за изменение на Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката за енергийния сектор във връзка с установяването на набор от годишни статистически данни за ядрената енергетика и с адаптирането на методологичните позовавания в съответствие с NACE Rev. 2

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (1), и по-специално член 4, параграф 3 и член 8 от него,

Приложения А и Б към Регламент (ЕО) № 1099/2008 се заменят с приложението към настоящия регламент.

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„

ПРИЛОЖЕНИЕ А

ПОЯСНЕНИЯ НА ТЕРМИНОЛОГИЯТА

Настоящото приложение съдържа обяснения или определения на термините, използвани в другите приложения.

1. ГЕОГРАФСКО ПОКРИТИЕ

Само за статистически цели се прилагат следните географски определения:

—	Австралия не включва отвъдморските територии,

—	Дания не включва Фарьорските острови и Гренландия,

—	Франция включва Монако, но не включва френските отвъдморски територии Гваделупа, Мартиника, Гвиана, Реюнион, Сен Пиер и Микелон, Нова Каледония, Френска Полинезия, Уолис и Футуна и Майот,

—	Италия включва Сан Марино и Ватикана,

—	Япония включва Окинава,

—	Нидерландия не включва Суринам и Нидерландските Антили,

—	Португалия включва Азорските острови и Мадейра,

—	Испания включва Канарските острови, Балеарските острови, Сеута и Мелиля,

—	Швейцария не включва Лихтенщайн,

—	Съединените щати включват 50-те щата, окръг Колумбия, американските Вирджински острови, Пуерто Рико и Гуам.

2. АГРЕГИРАНИ ПОКАЗАТЕЛИ

Производителите са класифицирани според предназначението на производството:

—	производител, за когото производството е основна дейност: предприятия, както частна, така и публична собственост, чиято основна дейност е производството на електроенергия и/или топлоенергия, предназначени/а за продажба на трети лица,

—	производители за собствени нужди: предприятия, както частна, така и публична собственост, които произвеждат електроенергия и/или топлоенергия, изцяло или частично предназначени/а за техните собствени нужди и за които това е дейност, която поддържа основната им дейност.

Забележка: Комисията може да внесе допълнителни пояснения в терминологията, като добави съответните позовавания на NACE в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2, след влизането в сила на преработена версия на класификацията NACE.

2.1. Сектори „Снабдяване“ и „Преобразуване“

Производство/Местно производство

Количествата добити или произведени горива, изчислени след всякаква операция за премахване на инертните материали. Производството включва количествата, потребени от производителя по време на производствения процес (напр. за отопление или работа на съоръженията и спомагателното оборудване), както и количествата, доставени на други производители на енергия за преобразуване или за други цели.

Местно производство означава производството на базата на суровини, добити в съответната държава.

Внос/Износ

За географските определения вж. раздел „Географско покритие“.

Освен ако не е предвидено друго, „внос“ се отнася до началния произход (държавата, в която е бил произведен енергийният продукт) за потребление в държавата, а „износ“ - до държавата, която е краен потребител на произведения енергиен продукт.

За внесени или изнесени се считат количествата, преминали през политическите граници на държавата, независимо дали е имало митническо оформяне или не.

В случай че не може да се посочи държава на произход или на местоназначение, отчитането може да бъде направено в „Други“.

Разлики в статистическите данни могат да възникнат само в случай че се разполага с общото количество внос и износ, установени на описаната по-горе основа, докато географската разбивка е направена на базата на друго изследване, източник или идея. В такъв случай разликите се вписват в „Други“.

Международни морски бункери

Количества горива, доставени на кораби, плаващи под всякакъв флаг и участващи в международното корабоплаване. Международното корабоплаване може да се осъществява по море, по вътрешни езера и водни пътища, както и в крайбрежни води. Изключва се:

—	потреблението от кораби, които участват във вътрешното корабоплаване. Разделението на вътрешно и международно корабоплаване следва да се прави на базата на пристанище на тръгване и пристанище на пристигане, а не в зависимост от флага или националната принадлежност на кораба,

—	потреблението от риболовни съдове,

—	потреблението от въоръжените сили.

Промени в запасите

Разликата, констатирана между началното ниво на запаси и крайното ниво на запаси по отношение на запасите, съхранявани на националната територия.

Брутно потребление (изчислено)

Стойност, изчислявана по следния начин:

Местно производство + доставки от други източници + внос – износ – международни морски бункери + промени в запасите

Брутно потребление (констатирано)

Това е количеството, действително отчетено в проучванията, проведени в секторите на крайно потребление.

Разлики в статистическите данни

Стойност, изчислявана по следния начин:

изчислено брутно потребление – констатирано брутно потребление.

Включва промените в запасите при крайните потребители, когато тези промени не могат да бъдат включени в „Промени в запасите“.

В случай на големи разлики следва да се посочат причините.

Електроцентрали, за които производството на енергия е основна дейност

Количествата горива, използвани за производството на електроенергия.

Горивата, използвани от централи, които съдържат поне една производствена единица за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, следва да бъдат отчетени в „Централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, за които комбинираното производство на електро- и топлоенергия е основна дейност“.

Централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, за които комбинираното производство на електро- и топлоенергия е основна дейност

Количествата горива, използвани за производството на електро- и топлоенергия.

Топлоцентрали, за които производството на енергия е основна дейност

Количествата горива, използвани за производството на топлоенергия.

Електроцентрали, които произвеждат за собствени нужди

Количествата горива, използвани за производството на електроенергия.

Горивата, използвани от централи, които съдържат поне една производствена единица за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, следва да бъдат отчетени в „Централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, които произвеждат за собствени нужди“.

Централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, които произвеждат за собствени нужди

Количествата горива, съответстващи на количеството произведена електроенергия и продадена топлоенергия.

Топлоцентрали, които произвеждат за собствени нужди

Количествата горива, съответстващи на количеството продадена топлоенергия.

Брикетни фабрики

Количествата, използвани за производството на горива.

Количествата, използвани за отопление и работа на съоръженията, не се отчитат тук, а като потребление в енергийния сектор.

Коксови пещи

Количествата, използвани в коксовите пещи.

Предприятия за производство на брикети от кафяви въглища / брикети от торф

Количествата лигнитни или кафяви въглища, използвани за производството на брикети от кафяви въглища, или количества торф, използван за производството на брикети от торф.

Газови заводи

Количествата, използвани за производството на газ в газовите заводи и в заводите за газификация на въглища.

Количествата, използвани като гориво за отопление и работа на съоръженията, не се включват тук, а се отчитат като потребление в енергийния сектор.

Доменни пещи

Количествата коксуващи се въглища и/или битуминозни въглища (по принцип съответстващи на метода с инжектиране на въглищен прах), както и кокс от коксови пещи, преработени в доменни пещи.

Количествата, използвани като гориво за отопление и работа на доменните пещи (например газ от доменни пещи) не се включват тук, а се отчитат като потребление в енергийния сектор.

Втечняване на въглища

Количествата гориво, използвани за производството на синтетичен нефт.

Нефтопреработвателни заводи

Количествата, използвани за производството на нефтопродукти.

Количествата, използвани като гориво за отопление и работа на съоръженията, не се отчитат тук, а като потребление в енергийния сектор.

Невключени никъде другаде – преобразуване

Количества, използвани за дейности, свързани с преобразуване, и които не са включени никъде другаде. В случай на използване на тази позиция в доклада следва да се обясни какво точно се включва в нея.

2.2. Енергиен сектор и крайно потребление

Общо за енергийния сектор

Количествата, използвани от енергийната промишленост за подпомагане на добива (въгледобив, производство на нефт и газ) или за дейности, свързани с преобразуване. Това съответства на разделенията на NACE 5, 06, 08.92, 07.21, 09.1, 19 и 35.

Изключва количествата горива, преобразувани в друга форма на енергия (които следва да бъдат отчетени в сектор „Преобразуване“) или използвани за поддръжка на експлоатацията на нефтопроводи, газопроводи и пулпопроводи (които следва да бъдат отчетени в сектор „Транспорт“).

Включва производството на химически материали за ядрен разпад и синтез, както и продуктите от тези процеси.

