за замяна на приложение II и за изменение на приложения IV, IX и XI към Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива)

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (1), и по-специално член 39, параграфи 2 и 3 от нея,

Настоящият регламент не обезсилва одобренията на типа, издадени преди 29 октомври 2012 г., нито предотвратява удължаването на такива одобрения.

1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага по отношение на нови типове превозни средства, за които одобрения ще се издават от 29 октомври 2012 г.

Изискванията обаче, посочени в приложение II, и тези, посочени в точки 1 и 2 от приложение IV, се прилагат от 9 април 2011 г.

2. Чрез дерогация от параграф 1, втора алинея от 4 август 2011 г. производителите могат да прилагат разпоредбите на настоящия регламент.

(7) Виж. страница 76 от настоящия брой на Официален вестник.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

„

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОБЩИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ, КРИТЕРИИ ЗА КАТЕГОРИЗАЦИЯ НА ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА, ТИПОВЕТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И ТИПОВЕТЕ КАРОСЕРИИ

УВОДНА ЧАСТ

Общи определения и общи разпоредби

1. Определения

1.1. „Място за сядане“ е пространство, в което е възможно настаняването на едно лице в седнало положение, чийто ръст е най малко равен на:

а)	този на манекен от 50-и процентил за мъж, когато става дума за водача;

б)	този на манекен на възрастен от 5-и процентил за жена във всички останали случаи.

1.2. „Седалка“ е конструкция, която може да е или да не е съставна част от конструкцията на превозното средство, оборудвана с тапицерия, предназначена за настаняване в седящо положение на едно лице.

1.2.1. Терминът „седалка“ обхваща както индивидуалните седалки, така и пейките.

1.2.2. В настоящото определение са включени сгъваемите и подвижните седалки.

1.3. „Стоки“ са преди всичко движимите предмети.

Терминът „стоки“ включва продукти в насипно състояние, промишлени изделия, течности, живи животни, селскостопански култури, неделими товари.

1.4. „Максимална маса“ е технически допустимата максимална маса в натоварено състояние, както е посочено в точка 2.8 от приложение I.

2. Общи разпоредби

2.1. Брой на местата за сядане

2.1.1. Изискванията по отношение на броя на местата за сядане се прилагат за седалките, които са проектирани да бъдат използвани при движение на превозното средство по пътя.

2.1.2. Те не се прилагат за седалки, които са проектирани за използване, когато превозното средство е неподвижно и които са ясно обозначени като такива за потребителите с помощта на пиктограма или знак, съпроводен с подходящ текст.

2.1.3. За преброяването на местата за сядане се прилагат следните изисквания:

а)	всяка индивидуална седалка се брои за едно място за сядане;

б)	при пейки всяко пространство с широчина най-малко 400 mm, измерени на равнището на възглавницата на седалката, се брои за едно място за сядане. Това условие не възпира производителя да използва общите разпоредби, посочени в точка 1.1;

в)

пространството, посочено в буква б) обаче, не се брои за едно място за сядане, когато:

i)	пейката има особености, които пречат седалищната част на манекена да седи по естествен начин, например наличие на неподвижна конзола, област без тапицерия или пълнеж, който нарушава номиналната линия на седалката;

ii)	формата на пода непосредствено пред предполагаемото място за сядане (напр. наличието на тунел) не дава възможност краката на манекена да са разположени в естествено положение.

2.1.4. По отношение на превозните средства, обхванати от Директива 2001/85/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 20 ноември 2001 г. относно специални изисквания по отношение използваните за превоз на пътници превозни средства с повече от осем места за сядане без мястото на водача и за изменение на директиви 70/156/ЕИО и 97/27/ЕО (1), размерът, посочен в точка 2.1.3, буква б), трябва да бъде съобразен с минималното пространство, необходимо за едно лице по отношение на различните класове превозни средства.

2.1.5. Когато в превозно средство са налични закрепващи устройства за подвижна седалка, последната се брои при определяне на броя на местата за сядане.

2.1.6. Място, предназначено за заета инвалидна количка, се разглежда като едно място за сядане.

2.1.6.1. Последната разпоредба не засяга изискванията на точки 3.6.1 и 3.7 от приложение VII към Директива 2001/85/ЕО.

2.2. Максимална маса

2.2.1. При влекач за полуремарке максималната маса, която трябва да се разглежда с оглед на класифицирането на превозното средство, включва максималната маса на полуремаркето, която се носи от опорно-прикачното устройство.

2.2.2. При моторно превозно средство, способно да тегли ремарке със средна ос или ремарке с твърд теглич, максималната маса, която трябва да се разглежда с оглед на класифицирането на моторното превозно средство, включва максималната маса, която се предава на теглещото превозното средство от прикачното устройство.

2.2.3. При полуремарке, ремарке със средна ос и ремарке с твърд теглич максималната маса, която трябва да се разглежда с оглед на класифицирането на превозното средство, съответства на максималната маса, предавана на земната повърхност от колелата на една ос или група оси, когато превозното средство е свързано с теглещото превозно средство.

2.2.4. При талига със седлово устройство максималната маса, която трябва да се разглежда с оглед на класифицирането на превозното средство, включва максималната маса на полуремаркето, която се носи от седловото устройство.

2.3. Специално оборудване

2.3.1. Превозните средства, на които конструктивно е монтирано фиксирано оборудване, като машини или апарати, се разглеждат като спадащи към категория N или O.

2.4. Мерни единици

2.4.1. Освен ако не е посочено друго, всички мерни единици и свързаните с тях символи съответстват на разпоредбите на Директива 80/181/ЕИО на Съвета (2).

3. Категоризация на превозните средства по категории

3.1. Производителят носи отговорност за категоризацията на типа на превозното средство в конкретна категория.

За целите на категоризацията всички значими критерии, описани в настоящото приложение, трябва да бъдат изпълнени.

3.2. Органът по одобрението може да изиска от производителя подходяща допълнителна информация с цел да се докаже, че е необходимо типът на превозното средство да бъде категоризиран като превозно средство със специално предназначение в групата на превозните средства със специално предназначение (код „SG“).

ЧАСТ A

Критерии за категоризация на превозните средства

1. Категории превозни средства

За целите на одобрението на ЕС на типа и националното одобрение на типа, както и за индивидуалното одобрение, превозните средства се категоризират според следната класификация:

(Приема се, че одобрение се издава само за категориите, посочени в точки 1.1.1—1.1.3, 1.2.1—1.2.3 и 1.3.1—1.3.4.)

