за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на Международен стандарт за финансово отчитане 10, Международен стандарт за финансово отчитане 11, Международен стандарт за финансово отчитане 12, Международен счетоводен стандарт 27 (2011 г.) и Международен счетоводен стандарт 28 (2011 г.)

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (1) и по-специално член 3, параграф 1 от него,

1. Приложението към Регламент (ЕО) № 1126/2008 се изменя, както следва:

2. Всяко позоваване на МСФО 9, както е посочено в приложението към настоящия регламент, се чете като позоваване на МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване.

3. Всяко последващо изменение на МСФО 9, произтичащо от приложението към настоящия регламент, не се прилага.

Всяко предприятие прилага МСФО 10, МСФО 11, МСФО 12, изменения МСС 27, изменения МСС 28 и последващите изменения, посочени в член 1, параграф 1, букви б), г) и е), най-късно от началната дата на своята първа финансова година, започваща на или след 1 януари 2014 г.

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

ПРИЛОЖЕНИЕ

МЕЖДУНАРОДНИ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ

МСФО 10

МСФО 10 —

Консолидирани финансови отчети

МСФО 11

Съвместни дейности

МСФО 12

Оповестяване на дялови участия в други предприятия

МСС 27

Индивидуални финансови отчети

МСС 28

Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия

„Възпроизвеждането е разрешено на територията на Европейското икономическо пространство. Всички права са запазени извън ЕИП с изключение на правото за възпроизвеждане за лична употреба или друга честна употреба. Допълнителна информация може да бъде получена от Съвета по международни счетоводни стандарти (СМСС) на адрес в интернет www.iasb.org“

МЕЖДУНАРОДЕН СТАНДАРТ ЗА ФИНАНСОВО ОТЧИТАНЕ 10

Консолидирани финансови отчети

ЦЕЛ

1	Целта на настоящия МСФО е да установи принципи за представяне и изготвяне на консолидирани финансови отчети, когато дадено предприятие контролира едно или повече други предприятия.

Постигане на целта

За постигане на посочената в параграф 1 цел настоящият МСФО:

а)	изисква предприятието (предприятието майка), което контролира едно или повече други предприятия (дъщерни предприятия), да представя консолидирани финансови отчети;

б)	определя принципа на контрол и установява контрола като база за консолидиране;

в)	определя как се прилага принципа на контрол с цел установяване дали даден инвеститор контролира предприятието, в което е инвестирано, и, следователно, трябва да консолидира това предприятие; както и

г)	определя изискванията за отчитане по отношение на изготвянето на консолидираните финансови отчети.

3	Настоящият МСФО не касае изискванията за отчитане на бизнес комбинации и тяхното въздействие върху консолидирането, включително репутацията, произтичаща от бизнес комбинацията (вж. МСФО 3 Бизнес комбинации).

ОБХВАТ

Предприятието, което представлява предприятие майка, представя консолидирани финансови отчети. Настоящият МСФО се прилага за всички предприятия, с изключение на следните случаи:

а)

предприятието майка не е задължено да представя консолидирани финансови отчети, ако отговаря на всички условия, посочени по-долу:

то е напълно притежавано дъщерно предприятие или е частично притежавано дъщерно предприятие на друго предприятия и всички други негови собственици, включително онези, които в друг случай нямат право на глас, са били информирани за това и не възразяват предприятието майка да не представя консолидирани финансови отчети;

ii)	неговите дългови инструменти или инструменти на собствения капитал не се търгуват на публичен пазар (местна или чуждестранна фондова борса или извънборсов пазар, включително местни и регионални пазари);

iii)	то не е предоставило, нито е в процес на предоставяне на финансовите си отчети пред комисия по ценните книжа или друга регулаторна организация за целите на емитиране на какъвто и да било клас инструменти на публичен пазар; и

iv)	неговото крайно или което и да било междинно предприятие изготвя консолидирани финансови отчети на разположение за публично ползване, които отговарят на изискванията на МСФО;

б)	планове за доходи след напускане или други планове за дългосрочни доходи на наети лица, за които се прилага МСС 19 Доходи на наети лица.

Контрол

5	Инвеститорът, независимо от характера на неговото участие в предприятието (предприятието, в което е инвестирано), определя дали е предприятие майка, като преценява дали контролира предприятието, в което е инвестирано.

Инвеститорът контролира предприятието, в което е инвестирано, когато е изложен на или има права върху променливата възвръщаемост от неговото участие в предприятието, в което е инвестирано, и има възможност да окаже въздействие върху тази възвръщаемост посредством своите правомощия в предприятието, в което е инвестирано.

Следователно инвеститорът контролира предприятието, в което е инвестирано, ако и само ако инвеститорът притежава всички от следните:

а)	правомощия в предприятието, в което е инвестирано (вж. параграфи 10—14);

б)	излагане на или права върху променливите приходи от неговото участие в предприятието, в което е инвестирано (вж. параграфи 15 и 16); както и

в)	възможност да използва своите правомощия в предприятието, в което е инвестирано, за да окаже въздействие върху размера на възвръщаемостта на инвеститора (вж. параграфи 17 и 18).

Когато преценява дали контролира дадено предприятие, в което е инвестирано, инвеститорът отчита всички факти и обстоятелства. Ако има факти и обстоятелства, сочещи, че има промени в един или повече от трите елемента на контрола, посочени в параграф 7, инвеститорът прави повторна преценка дали контролира предприятието, в което е инвестирано (вж. параграфи Б80—Б85).

Двама или повече инвеститори контролират съвместно дадено предприятие, в което е инвестирано, когато трябва да ръководят заедно съответните дейности. В такива случаи, поради факта, че нито един инвеститор не може да ръководи дейностите без сътрудничеството на другите, никой от инвеститорите не контролира самостоятелно предприятието, в което е инвестирано. Всеки инвеститор отчита своето дялово участие в предприятието, в което е инвестирано, в съответствие с приложимите МСФО, като МСФО 11 Съвместни предприятия, МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия или МСФО 9 Финансови инструменти.

Правомощия

Инвеститорът има правомощия в предприятието, в което е инвестирано, когато разполага със съществуващи права, които му дават възможност към дадения момент да ръководи съответните дейности, т.е. дейностите, които оказват съществено въздействие върху възвръщаемостта на предприятието, в което е инвестирано.

Правомощията произтичат от права. Понякога преценяването на правомощията е лесно, например когато правомощията в предприятието, в което е инвестирано, са получени направо и само благодарение на правата на глас, осигурени от инструменти на собствения капитал като акции, и могат да бъдат преценени чрез разглеждане на правата на глас от тези дялови участия. В други случаи преценката ще е по-сложна и ще изисква разглеждането на повече от един фактор, например когато правомощията са резултат от едно или повече договорни споразумения.

Инвеститорът, който към момента може да ръководи съответните дейности, има правомощия дори ако неговите права да ръководи все още не са упражнени. Доказателствата, че инвеститорът е ръководил съответните дейности, могат да спомогнат за определянето на това дали инвеститорът има правомощия, но тези доказателства, сами по себе си, не са решаващи за определяне дали инвеститорът има правомощия в дадено предприятие, в което е инвестирано.

Ако двама или повече инвеститори притежават съществуващи права, които им дават възможност еднолично да ръководят различни съответни дейности, инвеститорът, който към момента може да ръководи дейностите, които в най-голяма степен засягат възвръщаемостта на предприятието, в което е инвестирано, има правомощия в споменатото предприятие.

Инвеститорът може да има правомощия в дадено предприятие, в което е инвестирано, дори ако други предприятия притежават съществуващи права, които към момента им дават възможност да участват в управлението на съответните дейности, например когато друго предприятие има значително влияние. Въпреки това инвеститорът, който притежава само защитни права, няма правомощия в предприятието, в което е инвестирано (вж. параграфи Б26—Б28), и, следователно, не контролира споменатото предприятие.

Възвръщаемост

Инвеститорът е изложен на или има права върху променливата възвръщаемост от неговото участие в предприятието, в което е инвестирано, когато възвръщаемостта на инвеститора от неговото участие може да варира като последица от резултатите на предприятието, в което е инвестирано. Възвръщаемостта на инвеститора може да бъде само положителна, само отрицателна или изцяло положителна и отрицателна.

Въпреки че само един инвеститор може да контролира дадено предприятие, в което е инвестирано, в разпределението на възвръщаемостта от споменатото предприятие може да участва повече от едно лице. Например притежателите на неконтролиращи участия могат да участват в печалбата или разпределенията на дадено предприятие, в което е инвестирано.

Връзка между правомощия и възвръщаемост

Инвеститорът контролира дадено предприятие, в което е инвестирано, ако инвеститорът не само има правомощия в споменатото предприятие и излагане на или права върху променливата възвръщаемост от неговото участие във въпросното предприятие, но също така има възможност да упражнява своите правомощия, за да оказва въздействие върху възвръщаемостта за инвеститора от неговото участие в предприятието, в което е инвестирано.

18	Следователно инвеститорът, който има права за вземане на решения, определя дали е принципал или агент. Инвеститорът, който в съответствие с параграфи Б58—Б72 е агент, не контролира предприятието, в което е инвестирано, когато упражнява правата за вземане на решения, които са му делегирани.

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОТЧИТАНЕ

19	Предприятието майка изготвя консолидирани финансови отчети, като прилага единни счетоводни политики за едни и същи сделки и други събития, станали при сходни обстоятелства.

20	Консолидирането на предприятието, в което е инвестирано, започва от датата, на която инвеститорът е придобил контрола върху споменатото предприятие, и се преустановява, когато инвеститорът загуби контрола върху предприятието, в което е инвестирано.

21	Параграфи Б86—Б93 съдържат насоки за изготвянето на консолидирани финансови отчети.

Неконтролиращи участия

22	Предприятието майка представя неконтролиращите участия в собствения капитал в консолидирания отчет за финансовото състояние, отделно от собствения капитал на собствениците на предприятието майка.

Промените в дяловото участие на предприятието майка в собствеността в дадено дъщерно предприятие, които не водят до загуба на контрол от страна на предприятието майка върху дъщерното предприятие, представляват сделки със собствения капитал (т.е. сделки със собствениците в качеството им на собственици).

24	Параграфи Б94—Б96 съдържат насоки за отчитане на неконтролиращи участия в консолидираните финансови отчети.

Загуба на контрол

Ако дадено предприятие майка изгуби контрол върху дадено дъщерно предприятие, предприятието майка:

а)	отписва активите и пасивите на бившето дъщерно предприятие от консолидирания отчет за финансовото състояние;

б)

признава всяка запазена инвестиция в бившето дъщерно предприятие по нейната справедлива стойност към момента на загуба на контрола и впоследствие я отчита, заедно с всички суми, които са дължими от или на бившето дъщерно предприятие, в съответствие със съответните МСФО. Споменатата справедлива стойност се разглежда като справедливата стойност при първоначалното признаване на даден финансов актив в съответствие с МСФО 9 или, когато е целесъобразно, стойността при първоначалното признаване на дадена инвестиция в асоциирано предприятие или съвместно предприятие;

в)	признава печалбата или загубата, свързана със загубата на контрол, относима към бившето контролиращо участие.

26	Параграфи Б97—Б99 определят насоки за отчитане на загубата на контрол.

Допълнение А

Дефинирани термини

Настоящото допълнение представлява неразделна част от МСФО.

Консолидирани финансови отчети	Финансовите отчети на дадена група, в които активите, пасивите, собственият капитал, приходите, разходите и паричните потоци на предприятието майка и на неговите дъщерни предприятия са представени като такива на едно стопанско предприятие.
Контрол върху предприятие, в което е инвестирано	Инвеститорът контролира предприятието, в което е инвестирано, когато инвеститорът е изложен на или има права върху променливата възвръщаемост от неговото участие в споменатото предприятие и може да оказва въздействие върху тази възвръщаемост посредством неговите правомощия в предприятието, в което е инвестирано.
Предприятие с права за вземане на решения	Предприятие с права за вземане на решения, което е или принципал, или агент на други лица.
Група	Предприятието майка и неговите дъщерни предприятия.
Неконтролиращо участие	Собствен капитал в дъщерно предприятие, който не е относим, било то пряко или непряко, към предприятие майка.
Предприятие майка	Предприятие, което контролира едно или повече предприятия.
Правомощия	Съществуващи права, които предоставят възможност към момента да се ръководят съответните дейности.
Защитни права	Права, чието предназначение е да защитават интереса на лицето, което ги притежава, без да му дават правомощия в предприятието, за което се отнасят тези права.
Съответни дейности	За целите на настоящия МСФО съответните дейности са дейности на предприятието, в което е инвестирано, които оказват съществено въздействие върху възвръщаемостта на споменатото предприятие.
Права за отстраняване	Права за лишаване на предприятието с права за вземане на решения от неговите правомощия да взема решения.
Дъщерно предприятие	Предприятие, което се контролира от друго предприятие.

Следните термини са дефинирани в МСФО 11, МСФО 12 Оповестяване на дялови участия в други предприятия, МСС 28 (изменен през 2011 г.) или МСС 24 Оповестяване на свързани лица и се използват в настоящия МСФО със значенията, уточнени в споменатите МСФО:

—	асоциирано предприятие,

—	дялово участие в друго предприятие,

—	съвместно предприятие,

—	ключов ръководен персонал,

—	свързано лице,

—	значително влияние.

Допълнение Б

Насоки за прилагане

Настоящото допълнение представлява неразделна част от МСФО. В него се описва прилагането на параграфи 1—26 и то е със същата сила като останалите части от МСФО.

Б1	Примерите в настоящото допълнение описват хипотетични ситуации. Въпреки че някои аспекти на примерите могат да се съдържат в действителни фактически модели, при прилагането на МСФО 10 трябва да бъдат оценени всички факти и обстоятелства на даден фактически модел.

ПРЕЦЕНЯВАНЕ НА КОНТРОЛА

Б2

С цел да определи дали контролира предприятието, в което е инвестирано, инвеститорът преценява дали притежава всички от следните:

а)	правомощия в предприятието, в което е инвестирано;

б)	излагане на или права върху променливата възвръщаемост от неговото участие в предприятието, в което е инвестирано; както и

в)	възможност да използва своите правомощия в предприятието, в което е инвестирано, за да окаже въздействие върху размера на възвръщаемостта на инвеститора.

Б3

Разглеждането на следните фактори може да спомогне, когато се прави това определяне:

а)	целта и модела на предприятието, в което е инвестирано (вж. параграфи Б5—Б8);

б)	какви са съответните дейности и как се вземат решения по отношение на тези дейности (вж. параграфи Б11—Б13);

в)	дали правата на инвеститора му дават възможност към момента да ръководи съответните дейности (вж. параграфи Б14—Б54);

г)	дали инвеститорът е изложен на или има права върху променливата възвръщаемост от неговото участие в предприятието, в което е инвестирано (вж. параграфи Б55—Б57); както и

д)	дали инвеститорът може да използва своите правомощия в предприятието, в което е инвестирано, за да окаже въздействие върху размера на възвръщаемостта за инвеститора (вж. параграфи Б58—Б72).

Б4	Когато преценява контрола върху дадено предприятие, в което е инвестирано, инвеститорът взема предвид характера на своите взаимоотношения с другите лица (вж. параграфи Б73—Б75).

Цел и модел на предприятието, в което е инвестирано

Б5

Когато преценява контрола в дадено предприятие, в което е инвестирано, инвеститорът взема предвид целта и модела на споменатото предприятие, за да определи съответните дейности, как се вземат решения по отношение на съответните дейности, кой към момента има възможност да ръководи тези дейности и кой получава възвръщаемостта от тези дейности.

Б6

Когато се разглеждат целта и модела на предприятието, в което е инвестирано, може да е ясно, че споменатото предприятие е контролирано посредством инструменти на собствения капитал, които предоставят на притежателя пропорционални права на глас, като например обикновени акции в предприятието, в което е инвестирано. В такъв случай, ако няма никакви други условия, които да променят вземането на решения, преценяването на контрола се съсредоточава върху това кое лице, ако има такова, разполага с достатъчни права на глас, за да определя оперативните и финансовите политики на предприятието, в което е инвестирано (вж. параграфи Б34—Б50). В най-лесния случай инвеститорът, който притежава мажоритарен дял от правата на глас, ако няма други фактори, контролира предприятието, в което е инвестирано.

Б7	В по-сложни случаи, за да се определи дали инвеститорът контролира дадено предприятие, в което е инвестирано, може да е необходимо да се разгледат някои или всички други фактори, посочени в параграф Б3.

Б8

Дадено предприятие, в което е инвестирано, може да има такъв модел, че правата на глас да не са определящият фактор при вземането на решение относно това кой контролира споменатото предприятие. Такъв е случаят, например когато определени права на глас са свързани единствено с административни задачи, а съответните дейности се ръководят по силата на договорни споразумения. В такива случаи при разглеждане на целта и модела на предприятието, в което е инвестирано, инвеститорът взема предвид също така рисковете, на които споменатото предприятие е предвидено да бъде изложено, рисковете, които е предвидено то да предава на лицата, които участват в него, както и дали инвеститорът е изложен на част от тези рискове или на всички тях. Разглеждането на рисковете включва не само рисковете от постигане на по-слаби резултати от очакваните, но също така потенциала за по-високи.

Правомощия

Б9

Инвеститорът трябва да притежава съществуващи права, които му дават възможност към момента да ръководи съответните дейности, за да има правомощия в дадено предприятие, в което е инвестирано. С цел преценка на правомощията се вземат предвид само съществените права и правата, които не са защитни (вж. параграфи Б22—Б28).

Б10	Определянето дали даден инвеститор има правомощия зависи от съответните дейности, начина, по който се вземат решения относно съответните дейности, както и от правата на инвеститора и другите лица по отношение на предприятието, в което е инвестирано.

Съответни дейности и управление на съответните дейности

Б11

При много предприятия, в които е инвестирано, определени оперативни и финансови дейности значително засягат тяхната възвръщаемост. Примерите за дейности, които, в зависимост от обстоятелствата, могат да бъдат съответни дейности, включват, но не само:

а)	продажба и закупуване на стоки и услуги;

б)	управление на финансовите активи през техния жизнен цикъл (включително при неизпълнение);

в)	избор, придобиване и продажба на активи;

г)	научни изследвания и разработване на нови продукти или процеси; както и

д)	определяне на структурата на финансиране или получаването на финансиране.

Б12

Примерите за решения относно съответните дейности включват, но не само:

а)	установяване на оперативни и капиталови решения на предприятието, в което е инвестирано, включително бюджети; както и

б)	назначаване на ключовия ръководен персонал или определяне на доставчиците на услуги на предприятието, в което е инвестирано, заплащане на техните възнаграждения и прекратяване на техните услуги или трудови правоотношения.

Б13

Има случаи, в които дадени дейности може да са съответни дейности, както преди, така и след проявяването на определен набор от обстоятелства или възникването на дадено събитие. Когато двама или повече инвеститори към момента могат да ръководят съответните дейности и тези дейности се извършват по различно време, инвеститорите определят кой инвеститор може да ръководи дейностите, които оказват най-голямо въздействие върху възвръщаемостта, в съответствие с третирането на равностойни права на вземане на решение (вж. параграф 13). При промяна на съответните факти или обстоятелства с течение на времето инвеститорите преразглеждат тази преценка.

Примери за прилагане

Пример 1

Двама инвеститора създават предприятие, в което е инвестирано, за разработване на медицински продукт и предлагането му на пазара. Единият инвеститор отговаря за разработването на медицинския продукт и получаването на одобрение от регулаторните органи — тази отговорност включва възможността за еднолично вземане на всички решения, свързани с разработването на продукта и получаването на одобрение от регулаторните органи. След като регулаторният орган одобри продукта, другият инвеститор ще го произвежда и предлага на пазара — този инвеститор има възможност еднолично да взема всички решения по проекта, свързани с производството и предлагането на пазара. Ако всички дейности — разработване и получаване на одобрение от регулаторните органи, както и производство и предлагане на пазара на медицинския продукт — са съответни дейности, всеки инвеститор трябва да определи дали може да ръководи дейностите, които оказват най-голямо въздействие върху възвръщаемостта на предприятието, в което е инвестирано. Следователно всеки инвеститор трябва да прецени дали разработването и получаването на одобрение от регулаторните органи или производството и предлагането на пазара на медицинския продукт е дейността, която оказва най-голямо въздействие върху възвръщаемостта на предприятието, в което е инвестирано, както и дали може да ръководи тази дейност. При определянето на това кой инвеститор има правомощия инвеститорът би трябвало да вземе предвид:

а)	целта и модела на предприятието, в което е инвестирано;

б)	факторите, които определят маржа на печалбата, приходите и стойността на предприятието, в което е инвестирано, както и стойността на медицинския продукт;

в)	въздействието върху възвръщаемостта на предприятието, в което е инвестирано, в резултат на правомощията за вземане на решения, с които разполага всеки от инвеститорите, по отношение на факторите, посочени в буква б); както и

г)	излагането на инвеститора на променливата възвръщаемост.

В конкретния пример инвеститорите ще трябва да вземат предвид също така:

д)	несигурността, свързана с получаване на одобрение от регулаторния орган, и усилията, които са необходими за това (като се има предвид опита на инвеститора в успешно разработване на медицински продукти и получаване на одобрение от регулаторните органи); както и

е)	кой инвеститор контролира медицинския продукт след успешното приключване на етапа на разработване.

Пример 2

Създадена е инвестиционна структура (предприятието, в което е инвестирано), която е финансирана с дългов инструмент, притежаван от инвеститор (дълговия инвеститор), и инструменти на собствения капитал, притежавани от редица други инвеститори. Целта на капиталовия транш е да покрие първите загуби и да получи цялата остатъчна възвръщаемост от предприятието, в което е инвестирано. Един от инвеститорите в собствения капитал, който притежава 30 процента от собствения капитал, е също така управител на активите. Предприятието, в което е инвестирано, използва своите постъпления, за да закупи портфейл с финансови активи, което излага споменатото предприятие на кредитен риск, свързан с евентуално неплащане на главницата и лихвите по активите. Сделката се предлага на дълговия инвеститор като инвестиция с минимално излагане на кредитен риск, свързан с евентуално неизпълнение на активите в портфейла, поради характера на тези активи и тъй като целта на капиталовия транш е да покрие първите загуби на предприятието, в което е инвестирано. Възвръщаемостта на предприятието, в което е инвестирано, в голяма степен зависи от управлението на портфейла с активи на споменатото предприятие, което включва решения относно избора, придобиването и продажбата на активи в рамките на насоките относно портфейла, както и управлението в случай на неизпълнение на някои от активите в портфейла. Всички тези дейности се ръководят от управителя на активите, докато неизпълненията достигнат до определена част от стойността на портфейла (т.е. когато стойността на портфейла достигне такова равнище, сочещо, че капиталовият транш на предприятието, в което е инвестирано, е бил изразходван). От този момент активите се управляват от доверител трета страна в съответствие с указанията на дълговия инвеститор. Управлението на портфейла с активи на предприятието, в което е инвестирано, е съответната дейност на споменатото предприятие. Управителят на активите може да ръководи съответните дейности, докато активите в неизпълнение достигнат определената част от стойността на портфейла; дълговият инвеститор може да ръководи съответните дейности, когато стойността на активите в неизпълнение надвиши определената част от стойността на портфейла. Както управителят на активите, така и дълговият инвеститор трябва да определят, всеки за себе си, дали могат да ръководят дейностите, които оказват най-голямо въздействие върху възвръщаемостта на предприятието, в което е инвестирано, включително като се има предвид целта и модела на предприятието, в което е инвестирано, както и излагането на всяко лице на променливата възвръщаемост.

Права, осигуряващи на инвеститора правомощия в предприятието, в което е инвестирано

Б14

Правомощията произтичат от права. С оглед получаване на правомощия в предприятието, в което е инвестирано, инвеститорът трябва да има съществуващи права, които му дават възможност към момента да ръководи съответните дейности. Правата, които могат да осигурят правомощия за инвеститора, може да се различават между различните предприятия, в които е инвестирано.

Б15

Примерите за права, които, било то самостоятелно или в съчетание, могат да осигурят правомощия за инвеститора, включват, но не само:

а)	права под формата на права на глас (или потенциални права на глас) в предприятието, в което е инвестирано (вж. параграфи Б34—Б50);

б)	права да се назначават прехвърлят или отстраняват членове на ключовия ръководен персонал на предприятието, в което е инвестирано, които могат да ръководят съответните дейности;

в)	права да се назначава или отстранява друго предприятие, което ръководи съответните дейности;

г)	права да се ръководи предприятието, в което е инвестирано, за да сключва сделки или да се налага вето върху каквито и да било промени по сделки в полза на инвеститора; както и

д)	други права (като права за вземане на решения, предвидени в договор за управление), които дават на притежателя си възможност да ръководи съответните дейности.

Б16

Като цяло, когато дадено предприятие, в което е инвестирано, осъществява редица оперативни и финансови дейности, които значително въздействат върху възвръщаемостта на споменатото предприятие, и когато по отношение на тези дейности непрекъснато се изисква вземането на важни решения, правата на глас или аналогични права дават на инвеститора правомощия, било то самостоятелно или в съчетание с други споразумения.

Б17

Когато правата на глас не могат да окажат съществено въздействие върху възвръщаемостта на предприятието, в което е инвестирано, както когато правата на глас се отнасят единствено до административни задачи, а ръководството на съответните дейности се определя от договорни споразумения, инвеститорът трябва да направи оценка на тези договорни споразумения, за да може да определи дали разполага с достатъчни права, които да му осигурят правомощия в предприятието, в което е инвестирано. С цел да определи дали има достатъчни права, които да му осигурят правомощия, инвеститорът взема предвид целта и модела на предприятието, в което е инвестирано (вж. параграфи Б5—Б8), както и изискванията, посочени в параграфи Б51—Б54, заедно с параграфи Б18—Б20.

Б18

В определени обстоятелства може да е трудно да се установи дали правата на даден инвеститор са достатъчни, за да му осигурят правомощия в предприятието, в което е инвестирано. В такива случаи, за да може да се направи оценка на правомощията, инвеститорът разглежда доказателства дали разполага с възможност на практика да ръководи еднолично съответните дейности. Необходимо е да се вземат предвид, но не само, следните фактори, които, при разглеждане заедно с неговите права и показателите в параграфи Б19 и Б20, могат да предоставят доказателства, че правата на инвеститора са достатъчни, за да му осигурят правомощия в предприятието, в което е инвестирано:

а)	без да има договорни права за това, инвеститорът може да назначава или одобрява ключовия ръководен персонал на предприятието, в което е инвестирано, който има възможност да ръководи съответните дейности;

б)	без да има договорни права за това, инвеститорът може да ръководи предприятието, в което е инвестирано, по отношение на сключването на важни сделки в полза на инвеститора или налагане на вето върху каквито и да било промени в такива сделки;

в)	инвеститорът има решаващ глас или в процеса на номиниране за избор на членове на управителния орган на предприятието, в което е инвестирано, или в получаването на пълномощни от други притежателни на права на глас;

г)	членовете на ключовия ръководен персонал на предприятието, в което е инвестирано, са свързани лица с инвеститора (например главният изпълнителен директор на предприятието, в което е инвестирано, и главният изпълнителен директор на инвеститора са едно и също лице);

д)	мнозинството от членовете на управителния орган на предприятието, в което е инвестирано, са свързани лица с инвеститора.

Б19

Понякога има признаци, че инвеститорът има специални взаимоотношения с предприятието, в което е инвестирано, което предполага, че инвеститорът има нещо повече от пасивно дялово участие в споменатото предприятие. Наличието на даден отделен показател или на определена комбинация от показатели не означава задължително, че критерият относно правомощията е изпълнен. Въпреки това съществуването на нещо повече от пасивно дялово участие в предприятието, в което е инвестирано, може да означава, че инвеститорът има други свързани права, които са достатъчни, за да му осигурят правомощия или дават доказателства за съществуващи правомощия в дадено предприятие, в което е инвестирано. Следното например предполага, че инвеститорът има нещо повече от пасивно дялово участие в предприятието, в което е инвестирано, и, в съчетание с други права, може да означава наличието на правомощия:

а)	членовете на ключовия ръководен персонал на предприятието, в което е инвестирано, които могат да ръководят съответните дейности, са настоящи или бивши служители на инвеститора;

б)

дейността на предприятието, в което е инвестирано, зависи от инвеститора, като например в следните случаи:

i)	предприятието, в което е инвестирано, зависи от инвеститора за финансиране на значителна част от неговата дейност;

ii)	инвеститорът гарантира значителна част от задълженията на предприятието, в което е инвестирано;

iii)	предприятието, в което е инвестирано, зависи от инвеститора за съществено важни услуги, технологии, доставки или суровини;

iv)	инвеститорът контролира активи като лицензи или търговски марки, които са съществено важни за дейността на предприятието, в което е инвестирано;

v)	предприятието, в което е инвестирано, зависи от инвеститора за осигуряване на ключов ръководен персонал, като например когато персоналът на инвеститора има специализирани познания за дейността на предприятието, в което е инвестирано;

в)	значителна част от дейностите на предприятието, в което е инвестирано, или включват инвеститора, или се извършват от негово име;

г)

излагането на инвеститора на или неговите права върху възвръщаемостта от неговото участие в предприятието, в което е инвестирано, е непропорционално по-голямо от неговите права на глас или аналогични права. Например може да има ситуация, в която инвеститорът да има право или да е изложен на повече от половината възвръщаемост от предприятието, в което е инвестирано, но да притежава по-малко от половината права на глас в споменатото предприятие.

Б20

Колкото е по-голямо излагането на инвеститора на или неговите права върху променливата възвръщаемост от неговото участие в предприятието, в което е инвестирано, толкова по-голям стимул има инвеститорът да получи достатъчни права, които да му осигурят правомощия. Следователно наличието на по-голямо излагане на променливата възвръщаемост е показател, че инвеститорът може да има правомощия. Въпреки това степента на излагане на инвеститора, сама по себе си, не определя дали инвеститорът има правомощия в предприятието, в което е инвестирано.

Б21	Когато факторите, посочени в параграф Б18, и показателите, изложени в параграфи Б19 и Б20, се разглеждат заедно с правата на инвеститора, по-голяма тежест имат доказателствата за правомощия, описани в параграф Б18.

Материални права

Б22	Когато инвеститорът преценява дали има правомощия, той взема предвид само материалните права, свързани с дадено предприятие, в което е инвестирано (притежавани от инвеститора и други). Едно право е материално, когато притежателят има възможност на практика да упражнява това право.

Б23

Определянето дали дадени права са материални изисква преценка, като се вземат предвид всички факти и обстоятелства. Факторите, които трябва да бъдат взети предвид при такова определяне, включват, но не само:

а)

дали има някакви пречки (икономически или други), които пречат на притежателя (или притежателите) да упражнява правата. Примерите за такива пречки включват, но не само:

i)	финансови глоби и стимули, които биха попречили на (или възпрели) притежателя да упражни своите права;

ii)	цена за упражняване или преобразуване, създаваща финансова пречка, която би попречила на (или възпряла) притежателя да упражни своите права;

iii)	условия, които правят упражняването на правата малко вероятно, например условия, които тясно ограничават периода за тяхното упражняване;

iv)	липсата на изричен, приемлив механизъм в учредителните документи на дадено предприятие, в което е инвестирано, или в приложимите законови или подзаконови актове, който да позволи на притежателя да упражни своите права;

v)	невъзможността на притежателя на правата да получи необходимата информация за упражняване на своите права;

vi)

оперативни бариери или стимули, които биха попречили на (или възпрели) притежателя да упражни своите права (например липса на други управители, които да желаят или да могат да предоставят специализирани услуги или да предоставят услугите и да поемат другите дялови участия, притежавани от управителя титуляр);

vii)	правни или нормативни изисквания, които пречат на притежателя да упражни своите права (например когато на чуждестранен инвеститор е забранено да упражнява правата си);

б)

когато упражняването на правата изисква съгласието на повече от едно лице или когато правата се притежават от повече от едно лице, дали съществува механизъм, който дава на тези лица практическа възможност да упражняват своите права колективно, ако желаят да направят това. Липсата на такъв механизъм е показател, че правата може да не са материални. Колкото повече лица трябва да дадат съгласието си, за да бъдат упражнени правата, толкова по-малка е вероятността тези права да са материални. Въпреки това съветът на директорите, чиито членове са независими от предприятието, което взема решенията, може да служи като механизъм, посредством който множество инвеститори могат колективно да упражняват своите права. Следователно правата на отстраняване, които могат да бъдат упражнени от независим съвет на директорите, е по-вероятно да са материални, отколкото ако същите права се упражняват самостоятелно от голям брой инвеститори;

в)

дали едно лице или лица, което/които притежава/т правата, би/биха имало/и полза от упражняването на тези права. Например притежателят на потенциални права на глас в дадено предприятие, в което е инвестирано (вж. параграфи Б47—Б50), взема предвид цената на упражняване или преобразуване на инструмента. Има по-голяма вероятност условията на потенциалните права на глас да са материални, когато е целесъобразно инструментът да бъде реализиран или инвеститорът би имал полза поради други причини (например чрез осъществяването на синергии между инвеститора и предприятието, в което е инвестирано) от упражняването или преобразуването на инструмента.

