(1)

Директива 2011/61/ЕС оправомощава Комисията да приема делегирани актове, определящи по-специално правилата относно изчисляването на прагове и ливъридж, условията във връзка с дейността на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (по-долу „ЛУАИФ“), включително управлението на риска и ликвидността, оценяването и делегирането, подробни изисквания относно функциите и задълженията на депозитарите на алтернативни инвестиционни фондове (по-долу „АИФ“), правилата за прозрачност и специфичните изисквания по отношение на трети държави. От съществено значение е всички тези допълващи правила да започнат да се прилага едновременно с Директива 2011/61/ЕС, така че наложените на ЛУАИФ нови изисквания да бъдат ефективно приведени в действие. Разпоредбите на настоящия регламент са тясно обвързани помежду си, тъй като те се отнасят до издаването на разрешения, текущата дейност и прозрачността на ЛУАИФ, управляващи и/или предлагащи АИФ в Съюза, и съответно неразривно свързани с елементи от процеса на предприемане и осъществяване на дейност по управление на активи. С оглед на съгласуването на посочените разпоредби, които следва да влязат в сила едновременно, и на осигуряването на възможност за цялостен поглед и лесен достъп до тях за лицата, които трябва да спазват произтичащите от тях задължения, включително установените извън Съюза инвеститори, е уместно всички делегирани актове, изисквани съгласно Директива 2011/61/ЕС, да бъдат включени в един регламент.

(2)

За да се насърчи целостта на вътрешния пазар и да се осигури правна сигурност на участниците в него, в т.ч. институционални инвеститори, компетентни органи и други заинтересовани страни, е важно чрез приемането на регламент да бъде гарантирано, че целите на Директива 2011/61/ЕС ще бъдат постигнати в еднаква степен във всички държави членки. Чрез своята правна форма регламентът ще осигури съгласувана рамка за всички участници на пазара и ще предостави оптимални гаранции за равнопоставеност, еднакви условия на конкуренция и подходящи съвместни стандарти за защита на инвеститорите. Освен това той гарантира прякото прилагане на подробни единни правила по отношение на дейността на ЛУАИФ, които по своя характер са пряко приложими, и следователно не налагат по-нататъшно транспониране на национално равнище. Използването на регламент позволява в допълнение да се избегне отложеното прилагане на Директива 2011/61/ЕС в държавите членки.

(3)

Тъй като в делегирания регламент се определят задачите и отговорностите на „управителния орган“ и на „висшето ръководство“, е важно да се поясни значението на тези понятия, особено фактът, че даден управителен орган може да обхваща няколко висши ръководни поста. Освен това, тъй като настоящият регламент въвежда също понятието „надзорна функция“, в определението за управителен орган следва да се поясни, че това е органът, който обхваща управленската функция, в случай че надзорните и управленските функции са разделени в съответствие с националното дружествено право. Директива 2011/61/ЕС изисква ЛУАИФ да предоставят определена информация на компетентните органи, включително процента на активите на АИФ, които са обект на специални процедури поради нисколиквидния си характер. Настоящият регламент изяснява значението на тези специални процедури, за да бъдат ЛУАИФ наясно точно каква информация следва да предоставят на компетентните органи.

(4)

Директива 2011/61/ЕС предвижда облекчен режим, приложим за тези ЛУАИФ, които управляват портфейли от АИФ, чиито общи размери на управлявани активи не надвишават съответните прагове. Необходимо е да се поясни начинът, по който следва да се изчислява общата стойност на управляваните активи. В тази връзка е особено важно да се посочат стъпките, необходими за изчисляване на общата стойност на активите, да се определи ясно кои активи не се включват в изчислението, да се изясни начинът на оценяване на активите, придобити чрез използване на ливъридж, както и да се осигурят правила за разглеждане на случаите на кръстосани участия между АИФ, управлявани от едно ЛУАИФ.

(5)

Общата стойност на управляваните активи трябва да се изчислява поне веднъж годишно, като се използва актуална информация. Поради това стойността на активите следва да бъде определена през дванадесетте месеца, предхождащи датата на изчисляване на общата стойност на управляваните активи, и възможно най-близо до тази дата.

(6)

За да се гарантира, че ЛУАИФ продължават да спазва условията за прилагане на по-лекия режим, предвиден в Директива 2011/61/ЕС, следва да се въведе процедура, която позволява да се извършва текущо наблюдение на общата стойност на управляваните активи. При оценка на вероятността от превишаване на прага или на необходимостта от допълнителни изчисления ЛУАИФ може да отчитат видовете управлявани АИФ и различните класове активи, в които се инвестира.

(7)

Ако престанат да спазват свързаните с праговете условия, ЛУАИФ следва да уведомят своя компетентен орган и в срок от 30 календарни дни да поискат съответното разрешение. Когато обаче превишението или спадането под праговете настъпва случайно в рамките на дадена календарна година и тези ситуации се считат за временни, ЛУАИФ не следва да бъдат задължени да искат съответното разрешение. В тези случаи ЛУАИФ следва да уведомят компетентния орган за превишаването на прага и да обяснят защо считат, че това превишение е с временен характер. Ситуация, която продължава повече от три месеца, не може да се счита за временна. При оценяване на временния характер на ситуацията ЛУАИФ следва да вземат предвид очаквания обем на сделките по записване и обратно изкупуване или ако е приложимо, акумулирането и разпределението на капитал. В рамките на тази оценка ЛУАИФ не следва да използват очакваното развитие на пазарите.

(8)

Не е необходимо данните, използвани от ЛУАИФ при изчисляване на общата стойност на управляваните активи, да бъдат предоставяни на разположение на обществеността или на инвеститорите. Компетентните органи обаче трябва да са в състояние да потвърдят, че ЛУАИФ изчислява правилно и следи общата стойност на управляваните активи, включително оценката на случаите, при които общата стойност на управляваните активи надхвърля съответния праг, и следователно трябва при поискване да получава достъп до тези данни.

(9)

От съществено значение е ЛУАИФ, които се ползват от облекчения режим по Директива 2011/61/ЕС, да предоставят на компетентните органи актуална информация към момента на регистрация. Не всички видове ЛУАИФ могат да разполагат с актуализирани документи за предлагане, в които са отразени най-актуалните събития по отношение на управляваните от тях АИФ, и за тези ЛУАИФ може да бъде практически по-целесъобразно да излагат необходимата информация в отделен документ, описващ инвестиционната стратегия на фонда. Това може да се отнася за фондовете за дялово участие или за рисков капитал, които често набират средства чрез договаряне с потенциални инвеститори.

(10)

Не следва да се счита, че АИФ, притежаващ единствено акции на дружества, които са допуснати до търговия на регулиран пазар, използва ливъридж, освен когато акциите са придобити чрез заем. Когато същият АИФ закупува опции върху индекс на капиталови инструменти, следва да се счита, че той използва ливъридж, тъй като е била увеличена експозицията на АИФ към дадената инвестиция.

(11)

За да се осигури съгласуваното прилагане на задълженията на ЛУАИФ за предоставяне на обективен преглед на използвания ливъридж, е необходимо да се предвидят два метода за изчисляване на ливъридж. Проучванията на пазара показаха, че най-добрите резултати могат да бъдат постигнати чрез комбиниране на т.нар. „брутен“ метод и метода на „задълженията“.

(12)

За да получат подходящата информация за мониторинг на системните рискове и да придобият пълна представа за използването на ливъридж от ЛУАИФ, на компетентните органи и инвеститорите следва да бъде предоставяна информация относно експозициите на ЛУАИФ, изчислени както по брутния, така и по метода на задълженията, и поради това всички ЛУАИФ следва да изчисляват експозициите си по двата метода. Брутният метод показва общата експозиция на АИФ, докато методът на задълженията разкрива използваните от ЛУАИФ техники за хеджиране и нетиране; следователно и двата метода трябва да се разглеждат заедно. По-специално, полезна информация може да бъде получена от степента на отклонение при изчисляване на общата експозиция по брутния метод и по метода на задълженията. Ако е необходимо, за да се гарантира, че всяко увеличение на експозицията на АИФ бива адекватно отразено, Комисията може да приеме допълнителни делегирани актове относно допълнителен незадължителен метод за изчисляване на ливъридж.

(13)

При изчисляване на експозицията следва първоначално да бъдат включени всички позиции на АИФ, в т.ч. къси и дълги активи и пасиви, заеми, дериватни инструменти и всички други увеличаващи експозициите техники, при които рисковете и печалбите от активите или пасивите се поемата от АИФ, както и всички други позиции, които формират нетната стойност на активите.

(14)

Сключените от АИФ кредитни споразумения следва да бъдат изключени, ако са с временен характер и са свързани и изцяло покрити от капиталови ангажименти на инвеститорите. Не следва да се счита, че револвиращите кредитни инструменти са с временен характер.

(15)

Освен чрез брутния метод всички ЛУАИФ следва да изчисляват експозициите и посредством метода на задълженията. В съответствие с метода на задълженията дериватните финансови инструменти следва да се преобразуват в еквивалентни позиции в базовите активи. Когато обаче АИФ инвестират в определени деривати, за да компенсират пазарния риск на други активи, в които АИФ са инвестирали, тези деривати следва при определени условия да не бъдат преобразувани в еквивалентни позиции в базовите активи, тъй като експозициите по двете инвестиции се компенсират. Такъв например би бил случаят, когато АИФ инвестира в определен индекс и притежава дериватен суапов инструмент, заменящ промяната в стойността на този индекс с промяната в стойността на друг индекс, което би било аналогично на притежаването на експозиция към втория индекс и следователно нетната стойност на активите на АИФ няма да зависи от промяната в стойността на първия индекс.

(16)

При изчисляване на експозициите по метода на задълженията деривативите, отговарящи на посочените в настоящия регламент критерии, не създават допълнителни експозиции. Следователно, ако АИФ инвестира във фючърсни договори върху индекс и притежава касова позиция, равна на общата базова пазарна стойност на фючърсните договори, това би било аналогично на пряка инвестиция в акциите от индекса и следователно фючърсният договор върху индекс не следва да бъде вземан под внимание при изчисляване на експозицията на АИФ.

(17)

При изчисляване на експозициите по метода на задълженията на ЛУАИФ следва да бъде позволено да отчитат споразуменията за нетиране и хеджиране, при условие че изпълняват свързаните с метода на задълженията критерии.

(18)

Изискването, според което споразуменията за нетиране трябва да се отнасят до един и същ базов актив, следва да бъде стриктно тълкувано, така че активите, които ЛУАИФ счита за еквивалентни или с висока степен на корелация, например различни класове акции или облигации, емитирани от един емитент, не следва да се считат за идентични за целите на споразуменията за нетиране. С определението на споразуменията за нетиране се цели да се гарантира, че ще бъдат взети предвид само онези сделки, при които се компенсират свързаните с други сделки рискове и не остава съществен остатъчен риск. За споразумения за нетиране не следва да се считат комбинациите от сделки, с които се цели генериране на макар и малки печалби чрез намаляване на някои рискове при запазване на други, както и арбитражните инвестиционни стратегии, целящи генериране на печалба чрез използване на ценовите различия между дериватни инструменти върху един и същ базов актив, но с различни падежи.

(19)

Практиката при управление на портфейла, с която се цели намаляване на дюрационния риск чрез съчетаване на инвестиции в облигации с дълъг матуритет с лихвен суап или намаляване на дюрацията на портфейл от облигации на АИФ чрез откриване на къса позиция във фючърсни договори върху облигации, представителни за лихвения риск на портфейла (дюрационно хеджиране), следва да се разглежда като споразумение за хеджиране, при условие че то отговаря на критериите за хеджиране.

