6.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 294/13

(1)

Съгласно член 33 от Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) Комисията трябваше да докладва на Европейския парламент и Съвета за действието на посочената директива, включително за уместността от прекратяване на освобождаването на съществуващите дългови ценни книжа след 10-годишния срок, предвиден в член 30, параграф 4 от посочената директива, и за евентуалното влияние на действието на същата директива спрямо европейските финансови пазари.

(2)

На 27 май 2010 г. Комисията прие доклад за действието на Директива 2004/109/ЕО, в който се посочват областите, в които режимът, създаден по посочената директива, би могъл да бъде подобрен. По-специално докладът показва необходимостта да се предвиди опростяване на някои задължения на издателите с цел регулираните пазари да станат по-привлекателни за малки и средни издатели, които набират капитал в Съюза. Освен това се налага да се подобри ефективността на съществуващия режим за прозрачност, по-специално по отношение на оповестяването на собствеността в дружествата.

(3)

Освен това в съобщението си от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар. Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието. Заедно за нов тип икономически растеж“, Комисията констатира необходимостта от преглед на Директива 2004/109/ЕО с цел задълженията, приложими към малките и средните предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, да станат по-пропорционални, като същевременно се гарантира същото ниво на защита на инвеститорите.

(4)

Според доклада и съобщението на Комисията административната тежест, която произтича от задълженията, свързани с допускането за търгуване на регулиран пазар, следва да бъде намалена за малките и средните издатели, за да се подобри достъпът им до капитал. Задълженията да публикуват междинни отчети за управлението или тримесечни финансови отчети представляват значителна тежест за голям брой малки и средни издатели, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулирани пазари, без това да е необходимо за защитата на инвеститорите. С тези задължения се насърчава и стремежът към резултати в краткосрочен план и се възпират дългосрочните инвестиции. За да се насърчи устойчивото натрупване на стойност и дългосрочна инвестиционна стратегия, от съществено значение е да се намали натискът върху издателите в краткосрочен план и да се поощрят инвеститорите да възприемат по-дългосрочни перспективи. По тази причина следва да бъде премахнато изискването за публикуване на междинни отчети за управлението.

(5)

На държавите членки не следва да се позволява да налагат в националното си законодателство изискването за публикуване на периодична финансова информация на по-чести интервали от годишните финансови отчети и шестмесечните финансови отчети. Държавите членки обаче следва да могат въпреки това да изискват от издателите да публикуват допълнителна периодична финансова информация, ако подобно изискване не съставлява значителна финансова тежест и ако изискваната допълнителна информация е съразмерна спрямо факторите, които допринасят за вземането на инвестиционни решения. Настоящата директива не засяга допълнителната информация, която се изисква по секторното законодателство на Съюза, като държавите членки могат да изискват по-специално публикуването на допълнителна периодична финансова информация от финансовите институции. Освен това регулираният пазар може да изисква от издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на него, да публикуват допълнителна периодична финансова информация за всички или за някои от сегментите на този пазар.

(6)

За да се осигури допълнителна гъвкавост и по този начин да се намали административната тежест, срокът за публикуване на шестмесечните финансови отчети следва да бъде удължен до три месеца след края на отчетния период. Предвид удължаването на срока, в който издателите могат да публикуват своите шестмесечни финансови отчети, се очаква пазарните участници да отделят по-голямо внимание на отчетите на малките и средни издатели, като по този начин тези издатели ще станат по-видими.

