относно изискванията за статистическа отчетност на Европейската централна банка в областта на външната статистика

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално членове 3.1 и 3.3, членове 5.1, 12.1, 14.3 и член 16 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (1), и по-специално членове 4 и 8 от него,

1. НЦБ предоставят на разположение на ЕЦБ данни за международните транзакции, позиции и преоценки, както и за размера на резервните активи, другите активи в чуждестранна валута и пасивите, свързани с резервите, необходими на ЕЦБ за съставяне на агрегираната статистика на платежен баланс и международната инвестиционна позиция, както и на рамката на международните резерви на еврозоната. Данните се предоставят съгласно определеното в таблици 1—5 от приложение II и в съответствие с крайните срокове, определени в член 3.

2. НЦБ също така предоставят на разположение на ЕЦБ данни за трансграничните доставки на евробанкноти съгласно определеното в таблица 6 от приложение II. НЦБ отчитат данни относно трансграничните доставки на евробанкноти, когато най-добрата оценка на общата стойност на всички трансгранични доставки в рамките на предходната година надхвърля 1 000 милиона евро.

3. Данните се придружават от предварително подготвена информация за отделни важни събития и за причините за ревизии, когато степента на промените в данните, предизвикани от такива отделни важни събития или ревизии, е значителна, или при поискване от страна на ЕЦБ. Наличната информация за отделни важни събития също така се обменя с други НЦБ от еврозоната в рамките на съществуващи споразумения, например в контекста на преките чуждестранни инвестиции.

4. Необходимите данни за месечните и тримесечните транзакции и за тримесечните позиции се предоставят на ЕЦБ, както е посочено в приложения I, II и III, което отговаря на действащите международни стандарти и особено на РПБ6. Необходимите данни за месечната рамка на международните резерви се предоставят на ЕЦБ, както е посочено в приложения I, II и III, което отговаря на „Международни резерви и ликвидност в чуждестранна валута: насоки за рамката за данни“ (International Reserves and Foreign Currency Liquidity: Guidelines for a Data Template) на МВФ.

5. Необходимите данни за платежния баланс се предоставят ежемесечно и на тримесечие. Необходимите данни за рамката на международните резерви се предоставят ежемесечно. Данните за международната инвестиционна позиция се предоставят на тримесечие. Необходимите данни за трансгранични доставки на евробанкноти се предоставят ежемесечно.

6. Системите за събиране на информация за портфейлните инвестиции следва да съответстват на един от моделите, посочени в таблицата в приложение VI.

7. В случай на разширяване на еврозоната НЦБ на държавата-членка и НЦБ на всички други държави-членки от еврозоната към момента, в който тази държава-членка приема еврото, предоставят на ЕЦБ данни за минали периоди, за да се направи възможно съставянето на агрегатите, обхващащи еврозоната в нейния нов състав. Тези НЦБ предоставят данни за минали периоди от 2008 г. на базата на най-добрата оценка. Показателите и разбивките, които следва да се отчитат, се определят от Изпълнителния съвет на ЕЦБ по предложение на Комитета по статистика на ЕСЦБ за всеки конкретен случай.

Ако държавата-членка, която приема еврото, се е присъединила към Съюза след 2007 г., то данните за минали периоди обхващат поне периода от датата на присъединяването на тази държава-членка към Съюза.

8. В случай на разширяване на еврозоната онези държави-членки от еврозоната, които са били част от паричен съюз за определен период преди физическото въвеждане на еврото, предоставят за този период данни за минали периоди относно паричния съюз като цяло.

Чрез дерогация от член 2, параграф 7, от Banque centrale du Luxembourg не се изисква да предоставя минали данни за периода, приключващ през декември 2001 г. Nationale Bank van België/Banque Nationale de Belgique предоставя общи минали данни за Белгия и Люксембург за периода, приключващ през декември 2001 г. Същата процедура се прилага в случай на минали данни за период преди физическото въвеждане на еврото, които са изисквани в случай на промени в методологията или на други изменения в изискванията.

1. Данните, необходими за съставянето на месечния платежен баланс на еврозоната, и данните относно преоценки на резервни активи на еврозоната, се предоставят на ЕЦБ до 14,00 часа централноевропейско време (4) на 44-тия календарен ден, следващ края на месеца, за който се отнасят.

2. Данните, необходими за съставянето на тримесечния платежен баланс и на тримесечната международна инвестиционна позиция на еврозоната, се предоставят на ЕЦБ до 14,00 часа на:

3. Данните, необходими за съставянето на рамката на международните резерви на Евросистемата, се предоставят на ЕЦБ до 14,00 часа на 10-ия календарен ден, следващ края на месеца, за който се отнасят.

4. Данните, необходими за трансграничните доставки на евробанкноти съгласно определеното в таблица 6 от приложение II, се предоставят на ЕЦБ до 14,00 часа на 35-ия календарен ден, следващ края на месеца, за който се отнасят.

5. Когато срокът, посочен в параграфи 1—4, изтича в неработен ден на TARGET2, срокът се удължава до следващия работен ден на TARGET2 (5).

6. Събирането на национално равнище на данните, посочени в параграфи 1—5, се организира с оглед спазване на тези крайни срокове.

Сътрудничество с компетентни власти, различни от НЦБ

1. Когато източниците на част или на всички данни, описани в член 2, са компетентни власти, различни от НЦБ, НЦБ установяват подходящи форми на сътрудничество с тези власти, за да се осигури постоянна структура за предаване на данни, която да отговаря на стандартите на ЕЦБ, особено по отношение на качеството на данните, както и на всяко друго изискване, предвидено в настоящите насоки, освен ако същият резултат не е вече постигнат от националното законодателство.

2. НЦБ отговарят за поддържането и развитието на стандартите за понятията, методологията и събирането, съставянето, анализа и предоставянето на данни по отношение на финансовата сметка на платежния баланс, свързания доход и международната инвестиционна позиция.

3. Когато различни от НЦБ компетентни власти са източник на статистическата информация, означена като поверителна, ЕЦБ следва да използва такава информация в съответствие с Регламент (ЕО) № 2533/98.

Необходимата статистическа информация се предава на ЕЦБ във форма, която отговаря на изискванията, предписани в приложение IV.

1. Без да се накърняват функциите на ЕЦБ по наблюдение, предвидени в приложение V, НЦБ, в сътрудничество с другите компетентни власти съгласно член 4, при необходимост осигуряват наблюдение и оценка на качеството на статистическата информация, предоставяна на ЕЦБ. ЕЦБ извършва оценка на тези данни по подобен начин. Оценката се извършва своевременно. Изпълнителният съвет на ЕЦБ докладва ежегодно на Управителния съвет за качеството на данните.

2. Оценката на качеството на данните за транзакциите и позициите на портфейлните инвестиции, както и на свързаните с тях доходи, зависи от достатъчния обхват и качество на информацията за ценните книжа в ЦБДЦК.

3. Когато данните за дадена статия в таблици 1—5 от приложение II са с нищожен или незначителен обем за статистиката на еврозоната и националната статистика, или когато данните за тази статия не могат да бъдат събрани на разумна цена, се разрешават най-добри оценки, основани на надеждна статистическа методология, при условие че не се засяга аналитичната стойност на статистиката. Освен това най-добри оценки се разрешават за следните разбивки от таблици 1, 2 и 6 от приложение II:

4. Наблюдението върху качеството на статистическата информация от страна на ЕЦБ може да включва критичен преглед на ревизиите по тези данни: първо, за включване на последните оценки на статистическата информация, като по този начин се повиши и качеството; второ, за осигуряване, доколкото е възможно, на последователност между съответните статии в платежния баланс за всяка отделна честота.

Като взема предвид становищата на Комитета по статистика на ЕСЦБ, Изпълнителният съвет на ЕЦБ има правото да прави технически изменения в приложенията към настоящите насоки, при условие че такива изменения не променят заложената концептуална рамка и не засягат тежестта на отчетността за отчетните единици в държавите-членки.

1. Първото предаване на данни, отнасящи се до статистиката на платежния баланс и международната инвестиционна позиция, и на рамката на международните резерви, се извършва през юни 2014 г.

2. Първото предаване на данни, отнасящи се до трансграничните доставки на евробанкноти, се извършва през март 2013 г.

1. Насоки ЕЦБ/2004/15 се отменят считано от 1 юни 2014 г.

2. Позоваванията на Насоки ЕЦБ/2004/15 се считат за позовавания на настоящите насоки.

1. Настоящите насоки влизат в сила на 1 март 2012 г.

2. Без да се засяга член 8, параграф 2, настоящите насоки се прилагат от 1 юни 2014 г.

Адресати на настоящите насоки са всички централни банки на Евросистемата.

(4) Всички посочвания на време в настоящите насоки се отнасят за централноевропейско време, което отчита преминаването към централноевропейско лятно време.

(5) Неработните и работните дни на TARGET2 се обявяват на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu и на уебсайтовете на Евросистемата.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗИСКВАНИЯ ЗА СТАТИСТИЧЕСКАТА ОТЧЕТНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

1. Статистика на платежния баланс

Европейската централна банка (ЕЦБ) изисква статистическа отчетност относно платежния баланс с две честоти: месечна и тримесечна по отношение на съответните референтни календарни срокове. Годишните данни се съставят, като се съберат данните за тримесечията, отчетени от държавите-членки за съответната година. По възможност, статистиката на платежния баланс следва да бъде съвместима с другите статистически данни, предоставяни за провеждане на паричната политика.

1.1. Месечна статистика на платежния баланс

Цел

Целта на месечния платежен баланс на еврозоната е да представи основните статии, които оказват влияние върху паричните условия и валутните пазари (вж. приложение II, таблица 1).

Изисквания

От съществено значение е данните да са подходящи за използване при изчисляването на платежния баланс на еврозоната.

Предвид краткия краен срок за предоставяне на месечните данни за платежния баланс, силно агрегирания им характер и използването им за целите на паричната политика и за валутните операции, ЕЦБ разрешава известно отклонение от международните стандарти (вж. член 2, параграф 4 от настоящите насоки), ако това е неизбежно. Не се изисква записване на база пълно начисление или на база транзакции. Когато е необходимо да се спазват сроковете, ЕЦБ приема оценки или предварителни данни.

Изискването за всяка широка категория транзакции е активи и пасиви (или кредит и дебит за статиите на текущата сметка). В общи линии това налага по отношение на международните транзакции НЦБ да правят разлика между транзакции с резиденти на други държави-членки от еврозоната и транзакции извън еврозоната. НЦБ извършват това по последователен начин.

При промяна на членството в еврозоната, от НЦБ се изисква да извършат промяна в определението за състава на страните от еврозоната от датата, на която влиза в сила промяната на членството. От НЦБ от еврозоната в предишния ѝ състав и от НЦБ от новите държави-членки от еврозоната се изискват най-добрите оценки на историческите данни, обхващащи разширената еврозона.

За осигуряване на надеждното ежемесечно агрегиране на данни относно портфейлните инвестиции на еврозоната е необходимо да се прави разлика между транзакции с ценни книжа, емитирани от резиденти на еврозоната, и транзакции с ценни книжа, емитирани от резиденти извън еврозоната. Статистиката на нетните транзакции с портфейлни инвестиции — активи на еврозоната, се съставя чрез агрегиране на отчетените нетни транзакции с ценни книжа, емитирани от резиденти извън еврозоната. Статистиката на нетните транзакции с портфейлни инвестиции — пасиви на еврозоната, се съставя чрез консолидиране на нетните транзакции с общите национални пасиви и нетните транзакции с ценни книжа, емитирани и закупени от резиденти на еврозоната.

Изискването за отчетност и методът за съставяне на агрегирани данни, които се прилагат и по отношение на доходите от портфейлни инвестиции, са аналогични.

С оглед съставянето на паричното представяне на платежния баланс от НЦБ се изисква да представят данните, разбити по институционални сектори. За месечния платежен баланс разбивката по сектори е, както следва:

—	за преки инвестиции: а) депозитни институции без централната банка; б) фондове на паричния пазар; в) държавно управление; г) други сектори,

—	за портфейлни инвестиции — активи и други инвестиции: а) централната банка; б) депозитни институции без централната банка; в) фондове на паричния пазар; г) държавно управление; д) други сектори.

С оглед съставянето на секторна разбивка на платежния баланс и по този начин конструирането на паричното му представяне, от НЦБ се изисква да предоставят данни за нетните транзакции с портфейлни инвестиции в ценни книжа, емитирани от резиденти на еврозоната, разбити по институционален сектор, към който принадлежи емитентът. В допълнение на това портфейлните инвестиции — пасиви ще включват разбивка по институционален сектор на местния емитент.

Следователно статистиката на нетните транзакции с портфейлни инвестиции — пасиви на еврозоната, разбити по сектори, се съставя чрез консолидиране на общите нетни национални пасиви за съответния сектор и съответстващите нетни транзакции с ценни книжа, емитирани и закупени от резиденти на еврозоната.

НЦБ (и съответно другите компетентни власти, където е приложимо) събират данни за портфейлните инвестиции в съответствие с един от моделите, посочени в таблицата в приложение VI.

1.2. Тримесечна статистика на платежния баланс

Цел

Целта на тримесечния платежен баланс на еврозоната е да се предостави по-подробна информация за по-нататъшен анализ на международните транзакции.

Тази статистика допринася съществено за съставяне на секторните и финансовите сметки на еврозоната и за съвместното публикуване на платежния баланс на Съюза/еврозоната в сътрудничество с Европейската комисия (Евростат).

Изисквания

Тримесечната статистиката на платежния баланс съответства по възможност в максимална степен на международните стандарти (вж. член 2, параграф 4 от настоящите насоки). Необходимата разбивка на тримесечната статистика на платежния баланс е представена в приложение II, таблица 2. Хармонизираните понятия и определения, използвани в капиталовата и финансовата сметка, са представени в приложение III.

Разбивката на тримесечната текуща сметка е подобна на изискваната за месечните данни. За статия „доход“ обаче е необходима по-подробна разбивка на тримесечна база.

