12.11.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 295/1

(1)

Природният газ („газ“) е основен елемент в енергийното снабдяване на Европейския съюз, който съставлява една четвърт от първичното енергийно снабдяване и се използва основно за производство на електроенергия, за отопление, като суровина в индустрията и гориво в транспорта.

(2)

Потреблението на газ в Европа се увеличи бързо през последните десет години. В условията на намаляващо собствено производство вносът на газ нарасна още по-бързо, водейки до по-голяма зависимост от внос и необходимост да се работи в аспекта сигурност на доставките на газ. Освен това някои държави-членки се озовават в положението на газов остров в резултат от липсата на инфраструктурни връзки с останалата част на Съюза.

(3)

Предвид значението на природния газ в енергийния микс на Съюза настоящият регламент има за цел да демонстрира на клиентите, че се вземат всички необходими мерки за гарантиране на непрекъснати доставки на газ, особено при трудни климатични условия и в случай на прекъсване. Отчита се, че тези цели следва да се постигат чрез най-ефективни от гледна точка на разходите мерки, за да не се засяга относителната конкурентоспособност на този вид гориво в сравнение с други видове.

(4)

С Директива 2004/67/ЕО на Съвета (3) за първи път се създаде правна рамка на равнище на Общността за гарантиране сигурността на доставките на газ и с оглед принос към правилното функциониране на вътрешния пазар на газ в случай на прекъсване на доставките. С нея беше създадена Група за координация по газта, която беше полезна в обмена на информация и определянето на общи действия между държавите-членки, Комисията, газовата промишленост и потребителите. Мрежата от кореспонденти за енергийна сигурност, която Европейският съвет одобри през декември 2006 г., подобри капацитета за събиране на информация и рано предупреди за потенциални опасности за сигурността на енергийните доставки. Новото законодателство за вътрешния енергиен пазар, което беше прието от Европейския парламент и от Съвета през юли 2009 г., представлява важна стъпка в завършването на вътрешния енергиен пазар и има изричната цел да повиши сигурността на енергийните доставки в Съюза.

(5)

При сегашните мерки относно сигурността на доставките на газ обаче, предприети на равнище Съюза, държавите-членки все още разполагат с голяма свобода на действие в избора на мерки. Когато е застрашена сигурността на доставките за дадена държава-членка, съществува категорично рискът мерките, разработени едностранно от тази държава-членка, да излагат на опасност правилното функциониране на вътрешния пазар на газ и доставките на газ за клиентите. Случилото се неотдавна показа доколко реален е този риск. За да може вътрешният пазар на газ да продължи да функционира дори и в условия на недостиг в доставките, е необходимо да се предвиди солидарност и координиране в отговор на кризите в доставките, както по отношение на превантивните действия, така и по отношение на реакцията на конкретни случаи на прекъсване на доставките.

(6)

В някои региони на Съюза се доставя газ с ниска калоричност. Поради неговите характеристики той не може да се използва в уреди за газ с висока калоричност. Възможно е обаче газ с висока калоричност да се използва в уреди за газ с ниска калоричност, ако се превърне в газ с ниска калоричност, например чрез добавяне на азот. Характеристиките на газа с ниска калоричност следва да се разгледат на национално и регионално равнище и следва да се вземат предвид при оценката на риска и в превантивните планове за действия и в плановете за действия при извънредни ситуации на национално и регионално равнище.

(7)

Диверсификацията на пътищата за доставка на газ и източниците на доставки за Съюза е от съществено значение за увеличаване сигурността на доставките на Съюза като цяло и на неговите държави-членки поотделно. В бъдеще сигурността на доставките ще зависи от бъдещото развитие на структурата на горивния микс, развитието на производството на Съюза и на третите държави, снабдяващи Съюза, инвестициите в съоръжения за съхранение и в диверсификацията на пътища за доставка на газ и източници на доставки вътре и извън Съюза, в т. ч. и съоръжения за втечнен природен газ („ВПГ“). В този контекст следва да се обърне особено внимание на приоритетните инфраструктурни дейности, набелязани в Съобщението на Комисията от 13 ноември 2008 г., озаглавено „Втори стратегически енергиен преглед - план за действие на ЕС за енергийна сигурност и солидарност“, а именно южния газов коридор (Набуко и междусистемната връзка Турция—Гърция—Италия), диверсифицирани и достатъчни доставки на ВПГ за Европа, ефективна взаимосвързаност на Балтийския регион, Средиземноморския енергиен пръстен и подходящи преносни връзки за природен газ север-юг в централна и югоизточна Европа.

(8)

С цел намаляване на въздействието на евентуални кризи, породени от прекъсване на доставките на газ, държавите-членки следва да улеснят диверсификацията на енергийните източници и на пътищата и източниците за доставка на газ.

(9)

Един крупен срив в доставките на газ към Съюза може да засегне всички държави-членки, Съюза като цяло и страните по Договора за създаването на енергийна общност (4), подписан в Атина на 25 октомври 2005 г. Той може също да доведе до голяма стопанска вреда в цялата икономика на Съюза. По подобен начин прекъсването на доставките на газ може да има тежки социални последици, по-специално за уязвимите групи клиенти.

