това дали двете позиции се числят към една и съща зона или не, както и от конкретните зони, към които се числят.
2. Институцията разпределя нетните си позиции в съответните матуритетни интервали в колона 2 или колона 3, в зависимост от случая, в таблица 2 от параграф 4. Тя прави това въз основа на остатъчния матуритет в случаите на инструменти с фиксиран лихвен процент и въз основа на срока до следващото определяне на лихвения процент в случаите на инструменти, по които лихвеният процент се променя преди окончателния матуритет. Тя също така прави разграничение между дългови инструменти с купон от 3 % или повече и тези с купон под 3 %, като по този начин ги включва в колона 2 или колона 3 на таблица 2. След това тя умножава всяка от позициите с теглото за съответния матуритетен интервал, посочено в колона 4 на таблица 2.
3. След това институцията изчислява сбора на претеглените дълги позиции и сбора на претеглените къси позиции във всеки матуритетен интервал. Частта на претеглените дълги позиции, която се съчетава с частта на претеглените къси позиции в даден матуритетен интервал, представлява съчетаната претеглена позиция в този матуритетен интервал, докато остатъчните дълги или къси позиции съставляват несъчетаната претеглена позиция за същия матуритетен интервал. След това се изчислява общият размер на съчетаните претеглени позиции във всички матуритетни интервали.
4. Институцията изчислява общите размери на несъчетаните претеглени дълги позиции за интервалите, включени във всяка от зоните в таблица 2, за да получи несъчетаната претеглена дълга позиция за всяка зона. По същия начин се изчислява сборът на несъчетаните претеглени къси позиции за всеки интервал в конкретна зона, за да се изчисли несъчетаната претеглена къса позиция за тази зона. Частта от несъчетаната претеглена дълга позиция за дадена зона, която се съчетава с несъчетаната претеглена къса позиция за същата зона, е съчетаната претеглена позиция за тази зона. Частта от несъчетаната претеглена дълга или несъчетаната претеглена къса позиция за зона, която не може да се съчетае по този начин, представлява несъчетаната претеглена позиция за тази зона.
Таблица 2
Зона |
Матуритетен интервал |
Тегло в (%) |
Предполагаема промяна в лихвения процент (%) |
|
Купон от 3 % или повече |
Купон от по-малко от 3 % |
|||
I |
0 ≤ 1 месец |
0 ≤ 1 месец |
0,00 |
— |
> 1 ≤ 3 месеца |
> 1 ≤ 3 месеца |
0,20 |
1,00 |
|
> 3 ≤ 6 месеца |
> 3 ≤ 6 месеца |
0,40 |
1,00 |
|
> 6 ≤ 12 месеца |
> 6 ≤ 12 месеца |
0,70 |
1,00 |
|
II |
> 1 ≤ 2 години |
> 1,0 ≤ 1,9 години |
1,25 |
0,90 |
> 2 ≤ 3 години |
> 1,9 ≤ 2,8 години |
1,75 |
0,80 |
|
> 3 ≤ 4 години |
> 2,8 ≤ 3,6 години |
2,25 |
0,75 |
|
III |
> 4 ≤ 5 години |
> 3,6 ≤ 4,3 години |
2,75 |
0,75 |
> 5 ≤ 7 години |
> 4,3 ≤ 5,7 години |
3,25 |
0,70 |
|
> 7 ≤ 10 години |
> 5,7 ≤ 7,3 години |
3,75 |
0,65 |
|
> 10 ≤ 15 години |
> 7,3 ≤ 9,3 години |
4,50 |
0,60 |
|
> 15 ≤ 20 години |
> 9,3 ≤ 10,6 години |
5,25 |
0,60 |
|
> 20 години |
> 10,6 ≤ 12,0 години |
6,00 |
0,60 |
|
|
> 12,0 ≤ 20,0 години |
8,00 |
0,60 |
|
|
> 20 години |
12,50 |
0,60 |
5. Размерът на несъчетаната претеглена дълга или къса позиция в зона I, която се съчетава с несъчетаната претеглена къса или дълга позиция в зона II, представлява съчетаната претеглена позиция между зони I и II. Същото изчисление се прави за оставащата част от несъчетаната претеглена позиция в зона II и несъчетаната претеглена позиция в зона III, за да се изчисли съчетаната претеглена позиция между зона II и зона III.
6. Институцията може да обърне реда на изчисление по параграф 5, за да изчисли съчетаната претеглена позиция между зона II и зона III, преди да изчисли позицията между зона I и зона II.
7. Останалата част от несъчетаната претеглена позиция в зона I след това се съчетава с това, което е останало в зона III след съчетаването със зона II, за да се получи съчетаната претеглена позиция между зона I и зона III.
8. Остатъчните позиции след трите отделни изчисления за съчетаване по параграфи 5, 6 и 7 се събират.
9. Капиталовото изискване на институцията се изчислява като сбор от:
а) |
10 % от сбора на съчетаните претеглени позиции във всички матуритетни интервали; |
б) |
40 % от съчетаната претеглена позиция в зона I; |
в) |
30 % от съчетаната претеглена позиция в зона II; |
г) |
30 % от съчетаната претеглена позиция в зона III; |
д) |
40 % от съчетаната претеглена позиция между зона I и зона II и между зона II и зона III; |
е) |
150 % от съчетаната претеглена позиция между зона I и зона III; |
ж) |
100 % от остатъчните несъчетани претеглени позиции. |
Член 340
Дюрационен подход за изчисляване на общия риск
1. За изчисляването на капиталовото изискване за общ риск по дългови инструменти институциите могат да използват подход, който отразява дюрацията, вместо подхода по член 339, при условие че това се извършва последователно.
2. При дюрационния подход по параграф 1 институцията взема пазарната стойност на всеки дългов инструмент с фиксиран лихвен процент и на тази основа изчислява доходността му до падежа, която представлява вътрешната норма на дисконтиране за този инструмент. В случаите на инструменти с променлив лихвен процент институцията взема пазарната стойност на всеки инструмент и на тази основа изчислява доходността му, като допуска, че главницата е дължима при следващата промяна на лихвения процент.
3. След това институцията изчислява модифицираната дюрация на всеки дългов инструмент по следната формула:
където:
D |
= |
дюрацията, изчислена по следната формула: където:
|
В изчислението на модифицираната дюрация се прави корекция за дълговите инструменти, при които има риск от предсрочно изплащане. ЕБО издава насоки за начина на прилагане на тези корекции в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
4. След това институцията отнася всеки дългов инструмент към съответната зона в таблица 3. Тя прави това въз основа на модифицираната дюрация за всеки инструмент.
Таблица 3
Зона |
Модифицирана дюрация (в години) |
Предполагаема промяна на лихвения процент (в %) |
I |
> 0 ≤ 1,0 |
1,0 |
II |
> 1,0 ≤ 3,6 |
0,85 |
III |
> 3,6 |
0,7 |
5. След това институцията изчислява дюрационно претеглената позиция за всеки инструмент, като умножава пазарната му стойност по модифицираната дюрация и по предполагаемата промяна на лихвения процент за инструмент с конкретната модифицирана дюрация (вж. колона 3 от таблица 3).
6. Институцията изчислява дюрационно претеглените си дълги и къси позиции в рамките на всяка зона. Размерът на дюрационно претеглените дълги позиции, които са съчетани с дюрационно претеглените къси позиции в рамките на всяка зона, представлява съчетаната дюрационно претеглена позиция за тази зона.
След това институцията изчислява несъчетаните дюрационно претеглени позиции за всяка зона. После институцията следва процедурите, предвидени за несъчетаните претеглени позиции в член 339, параграфи 5—8.
7. След това капиталовото изискване на институцията се изчислява като сбор от следните:
а) |
2 % от съчетаната дюрационно претеглена позиция за всяка зона; |
б) |
40 % от съчетаните дюрационно претеглени позиции между зони I и II и между зони II и III; |
в) |
150 % от съчетаната дюрационно претеглена позиция между зони I и III; |
г) |
100 % от остатъчните несъчетани дюрационно претеглени позиции. |
Член 341
Нетни позиции в капиталови инструменти
1. Институцията сборува поотделно всички свои нетни дълги позиции и всички свои нетни къси позиции в съответствие с член 327. Сборът от абсолютните стойности на двете числа представлява общата брутна позиция.
2. Институцията изчислява поотделно за всеки пазар разликата между сбора на нетните дълги позиции и нетните къси позиции. Сборът от абсолютните стойности на тези разлики представлява общата нетна позиция.
3. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на понятието „пазар“, използвано в параграф 2.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 януари 2014 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 342
Специфичен риск на капиталови инструменти
Институцията умножава общия размер на брутната си позиция по 8 %, за да изчисли своето капиталово изискване за специфичен риск.