Във финансовата сметка за статия „други инвестиции“ ЕЦБ следва изискванията на шестото издание на Ръководството за платежния баланс и международната инвестиционна позиция (наричано по-долу „РПБ6“) на Международния валутен фонд (МВФ). Има разлика в представянето на разбивката (т.е. на сектора като първи приоритет). Тази секторна разбивка обаче е съвместима с разбивката на РПБ6, където инструментите са с приоритет. Както и в представянето на РПБ6, валутата и депозитите се разграничават от заемите и другите инвестиции.

От НЦБ се изисква да правят разграничение между транзакциите с държави-членки от еврозоната и всички други международни транзакции. Статистиката на нетните транзакции с портфейлни инвестиции — активи на еврозоната, се съставя чрез агрегиране на отчетените нетни транзакции с ценни книжа, емитирани от резиденти извън еврозоната. Статистиката на нетните транзакции с портфейлни инвестиции — пасиви на еврозоната, се съставя чрез консолидиране на нетните транзакции с общите национални пасиви и нетните транзакции с ценни книжа, емитирани и закупени от резиденти на еврозоната.

По отношение на преките инвестиции от НЦБ се изисква да представят на всяко тримесечие следната секторна разбивка: а) депозитни институции без централната банка; б) държавно управление; в) финансови предприятия, различни от ПФИ; г) нефинансови предприятия, домакинства и организации с нестопанска цел, обслужващи домакинства. За статиите „портфейлни инвестиции — активи“ и „други инвестиции“ разбивката на отчетите по институционални сектори следва стандартните компоненти на МВФ, включващи: а) централна банка; б) депозитни институции без централната банка; в) фондове на паричния пазар; г) държавно управление; д) финансови предприятия, различни от ПФИ; е) нефинансови предприятия, домакинства и организации с нестопанска цел, обслужващи домакинства.

За съставянето на статистиката на нетните транзакции с портфейлни инвестиции — пасиви в еврозоната, по сектори на емитенти, които са резиденти на еврозоната, изискванията за тримесечните данни са сходни с тези за месечния платежен баланс.

В съответствие със системата на националните сметки РПБ6 препоръчва записване на лихвите на база начисление. Това изискване засяга текущата сметка (доход от инвестиции), както и финансовата сметка.

2. Рамка на международните резерви

Цел

Рамката на международните резерви е месечен отчет на резервните активи, други активи в чуждестранна валута и пасиви, свързани с резервите на НЦБ и ЕЦБ, който следва рамката на МВФ за Международни резерви и ликвидност в чуждестранна валута, определена в ръководството на МВФ „Международни резерви и ликвидност в чуждестранна валута: насоки за рамката за данни“. Тази информация допълва данните за резервните активи, включени в статистиката на платежния баланс на еврозоната.

Изисквания

Резервните активи на еврозоната представляват високоликвидни, търгуеми и кредитнонадеждни вземания на ЕЦБ („обединени резерви“) и на НЦБ („необединени резервни активи“) от резиденти извън еврозоната, които са деноминирани в чуждестранна валута и чийто сетълмент се извършва в конвертируема чуждестранна валута (т.е. във валути, различни от еврото), както и злато, резервни позиции при МВФ и притежавани специални права на тираж (СПТ). Те могат да включват нетни позиции във финансови деривати. По правило резервните активи се съставят на брутна основа без прихващане на свързаните с резервите пасиви. По изключение позициите във финансови деривати трябва да бъдат записани на нетна база. Разбивката на данните, изисквана от НЦБ, е представена в приложение II, таблица 3, раздел I.А.

Активите на Евросистемата, деноминирани в чуждестранна валута, които не отговарят на това определение, т.е. вземания от резиденти на еврозоната и активи, притежавани за целите на паричната политика или за други цели, които не са относими към политиката на платежния баланс или на обменните курсове, се включват в статията „други активи в чуждестранна валута“ в рамката на международните резерви (приложение II, таблица 3, раздел I.Б).

Деноминираните в евро вземания от нерезиденти и баланси в чуждестранна валута на правителствата на държави-членки от еврозоната не се считат за резервни активи; такива суми не се включват в рамката на резервите на Евросистемата и се записват като „Други инвестиции“ в международната инвестиционна позиция, ако представляват вземания от резиденти извън еврозоната.

Освен това информацията за безусловни и условни краткосрочни нетни изтичания от Евросистемата, свързани с резервните активи и други активи в чуждестранна валута на Евросистемата, т.нар. „пасиви, свързани с резервите“, се отчитат съгласно приложение II, таблица 3, раздели II—IV.

3. Статистика на международната инвестиционна позиция

Цел

Статистиката на международната инвестиционна позиция е отчет за външните активи и пасиви на еврозоната като цяло, за целите на анализа на паричната политика и валутните пазари. По-специално, тя допринася за оценката на външната уязвимост на държавите-членки и за наблюдението върху развитието на притежаваните ликвидни активи зад граница от страна на паричния сектор. Тази статистическа информация е ключова за съставянето на сметката „Останал свят“ в тримесечните финансови сметки на еврозоната и може също така да подпомогне компилирането на потоците на платежния баланс.

Изисквания

НЦБ трябва да предоставят статистика на международната инвестиционна позиция на тримесечна база по отношение на нивата на наличности в края на периода и преоценките, които се дължат на промени на валутния курс или на други ценови промени.

Данните за международната инвестиционна позиция отговарят по възможност в максимална степен на международните стандарти (вж. член 2, параграф 4 от настоящите насоки). ЕЦБ съставя международната инвестиционна позиция на еврозоната като цяло. Разбивката на международната инвестиционна позиция за еврозоната е представена в приложение II, таблица 4.

Международната инвестиционна позиция показва финансовите наличности в края на референтния период, оценени по цени в края на периода. Промените в стойността на наличностите може да се дължат на следните фактори. Първо, част от промените в стойността по време на референтния период се дължат на финансовите транзакции, извършени и записани в платежния баланс. Второ, част от промените в позициите в началото и в края на даден период се дължат на промени в цените на представените финансови активи и пасиви. Трето, в случай че наличностите са деноминирани във валути, различни от разчетната единица, използвана за международната инвестиционна позиция, промените в обменния курс спрямо другите валути също се отразяват върху стойността. И в заключение се счита, че всяка друга промяна, която не е резултат от горните фактори, се дължи на други промени в обема през периода.

Правилното съгласуване между финансовите потоци и наличностите на еврозоната изисква разграничаване на промените в стойността, дължащи се на промени на цените, на промени в обменния курс и на други промени в обема.

Обхватът на международната инвестиционна позиция трябва да бъде възможно най-близък до този на потоците на тримесечния платежен баланс. Понятията, определенията и разбивките съответстват на използваните за потоците на тримесечния платежен баланс.

Данните за международната инвестиционна позиция по възможност трябва да съответстват на другите статистически данни, като тези за паричната и банковата статистика, финансовите сметки и националните сметки.

Както при месечните и тримесечните платежни баланси, от НЦБ се изисква в своите статистики на международната инвестиционна позиция да разграничават наличностите по отношение на държави-членки от еврозоната и всички други международни позиции. При отчитането на портфейлните инвестиции необходимо е да се разграничават наличностите в ценни книжа, емитирани от резиденти на еврозоната и наличности в ценни книжа, емитирани от резиденти извън еврозоната. Статистиката на нетните портфейлни инвестиции — активи на еврозоната, се съставя чрез агрегиране на отчетените нетни активи в ценни книжа, емитирани от резиденти извън еврозоната. Статистиката на нетните портфейлни инвестиции — пасиви на еврозоната, се съставя чрез консолидиране на общите нетни национални пасиви и притежаваните ценни книжа, емитирани и закупени от резиденти на еврозоната.

Портфейлните инвестиции — активи и пасиви в рамките на международната инвестиционна позиция се съставят изключително от данни за наличности.

НЦБ (или съответно другите компетентни статистически органи, където е приложимо) събират като минимум тримесечни данни за портфейлни инвестиции — активи и пасиви на база ценна книга по ценна книга съгласно един от моделите, посочени в таблицата в приложение VI.

4. Месечни преоценки на резервни активи, които се дължат на промени на валутния курс и на други ценови промени

Цел

Месечните преоценки на резервни активи на еврозоната допринасят за оценката на външната уязвимост на еврозоната.

Изисквания

НЦБ трябва ежемесечно да предоставят статистика на преоценките на резервни активи, които се дължат на промени на валутния курс и на други ценови промени. Тези данни отговарят на международните стандарти (вж. член 2, параграф 4 от настоящите насоки).

Необходимата разбивка на този отчет е представена в приложение II, таблица 5.

Преоценките на резервни активи показват печалбите или загубите от държане, т.е. промените в паричната стойност на резервните активи, които се натрупват в резултат на промени в нивото и структурата на техните цени.

5. Месечни трансгранични доставки на евробанкноти по купюри

Цел

ЕСЦБ се нуждае от изчерпателна статистика, за да оцени притежаваните евробанкноти от лица извън еврозоната. За тази цел статистическата информация относно трансграничните доставки на евробанкноти между еврозоната и страни извън еврозоната е от особено значение. Тази статистика е необходима за подпомагане взимането на решения в областта на емитирането на евробанкноти по отношение на планирането на производството на евробанкноти, управлението на наличности и координирането на емитирането и доставките на евробанкноти от НЦБ и ЕЦБ в съответствие с техните съответни компетенции. Статистиката на доставката на евробанкноти допринася за оценката на паричната и валутно-курсовата динамика и е необходима за оценка на ролята на еврото като инвестиционна валута извън еврозоната.

Изисквания

НЦБ трябва да предоставя информация относно месечния внос и износ на евробанкноти от държави-членки от еврозоната в/от страни извън еврозоната съгласно посоченото в приложение II, таблица 6. Необходима е разбивка по купюри на базата на най-добрата оценка.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

НЕОБХОДИМИ РАЗБИВКИ

Таблица 1

Месечен платежен баланс

Кредит

Дебит

1. Текуща сметка (1)

Стоки (2)

Ниво 3 (3)

Ниво 3

Услуги

Ниво 3

Първичен доход

Компенсация на наетите лица

Ниво 3

Инвестиционен доход

Преки инвестиции

Собствен капитал

Ниво 3

В т.ч.: реинвестирана печалба по сектор на резидента (сектор 1) (4)

Ниво 2

Дългови инструменти

Ниво 3

Портфейлни инвестиции

Собствен капитал и акции на инвестиционни фондове

Ниво 3

Ниво 1

Дългови ценни книжа

Ниво 3

Ниво 1

Други инвестиции

Ниво 3

В т.ч.: лихва

Ниво 2

Резервни активи

Ниво 3

В т.ч.: лихва

Ниво 2

Друг първичен доход

Ниво 3

Вторичен доход

Ниво 3

2.	Капиталова сметка

Ниво 3

Нетно придобиване на финансови активи

Нетно поемане на задължения

Нето

3. Финансова сметка

Преки инвестиции

Собствен капитал по сектор на резидента (сектор 1)

Ниво 2

Дългови инструменти по сектор на резидента (сектор 1)

Ниво 2

Портфейлни инвестиции

Собствен капитал и акции на инвестиционни фондове

По сектор на резидента (сектор 1)

Ниво 2

Ниво 1

По сектор на емитента (сектор 1)

Ниво 2

Дългови ценни книжа

Краткосрочни

По сектор на резидента (сектор 1)

Ниво 2

Ниво 1

По сектор на емитента (сектор 1)

Ниво 2

Дългосрочни

По сектор на резидента (сектор 1)

Ниво 2

Ниво 1

По сектор на емитента (сектор 1)

Ниво 2

Финансови деривати (различни от резерви) и опции върху акции на наетите лица

Ниво 2

Други инвестиции

По сектор на резидента (сектор 1)

Ниво 2

В т.ч.: валута и депозити

Ниво 2

Резервни активи

Монетарно злато

Златни кюлчета

Ниво 1

Сметки за неразпределено злато

Ниво 1

Специални права на тираж (СПТ)

Ниво 1

Резервна позиция при Международния валутен фонд (МВФ)

Ниво 1

Други резервни активи

Валута и депозити

Вземания от органи на паричната политика, МВФ и Банката за международни разплащания (БМР)

Ниво 1

Вземания от други лица (банки)

Ниво 1

Ценни книжа

Дългови ценни книжа

Краткосрочни

Ниво 1

Дългосрочни

Ниво 1

Собствен капитал и акции на инвестиционни фондове

Ниво 1

Финансови деривати (нето)

Ниво 1

Други вземания

Ниво 1

Таблица 2

Тримесечен платежен баланс

Кредит

Дебит

1. Текуща сметка (5)

Стоки

Ниво 4 (6)

Ниво 4

Търговия със стоки на база платежен баланс (ПБ)

Ниво 3

Нетен износ на стоки за препродажба

Ниво 3

Стоки, придобити при препродажба (отрицателен кредит)

Ниво 3

Стоки, продадени при препродажба

Ниво 3

Немонетарно злато

Ниво 3

Брандинг — корекция за квазитранзитна търговия

Ниво 4

Услуги

Ниво 4

Производствени услуги с материали за влагане, притежавани от други

Ниво 4

Услуги по поддръжка и ремонт, които не са включени другаде

Ниво 4

Транспорт

Ниво 4

Пътувания

Ниво 4

Строителни услуги

Ниво 4

Застрахователни и пенсионни услуги

Ниво 4

Финансови услуги

Ниво 4

Услуги, за които изрично се начисляват такси и други финансови услуги

Ниво 3

Косвено измерени услуги на финансовите посредници (FISIM)

Ниво 3

Плащания за използване на интелектуална собственост, които не са включени другаде

Ниво 4

Телекомуникационни, компютърни и информационни услуги

Ниво 4

Други бизнес услуги

Ниво 4

Услуги, свързани с научноизследователска и развойна дейност

Ниво 3

Професионални и управленски консултантски услуги

Ниво 3

Технически, свързани с търговия и други бизнес услуги

Ниво 3

Лични, културни и почивно-възстановителни услуги

Ниво 4

Стоки и услуги на държавно управление, които не са включени другаде

Ниво 4

Първичен доход

Компенсация на наетите лица

Ниво 4

Инвестиционен доход

Преки инвестиции

Собствен капитал

Ниво 4

Дивиденти и отчисления от доход на квазикорпоративни предприятия

В предприятия с преки инвестиции

Ниво 3

В пряк инвеститор (обратно инвестиране)