1.1.	Категория M	Моторни превозни средства, проектирани и конструирани за превоз на лица и техния багаж.
1.1.1.	Категория М1	Превозни средства от категория М с не повече от осем места за сядане, без да се брои мястото за сядане на водача. В превозните средства, спадащи към категория М1, няма място за правостоящи пътници. Броят на местата за сядане може да бъде ограничен до едно (т.е. мястото за сядане на водача).
1.1.2.	Категория М2	Превозни средства от категория М с повече от осем места за сядане, без да се брои мястото за сядане на водача, чиято максимална маса не превишава 5 тона. В превозните средства, спадащи към категория М2, освен местата за сядане, може да има място за правостоящи пътници.
1.1.3.	Категория М3	Превозни средства от категория М с повече от осем места за сядане, без да се брои мястото за сядане на водача, чиято максимална маса превишава 5 тона. В превозните средства, спадащи към категория М3, може да има място за правостоящи пътници.
1.2.	Категория N	Моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на стоки.
1.2.1.	Категория N1	Превозни средства от категория N, чиято максимална маса не превишава 3,5 тона.
1.2.2.	Категория N2	Превозни средства от категория N, чиято максимална маса превишава 3,5 тона, но не превишава 12 тона.
1.2.3.	Категория N3	Превозни средства от категория N, чиято максимална маса превишава 12 тона.
1.3.	Категория О	Ремаркета, предназначени и конструирани за превоз на стоки или лица, както и за настаняване на лица.
1.3.1.	Категория О1:	Превозни средства от категория О, чиято максимална маса не превишава 0,75 тона.
1.3.2.	Категория О2:	Превозни средства от категория О, чиято максимална маса превишава 0,75 тона, но не превишава 3,5 тона.
1.3.3.	Категория О3:	Превозни средства от категория О, чиято максимална маса превишава 3,5 тона, но не превишава 10 тона.
1.3.4	Категория О4:	Превозни средства от категория О, чиято максимална маса превишава 10 тона.

2. Подкатегории превозни средства

2.1. Превозни средства с повишена проходимост

„Превозно средство с повишена проходимост“ (ПСПП) е превозно средство, спадащо към категория М или N, което има специфични технически характеристики, които позволяват неговото използване извън нормалните пътища.

За тези категории превозни средства към буквата и цифрата, които идентифицират категорията на превозното средство, се добавя като наставка буквата „G“.

Критериите за подкатегоризиране на превозните средства като такива с повишена проходимост са указани в раздел 4 от част А на настоящото приложение.

2.2. Превозни средства със специално предназначение

2.2.1. „Превозно средство със специално предназначение“ (ПССП)е превозно средство от категория M, N или O, което има специфични технически характеристики с цел да изпълнява функции, изискващи специална конфигурация и/или оборудване.

За некомплектовани превозни средства, предназначени да влязат в подкатегорията на превозните средства със специално предназначение, към буквата и цифрата, които идентифицират категорията на превозното средство, се добавя като наставка буквата „S“.

Различните типове превозни средства със специално предназначение са определени и изброени в раздел 5.

2.3. Превозни средства със специално предназначение с повишена проходимост

2.3.1. „Превозно средство със специално предназначение и повишена проходимост“ (ПССП-ПП) е превозно средство, спадащо към категория М или N, което има специалните технически характеристики, посочени в точки 2.1 и 2.2.

Освен това за некомплектовани превозни средства, предназначени да влязат в подкатегорията ПССП, към буквата и цифрата, които идентифицират категорията на превозното средство, се добавя като втора наставка буквата S.

3. Критерии за категоризация на превозните средства в категория N

3.1. Категоризацията на типа на превозно средство в категория N се основава на техническите характеристики на превозното средство, посочени в точки 3.2—3.6.

3.2. По принцип отделението(ята), в което(ито) са разположени местата за сядане, е напълно отделено от товарното пространство.

3.3. Чрез дерогация от изискванията по точка 3.2 лица и стоки могат да бъдат превозвани в едно и също отделение, при условие че товарното пространство е снабдено с обезопасяващи приспособления, проектирани да предпазват превозваните лица от преместването на товара в движение, включително при рязко спиране или завиване.

3.4. Приспособленията за обезопасяване — устройства за закрепване — предназначени за фиксиране на товара в съответствие с изискванията на точка 3.3, както и системите за преграждане, предназначени за превозни средства до 7,5 тона, се проектират в съответствие с разпоредбите на раздели 3 и 4 от стандарт ISO 27956:2009 „Пътни превозни средства — обезопасяване на товара в лекотоварни автомобили — изисквания и методи за изпитване“.

3.4.1. Изискванията, посочени в точка 3.4, могат да бъдат проверени с помощта на декларацията за съответствие, предоставена от производителя.

3.4.2. Като алтернатива на изискванията по точка 3.4 производителят може да докаже на органа по одобрението, че монтираните приспособления за обезопасяване осигуряват равнище на защита, равностойно на изискваното в посочения стандарт.

3.5. Броят на местата за сядане без мястото за сядане на водача не трябва да надвишава:

а)	6 при превозни средства от категория N1;

б)	8 при превозни средства от категория N2 или N3.

3.6. Изразеният в kg капацитет за превоз на стоки на превозните средства трябва да е равен на техния капацитет за превоз на пътници или да е по-висок от него.

3.6.1. За такива цели трябва да бъдат изпълнени следните уравнения при всички конфигурации, по-специално когато всички места за сядане са заети:

а)	когато N = 0: P – M ≥ 100 kg

б)	когато 0 < N ≤ 2: P – (M + N × 68) ≥ 150 kg;

в)	когато N > 2: P – (M + N × 68) ≥ N × 68;

където буквите имат следните значения:

P	е технически максимално допустимата маса в натоварено състояние;
M	е масата при готовност за движение;
N	е броят на местата за сядане без мястото за сядане на водача.

3.6.2. Масата на оборудването, монтирано на превозното средство за целите на разполагане на стоки (напр. резервоар, каросерия и др.), за манипулиране на стоки (напр. кран, подемник и др.) и за закрепване на стоки (напр. приспособления за обезопасяване на стоки) трябва да бъде включена в М.

Масата на оборудването, което не се използва за посочените по-горе цели (като напр. компресор, лебедка, електрически генератор, апаратура за радиоразпръскване и др.) не се включва в М за целите на прилагането на горните формули.

3.7. Изискванията, посочени в точки 3.2—3.6, трябва да бъдат удовлетворени за всички варианти и всички версии на типа превозно средство.

3.8. Критерии за категоризация на превозните средства в категория N1.

3.8.1. Превозното средство се категоризира в категория N1, когато са удовлетворени всички приложими критерии.

Когато един или повече критерии не са удовлетворени, превозното средство се категоризира като M1.

3.8.2. Освен общите критерии, посочени в точки 3.2—3.6, за категоризацията на превозните средства, при които отделението за водача и товарът са в един възел (т.нар. каросерия „ВВ“), трябва да бъдат удовлетворени и критериите, посочени в точки 3.8.2.1—3.8.2.3.5.

3.8.2.1. Обстоятелството, че между реда седалки и товарното отделение е монтирана цялостна или частична стена или преграда, не отменя задължението да се изпълнят изискванията на критериите.

