1.

Разпоредбите на точка 2.2 се прилагат за точките на междусистемни връзки между съседни входно-изходни системи, независимо дали те са физически или виртуални, между две или повече държави-членки или в рамките на една и съща държава-членка, доколкото точките подлежат на резервиране от ползватели. Те могат да бъдат прилагани също за входни точки от и изходни точки към трети държави според решението на съответния национален регулаторен орган. Изходните точки към крайни потребители и разпределителни мрежи, входните точки от крайни газопроводни станции за ВПГ и съоръжения за добиване, както и входно-изходните точки от и към съоръжения за съхраняване, не са предмет на разпоредбите на точка 2.2.

2.

Въз основа на информацията, публикувана от операторите на преносни системи съгласно раздел 3 от настоящото приложение и, когато е целесъобразно, утвърдена от националните регулаторни органи, от 2014 г. нататък Агенцията започва да публикува всяка година до 1 март мониторингов доклад за претоварванията в точките за междусистемни връзки във връзка с продуктите с гарантиран капацитет, продадени през предходната година, като отчита, доколкото това е възможно, търгуването с капацитет на вторичния пазар и използването на прекъсваем капацитет.

3.

Всеки допълнителен капацитет, достъпен чрез прилагане на една от процедурите по управление на претоварването, както е предвидено в точки 2.2.2, 2.2.3, 2.2.4 и 2.2.5, се предлага от съответния(те) оператор(и) на преносни системи при нормалния процес на разпределяне.

4.

Мерките, предвидени в точки 2.2.2, 2.2.4 и 2.2.5 се прилагат считано от 1 октомври 2013 г. Точка 2.2.3, подточки от 1 до 5 се прилагат считано от 1 юли 2016 г.

1.

Операторите на преносни системи предлагат и, след одобрение от националния регулаторен орган, прилагат схема за свръхзаявяване и обратно изкупуване, основана на стимули, с цел да предложат допълнителен гарантиран капацитет. Преди изпълнението, националният регулаторен орган се консултира с националните регулаторни органи на съседните държави членки и взема предвид мнението на тези регулаторни органи. Допълнителният капацитет се дефинира като гарантиран капацитет, предлаган допълнително към техническия капацитет в точка на междусистемна връзка, изчислен въз основа на член 16, параграф 1 от настоящия регламент.

2.

Схемата за свръхзаявяване и обратно изкупуване осигурява на операторите на преносни системи стимул да предоставят допълнителен капацитет като отчитат техническите условия, като например калоричността, температурата и очакваното потребление на съответната входно-изходна система и капацитета в съседните мрежи. Операторите на преносни системи следва да прилагат динамичен подход по отношение на преизчисляването на техническия или допълнителния капацитет на входно-изходната система.

3.

Схемата за свръхзаявяване и обратно изкупуване се основава на режим на стимулиране, отразяващ рисковете за операторите на преносни системи при предлагането на допълнителен капацитет. Схемата се структурира по такъв начин, че приходите от продажбата на допълнителен капацитет и разходите, произтичащи от схемата за обратно изкупуване или мерките по подточка 6, да се поделят между операторите на преносни системи и ползвателите на мрежата. Националните регулаторни органи вземат решение относно разпределението на приходите и разходите между операторите на преносни системи и от ползвателя на мрежата.

4.

За целите на определяне на приходите на операторите на преносни системи техническият капацитет, по-специално върнатият (преотстъпеният) капацитет, както и, когато е приложимо, капацитетът, произтичащ от прилагането на механизми за заявяване на гарантиран капацитет на принципа „или използваш, или губиш“ за ден напред или за дългосрочен период, следва да бъдат разпределени преди всякакъв допълнителен капацитет.

5.

При определяне на допълнителния капацитет, операторът на преносната мрежа взема предвид статистическите сценарии за вероятния размер на физически неизползвания капацитет във всеки един момент в точките на междусистемни връзки. Той отчита също и рисковия профил на предлагането на допълнителен капацитет, който не води до допълнително задължение за изкупуване. Схемата за свръхзаявяване и обратно изкупуване също така оценява вероятността и разходите за обратно изкупуване на капацитет на пазара и отразява това в размера на допълнителния капацитет, който ще се предоставя.

6.

Когато е необходимо да се запази целостта на системата, операторите на преносни системи прилагат процедура за обратно изкупуване, основана на пазарни принципи, при която ползвателите на мрежата могат да предлагат капацитет. Ползвателите на мрежата следва да бъдат информирани относно приложимата процедура за обратно изкупуване. Прилагането на процедура за обратно изкупуване не засяга приложимите спешни мерки.

7.

Преди прилагането на процедура за обратно изкупуване операторите на преносни системи проверяват дали целостта на системата не може да се поддържа по по-рентабилен начин чрез алтернативни технически и търговски мерки.

8.

Когато предлага схемата за свръхзаявяване и обратно изкупуване, операторът на преносната система предоставя на националния регулаторен орган всички отнасящи се до схемата данни, оценки и модели с цел той да може да направи оценка на схемата. Операторът на преносната система е длъжен да докладва редовно на националния регулаторен орган за функционирането на схемата и, по искане на националния регулаторен орган, да предоставя всички необходими данни. Националният регулаторен орган може да изиска от оператора на преносната мрежа да преразгледа схемата.