Ниво 3

Между други свързани предприятия

Ниво 3

По сектор на резидента (сектор 2) (7)

Ниво 2

Реинвестирана печалба

Ниво 4

По сектор на резидента (сектор 2)

Ниво 2

Дългови инструменти

Ниво 4

В предприятия с преки инвестиции

Ниво 3

В пряк инвеститор (обратно инвестиране)

Ниво 3

Между други свързани предприятия

Ниво 3

В т.ч.: лихва

По сектор на резидента (сектор 2)

Ниво 2

Портфейлни инвестиции

Собствен капитал и акции на инвестиционни фондове

Ниво 4

Ниво 1

Собствен капитал

Дивиденти

По сектор на резидента (сектор 2)

Ниво 3

Ниво 1

По сектор на емитента (сектор 2)

Ниво 2

Акции на инвестиционни фондове

Дивиденти

По сектор на резидента (сектор 2)

Ниво 3

Ниво 1

По сектор на емитента (сектор 2)

Ниво 2

Реинвестирана печалба

По сектор на резидента (сектор 2)

Ниво 3

Ниво 1

По сектор на емитента (сектор 2)

Ниво 2

Дългови ценни книжа

Краткосрочни

Ниво 4

Ниво 1

Лихва

По сектор на резидента (сектор 2)

Ниво 3

Ниво 1

По сектор на емитента (сектор 2)

Ниво 2

Дългосрочни

Ниво 4

Ниво 1

Лихва

По сектор на резидента (сектор 2)

Ниво 3

Ниво 1

По сектор на емитента (сектор 2)

Ниво 2

Други инвестиции

Ниво 4

Отчисления от дохода на квазикорпоративни предприятия

Ниво 3

Лихва

Ниво 3

По сектор на резидента (сектор 2)

Ниво 2

В т.ч.: лихва по СПТ

Ниво 1

В т.ч.: лихва преди FISIM

Ниво 3

По сектор на резидента (сектор 2)

Ниво 2

Инвестиционен доход на притежатели на полици в застрахователни и пенсионни схеми и стандартни гаранционни схеми

Ниво 3

По сектор на резидента (сектор 2)

Ниво 2

Резервни активи

Ниво 3

В т.ч.: лихва

Ниво 3

Друг първичен доход

Ниво 4

Сектор „Държавно управление“

Ниво 3

Данъци върху производството и вноса

Институции на Съюза

Данъци върху продуктите

Институции на Съюза

Други данъци върху производството

Институции на Съюза

Субсидии

Институции на Съюза

Субсидии за продукти

Институции на Съюза

Други субсидии за производство

Институции на Съюза

Наеми

Ниво 3

Други сектори

Ниво 3

Данъци върху производството и вноса

Институции на Съюза

Данъци върху продуктите

Институции на Съюза

Други данъци върху производството

Институции на Съюза

Субсидии

Институции на Съюза

Субсидии за продукти

Институции на Съюза

Други субсидии за производство

Институции на Съюза

Наеми

Ниво 3

Вторичен доход

Ниво 4

Сектор „Държавно управление“

Ниво 3

Текущи данъци върху дохода, имуществото и др.

Ниво 3

Социалноосигурителни вноски

Ниво 3

Социалноосигурителни плащания

Ниво 3

Текущи трансфери в рамките на международното сътрудничество

Ниво 3

В т.ч.: по отношение на институциите на Съюза (с изключение на ЕЦБ)

Институции на Съюза

Разни текущи трансфери

Ниво 3

Собствени ресурси на Съюза на базата на данък върху добавената стойност и брутния национален доход

Институции на Съюза

Други сектори

Ниво 3

Текущи данъци върху дохода, имуществото и др.

Ниво 3

Социалноосигурителни вноски

Ниво 3

Социалноосигурителни плащания

Ниво 3

Нетни застрахователни премии по общо застраховане

Ниво 3

Застрахователни искове по общо застраховане

Ниво 3

Разни текущи трансфери

Ниво 3

В т.ч.: Лични трансфери (между резидентни и нерезидентни домакинства)

Ниво 3

В т.ч.: Парични преводи от емигранти/имигранти

Ниво 4

Корекция за промяна в права на пенсия

Ниво 3

2.	Капиталова сметка

Ниво 4

Брутно придобиване/разпореждане с непроизведени нефинансови активи

Ниво 3

Капиталови трансфери

Ниво 3

Сектор „Държавно управление“

Ниво 3

Данъци върху капитала

Ниво 3

Инвестиционни субсидии

Ниво 3

Други капиталови трансфери

Ниво 3

В т.ч.: опрощаване на дълг

Ниво 3

Други сектори

Ниво 3

Данъци върху капитала

Ниво 3

Инвестиционни субсидии

Ниво 3

Други капиталови трансфери

Ниво 3

В т.ч.: опрощаване на дълг

Ниво 3

Нетно придобиване на финансови активи

Нетно поемане на задължения

Нето

3.	Финансова сметка

Ниво 1

Преки инвестиции

Ниво 4

Собствен капитал

Ниво 4

Собствен капитал, без реинвестирана печалба

В предприятия с преки инвестиции

Ниво 3

В пряк инвеститор (обратно инвестиране)

Ниво 3

Между други свързани предприятия

Ниво 3

По сектор на резидента (сектор 2)

Ниво 2

Котирани

Ниво 2

Некотирани

Ниво 2

Други (напр. недвижими имоти)

Ниво 2

Реинвестиране на печалба

Ниво 4

По сектор на резидента (сектор 2)

Ниво 2

Дългови инструменти

Ниво 4

В предприятия с преки инвестиции

Ниво 3

В пряк инвеститор (обратно инвестиране)

Ниво 3

Между други свързани предприятия

Ниво 3

По сектор на резидента (сектор 2)

Ниво 2

Портфейлни инвестиции

Ниво 4

Ниво 1

Собствен капитал и акции на инвестиционни фондове

Ниво 4

Ниво 1

Ценни книжа, свързани с дялово участие

По сектор на резидента (сектор 2)

Ниво 3

Ниво 1

Котирани

Ниво 2

Ниво 1

Некотирани

Ниво 2

Ниво 1

По сектор на емитента (сектор 2)

Котирани

Ниво 2

Некотирани

Ниво 2

Акции на инвестиционни фондове

По сектор на резидента (сектор 2)

Ниво 3

Ниво 1

В т.ч.: реинвестиране на печалба

Ниво 3

Ниво 1

По сектор на емитента (сектор 2)

Ниво 2

В т.ч.: реинвестиране на печалба

Ниво 2

Дългови ценни книжа

Краткосрочни

Ниво 4

Ниво 1

По сектор на резидента (сектор 2)

Ниво 3

Ниво 1

По сектор на емитента (сектор 2)

Ниво 2

Дългосрочни

Ниво 4

Ниво 1

По сектор на резидента (сектор 2)

Ниво 3

Ниво 1

По сектор на емитента (сектор 2)

Ниво 2

Финансови деривати (различни от резерви) и опции върху акции на наетите лица

По сектор на резидента (сектор 2)

Ниво 3

Други инвестиции

Ниво 4

По сектор на резидента (сектор 1)

Ниво 4

Други капиталови инструменти

Ниво 3

Валута и депозити

По сектор на резидента (сектор 2)

Краткосрочни

Ниво 3

Дългосрочни

Ниво 3

Заеми

По сектор на резидента (сектор 2)

Краткосрочни

Ниво 3, МВФ

Дългосрочни

Ниво 3, МВФ

Застрахователни и пенсионни схеми и стандартни гаранционни схеми

По сектор на резидента (сектор 2)

Ниво 3

Търговски кредити и аванси

По сектор на резидента (сектор 2)

Краткосрочни

Ниво 3

Дългосрочни

Ниво 3

Други сметки за вземания/задължения

По сектор на резидента (сектор 2)

Краткосрочни

Ниво 3

Дългосрочни

Ниво 3

Специални права на тираж (СПТ)

Ниво 1

Резервни активи

Ниво 3

4. Балансови статии

Салдо по стоки и услуги

Ниво 4

Салдо по текущата сметка

Ниво 1

Нето предоставени (+)/нето получени (–) заеми (салдо от текущата и по капиталовата сметка)

Ниво 1

Нето предоставени (+)/нето получени (–) заеми (от финансовата сметка)

Ниво 1

Нето грешки и пропуски

Ниво 1

Таблица 3

Рамка на месечните международни резерви

I. Официални резервни активи и други активи в чуждестранна валута (приблизителна пазарна стойност)
			Всички матуритети
А. Резервни активи (8)
Монетарно злато (включително депозити в злато и суапове в злато)
В т.ч.: монетарно злато по суап за парично обезпечение			Ниво 0
Златни кюлчета			Ниво 1 (9)
Допълнителни показатели: обем в милиони тройунции чисто злато			Ниво 1
Сметки за неразпределено злато			Ниво 1
Допълнителни показатели: обем в милиони тройунции чисто злато			Ниво 1
Специални права на тираж (СПТ)			Ниво 1
Резервна позиция при МВФ			Ниво 1
Други резервни активи
Валута и депозити
Вземания от други централни банки извън еврозоната, МВФ и БМР			Ниво 1
Вземания от банки
Чието главно управление се намира в държави-членки, чиято парична единица е еврото			Ниво 1
Чието главно управление се намира извън държави-членки, чиято парична единица е еврото			Ниво 1
Ценни книжа
В т.ч.: ценни книжа по репо-сделки за парично обезпечение			Ниво 0
В т.ч.: емитент чието главно управление се намира в държави-членки, чиято парична единица е еврото			Ниво 1
Дългови ценни книжа
Краткосрочни			Ниво 1
Дългосрочни			Ниво 1
Собствен капитал и акции на инвестиционни фондове			Ниво 1
Финансови деривати (нето)			Ниво 1
Други вземания
Заеми на небанкови институции			Ниво 1
Други			Ниво 1
Б. Други активи в чуждестранна валута (които не са включени в резервни активи)
Ценни книжа			Ниво 0
Депозити
чието главно управление се намира в държави-членки, чиято парична единица е еврото			Ниво 0
чието главно управление се намира извън държави-членки, чиято парична единица е еврото			Ниво 0
Заеми			Ниво 0
Финансови деривати (нето)			Ниво 0
Злато			Ниво 0
Други			Ниво 0
II. Безусловни краткосрочни нетни изтичания на активи в чуждестранна валута (по номинална стойност)
	Остатъчен срок до падежа
	до един месец	над един и до три месеца	над три месеца и до една година
Заеми, ценни книжа и депозити в чуждестранна валута	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Изходящи потоци (–)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Главница	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Лихва	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Входящи потоци (–)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Главница	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Лихва	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Агрегирани къси и дълги позиции във форуърди и фючърси в чуждестранна валута спрямо националната валута (включително форуърд частта на валутни суапове)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Къси позиции (–)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Дълги позиции (+)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Други	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Изходящи потоци, свързани с репо-сделки (–)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Входящи потоци, свързани с обратни репо-сделки (+)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Търговски кредити (–)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Търговски кредити (+)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Други задължения (–)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Други вземания (+)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
III. Условно изтичане на валутни активи
Условни пасиви в чуждестранна валута	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Гаранции за дълг с падеж до една година	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Други условни пасиви	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Ценни книжа в чуждестранна валута, емитирани с включени в тях опции (облигации с опция за изкупуване)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Неусвоени безусловни кредитни линии, предоставяни от:	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Други органи на паричната политика, БМР, МВФ и други международни организации	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Други национални органи на паричната политика (+)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
БМР (+)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
МВФ (+)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Други международни организации (+)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Банки и други финансови институции, чието главно управление се намира в предоставящата данни страна (+)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Банки и други финансови институции, чието главно управление се намира извън предоставящата данни страна (+)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Неусвоени безусловни кредитни линии, предоставяни на:	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Други органи на паричната политика, БМР, МВФ и други международни организации	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Други национални органи на паричната политика (–)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
БМР (–)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
МВФ (–)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Други международни организации (–)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Банки и други финансови институции, чието главно управление се намира в предоставящата данни страна (–)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Банки и други финансови институции, чието главно управление се намира извън предоставящата данни страна (–)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Агрегирани къси и дълги позиции на опциите в чуждестранна валута спрямо националната валута	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Къси позиции	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Купени пут опции	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Продадени кол опции	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Дълги позиции	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Купени кол опции	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Продадени пут опции	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
АНАЛИТИЧНИ ПОЗИЦИИ: опции „в парите“	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
По текущ валутен курс	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Къси позиции	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Дълги позиции	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
+ 5 % (обезценяване с 5 %)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Къси позиции	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Дълги позиции	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
– 5 % (поскъпване с 5 %)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Къси позиции	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Дълги позиции	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
+ 10 % (обезценяване с 10 %)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Къси позиции	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Дълги позиции	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
– 10 % (поскъпване с 10 %)	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Къси позиции	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Дълги позиции	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Други	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Къси позиции	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
Дълги позиции	Ниво 0	Ниво 0	Ниво 0
IV. Допълнителни показатели
	Остатъчен срок до падежа
	до 1 година	над 1 година	всички матуритети
Краткосрочен дълг в национална валута, индексиран с валутен курс (номинална стойност)	Ниво 0
Финансови инструменти, деноминирани в чуждестранна валута и изплащани с други средства (например в национална валута) (номинална стойност)			Ниво 0
Финансови деривати (форуърди, фючърси и опционни договори)			Ниво 0
Къси позиции			Ниво 0
Дълги позиции			Ниво 0
Други инструменти			Ниво 0
Заложени активи			Ниво 0
Включени в резервните активи			Ниво 0
Включени в други валутни активи			Ниво 0
Ценни книжа, дадени на заем или предмет на репо-сделка (пазарна стойност)			Ниво 0
Дадени на заем или предмет на репо-сделки, включени в раздел I (–)			Ниво 0
Дадени на заем или предмет на репо-сделки и невключени в раздел I (–)			Ниво 0
Заети или придобити и включени в раздел I (+)			Ниво 0
Заети или придобити, но невключени в раздел I (+)			Ниво 0
Финансови деривативни активи (нетна пазарна цена)			Ниво 0
Форуърди			Ниво 0
Фючърси			Ниво 0
Суапове			Ниво 0
Опции			Ниво 0
Други			Ниво 0
Финансови деривати (форуърд, фючърси или опционни договори) с остатъчен матуритет над една година (номинална стойност)		Ниво 0
Агрегирани къси и дълги позиции във форуърди и фючърси в чуждестранна валута спрямо националната валута (включително форуърд частта на валутни суапове)		Ниво 0
Къси позиции (–)		Ниво 0
Дълги позиции (+)		Ниво 0
Агрегирани къси и дълги позиции на опциите в чуждестранна валута спрямо националната валута		Ниво 0
Къси позиции (–)		Ниво 0
Купени пут опции		Ниво 0
Продадени кол опции		Ниво 0
Дълги позиции (+)		Ниво 0
Купени кол опции		Ниво 0
Продадени пут опции		Ниво 0
Валутна структура на резервните активи (по групи валути)			Ниво 1
Валути в кошницата на СПТ			Ниво 1
Валути извън кошницата на СПТ			Ниво 1

