ПРИЛОЖЕНИЕ I

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕТО НА КОМПЕТЕНТНОСТТА

В железопътния сектор Европейският съюз (наричан по-нататък „Съюзът“) упражнява споделена компетентност с държавите-членки на Съюза (наричани по-нататък „държавите-членки) съгласно членове 90 и 91, във връзка с член 100, параграф 1 и членове 171 и 172 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

В дял VI от ДФЕС е установена общата транспортна политика на Съюза, а в дял XVI е предвиден приносът на Съюза за изграждането и развитието на трансевропейски мрежи в областта на транспорта.

По-специално, в дял VI, член 91 ДФЕС се предвижда, че Съюзът може да приема:

—	общи правила, приложими към международния транспорт от или към територията на държава-членка или преминаващ през територията на една или повече държави-членки;

—	условията, при които превозвачите, които не пребивават в дадена държава-членка, могат да извършват транспортни услуги в тази държава;

—	мерки за подобряване на безопасността на транспорта;

—	други необходими разпоредби.

По отношение на трансевропейските мрежи в дял XVI, член 171 ДФЕС се предвижда, по-специално, че Съюзът:

—	създава поредица от основни насоки, обхващащи целите, приоритетите и най-общите насоки на мерките, предвидени в областта на трансевропейските мрежи; тези основни насоки определят проектите от общ интерес;

—	прилага всякакви мерки, които биха могли да се окажат необходими за осигуряване на оперативната съвместимост на мрежите, в частност в областта на техническата стандартизация;

—

може да подкрепя проекти от общ интерес, които са подкрепени от държавите-членки и определени в рамките на насоките, посочени в първо тире, по-специално под формата на проучвания за възможностите за изпълнение, гаранции или субсидии за покриване на лихви; Съюзът може също така да даде своя принос чрез Кохезионния фонд с цел да се финансират специфични проекти от държавите-членки в областта на транспортната инфраструктура.

Въз основа на тези две разпоредби Съюзът прие значителен брой правни инструменти, приложими за железопътния транспорт.

Съгласно правото на Съюза, Съюзът има изключителна компетентност по въпроси на железопътния транспорт, във връзка с които Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 9 май 1980 г., изменена с Протокола от Вилнюс от 3 юни 1999 г. (наричана по-нататък „Конвенцията“), или приети съгласно нея правни инструменти, може да засегнат или променят обхвата на тези съществуващи правила на Съюза.

По въпросите от приложното поле на Конвенцията, по отношение на които Съюзът има изключителна компетентност, държавите-членки нямат компетентност.

Когато съществуват правила на Съюза, които обаче не са засегнати от Конвенцията или приетите съгласно нея правни инструменти, Съюзът споделя с държавите-членки компетентността по въпросите, свързани с Конвенцията.

В допълнението към настоящото приложение се съдържа списък на правните инструменти на Съюза, които са в сила към датата сключването на настоящото споразумение. Обхватът на компетентността на Съюза, произтичаща от тези текстове, трябва да бъде оценяван във връзка с конкретните разпоредби на всеки текст, и по-специално във връзка със степента, до която тези разпоредби установяват общи правила. Компетентността на Съюза подлежи на постоянно развитие. В рамките на Договора за Европейския съюз и ДФЕС компетентните институции на Съюза могат да вземат решения, които определят степента на компетентност на Съюза. Съюзът следователно си запазва правото съответно да изменя настоящата декларация, без това да представлява предпоставка за упражняване на неговата компетентност по въпроси, обхванати от Конвенцията.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧЛЕН 2 ОТ СПОРАЗУМЕНИЕТО

Изразът „уреждащи конкретния въпрос, който се разглежда“ трябва да се разбира като прилагане към конкретен случай, който се урежда от разпоредба на Конвенцията, включително нейните притурки, и който не се урежда от законодателството на Европейския съюз.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ВЪТРЕШНИ ДОГОВОРЕНОСТИ МЕЖДУ СЪВЕТА, ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ И КОМИСИЯТА ОТНОСНО РАБОТНИТЕ ПРОЦЕДУРИ В OTIF

Предвид изискването за единство в международното представителство на Съюза и неговите държави-членки в съответствие с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз и съдебната практика на Съда на Европейския съюз, включително на ниво изпълнение на международни задължения, Съветът, държавите-членки и Комисията ще прилагат следните вътрешни договорености:

1.   Приложно поле

Настоящите вътрешни договорености ще се прилагат за всяко заседание на всеки от органите, създадени в рамките на OTIF. Всяко позоваване на „заседание“ в настоящите договорености включва mutatis mutandis позоваване и на други работни процедури като писмената процедура.