Б24

Друго условие правата да са материални е, че е нужно те да бъдат упражнявани, когато трябва да се вземат решения относно ръководството на съответните дейности. Обикновено правата са материални, ако могат да бъдат упражнени към дадения момент. Въпреки това понякога правата могат да бъдат материални, дори ако не могат да бъдат упражнени към дадения момент.

Примери за прилагане

Пример 3

Предприятието, в което е инвестирано, провежда годишни събрания на акционерите, на които се вземат решения относно ръководството на съответните дейности. Следващото редовно събрание на акционерите е след осем месеца. Въпреки това акционери, които самостоятелно или заедно притежават най-малко 5 процента от правата на глас, могат да свикват извънредно събрание с цел промяна на съществуващите политики по отношение на съответните дейности, но изискването за уведомяване на останалите акционери означава, че това събрание може да се проведе най-малко след 30 дни. Политиките по отношение на съответните дейности могат да бъдат променени само на извънредно или редовно събрание на акционерите. Това включва одобряването на продажбата на значителни активи, както и извършването или продажбата на значителни инвестиции.

Горепосоченият фактически модел се прилага за примери 3А—3Г, описани по-долу. Всеки пример се разглежда самостоятелно.

Пример 3А

Инвеститорът притежава мажоритарен дял от правата на глас в предприятието, в което е инвестирано. Правата на глас на инвеститора са материални, защото той може да взема решения относно ръководството на съответните дейности, когато такива решения трябва да бъдат взети. Фактът, че трябва да минат 30 дни преди инвеститорът да може да упражни своите права на глас, не отнема възможността на инвеститора към дадения момент да ръководи съответните дейности, считано от момента, в който инвеститорът придобива дяловото участие.

Пример 3Б

Инвеститорът е страна по форуърден договор за придобиване на мажоритарен дял от акциите в предприятието, в което е инвестирано. Датата на уреждането на форуърдния договор е след 25 дни. Съществуващите акционери не могат да променят съществуващите политики по отношение на съответните дейности, защото извънредно събрание може да бъде свикано едва след 30 дни, когато форуърдният договор вече ще бъде уреден. Следователно инвеститорът има права, които по същество са равностойни на тези на мажоритарния акционер в пример 3А по-горе (т.е. инвеститорът, който притежава форуърден договор, може да взема решения относно ръководството на съответните дейности, когато такива решения трябва да бъдат взети). Форуърдният договор на инвеститора е материално право, което дава на инвеститора възможност към дадения момент да ръководи съответните дейности дори преди уреждането на форуърдния договор.

Пример 3В

Инвеститорът притежава материална опция да придобие мажоритарния дял от акциите в предприятието, в което е инвестирано, която може да бъде упражнена след 25 дни и това е изключително изгодно. Заключението би било същото като в пример 3Б.

Пример 3Г

Инвеститорът е страна по форуърден договор за придобиване на мажоритарен дял от акциите в предприятието, в което е инвестирано, без да притежава други свързани права върху споменатото предприятие. Датата на уреждане на форуърдния договор е след шест месеца. За разлика от горепосочените примери, към дадения момент инвеститорът не може да ръководи съответните дейности. Към дадения момент съществуващите акционери могат да ръководят съответните дейности, защото те могат да променят съществуващите политики по отношение на съответните дейности преди уреждането на форуърдния договор.

Б25

Възможно е материални права, които могат да бъдат упражнени от други лица, да попречат на инвеститора да контролира предприятието, в което е инвестирано и за което тези права се отнасят. Такива материални права не изискват притежателите да могат да инициират решения. Щом правата не са изцяло защитни (вж. параграфи Б26—Б28), материалните права, притежавани от други лица, могат да попречат на инвеститора да контролира предприятието, в което е инвестирано, дори ако правата дават на притежателите си възможност само към дадения момент да одобряват или отхвърлят решения, свързани със съответните дейности.

Защитни права

Б26

Когато прави преценка дали правата дават на инвеститора правомощия в предприятието, в което е инвестирано, инвеститорът преценява дали тези права и правата, притежавани от други, са защитни права. Защитните права са свързани с основни промени в дейностите на предприятието, в което е инвестирано, или се прилагат при извънредни обстоятелства. Не всички права обаче, които се прилагат в извънредни обстоятелства или зависят от дадени събития, са защитни (вж. параграфи Б13 и Б 53).

Б27

Поради факта, че предназначението на защитните права е защита на интересите на техния притежател, без да дават на това лице правомощия в предприятието, в което е инвестирано, за което тези права се отнасят, инвеститорът, който притежава само защитни права, не може да има правомощия или да попречи на друго лице да има правомощия в предприятието, в което е инвестирано (вж. параграф 14).

Б28

Примерите за защитни права включват, но не само:

а)	правото на кредитора да попречи на кредитополучателя да предприема дейности, които значително биха променили кредитния риск на кредитополучателя в ущърб на кредитора;

б)	правото на лице, притежаващо неконтролиращо участие в дадено предприятие, в което е инвестирано, да одобрява капиталови разходи, по-големи от изискваните в обичайния ход на осъществяване на дейността, или да одобрява емитирането на инструменти на собствения капитал или на дългови инструменти;

в)	правото на кредитора да конфискува активите на кредитополучателя, ако кредитополучателят не изпълни определени условия за погасяване на заема.

Франчайзинги

Б29

Франчайзингово споразумение, по което предприятието, в което е инвестирано, е приобретател, често дава на франчайзодателя права, предвидени да защитят марката, която е предмет на франчайзинга. Франчайзинговите споразумения обикновено дават на франчайзодателите определени права за вземане на решения по отношение на дейността на приобретателя.

Б30

Като цяло правата на франчайзодателите не ограничават възможността на други лица, различни от франчайзодателя, да вземат решения, които оказват значително въздействие върху възвръщаемостта на приобретателя. Също така правата на франчайзодателя по франчайзинговите споразумения не винаги му дават възможност към дадения момент да ръководи дейностите, които значително въздействат върху възвръщаемостта на приобретателя.

Б31

Трябва да се прави разлика между това да има възможност към дадения момент да взема решения, които значително въздействат върху възвръщаемостта на приобретателя и да има възможност да взема решения, които защитават марката, предмет на франчайзинга. Франчайзодателят няма правомощия в приобретателя, ако други лица притежават съществуващи права, които им дават възможност към дадения момент да ръководят съответните дейности на приобретателя.

Б32	Когато сключва франчайзинговото споразумение, приобретателят взема еднолично решение да осъществява своята дейност в съответствие с условията на франчайзинговото споразумение, но за своя сметка.

Б33

Контролът върху такива основни решения, като правната форма на приобретателя и неговата структура на финансиране, може да се определя от лица, различни от франчайзодателя, и може в значителна степен да засяга възвръщаемостта на приобретателя. Колкото е по-ниско равнището на финансово подпомагане, предоставено от франчайзодателя, и колкото е по-малко излагането на франчайзодателя на променливата възвръщаемост от приобретателя, толкова по-голяма вероятност има франчайзодателят да има само защитни права.

Права на глас

Б34	Чрез права на глас или аналогични права инвеститорът често има възможност към момента да ръководи съответните дейности. Инвеститорът взема предвид изискванията в настоящия раздел (параграфи Б35—Б50), ако съответните дейности на предприятието, в което е инвестирано, се ръководят чрез права на глас.

Правомощия с мажоритарен дял от правата на глас

Б35

Инвеститорът, който притежава повече от половината от правата на глас в предприятието, в което е инвестирано, има правомощия в следните ситуации, освен ако се прилага параграф Б36 или параграф Б37:

а)	съответните дейности се ръководят с гласа на притежателя на мажоритарния дял от правата на глас; или

б)	мнозинството от членовете на управителния орган, който ръководи съответните дейности, се назначават с гласа на притежателя на мажоритарния дял от правата на глас.

Мажоритарен дял от правата на глас, но без правомощия

Б36

Инвеститорът, който има повече от половината права на глас в предприятието, в което е инвестирано, има правомощия в споменатото предприятие, когато правата на глас на инвеститора са материални съгласно параграфи Б22—Б25 и дават на инвеститора възможност към момента да ръководи съответните дейности, което често се изразява в определяне на оперативните и финансови политики. Ако друго предприятие притежава съществуващи права, които предоставят на това предприятие правото да ръководи съответните дейности и това предприятие не е агент на инвеститора, инвеститорът няма правомощия в предприятието, в което е инвестирано.

Б37

Инвеститорът няма правомощия в предприятието, в което е инвестирано, въпреки че инвеститорът притежава мажоритарен дял от правата на глас в споменатото предприятие, когато тези права на глас не са материални. Например инвеститор, който притежава повече от половината от правата на глас в дадено предприятие, в което е инвестирано, не може да има правомощия, ако съответните дейности се ръководят от правителство, съд, администратор, синдик, ликвидатор или регулатор.

Правомощия без мажоритарен дял от правата на глас

Б38

Инвеститорът може да има правомощия, дори ако не притежава мажоритарен дял от правата на глас в предприятието, в което е инвестирано. Инвеститорът може да има правомощия, дори ако притежава по-малко от мажоритарен дял от правата на глас в предприятието, в което е инвестирано, например чрез:

а)	договорно споразумение между инвеститора и други притежатели на права на глас (вж. параграф Б39);

б)	права, произтичащи от други договорни споразумения (вж. параграф Б40);

в)	правата на глас на инвеститора (вж. параграфи Б41—Б45);

г)	потенциални права на глас (вж. параграфи Б47—Б50); или

д)	комбинация от букви а) — г).

Договорно споразумение с други притежатели на права на глас

Б39

Договорното споразумение между инвеститора и други притежатели на права на глас може да даде право на инвеститора да упражнява достатъчни права на глас, за да има инвеститорът правомощия, дори ако инвеститорът няма достатъчни права на глас, които да му осигуряват правомощия без договорно споразумение. Въпреки това договорното споразумение може да гарантира, че инвеститорът може да нарежда на достатъчно други притежатели на права на глас как да гласуват, за да може той да взема решения във връзка със съответните дейности.

Права, произтичащи от други договорни споразумения

Б40

Други права за вземане на решения, в съчетание с права на глас, могат да осигурят на инвеститора възможност към момента да ръководи съответните дейности. Например правата, посочени в договорно споразумение, в съчетание с права на глас могат да са достатъчни, за да предоставят на инвеститора възможност към момента да ръководи производствените процеси на дадено предприятие, в което е инвестирано, или да ръководи други негови оперативни или финансови дейности, които оказват значително въздействие върху възвръщаемостта на споменатото предприятие. Въпреки това, ако няма никакви други права, икономическата зависимост на дадено предприятие, в което е инвестирано, от инвеститора (като връзки на доставчик с неговия основен клиент) не дава на инвеститора правомощия в него.

Права на глас на инвеститора

Б41	Инвеститорът, който не притежава мажоритарен дял от правата на глас, разполага с достатъчни права, които да му осигурят правомощия, когато инвеститорът има възможност на практика еднолично да ръководи съответните дейности.

Б42

Когато преценява дали правата на глас на инвеститора са достатъчни, за да му осигурят правомощия, инвеститорът взема предвид всички факти и обстоятелства, включително:

а)

размера на дяловото участие на инвеститора в права на глас спрямо размера и разпокъсаността на дяловото участие на останалите притежатели в правата на глас, като се отбелязва, че:

i)	колкото повече права на глас притежава инвеститорът, толкова е по-голяма вероятността инвеститорът да има съществуващи права, които му дават възможност към момента да ръководи съответните дейности;

ii)	колкото повече права на глас притежава инвеститорът в сравнение с останалите притежатели на права на глас, толкова е по-голяма вероятността инвеститорът да има съществуващи права, които му дават възможност към момента да ръководи съответните дейности;

iii)	колкото повече лица трябва да действат заедно, за да си осигурят повече гласове от инвеститора, толкова е по-голяма вероятността инвеститорът да има съществуващи права, които му дават възможност към момента да ръководи съответните дейности;

б)	потенциални права на глас, притежавани от инвеститора, други притежатели на права на глас или други лица (вж. параграфи Б47—б50);

в)	права, произтичащи от други договорни споразумения (вж. параграф Б40); както и

г)	всички други факти и обстоятелства, които показват, че инвеститорът има или няма възможност към момента да ръководи съответните дейности в момента, в който трябва да бъдат взети решения, включително схеми на гласуване от предишни събрания на акционерите.

Б43

Когато ръководството на съответните дейности се определя с гласуване с мнозинство и инвеститорът притежава значително по-голям брой права на глас от всеки друг притежател на права на глас или организирана група от притежатели на права на глас и другите дялови участия са силно разпокъсани, само след отчитане на всички фактори, посочени в параграф 42, букви а) — в) може да стане ясно, че инвеститорът има правомощия в предприятието, в което е инвестирано.

Примери за прилагане

Пример 4

Инвеститорът придобива 48 процента от правата на глас в дадено предприятие, в което е инвестирано. Останалите права на глас се притежават от хиляди акционери, никой от които не притежава самостоятелно повече от 1 процент от правата на глас. Никой от акционерите не е сключвал каквито и да било споразумения да се консултира с някой от другите или да взема колективни решения. При преценката на дела от правата на глас, който да придобие, на база на относителния размер на другите дялови участия, инвеститорът определя, че 48-процентно дялово участие би било достатъчно, за да му осигури контрол. В този случай, на база на абсолютния размер на неговото дялово участие и относителния размер на другите дялови участия, инвеститорът стига до заключението, че той разполага с дялово участие, което осигурява достатъчен брой права на глас, за да се изпълни критерия за правомощия, без да е необходимо да се разглеждат каквито и да било други доказателства за правомощия.

Пример 5

Инвеститор А притежава 40 процента от правата на глас в предприятието, в което е инвестирано, а всеки от останалите дванадесет инвеститора притежава по 5 процента от правата на глас в споменатото предприятие. Споразумение между акционерите дава на инвеститор А право да назначава, отстранява и определя възнаграждението на ръководния персонал, който отговаря за ръководството на съответните дейности. Споразумението може да бъде изменено с гласуване на мнозинство от две трети от акционерите. В този случай инвеститор А стига до заключението, че само абсолютният размер на неговото дялово участие и относителните размери на другите дялови участия не са решаващи, за да се определи дали инвеститорът има достатъчни права, които да му осигурят правомощия. Въпреки това инвеститор А определя, че неговото договорно право да назначава, отстранява и определя възнаграждението на ръководния персонал е достатъчно, за да се стигне до заключението, че той има правомощия в предприятието, в което е инвестирано. Фактът, че инвеститор А може да не е упражнил това право или вероятността инвеститор А да упражни своето право на избор, назначаване или отстраняване на ръководния персонал, не се взема предвид при преценка дали инвеститор А има правомощия.

Б44	В други ситуации може да е ясно само след разглеждане на факторите, посочени в параграф 42, букви а) — в), че инвеститорът няма правомощия.

Пример за прилагане

Пример 6

Инвеститор А притежава 45 процента от правата на глас в дадено предприятие, в което е инвестирано. Други двама инвеститори притежават по 26 процента от правата на глас в предприятието, в което е инвестирано. Останалите права на глас се притежават от трима други акционера, всеки от които притежава по 1 процент. Няма други споразумения, засягащи вземането на решения. В този случай размерът на дяловото участие в правата на глас на инвеститор А и неговият размер по отношение на другите дялови участия са достатъчни, за да се стигне до заключението, че инвеститор А няма правомощия. Необходимо е само други двама инвеститори да си сътрудничат, за да попречат на инвеститор А да ръководи съответните дейности на предприятието, в което е инвестирано.

Б45

Въпреки това само факторите, посочени в параграф Б42, букви а) — в), може да не са решаващи. Ако даден инвеститор, който е взел тези фактори предвид, не е сигурен дали има правомощия, той разглежда допълнителни факти и обстоятелства, като това дали характерът на останалите акционери е пасивен, видно от схемите на гласуване от предишни събрания на акционерите. Това включва преценка на факторите, посочени в параграф Б18, и на показателите в параграфи Б19 и Б20. Колкото по-малко права на глас притежава инвеститорът и колкото по-малко лица трябва да действат заедно, за да си осигурят повече гласове от инвеститора, толкова по-голямо значение биха имали допълнителните факти и обстоятелства при преценката дали правата на инвеститора са достатъчни, за да му осигурят правомощия. Когато фактите и обстоятелствата в параграфи Б18—Б20 се разглеждат заедно с правата на инвеститора, по-голяма тежест имат доказателствата за правомощия в параграф Б18, отколкото показателите за правомощия в параграфи Б19 и Б20.

Примери за прилагане

Пример 7

Инвеститорът притежава 45 процента от правата на глас в предприятието, в което е инвестирано. Единадесет други акционера притежават по 5 процента от правата на глас в предприятието, в което е инвестирано. Никой от акционерите не е сключвал договорни споразумения да се консултира с някой от другите или да взема колективни решения. В този случай само абсолютният размер на дяловото участие на инвеститора и относителният дял на другите дялови участия не са решаващи при определяне дали инвеститорът има достатъчни права, които му осигуряват правомощия в предприятието, в което е инвестирано. Разглеждат се допълнителни факти и обстоятелства, които могат да предоставят доказателства, че инвеститорът има или няма правомощия.

Пример 8

Инвеститорът притежава 35 процента от правата на глас в предприятието, в което е инвестирано. Трима други инвеститора притежават по 5 процента от правата на глас в предприятието, в което е инвестирано. Останалите права на глас се притежават от множество други акционери, никой от които не притежава повече от 1 процент от правата на глас. Нито един от акционерите не е сключил споразумение да се консултира с някой от другите или да взема колективни решения. Решенията по отношение на съответните дейности на предприятието, в което е инвестирано, изискват одобрението на мнозинството от гласовете, подадени на съответните събрания на акционерите — 75 процента от правата на глас в предприятието, в което е инвестирано, са подадени на съответните скорошни събрания на акционерите. В този случай активното участие на други акционери на последните събрания на акционерите означава, че инвеститорът не би имал възможност на практика еднолично да ръководи съответните дейности, независимо от това дали инвеститорът е ръководил съответните дейности, защото достатъчен брой други акционери са гласували по същия начин като него.

Б46	Ако след разглеждане на факторите, посочени в параграф Б42, букви а) — г), не е ясно дали инвеститорът има правомощия, то инвеститорът не контролира предприятието, в което е инвестирано.

Потенциални права на глас

Б47

При оценяване на контрола инвеститорът взема предвид потенциалните си права на глас, както и потенциалните права на глас, които притежават другите лица, за да определи дали има правомощия. Потенциалните права на глас са права за получаване на права на глас в предприятието, в което е инвестирано, като например възникващите от конвертируеми инструменти или опции, включително форуърдни споразумения. Тези потенциални права на глас се вземат предвид само ако правата са материални (вж. параграфи Б22—Б25).

Б48

Когато разглежда потенциалните права на глас, инвеститорът взема предвид целта и модела на инструмента, както и целта и модела на всяко друго участие на инвеститора в предприятието, в което е инвестирано. Това включва оценка на различните условия на инструмента, както и очевидните очаквания на инвеститора, неговите мотиви и причини да се съгласи с тези условия.

Б49	Ако инвеститорът има също така права на глас или други права за вземане на решения във връзка с дейностите на предприятието, в което е инвестирано, той преценява дали тези права, в комбинация с потенциалните права на глас, му дават правомощия.

Б50

Материалните потенциални права на глас, било то самостоятелно или в комбинация с други права, могат да осигурят на инвеститора възможност към момента да ръководи съответните дейности. Например има вероятност случаят да е такъв, когато инвеститорът притежава 40 процента от правата на глас в предприятието, в което е инвестирано, и в съответствие с параграф Б23 има материални права, произтичащи от опции да придобие още 20 процента от правата на глас.

Примери за прилагане

Пример 9

Инвеститор А притежава 70 процента от правата на глас в дадено предприятие, в което е инвестирано. Инвеститор Б притежава 30 процента от правата на глас в предприятието, в което е инвестирано, както и опция да придобие половината от правата на глас на инвеститор А. Опцията може да бъде упражнена в рамките на следващите две години на определена цена, която въобще не е изгодна (и се очаква да остане такава през споменатия двугодишен период). Инвеститор А е упражнявал своите права на глас и активно ръководи съответните дейности на предприятието, в което е инвестирано. В такъв случай инвеститор А има вероятност да изпълни критерия за правомощия, защото изглежда, че той има възможност към момента да ръководи съответните дейности. Въпреки че инвеститор Б има опции, които може да упражни към момента, за да закупи допълнителни права на глас (които, ако бъдат упражнени, ще му осигурят мнозинство от правата на глас в предприятието, в което е инвестирано), свързаните с тези опции условия са такива, че опциите не се считат за материални.

Пример 10

Инвеститор А и двама други инвеститора притежават по една трета от правата на глас в предприятието, в което е инвестирано. Стопанската дейност на предприятието, в което е инвестирано е тясно свързана с инвеститор А. Освен инструменти на собствения капитал инвеститор А притежава също така дългови инструменти, които могат да бъдат преобразувани в обикновени акции в предприятието, в което е инвестирано, във всеки един момент на определена цена, която не е изгодна (но не е много неизгодна).Ако дългът бъде преобразуван, инвеститор А би притежавал 60 процента от правата на глас в предприятието, в което е инвестирано. Инвеститор А би имал полза от реализирането на синергии, ако дълговите инструменти бъдат преобразувани в обикновени акции. Инвеститор А има правомощия в предприятието, в което е инвестирано, защото притежава права на глас в споменатото предприятие, заедно с материални потенциални права на глас, които му дават възможност към момента да ръководи съответните дейности.

Правомощия, когато правата на глас или аналогични права не оказват значително въздействие върху възвръщаемостта на предприятието, в което е инвестирано

Б51

При преценка на целта и модела на предприятието, в което е инвестирано (вж. параграфи Б5—Б8), инвеститорът взема предвид участието и взетите решения при създаването на споменатото предприятие като част от неговия модел и преценява дали условията на сделката и характеристиките на участието му дават достатъчни права, за да има правомощия. Само по себе си участието в определянето на модела на предприятието, в което е инвестирано, не е достатъчно, за да осигури контрол на инвеститора. Въпреки това участието в определянето на модела може да означава, че инвеститорът е имал възможност да получи достатъчни права, за да му осигурят правомощия в предприятието, в което е инвестирано.

Б52

Освен това инвеститорът взема предвид договорните споразумения, като права за изкупуване, права за продажба и права за ликвидиране, установени при създаването на предприятието, в което е инвестирано. Когато тези договорни споразумения включват дейности, които са тясно свързани с предприятието, в което е инвестирано, тогава тези дейности по същество са неразделна част от общите дейности на споменатото предприятие, въпреки че може да възникнат извън правните граници на предприятието, в което е инвестирано. Следователно изричните или подразбиращи се права за вземане на решения, предвидени в договорните споразумения, които са тясно свързани с предприятието, в което е инвестирано, трябва да се считат за съответни дейности при определяне на правомощията в споменатото предприятие.

Б53

При някои предприятия, в които е инвестирано, съответните дейности възникват едва при появата на определени обстоятелства или настъпването на определени събития. Предприятието, в което е инвестирано, може да е създадено по такъв начин, че ръководството на неговите дейности и неговата възвръщаемост да са предварително определени, освен ако и докато се появяват определените обстоятелства или настъпят определените събития. В такъв случай само решенията във връзка с дейностите на предприятието, в което е инвестирано, когато тези обстоятелства или събития настъпят, могат да окажат значително въздействие върху неговата възвръщаемост и, следователно, да бъдат съответни дейности. Обстоятелствата или събитията не е задължително да са настъпили, за да има правомощия инвеститорът, който може да взема тези решения. Фактът, че правото за вземане на решения зависи от появата на обстоятелства или от настъпването на събитие, сам по себе си не прави тези права защитни.

Примери за прилагане

Пример 11

Единствената стопанска дейност на предприятието, в което е инвестирано съгласно неговите учредителни документи е да закупува вземания и да ги обслужва ежедневно от името на своите инвеститори. Ежедневното обслужване включва събирането и предаването на плащания на главница и на лихви при настъпване на техния падеж. В случай на неизпълнение по дадено вземане предприятието, в което е инвестирано, автоматично продава вземането на инвеститор съгласно договореното в отделно споразумение за продажба между инвеститора и предприятието, в което е инвестирано, Единствената съответна дейност е управлението на вземанията при неизпълнение, защото това е единствената дейност, която може да окаже значително въздействие върху възвръщаемостта на предприятието, в което е инвестирано. Управлението на вземанията преди неизпълнението не е съответна дейност, защото то не изисква вземането на важни решения, които биха могли да окажат значително въздействие върху възвръщаемостта на предприятието, в което е инвестирано — дейностите преди неизпълнението са предварително определени и се състоят единствено в събиране на парични потоци при настъпване на техния падеж и предаването им на инвеститорите. Следователно при преценка на общите дейности на предприятието, в което е инвестирано, които оказват значително въздействие върху възвръщаемостта на споменатото предприятие, се взема предвид само правото на инвеститора да управлява активите при неизпълнение. В настоящия пример моделът на предприятието, в което е инвестирано, гарантира, че инвеститорът има права за вземане на решения във връзка с дейностите, които оказват значително въздействие върху възвръщаемостта в единствения момент, когато се изисква такова право за вземане на решения. Условията на споразумението за продажба са неразделна част от общата сделка и създаването на предприятието, в което е инвестирано. Следователно условията на споразумението за продажба, заедно с учредителните документи на предприятието, в което е инвестирано, водят до заключението, че инвеститорът има правомощия в споменатото предприятие, независимо от това, че инвеститорът става собственик на вземанията само при неизпълнение и управлява вземанията в неизпълнение извън правните граници на предприятието, в което е инвестирано.

Пример 12

Единствените активи на дадено предприятие, в което е инвестирано, са вземания. Когато се разглеждат целта и модела на предприятието, в което е инвестирано, се определя, че единствената съответна дейност е управление на вземанията при неизпълнение. Лицето, което може да управлява вземанията в неизпълнение, има правомощия в предприятието, в което е инвестирано, независимо от това дали някои от кредитополучателите са изпаднали в неизпълнение.

Б54

Инвеститорът може да поеме изрично или подразбиращо се задължение да гарантира, че предприятието, в което е инвестирано, ще продължи да функционира според модела. Това задължение може да увеличи излагането на инвеститора на променливата възвръщаемост и следователно да повиши мотивацията на инвеститора да получи достатъчни права, за да му осигурят правомощия. Следователно задължението да гарантира, че предприятието, в което е инвестирано, ще продължи да функционира според модела, може да е показател, че инвеститорът има правомощия, но сам по себе си не предоставя на инвеститора правомощия, нито пречи друго лице да има правомощия.

Излагане на или права върху променливата възвръщаемост от предприятието, в което е инвестирано

Б55	При преценката дали инвеститорът има контрол върху дадено предприятие, в което е инвестирано, инвеститорът определя дали е изложен на или има права върху променливата възвръщаемост от неговото участие в споменатото предприятие.

Б56

Променливата възвръщаемост е възвръщаемост, която не е фиксирана и може да се колебае според резултатите на предприятието, в което е инвестирано. Променливата възвръщаемост може да бъде само положителна, само отрицателна или както положителна, така и отрицателна (вж. параграф 15). Инвеститорът преценява дали възвръщаемостта от предприятието, в което е инвестирано, е променлива и колко променлива е тази възвръщаемост въз основа на същината на споразумението и без оглед на правната форма на възвръщаемостта. Например инвеститорът може да притежава облигация с фиксирани лихвени плащания. За целите на настоящия МСФО фиксираните лихвени плащания представляват променлива възвръщаемост, защото са свързани с риск от неизпълнение и излагат инвеститора на кредитния риск на емитента на облигацията. Степента на променливост (т.е. доколко е променлива възвръщаемостта) зависи от кредитния риск на облигацията. Аналогично фиксираните възнаграждения за постигнати резултати при управлението на активите на предприятието, в което е инвестирано, представляват променлива възвръщаемост, защото те излагат инвеститора на свързания с резултатите риск на споменатото предприятие. Степента на променливост зависи от способността на предприятието, в което е инвестирано, да реализира достатъчни доходи за заплащане на възнаграждението.

Б57

Примерите за възвръщаемост включват:

а)	дивиденти, други разпределения на икономически ползи от дадено предприятие, в което е инвестирано (например лихва от дългови ценни книжа, издадени от предприятието, в което е инвестирано), и промени в стойността на инвестицията на инвеститора в споменатото предприятие;

б)

възнаграждение за обслужване на активите или пасивите на дадено предприятие, в което е инвестирано, възнаграждение и излагане на загуба от отпускане на кредит или ликвидна подкрепа, остатъчни дялови участия в активите и пасивите при ликвидацията на предприятието, в което е инвестирано, данъчни предимства и достъп до бъдеща ликвидност, който инвеститорът има благодарение на своето участие в предприятие, в което е инвестирано;

в)

възвръщаемост, която не е на разположение за други притежатели на дялови участия. Например инвеститорът би могъл да използва своите активи в комбинация с активите на предприятието, в което е инвестирано, например да съчетае оперативни функции, за да реализира икономии от мащаба, намаляване на разходите, набавяне на редки продукти, получаване на достъп до собствени знания или ограничаване на определени дейности или активи, за да се повиши стойността на другите активи на инвеститора.

Връзка между правомощията и възвръщаемостта

Делегирани правомощия

Б58

Когато инвеститорът, който притежава права за вземане на решения (предприятие с права за вземане на решения), преценява дали контролира дадено предприятие, в което е инвестирано, той определя дали е принципал или агент. Инвеститорът определя също така дали друго предприятие с права за вземане на решения извършва дейност като агент на инвеститора. Агентът е лице, което основно е наето да изпълнява дейност от името и в полза на друго лице или лица (принципал(и)) и, следователно, не контролира предприятието, в което е инвестирано, когато упражнява своите права за вземане на решения (вж. параграфи 17 и 18). По тази причина понякога агентът може да притежава и упражнява правомощията на принципала, но от името на принципала. Предприятието с права за вземане на решения не е агент само защото други лица могат да извлекат полза от решенията, които то взема.

Б59

Инвеститорът може да делегира своите права за вземане на решения на агент по отношение на някои конкретни въпроси или на всички съответни дейности. Когато прави преценка дали контролира предприятието, в което е инвестирано, инвеститорът счита правата за вземане на решения, делегирани на неговия агент, като права, които инвеститорът притежава пряко. В ситуации, в които има повече от един принципал, всеки от принципалите преценява дали има правомощия в предприятието, в което е инвестирано, като вземе предвид изискванията в параграфи Б5—Б54. В параграфи Б60—Б72 са дадени насоки за определяне дали предприятието с права за вземане на решения е агент или принципал.

Б60

Когато определя дали е агент, предприятието с права за вземане на решения разглежда общото взаимоотношение между него, управляваното предприятие, в което е инвестирано, и други лица, които са обвързани със споменатото предприятие, по-специално всички посочени по-долу фактори:

а)	обхвата на неговите права за вземане на решения по отношение на предприятието, в което е инвестирано (параграфи Б62 и Б63);

б)	правата, притежавани от други лица (параграфи Б64—Б67);

в)	възнаграждението, на което има право в съответствие със споразумението(нията) за възнаграждение (параграфи Б68—Б70);

г)	излагането на предприятието с права за вземане на решения на променливата възвръщаемост от други дялови участия, които притежава в даденото предприятие, в което е инвестирано (параграфи Б71 и Б72).

Всеки от факторите има различна тежест въз основа на конкретните факти и обстоятелства.

Б61

Определянето на това дали предприятието с права за вземане на решения е агент изисква преценка на всички фактори, посочени в параграф Б60, освен ако едно единствено лице притежава материални права да отстрани предприятието с права за вземане на решения (права за отстраняване) и може да го отстрани без да изтъква причина за това (вж. параграф Б65).

Обхват на правата за вземане на решения

Б62

Обхватът на правата за вземане на решения на предприятието с такива права се преценява с оглед на:

а)	дейностите, които са разрешени в съответствие със споразумението(нията) за вземане на решения и предвидени от закона; както и

б)	свободата, с която разполага предприятието с права за вземане на решения, когато взема решения по отношение на тези дейности.

