РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 182/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 291, параграф 3 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

Настоящият регламент определя обшите правила и принципи относно реда и условията, които се прилагат, когато с правно обвързващ акт на Съюза (наричан по-нататък „основен акт“) се установява необходимостта от еднакви условия за изпълнение и се изисква контрол от страна на държавите-членки върху приемането от страна на Комисията на актове за изпълнение.

1. Основният акт може да предвижда прилагане на процедурата по консултиране или на процедурата по разглеждане, в зависимост от естеството или последиците на необходимите актове за изпълнение.

2. Процедурата по разглеждане се прилага по-специално при приемането на:

3. Процедурата по консултиране се прилага по правило за приемането на актове за изпълнение, които не попадат в обхвата на параграф 2. В надлежно обосновани случаи процедурата по консултиране може да се прилага и при приемането на актове за изпълнение, посочени параграф 2.

1. Предвидените в настоящия член общи разпоредби се прилагат за всички процедури, посочени в членове 4—8.

2. Комисията се подпомага от комитет, съставен от представители на държавите-членки. Комитетът се председателства от представител на Комисията. Председателят не участва в гласуването на комитета.

3. Председателят внася в комитета проектa на акта за изпълнение, който предстои да бъде приет от Комисията.

Освен в надлежно обосновани случаи, председателят свиква заседание не по-рано от 14 дни след датата на внасяне на проекта на акта за изпълнение и на проекта за дневен ред в комитета. Комитетът дава своето становище по проекта на акта за изпълнение в срок, който председателят може да определи в зависимост от спешността на въпроса. Сроковете са пропорционални и предоставят на членовете на комитета навременни и реални възможности да разгледат проекта на акта за изпълнение и да изразят мнението си.

4. Докато комитетът даде становище, всеки член на комитета може да предлага изменения, а председателят може да представя изменени версии на проекта на акта за изпълнение.

Председателят се стреми да намери решения, които се ползват с възможно най-широка подкрепа в рамките на комитета. Председателят информира комитета за начина, по който са взети предвид обсъжданията и предложенията за изменения, по-специално по отношение на предложенията, които са получили широка подкрепа в комитета.

5. В надлежно обосновани случаи председателят може да получи становището на комитета по писмена процедура. Председателят изпраща на членовете на комитета проекта на акта за изпълнение и определя срок за даване на становище в зависимост от спешността на въпроса. За всеки член на комитета, който не се е противопоставил на проекта на акта за изпълнение или не се е въздържал изрично от гласуване преди изтичането на този срок, се счита, че е дал мълчаливото си съгласие за проекта на акта за изпълнение.

Освен ако в основния акт не е предвидено друго, писмената процедура се прекратява без резултат, когато в рамките на срока, посочен в първата алинея, председателят вземе такова решение или член на комитета отправи такова искане. В такъв случай председателят свиква заседание на комитета в разумен срок.

6. Становището на комитета се записва в протокола. Членовете на комитета имат право да поискат позицията им да бъде вписана в протокола. Председателят незабавно изпраща протокола до членовете на комитета.

7. Когато е приложимо, контролният механизъм включва сезиране на апелативен комитет.

Апелативният комитет приема свой процедурен правилник с обикновено мнозинство от членовете си по предложение на Комисията.

Когато апелативният комитет бъде сезиран, той заседава най-рано 14 дни, освен в надлежно обосновани случаи, и най-късно шест седмици след датата, на която е сезиран. Без да се засяга параграф 3, апелативният комитет дава становище в рамките на два месеца от датата на сезиране.

Заседанията на апелативния комитет се председателстват от представител на Комисията.

Председателят определя датата на заседанието на апелативния комитет в тясно сътрудничество с членовете на комитета, за да даде възможност на държавите-членки и на Комисията да подсигурят подходящо равнище на представителство. До 1 април 2011 г. Комисията свиква първото заседание на апелативния комитет с цел приемането на процедурния правилник на комитета.

1. Когато се прилага процедурата по консултиране, комитетът приема, когато е необходимо, становището си чрез гласуване. Ако комитетът гласува, становището се приема с обикновено мнозинство от членовете му.

2. Комисията взема решение относно проекта на акта за изпълнение, който предстои да бъде приет, като отчита в най-пълна степен заключенията от дискусиите в рамките на комитета и даденото становище.

1. Когато се прилага процедурата по разглеждане, комитетът приема становището си с мнозинството, предвидено в член 16, параграфи 4 и 5 от Договора за Европейския съюз и когато е приложимо в член 238, параграф 3 ДФЕС, за актове, които трябва да се приемат по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в комитета се претеглят по начина, определен в посочените членове.

