18.10.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 271/23


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1035/2011 НА КОМИСИЯТА

от 17 октомври 2011 година

за определяне на общи изисквания при доставянето на аеронавигационни услуги и за изменение на Регламент (ЕО) № 482/2008 и Регламент (ЕС) № 691/2010

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 550/2004 на Ервопейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 година за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе (Регламент за осигуряване на обслужване) (1), и по-специално членове 4, 6 и 7 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и за отмяна на Директива 91/670/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1592/2002 и Директива 2004/36/ЕО (2), и по-специално член 8б, параграф 6 от него,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно Регламент (ЕО) № 216/2008 Комисията, подпомагана от Европейската агенция за авиационна безопасност („Агенцията“), трябва да приеме правила за изпълнение за осигуряването на управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване (УВД/АНО) в целия Европейския съюз. В член 8б, параграф 6 от посочения регламент се предвижда тези правила за изпълнение да бъдат въз основа на мерките, приети съгласно член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 година за определяне на рамката за създаването на Единно европейско небе (рамков регламент) (3).

(2)

Предоставянето на аеронавигационно обслужване в рамките на Съюза следва да бъде предмет на сертифициране от държавите-членки или Агенцията. Доставчици на аеронавигационно обслужване, които изпълняват общите изисквания, следва да получат сертификат в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 550/2004 и член 8б, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 216/2008.

(3)

Прилагането на общите изисквания, установени съгласно член 6 от Регламент (ЕО) № 550/2004 и член 8б от Регламент (ЕО) № 216/2008 не следва да засяга суверенитета на държавите-членки над тяхното въздушно пространство, както и изискванията на държавите-членки, свързани с обществения ред, обществената сигурност и въпросите на отбраната, както е определено в член 13 от Регламент (ЕО) № 549/2004. Общите изисквания не следва да обхващат военни операции и учения, както е предвидено в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 549/2004, както и в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 216/2008.

(4)

При дефинирането на общите изисквания за предоставянето на аеронавигационно обслужване следва да се взема предвид правният статус на доставчиците на АНО в държавите-членки. Освен това, когато една организация провежда дейности, различни от предоставянето на аеронавигационно обслужване, общите изисквания не трябва да се прилагат по отношение на такива дейности или на ресурси, разпределени за дейности извън предоставянето на аеронавигационно обслужване, освен ако не е предвидено друго.

(5)

Прилагането на общите изисквания спрямо доставчиците на аеронавигационно обслужване следва да бъде пропорционално на рисковете, свързани със специфичните характеристики на всяка дейност, като например броя и/или естеството и характеристиките на обработваните движения. В случай че определени доставчици на АНО изберат да не се възползват от възможността да предоставят трансгранични услуги в рамките на единното европейско небе, компетентен орган следва да бъде упълномощен да разреши на тези доставчици съответно да спазват в пропорционална степен определени общи изисквания за предоставянето на аеронавигационно обслужване и определени специфични изисквания за осигуряване на обслужване на въздушното движение. Поради това условията, приложени към сертификата, следва да отразяват естеството и приложното поле на дерогацията.

(6)

За да се осигури правилното функциониране на схемата за сертифициране, в своите годишни доклади държавите-членки следва да предоставят на Комисията и на Агенцията цялата съответна информация за дерогациите, разрешени от техните компетентни органи.

(7)

Различните видове аеронавигационни услуги не са непременно предмет на едни и същи изисквания. Следователно е необходимо общите изисквания да бъдат приспособени към специфичните характеристики на всеки вид дейност.

(8)

Доказването на съответствие с приложимите общи изисквания е задължение на доставчиците на аеронавигационно обслужване за срока на валидност на сертификата и за всички услуги, обхванати от него.

(9)

За да се осигури ефективно прилагане на общите изисквания, следва да се създаде система за редовен надзор и проверка на съответствието както с тези общи изисквания, така и с условията, посочени в сертификата. Компетентният орган следва да проверява годността на доставчика преди издаването на сертификат и следва ежегодно да оценява текущото съответствие на доставчика на аеронавигационно обслужване, когото е сертифицирал. Поради това компетентният орган следва да разработи и всяка година да обновява индикативна програма за инспекции, включваща всички сертифицирани от него доставчици, на базата на оценка на рисковете. Програмата следва да дава възможност за извършване на инспекция на всички съответни елементи на доставчиците на аеронавигационно обслужване в приемливи срокове. При оценяване на съответствието на определени доставчици на обслужване на въздушното движение и на метеорологично обслужване компетентният орган следва да бъде упълномощен да проверява спазването на съответните изисквания, произтичащи от международните задължения на въпросната държава-членка.

(10)

Партньорските проверки на националните надзорни органи биха могли да способстват за общ подход за надзор върху доставчиците на аеронавигационно обслужване в Съюза. Комисията, в сътрудничество с държавите-членки и Агенцията, може да организира тези партньорски проверки, които следва да бъдат координирани с дейностите, предприети в рамките на членове 24 и 54 от Регламент (ЕО) № 216/2008 и всякакви други международни програми за наблюдение и надзор. По този начин би се избегнало дублиране на работата. За да се даде възможност за обмяна на опит и най-добри практики по време на партньорските проверки, за предпочитане е експертите да са от компетентен орган.

(11)

Евроконтрол е разработил изисквания за регулиране на безопасността (ESARR), които са от приоритетно значение за безопасното обслужване на въздушното движение. Съгласно Регламент (ЕО) № 550/2004, Комисията следва да определи и приеме съответните разпоредби на ESARR в регламентите на Съюза. Инкорпорираните ESARR в Регламент (ЕО) № 2096/2005 на Комисията от 20 декември 2005 година за определяне на общи изисквания при доставянето на аеронавигационни услуги (4) представляват основата на настоящите правила за прилагане.

(12)

При приемането на Регламент (ЕО) № 2096/2005 Комисията стигна до заключение, че не е удачно да се повтарят разпоредбите на ESARR 2 за докладването и оценяването на събития при УВД, свързани с безопасността, които попадат в приложното поле на Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване и за отмяна на Директива 94/56/ЕО (5), както и на Директива 2003/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2003 г. за докладване на събития в гражданското въздухоплаване (6). Следва обаче да се въведат нови разпоредби относно събитията, свързани с безопасността, за да се изисква от компетентния орган, както е определен в настоящия регламент, да проверява дали доставчиците на обслужване на въздушното движение, а също и доставчиците на услуги, свързани с комуникациите, навигацията и наблюдението, изпълняват мерките във връзка с докладването и оценяването на тези събития.

(13)

По-специално следва да се отчита, първо, че управлението на безопасността е тази функция от аеронавигационно обслужване, която гарантира, че всички свързани с безопасността рискове са идентифицирани, оценени и ограничени в задоволителна степен, и второ, че формалният и систематичен подход по отношение на управлението на безопасността и системите за управление в посока към общ системен подход ще увеличи в максимална степен ползата от безопасността по явен и проследим начин. Агенцията следва да оцени допълнително изискванията за безопасността, предвидени в настоящия регламент, и да ги интегрира в обща регулаторна структура за безопасността на гражданското въздухоплаване.