3.8.2.2. Критериите са, както следва:

а)	товаренето на стоки трябва да е възможно през проектирана и конструирана за тази цел задна врата, заден капак или странична врата;

б)

при задна врата или капак отворът за товарене трябва да отговаря на следните изисквания:

i)	ако превозното средство е оборудвано само с един ред седалки или само със седалката на водача, минималната височина на отвора за товарене трябва да е поне 600 mm;

ii)	ако превозното средство е оборудвано с два или повече реда седалки, минималната височина на отвора за товарене трябва да е поне 800 mm, а площта на отвора трябва да е поне 12 800 cm2;

в)

товарното пространство трябва да отговаря на следните изисквания:

„товарно пространство“ е частта от превозното средство, разположена зад реда/редовете седалки или зад седалката на водача, ако превозното средство е оборудвано със седалка само за водача;

i)	площта, определена за товара в товарното пространство трябва да е като цяло плоска;

ii)	когато превозното средство е оборудвано само с един ред седалки или само с една седалка, минималната дължина на товарното пространство трябва да е равна най-малко на 40 % от колесната база;

iii)

когато превозното средство е оборудвано с два или повече реда седалки, минималната дължина на товарното пространство трябва да е равна най-малко на 30 % от колесната база.

Когато седалките от последния ред седалки могат лесно да бъдат извадени от превозното средство без използване на специални инструменти, изискванията по отношение на дължината на товарното пространство трябва да бъдат удовлетворени, като всички седалки са монтирани в превозното средство;

iv)	изискванията по отношение на дължината на товарното пространство трябва да бъдат удовлетворени, когато седалките от първия или от последния ред, според случая, са изправени в тяхното нормално положение за използване от пътниците.

3.8.2.3. Специфични условия за измерването

3.8.2.3.1. Определения

а)	„Височина на отвора за товарене“ е вертикалното разстояние между две хоризонтални равнини, допирателни съответно към най-високата точка от долната част на отвора и най-ниската точка от горната част на отвора;

б)	„площ на отвора за товарене“ е най-голямата площ на ортогоналната проекция върху вертикална равнина, перпендикулярна на осевата линия на превозното средство, на максимално възможния отвор при широко отворена(и) задна(и) врата(и) или заден капак;

в)

„колесна база“ за целите на прилагането на формулите от точка 3.8.2.2 и точка 3.8.3.1 е разстоянието между:

i)	осевата линия на предната ос и осевата линия на втората ос при превозно средство с две оси; или

ii)	осевата линия на предната ос и осевата линия на въображаемата ос, равноотдалечена от втората и третата ос при превозно средство с три оси.

3.8.2.3.2. Регулиране на седалката

а)	седалките трябва да са регулирани в тяхното най-задно положение;

б)	облегалката на седалката, ако е регулируема, трябва да е регулирана така, че да може да се разположи тримерна Н-машина, при наклон на торса, равен на 25 градуса;

в)	ако облегалката на седалката не е регулируема, тя трябва да е в положението, определено от производителя на превозното средство;

г)	ако седалката се регулира по височина, тя трябва да е в най-долно положение.

3.8.2.3.3. Условия относно превозното средство

а)	състоянието на превозното средство по отношение на натоварването трябва да отговаря на максималната му маса;

б)	колелата на превозното средство трябва да сочат напред.

3.8.2.3.4. Изискванията по точка 3.8.2.3.2 не се прилагат, ако превозното средство е оборудвано със стена или преграда.

3.8.2.3.5. Измерване на дължината на товарното пространство

а)	когато превозното средство не е оборудвано с преграда или стена, дължината трябва да се измерва от вертикалната равнина, допирателна към най-задната точка на облегалката на седалката, до задната вътрешна плоскост, врата или заден капак при затворено положение на последните;

б)	когато превозното средство е оборудвано с преграда или стена, дължината трябва да се измерва от вертикалната равнина, допирателна към най-задната точка на преградата или стената, до задната вътрешна плоскост или, според случая, на задната врата или капак при затворено положение на последните;

в)	изискванията по отношение на дължината трябва да са изпълнени най-малко по протежение на хоризонталната линия, лежаща в надлъжната вертикална равнина, минаваща през осевата линия на превозното средство на равнището на товарната повърхност.

3.8.3. Освен общите критерии, посочени в точки 3.2—3.6, за категоризацията на превозните средства, при които отделението за водача и товарът не са в рамките на един възел (т.нар. каросерия „ВЕ“), трябва да бъдат изпълнени и критериите, посочени в точки 3.8.3.1—3.8.3.4.

3.8.3.1. Когато превозното средство е оборудвано с каросерия от затворен тип, се прилага следното:

а)	товаренето на стоки трябва да е възможно през задна врата, заден капак, плъзгащ се панел или по друг начин;

б)	минималната височина на отвора за товарене трябва да бъде най-малко 800 mm, а отворът трябва да има площ най-малко 12 800 cm2;

в)	минималната дължина на товарното пространство трябва да бъде равна на най-малко 40 % от колесната база.

3.8.3.2. Когато превозното средство е оборудвано с открита товарна платформа, се прилагат само разпоредбите от точка 3.8.3.1, букви а) и в).

3.8.3.3. За целите на прилагането на разпоредбите, посочени в точка 3.8.3, се прилагат mutatis mutandis определенията от точка 3.8.2.

3.8.3.4. Изискванията обаче по отношение на дължината на товарното пространство трябва да са изпълнени по протежение на хоризонталната линия, лежаща в надлъжната вертикална равнина, минаваща през осевата линия на превозното средство на равнището на товарната повърхност.

4. Критерии за включване на превозни средства в подкатегорията на превозни средства с повишена проходимост

4.1. Превозни средства от категория M1 или N1 трябва да бъдат категоризирани като превозни средства с повишена проходимост, ако удовлетворяват едновременно следните условия:

а)	имат най-малко една предна ос и най-малко една задна ос, проектирани да бъдат задвижвани едновременно, независимо дали задвижването на една ос може да бъде прекратено;

б)	на тях е монтиран най-малко един механизъм за блокиране на диференциал или механизъм с подобен ефект;

в)	те са способни самостоятелно да изкачват наклон от най-малко 25 %;

г)

те удовлетворяват пет от следните шест изисквания:

i)	ъгълът на предна проходимост трябва да бъде най-малко 25 градуса;

ii)	ъгълът на задна проходимост трябва да бъде най-малко 20 градуса;

iii)	ъгълът на надлъжна проходимост трябва да бъде най-малко 20 градуса;

iv)	пътният просвет под предната ос трябва да бъде най-малко 180 mm;

v)	пътният просвет под задната ос трябва да бъде най-малко 180 mm;

vi)	пътният просвет между осите трябва да бъде най-малко 200 mm.