(10)

Някои клиенти, включващи inter alia битови клиенти и клиенти, предоставящи съществени социални услуги, като например здравеопазване и грижи за деца, образование и други социални услуги, както и услуги, без които е невъзможно функционирането на дадена държава-членка, са особено уязвими и могат да се нуждаят от защита. Една широка дефиниция на такива защитени клиенти не следва да противоречи на европейските механизми за солидарност.

(11)

Докладът относно изпълнението на Европейската стратегия за сигурност, одобрен от Европейския съвет на заседание, проведено през декември 2008 г., откроява все по-голямата зависимост от вносна енергия като значителен допълнителен риск за сигурността на енергийните доставки на Съюза и подчертава, че енергийната сигурност е едно от новите предизвикателства за политиката на сигурността. Вътрешният пазар на газ е централен елемент в повишаването на сигурността на енергийните доставки в Съюза и в намаляване на степента, до която отделни държави-членки са изложени на вредните въздействия на прекъсването на доставките.

(12)

От съществено значение за един добре функциониращ вътрешен пазар на газ е мерките, предприети за гарантиране на сигурността на доставките на газ, да не изкривяват ненужно конкуренцията или ефективното функциониране на вътрешния пазар на газ.

(13)

Сривът на най-голямата единична газова инфраструктура, т.нар. принцип N-1, е реалистичен сценарий. Използването на срива на подобна инфраструктура като мерило за това, какво следва да могат да компенсират държавите-членки, е рационална изходна точка за анализ на сигурността на доставките на газ на всяка държава-членка.

(14)

Наличието на достатъчна и диверсифицирана газова инфраструктура в рамките на една държава-членка и в целия Съюз, включваща по-специално нова газова инфраструктура, свързваща сегашните изолирани системи, представляващи енергийни острови, със съседните им държави-членки, е от основно значение за справяне с прекъсванията в доставките. Общите минимални критерии за сигурността на доставките на газ следва да осигурят еднакви условия за сигурността на доставките на газ при отчитане на националните или регионални особености и следва да създадат значителни стимули за изграждане на необходимата инфраструктура и подобряване на нивото на готовност в случай на криза. Мерките от страна на търсенето като преминаване към други горива могат да се окажат ценни в обезпечаването на енергийната сигурност, когато могат да се приложат бързо и да намалят чувствително търсенето, за да се реагира на прекъсване на доставките. Следва още повече да се стимулира ефективното използване на енергия, особено когато са необходими мерки от страна на търсенето. Следва надлежно да се отчита въздействието върху околната среда на предложените мерки от страна на търсенето и предлагането и да се дава възможно най-голямо предпочитание на мерките с най-слабо въздействие върху околната среда, като се взема предвид аспектът, свързан със сигурността на доставките.

(15)

Инвестициите в нова газова инфраструктура следва да се насърчават активно и следва да се осъществяват единствено след подходяща оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с приложимите правни актове на Съюза. Такава нова инфраструктура следва да повиши сигурността на доставките на газ, като същевременно гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар на газ. Инвестициите следва принципно да се осъществяват от предприятията и да се основават на стимули от икономическо естество. Следва да се отчита надлежно необходимостта да се улеснява включването на газ от възобновяеми енергийни източници в мрежата на газопроводната инфраструктура. В случаите, когато инвестиция в инфраструктура има трансграничен характер, Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия („Агенцията“), създадена с Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета (5), и Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ („ЕМОПС за газ“), създадена с Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи на природен газ (6), следва да имат активно участие в областите на съответната си компетентност с цел по-добро отчитане на трансграничните аспекти. Припомня се, че съгласно Регламент (ЕО) № 713/2009 Агенцията може да издава становища или препоръки по трансгранични въпроси в рамките на своята компетентност и сфера на дейност. Агенцията и ЕМОПС за газ, заедно с други участници на пазара, играят важна роля в изработването и прилагането на десетгодишния план на целия Съюз за развитие на мрежата, който ще включва, inter alia, европейска прогноза за адекватност на доставките, и по отношение на трансграничните взаимовръзки следва, наред с другото, да се основава на разумните потребности на различните ползватели на мрежата.

(16)

Компетентните органи или държавите-членки следва да гарантират, че пазарът на газ се изпитва като една от необходимите мерки в хода на процеса, водещ към спазване на стандарта за инфраструктурата.

(17)

При изпълнението на задачите, определени в настоящия регламент, компетентните органи следва да си сътрудничат тясно с други съответни национални органи, по-специално националните регулаторни органи, по целесъобразност и без да се засяга тяхната компетентност съгласно Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (7).

(18)

Когато са необходими нови трансгранични междусистемни връзки или съществуващите трябва да бъдат разширени, на ранен етап следва да се установи тясно сътрудничество между съответните държави-членки и компетентните органи и националните регулаторни органи, когато те не са компетентните органи.

