22.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 398/1

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

от 20 декември 2012 година

относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене

2012/C 398/01

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 165 и 166 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

Валидирането на учебни резултати, а именно знания, умения и компетентности, постигнати чрез неформално и самостоятелно учене, могат да играят важна роля за повишаване на пригодността за заетост и на мобилността, както и за увеличаване на мотивацията за учене през целия живот, особено при хората в социално и икономически неравностойно положение или при нискоквалифицираните.

(2)

В момент, когато Европейският съюз преживява тежка икономическа криза, довела до рязко нарастване на безработицата, особено сред младите хора, и в контекста на застаряването на населението, валидирането на адекватни знания, умения и компетентности дава още по-ценен принос за подобряване на функционирането на пазара на труда, като стимулира мобилността и повишава конкурентоспособността и икономическия растеж.

(3)

Организациите на работодателите, отделните работодатели, синдикатите, промишлените, търговските и занаятчийските камари, националните органи, участващи в процеса на признаване на професионалните квалификации и оценяването и удостоверяването на учебните резултати, службите по заетостта, младежките организации, лицата, работещи с младежи, организациите, предоставящи образование и обучение, както и организациите на гражданското общество — всички те са основни заинтересовани страни и играят важна роля за улесняване на възможностите за неформално и самостоятелно учене и последващите ги процеси на валидиране.

(4)

В приетата през 2010 г. стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“ се призовава за развитието на знания, умения и компетентности за постигане на икономически растеж и заетост. В придружаващите водещи инициативи „Младежта в движение“ и „Програма за нови умения и работни места“ се подчертава необходимостта от по-гъвкави модели на обучение, които могат да подобрят навлизането и напредването на пазара на труда, да улеснят прехода между етапите на работа и учене и да стимулират валидирането на неформалното и самостоятелното учене.

(5)

В заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕСЕТ 2020 г.“) (1) се отбелязва, че ученето през целия живот следва да се разглежда като фундаментален принцип, обуславящ цялостната рамка, предназначена да обхване ученето във всичките му аспекти — формално, неформално и самостоятелно.

(6)

В Стратегията на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал — обновен отворен метод на координация за справяне с предизвикателствата и възползване от възможностите, стоящи пред младежта от 2009 г., се призовава за по-добро признаване на уменията, придобити от младите хора чрез неформално учене и се изтъква необходимостта за признаване на квалификациите да се използват пълноценно разнообразните средства, установени на равнище ЕС, за валидиране на знания, умения и компетентности. Стратегията беше одобрена с Резолюция на Съвета от 27 ноември 2009 г. относно обновена рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.) (2).

(7)

В Комюникето от Брюж от декември 2010 г. министрите от ЕС, отговарящи за професионалното образование и обучение, европейските социални партньори и Европейската комисия заявяват, че участващите държави следва не по-късно от 2015 г. да започнат да разработват национални процедури за признаване и валидиране на неформалното и самостоятелното учене, подкрепени съответно от национални квалификационни рамки.

(8)

В Комюникето от конференцията на европейските министри, отговарящи за висшето образование (Льовен и Лувен-ла-Ньов, Белгия, 28—29 април 2009 г.) се подчертава, че успешните политики за учене през целия живот следва да включват основни принципи и процедури за признаване на предходно учене въз основа на учебните резултати, а в заключенията на Съвета от 28 ноември 2011 г. относно модернизацията на висшето образование (3) държавите-членки се призовават да разработят ясни пътища за преминаване от професионално и друг вид образование към висше образование, както и механизми за признаване на предишно обучение и опит, придобити извън рамките на формалното образование и обучение.

(9)

В Резолюцията на Съвета от 28 ноември 2011 г. относно обновената европейска програма за учене за възрастни (4) като една от приоритетните области за периода 2012—2014 г. се посочва изграждането на напълно функциониращи системи за валидиране на неформалното и самостоятелното учене и насърчаване на използването им от възрастни от всички възрастови групи и с всякакви квалификационни нива, както и от предприятия и други организации.