Член 343
Общ риск на капиталови инструменти
Капиталовото изискване за общ риск е общият размер на нетната позиция на институцията, умножен по 8 %.
Член 344
Борсови индекси
1. ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение, посочващи борсовите индекси, за които може да се ползват методите за третиране, предвидени в параграф 4, второ изречение.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 1 януари 2014 г.
На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
2. Преди влизането в сила на техническите стандарти по параграф 1 институциите могат да продължат да прилагат третирането по параграфи 3 и 4, ако компетентните органи са прилагали този начин на третиране преди 1 януари 2014 г.
3. Фючърсите върху борсови индекси, делта претеглените еквиваленти на опциите при фючърсите върху борсови индекси и борсовите индекси, събирателно наричани „фючърси върху борсови индекси“, могат да бъдат разпределени по позиции във всеки от съставящите ги капиталови инструменти. Тези позиции могат да се третират като базисните позиции в съответните капиталови инструменти и могат да бъдат нетирани срещу противоположни позиции в самите базисни капиталови инструменти. Институциите уведомяват компетентния орган за начина, по който използват този метод на третиране.
4. Ако даден фючърс върху борсови индекси не е разпределен по базисните си позиции, той се третира като отделен капиталов инструмент. Въпреки това специфичният риск по такъв отделен капиталов инструмент може да не се взема предвид, ако съответният фючърс върху борсови индекси се търгува на борсата и представлява приложим и подходящо диверсифициран индекс.
Член 345
Намаляване на нетните позиции
1. При поемане на емисия на дългови и капиталови инструменти институцията може да използва описаната по-долу процедура за изчисляване на капиталовите изисквания. Първо, тя изчислява нетните си позиции чрез приспадане на поетите позиции, които са записани или препоети от трети лица въз основа на официални споразумения. След това институцията намалява нетните позиции с редуциращите коефициенти от таблица 4 и изчислява капиталовите изисквания, използвайки намалените поети позиции.
Таблица 4
работен ден 0: |
100 % |
работен ден 1: |
90 % |
работни дни 2 и 3: |
75 % |
работен ден 4: |
50 % |
работен ден 5: |
25 % |
след работен ден 5: |
0 %. |
За „работен ден 0“ се счита работният ден, в който институцията поема безусловно задължение да приеме определено количество ценни книжа по договорена цена.
2. Институцията уведомява компетентните органи, когато прилага начина на третиране по параграф 1.
Член 346
Признаване на хеджирането с кредитни деривати
1. Хеджирането с кредитни деривати се признава в съответствие с принципите, изложени в параграфи 2—6.
2. Институциите третират позицията в кредитен дериват като първото рамо на позицията, а хеджираната позиция със същата номинална или в съответните случаи условна стойност — като второто рамо на позицията.
3. Пълно признаване на защитата се дава, когато стойностите на двете рамена на позицията се изменят винаги в противоположни посоки и с приблизително един и същи размер. Такъв е случаят, когато:
а) |
двете рамена на позицията се състоят от напълно идентични инструменти; |
б) |
дългата директна позиция е хеджирана със суап за обща доходност (или обратно) и има съвпадение между съответното задължение и базисната експозиция (тоест директната позиция). Матуритетът на суапа може да се различава от този на базисната експозиция. |
В тези случаи капиталови изисквания за специфичен риск не се прилагат за нито едно от рамената на позицията.
4. Ще се прилага приспадане на 80 % от специфичния риск, когато стойностите на двете рамена се изменят винаги в противоположна посока и когато има съвпадение по отношение на референтното задължение, на матуритетите на референтното задължение и на кредитния дериват, както и на валутата на базисната експозиция. Освен това основните характеристики на договора за кредитен дериват не водят до промени в цената му, които съществено се различават от ценовите промени на касовата позиция. В случай че със сделката се прехвърля риск, приспадането на 80 % от специфичния риск ще се прилага към страната на сделката с по-високо капиталово изискване, а изискванията за специфичен риск на другата страна са нулеви.
5. Частично признаване извън случаите по параграфи 3 и 4 се дава в следните случаи:
а) |
позицията попада в обхвата на параграф 3, буква б), но е налице несъответствие в активите между референтното задължение и базисната експозиция. Позициите обаче отговарят на следните изисквания:
|
б) |
позицията попада в обхвата на параграф 3, буква а) или параграф 4, но е налице валутно или падежно несъответствие между кредитната защита и базисния актив. Това валутно несъответствие се отразява в капиталовото изискване за валутен риск; |
в) |
позицията попада в обхвата на параграф 4, но е налице несъответствие в активите между касовата позиция и кредитния дериват. Базисният актив обаче се включва в задълженията (за доставка) в документацията по кредитния дериват. |
За да се даде частично признаване, вместо да се събират капиталовите изисквания за специфичен риск за всяко от рамената на сделката, се прилага само по-високото от двете капиталови изисквания.
6. Във всички случаи извън обхвата на параграфи 3—5 се прилага капиталово изискване за специфичен риск отделно за двете рамена на позицията.
Член 347
Признаване на хеджирането с кредитни деривати за първо и n-то неизпълнение
В случая на кредитните деривати за първо неизпълнение и кредитните деривати за n-то неизпълнение се прилага следният начин на третиране за признаването, което трябва да се даде по член 346:
а) |
когато дадена институция получава кредитна защита за няколко референтни лица — страни по кредитен дериват, при условие че първото неизпълнение измежду активите води до плащане и че с това кредитно събитие се прекратява договорът, институцията може да компенсира специфичния риск за референтното лице, за което съгласно таблица 1 от член 336 се прилага най-ниското изискване за специфичен риск измежду всички базисни референтни лица. |
б) |
когато n-тото неизпълнение сред експозициите доведе до плащане по кредитната защита, купувачът на защита може да компенсира специфичния риск само ако защитата е била получена и за неизпълненията от 1 до n-1 или когато вече са настъпили n-1 неизпълнения. В тези случаи описаната в буква а) методология за кредитни деривати за първо неизпълнение се следва, с подходящи изменения, и за продуктите за n-то неизпълнение. |
Член 348
Капиталови изисквания за позиции в ПКИ
1. Без да се засягат други разпоредби в настоящия раздел, за позициите в ПКИ се прилага капиталово изискване за позиционен риск (включващ специфичния и общия риск) от 32 %. Без да се засяга член 353, заедно с промененото третиране на инвестициите в злато по член 352, параграф 4, и член 367, параграф 2, буква б), за позициите в ПКИ се прилага капиталово изискване за позиционен риск, включващо специфичния и общия риск, и за валутен риск в размер на 40 %.
2. Освен ако в член 350 не е предвидено друго, не се разрешава нетиране между базисните инвестиции на ПКИ и други позиции на институцията.
Член 349
Общи критерии за ПКИ
ПКИ отговаря на критериите за прилагане на подхода по член 350, ако е спазено всяко едно от следните условия:
а) |
проспектът на ПКИ или равностоен документ съдържа всеки един от следните елементи:
|
б) |
дейността на ПКИ се отчита чрез шестмесечни и годишни отчети, за да може да се извършва оценяване на активите, пасивите, приходите и дейността през съответния отчетен период; |
в) |
акциите или дяловете на ПКИ подлежат на обратно изкупуване с плащане в брой за сметка на активите на предприятието на ежедневна основа по искане на държателя им; |
г) |
инвестициите в ПКИ са отделени от активите на управляващото го дружество; |
д) |
налице е адекватна оценка на риска на ПКИ от страна на инвестиращата институция; |
е) |
ПКИ се управлява от лица, подлежащи на надзор в съответствие с Директива 2009/65/ЕО(или равностоен законодателен акт. |
Член 350
Специални методи за ПКИ
1. Когато институцията получава ежедневно сведения за базисните инвестиции на ПКИ, тя може да проучва тези базисни инвестиции, за да изчислява капиталовите изисквания за позиционен риск, включващ специфичния и общия риск. Съгласно този подход позициите в ПКИ се разглеждат като позиции в базисните инвестиции на ПКИ. Допустимо е нетиране между позициите в базисните инвестиции на ПКИ и други позиции, държани от институцията, при условие, че тя притежава достатъчно количество акции или дялове, така че да е възможно обратно изкупуване или размяна срещу базисните инвестиции.