(20)

Следва да се счита, че практиката на управление на портфейла, с която се цели компенсиране на значителните рискове, свързани с инвестиция в добре диверсифициран портфейл от акции, чрез поемането на къса позиция във фючърс върху борсов индекс, когато съставът на портфейла от акции е много близък до този на борсовия индекс и между възвръщаемостта на портфейла и индекса съществува висока степен на корелация и когато късата позиция във фючърса върху борсов индекс позволява неоспоримо намаление на свързания с портфейла от акции общ пазарен риск, а специфичният риск е незначителен, като например бета-хеджиране на добре диверсифициран портфейл от акции, при което специфичният риск се счита за незначителен, отговаря на критериите за хеджиране.

(21)

Следва да се счита, че практиката на управление на портфейла, с която се цели компенсиране на риска, свързан с инвестиция в облигации с фиксиран лихвен процент, чрез комбиниране на дълга позиция в суап за кредитно неизпълнение и лихвен суап, заменящ фиксирания лихвен процент с подходящ референтен процент на паричния пазар плюс лихвен спред, представлява споразумение за хеджиране, при което по принцип са спазени всички критерии за хеджиране по метода на задълженията.

(22)

Следва да се счита, че практиката на управление на портфейла, с която се цели компенсиране на свързания с определена акция риск чрез поемането на къса позиция посредством дериватен договор върху друга акция, силно корелираща с първата акция, не отговаря на критериите за хеджиране. Въпреки че тази стратегия се основава на поемането на противоположни позиции в един и същ клас активи, тя не хеджира специфичния риск, свързан с инвестицията в определена акция. Поради това тя не следва да се счита за споразумение за хеджиране, както е посочено в свързаните с метода на задълженията критерии.

(23)

Следва да се счита, че практиката на управление на портфейла, с която се цели поддържане на алфа-коефициента на кошница от акции (обхващаща ограничен брой акции) чрез комбиниране на инвестициите в тази кошница от акции с бета-коригираната къса позиция във фючърс върху борсов индекс, не отговаря на критериите за хеджиране. Тази стратегия не цели компенсиране на значителните рискове, свързани с инвестицията в тази кошница от акции, а компенсиране на бета-коефициента (пазарния риск) на тази инвестиция и поддържане на алфа-коефициента. Алфа-коефициентът на кошницата от акции може да доминира над бета-коефициента и по този начин да доведе до загуби на равнище АИФ. По тази причина тази стратегия не следва да се счита за споразумение за хеджиране.

(24)

При стратегията за арбитраж на сливането се съчетават къса позиция в акция с дълга позиция в друга акция. С тази стратегия се цели хеджиране на бета-коефициента (пазарния риск) на позициите и генериране на възвръщаемост, свързана с относителната промяна в цената на двете акции. Аналогично, алфа-коефициентът на кошницата от акции може да доминира над бета-коефициента и по този начин да доведе до загуби на равнище АИФ и тази стратегия не следва да се счита за споразумение за хеджиране, както е посочено в свързаните с метода на задълженията критерии.

(25)

Стратегия, с която се цели хеджиране на дълга позиция в акция или облигация със закупена кредитна защита на същия емитент, се отнася до два различни класа активи и поради това не следва да се счита за споразумение за хеджиране.

(26)

При използването на методи, водещи до увеличаване на експозицията на АИФ, ЛУАИФ следва да спазват общи принципи, като например да отчитат както правната форма, така и същността на сделката. Особено по отношение на сделките по обратно изкупуване ЛУАИФ следва да вземат предвид дали рисковете и печалбите от съответните активи са прехвърлени или остават за АИФ. ЛУАИФ следва също да проучат базовите активи, стоящи в основата на дериватните инструменти или други договорни споразумения, за да определят евентуалните бъдещи ангажименти на АИФ, произтичащи от тези сделки.

(27)

Тъй като при метода на задълженията лихвените проценти с различни срокове до падеж се разглеждат като различни базови активи, АИФ, които в съответствие със своята основна инвестиционна политика инвестират предимно в лихвени деривати, могат да използват правила за нетиране на дюрацията, за да бъде отчетена корелацията между падежните интервали на кривата на лихвения процент. Когато установяват своята инвестиционна политика и профил на риска, АИФ следва да могат да определят нивото на лихвения риск и следователно да посочат своята целева дюрация. При вземането на инвестиционни решения АИФ следва да отчитат предварително определената целева дюрация. Когато дюрацията на портфейла се отклонява от целевата дюрация, стратегията не следва да се разглежда като споразумение за нетиране на дюрацията, както е посочено в свързаните с метода на задълженията критерии.

(28)

Правилата за нетиране на дюрацията позволяват дълги позиции да бъдат нетирани с къси позиции, чиито базови активи са различни лихвени проценти. Падежните интервали са разделени на две, седем и петнадесет години. Нетиране на позициите се позволява във всеки един падежен интервал.

(29)

Нетиране на позиции между два различни падежни интервала следва да бъде частично позволено. За да бъде позволено частично нетиране, спрямо нетираните позиции трябва да бъдат наложени санкции. Те следва да бъдат под формата на проценти, зависещи от средната корелация между падежните интервали за две, пет, десет и тридесет години от кривата на лихвения процент. С нарастване на разликата между падежите на позициите се повишава и необходимостта от санкциониране на тяхното нетиране и следователно процентите трябва да бъдат увеличени.

(30)

Позициите, чиято модифицирана дюрация надвишава значително модифицираната дюрация на съвкупния портфейл, не съответстват на инвестиционната стратегия на АИФ и тяхното пълно нетиране не следва да бъде допускано. Следователно няма да се допуска къса позиция с падеж 18 месеца (от падежен интервал 1) да бъде нетирана с дълга позиция с падеж 10 години (от падежен интервал 3), ако целевата дюрация на АИФ е около 2 години.

(31)

При изчисляване на експозицията АИФ могат първо да установят споразуменията за хеджиране. Дериватните инструменти, които са част от тези споразумения, се изключват от изчисляването на глобалната експозиция. При споразуменията за хеджиране АИФ следва да разчитат на точни изчисления. При изчисляване на хеджирането АИФ не следва да използват правила за нетиране на дюрацията. Правилата за нетиране на дюрацията могат да се използват за трансформиране на останалите лихвени деривати в техните еквивалентни позиции от базови активи.

(32)

Съгласно Директива 2011/61/ЕС ЛУАИФ трябва да гарантират, че евентуалните рискове, свързани с професионалната отговорност, която може да бъде породена в резултат на осъществяваните от тях дейности, са покрити в подходяща степен посредством допълнителен собствен капитал или чрез застраховка за професионална отговорност. Единното прилагане на тази разпоредба изисква да бъде постигнато общоприето разбиране на евентуалните рискове, свързани с професионалната отговорност, които трябва да бъдат обхванати. Общата спецификация на рисковете, свързани с породената от професионална небрежност на ЛУАИФ отговорност, следва да определи характеристиките на съответните рискови събития и да установи обхвата на потенциалната професионална отговорност, включително щетите или загубите, причинени от лица, пряко извършващи дейности, за които ЛУАИФ носи правна отговорност, като например управители, служители и персонал на ЛУАИФ, както и лица, извършващи дейности по силата на споразумение за делегиране с ЛУАИФ. В съответствие с разпоредбите на Директива 2011/61/ЕС отговорността на ЛУАИФ не следва да бъде засегната от делегиране или вторично делегиране на правомощия и ЛУАИФ следва да предоставят необходимото покритие за професионалните рискове, свързани с тези трети страни, с които те са правно обвързани.

(33)

За осигуряването на общоприето разбиране на общата спецификация следва да се използва списък с примери като отправна точка за установяването на евентуални рискови събития, свързани с професионалната отговорност. Този списък следва да включва широк набор от събития, породени от небрежност, грешки или пропуски, като например загуба на документи, удостоверяващи правото на собственост върху инвестиции, въвеждане в заблуждение или нарушение на различните задължения или задачи на ЛУАИФ. Той следва да включва и пропуски при предотвратяването, чрез подходящи системи за вътрешен контрол, на измами в рамките на организацията на ЛУАИФ. Вредата, причинена от факта, че дадена инвестиция не е преминала през необходимата комплексна проверка и впоследствие се оказва измамна, спада към професионалната отговорност на ЛУАИФ и следва да бъде обхваната по подходящ начин. При все това загубите, настъпили поради обезценяването на инвестиция вследствие на неблагоприятни пазарни условия, не следва да бъдат обхванати. Списъкът следва да включва и неправомерно извършени оценки, които следва да се третират като пропуски при оценяването в нарушение на член 19 от Директива 2011/61/ЕС и съответните делегирани актове.

(34)

В съответствие със своите задължения по управление на риска ЛУАИФ следва да разполагат с подходящи качествени механизми за вътрешен контрол с цел избягване или намаляване на оперативните пропуски, включително свързани с професионалната отговорност рискове. Поради това в рамките на своята политика за управление на риска ЛУАИФ следва да имат подходящи политики и процедури за управление на операционния риск, съответстващи на естеството, мащаба и сложността на тяхната дейност. Тези процедури и политики следва при всички положения да позволяват изграждането на вътрешна база данни за загубите, служеща за оценяване на профила на операционния риск.

(35)

За да се гарантира, че допълнителният собствен капитал и застраховката за професионална отговорност покриват по целесъобразен начин евентуалните рискове, свързани с професионалната отговорност, следва да бъдат установени минимални количествени критерии, определящи подходящото ниво на покритие. Тези количествени критерии следва да бъдат установени от ЛУАИФ като определен процент от стойността на портфейлите на управляваните АИФ, изчислени като сума от абсолютната стойност на всички активи на всички управлявани АИФ, независимо от това дали те са придобити чрез използването на ливъридж, или със средства на инвеститорите. В тази връзка дериватните инструменти следва да се оценяват по тяхната пазарна стойност, защото това е цената, по която те биха могли да бъдат заменени. По своя характер покритието, осигурено чрез застраховка за професионална отговорност, е по-несигурно отколкото покритие чрез допълнителен собствен капитал и поради това следва да се прилагат различни проценти за двата различни инструмента, използвани за покриване на риска.

(36)

За да се гарантира, че застраховката за професионална отговорност покрива ефективно възникналите вследствие на застрахователните събития загуби, тя следва да бъде извършена от застрахователно предприятие, което е получило разрешение да предоставя застраховка за професионална отговорност. Това са застрахователни предприятия от и извън ЕС, на които е позволено да предоставят такава застрахователна услуга съгласно правото на Съюза или националното право.

(37)

С цел осигуряване на известна гъвкавост при изготвянето на подходяща застраховка за професионална отговорност следва да бъде позволено на ЛУАИФ и застрахователното предприятие да договорят клауза, съгласно която определена сума от настъпилата загуба ще се поема първо ЛУАИФ (фиксирано самоучастие). Когато е договорено такова фиксирано самоучастие, ЛУАИФ следва да осигури собствен капитал, съответстващ на фиксирания размер на загубата, която ще се поема от ЛУАИФ. Този собствен капитал следва да допълва началния капитал на ЛУАИФ и собствения капитал, осигурен от ЛУАИФ съгласно член 9, параграф 3 от Директива 2011/61/ЕС.

(38)

По правило адекватността на покритието, предоставено чрез допълнителен собствен капитал или застраховка за професионална отговорност, следва да се преразглежда най-малко веднъж годишно. Въпреки това ЛУАИФ следва да разполагат с процедури, които осигуряват текущ мониторинг на общата стойност на портфейлите на управляваните АИФ и текущи корекции на размера на покритието на рискове, свързани с професионалната отговорност, при установяване на значителни несъответствия. Освен това компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ могат да намалят или увеличат минимално изисквания допълнителен собствен капитал, след като бъде отчетен рисковият профил на ЛУАИФ, данните за загубата му от отминали периоди и адекватността на неговия допълнителен собствен капитал или застраховка за професионална отговорност.

