2.8.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 199/48

(1)

В член 2, буква б) от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (наричан по-нататък „Договорът за Евратом“) се предвижда установяването на единни стандарти за сигурност с цел опазване здравето на работниците и на населението.

(2)

В член 30 от Договора за Евратом се предвижда установяването на основни стандарти за опазване здравето на населението и на работещите срещу опасностите, произтичащи от йонизиращите лъчения.

(3)

В член 37 от Договора за Евратом се изисква държавите-членки да предоставят на Комисията общи данни за всеки план за погребване на радиоактивни отпадъци.

(4)

В Директива 96/29/Евратом на Съвета (3) се определят основните стандарти на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение. Посочената директива е допълнена от по-конкретно законодателство.

(5)

Както се признава от Съда на Европейския съюз в неговата практика, разпоредбите на глава 3 от Договора за Евратом относно здравеопазването и безопасността съставляват единно цяло, предоставящо на Комисията правомощия с широк обхват с цел защита на населението и опазване на околната среда от рисковете от радиоактивно замърсяване (4).

(6)

С Решение 87/600/Евратом на Съвета от 14 декември 1987 г. относно договорености на Общността за ранен обмен на информация в случай на радиационна опасност (5) се създаде рамка за уведомяване и предоставяне на информация, която да бъде използвана от държавите-членки с цел защита на населението в случай на радиационна опасност. С Директива 89/618/Евратом на Съвета от 27 ноември 1989 г. за информиране на широката общественост относно мерки, които да бъдат наложени за защита на здравето, и стъпките, които да се предприемат в случай на радиационна авария (6) на държавите-членки се налагат задължения да информират населението в случай на радиационна авария.

(7)

В Директива 2003/122/Евратом на Съвета (7) се предвижда контрол на високоактивните закрити радиоактивни източници и безстопанствените източници, включително на извадените от употреба източници. В съответствие с Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци (наричана по-нататък „Единната конвенция“) и с Кодекса на поведение за безопасност и сигурност на радиоактивните източници на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), както и със сегашните промишлени практики, извадените от употреба закрити източници могат да бъдат използвани отново, рециклирани или погребани. В много случаи за тази цел е необходимо източникът или оборудването заедно с източника да се върне на доставчика или производителя за преквалифициране или преработване.

(8)

Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии (8) се прилага за управлението на отпадъците от миннодобивните отрасли, които могат да бъдат радиоактивни, но като се изключват специфичните за радиоактивността аспекти, които са въпроси, уредени в Договора за Евратом.

(9)

С Директива 2006/117/Евратом на Съвета (9) се създава система на Европейската общност за атомна енергия (наричана по-нататък „Общността“) за надзор и контрол на трансграничния превоз на радиоактивни отпадъци и отработено гориво. Посочената директива бе допълнена от Препоръка 2008/956/Евратом на Комисията от 4 декември 2008 г. относно критериите за износ на радиоактивни отпадъци и отработено гориво за трети страни (10).

(10)

С Директива 2009/71/Евратом на Съвета от 25 юни 2009 г. за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации (11) на държавите-членки се налага задължението да създадат и поддържат национална рамка за ядрена безопасност. Въпреки че посочената директива се отнася основно до ядрената безопасност на ядрените инсталации, в нея се посочва, че е важно също така да се гарантира безопасното управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, включително в съоръженията за съхранение и погребване. Следователно тези съоръжения, които се уреждат както в Директива 2009/71/Евратом, така и в настоящата директива, не следва да бъдат предмет на непропорционални или ненужни задължения, особено по отношение на докладите.

(11)

Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда (12) се прилага за някои планове и програми, попадащи в приложното поле на Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (13).

(12)

Препоръка 2006/851/Евратом на Комисията от 24 октомври 2006 г. относно управлението на финансови ресурси за извеждането от експлоатация на ядрени инсталации, отработено гориво и радиоактивни отпадъци (14) е насочена основно към достатъчност на финансирането, неговата финансова сигурност и неговата прозрачност с цел да се гарантира, че средствата се използват само за набелязаните цели.

