21.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 338/2

(1)

Европейският съюз си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(2)

Член 82, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда, че съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в Съюза се основава на принципа на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения.

(3)

Съгласно Стокхолмската програма — Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите (2), взаимното признаване следва да обхване всички видове присъди и решения от съдебен характер, които, в зависимост от правната система, могат да бъдат наказателни или административни. С програмата също се призовават Комисията и държавите-членки да проучат възможностите за подобряване на законодателството и практическите мерки за подпомагане защитата на жертвите. В програмата се посочва още, че на жертвите на престъпления могат да се предлагат специални мерки за защита, които следва да бъдат ефективни в рамките на Съюза. Настоящата директива е част от последователен и цялостен набор от мерки, свързани с правата на жертвите.

(4)

Резолюцията на Европейския парламент от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените призовава държавите-членки да подобрят своето национално законодателство и политики, за да водят борба с всички форми на насилие над жените, както и да предприемат действия с цел справяне с причините за насилието над жените, не на последно място чрез използване на превантивни мерки, като призовава Съюза да гарантира правото на всички жертви на насилие да получат помощ и подкрепа. Резолюцията на Европейския парламент от 10 февруари 2010 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз — 2009 г. одобрява предложението за въвеждане на европейската заповед за защита за жертвите.

(5)

В резолюцията си от 10 юни 2011 г. относно пътна карта за укрепване на правата и защитата на жертвите, по-специално в рамките на наказателното производство, Съветът заяви, че следва да се предприемат действия на равнището на Съюза, за да се укрепят правата и защитата на жертвите на престъпления, и призова Комисията да представи подходящи предложения за тази цел. В тази рамка следва да бъде създаден механизъм, който да осигурява взаимното признаване между държавите-членки на решенията относно мерките за защита на жертвите на престъпления. Съгласно тази резолюция настоящата директива, която се отнася до взаимното признаване на мерки за защита по наказателни дела, следва да се допълни с подходящ механизъм във връзка с мерките за защита по граждански дела.

(6)

В общото пространство на правосъдие без вътрешни граници е наложително да се направи необходимото защитата, предоставена на физическо лице в една държава-членка, да се запази и да продължи във всяка друга държава-членка, в която лицето отива или е отишло. Следва също да се гарантира, че законното упражняване от страна на гражданите на Съюза на правото им да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки в съответствие с член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 21 ДФЕС няма да доведе до загубване на тяхната защита.

(7)

С оглед постигането на тези цели настоящата директива следва да определи правила, в съответствие с които защитата, произтичаща от мярка за защита, приета съобразно правото на една държава-членка („издаващата държава“), може да бъде разширена до друга държава-членка, в която защитеното лице възнамерява да пребивава или да осъществи престой („изпълняваща държава“).

(8)

Настоящата директива отчита различните правни традиции на държавите-членки, както и факта, че ефективна защита може да се осигури посредством заповеди за защита, издадени от орган, различен от наказателен съд. Настоящата директива не създава задължения за изменение на националните системи за приемане на мерки за защита, нито създава задължения за въвеждане или изменение на наказателноправна система с цел изпълнение на европейска заповед за защита.

(9)

Настоящата директива се прилага за мерки за защита, които изрично целят защитата на дадено лице от престъпно деяние на друго лице, което може по някакъв начин да изложи на опасност живота му или физическата, психическата и сексуалната му неприкосновеност, например чрез предотвратяване на всякаква форма на тормоз, както и достойнството и личната свобода на това лице, например чрез предотвратяване на отвличания, преследване и други форми на непряка принуда, и които мерки целят предотвратяване на нови престъпни деяния или намаляване на последствията от вече извършени такива. Тези лични права на защитеното лице съответстват на основните ценности, признати и утвърдени във всички държави-членки. Въпреки това дадена държава-членка не е задължена да издаде европейска заповед за защита въз основа на наказателна мярка, която не служи изрично за защита на дадено лице, а има преди всичко други цели, например социалната реабилитация на извършителя на престъпление. Важно е да се подчертае, че настоящата директива се прилага за мерки за защита, целящи да защитят всички жертви, а не само жертвите на насилие, основаващо се на пола, като се отчитат особеностите на всеки съответен вид престъпление.