Електроцентрали, централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия и топлоцентрали

Количествата, потребявани като енергия в електроцентралите, централите за комбинирано производство на електро- и топлоенергия и топлоцентралите.

Каменовъглени мини

Количествата, използвани като енергиен източник за добива и обогатяването на въглища във въгледобивната промишленост.

Въглищата, изгаряни в електроцентрали, разположени в непосредствена близост до каменовъглената мина, се отчитат в сектор „Преобразуване“.

Брикетни фабрики

Количества, използвани като енергиен източник в брикетните фабрики.

Коксови пещи

Количествата, използвани като енергиен източник във фабриките за кокс.

Предприятия за производство на брикети от кафяви въглища / брикети от торф

Количествата, използвани като енергиен източник в предприятията за производство на брикети от кафяви въглища /брикети от торф.

Газови заводи/заводи за газификация

Количествата, използвани като енергиен източник в газовите заводи и в заводите за газификация на въглища.

Доменни пещи

Количествата, използвани като енергиен източник в доменните пещи.

Втечняване на въглища

Количествата, използвани като енергиен източник в заводите за втечняване на въглища.

Нефтопреработвателни заводи

Количествата, използвани като енергиен източник в нефтопреработвателните заводи.

Добив на нефт и газ

Количествата, използвани като гориво при добива на нефт и газ и в предприятията за преработка на природен газ.

Изключва загубите по тръбопроводите (които следва да се отчетат като загуби при разпределение) и количествата енергия, използвани за експлоатацията на тръбопроводите (които следва да се отчетат в сектор „Транспорт“).

Общо крайно потребление

Определя се (изчислява се) по следния начин:

= общата сума, използвана за неенергийна употреба + крайното потребление на енергия (промишленост + транспорт + други сектори)

Изключва количествата, доставени за преобразуване, потреблението на промишлените отрасли, произвеждащи енергия, както и загубите при разпределение.

Неенергийна употреба

Енергийни продукти, използвани като суровини в различните сектори; т.е. които не се потребяват като гориво и не се преобразуват в друго гориво.

2.3. Спецификация на крайната употреба на енергията

Крайно потребление на енергията

Това е общото потребление на енергия в промишлеността, транспорта и другите сектори.

Сектор „Промишленост“

Тук се обхващат количествата гориво, потребявани от промишлените предприятия за дейности, съпътстващи основната им дейност.

При топлоцентрали, произвеждащи само топлоенергия, или централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия се вземат предвид само количествата горива, използвани за производството на топлоенергия, предназначена за собствените нужди на централата. Количествата горива, използвани за производството на топлоенергия за продажба и за производството на електроенергия, се отчитат в съответния сектор „Преработване“.

Черна металургия разделения на NACE 24.1, 24.2, 24.3, 24.51 и 24.52.

Химическа (включително нефтохимическа)

Химическа и нефтохимическа промишленост; разделения на NACE 20 и 21.

Цветни метали

Цветна металургия; разделения на NACE 24.4, 24.53 и 24.54.

Нерудни минерали

Стъкларска, керамична и циментова промишленост, както и други производства на строителни материали; разделение на NACE 23.

Транспортно оборудване

Промишлени отрасли, свързани с оборудването, използвано за транспортни цели; разделения на NACE 29 и 30.

Машиностроене

Производство на метални изделия, на машини и на оборудване, различно от транспортното оборудване; разделения на NACE 25, 26, 27 и 28.

Добивна промишленост

Разделения на NACE 07 (с изключение на 07.21), 08 (с изключение на 08.92) и 09.9; изключва промишлените отрасли, произвеждащи енергия.

Храна, напитки и тютюн: разделения на NACE 10, 11 и 12.

Целулоза, хартия и печат

Включва производството на носители със запис; разделения на NACE 17 и 18.

Дървообработване и изделия от дърво (различни от целулоза и хартия): NACE разделение 16.

Строителство: разделения на NACE 41, 42 и 43.

Текстил и кожа; разделения на NACE 13, 14 и 15.

Невключени никъде другаде – промишленост

Потреблението в секторите, невключени по-горе.

Сектор „Транспорт“

Енергията, потребена за всички видове транспортни дейности, независимо от стопанския сектор, в който се провежда дейността; разделения на NACE 49, 50 и 51.

Сектор „Транспорт“ – железопътен транспорт

Цялото потребление в железопътния превоз, включително това в промишлената железопътна инфраструктура; разделения на NACE 49.1 и 49.2.

Сектор „Транспорт“ – вътрешно корабоплаване

Количествата, доставени на съдове, които не участват в международното корабоплаване, независимо под какъв флаг плават (вж. „Международни морски бункери“). Разделението на вътрешно и международно корабоплаване следва да се прави на базата на пристанище на тръгване и пристанище на пристигане, а не в зависимост от флага или националната принадлежност на кораба. NACE разделение 50.

Сектор „Транспорт“ – автомобилен транспорт

Количествата, използвани от пътните превозни средства.

Включва горивото, използвано от селскостопански транспортни средства по шосетата и смазочните масла, използвани за пътните превозни средства.

Изключва енергията, използвана в стационарните двигатели (вж. „Други сектори“), от тракторите извън пътната мрежа (вж. „Селско стопанство“), за военни цели в пътните транспортни средства (вж. „Други сектори – невключени никъде другаде“), както и асфалт, използван за пътна настилка, и енергия, потребявана от двигатели на строителни площадки (вж. „Промишленост“, подсектор „Строителство“). Разделения на NACE 49.3 и 49.4.

Сектор „Транспорт“ – тръбопроводен транспорт

Количествата, използвани като енергия за поддръжката и експлоатацията на тръбопроводи, пренасящи газове, течности, шлам и други подобни; NACE разделение 49.5.

Включва енергията, изразходвана от помпените станции, и тази за поддръжка на тръбопровода.

Изключва енергията, потребена за разпределението по тръбопровода на природен или синтетичен газ, топла вода или пара от доставчика до крайните ползватели (която следва да бъде отчетена в енергийния сектор), енергията, изразходвана за крайното подаване на вода към домакинства, промишлени, търговски или други потребители (която следва да бъде включена в сектор „Търговия и обществени услуги“), както и загубите, възникнали при преноса от доставчика до крайните ползватели (които следва да се отчетат като загуби при разпределение).

Сектор „Транспорт“ – международни полети

Количества авиационно гориво, доставени на летателните апарати за международни полети. Разделението на вътрешни и международни полети следва да се прави на базата на място на излитане и място на кацане, а не в зависимост от националната принадлежност на авиокомпанията. Част от NACE разделение 51.

Изключва горивата, изразходвани от авиационните компании за пътните им превозни средства (които следва да се отчитат в „Сектор „Транспорт“ – невключени никъде другаде“) и употребата на авиационни горива за военни цели (която следва да се отчита в „Други сектори – невключени никъде другаде“).

Сектор „Транспорт“ - вътрешни полети

Количества авиационно гориво, доставени на летателните апарати за вътрешни полети – търговски, частни, селскостопански и т.н. Част от NACE разделение 51.

Включва горивото, изразходвано за цели, различни от летенето, например изпитването на двигатели на стенд. Разделението на вътрешни и международни полети следва да се прави на базата на място на излитане и място на кацане, а не в зависимост от националната принадлежност на авиокомпанията.

Сектор „Транспорт“ – невключени никъде другаде

Количества, използвани за транспортна дейност, и които не са включени никъде другаде.

Включва горивата, използвани от авиационните компании за пътните им превозни средства, както и горивата, използвани в пристанищата от съоръженията за разтоварване на кораби, и различните видове подемни кранове.

Следва да бъде посочено кои точно елементи са включени в тази позиция.

Други сектори

Сектори, които не са изрично споменати или не попадат в енергийния сектор, секторите „Промишленост“ и „Транспорт“.

Други сектори – търговия и обществени услуги

Горива, изразходвани от предприятията и службите в публичния и частния сектор.

Разделения на NACE 33, 36, 37, 38, 39, 45, 46, 47, 52, 53, 55, 56, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 84, 85, 86, 87, 88, 90, 91, 92, 93, 94, 95, 96 и 99.