(39)

Директива 2011/61/ЕС изисква ЛУАИФ да действат в най-добрия интерес на АИФ, на инвеститорите в АИФ и на целостта на пазара. Поради това ЛУАИФ следва да прилагат подходящи политики и процедури, които им позволяват да предотвратяват злоупотреби, като избор на пазарен момент или късно търгуване. При избора на пазарен момент се използват неактуални или остарели цени за ценни книжа от портфейла, които влияят върху нетната стойност на активите на АИФ, или в рамките на няколко дни се закупуват и изкупуват обратно дялове от АИФ, като се извлича полза от начина, по който АИФ изчисляват активите си. Късното търгуване предполага възлагане на поръчки за покупка или обратно изкупуване на дялове от АИФ след определения момент на приключване на търговия, но по цени към момент на приключване. Тези злоупотреби вредят на интересите на дългосрочните инвеститори, тъй като намаляват техните печалби, и оказват отрицателно въздействие върху възвръщаемостта на АИФ, тъй като повишават трансакционните разходи и пречат на управлението на портфейла. ЛУАИФ следва също така да установят подходящи процедури, осигуряващи ефективното управление на АИФ, и следва да действат по начин, предотвратяващ начисляването на излишни разходи за АИФ и техните инвеститори.

(40)

В съответствие с подхода, прилаган от управляващите ПКИПЦК лица, ЛУАИФ следва да полагат висока степен на старание при избора и мониторинга на инвестициите. Те трябва да разполагат с необходимия професионален експертен опит и знания относно активите, в които средствата на АИФ биват инвестирани. За да се гарантира, че инвестиционните решения се вземат в съответствие с инвестиционната стратегия и, където е приложимо, с праговете на риска на управляваните АИФ, ЛУАИФ следва да установят и прилагат писмени политики и процедури за комплексна проверка. Тези политики и процедури се преразглеждат и актуализират редовно. Когато ЛУАИФ инвестират в специфични видове активи с голяма дюрация или в по-слабо ликвидни активи като недвижимо имущество или дружествени дялове, изискванията за комплексна проверка следва да се прилага и за етапа на договаряне. Дейностите, извършвани от ЛУАИФ преди сключване на споразумението, следва да бъдат подробно документирани, за да бъде удостоверена тяхната съгласуваност с икономическия и финансов план и следователно с дюрацията на АИФ. ЛУАИФ следва да съхраняват протоколите от съответните заседания, подготвителната документация и икономическия и финансов анализ, изготвени с цел оценка на осъществимостта на проекта и договорните ангажименти.

(41)

Изискването към ЛУАИФ да действат с необходимите умения, грижа и внимание следва да се прилага също в случаите, когато ЛУАИФ определят основен борсов посредник или контрагент. ЛУАИФ следва да избират и определят само тези основни борсови посредници и контрагенти, които подлежат на постоянен надзор, финансово стабилни са и разполагат с необходимата организационна структура в съответствие с услугите, които трябва да бъдат предоставени на ЛУАИФ или на АИФ. За да бъде осигурена подходящата защита на интересите на инвеститорите, е необходимо да се уточни, че един от критериите, по които ще се оценява финансовата стабилност, е дали основните борсови посредници или контрагенти подлежат на съответното пруденциално регулиране, включително адекватни капиталови изисквания и ефективен надзор.

(42)

В съответствие с Директива 2011/61/ЕС, която изисква ЛУАИФ да действа честно, коректно и с необходимите умения, лицата, които на практика управляват дейността на ЛУАИФ, и членовете на управителния орган или на висшето ръководство, при липсата на управителен орган, следва да притежават необходимите за изпълнението на своите задължения знания, умения и опит, т.е. да разбират рисковете, свързани с дейността на ЛУАИФ. В съответствие със Зелената книга на Комисията относно корпоративното управление във финансовия сектор (2) лицата, които на практика управляват стопанската дейност на ЛУАИФ, следва също да отделят достатъчно време за изпълнението на задълженията си в ЛУАИФ и да действат честно, почтено и независимо, за да могат, наред с другото, правилно да оценяват и да оспорват решенията на висшето ръководство.

(43)

За да гарантират правилното изпълнение на съответните дейности, ЛУАИФ следва да наемат персонал, притежаващ необходимите умения, знания и опит за осъществяване на възложените му задачи.

(44)

ЛУАИФ, които предоставят услуги по управление на индивидуални портфейли, следва да спазват правилата по отношение на финансовите стимули, установени в Директива 2006/73/ЕО на Комисията от 10 август 2006 г. за прилагане на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на организационните изисквания и условията за извършване на дейност от инвестиционните посредници и за даването на определения за целите на посочената директива (3). От съображения за съгласуваност тези принципи следва да се прилагат и за ЛУАИФ, които предоставят услуги по колективно управление и предлагане на портфейли. Наличието, естеството и размерът на таксата, комисионата или стимула или, когато размерът не може да бъде установен, методът за изчисляване на сумата следва да бъдат ясно оповестени в годишния отчет на ЛУАИФ.

(45)

Инвеститорите в АИФ следва да се ползват от защита, подобна на тази на клиентите на ЛУАИФ, на които ЛУАИФ предоставят услуги по индивидуално управление на портфейла, като в такъв случай те трябва да прилагат правилата за най-добро изпълнение, изложени в Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на директиви 85/611/ЕИО и 93/6/ЕИО на Съвета и Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета (4) и Директива 2006/73/ЕО. Разликите между различните видове активи, в които се инвестират АИФ, следва обаче да бъдат взети предвид, тъй като принципът на най-доброто изпълнение не е подходящ, когато например ЛУАИФ инвестират в недвижими имоти или дружествени дялове и инвестицията е направена след продължително договаряне на условията по споразумението. Когато липсват алтернативи по отношение на местата на изпълнение, ЛУАИФ следва да може да удостовери пред компетентните органи и одиторите тази липса на алтернативи.

(46)

От съображения за съгласуваност с изискванията, които се прилагат към управляващите ПКИПЦК лица, при извършването на колективно управление на портфейл ЛУАИФ следва да спазват правила за обработката на поръчки и за обединяването и разпределянето на поръчки за търговия. Тези правила обаче не следва да се прилагат, когато инвестицията в активи е направена след продължително договаряне на условията по споразумението, като например инвестиции в недвижими имоти, дружествени дялове или некотирани дружества, тъй като в такива случаи не се изпълнява поръчка.

(47)

От съществено значение е да се посочат случаите, при които има вероятност да настъпи конфликт на интереси, особено когато е налице възможност за реализиране на финансови печалби или избягване на финансови загуби или когато съществуват финансови или други стимули, влияещи върху поведението на ЛУАИФ по начин, облагодетелстващ конкретни интереси в ущърб на интересите на други страни, като например друг АИФ, неговите клиенти, предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) или други клиенти на ЛУАИФ.

(48)

В установената от ЛУАИФ политика по отношение на конфликтите на интереси следва да се посочат случаите, при които извършваните от ЛУАИФ дейности могат да представляват конфликти на интереси, водещи или не до потенциални рискове от нарушаване на интересите на АИФ или на техните инвеститори. При установяването на тези случаи ЛУАИФ следва да вземат предвид не само дейността по колективно управление на портфейли, но също така и другите дейности, за чието провеждане те са получили разрешение, включително дейностите на техните подизпълнители, вторични подизпълнители, външни оценители или контрагенти.

(49)

В съответствие с подхода, приложим спрямо дружествата, управляващи ПКИПЦК, посочен в Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (5), и спрямо инвестиционните посредници от Директива 2004/39/ЕО, ЛУАИФ следва да приемат процедури и мерки, гарантиращи че заинтересованите лица, участващи в различни стопански дейности, които могат да доведат до евентуални конфликти на интереси, се ползват с независимост при извършването на тези дейности, която отговаря на мащаба и дейностите на ЛУАИФ.

(50)

От съществено значение е да се осигури обща рамка, съгласно която да бъдат управлявани и оповестявани евентуалните конфликти на интереси. Подробните стъпки и процедури, които трябва да се спазват в такива случаи, следва да бъдат уточнени във въведената от ЛУАИФ политика по отношение на конфликтите на интереси.

(51)

Един от основните елементи на система за управление на риска е поддържането на постоянна функция по управление на риска. С оглед на съгласуваността нейните задачи и отговорности следва да бъдат подобни на възложените на постоянното звено за управление на риска в управляващите ПКИПЦК дружества съгласно Директива 2010/43/ЕС на Комисията от 1 юли 2010 г. за прилагане на Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на организационните изисквания, конфликтите на интереси, правилата за поведение, управлението на риска и съдържанието на споразумението между депозитар и управляващо дружество (6). На тази функция следва да бъде отредена първостепенна роля при формулиране на политика за управление на риска на АИФ, както и при мониторинга и оценката на риска, за да се гарантира, че нивото на риска постоянно съответства на рисковия профил на АИФ. Постоянната функция по управление на риска има необходимите правомощия, достъп до цялата необходима информация и редовни контакти с висшето ръководство и управителния орган на ЛУАИФ, като им предоставя актуализирана информация, която позволява предприемане на незабавни коригиращи мерки при необходимост.

(52)

Политиката за управление на риска е друг стълб на системата за управление на риска. Тази политика следва да бъде надлежно документирана и по подходящ начин да разяснява по-специално мерките и процедурите, използвани за измерване и управление на риска, гаранциите за независимостта на функцията по управление на риска, техниките, използвани за управление на риска, както и данните за разпределението на отговорностите в рамките на ЛУАИФ при управление на риска и оперативните процедури. За да гарантира нейната ефективност, висшето ръководство следва да преразглежда политиката за управление на риска най-малко веднъж годишно.

(53)

Както се изисква в Директива 2011/61/ЕС, функцията по управление на риска следва да бъде функционално и йерархично отделена от оперативните звена. Поради това следва да се поясни, че това отделяне следва да обхваща цялата структура до управителния орган на ЛУАИФ и че лицата, участващи във функцията по управление на риска, не трябва да извършват несъвместими задачи или да бъдат поднадзорни на лица, отговорни за несъвместими функции.

(54)

От съществено значение е да се посочат гаранциите, които трябва да бъдат използвани от ЛУАИФ, с цел осигуряване на независимостта на функцията по управление на риска и конкретно да се уточни, че на лицата, изпълняващи функцията по управление на риска, не следва да се възлагат несъвместими задължения, че те следва да вземат решения въз основа на данни, които могат да оценят по подходящ начин, и че процесът на вземане на решения следва да подлежи на преразглеждане.

(55)

Въпреки че Директива 2011/61/ЕС не налага ограничения по отношение на инвестициите на АИФ, рисковете, поети от всеки АИФ, не могат да бъдат ефективно управлявани, ако ЛУАИФ не установят предварително прагове на риска. Праговете на риска следва да бъдат съобразени с рисковия профил на АИФ и да бъдат оповестени пред инвеститорите в съответствие с Директива 2011/61/ЕС.

(56)

От съображения за съгласуваност изискванията за установяване, измерване и мониторинг на риска са основани на сходните разпоредби по Директива 2010/43/ЕС. ЛУАИФ следва да вземат целесъобразни мерки по отношение на възможните слабости в своите техники за измерване на риска и модели на риска чрез извършване на стрес тестове, бек-тестове и сценариен анализ. Когато стрес тестовете и сценарийният анализ разкриват слабости по отношение на конкретна комбинация от обстоятелства, ЛУАИФ следва да предприеме незабавни мерки и коригиращи действия.