(10)

Настоящата директива се прилага за мерки за защита, приети по наказателни дела, и следователно не обхваща мерки за защита, приети по граждански дела. За да може да се изпълни мярка за защита в съответствие с настоящата директива, не е необходимо престъпното деяние да бъде установено с влязло в сила решение. Не е от значение и кой точно орган — наказателен, административен или граждански, приема мярката за защита. Настоящата директива не задължава държавите-членки да изменят националното си право, за да могат да приемат мерки за защита в контекста на наказателно производство.

(11)

Предвижда се настоящата директива да се прилага за мерки за защита, приети в полза на жертви или евентуални жертви на престъпления. Поради това настоящата директива не следва да са прилага за мерки, приети с оглед защитата на свидетели.

(12)

Ако мярка за защита по смисъла на настоящата директива е приета за защита на родственик на основното защитено лице, за този родственик може да бъде изискана и издадена европейска заповед за защита при спазване на условията, предвидени в настоящата директива.

(13)

Исканията за издаване на европейска заповед за защита следва да бъдат обработвани с подходяща бързина, като се отчитат особените обстоятелства по случая, включително неотложността на въпроса, предвидената дата на пристигане на защитеното лице на територията на изпълняващата държава и, по възможност, степента на опасност за защитеното лице.

(14)

Когато в съответствие с настоящата директива трябва да се предоставят сведения на защитеното лице или на лицето, създаващо опасност, тези сведения по целесъобразност следва също да бъдат предоставени на настойника или на представителя на съответното лице. Освен това следва да се отдели надлежно внимание на необходимостта защитеното лице, лицето, създаващо опасност, или настойникът или представителят в производството да получават информация, както е предвидено в настоящата директива, на език, който съответното лице разбира.

(15)

В процедурите за издаване и признаване на европейска заповед за защита компетентните органи следва да отчитат в подходяща степен нуждите на жертвите, включително на особено уязвимите лица, като непълнолетни лица или лица с увреждания.

(16)

За прилагането на настоящата директива мярка за защита може да е била наложена вследствие на съдебно решение по смисъла на Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции (3) или вследствие на акт за налагане на мерки за процесуална принуда по смисъла на Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета от 23 октомври 2009 г. за прилагане между държавите-членки на Европейския съюз на принципа за взаимно признаване към актове за налагане на мерки за процесуална принуда като алтернатива на предварителното задържане (4). Ако в издаващата държава е прието решение въз основа на едно от тези рамкови решения, процедурата по признаване следва да се спазва съответно и в изпълняващата държава. Това обаче не следва да изключва възможността за предаване на европейска заповед за защита на друга държава-членка, различна от държавата, изпълняваща решенията, основаващи се на тези рамкови решения.

(17)

В съответствие с член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз на лицето, създаващо опасност, следва да се предостави правото да бъде изслушано и да оспорва мярката за защита или в рамките на процедурата, водеща до приемането на мярка за защита, или преди издаването на европейска заповед за защита.

(18)

За да се предотврати извършването на престъпление срещу жертвата в изпълняващата държава, тази държава следва да разполага с правните средства за признаване на решение, което вече е прието в издаващата държава в полза на жертвата, като се избегне също необходимостта жертвата да започва ново производство или отново да представя доказателства в изпълняващата държава, все едно издаващата държава не е приела решението. Признаването на европейска заповед за защита от изпълняващата държава предполага, inter alia, че компетентният орган на тази държава, при спазване на ограниченията, установени в настоящата директива, приема наличието и действителността на мярката за защита, приета в издаващата държава, отчита фактическото положение, описано в европейската заповед за защита, и е съгласен, че защита следва да бъде предоставена и следва да продължи да бъде предоставяна в съответствие с националното му право.