Б63

Предприятието с права за вземане на решения разглежда целта и модела на предприятието, в което е инвестирано, рисковете, на които е предвидено да бъде изложено последното, рисковете, които е предвидено да предава на обвързаните лица, и размера на участието на предприятието с права за вземане на решения в определянето на модела на предприятието, в което е инвестирано. Например ако предприятието с права за вземане на решения е значително обвързано в процеса на определяне на модела на предприятието, в което е инвестирано (включително при определяне на обхвата на правата за вземане на решения), това участие може да е признак, че предприятието с права за вземане на решения е имало възможност и стимул да получи права, които да му осигурят възможност да ръководи съответните дейности.

Права, притежавани от други лица

Б64

Материални права, притежавани от други лица, могат да засегнат способността на предприятието с права за вземане на решения да ръководи съответните дейности на дадено предприятие, в което е инвестирано. Материалните права за отстраняване или други подобни права може да сочат, че предприятието с права за вземане на решения е агент.

Б65

Фактът, че едно единствено лице притежава материални права за отстраняване на предприятието с права за вземане на решения без да изтъква причина, сам по себе си е достатъчен, за да се стигне до заключението, че предприятието с права за вземане на решения е агент. Ако повече от едно лице притежава такива права (и нито едно отделно лице не може да отстрани предприятието с права за вземане на решения без съгласието на другите лица), тези права, сами по себе си, не са решаващи за определяне, че предприятието с права за вземане на решения извършва дейност основно от името и в полза на други. Освен това колкото е по-голям броят на лицата, които трябва да действат заедно, за да упражнят правата за отстраняване на предприятието с права за вземане на решения, и колкото е по-голяма величината на другите икономически интереси на предприятието с права за вземане на решения и променливостта, свързана с тях (т.е. възнаграждение и други дялови участия), толкова по-малка тежест има този фактор.

Б66

При преценката дали предприятието с права за вземане на решения е агент, материалните права, притежавани от други лица, които ограничават свободата на предприятието с права за вземане на решения, се вземат предвид по аналогичен начин, както и правата за отстраняване. Например предприятието с права за вземане на решения, което трябва да получи одобрение от малко на брой други лица за своите действия, обикновено е агент. (Вж. параграфи Б22—Б25 за допълнителни насоки относно правата и дали са материални.)

Б67	Разглеждането на правата, притежавани от други лица, включва преценка на всички права, които може да упражнява съвета на директорите на предприятието, в което е инвестирано (или друг управителен орган), и тяхното въздействие върху правото за вземане на решения (вж. параграф Б23, буква б)).

Възнаграждение

Б68

Колкото е по-голяма величината на възнаграждението на предприятието с права за вземане на решения и променливостта, свързана с възнаграждението, по отношение на възвръщаемостта, която се очаква от дейностите на предприятието, в което е инвестирано, толкова по-голяма вероятност има предприятието с права за вземане на решения да е принципал.

Б69

При определяне на това дали е принципал или агент предприятието с права за вземане на решения взема предвид също така наличието на следните условия:

а)	възнаграждението на предприятието с права за вземане на решения е съразмерно на предоставяните услуги;

б)	споразумението за възнаграждението включва само условия или суми, които обичайно присъстват в споразумения за аналогични услуги и ниво на умения, договаряни на база сделка при справедливи пазарни условия.

Б70

Предприятието с права за вземане на решения не може да бъде агент, освен ако са налице условията, посочени в параграф Б69, букви а) и б). Въпреки това изпълнението на тези условия само по себе си не е достатъчно, за да се стигне до заключението, че предприятието с права за вземане на решения е агент.

Излагане на променливата възвръщаемост от други дялови участия

Б71

Предприятието с права за вземане на решения, което притежава други дялови участия в дадено предприятие, в което е инвестирано (например инвестиции в предприятието, в което е инвестирано, или предостави гаранции по отношение на резултатите на предприятието, в което е инвестирано), взема предвид своето излагане на променливата възвръщаемост от тези дялови участия при преценката дали е агент. Притежаването на други дялови участия в дадено предприятие, в което е инвестирано, е признак за това, че предприятието с права за вземане на решения може да е принципал.

Б72

При преценката на неговото излагане на променливата възвръщаемост от други дялови участия в предприятието, в което е инвестирано, предприятието с права за вземане на решения взема предвид следното:

а)	колкото е по-голяма величината на неговите икономически интереси и променливостта, свързана с тях, като разглежда възнаграждението и другите си дялови участия заедно, толкова е по-голяма вероятността предприятието с права за вземане на решения да е принципал;

б)

дали неговото излагане на променливата възвръщаемост е различно от това на другите инвеститори и, ако е така, дали това би могло да окаже въздействие върху неговите действия. Например такъв би могъл да е случаят, когато предприятието с права за вземане на решения притежава субординирани дялови участия в дадено предприятие, в което е инвестирано, или осигурява други форми на кредитно подобрение за споменатото предприятие.

Предприятието с права за вземане на решения преценява своето излагане спрямо общата променлива възвръщаемост на предприятието, в което е инвестирано. Тази преценка се прави основно на база очакваната възвръщаемост от дейностите на споменатото предприятие, като не се пренебрегва максималното излагане на предприятието с права за вземане на решения на променливата възвръщаемост от предприятието, в което е инвестирано, посредством другите дялови участия, които предприятието с права за вземане на решения притежава.

Примери за прилагане

Пример 13

Предприятието с права за вземане на решения (управител на фонд) създава, предлага на пазара и управлява публично търгуван, регулиран фонд в съответствие с тясно определени параметри, установени в мандата за инвестиране съгласно изискванията на неговите местни законови и подзаконови актове. Фондът е бил предложен на инвеститори като инвестиция в разнообразен портфейл от ценни книжа на собствения капитал на публично търгувани предприятия. В рамките на определените параметри управителят на фонда има свобода на избор на активите, в които да инвестира. Управителят на фонда е направил 10-процентна пропорционална инвестиция във фонда и получава пазарно възнаграждение за услугите си в размер на 1 процент от нетната стойност на активите на фонда. Възнагражденията са съразмерни на предоставяните услуги. Управителят на фонда няма никакво задължение да финансира загуби, освен неговата 10-процентна инвестиция. Фондът не е задължен да създаде независим съвет на директорите и не е направил това. Инвеститорите не притежават никакви материални права, които биха могли да засегнат правата за вземане на решения на управителя на фонда, но могат да изкупят своите дялови участия в определени граници, определени от фонда.

Въпреки че функционира в рамките на параметрите, определени в мандата за инвестиране, и в съответствие с нормативните изисквания, управителят на фонда има права за вземане на решения, които му дават възможност към момента да ръководи съответните дейности на фонда — инвеститорите не притежават материални права, които биха могли да засегнат правата на управителя на фонда за вземане на решения. Управителят на фонда получава пазарно възнаграждение за услугите си, което е съразмерно на предоставяните услуги, и е направил също така пропорционална инвестиция във фонда. Възнаграждението и инвестицията на управителя на фонда го излагат на променливата възвръщаемост от дейностите на фонда, без това излагане да е с такова значение, че да означава, че управителят на фонда е принципал.

В този пример разглеждането на излагането на управителя на фонда на променливата възвръщаемост от фонда, заедно с неговите права за вземане на решения в рамките на строги параметри, означава, че управителят на фонда е агент. Следователно управителят на фонда стига до заключението, че не контролира фонда.

Пример 14

Предприятието с права за вземане на решения създава, предлага на пазара и управлява фонд, който дава възможност за инвестиции на много инвеститори. Предприятието с права за вземане на решения (управител на фонда) трябва да взема решения с оглед на най-добрия интерес на всички инвеститори и в съответствие с ръководните споразумения на фонда. Въпреки това управителят на фонда има голяма свобода за вземане на решения. Управителят на фонда получава пазарно възнаграждение за услугите си, равно на 1 процент от управляваните активи и 20 процента от всички печалби на фонда, ако бъде достигнато определено равнище на печалбите. Възнагражденията са съразмерни на предоставяните услуги.

Въпреки че трябва да взема решения с оглед на най-добрия интерес на всички инвеститори, управителят на фонда има широки права за вземане на решения във връзка с ръководството на съответните дейности на фонда. Управителят на фонда получава фиксирано възнаграждение и възнаграждение според резултатите, които са съразмерни на предоставяните услуги. Освен това вследствие на възнаграждението интересите на управителя на фонда съвпадат с тези на останалите инвеститори, а именно да се повишава стойността на фонда, без да се създава излагане на променлива възвръщаемост от дейностите на фонда, което е толкова важно, че възнаграждението, ако се разгледа само по себе си, означава, че управителят на фонда е принципал.

Горният фактически модел и анализ се прилага за посочените по-долу примери 14А—14В. Всеки пример се разглежда самостоятелно.

Пример 14А

Управителят на фонда притежава също така 2-процентова инвестиция във фонда, поради което неговите интереси съвпадат с тези на останалите инвеститори. Управителят на фонда няма никакво задължение да финансира загуби, надхвърлящи неговата 2-процентова инвестиция. Инвеститорите могат да отстранят управителя на фонда с обикновено мнозинство на гласовете, но само при нарушение на договора.

2-процентовата инвестиция на управителя на фонда увеличава неговото излагане на променлива възвръщаемост от дейностите на фонда, без да създава излагане, което да е от такова значение, че да означава, че управителят на фонда е принципал. Правата на другите инвеститори да отстранят управителя на фонда се считат за защитни права, тъй като те могат да бъдат упражнени само при нарушение на договора. В този пример, въпреки че управителят на фонда разполага с широки права за вземане на решения и е изложен на променлива възвръщаемост от своето дялово участие и възнаграждение, излагането на управителя на фонда означава, че той е агент. Следователно управителят на фонда стига до заключението, че не контролира фонда.

Пример 14Б

Управителят на фонда има по-значителна пропорционална инвестиция във фонда, но няма никакво задължение да финансира загуби, надвишаващи тази инвестиция. Инвеститорите могат да отстранят управителя на фонда с обикновено мнозинство на гласовете, но само поради нарушение на договора.

В този пример правата на другите инвеститори да отстранят управителя на фонда се считат за защитни права, защото могат да бъдат упражнени само при нарушение на договора. Въпреки че управителят на фонда получава фиксирано възнаграждение и възнаграждение според резултатите, които са съразмерни на предоставяните услуги, съчетанието на инвестицията на управителя на фонда с неговото възнаграждение би могло да създаде излагане на променлива възвръщаемост от дейностите на фонда, което е с такова значение, че означава, че управителят на фонда е принципал. Колкото е по-голяма величината на икономическите интереси на управителя на фонда и променливостта, свързана с тях (като се има предвид неговото възнаграждение и други дялови участия заедно), в толкова по-голяма степен управителят на фонда ще отчита тези икономически интереси в анализа и толкова по-голяма вероятност има управителят на фонда да е принципал.

Например, след като е разгледал своето възнаграждение и другите фактори, управителят на фонда може да реши, че 20-процентната инвестиция е достатъчна, за да се стигне до заключението, че той контролира фонда. Въпреки това при различни обстоятелства (т.е. ако възнаграждението или други фактори са различни), контрол може да има, ако равнището на инвестицията е различно.

Пример 14В

Управителят на фонда притежава 20-процентна пропорционална инвестиция във фонда, но няма никакво задължение да финансира загуби, надвишаващи неговата 20-процентна инвестиция. Фондът има съвет на директорите, като всички негови членове са независими от управителя на фонда и се назначават от другите инвеститори. Съветът назначава управителя на фонда на годишна база. Ако съветът реши да не поднови договора на управителя на фонда, други управители от отрасъла биха могли да предоставят услугите, които са предоставяни от управителя на фонда.

Въпреки че управителят на фонда получава фиксирано възнаграждение и възнаграждение според резултатите, които са съразмерни на предоставяните услуги, съчетанието от 20-процентната инвестиция на управителя на фонда и неговото възнаграждение създава излагане на променлива възвръщаемост от дейностите на фонда, което е с такова значение, че означава, че управителят на фонда е принципал. Въпреки това инвеститорите имат материални права да отстранят управителя на фонда — съветът на директорите осигурява механизъм, гарантиращ, че инвеститорите могат да отстранят управителя на фонда, ако решат да направят това.

В този пример управителят на фонда обръща по-голямо внимание на материалните права за отстраняване в анализа. По тази причина, въпреки че управителят на фонда има широки права за вземане на решения и е изложен на променлива възвръщаемост от фонда поради своето възнаграждение и инвестиция, материалните права, които притежават другите инвеститори, означават, че управителят на фонда е агент. Следователно управителят на фонда стига до заключението, че не контролира фонда.

Пример 15

Създадено е предприятие, в което е инвестирано, с цел закупуване на портфейл от ценни книжа, обезпечени с активи, с фиксиран лихвен процент, финансирано от дългови инструменти с финансиран лихвен процент и инструменти на собствения капитал. Предназначението на инструментите на собствения капитал е да осигурят защита на дълговите инвеститори от първата загуба и да получат цялата остатъчна възвръщаемост на предприятието, в което е инвестирано. Сделката е била предложена на потенциалните дългови инвеститори като инвестиция в портфейл от ценни книжа, обезпечени с активи, с излагане на кредитен риск, свързан с евентуално неизпълнение на емитентите на ценните книжа, обезпечени с активи, от портфейла, и лихвен риск, свързан с управлението на портфейла. При образуването инструментите на собствения капитал представляват 10 процента от стойността на закупените активи. Предприятието с права за вземане на решения (управителят на активите) управлява активния портфейл от активи, като взема инвестиционни решения в рамките на параметри, определени в проспекта на предприятието, в което е инвестирано. За тези услуги управителят на активите получава пазарно фиксирано възнаграждение (т.е. 1 процент от управляваните активи) и възнаграждение според резултатите (т.е. 10 процента от печалбата), ако печалбата на предприятието, в което е инвестирано, превиши определено равнище. Възнагражденията са съразмерни с предоставяните услуги. Управителят на активите притежава 35 процента от собствения капитал на предприятието, в което е инвестирано.

Останалите 65 процента от собствения капитал и всички дългови инструменти се притежават от голям брой силно разпокъсани и несвързани трети лица инвеститори. Управителят на активите може да бъде отстранен без изтъкване на причина с решение на другите инвеститори, взето с обикновено мнозинство.

Управителят на активите получава фиксирано възнаграждение и възнаграждение според резултатите, които са съразмерни на предоставяните услуги. Вследствие на възнаграждението интересите на управителя на фонда съвпадат с тези на другите инвеститори, а именно да се увеличи стойността на фонда. Управителят на активите е изложен на променлива възвръщаемост от дейностите на фонда, защото притежава 35 процента от собствения капитал, а също така и поради неговото възнаграждение.

Въпреки че се съобразява с параметрите, посочени в проспекта на предприятието, в което е инвестирано, управителят на активите има възможност към момента да взема решения относно инвестициите, които оказват значително въздействие върху възвръщаемостта на предприятието, в което е инвестирано — правата за отстраняване, които притежават другите инвеститори, имат малка тежест в анализа, защото тези права се притежават от голям брой силно разпокъсани инвеститори. В настоящия пример управителят на активите обръща по-голямо внимание на своето излагане на променлива възвръщаемост от фонда вследствие на неговото дялово участие в собствения капитал, който е подчинен на дълговите инструменти. Дяловото участие в размер на 35 процента от собствения капитал създава подчинено излагане на загуби и права на възвръщаемост от предприятието,в което е инвестирано, които са с такова голямо значение, че това означава, че управителят на активите е принципал. Следователно управителят на активите, стига до заключението, че контролира предприятието, в което е инвестирано.

Пример 16

Предприятието с права за вземане на решения (спонсор) спонсорира предприятие с много продавачи, което емитира краткосрочни дългови инструменти на несвързани трети страни инвеститори. Сделката е била предложена на потенциалните инвеститори като инвестиция в портфейл от средносрочни активи с висок лихвен процент и минимално излагане на кредитен риск, свързан с евентуално неизпълнение от емитентите на активите в портфейла. Различни прехвърлители продават висококачествени средносрочни портфейли от активи на предприятието. Всеки прехвърлител обслужва портфейла от активи, който продава на предприятието, и управлява вземанията при неизпълнение срещу пазарно възнаграждение за обслужване. Всеки прехвърлител предоставя също така защита при първа загуба срещу кредитни загуби от неговия портфейл от активи чрез свръх обезпеченост на активите, които са прехвърлени на предприятието. Спонсорът установява условията на предприятието и управлява неговите операции срещу пазарно възнаграждение. Възнаграждението е съразмерно на предоставените услуги. Спонсорът одобрява продавачите, на които е разрешено да продават на предприятието, одобрява активите, които се закупуват от предприятието и взема решения относно финансирането на предприятието. Спонсорът трябва да действа с оглед на най-добрия интерес на всички инвеститори.

Спонсорът има право на цялата остатъчна възвръщаемост от предприятието и също така осигурява за предприятието кредитно подобрение и линии за ликвидност. Кредитното подобрение, осигурено от спонсора, покрива загуби в размер до 5 процента от всички активи на предприятието, след като загубите са покрити от прехвърлителите. Линиите за ликвидност не се отпускат за покриване на активи в неизпълнение. Инвеститорите не притежават материални права, които биха могли да окажат въздействие върху органа за вземане на решения на спонсора.

Въпреки че спонсорът получава пазарно възнаграждение за услугите си, което е съразмерно на предоставяните услуги, спонсорът е изложен на променлива възвръщаемост от дейностите на предприятието вследствие на неговите права върху цялата остатъчна възвръщаемост от предприятието и осигуряването на кредитно подобрение и линии за ликвидност (т.е. предприятието се излага на ликвиден риск, като използва краткосрочни дългови инструменти, за да финансира средносрочни активи). Въпреки че всеки прехвърлител има права за вземане на решения, които оказват въздействие върху стойността на активите на предприятието, спонсорът има големи права за вземане на решения, които му дават възможност към момента да ръководи дейностите, които оказват най-голямо въздействие върху възвръщаемостта от предприятието (т.е. спонсорът е установил условията на предприятието и има право да взема решения относно активите (одобряване на закупуваните активи и прехвърлителите на тези активи) и финансирането на предприятието (за което редовно трябва да се намират нови инвестиции)). Правото на остатъчната възвръщаемост от предприятието и осигуряването на кредитно подобрение и линии за ликвидност излагат спонсора на променлива възвръщаемост от дейностите на предприятието, която се различава от тази на другите инвеститори. Следователно това излагане означава, че спонсорът е принципал и по тази причина спонсорът стига до заключението, че контролира предприятието. Задължението на спонсора да действа с оглед на най-добрия интерес на всички инвеститори не му пречи да е принципал.

Взаимоотношения с други лица

Б73

Когато прави преценка на контрола, инвеститорът взема предвид характера на неговите взаимоотношения с други лица и дали тези други лица извършват дейност от името на инвеститора (т.е. те са „фактически агенти“). Определянето на това дали други лица извършват дейност като фактически агенти изисква преценка, при която да се вземе предвид не само характера на взаимоотношението, но също така как тези лица взаимодействат помежду си и с инвеститора.

Б74

Не е задължително тези взаимоотношения да включват договорно споразумение. Едно лице е фактически агент, когато инвеститорът или онези, които контролират дейността на инвеститора, имат възможност да нареждат на това лице да извършва дейност от името на инвеститора. При тези обстоятелства инвеститорът, когато преценява контрола си върху дадено предприятие, в което е инвестирано, заедно със своите права взема предвид и правата за вземане на решения на своя фактически агент и непрякото си излагане на или права върху променлива възвръщаемост чрез фактическия агент.

Б75

Следват примери за такива други лица, които, поради характера на техните взаимоотношения, биха могли да бъдат фактически агенти на инвеститора:

а)	свързаните лица на инвеститора;

б)	лице, което е получило своето дялово участие в предприятието, в което е инвестирано, като вноска или заем от инвеститора;

в)

лице, което се е съгласило да не продава, прехвърля или обременява с тежести своите дялови участия в предприятието, в което е инвестирано, без предварителното одобрение на инвеститора (освен в случаи, в които инвеститорът и другото лице имат право на предварително одобрение и правата са базирани на взаимно съгласувани условия от желаещи независими лица);

г)	лице, което не може да финансира своята дейност без подчинена финансова помощ от инвеститора;

д)	предприятие, в което е инвестирано и в което мнозинството от членовете на управителния орган или ключовият ръководен персонал съвпадат с тези на инвеститора;

е)	лице, което има тесни делови взаимоотношения с инвеститора, като взаимоотношение между професионален доставчик на услуги и един от основните му клиенти.

Контрол върху определени активи

Б76	Инвеститорът преценява дали счита част от дадено предприятие, в което е инвестирано, за обособена част от предприятието и, ако случаят е такъв, дали контролира обособената част от предприятието.

Б77

Инвеститорът счита част от дадено предприятие, в което е инвестирано, за обособена част от предприятието единствено ако е изпълнено следното условие:

Определени активи на предприятието, в което е инвестирано (и свързани кредитни подобрения, ако има такива), са единственият източник на плащания за определени пасиви на споменатото предприятие или други определени дялови участия в него. Освен лицата с определения пасив, други нямат права или задължения, свързани с определените активи или с остатъчните парични потоци от тези активи. По същество никаква част от възвръщаемостта от определените активи не може да се използва от останалата част от предприятието, в което е инвестирано, и никаква част от пасивите на обособената част от предприятието не могат да се заплащат от активите на останалата част от предприятието. Следователно на практика всички активи, пасиви и собствен капитал на тази обособена част от предприятието са отделени от общото предприятие, в което е инвестирано. Такава една обособена част от предприятието често се нарича „силоз“ („silo“).

Б78

Когато е изпълнено условието на параграф Б77, инвеститорът определя активите, които оказват значително въздействие върху възвръщаемостта от обособената част от предприятието, и как се ръководят тези дейности, за да прецени дали има правомощия върху тази част от предприятието, в което е инвестирано. Когато прави преценка на контрола върху обособената част от предприятието, инвеститорът разглежда също така дали е изложен на или има права върху променливата възвръщаемост от неговото участие в тази обособена част от предприятието, както възможността да използва своите правомощия върху тази част от предприятието, в което е инвестирано, за да окаже въздействие върху размера на възвръщаемостта за инвеститора.

Б79

Ако инвеститорът контролира обособената част от предприятието, той консолидира тази част от предприятието, в което е инвестирано. В такъв случай другите лица изключват тази част от предприятието, в което е инвестирано, когато правят преценка на контрола върху споменатото предприятие и го консолидират.

Непрекъснато преценяване

Б80	Ако факти и обстоятелства сочат, че има промени в един или повече от трите елемента на контрола, посочени в параграф 7, инвеститорът прави повторна преценка на контрола си върху предприятието, в което е инвестирано.

Б81

Ако има промяна в начина, по който може да се упражняват правомощията в предприятието, в което е инвестирано, тази промяна трябва да бъде отразена в начина, по който инвеститорът преценява своите правомощия в споменатото предприятие. Например промени в правата за вземане на решения могат да означават, че съответните дейности повече не се ръководят чрез права на глас, а вместо това други споразумения, като например договори, дават на друго лице или лица възможност към дадения момент да ръководят съответните дейности.

Б82

Дадено събитие може да предизвика за инвеститора получаване или загуба на правомощия върху дадено предприятие, в което е инвестирано, без инвеститорът да участва в това събитие. Например инвеститорът може да получи правомощия в дадено предприятие, в което е инвестирано, поради изтичане на права за вземане на решения, притежавани от друго лице или лица, които права в миналото са пречили на инвеститора да контролира споменатото предприятие.

Б83

Инвеститорът разглежда така също промените, които оказват въздействие върху неговото излагане на или права върху променливата възвръщаемост от неговото участие в предприятието, в което е инвестирано. Например инвеститорът, който има правомощия в дадено предприятие, в което е инвестирано, може да изгуби контрола върху споменатото предприятие, ако повече няма право да получава възвръщаемост или да бъде изложен на задължения, защото не би изпълнил изискването на параграф 7, буква б) (например ако бъде прекратен договора за получаване на възнаграждение според резултатите).

Б84

Инвеститорът разглежда дали се е променила неговата преценка, че извършва дейност като агент или принципал. Промени в общите взаимоотношения между инвеститора и други лица могат да означават, че инвеститорът повече не извършва дейност като агент, въпреки че преди това е бил агент, и обратно. Например при настъпване на промени в правата на инвеститора или на други лица, инвеститорът преразглежда статута си като принципал или агент.

Б85

Първоначалната преценка на инвеститора относно контрола или неговия статут като принципал или като агент няма да се промени само поради промяна в пазарните условия (например промяна във възвръщаемостта на предприятието, в което е инвестирано, причинена от пазарни условия), освен ако промяната в пазарните условия промени един или повече от трите елемента на контрола, посочени в параграф 7, или промени общото взаимоотношение между принципал и агент.

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОТЧИТАНЕ

Консолидационни процедури

Б86

В консолидираните финансови отчети:

а)	се обединяват съответните активи, пасиви, собствен капитал, приходи, разходи и парични потоци на предприятието майка с тези на неговите дъщерни предприятия;

б)	се приспада (елиминира) балансовата сума на инвестицията на предприятието майка във всяко от дъщерните предприятия, както и дела на предприятието майка в собствения капитал на всяко от дъщерните предприятия (в МСФО 3 е обяснено отчитането на всяка свързана репутация);

в)

изцяло се елиминират вътрешногруповите активи и пасиви, собствен капитал, приходи, разходи и парични потоци, свързани със сделки между предприятия от групата (изцяло се елиминират печалбите или загубите в резултат от вътрешногрупови сделки, които са признати в активите, като например материални запаси и дълготрайни активи). Вътрешногруповите загуби може да означават наличие на обезценка, която трябва да бъде призната в консолидираните финансови отчети. МСС 12 Данъци върху дохода се прилага за временните разлики, които възникват вследствие на елиминирането на печалбите и загубите от вътрешногрупови сделки.

Единни счетоводни политики

Б87

Ако даден член на групата използва счетоводни политики, които се различават от възприетите в консолидираните финансови отчети за сходни сделки и събития, станали при сходни обстоятелства, при изготвянето на консолидираните финансови отчети се правят подходящи корекции във финансовите отчети на въпросния член на групата, за да се гарантира съответствието им със счетоводните политики на групата.

Оценяване

Б88

Предприятието включва приходите и разходите на дадено дъщерно предприятие в консолидираните си финансови отчети от датата, на която е придобило контрол, до датата, на която предприятието повече не контролира дъщерното предприятие. Приходите и разходите на дъщерното предприятие се базират на стойностите на активите и пасивите, които са признати в консолидираните финансови отчети към датата на придобиване. Например даден разход за амортизация, признат в консолидирания отчет за всеобхватния доход след датата на придобиване, се базира на справедливите стойности на свързаните амортизируеми активи, признати в консолидираните финансови отчети към датата на придобиване.

Потенциални права на глас

Б89

Когато съществуват потенциални права на глас или други деривативни инструменти, съдържащи потенциални права на глас, при изготвяне на консолидираните финансови отчети делът в печалбата или загубата и промените в собствения капитал, които се разпределят на предприятието майка и неконтролиращите участия, се определя само въз основа на съществуващите дялови участия в собствеността и не отразява евентуалното упражняване или преобразуване на потенциални права на глас и други деривативни инструменти, освен когато се прилага параграф Б90.

Б90

При определени обстоятелства дадено предприятие по същество има съществуващо дялово участие в собствеността в резултат на сделка, която към момента му осигурява достъп до възвръщаемостта, свързана с дадено дялово участие в собствеността. В такъв случай при изготвяне на консолидираните финансови отчети делът, който се разпределя на предприятието майка и неконтролиращите участия, се определя, като се взема предвид евентуалното упражняване на тези потенциални права на глас и други деривативни инструменти, които към момента осигуряват достъп на предприятието до възвръщаемостта.

Б91

МСФО 9 не се прилага за дялови участия в дъщерни предприятия, които са консолидирани. Когато инструменти, които съдържат потенциални права на глас, по същество към момента осигуряват достъп до възвръщаемостта, свързана с дяловото участие в собствеността на дадено дъщерно предприятие,инструментите не са обект на изискванията на МСФО 9. Във всички останали случаи инструментите, които съдържат потенциални права на глас в дадено дъщерно предприятие, се отчитат в съответствие с МСФО 9.

Отчетна дата

Б92

Отчетните дати на финансовите отчети на предприятието майка и на неговите дъщерни предприятия, които се използват при изготвянето на консолидираните финансови отчети, трябва да са едни и същи. Когато краят на отчетния период на предприятието майка е различен от този на дъщерното предприятие, за нуждите на консолидирането дъщерното предприятие изготвя допълнителна финансова информация към датата на финансовите отчети на предприятието майка, за да може последното да консолидира финансовата информация на дъщерното предприятие, освен ако това практически е невъзможно.

Б93

Ако това е практически невъзможно, предприятието майка консолидира финансовата информация на дъщерното предприятие, като използва последните финансови отчети на дъщерното предприятие, с внесени корекции с оглед отразяване на въздействието на значимите сделки или събития, възникнали между датата на тези финансови отчети и датата на консолидираните финансови отчети. Във всички случаи разликата между датата на финансовите отчети на дъщерното предприятие и тази на консолидираните финансови отчети не трябва да е повече от три месеца, като продължителността на отчетните периоди и всяка разлика между датите на финансовите отчети трябва да бъдат едни и същи в различните периоди.

Неконтролиращи участия

Б94

Предприятието отнася печалбата или загубата и всеки компонент на друг всеобхватен доход към собствениците на предприятието майка и към неконтролиращите участия. Предприятието отнася също така общия всеобхватен доход към собствениците на предприятието майка и към неконтролиращите участия дори ако това води до дефицитно салдо на неконтролиращите участия.

Б95

Ако дадено дъщерно предприятие има в обръщение кумулативни преференциални акции, които са класифицирани като собствен капитал и се държат от неконтролиращи участия, предприятието изчислява своя дял от печалбата или загубата, след внасяне на корекции за дивидентите върху тези акции, независимо от това дали тези дивиденти са били обявени или не.

Промени в дела, притежаван от неконтролиращи участия

Б96

Когато делът на собствения капитал, притежаван от неконтролиращи участия, се промени, предприятието внася корекции в балансовите суми на контролиращите и неконтролиращите участия, за да бъдат отразени тези промени в относителните дялови участия в дъщерното предприятие. Предприятието признава директно в собствения капитал всяка разлика между сумата, с която се коригират неконтролиращите участия, и справедливата стойност на платеното или получено възнаграждение и я отнася към собствениците на предприятието майка.

Загуба на контрол

Б97

Предприятието майка може да изгуби контрол върху дадено дъщерно предприятие в две или повече споразумения (сделки). Въпреки това понякога обстоятелствата показват, че множеството споразумения се отчитат като една единствена сделка. При определянето дали споразуменията да бъдат отчетени като една единствена сделка предприятието майка взема предвид всички условия на споразуменията и техните икономически въздействия. Едно или повече от следните положения означават, че предприятието майка отчита множество споразумения като една единствена сделка:

а)	те са сключени по едно и също време или с общ замисъл;

б)	те сформират една единствена сделка, предназначена да постигне цялостен търговски ефект;

в)	възникването на едно споразумение зависи от възникването на поне още едно друго споразумение;

г)	едно споразумение, разглеждано само по себе си, не е икономически обосновано, но е икономически обосновано, разглеждано заедно с другите споразумения. Пример за това е, когато дадена продажба на акции е извършена под пазарната цена и е компенсирана с последваща продажба на цена над пазарната.

Б98

Ако предприятието майка изгуби контрол върху дадено дъщерно предприятие, то:

а)

отписва:

i)	активите (включително всякаква репутация) и пасивите на дъщерното предприятие по тяхната балансова сума към датата, на която контролът е изгубен; както и

ii)	балансовата сума на всички неконтролиращи участия в бившето дъщерно предприятие към датата, на която контролът е изгубен (включително всякакви компоненти на друг всеобхватен доход, относим към тях);

б)

признава:

i)	справедливата стойност на полученото плащане, ако има такова, от сделката, събитието или обстоятелствата, които са довели до загубата на контрол;

ii)	ако сделката, събитието или обстоятелствата, които са довели до загубата на контрол, включва разпределение на акции на дъщерното предприятие между собствениците в качеството им на собственици — това разпределение; както и

iii)	всяка инвестиция, задържана в бившето дъщерно предприятие, по справедлива стойност към датата, на която контролът е изгубен;

в)	прекласифицира към печалбата или загубата или прехвърля директно в неразпределената печалба, ако това се изисква в съответствие с други МСФО, сумите, признати в друг всеобхватен доход във връзка с дъщерното предприятие на базата, описана в параграф Б99;

г)	признава всяка разлика, появила се в резултат като печалба или загуба в печалбата или загубата, относима към предприятието майка.