(19)

Различни източници на финансиране от Съюза са на разположение за подпомагане на държавите-членки за финансиране на необходимите инвестиции в производство, инфраструктура и мерки за енергийна ефективност на регионално и местно равнище, по-специално заеми и гаранции от Европейската инвестиционна банка или финансиране от регионални, структурни или кохезионни фондове. Европейската инвестиционна банка и външните инструменти на Съюза като инструмента за европейско съседство и партньорство, инструмента за предприсъединителна помощ и финансовия инструмент за сътрудничество за развитие могат също така да финансират действия в трети държави с цел подобряване сигурността на доставките на газ.

(20)

Настоящият регламент следва да позволи на предприятията за природен газ и на техните клиенти да разчитат възможно най-дълго на пазарни механизми при справянето с прекъсванията в доставките. В него следва да бъдат предвидени и кризисни механизми, които да бъдат използвани, когато само пазарите вече не са в състояние да се справят адекватно с прекъсване в доставките на газ. Дори при извънредна ситуация с цел смекчаване на ефекта от прекъсването на доставките приоритет следва да се отдава на пазарните инструменти

(21)

След влизането в сила на новото законодателство за вътрешния енергиен пазар, прието през юли 2009 г., ще се прилагат нови разпоредби за газовия сектор, с които ще се определят ясни роли и отговорности на държавите-членки, националните регулаторни органи, операторите на преносни мрежи и Агенцията и ще се повиши прозрачността на пазара с цел подобряване на неговото функциониране, сигурността на доставките и защитата на клиентите.

(22)

Завършването на вътрешния пазар на газ и ефективната конкуренция на него предлагат на Съюза най-високо ниво на сигурност на доставките за всички държави-членки, при условие че на пазара се позволи да функционира в пълна степен в случай на прекъсване на доставките, което засяга част от Съюза, независимо от причината за него. За тази цел е необходим комплексен и резултатен общ подход към сигурността на доставките, особено прозрачност, солидарност и недискриминационни политики, съвместими с функционирането на вътрешния пазар, и избягване на пазарните изкривявания и осуетяването на пазарните реакции на прекъсванията.

(23)

Сигурността на доставките на газ е споделена отговорност на предприятията за природен газ, държавите-членки, по-специално чрез техните компетентни органи, и Комисията в рамките на техните съответни сфери на дейност и компетентност. По целесъобразност националните регулаторни органи, когато те не са компетентни органи, следва също да допринасят за сигурността на доставките на газ в рамките на техните сфери на дейност и компетентност в съответствие с Директива 2009/73/ЕО. Освен това клиентите, ползващи газ за производство на електроенергия или за промишлени цели, могат също да играят важна роля за сигурността на доставките на газ чрез способността им да противодействат на кризата с мерки от страна на търсенето, като например договори с възможност за прекъсване на снабдяването и преминаване на други горива, тъй като това оказва пряко въздействие върху баланса предлагане–търсене.

(24)

Следователно точното определяне на ролите и отговорностите на всички предприятия за природен газ и на компетентните органи е от основно значение за поддържане на добре функциониращ вътрешен пазар на газ, особено при прекъсвания в доставките и в кризисни ситуации. Тези роли и отговорности следва да бъдат определени по такъв начин, че да гарантират спазването на подхода на три нива, като първо бъдат ангажирани съответните предприятия за природен газ и промишлеността, после държавите-членки на национално или регионално равнище, а най-накрая и Съюзът. В случай на криза с доставките, на участниците на пазара следва да бъде предоставена достатъчна възможност да реагират на ситуацията посредством мерки, основаващи се на пазара. Когато реакциите на участниците на пазара не са достатъчни, държавите-членки и техните компетентни органи следва да вземат мерки с цел отстраняване или смекчаване на последиците от кризата с доставките. Единствено когато тези мерки не са достатъчни, следва да се вземат мерки на регионално или европейско равнище за отстраняване или смекчаване на последиците от кризата с доставките. Следва да се търсят решения на регионално равнище, доколкото това е възможно.

(25)

В дух на солидарност ще бъде установено широко регионално сътрудничество с участието на публични органи и предприятия за природен газ за изпълнение на настоящия регламент с цел да се оптимизират ползите от гледна точка на координацията на мерките за намаляване на установените рискове и прилагане на мерки, които са най-ефективни от гледна точка на разходите за съответните страни.

(26)

Следва да бъдат определени достатъчно хармонизирани стандарти за сигурност на доставките, които да обхващат поне ситуацията, която възникна през януари 2009 г., и да отчитат разликите между държавите-членки, като вземат предвид задълженията, свързани с обществени услуги, и мерките за защита на клиентите, посочени в член 3 от Директива 2009/73/ЕО. Тези стандарти за сигурност на доставките следва да бъдат стабилни, за да осигуряват необходимата правна сигурност, следва да бъдат ясно дефинирани и да не налагат неразумни и непропорционални тежести на предприятията за природен газ, в т.ч. новите участници и малките предприятия или крайните потребители. Тези стандарти също така следва да гарантират равни условия на достъп на националните клиенти до предприятията за природен газ на Съюза. Мерките, необходими за гарантиране изпълнението на стандартите за доставка, могат да включват допълнителни капацитети за съхранение и обеми, временни хранилища, договори за доставка, договори с възможност за прекъсване на снабдяването или всякакви други мерки, които имат подобен ефект, както и необходимите технически мерки, за да се гарантира безопасността на доставките на газ.