(10)

В Резолюция на Съвета от 19 декември 2002 г. за насърчаване на засиленото европейско сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение (5) и в Декларацията от Копенхаген от 30 ноември 2002 г. се призовава за изготвяне на набор от общи принципи за валидиране на неформалното и самостоятелното учене.

(11)

В заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 18 май 2004 г. бяха насърчени общите европейски принципи за идентифициране и валидиране на неформалното и самостоятелното учене.

(12)

От 2004 г. насам редовно се публикува Европейски справочник относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене, който съдържа актуализирана информация за текущите практики във връзка с валидирането в държавите от ЕС, а през 2009 г. бяха публикувани Европейски насоки за валидиране на неформалното и самостоятелното учене.

(13)

С Решение № 2241/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно единна рамка на Общността за прозрачност на професионалните квалификации и умения (Европас) (6) беше създаден комплектът документи „Европас“, който гражданите могат да използват, за да опишат и представят по-добре своите професионални квалификации и умения в Европа.

(14)

В Резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета от 18 май 2006 г. относно признаването на значението на неформалното и самостоятелното учене в областта на европейската политика за младежта (7) държавите-членки се приканват да осигурят възможност за установяване на компетентностите, придобити чрез неформално и самостоятелно учене с оглед на признаването им на пазара на труда.

(15)

Youthpass беше създаден като средство за осигуряване на прозрачност за участниците в проекти, финансирани от програмата „Младежта в действие“, създадена от Европейския парламент и Съвета с Решение № 1719/2006/ЕО (8).

(16)

В Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот (9) държавите-членки се приканват да съотнесат своите национални квалификационни системи към Европейската квалификационна рамка и да насърчават валидирането на неформалното и самостоятелното учене съгласно общите европейски принципи, установени през май 2004 г.

(17)

Посредством Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS), създадена през 1989 г. в рамките на програмата „Еразъм“, се предоставят кредити за формално учене въз основа на резултатите от ученето и учебното натоварване и се улеснява и предоставянето на кредити от институции за висше образование въз основа на резултати, постигнати чрез неформално и самостоятелно учене.

(18)

В препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за създаване на Европейска референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение (10) се заявява, че тази рамка следва да подкрепя прилагането на общите европейски принципи за определяне и оценка на неформално и самостоятелно учене, да подобрява взаимната обвързаност между образование, професионално обучение и трудова заетост и да изгражда мостове между формалното, неформалното и самостоятелното учене.

(19)

С Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. (11) беше създадена Европейска система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET), която да се използва за пренос и натрупване на индивидуални учебни резултати, постигнати във формален, а когато е подходящо — и в неформален и самостоятелен контекст на обучение.

(20)

Консултациите, проведени чрез онлайн проучване, обсъжданията в съответните политически органи, както и редицата дейности за партньорско обучение с участието на социалните партньори показват наличие на значително единство на мненията за това колко е важно да се даде видимост на знанията, уменията и компетентностите, натрупани чрез житейския и професионален опит, и свидетелстват за широка подкрепа за инициативата на Съюза за укрепване на политиката и практиката на валидиране в държавите-членки,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:

1.

С ЦЕЛ НА ВСЯКО ЛИЦЕ ДА БЪДЕ ДАДЕНА ВЪЗМОЖНОСТТА ДА УДОСТОВЕРИ НАУЧЕНОТО ИЗВЪН ФОРМАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ — ВКЛЮЧИТЕЛНО ПРИДОБИТИЯ БЛАГОДАРЕНИЕ НА МОБИЛНОСТТА ОПИТ — И ДА СЕ ПОЛЗВА ОТ НЕГО В ПРОФЕСИОНАЛНОТО СИ РАЗВИТИЕ И ПО-НАТАТЪШНО УЧЕНЕ, И КАТО СЕ СПАЗВА НАДЛЕЖНО ПРИНЦИПЪТ НА СУБСИДИАРНОСТ, ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ СЛЕДВА:

1.