2. Институциите могат да изчисляват капиталовите изисквания за позиционен риск (включващ специфичния и общия риск) за позициите си в ПКИ, като допускат позиции, представляващи позициите, необходими за репликирането на състава и доходността на външно създадения индекс или фиксирана съвкупност от капиталови инструменти или дългови ценни книжа по буква а), при спазване на следните условия:
а) |
целта на ПКИ е да копира състава и доходността на външно създаден индекс или фиксирана съвкупност от капиталови инструменти или дългови ценни книжа; |
б) |
минимален корелационен коефициент между дневните промени в цените на ПКИ и индекса или съвкупността от капиталови инструменти или дългови ценни книжа, които той отразява, е не по-малък от 0,9 и може да бъде надеждно изчислен за период от най-малко шест месеца. |
3. Когато институцията не получава ежедневно сведения за базисните инвестиции на ПКИ, тя може да изчислява капиталовите изисквания за позиционен риск (включващ общия и специфичния риск) при спазване на следните условия:
а) |
допуска се, че ПКИ първо инвестира в максимален размер според своите инвестиционни ограничения в класовете активи с най-високо капиталово изискване поотделно за общ риск и специфичен риск, а последващите си инвестиции извършва в низходящ ред до достигане на максималния общ лимит за инвестиране. Позицията в ПКИ ще се третира като пряко притежаване на поетата позиция; |
б) |
институциите отчитат максималната непряка експозиция, която биха могли да достигнат при заемане на позиции чрез ливъридж чрез ПКИ, когато изчисляват своето капиталово изискване поотделно за специфичен и общ риск, като увеличават пропорционално позицията в ПКИ до максималната експозиция към базисните инвестиционни позиции според инвестиционните ограничения на ПКИ; |
в) |
ако общото капиталово изискване за специфичен и общ риск съгласно настоящия параграф превишава посоченото в член 348, параграф 1, капиталовото изискване се ограничава до този размер. |
4. Институциите могат да разчитат на следните трети лица за изчисляването и отчитането на капиталовите изисквания за позициите си в ПКИ по параграфи 1—4 съгласно методите, изложени по настоящата глава:
а) |
депозитаря на ПКИ, ако ПКИ инвестира само в ценни книжа и депозира всичките си ценни книжа при този депозитар; |
б) |
за другите ПКИ — управляващото дружество на ПКИ, ако това дружество отговаря на критериите по член 132, параграф 3, буква а). |
Точността на изчисленията се потвърждава от външен одитор.
ГЛАВА 3
Капиталови изисквания за валутен риск
Член 351
Минимум и претегляне във връзка с валутния риск
Ако сборът на общата нетна позиция на институцията в чуждестранна валута и на нетната позиция в злато, изчислен съгласно процедурата по член 352, включително за всички позиции в чуждестранна валута и в злато, за които капиталовите изисквания са изчислени чрез вътрешен модел, надхвърля 2 % от общия размер на собствения капитал, институцията изчислява капиталово изискване за валутен риск. Капиталовото изискване за валутен риск е равно на сбора на общата нетна позиция в чуждестранна валута и нетната позиция в злато (изразена в отчетната валута), умножен по 8 %.
Член 352
Изчисляване на общата нетна позиция в чуждестранна валута
1. Нетната открита позиция на институцията във всяка валута (включително в отчетната валута) и в злато се изчислява като сбор от следните елементи (положителни или отрицателни):
а) |
нетната спот позиция (т.е. всички активи минус всички пасиви, включително начислената лихва, в съответната валута или съответно нетната спот позиция в злато); |
б) |
нетната форуърдна позиция (тоест всички суми, които трябва да бъдат получени, минус всички суми, които трябва да бъдат платени по форуърдни валутни сделки и форуърдни сделки за злато, включително валутни фючърси и фючърси върху злато, и главницата по валутни суапове, които не са включени в спот позицията); |
в) |
неотменяемите гаранции и подобни инструменти, които със сигурност ще станат изискуеми и най-вероятно са неотменяеми; |
г) |
нетната делта равностойност или основана на делта коефициент равностойност на всички валутни опции и опции върху злато; |
д) |
пазарната стойност на другите опции. |
Използваният за целите на буква г) делта коефициент е този на съответната борса. За извънборсови опции или когато липсва делта коефициентът на съответната борса, след разрешение от компетентните органи институцията може сама да изчисли делта коефициента, като използва подходящ модел. Разрешение се дава, ако с модела правилно се оценява процентното изменение на стойността на опцията или варанта при малки промени в пазарната цена на базисния инструмент.
Институцията може да включи нетните бъдещи доходи или разходи, които още не са начислени, но вече са напълно хеджирани, ако прави това последователно.
Нетните позиции в съставните валути могат да бъдат разпределени от институцията до валутите, които ги съставляват, в съответствие с действащите квоти.
2. Всички позиции, които институцията съзнателно поема за хеджиране срещу неблагоприятния ефект от валутния курс върху показателите по член 92, параграф 1, могат да бъдат изключени от изчислението на нетните открити валутни позиции с разрешението на компетентните органи. Тези позиции са с нетърговски или структурен характер, а за всяка промяна в условията на изключването им се изисква отделно съгласие на компетентните органи. Същият начин на третиране при спазване на същите условия може да се прилага за позициите на институцията, които са свързани с елементи, които вече са приспаднати при изчислението на собствения капитал.
3. Институцията може да използва нетната настояща стойност при изчисляването на нетната си открита позиция във всяка валута и в злато, ако прилага този подход последователно.
4. Нетните къси и дълги позиции във всяка валута, различна от отчетната валута, и нетната дълга или къса позиция в злато се преизчисляват по спот курсовете в отчетната валута. След това те се събират поотделно, за да се получат съответно общите нетни къси позиции и общите нетни дълги позиции. По-големият от двата сбора представлява общата нетна позиция на институцията в чуждестранна валута.
5. Освен делта-риска институциите адекватно отразяват и другите рискове, свързани с опциите, в капиталовите изисквания.
6. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на набор от методи за отразяване на другите рискове освен делта риска в капиталовите изисквания по начин, който да бъде съразмерен спрямо мащаба и сложността на дейностите на институциите във връзка с опции.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2013 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Преди влизането в сила на техническите стандарти, посочени в първа алинея, компетентните органи могат да продължат да прилагат съществуващите видове национално третиране, ако вече са прилагали тези видове третиране преди 31 декември 2013 г.
Член 353
Валутен риск за позиции в ПКИ
1. За целите на член 352 по отношение на ПКИ се вземат предвид действителните позиции на ПКИ в чуждестранна валута.
2. Институциите могат да използват отчетността на следните трети лица във връзка с позициите в чуждестранна валута в ПКИ:
а) |
депозитарната институция на ПКИ, при условие че ПКИ инвестира само в ценни книжа и депозира всички ценни книжа при тази депозитарна институция; |
б) |
за другите ПКИ — управляващото дружество на ПКИ, ако това дружество отговаря на критериите по член 132, параграф 3,буква а). |
Коректността на изчисленията се потвърждава от външен одитор.
3. Ако институцията не разполага с достатъчно информация за валутните позиции на ПКИ, се приема, че инвестициите на ПКИ в чуждестранна валута са в максимално позволения размер съгласно инвестиционните им ограничения, а институциите при изчисление на своите капиталови изисквания за валутен риск за своите позиции в търговския портфейл вземат предвид максималната непряка експозиция, която биха могли да достигнат чрез поемане на позиции с ливъридж чрез ПКИ. Това се извършва чрез пропорционално увеличаване на позицията в ПКИ до максимално възможната експозиция към базисните инвестиции съгласно инвестиционните ограничения. Поетата позиция на ПКИ в чуждестранна валута се третира като отделна валута, подобно на третирането на инвестициите в злато, като към общата дълга позиция се добавя общата дълга открита валутна позиция, а общата къса позиция се добавя към общата къса открита валутна позиция, когато насоката на инвестициите на ПКИ е известна. Преди изчислението не се допуска нетиране между такива позиции.
Член 354
Валути с висока взаимосвързаност
1. Институциите могат да предвидят по-ниски капиталови изисквания за покриване на позициите си в приложимите валути с висока взаимосвързаност. Две валути се смятат за валути с висока взаимосвързаност само ако за възникването на загуба, изчислена на базата на всекидневните данни за валутния курс за предходните три или пет години и проявяваща се при еднакви и противоположни позиции в тези валути през следващите 10 работни дни, която възлиза на 4 % или по-малко от стойността на съответната съчетана позиция (оценена в отчетната валута), съществува вероятност от поне 99 %, когато се използва тригодишен период на наблюдение, и от 95 %, когато се използва петгодишен период на наблюдение. Капиталовото изискване за съчетаната позиция при две валути с висока взаимосвързаност е 4 %, умножено по стойността на съчетаната позиция.