(19)

Настоящата директива съдържа изчерпателен списък на забраните и ограниченията, които, когато са наложени в издаващата държава и се съдържат в европейската заповед за защита, следва да бъдат признати и изпълнени в изпълняващата държава при спазване на ограниченията, установени в настоящата директива. Други видове мерки за защита може да съществуват на национално равнище, като например, ако е предвидено в националното право, задължението за лицето, създаващо опасност, да не напуска определено място. Такива мерки могат да бъдат наложени в издаващата държава в рамките на процедурата, водеща до приемането на една от мерките за защита, която в съответствие с настоящата директива може да бъде основание за европейска заповед за защита.

(20)

Тъй като в държавите-членки различни видове органи (граждански, наказателни или административни) са компетентни да приемат и прилагат мерки за защита, подходящо е да бъде осигурена висока степен на гъвкавост в механизма на сътрудничество между държавите-членки по настоящата директива. Поради това компетентният орган в изпълняващата държава не е длъжен във всички случаи да приема същата мярка за защита като тази, приета в издаващата държава, а трябва да има известна възможност за преценка да приема всяка мярка, която той счита за достатъчна и подходяща съгласно националното си право при сходни случаи за осигуряване на продължаваща защита на защитеното лице в контекста на мярката за защита, приета в издаващата държава, както е описана в европейската заповед за защита.

(21)

Забраните или ограниченията, за които се прилага настоящата директива, включват наред с другото мерки, насочени към ограничаване на личните контакти или контактите от разстояние между защитеното лице и лицето, създаващо опасност, например чрез налагане на известни условия за тези контакти или чрез налагане на ограничения по отношение на тяхното съдържание.

(22)

Компетентният орган на изпълняващата държава следва да информира лицето, създаващо опасност, компетентния орган на издаващата държава и защитеното лице за всяка мярка, приета на основание на европейската заповед за защита. При уведомяване на лицето, създаващо опасност, следва надлежно да се отчита интересът на защитеното лице да не се разкриват неговият адрес или други данни за контакт. Тези данни следва да бъдат изключени от уведомлението, при условие че адресът или другите данни за контакт не са включени в забраната или ограничението, наложени като изпълнителна мярка по отношение на лицето, създаващо опасност.

(23)

Когато компетентният орган в издаващата държава оттегля европейската заповед за защита, компетентният орган в изпълняващата държава следва да прекрати мерките, които е приел за изпълнение на европейската заповед за защита, като се приема, че компетентният орган в изпълняващата държава може — самостоятелно и в съответствие с националното си право — да приеме всяка мярка за защита съгласно националното си право, за да защити въпросното лице.

(24)

Като се има предвид, че настоящата директива засяга ситуации, в които защитеното лице отива в друга държава-членка, издаването или изпълнението на европейска заповед за защита не следва да предполага прехвърлянето на изпълняващата държава на каквито и да е правомощия, свързани с основни наказания, наказания, чието изпълнение е отложено, алтернативни, условни или допълнителни наказания, нито правомощия, свързани с мерки за сигурност, наложени на лицето, създаващо опасност, ако последното продължава да пребивава в държавата, приела мярката за защита.

(25)

Когато е целесъобразно, следва да могат да се използват електронни средства с оглед на практическото изпълнение на мерките, приети във връзка с прилагането на настоящата директива, в съответствие с националното право и процедури.

(26)

В контекста на сътрудничеството между органите, участващи в осигуряване защитата на защитеното лице, компетентният орган на изпълняващата държава следва да уведомява компетентния орган на издаващата държава за всяко нарушение на мерките, приети в изпълняващата държава във връзка с изпълнението на европейската заповед за защита. Това уведомяване следва да позволи на компетентния орган на издаващата държава да вземе бързо решение за подходящ отговор във връзка с мярката за защита, наложена в неговата държава на лицето, създаващо опасност. Такъв отговор може да включва по целесъобразност налагането на мярка за лишаване от свобода в замяна на първоначално приетата мярка без лишаване от свобода, например като алтернатива на превантивното задържане или като следствие от условното отлагане на наказанието. Приема се, че такова решение, тъй като не представлява налагане ex novo на наказание по отношение на ново престъпление, не влиза в противоречие с възможността изпълняващата държава да може, когато е приложимо, да налага санкции в случай на нарушение на мерките, приети в изпълнение на европейската заповед за защита.