Да въведат не по-късно от 2018 г. — в съответствие с националните условия и особености и по подходящ според тях начин — разпоредби за валидирането на неформалното и самостоятелното учене, които да дават на всяко лице възможността да:

а)

валидира знанията, уменията и компетентностите, които е придобило чрез неформално и самостоятелно учене, включително, когато е приложимо, чрез образователни ресурси със свободен достъп;

б)

да получи пълна или, където е приложимо, частична квалификация въз основа на валидиран опит, придобит чрез неформално и самостоятелно учене, без да се засягат разпоредбите на друго приложимо законодателство на Съюза, по-специално Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (12);

В зависимост от нуждите си държавите-членки могат да определят дадени области и/или сектори като приоритетни в рамките на своите системи за валидиране.

2.

Да включат съответно следните елементи в системите си за валидиране на неформалното и самостоятелното учене, като създават условия всяко лице да се ползва от тези видове учене, поотделно или в съчетание, в зависимост от индивидуалните си потребности:

а)

ОПРЕДЕЛЯНЕ на личните резултати, постигнати чрез неформално и самостоятелно учене;

б)

ДОКУМЕНТИРАНЕ на личните резултати, постигнати чрез неформално и самостоятелно учене;

в)

ОЦЕНКА на личните резултати, постигнати чрез неформално и самостоятелно учене;

г)

УДОСТОВЕРЯВАНЕ на констатациите от оценката на личните резултати, постигнати чрез неформално и самостоятелно учене, под формата на квалификация или кредити за придобиване на квалификация, или по друг подходящ начин.

3.

В системите си за валидиране на неформалното и самостоятелното учене, като се отчитат потребностите и особеностите на национално, регионално и/или местно, както и на отраслово равнище, да прилагат съответно следните принципи:

а)

системите за валидиране са свързани с националните квалификационни рамки и са в съответствие с Европейската квалификационна рамка;

б)

на разположение на лицата и организациите се предоставят информация и насоки относно ползите от валидирането и възможностите за валидиране, както и относно съответните процедури;

в)

има вероятност системата за валидиране да е от особена полза за групите в неравностойно положение, включително за безработните и изложените на най-голям риск от безработица, тъй като валидирането може да повиши участието им в процеса на учене през целия живот и да подобри достъпа им до пазара на труда;

г)

безработните и застрашените от безработица имат възможността, в съответствие с националните правни норми и особености, да преминат през „проверка на уменията“ с цел да се установят знанията, уменията и компетентностите им в разумни срокове, най-добре в рамките на шест месеца от установяване на потребността;

д)

валидирането на неформалното и самостоятелното учене се подпомага чрез подходящи консултации и насоки и е лесно достъпно;

е)

въведени са прозрачни механизми за осигуряване на качество, съответстващи на съществуващите рамки за осигуряване на качество, които подпомагат прилагането на надеждни, утвърдени и доказани методики и инструменти за оценка;

ж)

предвидени са разпоредби за усъвършенстване на професионалната компетентност на персонала, участващ в процеса на валидиране, във всички необходими за целта сектори;

з)

квалификацията или където е приложимо — частичната квалификация, придобита чрез валидиране на неформалното и самостоятелното учене, отговаря на установените стандарти, които са еднакви със или равностойни на стандартите за квалификациите, придобити чрез програмите за формално образование;

и)

насърчава се използването на инструменти за осигуряване на прозрачност в рамките на ЕС, например рамката Европас и Youthpass, с цел да се улесни документирането на резултатите от ученето;

й)

налице са полезни взаимодействия между системите за валидиране и системите за образователни кредити, приложими в системата на формалното образование и обучение, например ECTS и ECVET;

4.

Насърчават участието на всички заинтересовани страни (например работодатели, синдикати, търговски, промишлени и занаятчийски камари, национални органи, участващи в процеса на признаване на професионалната квалификация, служби по заетостта, младежки организации, лица, работещи с младежи, организации, предоставящи образование и обучение и организации на гражданското общество) в разработването и прилагането на елементите и принципите, посочени в точки 1—4;

За да се поощри участието в този процес:

а)

работодателите, младежките организации и организациите на гражданското общество следва да насърчават и улесняват установяването и документирането на резултатите от ученето, постигнати на работното място или при доброволчески дейности, като използват съответните инструменти за прозрачност на Съюза, например разработените по рамката на Европас и по Youthpass;

б)

организациите, предоставящи образование и обучение, следва да улесняват достъпа до формално образование и обучение въз основа на резултатите от неформално или самостоятелно учене, и ако е уместно и възможно — да освобождават лицата от определени изисквания и/или да им предоставят кредити за съответните резултати, постигнати в такъв контекст;

5.