(13)

Съгласно специалните условия на присъединяване на Литва, Словакия и България към Европейския съюз, при които някои атомни електроцентрали бяха затворени предсрочно, Общността взе участие в набирането на финансови средства и, при определени условия, предоставя финансова подкрепа на различни проекти за извеждане от експлоатация, включително за управление на радиоактивни отпадъци и отработено гориво.

(14)

Единната конвенция, сключена под егидата на МААЕ, представлява инструмент за насърчаване, който цели при управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци да бъде постигнато и поддържано високо ниво на безопасност в световен мащаб чрез засилване на националните мерки и международното сътрудничество.

(15)

Някои държави-членки вече са участвали и възнамеряват и занапред да участват в осъществяваната от САЩ и Русия програма, наречена Global Threat Reduction Initiative (Инициатива за намаляване на глобалната заплаха), като изпращат отработено гориво от изследователски реактори в Съединените американски щати и в Руската федерация.

(16)

През 2006 г. МААЕ актуализира структурата от стандарти и публикува „Основни принципи за безопасност“, които бяха спонсорирани съвместно от Общността, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие/Агенцията за атомна енергия и други международни организации. Прилагането на основните принципи за безопасност ще улесни прилагането на международните стандарти за безопасност и ще спомогне за по-голяма съгласуваност между мерките в различните държави.

(17)

В резултат на поканата на Съвета за създаване на група на високо равнище на ниво ЕС, отбелязана в заключенията му от 8 май 2007 г. за ядрена безопасност и безопасно управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, с Решение 2007/530/Евратом на Комисията от 17 юли 2007 г. за създаване на Европейска група на високо равнище за ядрена безопасност и управление на отпадъците (15) бе създадена Група на европейските регулатори в областта на ядрената безопасност (ENSREG) с цел да допринесе за постигането на целите на Общността в областта на управлението на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци. Заключенията и препоръките на ENSREG бяха отразени в Резолюцията на Съвета от 16 декември 2008 г. относно управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци и в заключенията на Съвета от 10 ноември 2009 г. относно доклада на Групата на европейските регулатори в областта на ядрената безопасност.

(18)

На 10 май 2007 г. Европейският парламент прие Резолюцията „Оценка на Евратом — 50 години европейска политика за ядрена енергия“, в която призова за хармонизирани стандарти за управление на радиоактивните отпадъци и прикани Комисията да преразгледа съответните проекти на своето законодателно предложение и да представи ново предложение за директива относно управлението на радиоактивни отпадъци.

(19)

При все че всяка държава-членка има право сама да определя своя енергиен микс, всички държави-членки генерират радиоактивни отпадъци при производството на електричество или при осъществяването на дейности в областта на промишлеността, селското стопанство, медицината и научните изследвания, или чрез извеждане от експлоатация на ядрени инсталации или в случаи на възстановяване и намеса.

(20)

При експлоатацията на ядрените реактори се генерира отработено гориво. Всяка държава-членка има право сама да определя своята политика за горивния цикъл. Отработеното гориво може да се разглежда като ценен ресурс, който може да бъде преработен, или като радиоактивен отпадък, който може да бъде предназначен направо за погребване. Който и вариант да бъде избран, следва да се разгледа възможността за погребването на високоактивните отпадъци, получени при преработване на отработеното гориво, или на отработеното гориво, разглеждано като отпадък.

(21)

Радиоактивните отпадъци, включително отработеното гориво, разглеждано като отпадък, изискват мерки за съхраняване и изолиране от хората и жизнената среда в дългосрочен план. Особеното им естество, а именно фактът, че съдържат радионуклиди, изисква мерки за защита на човешкото здраве и околната среда срещу опасностите, произтичащи от йонизиращи лъчения, включително погребване в подходящи съоръжения като крайна точка за разполагането им. Съхраняването на радиоактивни отпадъци, включително дългосрочното съхраняване, е временно решение, но не и алтернатива на погребването.