2. Когато комитетът даде положително становище, Комисията приема проекта на акта за изпълнение.

3. Без да се засяга член 7, ако комитетът даде отрицателно становище, Комисията не приема проекта на акта за изпълнение. Когато даден акт за изпълнение се счита за необходим, председателят може или да внесе в същия комитет изменена версия на проекта в рамките на два месеца след даването на отрицателно становище, или в едномесечен срок след даването на отрицателно становище да внесе проекта на акта за изпълнение в апелативния комитет за допълнително обсъждане.

4. Когато не бъде дадено становище, Комисията може да приеме проекта на акта за изпълнение, освен в предвидените във втора алинея случаи. Когато Комисията не приеме проекта на акта за изпълнение, председателят може да внесе в комитета негова изменена версия.

Без да се засяга член 7, Комисията не приема проекта на акта за изпълнение, когато:

Във всеки от посочените във втора алинея случаи, когато актът за изпълнение се счита за необходим, председателят може или да внесе в същия комитет изменена версия на проекта в рамките на два месеца след гласуването, или в едномесечен срок след гласуването да внесе проекта на акта за изпълнение в апелативния комитет за допълнително обсъждане.

5. Чрез дерогация от параграф 4, когато не е дадено становище от комитета и обикновено мнозинство от членовете му се противопоставя на проекта на акта за изпълнение, за приемането на проекти на окончателни антидъмпингови или изравнителни мерки се прилага следната процедура.

Комисията провежда консултации с държавите-членки. Най-рано четиринадесет дни и най-късно един месец след заседанието на комитета Комисията информира членовете на комитета за резултатите от тези консултации и внася проект на акт за изпълнение в апелативния комитет. Чрез дерогация от член 3, параграф 7 апелативният комитет заседава най-рано 14 дни и най-късно един месец след внасянето на проекта на акта за изпълнение. Апелативният комитет дава становището си в съответствие с член 6. Сроковете, определени в настоящия параграф, не засягат необходимостта да се спазват сроковете, предвидени в съответните основни актове.

1. Апелативният комитет приема становището си с мнозинството, предвидено в член 5, параграф 1.

2. До приемането на становище всеки член на апелативния комитет може да предлага изменения към проекта на акта за изпълнение и председателят може да решава дали да го промени или не.

Председателят се стреми да намери решения, които се ползват с възможно най-широка подкрепа в рамките на апелативния комитет.

Председателят информира апелативния комитет за начина, по който са взети предвид обсъжданията и предложенията за изменения, по-специално относно предложенията за изменения, които са получили широка подкрепа в апелативния комитет.

3. Когато апелативният комитет даде положително становище, Комисията приема проекта на акта за изпълнение.

Когато не бъде дадено становище, Комисията може да приеме проекта на акта за изпълнение.

Когато апелативният комитет даде отрицателно становище, Комисията не приема проекта на акта за изпълнение.

4. Чрез дерогация от параграф 3, за приемането на окончателни многостранни защитни мерки при липсата на положително становище, гласувано с мнозинството, предвидено в член 5, параграф 1, Комисията не приема проектите на мерки.

5. Чрез дерогация от параграф 1, до 1 септември 2012 г. апелативният комитет приема становището си относно проекти на окончателни антидъмпингови или изравнителни мерки с обикновено мнозинство от членовете си.

Приемане на актове за изпълнение в изключителни случаи

Чрез дерогация от член 5, параграф 3 и член 5, параграф 4, втора алинея, Комисията може да приеме проект на акт за изпълнение, когато той е необходимо да бъде приет незабавно, за да се избегне създаването на сериозни смущения на селскостопанските пазари или рискове за финансовите интереси на Съюза по смисъла на член 325 ДФЕС.

В този случай Комисията незабавно внася приетия акт за изпълнение в апелативния комитет. Когато апелативният комитет даде отрицателно становище относно приетия акт за изпълнение, Комисията незабавно отменя този акт. Когато апелативният комитет даде положително становище или не е дадено становище, актът остава в сила.

Актове за изпълнение с незабавно приложение

1. Чрез дерогация от членове 4 и 5 основният акт може да предвижда по надлежно обосновани наложителни причини за спешност да се прилага настоящият член.

2. Комисията приема акт за изпълнение, който се прилага незабавно, без предварителното му внасяне в комитет, и остава в сила за срок, не по-дълъг от шест месеца, освен ако в основния акт не е предвидено друго.

3. Най-късно 14 дни след приемането му председателят внася посочения в параграф 2 акт в съответния комитет за становище.