(27)

В интерес на доброто функциониране на пазара на газ е от основно значение от страна на предприятия за природен газ своевременно да бъдат направени необходимите инвестиции в местно производство и инфраструктура като междусистемни връзки, особено тези, предоставящи достъп до газовата мрежа на Съюза, оборудване, позволяващо физически двупосочен поток на газ по газопроводите, както и съоръжения за съхранение и регазификация на втечнен природен газ, като се отчита възможността за прекъсване на доставките, както се случи през януари 2009 г. При прогнозиране на финансовите нужди на газовата инфраструктура във връзка с инструментите на Съюза, Комисията следва да даде, по целесъобразност, приоритет на инфраструктурните проекти, които подкрепят интеграцията на вътрешния пазар на газ и на сигурността на доставките на газ.

(28)

Операторите на преносни системи следва да не бъдат възпрепятствани да обмислят ситуация, в която инвестициите, създаващи възможност за физически капацитет за транспортиране на газ и в двете посоки („двупосочен капацитет“) при трансгранични междусистемни връзки с трети държави, може да допринесе за подобряване на сигурността на доставките, особено по отношение на трети държави, които осигуряват транзитни потоци между две държави-членки.

(29)

Важно е доставките на газ да бъдат поддържани, особено по отношение на битовите клиенти, както и по отношение на ограничен брой допълнителни клиенти, по-специално клиентите, предоставящи основни социални услуги, които могат да бъдат определени от заинтересованите държави-членки, в случаите, когато пазарът не може да продължи да им доставя. От основно значение е мерките, които трябва да бъдат предприети по време на криза, да са определени преди настъпването ѝ и да спазват изискванията за безопасност, включително когато защитените клиенти са свързани към една и съща разпределителна мрежа с други клиенти. Такива мерки могат да съдържат използването на пропорционални намаления спрямо първоначално резервирания капацитет, в случаи когато капацитетът за достъп до инфраструктурата е намален поради технически причини.

(30)

Като правило компетентните органи следва да спазват своя план за действия при извънредни ситуации. При надлежно обосновани изключителни обстоятелства те могат да предприемат действия, които се отклоняват от тези планове.

(31)

За изпълнение на задълженията за сигурност на доставките е на разположение голям избор от инструменти. Тези инструменти следва да бъдат използвани съответно в национален, регионален контекст и контекст на Съюза, за да се гарантира техният последователен и икономически ефективен резултат.

(32)

При дългосрочното планиране на инвестициите в достатъчен трансграничен капацитет и друга инфраструктура, която да осигури способността на системата дългосрочно да гарантира сигурност на доставките и да отговори на разумните заявки за доставки, аспектът сигурност на доставките е разработен в Директива 2009/73/ЕО. Постигането на стандартите за сигурност на доставките може да наложи преходен период, който да даде възможност да бъдат направени необходимите инвестиции. Изготвеният от ЕМОПС за газ и следен от Агенцията десетгодишен план на целия Съюз за развитие на мрежата е основен инструмент за набелязване на необходимите на равнище Съюза инвестиции, inter alia с цел прилагане на изискванията за инфраструктурата, заложени в настоящия регламент.

(33)

Като членове на Групата за координация по природния газ, ЕМОПС за газ и Агенцията, в рамките на своите сфери на отговорност, следва да участват пълноценно в процеса на сътрудничество и консултации на равнище Съюза.

(34)

Групата за координация по природния газ е основният орган, с който Комисията се консултира в контекста на установяването на превантивни планове за действия и планове за действия при извънредни ситуации. Припомня се, че ЕМОПС за газ и Агенцията са членове на Групата за координация по природния газ и с тях се провеждат консултации в този контекст.

(35)

За да се гарантира най-високо равнище на готовност в случай на прекъсване на доставките, компетентните органи следва да въведат планове за действия при извънредни ситуации, след като се консултират с предприятията за природен газ. Тези планове следва да не бъдат несъвместими помежду си на национално, регионално равнище или равнище на Съюза. Тяхното съдържание следва да се води от най-добрите практики сред съществуващите планове и да определя ясни роли и отговорности на всички съответни предприятия за природен газ и компетентни органи. Там, където това е възможно и необходимо, следва да се въведат общи планове за действия при извънредни ситуации на регионално равнище.