Други сектори – жилищен сектор

Отчитат се горивата, изразходвани от всички домакинства, включително „домакинства с наети на работа лица“. Разделения на NACE 97 и 98.

Други сектори – селско стопанство/лесовъдство

Горива, изразходвани от потребители, класифицирани като селско стопанство, лов и лесовъдство; разделения на NACE 01 и 02.

Други сектори - риболов

Горива, доставени за вътрешен, крайбрежен и дълбоководен риболов. В риболов се включват горивата, доставени на кораби, плаващи под всякакъв флаг, и които зареждат гориво в държавата (включително за международен риболов), както и енергията, използвана в рибната промишленост. NACE разделение 03.

Други сектори – невключени никъде другаде

Това са дейностите, които не са включени никъде другаде. Тази категория включва използването на гориво за военни цели, както за нестационарна, така и за стационарна употреба (например кораби, летателни апарати, пътни превозни средства и енергия, използвана в жилищните райони), независимо от това дали доставеното гориво е предназначено за военните в тази държава или в друга държава. В случай на използване на тази позиция в доклада, следва да се обясни какво точно се включва в нея.

3. ДРУГИ ТЕРМИНИ

Значенията на следните съкращения са, както следва:

— ТМО: тетраметилолово,

— ТЕО: тетраетилолово,

— SBP: бензини със специална точка на кипене,

— ВНГ: втечнен нефтен газ,

— ТПГ: течности от природен газ,

— ВПГ: втечнен природен газ,

— СПГ: сгъстен природен газ.

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

ГОДИШНА ЕНЕРГИЙНА СТАТИСТИКА

В настоящото приложение се описват обхватът, единиците, отчетният период, честотата, сроковете и условията за предаване на събираните годишно статистически данни за енергийния сектор.

За термините, за които в настоящото приложение не се дава специално обяснение, се прилагат обясненията в приложение А.

1. ИЗКОПАЕМИ ТВЪРДИ ГОРИВА И СИНТЕТИЧНИ ГАЗОВЕ

1.1. Енергийни продукти, за които се прилага

Ако не е предвидено друго, събирането на данни се прилага за всички изброени по-долу енергийни продукти:

Енергиен продукт

Определение

Антрацит

Висококачествени въглища, използвани за промишлени и битови нужди. Характеризират се по принцип с ниско съдържание на летливи вещества (по-малко от 10 %) и високо съдържание на въглерод (около 90 % свързан въглерод). Горната им топлина на изгаряне е по-голяма от 23 865 kJ/kg (5 700 kcal/kg), изчислена върху безпепелно влажно вещество.

2.	Коксуващи се въглища

Битуминозни въглища, чието качество позволява производството на кокс, годен за използване в доменни пещи. Горната им топлина на изгаряне е по-голяма от 23 865 kJ/kg (5 700 kcal/kg), изчислена върху безпепелно влажно вещество.

3.	Други битуминозни въглища (енергйини въглища)

Въглища, използвани за производството на пара, които включват всички битуминозни въглища, които не попадат в категорията на коксуващите се въглища или антрацита. Характеризират се с по-високо съдържание на летливи вещества, отколкото антрацита (повече от 10 %) и с по-ниско съдържание на въглерод (по-малко от 90 % свързан въглерод). Горната им топлина на изгаряне е по-голяма от 23 865 kJ/kg (5 700 kcal/kg), изчислена върху безпепелно влажно вещество. Ако битуминозните въглища се използват в коксови пещи, те се отчитат като коксуващи се въглища.

4.	Суббитуминозни въглища

Суббитуминозните въглища са неспичащи се (неагломериращи се) въглища, чиято горна топлина на изгаряне е между 17 435 kJ/kg (4 165 kcal/kg) и 23 865 kJ/kg (5 700 kcal/kg), и чието съдържание на летливи вещества превишава 31 %, изчислено върху сухо вещество, без минерални съставки.

5.	Лигнитни/кафяви въглища

Неспичащи се (неагломериращи се) въглища, чиято горна топлина на изгаряне е по-малка от 17 435 kJ/kg (4 165 kcal/kg) и чието съдържание на летливи вещества превишава 31 %, изчислено върху сухо вещество, без минерални съставки.

Битуминозните шисти и битуминозният пясък, произведени и изгорени директно, се отчитат в тази категория. Битуминозните шисти и битуминозният пясък, използвани като суровина в друг процес на преобразуване, също се отчитат в тази категория.

Включва се и частта битуминозни шисти и битуминозен пясък, потребени в процеса на преработка. Шистовото масло и другите продукти, получени вследствие на втечняване, се отчитат в годишния въпросник относно нефта.

Торф

Горивно меко, поресто или сбито седиментно отложение от растителен произход с високо съдържание на вода (до 90 % в необработено състояние), което се реже лесно и е светло- до тъмнокафяво на цвят. Торфът, използван за неенергийни цели, не се включва.

Това определение не засяга определението за възобновяеми енергийни източници в Директива 2009/28/ЕО и насоките от 2006 г. на Междуправителствената група по изменението на климата за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове.

Брикети

Пресовано гориво, произведено от ситнеж от антрацитни въглища с добавка на свързващо вещество. По тази причина количеството произведените брикети може леко да надвишава количеството въглища, действително изразходвани в процеса на преработка.

8.	Кокс от коксови пещи

Твърдият продукт, получен вследствие на коксуване на въглища (по принцип на коксуващи се въглища) при висока температура; характеризира се с ниско съдържание на влага и на летливи вещества. Коксът от коксови пещи се използва предимно в черната металургия като енергиен източник и реактив. Коксовите отсевки и леярският кокс се включват в тази категория.

Полукоксът (твърд продукт, получен вследствие на коксуване на въглища при ниска температура) също се включва в тази категория. Полукоксът се използва като гориво за отопление или от самата фабрика за преработка. В тази позиция се включват също така коксът, коксовите отсевки и полукоксът, произведени от лигнит/кафяви въглища.

9.	Газов кокс

Страничен продукт на антрацитните въглища, използван за производството на битов газ в газовите заводи. Газовият кокс се използва за отопление.

10.	Каменовъглен катран

Продукт от сухата дестилация на битуминозни въглища. Каменовъгленият катран е течният страничен продукт от дестилацията на въглища за производството на кокс в коксови пещи или се произвежда от кафяви въглища („нискотемпературен катран“). Каменовъгленият катран може да се дестилира на свой ред в различни органични продукти (напр. бензол, толуол, нафтален), които по принцип се отчитат като суровини за нефтохимическата промишленост.

11.	Брикети от кафяви въглища

Брикетите от кафяви въглища са пресовано гориво, произведено от лигнитни/кафяви въглища посредством брикетиране под високо налягане без добавяне на свързващо вещество. В тази категория се включват торфените брикети, изсушените лигнитни ситнеж и прах.

12.	Газ от газови заводи

В тази категория се включват всички видове газове, произведени в публични или частни предприятия, чиято основна дейност е производство, пренос и разпределение на газ. В нея се включва също така газът, произведен чрез коксуване (включително газът, произведен в коксови пещи и прехвърлен в категорията на газа от газови заводи), чрез пълна газификация, със или без обогатяване с нефтопродукти (ВНГ, отпадъчен мазут и др.) и чрез риформинг и просто смесване на газове и/или въздух, който се отчита в графата „От други източници“. В сектор „Преобразуване“ следва да фигурират количествата газ от газови заводи, прехвърлени в категорията на смесения природен газ, който ще бъде разпределен и консумиран посредством мрежата за подаване на природен газ.

Производството на други въглищни газове (напр. коксов газ, газ от доменни пещи и газ от кислородни конвертори) се отчита в колоните за тези газове, а не като производство на газ от газови заводи. Въглищните газове, прехвърлени в газовите заводи, следва впоследствие да се отчетат (в собствената им колона) в сектор „Преобразуване“ в ред „Газови заводи“. Общото количество газ от газови заводи, резултат от прехвърляне на други въглищни газове, следва да се даде в графата „Производство“ на „Газ от газови заводи“.