(22)

Посочените мерки следва да бъдат допълнени с национална схема за класификация на радиоактивните отпадъците, която е напълно съобразена със специфичните видове и свойства на радиоактивните отпадъци.

(23)

Типичната концепция за погребването на ниско- и средноактивни отпадъци е да се погребват близо до повърхността. На техническо ниво е широко възприето, че дълбокото геоложко погребване на този етап представлява най-безопасният и най-устойчив вариант за крайна точка на управлението на високоактивни отпадъци и отработено гориво, разглеждано като отпадък. Като запазват своята отговорност за съответните си политики по отношение на управлението на своето отработено гориво и ниско-, средно- и високоактивните радиоактивни отпадъци, държавите-членки следва да включат планирането и прилагането на варианти за погребване в своите национални политики. Тъй като проектирането и изграждането на отделно съоръжение за погребване ще продължи много десетилетия, при много програми се признава, че е необходимо да останат гъвкави и приспособими, например за да се включат нови знания за характеристиките на площадката или за евентуалното развитие на системата за погребване. Дейностите, извършвани в рамките на „Технологичната платформа за прилагане на геоложко погребване на радиоактивни отпадъци“, биха могли да улеснят достъпа до експертни познания и технологии в това отношение. За тази цел обратимостта на процеса и изваждането на отпадъците като критерии при експлоатацията и проектирането могат да бъдат използвани като насоки за техническото разработване на система за погребване. Все пак тези критерии не следва да заместват добре проектирани съоръжения за погребване, чието затваряне може да бъде осъществено на приемливо основание. Необходим е компромис, тъй като управлението на радиоактивни отпадъци и отработено гориво е основано на последните достижения на науката и технологиите.

(24)

Всяка държава-членка следва да има моралното задължение да избягва прехвърлянето върху идните поколения на неоправдана тежест, свързана с отработено гориво и радиоактивни отпадъци, включително всякакви радиоактивни отпадъци, очаквани от извеждането от експлоатация на съществуващите ядрени инсталации. Чрез изпълнението на настоящата директива държавите-членки ще покажат, че са предприели разумни стъпки, за да осигурят постигането на тази цел.

(25)

Крайната отговорност на държавите-членки за безопасността на управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци е основен принцип, потвърден в Единната конвенция. Този принцип за национална отговорност, както и принципът, че притежателят на лицензия носи основната отговорност за безопасността на управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци под надзора на своя компетентен регулаторен орган, следва да бъдат засилени, а ролята и независимостта на компетентния регулаторен орган — допълнително затвърдени с настоящата директива.

(26)

Приема се, че използването от страна компетентния регулаторен орган на радиоактивни източници с цел изпълнение на регулаторните му задачи не влияе на неговата независимост.

(27)

Държавите-членки следва да гарантират наличието на подходящо финансиране за управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.

(28)

Държавите-членки следва да изготвят национални програми, за да се гарантира отразяването на политическите решения в ясни разпоредби за своевременно предприемане на всички стъпки по управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци — от генерирането до погребването им. Следва да е възможно подобни национални програми да бъдат под формата на единен базов документ или на набор от документи.

(29)

Приема се, че националните мерки за безопасност на управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци ще се прилагат чрез някакъв вид правен, регулаторен или организационен инструмент, изборът на който е от компетентността на държавите-членки.

(30)

Различните етапи при управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци са тясно взаимосвързани. Решения, взети на един отделен етап, могат да повлияят върху последващ етап. Следователно тези взаимовръзки следва да бъдат взети предвид при разработването на националните програми.

(31)

Важно е да има прозрачност при управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. Прозрачността следва да бъде осигурена чрез изискване за ефективно информиране на общността и възможности за участие на всички заинтересовани страни, включително на местните власти и обществеността, в процесите на вземане на решения в съответствие с националните и международните задължения.

(32)

Сътрудничеството между държавите-членки и на международно равнище може да улесни и ускори вземането на решения чрез осигуряване на достъп до експертни познания и технологии.