4.2. Превозните средства от категории M2, N2 или M3, чиято маса не надвишава 12 тона, се определят като спадащи към подкатегорията на превозните средства с повишена проходимост, ако удовлетворяват условието, посочено в буква а), или и двете условия, посочени в букви б) и в):

а)	всичките им оси се задвижват едновременно, независимо дали задвижването на една или повече задвижвани оси може да бъде прекратено;

б)

i)	най-малко една предна ос и най-малко една задна ос са проектирани да бъдат задвижвани едновременно, независимо дали задвижването на една задвижвана ос може да бъде прекратено;

ii)	монтиран е най-малко един механизъм за блокиране на диференциал или механизъм с подобен ефект;

iii)	те са способни самостоятелно да изкачват наклон от 25 %;

в)

те удовлетворяват най-малко пет от следните шест изисквания, ако тяхната максимална маса не надвишава 7,5 тона, и четири от тях, ако масата им надвишава 7,5 тона:

i)	ъгълът на предна проходимост трябва да бъде най-малко 25 градуса;

ii)	ъгълът на задна проходимост трябва да бъде най-малко 25 градуса;

iii)	ъгълът на надлъжна проходимост трябва да бъде най-малко 25 градуса;

iv)	пътният просвет под предната ос трябва да бъде най-малко 250 mm;

v)	пътният просвет между осите трябва да бъде най-малко 300 mm;

vi)	пътният просвет под задната ос трябва да бъде най-малко 250 mm.

4.3. Превозните средства от категории M3 или N3, чиято маса надвишава 12 тона, се определят като спадащи към подкатегорията на превозните средства с повишена проходимост, ако удовлетворяват условието, посочено в буква а), или и двете условия, посочени в букви б) и в):

а)	всичките им оси се задвижват едновременно, независимо дали задвижването на една или повече задвижвани оси може да бъде прекратено;

б)

i)	най-малко половината от осите (или две от трите оси, ако превозното средство е с три оси, и mutatis mutandis, ако превозното средство е с пет оси) са проектирани да бъдат задвижвани едновременно, независимо дали задвижването на една от задвижваните оси може да бъде прекратено;

ii)	наличен е най-малко един механизъм за блокиране на диференциал или механизъм с подобен ефект;

iii)	те са способни самостоятелно да изкачват наклон от 25 %;

в)

те удовлетворяват четири от следните шест изисквания:

i)	ъгълът на предна проходимост трябва да бъде най-малко 25 градуса;

ii)	ъгълът на задна проходимост трябва да бъде най-малко 25 градуса;

iii)	ъгълът на надлъжна проходимост трябва да бъде най-малко 25 градуса;

iv)	пътният просвет под предната ос трябва да бъде най-малко 250 mm;

v)	пътният просвет между осите трябва да бъде най-малко 300 mm;

vi)	пътният просвет под задната ос трябва да бъде най-малко 250 mm.

4.4. Процедурите за проверка на съответствието с разпоредбите за геометричните стойности, посочени в настоящия раздел, са посочени в допълнение 1.

5. Превозни средства със специално предназначение

Наименование

Код

Определение

5.1.

Самоходна каравана

Превозно средство от категория M с жилищно помещение, което съдържа най-малко следното оборудване:

а)	седалки и маса;

б)	място за спане, което може да бъде образувано от седалките;

в)	приспособления за готвене;

г)	обзавеждане за съхранение на багаж.

Това оборудване трябва да бъде неподвижно закрепено към жилищното помещение.

Масата обаче може да бъде проектирана така, че лесно да се прибира.

5.2.

Бронирано превозно средство

Превозно средство, предназначено за защита на превозваните лица или стоки, снабдено с противокуршумна броня.

5.3.

Линейка

Превозно средство от категория М, предназначено за превоз на болни или пострадали лица и имащо специално оборудване за тази цел.

Отделението за пациенти трябва да съответства на техническите изисквания на стандарт EN 1789:2007 относно „Медицински превозни средства и тяхното оборудване — линейки за движение по пътищата“ с изключение на раздел 6.5 „Списък на оборудването“.

5.4.

Катафалка

Превозно средство от категория М, предназначено за превоз на починали лица и имащо специално оборудване за тази цел.

5.5.

Превозно средство, достъпно за инвалидни колички

Превозно средство от категория M1, конструирано или специално приспособено да побира едно или повече лица, разположени в техните инвалидни колички, по време на пътуване.

5.6.

Къмпинг-ремарке

Превозно средство от категория О съгласно определението в точка 3.2.1.3 от стандарт ISO 3833:1977.

5.7.

Самоходен кран

Превозно средство от категория N3, което не е приспособено за превоз на товари, снабдено е с кранова уредба, чийто повдигащ момент е по-голям или равен на 400 kNm.

5.8.

Специална група

Превозно средство със специално предназначение, което не отговаря на нито едно от определенията, съдържащи се в настоящия раздел.

5.9.

Талига със седлово устройство

Превозно средство от категория О, оборудвано със седлово устройство, предназначено да служи за опора на полуремарке с цел превръщане на последното в ремарке.

5.10.

Ремарке за превоз на извънредни товари

Превозно средство от категория О4, предназначено за превоз на неразделими товари, които поради размерите си са обект на ограничения по отношение на скоростта и движението по пътищата.

Това наименование обхваща също и модулните хидравлични ремаркета, независимо от броя на модулите.

6. Забележки

6.1. Не се издава одобрение на типа:

а)	за талига със седлово устройство съгласно определението в раздел 5 на част А от настоящото приложение;

б)	за ремаркета с твърд теглич съгласно определението в раздел 4 от част В на настоящото приложение;

в)	за ремаркета, в които могат да бъдат превозвани хора при пътуване.

6.2. Точка 6.1 не засяга разпоредбите на член 23 относно националното одобряване на малки серии.

ЧАСТ Б

Критерии за типове, варианти и версии на превозни средства

1. Категория М1

1.1. Тип превозно средство

1.1.1. „Тип превозно средство“ са превозните средства, за които са общи всички изброени характеристики:

а)	наименование на дружеството производител. Промяната на законовата форма на собственост на дружеството не изисква издаването на ново одобрение;

б)	проект и сглобяване на основните части на каросерията при самоносещите каросерии. Същото се прилага mutatis mutandis за превозни средства, чиято каросерия е закрепена с болтове или заварена към отделна рама;

в)	при многоетапно произведени превозни средства, производител и тип на превозното средство от предишния етап.

1.1.2. Чрез дерогация от изискванията на точка 1.1.1, буква б), когато производителят използва пода на каросерията, както и основните конструктивни елементи, съставящи предната част на каросерията, разположени непосредствено пред отвора за предното стъкло, за изработването на различни видове каросерии (например седан или купе), тези превозни средства могат да се разглеждат като спадащи към един и същи тип. Доказателство за това се предоставя от производителя.

1.1.3. Типът трябва да се състои от най-малко един вариант и една версия.

1.2. Вариант

1.2.1. В рамките на типа превозно средство „вариантът“ обхваща превозните средства, за които са общи всички изброени конструктивни характеристики:

а)	брой странични врати или тип каросерия съгласно определението в раздел 1 от част В, когато производителят използва критерия от точка 1.1.2;

б)

силов агрегат по отношение на следните конструктивни характеристики:

i)	тип на захранване с енергия (двигател с вътрешно горене, електродвигател или друго);

ii)	принцип на работа (принудително запалване, запалване чрез сгъстяване или друго);

iii)	брой и разположение на цилиндрите при двигател с вътрешно горене (L4, V6 или друго);

в)	брой на осите;

г)	брой на задвижваните оси и връзката между тях;

д)	брой на управляваните оси;

е)	степен на завършеност (т.е. комплектовано/некомплектовано).