(14)

До изготвянето от страна на Агенцията на мерките за прилагане, които транспонират съответните стандарти на ИКАО в мерки за прилагане на Съюза, приемливи средства за осигуряване на съответствие, спецификации за сертифициране и материали с насоки, доставчиците на аеронавигационно обслужване следва да работят в съответствие със съответните стандарти на ИКАО. С оглед да се улесни трансграничното предоставяне на АНО и докато Агенцията приключи работата по изготвяне на съответните мерки за транспониране на стандартите на ICAO, държавите-членки, Комисията и Агенцията, като действат,когато е целесъобразно, в тясно сътрудничество с Евроконтрол, следва да работят за минимизиране на различията, съобщени от държавите-членки, по отношение на прилагането на стандартите на ICAO в областта на аеронавигационно обслужване, за да бъде постигнат общ набор от стандарти за държавите-членки в рамките на единното европейско небе.

(15)

Различните национални мерки относно отговорността, не следва да възпрепятстват доставчиците на аеронавигационно обслужване да сключват споразумения за трансгранично обслужване, след като са сключили споразумения за възстановяване на щети, възникнали вследствие на отговорност по приложимото право. Използваният метод следва да съответства на изискванията на националното право. Държавите-членки, които разрешават предоставяне на аеронавигационно обслужване в цялото или в част от въздушното пространство под тяхна отговорност без сертификат в съответствие с Регламент (ЕО) № 550/2004, следва да поемат отговорността на тези доставчици на аеронавигационно обслужване.

(16)

Агенцията следва допълнително да оцени разпоредбите на настоящия регламент, по-специално тези, които се отнасят до оценяването на безопасността на промени в предоставянето на аеронавигационно обслужване от сертифицираната организация и инженерния и техническия персонал, и да приеме становище за адаптирането им към общ системен подход, като вземе предвид включването на тези разпоредби в бъдеща обща регулаторна структура за безопасността на гражданското въздухоплаване и опита, натрупан от заинтересованите страни и компетентните органи в областта на надзора на безопасността.

(17)

Регламент (ЕО) № 551/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. относно организацията и използването на въздушното пространство в единното европейско небе (Регламент за въздушното пространство) (7) изисква да бъдат въведени специфични функции, наречени мрежови функции, за да се осигури оптимално използване на въздушното пространство и ограничените ресурси, като същевременно се осигурява на потребителите максимален достъп до въздушното пространство, както и възможност за експлоатиране на предпочитани линии на движение. Както е предвидено в Регламент (ЕО) № 551/2004, Регламент (ЕС) № 677/2011 на Комисията от 7 юли 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на мрежовите функции за управление на въздушното движение (УВД) и за изменение на Регламент (ЕС) № 691/2010 (8) определя правата, задълженията и отговорностите на субекта, участващ в предоставянето на тези функции.

(18)

За безопасното изпълнение на някои мрежови функции, участващият субект отговаря на определени изисквания. Тези изисквания имат за цел да гарантират, че субектът или организацията работи по безопасен начин, и са определени в приложение VI към Регламент (ЕС) № 677/2011. Това са изисквания за безопасност към организацията, които са много сходни с общите изисквания, но са адаптирани към отговорностите, свързани с безопасността, на мрежовите функции.

(19)

Следователно е необходимо Регламент (ЕО) № 2096/2005 да бъде отменен.

(20)

Регламент (ЕО) № 482/2008 на Комисията от 30 май 2008 г. относно изграждане на система за осигуряване безопасността на софтуера, която да бъде въведена от доставчиците на аеронавигационни услуги, и за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 2096/2005 (9), и Регламент (ЕС) № 691/2010 на Комисията от 29 юли 2010 година за определяне на схема за ефективност на аеронавигационното обслужване и мрежовите функции и за изменение на Регламент (ЕО) № 2096/2005 за определяне на общи изисквания при доставянето на аеронавигационни услуги (10) следва да бъдат изменени с цел да бъдат адаптирани към настоящия регламент.

(21)

Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Комитета за единно небе, създаден съгласно член 5 от Регламент (ЕО) № 549/2004,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и приложно поле

Настоящият регламент определя общите изисквания за предоставяне на аеронавигационно обслужване.

Въпреки това, освен ако приложение I или приложение II не съдържат разпоредби с противоположен смисъл, тези общи изисквания не се прилагат за:

а)

дейности, различни от предоставянето на аеронавигационно обслужване от доставчик на такова обслужване;

б)

ресурси, разпределени за дейности извън предоставянето на аеронавигационно обслужване.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат определенията в член 2 от Регламент (ЕО) № 549/2004 и член 3 от Регламент (ЕО) № 216/2008. Определението на „сертификат“ в член 2, точка 15 от Регламент (ЕО) № 549/2004 обаче не се прилага.

Следните определения също се прилагат:

(1)

„авиационна работа“ означава полет на въздухоплавателното средство, при който то се използва за специализирани услуги, като услугите, свързани със селското стопанство, строителството, фотографията, топографските измервания, наблюдението и патрулирането, издирването и спасяването или авиационната реклама;

(2)

„търговски въздушни превози“ означава полет на въздухоплавателно средство, който включва превоз на пътници, товари или поща срещу заплащане или наем;

(3)

„функционална система“ означава комбинация от системи, процедури и човешки ресурси, организирани за извършване на определена функция в контекста на УВД;

(4)

„въздухоплаване с общо предназначение“ означава полет на гражданско въздухоплавателно средство, различен от авиационната работа или от търговски въздушни превози;

(5)

„национален надзорен орган“ означава орган или органи, определен(и) или създаден(и) от държавите-членки като техен национален орган за надзор съгласно член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 549/2004;

(6)

„опасност“ означава всяко условие, събитие или обстоятелство, което може да предизвика произшествие;

(7)

„организация“ означава субект, който предоставя аеронавигационно обслужване;

(8)

„оперативна организация“ означава организация, отговорна за предоставянето на инженерно и техническо обслужване в помощ на обслужването на въздушното движение, комуникациите, навигацията или наблюдението;

(9)

„риск“ означава комбинацията от общата вероятност или честотата на възникване на вреден ефект, породен от опасност, и степента на сериозност на такъв ефект;

(10)

„осигуряване на безопасност“ означава всички планирани и систематични действия, необходими, за да се постигне адекватна увереност, че даден продукт, услуга, организация или функционална система постига приемлива или допустима безопасност;

(11)

„цел на безопасността“ означава заявление по отношение на качеството или количеството, което определя максималната честота или вероятност, при която се очаква да възникне опасност;

(12)

„изискване за безопасност“ означава средство за ограничаване на риска, дефинирано от стратегията за намаляване на риска, с което се постига определена цел на безопасността, като включва организационни, експлоатационни, процедурни, функционални изисквания, а също и изисквания, свързани с работните показатели или оперативната съвместимост, както и екологични характеристики;

(13)

„обслужване“ означава аеронавигационно обслужване или набор от аеронавигационни услуги;

(14)

„общоевропейско аеронавигационно обслужване“ означава аеронавигационна услуга, която е предназначена и установена за потребители в повечето или във всички държави-членки и която може също да се разшири извън въздушното пространство на територията, за която се прилага Договорът.

(15)

„доставчик на аеронавигационни услуги “ означава всеки публичен или частен правен субект, който предоставя АНО за общото въздушно движение, включително организация, подала заявление за сертификат за предоставяне на такива услуги.