Таблица 4

Тримесечна международна инвестиционна позиция

	Активи			Пасиви
	позиции	преоценки поради промени на валутния курс	преоценки поради промени на други цени	позиции	преоценки поради промени на валутния курс	преоценки поради промени на други цени
Финансова сметка (10)	Ниво 1 (11)			Ниво 1
Преки инвестиции	Ниво 4			Ниво 4
Собствен капитал	Ниво 4	Ниво 2	Ниво 2	Ниво 4	Ниво 2	Ниво 2
В предприятия с преки инвестиции	Ниво 2			Ниво 2
В пряк инвеститор (обратно инвестиране)	Ниво 2			Ниво 2
Между други свързани предприятия	Ниво 2			Ниво 2
По сектор на резидента (сектор 2) (12)	Ниво 2			Ниво 2
Котирани	Ниво 2			Ниво 2
Некотирани	Ниво 2			Ниво 2
Други (напр. недвижими имоти)	Ниво 2			Ниво 2
Дългови инструменти	Ниво 4	Ниво 2	Ниво 2	Ниво 4	Ниво 2	Ниво 2
В предприятия с преки инвестиции	Ниво 2			Ниво 2
В пряк инвеститор (обратно инвестиране)	Ниво 2			Ниво 2
Между други свързани предприятия	Ниво 2			Ниво 2
По сектор на резидента (сектор 2)	Ниво 2			Ниво 2
Портфейлни инвестиции	Ниво 4			Ниво 1
Собствен капитал и акции на инвестиционни фондове	Ниво 4			Ниво 1
Ценни книжа, свързани с дялово участие
По сектор на резидента (сектор 2)	Ниво 3			Ниво 1
Котирани	Ниво 2	Ниво 2	Ниво 2	Ниво 1	Ниво 1	Ниво 1
Некотирани	Ниво 2	Ниво 2	Ниво 2	Ниво 1	Ниво 1	Ниво 1
По сектор на емитента (сектор 2)
Котирани	Ниво 2	Ниво 2	Ниво 2
Некотирани	Ниво 2	Ниво 2	Ниво 2
Акции на инвестиционни фондове
По сектор на резидента (сектор 2)	Ниво 2	Ниво 2	Ниво 2	Ниво 1	Ниво 1	Ниво 1
По сектор на емитента (сектор 2)	Ниво 2	Ниво 2	Ниво 2
Дългови ценни книжа
Краткосрочни	Ниво 4			Ниво 1
По сектор на резидента (сектор 2)	Ниво 3	Ниво 2	Ниво 2	Ниво 1	Ниво 1	Ниво 1
По сектор на емитента (сектор 2)	Ниво 2	Ниво 2	Ниво 2
По валута:
Евро	Ниво 2			Ниво 1
Щатски долар	Ниво 2			Ниво 1
Други валути	Ниво 2			Ниво 1
Дългосрочни	Ниво 4			Ниво 1
По сектор на резидента (сектор 2)	Ниво 3	Ниво 2	Ниво 2	Ниво 1	Ниво 1	Ниво 1
С обратно изкупуване, дължимо в срок равен на или по-малък от една година				Ниво 1
С обратно изкупуване, дължимо в срок по-голям от една година				Ниво 1
По сектор на емитента (сектор 2)	Ниво 2	Ниво 2	Ниво 2
С обратно изкупуване, дължимо в срок равен на или по-малък от една година	Ниво 2
С обратно изкупуване, дължимо в срок по-голям от една година	Ниво 2
По валута:
Евро	Ниво 2			Ниво 1
Щатски долар	Ниво 2			Ниво 1
Други валути	Ниво 2			Ниво 1
Финансови деривати (различни от резерви) и опции върху акции на наетите лица	Ниво 4			Ниво 4
По сектор на резидента (сектор 2)	Ниво 2		Ниво 2	Ниво 2		Ниво 2
Други инвестиции	Ниво 4			Ниво 4
По сектор на резидента (сектор 1)	Ниво 4			Ниво 4
По сектор на резидента (сектор 2)		Ниво 2	Ниво 2		Ниво 2	Ниво 2
Други капиталови инструменти	Ниво 2	Ниво 2	Ниво 2	Ниво 2	Ниво 2	Ниво 2
Валута и депозити	Ниво 4	Ниво 2		Ниво 4	Ниво 2
По сектор на резидента (сектор 2)
Краткосрочни	Ниво 3			Ниво 3
Дългосрочни	Ниво 3			Ниво 3
Заеми	Ниво 4	Ниво 2		Ниво 4	Ниво 2
По сектор на резидента (сектор 2)
Краткосрочни	Ниво 3, МВФ			Ниво 3, МВФ
Дългосрочни	Ниво 3, МВФ			Ниво 3, МВФ
Застрахователни и пенсионни схеми и стандартни гаранционни схеми		Ниво 2	Ниво 2		Ниво 2	Ниво 2
По сектор на резидента (сектор 2)	Ниво 3			Ниво 3
Търговски кредити и аванси	Ниво 4	Ниво 2		Ниво 4	Ниво 2
По сектор на резидента (сектор 2)
Краткосрочни	Ниво 3			Ниво 3
Дългосрочни	Ниво 3			Ниво 3
Други сметки за вземания/задължения		Ниво 2			Ниво 2
По сектор на резидента (сектор 2)
Краткосрочни	Ниво 3			Ниво 3
Дългосрочни	Ниво 3			Ниво 3
СПТ				Ниво 1	Ниво 1

Таблица 5

Месечни преоценки на резервни активи

	Преоценки поради промени на валутния курс	Преоценки поради промени на други цени
Резервни активи (13)
Монетарно злато
Златни кюлчета		Ниво 1 (14)
Сметки за неразпределено злато		Ниво 1
СПТ	Ниво 1
Резервна позиция при МВФ	Ниво 1
Други резервни активи
Валута и депозити	Ниво 1
Ценни книжа
Дългови ценни книжа
Краткосрочни	Ниво 1	Ниво 1
Дългосрочни	Ниво 1	Ниво 1
Собствен капитал и акции на инвестиционни фондове	Ниво 1	Ниво 1
Финансови деривати (нето)		Ниво 1
Други вземания	Ниво 1	Ниво 1

Таблица 6

Месечни трансгранични доставки на евробанкноти

Износ (общо)	Външни за еврозоната
По купюри
5 евро	Външни за еврозоната
10 евро	Външни за еврозоната
20 евро	Външни за еврозоната
50 евро	Външни за еврозоната
100 евро	Външни за еврозоната
200 евро	Външни за еврозоната
500 евро	Външни за еврозоната
Внос (общо)	Външни за еврозоната
По купюри
5 евро	Външни за еврозоната
10 евро	Външни за еврозоната
20 евро	Външни за еврозоната
50 евро	Външни за еврозоната
100 евро	Външни за еврозоната
200 евро	Външни за еврозоната
500 евро	Външни за еврозоната

Таблица 7

Географски разбивки

Ниво 0

Ниво 1

Ниво 2

Ниво 3

Ниво 4

Местни + останал свят

Останал свят

Вътрешни за еврозоната

Външни за еврозоната

Вътрешни за Съюза

Външни за Съюза

Държави-членки на Съюза извън еврозоната (15)

Бразилия

Канада

Китай

Хонконг

Индия

Япония

Руска федерация

Швейцария

Съединени американски щати

Институции на Съюза (с изключение на ЕЦБ)

Европейска инвестиционна банка

Офшорни финансови центрове

Международни организации (с изключение на институции на Съюза)

МВФ

Таблица 8

Разбивки по сектори

Сектор 1	Сектор 2
Централна банка	Централна банка
Други ПФИ	Други ПФИ
Депозитни институции без централната банка	Депозитни институции без централната банка
Фондове на паричния пазар	Фондове на паричния пазар
Държавно управление	Държавно управление
Други сектори	Други сектори Финансови предприятия, различни от ПФИ Нефинансови предприятия, домакинства и организации с нестопанска цел, обслужващи домакинствата

(1) Понятията и определенията за избрани статии са посочени в приложение III.

(2) Включва брандиране — корекция за квазитърговия.

(3) Подробностите за необходимите географски разбивки са посочени в таблица 7.

(4) Подробностите за необходимите разбивки по институционални сектори са посочени в таблица 8.

(5) Понятията и определенията за избрани статии са посочени в приложение III.

(6) Подробностите за необходимите географски разбивки са посочени в таблица 7.

(7) Подробностите за необходимите разбивки по институционални сектори са посочени в таблица 8.

(8) Понятия съгласно посоченото в приложение III към настоящите насоки.

(9) Подробностите за необходимите географски разбивки са посочени в таблица 7.

(10) Понятията и определенията за избрани статии са посочени в приложение III.

(11) Подробностите за необходимите географски разбивки са посочени в таблица 7.

(12) Подробностите за необходимите разбивки по институционални сектори са посочени в таблица 8.

(13) Понятията и определенията за избрани статии са посочени в приложение III.

(14) Подробностите за необходимите географски разбивки са посочени в таблица 7.

(15) Изисква се индивидуална разбивка по страни.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПОНЯТИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ, КОИТО СЕ ИЗПОЛЗВАТ В СТАТИСТИКАТА НА ПЛАТЕЖНИЯ БАЛАНС И МЕЖДУНАРОДНАТА ИНВЕСТИЦИОННА ПОЗИЦИЯ И В РАМКАТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ РЕЗЕРВИ

С цел да се създаде надеждна агрегирана външна статистика за еврозоната бяха формулирани понятия и определения в областта на статистиката на платежния баланс, статистиката на международната инвестиционна позиция и рамката на международните резерви. Сегашните международни стандарти като например шестото издание на Ръководството за платежния баланс и международната инвестиционна позиция (наричано по-долу „BPM6“) на Международния валутен фонд (МВФ) и Насоките на МВФ за рамката за данни за международни резерви и ликвидност в чуждестранна валута, както и предложението на Европейската комисия за нов регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (ESA 2010) (1) са използвани като справочен материал при формулиране на тези понятия и определения.

В случая на еврозоната икономическата територия се състои от: i) икономическата територия на държавите-членки, чиято парична единица е еврото; и ii) Европейската централна банка (ЕЦБ), която се счита за резидентна единица на еврозоната.

„Останал свят“ се състои от всички трети страни и международни организации, включително тези, които физически са разположени в еврозоната. С изключение на ЕЦБ, институциите на Съюза се считат за резиденти извън еврозоната. Поради това всички транзакции между държави-членки от еврозоната и институции на Съюза, с изключение на ЕЦБ, се записват и класифицират в статистиката на платежния баланс и международната инвестиционна позиция на еврозоната като транзакции извън еврозоната.

За долупосочените случаи резидентството се определя, както следва:

а)

при международни сделки със земя и/или сгради (напр. ваканционни жилища), собствениците на имоти се третират така, сякаш са прехвърлили собствеността си на фиктивна институционална единица, която в действителност е резидент на страната, в която се намира имотът. Фиктивната единица се третира като притежавана и контролирана от собственик, който не е резидент;

б)

ако юридическото лице няма ясно изразено физическо измерение, например инвестиционни фондове (за разлика от техните управители), дружества за секюритизация и някои дружества със специална цел, неговото резидентство се определя от икономическата територия по чието право е учредено лицето. Ако лицето не е формално учредено, то се счита за резидент на страната, чиято правна система урежда създаването и съществуването на лицето.

1. Понятия и определения за избрани статии

А. Текуща сметка

Текущата сметка показва потоците на стоки, услуги, първичен и вторичен доход между резиденти и нерезиденти.

1. СТОКИ

Този компонент обхваща движими вещи, за които промяната в собствеността настъпва между резиденти и нерезиденти.

1.1. Търговия със стоки на база платежен баланс

Търговия със стоки на база платежен баланс (ПБ) обхваща стоки, за които промяната в икономическата собственост настъпва между резидент и нерезидент и които не са включени в други специфични категории, като например стоки за препродажба (вж. 1.2) и немонетарно злато (вж. 1.3), или като част от услуга. Търговия със стоки следва да се измерват по пазарна стойност на база франко граница (FOB). В приноса на страните за съставянето на агрегати на Съюза трябва да бъдат включени внос и износ на стоки в квазитранзитна търговия, като за търговията в рамките на Съюза, страната-партньор е страната на доставка.

1.2. Нетен износ на стоки за препродажба

Препродажбата се определя като покупка на стоки от страна на резидент (от отчитащата икономика) от нерезидент, съчетана с последваща продажба на същите стоки на друг нерезидент, без стоките да са представени в отчитащата икономика. Нетният износ на стоки за препродажба представлява разликата между продажбите и покупките на стоки за препродажба. Тази статия включва маржовете на търговците, реализираните печалби и загуби, както и изменение на запасите на стоки за препродажба.