(57)

Директива 2011/61/ЕС изисква от Комисията да посочи системите и процедурите за управление на ликвидността, които позволяват на ЛУАИФ да наблюдават риска по отношение на ликвидността на АИФ, освен при неизползващи ливъридж АИФ от затворен тип, и да обезпечат съответствието на ликвидния профил на инвестициите на АИФ с поетите задължения. Следователно от съществено значение е да се определят основните общи изисквания към всички ЛУАИФ, чието прилагане следва да бъде съобразено с размера, структурата и естеството на АИФ, управлявани от съответните ЛУАИФ.

(58)

ЛУАИФ следва да могат да удостоверят пред съответните им компетентни органи, че са въвели подходящи и ефективни политики и процедури за управление на ликвидността. Това изисква да бъде отделено дължимото внимание на естеството на АИФ, включително вида на съответните базови активи и размера на ликвидния риск, на който АИФ е изложен, на мащаба и сложността на АИФ или на сложността на процеса на ликвидация или продажба на активи.

(59)

Системите и процедурите за управление на ликвидността могат да позволят на ЛУАИФ да прилагат инструменти и мерки, необходими за справяне с проблемите, свързани с неликвидните активи и тяхната оценка при изпълнение на искания за обратно изкупуване. Тези инструменти и мерки могат да включват, когато това е разрешено от националното законодателство, ограничения при обратното изкупуване („gates“), частично обратно изкупуване, временни заеми, срокове за предизвестие и групи от ликвидни активи. Сметките от типа „side-pockets“, както и другите механизми, при които определени активи на АИФ подлежат на подобни договорености между АИФ и неговите инвеститори, следва да се разглеждат като „специални процедури“, тъй като те засягат специфичните права на обратно изкупуване на инвеститорите в АИФ. Спирането на АИФ не следва да се счита за специална процедура, тъй като това се прилага за всички активи на АИФ и за всички инвеститори в АИФ. Използването на инструменти и специални процедури за управление на ликвидността следва също да бъде обвързано с конкретни обстоятелства и следва да е съобразено с естеството, мащаба и инвестиционната стратегия на АИФ.

(60)

Изискването за мониторинг на управлението на ликвидността на базовите предприятия за колективно инвестиране, в които инвестират АИФ, заедно с изискванията за установяване на инструменти и мерки за управление на ликвидния риск и за установяване, управление и мониторинг на конфликтите на интереси между инвеститорите не следва да се прилагат за ЛУАИФ, които управляват АИФ от затворен тип, независимо от това дали се счита, че те използват ливъридж. Освобождаването от тези свързани с обратното изкупуване изисквания за управление на ликвидността следва да бъде съобразено с разликите между общите условия на обратно изкупуване за инвеститорите в АИФ от затворен и отворен тип.

(61)

За някои видове ЛУАИФ използването на минимални прагове по отношение на ликвидността или неликвидността на АИФ може да представлява ефективен инструмент за мониторинг. Само по себе си надхвърлянето на прага може да не налага действие от страна на ЛУАИФ при отчитане на фактите и обстоятелствата, както и на допустимите отклонения, установени от ЛУАИФ. Следователно праговете могат на практика да бъдат използвани при мониторинга на среднодневния обем на обратно изкупените дялове спрямо дневната ликвидност на фонда за същия период. Те биха могли да се използват и за мониторинг на концентрацията на инвеститорите в подкрепа на сценариите при стрес тест. Тези прагове биха могли да задействат осъществяването на постоянен мониторинг или коригиращи мерки в зависимост от обстоятелствата.

(62)

Стрес тестовете следва по целесъобразност да симулират недостиг на ликвидни активи, както и нетипични по обем искания за обратно изкупуване. Актуалните и очакваните бъдещи обеми на записване и обратно изкупуване следва да бъдат взети предвид заедно с въздействието на очакваните показатели на АИФ на фона на показателите на другите фондове, опериращи в тази област. В симулираните сценарии при стрес теста ЛУАИФ следва да анализират периода от време, необходим за изпълнение на исканията за обратно изкупуване. ЛУАИФ следва също така да подлагат на стрес тестове пазарни фактори като например промени във валутните курсове, които могат съществено да повлияят върху кредитния профил на ЛУАИФ или на АИФ, а следователно и върху изискванията към обезпечението. В своя подход по отношение на стрес тестовете и сценарийния анализ ЛУАИФ следва да отчитат чувствителността на оценката при неблагоприятни пазарни условия.

(63)

Честотата на провеждане на стрес тестове следва да зависи от естеството на АИФ, инвестиционната стратегия, ликвидния профил, вида инвеститори и политиката за обратно изкупуване на АИФ. Очаква се обаче тези тестове да бъдат извършвани най-малко веднъж годишно. Когато стрес тестовете предполагат значително по-висок от очаквания ликвиден риск, ЛУАИФ следва да действат в най-добрия интерес на всички инвеститори в АИФ, като вземат предвид ликвидния профил на активите на АИФ, равнището на исканията за обратно изкупуване и ако е уместно — адекватността на политиките и процедурите за управление на ликвидността.

(64)

Директива 2011/61/ЕС изисква Комисията да определи начина на съгласуване на инвестиционната стратегия, ликвидния профил и политиката на обратно изкупуване. Съгласуваност между тези три елемента ще бъде осигурена, когато инвестициите на инвеститорите могат да бъдат изкупени обратно в съответствие с политиката за обратно изкупуване на АИФ, която следва да обхваща условията за обратно изкупуване както при обичайни, така и при извънредни обстоятелства, по начин, осигуряващ справедливо третиране на инвеститорите.

(65)

Директива 2011/61/ЕС изисква междусекторна съгласуваност и премахване на несъответствията между интересите на инициаторите, които преструктурират кредити в търгуеми ценни книжа, и ЛУАИФ, които инвестират в тези ценни книжа или финансови инструменти от името на АИФ. За да се постигне тази цел, бяха взети предвид съответните разпоредби на Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (7), определящи количествените и качествените изисквания към инвеститорите, изложени на кредитен риск във връзка със секюритизация, инициатори и спонсори. Тъй като както настоящият регламент, така и съответните разпоредби на Директива 2006/48/ЕО имат за цел съгласуване на интересите на инициатора или спонсора и на инвеститорите, от съществено значение е формулировките в двата правни акта да бъдат използвани последователно и поради това бе направена препратка към определенията от Директива 2006/48/ЕО. Като се има предвид, че Комитетът на европейските банкови надзорници — предшественикът на Европейския банков орган, предостави подробни насоки относно тълкуването на съответните разпоредби на Директива 2006/48/ЕО (8), постигането на междусекторна съгласуваност изисква настоящите разпоредби, целящи хармонизиране на интересите на инициаторите, спонсорите и ЛУАИФ, да бъдат тълкувани в светлината на тези насоки.

(66)

От съществено значение е трансакциите, които преобразуват заеми в търгуеми ценни книжа, да не бъдат структурирани по начин, позволяващ да се избегне прилагането на изискванията, свързани с инвестиции в секюритизационни позиции. Поради това позоваването на инвестиция в търгуеми ценни книжа или други финансови инструменти, основани на преструктурирани заеми, не следва да се тълкува стриктно като правно валидно и обвързващо прехвърляне на право на собственост върху такива инструменти, а като инвестиция в материален или икономически смисъл, така че всякакви други форми на синтетични инвестиции да бъдат обхванати и да подлежат на тези специфични изисквания. За да бъдат избегнати недоразуменията и да се хармонизира терминологията с използваната в банковото законодателство, вместо „инвестиция в търгуеми ценни книжа или други финансови инструменти, основани на преструктурирани заеми“, следва да бъде използван понятието „поемане на експозиция към кредитен риск по секюритизация“.

(67)

Изискванията, които трябва да бъдат изпълнени от институциите, действащи като инициатори, спонсори или първоначални кредитори по секюритизация, биват пряко налагани по силата на Директива 2006/48/ЕО. Поради това е важно да се постановят съответните задължения на ЛУАИФ, поемащи експозиция към секюритизации. Затова ЛУАИФ следва да поемат експозиция към секюритизации, само ако инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор е оповестил изрично пред ЛУАИФ запазването на значителен икономически интерес в базовия актив, т.нар. изискване за запазване. Освен това ЛУАИФ следва да гарантират, че са спазени различните качествени изисквания, наложени на спонсорите и инициаторите по силата на Директива 2006/48/ЕО. Освен това самите ЛУАИФ следва да отговарят на качествени изисквания, позволяващи им да познават задълбочено и в детайли секюритизацията и нейните базови експозиции. За тази цел ЛУАИФ следва да взима своето инвестиционно решение, единствено след като са извършили внимателна комплексна проверка, която им е осигурила адекватна информация и познания относно съответната секюритизация.

(68)

Съществуват обстоятелства, при които дадени лица отговарят на определението за инициатор или спонсор, или изпълняват ролята на първоначален кредитор; въпреки това друго лице, което не отговаря на определението за спонсор или инициатор и не изпълнява ролята на оригинален кредитор — но чиито интереси са почти оптимално съгласувани с тези на инвеститорите — може да се стреми към покриване на изискването за запазване. С оглед постигане на правна сигурност не следва от това лице да се изисква да отговаря на изискването за запазване, ако то вече е било изпълнено от инициатора, спонсора или първоначалния кредитор.

(69)

При неспазване на изискването за запазване или на качествените изисквания ЛУАИФ следва да обмислят предприемането на коригиращи действия, като например хеджиране, продажба или намаляване на експозицията или установяване на контакт със страната, която нарушава изискването за запазване, с оглед възстановяване на съответствието. Тези коригиращи действия трябва винаги да са в интерес на инвеститорите, без да налагат преки задължения за продажба на активи, непосредствено след като нарушението е било установено, за да бъдат избегнати спешните принудителни продажби. ЛУАИФ следва да вземат предвид нарушението, когато обмислят извършването на нова инвестиция в друга сделка, в която участва нарушилата изискването за запазване страна.

(70)

С цел изпълнение на изискванията по Директива 2011/61/ЕС за определяне на вътрешни процедури и организационни механизми, които всяко ЛУАИФ следва да прилага, на ЛУАИФ следва да бъде наложено да изградят добре документирана организационна структура, в която са набелязани ясно отговорностите и определени контролните механизми и която осигурява добър обмен на информация между всички участващи страни. ЛУАИФ следва също да въведат системи за съхраняване на информация и за гарантиране на непрекъснатостта на дейността. При въвеждането на тези процедури и структури ЛУАИФ следва да вземат предвид принципа на пропорционалност, който позволява процедурите, механизмите и организационната структура да бъдат съобразени с естеството, мащаба и сложността на стопанската дейност на ЛУАИФ, както и с естеството и обхвата на дейностите, извършвани в хода на тяхната стопанска дейност.

(71)

Оповестяването на информация пред инвеститорите е от първостепенно значение за защитата на тези инвеститори и поради това ЛУАИФ следва да прилагат подходящи политики и процедури, за да се гарантира, че приложимите за определен АИФ условия на обратно изкупуване се оповестяват достатъчно подробно и явно пред инвеститорите както преди самата инвестиция, така и при настъпване на съществени промени. Това би могло да включва оповестяване на сроковете за предизвестие при обратно изкупуване, подробности относно сроковете на блокиране („lock-up periods“), обстоятелствата, при които обичайните механизми за обратно изкупуване може да не се прилагат или да бъдат временно преустановени, както и подробности относно всички мерки, които могат да бъдат разгледани от управителния орган, като например ограничения при обратното изкупуване („gates“) и сметки от типа „side-pockets“, тъй като те оказват въздействие върху специфичните права на обратно изкупуване на инвеститорите в съответния АИФ.