Член 3

Компетентен орган за сертифициране

1.   За целите на настоящия регламент компетентен орган за сертифицирането на аеронавигационно обслужване е:

а)

за организациите с основно място на дейност и с регистрирано седалище, ако имат такова, намиращо се в държава-членка — националният надзорен орган, назначен или създаден от въпросната държава-членка;

б)

за организации, предоставящи аеронавигационно обслужване във въздушното пространство на територията, за която се прилага Договорът, чието основно място на дейност и регистрирано седалище, ако имат такова, се намира извън територията, предмет на разпоредбите на Договора — Агенцията;

в)

за организации, предоставящи общоевропейско аеронавигационно обслужване във въздушното пространство на територията, за която се прилага Договорът — Агенцията.

2.   Компетентният орган за надзор за безопасността е органът, определен в съответствие с член 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1034/2011 на Комисията (11).

Член 4

Издаване на сертификати

1.   За да получат необходимия сертификат за предоставяне на аеронавигационно обслужване и без да се засяга член 7, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 550/2004, организациите трябва да отговарят на:

а)

основните изисквания за предоставяне на аеронавигационно обслужване, определени в приложение I;

б)

специфичните допълнителни изисквания, определени в приложения II — V, в съответствие с вида услуга, която предоставят.

2.   Компетентен орган проверява съответствието на дадената организация с общите изисквания, преди да издаде сертификат на въпросния доставчик на обслужване.

3.   Организацията трябва да бъде в съответствие с общите изисквания не по-късно от момента на издаване на сертификата съгласно:

а)

член 7 от Регламент (ЕО) № 550/2004;

б)

член 8б, параграф 2 и член 22а, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 216/2008.

Член 5

Дерогации

1.   Чрез дерогация от член 4, параграф 1 някои доставчици на аеронавигационно обслужване могат да изберат да не се възползват от възможността да предоставят трансгранично обслужване и да се откажат от правото на взаимно признаване в рамките на единното европейско небе.

При тези обстоятелства те могат да подадат заявление за сертификат, който е ограничен до въздушното пространство, намиращо се под отговорността на държавата-членка, посочена в член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 550/2004.

2.   За да подаде заявлението, посочено в параграф 1, доставчикът на обслужване на въздушното движение трябва да предоставя или да планира предоставянето на обслужване само по една или няколко от следните категории:

а)

авиационна работа;

б)

въздухоплаване с общо предназначение;

в)

търговски въздушни превози, ограничени до въздухоплавателни средства с максимална излетна маса по-малка от 10 тона или с по-малко от 20 пътнически седалки;

г)

търговски въздушни превози с по-малко от 10 000 движения годишно, независимо от максималната излетна маса и броя на пътническите седалки, като под „движения“ се разбира сумата от излитанията и кацанията, която се изчислява като средна стойност за предходните три години.

За да подаде такова заявление, доставчикът на аеронавигационно обслужване, който е различен от доставчика на обслужване на въздушното движение, трябва да има брутен годишен оборот от 1 000 000 EUR или по-малко от услугите, които този доставчик предоставя или планира да предоставя.

В случай че поради обективни практически причини доставчикът на аеронавигационно обслужване не може да осигури доказателства, че отговаря на тези квалифициращи критерии, компетентният орган може да приеме аналогични данни или прогнозни резултати по отношение на горните граници, определени в третата и четвъртата алинеи.

Когато подава такова заявление, доставчикът на аеронавигационно обслужване представя същевременно на компетентния орган съответните доказателства относно квалифициращите критерии.

3.   Компетентният орган може да предостави специфични дерогации на заявители, които изпълняват квалифициращите критерии от параграф 1, пропорционално на техния принос за УВД във въздушното пространство, което се намира под отговорността на съответната държава-членка.

Тези дерогации могат да се отнасят само за изискванията, определени в приложение I.

Въпреки това, не се предоставя дерогация за следните изисквания:

а)

техническа и оперативна компетентност и възможности (точка 1);

б)

управление на безопасността (точка 3.1);

в)

човешки ресурси (точка 5);

г)

открито и прозрачно предоставяне на аеронавигационното обслужване (точка 8.1).

4.   В допълнение към дерогациите, предвидени в параграф 3, компетентният орган може да разреши дерогации на заявители, които предоставят летищно информационно обслужване на полетите и имат не повече от една редовна работна позиция на всяко летище. Той прави това в степен, пропорционална на приноса на заявителя в УВД във въздушното пространство, намиращо се под отговорността на съответната държава-членка.

Тези дерогации могат да се отнасят само до следните изисквания на приложение II, точка 3:

а)

отговорност за управление на безопасността и външни услуги и доставки (точка 3.1.2, букви б) и е);

б)

прегледи на безопасността (точка 3.1.3, буква а);

в)

изисквания за безопасност при оценяване и ограничаване на риска във връзка с промени (точка 3.2).

5.   Не се разрешават дерогации от изискванията, съдържащи се в приложения III, IV или V.

6.   В съответствие с приложение II от Регламент (ЕО) № 550/2004 компетентният орган:

а)

определя естеството и приложното поле на дерогацията при условията, приложени към сертификата, като посочва правното основание за нея;

б)

ограничава срока на валидност на сертификата, когато това се счита за необходимо за целите на надзора;

в)

наблюдава дали доставчиците на аеронавигационно обслужване продължават да отговарят на условията за предоставяне на дерогация.

Член 6

Демонстриране на съответствие

1.   Организациите представят всички съответни доказателства, за да демонстрират съответствие с приложимите общи изисквания по искане на компетентния орган. Организациите могат да използват изцяло съществуващите данни.

2.   Сертифицираната организация уведомява компетентния орган за запланувани промени в предоставянето от нейна страна на аеронавигационно обслужване, които могат да окажат влияние върху съответствието с приложимите общи изисквания или с условията, приложени към сертификата, когато има такива.

3.   В случай че сертифицираната организация вече не е в съответствие с приложимите общи изисквания или, когато има такива, с условията, свързани със сертификата, компетентният орган, в срок от един месец след откриването на несъответствие, изисква от организацията да предприеме коригиращи действия.

Това решение се съобщава незабавно на съответната организация.

Преди да уведоми съответната организация за своето одобрение, компетентният орган проверява дали коригиращите действия са били извършени.

Когато компетентният орган счете, че коригиращите действия не са били правилно извършени в рамките на договорения с организацията график, той предприема съответните принудителни мерки, предвидени в член 7, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 550/2004 и в член 10, член 22а, буква г), членове 25 и 68 от Регламент (ЕО) № 216/2008, като отчита необходимостта от осигуряване на непрекъснатост на аеронавигационно обслужване.

Член 7

Улесняване на наблюдението на съответствието

Организациите улесняват инспекциите и проучванията, извършвани от компетентен орган или от квалифициран субект, действащ от името на първия, включително посещенията на място и посещенията без предварително уведомление.

Упълномощените лица имат право да извършват следните действия:

а)

да преглеждат съответните записи, данни, процедури и всички други материали, свързани с предоставянето на аеронавигационно обслужване;

б)

да правят копия или извлечения от такива записи, данни, процедури и други материали;

в)

да изискват устни обяснения на място;

г)

да влизат в съответните помещения, терени или транспортни средства.

Такива инспекции и проучвания, когато се извършват от компетентен орган или от квалифициран субект, действащ от името на първия, се извършват в съответствие с правните разпоредби на държавата-членка, в която се предприемат.

Член 8

Текущо съответствие

На основание на наличните доказателства, с които разполага, компетентният орган проверява веднъж годишно текущото съответствие на организациите, които той е сертифицирал.

За тази цел компетентният орган въвежда и обновява ежегодно индикативна програма за инспекции, включваща всички сертифицирани от него доставчици и основаваща се на оценяване на рисковете, свързани с различните операции, които съставляват предоставяното аеронавигационно обслужване. Преди въвеждането на такава програма, ако е необходимо, той се консултира със съответната организация, както и с всякакви други съответни компетентни органи.