(27)

Предвид различните правни традиции в държавите-членки, в случай че в изпълняващата държава не е предвидена мярка за защита за случаи, сходни с фактическото положение, описано в европейската заповед за защита, компетентният орган на изпълняващата държава следва да докладва на компетентния орган на издаващата държава за всяко нарушение на мярката за защита, описана в европейската заповед за защита, за което разполага с информация.

(28)

С цел осигуряване на безпрепятственото прилагане на настоящата директива във всеки конкретен случай компетентните органи на издаващата и на изпълняващата държава следва да упражняват своята компетентност в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, като отчитат принципа ne bis in idem.

(29)

От защитеното лице не следва да се изисква поемането на разходи, свързани с признаване на европейската заповед за защита, които са непропорционални в сравнение с подобен случай на национално равнище. При изпълнение на настоящата директива държавите-членки следва да гарантират, че след признаване на европейската заповед за защита от защитеното лице не се изисква, като пряко следствие от признаването на европейската заповед за защита, да започне допълнително национално производство за получаване от компетентния орган на изпълняващата държава на решение за приемане на мярка, която би била налична при подобни случаи съгласно националното му право, с цел гарантиране на защитата на защитеното лице.

(30)

Като имат предвид принципа на взаимно признаване, върху който се основава настоящата директива, държавите-членки следва да насърчават в максимална степен прекия контакт между компетентните органи в процеса на прилагане на настоящата директива.

(31)

Без да се засягат независимостта на съдебната система и различията в нейната организация в рамките на Съюза, държавите-членки следва да обсъдят въпроса за изискване от лицата, отговарящи за обучението на съдии, прокурори, полицейски и съдебни служители, които участват в процедурите по издаване или признаване на европейска заповед за защита, да предоставят подходящо обучение във връзка с целите на настоящата директива.

(32)

С цел улесняване на оценката на прилагането на настоящата директива държавите-членки следва да съобщават на Комисията съответните данни, свързани с прилагането на националните процедури относно европейската заповед за защита, като това включва най-малкото броя на поисканите, издадените и/или признатите европейски заповеди за защита. Във връзка с това други видове данни, като например съответните видове престъпления, също биха били полезни.

(33)

Настоящата директива следва да допринася за защитата на лицата, които се намират в опасност, като по този начин допълва, без обаче да засяга, вече съществуващите в тази област инструменти, като Рамково решение 2008/947/ПВР и Рамково решение 2009/829/ПВР.

(34)

Когато решение, свързано с мярка за защита, попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (5), Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (6) или на Хагската конвенция от 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата (7), признаването и прилагането на това решение следва да бъде в съответствие с разпоредбите на съответния правен инструмент.

(35)

Държавите-членки и Комисията следва да включват информация относно европейската заповед за защита, когато е целесъобразно, в съществуващите образователни кампании и кампаниите за повишаване на осведомеността относно защитата на жертвите на престъпления.

(36)

Личните данни, обработвани в изпълнение на настоящата директива, следва да бъдат защитени в съответствие с Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (8), и с принципите, установени в Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата във връзка с автоматичната обработка на лични данни от 1981 г.

(37)

Настоящата директива следва да зачита основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз и от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, в съответствие с член 6 ДЕС.

(38)

При изпълнението на настоящата директива държавите-членки се насърчават да вземат предвид правата и принципите, залегнали в Конвенцията на Организацията на обединените нации от 1979 г. за премахването на всички форми на дискриминация срещу жените.