(33)

Някои държави-членки считат, че съвместното ползване на съоръжения за отработено гориво и радиоактивни отпадъци, включително на съоръжения за погребване, може да бъде полезен, безопасен и икономически ефективен вариант, когато е основан на споразумение между съответните държави-членки.

(34)

Документирането на процеса на вземане на решения, които се отнасят до безопасността, следва да бъде съответно на нивото на опасност (степенуван подход) и следва да осигурява основа за решенията, свързани с управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. Това следва да даде възможност да бъдат установени областите на несигурност, върху които трябва да се съсредоточи вниманието при оценките на безопасността. Решенията, свързани с безопасността, следва да се основават на резултатите от оценката на безопасността и информацията за точността и надеждността на тази оценка на безопасността, както и на допусканията, направени в нея. Ето защо процесът на вземане на решения следва да се основава на набора от аргументи и доказателства, чиято цел е да покажат, че изискваният стандарт на безопасност е постигнат за дадено съоръжение или дейност, свързани с управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. В конкретния случай на съоръжение за погребване документацията следва да подобри разбирането на онези аспекти, които влияят върху безопасността на системата за погребване, включително природните (геоложки) и изкуствено създадените бариери, и върху очакваното развитие на системата за погребване с течение на времето.

(35)

Държава-членка, която няма отработено гориво, няма непосредствени перспективи да има отработено гориво, нито има текущи или планирани дейности, свързани с отработено гориво, би се оказала непропорционално и ненужно задължена, ако трябва да транспонира и изпълнява разпоредбите на настоящата директива по отношение на отработеното гориво. Ето защо такава държава-членка следва да бъде освободена от задължението да транспонира и изпълнява свързаните с отработеното гориво разпоредби на настоящата директива, докато не вземе решение да развива някаква дейност, свързана с ядрено гориво.

(36)

Съществува Договор между правителството на Република Словения и правителството на Република Хърватия относно регулирането на статуса и други правни отношения, свързани с инвестирането, използването и извеждането от експлоатация на атомната електроцентрала Krško, който урежда съсобствеността върху атомна електроцентрала. Този договор предвижда споделена отговорност за управлението и погребването на радиоактивни отпадъци и отработено гориво. Поради това следва да се предвиди освобождаване от някои разпоредби на настоящата директива, за да не се възпрепятства пълното прилагане на този двустранен договор.

(37)

Въпреки че свързаните с радиацията и останалите опасности, съпътстващи отработеното гориво и радиоактивните отпадъци, следва да бъдат взети предвид в националната рамка, настоящата директива не се прилага за опасностите, които не са свързани с радиацията и които попадат в приложното поле на Договора за функционирането на Европейския съюз.

(38)

Поддържането и доразвиването на компетенции и умения в областта на управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци като основен елемент за осигуряване на високи нива на безопасност, следва да се основават на трупане на знания посредством експлоатационен опит.

(39)

Научните изследвания и технологичните разработки, за които допринася техническото сътрудничество между участниците, могат да открият нови възможности за подобряване на безопасното управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, както и да спомогнат за намаляването на опасността от радиотоксичност на високоактивните отпадъци.

(40)

Партньорските проверки биха могли да послужат като отлично средство за изграждане на доверие в управлението на радиоактивни отпадъци и отработено гориво в Европейския съюз с цел да се развива и обменя опит и да бъдат гарантирани високи стандарти,

а)

управлението на отработено гориво, когато отработеното гориво е резултат от граждански дейности;

б)

управлението на радиоактивни отпадъци от генерирането до погребването им, когато радиоактивните отпадъци са резултат от граждански дейности.

а)

отпадъци от миннодобивните отрасли, които могат да бъдат радиоактивни и които попадат в приложното поле на Директива 2006/21/ЕО;

б)

разрешени изхвърляния.

а)

репатриране на излезли от употреба закрити източници към доставчик или производител;

б)

изпращането на отработено гориво от изследователски реактори в държавата, в която се доставя или произвежда гориво за изследователски реактори, като се отчитат приложимите международни споразумения;

в)

отпадъците и отработеното гориво от съществуващата атомна електроцентрала Krško, когато става въпрос за превози между Словения и Хърватия.