Б99

Ако предприятието майка изгуби контрол върху дъщерно предприятие, предприятието майка отчита всички суми, признати преди това в друг всеобхватен доход по отношение на това дъщерно предприятие, на същата база, както би било необходимо, ако предприятието майка директно се е било освободило от съответните активи или пасиви. Следователно, ако печалба или загуба, признати преди това в друг всеобхватен доход, бъдат прекласифицирани към печалба или загуба от освобождаването от свързаните активи или пасиви, предприятието майка прекласифицира печалбата или загубата от собствен капитал към печалба или загуба (като корекция от прекласификация), когато изгуби контрол върху дъщерното предприятие. Ако преоценъчният резерв, признат преди това в друг всеобхватен доход, бъде прехвърлен директно към неразпределената печалба от освобождаването от актива, предприятието майка прехвърля преоценъчния актив директно към неразпределената печалба, когато изгуби контрол върху дъщерното предприятие.

Допълнение В

Дата на влизане в сила и преходни разпоредби

Настоящото допълнение представлява неразделна част от МСФО и е със същата сила като останалите части от МСФО.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

В1

Предприятието прилага настоящия МСФО за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2013 г. По-ранното прилагане се разрешава. Ако предприятието прилага настоящия МСФО по-рано, то оповестява този факт и същевременно прилага МСФО 11, МСФО 12, МСС 27 Индивидуални финансови отчети и МСС 28 (изменен през 2011 г.).

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

В2	Предприятието прилага настоящия МСФО със задна дата в съответствие с МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки с изключение на случаите, предвидени в параграфи В3—В6.

В3

При прилагането на настоящия МСФО за първи път предприятието не е задължено да прави корекции в отчитането на своето участие както в:

а)	предприятия, които преди това са били консолидирани в съответствие с МСС 27 Консолидирани и индивидуални финансови отчети и ПКР 12 Консолидация — предприятия със специално предназначение и продължават да се консолидират в съответствие с настоящия МСФО; или

б)	предприятия, които преди това не са били консолидирани в съответствие с МСС 27 и ПКР 12 и продължават да не се консолидират в съответствие с настоящия МСФО.

В4

Когато прилагането за първи път на настоящия МСФО налага инвеститорът да консолидира дадено предприятие, в което е инвестирано, което не е било консолидирано в съответствие с МСС 27 и ПКР 12, инвеститорът:

а)

ако предприятието, в което е инвестирано, е бизнес (съгласно дефиницията в МСФО 3), оценява активите, пасивите и неконтролиращите участия в споменатото предприятие, което преди това не е било консолидирано, към датата на първоначалното прилагане, все едно предприятието, в което е инвестирано, е било консолидирано (и следователно е приложило отчитане на придобиване в съответствие с МСФО 3), считано от датата, на която инвеститорът е придобил контрол върху споменатото предприятие въз основа на изискванията на настоящия МСФО;

б)

ако предприятието, в което е инвестирано, не е бизнес (съгласно дефиницията в МСФО 3), оценява активите, пасивите и неконтролиращите участия в споменатото предприятие, което преди това не е било консолидирано, към датата на първоначалното прилагане, все едно предприятието, в което е инвестирано, е било консолидирано (като прилага метода на придобиване, описан в МСФО 3, без да признава никаква репутация за предприятието, в което е инвестирано), считано от датата, на която инвеститорът е придобил контрол върху споменатото предприятие въз основа на изискванията на настоящия МСФО. Всяка разлика между стойността на признатите активи, пасиви и неконтролиращи участия и предишната балансова сума на участието на инвеститора в предприятието, в което е инвестирано, се признава като съответна корекция на началното салдо на собствения капитал;

в)

ако оценяването в съответствие с буква а) или б) на активите, пасивите и неконтролиращото участие на дадено предприятие, в което е инвестирано, не е възможно на практика (съгласно определеното в МСС 8), (), инвеститорът:

i)	ако предприятието, в което е инвестирано, е бизнес, прилага изискванията на МСФО 3. Датата, която е приета за дата на придобиване, е началото на най-ранния период, за който е възможно да се приложи МСФО 3, което може да е текущия период;

ii)

ако предприятието, в което е инвестирано, не е бизнес, прилага метода на придобиване, описан в МСФО 3, без да признава никаква репутация от предприятието, в което е инвестирано, считано от датата, която се счита за дата на придобиване. Датата, която се счита за дата на придобиване, е началото на най-ранния период, за който е възможно на практика да се приложи настоящия параграф, което може да е текущия период.

Инвеститорът признава всяка разлика между стойността на активите, пасивите и неконтролиращите участия, признати към датата, която се счита за дата на придобиване, и всички суми от неговото участие, които преди това са били признати, като корекция на собствения капитал за този период. Освен това инвеститорът представя сравнителна информация и оповестявания в съответствие с МСС 8.

В5

Когато прилагането за първи път на настоящия МСФО доведе до положение, при което инвеститорът повече не консолидира дадено предприятие, в което е инвестирано, което е било консолидирано в съответствие с МСС 27 (изменен през 2008 г.) и ПКР 12, инвеститорът оценява своето запазено дялово участие в споменатото предприятие към датата на първоначално прилагане на сумата, на която то би било оценено, ако изискванията на настоящия МСФО са били в сила, когато инвеститорът се е обвързал с предприятието, в което е инвестирано, или е изгубил контрол върху него. Ако оценяването на запазеното дялово участие не е възможно на практика (съгласно определеното в МСС 8), инвеститорът прилага изискванията на настоящия МСФО за отчитане на загуба на контрол в началото на най-ранния период, за който прилагането на настоящия МСФО е възможно на практика, което може да е текущия период. Инвеститорът признава всяка разлика между стойността на активите, пасивите и неконтролиращото участие, която е призната преди това, и балансовата сума на участието на инвеститора в предприятието, в което е инвестирано, като корекция на собствения капитал за този период. Освен това инвеститорът представя сравнителна информация и оповестявания в съответствие с МСС 8.

В6

Параграфи 23, 25, Б94 и Б96—Б99 представляват изменения на МСС 27, извършени през 2008 г., които са пренесени в МСФО 10. С изключение на случаите, когато дадено предприятие прилага параграф В3, предприятието прилага изискванията на споменатите параграфи, както следва:

а)	предприятието не преизчислява никакво разпределение на печалби или загуби за отчетни периоди преди да е приложило изменението в параграф Б94 за първи път;

б)	изискванията на параграфи 23 и Б96 за отчитане на промени в дяловите участия в собствеността на дадено дъщерно предприятие след получаване на контрол не се прилагат за промени, възникнали преди предприятието да е приложило тези изменения за първи път;

в)

предприятието не преизчислява балансовата сума на дадена инвестиция в бивше дъщерно предприятие, ако е изгубило контрола преди да е приложило измененията на параграфи 25 и Б97—Б99 за първи път. Освен това предприятието не преизчислява никаква печалба или загуба във връзка със загубата на контрол върху дадено дъщерно предприятие, възникнала преди да е приложило за първи път измененията в параграфи 25 и Б97—Б99.

Позовавания на МСФО 9

В7	Ако предприятието прилага настоящия МСФО, но все още не прилага МСФО 9, всяко позоваване в настоящия МСФО на МСФО 9 се счита за позоваване на МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване.

ОТТЕГЛЯНЕ НА ДРУГИ МСФО

В8	Настоящият МСФО замества изискванията на МСС 27 (изменен през 2008 г.), които се отнасят до консолидираните финансови отчети.

В9	Настоящият МСФО замества също така ПКР 12 Консолидация — предприятия със специално предназначение.

Допълнение Г

Изменения на други МСФО

Настоящото допълнение съдържа измененията на други МСФО, които са следствие от издаването от Съвета на настоящия МСФО. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2013 г. Ако предприятието прилага настоящия МСФО за по-ранен период, измененията се прилагат за него. Изменените параграфи са посочени, като новият текст е подчертан, а заличеният е зачертан.

МСФО 1 Прилагане за първи път на Международните стандарти за финансово отчитане

Г1

Добавя се параграф 39И, както следва:

39И	МСФО 10 Консолидирани финансови отчети и МСФО 11 Съвместни предприятия, издадени през май 2011 г., измениха параграфи 31, Б7, В1, Г1, Г14 и Г15 и добавиха параграф Г31. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

Г2

Параграф Б7 от допълнение Б се изменя, както следва:

Б7

Предприятие, прилагащо за първи път МСФО, прилага следните изисквания на МСФО 10 за бъдещи периоди от датата на преминаване към МСФО:

а)	изискването в параграф Б94 общият всеобхватен доход да се отнася към собствениците на компанията майка и към неконтролиращите участия, дори ако това води до дефицитно салдо на неконтролиращите участия;

б)	изискванията в параграфи 23 и Б93 за отчитане на промени в притежаваното участие на компанията майка в дъщерното предприятие, които не водят до загуба на контрол; и

в)	изискванията на параграфи Б97—Б99 за счетоводно отчитане на загуба на контрол върху дъщерно предприятие и свързаните изисквания на параграф 8А от МСФО 5 Нетекущи активи, държани за продажба, и преустановени дейности.

Ако обаче предприятие, прилагащо за първи път МСФО, реши да прилага МСФО 3 с обратна сила към минали бизнес комбинации, предприятието следва да прилага също МСФО 10 в съответствие с параграф В1 от настоящия МСФО.

Г3

Параграф В1 от допълнение В се изменя, както следва:

В1

Прилагащото за първи път предприятие може да избере да не прилага МСФО 3 със задна дата спрямо минали бизнес комбинации (бизнес комбинации, осъществени преди датата на преминаване към МСФО). Ако обаче прилагащото за първи път предприятие преизчисли всяка бизнес комбинация за съответствие с МСФО 3, то следва да преизчисли всички по-късни бизнес комбинации и следва също да приложи МСФО 10 от същата дата. Например, ако прилагащо за първи път предприятие избере да преизчисли бизнес комбинация, осъществена на 30 юни 20Х6 г., то трябва да преизчисли всички бизнес комбинации, осъществени между 30 юни 20Х6 г. и датата на преминаване към МСФО, и трябва също да приложи МСФО 10 от 30 юни 20Х6 г.

МСФО 2 Плащане на базата на акции

Г4

Добавя се параграф 63А, както следва:

63A	МСФО 10 Консолидирани финансови отчети и МСФО 11, издадени през май 2011 г., измениха параграф 5 и допълнение А. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

В допълнение А бележката под линия към определението на „споразумение за плащане на базата на акции“ се изменя, както следва:

*	Съгласно допълнение А към МСФО 10 Консолидирани финансови отчети„група“ е „предприятието майка и неговите дъщерни предприятия“ от гледна точка на крайното предприятие майка на отчитащото се предприятие.

МСФО 3 Бизнес комбинации

Г5

Параграф 7 се изменя и се добавя параграф 64Д, както следва:

Насоките в МСФО 10 Консолидирани финансови отчети следва да се използват за идентифициране на придобиващия — предприятието, което получава контрол над друго предприятие, т.е. придобивания. Ако е извършена бизнес комбинация, но прилагането на насоките от МСФО 10 не посочва ясно кое от комбиниращите се предприятия е придобиващото, при това определяне следва да се вземат предвид факторите в параграфи Б14-Б18.

64Д	МСФО 10, издаден през май 2011 г., измени параграфи 7, Б13, Б63, буква д) и допълнение А. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10.

Г6	[Не се прилага за изисквания.]

Г7	Определението на „контрол“ в допълнение А се заличава.

Г8

Параграфи Б13 и Б63, буква д) от допълнение Б се изменят, както следва:

Б13

Насоките в МСФО 10 Консолидирани финансови отчети следва да се използват за идентифициране на придобиващия — предприятието, което получава контрол над придобивания. Ако е извършена бизнес комбинация, но след прилагането на насоките от МСФО 10 не става ясно кое от комбиниращите се предприятия е придобиващото, при това определяне следва да се вземат предвид факторите в параграфи Б14—Б18.

Б63

Примери за други МСФО, които дават насоки за последващо оценяване и отчитане на придобити активи и поети или понесени пасиви в бизнес комбинация включват:

а)

…

д)	МСФО 10 дава насоки за отчитане на промените в участието на компанията майка в собствеността на дъщерното предприятие след получаване на контрол.

МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване

Г9

Параграф 3, буква а) се изменя и се добавя параграф 44О, както следва:

Настоящият МСФО се прилага от всички предприятия за всички видове финансови инструменти, с изключение на:

а)

тези дялове в дъщерни, асоциирани или съвместни предприятия, които се отчитат счетоводно съгласно МСФО 10 Консолидирани финансови отчети, МСС 27 Индивидуални финансови отчети или МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия. В някои случаи обаче МСС 27 или МСС 28 разрешават предприятието да отчете дял в дъщерно, асоциирано или съвместно предприятие, като използва МСС 39; в тези случаи …

44О	МСФО 10 и МСФО 11 Съвместни предприятия, издадени през май 2011 г., измениха параграф 3. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

МСФО 9 Финансови инструменти (издаден през ноември 2009 г.)

Г10

Добавя се параграф 8.1.2, както следва:

8.1.2

МСФО 10 Консолидирани финансови отчети и МСФО 11 Съвместни предприятия, издадени през май 2011 г., измениха параграф В8 и заличиха заглавието над параграф В18 и параграфи В18—В23. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

Г11

Параграфи В18 и В19 от допълнение В и заглавията над параграфи В18 и В19 се заличават и параграф В8 се изменя, както следва:

В83

Настоящият МСФО се прилага от всички предприятия по отношение на всички видове финансови инструменти, с изключение на:

а)

тези дялове в дъщерни предприятия, асоциирани предприятия и съвместни предприятия, които се отчитат счетоводно съгласно МСФО 10 Консолидирани финансови отчети, МСС 27 Индивидуални финансови отчети или МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия. В някои случаи обаче МСС 27 или МСС 28 разрешават предприятието да отчете дял в дъщерно, асоциирано или съвместно предприятие, като използва МСС 39 и МСФО 9; в тези случаи …

МСФО 9 Финансови инструменти (издаден през октомври 2010 г.)

Г12

Параграф 3.2.1 се изменя и се добавя параграф 7.1.2, както следва:

3.2.1

В консолидираните финансови отчети параграфи 3.2.2—3.2.9, Б3.1.1, Б3.1.2 и Б3.2.1—Б3.2.17 се прилагат на консолидирано ниво. Следователно предприятието първо консолидира всички дъщерни предприятия в съответствие с МСФО 10 Консолидирани финансови отчети и после прилага тези параграфи към резултатната група.

7.1.2

МСФО 10 и МСФО 11 Съвместни предприятия, издаден през май 2011 г., измениха параграфи 3.2.1, Б3.2.1—Б.3.2.3, Б4.3.12, буква в), Б5.7.15, В11 и В30 и заличиха параграфи В23—В28 и съответните им заглавия. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

Г13

Параграфи Б3.2.1—Б3.2.3 и Б5.7.15 от допълнение Б се изменят, както следва:

В параграф Б3.2.1 се заличава „(включително каквито и да било предприятия със специално предназначение)“ в първото каре от приложената диаграма.

Б3.2.2.

Ситуацията, описана в параграф 3.2.4, буква б) (когато предприятието запазва договорните права да получи паричните потоци от финансовия актив, но поема договорни задължения да плати паричните потоци на един или повече получатели), възниква например, ако предприето е тръст и емитира за инвеститорите права за изгодно участие в базовите финансови активи, които притежава, и осигурява обслужване за тези финансови активи. В този случай финансовите активи отговарят на условията за отписване, стига да са изпълнени условията на параграфи 3.2.5 и 3.2.6.

Б3.2.3

При прилагането на параграф 3.2.5 предприятието би могло например да бъде първоначалният създател на финансовия актив или би могло да бъде група, която включва , което е придобило финансовия актив и прехвърля парични потоци към инвеститори, които са трети лица извън групата.

Б5.7.15

Следват примери за риск от неизпълнение, специфичен за актива:

а)

…

б)

пасив, издаден от структурирано предприятие със следните характеристики. Предприятието е правно отделено по такъв начин, че активите в предприятието са запазени само в полза на инвеститорите, дори в случай на фалит. Предприятието не сключва никакви други сделки и активите в предприятието не могат да бъдат ипотекирани. Суми се дължат на инвеститорите в предприятието само ако запазените активи генерират парични потоци. Следователно …

Г14

Параграфи В23 и В24 от допълнение В и заглавието над параграф В23 се заличават и параграфи В11 и В30 се изменят, както следва:

В11

а)

тези дялове в дъщерни предприятия, асоциирани предприятия или съвместни предприятия, които се отчитат счетоводно съгласно МСФО 10 Консолидирани финансови отчети, МСС 27 Индивидуални финансови отчети или МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия. В някои случаи обаче МСС 27 или МСС 28 разрешават предприятието да отчете дял в дъщерно, асоциирано или съвместно предприятие, като използва МСФО 9; в тези случаи …

В30

Настоящият стандарт се прилага от всички предприятия по отношение на всички видове финансови инструмент, с изключение на:

а)

МСС 1 Представяне на финансови отчети

Г15

Параграфи 4 и 123 се изменят и се добавя параграф 139З, както следва:

Настоящият стандарт не се прилага към структурата и съдържанието на съкратените междинни финансови отчети, изготвени в съответствие с МСС 34 Междинно финансово отчитане. Параграфи 15—35 обаче се прилагат за такива финансови отчети. Настоящият стандарт се отнася с еднаква сила за всички стопански единици, включително тези, които изготвят консолидирани финансови отчети в съответствие с МСФО 10 Консолидирани финансови отчети, и тези, които представят индивидуални финансови отчети в съответствие с МСС 27 Индивидуални финансови отчети.

123

В процеса на прилагане на счетоводните политики на предприятието ръководството прави различни преценки, отделно от тези, свързани с приблизителните оценки, които могат значително да повлияят на сумите, признати във финансовите отчети. Например ръководството прави преценки при определянето на следното:

а)

…

б)	кога по същество всички значителни рискове и изгоди от собствеността на финансовите активи и лизинговите активи са прехвърлени на други предприятия; и

в)	дали по същество конкретни продажби на стоки представляват договорености за финансиране и следователно не пораждат приходи.

139З	МСФО 10 и МСФО 12, издадени през май 2011 г., измениха параграфи 4, 119, 123 и 124. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 12.

МСС 7 Отчети за паричните потоци

Г16

Параграф 42Б се изменя и се добавя параграф 57, както следва:

42Б

Промените в дяловите участия в собствеността на дадено дъщерно предприятие, които не водят до загуба на контрол, като последващата покупка или продажба от страна на предприятието майка на инструментите на собствения капитал на дъщерното предприятие се отчитат като сделки със собствен капитал (вж. МСФО 10 Консолидирани финансови отчети). Съответно …

57	МСФО 10 и МСФО 11 Съвместни предприятия, издадени през май 2011 г., измениха параграфи 37, 38 и 42Б и заличиха параграф 50, буква б). Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове

Г17	[Не се прилага за изисквания.]

Г18

Параграфи 19, 45 и 46 се изменят и се добавя параграф 60Е, както следва:

19	Настоящият стандарт разрешава и самостоятелно предприятие, изготвящо финансови отчети, или предприятие, изготвящо индивидуални финансови отчети, в съответствие с МСС 27 Индивидуални финансови отчети да представя своите финансови отчети във всяка валута (или валути). Ако …

Обединяването на резултатите и финансовото състояние на чуждестранна дейност с тези на отчитащата се стопанска единица следват нормалните консолидационни процедури, като елиминиране на вътрешногруповите разчети и вътрешногрупови сделки на дъщерното предприятие (вж. МСФО 10 Консолидирани финансови отчети). Обаче …

Когато финансовите отчети на чуждестранната дейност са от дата, различна от тази на отчетите на отчитащата се стопанска единица, във връзка с чуждестранната дейност често се изготвят допълнителни финансови отчети към датата на отчетите на отчитащата се стопанска единица. Когато това не е направено, МСФО 10 позволява използването на различна отчетна дата, стига разликата да не е по-голяма от три месеца и да са направени корекции, които да отразяват ефекта от всички важни сделки и събития, настъпили между двете дати. В такива случаи активите и пасивите на чуждестранната дейност се превалутират по курса към датата на баланса на чуждестранната дейност. При големи промени в обменните курсове до датата на баланса на отчитащата се стопанска единица се правят корекции в съответствие с МСФО 10. Същият …

60Е	МСФО 10 и МСФО 11 Съвместни предприятия, издадени през май 2011 г., измениха параграфи 3, буква б), 8, 11, 18, 19, 33, 44—46 и 48А. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

МСС 24 Оповестяване на свързани лица

Г19

Параграф 3 се изменя, както следва:

Настоящият стандарт изисква оповестяване на сделки и неуредени салда на свързани лица, включително задължения, в консолидираните и индивидуалните финансови отчети на предприятието майка или инвеститора, притежаващ съвместен контрол или значително влияние върху предприятието, в което е инвестирано, представени в съответствие с МСФО 10 Консолидирани финансови отчети или МСС 27 Индивидуални финансови отчети. Настоящият стандарт се прилага така също по отношение на индивидуалните финансови отчети.

В параграф 9 се заличава определението на „контрол“, „съвместен контрол“ и „значително влияние“ и се добавя следното изречение:

Добавя се параграф 28А, както следва:

28A	МСФО 10, МСФО 11 Съвместни предприятия и МСФО 12, издадени през май 2011 г., измениха параграфи 3, 9, 11, буква б), 15, 19, букви б) и д) и 25. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10, МСФО 11 и МСФО 12.

МСС 27 Консолидирани и индивидуални финансови отчети

Г20

В МСС 27 Консолидирани и индивидуални финансови отчети се заличават изискванията, свързани с консолидираните финансови отчети, и по целесъобразност се преместват в МСФО 10. Изискванията за отчитане и оповестяване, касаещи индивидуалните финансови отчети, остават в МСС 27; заглавието му се променя на Индивидуални финансови отчети, оставащите параграфи се преномерират последователно, обхватът му се коригира и се нанасят други редакторски промени. Изискванията за отчитане и оповестяване, които остават в МСС 27 (изменен през 2011 г.), също се актуализират, за да отразят насоките в МСФО 10, МСФО 11, МСФО 12 и МСС 28 (изменен през 2011 г.). Таблицата за съответствието, приложена към МСС 27 (изменен през 2011 г.), съдържа данни относно новите номера на параграфите от МСС 27 (изменен през 2008 г.).

МСС 34 Финансови инструменти: представяне

Г21

Параграф 4, буква а) се изменя и се добавя параграф 97И, както следва:

Настоящият стандарт се прилага от всички предприятия по отношение на всички видове финансови инструменти, с изключение на:

а)

97И	МСФО 10 и МСФО 11, издадени през май 2011 г., измениха параграфи 4, буква а) и НП29. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

Г22

Параграф НП29 от допълнението се изменя, както следва:

НП29	В консолидираните финансови отчети предприятието представя малцинственото участие — т.е. дяловете на други страни в собствения капитал и дохода на неговите дъщерни предприятия — в съответствие с МСС 1 и МСФО 10. При …

МСС 33 Нетна печалба на акция

Г23

Параграф 4 се изменя и се добавя параграф 74Б, както следва:

Когато едно предприятие представя едновременно консолидирани и индивидуални финансови отчети, изготвени в съответствие съответно с МСФО 10 Консолидирани финансови отчети и МСС 27 Индивидуални финансови отчети, оповестяванията, изисквани според настоящия стандарт, трябва да бъдат представени само на базата на консолидирана информация. Всяко …

74B	МСФО 10 и МСФО 11 Съвместни предприятия, издадени през май 2011 г., измениха параграфи 4, 40 и А11. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

МСС 36 Обезценка на активи

Г24

Параграф 4, буква а) се изменя и се добавя параграф 140З, както следва:

Стандартът се прилага за финансови активи, класифицирани като:

а)	дъщерни предприятия, съгласно МСФО 10 Консолидирани финансови отчети;

б)

…

140З	МСФО 10 и МСФО 11, издадени през май 2011 г., измениха параграф 4, заглавието над параграф 12, буква з) и параграф 12, буква з). Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

Г25	[Не се прилага за изисквания]

МСС 38 Нематериални активи

Г26

Параграф 3, буква д) се изменя и се добавя параграф 130Е, както следва:

Ако друг стандарт установява счетоводното отчитане на специфичен вид нематериален актив, предприятието прилага този стандарт вместо настоящия стандарт. Например стандартът не се прилага по отношение на:

а)

…

д)	финансови активи, както са определени в МСС 32. Признаването и оценката на някои финансови активи са обхванати от МСФО 10 Консолидирани финансови активи, МСС 27 Индивидуални финансови активи и МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия;

е)

…

130Е	МСФО 10 и МСФО 11 Съвместни предприятия, издадени през май 2011 г., измениха параграф 3, буква д). Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване (изменен през октомври 2009 г.)

Г27

Параграф 2, буква а) и параграф 15 се изменят и се добавя параграф 103П, както следва:

а)

тези дялове в дъщерни предприятия, асоциирани предприятия и съвместни предприятия, които се отчитат счетоводно съгласно МСФО 10 Консолидирани финансови отчети, МСС 27 Индивидуални финансови отчети или МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия. Предприятията обаче прилагат настоящия стандарт по отношение на дялове в дъщерни предприятия, асоциирани предприятия или съвместни предприятия, които съгласно МСС 27 или МСС 28 се отчитат счетоводно съгласно настоящия стандарт. …

При консолидираните финансови отчети параграфи 16—23 и допълнение А, параграфи НП34—НП52 се прилагат на консолидирано ниво. Следователно предприятието първо консолидира всички дъщерни предприятия в съответствие с МСФО 10 и след това прилага параграфи 16—23 и допълнение А, параграфи НП34—НП52 към резултатната група.

103П	МСФО 10 и МСФО 11 Свързани предприятия, издадени през май 2011 г., измениха параграфи 2, буква а), 15, НП3, НП36—НП38 и НП41, буква а). Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

Г28

Параграфи НП36—НП38 от допълнение А се изменят, както следва:

В първото каре на диаграмата в параграф НП43 се заличава „(включително каквито и да било предприятия със специално предназначение)“.

НП37

Ситуацията, описана в параграф 18, буква б) (когато предприятието запазва договорните права да получи паричните потоци от финансовия актив, но поема договорни задължения да плати паричните потоци на един или повече получатели), възниква например, ако предприятието е тръст и емитира за инвеститорите права за изгодно участие в базовите финансови активи, които притежава, и осигурява обслужване за тези финансови активи. В този случай финансовите активи отговарят на условията за отписване, стига да са изпълнени условията на параграфи 19 и 20.

НП38	При прилагането на параграф 19 предприятието би могло например да бъде първоначалният създател на финансовия актив или би могло да бъде група, която включва дъщерното предприятие, което е придобило финансовия актив и прехвърля парични потоци към инвеститори, които са трети лица извън групата.

КРМСФО 5 Права за участие във фондове за извеждане от експлоатация и възстановяване на околната среда

Г29

В „Препратки“ се заличават МСС 27 и МСС 31, МСС 28 се изменя на „МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия и свързани предприятия“ и се добавят МСФО 10 Консолидирани финансови отчети и МСФО 11 Съвместни предприятия.

Параграф 8 се изменя и се добавя параграф 14Б, както следва:

8	Вносителят определя дали има контрол, съвместен контрол или значително влияние над фонда чрез препратка към МСФО 10, МСФО 11 и МСС 28. Ако има такъв, вносителят отчита своето участие във фонда съгласно посочените стандарти.

14Б	МСФО 10 и МСФО 11, издадени през май 2011 г., измениха параграфи 8 и 9. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

КРМСФО 17 Разпределения на непарични активи на собствениците

Г30

В „Препратки“ се добавя „МСФО 10 Консолидирани финансови отчети“.

Параграф 7 се изменя и се добавя параграф 19, както следва:

В съответствие с параграф 5 настоящото разяснение не е приложимо, когато предприятието разпределя част от участията си в собствеността на дъщерно предприятие, но запазва контрола върху него. Предприятието, извършващо разпределение, което води до признаване от страна на предприятието на неконтролиращо участие в неговото дъщерно предприятие, отчита счетоводно това разпределение в съответствие с МСФО 10.

19	МСФО 10, издаден през май 2011 г., измени параграф 7. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 10.

МЕЖДУНАРОДЕН СТАНДАРТ ЗА ФИНАНСОВО ОТЧИТАНЕ 11

Съвместни предприятия

ЦЕЛ

1	Целта на настоящия МСФО е да определи принципите за финансово отчитане на предприятия, които притежават дялово участие в съвместно контролирани предприятия (т.е. съвместни предприятия).

Изпълнение на целта

За постигане на посочената в параграф 1 цел настоящият МСФО дефинира съвместен контрол и изисква предприятието, което е страна в съвместно предприятие, да определи вида на съвместното предприятие, в което участва, като оцени своите права и задължения, и да отчете тези права и задължения според вида на съвместното предприятие.

ОБХВАТ

3	Настоящият МСФО се прилага от всички предприятия, които са страни в съвместно предприятие.

СЪВМЕСТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

4	Съвместното предприятие е предприятие, в което две или повече страни имат съвместен контрол.

Съвместното предприятие има следните характеристики:

а)	страните са обвързани от договорно споразумение (вж. параграфи Б2—Б4);

б)	договорното споразумение предоставя на две или повече от тези страни съвместен контрол върху предприятието (вж. параграфи 7—13).

6	Съвместното предприятие е или съвместно контролирана дейност, или съвместно контролиран актив.

Съвместен контрол

7	Съвместен контрол представлява уредено с договор споделяне на контрола върху дадено предприятие и съществува само когато решенията по отношение на съответните дейности изискват единодушното съгласие на страните, споделящи контрола.

Предприятието, което е страна по такова споразумение, преценява дали договорното споразумение предоставя на всички страни или на група от страни колективен контрол върху предприятието. Всички страни или група от страни контролират предприятието колективно, когато те трябва да действат заедно във връзка с ръководство на дейностите, които значително засягат възвръщаемостта от предприятието (т.е. съответни дейности).

9	След като бъде определено, че всички страни или група от страните колективно контролират предприятието, съвместен контрол съществува, само когато решенията по отношение на съответните дейности изискват единодушното съгласие на страните, които колективно контролират предприятието.

10	В съвместното предприятие нито една страна не контролира предприятието самостоятелно. Страна, която упражнява съвместен контрол върху предприятието, може да попречи на всяка от другите страни или група от страни да контролира предприятието.

Предприятието може да е съвместно предприятие, дори ако не всички негови страни имат съвместен контрол върху предприятието. В настоящия МСФО се разграничават страни, които имат съвместен контрол върху съвместно предприятие (съвместни управители или съвместни контролиращи съдружници), и страни, които участват в съвместно предприятие, но нямат съвместен контрол.

12	Необходима е внимателна преценка от страна на предприятието, когато определя дали всички страни или група от страни имат съвместен контрол върху съвместното предприятие. Предприятието прави тази преценка, като разглежда всички факти и обстоятелства (вж. параграфи Б5—Б11).

13	При промяна на фактите и обстоятелствата предприятието прави повторна преценка на това дали то все още притежава съвместен контрол върху предприятието.

Видове съвместни предприятия

14	Предприятието определя вида на съвместното предприятие, в което участва. Класифицирането на съвместното предприятие като съвместно контролирана дейност или съвместно контролиран актив зависи от правата и задълженията на страните в предприятието.

15	Съвместно контролираната дейност представлява съвместно предприятие, в което страните, които притежават съвместен контрол върху предприятието, имат право върху активите и задължения по отношение на пасивите на предприятието. Тези страни се наричат съвместни управители.

16	Съвместно контролираният актив представлява съвместно предприятие, чрез което страните, които притежават съвместен контрол върху предприятието, имат право на нетните активи на предприятието. Тези страни се наричат съвместни контролиращи съдружници.

Предприятието прави внимателна преценка, когато определя дали съвместното предприятие е съвместно контролирана дейност или съвместно контролиран актив. Предприятието определя вида на съвместното предприятие, в което участва, като взема предвид всички права и задължения, които произтичат от споменатото предприятие. Предприятието преценява своите права и задължения, като взема предвид структурата и правната форма на съвместното предприятие, условията, уговорени от страните в договорното споразумение, и, когато е уместно, други факти и обстоятелства (вж. параграфи Б12—Б33).