(7)

За да се осигури по-голяма прозрачност на плащанията, извършвани към правителства, издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар и които развиват дейност в добивната промишленост или в дърводобива от девствени гори, следва ежегодно да оповестяват в отделен отчет плащанията към правителствата на държавите, в които извършват дейност. Отчетът следва да включва информация за видовете плащания, сходни с тези, които се оповестяват в съответствие с Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (EITI). С оповестяването на плащанията към правителства на гражданското общество и инвеститорите следва да се предостави информация, която да задължи правителствата на държавите, притежаващи природни богатства, да се отчитат за приходите от тяхната експлоатация. Инициативата допълва също така Плана за действие на Европейския съюз за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (EU FLEGT) и разпоредбите на Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (5), които изискват от търговците на изделия от дървен материал да извършват надлежна проверка с цел предотвратяване на вноса на незаконно добит дървен материал на пазара в Съюза. Държавите членки следва да гарантират, че членовете на отговорните органи на дадено предприятие, като действат в рамките на правомощията, които са им предоставени съгласно националното законодателство, отговарят за осигуряването на изготвянето на отчета за плащанията към правителства в съответствие с изискванията на настоящата директива, в рамките на своята осведоменост и способности. Подробните изисквания са определени в глава 10 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните счетоводни отчети, консолидираните счетоводни отчети и свързаните с тях отчети на определени видове предприятия (6).

(8)

От съображения за прозрачност и защита на инвеститорите държавите членки следва да изискват отчитането на плащанията към правителства да се подчинява на следните принципи съгласно глава 10 от Директива 2013/34/ЕС: същественост (не е необходимо всяко плащане, независимо дали е извършено като еднократно плащане или като поредица от свързани плащания, да бъде отразявано в отчета, ако размерът му не надвишава 100 000 EUR в рамките на финансова година); отчитане по правителства и по отделни проекти (плащанията към правителствата следва да се отчитат на база правителство и на база отделен проект); универсалност (да не се допускат никакви изключения — например за издатели, извършващи дейност в някои държави — които имат изкривяващо въздействие и позволяват на издателите да се възползват от по-малко строги изисквания за прозрачност); изчерпателност (да се отчитат всички свързани плащания към правителства в съответствие с глава 10 от Директива 2013/34/ЕС и съдържащите мотивите към нея съображения).

(9)

Иновациите във финансовата сфера доведоха до създаването на нови видове финансови инструменти, с които се създават експозиции на инвеститорите към дружества, за които не са предвидени правила за оповестяване в Директива 2004/109/ЕО. Такива инструменти биха могли да бъдат използвани за тайно придобиване на акции в дружества, което може да доведе до пазарни злоупотреби и да създаде невярна и подвеждаща представа за икономическата собственост на дружества, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар. За да се гарантира, че издателите и инвеститорите са добре запознати със структурата на собствеността в дружествата, определението за финансови инструменти в посочената директива следва да обхваща всички инструменти с икономически ефект, сходен с притежаването на акции и на права за придобиването им.

(10)

Финансови инструменти с икономически ефект, сходен с притежаването на акции и на права за придобиването им, които предвиждат паричен сетълмент, следва да се изчисляват на основа, коригирана спрямо коефициента „делта“, като се умножи номиналната стойност на базовите акции по делтата на инструмента. Коефициентът „делта“ посочва до каква степен би се променила теоретичната стойност на финансовия инструмент в случай на промяна в цената на базовия инструмент и дава точна представа за експозицията на притежателя към базовия инструмент. Целта на този подход е да се гарантира възможно най-голяма точност на информацията относно всички права на глас на разположение на инвеститора.

(11)

Освен това, за да се осигури достатъчна прозрачност по отношение на големите притежания, когато притежател на финансови инструменти упражнява правото си на придобиване на акции и общата сума на правата на глас, свързани с базовите акции, надвишава прага за нотифициране, без да се засяга общият процент притежавани участия, за които вече е подадена нотификация, в новата нотификация следва да се оповести промяната в характера на притежаваните участия.