(36)

С цел укрепване на солидарността между държавите-членки в случай на извънредна ситуация в рамките на Съюза, и по-специално с цел подкрепа на държавите-членки, чиито географски или геоложки условия са по-малко благоприятни, държавите-членки следва да разработят мерки за солидарност. Предприятията за природен газ следва да разработят мерки, като търговски споразумения, които могат да включват увеличен износ на газ или увеличено освобождаване на газ от съоръженията за съхранение. Важно е да се поощрява сключването на споразумения между предприятията за природен газ. Действията от плана за извънредни ситуации следва да включват, по целесъобразност, механизми, гарантиращи справедливо обезщетение за предприятията за природен газ. Мерките за солидарност могат да бъдат особено уместни между държави-членки, на които Комисията препоръчва да въведат съвместни превантивни планове за действия или планове за действия при извънредни ситуации на регионално равнище.

(37)

В контекста на настоящия регламент Комисията играе важна роля в случай на извънредна ситуация, била тя на равнище на Съюза или на регионално равнище.

(38)

Европейската солидарност следва също така там, където е необходимо, да се прояви под формата на помощ за гражданска защита, предоставена от Съюза на неговите държави-членки. Тази помощ следва да получава съдействие и да се координира от общностния механизъм за гражданска защита, създаден с Решение 2007/779/ЕО, Евратом на Съвета (8)

(39)

Настоящият регламент не засяга суверенните права на държавите-членки върху техните собствени енергийни ресурси.

(40)

В Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита (9) е определен процес с цел подобряване защитата на определени европейски критични инфраструктури, в т.ч. някои газови инфраструктури в Съюза. Заедно с настоящия регламент Директива 2008/114/ЕО спомага за изграждането на комплексен подход към енергийната сигурност на Съюза.

(41)

Плановете за действия при извънредни ситуации следва да се актуализират редовно и да се публикуват. Те следва да подлежат на партньорски проверки и да бъдат изпитвани.

(42)

Групата за координация по газта следва да бъде консултант на Комисията с цел улесняване на координацията на мерките за сигурност на доставките в случай на извънредна ситуация, засягаща Съюза. Тя следва също така да следи адекватността и целесъобразността на мерките, които трябва да бъдат предприемани съгласно настоящия регламент.

(43)

Настоящият регламент има за цел да даде възможност на предприятията за природен газ и компетентните органи на държавите-членки да осигуряват работещ ефективно вътрешен пазар на газ възможно най-дълго време в случай на прекъсване на доставките преди компетентните органи да предприемат мерки за справяне със ситуация, при която пазарът повече не може да осигурява необходимите доставки на газ. Такива извънредни мерки следва да отговарят изцяло на правото на Съюза и Комисията следвада бъде уведомена за тях.

(44)

Тъй като доставките на газ от трети държави имат централно място за сигурността на доставките на газ в Съюза, Комисията следва да координира действията по отношение на трети държави, като работи с третите държави, които доставят газ, и третите държави, които извършват транзит на газ, за постигането на договорености за справяне с кризисни ситуации и гарантиране на стабилен газов поток към Съюза. Комисията следва да има правото да изпрати работна група, която да наблюдава при кризисни ситуации газовите потоци към Съюза, съгласувано с участващите трети държави, като в случай на възникване на криза вследствие на затруднения в трета държава, работната група способства и посредничи за излизане от нея.

(45)

Важно е условията за доставки от трети държави да не изкривяват конкуренцията и да са съобразени с правилата на вътрешния пазар.

(46)

Когато съществува достоверна информация за ситуация извън Съюза, която застрашава сигурността на доставките на една или няколко държави-членки и може да задейства механизъм за ранно предупреждение между Съюза и трета държава, Комисията следва да информира без забавяне Групата за координация по газта и Съюзът следва да предприеме необходимите мерки и да се опита да облекчи ситуацията.

(47)

През февруари 2009 г. Съветът заключи, че прозрачността и надеждността трябва да бъдат засилени чрез съдържателен обмен на информация между Комисията и държавите-членки относно енергийните отношения с трети държави, включително дългосрочните договорености, като същевременно бъде защитена информацията, чувствителна в търговско отношение.

(48)

Докато правилата, съдържащи се в Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално правилата за конкуренцията, се прилагат за услуги от общ икономически интерес, доколкото прилагането на тези правила не възпрепятства изпълнението на такива услуги, държавите-членки разполагат с широка свобода на действие при определяне, възлагане и организиране изпълнението на задълженията за предоставяне на обществени услуги.

(49)

Доколкото целта на настоящия регламент да гарантира сигурността на доставките на газ в Съюза не може да бъде постигната в достатъчна степен самостоятелно от държавите-членки и следователно, поради мащаба и последиците от действието, може да бъде постигната по-добре на равнище на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(50)

Директива 2004/67/ЕО следва да бъде отменена,

1.

„защитени клиенти“ означава всички битови клиенти, които са свързани към газоразпределителна мрежа, и освен това може да обхваща, когато съответната държава-членка реши:

Възможно най-скоро и не по-късно от 3 декември 2011 г. държавите-членки уведомяват Комисията дали възнамеряват да включат букви а) и /или б) в тяхното определение на защитените клиенти;

2.