В някои случаи страните са обвързани с рамково споразумение, в което са определени общите договорни условия за предприемането на една или повече дейности. Рамковото споразумение може да предвижда страните да създадат различни съвместни предприятия за извършването на конкретни дейности, които са част от споразумението. Въпреки че тези съвместни предприятия са свързани с едно и също рамково споразумение, те могат да са от различен вид, ако правата и задълженията на страните се различават при предприемането на различните дейности, предвидени в рамковото споразумение. Следователно съвместно контролираните дейности и съвместно контролираните активи могат да съществуват съвместно, когато страните предприемат различни дейности, които са част от едно и също рамково споразумение.

19	При промяна на фактите и обстоятелствата предприятието прави повторна преценка на това дали се е променил видът на съвместното предприятие, в което участва.

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА СТРАНИТЕ В СЪВМЕСТНО ПРЕДПРИЯТИЕ

Съвместно контролирани дейности

Във връзка със своето дялово участие в съвместно контролирана дейност съвместният управител признава:

а)	своите активи, включително своя дял във всички активи, които се държат съвместно;

б)	своите пасиви, включително своя дял във всички пасиви, които се дължат съвместно;

в)	своите приходи от продажбата на дела си в получената от съвместно контролираната дейност продукция;

г)	своя дял от приходите от продажбата на продукцията на съвместно контролираната дейност; както и

д)	своите разходи, включително дела си от всички съвместно направени разходи.

21	Съвместният управител отчита активите, пасивите, приходите и разходите, свързани с неговото дялово участие в съвместно контролираната дейност, в съответствие с МСФО, приложими за конкретните активи, пасиви, приходи и разходи.

22	Отчитането на сделки като продажба, внасяне или покупка на активи между предприятието и съвместно контролираната дейност, в която е съвместен управител, е описано в параграфи Б34—Б37.

Страната, която участва в съвместно контролирана дейност, но не притежава съвместен контрол върху нея, също отчита своето дялово участие в предприятието в съответствие с параграфи 20—22, ако тази страна има права върху активите и задължения по отношение на пасивите на съвместно контролираната дейност. Ако дадена страна, която участва в съвместно контролирана дейност, но не притежава съвместен контрол върху нея, няма права върху активите и задължения по отношение на пасивите на тази съвместно контролирана дейност, тя отчита своето дялово участие в съвместно контролираната дейност в съответствие с МСФО, приложими за такова дялово участие.

Съвместно контролирани активи

Съвместният контролиращ съдружник признава своето дялово участие в съвместно контролирания актив като инвестиция и отчита тази инвестиция по метода на собствения капитал в съответствие с МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия, освен ако предприятието е освободено от прилагането на метода на собствения капитал съгласно разпоредбите в споменатия стандарт.

Страната, която участва в съвместно контролиран актив, но няма съвместен контрол върху него, отчита своето дялово участие в предприятието в съответствие с МСФО 9 Финансови инструменти, освен ако има значително влияние върху съвместно контролирания актив, в който случай го отчита в съответствие с МСС 28 (изменен през 2011 г.).

ИНДИВИДУАЛНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ

В индивидуалните си финансови отчети съвместният управител или съвместният контролиращ съдружник отчита своето дялово участие в:

а)	съвместно контролирана дейност в съответствие с параграфи 20—22;

б)	съвместно контролиран актив в съответствие с параграф 10 от МСС 27 Индивидуални финансови отчети.

В индивидуалните си финансови отчети страната, която участва в съвместно предприятия, но не притежава съвместен контрол върху него, отчита своето дялово участие в:

а)	съвместно контролирана дейност в съответствие с параграф 23;

б)	съвместно контролиран актив в съответствие с МСФО 9, освен ако предприятието има значително влияние върху съвместно контролирания актив, в който случай се прилага параграф 10 от МСС 27 (изменен през 2011 г.).

Допълнение А

Дефинирани термини

Настоящото допълнение представлява неразделна част от МСФО.

Съвместно предприятие	Предприятие, върху което две или повече страни упражняват съвместен контрол.
Съвместен контрол	Уговорено с договор споделяне на контрола върху дадено предприятие, като той съществува само когато решенията по отношение на съответните дейности изискват единодушното съгласие на страните, споделящи контрола.
Съвместно контролирана дейност	Съвместно предприятие, чрез което страните, които упражняват съвместен контрол върху предприятието, имат права върху активите и задължения по отношение на пасивите, свързани с предприятието.
Съвместен управител	Страна в съвместно контролирана дейност, която упражнява съвместен контрол върху тази съвместно контролирана дейност.
Съвместно контролиран актив	Съвместно предприятие, чрез което страните, които упражняват съвместен контрол върху предприятието, имат права върху нетните активи на предприятието.
Съвместен контролиращ съдружник	Страна в съвместно контролиран актив, която упражнява съвместен контрол върху този съвместно контролиран актив.
Страна в съвместно предприятие	Предприятие, което участва в съвместно предприятие, независимо от това дали предприятието притежава съвместен контрол върху съвместното предприятие.
Отделно предприятие	Обособена финансова структура, в това число отделни юридически лица или уставни дружества, независимо от това дали тези предприятия имат юридическа правосубектност.

Следните термини са дефинирани в МСС 27 (изменен през 2011 г.), МСС 28 (изменен през 2011 г.) или МСФО 10 Консолидирани финансови отчети и се използват в настоящия МСФО със значенията, уточнени в споменатите МСФО:

—	контрол върху предприятие, в което е инвестирано,

—	метод на собствения капитал,

—	правомощия,

—	защитни права,

—	съответни дейности,

—	индивидуални финансови отчети,

—	значително влияние.

Допълнение Б

Насоки за прилагане

Настоящото допълнение представлява неразделна част от МСФО. В него се описва прилагането на параграфи 1—27 и то е със същата сила като останалите части от МСФО.

Б1	Примерите в настоящото допълнение описват хипотетични ситуации. Въпреки че някои аспекти на примерите могат да се съдържат в действителни фактически модели, при прилагането на МСФО 11 трябва да бъдат оценени всички факти и обстоятелства на даден фактически модел.

СЪВМЕСТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Договорно споразумение (параграф 5)

Б2

Договорните споразумения могат да бъдат оформени по няколко начина. Договорното споразумение с изпълнителна сила често, но не винаги, е в писмен вид, обикновено под формата на договор или документирани дискусии между страните. Съществуват също така законодателни механизми, които могат да създават споразумения с изпълнителна сила както самостоятелно, така и заедно с договори между страните.

Б3	Когато съвместните предприятия са структурирани посредством отделно предприятие (вж. параграфи Б19—Б33), договорното споразумение или определени аспекти от договорното споразумение в някои случаи се включват в устава, дружествения договор или правилника на отделното предприятие.

Б4

В договорното споразумение се определят условията, при които страните участват в дейността, която е предмет на споразумението. Договорното споразумение обикновено третира въпроси като:

а)	целта, дейността и продължителността на съвместното предприятие;

б)	назначаването на членовете на съвета на директорите или равностоен управляващ орган на съвместното предприятие;

в)	процеса на вземане на решения: въпросите, които изискват решения от страните, правата на глас на страните и изискваното ниво на подкрепа за тези въпроси. Процесът на вземане на решения, който е отразен в договорното споразумение, създава съвместен контрол върху предприятието (вж. параграфи Б5—Б11).

г)	дяловите или други вноски, изисквани от страните;

д)	разпределението между страните на активите, пасивите, приходите, разходите или печалбата или загубата, свързани със съвместното предприятие.

Съвместен контрол (параграфи 7—13)

Б5

Когато дадено предприятие прави преценка дали притежава съвместен контрол върху съвместното предприятие, то първо преценява дали всички страни или група от страни контролират споменатото предприятие. МСФО 10 съдържа дефиниция на „контрол“, която се използва, за да се определи дали всички страни или група от страни са изложени на или имат права върху променлива възвръщаемост от своето участие в съвместното предприятие и могат да окажат въздействие върху тази възвръщаемост посредством правомощията си в последното. Страните контролират предприятието колективно, когато всички страни или група от страни, разглеждани заедно, могат да ръководят дейностите, които оказват значително въздействие върху възвръщаемостта от съвместното предприятие (т.е. съответните дейности).

Б6

След като предприятието стигне до заключението, че всички страни или група от страни колективно контролират съвместното предприятие, предприятието преценява дали притежава съвместен контрол върху последното. Съвместен контрол съществува единствено тогава, когато решенията относно съответните дейности изискват единодушното съгласие на страните, които колективно контролират съвместното предприятие. Определянето дали съвместното предприятие се контролира съвместно от всички страни в него или от група от страни или се контролира самостоятелно от една от страните в него, може да изисква внимателна преценка.

Б7

Понякога процесът на вземане на решения, който е уговорен от страните в договорното им споразумение, косвено води до съвместен контрол. Да приемем например, че две страни създават предприятие, в което всяка от тях притежава по 50 процента от правата на глас, а в договорното споразумение между тях е посочено, че за вземане на решения по отношение на съответните дейности се изискват най-малко 51 процента от правата на глас. В този случай страните косвено са се договорили да упражняват съвместен контрол върху предприятието, защото решенията по отношение на съответните дейности не могат да се вземат без съгласието и на двете страни.

Б8

При други обстоятелства договорното споразумение изисква минимален процент от правата на глас за вземане на решения по отношение на съответните дейности. Когато този минимален изискван процент от правата на глас може да бъде постигнат чрез съгласие, изразено от страните, групирани в различни комбинации, това предприятие не е съвместно предприятие, освен ако договорното споразумение посочва единодушното съгласие на кои страни (или комбинация от страни) е необходимо за вземането на решения по отношение на съответните дейности на предприятието.

Примери за прилагане

Пример 1

Приемаме, че три страни създават предприятие: А притежава 50 процента от правата на глас в предприятието, Б притежава 30 процента и В — 20 процента. В договорното споразумение между А, Б и В е предвидено, че за вземане на решения по отношение на съответните дейности на предприятието са необходими най-малко 75 процента от правата на глас. Въпреки че може да спре приемането на всяко решение, А не контролира предприятието, защото се нуждае от съгласието на Б. Условията на тяхното договорно споразумение, според които за вземане на решения по отношение на съответните дейности се изискват най-малко 75 процента от правата на глас, предполагат, че А и Б притежават съвместен контрол върху предприятието, защото решенията по отношение на съответните дейности не могат да се вземат без съгласието както на А, така и на Б.

Пример 2

Приемаме, че дадено предприятие има три страни: А притежава 50 процента от правата на глас в предприятието, а Б и В притежават по 25 процента. В договорното споразумение между А, Б и В е предвидено, че за вземане на решения по отношение на съответните дейности на предприятието са необходими най-малко 75 процента от правата на глас. Въпреки че може да спре приемането на всяко решение, А не контролира предприятието, защото се нуждае от съгласието на Б или В. В този пример А, Б и В колективно контролират предприятието. За достигане на 75 процента от правата на глас обаче има повече от една комбинация от страни, които могат да се съгласят (т.е. или А и Б, или А и В). При това положение, за да се счита за съвместно предприятие, в договорното споразумение между страните трябва да е уточнено коя комбинация от страните е необходимо да даде единодушното си съгласие при вземане на решения по отношение на съответните дейности на предприятието.

Пример 3

Приемаме предприятие, в което А и Б притежават по 35 процента от правата на глас в предприятието, а останалите 30 процента са разпределени сред голям брой страни. Вземането на решения по отношение на съответните дейности изисква одобрение от мнозинството от правата на глас. А и Б притежават съвместен контрол върху предприятието, само ако в договорното споразумение е посочено, че решенията по отношение на съответните дейности на предприятието изискват съгласието и на А, и на Б.

Б9

Изискването за единодушно съгласие означава, че всяка страна със съвместен контрол върху предприятието може да попречи на всяка от другите страни или група от страни да взема еднолични решения (по отношение на съответните дейности) без нейното съгласие. Ако изискването за единодушно съгласие е свързано единствено с решения, които предоставят на дадена страна защитни права, а не с решения по отношение на съответните дейности на предприятието, тази страна не е страна със съвместен контрол върху предприятието.

Б10

Договорното споразумение би могло да включва клаузи относно разрешаването на спорове, като арбитраж. Тези разпоредби могат да разрешават вземането на решения без единодушното съгласие на страните, които притежават съвместен контрол. Наличието на такива разпоредби не пречи предприятието да се контролира съвместно и следователно да представлява съвместно предприятие.

Преценка на съвместния контрол

Б11	Когато предприятието е извън обхвата на МСФО 11, предприятието отчита своето дялово участие в споменатото предприятие съгласно съответните МСФО като МСФО 10, МСС 28 (изменен през 2011 г.) или МСФО 9.

ВИДОВЕ СЪВМЕСТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ (ПАРАГРАФИ 14—19)

Б12	Съвместни предприятия се създават с различни цели (например като средство страните да споделят разходи и рискове или като начин да се осигури достъп за страните до нова технология или нови пазари) и могат да имат различни структури и правни форми.

Б13	При някои съвместни предприятия не е необходимо дейността, която е предмет на споразумението, да се осъществява чрез отделно предприятие. Други съвместни предприятия обаче са свързани със създаването на отделно предприятие.

Б14

Класифицирането на съвместните предприятия, което се изисква от настоящия МСФО, зависи от правата и задълженията на страните, произтичащи от предприятието в обичайния ход на осъществяване на дейността. Според настоящия МСФО съвместните предприятия се класифицират като съвместно контролирани дейности или съвместно контролирани активи. Когато дадено предприятие има права върху активите и задължения по отношение на пасивите на съвместно предприятия, то последното е съвместно контролирана дейност. Когато дадено предприятие има права върху нетните активи на съвместното предприятие, то последното е съвместно контролиран актив. В параграфи Б16—Б33 е представена преценката, която прави предприятието, за да определи дали има дялово участие в съвместно контролирана дейност или дялово участие в съвместно контролиран актив.

Класифициране на съвместно предприятие

Б15

Както е посочено в параграф Б14, класифицирането на съвместните предприятия изисква страните да направят преценка на своите права и задължения, произтичащи от предприятието. При тази преценка предприятието разглежда следното:

а)	структурата на съвместното предприятие (вж. параграфи Б16—Б21);

б)

когато съвместното предприятие е структурирано чрез отделно предприятие:

i)	правната форма на отделното предприятие (вж. параграфи Б22—Б24);

ii)	условията на договорното споразумение (вж. параграфи Б25—Б28); както и

iii)	други факти и обстоятелства по целесъобразност (вж. параграфи Б29—Б33).

Структура на съвместното предприятие

Съвместни предприятия, които не са структурирани като отделни предприятия

Б16

Съвместното предприятие, което не е структурирано като отделно предприятие, е съвместно контролирана дейност. В такива случаи в договорното споразумение са определени правата на страните върху активите и техните задължения по отношение на пасивите на предприятието, както и правата на страните върху съответните приходи и задължения за съответните разходи.

Б17

В договорното споразумение често са описани характерът на дейностите, които са предмет на споразумението, и начинът, по който страните възнамеряват да извършват тези дейности заедно. Например страните в съвместно предприятие биха могли да се договорят да произвеждат даден продукт заедно, като всяка страна отговаря за конкретна задача и всяка използва своите собствени ресурси и поема свои собствени пасиви. В договорното споразумение би могло да е посочено също така разпределението между страните на приходите и разходите, които са общи за тях. В такъв случай всеки съвместен управител признава в своите финансови отчети активите и пасивите, които са използвани за конкретната задача, и признава своя дял в приходите и разходите в съответствие с договорното споразумение.

Б18

В други случаи страните по съвместното споразумение биха могли да се договорят например да споделят и експлоатират даден актив заедно. В такъв случай в договорното споразумение се определят правата на страните върху съвместно експлоатирания актив и разпределението между страните на продукцията или приходите от актива и разходите за дейността. Всеки съвместен управител отчита своя дял в съвместния актив и уговорения си дял във всички пасиви и признава своя дял в продукцията, приходите и разходите в съответствие с договорното споразумение.

Съвместни предприятия, които са структурирани като отделно предприятие

Б19	Съвместното предприятие, в което активите и пасивите на предприятието се притежават от отделно предприятие, може да бъде или съвместно контролиран актив, или съвместно контролирана дейност.

Б20	Дали дадена страна е съвместен управител или съвместен контролиращ съдружник зависи от правата на страната върху активите и задълженията ѝ по отношение на пасивите на предприятието, които се държат от отделното предприятие.

Б21

Както е посочено в параграф Б15, когато страните са структурирали съвместно предприятие като отделно предприятие, страните трябва да преценят дали правната форма на отделното предприятие, условията на договорното споразумение и, по целесъобразност, всички други факти и обстоятелства им дават:

а)	права върху активите и задължения по отношение на пасивите на предприятието (т.е. предприятието е съвместно контролирана дейност); или

б)	права върху нетните активи на предприятието (т.е. предприятието е съвместно контролиран актив).

Класифициране на съвместно предприятие: преценка на правата и задълженията на страните, произтичащи от предприятието

Правна форма на отделното предприятие

Б22

Правната форма на отделното предприятие е от значение, когато се оценява вида на съвместното споразумение. Правната форма помага при първоначалната преценка на правата на страните върху активите и задълженията им по отношение на пасивите, държани от отделното предприятие, като например дали страните имат дялови участия в държаните в отделното предприятие активи и дали носят отговорност за държаните в отделното предприятие пасиви.

Б23

Например страните биха могли да създадат съвместното предприятие като отделно предприятие, чиято правна форма води до разглеждането на отделното предприятие само по себе си (т.е. активите и пасивите, държани в отделното предприятие, са активи и пасиви на отделното предприятие, а не активи и пасиви на страните). В такъв случай преценката на правата и задълженията, които се предоставят на страните от правната форма на отделното предприятие, показва, че предприятието е съвместно контролиран актив. Въпреки това договорените от страните условия в тяхното договорно споразумение (вж. параграфи Б25—Б28) и други факти и обстоятелства по целесъобразност (вж. параграфи Б29—Б33) могат да имат по-голяма тежест от преценката на правата и задълженията, предоставени на страните от правната форма на отделното предприятие.

Б24

Преценката на правата и задълженията, предоставени на страните от правната форма на отделното предприятие, е достатъчна, за да се стигне до заключението, че предприятието е съвместно контролирана дейност, само ако страните създадат съвместното предприятие като отделно предприятие, чиято правна форма не предвижда разделяне между страните и отделното предприятие (т.е. активите и пасивите, които се държат в отделното предприятие, са активи и пасиви на страните).

Преценяване на условията на договорното споразумение

Б25	В много случаи договорените от страните права и задължения в техните договорни споразумения съответстват на правата и задълженията, дадени на страните от правната форма на отделното предприятие, в което е структурирано предприятието, и не са в конфликт с тях.

Б26	В други случаи страните използват договорното споразумение, за да обърнат или изменят правата и задълженията, предоставени от правната форма на отделното предприятие, в което е било структурирано предприятието.

Пример за прилагане

Пример 4

Приемаме, че две страни структурират съвместно предприятие като регистрирано предприятие. Всяка страна притежава 50-процентно дялово участие в собствеността на регистрираното предприятие. Регистрирането дава възможност за отделяне на предприятието от неговите собственици и, в резултат на това, активите и пасивите, държани в предприятието, са активи и пасиви на регистрираното предприятие. В такъв случай преценката на правата и задълженията, предоставени на страните от правната форма на отделното предприятие, показва, че страните имат права върху нетните активи на предприятието.

Страните обаче променят характеристиките на регистрацията посредством своето договорно споразумение по такъв начин, че всяка от тях притежава дялово участие в активите на регистрираното предприятие и носи отговорност за определена част от пасивите на регистрираното предприятие. Подобни договорни промени на характеристиките на корпорацията могат да доведат до определянето на предприятието като съвместно контролирана дейност.

Б27

В следващата таблица е представено сравнение между общите условия в договорните споразумения на страните в съвместно контролирана дейност и общите условия в договорните споразумения на страните в съвместно контролиран актив. Посочените в таблицата по-долу примери за договорни условия не са изчерпателни.

Преценка на условията на договорното споразумение

	Съвместно контролирана дейност	Съвместно контролиран актив
Условията на договорното споразумение	Договорното споразумение предоставя на страните в съвместното предприятие права върху активите и задължения по отношение на пасивите на предприятието.	Договорното споразумение предоставя на страните в съвместното предприятие права върху нетните активи на предприятието (т.е. отделното предприятие, а не страните, има права върху активите и задължения за пасивите на предприятието).
Права върху активи	Договорното споразумение предвижда, че страните в съвместното предприятие споделят всички дялови участия (например права, права на собственост или собственост) в активите на предприятието в определени части (например пропорционално на дяловото участие на страните в собствеността на предприятието или пропорционално на извършваната посредством предприятието дейност, която е пряко относима към тях).	Договорното споразумение предвижда, че внесените в предприятието активи или тези, които впоследствие са придобити от съвместното предприятие, са активи на предприятието. Страните нямат дялови участия (например нямат права, право на собственост или собственост) в активите на предприятието.
Задължения по отношение на пасиви	Договорното споразумение предвижда, че страните в съвместното предприятие споделят всички пасиви, задължения, разходи и разноски в определени части (например пропорционално на дяловото участие на страните в собствеността на предприятието или пропорционално на извършваната посредством предприятието дейност, която е пряко относима към тях).	Договорното споразумение предвижда, че съвместното предприятие носи отговорност за дълговете и задълженията на предприятието.
		Договорното споразумение предвижда, че страните в съвместното предприятие отговарят пред предприятието само до размера на съответните си инвестиции в предприятието или на съответните си задължения за внасяне на някакъв невнесен или допълнителен капитал в предприятието, или и двете.
	Договорното споразумение предвижда, че страните в съвместното предприятие отговарят за искове, предявени от трети страни.	Договорното споразумение гласи, че кредиторите на съвместното предприятие нямат права на регресен иск срещу никоя страна, що се отнася до дългове или задължения на предприятието.
Приходи, разходи, печалба или загуба	Договорното споразумение предвижда разпределение на приходите и разходите въз основа на относителните резултати на всяка страна в съвместното предприятие. Например договорното споразумение би могло да предвижда, че приходите и разходите се разпределят въз основа на използвания от всяка от страните капацитет на съвместно експлоатирана машина, който би могъл да се различава от техните дялови участия в собствеността на съвместното предприятие. В други случаи страните може да са се договорили да разделят печалбата или загубата от предприятието на база на определена част, като дяловото участие на страната в собствеността на предприятието. Това не би попречило на предприятието да се счита за съвместно контролирана дейност, ако страните имат права върху активите и задължения по отношение на пасивите на предприятието.	Договорното споразумение предвижда дела на всяка страна в печалбата или загубата от дейността на предприятието.
Гаранции	Страните в съвместното предприятие често трябва да предоставят гаранции на трети страни, които например получават услуга от съвместното предприятие или му предоставят финансиране. Предоставянето на такива гаранции или ангажирането от страните да предоставят такива само по себе си не определя, че съвместното предприятие е съвместно контролирана дейност. Характеристиката, която определя дали съвместното предприятие е съвместно контролирана дейност или съвместно контролиран актив, е дали страните имат задължения по отношение на пасивите на предприятието (за някои от които страните може да са или да не са предоставили гаранция).

Б28

Когато договорното споразумение предвижда, че страните имат права върху активите и задължения по отношение на пасивите на предприятието, те са страни по съвместно контролирана дейност и не е необходимо да разглеждат други факти и обстоятелства (параграфи Б29—Б33) за целите на класифицирането на съвместното предприятие.

Преценка на други факти и обстоятелства

Б29	Когато условията на договорното споразумение не предвиждат изрично, че страните имат права върху активите и задължения за пасивите на предприятието, страните разглеждат други факти и обстоятелства, за да преценят дали предприятието е съвместно контролирана дейност или съвместно контролиран актив.

Б30

Съвместното предприятие може да бъде структурирано като отделно предприятие, чиято правна форма предвижда отделяне между страните и отделното предприятие. В договорните условия, които са уговорени между страните, може да не са посочени правата на страните върху активите и задълженията им за пасивите, но разглеждането на други факти и обстоятелства все пак може да доведе до класифицирането на това предприятие като съвместно контролирана дейност. Такъв е случаят, когато другите факти и обстоятелства дават на страните права върху активите и задължения за пасивите на предприятието.

Б31

Когато дейностите на предприятието основно са предвидени за предоставяне на продукция на страните, това показва, че страните имат права по същество върху всички икономически ползи от активите на предприятието. Страните в такива предприятия често осигуряват достъпа си до продукцията на споменатото предприятие, като пречат на предприятието да продава продукцията на трети страни.

Б32

Ефектът от предприятие с такъв модел и цел е, че натрупаните от предприятието пасиви по същество се покриват от паричните потоци, които се получават от страните чрез закупуването от тях на продукцията. Когато страните по същество са единственият източник на парични потоци, спомагащи за поддържането на дейността на предприятието, това показва, че страните имат задължение за пасивите на предприятието.

Пример за прилагане

Пример 5

Приемаме, че две страни структурират съвместно предприятие като регистрирано предприятие (предприятие В), в което всяка от страните притежава по 50 процента дялово участие в собствеността. Целта на предприятието е да произвежда материали, които са необходими за собствените, индивидуални производствени процеси на страните. Предприятието гарантира, че страните експлоатират съоръжението, което произвежда материалите, в съответствие с количествените и качествените спецификации на страните.

Правната форма на предприятие В (регистрирано предприятие), чрез което се осъществяват дейностите, първо показва, че активите и пасивите, притежавани от предприятие В, са активи и пасиви на предприятие В. В договорното споразумение между страните не е посочено, че страните имат права върху активите или задължения за пасивите на предприятие В. Следователно правната форма на предприятие В и договорното споразумение показват, че предприятието е съвместно контролиран актив.

Страните обаче разглеждат така също следните аспекти на предприятието:

—

страните са се уговорили да закупуват цялата продукция, произведена от предприятие В в съотношение 50:50. Предприятие В не може да продава никаква част от продукцията си на трети страни, освен ако това бъде одобрено от двете страни в предприятието. Тъй като целта на предприятието е да предоставя на страните продукцията, от която имат нужда, се очаква такива продажби към трети страни да са редки и незначителни,

—	цената на продаваната на страните продукция е определена от двете страни на равнище, предвидено да покрива разходите за производство и административните разноски, направени от предприятие В. На база на този модел на работа, предприятието е предвидено да функционира на равнището на рентабилността.

По отношение на фактическия модел, представен по-горе, следните факти и обстоятелства са от значение:

—	задължението на страните да закупуват цялата продукция, произвеждана от предприятие В отразява изключителната зависимост на предприятие В от страните, що се отнася до генерирането на парични потоци, и, следователно, страните имат задължение да финансират уреждането на пасивите на предприятие В,

—	фактът, че страните имат права върху цялата продукция, произведена от предприятие В, означава, че страните получават и, следователно, имат права върху всички икономически ползи от активите на предприятие В.

Тези факти и обстоятелства показват, че предприятието е съвместно контролирана дейност. При тези обстоятелства заключението по отношение на класификацията на съвместното предприятие не би се променило, ако, вместо страните сами да използват дяловете си в продукцията в последващ производствен процес, страните продават дяловете си в продукцията на трети страни.

Ако страните променят условията на договорното споразумение по такъв начин, че предприятието да може да продава продукция на трети страни, това би довело до поемане от предприятие В на рискове, свързани с търсенето и материалните запаси, както и кредитен риск. В такъв случай подобна промяна на фактите и обстоятелствата би наложила повторна преценка на класификацията на съвместното предприятие. Посочените факти и обстоятелства биха показали, че предприятието е съвместно контролиран актив.

Б33	Следната диаграма отразява стъпките, които предприятието следва при преценката за класифициране на предприятието, когато съвместното предприятие е структурирано като отделно предприятие: Класифициране на съвместно предприятие, структурирано като отделно предприятие

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА СТРАНИТЕ В СЪВМЕСТНО ПРЕДПРИЯТИЕ (ПАРАГРАФ 22)

Отчитане на продажби или вноски в активите на съвместно контролирана дейност

Б34

Когато предприятието сключи сделка със съвместно контролирана дейност, на която то е съвместен управител, като продажба или вноска в активите, то осъществява сделката с останалите страни в съвместно контролираната дейност и, като такъв, съвместният управител признава печалбите и загубите в резултат на тази сделка само до размера на дяловите участия на другите страни в съвместно контролираната дейност.

Б35	Когато такива сделки представят доказателства за намаление на нетната реализируема стойност на активите, които подлежат на продажба или внасяне в съвместно контролираната дейност, или за загуба от обезценка на тези активи, споменатите загуби се признават изцяло от съвместния управител.

Отчитане на покупки на активи от съвместно контролираната дейност

Б36	Когато предприятието сключи сделка със съвместно контролирана дейност, в която то е съвместен управител, като покупка на активи, то признава дела си в печалбите и загубите, едва когато препродаде тези активи на трета страна.

Б37	Когато такива сделки представят доказателства за намаление на нетната реализируема стойност на активите, които подлежат на покупка, или за загуба от обезценка на тези активи, съвместният управител признава дела си в тези загуби.

Допълнение В

Дата на влизане в сила, преходни разпоредби и оттегляне на други МСФО

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

В1

Предприятието прилага настоящия МСФО за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2013 г. По-ранното прилагане се разрешава. Ако предприятието прилага настоящия МСФО по-рано, то оповестява този факт и същевременно прилага МСФО 10, МСФО 12 Оповестяване на дялови участия в други предприятия, МСС 27 (изменен през 2011 г.) и МСС 28 (изменен през 2011 г.).

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Съвместно контролирани активи — преминаване от пропорционална консолидация към метода на собствения капитал

В2

При преминаване от пропорционална консолидация към метода на собствения капитал предприятието признава своята инвестиция в съвместно контролирания актив към началото на най-ранния представен период.Тази първоначална инвестиция се оценява като агрегираната сума на балансовите суми на активите и пасивите, които предприятието е консолидирало пропорционално в предходен период, в това число цялата репутация, произтичаща от придобиването. Ако в предходен период репутацията е принадлежала на по-голяма единица, генерираща парични потоци, или на група от единици, генериращи парични потоци, предприятието разпределя репутацията на съвместно контролирания актив въз основа на относителните балансови суми на съвместно контролирания актив и единицата, генерираща парични потоци, или групата от единици, генериращи парични потоци, на които е принадлежала.

В3

Началното салдо на инвестицията, определено в съответствие с параграф В2, се счита за приета стойност на инвестицията при първоначалното признаване. Предприятието прилага параграфи 40—43 от МСС 28 (изменен през 2011 г.) към началното салдо на инвестицията, за да прецени дали инвестицията е обезценена, като всяка загуба от обезценка се признава като корекция на неразпределената печалба в началото на най-ранния представен период. Изключението по отношение на първоначалното признаване в параграфи 15 и 24 от МСС 12 Данъци върху дохода не се прилага, когато предприятието признава инвестиция в съвместно контролиран актив в резултат на прилагане на преходните изисквания за съвместно контролирани активи, които в предходен период са консолидирани пропорционално.

В4

Ако агрегирането на всички активи и пасиви, които в предходен период са били консолидирани пропорционално, доведе до отрицателни нетни активи, предприятието преценява дали има правни или конструктивни задължения във връзка с отрицателните нетни активи и, ако това е така, предприятието признава съответния пасив. Ако предприятието стигне до заключението, че няма правни и конструктивни задължения във връзка с отрицателните нетни активи, то не признава съответния пасив, но коригира неразпределената печалба в началото на най-ранния представен период. Предприятието оповестява този факт заедно с кумулативния си непризнат дял в загубите на своите съвместно контролирани активи към началото на най-ранния представен период и към датата, на която настоящият МСФО се прилага за първи път.

В5

Предприятието оповестява разбивка на активите и пасивите, които са били агрегирани като инвестиции, представени на един ред в салдото в началото на най-ранния представен период. Това оповестяване се извършва, като се агрегират всички съвместно контролирани активи, за които предприятието прилага преходните изисквания, посочени в параграфи В2—В6.

В6	След първоначалното признаване предприятието отчита своята инвестиция в съвместно контролирания актив по метода на собствения капитал в съответствие с МСС 28 (изменен през 2011 г.).

Съвместно контролирани дейности — преминаване от метода на собствения капитал към отчитане на активи и пасиви

В7

При преминаване от метода на собствения капитал към отчитане на активи и пасиви по отношение на дяловото участие на предприятието в съвместно контролирана дейност, в началото на най-ранния представен период то отписва инвестицията, която в предходен период е била отчетена по метода на собствения капитал, и всички други статии, които са били част от нетната му инвестиция в съвместното предприятие, в съответствие с параграф 38 от МСС 28 (изменен през 2011 г.) и признава своя дял във всеки от активите и пасивите по отношение на дяловото си участие в съвместно контролираната дейност, включително всякаква репутация, която може да е била част от балансовата сума на инвестицията.