(39)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно защитата на лица, които се намират в опасност, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и поради обхвата и последиците ѝ може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(40)

В съответствие с член 3 от Протокол (№ 21) относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Обединеното кралство е нотифицирало желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящата директива.

(41)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол (№ 21) относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

(42)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол (№ 22) относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане,

1.

„Европейска заповед за защита“ означава решение, взето от съдебен или равностоен орган на държава-членка във връзка с мярка за защита, на основата на което съдебен или равностоен орган на друга държава-членка взема всяка подходяща мярка или мерки според националното си право, за да продължи защитата на защитеното лице.

2.

„Мярка за защита“ означава решение по наказателни дела, прието в издаващата държава в съответствие с нейното национално право и процедури, с което една или повече от забраните или ограниченията, посочени в член 5, се налагат на лице, създаващо опасност, за защита на защитено лице от престъпно деяние, което може да постави в опасност неговия живот, физическа или психическа неприкосновеност, достойнство, лична свобода или сексуална неприкосновеност.

3.

„Защитено лице“ означава физическо лице, което е обект на защита, произтичаща от мярка за защита, приета от издаващата държава.

4.

„Лице, създаващо опасност“ означава физическо лице, на което са наложени една или повече от забраните или ограниченията, посочени в член 5.

5.

„Издаваща държава“ означава държавата-членка, в която е приета мярка за защита, която представлява основанието за издаване на европейска заповед за защита.

6.

„Изпълняваща държава“ означава държавата-членка, на която е изпратена европейска заповед за защита с оглед на нейното признаване.

7.

„Държава на надзор“ означава държавата-членка, на която е прехвърлено съдебно решение по смисъла на член 2 от Рамково решение 2008/947/ПВР или акт за налагане на мерки за процесуална принуда по смисъла на член 4 от Рамково решение 2009/829/ПВР.

а)

забрана да посещава някои селища, места или определени райони, в които защитеното лице пребивава или посещава;

б)

забрана или регламентиране на контактите под каквато и да е форма със защитеното лице, включително по телефона, посредством електронна или обикновена поща, факс или всяко друго средство; или

в)

забрана или регламентиране на доближаването до защитеното лице на по-малко от определено разстояние.

а)

самоличност и гражданство на защитеното лице, както и самоличност и гражданство на настойника или представителя, ако защитеното лице е непълнолетно или е недееспособно;

б)

датата, от която защитеното лице възнамерява да пребивава или да осъществи престой в изпълняващата държава, и периода или периодите на престой, ако са известни;

в)

наименование, адрес, телефон, факс и електронна поща на компетентния орган на издаващата държава;

г)

посочване (например с номер и дата) на правния акт, съдържащ мярката за защита, на чието основание е издадена европейската заповед за защита;

д)

кратко описание на фактите и обстоятелствата, довели до приемане на мярката за защита в издаващата държава;

е)

забрани или ограничения, наложени в мярката за защита, въз основа на която е издадена европейската заповед за защита, на лицето, създаващо опасност, тяхната продължителност и указване на санкцията, ако има такава, в случай на нарушение на някоя забрана или ограничение;

ж)

използването на техническо устройство, ако има такова, което е предоставено на защитеното лице или на лицето, създаващо опасност, като средство за изпълнение на мярката за защита;

з)

самоличност и гражданство на лицето, създаващо опасност, както и неговите данни за контакт;

и)

когато тази информация е известна на компетентния орган на издаващата държава, без да са необходими допълнителни запитвания, дали на защитеното лице и/или на лицето, създаващо опасност, е била предоставена безплатна правна помощ в издаващата държава;

й)

описание, когато е целесъобразно, на други обстоятелства, които биха могли да повлияят върху оценяването на опасността за защитеното лице;

к)

изрично посочване, когато е приложимо, че съдебно решение по смисъла на член 2 от Рамково решение 2008/947/ПВР или акт за налагане на мерки за процесуална принуда по смисъла на член 4 от Рамково решение 2009/829/ПВР вече е препратен/о на държавата на надзор, когато тя е различна от държавата, изпълняваща европейската заповед за защита, и посочване на компетентния орган на тази държава за изпълнение на такова съдебно решение или акт за налагане на мерки за процесуална принуда.