(12)

Хармонизирането на режима на нотифициране за притежавани големи части от правата на глас, и по-конкретно по отношение на сумирането на участията в акции и участията във финансови инструменти, следва да повиши правната сигурност, да подобри прозрачността и да намали административната тежест за трансграничните инвеститори. Ето защо на държавите членки не следва да се позволява да приемат правила, по-строги от предвидените в Директива 2004/109/ЕО, по отношение на изчисляването на праговете за нотифициране, сумирането на притежаваните права на глас, свързани с акции, и притежаваните права на глас, свързани с финансови инструменти, както и изключението от изискванията за нотифициране. При все това, предвид съществуващите различия в концентрацията на собственост в Съюза и различията в дружественото право в Съюза, водещи до различия между общия брой акции и общия брой права на глас за някои издатели, държавите членки следва да продължат да имат възможността да определят както по-ниски, така и допълнителни прагове за нотифициране за притежавани права на глас и да изискват еквивалентни нотификации във връзка с прагове, основани на капиталови участия. Освен това държавите членки следва да продължат да разполагат с възможността да определят задължения, по-строги от предвидените в Директива 2004/109/ЕО, по отношение на съдържанието (например оповестяване на намеренията на акционерите), процедурата и сроковете за нотифициране, както и да могат да изискват допълнителна информация по отношение на големите притежания, която не е предвидена в Директива 2004/109/ЕО. По-специално, държавите членки следва също така да могат да продължат да прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети във връзка с предложения за поглъщане, сделки за сливане и други сделки, засягащи собствеността или контрола върху дружествата, върху които се упражнява надзор от страна на органите, определени от държавите членки съгласно член 4 от Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане (7), които налагат изисквания за оповестяване, по-строги от предвидените в Директива 2004/109/ЕО.

(13)

Последователното хармонизиране на режима за нотифициране за големи притежания и подходящите равнища на прозрачност следва да се гарантират посредством технически стандарти. Би било ефикасно и подходящо на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (8), да се възложи да разработи с цел представянето им на Комисията проекти на регулаторни технически стандарти, които не предполагат избори, свързани с провежданата политика. Комисията следва да приеме регулаторните технически стандарти, разработени от ЕОЦКП за уточняване на условията за прилагане на съществуващите изключения от изискванията за нотифициране за притежавани големи части от правата на глас. ЕОЦКП следва да използва експертния си опит, за да определи случаите, в които се допускат изключения, като отчита възможните случаи на злоупотреба и заобикаляне на изискванията за нотифициране.

(14)

С цел да се отчете техническото развитие на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) по отношение на определянето на съдържанието на нотификациите за големи притежания във финансови инструменти. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(15)

За улесняване на трансграничните инвестиции инвеститорите следва да разполагат с безпрепятствен достъп до регулирана информация за всички дружества, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза. Сегашната мрежа от официално определени национални механизми за централно съхранение на регулирана информация обаче не дава възможност за лесно търсене на такава информация в целия Съюз. С цел да се гарантира трансграничният достъп до информация и да се отчете техническото развитие в областта на финансовите пазари и в комуникационните технологии на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС за определяне на минимални стандарти във връзка с разпространяването на регулирана информация, достъпа до регулирана информация на равнището на Съюза, както и механизмите за централно съхранение на регулирана информация. На Комисията следва също така да бъде предоставено правомощието със съдействието на ЕОЦКП да предприема мерки за подобряване на работата на мрежата от официално определени национални механизми за съхранение, както и да разработи технически критерии за достъп до регулирана информация на равнището на Съюза, по-специално по отношение на функционирането на централна точка за достъп за търсене на регулирана информация на равнището на Съюза. ЕОЦКП следва да разработи и управлява електронен портал, който да служи за европейска точка за електронен достъп (наричан по-долу „точката за достъп“).

(16)