1.3. Версия

1.3.1. В рамките на варианта „версията“ обхваща превозните средства, за които са общи всички изброени характеристики:

а)	технически максимално допустима маса в натоварено състояние;

б)	при двигателите с вътрешно горене — работен обем на двигателя;

в)	максимална изходна мощност на двигателя или номинална постоянна максимална мощност (за електродвигател);

г)	вид гориво (бензин, дизелово гориво, ВНГ, двугоривна система или друго);

д)	максимален брой места за сядане;

е)	равнище на шум при движение;

ж)	ниво на емисии на отработили газове (напр. Евро 5, Евро 6 или друго);

з)	емисии на СО2 за комбиниран цикъл на движение или претеглените такива емисии;

и)	консумирана електроенергия (претеглена или за комбиниран цикъл на движение);

й)	разход на гориво, претеглен или за комбиниран цикъл на движение;

к)	съществуването на единствен набор от иновативни технологии, както е посочено в член 12 от Регламент (ЕО) № 443/2009 (3).

2. Категории M2 и M3

2.1. Тип превозно средство

2.1.1. „Тип превозно средство“ са превозните средства, за които са общи всички изброени характеристики:

а)	наименование на дружеството производител. Промяната на законовата форма на собственост на дружеството не изисква издаването на ново одобрение;

б)	категория;

в)

следните проектни и конструктивни характеристики:

i)	конструкция и изработка на съществени съставни части, образуващи рамата;

ii)	конструкция и изработка на основните съставни части, образуващи каросерията при самоносещите каросерии;

г)	брой на етажите (един или два);

д)	брой на секциите (твърди/съчленени);

е)	брой на осите;

ж)	начин на захранване с енергия (източникът е/не е на превозното средство);

з)	при многоетапно произвеждани превозни средства — производител и тип на превозното средство от предишния етап.

2.1.2. Типът трябва да се състои от най-малко един вариант и една версия.

2.2. Вариант

2.2.1. В рамките на типа превозно средство „вариантът“ обхваща превозните средства, за които са общи всички изброени конструктивни характеристики:

а)	тип каросерия съгласно определението в раздел 2 от част В;

б)	клас или комбинация от класове превозни средства съгласно определението в точка 2.1.1 от приложение I към Директива 2001/85/ЕО (само при комплектовани и напълно комплектовани превозни средства);

в)	степен на завършеност (т.е. напълно комплектовано/некомплектовано/комплектовано);

г)

силов агрегат по отношение на следните конструктивни характеристики:

i)	тип на захранване с енергия (двигател с вътрешно горене, електродвигател или друго);

ii)	принцип на работа (принудително запалване, запалване чрез сгъстяване или друго);

iii)	брой и разположението на цилиндрите при двигател с вътрешно горене (L6, V8 или друго).

2.3. Версия

2.3.1. В рамките на варианта „версията“ обхваща превозните средства, за които са общи всички изброени характеристики:

а)	технически максимално допустима маса в натоварено състояние;

б)	пригодност/непригодност на превозното средство да тегли ремарке;

в)	при двигателите с вътрешно горене — работен обем на двигателя;

г)	максимална изходна мощност на двигателя или номинална максимална мощност в режим постоянно включен (за електродвигател);

д)	вид гориво (бензин, дизелово гориво, ВНГ, двугоривна система или друго);

е)	ниво на шум при движение;

ж)	ниво на емисии на отработили газове (напр. Евро IV, Евро V или друго).

3. Категория N1

3.1. Тип превозно средство

3.1.1. „Тип превозно средство“ са превозните средства, за които са общи всички изброени характеристики:

а)	наименование на дружеството производител. Промяната на законовата форма на собственост на дружеството не изисква издаването на ново одобрение;

б)	конструкция и сглобка на основните части на каросерията при самоносещите каросерии;

в)	конструкция и изработка на основните съставни части, изграждащи рамата при каросериите, които не са самоносещи;

г)	при многоетапно произвеждани превозни средства, производител и тип на превозното средство от предишния етап.

3.1.2. Чрез дерогация от изискванията на точка 3.1.1, буква б), когато производителят използва пода на каросерията, както и основните конструктивни елементи, съставящи предната част на каросерията, разположени непосредствено пред отвора за предното стъкло, за изработването на различни видове каросерии (например лекотоварен микробус или шаси-кабина), тези превозни средства могат да се разглеждат като спадащи към един и същи тип. Доказателство за това се предоставя от производителя.

3.1.3. Типът трябва да се състои от най-малко един вариант и една версия.

3.2. Вариант

3.2.1. В рамките на типа превозно средство „вариантът“ обхваща превозните средства, за които са общи всички изброени конструктивни характеристики:

а)	брой странични врати или тип каросерия съгласно определението в раздел 3 от част В (за комплектовани и напълно комплектовани превозни средства), когато производителят използва критерия от точка 3.1.2;

б)	степен на завършеност (т.е. комплектовано/некомплектовано/напълно комплектовано);

в)

силов агрегат по отношение на следните конструктивни характеристики:

i)	тип на захранване с енергия (двигател с вътрешно горене, електродвигател или друго);

ii)	принцип на работа (принудително запалване, запалване чрез сгъстяване или друго);

iii)	брой и разположение на цилиндрите при двигател с вътрешно горене (L6, V8 или друго);

г)	брой на осите;

д)	брой на задвижваните оси и връзка между тях;

е)	брой на управляваните оси.

3.3. Версия

3.3.1. В рамките на варианта „версията“ обхваща превозните средства, за които са общи всички изброени характеристики:

а)	технически максимално допустима маса в натоварено състояние;

б)	при двигателите с вътрешно горене — работен обем на двигателя;

в)	максимална изходна мощност на двигателя или номинална максимална мощност в режим „постоянно включен“ (за електродвигател);

г)	вид гориво (бензин, дизелово гориво, ВНГ, двугоривна система или друго);

д)	максимален брой места за сядане;

е)	ниво на шум при движение;

ж)	ниво на емисии на отработили газове (напр. Евро 5, Евро 6 или друго);

з)	емисии на СО2 за комбиниран цикъл на движение или претеглените такива емисии;

и)	консумирана електроенергия (претеглена или за комбиниран цикъл на движение);

й)	среден разход на гориво, претеглен или за комбиниран цикъл на движение.

4. Категории N2 и N3

4.1. Тип превозно средство

4.1.1. „Тип превозно средство“ са превозните средства, за които са общи всички изброени характеристики:

а)	наименование на дружеството производител. Промяната на законовата форма на собственост на дружеството не изисква издаването на ново одобрение;

б)	категория;

в)	проект и изработка на рамата, които са общи за една линия продукти;

г)	брой на осите;

д)	при многоетапно произведени превозни средства, производител и тип на превозното средство от предишния етап.

4.1.2. Типът трябва да се състои от най-малко един вариант и една версия.