13.	Коксов газ

Получен като страничен продукт при получаването на кокс от коксови пещи за производството на желязо и стомана.

14.	Газ от доменни пещи

Получава се при изгарянето на кокс в доменните пещи на черната металургия. Добива се и се използва като гориво отчасти в предприятието и отчасти в други процеси на производството на стомана или в електроцентрали, които разполагат с необходимото оборудване за изгарянето му. Количеството гориво се отчита на базата на горната топлина на изгаряне.

15.	Газ от кислородни конвертори

Страничен продукт от производството на стомана в кислородни конвертори, усвояван при излизане от конвертора. Този газ е известен още под името конверторен газ.

16.	Антрацитни въглища

Понятието „антрацитни въглища“ се отнася до въглищата, чиято горна топлина на изгаряне е по-голяма от 23 865 kJ/kg (5 700 kcal/kg), изчислена върху безпепелно влажно вещество и чийто среден коефициент на отражение на витринита се равнява поне на 0,6. Антрацитните въглища включват всички енергийни продукти, изброени в точки от 1 до 3 (антрацит, коксуващи се въглища и други битуминозни въглища).

1.2. Списък с агрегирани показатели

Ако не е предвидено друго, за всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф, се отчитат следните агрегирани показатели.

1.2.1. Сектори „Снабдяване“ и „Преобразуване“

Производство

1.1.

От което: подземен добив

Отнася се само за антрацит, коксуващи се въглища, други битуминозни въглища, суббитуминозни въглища и лигнитни/кафяви въглища.

1.2.

От което: открит добив

Снабдяване от други източници

Състои се от два компонента:

—	регенерирани шлам, междинни продукти и други нискосортни въглищни продукти, които не могат да бъдат класифицирани по типа въглища, от който произхождат; тук се включват въглищата, оползотворени от насипищата и други депа за отпадъци,

—	снабдяването с гориво, чието производство се отчита в енергийните баланси на други горива, но чието потребление ще фигурира в енергийния баланс на въглищата.

2.1.

От което: от нефтопродукти

Не се отнася за антрацит, коксуващи се въглища, други битуминозни въглища, суббитуминозни въглища, лигнитни/кафяви въглища и торф.

Например: добавянето на нефтен кокс към коксуващи се въглища за коксовите пещи

2.2.

От което: от природен газ

Например: добавянето на природен газ към газ от газови заводи за директно крайно потребление.

2.3.

От което: от възобновяеми енергийни източници

Например: промишлените отпадъци, използвани като свързващо вещество в производството на брикети.

Внос

Износ

Международни морски бункери

Промени в запасите

Увеличение на запасите се обозначава с отрицателна стойност, а намаление — с положителна.

Брутно потребление

Разлики в статистическите данни

Общо за сектор „Преобразуване“

Количествата гориво, използвани за първичното или вторичното преобразуване на енергия (например: въглища в електроенергия, коксов газ в електроенергия) или за трансформация във вторични енергийни продукти (например: коксуващи се въглища в кокс).

9.1.

От което: електроцентрали, за които производството на енергия е основна дейност

9.2.

От което: централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, за които производството на енергия е основна дейност

9.3.

От което: топлоцентрали, за които производството на енергия е основна дейност

9.4.

От което: електроцентрали, които произвеждат за собствени нужди

9.5.

От което: централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, които произвеждат за собствени нужди

9.6.

От което: топлоцентрали, които произвеждат за собствени нужди

9.7.

От което: брикетни фабрики

9.8.

От което: коксови пещи

9.9.

От което: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф

9.10.

От което: газови заводи

9.11.

От което: доменни пещи

Количества коксуващи се въглища и/или битуминозни въглища (по принцип съответстващи на метода с инжектиране на въглищен прах), както и кокс от коксови пещи, преработени в доменни пещи. Количествата, използвани като гориво за отопление и работа на доменните пещи (например: газ от доменни пещи) не се включват в сектор „Преобразуване“, а се отчитат като потребление в енергийния сектор.

9.12.

От което: втечняване на въглища

Маслата от битуминозни шисти и другите продукти, получени при втечняването, се отчитат в глава 4 от настоящото приложение.

9.13.

От което: за смесения природен газ

Количествата въглищни газове, смесени с природен газ.

9.14.

От което: невключени никъде другаде – преобразуване

1.2.2. Енергиен сектор

1.	Общо за енергийния сектор
1.1.	От което: електроцентрали, централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия и топлоцентрали
1.2.	От което: каменовъглени мини
1.3.	От което: брикетни фабрики
1.4.	От което: коксови пещи
1.5.	От което: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф
1.6.	От което: газови заводи
1.7.	От което: доменни пещи
1.8.	От което: нефтопреработвателни заводи
1.9.	От което: втечняване на въглища
1.10.	От което: невключени никъде другаде – енергия
2.	Загуби при разпределение Загубите, възникнали при преноса и разпределението, както и при горенето на синтетични газове.
3.	Общо крайно потребление
4.	Обща неенергийна употреба
4.1.	От което: сектори „Промишленост“, „Преобразуване“ и енергиен сектор Неенергийната употреба във всички промишлени, преработвателни и енергийни подсектори, например използването на въглища за производството на метанол или амоняк.
4.1.1.	От което, под точка 4.1: в нефтохимичния сектор Неенергийната употреба, например въглищата, използвани като изходна суровина за производството на торове и на други нефтохимични продукти.
4.2.	От което: сектор „Транспорт“ Неенергийната употреба във всички транспортни подсектори.
4.3.	От което: други сектори Неенергийната употреба в сектор „Търговия и обществени услуги“, в жилищния сектор, в сектор „Селско стопанство“ и в сектор „Невключени никъде другаде“.

1.2.3. Спецификация на крайната употреба на енергията

1.	Крайно потребление на енергията
2.	Сектор „Промишленост“
2.1.	От което: черна металургия
2.2.	От което: химическа и нефтохимическа промишленост
2.3.	От което: цветни метали
2.4.	От което: нерудни минерали
2.5.	От което: транспортно оборудване
2.6.	От което: машиностроене
2.7.	От което: добивна промишленост
2.8.	От което: храна, напитки и тютюн
2.9.	От което: целулоза, хартия и печат
2.10.	От което: дървообработване и изделия от дърво
2.11.	От което: строителство
2.12.	От което: текстил и кожа
2.13.	От което: невключени никъде другаде – промишленост
3.	Сектор „Транспорт“
3.1.	От което: железопътен транспорт
3.2.	От което: вътрешно корабоплаване
3.3.	От което: невключени никъде другаде – транспорт
4.	Други сектори
4.1.	От което: търговия и обществени услуги
4.2.	От което: жилищен сектор
4.3.	От което: селско стопанство/лесовъдство
4.4.	От което: риболов
4.5.	От което: невключени никъде другаде – други

1.2.4. Внос и износ

Внос по държава на произход и износ по държава на местоназначение.

Не се отнася за торф, газов кокс, газ от газови заводи, коксов газ, газ от доменни пещи, нито за газ от кислородни конвертори.

1.2.5. Входящи количества за производителите на електро- и топлоенергия за собствени нужди

Входящите количества за производителите на електро- и топлоенергия за собствени нужди трябва да се отчитат поотделно за централите, произвеждащи само електроенергия, за централите за комбинирано производство на електро- и топлоенергия и за централите, произвеждащи само топлоенергия.