(72)

С оглед гарантиране на правилното изпълнение на съответните дейности ЛУАИФ следва по-конкретно да използват подходящи електронни системи, за да изпълнят изискванията за регистриране на трансакциите от портфейла или поръчките за записване и за обратно изкупуване, както и да установят, прилагат и поддържат счетоводни политики и процедури, които осигуряват изчисляването на нетната стойност на активите в съответствие с изискванията по Директива 2011/61/ЕС и настоящия регламент.

(73)

За да се осигури съгласуваност с изискванията, наложени на управляващите ПКИПЦК лица с Директива 2009/65/ЕО, на управителния орган, висшето ръководство или при необходимост на надзорната функция на ЛУАИФ следва да бъдат възложени сходни задачи, във връзка с които следва да бъдат разпределени съответните отговорности. Това разпределение на отговорностите следва обаче да съответства на ролята и отговорностите на управителния орган, на висшето ръководство и на надзорната функция съгласно приложимото национално законодателство. Към висшето ръководство може да спадат всички или част от членовете на управителния орган.

(74)

Изискването за установяване на постоянна и ефективна функция по съответствието следва да се спазва постоянно от ЛУАИФ, независимо от размера и сложността на тяхната дейност. Елементите на техническата организация и личния състав, ангажиран с функцията по съответствието, следва обаче да бъдат съобразени с естеството, мащаба и сложността на стопанската дейност на ЛУАИФ, както и с естеството и обхвата на неговите услуги и дейности. ЛУАИФ не следва да бъдат задължени да създават независимо звено, следящо за спазване на съответствието, ако това изискване е непропорционално с оглед на размера на ЛУАИФ или на естеството, мащаба и сложността на неговата стопанска дейност.

(75)

Стандартите за оценка се различават между различните юрисдикции и категории активи. Настоящият регламент следва да допълни съвместните общи правила и да определи критерии за ЛУАИФ при разработването и прилагането на подходящи и съгласувани политики и процедури за точна и независима оценка на активите на АИФ. Политиките и процедурите следва да описват задълженията, ролята и отговорностите на всички участващи в оценяването страни, включително на външните оценители.

(76)

Стойността на активите може да бъде определена по различни начини, например чрез препратка към наблюдаваните цени на действащ пазар или приблизителна оценка, която използва други методи на оценяване в съответствие с националното законодателство, устава или учредителните документи на АИФ. Тъй като стойността на отделните активи и пасиви може да бъде определена по различни методи и да бъде извлечена от различни източници, ЛУАИФ следва да определят и опишат използвания от тях метод на оценяване.

(77)

Когато за оценяване на активите се използва модел, процедурите и политиките за оценка следва да посочват основните характеристики на модела. Преди да бъде използван, този модел следва да премине процес на утвърждаване, провеждан от вътрешно или външно лице, което не е участвало в разработването на модела. Счита се, че дадено лице отговаря на изискванията за провеждане на процес по утвърждаване на модел, използван за оценяване на активи, ако то притежава необходимата компетентност и опит в оценяването на активи посредством такива модели; това лице може да бъде одитор.

(78)

Тъй като средата, в която работят АИФ, е динамична и инвестиционните стратегии може да претърпят промени с течение на времето, процедурите и политиките за оценяване следва да се преразглеждат поне веднъж годишно и при всички положения преди АИФ да започне да използва нова инвестиционна стратегия или нов вид актив. Всяка промяна в процедурите и политиките за оценяване, включително методи на оценяване, следва да се извършва по предварително определена процедура.

(79)

ЛУАИФ следва да гарантират, че отделните активи на АИФ са били оценени правилно в съответствие с процедурите и политиките за оценяване. Рискът от неправилно оценяване е по-висок за някои активи, най-вече сложни и неликвидни финансови инструменти. В тази връзка ЛУАИФ следва да въведат необходимите контролни механизми, осигуряващи подходяща степен на обективност при оценката на активите на АИФ.

(80)

Изчисляването на нетната стойност на активите на дял или акция се регламентира от националното законодателство и/или устава или учредителните документи на фонда. Настоящият регламент обхваща само процедурата, а не методологията на изчисление. ЛУАИФ могат сами да изчисляват нетната стойност на активите на дял или акция в рамките на административните функции, които изпълняват за АИФ. Като алтернатива може да бъде посочена трета страна, която да изпълнява административните функции, включително изчислението на нетната стойност на активите. За целите на Директива 2011/61/ЕС не следва да се счита, че трета страна, извършваща изчислението на нетната стойност на активите на АИФ, е външен оценител, доколкото тя не оценява индивидуалните активи, включително тези, за които се налага субективна преценка, а при изчислението използва стойности, които са получени от ЛУАИФ, ценови източници или външен оценител.

(81)

Съществуват процедури за оценка, които могат да се извършват ежедневно, като например оценка на финансовите инструменти, но също така има процедури за оценка, които не могат да се извършват с честотата на емитиране, записване, обратно изкупуване и обезсилване, например при оценка на недвижимата собственост. Честотата на оценяване на активите, притежавани от фонд от отворен тип, следва да е съобразена с разликите в процедурите за оценка на видовете активи, притежавани от АИФ.

(82)

В Директива 2011/61/ЕС са установени строги изисквания и ограничения, които трябва да бъдат спазени, когато ЛУАИФ възнамеряват да делегират изпълнението на функции. ЛУАИФ продължат да носят във всеки един момент цялата отговорност за доброто изпълнение на делегираните функции и тяхната съвместимост с Директива 2011/61/ЕС и мерките за прилагането ѝ. ЛУАИФ следва поради това да гарантират, че подизпълнителят използва и прилага такива стандарти за качество, каквито и самите ЛУАИФ биха прилагали. Също така, ако е необходимо да се гарантира, че делегираните функции се изпълняват винаги съгласно високи стандарти, ЛУАИФ трябва да бъдат в състояние да прекратят делегирането и споразумението за делегиране, което налага предоставяне на гъвкави права на прекратяване на ЛУАИФ. Изискванията и ограниченията по отношение на делегирането следва да се прилагат към посочените в приложение I към Директива 2011/61/ЕС функции по управление, докато помощните задачи, като административни или технически функции, подпомагащи управленската дейност, например логистична подкрепа под формата на почистване, кетъринг и доставка на основни услуги или продукти, не следва да бъдат считани за делегиране на функциите на ЛУАИФ. Други примери за технически или административни функции са покупката на стандартен, предлаган в търговската мрежа софтуер и ползването на услуги на доставчици на софтуер по ad hoc оперативна помощ във връзка с предлагани в търговската мрежа система или по предоставяне на човешки ресурси под формата на временно заети лица или на услуги по администриране на заплатите.

(83)

Целият процес на делегиране следва да се основава на обективни критерии, за да се гарантира високо равнище на защита на инвеститорите в допълнение към по-високата ефективност на осъществяване на дейност на ЛУАИФ. Когато оценяват тези критерии, компетентните органи следва да отчитат структурата на делегирането и нейното въздействие върху структурата на ЛУАИФ, както и взаимодействието между делегираните дейности и дейностите, които продължават да се извършват от ЛУАИФ.

(84)

За да се установи дали лицето, което на практика управлява дейността на подизпълнителя, има достатъчно добра репутация, следва да се провери начинът, по който то осъществява дейността си, и наличието на нарушения във връзка с неговите финансови операции. При оценка на изискването за достатъчно добра репутация следва да бъде взета предвид всяка друга приложима информация относно личните качества, която може да повлияе неблагоприятно върху способността на лицето да осъществява дейност, като например съмнения относно неговата честност и почтеност.

(85)

Не се счита, че инвестиционните дружества, получили разрешение в съответствие с Директива 2009/65/ЕО, са предприятия, които са получили разрешение или са регистрирани за целите на управлението на активи и подлежат на надзор, тъй като те нямат право да участват в дейности, различни от колективното управление на портфейли по тази директива. Аналогично, вътрешно управляваните АИФ не следва да бъдат класифицирани като такива предприятия, тъй като те не следва да извършват друга дейност, освен вътрешното управление на АИФ.

(86)

Когато делегирането обхваща управление на портфейли или управление на риска, което представлява основна дейност на ЛУАИФ и поради това е особено важно за защитата на инвеститорите и системния риск, в допълнение към изискванията по член 20, параграф 1, буква в) от Директива 2011/61/ЕС компетентният орган на държавата членка по произход на ЛУАИФ и надзорният орган по отношение на предприятието от третата държава следва да са сключили основано на писмен договор споразумение за сътрудничество. Споразумението следва да бъде прието преди делегирането. Елементите на това споразумение следва да отчитат съществуващите международни стандарти.

(87)

Писмените договори следва да предоставят на компетентните органи правото да извършват проверки на място, включително когато изискват надзорният орган по отношение на предприятието от третата държава, на което са делегирани функции, да извърши проверки на място и когато искат разрешение от надзорния орган на третата държава сами да извършат проверка или да придружат служителите на надзорния орган на третата държава, за да ги подпомогнат в осъществяването на проверки на място.

(88)

Въз основа на задълженията, установени в Директива 2011/61/ЕС, ЛУАИФ следва винаги да действат в най-добрия интерес на АИФ или на инвеститорите в управляваните от тях АИФ. Поради това делегирането следва да бъде допустимо, само когато не възпрепятства ЛУАИФ да действат или да управляват АИФ в най-добрия интерес на инвеститорите.

(89)

За да се поддържа високо ниво на защита на инвеститорите, при всяко делегиране следва да бъдат отчетени възможните случаи на конфликт на интереси. Няколко критерия следва да бъдат определени за установяване на ситуациите, които биха довели до съществен конфликт на интереси. Този списък на критерии не следва да се приема за изчерпателен, т.е. за целите на Директива 2011/61/ЕС са от значение и несъществени конфликти на интереси. Ето защо следва да се счита, че осъществяването на функцията по съответствието или на одитната функция влиза в конфликт с дейностите по управление на портфейла, а поддържането на пазара или поемането на емисии — с управлението на портфейла или на риска. Това задължение не засяга задължението на подизпълнителя да осигурява функционалното и йерархично отделяне на функциите по управление на риска от управлението на портфейла в съответствие с разпоредбите по член 15 от Директива 2011/61/ЕС.

(90)

Изискванията по отношение на делегиране на изпълнението на функции от името на ЛУАИФ следва да се прилагат mutatis mutandis, когато подизпълнителят делегира вторично всяка от делегираните му функции, а също и при всички допълнителни случаи на вторично делегиране.

(91)

За да се гарантира, че при всички положения функциите по управление на инвестициите се изпълняват от ЛУАИФ, не трябва да се допуска такова делегиране на техните функции, при което по същество те вече не може да бъдат считани за лица, управляващи АИФ, т.е. те се превръщат в т.нар. дружества „пощенска кутия“. ЛУАИФ следва постоянно да разполагат с необходимите ресурси, позволяващи ефективен контрол на делегираните функции. От своя страна ЛУАИФ трябва да изпълняват функциите по управление на инвестициите, да притежават необходимите познания и ресурси, да запазват правомощията за вземане на решения, попадащи сред отговорностите на висшето ръководство, и да изпълняват функциите на висшето ръководство, които могат да включват изпълнение на общата инвестиционна политика и инвестиционни стратегии.

(92)

Оценката на структурата по делегиране е сложна задача, която трябва да се основава на редица критерии, за да могат компетентните органи да формират своята оценка. Необходимо е в комбинацията от критерии да бъде отчетено разнообразието от фондови структури и инвестиционни стратегии в целия Съюз. ЕОЦКП може да разработи насоки, за да се гарантира последователната оценка на структурите по делегиране в рамките на Съюза.