За да се подобри спазването на изискванията на Директива 2004/109/ЕО, както и предвид съобщението на Комисията от 9 декември 2010 г., озаглавено „По-строги наказателни разпоредби за сектора на финансовите услуги “, правомощията за налагане на санкции следва да бъдат разширени и да отговарят на някои съществени изисквания по отношение на адресатите, критериите, които трябва да се отчитат при прилагането на административна санкция или мярка, ключовите правомощия за налагане на санкции и размерите на административните имуществени санкции. Такива правомощия за налагане на санкции следва да има най-малкото в случай на нарушение на ключови разпоредби на Директива 2004/109/ЕО. Държавите членки следва да могат да ги упражняват и при други обстоятелства. По-специално държавите членки следва да гарантират, че административните санкции и мерки, които могат да бъдат прилагани, включват възможността за налагане на имуществени санкции, чийто размер е достатъчно висок, за да осигури възпиращ ефект. При нарушения от страна на правни образувания държавите членки следва да могат да предвидят прилагането на санкции по отношение на членовете на административните, управителните или надзорните органи на съответното правно образувание или по отношение на други лица, от които може да се търси отговорност за тези нарушения при условията, определени в националното право. Държавите членки следва също така да могат да предвидят спиране или възможност за спиране на упражняването на правата на глас за притежатели на акции и финансови инструменти, които не спазват изискванията за нотифициране. Държавите членки следва да могат да предвидят спирането на упражняването на правата на глас да се прилага само за най-тежките нарушения. Директива 2004/109/ЕО следва да се отнася едновременно до административни санкции и мерки, така че да бъдат обхванати всички случаи на нарушение, независимо дали са квалифицирани като санкция или мярка по националното право, и следва да не засяга разпоредбите на правото на държавите членки относно наказателноправните санкции.

Държавите членки следва да могат да предвидят допълнителни санкции или мерки, както и по-високи размери на административните имуществени санкции от предвидените в Директива 2004/109/ЕО, като вземат предвид необходимостта от санкции с достатъчен възпиращ ефект за насърчаването на чисти и прозрачни пазари. Разпоредбите относно санкциите и разпоредбите относно публикуването на административните санкции не представляват прецедент за други разпоредби на законодателството на Съюза, по-специално за по-тежки регулаторни нарушения.

(17)

За да се гарантира, че решенията, с които се налага административна мярка или санкция, имат възпиращ ефект по отношение на широката общественост, те обикновено следва да се публикуват. Публикуването на решенията е и важно средство за информиране на пазарните участници относно типа поведение, което се счита за нарушение на Директива 2004/109/ЕО, както и за насърчаване на добро поведение в по-широк смисъл сред пазарните участници. Ако обаче публикуването на решение може сериозно да застраши стабилността на финансовата система или текущо официално разследване или, доколкото може да се прецени, би причинило несъразмерна и тежка вреда на участващите институции или лица, или когато при налагането на санкция на физическо лице след задължителна предварителна проверка на пропорционалността на публикуването на лични данни е станало ясно, че публикуването е непропорционално, компетентният орган следва да може да реши да отложи това публикуване или да публикува информацията на анонимна основа.

(18)

С цел се внесе яснота по отношение на третирането на ценните книжа, които не се котират на борсата и са обективирани с депозитарни разписки, допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за да се избегнат пропуски във връзка с прозрачността, определението за „издател“ следва да се уточни допълнително така, че да включва и издателите на ценни книжа, които не се котират на борсата и са обективирани с депозитарни разписки, допуснати за търгуване на регулиран пазар. Освен това е целесъобразно определението за „издател“ да се изменени с цел отчитане на факта, че в някои държави членки издателите на ценни книжа, допуснати за търгуване на регулиран пазар, могат да бъдат физически лица.

(19)

Съгласно Директива 2004/109/ЕО при издател от трета държава на дългови ценни книжа, чиято единична номинална стойност е по-малка от 1 000 EUR, или на акции, държавата членка по произход на издателя е държавата членка, посочена в член 2, параграф 1, буква м), подточка iii) от Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9). С цел поясняване и опростяване на определянето на държавата членка по произход на подобни издатели от трета държава, определението на това понятие следва да бъде изменено така, че да се предвиди държавата членка по произход да бъде държавата членка, избрана от издателя между държавите членки, в които неговите ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар.