Тези входящи количества за производителите за собствени нужди се отчитат поотделно за всяка от основните дейности, изброени в таблицата по-долу:

1.	Общо за енергийния сектор
1.1.	От което: каменовъглени мини
1.2.	От което: брикетни фабрики
1.3.	От което: коксови пещи
1.4.	От което: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф
1.5.	От което: газови заводи
1.6.	От което: доменни пещи
1.7.	От което: нефтопреработвателни заводи
1.8.	От което: втечняване на въглища
1.9.	От което: невключени никъде другаде – енергия
2.	Сектор „Промишленост“
2.1.	От което: черна металургия
2.2.	От което: химическа и нефтохимическа промишленост
2.3.	От което: цветни метали
2.4.	От което: нерудни минерали
2.5.	От което: транспортно оборудване
2.6.	От което: машиностроене
2.7.	От което: добивна промишленост
2.8.	От което: храна, напитки и тютюн
2.9.	От което: целулоза, хартия и печат
2.10.	От което: дървообработване и изделия от дърво
2.11.	От което: строителство
2.12.	От което: текстил и кожа
2.13.	От което: невключени никъде другаде – промишленост
3.	Сектор „Транспорт“
3.1.	От което: железопътен транспорт
3.2.	От което: невключени никъде другаде – транспорт
4.	Други сектори:
4.1.	От което: търговия и обществени услуги
4.2.	От което: жилищен сектор
4.3.	От което: селско стопанство/лесовъдство
4.4.	От което: риболов
4.5.	От което: невключени никъде другаде

1.3. Калоричност

Трябва да се посочат както горната, така и долната топлина на изгаряне на енергийните продукти, посочени в параграф 1.1, за изброените по-долу основни агрегирани показатели.

Не се отнася за газ от газови заводи, коксов газ, газ от доменни пещи и газ от кислородни конвертори:

1.	Производство
2.	Внос
3.	Износ
4.	Използване в коксови пещи
5.	Използване в доменни пещи
6.	Използване в електроцентрали, централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия и топлоцентрали, за които производството на енергия е основна дейност
7.	Използване в промишлеността
8.	За друга употреба

1.4. Производство и запаси в каменовъглените мини

Отнася се само за антрацитните въглища и за лигнитните/кафявите въглища.

Трябва да се отчетат следните количества:

1.	Подземен добив
2.	Открит добив
3.	Снабдяване от други източници
4.	Запаси в края на периода
4.1.	От което: запаси в мините

1.5. Мерни единици

1.	Количества енергия

103 тона

Изключение: при газовете (газ от газови заводи, коксов газ, газ от доменни пещи, газ от кислородни конвертори), се измерва директно енергосъдържанието и мерната единица е съответно TJ (на базата на горната топлина на изгаряне).

2.	Калоричност

MJ/тон

1.6. Дерогации и освобождавания

Не се прилага.

2. ПРИРОДЕН ГАЗ

2.1. Енергийни продукти, за които се прилага

Това събиране на данни се прилага за природния газ, който включва газовете, най-вече метан, които се появяват в подземни находища, било то под формата на течност или на газ.

То включва както „неасоциирания газ“ от находища, където се добиват въглеводороди само в газообразна форма, така и „асоциирания газ“, произведен заедно със суровия нефт, а така също и метана, добиван от каменовъглените мини (газ гризу) или от въглищните пластове (каменовъглен газ).

Не включва нито газовете, получени чрез анаеробно разлагане на биомаса (напр. градски или канализационен газ), нито газа от газови заводи.

2.2. Списък с агрегирани показатели

2.2.1. Сектори „Снабдяване“ и „Преобразуване“

Декларират се количества, изразени както в обемни, така и в енергийни единици, включително горната и долната топлина на изгаряне, за следните агрегирани показатели:

1.	Местно производство Общото количество сух газ за продажба, произведен в рамките на националните граници, включително офшорното производство. Производството се изчислява след пречистване и извличане на ТПГ и на сярата. Изключват се загубите, възникнали при добива и количествата, които са инжектирани отново, изхвърлени в атмосферата или изгорени. Включват се количествата, използвани за нуждите на газовата промишленост, за извличането на газ, в тръбопроводните системи и в предприятията за преработка.
1.1.	От което: асоцииран газ Природен газ, произведен заедно със суровия нефт.
1.2.	От което: неасоцииран газ Природен газ от местонаходища, където се добиват въглеводороди само в газообразна форма.
1.3.	От което: газ гризу Метан, добиван от каменовъглени мини или от въглищните пластове, канализиран до повърхността и използван в каменовъглените мини или пренасян по тръбопроводи до потребителите.
2.	Снабдяване от други източници Горива, смесени с природен газ и консумирани като смеси.
2.1.	От което: от нефтопродукти ВНГ, използван за подобряване качеството на горивото, например на топлосъдържанието му
2.2.	От което: от въглища Синтетичен газ, предназначен за смесване с природен газ
2.3.	От което: от възобновяеми енергийни източници Биогаз, предназначен за смесване с природен газ
3.	Внос
4.	Износ
5.	Международни морски бункери
6.	Промени в запасите Увеличение на запасите се обозначава с отрицателна стойност, а намаление — с положителна.
7.	Брутно потребление
8.	Разлики в статистическите данни Изискването да се декларира калоричността тук не се прилага.
9.	Извлечим газ: начални и крайни запаси Количествата газ, които могат да бъдат доставени по време на всеки цикъл на подаване на входа-подаване от изхода. Касае се за природен газ, който може да бъде добит и който се складира в специални съоръжения за складиране (изчерпани газови и/или нефтени находища, водоносни пластове, солни каверни, смесени каверни и други), както и в съоръжения за складиране на втечнен природен газ. Буферният газ, постоянно наличен в резервоарите (газова възглавница), не се включва. Изискването да се декларира калоричността тук не се прилага.
10.	Газ, изпуснат в атмосферата Обемите газ, изпуснати в атмосферата на производствената площадка или в предприятията за преработка на газ. Изискването да се декларира калоричността тук не се прилага.
11.	Изгорен газ Обемите газ, изгорени с газов факел на производствената площадка или в предприятията за преработка на газ. Изискването да се декларира калоричността тук не се прилага.
12.	Общо за сектор „Преобразуване“ Количествата гориво, използвани за първично или вторично преобразуване на енергия (например: природен газ в електроенергия) или за преобразуване във вторични енергийни продукти (например: природен газ в метанол).
12.1.	От което: електроцентрали, за които производството на енергия е основна дейност
12.2.	От което: електроцентрали, които произвеждат за собствени нужди
12.3.	От което: централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, за които производството на енергия е основна дейност
12.4.	От което: централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, които произвеждат за собствени нужди
12.5.	От което: топлоцентрали, за които производството на енергия е основна дейност
12.6.	От което: топлоцентрали, които произвеждат за собствени нужди
12.7.	От което: газови заводи
12.8.	От което: коксови пещи
12.9.	От което: доменни пещи
12.10.	От което: преработване на газове в течни горива Количествата природен газ, използвани като изходна суровина за процеса на втечняване, например количествата гориво, които влизат в процеса на производство на метанол, за да бъдат трансформирани в метанол.
12.11.	От което: невключени другаде – преобразуване

2.2.2. Енергиен сектор

1.	Общо за енергийния сектор
1.1.	От което: каменовъглени мини
1.2.	От което: добив на нефт и газ
1.3.	От което: входящи количества за нефтопреработвателните заводи
1.4.	От което: коксови пещи
1.5.	От което: доменни пещи
1.6.	От което: газови заводи
1.7.	От което: електроцентрали, централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия и топлоцентрали
1.8.	От което: втечняване (ВПГ) или газификация
1.9.	От което: преработване на газове в течни горива
1.10.	От което: невключени никъде другаде – енергия
2.	Загуби при разпределение и пренос

2.2.3. Спецификация на крайната употреба на енергията

Потреблението на природен газ трябва да се отчете поотделно за енергийната употреба и, където е приложимо, за неенергийната употреба, за следните агрегирани показатели:

1.	Общо крайно потребление Крайното потребление на енергия и неергийната употреба се отчитат поотделно в тази позиция.
2.	Сектор „Транспорт“
2.1.	От което: автомобилен транспорт Включва както СПГ, така и биогаз.
2.1.1.	От което: количеството биогаз, използвано в автомобилния транспорт
2.2.	От което: тръбопроводен транспорт
2.3.	От което: невключени никъде другаде – транспорт
3.	Сектор „Промишленост“
3.1.	От което: черна металургия
3.2.	От което: химическа и нефтохимическа промишленост
3.3.	От което: цветни метали
3.4.	От което: нерудни минерали
3.5.	От което: транспортно оборудване
3.6.	От което: машиностроене
3.7.	От което: добивна промишленост
3.8.	От което: храна, напитки и тютюн
3.9.	От което: целулоза, хартия и печат
3.10.	От което: дървообработване и изделия от дърво
3.11.	От което: строителство
3.12.	От което: текстил и кожа
3.13.	От което: невключени никъде другаде – промишленост
4.	Други сектори
4.1.	От което: търговия и обществени услуги
4.2.	От което: жилищен сектор
4.3.	От което: селско стопанство/лесовъдство
4.4.	От което: риболов
4.5.	От което: невключени никъде другаде – други

2.2.4. Внос и износ

Обявяват се както общото количество природен газ, така и частта на втечнения природен газ, в зависимост от държавата на произход при внос и в зависимост от държавата на местоназначение при износ.