1.2.1. СТОКИ, ПРИДОБИТИ ПРИ ПРЕПРОДАЖБА

Стоките, придобити при препродажба, са представени като отрицателен износ/кредит на икономиката на търговеца.

1.2.2. СТОКИ, ПРОДАДЕНИ ПРИ ПРЕПРОДАЖБА

Продажбата на стоки е представена в стоки, продадени при препродажба като положителен износ/кредит на икономиката на търговеца.

1.3. Немонетарно злато

Немонетарното злато обхваща цялото злато, различно от монетарното злато. Монетарното злато се притежава от органи на паричната политика и се държи като резервен актив (вж. 6.5.1). Немонетарното злато може да бъде под формата на кюлчета (т.е. монети, слитъци или кюлчета с чистота най-малко 995 части на 1000, включително такова злато, държано в сметки за разпределено злато), златен прах и злато в други необработени или полуобработени форми.

1.4. Брандинг — корекция за квазитранзитната търговия

Квазитранзитната търговия е термин, използван за определяне на стоки, които са внесени в държава-членка, оформени са митнически за свободно обращение в Съюза (и подлежащи на облагане с вносни мита) от лице, което не се счита за резидентна институционална единица, и които след това са експедирани в друга държава-членка.

Брандингът трябва да се записва от държавите-членки, които са засегнати от „квазитранзитната търговия“, за да отчитат разликата между стойността на търговията със стоки, декларирани, когато стоките са първоначално внесени от трета страна, и тяхната стойност, когато са експедирани в друга държава-членка. Географската разбивка следва да бъде съставена на базата на страната, в която е резидент предприятието майка, контролиращо дружеството, което управлява митническите процедури, свързани с тези стоки в отчитащата икономика.

2. УСЛУГИ

Услугите са резултат от производствена дейност, която променя състоянието на потребителските единици или улеснява обмена на продукти или финансови активи. Услугите обикновено не са отделни артикули, върху които могат да бъдат установени права на собственост и по принцип не могат да бъдат отделени от тяхното производство.

2.1. Производствени услуги с материали за влагане, притежавани от други

Производствени услуги с материали за влагане, притежавани от други, обхващат обработка, сглобяване, етикетиране, опаковане и т.н., извършвани от предприятия, които не притежават въпросните стоки. Преработката се извършва от лице, което получава възнаграждение от собственика. Доколкото собствеността върху стоките не се променя, между преработвателя и собственика не се записва търговска сделка със стоки. Стойността на възнагражденията, начислени за преработката на физическите ресурси, притежавани от други, не е необходимо да бъде същата като разликата между стойността на стоките, изпратени за обработка и стойността на стоките след обработката. Изключени са монтажът на сглобяемо строителство (включено в строителство) и етикетиране и опаковане, съпътстващо транспорта (включено в транспорт).

2.2. Услуги по поддръжка и ремонт, които не са включени другаде

Услугите по поддръжка и ремонт, които не са включени другаде, обхващат работа по поддръжка и ремонт от резиденти на стоки, които са притежавани от нерезиденти (и обратно). Ремонтите могат да бъдат извършвани в обект на сервиза или на друго място. Стойността на поддръжката и ремонта включва части или материали, доставени от сервиза и включени в плащанията. Частите и материалите, които се таксуват отделно, следва да се включват в търговия със стоки. Ремонтите и поддръжка на кораби, самолети и друго транспортно оборудване се включват в тази статия. Почистването на транспортно оборудване се изключва, тъй като е включено в транспортни услуги. Строителните ремонти и поддръжка са изключени, тъй като са включени в строителство. Поддръжката и ремонтите на компютри са изключени, тъй като са включени в телекомуникационни, компютърни и информационни услуги.

2.3. Транспорт

Транспорт е процесът на превоз на хора и предмети от едно място на друго, както и свързаните с него спомагателни и съпътстващи услуги. Транспорт също така включва пощенски и куриерски услуги. Транспортните услуги се записват в платежния баланс, когато са предоставяни от резиденти на една икономика в полза на резиденти на друга.

2.4. Пътувания

Кредитните записи по пътувания обхващат стоки и услуги за собствено ползване или за подаръци, придобити от дадена икономика от нерезиденти по време на посещения на тази икономика. Дебитните записи по пътувания обхващат стоки и услуги за собствено ползване или за подъръци, придобити от други икономики от резиденти по време на посещения на тези други икономики. Пътуванията включва местен транспорт (т.е. транспорт в рамките на посещаваната икономика, предоставян от резиденти на тази икономика), но изключва международен транспорт (който е включен в транспорт). Също така са изключени стоки, закупени от пътник за препродажба в собствената икономика на пътника или в друга икономика.

2.5. Строителни услуги

Строителните услуги обхващат създаване, реновиране, ремонт или разширяване на дълготрайни активи под формата на сгради, подобрения на земя от инженерно естество и други инженерни съоръжения (включително пътища, мостове, язовири и др.). То включва свързани с него инсталационни и монтажни работи, подготовка на обекта и общо строителство, специализирани услуги като боядисване, изграждане на водопроводни инсталации и разрушаване, както и управление на строителни проекти. Договорите за строителство, обхванати в международната търговия с услуги, по правило са краткосрочни. Строителни проекти от голям мащаб, които са изпълнявани от нерезидентно предприятие и чието завършване отнема година или повече, обикновено водят до създаване на местен клон.

2.6. Застрахователни и пенсионни услуги

Включва пряко застраховане, презастрахователни, допълнителни застрахователни услуги, както и пенсионни и стандартизирани гаранционни услуги. Тези услуги се определят приблизително или се оценяват по-скоро по плащанията, включени в общите премии, отколкото по общата стойност на премиите.

2.7. Финансови услуги

Финансовите услуги обхващат посреднически и спомагателни услуги, с изключение на застрахователни услуги и услуги на пенсионни фондове, които обичайно се предоставят от банки и други финансови предприятия.

2.7.1. УСЛУГИ, ЗА КОИТО ИЗРИЧНО СЕ НАЧИСЛЯВАТ ТАКСИ И ДРУГИ ФИНАНСОВИ УСЛУГИ

Това са изрично начислени такси за повечето финансови услуги, които не изискват специално изчисляване. Такива са таксите за откриване на депозити и отпускане на заеми, такси за еднократни гаранции, такси за предсрочно или забавено погасяване или неустойки, такси по сметки, такси, отнасящи се до акредитиви, услуги по кредитни карти, комисиони и такси, свързани с финансов лизинг, факторинг, оценка и поемане на риск, както и клиринг на плащания. Също така са включени финансови консултантски услуги, попечителство на финансови активи или златни кюлчета или сребро, управление на финансови активи, услуги по мониторинг, услуги по предоставяне на ликвидност, услуги по поемане на риск (различни от застраховане), услуги по сливане и придобиване, услуги за кредитен рейтинг, услуги на фондова борса и доверителни услуги. Дилъри на финансови инструменти могат да начисляват такси, изцяло или частично, за техните услуги чрез определяне на спред между техните цени „купува“ и „продава“. Маржът на сделките купува и продава се включва в услуги, за които изрично се начисляват такси и други финансови услуги.

2.7.2. КОСВЕНО ИЗМЕРЕНИ УСЛУГИ НА ФИНАНСОВИТЕ ПОСРЕДНИЦИ (FISIM)

Действителната лихва може да се счита като включваща както елемент на доход, така и такса за услуга. Заемодателите и приемащите депозити институции функционират чрез предоставяне на лихвени проценти на техните вложители, които са по-ниски от лихвените проценти, които начисляват на техните заемополучатели. Полученият лихвен марж се използва от финансовите предприятия за покриване на техните разходи и за осигуряване на оперативен излишък. Според обичайната практика, тези косвени такси по отношение на лихвата се прилагат само към заеми и депозити и само, когато тези заеми и депозити са предоставени от или вложени във финансови предприятия.

2.8. Такси за използване на интелектуална собственост, които не са включени другаде

Таксите за използване на интелектуална собственост, които не са включени другаде, включват:

а)	такси за използване на права на собственост върху непублична информация (като например патенти, търговски марки, авторски права, промишлени процеси и модели, включително търговски тайни и франчайзинг). Тези права могат да възникнат от изследвания и разработки, както и от маркетинг; и

б)

такси за лицензи за възпроизвеждане или разпространение на интелектуална собственост, включени в произведени оригинали или прототипи (като например авторски права върху книги и ръкописи, компютърен софтуер, кинематографични творби и звукозаписи) и сродни права (като например за представления на живо и телевизионни, кабелни или сателитни излъчвания).

2.9. Телекомуникационни, компютърни и информационни услуги

Телекомуникационните услуги обхващат предаването на звук, изображения или друга информация по телефон, телекс, телеграма, кабелни и ефирни радио и телевизия, спътник, електронна поща, телефаксни услуги и т.н., включително мрежови услуги за бизнеса, телеконферентни и поддържащи услуги. Те не включват стойността на предаваната информация. Включват също така мобилни телекомуникационни услуги, основни интернет услуги и услуги за достъп в реално време, включително предоставяне на достъп до интернет. Инсталационните услуги за телефонно мрежово оборудване се изключват, тъй като са включени в строителство.

Компютърните услуги се състоят от услуги, свързани с хардуер и/или софтуер и услуги по обработка на данни. Включени са също така и консултации за хардуера и софтуера и приложни услуги; поддържане и ремонт на компютри и периферна техника; услуги за възстановяване след бедствия, предоставяне на съвети и помощ по въпроси, свързани с управлението на компютърните ресурси; анализ, проектиране и програмиране на готови за използване системи (включително разработка и дизайн на уебстраници), технически консултации, свързани със софтуера; лицензи за използване на стандартен софтуер; разработка, произвеждане, доставка и документиране на софтуер по поръчка, включително операционни системи, разработени по поръчка за конкретни потребители; поддържане на системи и други поддържащи услуги, като например обучение като част от консултантските услуги; обработка на данни, като въвеждане на данни, табулиране и обработка на база съвместно използване на компютри (тайм-шеъринг); хостинг на уебстраници (т.е. предоставяне на място на сървъра в интернет за уебстраници на клиенти); и управление на компютърни инсталации. Изключени са такси за лицензи за възпроизвеждане и/или разпространение на софтуер, които са включени в таксите за използване на интелектуална собственост, които не са включени другаде. Наемането на компютри без оператор се включва в технически, свързани с търговия и други бизнес услуги.

Информационните услуги обхващат услугите на информационните агенции, услуги с база данни (концепция за база данни, съхраняване на данни и разпространение на данни и бази данни, включително директории и списъци с адреси), в реално време и чрез магнитни, оптически или печатни медии и портали за търсене в мрежата (услуги с търсачки, които намират интернет адреси за клиенти, които въвеждат запитвания с ключови думи). Включени са също така директни, индивидуални абонаменти за вестници и периодични издания по пощата, с електронно предаване или чрез други средства, както и библиотечни услуги и услуги по архивиране. Масови абонаменти за вестници и периодични издания се включват в търговията със стоки.

2.10. Други бизнес услуги

Това включва: услуги, свързани с научноизследователска и развойна дейност, професионални и управленски консултантски услуги, технически, свързани с търговия и други бизнес услуги.

2.10.1. УСЛУГИ, СВЪРЗАНИ С НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА И РАЗВОЙНА ДЕЙНОСТ

Услугите, свързани с научноизследователска и развойна дейност, се състоят от услуги, които се отнасят до основни изследвания, приложни изследвания и експериментални разработки на нови продукти и процеси. По принцип тези дейности във физичните науки, социалните науки и хуманитарните науки са обхванати от тази категория, включително разработването на операционни системи, които представляват технологичен напредък. Също така включват търговски изследвания, свързани с електроника, фармацевтика и биотехнологии.

2.10.2. ПРОФЕСИОНАЛНИ И УПРАВЛЕНСКИ КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ

Професионалните и управленски консултантски услуги включват: а) юридически услуги, счетоводно обслужване, управленско консултиране, услуги по управление и връзки с обществеността, както и б) реклама, пазарни проучвания и услуги по изследване на общественото мнение.

2.10.3. ТЕХНИЧЕСКИ, СВЪРЗАНИ С ТЪРГОВИЯ И ДРУГИ БИЗНЕС УСЛУГИ

Те обхващат: а) архитектурни, инженерни, научни и други технически услуги, б) преработка на отпадъци и пречистване, земеделски и миннодобивни услуги, в) услуги от оперативен лизинг, г) свързани с търговия услуги, и д) други бизнес услуги, които не са включени другаде.

2.11. Лични, културни и възстановителни услуги

Те включват аудио-визуални и свързани с тях услуги, както и други лични, културни и възстановителни услуги.

Аудио-визуални и свързани с тях услуги са услуги и свързани с тях такси за производство на филми (кино- и видеозаписи), радио- и телевизионни програми (на живо и на запис) и музикални записи. Включени са плащания на наем на аудио-визуални и свързани с тях продукти, както и достъп до кодирани телевизионни канали (като например кабелните и сателитните услуги); масови аудио-визуални продукти, купувани или продавани за постоянна употреба, които са доставят по електронен начин (за изтегляне); хонорари получавани от изпълнители (актьори, музиканти, танцьори), автори, композитори и т.н. Изключени са такси или лицензи за възпроизвеждане и/или разпространение на аудио-визуални продукти, тъй като същите са включени в таксите за използване на интелектуална собственост, които не са включени другаде.

Други лични, културни и възстановителни услуги са: а) образователни услуги, б) здравни услуги, в) услуги, свързани с културно наследство и възстановителни услуги, както и г) други лични услуги.

2.12. Стоки и услуги на държавното управление, които не са включени другаде

Това е остатъчна категория, обхващаща правителствени сделки (включително сделки на международни организации) със стоки и услуги, които не е възможно да бъдат класифицирани под други статии. Включват се всички сделки (със стоки и с услуги) от анклави, като например посолства, консулства, военни бази и международни организации с резиденти на икономики, в които се намират анклавите. Изключват се сделки на анклавите с резиденти на икономиката на страната по произход.