В8

Предприятието определя точния процент на своето дялово участие в активите и пасивите на съвместно контролираната дейност въз основа на правата и задълженията си в съответствие с договорното споразумение. Предприятието оценява първоначалните балансови суми на активите и пасивите, като ги отделя от балансовата сума на инвестицията в началото на най-ранния представен период въз основа на информацията, която предприятието е използвало при прилагане на метода на собствения капитал.

В9

Всяка разлика, която е резултат от отчитането на инвестицията в предходен период по метода на собствения капитал, заедно с всички други статии, които са били част от нетната инвестиция на предприятие в съвместното предприятие в съответствие с параграф 38 от МСС 28 (изменен през 2011 г.), и нетната сума на признатите активи и пасиви, включително репутацията, се:

а)

приспада от всяка репутация, свързана с инвестицията, като всяка остатъчна разлика се коригира в съответствие с неразпределената печалба в началото на най-ранния представен период, ако нетната сума на признатите активи и пасиви, включително всяка репутация, е по-висока от отписаната инвестиция (и всички други статии, които са били част от нетната инвестиция на предприятието);

б)	коригира в съответствие с неразпределената печалба в началото на най-ранния представен период, ако нетната сума на признатите активи и пасиви, включително всяка репутация, е по-ниска от отписаната инвестиция (и всички други статии, които са били част от нетната инвестиция на предприятието).

В10	Предприятието, което преминава от метода на собствения капитал към отчитане на активи и пасиви, представя равнение между отписаната инвестиция и признатите активи и пасиви, като неразпределената печалба се коригира с всяка остатъчна разлика, в началото на най-ранния представен период.

В11	Изключението, свързано с първоначалното признаване в параграфи 15 и 24 от МСС 12, не се прилага, когато предприятието признава активи и пасиви, свързани с неговото дялово участие в съвместно контролирана дейност.

Преходни разпоредби в индивидуалните финансови отчети на предприятието

В12

Предприятието, което в съответствие с параграф 10 от МСС 27 в предходен период е отчитало в своите индивидуални финансови отчети своето дялово участие в съвместно контролирана дейност като инвестиция по себестойност или в съответствие с МСФО 9:

а)	отписва инвестицията и признава активите и пасивите, свързани с неговото дялово участие в съвместно контролираната дейност, в размери, определени в съответствие с параграфи В7—В9;

б)	представя равнение между отписаната инвестиция и признатите активи и пасиви заедно с всяка остатъчна разлика, която се коригира в неразпределената печалба, в началото на най-ранния представен период.

В13

Изключението, свързано с първоначалното признаване в параграфи 15 и 24 от МСС 12, не се прилага, когато предприятието признава активите и пасивите, свързани с неговото дялово участие в съвместно контролирана дейност, в своите индивидуални финансови отчети в резултат на прилагане на преходните изисквания за съвместно контролирани дейности, посочени в параграф В 12.

Позовавания на МСФО 9

В14	Ако предприятието прилага настоящия МСФО, но все още не прилага МСФО 9, всяко позоваване на МСФО 9 се счита за позоваване на МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване.

ОТТЕГЛЯНЕ НА ДРУГИ МСФО

В15

Настоящият МСФО замества следните МСФО:

а)	МСС 31 Дялове в съвместни предприятия; както и

б)	ПКР-13 Съвместно контролирани предприятия — непарични вноски от контролиращите съдружници.

Приложение Г

Изменения на други МСФО

Настоящото допълнение съдържа измененията на други МСФО, следствие от издаването от Съвета на МСФО 11. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2013 г. Ако предприятието прилага МСФО 11 за по-ранен период, измененията се прилагат за него. Изменените параграфи са посочени, като новият текст е подчертан, а заличеният е зачеркнат.

Г1

Настоящата таблица показва как следващите позовавания са изменени в други МСФО.

Съществуващо позоваване на	съдържащо се в	в	се изменя на позоваване на
МСС 31 Дялове в съвместни предприятия	МСФО 2	параграф 5	МСФО 11 Съвместни предприятия
	МСФО 9 (издаден през октомври 2010 г.)	параграф Б4.3.12, буква в)
	МСС 36	параграф 4, буква в)
	КРМСФО 5	Препратки
	КРМСФО 9	параграф 5, буква в)
МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия	МСС 18	параграф 6, буква б)	МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия
	МСС 36	параграф 4, буква б)
	КРМСФО 5	Препратки
общ контрол на/в	МСС 24	параграф 9, буква а), подточка i) и параграф 11, буква б)	съвместен контрол върху
Съвместно контролирано/и предприятие/я	МСФО 1	заглавието преди параграф 31, параграфи 31 и Г1, буква ж), заглавието преди параграф Г14, параграфи Г14 и Г15	Съвместно контролиран/и актив/и
Съвместно контролирано/и предприятие/я	МСС 36	заглавието преди параграф 12, буква з) и параграфи 12, буква з) и 12, буква з), подточка ii)	Съвместно контролиран/и актив/и
Съвместно/и предприятие/я	МСС 12	параграфи 2, 15, 18, буква д), 24, заглавието преди параграф 38, параграфи 38, 38, буква а), 44, 45, 81, буква е), 87 и 87В	Съвместно/и предприятие/я
Съвместно/и предприятие/я	МСС 21	определението на „чуждестранна дейност“ в параграф 8 и параграфи 11 и 18	Съвместно/и предприятие/я
Контролиращ/и съдружник/ци	МСС 24	параграфи 11, буква б и 19, буква д)	Съвместен/тни контролиращ/и съдружник/ци

МСФО 1 Прилагане за първи път на Международните стандарти за финансово отчитане

Г2

Добавя се параграф 39И, както следва:

39И	МСФО 10 Консолидирани финансови отчети и МСФО 11 Съвместни предприятия, издадени през март 2011 г., измениха параграфи 31, Б7, В1, Г1, Г14 и Г15 и добавиха параграф Г31. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

Г3

Параграф Г1 се изменя, както следва:

Г1

Предприятието може да избере да използва едно или повече от следните освобождавания от изискванията:

а)

…

п)	погасяване на финансови пасиви с инструменти на собствения капитал (параграф Г25);

р)	силна хиперинфлация (параграфи Г26—Г30);

с)	съвместни предприятия (параграф Г31).

Г4

След параграф Г30 се добавят заглавие и параграф Г31.

Съвместни предприятия

Г31

Когато предприятието въвежда МСФО за първи път, то може да прилага преходните разпоредби в МСФО 11 със следното изключение. Когато преминава от пропорционална консолидация към метода на собствения капитал, предприятието, което въвежда МСФО за първи път, извършва проверка за обезценка на инвестицията в съответствие с МСС 36 към началото на най-ранния представен период, независимо от това дали има някакви признаци, че инвестицията може да е обезценена. Всяка определена в резултат на това обезценка се признава като корекция на неразпределената печалба в началото на най-ранния представен период.

МСФО 2 Плащане на базата на акции

Г5

Добавя се параграф 63А, както следва:

63А	МСФО 10 Консолидирани финансови отчети и МСФО 11, издадени през май 2011 г., измениха параграф 5 и допълнение А. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

МСФО 5 Нетекущи активи, държани за продажба, и преустановени дейности

Г6

Параграф 28 се изменя, както следва:

Предприятието включва каквато и да било необходима корекция в балансовата стойност на нетекущия актив, който престава да бъде класифициран като държан за продажба, в печалбата или загубата [бележката под линия се пропуска] от продължаващи дейности в периода, в който вече не са удовлетворени критериите по параграфи 7—9. Финансовите отчети за периодите след класифицирането като държани за продажба се изменят съответно, ако групата за освобождаване или нетекущия актив, който престане да бъде класифициран като държан за продажба, е дъщерно предприятие, съвместно контролирана дейност, съвместно контролиран актив, асоциирано предприятие или част от дялово участие в съвместно контролиран актив или асоциирано предприятие. Предприятието представя тази корекция в същия раздел на отчета за всеобхватния доход, който е използван за представяне на печалбата или загубата, ако има такава, признати в съответствие с параграф 37.

Г7

Добавя се параграф 44Ж, както следва:

44G	МСФО 11 Съвместни предприятия, издаден през май 2011 г., измени параграф 28. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 11.

МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване

Г8

Параграф 3, буква а) се изменя, както следва:

Настоящият МСФО се прилага от всички предприятия за всички видове финансови инструменти, с изключение на:

а)

тези дялове в дъщерни, асоциирани и съвместни предприятия, които се отчитат в съответствие с МСФО 10 Консолидирани финансови отчети, МСС 27 Индивидуални финансови отчети или МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия. В някои случаи обаче МСС 27 или МСС 28 разрешават предприятието да отчете дял в дъщерно, асоциирано или съвместно предприятие, като използва МСС 39; в тези случаи …

Г9

Добавя се параграф 44О, както следва:

44O	МСФО 10 и МСФО 11 Съвместни предприятия, издадени през май 2011 г., измениха параграф 3. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

МСФО 9 Финансови инструменти (издаден през ноември 2009 г.)

Г10

Добавя се параграф 8.1.2, както следва:

8.1.2

МСФО 10 Консолидирани финансови отчети и МСФО 11 Съвместни предприятия, издадени през май 2011 г., измениха параграф В8 и заличиха параграфи В18—В23 и съответните заглавия. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

Г11

В параграф В8 от допълнение В измененията на параграф 3, буква а) от МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване се изменят, както следва:

а)

тези дялове в дъщерни предприятия, асоциирани предприятия и съвместни предприятия, които се отчитат счетоводно съгласно МСФО 10 Консолидирани финансови отчети, МСС 27 Индивидуални финансови отчети или МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия.В някои случаи обаче МСС 27 или МСС 28 разрешават предприятието да отчете дял в дъщерно, асоциирано или съвместно предприятие, като използва МСС 39 и МСФО 9; в тези случаи …

Г12	Заглавието над параграф В20 и параграфи В20 и В21 се заличават.

Г13	Заглавието над параграф В22 и параграфи В22 и В23 се заличават.

МСФО 9 Финансови инструменти (издаден през октомври 2010 г.)

Г14

Добавя се параграф 7.1.2, както следва:

7.1.2

МСФО 10 и МСФО 11 Съвместни предприятия, издадени през май 2011 г., измениха параграфи 3.2.1, Б3.2.1—Б3.2.3, Б4.3.12, буква в), Б5.7.15, В11 и В30 и заличиха параграфи В23—В28 и съответните им заглавия. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

Г15

В параграф В11 от допълнение В измененията на параграф 3, буква а) от МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване се изменят, както следва:

а)

тези дялове в дъщерни предприятия, асоциирани предприятия и съвместни предприятия, които се отчитат счетоводно съгласно МСФО 10 Консолидирани финансови отчети, МСС 27 Индивидуални финансови отчети или МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия.В някои случаи обаче МСС 27 или МСС 28 разрешават предприятието да отчете дял в дъщерно, асоциирано или съвместно предприятие, като използва МСС 39 и МСФО 9; в тези случаи …

Г16	Заглавието над параграф В25 и параграфи В25 и В26 се заличават.

Г17	Заглавието над параграф В27 и параграфи В27 и В28 се заличават.

Г18

В параграф В30 измененията на параграф 4, буква а от МСС 32 Финансови инструменти: представяне се изменят, както следва:

а)

тези дялове в дъщерни, асоциирани и съвместни предприятия, които се отчитат счетоводно съгласно МСФО 10 Консолидирани финансови отчети МСС 27 Индивидуални финансови отчети или МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия. В някои случаи обаче МСС 27 или МСС 28 разрешават предприятието да отчете дял в дъщерно, асоциирано или съвместно предприятие, като използва МСФО 9; в тези случаи …

МСС 7 Отчети за паричните потоци

Г19	[Не се прилага за изисквания]

Г20

Параграфи 37 и 38 се изменят, както следва:

Когато се осчетоводява инвестиция в асоциирано, съвместно или дъщерно предприятие чрез използване на метода на собствения капитал или себестойностния метод, инвеститорът свежда отчитането в своя отчет за паричните потоци само до паричните потоци между себе си и предприятието, в което извършва инвестицията, например — само дивиденти и аванси.

Предприятие, което отчита своя дял в асоциирано или съвместно контролирано предприятие, като използва метода на собствения капитал, включва в отчета си за паричните потоци онези парични потоци, които се отнасят до инвестициите му в асоциираното или съвместно контролираното предприятие, както и разпределенията от дохода и други плащания или постъпления между него и асоциираното или съвместно контролираното предприятие.

Г21	Параграф 50, буква б) се заличава.

Г22

Добавя се параграф 57, както следва:

57	МСФО 10 и МСФО 11 Съвместни предприятия, издадени през май 2011 г., измениха параграфи 37, 38 и 42Б и заличиха параграф 50, буква б). Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

МСС 12 Данъци върху дохода

Г23	[Не се прилага за изисквания]

Г24	[Не се прилага за изисквания]

Г25

Параграф 39 се изменя, както следва:

Предприятието признава отсрочен данъчен пасив за всички облагаеми временни разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове, асоциирани предприятия и участия в съвместни предприятия, освен до степента, до която са изпълнени двете описани по-долу условия:

а)	предприятието майка, инвеститорът, съвместният контролиращ съдружник или съвместният управител е в състояние да контролира времето на обратното проявление на временната разлика; и

б)

…

Г26

Параграф 43 се изменя, както следва:

Уреждането на отношенията между страните в едно съвместно предприятие обикновено е свързано с разпределянето на печалбата и установява дали решенията по такива въпроси изискват единодушие на всички страни или на група от страните. Когато съвместният контролиращ съдружник или съвместният управител може да контролира времето на разпределение на неговия дял от печалбата на съвместното предприятие и има вероятност този дял от печалбата да не бъде разпределен в обозримо бъдеще, не се признава отсрочен данъчен пасив.

Г27

Добавя се параграф 98А, както следва:

98A	МСФО 11 Съвместни предприятия, издаден през май 2011 г., измени параграфи 2, 15, 18, буква д), 24, 38, 39, 43—45, 81, буква е), 87 и 87В. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 11.

МСС 18 Приходи

Г28	[Не се прилага за изисквания]

Г29

Добавя се параграф 41, както следва:

41	МСФО 11 Съвместни предприятия, издаден през май 2011 г., измени параграф 6, буква б). Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 11.

МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове

Г30	[Не се прилага за изисквания]

Г31	В параграфи 3, буква б) и 44 „пропорционална консолидация“ и в параграф 33 „пропорционално консолидирана“ се заличават.

Г32	В параграф 45 „МСС 31 Дялове в съвместни предприятия“ се заличава.

Г33

Последното изречение на параграф 46 се изменя, както следва:

46	… Същият подход се използва при прилагане на метода на собствения капитал по отношение на асоциирани и съвместни предприятия в съответствие с МСС 28 (изменен през 2011 г.).

Г34

Параграф 48А се изменя, както следва:

48A

В допълнение към освобождаването от цялостното участие на дадено предприятие в чуждестранно предприятие, като освобождаване се отчитат и следните случаи на частично освобождаване:

а)	когато частичното освобождаване включва загубата на контрол над дъщерно предприятие, което включва чуждестранно предприятие, независимо от това дали предприятието запазва неконтролиращо участие в бившето си дъщерно предприятие след частичното освобождаване; и

б)	когато запазеното участие след частичното освобождаване от дял в съвместното предприятие или частичното освобождаване от дял в асоциирано предприятие, което включва чуждестранно предприятие е финансов актив, който включва чуждестранно предприятие.

заличен].

Г35

Добавя се параграф 60Е, както следва:

60F	МСФО 10 и МСФО 11 Съвместни предприятия, издадени през май 2011 г., измениха параграфи 3, буква б), 8, 11, 18, 19, 33, 44—46 и 48А. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

МСС 24 Оповестяване на свързани лица

Г36

Параграф 3 се изменя, както следва:

Настоящият стандарт изисква оповестяване на взаимоотношения, сделки и неуредени салда на свързани лица, включително задължения, в консолидираните и индивидуалните финансови отчети на предприятието майка или инвеститорите със съвместен контрол или значително влияние върху предприятието, в което е инвестирано, представени в съответствие с МСФО 10 Консолидирани финансови отчети или МСС 27 Индивидуални финансови отчети. Настоящият стандарт се прилага така също по отношение на индивидуални финансови отчети.

Г37

Параграф 19 се изменя, както следва:

Оповестяванията, изисквани по параграф 18, се правят поотделно за всяка от следните категории:

а)	предприятието майка;

б)	предприятия със съвместен контрол или значително влияние върху отчитащото се предприятие;

в)	дъщерни предприятия; …

Г38

Параграф 25 се изменя, както следва:

Отчитащото се предприятие е освободено от изискванията за оповестяване в параграф 18 по отношение на сделки и неуредени салда между свързани лица, включително задължения, с:

а)	държава, която упражнява контрол съвместен контрол или значително влияние върху отчитащото се предприятие; и

б)	друго предприятие, което е свързано лице, тъй като тази държава упражнява контрол съвместен контрол или значително влияние както отчитащото се предприятие, така и върху другото предприятие.

Г39

Добавя се параграф 28А, както следва:

28A	МСФО 10, МСФО 11 Съвместни предприятия и МСФО 12, издадени през май 2011 г., измениха параграфи 3, 9, 11, буква б), 15, 19, букви б) и д) и 25. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10, МСФО 11 и МСФО 12.

МСС 32 Финансови инструменти: представяне

Г40

Параграф 4, буква а) се изменя, както следва:

а)

Г41

Добавя се параграф 97И, както следва:

97И	МСФО 10 и МСФО 11 Съвместни предприятия, издаден през май 2011 г., измениха параграфи 4, буква а) и НП29. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

МСС 33 Нетна печалба на акция

Г42

Параграф 40 и А11 се изменят и се добавя параграф 74Б, както следва:

Дъщерно, съвместно или асоциирано предприятие може да емитира в полза на страни, различни от предприятието майка или инвеститора със съвместен контрол или значително влияние върху предприятието, в което е инвестирано, потенциални обикновени акции, които са конвертируеми или в обикновени акции на дъщерното, съвместното или асоциираното предприятие, или в обикновени акции на предприятието майка или инвеститорите със съвместен контрол или значително влияние (отчитащо се предприятие) върху предприятието, в което е инвестирано. Ако тези потенциални обикновени акции на дъщерното, съвместното или асоциираното предприятие имат ефект, намаляващ стойността на основната нетна печалба на акция на отчитащото се предприятие, те се включват в изчисляването на нетната печалба на акция с намалена стойност.

А11

Потенциалните обикновени акции на дъщерно, съвместно или асоциирано предприятие, които могат да се конвертират в обикновени акции на дъщерното, съвместно или асоциирано предприятие, или в обикновени акции на предприятието майка или инвеститорите със съвместен контрол или значително влияние (отчитащо се предприятие) върху предприятието, в което е инвестирано, се включват при изчисляване на нетната печалба на акция с намалена стойност, както следва: …

74Б	МСФО 10 и МСФО 11 Съвместни предприятия, издаден през май 2011 г.), измениха параграфи 4, 40 и А11. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

МСС 36 Обезценка на активи

Г43

Добавя се параграф 140З, както следва:

140З	МСФО 10 и МСФО 11, издадени през май 2011 г., измениха параграф 4, заглавието над параграф 12, буква з) и параграф 12, буква з). Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

МСС 38 Нематериални активи

Г44

Параграф 3, буква д) се изменя, както следва:

а)

…

д)	финансови активи, както са определени в МСС 32. Признаването и оценката на някои финансови активи са обхванати от МСФО 10 Консолидирани финансови активи, МСС 27 Индивидуални финансови активи и МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия;

е)

…

Г45

Добавя се параграф 130Е, както следва:

130Е	МСФО 10 и МСФО 11 Съвместни предприятия, издадени през май 2011 г., измениха параграф 3, буква д). Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване (изменен през октомври 2009 г.)

Г46

Параграф 2, буква а) се изменя, както следва:

а)

тези дялове в дъщерни предприятия, асоциирани предприятия и съвместни предприятия, които се отчитат счетоводно съгласно МСФО 10 Консолидирани финансови отчети, МСС 27 Индивидуални финансови отчети или МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия. Предприятията обаче прилагат настоящия стандарт по отношение на дялове в дъщерни предприятия, асоциирани предприятия или съвместни предприятия, които съгласно МСС 27 или МСС 28 се отчитат счетоводно съгласно настоящия стандарт. …

Г47

Параграфи НП3 и НП4И, буква а) се изменят, както следва:

НП3

Понякога предприятието прави инвестиция, която възприема като „стратегическа инвестиция“ в инструменти на собствения капитал, издадени от друго предприятие, като цели да установи и поддържа дългосрочно взаимоотношение с предприятието, в което е направена инвестицията. Предприятието на инвеститора или на съвместният контролиращ съдружник използва МСС 28, за да определи дали методът на собствения капитал е подходящ за отчитане на инвестицията. Ако методът на собствения капитал не е подходящ, предприятието прилага настоящия стандарт към стратегическата инвестиция.

НП4И, буква а)

Предприятието е организация с рисков капитал, взаимен фонд, попечителски дялов фонд или подобно предприятие, чиято бизнес дейност е инвестиране във финансови активи с оглед извличане на печалба от тяхната пълна възвръщаемост под формата на лихва или дивиденти и изменения в справедливата стойност. МСС 28 позволява такива инвестиции да се оценяват по справедлива стойност в печалбата или загубата в съответствие с настоящия стандарт. Предприятието може да приложи същата счетоводна политика към други инвестиции, управлявани на база пълна възвръщаемост, но над които неговото влияние е недостатъчно, за да бъдат те в обхвата на МСС 28.

Г48

Добавя се параграф 103П, както следва:

103P	МСФО 10 и МСФО 11 Свързани предприятия, издадени през май 2011 г., измениха параграфи 2, буква а), 15, НП3, НП36—НП38 и НП4И, буква а). Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

КРМСФО 5 Права за участие във фондове за извеждане от експлоатация и възстановяване на околната среда

Г49

Параграфи 8 и 9 се изменят, както следва:

8	Вносителят определя дали има контрол, съвместен контрол или значително влияние над фонда чрез препратка към МСФО 10, МСФО 11 и МСС 28. Ако има такъв, вносителят отчита своето участие във фонда съгласно посочените стандарти.

Ако даден вносител няма контрол, съвместен контрол или значително влияние над фонда, той признава правото на възстановяване на разходи от фонда като възстановяване на разходи съгласно МСС 37. Това възстановяване на разходи се оценява по по-ниската сума от:

а)

…

Г50

Добавя се параграф 14Б, както следва:

14Б	МСФО 10 и МСФО 11, издадени през май 2011 г., измениха параграфи 8 и 9. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

КРМСФО 9 Преоценка на внедрени деривативи

Г51	[Не се прилага за изисквания]

Г52

Добавя се параграф 12, както следва:

12	МСФО 11, издаден през май 2011 г, измени параграф 5, буква в). Предприятието прилага това изискване, когато прилага МСФО 11.

КРМСФО 16 Хеджиране на нетна инвестиция в чуждестранна дейност

Г53

Бележката под линия към параграф 2 се изменя, както следва:

Такъв ще бъде случаят при консолидирани финансови отчети, финансови отчети, в които инвестициите като асоциирани предприятия или съвместни предприятия се отчитат по метода на собствения капитал, и финансови отчети, които включват клон или съвместно контролирана дейност според определението в МСФО 11 Съвместни предприятия.

МЕЖДУНАРОДЕН СТАНДАРТ ЗА ФИНАНСОВО ОТЧИТАНЕ 12

„ Оповестяване на дялови участия в други предприятия “

ЦЕЛ

Целта на настоящия МСФО е да се изисква предприятието да оповестява информация, която дава възможност на ползвателите на финансовите му отчети да оценят:

a)	естеството на неговите дялови участия в други предприятия и свързаните с тях рискове; както и

б)	въздействието от тези дялови участия върху неговото финансово състояние, резултати и парични потоци.

Постигане на целта

За да постигне целта на параграф 1, предприятието оповестява:

а)	значимите преценки и предположения, които е направило за определяне естеството на дяловото си участие в друго предприятие или съвместно предприятие, както и за определяне на вида съвместно предприятие, в което има дялово участие (параграфи 7—9); както и

б)

информация за дяловите си участия в:

(i)	дъщерни предприятия (параграфи 10—19);

(ii)	съвместни предприятия и асоциирани предприятия (параграфи 20—23); както и

(iii)

структурирани предприятия, които не са контролирани от предприятието (неконсолидирани структурирани предприятия) (параграфи 24—31).

3	Ако оповестяванията, изисквани от настоящия МСФО, заедно с оповестяванията, изисквани от други МСФО, не постигнат целта на параграф 1, предприятието оповестява всякаква допълнителна информация, необходима за постигането ѝ.

Предприятието преценява колко подробна трябва да е информацията, така че да бъде удовлетворена целта на оповестяването и колко внимание да бъде отделено на всяко от изискванията на настоящия МСФО. То обобщава или прави разбивка на други оповестявания, така че полезната информация да не бъде замъглена чрез включване на множество несъществени подробности или обобщаване на елементи с различни характеристики (вж. параграфи Б2—Б6).

ОБХВАТ

Настоящият МСФО се прилага от предприятие, което има дялово участие в някое от следните:

а)	дъщерни предприятия;

б)	съвместни предприятия (съвместно контролирани дейности или съвместно контролирани активи);

в)	асоциирани предприятия;

г)	неконсолидирани структурирани предприятия.

Настоящият МСФО не се прилага за:

а)	планове за доходи след напускане на работа или други планове за дългосрочни доходи на наети лица, за които се прилага МСС 19 „Доходи на наети лица“;

б)

самостоятелните финансови отчети на предприятието, за които се прилага МСС 27 „Самостоятелни финансови отчети“. Ако предприятието има обаче интереси в неконсолидирани структурирани предприятия и изготвя самостоятелни финансови отчети като свой единствен финансов отчет, то прилага изискванията на параграфи 24—31 при подготовката на тези самостоятелни финансови отчети;

в)	дялово участие на предприятието в съвместно предприятие, без обаче да упражнява съвместен контрол върху него, освен ако дяловото участие не води до значително влияние върху дейността или е дялово участие в структурирано предприятие;

г)

дялово участие в друго предприятие, което се отчита в съответствие с МСФО 9 „Финансови инструменти“. Предприятието обаче прилага настоящия МСФО:

(i)	когато това дялово участие е в асоциирано или съвместно предприятие, което в съответствие с МСС 28 „Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия“ се оценява по справедлива стойност с изменение в печалбата или загубата; или

(ii)	когато това дялово участие е в неконсолидирано структурирано предприятие.

ЗНАЧИМИ ПРЕЦЕНКИ И ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ

Предприятието оповестява информация за значимите преценки и предположения, които е направило (и промени в тези преценки и предположения) при определяне на следното:

а)	че има контрол над друго предприятие, т.е. предприятието, в което е инвестирано, както е описано в параграфи 5 и 6 на МСФО 10 „Консолидирани финансови отчети“;

б)	че има съвместен контрол над съвместно предприятие или значително влияние над друго предприятие; както и

в)	вида съвместно предприятие (т.е. съвместно контролирана дейност или съвместно контролиран актив), когато съвместното предприятие е самостоятелна структура.

8	Значимите преценки и предположения, оповестени в съответствие с параграф 7, включват направените от предприятието в случаите, когато промените във фактите и обстоятелствата водят до промяна през отчетния период на заключението за това дали има контрол, съвместен контрол или значително влияние.

За да се съобрази с разпоредбите на параграф 7, предприятието например оповестява значимите преценки и предположения, направени при определяне на факта, че:

а)	то не контролира друго предприятие, въпреки че притежава повече от половината права на глас в него;

б)	то контролира друго предприятие, дори ако притежава по-малко от половината права на глас в него;

в)	то е търговски представител или принципал (вж. параграфи 58—72 на МСФО 10);

г)	то не притежава значително влияние, въпреки че притежава 20 % или повече от правата на глас на друго предприятие;

д)	то има значително влияние, въпреки че притежава по-малко от 20 % от правата на глас на друго предприятие.

ДЯЛОВИ УЧАСТИЯ В ДЪЩЕРНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Предприятието оповестява информацията, която позволява на ползвателите на финансовите му отчети:

а)

да разберат:

(i)	състава на групата; и

(ii)	дяловото участие, което неконтролиращите дялови участия имат в дейността и паричните потоци на групата (параграф 12); както и

б)

да оценят:

(i)	естеството и степента на значителните ограничения върху способността му да получава достъп до активи или да ги използва, както и да урежда задължения на групата (параграф 13);

(ii)	естеството на рисковете във връзка с дяловите му участия в консолидирани структурирани предприятия и промени на тези рискове (параграфи 14—17);

(iii)

последствията от промяна на дяловото му участие в собствеността на дъщерно предприятие, която не води до загуба на контрол (параграф 18); и

(iv)	последиците от загубата на контрол над дъщерно предприятие през отчетния период (параграф 19).

Когато финансовите отчети на дъщерното предприятие, използвани за изготвяне на консолидираните финансови отчети, са към отчетна дата или за период, различни от тези на консолидираните финансови отчети (виж параграфи Б92 и Б93 на МСФО 10), предприятието оповестява:

а)	датата на края на отчетния период на финансовите отчети на даденото дъщерно предприятие; както и

б)	причината за използване на различна отчетна дата или период.

Дялово участие, което неконтролиращите дялови участия имат в дейността и паричните потоци на групата

Предприятието оповестява за всяко от дъщерните си предприятия, които имат неконтролиращи дялови участия, съществени за отчитащото се предприятие:

а)	името на дъщерното предприятие;

б)	основното място на стопанска дейност (и държавата на учредяване, ако е различна от тази, в която се намира то) на дъщерното дружество;

в)	дела на участието на неконтролиращите дялови участия в собствеността;

г)	дела на правата на глас, притежавани от неконтролиращите дялови участия, ако е различен от дела на притежаваното участие в собствеността;

д)	печалбата или загубата, разпределена сред неконтролиращите дялови участия на дъщерното предприятие през отчетния период;

е)	натрупаните неконтролиращи дялови участия на дъщерното предприятие към края на отчетния период;

ж)	обобщена финансова информация за дъщерното дружество (вж. параграф Б10).

Естество и степен на значителните ограничения

Предприятието оповестява:

а)

съществените ограничения (правни, договорни и регулаторни) върху способността му да получава достъп до активи или да ги използва, както и да урежда задължения на групата, като:

(i)	ограниченията върху способността на предприятието майка или на дъщерните предприятия да прехвърлят парични наличности или други активи към (или от) други предприятия в групата;

(ii)	гаранциите или другите изисквания, които могат да ограничат както изплащането на дивиденти и други разпределения на капитал, така и изплащането или погасяването/възстановяването на заеми и предварителни плащания към (или от) други предприятия в групата;

б)

естеството на защитните права на неконтролиращите дялови участия и степента, в която те могат значително да ограничат способността на предприятието да получава достъп до активи или да ги използва, както и да урежда задължения на групата (например, когато предприятието майка е задължено да уреди задълженията на дъщерно предприятие преди уреждането на собствените си задължения или когато за достъп до активи или да използването им, или за уреждането на задълженията на дъщерното предприятие се изисква одобрение от неконтролиращите дялови участия);

в)	балансовите стойности в консолидираните финансови отчети на активите и пасивите, за които тези ограничения се прилагат.

Естество на рисковете във връзка с дяловите участия на предприятието в консолидирани структурирани предприятия

Предприятието оповестява условията на договорните споразумения, според които предприятието майка или неговите дъщерни дружества са задължени да предоставят финансова подкрепа на консолидирано структурирано предприятие, включително събития или обстоятелства, които биха могли да причинят загуба на отчитащото се предприятие (например споразумения за ликвидност или задействащи се при определен кредитен рейтинг задължения за закупуване на активи на структурираното предприятие или предоставяне на финансова подкрепа).

Ако по време на отчетния период предприятието майка или някое от неговите дъщерни предприятия окажат, без да имат договорно задължение за това, финансова или друга подкрепа на консолидирано структурирано предприятие (напр. закупуване на активи или на емитирани от него инструменти), предприятието оповестява:

а)	вида и размера на предоставената подкрепа, включително ситуациите, при които предприятието майка или неговите дъщерни дружества са съдействали на структурираното предприятие да получи финансова подкрепа; както и

б)	причините за предоставяне на подкрепата.