„компетентен орган“ означава националния правителствен орган или националния регулаторен орган, определен от всяка държава-членка за отговорен за гарантиране изпълнението на мерките, посочени в настоящия регламент. Това не засяга способността на държавите-членки да разрешават на компетентния орган да делегира конкретни задачи, изложени в настоящия регламент, на други органи. Такива делегирани задачи се изпълняват под ръководството на компетентния орган и се определят в плановете, посочени в член 4.

а)

превантивен план за действия, в който се съдържат мерките, необходими за отстраняване или ограничаване на въздействието на идентифицираните рискове, в съответствие с извършената съгласно член 9 оценка на риска; и

б)

план за действия при извънредни ситуации, в който се съдържат мерките, които трябва да бъдат предприети за отстраняване или смекчаване на въздействието от прекъсване на доставките на газ съгласно член 10.

а)

Комисията оценява тези планове в съответствие с буква б). За тази цел Комисията се консултира с Координационната група по природния газ относно тези планове и надлежно взема предвид становището ѝ. Комисията докладва на Координационната група по природния газ своята оценка относно плановете, и

б)

когато въз основа на тези консултации Комисията:

а)

резултатите от оценката на риска, предвидена в член 9;

б)

мерките, обемите, капацитетите и времето, необходимо за изпълнение на стандартите за инфраструктурата и доставките на газ, както е предвидено в членове 6 и 8, включително, когато е приложимо, степента, в която някои мерки от страна на търсенето могат в достатъчна степен да компенсират своевременно прекъсване на доставките, посочено в член 6, параграф 2, установяването на най-голямата единична газова инфраструктура от общ интерес в случай на прилагане на член 6, параграф 3, и всеки стандарт за увеличени доставки по член 8, параграф 2;

в)

задълженията, наложени на предприятията за природен газ и други съответни органи, включително за безопасна експлоатация на газовата система;

г)

други превантивни мерки, като например свързаните с необходимостта от засилване на междусистемните връзки между съседни държави-членки и възможността за разнообразяване на пътищата за доставка на газ и източниците на доставки, по целесъобразност, за преодоляване на установените рискове с цел да се поддържа доставката на газ за всички клиенти, доколкото е възможно;

д)

механизми, които да бъдат използвани за сътрудничество с други държави-членки за изготвяне и изпълнение на съвместни превантивни планове за действия и съвместни планове за действия при извънредни ситуации, както е посочено в член 4, параграф 3, където е приложимо;

е)

информация за съществуващи и бъдещи междусистемни връзки, включително тези, които предоставят достъп до газопреносната мрежа на Съюза, трансграничните потоци, трансграничния достъп до съоръжения за съхранение и физическия капацитет за транспортиране на газ и в двете посоки („двупосочен капацитет“), по-специално в случай на извънредна ситуация;

ж)

информация относно всички задължения за обществени услуги, свързани със сигурността на доставките на газ.

а)

в случай на връзки с производствени съоръжения, съоръжения за ВПГ и газоразпределителни мрежи, или

б)

когато е предоставено освобождаване съгласно член 7.

а)

по отношение на Люксембург: докато има най-малко две междусистемни връзки с други държави-членки, най-малко два различни източника на доставки и няма хранилища за газ или съоръжение за ВПГ на своята територия;

б)

по отношение на Словения: докато има най-малко две междусистемни връзки с други държави-членки, най-малко два различни източника на доставки и няма хранилища за газ или съоръжение за ВПГ на своята територия;

в)

по отношение на Швеция: докато не осъществява транзит на газ за други държави-членки през своята територия, има годишно брутно вътрешно потребление на газ, по-малко от 2 млн. т., и по-малко от 5 % общо първично потребление на енергия от газ.

а)

предложение за двупосочен капацитет във връзка с обратната посока („капацитет за обратен поток“); или

б)

искане за освобождаване от задължението за създаване на двупосочен капацитет.

а)

предоставя освобождаване, ако капацитетът за обратен поток няма да повиши значително сигурността на доставките на нито една държава-членка или регион или ако инвестиционните разходи биха превишили значително потенциалните ползи за сигурността на доставките; или

б)

приема предложението за капацитет за обратен поток; или

в)

изисква от оператора на преносна система да измени предложението си.

а)

екстремни температури в продължение на период от седем дни, настъпващ със статистическа вероятност веднъж на 20 години;

б)

всеки период от най-малко 30 дни на изключително високо търсене на газ, настъпващ със статистическа вероятност веднъж на 20 години; и

в)

за период от най-малко 30 дни в случай на прекъсване на най-голямата единична газова инфраструктура в средностатистически зимни условия.

а)

отговаря на изискванията на член 3, параграф 6;

б)

не изкривява неоправдано конкуренцията или възпрепятства функционирането на вътрешния пазар на газ;

в)

не оказва отрицателно влияние на способността на никоя друга държава-членка да доставя природен газ на своите защитени клиенти в съответствие с настоящия член в случай на национална извънредна ситуация, извънредна ситуация на равнище Съюза или регионална извънредна ситуация; и

г)

отговаря на критериите, посочени в член 11, параграф 5, в случай на извънредна ситуация на равнище Съюза или даден регион.