Насърчават координацията по отношение на системата за валидиране между заинтересованите страни в секторите на образованието, обучението, заетостта и младежта, както и между тези страни в други релевантни области на политиките.

2.

ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ И КОМИСИЯТА СЛЕДВА ДА ПРЕДПРИЕМАТ СЛЕДНИТЕ МЕРКИ:

а)

да следват настоящата препоръка чрез консултативната група по Европейската квалификационна рамка, създадена с Препоръка на Европейския парламент и Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот (13) („ЕКР“), както и да ангажират, когато е уместно, съответните младежки организации и представители на доброволческия сектор в последващите дейности на консултативната група по ЕКР;

б)

да докладват за напредъка, постигнат след приемането на настоящата препоръка, в бъдещи съвместни доклади на Съвета и Комисията по линия на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението до 2020 г. („ЕТ 2020“), както и в бъдещи съвместни доклади за младежта в Европейския съюз по линия на европейско сътрудничество по въпросите на младежта;

в)

да подкрепят прилагането на настоящата препоръка, като използват експертния опит на агенциите на Съюза, по-специално на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop), и като докладват за положението по отношение на валидирането на неформалното и самостоятелното учене в годишния доклад относно разработването на национални квалификационни рамки.

3.

КОМИСИЯТА СЛЕДВА ДА ПРЕДПРИЕМЕ СЛЕДНИТЕ МЕРКИ:

а)

да подкрепя държавите-членки и заинтересованите страни, като:

—

улеснява ефективното партньорско обучение и обмена на опит и добри практики,

—

прави редовен преглед на Европейските насоки за валидиране на неформалното и самостоятелното учене, при задълбочени консултации с държавите-членки,

—

прави редовен преглед на Европейския справочник относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене, в сътрудничество с държавите-членки.

б)

до 2018 г. да обсъди по-нататъшното разработване, при консултации с държавите-членки в съответствие с Решение № 2241/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, инструменти по рамката Европас, които подобряват прозрачността в целия Съюз на валидирани учебни резултати, постигнати чрез неформално и самостоятелно учене;

в)

да направи необходимото, в сътрудничество с държавите-членки, Програмата за обучение през целия живот и програмата „Младежта в действие“, както и — без да се засягат преговорите по следващата многогодишна финансова рамка — бъдещата европейска програма по въпросите на образованието, обучението, младежта и спорта и европейските структурни фондове да се използват в подкрепа на изпълнението на настоящата препоръка;

г)

да анализира и оцени в сътрудничество с държавите-членки и след консултации със съответните заинтересовани страни действията, предприети в отговор на настоящата препоръка, и да докладва на Съвета до 31 декември 2019 г. за натрупания опит и значението им за бъдещето, като включи при необходимост евентуален преглед и преработка на настоящата препоръка.

Съставено в Брюксел на 20 декември 2012 година.

За Съвета

Председател

E. FLOURENTZOU

(1)  ОВ C 119, 28.5.2009 г., стр. 2.

(2)  ОВ C 311, 19.12.2009 г., стр. 1.

(3)  ОВ C 372, 20.12.2011 г., стр. 36.

(4)  ОВ C 372, 20.12.2011 г., стр. 1.

(5)  ОВ C 13, 18.1.2003 г., стр. 2.

(6)  ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 6.

(7)  ОВ C 168, 20.7.2006 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 30.

(9)  ОВ C 111, 6.5.2008 г., стр. 1.

(10)  ОВ C 155, 8.7.2009 г., стр. 1.

(11)  ОВ С 155, 8.7.2009 г., стр. 11.

(12)  ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22.