В програмата се указват планираните периоди за инспекциите на различните обекти.

Член 9

Регулиране на безопасността при инженерния и техническия персонал

Във връзка с предоставянето на обслужване на въздушното движение, комуникации, навигация и наблюдение, компетентният орган или всеки друг орган, определен от държавата-членка да изпълнява тази задача:

а)

издава съответни правила на безопасност за инженерния и техническия персонал, който изпълнява оперативни задачи, свързани с безопасността;

б)

осигурява адекватен и съответен надзор на безопасността по отношение на инженерния и техническия персонал, определен от всяка оперативна организация да изпълнява оперативни задачи, свързани с безопасността;

в)

при наличието на основателни причини и след надлежно разследване предприема съответни действия спрямо оперативната организация и/или нейния технически и инженерен персонал, който не удовлетворява изискванията на разпоредбите на приложение II, точка 3.3;

г)

проверява и установява, че са въведени подходящи методи, за да се гарантира, че третите страни, изпълняващи оперативни задачи, свързани с безопасността, удовлетворяват изискванията на приложение II, точка 3.3.

Член 10

Процедура за партньорски проверки

1.   Комисията, в сътрудничество с държавите-членки и Агенцията, може да организира партньорски проверки на националните надзорни органи в съответствие с параграфи 2—6.

2.   Партньорската проверка се извършва от екип от национални експерти и, когато е необходимо, от наблюдатели на Агенцията.

Екипът се състои от експерти от най-малко три различни държави-членки и от Агенцията.

Експертите не участват в партньорски проверки, извършвани в държавата-членка, в която те са наети на работа.

Комисията създава и поддържа база данни за национални експерти, определени от държавите-членки по всички аспекти на общите изисквания, изброени в член 6 от Регламент (ЕО) № 550/2004.

3.   Комисията информира държавата-членка и националния надзорен орган за предстоящата партньорска проверка не по-късно от три месеца преди началото ѝ, като посочва датата, за която е планирана проверката, и експертите, които участват в нея.

Държавата-членка, чийто национален надзорен орган подлежи на проверка, одобрява екипа от експерти, преди те да започнат проверката.

4.   В срок от три месеца от датата на проверката проверяващият екип изготвя с консенсус доклад, който може да съдържа препоръки.

Комисията свиква среща с Агенцията, експертите и националния надзорен орган за обсъждане на доклада.

5.   Комисията препраща доклада до съответната държава-членка.

В срок от три месеца от датата на получаването на доклада държавата-членка може да представи своите забележки.

Тези забележки включват, при необходимост, мерките, които държавата-членка е предприела или възнамерява да предприеме, за да реагира на резултатите от проверката в рамките на определен срок.

Освен ако със съответната държава-членка не е договорено друго, докладът и последващите действия от партньорската проверка не се публикуват.

6.   Комисията информира ежегодно държавите-членки чрез Комитета за единно небе за основните констатации от проведените партньорски проверки.

Член 11

Преходни разпоредби

1.   За доставчици на аеронавигационно обслужване, които притежават сертификат, издаден в съответствие с Регламент (ЕО) № 2096/2005 към датата на влизане в сила на настоящия регламент, се счита, че притежават сертификат, издаден в съответствие с настоящия регламент.

2.   Заявителите за сертификат за доставчик на аеронавигационно обслужване, които са подали заявлението си преди датата на влизане в сила на настоящия регламент, и на които не е бил вече издаден сертификат към тази дата, трябва да покажат съответствие с разпоредбите на настоящия регламент преди издаването на сертификата.

3.   Когато организации, за които в съответствие с член 3 компетентен орган ще бъде Агенцията, са подали заявление пред национален орган за надзор на държава-членка за издаване на сертификат преди влизането в сила на настоящия регламент, националният орган за надзор трябва да завърши процеса на сертифициране при координиране с Агенцията и при издаването на сертификата да прехвърли досието на Агенцията.

Член 12

Отмяна

Регламент (ЕО) № 2096/2005 се отменя.

Член 13

Изменение на Регламент (ЕО) № 482/2008

Регламент (ЕО) № 482/2008 се изменя, както следва:

1.

в член 4, параграф 5 позоваването на „Регламент (ЕО) № 2096/2005“ се заменя с позоваване на „Регламент за изпълнение (ЕС) № 1035/2011 на Комисията (12);

2.

член 6 се заличава;

3.

в приложение I, в точки 1 и 2 позоваването на „Регламент (ЕО) № 2096/2005“ се заменя с позоваване на „Регламент за изпълнение (ЕС) № 1035/2011“.

Член 14

Изменение на Регламент (ЕС) № 691/2010

В Регламент (ЕС) № 691/2010 член 25 се заличава.

Член 15

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 17 октомври 2011 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 10.

(2)  ОВ L 79, 19.3.2008 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 335, 21.12.2005 г., стр. 13.

(5)  ОВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 35.

(6)  ОВ L 167, 4.7.2003 г., стр. 23.

(7)  ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 20.

(8)  ОВ L 185, 15.7.2011 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 141, 31.5.2008 г., стр. 5.

(10)  ОВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 1.

(11)  Вж. стр. 15 от настоящия брой на Официален вестник.

(12)  ОВ L 271, 18.10.2011 г., стр. 23.“


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Общи изисквания за предоставяне на аеронавигационно обслужване

1.   ТЕХНИЧЕСКА И ОПЕРАТИВНА КОМПЕТЕНТНОСТ И ВЪЗМОЖНОСТИ

Доставчиците на аеронавигационно обслужване трябва да бъдат в състояние да предоставят своите услуги по безопасен, ефективен, непрекъснат и устойчив начин, съответстващ на разумно ниво на общо търсене за дадено въздушно пространство. За тази цел те поддържат адекватен технически и оперативен капацитет и експертни знания.

2.   ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА И УПРАВЛЕНИЕ

2.1.   Организационна структура

Доставчиците на аеронавигационно обслужване създават и управляват своята организация в съответствие със структура, която подпомага безопасното, ефективно и непрекъснато осигуряване на аеронавигационно обслужване.

В организационната структура се определят:

а)

пълномощията, задълженията и отговорностите на назначените длъжностни лица и по-специално на управленския персонал, който отговаря за функциите, свързани с безопасността, качеството, сигурността, финансите и човешките ресурси;

б)

връзката и линиите на докладване между различните части и процеси в организацията.

2.2.   Управление на организацията

2.2.1.   Бизнес план

Доставчиците на аеронавигационно обслужване разработват бизнес план, обхващащ минимален период от пет години. В този бизнес план:

а)

се определят общите цели на доставчика на аеронавигационно обслужване и неговата стратегия за постигането им в съответствие с всеки един общ дългосрочен план на доставчика на аеронавигационно обслужване, както и със съответните изисквания на Съюза, свързани с развитието на инфраструктурни или други технологии;

б)

се съдържат съответни цели за ефективност по отношение на безопасността, капацитета, околната среда и икономическата ефективност, според обстоятелствата.

Информацията, съдържаща се в букви а) и б), трябва да бъде в съответствие с националния план за ефективност или плана за ефективност на равнище функционален блок въздушно пространство, посочени в член 11 от Регламент (ЕО) № 549/2004, а по отношение на данните за безопасността — в съответствие с държавната програма за безопасност, посочена в Стандарт 2.27.1 от, приложение 11 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, изменение 47B от 20 юли 2009 г., в зависимост от случая.