Ако по време на отчетния период предприятието майка или някое от неговите дъщерни предприятия окажат, без да имат договорно задължение за това, финансова или друга подкрепа на неконсолидирано в предишен период структурирано предприятие и това доведе до поемането на контрол върху структурираното предприятие, предприятието оповестява обяснение на съответните фактори за взимането на такова решение.

17	Предприятието оповестява всички текущи намерения за оказване на финансова или друга подкрепа на консолидирано структурирано предприятие, включително за съдействие на структурираното предприятие да получи финансова подкрепа.

Последици от промени в участието на предприятие майка в собствеността на дъщерно предприятие, които не водят до загуба на контрол

18	Предприятието представя приложение, в което е посочено въздействието върху собствения капитал, съотнесено към собствениците на предприятието майка, на всякакви промени в участието му в собствеността на дъщерно предприятие, които не водят до загуба на контрол.

Последици от загубата на контрол над дъщерно предприятие през отчетния период

Предприятието оповестява печалбата или загубата, ако има такива, изчислени в съответствие с параграф 25 от МСФО 10, както и:

а)	дела от тази печалба или загуба, съотнесени към оценяването на всяка инвестиция, задържана в бившето дъщерно предприятие по справедливата ѝ стойност към датата на загуба на контрола; както и

б)	статията (или статиите) в отчета за доходите, в която е призната печалбата или загубата (ако не е представена отделно).

ДЯЛОВИ УЧАСТИЯ В СЪВМЕСТНИ И АСОЦИИРАНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Предприятието оповестява информацията, която позволява на ползвателите на финансовите му отчети да оценят:

а)

естеството, степента и финансовото въздействие на дяловите му участия в съвместни и асоциирани предприятия, включително естеството и въздействието на договорните му взаимоотношения с други инвеститори със съвместен контрол или значително влияние върху съвместните и асоциираните предприятия (параграфи 21 и 22); както и

б)	естеството на рисковете, свързани с неговите дялови участия в съвместни и асоциирани предприятия, и промените в тези рискове (параграф 23).

Естество, степен и финансово въздействие на дяловите участия на предприятието в съвместни и асоциирани предприятия

Предприятието оповестява:

а)

за всяко съвместно и асоциирано предприятие, които са съществени за отчитащото се предприятие:

(i)	името на съвместното или асоциираното предприятие;

(ii)	естеството на отношенията на предприятието със съвместното или асоциираното предприятие (като например се опише естеството на дейността на съвместното или асоциираното предприятие и се посочи дали те са от стратегическо значение за дейността на предприятието);

(iii)

основното място на стопанска дейност (и държавата на учредяване, ако е приложимо и ако тя е различна от място на стопанска дейност) на съвместното или асоциираното предприятие;

(iv)	акционерното или дяловото участие, а ако има разлика — и дела на притежаваните права на глас (ако е приложимо);

б)

за всяко съвместно и асоциирано предприятие, които са съществени за отчитащото се предприятие:

(i)	дали инвестицията в съвместното или асоциираното предприятие се оценява, като се използва методът на собствения капитал или по справедлива стойност;

(ii)	обобщена финансова информация за съвместното или асоциираното предприятие, както е посочено в параграфи Б12 и Б13;

(iii)

ако съвместното или асоциираното предприятие се отчита по метода на собствения капитал — справедливата стойност на инвестицията му в съвместното или асоциираното предприятие, ако съществува котирана пазарна цена за инвестицията;

в)

финансова информация, както е посочено в параграф Б16, за инвестициите на предприятието в съвместни и асоциирани предприятия, които поотделно не са съществени:

(i)	общо за всички поотделно несъществени съвместни предприятия и поотделно;

(ii)	общо за всички поотделно несъществени асоциирани предприятия.

Предприятието оповестява и:

а)

естеството и степента на всякакви съществени ограничения (например, възникващи в резултат на споразумения за взимане на заеми, регулаторни изисквания, договорни споразумения между инвеститори със съвместен контрол или значително влияние върху съвместно или асоциирано предприятие) върху способността на съвместните или асоциираните предприятия да прехвърлят средства към предприятието под формата на парични дивиденти или да погасяват заеми или да възстановяват предварителни плащания, направени от предприятието;

б)

когато финансовите отчети на съвместното или асоциираното предприятие, използвани при прилагане на метода на собствения капитал, са към отчетна дата или за период, различни от тези за предприятието:

(i)	датата на края на отчетния период на финансовите отчети на даденото съвместно или асоциирано предприятие; както и

(ii)	причината за използване на различна отчетна дата или период;

в)	непризнатия дял на загубите на съвместното или асоциираното предприятие както за даден отчетен период, така и като обща сума, ако предприятието е прекратило признаването на своя дял в загубите на съвместното или асоциираното предприятие при прилагането на метода на собствения капитал.

Рискове във връзка с дяловите участия на предприятието в съвместни и асоциирани предприятия

Предприятието оповестява:

а)	поетите от него задължения по отношение на съвместните предприятия отделно от останалите поети задължения, както е посочено в параграфи Б18—Б20.

б)

в съответствие с МСС 37 „Провизии, условни пасиви и условни активи“, освен ако вероятността от загуба е малка — поетите условни пасиви във връзка с дяловите му участия в съвместни или асоциирани предприятия (включително неговия дял условни пасиви, поети съвместно с другите инвеститори със съвместен контрол или значително влияние върху съвместните или асоциираните предприятия), отделно от останалите условни пасиви.

ДЯЛОВИ УЧАСТИЯ В НЕКОНСОЛИДИРАНИ СТРУКТУРИРАНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Предприятието оповестява информацията, която позволява на ползвателите на финансовите му отчети:

а)	да разберат естеството и обхвата на неговите дялови участия в неконсолидирани структурирани предприятия (параграфи 26—28); както и

б)	да оценят естеството на рисковете във връзка с дяловите му участия в неконсолидирани структурирани предприятия и промените в тези рискове (параграфи 29—31).

Информацията, изисквана от параграф 24, буква б), включва информация относно степента на изложеност на предприятието на риск поради негови отношения с неконсолидирано структурирано предприятие в предишни периоди (напр. спонсориране на структурираното предприятие), дори ако предприятието вече няма никакви договорни отношения със структурираното предприятие към отчетната дата.

Естество на дяловите участия

26	Предприятието оповестява качествена и количествена информация за дяловите си участия в неконсолидирани структурирани предприятия, включително, но не само — естеството, целта, размера и дейността на структурираното предприятие и начина на финансиране на последното.

Ако предприятието е спонсорирало неконсолидирано структурирано предприятие, за което то не предоставя информацията, изисквана от параграф 29 (например защото няма дялово участие в предприятието към отчетната дата), предприятието оповестява:

а)	как определя какви структурирани предприятия е спонсорирало;

б)	приходите от тези структурирани предприятия през отчетния период, включително описание на вида представен доход; както и

в)	балансовата стойност (към момента на прехвърляне) на всички активи, прехвърлени на тези структурирани предприятия през отчетния период.

28	Предприятието представя информацията от параграф 27, букви б) и в) в табличен вид, освен ако друг формат не е по-подходящ, и класифицира своите спонсориращи дейности в съответните категории (вж. параграфи Б2—Б6).

Естество на рисковете

Предприятието оповестява в табличен вид, освен ако друг формат не е по-подходящ, обобщение на:

а)	балансовата стойност на активите и пасивите, призната във финансовите му отчети, във връзка с неговите дялови участия в неконсолидирани структурирани предприятия;

б)	статиите от отчета за финансовото състояние, в които тези активи и пасиви са признати;

в)

стойността, която най-добре отразява максималната изложеност на загуба от дяловите му участия в структурирани неконсолидирани предприятия, включително как се определя максималната изложеност на загуба. Ако предприятието не може да определи количествено максималната си изложеност на загуба от дяловите си участия в неконсолидирани структурирани предприятия, то оповестява този факт и причините за това;

г)	сравнение на балансовата стойност на активите и пасивите на предприятието, които имат отношение към дяловите му участия в неконсолидирани структурирани предприятия, както и максималната изложеност на загуба от тези предприятия.

Ако по време на отчетния период предприятието е оказало, без да има договорно задължение за това, финансова или друга подкрепа на неконсолидирано структурирано предприятие, в което е имало или има дялово участие (например чрез купуване на активи или инструменти, емитирани от структурираното предприятие), предприятието оповестява:

а)	вида и размера на предоставената подкрепа, включително ситуациите, при които предприятието е съдействало на структурираното предприятие да получи финансова подкрепа; както и

б)	причините за предоставяне на подкрепата.

31	Предприятието оповестява всички текущи намерения за оказване на финансова или друга подкрепа на неконсолидирано структурирано предприятие, включително за съдействие на структурираното предприятие да получи финансова подкрепа.

Допълнение A

Дефинирани термини

Настоящото допълнение представлява неразделна част от МСФО.

Доходи от структурирано предприятие

За целите на настоящия МСФО доходите от структурирано предприятие включват, но не само: многократни и еднократни такси, лихви, дивиденти, печалба или загуба от преоценка или отписване на дялови участия в структурирани предприятия и печалба или загуба от прехвърляне на активи и пасиви към структурираното предприятие.

Дялово участие в друго предприятие

За целите на настоящия МСФО дяловото участие в друго предприятие се отнася към договорни и извъндоговорни отношения, които излагат предприятието на променлива възвръщаемост в зависимост от резултатите от дейността на другото предприятие. Дяловото участие в друго предприятие може да се удостоверява със, но не само: капиталови или дългови инструменти, както и други форми на взаимоотношение като например предоставянето на финансиране, подкрепа на ликвидността, подобряване на кредита и гаранции. В него се включват средствата, чрез които дадено предприятие упражнява контрол или съвместен контрол, или значително влияние над друго предприятие. Предприятието няма непременно дялово участие в друго предприятие единствено, само защото поддържа с него типично взаимоотношение клиент—доставчик.

В параграфи Б7—Б9 се предоставя допълнителна информация за дяловите участия в други предприятия.

В параграфи Б55—Б57 от МСФО 10 се обяснява променливата възвръщаемост.

Структурирано предприятие

Предприятие, чийто модел е такъв, че гласуването или подобните права не са основен фактор при решаването на това кой контролира предприятието — например, когато правата на глас се отнасят само до административни задачи, а съответните дейности са насочвани чрез договорни споразумения.

В параграфи Б22—Б24 се предоставя допълнителна информация за структурираните предприятия.

Следните термини са дефинирани в МСС 27 (изменен през 2011 г.), МСС 28 (изменен през 2011 г.),- МСФО 10 и МСФО 11 „Съвместни предприятия“ и се използват в настоящия МСФО според значението, уточнено в тези МСФО:

—	асоциирано предприятие

—	консолидирани финансови отчети

—	контрол над предприятие

—	метод на собствения капитал

—

група

—	съвместно предприятие

—	съвместен контрол

—	съвместно контролирана дейност

—	съвместно контролиран актив

—	неконтролиращо дялово участие

—	предприятие майка

—	защитни права

—	съответни дейности

—	самостоятелни финансови отчети

—	отделна структура

—	значително влияние

—	дъщерно предприятие.

Допълнение Б

Насоки за прилагане

Настоящото допълнение представлява неразделна част от МСФО. В него се описва прилагането на параграфи 1—31 и то е със същата сила като останалите части от МСФО.

Б1	Примерите в това допълнение описват хипотетични ситуации. Въпреки че някои аспекти на примерите могат да се съдържат в действителни фактически модели, при прилагането на МСФО 12 трябва да бъдат оценени всички факти и обстоятелства на даден фактически модел.

ОБОБЩАВАНЕ (ПАРАГРАФ 4)

Б2

Предприятието решава според обстоятелствата колко задълбочени подробности да предостави, за да удовлетвори нуждите от информация на ползвателите, какво ударение да постави на различни аспекти от изискванията и как да обобщи информацията. Необходимо е да се поддържа равновесие между претрупването на финансовите отчети с излишни подробности, които може да не помогнат на ползвателите на финансовите отчети, и пропускането на важна информация в резултат на прекалено обобщаване.

Б3

Предприятието може да обобщи оповестяванията, изисквани според настоящия МСФО за дялови участия в подобни предприятия, ако обобщението е в съответствие с целите на оповестяването и с изискването в параграф Б4 и ако не размива предоставената информация. Предприятието оповестява как е обобщило дяловете си в подобни предприятия.

Б4

Предприятието представя информация отделно за дялови участия в:

а)	дъщерни предприятия;

б)	съвместно контролирани активи;

в)	съвместно контролирани дейности;

г)	асоциирани предприятия; както и

д)	неконсолидирани структурирани предприятия.

Б5

При определянето на това дали да обобщи информация предприятието взема предвид количествената и качествената информация относно рисковия профил и параметрите на възвръщаемост на всяко предприятие, за което то възнамерява да представи обобщена информация, както и значимостта на всяко такова предприятие за отчитащото се предприятие. Предприятието представя оповестяванията по начин, който ясно обяснява на ползвателите на финансовите отчети естеството и степента на неговите дялови участия в тези други предприятия.

Б6

Примерни равнища на обобщеност, които в рамките на категориите предприятия, посочени в параграф Б4, биха могли да бъдат подходящи, са:

а)	естеството на дейностите (например предприятие за научно-изследователска и развойна дейност или за секюритизиране на револвиращи кредитни карти);

б)	отрасловата класификация;

в)	географското разположение (напр. държава или регион).

ДЯЛОВИ УЧАСТИЯ В ДРУГИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Б7

Дялово участие в друго предприятие означава договорни и извъндоговорни отношения, които излагат отчитащото се предприятие на променлива възвръщаемост в зависимост от резултатите от дейността на другото предприятие. Разглеждането на целта и модела на другото предприятие може да помогне на отчитащото се предприятие при оценяването на това дали то има дялово участие в него и следователно дали е задължено да направи изискваните в настоящия МСФО оповестявания. Тази оценка включва разглеждане на рисковете, които ще възникнат поради самия модел на другото предприятие, както и тези, които поради същата причина ще бъдат прехвърлени върху отчитащото се предприятие и други страни.

Б8

Отчитащото се предприятие обикновено е изложено на променлива възвръщаемост в зависимост от резултатите от дейността на другото предприятие чрез държане на инструменти (инструменти на собствения капитал или дългови инструменти, емитирани от другото предприятие) или чрез друго отношение, което абсорбира колебанията. Да приемем например, че структурираното предприятие има портфейл от отпуснати заеми. То получава суап за кредитно неизпълнение от друго предприятие (отчитащото се предприятие), за да се защити от неизпълнение на плащанията на лихвите и главницата по заемите. Отчитащото се предприятие има отношение, което го излага на променлива възвръщаемост в зависимост от резултатите от дейността на структурираното предприятие, тъй като суапът за кредитно неизпълнение абсорбира променливата възвръщаемост на структурираното предприятие.

Б9

Някои инструменти са предназначени за прехвърляне на риск от отчитащото се предприятие на друго предприятие. Те създават променлива възвръщаемост за другото предприятие, но обикновено не излагат отчитащото се предприятие на променлива възвръщаемост в зависимост от резултатите от дейността на другото предприятие. Нека допуснем например, че структурираното предприятие е създадено с цел да предоставя възможности за инвестиции на инвеститори, които желаят да имат експозиция към кредитния риск на предприятие Z (предприятие Z не е свързано с никоя страна, участваща в договореността). Структурираното предприятие получава финансиране, като издава за тези инвеститори ценни книжа, свързани с кредитния риск на предприятие Z (дългови ценни книжа), и използва постъпленията за инвестиране в портфейл с безрискови финансови активи. Структурираното предприятие получава експозиция към кредитния риск на предприятие Z, като сключва суап за кредитно неизпълнение с контрагент по суап. Чрез суапа за кредитно неизпълнение кредитният риск на предприятие Z се прехвърля на структурираното предприятие срещу платена от контрагента по суап такса. Инвеститорите в структурираното предприятие получават по-висока възвръщаемост, която отразява както възвръщаемостта на структурираното предприятие от неговия портфейл от активи, така и платената за суапа за кредитно неизпълнение такса. Контрагентът по суап няма отношение със структурираното предприятие, което да го излага на променлива възвръщаемост в зависимост от резултатите от дейността на структурираното предприятие, тъй като чрез суапа за кредитно неизпълнение променливостта се прехвърля на структурираното предприятие, а не се абсорбира променлива възвръщаемост на структурираното предприятие.

ОБОБЩЕНА ФИНАНСОВА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЪЩЕРНИ, СЪВМЕСТНИ И АСОЦИИРАНИ ПРЕДПРИЯТИЯ (ПАРАГРАФИ 12 И 21)

Б10

За всяко дъщерно предприятие, което има неконтролиращи дялови участия, съществени за отчитащото се предприятие, предприятието оповестява:

а)	дивидентите, изплатени на неконтролиращите дялови участия;

б)

обобщена финансова информация за активите, пасивите, печалбата или загубата и паричните потоци на дъщерното предприятие, която да даде възможност на ползвателите да разберат дяловото участие, което неконтролиращите дялови участия имат в дейността и паричните потоци на групата. Тази информация може да включва, но не само: текущи активи, нетекущи активи, текущи пасиви, нетекущи пасиви, приходи, печалба или загуба и обща сума на всеобхватния доход.

Б11	Обобщената финансова информация, изисквана от параграф Б10, буква б), представлява сумите преди елиминирането на вътрешногруповите разчети и операции.

Б12

За всяко съвместно и асоциирано предприятие, които са съществени за отчитащото се предприятие, предприятието оповестява:

а)	дивидентите, получени от съвместното или асоциираното предприятие;

б)

обобщена финансова информация за съвместното или асоциираното предприятие (вж. параграфи Б14 и Б15), включително, но не само:

(i)	текущите активи;

(ii)	нетекущите активи;

(iii)

текущите пасиви;

(iv)	нетекущите пасиви;

(v)	приходите;

(vi)	печалбата или загубата от продължаващи дейности;

(vii)

печалбата или загубата след данъчно облагане от преустановени дейности;

(viii)

друг всеобхватен доход;

(ix)	общата сума на всеобхватния доход.

Б13

В допълнение към обобщената финансова информация, изисквана от параграф Б12, предприятието оповестява за всяко съвместно предприятие, което е съществено за отчитащото се предприятие, размера на:

а)	паричните средства и парични еквиваленти, включени в параграф Б12, буква б), подточка i);

б)	текущите финансови пасиви (с изключение на търговските и други задължения и провизии), включени в параграфи Б12, буква б), подточка iii);

в)	нетекущите финансови пасиви (с изключение на търговските и други задължения и провизии), включени в параграф Б12, буква б), подточка iv);

г)	обезценяването и амортизацията;

д)	приходите от лихви;

е)	разходите за лихви;

ж)	разходите или приходите от данъци върху дохода.

Б14

Обобщената финансова информация, представена в съответствие с параграфи Б12 и Б13, представлява сумите, включени в изготвените съгласно МСФО финансови отчети на съвместното или асоциираното предприятие (а не делът на предприятието в тези суми). Ако предприятието отчита дяловото си участие в съвместното или асоциираното предприятие посредством използването на метода на собствения капитал:

а)

сумите, включени в изготвените съгласно МСФО финансови отчети на съвместното или асоциираното предприятие се коригират, за да се отразят корекциите, направени от предприятието при използването на метода на собствения капитал, например корекции в справедливата стойност, направени към момента на придобиване, и корекции за разлики в счетоводната политика;

б)	предприятието представя равнение на представената обобщената финансова информация към балансовата стойност на своето дялово участие в съвместното или асоциираното предприятие.

Б15

Предприятието може да представя обобщената финансова информация, изисквана от параграфи Б12 и Б13, въз основа на финансовите отчети на съвместното или асоциираното предприятие, ако:

а)	предприятието оценява своето дялово участие в съвместното или асоциираното предприятие по справедлива стойност в съответствие с МСС 28 (изменен през 2011 г.); както и

б)	съвместното или асоциираното предприятие не изготвя финансови отчети съгласно МСФО и изготвянето на тази основа ще е непрактично или ще породи неоправдани разходи.

В този случай предприятието оповестява базата, на която е изготвена обобщената финансова информация.

Б16

Предприятието оповестява в обобщен вид балансовата стойност на дяловите си участия във всички поотделно несъществени съвместни или асоциирани предприятия, които са отчетени по метода на собствения капитал. Предприятието също така оповестява поотделно общата стойност на своя дял в следните елементи на отчетите на тези съвместни или асоциирани предприятия:

а)	печалбата или загубата от продължаващи дейности;

б)	печалбата или загубата след данъчно облагане от преустановени дейности;

в)	друг всеобхватен доход;

г)	общата сума на всеобхватния доход.

Предприятието предоставя оповестяванията отделно за съвместните и асоциираните предприятия.

Б17

Когато участието на предприятие в дъщерно, съвместно или асоциирано предприятие (или част от участието му в съвместно или асоциирано предприятие) е класифицирано като държано за продажба в съответствие с МСФО 5 „Нетекущи активи, държани за продажба, и преустановени дейности“, предприятието не е длъжно да оповестява обобщена финансова информация за това дъщерно, съвместно или асоциирано предприятие в съответствие с параграфи Б10 – Б16.

ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ОТНОШЕНИЯ НА СЪВМЕСТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ (ПАРАГРАФ 23, БУКВА А))

Б18

Предприятието оповестява общия размер на поетите, но не признати на отчетната дата задължения (включително своя дял в задълженията, поети съвместно с другите инвеститори със съвместен контрол върху смесено дружество), свързани с неговите дялови участия в съвместни предприятия. Поети задължения са тези, които могат да доведат до бъдещ изходящ поток от парични средства или други ресурси.

Б19

Непризнатите поети задължения, които могат да доведат до бъдещ изходящ поток от парични средства или други ресурси, включват:

а)

непризнати поети задължения за предоставяне на финансиране или ресурси в резултат например на:

(i)	споразумение за учредяване или придобиване на съвместно предприятие (които, например, изискват предприятието да предоставя финансиране за определен период);

(ii)	капиталоемки проекти, предприети от съвместното предприятие;

(iii)

безусловни задължения за изкупуване, включително доставяне на оборудване, материални запаси или услуги, които предприятието е задължено да купува от съвместното предприятие или от негово име;

(iv)	непризнати поети задължения да предоставяне на заеми или друг вид финансова подкрепа на съвместното предприятие;

(v)	непризнати поети задължения за предоставяне на ресурси на съвместното предприятие, като например активи или услуги;

(vi)	други неотменими непризнати поети задължения, отнасящи се до съвместно предприятие;

б)	непризнати поети задължения за придобиване на дяловото участие (или на част от него) на друга страна в собствеността на съвместното предприятие при настъпването или ненастъпването на определено събитие в бъдеще.

Б20	Изискванията и примерите в параграфи Б18 и Б19 илюстрират някои от видовете оповестяване, изисквани от параграф 18 от МСС 24 „Оповестяване на свързани лица“.

ДЯЛОВИ УЧАСТИЯ В НЕКОНСОЛИДИРАНИ СТРУКТУРИРАНИ ПРЕДПРИЯТИЯ (ПАРАГРАФИ 24—31)

Структурирани предприятия

Б21

Структурирано е това предприятие, чийто модел е такъв, че гласуването или подобните права не са основен фактор при решаването на това кой контролира предприятието — например, когато правата на глас се отнасят само до административни задачи, а съответните дейности са насочвани чрез договорни споразумения.

Б22

Структурираното предприятие често има някои или всички от следните характеристики или свойства:

а)	ограничена дейност;

б)

тясна и точно определена цел, като например за осъществяване на данъчно изгоден лизинг, извършване на научно-изследователска и развойна дейност, осигуряване на източник на капитал или финансиране на предприятието или предоставяне на инвестиционни възможности за инвеститорите чрез прехвърляне към тях на рискове и ползи, свързани с негови активи;

в)	недостатъчен собствен капитал, за да му позволи да финансира дейността си без подчинена финансова подкрепа;

г)	финансиране под формата на многобройни договорно свързани инструменти на инвеститори, които създават концентрации на кредитен или други рискове (траншове).

Б23

Примери за предприятия, които се считат за структурирани, включват, но не само:

а)	секюритизиращи структури;

б)	обезпечени с активи финансирания;

в)	някои инвестиционни фондове.

Б24	Предприятие, което се контролира от права на глас, не е структурирано предприятие само защото например след преструктуриране получава финансиране от трети страни.

Естество на рисковете от дялови участия в неконсолидирани структурирани предприятия (параграфи 29—31)

Б25	В допълнение към информацията, изисквана от параграфи 29—31, предприятието оповестява допълнителна информация, необходима, за да се постигнат посочените в параграф 24, буква б) цели на оповестяване.

Б26

Примери за допълнителна информация, която в зависимост от обстоятелствата може да има отношение към оценката на рисковете, на които е изложено предприятието, когато има дялово участие в неконсолидирано структурирано предприятие, са:

а)

условията на споразумение, което може да изисква от предприятието да предоставя финансова подкрепа на неконсолидираното структурирано предприятие (например споразумения за ликвидност или задействащи се при определен кредитен рейтинг задължения за закупуване на активи на структурираното предприятие или предоставяне на финансова подкрепа), включително:

(i)	описание на събития или обстоятелства, които биха могли да изложат отчитащото се предприятие на загуба;

(ii)	дали съществуват условия, които биха ограничили задължението;

(iii)

дали има и други страни, които осигуряват финансова подкрепа и ако има такива — къде се нарежда по ранг задължението на отчитащото се предприятие спрямо тези на другите страни;

б)	загуби, понесени от предприятието през отчетния период, свързани с неговите дялови участия в неконсолидирани структурирани предприятия;

в)	видовете доход които предприятието е получило през отчетния период от дяловите си участия в неконсолидирани структурирани предприятия;

г)

дали от предприятието се изисква да поема загуби на неконсолидираното структурирано предприятие преди другите страни, максималният размер на такива загуби за предприятието и (ако е приложимо) — рангът и размерът на потенциалните загуби, които се поемат от страните, чиито дялови участия са с по-нисък ранг от това на предприятието в неконсолидираното структурирано предприятие;

д)	информация за всички споразумения за ликвидност, гаранции или други поети задължения с трети страни, които могат да повлияят на справедливата стойност или на рисковия профил на дяловите участия на предприятието в неконсолидирани структурирани предприятия;

е)	трудностите, които неконсолидираното структурирано предприятие е изпитало при финансирането на дейността си през отчетния период;

ж)

във връзка с финансирането на неконсолидираното структурирано предприятие — формите на финансиране (например търговски ценни книжа или средносрочни бонове) и среднопретеглената им валидност. Тази информация може да включва анализ на падежите на активите и финансирането на неконсолидираното структурирано предприятие, ако то има дългосрочни активи, финансирани от краткосрочно финансиране.

Допълнение В

Дата на влизане в сила и преходни разпоредби

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА И ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

В1	Предприятието прилага настоящия МСФО за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2013 г. По-ранното прилагане се разрешава.

В2

Предприятието се насърчава да осигури информацията, изисквана от настоящия МСФО, по-рано от годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2013 г. Предоставянето на определени оповестявания, изисквани според настоящия МСФО, не задължава предприятието да спазва всички изисквания на настоящия МСФО или рано да прилага МСФО 10, МСФО 11, МСС 27 (изменен през 2011 г.) и МСС 28 (изменен през 2011 г.).

ПОЗОВАВАНИЯ НА МСФО 9

В3	Ако предприятието прилага настоящия МСФО, но все още не прилага МСФО 9, всяко позоваване на МСФО 9 се счита за позоваване на МСС 39 „Финансови инструменти: признаване и оценяване“.

Допълнение Г

Изменения на други МСФО

Настоящото допълнение съдържа изменения на други МСФО, следствие от издаването от Съвета на МСФО 12. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2013 година. Ако предприятието прилага МСФО 12 за по-ранен период, измененията се прилагат за него. Изменените параграфи са посочени, като новият текст е подчертан, а заличеният е зачертан.

МСС 1 „Представяне на финансови отчети“

Г1

Параграфи 119 и 124 се изменят и се добавя параграф 139З, както следва:

119

… Пример за това е оповестяване дали дадено предприятие прилага по отношение на своите инвестиционни имоти справедливата стойност или модела на себестойността (вж. МСС 40 „Инвестиционни имоти“). В някои МСФО има специфично изискване за оповестяване на конкретни счетоводни политики, включително избора, направен от ръководния екип измежду различните разрешени политики. …

124

Някои от оповестяванията, направени в съответствие с параграф 122, се изискват и от други МСФО. Например в МСФО 12 „Оповестяване на дялови участия в други предприятия“ от предприятието се изисква да оповести направените преценки при определянето на това дали то контролира друго предприятие. В МСС 40 се изисква …

139H	С МСФО 10 и 12, издадени през май 2011 г., се изменят параграфи 4, 119, 123 и 124. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и 12.

МСС 24 „Оповестяване на свързани лица“

Г2

Параграф 15 се изменя и се добавя параграф 28А, както следва:

15	Изискването да се оповестяват взаимоотношенията между предприятието майка и неговите дъщерни предприятия е в допълнение към изискванията за оповестяване в МСС 27 и МСФО 12 „Оповестяване на дялови участия в други предприятия“.

28A	С МСФО 10, МСФО 11 „Съвместни предприятия“ и МСФО 12, издадени през май 2011 г., се изменят параграфи 3, 9, 11, буква б), 15, 19, букви б) и д), и 25. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10, МСФО 11 и МСФО 12.

МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 27

Индивидуални финансови отчети

ЦЕЛ

1	Целта на настоящия стандарт е да определи изискванията за отчитане и оповестяване на инвестиции в дъщерни предприятия, съвместни предприятия и асоциирани предприятия, когато предприятието изготвя индивидуални финансови отчети.

ОБХВАТ

2	Настоящият стандарт се прилага при отчитане на инвестиции в дъщерни предприятия, съвместни предприятия и асоциирани предприятия, когато предприятието избере или е задължено по силата на местни нормативни разпоредби да представи индивидуални финансови отчети.

3	Настоящият стандарт не определя кои предприятия следва да изготвят индивидуални финансови отчети. Той се прилага, когато предприятието изготвя индивидуални финансови отчети, които съответстват на Международните стандарти за финансово отчитане.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Консолидирани финансови отчети представляват финансовите отчети на група, в които активите, пасивите, собственият капитал, приходите, разходите и паричните потоци на компанията майка и нейните дъщерни предприятия са представени като такива на една стопанска единица.

Индивидуални финансови отчети са отчетите, представени от компанията майка (т.е. инвеститор, който притежава контрол върху дъщерно предприятие) или инвеститор, който притежава съвместен контрол или значително влияние върху предприятието, в което е инвестирано, в които инвестициите се отчитат по себестойност или в съответствие с МСФО 9 Финансови инструменти.

Следните термини са определени в приложение А към МСФО 10 Консолидирани финансови отчети, приложение А към МСФО 11 Съвместни дейности и параграф 3 от МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия:

—	асоциирано предприятие,

—	контрол върху предприятието, в което е инвестирано,

—

група,

—	съвместен контрол,

—	съвместно предприятие,

—	контролиращ съдружник,

—	компания майка,

—	значително влияние,

—	дъщерно предприятие.

Индивидуалните финансови отчети са отчетите, които се представят в допълнение към консолидираните финансови отчети или в допълнение към финансовите отчети, в които инвестициите в асоциирани предприятия или съвместни предприятия се отчитат по метода на собствения капитал, освен при предвидените в параграф 8 обстоятелства. Не е задължително към тези отчети да се прилагат индивидуални финансови отчети или такива да ги придружават.

Финансовите отчети, в които се прилага методът на собствения капитал, не са индивидуални финансови отчети. Аналогично, финансовите отчети на дадено предприятие, което няма дъщерно предприятие, асоциирано предприятие или дял на контролиращ съдружник в съвместно предприятие, не са индивидуални финансови отчети.

Предприятието, което в съответствие с параграф 4, буква а) от МСФО 10 е освободено от изискването за консолидация или в съответствие с параграф 17 от МСС 28 (изменен през 2011 г.) — от прилагане на метода на собствения капитал, може да представя индивидуални финансови отчети като единствените си финансови отчети.

ИЗГОТВЯНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ

9	Индивидуалните финансови отчети се изготвят в съответствие с всички приложими МСФО, освен предвиденото в параграф 10.

Когато предприятието изготвя индивидуални финансови отчети, то отчита инвестициите в дъщерни предприятия, съвместни предприятия или асоциирани предприятия или:

а)	по себестойност; или

б)	в съответствие с МСФО 9.