а)

европейската заповед за защита е непълна или не е попълнена в рамките на срока, определен от компетентния орган на изпълняващата държава;

б)

не са изпълнени изискванията, посочени в член 5;

в)

мярката за защита се отнася до деяние, което не съставлява престъпление според правото на изпълняващата държава;

г)

защитата произтича от изпълнението на наказание или мярка, които съгласно правото на изпълняващата държава са обхванати от амнистия, и е свързана с деяние или поведение, които попадат в рамките на нейната компетентност съгласно това право;

д)

съгласно правото на изпълняващата държава лицето, създаващо опасност, се ползва с имунитет, което прави невъзможно приемането на мерки на основание на европейска заповед за защита;

е)

наказателното преследване срещу лицето, създаващо опасност, за деяние или поведение, по отношение на което е била приета мярката за защита, е погасено по давност съгласно правото на изпълняващата държава, когато деянието или поведението попада в рамките на нейната компетентност съгласно националното право;

ж)

признаването на европейската заповед за защита би влязло в противоречие с принципа ne bis in idem;

з)

съгласно правото на изпълняващата държава лицето, създаващо опасност, не може, поради възрастта му, да бъде подведено под наказателна отговорност за деянието или поведението, във връзка с което е била приета мярката за защита.

и)

мярката за защита се отнася до престъпление, което съгласно правото на изпълняващата държава се счита за извършено изцяло или в голяма или съществена част на нейна територия.

а)

информира издаващата държава и защитеното лице без необосновано забавяне относно този отказ и основанията за него;

б)

когато е приложимо, информира защитеното лице за възможността за подаване на искане за приемане на мярка за защита в съответствие с националното му право;

в)

информира защитеното лице за всички приложими средства за правна защита срещу такова решение, които са предвидени в националното му право.

а)

да налага наказания и да предприема всяко друго действие вследствие на нарушение, ако това нарушение съставлява престъпление съгласно правото на изпълняващата държава;

б)

да взема всякакви ненаказателни решения във връзка с нарушението;

в)

да приема всякакви спешни и временни мерки, за да сложи край на нарушението, когато е подходящо, в очакване на последващо решение от издаващата държава.

а)

подновяването, преразглеждането, изменението, отмяната и оттеглянето на мярката за защита и впоследствие на европейската заповед за защита;

б)

налагането на мярка за лишаване от свобода като следствие от отмяната на мярката за защита, при условие че мярката за защита е била приложена на основание на съдебно решение по смисъла на член 2 от Рамково решение 2008/947/ПВР или на акт за налагане на мерки за процесуална принуда по смисъла на член 4 от Рамково решение 2009/829/ПВР.

а)

изменя мерките, приети на основание на европейската заповед за защита, действайки в съответствие с член 9; или

б)

отказва да изпълни изменената забрана или ограничение, когато те не попадат в кръга от забрани или ограничения, посочени в член 5, или ако информацията, предадена с европейската заповед за защита в съответствие с член 7, е непълна или не е била попълнена в рамките на срока, определен от компетентния орган на изпълняващата държава в съответствие с член 9, параграф 4.

а)

когато има ясни признаци, че защитеното лице не пребивава или не осъществява престой на територията на изпълняващата държава, или окончателно е напуснало нейната територия;

б)

когато съгласно националното му право максималният срок на действие на мерките, приети в изпълнение на европейската заповед за защита, е изтекъл;

в)

в случая, посочен в член 13, параграф 7, буква б); или

г)

когато съдебно решение по смисъла на член 2 от Рамково решение 2008/947/ПВР или акт за налагане на мерки за процесуална принуда по смисъла на член 4 от Рамково решение 2009/829/ПВР са вече препратени на изпълняващата държава след признаването на европейската заповед за осигуряване на защита.