(93)

Комисията извършва мониторинг на начина на прилагане на критериите и тяхното влияние върху пазарите. Комисията прави преглед на ситуацията след две години и, ако е необходимо, предприема подходящи мерки за допълнително уточняване на условията, при които се смята, че ЛУАИФ е делегирало функциите си в такава степен, че се е превърнало в дружество „пощенска кутия“ и вече не може да бъдат считано за лице, управляващо АИФ.

(94)

За да се гарантира високо ниво на защита на инвеститорите, в Директива 2011/61/ЕС е установен обширен набор от изисквания относно депозитаря на АИФ. Съответните конкретни права и задължения на депозитаря, на ЛУАИФ и/или на АИФ и на третите страни следва да бъдат изрично посочени. Писменият договор следва да включва всички елементи, необходими за подходящото съхраняване на всички активи на АИФ от депозитаря или от трето лице, на което са делегирани функции по съхранение в съответствие с Директива 2011/61/ЕС, и за правилното осъществяване на надзорните и контролните функции на депозитаря. За да може депозитарят да оценява и наблюдава свързания с отговорното пазене риск, договорът следва да съдържа достатъчно подробна информация относно категориите активи, в които може да инвестират АИФ, и да обхваща географските региони, в които АИФ планират да инвестират. Договорът следва да съдържа също информация за поетапна процедура. Следователно депозитарят следва да предупреди ЛУАИФ за всеки съществен риск, установен в системата за сетълмент на даден пазар. По отношение на прекратяването на договора следва да се отчете фактът, че прекратяването на договора представлява крайна мярка за депозитаря, ако не е удовлетворен от съществуващата степен на защита на активите. Той следва също да предотвратява моралния риск, при който ЛУАИФ би взел инвестиционни решения, пренебрегвайки свързаните с отговорното пазене рискове, тъй като отговорността ще бъде поета в повечето случаи от депозитаря. За да се поддържа високо ниво на защита на инвеститорите, изискването за установяване на подробни правила за мониторинг на трети страни следва да се прилага спрямо цялата верига от услуги по отговорно пазене.

(95)

Депозитар, който е установен в трета държава, следва да подлежи на публично пруденциално регулиране и пруденциален надзор от страна на надзорен орган, който е натоварен с осъществяването на текущ надзор, провеждането на разследвания и налагането на санкции. Когато надзорът върху депозитаря се осъществява от няколко надзорни органа, един от тях следва да действа като лице за контакт за целите на Директива 2011/61/ЕС и всички приети съгласно нея делегирани актове и мерки за прилагане.

(96)

Оценката на правото на третата държава съгласно член 21, параграф 6, последна алинея от Директива 2011/61/ЕС следва да бъде направена от Европейската комисия чрез сравняване на критериите за издаване на разрешение и текущите условия във връзка с дейността, приложими спрямо депозитаря в третата държава, със съответните изисквания, приложими съгласно правото на Съюза спрямо кредитните институции и/или инвестиционните посредници, относно достъпа до осъществяване на депозитарна дейност и извършване на депозитарни функции, с цел да се установи дали местните критерии пораждат същото въздействие като установените с правото на Съюза. Депозитар, който не е кредитна институция или инвестиционен посредник, но е обект на пруденциален надзор и е лицензиран в трета държава, може да бъде оценен от Европейската комисия, с цел да се установи дали съответните разпоредби на правото на третата държава пораждат същото въздействие като разпоредбите, установени от правото на Съюза относно кредитните институции и/или инвестиционните посредници.

(97)

За да може депозитарят при всички случаи да получи ясна представа за всички входящи и изходящи парични потоци на АИФ, ЛУАИФ следва да гарантират, че депозитарят своевременно получава точна информация за всички парични потоци, включително от всяка трета страна, при която е открита парична сметка на АИФ.

(98)

С оглед осъществяването на целесъобразен мониторинг на паричните потоци на АИФ депозитарят е задължен да гарантира, че са въведени и ефективно прилагани процедури за целесъобразен мониторинг на паричните потоци на АИФ, които биват периодично преразглеждани. Депозитарят следва по-специално да провери процедурата по равнение, за да се увери, че процедурата е подходяща за АИФ и се провежда на подходящи интервали, отчитайки естеството, мащаба и сложността на АИФ. При тази процедура следва например да се сравнят отделните движения, отчетени в банковите извлечения, с паричните потоци, регистрирани по сметките на АИФ. Когато равнението се извършва ежедневно, както е при повечето АИФ от отворен тип, депозитарят следва също да извършва равнението ежедневно. Депозитарят следва конкретно да следи за откритите в рамките на процедурите по равнение несъответствия и за предприетите коригиращи мерки, за да може своевременно да уведоми ЛУАИФ за всяка аномалия, която не е била отстранена, и да извърши цялостен преглед на процедурите по равнение. Този преглед следва да се извършва най-малко веднъж годишно. Депозитарят следва също своевременно да идентифицира значителните парични потоци и по-специално тези, които биха могли да несъответстват на операциите на АИФ, като промени в позициите от активи на АИФ или в записванията и обратното изкупуване, и следва периодично да получава извлечения от паричните сметки и да проверява съответствието между собствените си данни по паричните позиции и тези на ЛУАИФ. Депозитарят следва да актуализира своите регистри в съответствие с член 21, параграф 8, буква б) от Директива 2011/61/ЕС.

(99)

Депозитарят трябва да гарантира, че всички плащания, извършени от или от името на инвеститорите при записването на акции или дялове от АИФ, са били получени и заведени по една или повече парични сметки в съответствие с Директива 2011/61/ЕС. ЛУАИФ следва да гарантират, че депозитарят разполага със съответната информация, която му е необходима за целесъобразния мониторинг на плащанията, получени от инвеститорите. ЛУАИФ трябва да гарантират, че тази информация достига своевременно до депозитаря, когато третата страна е получила поръчка за обратно изкупуване или емитиране на акции или дяловете от АИФ. Поради това лицето, което отговаря за записването и обратното изкупуване на акции или дялове от АИФ, следва в края на работния ден да предаде тази информация на депозитаря, за да се избегне злоупотребата с плащания на инвеститорите

(100)

В зависимост от вида си активите могат или да бъдат държани на отговорно пазене, например финансови инструменти, които могат да бъдат вписани по сметка за финансови инструменти, или да бъдат физически предадени на депозитаря в съответствие с Директива 2011/61/ЕС, или да подлежат на проверка на собствеността и водене на регистри. Депозитарят следва да държи на отговорно пазене всички финансови инструменти на АИФ или на ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, които могат да бъдат регистрирани или заведени по сметка пряко или непряко на името на депозитаря или на трета страна, на която са делегирани функции по отговорно пазене, особено на равнище централен депозитар на ценни книжа. Освен това на отговорно пазене се държат тези финансови инструменти, които са единствено пряко регистрирани при самия емитент или негов агент на името на депозитаря или на трета страна, на която са делегирани функции по отговорно пазене. Тези финансови инструменти, които в съответствие с приложимото национално законодателство, са единствено регистрирани на името на АИФ при емитента или негов агент, например инвестиции на фондове за дялово участие и рисков капитал в некотирани дружества, не следва да се държат на отговорно пазене. Всички финансови инструменти, които могат да бъдат физически предадени на депозитар, следва да се държат на отговорно пазене. Когато са изпълнени условията, при които финансовите инструменти трябва да бъдат държани на отговорно пазене, финансовите инструменти, които са предоставени като обезпечение на трета страна или са предоставени от трета страна в полза на АИФ, трябва също да бъда държани на отговорно пазене от самия депозитар или от трета страна, на която са делегирани функции по отговорно пазене, при условие че те са собственост на АИФ или на ЛУАИФ, действащо от името на АИФ. Също така финансовите инструменти, които са собственост на АИФ или на ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, за които АИФ или ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, е дал съгласието си за повторна използване от страна на депозитаря, остават на отговорно пазене до упражняване на правото на повторно използване.

(101)

Спрямо финансовите инструменти, които са държани на отговорно пазене, следва във всеки един момент да бъдат полагани дължимите грижи и защита. За да се осигури правилната оценка на свързания с отговорното пазене риск, при полагане на дължимите грижи депозитарят следва конкретно да е наясно кои трети страни участват по веригата от услуги по отговорно пазене, да гарантира, че задълженията за извършване на комплексна проверка и отделяне се спазват по цялата верига, да гарантира, че разполага с необходимите права за достъп до счетоводните отчети и документацията на третите страни, на които са делегирани функции по отговорно пазене, да осигури съблюдаването на тези изисквания и да документира всички тези задължения, като предоставя достъп и докладва тези документи пред ЛУАИФ.

(102)

С цел да се избегне заобикалянето на изискванията на Директива 2011/61/ЕС, депозитарят следва да прилага задълженията за съхранение спрямо базовите активи на финансовите структури и/или правно-организационните структури, контролирани пряко или непряко от АИФ или от ЛУАИФ, действащо от името на АИФ. Този подход на прозрачност не следва да се прилага за фонд, инвестиращ в други фондове, или структура от типа главен фонд — захранващи фондове, при условие че те използват депозитар, съхраняващ по подходящ начин активите на фонда.

(103)

Депозитарят следва във всеки един момент да има цялостен поглед върху всички държани на отговорно пазене активи, които не са финансови инструменти. Тези активи биха подлежали на задължението за проверка на собствеността и водене на регистри съгласно Директива 2011/61/ЕС. Такива са например материалните активи, които не могат да бъдат класифицирани като финансови инструменти съгласно Директива 2011/61/ЕС или не могат да бъдат физически предадени на депозитаря, в т.ч. финансови договори, например деривати, парични депозити или инвестиции в частни дружества и дружествени дялове.

(104)

За да бъде напълно сигурен, че АИФ или ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, действително е собственик на активите, депозитарят следва да се увери, че е получил цялата информация, която счита за необходима, за да се убеди, че АИФ или ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, притежава правото на собственост върху актива. Тази информация може да бъде копие на официален документ, удостоверяващ, че АИФ или ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, е собственик на актива, или всяко документално и надеждно доказателство, което депозитарят счита за подходящо. При необходимост депозитарят следва да поиска допълнителни доказателства от АИФ или ЛУАИФ или според случая от трета страна.

(105)

Депозитарят следва да води регистър за всички активи, за които е убеден, че са собственост на АИФ. Той може да установи процедура за получаване на информация от трети страни, като по отношение на АИФ, които рядко сключват сделки и/или чиито сделки подлежат на предхождащо сетълмента договаряне, се допускат процедури, с които се гарантира, че активите не може да бъдат прехвърлени без депозитарят или третата страна, на която са делегирани функции по съхранение, да бъдат информирани за тези сделки. Изискването третата страна да предоставя достъп до документални доказателства за всяка сделка би било подходящо за по-често търгуващите АИФ, например които инвестират в котирани деривати.

(106)

За да се гарантира, че депозитарят е в състояние да изпълнява своите задължения, е необходимо да се изяснят задачите, предвидени в член 21, параграф 9 от Директива 2011/61/ЕС, и по-специално второто ниво на осъществяваните от депозитаря контролни функции. Тези задачи не следва да възпрепятстват депозитаря от провеждането на предварителни проверки, когато той счита това за уместно и в съгласие с ЛУАИФ. С цел да се гарантира, че депозитарят е в състояние да изпълнява своите задължения, той следва да установи своя собствена поетапна процедура, регламентираща случаите на разкриване на нередности. Тази процедура следва да гарантира уведомяването на компетентните органи за всяко съществено нарушение. Определените с настоящия регламент надзорни отговорности на депозитарите по отношение на трети страни не засягат отговорностите на ЛУАИФ по Директива 2011/61/ЕС.