2.   Процедура за координация

2.1.

С цел подготовката на заседанията на OTIF, в т.ч., но не само, заседанията на Общото събрание, Административния комитет и други комитети, ще се провеждат координационни заседания: — в Брюксел, в рамките на компетентната работна група на Съвета (обикновено работна група „Сухопътен транспорт“), колкото е възможно по-рано и колкото пъти е необходимо преди заседанието на OTIF, и в допълнение — на място, по-специално при започването, а при необходимост по време на и при приключването на заседание на OTIF.

2.2.

На координационните заседания ще се постига съгласие относно позициите от името само на Съюза или, по целесъобразност, от името на Съюза и неговите държави-членки. Ако това е договорено между държавите-членки, техните позиции относно изключителната им компетентност могат да подлежат на координация на тези заседания.

2.3.	На координационните заседания ще се вземат решения относно упражняването на компетентност по отношение на изявления и гласуване във връзка с всяка точка от дневния ред на заседанието на OTIF, по която може да се направи изявление или се очаква гласуване.

2.4.

С цел подготовка на координационните заседания, посочени в точка 2.1, в т.ч. проекти за изявления и позиции, при необходимост предварителните обсъждания ще се провеждат в подходящия комитет, създаден от съответното законодателство на Съюза в областта на железопътния транспорт, а именно: — Комитет по превоза на опасни товари по отношение на товари, обхванати от C към Конвенцията; ако тези товари засягат оперативната съвместимост на железопътната система или общия подход по отношение на безопасността, разработен съгласно Директива 2004/49/ЕО, Комитетът за оперативна съвместимост и безопасност на железопътната система също следва да бъде включен — Комитет относно развитието на железниците в Съюза по отношение на товари от обхвата на притурки A, B, D или E към Конвенцията, и по отношение на други системи на единно законодателство, разработени от OTIF; — Комитет за оперативна съвместимост и безопасност на железопътната система по отношение на товари от обхвата на притурки F или G към Конвенцията.

2.5.	Преди всяко заседание на OTIF Комисията ще посочва кои точки от дневния ред подлежат на координиране от Съюза и ще изготвя проекти за изявления и позиции, които да бъдат обсъдени по време на координационните заседания.

2.6.	Ако по време на координационните заседания Комисията и държавите-членки не могат да постигнат съгласие по обща позиция, в т.ч. поради разногласие относно разпределянето на областите на компетентност, въпросът ще се отнася до Комитета на постоянните представители и/или до Съвета.

3.   Изявления и гласуване на заседанията на OTIF

3.1.	Когато дадена точка от дневния ред засяга въпроси от изключителната компетентност на Съюза, Комисията ще се изказва и гласува от името на Съюза. След необходимата координация държавите-членки могат също така да се изказват, за да подкрепят и/или доразвият позицията на Съюза.

3.2.	Когато дадена точка от дневния ред засяга въпроси от изключителната компетентност на държавите-членки, ще се изказват и ще гласуват държавите-членки.

3.3.

Когато дадена точка от дневния ред засяга въпроси, които са както от компетентността на държавите-членки, така и от компетентността на Съюза, председателството и Комисията ще изразяват общата позиция. След необходимата координация държавите-членки могат да се изказват, за да подкрепят и/или доразвият общата позиция. Държавите-членки или Комисията по целесъобразност гласуват от името на Съюза и на неговите държави-членки в съответствие с общата позиция. Решението относно това кой ще гласува се взема в светлината на това на кого принадлежи преобладаващата част от компетентността (например компетентност основно на държавите-членки или основно на Съюза).

3.4.

Когато дадена точка от дневния ред засяга въпроси, които са както от компетентността на държавите-членки, така и от компетентността на Съюза, и Комисията и държавите-членки не са били в състояние да постигнат съгласие по обща позиция по точка 2.6, държавите-членки и Комисията могат да се изказват и да гласуват по въпроси, които попадат категорично в техните съответни области на компетентност.