3. ПЪРВИЧЕН ДОХОД

Първичният доход представлява възвръщаемост, която се натрупва от институционални единици за техния принос в производствения процес или за предоставянето на финансови активи, или от отдаване под наем на природни ресурси на други институционални единици. Той обхваща компенсация на наетите лица, инвестиционен доход или друг първичен доход.

3.1. Компенсация на наетите лица

Компенсация на наетите лица се записва, когато работодателят (производствената единица) и заетото лице са резиденти на различни икономики. За икономиката, където производствената единица е резидент, компенсацията на наетите лица се определя като общото възнаграждение (включително вноските, платени от работодателите на социалноосигурителни схеми или на частни застрахователни или пенсионни фондове), в брой или в натура, което се изплаща от резидентни предприятия на нерезиденти заети лица за работа, извършена от последните през отчетния период. За икономиката, където физическите лица са резиденти, компенсацията се определя като общото възнаграждение, в брой или в натура, което се получава от тях от нерезидентни предприятия за работа, извършена през отчетния период. Важно е да се установи, дали съществува отношение работодател—заето лице. Ако такова не съществува, плащането съставлява закупуване на услуги.

3.2. Инвестиционен доход

Инвестиционният доход се получава от собствеността на резидент върху външен финансов актив (кредит) и от собствеността на нерезидент върху вътрешен финансов актив (дебит). Инвестиционният доход включва доход от дялово участие (дивиденти, отчисления от доход на квазикорпоративни предприятия, реинвестирана печалба) и от дълг (лихва), както и инвестиционен доход на притежатели на полици в застрахователни и пенсионни схеми и стандартни гаранционни схеми.

В платежния баланс инвестиционният доход също така се класифицира според функцията на основната инвестиция като пряка инвестиция, портфейлна инвестиция, друга инвестиция или резервни активи, като се детайлизира допълнително според вида на инвестицията. За определенията на инвестицията според функцията вж. финансовата сметка.

Когато могат да се идентифицират поотделно, печалбите и загубите от (капитал) вложения не се класифицират като доход от инвестиции, а като разлика в стойността на инвестициите, дължащи се на промени в пазарните цени. Нетните потоци, свързани с лихвени деривати, се записват единствено във финансовата сметка към „Финансови деривати“.

3.2.1. ЛИХВА

Лихвата е форма на инвестиционен доход, който се получава от собствениците на определен вид финансови активи, а именно депозити, дългови ценни книжа, заеми и други вземания, за предоставяне на финансовите активи на разположение на друга институционална единица. Доходът от притежаване на специални права на тираж (СПТ) и разпределение на СПТ също така се включва в лихвата.

Сметката на първичния доход отчита „чиста лихва“, като елиминира компонента FISIM от „действителна лихва“. Доходът от лихва се записва към момента на нейното начисляване.

3.2.2. РАЗПРЕДЕЛЕН ДОХОД НА ПРЕДПРИЯТИЯ

3.2.2.1. ДИВИДЕНТИ

Дивидентите са разпределената печалба на собствениците на дялове от капитала за предоставянето на средства на разположение на предприятията. Дивидентите се записват към момента, в който акциите и други форми на собственост се превръщат в такива без дивидент.

3.2.2.2. ОТЧИСЛЕНИЯ ОТ ДОХОДА НА КВАЗИКОРПОРАТИВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Отчисленията от дохода на квазикорпоративните предприятия (предприятия без самостоятелна правосубектност, които извършват дейност все едно, че са предприятия, например клонове, фиктивни резидентни единици за земя или други природни ресурси, притежавани от нерезиденти, съвместни предприятия, тръстове и т.н.) са сумите, които собствениците на квазикорпоративните предприятия удържат за тяхна собствена употреба от печалбата, натрупана от квазикорпоративните предприятия, които им принадлежат. Отчисленията от дохода на квазикорпоративните предприятия се записват като настъпили, когато са действително извършени.

3.2.3. РЕИНВЕСТИРАНА ПЕЧАЛБА ОТ ПРЕКИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ

Реинвестираната печалба представлява делът на преките инвеститори, според притежавания капитал, от печалбата, която техните чужди дъщерни дружества, други свързани дружества и клонове не разпределят като дивиденти. Тя се определя като дял на прекия инвеститор от общата консолидирана печалба на предприятието с пряка чуждестранна инвестиция през референтния период (след приспадане на данъците, лихвите и амортизациите), намалена с дължимите за плащане дивиденти за референтния период, дори ако тези дивиденти се отнасят до печалба от предходни периоди. Реинвестираната печалба се записва в периода, през който е натрупана.

3.2.4. ДОХОД ОТ АКЦИИ НА ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ

Инвестиционният доход, приписван на акционери в колективни инвестиционни фондове, включително взаимни фондове и дялови тръстове, се състои от два отделни показателя:

3.2.4.1. ДИВИДЕНТИ (ВЖ. 3.2.2.1) и

3.2.4.2. РЕИНВЕСТИРАНА ПЕЧАЛБА

Печалбата от инвестиционни фондове може да бъде разгледана като предадена на техните акционери (или притежатели на дялове), тъй като е натрупана под формата на инвестиционен доход от тяхното дялово участие. Инвестиционните фондове добиват доход чрез инвестиране на парите, получени от акционери. Доходът на акционерите от инвестиционни фондове се определя като инвестиционен доход, добит от инвестиционния портфейл на фонда след приспадане на оперативните разходи. Нетната печалба на инвестиционните фондове след приспадане на оперативните разходи принадлежи на акционерите. Когато само част от нетната печалба е разпределена на акционерите като дивиденти, неразпределената печалба следва да се третира все едно, че е разпределена на акционерите и след това — реинвестирана.

3.2.5. ИНВЕСТИЦИОНЕН ДОХОД НА ПРИТЕЖАТЕЛИ НА ПОЛИЦИ В ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ И ПЕНСИОННИ СХЕМИ И СТАНДАРТНИ ГАРАНЦИОННИ СХЕМИ

Инвестиционният доход на притежателите на застрахователни полици съответства на общите първични доходи, получени от инвестирането на застрахователни технически резерви. Резервите са онези, за които застрахователната компания признава съответна отговорност спрямо притежателите на полици.

Правата на пенсия произтичат от схеми за пенсионни плащания в зависимост от постигнатата доходност или от схеми с предварително определен размер на пенсията.

3.3. Друг първичен доход

Класифициран според институционалния сектор на отчитащата икономика (сектор „Държавно управление“ или други сектори) и включва следните компоненти: данъци върху производството и вноса, субсидии и наем.

3.3.1. ДАНЪЦИ ВЪРХУ ПРОИЗВОДСТВОТО И ВНОСА

Включват следните компоненти:

3.3.1.1. ДАНЪЦИ ВЪРХУ ПРОДУКТИТЕ

Данъците върху продуктите са данъци, платими за единица стока или услуга, която е произведена или която е предмет на трансгранична търговия. Примерите включват ДДС, вносни мита, износни мита и данъци върху потреблението.

3.3.1.2. ДРУГИ ДАНЪЦИ ВЪРХУ ПРОИЗВОДСТВОТО

Другите данъци върху производството се състоят от всички данъци, с които предприятията се облагат в резултат на участието им в производствената дейност, и включват данъци, плащани за лицензи за извършване на стопанска дейност и упражняване на професии.

3.3.2. СУБСИДИИ

Включват следните компоненти:

3.3.2.1. СУБСИДИИ ЗА ПРОДУКТИ

Субсидиите за продуктите са субсидии, платими за единица произведена стока или услуга.

3.3.2.2. ДРУГИ СУБСИДИИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО

Другите субсидии за производството се състоят от субсидии, с изключение на субсидии за продуктите, които резидентните производствени единици могат да получават за участието си в производството.

3.3.3. НАЕМ

Наемът обхваща доход, получаван за предоставяне на природни ресурси на разположение на нерезидентна институционална единица. Примерите на наем включват суми, платими за използване на земя за добив на минерални залежи и други подземни богатства, както и за риболов, горско стопанство и право на паша. Редовните плащания, извършвани от наемателя на природни ресурси, като например подземни богатства, често са описвани като концесионни плащания, но са класифицирани като наеми.

4. ВТОРИЧЕН ДОХОД

Статия вторичен доход показва текущите трансфери между резиденти и нерезиденти. Трансферът е вписване, което съответства на предоставянето на стока, услуга, финансов актив или друг непроизведен актив от една институционална единица на друга институционална единица, при което липсва съответстващо връщане на престация с икономическа стойност. Текущите трансфери се състоят от всички трансфери, които не са капиталови трансфери. Текущите трансфери се класифицират според институционалния сектор, извършващ или получаващ трансфера в отчитащата икономика (сектор „Държавно управление“ или други сектори).

Трансферите на сектор „Държавно управление“ се състоят от текущи данъци върху дохода, имуществото и други, социалноосигурителни вноски, социалноосигурителни плащания, текущи трансфери в рамките на международното сътрудничество, разни текущи трансфери, собствени ресурси на Съюза на база ДДС и БНД.

Текущите трансфери на другите сектори се състоят от текущи данъци върху дохода, имуществото и други, социалноосигурителни вноски, социалноосигурителни плащания, разни текущи трансфери, нетни застрахователни премии по общо застраховане, застрахователни искове по общо застраховане и корекции за промяна в правото на пенсия. Разните текущи трансфери включват лични трансфери между резидентни и нерезидентни домакинства (в т.ч. парични преводи от емигранти/имигранти).

4.1. Текущи данъци върху дохода, имуществото и др.

Текущи данъци върху дохода, имуществото и др. в международните сметки се състоят главно от данъци, наложени върху дохода, получен от нерезиденти от предоставянето на техен труд или финансови активи. Данъците върху капиталови печалби, произтичащи от активи на нерезиденти също се включват. Данъците върху доходи и капиталови печалби от финансови активи са платими по принцип от „други сектори“ (физически лица, предприятия и нефинансови институции) и подлежащи на получаване от сектор „Държавно управление“.

4.2. Социалноосигурителни вноски

Социалноосигурителните вноски са действителните или начислени вноски, правени от домакинства в социалноосигурителни схеми, за да се осигури предоставяне на социалноосигурителни плащания.

4.3. Социалноосигурителни плащания

Социалноосигурителните плащания включват плащания, които се предоставят по социалноосигурителни и пенсионни схеми. Те включват пенсии и плащания, различни от пенсии при настъпване на събития или обстоятелства като например болест, безработица, жилищно настаняване и образование, като могат да бъдат в пари в брой или в натура.

4.4. Нетни застрахователни премии по общо застраховане

Застрахователните премии по общо застраховане, включват брутните премии, платими от притежателите на полици за получаване на застраховка през отчетния период (получени премии) и премиалните добавки, подлежащи на изплащане от инвестиционния доход на притежателите на застрахователни полици след приспадане на таксите за услуги на застрахователните предприятия, организиращи застраховката. Таксите за услуги съставляват закупуване на услуги от притежателите на полици и се записват като застрахователни услуги. Нетните премии по стандартизирани гаранции се включват в тази статия.

4.5. Застрахователни искове по общо застраховане

Застрахователни искове по общо застраховане са сумите, платими при уреждане на искове, които стават дължими през текущия отчетен период. Исковете стават дължими в момента, когато възникне събитие, което поражда валиден иск. Исковете, платими по стандартизирани гаранции, се записват под тази статия.

4.6. Текущи трансфери в рамките на международното сътрудничество

Текущото международно сътрудничество се състои от текущите трансфери в брой или в натура между правителствата на различни страни или между правителства и международни организации. Част от текущото международно сътрудничество е по отношение на институциите на Съюза.

4.7. Разни текущи трансфери

Разните текущи трансфери, в брой или в натура, включват текущи трансфери в полза на нестопански институции обслужващи домакинства, текущи трансфери между домакинства, други разни текущи трансфери, включително глоби и санкции, част от плащания за лотарийни билети и хазартни игри, плащания на обезщетения и други.

4.7.1. ЛИЧНИ ТРАНСФЕРИ МЕЖДУ РЕЗИДЕНТНИ И НЕРЕЗИДЕНТНИ ДОМАКИНСТВА

Личните трансфери между резидентни и нерезидентни домакинствата се състоят от всички текущи трансфери в брой или в натура, направени или получени от резидентни домакинства в полза на или от нерезидентни домакинства. Личните трансфери включват „в т.ч.“ парични преводи от емигранти/имигранти.

4.7.1.1. ПАРИЧНИ ПРЕВОДИ ОТ ЕМИГРАНТИ/ИМИГРАНТИ

Паричните преводи от емигранти/имигранти се състоят от лични трансфери, направени от мигрирали резиденти, заети в нови икономики, в полза нерезидентни домакинства. Лица, които работят за и които остават в нови икономики за по-малко от една година, се считат за нерезиденти и тяхното възнаграждение се записва като компенсация на наетите лица.

4.8. Собствени ресурси на Съюза на база ДДС и БНД

Третият и четвъртият от собствените ресурси на Съюза на база ДДС и БНД са текущи трансфери, платени от сектор „Държавно управление“ на всяка държава-членка в полза на институции на Съюза.

4.9. Корекция за промяна в правата на пенсия

Корекцията за промяна в правата на пенсия е необходима за приравняване на третирането на пенсиите като текущи трансфери с третирането на правата на пенсия като финансови активи. След корекцията салдото по текущата сметка е същото каквото би било, ако социалноосигурителните вноски и пенсионните приходи не са записани като текущи трансфери.

Б. Капиталова сметка

Капиталовата сметка обхваща капиталовите трансфери и придобиването/разпореждането с непроизведени нефинансови активи. Капиталовите трансфери се състоят от: а) прехвърляне на собственост върху дълготрайни активи, б) прехвърляне на средства, свързани с или зависещи условно от придобиването или разпореждането с дълготрайни активи, и в) анулиране на задължения от страна на кредитори без получаване на насрещна престация. Капиталовите трансфери могат да се извършват в брой или в натура (като опрощаване на дългове). Разликата между текущите и капиталовите трансфери на практика се състои в използването на трансфера от страната на получателя. Придобиването/разпореждането с непроизведени нефинансови активи обхваща предимно нематериалните активи като патенти, лизингови договори или други прехвърляеми договори. Само покупката/продажбата на такива активи, но не и използването им, се записва в тази статия на капиталовата сметка.