(107)

Депозитарят следва да проверява съответствието между броя емитирани дялове или акции и получените приходи от записване. Освен това, за да гарантира, че плащанията, извършени след записване от страна на инвеститорите, са получени, депозитарят следва също да осигури извършването на равнение между поръчките за и приходите от записването. Същото равнение следва да се извърши и по отношение на поръчките за обратно изкупуване. Депозитарят следва още да провери дали броят дялове или акции по сметките на АИФ отговаря на броя на нереализираните дялове или акции в регистъра на АИФ. Депозитарят следва да адаптира процедурите си съобразно честотата на записване и обратно изкупуване.

(108)

Депозитарят следва да предприеме всички необходими стъпки, за да гарантира, че съответните процедури и политики за оценка на активите на АИФ биват ефективно прилагани, като извършва извадкови проверки или съпоставя във времето промяната на изчислената нетна стойност на активите спрямо сравнителен показател. При установяване на своите процедури депозитарят следва да има ясна представа за методите на оценяване на активите на АИФ, използвани от ЛУАИФ или външния оценител. Честотата на тези проверки следва да бъде съгласувана с честота на оценяване на активите на АИФ.

(109)

По силата на своите надзорни задължения съгласно Директива 2011/61/ЕС депозитарят следва да въведе процедура за последваща проверка дали АИФ спазва приложимото законодателство и разпоредби, както и своя устав и учредителни документи. Това включва проверка дали инвестициите на АИФ съответстват на неговите инвестиционни стратегии, описани в устава и документите за предлагане на АИФ, и осигуряване спазването на съществуващите инвестиционни ограничения на АИФ. Депозитарят следва да следи сделките на АИФ, като проучва необичайните между тях. Ако не бъдат спазени праговете или ограниченията, установени в приложимото национално законодателство и нормативни актове или в устава и учредителните документи на АИФ, депозитарят следва например да получи указания от ЛУАИФ за отмяна на сделката, която е била в нарушение, за негова собствена сметка. Настоящият регламент не възпрепятства депозитаря от приемане на предварителен подход, когато той счита това за уместно и в съгласие с ЛУАИФ.

(110)

Депозитарят следва да гарантира, че в съответствие с Директива 2011/61/ЕС приходите се изчисляват акуратно. За тази цел депозитарят трябва да гарантира, че разпределението на приходите е целесъобразно, а при установяването на грешка, че ЛУАИФ ще предприеме подходящите коригиращи мерки. След като това бъде гарантирано, депозитарят следва да провери пълнотата и точността на разпределението на приходите и по-специално на изплащането на дивиденти.

(111)

Когато съгласно Директива 2011/61/ЕС се делегират функции по съхранение, свързани с други активи, е вероятно делегирането в повечето случаи да засегне и административни функции. Следователно, когато депозитарят делегира функции по съхранение, от него ще се изисква да въведе и прилага подходяща документирана процедура, осигуряваща във всеки един момент спазването от страна на подизпълнителя на изискванията по член 21, параграф 11, буква г) от Директива 2011/61/ЕС. За да се осигури необходимото ниво на защита на активите, е необходимо да се определят някои принципи, които следва да се прилагат по отношение на делегирането на функции по съхранение. При делегиране на отговорно пазене е важно да се определят някои основни принципи, които трябва ефективно да се прилагат в рамките на процеса на делегиране. Тези принципи не следва да се считат за изчерпателни нито по отношение определянето на всички елементи на прилаганите от депозитаря необходими умения, грижа и внимание, нито по отношение установяването на всички стъпки, които депозитарят следва да предприеме във връзка с тези принципи. Задължението за текущ мониторинг върху третата страна, на която са делегирани функции по съхранение, следва да се състои от проверка дали тази трета страна извършва правилно всички делегирани функции и дали съблюдава договора за делегиране. Третата страна следва да действа честно, добросъвестно и в най-добър интерес на АИФ и неговите инвеститори съгласно регулаторните и надзорните изисквания и да прилага необходимата грижа, внимание и умения, които при сравними обстоятелства обикновено се очакват от упражняващите тази финансова професия субекти, които са доказали своята предпазливост. Депозитарят следва, inter alia, да разгледа елементите, оценени по време на процеса на избор и определяне, като ги поставя в перспектива, сравнявайки ги с развитието на пазара. Редовният преглед следва да отразява обстоятелствата, така че депозитарят да може да оцени по подходящ начин рисковете, свързани с решението за поверяване на активи на трета страна. Честотата на прегледа следва да бъде адаптирана, така че винаги да се запазва съответствието с пазарните условия и приложимите рискове. За да може депозитарят да реагира ефективно на евентуална несъстоятелност на третата страна, той следва да планира действията при непредвидени ситуации, включително разработване на алтернативни стратегии или по целесъобразност евентуален избор на алтернативни доставчици. Въпреки че тези мерки могат да намалят свързания с отговорното пазене риск, поет от депозитаря, те не променят задължението за възстановяване на финансовите инструменти или за изплащане на съответната сума при тяхната загуба, което зависи от това дали са изпълнени изискванията по член 21, параграф 12 от Директива 2011/61/ЕС.

(112)

Когато делегира функции по съхранение, депозитарят следва да гарантира, че са изпълнени изискванията по член 21, параграф 11, буква г), подточка iii) от Директива 2011/61/ЕС и активите на АИФ, които са клиенти на депозитаря, са целесъобразно отделени. С това задължение следва конкретно да се гарантира, че активите на АИФ няма да бъдат загубени при несъстоятелност на третата страна, на която са делегирани функции по съхранение. С цел този риск да бъде сведен до минимум в държавите, в които законодателството в областта на несъстоятелността не признава последствията от отделянето, депозитарят следва да предприеме допълнителни мерки. Депозитарят може да оповести това пред АИФ или ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, за да бъдат тези аспекти на свързания с отговорното пазене риск надлежно отчетени при инвестиционното решение, или да предприеме такива мерки, които са позволени в местните юрисдикции и предоставят максимална защита от неплатежоспособност съгласно местното законодателство. Освен това депозитарят би могъл да забрани временните дефицити по клиентските активи, да използва буфери или да приеме правила, забраняващи нетирането на кредитни и дебитни клиентски салда. Въпреки че тези мерки могат да намалят свързания с отговорното пазене риск, поет от депозитаря при делегиране на функции по отговорно пазене, те не променят задължението за възстановяване на финансовите инструменти или за изплащане на съответната сума при тяхната загуба, което зависи от това дали са изпълнени изискванията по Директива 2011/61/ЕС.

(113)

Отговорността на депозитаря по член 21, параграф 12, втора алинея от Директива 2011/61/ЕС се задейства при загуба на финансов инструмент, държан на отговорно пазене при самия депозитар или при трета страна, на която са били делегирани функции по отговорното пазене, при условие че депозитарят не може да докаже, че загубата е резултат от външно събитие, което е извън неговия контрол и чиито последици биха били неизбежни независимо от всички разумни усилия за предотвратяването им. Следва да се прави разлика между тази загуба и инвестиционната загуба, претърпяна от инвеститорите поради намаление в стойността на активите след вземане на инвестиционното решение.

(114)

За да бъде установена като такава, загубата трябва да е окончателна и да няма изгледи за възстановяване на финансовия актив. Поради това случаите, при които даден финансов инструмент само временно не е на разположение или е замразен, следва да не се считат за загуба по смисъла на член 21, параграф 12 от Директива 2011/61/ЕС. От друга страна, съществуват три вида ситуации, при които загубата следва да се счита за окончателна: финансовият инструмент вече не съществува или никога не е съществувал; финансовият инструмент съществува, но АИФ е загубил окончателно правото си на собственост върху него; АИФ има правото на собственост, но вече окончателно не може да прехвърля собствеността или да създава ограничени права на собственост върху финансовия инструмент.

(115)

Счита се, че финансов инструмент вече не съществува, ако например той е загубен вследствие на счетоводна грешка, която не може да бъде коригирана, или ако никога не е съществувал, т.е. собствеността на АИФ е била регистрирана въз основа на фалшифицирани документи. Случаите, при които загубата на финансови инструменти е причинена от измама, следва да се считат за загуба.

(116)

Не може да бъде установена загуба, когато финансовият инструмент е бил заменен от или преобразуван в друг финансов инструмент, например когато акции биват анулирани и заменени с емисия на нови акции при реорганизация на дружество. Не следва да се счита, че АИФ е лишен завинаги от правото си на собственост върху финансов инструмент, ако АИФ или ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, е прехвърлил(о) по законен път собствеността на трета страна. Когато се прави разграничение между юридическата собственост и действителната собственост върху активите, определението за загуба следва да се отнася до загубата на право на действителна собственост.

(117)

Единствено при външно събитие, което е извън неговия контрол и чиито последици биха били неизбежни независимо от всички разумни усилия за предотвратяването им, депозитарят може да избегне подвеждане под отговорност по член 21, параграф 12 от Директива 2011/61/ЕС. За да бъде освободен от отговорност, депозитарят следва да докаже, че тези условия са били едновременно изпълнени.

(118)

Първоначално следва да се определи дали довелото до загубата събитие е външно. Отговорността на депозитаря не следва да се влияе от делегирането и поради това едно събитие следва да се счита за външно, ако то не е настъпило в резултат на действие или бездействие от страна на депозитаря или третата страна, на която е било делегирано отговорното пазене на финансови инструменти, държани на отговорно пазене. След това следва да се прецени дали събитието е било извън контрола на депозитаря, като се провери дали един предпазлив депозитар би могъл по някакъв начин да предотврати възникването на събитието. Съгласно тези изисквания, както природните явления, така и действията на публичните органи могат да се считат за външни събития извън възможния контрол. Следователно за външно събитие, което е извън възможния контрол, се счита ситуацията, когато при неплатежоспособност на трета страна, на която са делегирани функции по отговорно пазене, законодателството на държавата, в която инструментите са държани на отговорно пазене, не признава последствията от целесъобразно прилагано отделяне. От друга страна, загуба, предизвикана от неприлагане на изискванията за отделяне по член 21, параграф 11, буква г), подточка iii) от Директива 2011/61/ЕС, или загуба на активи поради прекъсване на дейността на третата страна вследствие на нейната неплатежоспособност не могат да се считат за външни събития извън възможния контрол.

(119)

И накрая, депозитарят следва да докаже, че загубата би била неизбежна независимо от всички разумни усилия за предотвратяването ѝ. В тази връзка депозитарят следва да информира ЛУАИФ и да предприеме подходящи действия в зависимост от обстоятелствата. Например, когато депозитарят смята, че единственото подходящо действие е да се освободи от финансовите инструменти, той следва надлежно да информира за това ЛУАИФ, което от своя страна трябва да даде писмени указания на депозитаря дали да запази или да се освободи от финансовите инструменти. Всяко указание до депозитаря за запазване на собствеността върху активите следва да бъде своевременно докладвано на инвеститорите в АИФ. ЛУАИФ или АИФ следва да отдели дължимото внимание на препоръките на депозитаря. В зависимост от обстоятелствата, ако въпреки неколкократните предупреждения депозитарят продължава да бъде загрижен относно недостатъчното ниво на защита на финансовия инструмент, той следва да обмисли евентуални допълнителни действия, например прекратяване на договора, като съгласно националното законодателство на АИФ се предоставя време да намери друг депозитар.

(120)

За осигуряване на идентично равнище на защита на инвеститорите същите съображения следва да се прилагат също така спрямо подизпълнители, на които депозитарят договорно е прехвърлил отговорността си. Поради това, за да бъде освободен от отговорност по член 21, параграф 12 от Директива 2011/61/ЕС, подизпълнителят следва да удостовери, че едновременно изпълнява същите условия.