Доставчиците на аеронавигационно обслужване разработват обосновки по отношение на безопасността и икономически обосновки за по-големите инвестиционни проекти, които, ако случаят е такъв, включват прогнозираното въздействие върху подходящите цели за ефективност, посочени в буква б), и набелязват инвестициите, които произтичат от правните изисквания, свързани с изпълнението на програмата за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR).

2.2.2.   Годишен план

Доставчиците на аеронавигационно обслужване разработват годишен план за предстоящата година, в който се доуточняват характеристиките на бизнес плана и се описват всички промени в него.

Годишният план включва следните предвиждания за нивото и качеството на обслужването, като например очакваното ниво на капацитета, безопасността, околната среда и икономическата ефективност, според случая:

а)

информация за внедряването на нова инфраструктура или други разработки и изявление как те ще допринесат за подобряване резултатите от дейността на доставчика на аеронавигационно обслужване, включително ниво и качество на обслужването;

б)

показатели за ефективност, които са съвместими с националния план за ефективност или плана за ефективност на равнище функционален блок въздушно пространство, посочени в член 11 от Регламент (ЕО) № 549/2004, спрямо които нивото и качеството на обслужване могат да бъдат надлежно оценявани;

в)

информация за мерките, предвидени за ограничаване на рисковете за безопасността, определени в плана за безопасността на доставчика на аеронавигационно обслужване, включително показатели за безопасността, с оглед наблюдаване на риска за безопасността, и ако е необходимо, прогнозираните разходи по мерките за ограничаване на риска;

г)

очакваното в кратък срок финансово състояние на доставчика на аеронавигационно обслужване заедно с всички промени или въздействия върху бизнес плана.

2.2.3.   Част за ефективността на бизнес плана

При поискване доставчикът на аеронавигационно обслужване предоставя съдържанието на частта за ефективността на бизнес плана и от годишния доклад на Комисията при условията, определени от компетентния орган в съответствие с националното законодателство.

3.   УПРАВЛЕНИЕ НА БЕЗОПАСНОСТТА И КАЧЕСТВОТО

3.1.   Управление на безопасността

Доставчиците на аеронавигационно обслужване трябва да управляват безопасността на всички свои услуги. В този процес те установяват официални връзки с всички заинтересовани страни, които могат да влияят пряко върху безопасността на услугите.

Доставчиците на аеронавигационно обслужване разработват процедури за управление на безопасността при внедряване на нови функционални системи или при промени в съществуващите функционални системи.

3.2.   Системи за управление на качеството

Доставчиците на АНО трябва да разполагат със система за управление на качеството, обхващаща всички аеронавигационни услуги, които те предоставят, в съответствие със следните принципи.

Системата за управление на качеството трябва:

а)

да определя политиката за качество по такъв начин, че да отговаря на нуждите на различните потребители във възможно най-висока степен;

б)

да установи програма за осигуряване на качеството, която съдържа процедури, предназначени да се проверява дали всички действия се извършват в съответствие с приложимите изисквания, стандарти и процедури;

в)

да представя доказателства за функционирането на системата за управление на качеството чрез наръчници и документи за наблюдение;

г)

да назначава представители на ръководството, които да наблюдават спазването и адекватността на процедурите за гарантиране на безопасни и ефективни оперативни практики;

д)

да извършва проверки на системата за управление на качеството на място и при необходимост да предприема коригиращи действия.

Сертификатът по EN ISO 9001, издаден от надлежно акредитирана организация, който обхваща аеронавигационното обслужване на доставчика, се счита за достатъчно доказателство за съответствие. Доставчикът на аеронавигационно обслужване приема да разкрива съдържанието на документацията, свързана със сертифицирането, пред компетентния орган при поискване от страна на последния.

Доставчиците на аеронавигационно обслужване могат да включат безопасността, сигурността и системите за управление на качеството в своята система за управление.

3.3.   Оперативни наръчници

Доставчиците на аеронавигационно обслужване предоставят и поддържат актуализирани оперативни наръчници относно извършването на своите услуги, които се използват от оперативния персонал и съдържат указания за него.

Те гарантират, че:

а)

оперативните наръчници съдържат инструкциите и информацията, необходими на оперативния персонал за изпълнение на неговите задължения;

б)

персоналът има достъп до съответните части от оперативните наръчници;

в)

оперативният персонал незабавно бива информиран за изменения в оперативния наръчник, отнасящи се до неговите задължения, както и за влизането в сила на измененията.

4.   СИГУРНОСТ

Доставчиците на аеронавигационно обслужване установяват система за управление на сигурността, за да гарантират:

а)

сигурността на своите съоръжения и персонал, така че да предотвратят незаконно вмешателство при предоставянето на аеронавигационно обслужване;

б)

сигурността на оперативните данни, които те получават, генерират или използват по друг начин, така че достъпът до тези данни да бъде ограничен — само за упълномощени лица.

В системата за управление на безопасността се определят:

а)

процедурите, свързани с оценяване и ограничаване на риска за безопасността, наблюдението и повишаването на безопасността, прегледите на безопасността и разпространяването на учебни материали;

б)

средствата за откриване на пробиви в безопасността и алармиране на персонала с подходящи предупреждения относно сигурността;

в)

средствата за ограничаване на ефектите от пробиви в сигурността и за набелязване на действия за възстановяване и процедури за ограничаване, така че да се предотврати повторно възникване.

Доставчиците на аеронавигационно обслужване гарантират, че техният персонал притежава съответните пропуски, според случая, и координират със съответните цивилни и военни органи осигуряването на безопасността на своите съоръжения, персонал и данни.

Системите за управление на безопасността, качеството и сигурността могат да бъдат проектирани и експлоатирани като интегрирана система за управление.

5.   ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ

Доставчиците на аеронавигационно обслужване наемат персонал с подходяща квалификация, за да гарантират предоставянето на аеронавигационно обслужване по безопасен, ефективен, непрекъснат и устойчив начин. В този контекст те установяват политики за наемане и обучение на персонала.

6.   ФИНАНСОВА СТАБИЛНОСТ

6.1.   Икономически и финансови възможности

Доставчиците на аеронавигационно обслужване трябва да бъдат в състояние да изпълняват своите финансови задължения, като например покриване на постоянните и променливите експлоатационни разходи или на разходите за капиталови инвестиции. Те използват подходяща система за отчитане на разходите. Те демонстрират своите възможности чрез годишния план, както е посочено в точка 2.2.2, както и чрез счетоводни баланси и отчети, доколкото това е практически възможно според правния им статус.

6.2.   Финансов одит

В съответствие с член 12, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 550/2004 доставчиците на аеронавигационно обслужване демонстрират, че редовно преминават през независим одит.

7.   ОТГОВОРНОСТ И ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПОКРИТИЕ

Доставчиците на аеронавигационно обслужване трябва да разполагат с механизми за обезпечаване на своите задължения, възникващи съгласно приложимото право.

Използваният за обезпечаване метод трябва да бъде подходящ по отношение на въпросните потенциални загуби и щети, като взема под внимание правния статут на организацията и нивото на разполагаемото търговско застрахователно покритие.

Доставчикът на аеронавигационно обслужване, който се възползва от услугите на друг доставчик на аеронавигационно обслужване, гарантира, че споразуменията включват разпределение на отговорността помежду им.