а)

използва стандартите, определени в членове 6 и 8, които показват изчислението на формулата N-1, използваните допускания, включително тези за изчисляване на формулата N-1 на регионално ниво, както и данните, необходими за тези изчисления;

б)

отчита всички имащи отношение национални и регионални обстоятелства, по-специално размера на пазара, конфигурацията на мрежата, действителните потоци, включително и изходящите потоци от съответната държава-членка, възможността за физически газови потоци в двете посоки, включително евентуалната необходимост от последващо подсилване на преносната система, наличието на производство и съхранение и ролята на газа в енергийния микс, по-специално по отношение на топлофикацията и производството на електроенергия и за работата на промишлеността, както и съображенията за безопасността и качеството на газа;

в)

разглежда различни сценарии на изключително високо търсене на газ и прекъсване на доставките като срив на основни преносни инфраструктури, съоръжения за съхранение или терминали за ВПГ и прекъсване на доставките от страна на доставчици от трети държави, като взема предвид историята, вероятността, сезона, честотата и продължителността на тяхното възникване, както и, по целесъобразност, геополитическите рискове и оценява вероятните последици от тези сценарии;

г)

отчита взаимодействието и връзката на рисковете с други държави-членки, включително, inter alia, по отношение на междусистемните връзки, трансграничните доставки, трансграничния достъп до съоръжения за съхранение и двупосочния капацитет;

д)

отчита максималния капацитет на взаимно свързване на всяка гранична входна и изходна точка.

а)

доразвиват нивата на опасност, установени в параграф 3;

б)

определят ролята и отговорностите на предприятията за природен газ и на промишлените газови потребители, включително съответните производители на електроенергия, като вземат предвид различната степен, в която те са засегнати от евентуално прекъсване на доставките на газ, както и тяхното взаимодействие с компетентните органи и, където е целесъобразно, с националните регулаторни органи на всяко от нивата на опасност, определени в параграф 3;

в)

определят ролята и отговорностите на компетентните органи и на другите органи, на които са делегирани задачи, както е посочено в член 2, параграф 2, на всяко от нивата на опасност, определени в параграф 3 от настоящия член;

г)

гарантира, че на предприятията за природен газ и промишлените потребители на газ са дадени достатъчно възможности да реагират на всяко ниво на опасност;

д)

определят, ако е необходимо, мерки и действия, които да бъдат предприети за смекчаване на потенциалното въздействие на прекъсването на доставките на газ върху централното отопление и върху доставката на електроенергия, произведена от газ;

е)

изготвят подробна процедура и мерки, които да се следват при всяко едно ниво на опасност, както и съответстващите схеми, представящи движението на информационните потоци;

ж)

определя лице или екип за управление в условия на криза и определя неговата или тяхната роля;

з)

определя приноса на мерките на пазарна основа, по-специално тези, изброени в приложение II, за справяне със ситуацията при ниво „Тревога“ и за облекчаване на ситуацията при ниво „Извънредна ситуация“;

и)

определя приноса на мерките на непазарна основа, планирани или с предстоящо изпълнение при ниво „Извънредна ситуация“, по-специално тези, изброени в приложение III, и се оценява степента, в която за справяне с кризата е необходимо използването на мерки на непазарна основа, както и ефекта от тях и се определят процедури за изпълнението им, като се взема предвид фактът, че мерки на непазарна основа се използват единствено когато пазарните механизми сами не могат вече да гарантират доставките, по-специално за защитените клиенти;

й)

описват механизмите, използвани за сътрудничество с другите държави-членки при всяко едно ниво на опасност;

к)

описват подробно задълженията за докладване, наложени на предприятията за природен газ при ниво на опасност „Тревога“ и „Извънредна ситуация“;

л)

съставя списък на предварително определени действия за осигуряване на газ в случай на извънредна ситуация, включително търговските споразумения между страните, участващи в такива действия, и компенсаторните механизми за предприятията за природен газ, по целесъобразност, при надлежно отчитане на поверителността на чувствителните данни. Тези действия могат да включват трансгранични споразумения между държавите-членки и/или предприятията за природен газ.

а)

ниво на ранно предупреждение („Ранно предупреждение“): в случаи, когато е налице конкретна, сериозна и надеждна информация, че може да настъпи събитие, което вероятно ще доведе до значително влошаване на положението с доставките и вероятно ще доведе до задействане на ниво на тревога или на извънредна ситуация; нивото за ранно предупреждение може да бъде обявено от механизъм за ранно предупреждение;

б)

ниво на тревога („Тревога“): в случаи, когато е настъпило прекъсване на доставките или изключително високо търсене на газ, което ще доведе до значително влошаване на положението с доставките, но пазарът все още е в състояние да се справи с прекъсването или търсенето, без да е необходимо да се прибягва до непазарни мерки;

в)

ниво на извънредна ситуация („Извънредна ситуация“): в случай на изключително високо търсене на газ или значително прекъсване на доставките или друго значително влошаване на положението с доставките и в случай, че всички съответни пазарни мерки са били осъществени, но доставките на газ са недостатъчни за задоволяване на продължаващото търсене на газ, така че трябва да бъдат допълнително въведени непазарни мерки с цел, по-специално, гарантиране на доставките на газ за защитените клиенти в съответствие с член 8.