Предприятието прилага същото счетоводно отчитане за всяка категория инвестиции. Отчитаните по себестойност инвестиции се отчитат в съответствие с МСФО 5 Нетекущи активи, държани за продажба, и преустановени дейности, когато са класифицирани като държани за продажба (или са включени в група за освобождаване, която е класифицирана като държана за продажба). Оценяването на отчитаните в съответствие с МСФО 9 инвестиции не се променя при тези условия.

Ако предприятието избере, в съответствие с параграф 18 от МСС 28 (изменен през 2011 г.), да оцени по справедлива стойност своите инвестиции в асоциирани предприятия или съвместни предприятия посредством печалбата или загубата в съответствие с МСФО 9, то също така следва да отчете тези инвестиции по същия начин в своите индивидуални финансови отчети.

12	При установяване на правото да получи дивидент, предприятието признава дивидента от дъщерно предприятие, съвместно предприятие или асоциирано предприятие в печалбата или загубата в своите индивидуални финансови отчети.

Когато компанията майка реорганизира груповата си структура, като създава ново предприятие в качеството му на компания майка при съблюдаване на следните критерии:

а)	новата компания майка придобива контрол над първоначалната компания майка чрез издаването на инструменти на собствения капитал в замяна на съществуващите инструменти на собствения капитал на първоначалната компания майка;

б)	непосредствено преди и след реорганизацията активите и пасивите на новата група и първоначалната група са едни и същи; както и

в)	непосредствено преди и след реорганизацията собствениците на първоначалната компания майка преди реорганизацията имат същите абсолютни и относителни дялови участия в нетните активи на първоначалната група и новата група,

а новата компания майка отчита инвестицията си в първоначалната компания майка в съответствие с параграф 10, буква а) в своите индивидуални финансови отчети, новата компания майка оценява стойността по балансовата стойност на дела си в позициите на собствения капитал, посочени в индивидуалните финансови отчети на първоначалната компания майка на датата на реорганизацията.

Аналогично, предприятие, което не е компания майка, може да създаде ново предприятие в качеството му на компания майка при съблюдаване на критериите, посочени в параграф 13. Изискванията на параграф 13 се прилагат и за такива реорганизации. В тези случаи позоваването на „първоначалната компания майка“ и „първоначалната група“ се счита като позоваване на „първоначалното предприятие“.

ОПОВЕСТЯВАНЕ

15	Предприятието прилага всички приложими МСФО, когато прави оповестявания в своите индивидуални финансови отчети, включително изискванията на параграфи 16 и 17.

Когато компанията майка, в съответствие с параграф 4, буква а) от МСФО 10, избере да не изготвя консолидирани финансови отчети, като вместо това изготвя индивидуални финансови отчети, в тези индивидуални финансови отчети се оповестява:

а)

фактът, че финансовите отчети са индивидуални финансови отчети; че е използвано освобождаването от изискването за консолидация; наименованието и седалището на централата (и страната на учредяване, ако е различна) на предприятието, чиито консолидирани финансови отчети, изготвени в съответствие с Международните стандарти за финансово отчитане, са представени за обществено ползване; както и адресът, на който тези консолидирани финансови отчети могат да се получат;

б)

списък на съществените инвестиции в дъщерни предприятия, съвместни предприятия и асоциирани предприятия, включително:

i)	наименованието на тези предприятия, в които е инвестирано;

ii)	седалището на централата (и държавата на учредяване, ако е различна) на тези предприятия, в които е инвестирано;

iii)	дела на притежаваното участие (и дела на притежаваните права на глас, ако е различен), притежаван в тези предприятия, в които е инвестирано.

в)	описание на използвания метод за отчитане на инвестициите, изброени в буква б).

Когато дадена компания майка (различна от компанията майка, обхваната в параграф 16) или инвеститор със съвместен контрол или значително влияние върху предприятие, в което е инвестирано, изготвя индивидуални финансови отчети, компанията майка или инвеститорът идентифицира финансовите отчети, изготвени в съответствие с МСФО 10, МСФО 11 или МСС 28 (изменен през 2011 г.), за които се отнасят. В своите индивидуални финансови отчети компанията майка или инвеститорът оповестява също така:

а)	фактът, че отчетите представляват индивидуални финансови отчети и причините, поради които те са изготвени, ако това не се изисква по закон;

б)

i)	наименованието на тези предприятия, в които е инвестирано;

ii)	седалището на централата (и държавата на учредяване, ако е различна) на тези предприятия, в които е инвестирано;

iii)	дела на притежаваното участие (и дела на притежаваните права на глас, ако е различен), притежаван в тези предприятия, в които е инвестирано;

в)	описание на използвания метод за отчитане на инвестициите, изброени в буква б).

Компанията майка или инвеститорът също така идентифицира финансовите отчети, изготвени в съответствие с МСФО 10, МСФО 11 или МСС 28 (изменен през 2011 г.), за които се отнасят.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА И ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Предприятието прилага настоящия стандарт за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2013 година. Разрешено е по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага настоящия стандарт по-рано, то оповестява този факт и същевременно прилага МСФО 10, МСФО 11, МСФО 12 Оповестяване на дялове в други предприятия и МСС 28 (изменен през 2011 г.).

Позовавания на МСФО 9

19	Ако предприятието приложи настоящия стандарт, но все още не прилага МСФО 9, всяко позоваване на МСФО 9 се счита за позоваване на МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване.

ОТТЕГЛЯНЕ НА МСС 27 (2008)

20	Настоящият стандарт се издава едновременно с МСФО 10. Заедно двата МСФО отменят МСС 27 Консолидирани и индивидуални финансови отчети (изменен през 2008 г.).

МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 28

Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия

ЦЕЛ

1	Целта на настоящия стандарт е да определи отчитането на инвестициите в асоциирани предприятия и да установи изискванията за прилагането на метода на собствения капитал при отчитане на инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия.

ОБХВАТ

2	Настоящият стандарт се прилага от всички предприятия, които са инвеститори, притежаващи съвместен контрол или значително влияние върху предприятие, в което е инвестирано.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Асоциирано предприятие е предприятие, в което инвеститорът упражнява значително влияние.

Консолидирани финансови отчети са финансовите отчети на групата, в които активите, пасивите, собственият капитал, приходите, разходите и паричните потоци на компанията майка и нейните дъщерни дружества са представени като такива на една стопанска единица.

Методът на собствения капитал е метод на отчитане, според който инвестицията първоначално се признава по себестойност, а след това се преизчислява в съответствие с настъпилите след придобиването промени в дела на инвеститора в нетните активи на предприятието, в което е инвестирано. Печалбата или загубата на инвеститора включва неговия дял в печалбата или загубата на предприятието, в което е инвестирано, а другият всеобхватен доход на инвеститора включва неговия дял в другия всеобхватен доход на предприятието, в което е инвестирано.

Съвместна дейност е дейност, върху която две или повече страни притежават съвместен контрол.

Съвместен контрол е предвидено в договор споделяне на контрол върху дадена дейност и съществува, само когато вземането на решения, свързани със съответните дейности, изисква единодушното съгласие на страните, които споделят контрола.

Съвместно предприятие е съвместна дейност, при която страните, които притежават съвместен контрол върху дейността, имат права върху нетните активи на дейността.

Контролиращият съдружник е страна по съвместно предприятие, която притежава съвместен контрол върху това съвместно предприятие.

Значително влияние е правото на участие при вземането на решения, свързани с финансовата и оперативната политика на предприятието, в което е инвестирано, но не е контрол или съвместен контрол върху тази политика.

Следните термини са определени в параграф 4 от МСС 27 Индивидуални финансови отчети и в приложение А към МСФО 10 Консолидирани финансови отчети и се използват в настоящия стандарт със значенията, посочени в МСФО, в които са определени:

—	контрол върху предприятие, в което е инвестирано,

—

група,

—	компания майка,

—	индивидуални финансови отчети,

—	дъщерно предприятие.

ЗНАЧИТЕЛНО ВЛИЯНИЕ

Ако дадено предприятие притежава пряко или косвено (например чрез дъщерни предприятия) 20 процента или повече от гласовете в предприятието, в което е инвестирано, се приема, че това предприятие има значително влияние, освен когато категорично може да бъде доказано противното. Обратно, ако предприятието притежава пряко или косвено (например чрез дъщерни предприятия) по-малко от 20 процента от гласовете в предприятието, в което е инвестирано, се приема, че това предприятие не притежава значително влияние, освен когато такова влияние може да бъде категорично доказано. Притежаването на значителен брой или на мнозинството от гласовете от друг инвеститор не означава задължително, че даденото предприятие не притежава значително влияние.

Наличието на значително влияние от страна на дадено предприятие обикновено се доказва по един или повече от следните начини:

а)	представителство в съвета на директорите или в равностоен управленски орган на предприятието, в което е инвестирано;

б)	участие в процеса на вземане на решения, свързани с политиката, включително при вземане на решения за разпределение на дивиденти или други подобни;

в)	значими сделки между предприятието и предприятието, в което е инвестирано;

г)	взаимен обмен на управленски персонал; или

д)	осигуряване на съществена техническа информация.

Предприятието може да притежава варанти за акции, акционни опции на поискване, дългови или капиталови инструменти, които могат да се конвертират в обикновени акции, или други подобни инструменти, които имат потенциала, ако се използват или конвертират, да дадат на предприятието допълнително право на глас или да ограничат правото на глас на трета страна при вземането на решения, свързани с финансовата и оперативната политика на предприятието (т. е. потенциалното право на глас). Съществуването и влиянието на потенциалните права на глас, които се упражняват в момента или се конвертират в такива, включително потенциалните права на глас, държани от други предприятия, се вземат под внимание, когато се оценява дали предприятието има значително влияние. Потенциалните права на глас не се упражняват в момента или не се конвертират в такива, когато например не могат да бъдат упражнени или конвертирани в такива до определена бъдеща дата или до възникване на бъдещо събитие.

С цел да се определи дали потенциалните права на глас водят до значително влияние, предприятието проучва всички факти и обстоятелства (включително условията за упражняване на потенциалните права на глас и всички други договорни споразумения, независимо дали се разглеждат поотделно или заедно), които оказват влияние върху потенциалните права на глас, с изключение на намеренията на ръководството и финансова възможност да упражни тези права или да ги конвертира.

Дадено предприятие губи значителното влияние в предприятието, в което е инвестирано, когато загуби властта да участва в процеса на вземане на решения, свързани с финансовата и оперативната политика на предприятието, в което е инвестирано. Загубата на значително влияние може да се прояви със или без промяна в абсолютните или относителни нива на собственост. Тя може да се прояви например, когато асоциираното предприятие стане предмет на контрол от страна на правителството, съда, административен или регулаторен орган. Тя може да се прояви и като резултат от договорно споразумение.

МЕТОД НА СОБСТВЕНИЯ КАПИТАЛ

Съгласно метода на собствения капитал инвестицията в асоциирано предприятие или съвместно предприятие първоначално се признава по себестойност, а балансовата стойност се увеличава или намалява, за да се признае делът на инвеститора в печалбите или в загубите на предприятието, в което е инвестирано, след датата на придобиването му. Делът на инвеститора в печалбата или загубата на предприятието, в което е инвестирано, се признава в печалбата или загубата на инвеститора. Доходите, получени чрез разпределение от предприятието, в което е инвестирано, намаляват балансовата стойност на инвестицията. Може да са необходими корекции на балансовата стойност също така вследствие на промени в пропорционалния дял на инвеститора в предприятието, в което е инвестирано, възникващи от промени в друг всеобхватен доход на предприятието, в което е инвестирано. Подобни промени включват тези, които възникват в резултат от преоценка на имоти, машини и съоръжения и от курсови разлики. Делът на инвеститора в тези промени се признава в друг всеобхватен доход на инвеститора (вж. МСС 1 Представяне на финансови отчети).

Признаването на приход въз основа на получените доходи от разпределения може да не бъде подходяща мярка на придобития от инвеститора доход от определена инвестиция в асоциирано предприятие или в съвместно предприятие, тъй като получените доходи от разпределение може да не съответстват в достатъчна степен на резултатите на асоциираното предприятие или съвместното предприятие. Поради факта, че инвеститорът притежава съвместен контрол или значително влияние върху предприятието, в което е инвестирано, инвеститорът притежава дял в резултатите на асоциираното предприятие или съвместно предприятие и като резултат това оказва влияние върху възвръщаемостта на неговата инвестиция. Инвеститорът отчита този дял чрез разширяване на обхвата на неговите финансови отчети, като включва своя дял в печалбата и загубата на предприятието, в което е инвестирано. В резултат на това прилагането на метода на собствения капитал осигурява по-информативно отчитане на нетните активи и печалбата и загубата на инвеститора.

При наличието на потенциални права на глас или други деривативни инструменти, съдържащи потенциални права на глас, делът на предприятието в дадено асоциирано предприятие или съвместно предприятие се определя единствено въз основа на настоящия дял в собствеността и не отразява възможното упражняване или конвертиране на потенциалните права на глас и други деривативни инструменти, освен ако се прилага параграф 13.

При определени обстоятелства предприятието по същество притежава съществуваща собственост в резултат на сделка, която понастоящем му дава право на достъп до възвръщаемостта, свързана с участие в собствеността. При тези обстоятелства делът, който се разпределя на предприятието, се определя, като се вземе предвид евентуалното упражняване на тези потенциални права на глас и други деривативни инструменти, които понастоящем предоставят на предприятието право на достъп до възвръщаемостта.

МСФО 9 Финансови инструменти не се прилага за дяловете в асоциирани предприятия и съвместни предприятия, които се отчитат по метода на собствения капитал. Когато инструменти, съдържащи потенциални права на глас по същество предоставят понастоящем право на достъп до възвръщаемостта, свързана с участието в собствеността на асоциирано предприятие или съвместно предприятие, МСФО 9 не се прилага за инструментите. Във всички останали случаи инструментите, съдържащи потенциални права на глас в асоциирано предприятие или съвместно предприятие, се отчитат в съответствие с МСФО 9.

Освен ако дадена инвестиция или част от инвестиция в асоциирано предприятие или съвместно предприятие е класифицирана като държана за продажба в съответствие с МСФО 5 Нетекущи активи, държани за продажба, и преустановени дейности, инвестицията или всеки задържан дял в инвестицията, който не е класифициран като държан за продажба, се класифицира като нетекущ актив.

ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДА НА СОБСТВЕНИЯ КАПИТАЛ

Предприятието със съвместен контрол или значително влияние върху предприятие, в което е инвестирано, отчита своята инвестиция в асоциирано предприятие или съвместно предприятие по метода на собствения капитал, освен в случая, когато тази инвестиция отговаря на условията за освобождаване в съответствие с параграфи 17—19.

Освобождавания от прилагане на метода на собствения капитал

Не е задължително предприятието да прилага метода на собствения капитал към своята инвестиция в асоциирано предприятие или съвместно предприятие, ако предприятието е компания майка, която е освободена от изискването за изготвяне на консолидирани финансови отчети по силата на изключението на обхвата, предвидено в параграф 4, буква а) от МСФО 10, или ако се прилагат всички следващи условия:

а)

предприятието е изцяло притежавано дъщерно предприятие или е частично притежавано дъщерно предприятие на друго предприятие и неговите собственици, включително онези, които в друг случай нямат право на глас, са уведомени, че предприятието няма да прилага метода на собствения капитал и не възразяват на това;

б)	дълговите или капиталовите инструменти на предприятието не се търгуват на публичен пазар (местна или чуждестранна фондова борса или извънборсов пазар, включително местни и регионални пазари);

в)	предприятието не е представило, нито е в процес на представяне на своите финансови отчети пред комисия по ценните книжа или друга регулаторна организация за целите на емитиране на какъвто и да било клас инструменти на публичен пазар; и

г)	крайната или която и да било междинна компания майка на предприятието изготвя консолидирани финансови отчети на разположение за публично ползване, които отговарят на изискванията на МСФО.

Когато дадена инвестиция в асоциирано предприятие или в съвместно предприятие се притежава от предприятие или се притежава непряко чрез предприятие, което представлява организация за рисков капитал или взаимен фонд, дялов тръст и подобни предприятия, включително застрахователни фондове, свързани с инвестицията, предприятието може да избере да оценява инвестициите в тези асоциирани предприятия и смесени предприятия по справедлива стойност чрез печалбата или загубата в съответствие с МСФО 9.

Когато дадено предприятие притежава инвестиция в асоциирано предприятие, част от която се притежава непряко чрез организация за рисков капитал или взаимен фонд, дялов тръст или подобни предприятия, включително застрахователни фондове, свързани с инвестицията, предприятието може да избере да оценява тази част от инвестицията в асоциираното предприятие по справедлива стойност чрез печалбата или загубата в съответствие с МСФО 9 без оглед на това дали организацията за рисков капитал или взаимният фонд, дяловият тръст и подобните предприятия, включително застрахователните фондове, свързани с инвестицията, притежават значително влияние върху тази част от инвестицията. Ако предприятието направи такъв избор, предприятието прилага метода на собствения капитал към всяка останала част от своята инвестиция в асоциирано предприятие, която не се притежава чрез организация за рисков капитал или взаимен фонд, дялов тръст или подобни предприятия, включително застрахователни фондове, свързани с инвестицията.

Класификация като държано за продажба

Предприятието прилага МСФО 5 към дадена инвестиция или част от инвестиция в асоциирано предприятие или съвместно предприятие, което отговаря на изискванията за класифициране като държано за продажба. Всяка задържана част от дадена инвестиция в асоциирано предприятие или съвместно предприятие, която не е била класифицирана като държана за продажба, се отчита по метода на собствения капитал до осъществяване на освобождаването от частта, която е класифицирана като държана за продажба. След освобождаването предприятието отчита всеки задържан дял в асоциираното предприятие или съвместното предприятие в съответствие с МСФО 9, освен ако задържаният дял продължава да представлява асоциирано предприятие или съвместно предприятие, в който случай предприятието използва метода на собствения капитал.

Когато една инвестиция или част от инвестиция в асоциирано предприятие или съвместно предприятие, която преди това е била класифицирана като държана за продажба, повече не отговаря на критериите за такава класификация, тя се отчита по метода на собствения капитал със задна дата, считано от датата на нейната класификация като държана за продажба. Финансовите отчети за периодите след класифицирането като държани за продажба се изменят в съответствие с това.

Прекратяване на използването на метода на собствения капитал

Предприятието прекратява използването на метода на собствения капитал от датата, на която неговата инвестиция повече не представлява асоциирано предприятие или съвместно предприятие, както следва:

а)	ако инвестицията стане дъщерно предприятие, предприятието отчита своята инвестиция в съответствие с МСФО 3 Бизнес комбинации и МСФО 10;

б)

ако задържаният дял в бившето асоциирано предприятие или съвместно предприятие представлява финансов актив, предприятието оценява задържания дял по справедлива стойност. Справедливата стойност на задържания дял се счита за негова справедлива стойност при първоначалното му признаване като финансов актив в съответствие с МСФО 9. Предприятието признава в печалбата или загубата всяка разлика между:

i)	справедливата стойност на всеки задържан дял и всички постъпления от освобождаването от част от дял в асоциирано предприятие или съвместно предприятие; и

ii)	балансовата стойност на инвестицията към датата на прекратяване използването на метода на собствения капитал.

в)

Когато едно предприятие прекрати използването на метода на собствения капитал, предприятието отчита всички суми, предварително признати в друг всеобхватен доход по отношение на въпросната инвестиция, на същата база, както би било необходимо, ако предприятието, в което е инвестирано, пряко се е освободило от свързаните активи или пасиви.

Следователно, ако печалба или загуба, която преди това е била призната в друг всеобхватен доход от предприятието, в което е инвестирано, би била прекласифицирана като печалба или загуба от освобождаването от свързаните активи или пасиви, предприятието прекласифицира печалбата или загубата от собствен капитал към печалба или загуба (като корекция от прекласификация), когато бъде прекратено прилагането на метода на собствения капитал. Ако например асоциирано предприятие или съвместно предприятие има кумулативни курсови разлики, свързани с чуждестранна дейност, и предприятието прекрати използването на метода на собствения капитал, предприятието прекласифицира към печалба или загуба печалбата или загубата, която преди това е била призната в друг всеобхватен доход по отношение на чуждестранната дейност.

24	Ако инвестицията в асоциирано предприятие бъде преобразувана в инвестиция в съвместно предприятие или инвестицията в съвместно предприятие бъде преобразувана в инвестиция в асоциирано предприятие, предприятието продължава да прилага метода на собствения капитал и не преоценява задържания дял.

Промени в дела от собствеността

Ако делът от собствеността на едно предприятие в асоциирано предприятие или съвместно предприятие бъде намален, но предприятието продължи да прилага метода на собствения капитал, предприятието прекласифицира към печалба или загуба частта от печалбата или загубата, която преди това е била призната в друг всеобхватен доход по отношение на въпросното намаление на дела от собствеността, ако би било необходимо тази печалба или загуба да се прекласифицира към печалба или загуба при освобождаване от свързаните активи или пасиви.

Процедури при метода на собствения капитал

Голяма част от процедурите, които са подходящи за прилагане на метода на собствения капитал, наподобяват консолидационните процедури, предвидени в МСФО 10. Нещо повече, самите концепции, заложени в процедурите във връзка с придобиването на дъщерни предприятия, се възприемат и при придобиването на инвестиция в асоциирано предприятие или съвместно предприятие.

Делът на дадена група в асоциирано предприятие или съвместно предприятие е сумата от дяловете в асоциираното предприятие или съвместно предприятие на компанията майка и нейните дъщерни дружества. За настоящите цели дяловете на други асоциирани предприятия или съвместни предприятия на групата не се взимат под внимание. Когато асоциирано предприятие или съвместното предприятие има дъщерни предприятия, асоциирани предприятия или съвместни предприятия, печалбите или загубите, другият всеобхватен доход и нетните активи, които се взимат под внимание при прилагане на метода на собствения капитал, са тези, признати във финансовите отчети на асоциираното предприятие или съвместното предприятие (включително делът на асоциираното предприятие или съвместното предприятие от печалбите или загубите, другия всеобхватен доход и нетните активи на неговите асоциирани предприятия и съвместни предприятия), след извършване на необходимите преизчисления, за да се спази прилагането на единни счетоводни политики (вж. параграфи 35 и 36).

Печалби и загуби, резултат от „възходящи“ и „низходящи“ сделки между предприятие (включително неговите консолидирани дъщерни предприятия) и негово асоциирано предприятие или съвместно предприятие, се признават във финансовите отчети на предприятието само до степента на несвързаното участие на инвеститорите в асоциираното предприятие или съвместно предприятие. „Възходящи“ сделки са, например, продажба на активи от асоциираното предприятие или съвместно предприятие на инвеститора. „Низходящи“ сделки са, например, продажба на активи от инвеститора на неговото асоциирано предприятие или съвместно предприятие. Делът на инвеститора в печалбите и загубите на асоциираното предприятие или съвместното предприятие, резултат от такива сделки, се елиминира.

Когато низходящите сделки предоставят доказателства за намаление на нетната реализируема стойност на активите, които предстои да бъдат продадени или вложени, или за загуба от обезценка на тези активи, въпросните загуби се признават изцяло от инвеститора. Когато възходящите сделки предоставят доказателства за намаление на нетната реализируема стойност на активите, които предстои да бъдат закупени, или за загуба от обезценка на въпросните активи, инвеститорът признава своя дял в споменатите загуби.

Внасянето на непаричен актив в асоциирано предприятие или съвместно предприятие в замяна на дял в собствения капитал на асоциираното предприятие или съвместно предприятие се отчита в съответствие с параграф 28, освен когато вноската няма търговско съдържание в съответствие с определението на този термин в МСС 16 Имоти, машини и съоръжения. Ако дадена такава вноска няма търговско съдържание, печалбата или загубата се счита за нереализирана и не се признава, освен ако се прилага също така параграф 31. Такива нереализирани печалби и загуби се отписват срещу инвестицията, отчетена по метода на собствения капитал, и не се представят като отсрочени печалби или загуби в консолидирания отчет на предприятието за неговото финансово състояние или в отчета на предприятието за неговото финансово състояние, в който инвестициите се отчитат по метода на собствения капитал.

Ако в допълнение към получаването на дял в собствения капитал на асоциирано предприятие или съвместно предприятие, предприятието получи парични или непарични активи, предприятието признава изцяло в печалбата или загубата частта от печалбата или загубата по непаричната вноска, свързана с получените парични или непарични активи.

Инвестицията се отчита по метода на собствения капитал, считано от датата, на която тя се превърне в асоциирано предприятие или съвместно предприятие. При придобиване на инвестицията всяка разлика между себестойността на инвестицията и дела на предприятието в нетната справедлива стойност на разграничимите активи и пасиви на предприятието, в което е инвестирано, се отчита, както следва:

а)	репутацията, свързана с асоциирано предприятие или съвместно предприятие, се включва в балансовата стойност на инвестицията. Не се разрешава амортизация на въпросната репутация;

б)

всяко превишение на дела на предприятието в нетната справедлива стойност на разграничимите активи и пасиви на предприятието, в което е инвестирано, над себестойността на инвестицията се включва като доход при определянето на дела на предприятието в печалбата или загубата на асоциираното предприятие или съвместното предприятие през периода, през който е придобита инвестицията.

Извършват се подходящи преизчисления на дела на предприятието в печалбата или загубата на асоциираното предприятие или съвместното предприятие след придобиването, за да се отчете например амортизацията на амортизируемите активи въз основа на справедливата им стойност към датата на придобиване. Аналогично се извършват подходящи преизчисления на дела на предприятието в печалбата или загубата на асоциираното предприятие или съвместното предприятие след придобиването, за да се отчетат загубите от обезценка, признати като репутация или имоти, машини и съоръжения.

При прилагането на метода на собствения капитал предприятието използва последните налични финансови отчети на асоциираното предприятие или съвместно предприятие. Когато краят на отчетния период на предприятието е различен от този на асоциираното предприятие или съвместното предприятие, асоциираното предприятие или съвместното предприятия изготвя за нуждите на предприятието финансови отчети към датата на финансовите отчети на предприятието, освен когато това практически е невъзможно.

Когато в съответствие с параграф 33 при прилагането на метода на собствения капитал асоциираното предприятие или съвместното предприятие използва финансови отчети, изготвени към различна отчетна дата от тази на предприятието, се налага да се извършват преизчисления, които да отразяват ефектите от евентуални значими сделки или събития, настъпили между въпросната дата и датата на финансовите отчети на предприятието. При всички случаи разликата между края на отчетния период на асоциираното предприятие или съвместното предприятие и този на предприятието не може да е повече от три месеца. Продължителността на отчетните периоди и всяка разлика между края на отчетните периоди следва да са едни и същи в различните периоди.

35	При изготвянето на финансовите отчети на предприятието се прилага единна счетоводна политика спрямо сходни сделки или събития при сходни обстоятелства.

Когато асоциираното предприятие или съвместно предприятие прилага счетоводна политика, която се различава от тази на предприятието във връзка със сходни сделки и събития, станали при сходни обстоятелства, се правят съответните корекции по отношение на счетоводната политика на асоциираното предприятие или съвместното предприятие с цел привеждането ѝ в съответствие с политиката на предприятието, когато финансовите отчети на асоциираното предприятие или съвместното предприятие се използват от предприятието при прилагане на метода на собствения капитал.

При наличието на кумулативни привилегировани акции на асоциираното предприятие или съвместното предприятие, които са притежавани от страни, различни от предприятието, и са класифицирани като собствен капитал, предприятието изчислява своя дял в печалбата или загубата, след като са извършени преизчисления по отношение на привилегированите дивиденти по тези акции, независимо дали дивидентите са били обявени или не.

Когато делът на предприятието в загубите на асоциираното предприятие или съвместното предприятие възлиза на или превишава участието му в асоциираното предприятие или съвместното предприятие, предприятието прекратява признаването на своя дял в по-нататъшните загуби. Делът в асоциираното предприятие или съвместното предприятие е балансовата стойност на инвестицията в асоциираното предприятие или съвместното предприятие, когато се прилага методът на собствения капитал, заедно с всякакви други дългосрочни участия, които по същество формират част от нетната инвестиция на предприятието в асоциираното предприятие или съвместното предприятие. Например позиция, за която не се планира и не се очаква да бъде уредена в близко бъдеще, е по същество допълнение на инвестицията на предприятието в асоциираното предприятие или съвместно предприятие. Такива позиции могат да бъдат привилегировани акции и дългосрочни вземания или заеми, с изключение на търговски вземания, търговски задължения или други дългосрочни вземания, които са достатъчно обезпечени, каквито са обезпечените кредити. Загубите, отчетени по метода на собствения капитал, които надвишават инвестицията в обикновени акции, се отчитат в другите компоненти от участието на предприятието в асоциираното предприятие или съвместното предприятие в обратен ред по важност (т.е. приоритет при ликвидация).

След като участието на предприятието е намалено до нула, допълнителните загуби се отчитат и пасивът се признава само до размера, до който предприятието има поети правни или конструктивни задължения или е извършило плащания от името на асоциираното предприятие или съвместното предприятие. В случай че асоциираното предприятие или съвместното предприятие впоследствие отчете печалба, предприятието възобновява признаването на своя дял от тази печалба, едва след като делът му от печалбата се изравни с този от непризнатите загуби.

Загуби от обезценка

След прилагане на метода на собствения капитал, включително след признаване на загубите на асоциираното предприятие или съвместното предприятие съгласно параграф 38, предприятието прилага МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване, за да определи дали е необходимо да признае допълнителни загуби от обезценка по отношение на нетната му инвестиция в асоциираното предприятие или съвместното предприятие.

41	Също така предприятието прилага изискванията на МСС 39, за да определи дали се признава допълнителна загуба от обезценка по отношение на неговия дял в асоциираното предприятие или съвместно предприятие, който дял не съставлява част от нетната инвестиция и от сумата на тази загуба от обезценка.

Положителната репутация, включена в балансовата стойност на инвестицията в асоциирано предприятие или съвместно предприятие, не се отчита самостоятелно и поради това тя не се проверява отделно за обезценка чрез прилагане на изискванията за проверка на обезценката на репутацията съгласно МСС 36 Обезценка на активи. Вместо това цялата балансова стойност на инвестицията се проверява за обезценка съгласно МСС 36 като един актив, като се сравнява нейната възстановима стойност (по-високата от стойността в употреба и справедливата стойност минус разходите за продажба) с балансовата ѝ стойност в случаите, когато прилагането на МСС 39 показва, че инвестицията може да се е обезценила. Признатата при тези обстоятелства загуба от обезценка не се разпределя на никой актив, включително репутацията, който е част от балансовата стойност на инвестицията в асоциираното предприятие или съвместното предприятие. Следователно всяко обратно проявление на тази загуба от обезценка се признава в съответствие с МСС 36 до степента, в която възстановимата стойност на инвестицията впоследствие се увеличава. При определянето на стойността в употреба на инвестицията, предприятието оценява приблизително:

а)

своя дял от настоящата стойност на приблизително изчислените бъдещи парични потоци, които се очаква да бъдат генерирани от асоциираното предприятие или съвместното предприятие, включително паричните потоци от дейността на асоциираното предприятие или съвместното предприятие и постъпленията при окончателното освобождаване от инвестицията; или

б)	настоящата стойност на приблизително изчислените бъдещи парични потоци, които се очаква да възникнат от разпределяне на дивидентите от инвестицията и от окончателното освобождаване от инвестицията.

При верни допускания и двата метода дават един и същ резултат.

Възстановимата стойност на инвестицията в асоциирано предприятие или съвместно предприятие се оценява за всяко асоциирано предприятие или съвместно предприятие поотделно, освен в случаите, когато асоциираното предприятие или съвместното предприятие не генерира парични постъпления при продължителна употреба, които да са в значителна степен независими от тези, генерирани от други активи на предприятието.

ИНДИВИДУАЛНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ

44	Инвестицията в асоциирано предприятие или съвместно предприятие се отчита в индивидуалните финансови отчети на предприятието в съответствие с параграф 10 от МСС 27 (изменен през 2011 г.).

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА И ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Предприятията прилагат настоящия стандарт за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2013 г. Разрешава се по-ранното му прилагане. Ако настоящият стандарт се прилага по-рано, предприятието следва да оповести този факт и едновременно с него да приложи МСФО 10, МСФО 11 Съвместни дейности, МСФО 12 Оповестяване на дялове в други предприятия и МСС 27 (изменен през 2011 г.).

Позовавания на МСФО 9

46	Ако дадено предприятие приложи настоящия стандарт, но все още не прилага МСФО 9, всяко позоваване на МСФО 9 се счита за позоваване на МСС 39.

ОТТЕГЛЯНЕ НА МСС 28 (2003)

47	Настоящият стандарт отменя МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия (преработен през 2003 г.).