4. Когато се прилага процедурата по разглеждане, в случай на отрицателно становище от комитета, Комисията незабавно отменя приетия в съответствие с параграф 2 акт за изпълнение.

5. Когато Комисията приема временни антидъмпингови или изравнителни мерки, се прилага процедурата, предвидена в настоящия член. Комисията приема такива мерки след консултация с държавите-членки или в особено спешни случаи, след като ги информира за това. В последния случай консултациите се провеждат не по-късно от десет дни, след като държавите-членки са били нотифицирани за приетите от Комисията мерки.

1. По предложение на своя председател всеки комитет приема с обикновено мнозинство от членовете си собствен процедурен правилник въз основа на стандартни правила, които се изготвят от Комисията след консултация с държавите-членки. Тези стандартни правила се публикуват от Комисията в Официален вестник на Европейския съюз.

Съществуващите комитети адаптират в необходимата степен своите процедурни правилници към стандартните правила.

2. Принципите и условията за публичен достъп до документите и правилата за защита на данните, които са приложими за Комисията, се прилагат и за комитетите.

1. Комисията води регистър за дейността на комитетите, който съдържа:

2. Комисията публикува и годишен доклад за работата на комитетите.

3. Европейският парламент и Съветът имат достъп до информацията, посочена в параграф 1, в съответствие с приложимите правила.

4. Едновременно с изпращането им на членовете на комитетите Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета достъп до документите, посочени в параграф 1, букви б), г) и е), като същевременно ги уведомява за наличието на такива документи.

5. Данните на всички документи, посочени в параграф 1, букви от а) до ж), както и информацията, посочена в параграф 1, буква з), са публично достъпни в регистъра.

Право на контрол на Европейския парламент и Съвета

Когато основният акт е приет по обикновената законодателна процедура, Европейският парламент или Съветът могат по всяко време да уведомят Комисията, че по тяхно мнение даден проект на акт за изпълнение превишава изпълнителните правомощия, предоставени в основния акт. В такъв случай Комисията преразглежда проекта на акта за изпълнение, като взема предвид изразените позиции, и информира Европейския парламент и Съвета дали възнамерява да запази, измени или оттегли проекта на акта за изпълнение.

Действието на член 5а от Решение 1999/468/ЕО се запазва за целите на съществуващите основни актове, които съдържат позоваване на този член.

Преходни разпоредби: адаптиране на действащи основни актове

1. Когато в основни актове, приети преди влизането в сила на настоящия регламент, се предвижда Комисията да упражнява изпълнителните правомощия в съответствие с Решение 1999/468/ЕО, се прилагат следните правила:

2. За целите на параграф 1 членове 3 и 9 от настоящия регламент се прилагат към всички съществуващи комитети.

3. Член 7 от настоящия регламент се прилага само за съществуващите процедури, които съдържат позоваване на член 4 от Решение 1999/468/ЕО.

4. Преходните разпоредби, установени в настоящия член, не предопределят естеството на съответните актове.

Настоящият регламент не засяга започналите процедури, по които вече има становище на комитет в съответствие с Решение 1999/468/ЕО.

До 1 март 2016 г. Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета доклад за прилагането на настоящия регламент, придружен, ако е необходимо, от подходящи законодателни предложения.

Настоящият регламент влиза в сила на 1 март 2011 г.

(1) Позиция на Европейския парламент от 16 декември 2010 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 14 февруари 2011 г.

ИЗЯВЛЕНИЯ НА КОМИСИЯТА

Комисията ще направи преглед на всички законодателни актове в сила, които преди влизането в сила на Договора от Лисабон не са били адаптирани в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, за да прецени дали съществува нужда от адаптиране на тези инструменти към режима на делегираните актове, въведен с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Комисията ще направи целесъобразни предложения възможно най-бързо и не по-късно от датите, посочени в индикативния график, приложен към настоящото изявление.

Докато се извършва това, Комисията ще информира редовно Европейския парламент относно проектомерките за изпълнение, свързани с тези инструменти, които в бъдеще следва да станат делегирани актове.

Що се отнася до действащите законодателни актове, които понастоящем съдържат позовавания на процедурата по регулиране с контрол, за всеки инструмент, който има намерение да измени, Комисията ще извърши преглед на разпоредбите, свързани с процедурата, за да може своевременно да ги адаптира в съответствие с критериите, заложени в Договора. В допълнение Европейският парламент и Съветът ще имат право да сигнализират за основни актове, които смятат за важни и които ще се адаптират приоритетно.