2. При изчисляването на изискванията по настоящата глава институциите могат да не отчитат позициите във валути, за които има сключено правно обвързващо междуправителствено споразумение за ограничаване на измененията на курса спрямо други валути, обхванати от същото споразумение. Институциите изчисляват съчетаните си позиции по тези валути и прилагат за тях капиталово изискване, което е не по-малко от половината от максимално допустимото изменение, предвидено в съответното междуправителствено споразумение по отношение на съответните валути.
3. ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение, в които се посочват валутите, за които може да се използва третирането по параграф 1.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 1 януари 2014 г.
На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
4. Капиталовото изискване за съчетаните позиции във валутите на държавите членки, участващи във втория етап на икономическия и паричен съюз, може да бъде изчислено като 1,6 % от стойността на тези съчетани позиции.
5. Само несъчетаните позиции във валутите по настоящия член се включват в общата нетна открита позиция съгласно член 341, параграф 4.
6. Когато ежедневните данни за валутния курс за предходните три или пет години, при еднакви и противоположни позиции в две валути през следващите 10 работни дни, показват, че тези две валути се намират в перфектна положителна корелация и институцията във всеки един момент може да е изправена пред нулева разлика между цените „продава“ и „купува“ в съответните сделки, институцията може след изрично разрешение от компетентния орган да приложи капиталово изискване от 0 % до края на 2017 г.
ГЛАВА 4
капиталови изисквания за стоков риск
Член 355
Избор на метод във връзка със стоковия риск
При спазване на членове 356—358 институциите изчисляват капиталовото изискване за стоков риск по един от методите, изложени в член 359, 360 или 361.
Член 356
Спомагателна дейност във връзка със стоки
1. Институциите, които извършват спомагателна дейност със селскостопански продукти, могат да определят капиталовите изисквания за наличните си стоки към края на всяка година по отношение на следващата година, ако е спазено всяко едно от следните условия:
а) |
по всяко време на годината институцията притежава за този риск собствен капитал, който е не по-нисък от средното капиталово изискване за този риск, предвидено чрез консервативен подход за следващата година; |
б) |
институцията извършва консервативна оценка на очакваната променливост за изчисления резултат по буква а); |
в) |
средното капиталово изискване за този риск не надхвърля 5 % от собствения капитал или 1 милион евро, а при отчитане на прогнозираната променливост по буква б) очакваният максимален размер на капиталовите изисквания не надхвърля 6,5 % от собствения капитал; |
г) |
институцията следи постоянно дали оценките, извършени съгласно букви а) и б), все още отразяват действителността. |
2. Институцията уведомява компетентните органи за начина, по който използват варианта по параграф 1.
Член 357
Позиции в стоки
1. Всяка позиция в стоки или стокови деривати се изразява посредством стандартната мерна единица. Спот цената за всяка стока се изразява в отчетната валута.
2. Счита се, че позициите в злато или деривати върху злато са изложени на валутен риск, и с цел изчисление на стоковия риск те се третират съгласно глава 3 или 5, в зависимост от случая.
3. За целите на член 360, параграф 1, превишението на дългите позиции на институцията над късите позиции или обратно в една и съща стока и идентични стокови фючърси, опции и варанти е нейната нетна позиция във всяка стока. Дериватните инструменти се третират съгласно член 358 като позиции в базисната стока.
4. За изчисляването на дадена позиция в стока следните позиции се разглеждат като позиции в една и съща стока:
а) |
позициите в различни подкатегории стоки в случаите, когато стоките от подкатегориите са взаимозаменяеми; |
б) |
позициите в подобни стоки, ако те са близки заместители и ако може ясно да се установи минимален корелационен коефициент от 0,9 между ценовите промени за период от най-малко една година. |
Член 358
Специални инструменти
1. Стоковите фючърси и форуърдните ангажименти за покупка или продажба на отделни стоки се включват в системата за измерване като условни стойности, изразени в стандартната мерна единица, и им се определя матуритет според техния краен срок.
2. Стоковите суапове, при които едната част на сделката е по фиксирана цена, а другата — по текущата пазарна цена, се третират като поредица от позиции, равни на условната стойност по договора, като на всяко от плащанията по суапа съответства една позиция в съответния матуритетен интервал в член 359, параграф 1. Позициите са дълги, ако институцията плаща по фиксирана цена и получава по променлива цена, и къси, ако институцията получава по фиксирана цена и плаща по променлива цена. Стоковите суапове, при които частите на сделката са в различни стоки, трябва да се отчитат по съответните отчетни таблици съгласно подхода на матуритетната стълбица.
3. Опциите и варантите върху стоки или върху стокови деривати се третират като позиции, равни по стойност на размера на базисния актив, за който се отнася опцията, умножен по съответния делта коефициент за целите на настоящата глава. Тези позиции могат да се нетират срещу всички позиции в идентична базисна стока или стоков дериват. Използваният делта коефициент е този на съответната борса. За извънборсови опции или когато липсва делта коефициентът на съответната борса, след разрешение от компетентните органи институцията може сама да изчисли делта коефициента, като използва подходящ модел. Разрешение се дава, ако с модела правилно се оценява процентното изменение на стойността на опцията или варанта при малки промени в пазарната цена на базисния инструмент.
Освен делта-риска институциите адекватно отразяват и другите рискове, свързани с опциите, в капиталовите изисквания.
4. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на набор от методи за отразяване на другите рискове освен делта-риска в капиталовите изисквания по начин, който да бъде съразмерен спрямо мащаба и сложността на дейностите на институциите във връзка с опции.
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2013 г.
На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Преди влизането в сила на техническите стандарти, посочени в първа алинея, компетентните органи могат да продължат да прилагат съществуващите видове национално третиране, ако вече са ги прилагали преди 31 декември 2013 г.
5. Институцията включва съответните стоки в изчислението на своето капиталово изискване за стоков риск в един от следните случаи:
а) |
когато институцията е прехвърлителят на стоките или гарантираните права върху стоките при репо споразумение; |
б) |
когато институцията е заемодателят при споразумение за отдаване на стоки в заем. |
Член 359
Подход на матуритетната стълбица
1. Институцията използва отделна матуритетна стълбица в съответствие с таблица 1 за всяка стока. Всяка позиция в тази стока се включва в подходящия матуритетен интервал. Стоките в наличност се включват в първия матуритетен интервал от 0 до 1 месец включително.
Таблица 1
Матуритетен интервал (1) |
Спред (в %) (2) |
0 ≤ 1 месец |
1,50 |
> 1 ≤ 3 месеца |
1,50 |
> 3 ≤ 6 месеца |
1,50 |
> 6 ≤ 12 месеца |
1,50 |
> 1 ≤ 2 години |
1,50 |
> 2 ≤ 3 години |
1,50 |
> 3 години |
1,50 |
2. Следните позиции в една и съща стока могат да бъдат прихващани и включвани в подходящите матуритетни интервали в нетен размер:
а) |
позиции в договори, чиито падежи са на една и съща дата; |
б) |
позиции в договори, чиито падежи се различават с не повече от 10 дни, ако договорите се търгуват на пазари, на които има ежедневни доставки. |
3. След това институцията изчислява сбора на дългите позиции и сбора на късите позиции във всеки матуритетен интервал. Сборът на дългите позиции, които са съчетани с късите в даден матуритетен интервал, представлява съчетаната позиция в този интервал, а остатъчната дълга или къса позиция е несъчетаната позиция за същия интервал.
4. Частта от несъчетаната дълга позиция за даден матуритетен интервал, която е съчетана с несъчетаната къса позиция (или обратното) за следващия матуритетен интервал, е съчетаната позиция между двата матуритетни интервала. Частта на несъчетаната дълга или несъчетаната къса позиция, която не може да бъде съчетана по този начин, е несъчетаната позиция.
5. Капиталовите изисквания на институцията за всяка стока се изчисляват въз основа на съответната матуритетна стълбица като сбор от следното:
а) |
сбора на съчетаните дълги и къси позиции, умножен по съответния спред от втората колона на таблица 1 за всеки падежен интервал и по спот цената на стоката; |
б) |
съчетаната позиция между два матуритетни интервала за всеки матуритетен интервал, в който се пренася несъчетана позиция, умножена по 0,6 % (коефициент на пренос) и по спот цената на стоката; |
в) |
остатъчните несъчетани позиции, умножени по 15 % (окончателен коефициент) и по спот цената на стоката. |
6. Общото капиталово изискване на институцията за стоков риск се изчислява като сбор от капиталовите изисквания, изчислени за всяка стока в съответствие с параграф 5.