(20)

Всички издатели, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в рамките на Съюза, следва да подлежат на надзор от компетентен орган на държава членка, за да се гарантира, че спазват задълженията си. Издатели, които съгласно Директива 2004/109/ЕО трябва да изберат своята държава членка по произход, но не са го направили, могат да избегнат надзора от компетентен орган в Съюза. Ето защо Директива 2004/109/ЕО следва да бъде изменена с цел да се определи държава членка по произход за издатели, които в рамките на тримесечен срок не са оповестили пред компетентните органи избора си на държава членка по произход. В такива случаи държавата членка по произход следва да бъде държавата членка, в която ценните книжа на издателя са допуснати за търгуване на регулиран пазар. Когато ценните книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в повече от една държава членка, всички тези държави членки ще бъдат държави членки по произход, докато издателят не избере само една държава членка по произход и не я оповести. Това би насърчило тези издатели да изберат държава членка по произход и да оповестят избора си пред съответните компетентни органи, като междувременно компетентните органи вече няма да са лишени от необходимите правомощия за намеса, докато издателят не оповести избора си на държава членка по произход.

(21)

Съгласно Директива 2004/109/ЕО при издател на дългови ценни книжа, чиято единична номинална стойност е 1 000 EUR или повече, изборът на издателя за държава членка по произход е валиден три години. Когато обаче ценните книжа на издател вече не са допуснати за търгуване на регулирания пазар в държавата членка по произход на издателя, а продължават да са допуснати за търгуване в една или повече приемащи държави членки, то вече не съществува връзка между издателя и първоначално избраната от него държава членка по произход, когато това не е държавата членка, в която се намира седалището на издателя. Такъв издател следва да може преди изтичането на тригодишния срок да избере една от приемащите държави членки или държавата членка, в която се намира седалището му, за своя нова държава членка по произход. Същата възможност за избор на нова държава членка по произход ще се прилага и за издател от трета държава на дългови ценни книжа, чиято единична номинална стойност е по-малка от 1 000 EUR, или на акции, чиито ценни книжа вече не се допускат за търгуване на регулирания пазар в държавата членка по произход на издателя, но продължават да се допускат за търгуване в една или повече приемащи държави членки.

(22)

Следва да има съгласуваност между директиви 2004/109/ЕО и 2003/71/ЕО по отношение на определението за държава членка по произход. Във връзка с това, за да се гарантира упражняването на надзор от страна на най-подходящата държава членка, Директива 2003/71/ЕО следва да бъде изменена така, че да предвижда повече гъвкавост в случаи, при които ценните книжа на издател, регистриран в трета държава, вече не се допускат за търгуване на регулирания пазар в неговата държава членка по произход, а вместо това — в една или повече други държави членки.

(23)

Директива 2007/14/ЕО на Комисията (10) съдържа по-специално правила за нотифициране във връзка с избора от издателя на държава членка по произход. Тези правила следва да се включат в Директива 2004/109/ЕО. За да се гарантира, че компетентните органи на приемащата(ите) държава(и) членка и на държавата членка, в която се намира седалището на издателя, когато тази държава членка не е нито държава членка по произход, нито приемаща такава, са информирани за избора му на държава членка по произход, всички издатели следва да бъдат задължени да нотифицират компетентния орган на своята държава членка по произход, компетентните органи на всички приемащи държави членки и компетентния орган на държавата членка, в която се намира седалището им, когато тази държава е различна от държавата членка по произход, за избора си на държава членка по произход. Поради това правилата за нотифициране във връзка с избора на държава членка по произход следва да бъдат съответно изменени.

(24)

Изискването по Директива 2004/109/ЕО по отношение на оповестяването на информация за нова емисия на заем доведе до редица затруднения при въвеждането му на практика и прилагането му се смята за сложно. Освен това изискването се припокрива частично с изискванията, определени в Директива 2003/71/ЕО и в Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) (11), като не предоставя на пазара съществена допълнителна информация. Поради това и за да се намали ненужната административна тежест за издателите, това изискване следва да бъде отменено.

(25)

Изискването издателят да съобщава на компетентните органи на държавата членка по произход всяка промяна в учредителните си документи или в устава си съвпада с подобно изискване по Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар (12) и може да предизвика объркване по отношение на ролята на компетентния орган. Поради това и за да се намали ненужната административна тежест за издателите, то следва да бъде отменено.