Комисията ще направи оценка на резултатите от процеса до края на 2012 г., за да прецени колко законодателни акта, съдържащи позовавания на процедурата по регулиране с контрол, са все още в сила. След това Комисията ще изготви съответните законодателни инициативи, с които да завърши процеса на адаптиране. Крайната цел на Комисията е да отстрани до края на 7-ия мандат на Парламента всички разпоредби, в които се съдържат позовавания на процедурата по регулиране с контрол, от всички видове законодателни инструменти.

Комисията отбелязва, че наскоро е започнала проучване, с което ще предостави цялостен и обективен преглед на всички аспекти на политиката и практиката на ЕС за търговска защита. Прегледът ще съдържа оценка на резултатите, методите, използването и ефикасността на настоящата схема, свързана с инструментите за търговска защита, при постигането на нейните търговско-политически цели, оценка на ефективността на съществуващите и потенциалните стратегически решения на Европейския съюз (напр. теста за интереса на Съюза, правилото за най-ниското мито, системата за събиране на мита) в сравнение с политическите решения, направени от определени търговски партньори, и изследване на основните антидъмпингови и антисубсидийни инструменти в контекста на административната практика на институциите на ЕС, решенията на Съда на ЕС и препоръките и решенията на Органа за разрешаване на спорове на СТО.

В зависимост от резултатите от проучването и от развитието на преговорите по Програмата за развитие от Доха Комисията смята да прецени доколко е удачно да осъвремени и актуализира инструментите на ЕС за търговска защита и по какъв начин да направи това.

Комисията също припомня неотдавнашните си инициативи за подобряване на прозрачността на начина на действие на инструментите за търговска защита (като назначаването на служител по изслушването) и на работата си с държавите-членки за изясняване на ключови елементи от практиката, свързана с търговската защита. Комисията отдава особено значение на тази дейност и ще има за цел, консултирайки се с държавите-членки, да набележи други инициативи, които биха могли да бъдат предприети в това отношение.

Според правилата за комитология, основаващи се на Решение 1999/468/ЕО на Съвета, когато управителен комитет в областта на общата селскостопанска политика издаде отрицателно становище, Комисията трябва да представи проектомярката на Съвета, който може да вземе различно решение в срок от един месец. Комисията обаче не е възпрепятствана да действа и може да въведе мярката или да забави изпълнението ѝ. Следователно Комисията може да предприеме мярката в случаите, когато смята, че съществува значителен риск спирането на изпълнението ѝ да предизвика например необратимо отрицателно въздействие върху пазара. Разбира се, ако впоследствие Съветът вземе решение против въведената от Комисията мярка, последната става излишна. Следователно настоящите правила дават на Комисията инструмент, който позволява да се защитят общите интереси на целия Съюз, като приеме поне временна мярка.

С член 7 от този регламент се цели да се запази този подход в рамките на новите правила за комитология, но само за изключителни ситуации и въз основа на ясно определени и ограничителни критерии. В него се позволява на Комисията да приеме проектомерки въпреки отрицателното становище на комитета, който ги разглежда, „когато неприемането на тези мерки в задължителен срок би породило значително смущение на пазарите (…) или за финансовите интереси на Съюза.“ Разпоредбата се отнася до случаи, в които не е възможно да се изчака комитетът да гласува отново по същата или по друга проектомярка, тъй като междувременно пазарът би претърпял значителни смущения, например поради спекулативното поведение на операторите. За да може Съюзът да действа, регламентът ще предостави на държавите-членки и на Комисията възможност за още една задълбочена дискусия по проектомярката, без да оставя въпроса нерешен и отворен за спекулации, което води до отрицателни последици за пазарите и бюджета.

Такива ситуации могат да възникнат например в контекста на ежедневното управление на общата селскостопанска политика (напр. при фиксиране на възстановяването на суми при износ, управлението на лицензи, специалната предпазна клауза), където често е необходимо решенията да се вземат бързо и могат да имат значителни икономически последствия за пазарите и съответно за селскостопанските производители и оператори, както и за бюджета на Съюза.

Когато Европейският парламент или Съветът информират Комисията, че според тях даден проектоакт за изпълнение надхвърля изпълнителните правомощия, предвидени в основния акт, Комисията незабавно преразглежда въпросния проектоакт за изпълнение, като взема предвид позициите, изразени от Европейския парламент и от Съвета.

Комисията действа по начин, при който надлежно се взема предвид спешността на въпроса.

Преди да реши дали да приеме, измени или оттегли проектоакта за изпълнение, Комисията информира Европейския парламент или Съвета за действието, което възнамерява да предприеме, и за причините за него.