8.   КАЧЕСТВО НА УСЛУГИТЕ

8.1.   Открито и прозрачно предоставяне на аеронавигационно обслужване

Доставчиците на аеронавигационно обслужване предоставят аеронавигационно обслужване по открит и прозрачен начин. Те публикуват условията за достъп до своите услуги и установяват официален процес на редовни консултации с ползвателите на аеронавигационно обслужване, който се извършва индивидуално или колективно най-малко веднъж в годината.

Доставчикът на аеронавигационно обслужване не извършва дискриминация на основата на националност или самоличност на ползвателя или групата ползватели в съответствие с приложимото право на Съюза.

8.2.   Планове за действие в извънредни ситуации

Доставчиците на аеронавигационно обслужване трябва да разполагат с планове за действие в извънредни ситуации за всички предоставяни от тях аеронавигационни услуги, в случай на събития, водещи до значително влошаване или прекъсване на техните действия.

9.   ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДОКЛАДВАНЕ

Доставчиците на аеронавигационно обслужване трябва да са в състояние да представят годишен доклад за дейността си пред съответния компетентен орган.

Този годишен доклад обхваща финансовите им резултати, без да се засяга член 12 от Регламент (ЕО) № 550/2004, както и оперативната ефективност и всички други значими дейности и разработки, по-специално в областта на безопасността.

Годишният доклад включва като минимум следното:

а)

оценка на нивото на ефективност на извършеното аеронавигационно обслужване;

б)

информация за ефективността на доставчика на аеронавигационно обслужване в сравнение с целите за ефективност, определени в бизнес плана, посочен в точка 2.2.1, като действителните резултати се съпоставят с годишния план чрез използване на показателите за ефективност, установени в годишния план;

в)

обяснение за евентуалното неизпълнение на целите и мерки за неговото преодоляване по време на референтния период, посочен в член 11 от Регламент (ЕО) № 549/2004;

г)

информация за развитието на дейностите и инфраструктурата;

д)

финансовите резултати, в случай че те не са публикувани отделно в съответствие с член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 550/2004;

е)

информация за официалния процес на консултации с ползвателите на услугите;

ж)

информация относно политиката за човешките ресурси.

При поискване доставчиците на аеронавигационно обслужване предоставят съдържанието на годишния доклад на Комисията и Агенцията, а също така го правят публично достояние според условията, определени от компетентния орган в съответствие с националното законодателство.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Специфични изисквания за осигуряване на аеронавигационно обслужване

1.   СОБСТВЕНОСТ

Доставчиците на аеронавигационно обслужване уведомяват компетентните органи, посочени в член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 550/2004:

а)

правния си статут, формата на собственост и всички клаузи, които оказват значително влияние върху контрола на активите им;

б)

всички връзки с организации, които не участват в процеса на осигуряване на аеронавигационно обслужване, включително търговски дейности, в които участват директно или чрез свързани с тях предприятия, с дял повече от 1 % от техния очакван годишен доход; освен това те уведомяват за всяка промяна на всеки акционерен дял, който представлява 10 % или повече от техния общ акционерен капитал.

Доставчиците на обслужване на въздушното движение вземат всички необходими мерки за предотвратяване на конфликт на интереси, който може да компрометира безпристрастното и обективно предоставяне на техните услуги.

2.   ОТКРИТО И ПРОЗРАЧНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ОБСЛУЖВАНЕ

В допълнение към точка 8.1 от приложение I и когато дадена държава-членка реши да организира предоставянето на специално обслужване на въздушното движение в конкурентна среда, въпросната държава-членка може да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира, че доставчиците на това специално обслужване на въздушното движение не се ангажират с начин на действие, който има за цел или действа в посока на възпрепятстване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, нито се ангажират с начин на действие, който води до злоупотреба с господстващо положение в съответствие с приложимото национално законодателство и законодателството на Съюза.

3.   БЕЗОПАСНОСТ НА ОБСЛУЖВАНЕТО

3.1.   Система за управление на безопасността (СУБ)

3.1.1.   Общи изисквания за безопасност

Като неразделна част от управлението на обслужването доставчиците на обслужване на въздушното движение трябва да разполагат със система за управление на безопасността (СУБ), която:

а)

осигурява формален, явен и предвиждащ събитията подход за системно управление на безопасността с цел изпълнение на техните отговорности по безопасността при предоставянето на обслужване; функционира по отношение на всички техни услуги и допълнителните мероприятия, които попадат под нейния управленски контрол; включва като своя основа декларация за политика за безопасност, определяща фундаменталния подход на организацията към управлението на безопасността (управление на безопасността);

б)

гарантира, че всяко лице, което има отношение към въпросите на безопасността при обслужването на въздушното движение, носи индивидуална отговорност за безопасността при своите действия, че ръководителите са отговорни за постигнатата от своите отдели или дирекции ефективност по безопасността и че висшето ръководство на доставчика носи пълна отговорност за безопасността (отговорност за безопасността);

в)

гарантира, че постигането на задоволителна безопасност е приоритет от първостепенна важност при обслужване на въздушното движение (приоритет на безопасността);

г)

гарантира, че при обслужването на въздушното движение основната цел на безопасността е свеждане до минимум на причинения от доставчика риск за предизвикване на произшествие с въздухоплавателно средство, доколкото това е практически постижимо (цел на безопасността).

3.1.2.   Изисквания за постигане на безопасност

При работата на СУБ доставчиците на обслужване на въздушното движение:

а)

гарантират, че персоналът е адекватно обучен и компетентен за извършване на работата, която трябва да върши, а също че притежава и съответните лицензи, ако това се изисква, както и че отговаря на приложимите медицински изисквания за годност (компетентност);

б)

гарантират, че е определена длъжност за управление на безопасността с организационна отговорност за развитие и поддържане на СУБ; гарантират, че тази отговорна длъжност е независима от линейното ръководство и се отчита пряко на най-висшето организационно ниво. При малки организации обаче, в които съчетанието от отговорности може да пречи на достатъчната степен на независимост в това отношение, мероприятията за осигуряване на безопасността се допълват с други независими средства; гарантират, че висшето ръководство на организацията доставчик на обслужване се включва активно в осигуряването на управление на безопасността (отговорност за управление на безопасността);

в)

гарантират, че там, където е възможно, се установяват и поддържат количествени нива на безопасност за всички функционални системи (количествени нива на безопасност);

г)

гарантират, че СУБ се документира системно по начин, който показва ясна връзка с политиката на безопасност на организацията (документация на СУБ);

д)

гарантират адекватно обосноваване на безопасността на услугите и доставките, предоставяни отвън, като отчитат значението им за безопасността при осигуряване на обслужване (външни услуги и доставки);

е)

гарантират, че оценяването и ограничаването на риска се осъществяват до съответно ниво, за да се гарантира, че се отчитат надлежно всички аспекти на осигуряването на УВД (оценяване и ограничаване на риска). Що се отнася до промените във функционалната система за УВД, се прилага точка 3.2;

ж)

гарантират, че оперативните или техническите събития при УВД, за които се счита, че имат значително влияние върху безопасността, се разследват незабавно и се предприемат всички необходими коригиращи действия (събития, свързани с безопасността). Те също така демонстрират, че са въвели изискванията за докладване и оценяване на събитията по безопасността в съответствие с приложимото национално право и правото на Съюза.