(26)

За издателите, инвеститорите и компетентните органи би било много полезно наличието на хармонизиран електронен формат за отчитане, тъй като това би улеснило отчитането и би допринесло за достъпността, анализа и съпоставимостта на годишните финансови отчети. Ето защо изготвянето на годишните финансови отчети в единен електронен формат за отчитане следва да бъде задължително, считано от 1 януари 2020 г., при условие че ЕОЦКП е провел анализ на разходите и ползите. ЕОЦКП следва да разработи проекти на технически регулаторни стандарти, които Комисията да приеме, за да се определи електронният формат за отчитане, като надлежно се вземат предвид настоящи и бъдещи технологични възможности, като например разширения език за бизнес отчетност (eXtensible Business Reporting Language — XBRL). При изготвянето на проектите на регулаторни технически стандарти ЕОЦКП следва да проведе открити обществени консултации с всички заинтересовани страни, да направи задълбочена оценка на възможното въздействие от приемането на различните технологични възможности, както и да проведе подходящи тестове в държавите членки, за които да докладва на Комисията при представянето на проектите на регулаторни технически стандарти. При разработването на проектите на регулаторни технически стандарти за форматите, които да се прилагат за банките и финансовите посредници и за застрахователните дружества, ЕОЦКП следва редовно и тясно да си сътрудничи с Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (13), и с Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (14), за да бъдат отчетени особените характеристики на тези сектори, като по този начин се осигури междусекторна съгласуваност на работата и се постигнат общи позиции. Европейският парламент и Съветът следва да могат да възразят срещу регулаторните технически стандарти съгласно член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1095/2010, като в такъв случай стандартите не следва да влизат в сила.

(27)

Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (15) и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (16) се прилагат в пълна степен при обработването на лични данни за целите на настоящата директива.

(28)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати от Хартата на Европейския съюз за основните права и залегнали в Договора, и трябва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.

(29)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно хармонизиране на изискванията за прозрачност във връзка с информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и следователно, поради нейния обхват или последици, може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(30)

В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията от 28 септември 2011 г. относно обяснителните документи (17) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране, един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните актове за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(31)

Директиви 2004/109/ЕО, 2003/71/ЕО и 2007/14/ЕО следва да бъдат съответно изменени,

1)

Член 2 се изменя, както следва:

2)

Член 3 се изменя, както следва:

3)

Член 4 се изменя, както следва:

4)

В член 5 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Издателят на акции или дългови ценни книжа обявява публично шестмесечния си финансов отчет, обхващащ първите шест месеца от финансовата година, във възможно най-кратък срок след края на съответния период, но не по-късно от три месеца след това. Издателят гарантира, че този шестмесечен финансов отчет остава на разположение на обществеността в продължение на най-малко десет години.“

5)

Член 6 се заменя със следното:

„Член 6

Отчет за плащанията към правителства

Държавите членки изискват от издателите, които развиват дейност в областта на добивната промишленост или дърводобива от девствени гори по смисъла на член 41, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните счетоводни отчети, консолидираните счетоводни отчети и свързаните с тях отчети на определени видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (20), да изготвят ежегодно в съответствие с глава 10 от посочената директива отчет за плащанията си към правителства. Отчетът се обявява публично не по-късно от шест месеца след края на всяка финансова година и остава на разположение на обществеността в продължение на най-малко десет години. Плащанията към правителства се отчитат на консолидирано равнище.

6)

Член 8 се изменя, както следва:

7)

Член 9 се изменя, както следва:

8)

В член 12, параграф 2 уводната част се заменя със следното:

„Нотифицирането на издателя се извършва бързо и не по-късно от четири търговски дни след датата, на която акционерът или физическото или юридическото лице по член 10,“.