а)

не се въвеждат мерки, които неоправдано ограничават притока на газ в рамките на вътрешния пазар, по всяко време;

б)

не се въвеждат мерки, за които има вероятност да застрашат сериозно положението с доставките на газ в друга държава-членка; както и

в)

трансграничният достъп до инфраструктурата в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2009 се поддържа, доколкото е възможно технически и от гледна точка на безопасността, съгласно плана за действия при извънредни ситуации.

а)

осигурява обмена на информация;

б)

гарантира съгласуваността и резултатността от действията на равнище държавите-членки и на регионално равнище по отношение на равнището на Съюза;

в)

координира действията по отношение на трети държави.

а)

не се въвеждат мерки, които неоправдано ограничават притока на газ в рамките на вътрешния пазар, по всяко време, и по-конкретно притока на газ до засегнатите пазари;

б)

не се въвеждат мерки, които могат да застрашат сериозно положението с доставките на газ в друга държава-членка; както и

в)

трансграничният достъп до инфраструктурата в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2009 се поддържа, доколкото е възможно технически и от гледна точка на безопасността, съгласно плана за действия при извънредни ситуации.

а)

сигурността на доставките на газ във всеки един момент, и по-специално в случай на извънредни ситуации;

б)

цялата информация, имаща отношение към сигурността на доставките на газ на национално и регионално равнище и равнище на Съюза;

в)

най-добри практики и евентуални насоки към всички заинтересовани страни;

г)

нивото на сигурност на доставките, целевите показатели и методологиите за оценка;

д)

национални и регионални сценарии и сценарии на равнище на Съюза и изпитване на степента на готовност;

е)

оценката на превантивните планове за действия и плановете за действия при извънредни ситуации и изпълнението на предвидените в тях мерки;

ж)

координация на мерките за справяне с извънредни ситуации в Съюза с трети държави, които са страни по Договора за създаване на енергийна общност и с други трети държави;

з)

помощта, необходима на най-засегнатите държави-членки.

а)

прогноза за следващите три дена за дневното търсене и предлагане на газ;

б)

дневният дебит на газоподаването във всички трансгранични входни и изходни пунктове, както и във всички пунктове, свързващи производствени съоръжения, съоръжения за съхранение или терминали за ВПГ към мрежата, в милиони кубични метри за денонощие;

в)

срокът, изразен в дни, за който се очаква доставките на газ към защитените клиенти да могат да бъдат гарантирани.

а)

информацията, предвидена в параграф 2;

б)

информация за планираните за осъществявани мерки и за мерките, вече осъществени от компетентния орган с цел облекчаване на извънредната ситуация, и информация за тяхната резултатност;

в)

отправените искания за допълнителни мерки, които да бъдат предприети от други компетентни органи;

г)

мерките, осъществени по искане на други компетентни органи.

а)

най-късно до 3 декември 2011 г. държавите-членки предават на Комисията съществуващите междуправителствени споразумения, сключени с трети държави, които оказват въздействие върху изграждането на газовата инфраструктура и доставките на газ. При сключването с трети държави на нови междуправителствени споразумения, които оказват такова въздействие, държавите-членки уведомяват Комисията;

б)

по отношение на съществуващи договори, както и на нови договори и при изменения на съществуващи договори най-късно до 3 декември 2011 г. предприятията за природен газ уведомяват съответните компетентни органи за следните елементи на договорите със срок над една година, които са сключени с доставчици от трети държави:

а)

изготвя заключения относно възможните начини за повишаване на сигурността на доставките на равнище Съюза, преценява възможността за извършване на оценка на риска и за установяване на превантивни планове за действия и планове за действия при извънредни ситуации на равнището на Съюза и докладва на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящия регламент, включително, inter alia, относно постигнатия напредък в областта на взаимосвързаността на пазара; както и

б)

докладва пред Европейския парламент и Съвета относно общата съгласуваност между превантивните планове за действия и плановете за действия при извънредни ситуации на държавите-членки, както и относно приноса им към солидарността и готовността от гледна точка на Съюза.

а)

член 2, втора алинея, точка 1, член 3, параграф 2, член 9, параграф 1 и член 13, параграф 6, букви а) и б): 12 месеца;

б)

член 4, параграф 2 и член 8, параграф 1: 18 месеца;

в)

член 4, параграф 5: 24 месеца;

г)

член 6, параграф 5: 36 месеца;

д)

член 6, параграф 1: 48 месеца,