(121)

На депозитар е разрешено при определени обстоятелства да се освободи от отговорност за загубата на финансови инструменти, държани на отговорно пазене от трета страна, на която са делегирани функции по отговорно пазене. Такова освобождаване от отговорност може да бъде позволено, когато съществува обективна причина за договаряне на такова освобождаване, която се приема както от депозитаря, така и от АИФ или ЛУАИФ, действащо от името на АИФ. За всяко освобождаване от отговорност следва да се установи обективна причина, като се вземат предвид конкретните обстоятелства, при които е било делегирано отговорното пазене.

(122)

При установяване на обективните причини следва да се намери точният баланс, осигуряващ ефективното прилагане на договорното освобождаване при нужда и необходимите гаранции за предотвратяване на злоупотребата с договорното освобождаване от отговорност от страна на депозитаря. Договорното освобождаване от отговорност не следва при никакви обстоятелства да бъде използвано за заобикаляне на изискванията по отношение на отговорността на депозитаря съгласно Директива 2011/61/ЕС. Депозитарят следва да удостовери, че е бил принуден от конкретните обстоятелства да делегира отговорното пазене на трета страна. Договорното освобождаване следва да служи винаги в най-добрия интерес на АИФ или на инвеститорите в него, а АИФ или ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, следва ясно да заяви, че също действат в този най-добър интерес. Ситуациите, при които може да се счита, че даден депозитар не е имал друг избор и е трябвало да делегира отговорното пазене на трета страна, трябва да се посочат чрез примерни сценарии.

(123)

За компетентните органи е от съществено значение да получават нужната им подходяща информация, за да упражняват целесъобразен и непрекъснат надзор върху дейностите на ЛУАИФ и свързаните с тях рискове. Освен това, тъй като дейностите на ЛУАИФ биха могли да имат трансгранично въздействие и да повлияят на финансовите пазари, компетентните органи следва да следят отблизо ЛУАИФ и АИФ, за да предприемат действия, необходими за избягване натрупването на системни рискове. С повишаването на прозрачността и съгласуваността посредством разпоредби относно докладването и оповестяването на съответната информация, посочена в мерките за изпълнение, следва да се даде възможност на компетентните органи да установяват и реагират на рискове на финансовите пазари.

(124)

За инвеститорите е от съществено значение да получават необходимото им минимално количество информация относно отделните АИФ, ЛУАИФ и тяхната структура, за да могат да вземат правилното инвестиционно решение, съобразено с техните потребностите и склонност за поемане на риск. Тази информация следва да бъде ясна, надеждна, лесно разбираема и нагледна, като нейната полезност нараства, ако може да бъде съпоставена информацията за отделните ЛУАИФ, АИФ и различните периоди. ЛУАИФ не следва да се ангажира с дейности, които биха могли да попречат на обективното разбиране и практическо използване на информацията преди нейното оповестяване пред инвеститорите, като например разкрасяване на финансовото състояние („window dressing“).

(125)

Необходимо е да се установи рамка, която предвижда минимални стандарти по отношение на изискванията за годишна отчетност, включително ключови елементи и неизчерпателен списък на позиции. Съществените промени в информацията, посочени в член 22, параграф 2, буква г) от Директива 2011/61/ЕС, следва да бъдат оповестявани в годишния отчет към финансовите отчети. Към неизчерпателния списък от основни позиции могат да се включат допълнителни позиции, редове и общи суми, когато представянето на тези позиции е от полза за разбирането на цялостното финансово състояние или резултати на АИФ. Позиции от несходен характер или функция биха могли да бъдат обединени, при условие че поотделно тези позиции не са съществено значими. Тези позиции могат да бъдат обобщени в категорията „други“, като например „други активи“ или „други пасиви“. Позициите, които не са приложими за даден АИФ, не трябва да бъдат представени. Независимо от счетоводните стандарти, прилагани в съответствие с Директива 2011/61/ЕС, всички активи следва да бъдат оценявани най-малко веднъж годишно. Счетоводният баланс или отчетът за активите и пасивите по Директива 2011/61/ЕС следва да включва, наред с другото, парични средства и парични еквиваленти. Следователно за целите на изчисляване на експозицията на АИФ паричните еквиваленти следва да се считат за високоликвидни инвестиции.

(126)

По отношение съдържанието и формата на отчета за дейността за финансовата година, който трябва да бъде част от годишния отчет по Директива 2011/61/ЕС, отчетът следва да включва балансиран преглед на дейностите на АИФ, описващ главните рискове, инвестиции или икономически несигурности, пред които фондът е изправен. Това оповестяване не следва да води до публикуване на поверителна информация на АИФ, което би навредило на АИФ и на инвеститорите в него. Поради това, ако публикуването на определена поверителна информация би имало неблагоприятни последствия, тя би могло да се обобщи до равнище, при което тези последствия ще бъдат избегнати, като например няма да е необходимо да се представят показателите или статистически данни на отделно дружество или инвестиция от портфейла, което може да доведе до оповестяване на поверителна информация на АИФ. Тази информация следва да бъде част от отчета за управлението, който обикновено се представя успоредно с финансовите отчети.

(127)

По отношение съдържанието и формата на отчета за възнаграждението, в който информацията е представена на равнище ЛУАИФ, следва да се представи допълнителна информация, включваща разпределението или разбивката на общото възнаграждение за съответния АИФ. Това би могло да се постигне посредством оповестяване на общите данни за възнаграждението на ЛУАИФ, разделени на постоянни и променливи компоненти, декларация, че тези данни се отнасят за цялото ЛУАИФ, а не за АИФ, броя на управляваните от ЛУАИФ АИФ и ПКИПЦК и общия размер на управляваните активи на тези АИФ и ПКИПЦК, с преглед на политиката на възнаграждение и препратка към източника, от който пълната политика на възнаграждение на ЛУАИФ може да бъде получена при поискване от инвеститорите. Допълнителни подробности могат да бъдат предоставени чрез оповестяване на общия размер на променливото възнаграждение, финансирано от АИФ чрез заплащаните от него такси за постигнати резултати или отсрочени възнаграждения. В допълнение към отчета за възнаграждението може да е целесъобразно ЛУАИФ да предостави информация относно финансовите и нефинансовите критерии на политиките и практиките на възнаграждение за отделните категории персонал, за да се даде възможност на инвеститорите да оценят съществуващите стимули.

(128)

Когато АИФ емитира дялове, прехвърлянето на активи по сметки от типа „side-pockets“ следва да се изчисли към момента на прехвърлянето, като броят на дяловете, разпределени за прехвърлянето на активи, се умножава по стойността на един дял. Основата на оценката следва при всякакви обстоятелства да бъде ясно оповестена и да включва датата, на която оценката е била извършена.

(129)

С цел управление на ликвидността на ЛУАИФ следва да бъде позволено да сключват кредитни споразумения от името на управляваните от тях АИФ. Тези споразумения могат да бъдат краткосрочни или с по-дългосрочен характер. Във втория случай е по-вероятно те да са под формата на специални споразумения за управление на неликвидни активи.

(130)

В съответствие с принципа на диференциация и като бъдат отчетени различните видове АИФ, изискванията към ЛУАИФ за оповестяване на информация пред инвеститорите следва да варират според вида АИФ и биха зависили от други фактори като инвестиционна стратегия и състав на портфейла.

(131)

Директива 2011/61/ЕС изисква ЛУАИФ редовно да предоставят определена информация на компетентния орган на своята държава членка по произход за всеки управляван от тях АИФ от ЕС, както и за всеки АИФ, който предлагат в Съюза. Поради това е важно да се уточни допълнително информацията, която трябва да бъде предоставяна, и честотата на докладване, която зависи от стойността на управляваните активи в портфейлите на АИФ, управлявани от дадено ЛУАИФ. Следва да бъдат предвидени стандартни образци за докладване, които да се попълват от ЛУАИФ за управляваните от него АИФ. Когато лице, получило разрешение да упражнява дейност като ЛУАИФ, предлага АИФ, които се управляват от друго ЛУАИФ, то не действа като лице, управляващо тези АИФ, а като посредник каквито са инвестиционните посредници, попадащи в обхвата на Директива 2004/39/ЕО. Поради това от него не следва да се изисква да докладва за тези АИФ, тъй като това ще доведе до дублиране на докладваната информация. Това изискване за докладване следва обаче да важи за ЛУАИФ от трета държава, които управляват предлагани в Съюза АИФ.

(132)

Предвиденият в настоящия регламент праг се отнася единствено до изискванията за докладване, посочени в член 24, параграф 4 от Директива 2011/61/ЕС. Не следва да се счита, че АИФ, чието съотношение на ливъридж, изчислено по метода на задълженията, не надхвърля три пъти нетната стойност на неговите активи, използва значителен ливъридж. Въпреки това компетентните органи могат да изискват допълнителна информация, когато това е необходимо за ефективния мониторинг на системния риск. С определянето на праг във връзка със задълженията за докладване се гарантира също така, че в целия ЕС информацията, отнасяща се до натрупването на системен риск, се събира по последователен начин и се осигурява сигурност за ЛУАИФ.

(133)

Надзорните правомощия на компетентния орган по член 25, параграф 3 от Директива 2011/61/ЕС се упражняват в рамките на нова система за надзор, която е част от текущите надзорни процеси и оценки на системния риск, на които компетентните органи и европейските надзорни органи подлагат ЛУАИФ във връзка със стабилността и целостта на финансовата система. Компетентните органи следва да използват по подходящ начин информацията, която те получават, и да налагат лимити на използвания от ЛУАИФ ливъридж или други ограничения върху управлението на АИФ, когато считат това за необходимо за осигуряване на стабилността и целостта на финансовата система. Оценката на системния риск вероятно ще се променя в зависимост от икономическата среда, като всяко ЛУАИФ, по отношение на управляваните от него АИФ, има потенциал да бъде системно важна институция. Следователно от основно значение е компетентните органи да получават цялата необходима информация за оценка на тези ситуации по подходящ начин, за да се избегне натрупването на системен риск. Компетентните органи следва да оценяват надлежно информацията и да предприемат необходимите мерки.

(134)

За да могат ЛУАИФ от ЕС да управляват и да предлагат АИФ от трета държава, както и ЛУАИФ от трета държава да управляват и предлагат АИФ в Съюза, Директива 2011/61/ЕС изисква да бъдат сключени подходящи споразумения за сътрудничество със съответните надзорни органи на третата държава, в която е установен АИФ от третата държава и/или ЛУАИФ от третата държава. Тези споразумения за сътрудничество следва да осигуряват най-малко ефикасния обмен на информация, позволяващ на компетентните органи от Съюза да изпълняват своите задължения съгласно Директива 2011/61/ЕС.

(135)

Споразуменията за сътрудничество следва да позволяват на компетентните органи да изпълняват своите надзорни и правоприлагащи задължения по отношение на лица от трети държави. Поради това споразуменията за сътрудничество следва да установяват ясен и точен режим за достъпа до информация, за провеждането на проверки на място, както и за предоставянето на помощ от органите на трети държави. Споразуменията за сътрудничество следва да гарантират, че получената информация може да бъде споделена с други заинтересовани компетентни органи, както и с ЕОЦКП и ЕССР.

(136)

За да се позволи на компетентните органи, ЛУАИФ и депозитарите да се адаптират към съдържащите се в настоящия регламент нови изисквания, с оглед те да бъдат ефективно и ефикасно прилагани, началната дата за прилагане на настоящия регламент следва да бъде съгласувана с датата за транспониране на Директива 2011/61/ЕС,