Член 360
Опростен подход
1. Капиталовото изискване на институцията за всяка стока се изчислява като сбор от:
а) |
15 % от нетната позиция (дълга или къса), умножена по спот цената на стоката; |
б) |
3 % от брутната позиция (дълга плюс къса), умножена по спот цената на стоката. |
2. Общото капиталово изискване на институцията за стоков риск се изчислява като сбор от капиталовите изисквания, изчислени за всяка стока съгласно параграф 1.
Член 361
Разширен подход на матуритетната стълбица
Институциите могат да използват минималния спред, минималния коефициент на пренос или минималния окончателен коефициент, изложени в таблица 2 по-долу, вместо посочените в член 359, при условие че институциите:
а) |
осъществяват значителна търговия със стоки; |
б) |
имат подходящо диверсифициран портфейл от стоки; |
в) |
все още не са в състояние да използват вътрешни модели с цел изчисляване на капиталовото изискване за стоков риск. |
Таблица 2
|
Благородни метали (с изключение на злато) |
Неблагородни метали |
Селскостопански продукти (нетрайни продукти) |
Други, включително енергийни продукти |
Спред (%) |
1,0 |
1,2 |
1,5 |
1,5 |
Коефициент на пренос (%) |
0,3 |
0,5 |
0,6 |
0,6 |
Окончателен коефициент (%) |
8 |
10 |
12 |
15 |
Институциите уведомяват компетентните органи за начина, по който използват настоящия член, като представят и доказателство за усилията си да въведат вътрешен модел за изчисляване на капиталовото изискване за стоков риск.
ГЛАВА 5
Използване на вътрешни модели за изчисляване на капиталовите изисквания
Член 362
Специфичен и общ риск
За целите на настоящата глава позиционният риск по търгуван дългов или капиталов инструмент или по базиран на тях дериват може да бъде разделен на два компонента. Първият е неговият специфичен рисков компонент и включва риска от промяна в цената на инструмента в резултат на фактори, свързани с неговия емитент или — в случай на дериват — с емитента на базисния инструмент. Вторият компонент включва общия риск от промяна в цената на инструмента, дължаща се на промяна в равнището на лихвените проценти (в случай на търгуван дългов инструмент или дългов дериват) или на цялостно движение на пазара на капиталови инструменти, което не е свързано с конкретни характеристики на отделните ценни книжа (в случай на капиталов инструмент или капиталов дериват).
Член 363
Разрешение за използване на вътрешни модели
1. След като са се уверили, че институцията спазва съответните изисквания по раздели 2, 3 и 4, компетентните органи дават на институцията разрешение да изчислява своите капиталови изисквания за една или няколко от посочените по-долу категории рискове чрез вътрешни модели вместо или в комбинация с методите по глави 2—4:
а) |
общ риск по капиталови инструменти; |
б) |
специфичен риск по капиталови инструменти; |
в) |
общ риск по дългови инструменти; |
г) |
специфичен риск по дългови инструменти; |
д) |
валутен риск; |
е) |
стоков риск. |
2. За категориите рискове, за които на институцията не е дадено разрешение да използва вътрешни модели съгласно параграф 1, институцията продължава да изчислява капиталовите изисквания съответно по глави 2, 3 и 4. Разрешение от компетентните органи за използване на вътрешни модели се изисква за всяка категория риск и се предоставя само ако вътрешният модел обхваща съществена част от позициите на определена категория риск.
3. За съществените промени в използването на вътрешни модели, които институцията е получила разрешение да използва, разширяването на употребата им, особено чрез включване на допълнителни категории рискове, и първоначалното изчисление на стресираната стойност под риск съгласно член 365, параграф 2, се изисква отделно разрешение от компетентния орган.
Институциите уведомяват компетентните органи за всички други разширявания на употребата и промени в използването на тези вътрешни модели, които институцията е получила разрешение да използва.
4. ЕБО разработва проекти за регулаторни технически стандарти за определяне на следното:
а) |
условията, съгласно които се преценява дали разширенията и измененията в употребата на вътрешните модели са съществени; |
б) |
методологията за оценка, съгласно която компетентните органи разрешават на институциите да използват вътрешни модели. |
в) |
условията, при които обхванатата от вътрешния модел част от позициите в дадена рискова категория се счита за „съществена“, както е посочено в параграф 2. |
ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2014 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 364
Капиталови изисквания при използването на вътрешни модели
1. Всяка институция, която използва вътрешен модел, освен капиталовите изисквания, изчислени съгласно глави 2, 3 и 4 за категориите рискове, за които не е получила разрешение да използва вътрешен модел, изпълнява и капиталови изисквания, изчислени като сбор от сумите по букви а) и б):
а) |
по-високата измежду следните стойности:
|
б) |
по-високата измежду следните стойности:
|
2. Институциите, които използват вътрешен модел за изчисляване на своето капиталово изискване за специфичен риск по дългови инструменти, спазват допълнително капиталово изискване, определено като сбор от сумите по букви а) и б) по-долу:
а) |
капиталовото изискване, изчислено съгласно членове 337 и 338 за специфичния риск по секюритизиращи позиции и кредитни деривати за n-то неизпълнение в търговския портфейл, с изключение на включените в капиталовото изискване за специфичния риск по портфейла за корелационно търгуване съгласно раздел 5 и — в съответните случаи — капиталовото изискване за специфичен риск съгласно глава 2, раздел 6, за тези позиции в ПКИ, за които не са изпълнени нито условията по член 350, параграф 1, нито условията по член 350, параграф 2; |
б) |
по-високата измежду следните стойности:
|
3. Институциите, които имат портфейл за корелационно търгуване, отговарящ на изискванията по член 338, параграфи 1—3, могат да спазват капиталово изискване въз основа на член 377 вместо член 338, параграф 4, изчислявано като по-високата измежду следните стойности:
а) |
последната известна величина на показателя за риск за портфейла за корелационно търгуване, изчислен съгласно раздел 5; |
б) |
средната величина на тази стойност за предходните 12 седмици; |
в) |
8 % от капиталовото изискване, което съгласно член 338, параграф 4 би било определено към момента на изчисляване на последната величина на показателя за риск, посочен в буква а) за всички позиции, включени във вътрешния модел за портфейла за корелационно търгуване. |
Член 365
Изчисляване на стойността под риск и стресираната стойност под риск
1. При изчисляването на стойността под риск съгласно член 353 се спазват следните изисквания:
а) |
стойността под риск се изчислява ежедневно; |
б) |
използва се 99-процентов едностранен доверителен интервал; |
в) |
използва се 10-дневен период на държане; |
г) |
използва се ефективен исторически период на наблюдение от най-малко една година, освен когато е оправдан по-кратък период на наблюдение поради значително рязко увеличение на променливостта на цените; |
д) |
множеството от данни се актуализира най-малко веднъж месечно. |
Институцията може да използва стойности под риск, изчислени при използване на периоди на държане под 10 дни, които се приравняват към период от 10 дни с помощта на подходяща методология, която подлежи на периодичен преглед.
2. Освен това институцията изчислява най-малко веднъж седмично стресираната стойност под риск за текущия портфейл съгласно изискванията по параграф 1, като входящите данни за модела за изчисляване на стойността под риск се съобразяват с историческите данни от непрекъснат 12-месечен период на значителен финансов стрес, свързан с портфейла на институцията. Изборът на такива исторически данни се подлага на поне ежегоден преглед от институцията, която съобщава резултатите на компетентните органи. ЕБО следи различните практики на изчисляване на стресираната стойност под риск и издава насоки за тези практики в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Член 366
Регулаторни бек-тестове и мултипликационни коефициенти
1. Резултатите от изчисленията по член 365 се умножават по мултипликационните коефициенти (mc) и (ms).
2. Всеки един от мултипликационните коефициенти (mc) и (ms) представлява сбор от най-малко 3 и надбавка между 0 и 1 съгласно таблица 1. Надбавката зависи от броя на превишенията за последните 250 работни дни според данните от бек-тестовете на институцията, проведени по отношение на стойността под риск съгласно член 365, параграф 1.
Таблица 1
Брой превишения |
Надбавка |
По-малко от 5 |
0,00 |
5 |
0,40 |
6 |
0,50 |
7 |
0,65 |
8 |
0,75 |
9 |
0,85 |
10 или повече |
1,00 |
3. Институциите броят превишения за деня въз основа на бек-тестове на хипотетичните и действителните промени в стойността на портфейла. Превишение е еднодневна промяна в стойността на портфейла, която надвишава съответната получена по модела на институцията еднодневна мярка за стойността под риск. С цел определяне на надбавката броят на превишенията се измерва поне веднъж на всяко тримесечие и се равнява на по-големия измежду броя на превишенията при хипотетичните и при действителните промени в стойността на портфейла.
Бек-тестването за хипотетични промени в стойността на портфейла се основава на сравнение между стойността на портфейла в края на деня и стойността му в края на следващия ден при допускане, че позициите са непроменени.