5.1. Брутни придобивания и разпореждания с непроизведени нефинансови активи

Непроизведените нефинансови активи се състоят от: а) природни ресурси, б) договори, лизингови договори и лицензи, и в) маркетингови активи (търговски наименования, търговски марки) и положителна репутация. Придобиванията и разпорежданията с непроизведени нефинансови активи се записва отделно на брутна база, а не на нетна. Само покупката/продажбата на такива активи, но не и използването им, се записва в тази статия на капиталовата сметка.

5.2. Капиталови трансфери

Капиталовите трансфери се състоят от: i) прехвърляне на собственост върху дълготрайни активи, ii) прехвърляне на средства, свързани със или зависещи условно от придобиването или разпореждането с дълготрайни активи, и iii) анулиране на задължения от страна на кредитори без получаване на насрещна престация. Капиталовите трансфери могат да се извършват в брой или в натура (като опрощаване на дългове). Разликата между текущите и капиталовите трансфери на практика се състои в използването на трансфера от страната на получателя.

Капиталовите трансфери се класифицират според институционалния сектор, извършващ или получаващ трансфера в отчитащата икономика (сектор „Държавно управление“ или други сектори). Капиталовите трансфери включват данъци върху капитала, инвестиционни субсидии и други капиталови трансфери.

5.2.1. ДАНЪЦИ ВЪРХУ КАПИТАЛА

Данъците върху капитала се състоят от данъци, налагани на нередовни и редки интервали върху стойности на активите или нетния актив, собственост на институционални единици, или върху стойностите на активи, прехвърлени между институционални единици. Те включват данъци върху наследството и данъци върху дарения между лица, налагани върху капитала на бенефициерите.

5.2.2. ИНВЕСТИЦИОННИ СУБСИДИИ

Инвестиционните субсидии се състоят от капиталови трансфери в брой или в натура, извършени за финансиране изцяло или отчасти на разходите за придобиване на дълготрайни активи. Получателите са задължени да използват инвестиционните субсидии, получени в брой, за целите на бруто образуване на основен капитал, като субсидиите често са обвързани със специфични инвестиционни проекти, като например големи строителни проекти.

5.2.3. ДРУГИ КАПИТАЛОВИ ТРАНСФЕРИ

Те включват основни еднократни плащания като компенсация за големи увреждания или сериозни наранявания, които не са покрити от застрахователни полици, големи подаръци, наследства по завещания и дарения, включително на организации с нестопанска цел, обслужващи домакинствата. Тази категория включва опрощаване на дълг.

5.2.3.1. ОПРОЩАВАНЕ НА ДЪЛГ

Опрощаването на дълг е доброволно анулиране изцяло или отчасти на задължение по договорно споразумение между кредитор и длъжник.

В. Финансова сметка и международна инвестиционна позиция

По принцип във финансовата сметка се записват транзакции, които включват финансови активи и пасиви, които са извършени между резиденти и нерезиденти. Финансовата сметка показва транзакциите в нетно изражение: нетните придобивания на финансови активи съответстват на придобиванията на активи, намалени с отчисляването на активи.

Международната инвестиционна позиция (МИП) показва, в края на всяко тримесечие, стойността на финансовите активи на резидентите на дадена икономика, които са вземания към нерезиденти, и задължения на резидентите на дадена икономика, по отношение на нерезиденти, плюс златни кюлчета, държани като резервни активи. Разликата между активите и пасивите е нетната позиция в МИП и представлява нетно вземане или нетно задължение по отношение на „Останал свят“.

Стойността на МИП в края на периода е резултат от позициите в края на предходния период, транзакциите през текущия период и другите промени, които са породени от причини, различни от транзакции между резиденти и нерезиденти, които от своя страна могат да се дължат на други промени в обема и преоценките, дължащи се на промени в обменни курсове или цени.

Според функционалното подразделяне трансграничните финансови транзакции и позиции се класифицират като преки инвестиции, портфейлни инвестиции, финансови деривати (различни от резерви) и опции върху акции на наетите лица, други инвестиции, и резервни активи. Трансграничните финансови транзакции и позиции се класифицират допълнително според вида на инструмента и институционалния сектор.

Пазарните цени са основата за оценката на транзакции и позиции. Номиналните оценки се използват за позиции в непрехвърляеми инструменти, а именно заеми, депозити и други сметки за вземания/задължения. Транзакциите с такива инструменти обаче се оценяват по пазарни цени. За да се отчете несъответствието между пазарната оценка на транзакциите и номиналната оценка на позициите, продавачът записва преоценки, дължащи се на други промени в цените през периода, през който се извършва продажбата, равни на разликата между номиналната стойност и стойността на транзакцията, докато купувачът записва обратната сума като преоценки, дължащи се на други промени в цени. Подобни вписвания се срещат за транзакции и позиции по преките инвестиции в собствен капитал, където позициите отразяват собствените средства по счетоводна стойност (вж. следващия раздел).

Финансовата сметка на платежния баланс и МИП включват компенсиращи записи за начислен доход по инструментите, класифицирани в съответните функционални категории.

6.1. Преки инвестиции

Пряката инвестиция е свързана с резидент на една икономика, който има контрол или значителна степен на влияние върху управлението на предприятие, което е резидент на друга икономика. Следвайки международните стандарти (BPM6), прякото или непряко притежаване на 10 % или повече от правата на глас в предприятие, което е резидент на една икономика, от инвеститор, резидент на другата икономика, е доказателство за такова отношение. Въз основа на този критерий може да съществува пряко инвестиционно отношение между редица свързани предприятия, независимо дали връзката включва една или няколко вериги. То може да обхваща преки и непреки дъщерни дружества и асоциирани дружества. След като веднъж се създаде пряка инвестиция, всички последващи финансови потоци/наличности между свързаните предприятия се записват като транзакции/позиции в преки инвестиции.

Дяловият капитал обхваща капитала в клоновете, както и всички дялове в дъщерните и свързаните дружества. Реинвестираната печалба е компенсиращият запис за дела от печалбата на прекия инвеститор, която не е разпределена като дивиденти от дъщерните или свързаните дружества и печалбите на клоновете, които не са преведени на прекия инвеститор, и се записва като „инвестиционен доход“ (вж. 3.2.3).

Дяловия капитал в преките инвестиции и дълга допълнително се разбиват по компоненти според вида на отношението между лицата и според посоката на инвестицията. Могат да бъдат разграничени три вида отношения по преките инвестиции:

а)	инвестиция на преки инвеститори в предприятия с преки инвестиции. Тази категория включва инвестиционни потоци (и наличности) от прекия инвеститор към неговите предприятия с преки инвестиции (независимо от това, дали е предмет на пряк или непряк контрол или влияние);

б)	обратно инвестиране. Този вид отношения обхваща инвестиционни потоци (и наличности) от предприятията с преки инвестиции към прекия инвеститор;

в)	между други свързани предприятия. Този вид обхваща потоци (и наличности) между предприятия, които не се контролират и не си оказват влияние помежду си, а се намират под контрола или влиянието на един и същи пряк инвеститор.

За оценката на позициите на преките инвестиции при дялов капитал, който е котиран на фондови борси, се използват пазарни цени. И обратно, в случай на дружества с преки инвестиции, които не са котирани на фондови борси, дяловият капитал се оценява въз основа на счетоводна стойност, използвайки обща дефиниция със следните счетоводни статии:

i)	внесен капитал (с изключение на собствени акции и включително премиите върху емитираните акции);

ii)	всички видове резерви (включително инвестиционни субсидии, когато счетоводните стандарти ги разглеждат като резерви на дружествата);

iii)	неразпределена печалба минус загуби (включително резултати за текущата година).

За дялове от капитала на некотирани дружества, транзакциите, вписани във финансовата сметка, могат да се различават от собствените средства по счетоводна стойност, вписани в МИП. Такива разлики се записват като преоценки, дължащи се на други промени в цената.

Като най-добра практика се препоръчва всички държави-членки да съставят статистика за дялов капитал и реинвестирана печалба на базата на резултатите от проучванията на преките чуждестранни инвестиции, които да се събират поне веднъж годишно (2).

6.2. Портфейлни инвестиции

Портфейлните инвестиции включват транзакции и позиции с дългови или ценни книжа, свързани с дялово участие, различни от включените в преките инвестиции или резервните активи. Портфейлните инвестиции включват ценни книжа, свързани с дялово участие, акции на инвестиционни фондове и дългови ценни книжа, освен ако не са категоризирани като преки инвестиции или като резервни активи. Сделки като споразумения за обратно изкупуване и отпускане на заеми срещу ценни книжа се изключват от портфейлните инвестиции. Транзакциите и позициите на портфейлните инвестиции се оценяват по пазарни цени. В случай на портфейлни инвестиции в некотирани ценни книжа обаче могат да възникнат разлики в оценката на транзакциите и позициите, както в случая на преки инвестиции в некотирани акции. Също и в този случай тези разлики следва да бъдат записани като преоценки поради промени на други цени.

В приложение VI се определя общ подход за събирането на данни относно портфейлните инвестиции.

6.2.1. ЦЕННИ КНИЖА, СВЪРЗАНИ С ДЯЛОВО УЧАСТИЕ

Капиталовите ценни книжа обхващат всички инструменти, представляващи вземания на остатъчната стойност на предприятия и квазикорпоративни предприятия, след като са удовлетворени вземанията на всички кредитори. За разлика от дълговите ценни книжа, капиталовите ценни книжа по правило не предоставят на притежателя право на предварително определена сума или на сума, определена по фиксирана формула. Капиталовите ценни книжа включват котирани акции и некотирани акции.

Котираните акции са ценни книжа, свързани с дялово участие, които са котирани на призната фондова борса или друга форма на вторичен пазар. Некотираните акции са ценни книжа, свързани с дялово участие, които не са котирани на борса.

6.2.2. АКЦИИ НА ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ

Акциите на инвестиционни фондове са емитирани от инвестиционни фондове. Те са известни като „дялове“, ако фондът е договорен. Инвестиционните фондове представляват колективни инвестиционни предприятия, чрез които инвеститори обединяват средства за инвестиране във финансови и/или нефинансови активи. Акциите на инвестиционни фондове играят специална роля във финансовото посредничество като вид колективно инвестиране в други активи, така че те се идентифицират отделно от другите ценни книжа, свързани с дялово участие. Освен това третирането на техния доход се различава, защото трябва да бъде начислена реинвестираната печалба.

6.2.3. ДЪЛГОВИ ЦЕННИ КНИЖА

Дълговите ценни книжа са прехвърляеми инструменти, служещи като доказателство за дълг. Те включват облигации с различен срок на падеж, прехвърляеми депозитни сертификати, търговски ценни книжа, необезпечени облигации, обезпечени с активи ценни книжа, инструменти на паричния пазар и подобни инструменти, които обикновено се търгуват на финансовите пазари. Транзакциите и позициите в дългови ценни книжа се разделят според първоначалния матуритет на краткосрочни и дългосрочни.

6.2.3.1. КРАТКОСРОЧНИ ДЪЛГОВИ ЦЕННИ КНИЖА

Краткосрочните дългови ценни книжа са платими при поискване или са издадени с първоначален матуритет равен на или по-малък от една година. Те обикновено предоставят на притежателя безусловното право да получава заявена, фиксирана парична сума на определена дата. Тези инструменти обикновено се търгуват с отстъпка на организираните пазари. Отстъпката зависи от лихвата и оставащия срок до падежа.

6.2.3.2. ДЪЛГОСРОЧНИ ДЪЛГОВИ ЦЕННИ КНИЖА

Дългосрочните дългови ценни книжа са издадени с първоначален матуритет по-голям от една година или без посочен матуритет (различни от такива при поискване, които са включени в краткосрочните). Те по правило предоставят на притежателя: а) безусловно право на фиксиран паричен доход или договорно определен вариращ паричен доход (като изплащането на лихвите е независимо от печалбите на длъжника), и б) безусловно право на фиксирана сума, включена в изплащането на главницата на определена дата или дати.

Записването на транзакции в платежния баланс става, когато кредиторите или длъжниците впишат вземането или задължението в техните счетоводни книги. Транзакциите се записват с получената или платена ефективна цена, без комисионите и разходите. Така в случай на ценни книжа с купони се включва начислената лихва от последното изплащане на лихва, а в случай на ценни книжа, емитирани с отстъпка, се включва лихвата, натрупана от момента на емитиране. Включването на начислената лихва се изисква за финансовата сметка на платежния баланс и за МИП. За тези записи е необходимо да има компенсиращи записи в техните съответни сметки за дохода.

6.3. Финансови деривати (различни от резерви) и права на заети лица за придобиване на акции

Договорите за финансови деривати са финансови инструменти, свързани с друг специфичен финансов инструмент, индикатор или стока, чрез които могат да се търгуват на финансовите пазари специфични финансови рискове (като например лихвен риск, валутен риск, риск от промяна в цените на акциите и стоките, кредитен риск и т.н.). Тази категория се идентифицира отделно от другите категории, защото се отнася до прехвърляне на риск, а не до предоставяне на средства или други ресурси. За разлика от другите функционални категории, финансовите деривати не генерират първичен доход. Нетните потоци, свързани с лихвените деривати, се записват като финансови деривати, а не като инвестиционен доход. Транзакциите и позициите във финансови деривати се третират отделно от стойностите на финансовите инструменти, с които са свързани. В случай на опции се записва пълната премия (т.е. покупната/продажната цена на опциите и включената цена на услугата). Плащанията по възстановими маржини се състоят от пари в брой или друго обезпечение, депозирано за защита на контрагент срещу риск от неизпълнение. Те се класифицират като депозити под други инвестиции (ако пасивите на длъжника са включени в широките пари) или в други сметки за вземания/задължения. Плащанията по невъзстановими маржини (също известни като вариационен маржин) намаляват финансовия пасив, създаден чрез дериват, поради което те се класифицират като транзакции с финансови деривати.