3.1.3.   Изисквания за осигуряване на безопасност

При работата на СУБ доставчиците на обслужване на въздушното движение гарантират, че:

а)

прегледите на безопасността се извършват редовно, за да се препоръчват подобрения, когато е необходимо, ръководителите да получават доказателства за безопасността на дейностите в своята област и да се потвърждава съответствието със съответните части на СУБ (прегледи на безопасността);

б)

са налице методи за откриване на промени във функционалните системи или операции, чрез които може да се установи, че даден елемент се доближава до точката, в която повече няма да отговаря на приемливи стандарти за безопасност, и че се предприемат коригиращи действия (наблюдение на безопасността);

в)

при функционирането на СУБ се водят записи по безопасността като основа за осигуряване на безопасност за всички, които са свързани с обслужването, отговорни са за него или зависят от него, както и за компетентния орган (записи по безопасността).

3.1.4.   Изисквания за повишаване на безопасността

При работата на СУБ доставчиците на обслужване на въздушното движение гарантират, че:

а)

целият персонал е информиран за потенциалните опасности за безопасността, свързани с техните задължения (информираност за безопасността);

б)

поуките от разследванията на събитията по безопасността и други дейности, свързани с безопасността, се разпространяват в организацията на управленско и оперативно ниво (разпространяване на поуки);

в)

целият персонал се насърчава активно да предлага решения на установените опасности и при необходимост се правят промени за повишаване на безопасността (повишаване на безопасността).

3.2.   Изисквания за безопасност за оценяване и ограничаване на риска във връзка с промени

3.2.1.   Раздел 1

При работата на СУБ доставчиците на обслужване на въздушното движение гарантират, че при всякакви промени в тези части на функционалната система за УВД, както и при допълнителни мероприятия, които се намират под техния управленски контрол, системно се определят опасностите, а също така се оценява и ограничава рискът по начин, който обхваща:

а)

пълният цикъл на експлоатация на разглежданата съставна част на функционалната система за УВД, от фазата на първоначално планиране и дефиниране до операциите след въвеждане в експлоатация, поддръжката и извеждането от експлоатация;

б)

бордовите, наземните и, ако е целесъобразно, разположените в космоса компоненти на функционалната система за УВД, в сътрудничество с отговорните страни;

в)

оборудването, процедурите и човешките ресурси на функционалната система за УВД, взаимодействието между тези елементи и взаимодействието между дадена съставна част и останалата част на функционалната система за УВД.

3.2.2.   Раздел 2

Процесите за определяне на опасностите, оценяване и ограничаване на риска съдържат:

а)

определяне на обхвата, границите и връзките на разглежданата съставна част, както и определяне на функциите, които тя трябва да извършва, и средата, в която е предназначена да работи;

б)

определяне на целите за безопасност, поставяни за съставната част, включващи:

i)

определяне на вероятните, свързани с УВД опасности, и условията за излизане от строя, заедно с комбинирания им ефект;

ii)

оценяване на евентуалните им въздействия върху безопасността на въздухоплавателното средство, както и оценяване на степента на сериозност на тези въздействия, като се използва схемата за класифициране на степента на сериозност, дадена в раздел 4,

iii)

определяне на допустимостта от гледна точка на максималната вероятност за възникване на опасността, установена въз основа на степента на сериозност и максималната вероятност на въздействията от опасността, по начин, съответстващ на указаното в раздел 4;

в)

разработване, при необходимост, на стратегия за ограничаване на риска, която:

i)

определя средствата за защита, които да бъдат прилагани срещу рискови опасности;

ii)

включва при необходимост разработването на изисквания за безопасност, отнасящи се евентуално за разглежданата съставна част или други части на функционалната система за УВД, или оперативната среда;

iii)

предоставя гаранции за своята практическа приложимост и ефективност;

г)

потвърждение, че всички определени цели и изисквания за безопасност са изпълнени:

i)

преди въвеждането на промяната;

ii)

по време на преходния период за въвеждане в експлоатация;

iii)

по време на периода на експлоатация;

iv)

по време на евентуален преходен период до извеждане от експлоатация.

3.2.3.   Раздел 3

Резултатите, свързаните с тях обосновки и доказателства за процесите за оценяване и ограничаване на риска, включително определянето на опасностите, се събират и документират по начин, който гарантира, че:

а)

са приведени всички аргументи, за да се покаже, че разглежданата съставна част, както и цялата функционална система за УВД, са и ще останат безопасни в приемлива степен, като изпълняват съответните цели и изисквания за безопасност. Според целесъобразността, това включва спецификации на всички начини и средства за прогнозиране, наблюдение и преглед, които се използват;

б)

всички изисквания за безопасност, свързани с въвеждането на промяна, са проследими до планираните операции/функции.

3.2.4.   Раздел 4

Определяне на опасностите и оценка на степента на сериозност

Системно се извършва определяне на опасностите. Степента на сериозност на въздействията на опасностите в дадена оперативна среда се определя, като се използва схемата за класифициране, дадена в таблицата по-долу, докато класификацията на степента на сериозност се основава на конкретни аргументи, показващи най-вероятните въздействия на опасността в най-лошия случай.

Степен на сериозност

Въздействие върху операциите

1

(най-висока степен на сериозност)

Произшествие, както е определено в член 2 от Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета (1)

2

Сериозен инцидент, както е определено в член 2 от Регламент (ЕС) № 996/2010

3

Голям инцидент, свързан с експлоатацията на въздухоплавателното средство, при който безопасността е била компрометирана и това е довело до опасно доближаване между въздухоплавателни средства или между тях и земята или препятствия.

4

Значителен инцидент, включващ обстоятелства, които показват, че е можело да възникне произшествие, сериозен или голям инцидент, ако рискът не е бил управляван в границите на безопасното или ако в близост е имало друго въздухоплавателно средство.

5

(най-ниска степен на сериозност)

Без непосредствено въздействие върху безопасността.

С цел да се определи въздействието на дадена опасност върху операциите и се установи нейната сериозност, систематичният подход/процес трябва да включва въздействията на опасностите върху различните елементи на функционалната система за УВД, като например екипажа, авиодиспечерите, функционалните възможности на въздухоплавателното средство, функционалните възможности на наземната част на функционалната система за УВД и способността за предоставяне на безопасно обслужване на въздушното движение.

Схема за класифициране на риска

Целите за безопасност по отношение на риска се определят като максималната вероятност за възникване на опасности, определена въз основа на сериозността на нейното въздействие и максималната вероятност за въздействието ѝ.

Като необходимо допълнение към доказателствата, че набелязаните количествени цели са постигнати, се прилагат допълнителни съображения за управление на безопасността, така че безопасността на системата за УВД да се повишава още, винаги когато това е обосновано.

3.2.5.   Раздел 5

Система за осигуряване безопасността на софтуера

При работата на СУБ доставчикът на обслужване на въздушното движение въвежда система за осигуряване безопасността на софтуера в съответствие с Регламент (ЕО) № 482/2008.

3.3.   Изисквания за безопасност на инженерния и техническия персонал, който изпълнява задачи, свързани с оперативната безопасност

Доставчиците на обслужване на въздушното движение гарантират, че техническият и инженерен персонал, включително персоналът на организации, действащи като подизпълнители, които експлоатират и поддържат оборудване за УВД, одобрено за съответната експлоатация, притежават и поддържа достатъчно познаване и разбиране на услугите, които те подпомагат, на действителните и потенциалните въздействия от тяхната работа върху безопасността на тези услуги, и на подходящи работни ограничения, които трябва да се прилагат.

