19.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 252/4

(1)

В Регламент (ЕО) № 1907/2006 се предвижда, че ако държава-членка счита, че производството, пускането на пазара или употребата на вещество в самостоятелен вид, в смес или в изделие представлява риск за здравето на човека или околната среда, който не е адекватно контролиран и по отношение на който трябва да бъдат предприети действия, тя подготвя досие, след като е уведомила за намерението си Европейската агенция по химикали (наричана по-долу „Агенцията“).

(2)

На 15 април 2010 г. в съответствие с член 69, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 Франция подаде до Агенцията досие с оглед на започване на процес на ограничаване в съответствие с членове 69—73 от посочения регламент. В посоченото досие беше доказано, че поради навика да поставят предмети в устата си децата, по-специално тези на възраст под 36 месеца, могат да бъдат многократно изложени на въздействието на оловото, изпускано от бижутерийни изделия. Многократната експозиция на олово може да доведе до тежко и необратимо въздействие върху поведението и развитието на неврологична основа, към което децата са особено чувствителни, като се има предвид, че централната им нервна система все още е в процес на развитие. В досието се доказва, че е необходимо предприемането на действие на равнището на Съюза освен мерките, които вече се прилагат, за да се избегне във възможно най-голяма степен експозицията на олово и неговите съединения, съдържащи се в бижутерийните изделия. В съответствие с това в досието се предлага забрана на пускането на пазара и употребата на олово и неговите съединения в бижутерийни изделия, ако степента на миграция на оловото е по-висока от 0,09 μg/cm2/h.

(3)

В становището си от 10 март 2011 г. Комитетът за оценка на риска (наричан по-долу „КОР“) изказва мнението, че от гледна точка на ефективността при намаляване на рисковете, най-подходящата мярка на равнището на Съюза за справяне с установените рискове е забраната на пускането на пазара и употребата на олово и неговите съединения в метални и неметални части от бижутерийни изделия и забраната за пускане на пазара на такива изделия или части от тях, ако концентрацията на олово е равна или по-висока от 0,05 тегловни % от отделната част, освен ако може да се докаже, че степента на изпускане на олово от бижутерийното изделие или всяка от неговите части не превишава границата от 0,05 μg/cm2/h (0,05 μg/g/h).

(4)

В становището си от 15 септември 2011 г. Комитетът за социално-икономически анализи (наричан по-долу „КСИА“) подложи на оценка забраната за пускане на пазара и употреба на олово и неговите съединения в бижутерийни изделия, ако концентрацията на олово във всяка отделна част от изделието е равна или по-висока от 0,05 тегловни %. Тази мярка беше счетена за най-подходяща на равнището на Съюза за справяне с идентифицираните рискове от гледна точка на съотношението между социално-икономическите ползи от нея и социално-икономическите разходи по прилагането ѝ. Във връзка с липсата понастоящем на метод за изпитване за миграция, който да имитира условията, налични при поставянето в устата, КСИА е на мнение, че ограничаването следва да се основава върху съдържанието на олово във всяка отделна част на бижутерийните изделия, а не върху степента на миграция на оловото, изпускано от такива изделия. Освен това КСИА препоръча да се предвиди освобождаване за кристално стъкло, стъкловидни емайли, вътрешни компоненти на времеизмервателни уреди, както и за несинтетични или възстановени скъпоценни и полускъпоценни камъни.

(5)

На 23 септември 2011 г. Агенцията предостави на Комисията становищата на КОР и КСИА.

(6)

Поради липсата на информация за изпускане на олово при поставяне в устата и поради липсата на подходящи други решения за всички видове употреба при кристално стъкло и стъкловидни емайли последните следва да бъдат освободени от настоящата мярка. Освен това КСИА препоръча освобождаване от мярката само за кристално стъкло от категории 1 и 2 (съответно „тежък оловен кристал“ и „оловен кристал“) съгласно определенията в приложение I към Директива 69/493/ЕИО на Съвета от 15 декември 1969 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани с кристалното стъкло (2). Категориите 3 и 4 („кристално стъкло, кристалин“), определени в посочената директива, обаче също следва да бъдат освободени от ограничаване, за да се гарантира последователност по отношение на освобождаването, предвидено в приложението към Директива 2002/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (3), изменена с Решение 2010/571/ЕС на Комисията (4), и тъй като те имат по-ниско съдържание на олово в сравнение с категории 1 и 2.

(7)

По силата на същите причини, налагащи кристалното стъкло и стъкловидните емайли да бъдат освободени от ограничаване, несинтетичните или възстановените скъпоценни и полускъпоценни камъни, в които оловото присъства като естествена съставка, също следва да бъдат освободени от ограничаване.

(8)

Недостъпните за потребителите вътрешни компоненти на времеизмервателни уреди следва да бъдат освободени от ограничаване, тъй като експозицията на олово от посочените съставни части може да се изключи.

(9)

Ограничаването на пускането на пазара на употребявани и старинни бижутерийни изделия би имало значително социално-икономическо въздействие, тъй като подобни предмети биха загубили пазарната си стойност в Съюза, и би създало затруднения при правоприлагането. Поради това бижутерийните изделия, които са пуснати за пръв път на пазара до 12 месеца след влизането в сила на ограничаването, както и внесените старинни бижутерийни изделия следва да бъдат освободени от ограничаване.

(10)

Комисията следва да преразгледа освобождаването на кристал, стъкловидни емайли, скъпоценни и полускъпоценни камъни с оглед на новата научна информация, в това число миграцията на олово при освободените от ограничаване видове употреба, наличието на подходящи заместващи решения, както и разработването на изпитвателни методи за миграцията.

(11)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, учреден съгласно член 133 от Регламент (ЕО) № 1907/2006,