1.

При промяна на първоначалната заявка националните регулаторни органи изискват от операторите на преносни системи да прилагат за отделния ползвател на мрежата в точка на междусистемна връзка като минимум правилата, определени в подточка 3, ако въз основа на ежегодния мониторингов доклад на Агенцията в съответствие с точка 2.2.1, подточка 2 е видно, че в точките на междусистемни връзки в хода на процедурите за разпределяне на капацитет от разгледаната в мониторинговия доклад година търсенето е надвишило предлагането, на началната цена, когато са използвани търгове, за продуктите за ползване през въпросната година или през някоя от следващите две години,

2.

Ако въз основа на ежегодния мониторингов доклад е видно, че ситуация като определената в подточка 1 е слабо вероятно да се случи повторно през следващите три години, например в резултат на това, че капацитет става достъпен поради физическо разширяване на мрежата или прекратяване на дългосрочни договори, съответните национални регулаторни органи могат да решат да прекратят механизма за заявяване на гарантиран капацитет за ден напред на принципа „или използваш, или губиш“.

3.

Презаявяване на гарантиран капацитет от ползвателя на мрежата в точката на междусистемна връзка се разрешава до максимум 90 % и до минимум 10 % от договорения капацитет. Ако обаче заявката надхвърля 80 % от договорения капацитет, половината от незаявения обем може да бъде презаявен с нарастване. Ако заявката не надхвърля 20 % от договорения капацитет, половината от заявения обем може да бъде презаявен с намаляване. Прилагането на настоящата подточка не засяга приложимите спешни мерки.

4.

Първоначалният притежател на договорения капацитет може да презаяви ограничената част от своя договорен гарантиран капацитет на прекъсваем принцип.

5.

Подточка 3 не се прилага за ползватели на мрежата — лица или предприятия и предприятията, контролирани от тях съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 139/2004 — държащи по-малко от 10 % от средния технически капацитет през предходната година в точката на междусистемна връзка.

6.

За точки на междусистемни връзки, в които се прилага механизмът за заявяване на гарантиран капацитет за ден напред на принципа „или използваш, или губиш“ в съответствие с подточка 3, националният регулаторен орган следва да направи оценка на връзката със схемата за свръхзаявяване и обратно изкупуване съгласно точка 2.2.2, като това може да доведе до решение на националният регулаторен орган за неприлагане на разпоредбите на точка 2.2.2 за въпросните точки на междусистемни връзки. Такова решение се съобщава незабавно на Агенцията и на Комисията.

7.

За дадена точка на междусистемна връзка националният регулаторен орган може да реши да прилага механизъм за заявяване на гарантиран капацитет за ден напред на принципа „или използваш, или губиш“ в съответствие с подточка 3. Преди да вземе своето решение, националният регулаторен орган се консултира с националните регулаторни органи на съседните държави-членки. При вземане на решението националният регулаторен орган взема предвид становищата на националните регулаторни органи на съседните държави.

1.

Националните регулаторни органи изискват от операторите на преносни системи да отнемат частично или в пълна степен системно недоизползвания от даден ползвател на мрежата договорен капацитет в дадена точка на междусистемна връзка, когато този ползвател не е продавал или предлагал при разумни условия своя неизползван капацитет и когато други ползватели на мрежата искат гарантиран капацитет. Договореният капацитет се счита за системно недоизползван, по-специално ако

2.

Прилагането на механизъм за заявяване на гарантиран капацитет за ден напред на принципа „или използваш, или губиш“ не трябва да се разглежда като основание за неприлагане на подточка 1.

3.

Оттеглянето следва да води до това ползвателят на мрежата да губи договорения си капацитет частично или напълно за определен период или за оставащия ефективен срок на договора. Ползвателят на мрежата запазва правата и задълженията си по договора за капацитет до момента на преразпределянето на капацитета от оператора на преносната система и доколкото капацитетът не е преразпределен от оператора на преносната система.

4.

Операторите на преносни системи предоставят на националните регулаторни органи редовно всички данни, необходими за следене на степента на използване на договорените капацитети с ефективна продължителност на договора повече от една година или на периодични тримесечия, обхващащи най-малко две години.“

а)

буква д) се заменя със следното:

б)

добавя се следната буква з):

„з)

случаи на неуспешни, законосъобразни заявки за продукти с гарантиран капацитет с продължителност един месец или повече, включително броя и обема на неуспешните заявки; и

и)

в случай на търгове — къде и кога продукти с гарантиран капацитет с продължителност един месец или повече са били продадени на цени, по-високи от началната цена;

й)

къде и кога продукт с негарантиран капацитет с продължителност един месец или повече е бил предложен за продажба в нормалния процес на разпределяне;

к)

общия капацитет, предоставен посредством прилагането на процедурите за управление на претоварването, определени в точки 2.2.2, 2.2.3, 2.2.4 и 2.2.5, за всяка прилагана процедура за управление на претоварването;

л)

букви от з) до к) се прилагат от 1 октомври 2013 г.“