Бек-тестването за действителните промени в стойността на портфейла се основава на сравнение между стойността на портфейла в края на деня и стойността му в края на следващия ден, без таксите, комисионите и нетния доход от лихви.
4. В отделни случаи компетентните органи могат да ограничат надбавката до размера, който произтича от превишенията при хипотетични промени, когато броят на превишенията при действителните промени не произтича от недостатъци на вътрешния модел.
5. За да могат компетентните органи непрекъснато да следят дали мултипликационните коефициенти са подходящи, институциите своевременно, при всички случаи в срок от пет работни дни, уведомяват компетентните органи за превишенията, установени чрез програмите им за бек-тестване.
Член 367
Изисквания за измерване на риска
1. Всеки вътрешен модел, използван за изчисляване на капиталовите изисквания за позиционен риск, валутен риск и стоков риск, и всеки вътрешен модел, използван за корелационното търгуване, трябва да отговаря на всяко едно от следните изисквания:
а) |
моделът обхваща точно всички съществени рискове; |
б) |
моделът отчита достатъчен брой рискови фактори в зависимост от степента на активност на институцията на съответните пазари. Когато рисков фактор е включен в модела за ценообразуване на институцията, но не е включен в модела за измерване на риска, институцията може да обоснове този пропуск по задоволителен за компетентните органи начин. Моделът за измерване на риска обхваща нелинейността на опциите и другите инструменти, както и корелационния риск и базисния риск. Когато се използват приближения за рисковите фактори, те се подкрепят от надеждни исторически данни за действителната държана позиция. |
2. Всеки вътрешен модел, използван за изчисляване на капиталовите изисквания за позиционен риск, валутен риск или стоков риск, отговаря на всяко едно от следните изисквания:
а) |
моделът включва набор от рискови фактори, съответстващи на лихвените проценти във всяка валута, в която институцията има балансови или задбалансови позиции, чувствителни към лихвените проценти. Институцията моделира кривите на доходността, като използва един от общоприетите подходи. За съществените експозиции към лихвен риск в основните валути и на основните пазари кривата на доходността се разделя на най-малко шест матуритетни интервала, за да обхване колебанията на променливостта на лихвените проценти по цялата крива на доходността. Моделът обхваща и риска от движения с непълна функционална зависимост между различните криви на доходност; |
б) |
моделът включва рисковите фактори, съответстващи на златото и на отделните чуждестранни валути, в които са деноминирани позициите на институцията. По отношение на ПКИ се вземат предвид действителните им валутни позиции. Институциите могат да използват отчетността на трето лице за позицията на ПКИ в чуждестранна валута, когато точността на тази отчетност е надлежно осигурена. Ако институцията няма сведения за валутните позиции на ПКИ, тази позиция се измерва и третира в съответствие с член 353, параграф 3; |
в) |
моделът използва отделен рисков фактор най-малко за всеки от капиталовите пазари, на които институцията държи значителни позиции; |
г) |
моделът използва отделен рисков фактор най-малко за всяка стока, в която институцията държи значителни позиции. Моделът трябва да обхваща и риска от движения с непълна функционална зависимост между подобни, но нееднакви стоки и експозицията към промените на форуърдните цени, възникващи от несъответствия на матуритетите. Той също така отчита пазарните характеристики, особено датите на доставка и възможността на търговците да закриват позиции; |
д) |
с вътрешния модел на институцията се оценява консервативно рискът от нисколиквидни позиции и позиции с ограничена ценова прозрачност посредством реалистични пазарни сценарии. Освен това вътрешният модел отговаря на минималните стандарти по отношение на данните. Приближенията са достатъчно консервативни и се използват само когато наличните данни са недостатъчни или не отразяват реалната променливост на позицията или портфейла. |
3. Във всеки вътрешен модел, използван за целите на настоящата глава, институциите могат да използват емпирични зависимости в рамките на категориите рискове и между тях само ако подходът им за измерване на зависимостите е надежден и въведен изцяло.
Член 368
Качествени изисквания
1. Всеки вътрешен модел, използван за целите на настоящата глава, е надеждно разработен и обхваща всички операции на институцията, и по-специално, се спазва всяко едно от следните качествени изисквания:
а) |
всеки вътрешен модел, използван за изчисляване на капиталовите изисквания за позиционен, валутен или стоков риск е добре интегриран в ежедневния процес на институцията по управление на риска и служи за основа на отчитането на рисковите експозиции пред висшето ръководство; |
б) |
институцията има звено за контрол на риска, което е независимо от звената, участващи в търговската дейност, и се отчита директно пред висшето ръководство. Това звено отговаря за разработването и прилагането на всеки вътрешен модел, използван за целите на настоящата глава. Звеното извършва първоначалното и текущото утвърждаване на всеки вътрешен модел, използван за целите на настоящата глава, като носи отговорност за цялостната система за управление на риска. Звеното ежедневно изготвя и анализира отчети за резултатите от прилагането на всички вътрешни модели, използвани за изчисляване на капиталовите изисквания за позиционен, валутен и стоков риск, и за необходимите мерки, които трябва да бъдат предприети по отношение на лимитите за търгуване; |
в) |
управителният орган и висшето ръководство на институцията участват активно в процеса по контрол на риска, а всекидневните отчети, изготвяни от звеното за контрол на риска, се преглеждат от лица на такова ниво в йерархията, което им дава достатъчно правомощия да налагат както намаляване на позициите, заемани от отделните търговци, така и намаляване на общата рискова експозиция на институцията; |
г) |
институцията разполага с достатъчно на брой служители, които имат умения за използването на усъвършенствани вътрешни модели в търговията, контрола на риска, одитирането и дейностите на звеното за отчитане на сделките (бек-офис), включително моделите, използвани за целите на настоящата глава; |
д) |
институцията има установени процедури за наблюдение и осигуряване на спазването на набор от документирани вътрешни правила и разпоредби за контрол във връзка с цялостното функциониране на вътрешните модели, включително моделите, използвани за целите на настоящата глава; |
е) |
за всеки вътрешен модел, използван за целите на настоящата глава, е доказано в практиката, че измерва рисковете с приемлива точност; |
ж) |
институцията периодично извършва стрес тестове, включително обратни стрес тестове, по определена стриктна програма, която обхваща всички вътрешни модели за целите на настоящата глава, а резултатите от тези стрес тестове се преглеждат от висшето ръководство и отразяват в политиката и лимитите, които то налага. В този процес по-специално се вземат предвид неликвидността на пазарите при стресирани пазарни условия, рискът от концентрация, рискът от еднопосочността на пазарите, събитийният риск и рискът от внезапно неизпълнение, нелинейността на продуктите, позициите в опции с висока отрицателна вътрешна стойност, позициите с прекъсване на цените и други рискове, които не могат да бъдат включени по подходящ начин във вътрешните модели. Приложените сътресения отразяват характера на портфейлите и времето, което би било необходимо за хеджиране или управление на рисковете при неблагоприятни пазарни условия; |
з) |
като част от процеса си на редовно вътрешно одитиране институцията извършва независим преглед на вътрешните си модели, включително на използваните за целите на настоящата глава модели. |
2. Прегледът, посочен в параграф 1, буква з), включва както дейностите на търговските звена, така и звеното за независим контрол на риска. Най-малко веднъж годишно институцията извършва преглед на цялостния си процес на управление на риска. Прегледът обхваща следното:
а) |
адекватността на документацията на системата и процеса на управление на риска и организацията на звеното за контрол на риска; |
б) |
отразяването на оценките на рисковете във всекидневното управление на риска и надеждността на управленската информационна система; |
в) |
процеса, използван от институцията за одобряване на моделите за ценообразуване въз основа на риска и системите за оценка, които се използват от служителите в звеното за сключване на сделките (фронт-офис) и в звеното за отчитане на сделките (бек-офис); |
г) |
обхвата на рисковете, включени в модела за измерване на риска, и утвърждаването на всички съществени промени в процеса на измерване на риска; |
д) |
точността и пълнотата на данните за позициите, точността и целесъобразността на допусканията за променливостта и корелационната зависимост, както и точността на оценките и изчисленията за чувствителността към риск; |
е) |
проверките, извършвани от институцията за оценка на последователността, навременността и надеждността на източниците на данни, използвани за вътрешните модели, включително независимостта на такива източници на данни; |
ж) |
проверките, извършвани от институцията за оценка на бек-тестовете, провеждани за оценка на точността на модела. |
3. Тъй като техниките и най-добрите практики се променят, институциите прилагат новите техники и практики във всеки вътрешен модел, използван за целите на настоящата глава.