3.5.

По въпроси, за които няма съгласие между Комисията и държавите-членки относно разпределянето на областите на компетентност или когато не е било възможно да се постигне необходимото мнозинство за позиция на Съюза, ще се положат максимални усилия за изясняване на ситуацията или за постигане на позиция на Съюза. Докато стане това и след необходимата координация, държавите-членки и/или Комисията, по целесъобразност, биха имали правото да се изказват, при условие че изразената позиция не предрешава бъдещата позиция на Съюза, съгласувана е с политиките на Съюза и с предишните му позиции и е в съответствие с правото на Съюза.

3.6.

Представителите на държавите-членки и на Комисията могат да участват в работните групи на OTIF, които подготвят техническите комисии на OTIF, а именно комисията от експерти по превоза на опасни товари (RID) и комисията от технически експерти (TEC). По време на участието в тези работни групи представителите на държавите-членки и на Комисията могат да се изказват по технически въпроси и пълноценно да участват в съответните обсъждания въз основа на знанията си по техническите аспекти. Тези обсъждания не обвързват Съюза. Представителите на държавите-членки и на Комисията ще полагат сериозни усилия да постигнат обща позиция и да я защитават по време на обсъждания в работните групи на OTIF.

4.   Преглед на договореностите

По искане на държава-членка или на Комисията тези договорености ще бъдат прегледани, като се отчита събраният опит от прилагането им.

СПОРАЗУМЕНИЕ

между Европейския съюз и Междуправителствената организация за международни железопътни превози за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 9 май 1980 г., изменена с Протокола от Вилнюс от 3 юни 1999 г.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ, наричан по нататък „Съюзът“

от една страна, и

МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРЕВОЗИ, наричана по-нататък „OTIF“

от друга страна,

наричани заедно „договарящите страни“,

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 9 май 1980 г., изменена с Протокола от Вилнюс от 3 юни 1999 г. (наричана по-нататък „Конвенцията“), и по-специално член 38 от нея,

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД отговорностите, които Договорът за Европейския съюз (ДЕС) и Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предоставят на Съюза в определени области в обхвата на Конвенцията,

КАТО ПРИПОМНЯТ, че след влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Съюзът замени Европейската общност и е неин правоприемник, и от тази дата упражнява всички права и поема всички задължения на Европейската общност,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че с Конвенцията се учредява Междуправителствена организация за международни железопътни превози (OTIF), чието седалище е в Берн,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че целта на присъединяването на Съюза към Конвенцията е да се съдейства на OTIF в постигането на целта ѝ за насърчаване, подобряване и улесняване на международния железопътен транспорт от техническа и правна гледна точка,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че по силата на член 3 от Конвенцията произтичащите от нея задължения за международно сътрудничество за страните по Конвенцията, които са също държави-членки на Съюза или държави, страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, нямат предимство пред задълженията им като членки на Съюза или като държави, страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че е необходима клауза за изключване на прилагането на частите от Конвенцията, които са от компетентността на Съюза, за да се посочи, че държавите-членки на Съюза не могат да се позовават на правата и задълженията, произтичащи от Конвенцията, и да ги прилагат директно помежду си,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че Конвенцията се прилага изцяло между Съюза и неговите държави-членки, от една страна, и другите страни по Конвенцията, от друга страна,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че присъединяването на Съюза към Конвенцията налага ясно определяне на правилата за прилагане на разпоредбите на Конвенцията към Съюза и неговите държави-членки,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че условията за присъединяване на Съюза към Конвенцията трябва да позволяват на Съюза да упражнява в рамките на Конвенцията компетенциите, предоставени му от неговите държави-членки,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Съюзът се присъединява към Конвенцията съгласно реда и условията, установени в настоящото споразумение, в съответствие с член 38 от Конвенцията.

Член 2

Без да се засягат предметът и целта на Конвенцията за насърчаване, подобряване и улесняване на международния железопътен транспорт, нито нейното цялостно прилагане по отношение на други страни по Конвенцията, в своите взаимоотношения страните по Конвенцията, които са държави-членки на Европейския съюз, прилагат правилата на Съюза и поради това не прилагат правилата, произтичащи от посочената конвенция, освен доколкото не съществуват правила на Съюза, уреждащи конкретния въпрос, който се разглежда.