9)

Член 13 се изменя, както следва:

10)

Вмъква се следният член:

„Член 13а

Сумиране

1.   Изискванията за нотифициране, предвидени в членове 9, 10 и 13, се прилагат също така към физическо лице или правно образувание, когато броят на правата на глас, държани пряко или непряко от такова лице или образувание съгласно членове 9 и 10, сумиран с броя на правата на глас, свързани с финансовите инструменти, държани пряко или непряко съгласно член 13, превиши или спадне под праговете, установени в член 9, параграф 1.

Нотификацията, изисквана съгласно първа алинея на настоящия параграф, включва разбивка на броя на правата на глас, свързани с акции, държани в съответствие с членове 9 и 10, и правата на глас, свързани с финансови инструменти по смисъла на член 13.

2.   За правата на глас, свързани с финансови инструменти, за които вече е подадена нотификация в съответствие с член 13, се подава нова нотификация, ако физическото лице или правното образувание е придобило базовите акции и в резултат на придобиването им общият брой права на глас, свързани с акции, издадени от същия издател, достигне или превиши праговете, установени в член 9, параграф 1.“

11)

В член 16 параграф 3 се заличава.

12)

В член 19, параграф 1 втора алинея се заличава.

13)

В член 21 параграф 4 се заменя със следното:

„4.   На Комисията се предоставя правомощието да приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 27, параграфи 2а, 2б и 2в и при спазване на условията по членове 27а и 27б, мерки за определяне на:

Освен това Комисията може да определи съдържанието и да актуализира списък на средствата за разпространение на информацията сред обществеността.“

14)

Вмъква се следният член:

„Член 21а

Европейска точка за електронен достъп

1.   До 1 януари 2018 г. се създава електронен портал, който служи за европейска точка за електронен достъп (наричана по-долу „точката за достъп“).Точката за достъп се разработва и управлява от ЕОЦКП.

2.   Системата за взаимно свързване на официално определените механизми се състои от:

3.   Държавите членки осигуряват достъп до механизмите си за централно съхранение чрез точката за достъп.“

15)

Член 22 се заменя със следното:

„Член 22

Достъп до регулирана информация на равнището на Съюза

1.   ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, определящи техническите изисквания за достъп до регулирана информация на равнището на Съюза, за конкретизиране на:

2.   При разработването на проекти на регулаторни технически стандарти ЕОЦКП взема предвид техническите изисквания за системата за взаимно свързване на търговските регистри, създадена с Директива 2012/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (23)

ЕОЦКП представя на Комисията проектите на регулаторни технически стандарти в срок до 27 ноември 2015 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея на настоящия параграф, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

16)

В член 23, параграф 1 се добавя следната алинея:

„Информацията, за която се прилагат изискванията, предвидени в третата държава, се представя в съответствие с член 19 и се обявява в съответствие с членове 20 и 21.“

17)

В член 24 се вмъкват следните параграфи:

„4а.   Без да се засяга параграф 4, на компетентните органи се предоставят всички правомощия за провеждане на разследвания, необходими за изпълнението на техните функции. Тези правомощия се упражняват в съответствие с националното право.

4б.   Компетентните органи упражняват правомощията си за налагане на санкции в съответствие с настоящата директива и с националното право по един от следните начини:

18)

В член 25, параграф 2 се добавя следната алинея:

„При упражняването на правомощията си за налагане на санкции и за разследване компетентните органи си сътрудничат с цел да се гарантира, че санкциите, съответно мерките, дават желания резултат, и съгласуват действията си при разглеждането на трансгранични случаи.“

19)

След член 27б се вмъква следното заглавие:

„ГЛАВА VIА

САНКЦИИ И МЕРКИ“;

20)

Член 28 се заменя със следното:

„Член 28

Административни мерки и санкции

1.   Без да се засягат правомощията на компетентните органи в съответствие с член 24 и правото на държавите членки да предвиждат и налагат наказателноправни санкции, държавите членки установяват система от административни мерки и санкции, приложими при нарушаване на националните разпоредби, приети при транспониране на настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Тези административни мерки и санкции трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.   Без да се засяга член 7, държавите членки гарантират, че когато задълженията се прилагат по отношение на правни образувания, при нарушение — при спазване на условията, определени в националното право — могат да бъдат налагани санкции по отношение на членовете на административните, управителните или надзорните органи на съответното правно образувание, както и по отношение на други лица, които съгласно националното право носят отговорност за нарушението.“

21)

Вмъкват се следните членове:

„Член 28а

Нарушения

Член 28б се прилага най-малко по отношение на следните нарушения:

Член 28б

Правомощия за налагане на санкции

1.   В случай на нарушения по член 28а компетентните органи имат правомощието да налагат най-малко следните административни мерки и санкции:

В държавите членки, в които еврото не е официална парична единица, равностойността на еврото в национална валута се изчислява по официалния обменен курс към датата на влизане в сила на Директива 2013/50/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година за изменение на Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и Директива 2007/14/ЕО на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на определени разпоредби от Директива 2004/109/ЕО (24).

2.   Без да се засягат правомощията на компетентните органи по член 24 и правото на държавите членки да налагат наказателноправни санкции, държавите членки гарантират, че техните законови, подзаконови и административни разпоредби предвиждат възможност за спиране на упражняването на права на глас, свързани с акции, при нарушения по член 28а, буква б). Държавите членки могат да предвидят спирането на упражняването на правата на глас да се прилага само за най-тежките нарушения.

3.   Държавите членки могат да предвиждат допълнителни санкции или мерки и имуществени административни санкции в по-високи размери от предвидените в настоящата директива.

Член 28в

Упражняване на правомощията за налагане на санкции

1.   Държавите членки гарантират, че при определянето на вида и размера на административните санкции или мерки компетентните органи отчитат всички обстоятелства от значение, включително, когато е уместно:

2.   Обработката на лични данни, събрани при или с цел упражняване на надзорните правомощия и правомощията за провеждане на разследвания в съответствие с настоящата директива, се извършва в съответствие с Директива 95/46/ЕО и Регламент (ЕО) № 45/2001, в зависимост от случая.

22)

Преди член 29 се вмъква следното заглавие:

„ГЛАВА VIБ

ПУБЛИКУВАНЕ НА РЕШЕНИЯТА“.

23)

Член 29 се заменя със следното:

„Член 29

Публикуване на решенията

1.   Държавите членки правят необходимото компетентните органи да публикуват без неоправдано забавяне всяко решение за санкции или мерки, наложени за нарушение на настоящата директива, включително най-малко информация за вида и естеството на нарушението и идентификационни данни за отговорните за това физически лица или правни образувания.

Компетентните органи обаче могат да отложат публикуването на решение или могат да публикуват решението на анонимна основа по начин, съобразен с националното право, при наличието на някое от следните обстоятелства:

2.   В случай на обжалване на решението, публикувано съгласно параграф 1, компетентният орган е задължен да включи информация в този смисъл в публикацията в момента на публикуването или да измени публикацията, ако жалбата е подадена след първоначалната публикация.“

24)

Член 31, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Когато държавите членки приемат мерки съгласно член 3, параграф 1, член 8, параграф 2 или 3 или член 30, те незабавно съобщават тези мерки на Комисията и останалите държави членки.“

„iii)

по отношение на емитенти на ценни книжа, регистрирани в трета страна, които не са посочени в подточка ii), държавата членка, в която ценните книжа са предназначени за публично предлагане за първи път след датата на влизане в сила на Директива 2013/50/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година за изменение на Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и Директива 2007/14/ЕО на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на определени разпоредби от Директива 2004/109/ЕО (25) или в която е подадено първото заявление за допускане до търгуване на регулиран пазар, по избор на емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане, съобразно случая, в зависимост от последващ избор на емитентите, регистрирани в трета страна, при следните обстоятелства:

1)

Член 2 се заличава.

2)

В член 11 параграфи 1 и 2 се заличават.

3)

Член 16 се заличава.