Оценката на финансовите деривати трябва да се извършва на база ежедневно преизчисляване по пазарна цена. Промените в цените на дериватите се записват като печалби или загуби (преоценки поради промени в цените). Записването на транзакции с финансови деривати се извършва, когато кредиторите и длъжниците записват вземането или задължението в техните счетоводни книги. Поради практически проблеми, възникващи при разделяне на потоците активи и пасиви за някои деривати, всички транзакции с финансови деривати в платежния баланс на еврозоната се записват на нетна база. Позициите на активите и пасивите на финансовите деривати в статистиката на МИП се записват на брутна база с изключение на онези финансови деривати, които попадат в категорията резервни активи, които се записват на нетна база. По практически съображения включените деривати не се разграничават от базисния инструмент, с който са свързани.

Правата на заети лица за придобиване на акции са опции за закупуване на акции на дружество, предложени на наетите лица на дружество като форма на възнаграждение. Ако правата на заети лица за придобиване на акции могат да бъдат търгувани на финансови пазари без ограничение, те се класифицират като финансов дериват.

6.4. Други инвестиции

Другите инвестиции са дефинирани като остатъчна категория, която включва позиции и транзакции, различни от включените в преките инвестиции, портфейлните инвестиции, финансовите деривати и правата на заети лица за придобиване на акции или резервните активи. Доколкото следните класове финансови активи и пасиви не са включени в преките инвестиции или резервните активи, другите инвестиции включват: а) друго капиталово участие, б) валута и депозити, в) заеми (включително използване на кредит на МВФ и заеми от МВФ), г) застрахователни и пенсионни схеми и стандартни гаранционни схеми, д) търговски кредити и аванси, е) други сметки за вземания/задължения, и ж) разпределение на СПТ (държането на СПТ е включено в резервните активи).

За заеми, депозити и други сметки за вземания/задължения, продадени с отстъпка, стойностите на транзакциите, вписани във финансовата сметка могат да се различават от номиналните стойности, записани в МИП. Такива разлики се записват като преоценки поради други промени в цените.

6.4.1. ДРУГИ КАПИТАЛОВИ ИНСТРУМЕНТИ

Другите капиталови инструменти включват капиталово участие, което не е под формата на ценни книжа и поради това не са включени в портфейлните инвестиции. Участието в капитала на някои международни организации не е под формата на ценни книжа и поради това се класифицира като други капиталови инструменти.

6.4.2. ВАЛУТА И ДЕПОЗИТИ

Валута и депозити включва парите в обращение и депозитите. Депозитите са стандартни, непрехвърляеми договори, предлагани на потребители на общо основание от депозитни институции, допускащи внасяне и последващо теглене на променливи парични суми от кредитора. Депозитите обикновено включват гаранция от длъжника за връщане на главницата на инвеститора.

Разликата между „заеми“ и „валута и депозити“ зависи от естеството на получателя. Това означава, че по отношение на активите парите, предоставени от резидентния сектор на държателите на парични средства на нерезидентни банки, се класифицират като „депозити“, а парите, предоставени от резидентния сектор на държателите на парични средства на нерезидентни небанкови институции (т.е. институции, различни от банки), се класифицират като „заеми“. По отношение на пасивите парите, взети от резидентни небанкови институции, т.е. които не са парично-финансови институции (ПФИ), винаги се класифицират като „заеми“. В крайна сметка това различие означава, че всички транзакции между резидентни ПФИ и нерезидентни банки се класифицират като „депозити“.

6.4.3. ЗАЕМИ

Заемите са финансови активи: а) които са създадени, когато кредитори отдават в заем средства пряко на длъжници, и б) които се подкрепят от непрехвърляеми документи. Тази категория включва всички заеми, включително ипотеки, финансов лизинг и операции тип „репо-сделка“. Всички операции тип „репо-сделка“, т.е. споразумения за обратно изкупуване, операции по продажба/покупка с уговорка за обратна покупка/продажба и заемане на ценни книжа (с размяна на парични наличности като обезпечение) се третират като обезпечени заеми, а не като окончателни покупки/продажби на ценни книжа, и се записват като „Други инвестиции“ в сектора на резидента, който извършва операциите. Подобно третиране, което е и в съответствие със счетоводната практика на банките и другите финансови предприятия, е предназначено да отрази по-точно икономическата същност на тези финансови инструменти.

6.4.4. ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ И ПЕНСИОННИ СХЕМИ И СТАНДАРТНИ ГАРАНЦИОННИ СХЕМИ

Това включва следното: а) технически резерви на общо застраховане, б) права по животозастрахователни полици и анюитети, в) право на пенсия, вземания на пенсионни фондове от ръководителите на пенсионните схеми и права по отношение на фондове, различни от пенсионни, и г) провизии за искания по стандартизирани гаранции.

6.4.5. ТЪРГОВСКИ КРЕДИТИ И АВАНСИ

Търговски кредити и аванси са финансови вземания, произтичащи от прякото разсрочване на плащания от страна на доставчици на стоки и услуги по отношение на техни клиенти, и авансови плащания за работа, която е в процес на изпълнение, или ще бъде предприета, под формата на предварително плащане от клиенти за стоки и услуги, които все още не са предоставени. Търговски кредити и аванси се пораждат, когато плащането за стоки и услуги не е извършено в момента на промяна на собствеността върху стоката или на предоставяне на услугата.

6.4.6. ДРУГИ СМЕТКИ ЗА ВЗЕМАНИЯ/ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Тази категория се състои от вземания или задължения, различни от включените в търговски кредити и аванси или в други инструменти. Обхваща финансови активи и пасиви, създадени като насрещни на сделки, когато съществува времева разлика между тези транзакции и съответните плащания. Включва задължения за данъци, покупка и продажба на ценни книжа, възнаграждения за заемане на ценни книжа, възнаграждения за заемане на злато, надници и заплати, дивиденти и социалноосигурителни вноски, които са начислени, но все още не са платени.

6.4.7. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СПТ

Разпределението на СПТ на членове на МВФ е показано като пасив, поет от получателя по СПТ в друга инвестиция, със съответен запис под СПТ в резервни активи.

6.5. Резервни активи

Резервните активи са онези външни активи, които са вече на разположение и контролирани от органите на паричната политика за посрещане на нуждите за финансиране на платежния баланс, за интервенция на валутните пазари за управление на обменния курс на валутата и за други свързани с това цели (като например поддържане на доверието във валутата и икономиката или за да служат като база за външни заеми). Резервните активи трябва да бъдат активи в чуждестранна валута, вземания по отношение на нерезиденти и активи, които действително съществуват. Потенциалните активи се изключват. В основата на понятието „резервни активи“ стоят понятията „контрол“ и „наличност за използване“ от органите на паричната политика.

Резервните активи на еврозоната се състоят от резервните активи на Евросистемата, т.е. резервните активи на ЕЦБ и резервните активи на националните централни банки (НЦБ) от еврозоната.

Резервните активи трябва: i) да бъдат под ефективния контрол на органа на паричната политика на Евросистемата, т.е. ЕЦБ или НЦБ от еврозоната, и ii) да бъдат високоликвидни, търгуеми и кредитнонадеждни вземания на Евросистемата от резиденти извън еврозоната, деноминирани в конвертируема валута, различна от еврото, плюс монетарно злато, резервни позиции в МВФ и специални права на тираж (СПТ).

Това определение изрично изключва вземанията в чуждестранна валута от резиденти на еврозоната и вземанията в евро да бъдат разглеждани като резервни активи на национално ниво или на ниво еврозона. По аналогичен начин позициите в чуждестранна валута на централните правителства и/или министерствата на финансите не се включват в определението за резервните активи на еврозоната съгласно институционалните механизми, предвидени в Договора за функционирането на Европейския съюз.

Резервните активи на ЕЦБ са обединени в съответствие с член 30 от Устава на Европейската система на централните банки, като по този начин се счита, че са под прекия и ефективен контрол на ЕЦБ. Доколкото не се извършва по-нататъшно прехвърляне на собственост, държаните от НЦБ резервни активи са под техен пряк и ефективен контрол и се третират като резервни активи на всяка отделна НЦБ.

Резервите на Евросистемата се съставят на брутна база без прихващане на свързаните с резервите пасиви (с изключение на онези резервни активи, които са включени в подкатегорията „финансови деривати“, записвани на нетна база).

Оценката се базира на пазарните цени, като се използват: а) за транзакциите — преобладаващите пазарни цени по времето, когато се извършва транзакцията, и б) за позиции — средни пазарни цени при затваряне в края на референтния период. Преобладаващите пазарни обменни курсове по времето, когато се извършва транзакцията и средните пазарни цени при затваряне в края на референтния период се използват съответно при конвертиране в евро на транзакциите и деноминираните в чуждестранна валута налични активи.

Виждането, че ликвидността в друга чуждестранна валута, която не е включена в статията на резервните активи в статистиката на платежния баланс и международната инвестиционна позиция, също така може да бъде важен индикатор за способността на страната да посрещне задълженията си в чуждестранна валута, става все по-разпространено и е възприетото от Специалния стандарт за разпространение на данни (Special Data Dissemination Standard) на МВФ. При изчисляването на ликвидността в чуждестранна валута, данните за брутните резерви трябва да се допълнят с информация за други активи в чуждестранна валута и свързани с резервите пасиви. Съответно месечните данни за (бруто) резервните активи на Евросистемата се допълват с информация за други активи в чуждестранна валута и безусловни и условни краткосрочни нетни изтичания на брутни резервни активи, класифицирани според остатъчния падеж. Нещо повече, необходимо е и разграничаване между брутните резервни активи, деноминирани във валути от кошницата на СПТ (общо) и други валути (общо) с тримесечно закъснение.

6.5.1. МОНЕТАРНО ЗЛАТО

Монетарното злато е злато, което е собственост на органите на паричната политика (или на други, които попадат под ефективния контрол на органите на паричната политика) и което се държи като резервни активи. То включва златни кюлчета и сметки за неразпределено злато при нерезиденти, които дават претенция за доставка на злато.

Наличностите в монетарно злато трябва да останат непроменени във всички обратими транзакции със злато (суапове със злато, репо-сделки, заеми и депозити).

6.5.1.1. Авоарите в злато са под формата на монети, слитъци или кюлчета с чистота най-малко 995 части на 1000, включително такива златни кюлчета, държано в сметки за разпределено злато.

6.5.1.2. Сметките за неразпределено злато представляват претенция срещу оператора на сметката за доставка на злато. За тези сметки, доставчикът на сметката има право на собственост върху резервна база от физически разпределено злато и издава вземания на титуляри на сметки, деноминирани в злато. Сметки за неразпределено злато, което не е класифицирано като монетарно злато, се включват като валута и депозити в други инвестиции.

6.5.2. СПТ

СПТ са международни резервни активи, създадени от МВФ и разпределени на членове за допълване на съществуващите официални резерви. СПТ се държат единствено от органите на паричната политика на членовете на МВФ и от ограничен брой международни финансови институции, които са упълномощени държатели.

6.5.3. РЕЗЕРВНА ПОЗИЦИЯ ПРИ МВФ

Това е сумата от: а) „резервния транш“, което са сумите в чуждестранната валута, включително СПТ, които държава-членка може да изтегли от МВФ с кратко предизвестие; и б) задлъжнялост на МВФ съгласно договор за заем в сметката на общите ресурси, която вече е на разположение на страната членка.

6.5.4. ДРУГИ РЕЗЕРВНИ АКТИВИ

Те обхващат валута и депозити, ценни книжа, финансови деривати и други вземания. Депозитите се отнасят за онези, които са налични при поискване. Ценните книжа включват ликвидни и търгуеми капиталови участия и дългови ценни книжа, емитирани от нерезиденти, включително акции или дялове на инвестиционни фондове. Финансовите деривати се записват в резервните активи само, ако дериватите, отнасящи се до управлението на резервните активи, са неразделна част от оценката на тези активи. Другите вземания включват заеми към нерезидентни небанкови институции, дългосрочни заеми към доверителна сметка на МВФ и други финансови активи, които не са включени преди това, но отговарят на определението за резервни активи.

2. Месечен платежен баланс

Съставянето на месечните данни за няколко статии на текущата сметка и на капиталовата сметка е особено предизвикателно в системи за събиране на данни, които разчитат основно на проучвания или пряко отчитане. По-специално за статиите „услуги“, „компенсация на наетите лица“, „реинвестирана печалба“ (3), „друг първичен доход“, „вторичен доход“ и статиите на капиталовата сметка, всички или повечето данни, които обичайно се използват за съставянето на тримесечния платежен баланс, включително информация от източници на административни данни, могат да не са на разположение с месечна честота или могат да са непълни.

Обратно, месечните данни за статията „стоки“ са на разположение от статистиката за външната търговия, например под формата на светкавични оценки. Независимо от това, също така за стоки, месечните данни могат да не бъдат винаги на разположение навреме или пък светкавичните оценки могат да бъдат непълни.

Вземайки предвид разходите за събирането на данни и тежестта върху респондентите, съществува обща и установена практика за използване на модели на динамични редове или косвени методи за оценка за увеличаване на данните, събирани ежемесечно за тези статии на текущата сметка и капиталовата сметка.

3. Класификация по институционален сектор

Секторната разбивка на агрегатите на еврозоната обхваща централни банки, други ПФИ — депозитни институции без централните банки и фондове на паричния пазар — държавно управление, и други сектори — финансови предприятия, различни от ПФИ, и нефинансови предприятия, домакинства и организации с нестопанска цел, обслужващи домакинства. Тези институционални сектори са съвместими с определенията в ESA 2010. Секторът „централни банки“ в статистиката на еврозоната се състои от Евросистемата.

(1) COM(2010) 774 окончателен.

(2) Трябва да се премахнат следните неприемливи практики: i) изборът на критерий за оценка да се оставя на отчетните единици (пазарни или счетоводни стойности); ii) прилагането на метода на постоянна инвентаризация/натрупване на потоци от платежния баланс при съставяне на статистиката на наличностите.

(3) Когато реинвестираната печалба се изчислява на базата на годишни проучвания, базовите данни могат да не са на разположение с тримесечна честота, в който случай трябва да се представи прогнозна оценка.