4.2. Вариант

4.2.1. В рамките на типа превозно средство „вариантът“ обхваща превозните средства, за които са общи всички изброени конструктивни характеристики:

а)	концепция или тип каросерия, посочена в раздел 3 от част В и в допълнение 2 (само за комплектовани и напълно комплектовани превозни средства);

б)	степен на завършеност (т.е. комплектовано/некомплектовано/напълно комплектовано);

в)

силов агрегат по отношение на следните конструктивни характеристики:

i)	тип на захранване с енергия (двигател с вътрешно горене, електродвигател или друго);

ii)	принцип на работа (принудително запалване, запалване чрез сгъстяване или друго);

iii)	брой и разположение на цилиндрите при двигател с вътрешно горене (L6, V8 или друго);

г)	брой на задвижваните оси и връзка между тях;

д)	брой на управляваните оси.

4.3. Версия

4.3.1. В рамките на варианта „версията“ обхваща превозните средства, за които са общи всички изброени характеристики:

а)	технически максимално допустима маса в натоварено състояние;

б)

пригодност/непригодност да тегли ремарке, както следва:

i)	ремарке без спирачки;

ii)	ремарке с инерционна спирачна система съгласно определението в точка 2.12 от Правило № 13 на ИКЕ на ООН;

iii)	ремарке с непрекъсната или полунепрекъсната спирачна система съгласно определенията в точки 2.9 и 2.10 от Правило № 13 на ИКЕ на ООН;

iv)	ремарке от категория О4, като максималната маса на композицията не надхвърля 44 тона;

v)	ремарке от категория О4, като максималната маса на композицията надхвърля 44 тона;

в)	работен обем на двигателя;

г)	максимална изходна мощност на двигателя;

д)	вид гориво (бензин, дизелово гориво, ВНГ, двугоривна система или друго);

е)	ниво на шум при движение;

ж)	ниво на емисии на отработили газове (напр. Евро IV, Евро V или друго);

5. Категории О1 и О2

5.1. Тип превозно средство

5.1.1. „Тип превозно средство“ са превозните средства, за които са общи всички изброени характеристики:

а)	наименование на дружеството производител. Промяната на законовата форма на собственост на дружеството не изисква издаването на ново одобрение;

б)	категория;

в)	концепция съгласно определението в раздел 4 от част В;

г)

следните проектни и конструктивни характеристики:

i)	конструкция и изработка на съществени съставни части, изграждащи рамата;

ii)	конструкция и изработка на основните съставни части, образуващи каросерията при самоносещите каросерии;

д)	брой на осите;

е)	при многоетапно произвеждани превозни средства, производител и тип на превозното средство от предишния етап.

5.1.2. Типът трябва да се състои от най-малко един вариант и една версия.

5.2. Вариант

5.2.1. В рамките на типа превозно средство „вариантът“ обхваща превозните средства, за които са общи всички изброени конструктивни характеристики:

а)	видът каросерия, посочен в допълнение 2 (за комплектовани и напълно комплектовани превозни средства);

б)	степен на завършеност (т.е. комплектовано/некомплектовано/напълно комплектовано);

в)	тип спирачна уредба (напр. без спирачна уредба/инерционна/с усилвател).

5.3. Версия

5.3.1. В рамките на варианта „версията“ обхваща превозните средства, за които са общи всички изброени характеристики:

а)	технически максимално допустима маса в натоварено състояние;

б)	вид окачване (пневматично, метално, гумено, торсионно или друго);

в)	вид на теглича (триъгълник, тръба или друго).

6. Категории O3 и O4

6.1. Тип превозно средство

6.1.1. „Тип превозно средство“ са превозните средства, за които са общи всички изброени характеристики:

а)	наименование на дружеството производител. Промяната на законовата форма на собственост на дружеството не изисква издаването на ново одобрение;

б)	категория;

в)	вид на ремаркето по отношение на определенията в раздел 4 от част В;

г)

следните проектни и конструктивни характеристики:

i)	конструкция и изработка на съществени съставни части, образуващи рамата;

ii)	конструкция и изработка на основните съставни части, образуващи каросерията при ремаркетата със самоносеща каросерия;

д)	брой на осите;

е)	при многоетапно произвеждани превозни средства, производител и тип на превозното средство от предишния етап.

6.1.2 Типът трябва да се състои от най-малко един вариант и една версия.

6.2. Варианти

6.2.1. В рамките на типа превозно средство „вариантът“ обхваща превозните средства, за които са общи всички изброени конструктивни и проектни характеристики:

а)	видът каросерия, посочен в допълнение 2 (за комплектовани и напълно комплектовани превозни средства);

б)	степен на завършеност (т.е. комплектовано/некомплектовано/напълно комплектовано);

в)	вид окачване (стоманено, пневматично и хидравлично окачване);

г)

следните технически характеристики:

i)	възможност/невъзможност за удължаване на рамата;

ii)	височина на платформата (нормална, ниска, полуниска и др.).

6.3. Версии

6.3.1. В рамките на варианта „версията“ обхваща превозните средства, за които са общи всички изброени характеристики:

а)	технически максимално допустима маса в натоварено състояние;

б)	подразделенията или комбинацията от подразделения, посочени в точки 3.2 и 3.3 от приложение I към Директива 96/53/ЕО, в която попада разстоянието между две последователни оси, образуващи група;

в)

определение за оси по отношение на следното:

i)	повдигащи оси (брой и разположение);

ii)	товарни оси (брой и местоположение);

iii)	управляема ос (брой и местоположение).

7. Общи изисквания за всички категории превозни средства

7.1. Когато превозно средство попада в повече от една категория заради максималната си маса, броя на местата за сядане или както заради едното, така и заради другото, производителят може да избере да използва критериите на едната или другата категория за определянето на вариантите и версиите.

7.1.1. Примери:

а)	Превозно средство „А“ може да получи одобрение на типа като N1 (3,5 тона) и като N2 (4,2 тона) във връзка с максималната си маса. В такъв случай параметрите, посочени за категория N1, могат да бъдат използвани и за превозното средство, което попада в категория N2 (или обратното).

б)	Превозно средство „Б“ може да получи одобрение на типа като М1 и като М2 във връзка с броя на местата за сядане (7+1 или 10+1), параметрите, посочени за категория М1, могат да бъдат използвани и за превозното средство, което попада в категория М2 (или обратното).

7.2. Превозно средство от категория N може да получи одобрение на типа с оглед на разпоредбите за категория М1 или М2, според случая, ако то е предназначено да бъде преобразувано в превозно средство от тази категория на следващия етап от процедурата за многоетапно одобрение на типа.

7.2.1. Посочената възможност трябва да бъде позволена само за некомплектовани превозни средства.

Такива превозни средства трябва да бъдат означавани със специален код за вариант, определен от производителя на базовото превозно средство.

7.3. Означения за тип, вариант и версия

7.3.1. Производителят присвоява буквено-цифров код на всеки тип, вариант и версия, съставен от букви на латиница и/или арабски цифри.

Разрешава се използването на скоби и тирета, при условие че те не заместват буква или цифра.

7.3.2. Целият код трябва да е означен като: тип-вариант-версия, или ТВВ.