Член 369
Вътрешно утвърждаване
1. Институциите имат въведени процеси, осигуряващи надлежно утвърждаване на всичките им вътрешни модели, използвани за целите на настоящата глава, от страна на лица с подходяща квалификация, които не са свързани с процеса на разработване на моделите, за да се гарантира, че те са надеждно разработени и обхващат всички съществени рискове по подходящ начин. Утвърждаването се извършва при първоначалната разработка на вътрешния модел и при въвеждане на значителни изменения във вътрешния модел. Утвърждаването се извършва също така периодично, особено когато има значителни структурни промени на пазара или промени в състава на портфейла, които биха могли да доведат до неадекватност на вътрешния модел. Тъй като техниките и най-добрите практики за вътрешно утвърждаване се променят, институциите прилагат съответните нововъведения. Утвърждаването на вътрешния модел не се ограничава до бек-тестване, а също така включва поне следното:
а) |
тестове с цел проверка дали допусканията, направени във вътрешния модел, са подходящи и не подценяват или надценяват риска; |
б) |
в допълнение към надзорните програми за бек-тестване институциите извършват свои собствени вътрешни тестове за утвърждаване на вътрешните модели, включващи бек-тестове и съответстващи на рисковете и структурата на портфейлите им; |
в) |
използване на хипотетични портфейли, за да се гарантира, че вътрешният модел е в състояние да отчита особени структурни характеристики, които биха могли да възникнат, като например съществен базисен риск и риск от концентрация. |
2. Институцията извършва бек-тестове във връзка както с действителните, така и с хипотетичните изменения на стойността на портфейла.
Член 370
Изисквания във връзка с моделите за специфичен риск
Всеки вътрешен модел, използван за изчисляване на капиталовите изисквания за специфичен риск, както и всеки вътрешен модел за корелационно търгуване, отговаря на следните допълнителни изисквания:
а) |
обяснява историческите промени на цените на активите в портфейла; |
б) |
обхваща концентрациите по отношение на размера и промените на състава на портфейла; |
в) |
устойчив e при неблагоприятни условия; |
г) |
утвърден e чрез бек-тестове, чиято цел е да се прецени дали специфичният риск е правилно обхванат. Ако институцията извършва такива бек-тестове въз основа на съответните подпортфейли, тези подпортфейли трябва да бъдат подбрани по последователен начин; |
д) |
отчита индивидуалния за институцията базисен риск, по-специално чувствителен е към съществените характерни различия между подобни, но нееднакви позиции; |
е) |
обхваща събитийния риск. |
Член 371
Изключения от моделите за специфичен риск
1. Институцията може да избере да изключи от изчислението на изискването си за собствен капитал за специфичен риск, което извършва с помощта на вътрешен модел, онези позиции, за които изпълнява капиталовото изискване за специфичен риск съгласно член 332, параграф 1, буква д) или член 337, с изключение на позициите, спрямо които се прилага подходът, изложен в член 377.
2. Институцията може да не включва риска от неизпълнение и миграционния риск по търгуваните дългови инструменти в своя вътрешен модел, когато покрива тези рискове чрез изискванията по раздел 4.
Член 372
Изискване за вътрешен модел за допълнителния риск от неизпълнение и миграционен риск
Всяка институция, която използва вътрешен модел за изчисляване на изискванията си за собствен капитал за специфичен риск по търгувани дългови инструменти, разполага и с вътрешен модел за допълнителния риск от неизпълнение и миграционен риск, за да обхваща риска от неизпълнение и миграционния риск по позициите от търговския си портфейл, които са допълнителни спрямо рисковете, обхванати от мярката за стойност под риск съгласно член 365, параграф 1. Институцията доказва, че нейният вътрешен модел отговаря на следните стандарти при допускане за постоянно равнище на риска, с корекции при необходимост с цел да се отрази въздействието на ликвидността, концентрациите, хеджирането и възможностите за избор:
а) |
вътрешният модел осигурява смислена диференциация на рисковете и точни и последователни прогнозни оценки за допълнителния риск от неизпълнение и миграционен риск; |
б) |
прогнозните оценки на вътрешния модел за потенциалните загуби играят съществена роля в управлението на риска от страна на институцията; |
в) |
пазарните данни и данните за позициите, използвани във вътрешния модел, са актуални и са предмет на подходяща оценка за качество; |
г) |
изискванията, изложени в член 367, параграф 3, член 368, член 369, параграф 1 и в член 370, букви б), в), д) и е) са изпълнени. |
ЕБО публикува насоки относно изискванията, изложени в членове 373—376.
Член 373
Обхват на вътрешния модел за допълнителния риск от неизпълнение и миграционен риск
Вътрешният модел за допълнителния риск от неизпълнение и миграционен риск обхваща всички позиции, за които се прилага капиталово изискване за специфичен лихвен риск, включително за позициите, за които капиталовото изискване за специфичен риск е 0 % съгласно член 336, но не включва секюритизиращите позиции и кредитните деривати за n-то неизпълнение.
С разрешението на компетентните органи институцията може да избере да включи последователно всички котирани позиции в капиталови инструменти и всички дериватни позиции, базирани на допуснати за търговия капиталови инструменти. Разрешение се дава, ако включването на тези позиции и инструменти съответства на начина, по който институцията вътрешно измерва и управлява риска.
Член 374
Параметри на вътрешния модел за допълнителния риск от неизпълнение и миграционен риск
1. Институциите използват вътрешния модел, за да изчислят величината на показател, с който се измерват загубите в резултат на неизпълнение, както и вътрешната или външната миграция на експозициите между рейтинговите класове при 99,9-процентов доверителен интервал за времеви хоризонт от една година. Институциите изчисляват величината на този показател най-малко веднъж седмично.
2. Корелационните допускания се подкрепят от анализ на обективни данни в надеждно разработена система. Вътрешният модел отразява по подходящ начин концентрациите по отношение на емитентите. Отразяват се също концентрациите, които могат да възникнат в рамките на един клас или в различни класове инструменти в условия на стрес.
3. Вътрешният модел за допълнителния риск от неизпълнение и миграционен риск отразява въздействието на зависимостта между събитията на неизпълнение и събитията на миграция. Не се отразява въздействието на диверсифицирането между събитията на неизпълнение и на миграция, от една страна, и другите рискови фактори, от друга страна.
4. Вътрешният модел се основава на допускането за постоянно ниво на риск за едногодишен времеви хоризонт, което предполага, че отделните позиции или групи позиции в търговския портфейл, при които е настъпило неизпълнение или миграция през техния хоризонт на ликвидност, се ребалансират в края на своя хоризонт на ликвидност, за да се достигне първоначалното ниво на риск. Другият възможен вариант е институцията да използва последователно допускането за постоянна позиция за период от една година.
5. Хоризонтите на ликвидност се определят съгласно времето, необходимо за продажбата на позицията или за хеджиране на всички съответни съществени ценови рискове при пазарен стрес, като се отчита специално размерът на позицията. Хоризонтите на ликвидност отразяват действителната практика и опит по време на периоди както на системен или идиосинкратичен стрес. Хоризонтът на ликвидност се измерва съгласно консервативни допускания и е достатъчно дълъг, така че актът на продажбата или хеджирането сам по себе си да не повлияе съществено върху цената, по която биха се извършили продажбата или хеджирането.
6. Подходящият хоризонт на ликвидност за дадена позиция или група позиции не може да бъде по-кратък от три месеца.
7. При определяне на подходящия хоризонт на ликвидност за дадена позиция или група позиции се вземат предвид вътрешните правила на институцията, свързани с корекцията на стойността и управлението на нетъргуваните позиции. Когато дадена институция определя хоризонтите на ликвидност за групи позиции вместо за индивидуални позиции, критериите за определяне на групите позиции се определят по начин, който правилно отразява различията в ликвидността. Хоризонтите на ликвидност са по-големи за концентрираните позиции, което отразява по-дългия срок, необходим за реализацията на такива позиции. Хоризонтът на ликвидност за „лицето, опериращо секюритизационна схема“ отразява времето за натрупване, продажба и секюритизация на активите или за хеджиране на съществените рискове в условия на пазарен стрес.