а)

радиоактивните отпадъци трябва да бъдат изпратени на тази държава-членка или предприятие за преработване; или

б)

на тази държава-членка или предприятие трябва да бъде изпратен друг материал с цел извличане на радиоактивните отпадъци.

1.

„затваряне“ означава завършване на всички операции в определен момент след разполагането на отработено гориво или радиоактивни отпадъци в съоръжение за погребване, включително заключителните инженерни или други работи, необходими за привеждане на съоръжението в състояние, което е безопасно в дългосрочен план;

2.

„компетентен регулаторен орган“ означава орган или система от органи, определени в държава-членка в областта на регулирането на безопасността на управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, съгласно посоченото в член 6;

3.

„погребване“ означава разполагане на отработено гориво или радиоактивни отпадъци в съоръжение без намерение за изваждане;

4.

„съоръжение за погребване“ означава всяко съоръжение или инсталация, чието основно предназначение е погребване на радиоактивни отпадъци;

5.

„лицензия“ означава всеки юридически документ, предоставен в рамките на юрисдикцията на държава-членка, за провеждане на всякакви дейности, свързани с управление на отработено гориво или радиоактивни отпадъци, или с който се предоставя отговорност за избор на площадка, проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация, експлоатация, извеждане от експлоатация или затваряне на съоръжение за управление на отработено гориво или съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци;

6.

„притежател на лицензия“ означава юридическо или физическо лице, което носи цялата отговорност за всякакви дейности или съоръжения, свързани с управлението на отработено гориво или радиоактивни отпадъци, съгласно посоченото в лицензията;

7.

„радиоактивни отпадъци“ означава радиоактивен материал в газообразно, течно или твърдо състояние, за който не се предвижда или обмисля по-нататъшна употреба от държавата-членка или от физическо или юридическо лице, с чието решение е съгласна държавата-членка, и който се регулира като радиоактивен отпадък от компетентен регулаторен орган съгласно законодателната и регулаторната рамка на държавата-членка;

8.

„управление на радиоактивни отпадъци“ означава всички дейности, които са свързани с манипулирането, предварителното обработване, обработването, кондиционирането, съхраняването или погребването на радиоактивни отпадъци, с изключение на превозването извън площадката;

9.

„съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци“ означава всяко съоръжение или инсталация, чието основно предназначение е управление на радиоактивни отпадъци;

10.

„преработване“ означава процес или действие, чиято цел е извличане на делящи се и използваеми материали от отработено гориво за по-нататъшна употреба;

11.

„отработено гориво“ означава ядрено гориво, което е било облъчено в активната зона на ядрен реактор и е окончателно извадено от нея; отработеното гориво може да се счита за използваем ресурс, който може да се преработи, или да е предназначено за погребване, ако се счита за радиоактивен отпадък;

12.

„управление на отработено гориво“ означава всички дейности, които са свързани с манипулирането, съхраняването, преработването или погребването на отработено гориво, с изключение на превозването извън площадката;

13.

„съоръжение за управление на отработено гориво“ означава всяко съоръжение или инсталация, чието основно предназначение е управление на отработено гориво;

14.

„съхраняване“ означава складиране на отработено гориво или радиоактивни отпадъци в съоръжение с намерение за изваждане.

а)

генерирането на радиоактивни отпадъци се поддържа на практически възможния минимум по отношение както на активността, така и на обема, посредством подходящи мерки за проектиране и практики на експлоатация и извеждане от експлоатация, включително рециклиране и повторна употреба на материалите;

б)

вземат се предвид взаимовръзките между всички етапи на генерирането и управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци;

в)

отработеното гориво и радиоактивните отпадъци се управляват безопасно, включително в дългосрочен план с елементи на пасивна безопасност;

г)

изпълнението на мерките става съгласно степенуван подход;

д)

разходите за управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци се поемат от тези, които са генерирали тези материали;

е)

прилага се основан на доказателства и документиран процес на вземане на решения по отношение на всички етапи на управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.