Член 3

Съгласно разпоредбите на настоящото споразумение разпоредбите на Конвенцията се тълкуват така, че да включват и Съюза, в рамките на неговата компетентност, като различните термини, използвани за обозначаване на страните по Конвенцията и на техните представители, следва да се разбират в този смисъл.

Член 4

Съюзът не прави вноски в бюджета на OTIF и не взема участие в решенията относно този бюджет.

Член 5

Без да се засяга упражняването на правото на глас съгласно член 6, Съюзът има право да бъде представен и включен в работата на всички органи на OTIF, в които негова държава-членка има право да бъде представлявана като страна по Конвенцията, и където може да се разглеждат въпроси, попадащи в неговата компетентност.

Съюзът не може да бъде член на Административния комитет. Той може да бъде поканен да участва в заседания на този комитет, когато Комитетът иска да се консултира с него по въпроси от дневния ред, които са от общ интерес.

Член 6

1.   За решения по въпроси, по които Съюзът има изключителна компетентност, Съюзът упражнява правата на глас на своите държави-членки съгласно Конвенцията.

2.   За решения по въпроси, по които Съюзът има споделена компетентност със своите държави-членки, гласуването се извършва или от Съюза, или от неговите държави-членки.

3.   Съгласно член 26, параграф 7 от Конвенцията, Съюзът разполага с брой гласове, равен на броя гласове на неговите държави-членки, които са също така страни по Конвенцията. Когато Съюзът гласува, неговите държави-членки не гласуват.

4.   Съюзът информира, конкретно за всеки отделен случай, другите страни по Конвенцията за случаите, в които той ще упражнява правото на глас, предвидено в параграфи 1—3, по отношение на различните точки от дневния ред на Общото събрание и другите органи. Това задължение се прилага и когато решенията се вземат чрез кореспонденция. Посочената информация се предоставя своевременно на генералния секретар на OTIF, за да се позволи нейното разпространение, заедно със заседателните документи, или вземането на решение чрез кореспонденция.

Член 7

Обхватът на компетентността на Съюза е посочен в общ вид в писмена декларация, направена от Съюза при сключването на настоящото споразумение. Тази декларация може да бъде изменена, както е подходящо, чрез нотификация до OTIF от страна на Съюза. Декларацията не заменя и по никакъв начин не ограничава въпросите, които може да бъдат обхванати от нотификациите за компетентността на Съюза, които следва да бъдат направени преди вземането на решения от OTIF чрез официално гласуване или по друг начин.

Член 8

Раздел V от Конвенцията се прилага за всеки спор, възникнал между договарящите страни, свързан с тълкуването, прилагането или изпълнението на настоящото споразумение, включително неговото съществуване, валидност и прекратяване.

Член 9

Настоящото споразумение влиза в сила на първия ден от първия месец след датата на подписване на настоящото споразумение от договарящите страни. В този случай член 34, параграф 2 от Конвенцията не се прилага.

Член 10

Настоящото споразумение остава в сила за неопределен срок.

Ако всички страни по Конвенцията, които са държави-членки на Съюза, денонсират Конвенцията, се счита, че нотификацията за това денонсиране, както и за денонсиране на настоящото споразумение, е била направена от Съюза едновременно с последната нотификация за денонсиране, направена от държава-членка на Съюза, съгласно член 41 от Конвенцията.

Член 11

Страните по Конвенцията, различни от държавите-членки на Съюза, които прилагат съответното законодателство на Съюза съгласно своите международни споразумения със Съюза, могат да правят индивидуални декларации относно запазването на техните права и задължения по техните споразумения със Съюза, Конвенцията и свързани с тях нормативни актове, след като това бъде потвърдено от депозитаря на Конвенцията.

Настоящото споразумение е съставено в два еднообразни екземпляра, като единият оригинал се съхранява от OTIF, а другият — от Съюза, на английски, български, гръцки, датски, естонски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки и шведски език, като всички текстове са еднакво автентични.. Това не засяга член 45, параграф 1 от Конвенцията.