2.2.5. Входящи количества за производителите на електро- и топлоенергия за собствени нужди

Входящите количества за производителите на електро- и топлоенергия за собствени нужди се отчитат поотделно за електроцентралите, които произвеждат енергия за собствени нужди, за централите за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, които произвеждат енергия за собствени нужди, и за топлоцентралите, които произвеждат енергия за собствени нужди.

Входящите количества касаят следните инсталации или дейности:

1.	Общо за енергийния сектор
1.1.	От което: каменовъглени мини
1.2.	От което: добив на нефт и газ
1.3.	От което: входящи количества за нефтопреработвателните заводи
1.4.	От което: коксови пещи
1.5.	От което: газови заводи
1.6.	От което: доменни пещи
1.7.	От което: заводи за втечняване (ВПГ) и регазификация
1.8.	От което: преработване на газове в течни горива
1.9.	От което: невключени никъде другаде – енергия
2.	Сектор „Промишленост“
2.1.	От което: черна металургия
2.2.	От което: химическа и нефтохимическа промишленост
2.3.	От което: цветни метали
2.4.	От което: нерудни минерали
2.5.	От което: транспортно оборудване
2.6.	От което: машиностроене
2.7.	От което: добивна промишленост
2.8.	От което: храна, напитки и тютюн
2.9.	От което: целулоза, хартия и печат
2.10.	От което: дървообработване и изделия от дърво
2.11.	От което: строителство
2.12.	От което: текстил и кожа
2.13.	От което: невключени никъде другаде – промишленост
3.	Сектор „Транспорт“
3.1.	От което: тръбопроводен транспорт
3.2.	От което: невключени никъде другаде – транспорт
4.	Други сектори
4.1.	От което: търговия и обществени услуги
4.2.	От което: жилищен сектор
4.3.	От което: селско стопанство/лесовъдство
4.4.	От което: риболов
4.5.	От което: невключени никъде другаде

2.2.6. Капацитет за складиране на газ

1.	Наименование Наименование на местонахождението на съоръжението за складиране.
2.	Вид Вид складиране, като изчерпано газово находище, солна каверна и др.
3.	Работен капацитет Това е общият капацитет за складиране на газ минус газовата възглавница. Газовата възглавница е общият обем газ, нужен като постоянен запас за поддържане на необходимото налягане в резервоарите за подземно складиране и на дебита на извличане по време на целия цикъл на подаване от изхода.
4.	Максимално извличане Това е максималният дебит, с който може да се черпи газ от въпросното съоръжение за складиране; той отговаря на максималния капацитет за изтегляне.

2.3. Мерни единици

1.	Количества енергия

Освен ако не е посочено друго, количествата природен газ се обявяват по енергосъдържанието им, т.е. в TJ, на базата на горната топлина на изгаряне.

Когато се изискват физически количества, мерната единица е милиони кубически метри (106 m3), като се приема, че газът е при еталонни условия (15 °C, 101,325 kPa).

2.	Калоричност

KJ/m3, като се приема, че газът е при еталонни условия (15 °C, 101,325 kPa).

3.	Работен капацитет на съоръжението за складиране

106 м3, като се приема, че газът е при еталонни условия (15 °C, 101,325 kPa).

4.	Максимално извличане

106 m3/ден, като се приема, че газът е при еталонни условия (15 °C, 101,325 kPa).

2.4. Дерогации и освобождавания

Не се прилага.

3. ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ И ТОПЛОЕНЕРГИЯ

3.1. Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща топлоенергията и електроенергията.

3.2. Списък с агрегирани показатели

За термините, за които в настоящата глава не се дава специално обяснение, се прилагат обясненията в приложение А. Определенията и единиците, посочени в глави 1, 2, 4 и 5, се отнасят за енергийните продукти, спадащи към твърдите горива и синтетичните газове, природния газ, нефта и нефтопродуктите, както и към възобновяемата енергия и енергията от отпадъци.

3.2.1. Сектори „Снабдяване“ и „Преобразуване“

Следните специални определения се прилагат за агрегираните показатели относно електроенергията и топлоенергията в настоящата глава:

—	Брутно производство на електрическа енергия: това е сумата от електрическата енергия, произведена от всички съответни генераторни агрегати (включително помпено-акумулиращи станции), измерена на изходните клеми на главните генератори.

—

Брутно производство на топлинна енергия: това е общото количество топлинна енергия, произведено от инсталацията, и включва топлинната енергия, изразходвана от спомагателното оборудване на инсталацията, което използва гореща течност (отопление на помещенията, отопление с течно гориво и др.), както и загубите при топлообмен в инсталацията/мрежата и топлинната енергия от химическите процеси, използвана като форма на първична енергия.

—	Нетно производство на електрическа енергия: равнява се на брутното производство на електрическа енергия минус електрическата енергия, изразходвана от спомагателното оборудване на генераторите, и загубите в главните генератори и трансформатори.

—	Нетно производство на топлинна енергия: това е количеството топлинна енергия, предоставено на разпределителната система, и което се изчислява чрез измерване на влизащия и излизащия поток.

Агрегираните показатели, фигуриращи в следващата таблица, се отчитат отделно за предприятията, за които производството на енергия е основна дейност, и отделно за предприятията, които произвеждат енергия за собствени нужди. В рамките на тези два вида предприятия, се отчитат както брутното, така и нетното производство на електро- и топлоенергия поотделно, когато е възможно, за централите, произвеждащи само електрическа енергия, за централите за комбинирано производство на електро- и топлонергия и за централите, произвеждащи само топлинна енергия, за следните агрегирани показатели:

1.	Общо производство
1.1.	От което: ядрена енергия
1.2.	От което: хидроенергия
1.2.1.	От което: частта хидроенергия, произведена от помпено-акумулиращи станции
1.3.	От което: геотермална енергия
1.4.	От което: слънчева енергия
1.5.	От което: енергия на приливите и отливите, енергия на вълните и океанска енергия
1.6.	От което: вятърна енергия
1.7.	От което: горива Горива, които могат да се възпламеняват или да горят, т.е. могат да реагират с кислород, за да предизвикат значително повишаване на температурата и които се изгарят директно за производството на електрическа и/или топлинна енергия.
1.8.	От което: топлинни помпи (термопомпи) Топлинната енергия, произведена от топлинни помпи, се отчита само когато топлинната енергия е продадена на трети страни (т.е. в случай, че производството попада в сектор „Преобразуване“).
1.9.	От което: електрически котли Количествата топлинна енергия, произведена в електрически котли, когато е продадена на трети страни.
1.10.	От което: топлинна енергия от химически процеси Топлинната енергия, произведена по време на процеси без подаване на енергия, като например химическа реакция. Изключва се загубната топлина, произведена по време на процеси, за които е необходимо подаване на енергия и които се отчитат като топлинна енергия, произведена от съответното гориво.
1.11.	От което: други източници – електроенергия (моля, уточнете)

Агрегираните показатели, фигуриращи в следващата таблица, трябва да се отчитат като общи суми, отделно за електрическата и отделно за топлинната енергия, където е възможно. За първите три агрегирани показателя в долната таблица количествата трябва да са изчислени на базата на стойностите, отчетени съгласно предходната таблица, и да са съвместими с тях.