Член 375
Признаване на хеджирането при прилагане на вътрешния модел за допълнителния риск от неизпълнение и миграционен риск
1. Техники за хеджиране могат да бъдат включени във вътрешния модел на институцията за отчитане на допълнителния риск от неизпълнение и миграционен риск. Позициите могат да бъдат нетирани, когато дълги и къси позиции се отнасят до един и същ финансов инструмент. Ефектите от хеджирането или диверсификацията, свързани с дългите и късите позиции, включващи различни инструменти или различни ценни книжа на един длъжник, както и дългите и късите позиции към различни емитенти, могат да бъдат признати само чрез изрично моделиране на брутните дълги и къси позиции в различните инструменти. Институциите отчитат въздействието на съществените рискове, които могат да възникнат в интервала между падежа на хеджираните позиции и хоризонта на ликвидност, както и възможните съществени базисни рискове в стратегиите за хеджиране по продукти, ранг в капиталовата структура, вътрешен или външен рейтинг, падеж, година на емитиране и други разлики в инструментите. Институцията отразява хеджираната позиция само до степента, до която тя може да бъде поддържана, дори когато длъжникът наближава кредитно или друго събитие.
2. За позициите, които са хеджирани посредством динамични стратегии за хеджиране, ребалансирането на хеджираните позиции в рамките на хоризонта на ликвидност на хеджираната позиция може да бъде признато, при условие че институцията:
а) |
избере да моделира последователно ребалансирането на хеджираната позиция за цялата съответна група позиции в търговския портфейл; |
б) |
докаже, че включването на резултатите от ребалансирането води до по-добро измерване на риска; |
в) |
докаже, че пазарите на използваните за хеджиране инструменти са достатъчно ликвидни, за да позволят такова ребалансиране дори в периоди на стрес. Всички остатъчни рискове, произтичащи от динамичните стратегии за хеджиране, трябва да бъдат отразени в капиталовото изискване. |
Член 376
Специални изисквания за вътрешния модел за допълнителния риск от неизпълнение и миграционен риск
1. Вътрешният модел за обхващане на допълнителния риск от неизпълнение и миграционен риск отразява нелинейното въздействие на опциите, структурираните кредитни деривати и другите позиции със съществено нелинейно поведение по отношение на промени в цените. Институцията надлежно отчита степента на моделен риск, присъщ на оценката и изготвянето на приблизителни оценки на ценовите рискове, свързани с такива продукти.
2. Вътрешният модел се основава на обективни и актуални данни.
3. Като част от независимия преглед и утвърждаването на вътрешните си модели, използвани за целите на настоящата глава, включително за целите на системата за измерване на риска, институцията по-конкретно извършва всичко посочено по-долу:
а) |
потвърждава, че подходът на моделиране на зависимостите и ценовите промени е подходящ за нейния портфейл, включително изборът и теглата на факторите на системния риск; |
б) |
извършва различни стрес тестове, включително анализ на чувствителността и сценариен анализ, за да оцени количествената и качествената надеждност на вътрешния модел, особено по отношение на третирането на концентрациите. Тези тестове не се ограничават до различните събития, наблюдавани в миналото; |
в) |
извършва подходящо утвърждаване чрез количествени техники, включително подходящи сравнителни показатели за вътрешно моделиране. |
4. Вътрешният модел отговаря на прилаганите от институцията вътрешни методи за управление на риска с цел установяване, измерване и управление на рисковете, свързани с търгуването.
5. Институциите документират вътрешните си модели, така че корелационните и другите допускания за модела да бъдат прозрачни за компетентните органи.
6. Вътрешният модел оценява консервативно риска от нисколиквидни позиции и от позиции с ограничена ценова прозрачност при реалистични пазарни сценарии. Освен това вътрешният модел отговаря на минималните стандарти по отношение на данните. Приближенията са достатъчно консервативни и могат да се използват само когато наличните данни са недостатъчни или не отразяват реалната променливост на позицията или портфейла.
Член 377
Изисквания към вътрешния модел за отчитане на корелационното търгуване
1. Компетентните органи дават разрешение да се използва вътрешен модел за определяне на капиталовото изискване за портфейла за корелационно търгуване, вместо да се прилага капиталовото изискване по член 338, на институциите, на които е разрешено да използват вътрешен модел за специфичен риск по дългови инструменти и които отговарят на изискванията по параграфи 2—6 от настоящия член, както и по член 367, параграфи 1 и 3, член 368, член 369, параграф 1 и член 370, букви а), б), в), д) и е).
2. Институциите използват този вътрешен модел, за да изчислят величината на показател, който отразява по подходящ начин всички ценови рискове при 99,9-процентов доверителен интервал за времеви хоризонт от една година, при допускане за постоянно равнище на риска, с корекции при необходимост с цел да се отрази влиянието на ликвидността, концентрациите, хеджирането и възможността за избор. Институциите изчисляват величината на този показател най-малко веднъж седмично.
3. Моделът по параграф 1 адекватно обхваща следните рискове:
а) |
кумулативния риск, възникващ от неизпълнение на повече от един длъжник, включително реда на неизпълненията, при продуктите, разделени на траншове; |
б) |
риска от кредитния спред, включително ефектите, свързани с гама коефициента и кръстосания гама коефициент; |
в) |
променливостта на присъщите зависимости, включително кръстосания ефект между спредовете и зависимостите; |
г) |
базисният риск, включващ следните два елемента:
|
д) |
променливостта на процента на събиране на вземанията, доколкото е свързана със склонността на процента на събиране на вземанията да оказва влияние върху цените на траншовете; |
е) |
доколкото цялостният измерител на риска включва ползите от динамичното хеджиране — риска от несъвършено хеджиране и потенциалните разходи за ребалансиране на хеджираните позиции; |
ж) |
всички други съществени ценови рискове по позиции в портфейла за корелационно търгуване. |
4. Институцията използва достатъчно пазарни данни в рамките на модела по параграф 1, за да гарантира, че обхваща напълно характерните рискове по тези експозиции в своя вътрешен подход съгласно изискванията по настоящия член. Тя трябва да е в състояние да докаже пред компетентните органи с помощта на бек-тестове или други подходящи средства, че с модела може адекватно да се обясни изменението на цените на тези продукти в миналото.
Институцията има подходящи правила и процедури, за да може да разделя своите позиции, които е разрешено да включи в капиталовото изискване съгласно настоящия член, от другите си позиции, за които няма такова разрешение.
5. Институцията редовно прилага поредица от специални, предварително определени стрес сценарии по отношение на портфейла с всички позиции, включени в модела по параграф 1. С тези стрес сценарии се изследват ефектите от напрежението върху процента на случаите на неизпълнение, процента на събиране на вземанията, кредитните спредове, базисните рискове, зависимостите и други значими рискови фактори, свързани с портфейла за корелационно търгуване. Институцията прилага тези стрес сценарии поне веднъж седмично и поне веднъж на всяко тримесечие се отчита пред компетентните органи за резултатите, като представя и сравнения с капиталовото изискване на институцията в съответствие с настоящия член. За всички случаи, в които резултатите от стрес тестовете съществено превишават изискването за собствен капитал за портфейла за корелационно търгуване, своевременно се съобщава на компетентните органи. ЕБО разработва насоки за прилагането на стрес сценариите спрямо портфейла за корелационно търгуване.
6. Вътрешният модел оценява консервативно риска от нисколиквидни позиции и от позиции с ограничена ценова прозрачност при реалистични пазарни сценарии. Освен това вътрешният модел отговаря на минималните стандарти по отношение на данните. Приближенията са достатъчно консервативни и могат да се използват само когато наличните данни са недостатъчни или не отразяват реалната променливост на позицията или портфейла.
ДЯЛ V
КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЕТЪЛМЕНТ РИСК
Член 378
Сетълмент риск и риск при доставка
При сделки с дългови или капиталови инструменти, чуждестранна валута или стоки (с изключение на репо сделките и сделките по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки), по които не е извършен сетълмент до договорената дата за доставка, институцията изчислява ценовата разлика, във връзка с която тя е изложена на риск.
Ценовата разлика се изчислява като разликата между договорената цена на сетълмент за съответния дългов или капиталов инструмент, чуждестранна валута или стоки и неговата/нейната текуща пазарна стойност, когато тази разлика може да доведе до загуба за кредитната институция.
Институцията умножава ценовата разлика по съответния коефициент от дясната колона на следната таблица 1, за да изчисли изискването си за собствен капитал за сетълмент риск.
Таблица 1
Брой работни дни след договорената дата на сетълмента |
(%) |
5 — 15 |
8 |
16 — 30 |
50 |
31 — 45 |
75 |
46 или повече |
100 |
Член 379
Свободни доставки
1. Институцията е длъжна да задели собствен капитал съгласно таблица 2 в следните случаи:
а) |
институцията е платила за ценни книжа, чуждестранна валута или стоки, преди да ги получи, или е доставила ценни книжа, чуждестранна валута или стоки, преди да ѝ бъде платено за тях; |
б) |
в случай на трансгранични сделки са изминали един или повече дни от извършване на плащането или доставката от страна на институцията. |
Таблица 2
Капиталово третиране на свободни доставки