7.3.3. ТВВ трябва ясно и недвусмислено да идентифицира единствена комбинация от технически характеристики, свързани с критериите, определени в част В на настоящото приложение.

7.3.4. Един и същ производител може да използва един и същ код за определянето на даден тип превозно средство, ако последното попада в две или повече категории.

7.3.5. Един и същ производител не може да използва един и същ код за определянето на даден тип превозно средство за повече от едно одобрение на типа в рамките на една и съща категория превозни средства.

7.4. Брой на знаците за ТВВ

7.4.1. Броят на знаците не е по-голям от:

а)	15 за кода на типа превозно средство;

б)	25 за кода на варианта;

в)	35 за кода на версията.

7.4.2. Пълният буквено-цифров код ТВВне съдържа повече от 75 знака.

7.4.3. Когато кодът ТВВ се използва в пълния му вид, между типа, варианта и версията се оставя интервал.

пример за код ТВВ: 159AF[…интервал]0054[…интервал]977K(BE).

ЧАСТ В

Определения за типовете каросерия

0. Общи положения

0.1. Типът каросерия, посочен в раздел 9 от приложение I и част 1 от приложение III, както и кодът за каросерията, посочен в точка 38 от приложение IX, се означават чрез кодове.

Списъкът с кодове се прилага главно за комплектовани и напълно комплектовани превозни средства.

0.2. По отношение на превозни средства от категория М кодът за типа на каросерията се състои от две букви, както е посочено в раздели 1 и 2.

0.3. По отношение на превозни средства от категории N и О кодът за типа на каросерията се състои от две букви, както е посочено в раздели 3 и 4.

0.4. Където е необходимо (по-специално за типовете каросерия, посочени съответно в точки 3.1 и 3.6 и в точки 4.1—4.4), към тях се добавят и две цифри.

0.4.1. Списъкът на цифрите е установен в допълнение 2 към настоящото приложение.

0.5. По отношение на превозните средства със специално приложение кодът за типа на каросерията, който трябва да се използва, е обвързан с категорията на превозното средство.

1. Превозни средства, спадащи към категория М1

№	Код	Наименование	Определение
1.1.	AA	Седан	Превозно средство, съгласно определението в точка 3.1.1.1 от стандарт ISO № 3833-1977, оборудвано с най-малко четири странични прозореца.
1.2.	AB	Хечбек	Седан съгласно определението в точка 1.1 с врата в задния край на превозното средство.
1.3.	AC	Комби	Превозно средство съгласно определението в точка 3.1.1.4 от стандарт ISO № 3833-1977.
1.4.	AD	Купе	Превозно средство съгласно определението в точка 3.1.1.5 от стандарт ISO № 3833-1977.
1.5.	AE	Кабриолет	Превозно средство съгласно определението в точка 3.1.1.6 от стандарт ISO № 3833-1977. Допуска се обаче кабриолетът да няма врати.
1.6.	AF	Превозно средство с универсално предназначение	Превозно средство, различно от такова с код AG и от тези с кодове от АА до АE, предназначено за превоз на пътници и техния багаж или инцидентно на товари в едно отделение.
1.7.	AG	Комби за превоз на товари	Превозно средство съгласно определението в точка 3.1.1.4.1 от стандарт ISO № 3833-1977. Отделението за багаж трябва да бъде напълно отделено от отделението за пътници. Освен това не е необходимо базовата точка на мястото за сядане на водача да бъде на най-малко 750 mm над повърхността, върху която е стъпило превозното средство.

2. Превозни средства, спадащи към категория М2 или М3

№.	Код	Наименование	Определение
2.1.	CA	Едноетажно превозно средство	Превозно средство, в което местата, определени за пътниците, са разположени на едно равнище, или така, че да не образуват две разположени едно над друго равнища.
2.2.	CB	Двуетажно превозно средство	Превозно средство съгласно определението в точка 2.1.6 от приложение I към Директива 2001/85/ЕО.
2.3.	CC	Едноетажно съчленено превозно средство	Превозно средство съгласно определението в точка 2.1.3 от приложение I към Директива 2001/85/ЕО, което е само на един етаж.
2.4.	CD	Двуетажно съчленено превозно средство	Превозно средство съгласно определението в точка 2.1.3.1 от приложение I към Директива 2001/85/ЕО.
2.5.	CE	Нископлатформено едноетажно превозно средство	Превозно средство съгласно определението в точка 2.1.4 от приложение I към Директива 2001/85/ЕО, което е само на един етаж.
2.6.	CF	Нископлатформено двуетажно превозно средство	Превозно средство съгласно определението в точка 2.1.4 от приложение I към Директива 2001/85/ЕО, което е на два етажа.
2.7.	CG	Съчленено нископлатформено едноетажно превозно средство	Превозно средство, в което са съчетани техническите характеристики, посочени в точки 2.3 и 2.5.
2.8.	CH	Съчленено нископлатформено двуетажно превозно средство	Превозно средство, в което са съчетани техническите характеристики, посочени в точки 2.4 и 2.6.
2.9.	CI	Едноетажно превозно средство с отворена горна част	Превозно средство частично или изцяло без покрив.
2.10.	CJ	Двуетажно превозно средство с отворена горна част	Превозно средство, чийто втори етаж е частично или изцяло без покрив.
2.11.	CX	Автобусно шаси	Некомплектовано превозно средство, включващо изградена от греди или тръби рама, силово предаване, оси, което е предназначено да бъде комплектовано с каросерия и пригодено за нуждите на транспортния оператор.

3. Моторни превозни средства от категория N1, N2 или N3

№	Код	Наименование	Определение
3.1.	BA	Камион	Превозно средство, което е проектирано и конструирано изключително за превоз на стоки. То може също да тегли ремарке.
3.2.	ВВ	Фургон	Камион, при който отделението, в което е разположен водачът, и товарното пространство са в рамките на един възел.
3.3.	ВС	Влекач за полуремарке	Теглещо превозно средство, което е проектирано и конструирано изключително или главно да тегли полуремаркета.
3.4.	BD	Влекач	Теглещо превозно средство, което е проектирано и конструирано изключително да тегли ремаркета, различни от полуремаркета.
3.5.	BE	Камионетка	Превозно средство с максимална маса, ненадвишаваща 3 500 kg, в което местата за сядане и товарното пространство не са разположени в едно отделение.
3.6.	BX	Шаси-кабина или шаси-кожух	Некомплектовано превозно средство, включващо единствено кабина (цяла или не), греди на рамата, силово предаване, оси, което е предназначено да бъде комплектовано с каросерия и пригодено за нуждите на транспортния оператор.

4. Превозни средства от категория О

№

Код

Наименование

Определение

4.1.

Полуремарке

Ремарке, което е проектирано и конструирано да бъде прикачвано към влекач или към талига със седлово устройство и да упражнява значително вертикално усилие върху теглещото превозно средство или върху талигата със седлово устройство.

Прикачването, което трябва да се използва, трябва да е чрез цапфа и седло.

4.2.