(13)  ОВ C 111, 6.5.2008 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящата препоръка се прилагат следните определения:

а)

Формалното учене означава учене, което се извършва в организирана и структурирана среда, която е специално предназначена за учене, и обикновено води до присъждането на квалификация, в повечето случаи под формата на свидетелство или диплома; то включва системи за общо образование, начално професионално обучение и висше образование;

б)

Неформалното учене означава учене, което се осъществява чрез планирани дейности (по отношение на учебните цели и учебното време) и при наличие на някаква форма на подпомагане на учебния процес (напр. връзка между учещ и преподавател); то може да обхваща програми за придобиване на професионални умения, ограмотяване на възрастни и основно образование за преждевременно напусналите училище; неформалното учене често е под формата на вътрешнофирмени обучения за актуализиране и усъвършенстване на уменията на работниците (напр. уменията по ИКТ), структурирани онлайн обучения (напр. чрез използване на образователни ресурси със свободен достъп), както и курсове, организирани от организации на гражданското общество за техни членове, тяхна целева група или за широката общественост;

в)

Самостоятелното учене означава учене, което е в резултат на ежедневни дейности, свързани с работата, семейството или свободното време. То не е организирано или структурирано по отношение на целите, учебното време или подпомагането на учебния процес; самостоятелното учене може да е непреднамерено от гледна точка на учещия; пример за резултати от самостоятелно учене са уменията, придобити от житейския и професионалния опит, уменията за управление на проекти или умения в областта на ИКТ, придобити на работното място, овладените езици и междукултурните умения, придобити по време на престой в друга държава, уменията в областта на ИКТ, придобити извън работното място, уменията, придобити от доброволческа дейност, от културни и спортни дейности, при работата с млади хора и дейностите у дома (напр. грижи за дете);

г)

Образователни ресурси със свободен достъп (ОРСД) означава цифровизирани материали, които се предлагат безплатно и при свободен достъп на специалисти в образованието, ученици, студенти и самостоятелно учещи, за ползване и повторно ползване с цел преподаване или учене или с научноизследователска цел; това включва материали с учебно съдържание и софтуерни средства за разработване, използване и разпространение на съдържание, както и ресурси за практическото им приложение, например отворени лицензи; ОРСД включват и натрупаните цифрови активи, които могат да бъдат приспособени и които предоставят ползи, без да се ограничават възможностите на други да ги ползват;

д)

Проверка на уменията е процес, който има за цел да установи и анализира знанията, уменията и компетентностите на дадено лице, в т.ч. наклонностите и мотивацията му, за да се набележат перспективи за професионално развитие и/или да се планира професионално пренасочване или процес на обучение; целта на проверката на уменията е да се помогне на лицето да анализира професионалната си подготовка, да направи самооценка на положението си по отношение на трудовата среда и да планира професионалния си път, а в някои случаи — да се подготви за валидиране на резултати, постигнати чрез неформално и самостоятелно учене;

е)

Квалификация означава официален резултат от процеса на оценяване и валидиране, получен, когато компетентен орган реши, че лицето е постигнало учебни резултати, съответстващи на определени стандарти;

ж)

Учебни резултати са констатациите относно това, което учещият знае, разбира и може да прави след завършване на даден учебен процес, които се правят въз основа на усвоените знания, умения и компетентности;

з)

Национална квалификационна рамка означава инструмент за класифициране на квалификациите въз основа на набор от критерии за достигнати конкретни нива в процеса на обучение, чиято цел е да обедини и съгласува националните квалификационни подсистеми и да подобри достъпа до квалификации и тяхната прозрачност, надграждане и качество по отношение на пазара на труда и гражданското общество;

и)

Валидиране означава процес на потвърждаване от упълномощен орган, че дадено лице е постигнало учебни резултати, измерени спрямо съответен стандарт и се състои се от следните четири отделни етапа:

1.

УСТАНОВЯВАНЕ на наличието на конкретен опит у дадено лице чрез провеждане на събеседване;

2.

ДОКУМЕНТИРАНЕ — онагледяване на опита на лицето;

3.

официално ОЦЕНЯВАНЕ на установения опит, и

4.

УДОСТОВЕРЯВАНЕ на резултатите от оценяването, които могат да доведат до частична или пълна квалификация;

й)

Признаване на предходно учене означава валидиране на учебни резултати — независимо дали са придобити в рамките на формалното, неформалното или самостоятелното учене — придобити преди да бъде поискано такова валидиране.