По отношение на персонала, изпълняващ задачи, свързани с безопасността, включително персонал на организации, работещи като подизпълнители, доставчиците на обслужване на въздушното движение трябва да документират адекватната компетентност на персонала; въведените мероприятия по съставяне на график за осигуряване на достатъчен капацитет и непрекъснатост на обслужването; схемите и политиката за квалифициране на персонала, политиката за обучение на персонала, плановете и записите за обучение, както и мероприятията за надзора върху неквалифицирания персонал. Те трябва да разполагат с действащи процедури за случаи, в които физическото или психичното състояние на персонала е под съмнение.

Доставчиците на обслужване на въздушното движение поддържат регистър с информация за броя, статута и разпределението на персонала, изпълняващ задачи, свързани с безопасността.

Регистърът трябва:

а)

да определя отговорните ръководители за функции, свързани с безопасността;

б)

да съхранява данни за квалификацията на техническия и обслужващия персонал съобразно изискванията за умения и компетентност;

в)

да посочва разпределението по места и задължения на техническия и обслужващия персонал, включително методиката за съставяне на график.

4.   РАБОТНИ МЕТОДИ И ОПЕРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ

Доставчиците на обслужване на въздушното движение трябва да бъдат в състояние да демонстрират, че техните работни методи и оперативни процедури съответстват на стандартите съгласно следните приложения към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, доколкото те се отнасят за осигуряването на обслужване на въздушното движение във въпросното въздушно пространство:

а)

приложение 2 относно правилата за полети, 10-о издание от юли 2005 г., включително всички изменения до № 42,

б)

приложение 10 относно аеронавигационните телекомуникации, том II относно процедурите за комуникация, включително тези със статут на процедури за аеронавигационно обслужване, 6-о издание от октомври 2001 г., включително всички изменения до № 85;

в)

приложение 11 относно обслужването на въздушното движение, 13-о издание от юли 2001 г., включително всички изменения до № 47-B.


(1)  ОВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 35.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Специфични изисквания за осигуряване на метеорологично обслужване

1.   ТЕХНИЧЕСКА И ОПЕРАТИВНА КОМПЕТЕНТНОСТ И ВЪЗМОЖНОСТИ

Доставчиците на метеорологично обслужване гарантират, че метеорологичната информация, необходима за изпълнението на съответните им функции, и във форма, подходяща за ползвателите, се предоставя на:

а)

оператори и членовете на екипажа за планиране преди и по време на полет;

б)

доставчици на обслужване на въздушното движение и на информационно обслужване на полетите;

в)

служби за издирване и спасяване както;

г)

летища.

Доставчиците на метеорологично обслужване потвърждават нивото на постижима точност на информацията, разпространявана за операциите, включително източника на тази информация, като същевременно гарантират, че тази информация се разпространява достатъчно навреме, и се актуализира според изискванията.

2.   РАБОТНИ МЕТОДИ И ОПЕРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ

Доставчиците на метеорологично обслужване трябва да бъдат в състояние да демонстрират, че техните работни методи и оперативни процедури съответстват на стандартите съгласно следните приложения към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, доколкото те се отнасят за осигуряването на метеорологично обслужване в даденото въздушно пространство:

а)

приложение 3 относно метеорологичното обслужване на международното въздухоплаване, 17-о издание от юли 2010 г., включително всички изменения до № 75;

б)

приложение 11 относно обслужването на въздушното движение, 13-о издание от юли 2001 г., включително всички изменения до № 47-B;

в)

приложение 14 относно летищата в следните варианти:

i)

том I относно проектирането и експлоатацията на летищата, 5-о издание от юли 2009 г., включително всички изменения до № 10-B,

ii)

том II относно вертолетните площадки, 3-о издание от юли 2009 г., включително всички изменения до № 4.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Специфични изисквания за осигуряване на аеронавигационно информационно обслужване

1.   ТЕХНИЧЕСКА И ОПЕРАТИВНА КОМПЕТЕНТНОСТ И ВЪЗМОЖНОСТИ

Доставчиците на аеронавигационно информационно обслужване гарантират наличието на информация и данни за операциите във вид, подходящ за:

а)

персонала, който осъществява полета, включително за екипажа, както и за системите за планиране на полети, системите за управление на полети и тренажорите за полети;

б)

доставчиците на обслужване на въздушното движение, които са отговорни за информационното обслужване на полетите, летищното информационно обслужване на полетите и необходимата информация за подготовката на полетите.

Доставчиците на аеронавигационно информационно обслужване гарантират верността на данните и потвърждават нивото на точност на разпространяваната за операциите информация, включително източника на тази информация, преди разпространяването ѝ.

2.   РАБОТНИ МЕТОДИ И ОПЕРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ

Доставчиците на аеронавигационно информационно обслужване трябва да могат да демонстрират, че техните работни методи и оперативни процедури съответстват на стандартите във

а)

Регламент (ЕС) № 73/2010 на Комисията (1);

б)

следните приложения към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, доколкото те се отнасят за осигуряването на аеронавигационно информационно обслужване в даденото въздушно пространство:

i)

приложение 3 относно метеорологичното обслужване на международното въздухоплаване, 17-о издание от юли 2010 г., включително всички изменения до № 75;

ii)

приложение 4 относно аеронавигационните карти, 11-о издание от юли 2009 г., включително всички изменения до № 56;

iii)

без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕС) № 73/2010, приложение 15 относно аеронавигационното информационно обслужване, 13-о издание от юли 2010 г., включително всички изменения до № 36.


(1)  ОВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 6.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

Специфични изисквания за осигуряване на обслужване по комуникации, навигация и наблюдение

1.   ТЕХНИЧЕСКА И ОПЕРАТИВНА КОМПЕТЕНТНОСТ И ВЪЗМОЖНОСТИ

Доставчиците на обслужване по комуникации, навигация и наблюдение, гарантират разполагаемост, непрекъснатост, точност и безпогрешност на своите услуги.

Доставчиците на услуги, свързани с комуникациите, навигацията и наблюдението, потвърждават нивото на качество на обслужването, което осигуряват, и демонстрират, че тяхното оборудване се поддържа редовно, и когато е необходимо, се калибрира.

2.   БЕЗОПАСНОСТ НА ОБСЛУЖВАНЕТО

Доставчиците на обслужване по комуникации, навигация и наблюдение изпълняват изискванията съгласно точка 3 от приложение II относно безопасността на обслужването.

3.   РАБОТНИ МЕТОДИ И ОПЕРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ

Доставчиците на обслужване по комуникации, навигация и наблюдение трябва да могат да демонстрират, че техните работни методи и оперативни процедури съответстват на стандартите съгласно приложение 10 относно аеронавигационните телекомуникации към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване в следните версии, доколкото те се отнасят за осигуряването на обслужване по комуникации, навигация и наблюдение в даденото въздушно пространство:

а)

том I относно радионавигационните помощни средства, шесто издание от юли 2006 г., включително всички изменения до № 85;

б)

том II относно комуникационните процедури, включително тези със статут на процедури за аеронавигационно обслужване, шесто издание от октомври 2001 г., включително всички изменения до № 85;

в)

том III относно системите за комуникация, второ издание от юли 2007 г., включително всички изменения до № 85;

г)

том IV относно обзорния радар и системите за избягване на сблъсък, четвърто издание от юли 2007 г., включително всички изменения до № 85;

д)

том V относно използването на аеронавигационния радиочестотен спектър, второ издание от юли 2001 г., включително всички изменения до № 85.