а)

държавата по местоназначение е сключила с Общността споразумение за управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци или е страна по Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци (наричана по-нататък „Единната конвенция“);

б)

държавата по местоназначение има програми за управление и погребване на радиоактивните отпадъци с цели, насочени към постигането на високо ниво на безопасност, които са равностойни на установените с настоящата директива; и

в)

съоръжението за погребване в държавата по местоназначение е получило разрешение за изпращаните радиоактивни отпадъци, влязло е в експлоатация преди тяхното изпращане и е ръководено в съответствие с изискванията, определени в програмата за управление и погребване на радиоактивните отпадъци на държавата по местоназначение.

а)

национална програма за прилагането на политиката за управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци;

б)

национални мерки за безопасност на управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. Определянето на начина на приемането на тези мерки и на инструмента за прилагането им е от компетентността на държавите-членки;

в)

система за лицензиране на дейности, съоръжения или на двете, за управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, включително за забраната на дейности за управление на отработено гориво или радиоактивни отпадъци или на експлоатацията на съоръжение за управление на отработено гориво или радиоактивни отпадъци без лицензия, или за забрана на двете, като установява по целесъобразност условия за по-нататъшното управление на дейностите, на съоръжението или на двете;

г)

система за подходящ контрол, система за управление, регулаторни инспекции, задължения за документиране и докладване за дейностите, съоръженията за управление на радиоактивни отпадъци и отработено гориво или за двете, включително подходящи мерки за периода след затваряне на съоръженията за погребване;

д)

действия за осигуряване на изпълнението, включително прекратяване на дейности и изменение, изтичане на срока на валидност или отнемане на лицензия, ако е целесъобразно, заедно с изисквания за алтернативни решения, които водят до по-голяма безопасност;

е)

разпределението на отговорностите на органите, участващи в различните етапи на управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. По-конкретно, националната рамка възлага основната отговорност за отработеното гориво и радиоактивните отпадъци на лицата, които са ги генерирали, или, при особени обстоятелства, на притежателя на лицензия, на когото тази отговорност е била възложена от компетентни органи;

ж)

национални изисквания за информирането на обществеността и нейното участие;

з)

схемата(ите) за финансиране на управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци в съответствие с член 9.

а)

общите цели на националната политика на държавата-членка по отношение на управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци;

б)

важните етапи и ясни срокове за завършването на тези етапи предвид водещите цели в националните програми;

в)

отчет за цялото количество отработено гориво и радиоактивни отпадъци и прогнози за бъдещите количества, включително тези от извеждане от експлоатация, в който ясно се посочва местоположението и количеството на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво в съответствие с подходяща класификация на радиоактивните отпадъци;

г)

концепциите или плановете и техническите решения за управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци от генерирането до погребването;

д)

концепциите или плановете за периода след затваряне от жизнения цикъл на съоръжението за погребване, включително периода, през който се поддържа подходящ контрол, и средствата, които се използват за съхраняване на информация за съоръжението в дългосрочен план;

е)

научните изследвания, развойните и демонстрационни дейности, които са необходими за прилагането на решенията за управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци;

ж)

отговорността за изпълнението на националната програма и ключовите показатели за наблюдението на напредъка по изпълнението;

з)

оценка на разходите по националната програма и използваните за тази оценка основа и хипотези, която трябва да включва част, отразяваща развитието във времето;

и)

действащата(ите) схема(и) за финансиране;

й)

политика или процес на прозрачност съгласно посоченото в член 10;

к)

ако има такова(ива), споразумението(ята), сключено(и) с държава-членка или трета държава за управление на отработено гориво или радиоактивни отпадъци, включително за употребата на съоръжения за погребване.

а)

доклад за напредъка, постигнат по изпълнението на настоящата директива и

б)

отчет за радиоактивните отпадъци и отработеното гориво на територията на Общността, както и прогнози за бъдещето.