Ремарке с теглич

Ремарке с най-малко две оси, от които най-малко една е управляема, и:

а)	оборудвано с теглещо устройство, което може да се движи вертикално (спрямо ремаркето); и

б)	което предава по-малко от 100 daN като статичен вертикален товар на теглещото превозно средство.

4.3.

Ремарке със средна ос

Ремарке, при което оста/осите е/са разположена(и) близо до центъра на тежестта на превозното средство (когато е равномерно натоварено), така че само малка част от статичния вертикален товар, не повече от 10 % от съответната максимална маса на ремаркето или товар 1 000 daN (който от двата е по-малък), се прехвърля към теглещото превозно средство.

4.4.

Ремарке с твърд теглич

Ремарке с една ос или една група оси, оборудвано с теглич, който поради конструкцията си прехвърля ненадвишаващ 4 000 daN статичен товар към теглещото превозно средство, и което не отговаря на определението за ремарке със средна ос.

Прикачването, което трябва да се използва, не трябва да е чрез цапфа и седло.

Допълнение 1

Процедура за проверка дали превозно средство може да бъде категоризирано като превозно средство с повишена проходимост

0. Общи положения

0.1. За целите на класификацията на превозно средство като превозно средство с повишена проходимост се прилага процедурата, описана в настоящото допълнение.

1. Изпитвателни условия за измерване на геометричните стойности

1.1. Превозните средства от категория М1 или N1 трябва да са без товар, на седалката на водача трябва да е настанен манекен от 50-ия процентил на мъж, превозното средство да е заредено с охлаждаща течност, смазочни течности, гориво, резервната гума да е налична (ако е предвидена като оригинално оборудване).

Манекенът може да се замени с подобно устройство със същата маса.

1.2. Превозни средства, различни от посочените в точка 1.1, трябва да бъдат натоварени до тяхната технически допустима максимална маса в натоварено състояние.

Разпределението на масата върху осите трябва да отговаря на разпределението в най-лошия възможен случай с оглед на съответните критерии, които трябва да се спазват.

1.3. Представително за типа превозно средство трябва да бъде предоставено на техническата служба при условията, посочени в точка 1.1 или 1.2. Превозното средство трябва да бъде спряно, а колелата му трябва да сочат напред.

Повърхността, върху която се извършват измерванията, трябва да бъде възможно най-гладка и хоризонтална (максимален наклон 0,5 %).

2. Измерване на ъгъла на предна проходимост, на задна проходимост и надлъжна проходимост

2.1. Ъгълът на предна проходимост трябва да бъде измерван в съответствие с точка 6.10 от стандарт ISO 612:1978.

2.2. Ъгълът на задна проходимост трябва да бъде измерван в съответствие с точка 6.11 от стандарт ISO 612:1978.

2.3. Ъгълът на надлъжна проходимост трябва да бъде измерван в съответствие с точка 6.9 от стандарт ISO 612:1978.

2.4. При измерване на ъгъла на задна проходимост регулируемите по височина задни защитни устройства против вклиняване могат да бъдат поставени в най-горно положение.

2.5. Предписанието по точка 2.4 не трябва да се тълкува като задължение на базовото превозно средство да бъдат монтирани задни защитни устройства против вклиняване като оригинално оборудване. Производителят на базовото превозно средство трябва обаче да уведоми производителя от следващия етап, че превозното средство трябва да отговаря на изискванията относно ъгъла на задна проходимост, когато бъдат монтирани задни защитни устройства против вклиняване.

3. Измерване на пътния просвет

3.1. Пътен просвет между осите

3.1.1.

„Пътен просвет между осите“ е най-малкото разстояние между равнината на пътя и най-ниската неподвижна точка на превозното средство.

За прилагане на определението се взема разстоянието между последната ос от предната група оси и първата ос на задната група оси.

3.1.2.

В защрихованата част на фигурата не бива да попада каквато и да било неподвижна точка от превозното средство.

3.2. Пътен просвет под една ос

3.2.1.

„Пътен просвет под една ос“ е разстоянието под най-високата точка от дъгата на окръжността, минаваща през средата на отпечатъка на гумите на колелата на една ос (на вътрешните колела, ако гумите са сдвоени), допирателна към най-ниската неподвижна точка на превозното средство между колелата.

3.2.2.

Когато е подходящо, измерването на пътния просвет се извършва за всяка от няколкото оси на група оси.

4. Способност за изкачване

4.1. „Способност за изкачване“ е пригодността на превозното средство да преодолява наклон.

4.2. За да се провери способността за изкачване на некомплектовано или комплектовано превозно средство от категория M2, M3, N2 и N3, се провежда изпитване.

4.3. Изпитването се провежда от техническа служба върху представително за изпитвания тип превозно средство.

4.4. По искане на производителя и с оглед на условията, посочени в приложение ХVI, способността за изкачване на типа превозно средство може да бъде доказана чрез виртуално изпитване.

5. Изпитвателни условия и критерий за успешно/неуспешно преминаване на изпитването

5.1. До 31 октомври 2014 г. се прилагат условията, посочени в раздел 7.5 от приложение I към Директива 97/27/ЕО.

От 1 ноември 2014 г. се прилагат изпитвателните условия, приети по силата на Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета (4) в съответствие с член 14 от посочения регламент.

5.2. Превозното средство трябва да изкачи наклона с постоянна скорост без надлъжно или странично приплъзване на колелата.

Допълнение 2

Цифри за допълване на кодовете, които трябва да се използват за различните видове каросерии

01	Платформа;

02	Със странични капаци;

03	Затворена каросерия;

04	Климатизирана каросерия с изолирани стени и с оборудване за поддържане на вътрешната температура;

05	Климатизирана каросерия с изолирани стени, но без оборудване за поддържане на вътрешната температура;

06	С текстилно покривало;

07	Сменяема каросерия;

08	Контейнеровоз;

09	Превозни средства, оборудвани с кран с кука;

Самосвал;

Цистерна;

12	Цистерна, предназначена за превоз на опасни товари;

13	Превозно средство за превозване на добитък

Автовоз;

15	Бетонобъркачка;

16	Камион с бетонпомпа;

17	Превозно средство за дървен материал;

18	Камион за битови отпадъци;

19	Превозни средства за метене на улиците, за почистване и за саниране на канализацията;

20	Компресор;

21	Превозно средство за превоз на плавателни съдове;

22	Превозно средство за превоз на планери;

23	Превозни средства за търговски или рекламни цели;

24	Превозни средства за пътна помощ;

25	Превозно средство на пожарната със стълби;

26	Камион с кран (различен от мобилния кран, посочен в раздел 5 от част А от приложение II);

27	Превозно средство с платформа за работа на височина;

28	Превозно средство с оборудване за поставяне на стълбове;

29	Ремарке с ниска платформа;

30	Превозно средство за превоз на прозорци;

31	Противопожарно превозно средство;

99	Каросерия, която не фигурира в настоящия списък.

“

(1) ОВ L 42, 13.2.2002 г., стр. 1.

(2) ОВ L 39, 15.2.1980 г., стр. 40.

(3) OB L 140, 5.6.2009 г., стр. 1.

(4) ОВ L 200, 31.7.2009 г., стр. 1.