1.	Общо брутно производство
2.	Употреба за собствени нужди на централите
3.	Общо нетно производство
4.	Внос Вж. обясненията към точка 5 „Износ“.
5.	Износ За внесени или изнесени се считат количествата електроенергия, преминали през политическите граници на държавата, независимо дали е имало митническо оформяне или не. Ако електроенергията минава транзитно през дадена държава, количеството се отчита както като внос, така и като износ.
6.	Използвано за топлинните помпи
7.	Използвано за електрическите парни котли
8.	Използвано за помпено-акумулиращите станции
9.	Използвано за производството на електроенергия
10.	Доставена енергия За електроенергията: сумата от нетното производство на електроенергия, доставена от всички електроцентрали в държавата, минус количеството, използвано едновременно от топлинните помпи, електрическите парни котли и изпомпването, и от която се изваждат или се добавят количествата, изнесени за или внесени от чужбина. За топлоенергията: сумата от нетното производство на топлоенергия за продажба от всички централи в държавата, минус топлоенергията, използвана за производство на електроенергия, от която се изваждат или се добавят количествата, изнесени за или внесени от чужбина.
11.	Загуби при пренос и разпределение Това са всички загуби, възникнали при пренос или разпределение на електрическа и топлинна енергия. За електроенергията се включват и загубите в трансформаторите, които не се считат за част от електроцентралите.
12.	Общо потребление (изчислено)
13.	Разлика в статистическите данни
14.	Общо потребление (констатирано)

Произведената електроенергия, продадената топлоенергия и използваните количества гориво, включително съответстващото им общо количество енергия (на базата на долната им топлина на изгаряне, с изключение на природния газ, за който се взима предвид горната топлина на изгаряне) от горивата, изброени в следващата таблица, трябва да се отчитат поотделно за предприятията, за които производството на енергия е основна дейност, и за предприятията, които произвеждат енергия за собствени нужди. В рамките на тези два вида предприятия това производство на електро- и топлоенергия трябва да се отчете отделно за централите, произвеждащи (само) електроенергия, отделно за централите за комбинирано производство на електро- и топлоенергия и отделно за централите, произвеждащи (само) топлоенергия, когато това е възможно:

1.	Твърди горива и синтетични газове:
1.1.	Антрацит
1.2.	Коксуващи се въглища
1.3.	Други битуминозни въглища
1.4.	Суббитуминозни въглища
1.5.	Лигнитни/кафяви въглища
1.6.	Торф
1.7.	Брикети
1.8.	Кокс от коксови пещи
1.9.	Газов кокс
1.10.	Каменовъглен катран
1.11.	Брикети от кафяви въглища
1.12.	Газ от газови заводи
1.13.	Коксов газ
1.14.	Газ от доменни пещи
1.15.	Газ от кислородни конвертори
2.	Нефт и нефтопродукти:
2.1.	Суров нефт
2.2.	ТПГ
2.3.	Нефтозаводски газ
2.4.	ВНГ
2.5.	Бензини
2.6.	Гориво за реактивни двигатели от керосинов тип
2.7.	Друг вид керосин
2.8.	Газьол/дизелово гориво (дестилиран мазут)
2.9.	Тежък мазут
2.10.	Битум (включително Orimulsion)
2.11.	Нефтен кокс
2.12.	Други нефтени продукти
3.	Природен газ
4.	Възобновяема енергия и енергия от отпадъци:
4.1.	Промишлени отпадъци (невъзобновяеми)
4.2.	Градски отпадъци (възобновяеми)
4.3.	Градски отпадъци (невъзобновяеми)
4.4.	Дърво, дървени отпадъци и други твърди отпадъци
4.5.	Сметищен газ
4.6.	Газ от канализационни утайки
4.7.	Други видове биогаз
4.8.	Течни биогорива

3.2.2. Потребление на електро- и топлоенергия в енергийния сектор

1.	Общо за енергийния сектор Изключва се потреблението за собствени нужди на централите, потреблението на помпено-акумулиращите станции, на топлинните помпи и на електрическите котли.
1.1.	От което: каменовъглени мини
1.2.	От което: добив на нефт и газ
1.3.	От което: брикетни фабрики
1.4.	От което: коксови пещи
1.5.	От което: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф
1.6.	От което: газови заводи
1.7.	От което: доменни пещи
1.8.	От което: нефтопреработвателни заводи
1.9.	От което: ядрена промишленост
1.10.	От което: заводи за втечняване на въглища
1.11.	От което: заводи за втечняване (ВПГ)/регазификация
1.12.	От което: заводи за газификация (биогаз)
1.13.	От което: преработване на газове в течни горива
1.14.	От което: невключени никъде другаде – енергия

3.2.3. Спецификация на крайната употреба на енергията

1.	Сектор „Промишленост“
1.1.	От което: черна металургия
1.2.	От което: химическа и нефтохимическа промишленост
1.3.	От което: цветни метали
1.4.	От което: нерудни минерали
1.5.	От което: транспортно оборудване
1.6.	От което: машиностроене
1.7.	От което: добивна промишленост
1.8.	От което: храна, напитки и тютюн
1.9.	От което: целулоза, хартия и печат
1.10.	От което: дървообработване и изделия от дърво
1.11.	От което: строителство
1.12.	От което: текстил и кожа
1.13.	От което: невключени никъде другаде – промишленост
2.	Сектор „Транспорт“
2.1.	От което: железопътен транспорт
2.2.	От което: тръбопроводен транспорт
2.3.	От което: невключени никъде другаде – транспорт
3.	Жилищен сектор
4.	Търговия и обществени услуги
5.	Селско стопанство/лесовъдство
6.	Риболов
7.	Невключени никъде другаде – други

3.2.4. Внос и износ

Внос и износ на количествата електро- и топлоенергия по държави.

3.2.5. Нетно производство на електроенергия и нетно производство на топлоенергия от производителите на енергия за собствени нужди

Нетното производство на електроенергия и нетното производство на топлоенергия от производителите на топло- и електроенергия за собствени нужди трябва да се отчитат отделно за централите за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, отделно за централите, произвеждащи (само) електроенергия, и отделно за централите, произвеждащи (само) топлоенергия, за следните инсталации или дейности:

1.	Общо за енергийния сектор
1.1.	От което: каменовъглени мини
1.2.	От което: добив на нефт и газ
1.3.	От което: брикетни фабрики
1.4.	От което: коксови пещи
1.5.	От което: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф
1.6.	От което: газови заводи
1.7.	От което: доменни пещи
1.8.	От което: нефтопреработвателни заводи
1.9.	От което: заводи за втечняване на въглища
1.10.	От което: заводи за втечняване (ВПГ)/регазификация
1.11.	От което: заводи за газификация (биогаз)
1.12.	От което: преработване на газове в течни горива
1.13.	От което: предприятия за производство на дървени въглища
1.14.	От което: невключени никъде другаде – енергия
2.	Всички други сектори: агрегираните показатели са същите като в списъка за „3.2.3 Спецификация на крайната употреба на енергията“

3.2.6. Входящи количества за производителите на електро- и топлоенергия за собствени нужди

За твърдите горива и синтетичните газове, използвани от производителите на електро- и топлоенергия за собствени нужди, количествата се отчитат за следните енергийни продукти: антрацит, коксуващи се въглища, други битуминозни въглища, суббитуминозни въглища, лигнитни/кафяви въглища, торф, брикети, кокс от коксови пещи, газов кокс, каменовъглен катран, брикети от кафяви въглища/брикети от торф, газ от газови заводи, коксов газ, газ от доменни пещи и газ от кислородни конвертори. Използваните количества трябва да се отчетат за предприятията в следните сектори на дейност:

1.	Общо за енергийния сектор
1.1.	От което: каменовъглени мини
1.2.	От което: брикетни фабрики
1.3.	От което: коксови пещи
1.4.	От което: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф
1.5.	От което: газови заводи
1.6.	От което: доменни пещи
1.7.	От което: нефтопреработвателни заводи
1.8.	От което: втечняване на въглища
1.9.	От което: невключени никъде другаде – енергия
2.	Сектор „Промишленост“
2.1.	От което: черна металургия
2.2.	От което: химическа и нефтохимическа промишленост
2.3.	От което: цветни метали
2.4.	От което: нерудни минерали
2.5.	От което: транспортно оборудване
2.6.	От което: машиностроене
2.7.	От което: добивна промишленост
2.8.	От което: храна, напитки и тютюн
2.9.	От което: целулоза, хартия и печат
2.10.	От което: дървообработване и изделия от дърво
2.11.	От което: строителство
2.12.	От което: текстил и кожа
2.13.	От което: невключени никъде другаде – промишленост
3.	Сектор „Транспорт“:
3.1.	От което: железопътен транспорт
3.2.	От което: невключени никъде другаде – транспорт
4.	Други сектори
4.1.	От което: търговия и обществени услуги
4.2.	От което: жилищен сектор
4.3.	От което: селско стопанство/лесовъдство
4.4.	От което: риболов
4.5.	От което: невключени никъде другаде

За нефтопродуктите, използвани от производителите на електро- и топлоенергия за собствени нужди, количествата трябва да се отчитат за следните енергийни продукти: суров нефт, ТПГ, нефтозаводски газ, ВНГ, бензини, гориво за реактивни двигатели от керосинов тип, друг вид керосин, газьол/дизелово гориво (дестилиран мазут), тежък мазут, битум (включително Orimulsion), нефтен кокс и други нефтени продукти. Използваните количества трябва да се отчетат за предприятията в следните сектори на дейност:

1.	Общо за енергийния сектор
1.1.	От което: каменовъглени мини
1.2.	От което: добив на нефт и газ
1.3.	От което: коксови пещи
1.4.	От което: доменни пещи
1.5.	От което: газови заводи
1.6.	От което: невключени никъде другаде – енергия
2.	Сектор „Промишленост“
2.1.	От което: черна металургия
2.2.	От което: химическа и нефтохимическа промишленост
2.3.	От което: цветни метали
2.4.	От което: нерудни минерали
2.5.	От което: транспортно оборудване
2.6.	От което: машиностроене
2.7.	От което: добивна промишленост
2.8.	От което: храна, напитки и тютюн
2.9.	От което: целулоза, хартия и печат
2.10.	От което: дървообработване и изделия от дърво
2.11.	От което: строителство
2.12.	От което: текстил и кожа
2.13.	От което: невключени никъде другаде – промишленост
3.	Сектор „Транспорт“:
3.1.	От което: тръбопроводен транспорт
3.2.	От което: невключени никъде другаде – транспорт
4.	Други сектори
4.1.	От което: търговия и обществени услуги
4.2.	От което: жилищен сектор
4.3.	От което: селско стопанство/лесовъдство
4.4.	От което: риболов
4.5.	От което: невключени никъде другаде

За природния газ, използван от производителите на електро- и топлоенергия за собствени нужди, количествата трябва да се отчитат за предприятията в следните сектори на дейност:

1.	Общо за енергийния сектор
1.1.	От което: каменовъглени мини
1.2.	От което: добив на нефт и газ
1.3.	От което: входящи количества за нефтопреработвателните заводи
1.4.	От което: коксови пещи
1.5.	От което: газови заводи
1.6.	От което: доменни пещи
1.7.	От което: заводи за втечняване (ВПГ) и регазификация
1.8.	От което: преработване на газове в течни горива
1.9.	От което: невключени никъде другаде – енергия
2.	Сектор „Промишленост“
2.1.	От което: черна металургия
2.2.	От което: химическа и нефтохимическа промишленост
2.3.	От което: цветни метали
2.4.	От което: нерудни минерали
2.5.	От което: транспортно оборудване
2.6.	От което: машиностроене
2.7.	От което: добивна промишленост
2.8.	От което: храна, напитки и тютюн
2.9.	От което: целулоза, хартия и печат
2.10.	От което: дървообработване и изделия от дърво
2.11.	От което: строителство
2.12.	От което: текстил и кожа
2.13.	От което: невключени никъде другаде – промишленост
3.	Сектор „Транспорт“:
3.1.	От което: тръбопроводен транспорт
3.2.	От което: невключени никъде другаде – транспорт
4.	Други сектори:
4.1.	От което: търговия и обществени услуги
4.2.	От което: жилищен сектор
4.3.	От което: селско стопанство/лесовъдство
4.4.	От което: риболов
4.5.	От което: невключени никъде другаде

За възобновяемата енергия и енергията от отпадъци, използвани от производителите на електро- и топлоенергия за собствени нужди, количествата трябва да се отчитат за следните енергийни продукти: геотермална енергия, слънчево-топлинна енергия, енергия, произведена от промишлени отпадъци (невъзобновяеми), от градски отпадъци (възобновяеми), от градски отпадъци (невъзобновяеми), от дърво/дървени отпадъци/други твърди отпадъци, сметищен газ, газ от канализационни утайки, други видове биогаз и течни биогорива. Използваните количества трябва да се отчитат за предприятията в следните сектори на дейност:

1.	Общо за енергийния сектор
1.1.	От което: заводи за газификация
1.2.	От което: каменовъглени мини
1.3.	От което: брикетни фабрики
1.4.	От което: коксови пещи
1.5.	От което: нефтопреработвателни заводи
1.6.	От което: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф
1.7.	От което: газови заводи
1.8.	От което: доменни пещи
1.9.	От което: предприятия за производство на дървени въглища
1.10.	От което: невключени никъде другаде – енергия
2.	Сектор „Промишленост“
2.1.	От което: черна металургия
2.2.	От което: химическа и нефтохимическа промишленост
2.3.	От което: цветни метали
2.4.	От което: нерудни минерали
2.5.	От което: транспортно оборудване
2.6.	От което: машиностроене
2.7.	От което: добивна промишленост
2.8.	От което: храна, напитки и тютюн
2.9.	От което: целулоза, хартия и печат
2.10.	От което: дървообработване и изделия от дърво
2.11.	От което: строителство
2.12.	От което: текстил и кожа
2.13.	От което: невключени никъде другаде – промишленост
3.	Сектор „Транспорт“:
3.1.	От което: железопътен транспорт
3.2.	От което: невключени никъде другаде – транспорт
4.	Други сектори:
4.1.	От което: търговия и обществени услуги
4.2.	От което: жилищен сектор
4.3.	От което: селско стопанство/лесовъдство
4.4.	От което: риболов
4.5.	От което: невключени никъде другаде

3.3. Структурни данни за производството на електро- и топлоенергия

3.3.1. Нетна максимална електрическа мощност и върхов товар

Мощността трябва да се отчита на 31 декември на съответната отчетна година.

Включва електрическата мощност, както на централите, произвеждащи (само) електрическа енергия, така и на централите за комбинирано производство на електро- и топлоенергия.

Нетната максимална електрическа мощност е сумата от нетните максимални мощности на всички централи, взети поотделно в продължение на определен период на работа. За целите на настоящото събиране на данни предполагаемият период на работа е непрекъснат: на практика най-малко 15 часа на ден. Нетната максимална мощност е максималната мощност, която се приема, че е чисто активна мощност, която може да се подава непрекъснато в режим на работа с максимална мощност на централата, в точката на изход към мрежата. Върховият товар се определя като най-високата стойност на мощността, черпена или подавана от дадена мрежа или от комбинация от мрежи в рамките на дадена държава.

Нетната максимална електрическа мощност трябва да се отчита както за производителите, за които производството е основна дейност, така и за производителите за собствени нужди:

1.	Общо
2.	Ядрена енергия
3.	Хидроенергия
3.1.	От което: помпено-акумулиращи станции
4.	Геотермална енергия
5.	Слънчева енергия
6.	Енергия на приливите и отливите, енергия на вълните и океанска енергия
7.	Вятърна енергия
8.	Горива
8.1.	От което: пара
8.2.	От което: вътрешно горене
8.3.	От което: газова турбина
8.4.	От което: комбиниран цикъл
8.5.	От което: други Да се уточни в случай на отчитане.

За мрежата трябва да се отчита следната информация относно върховия товар:

9.	Върхов товар
10.	Мощност на разположение в пиков час
11.	Дата и час на върховия товар

3.3.2. Нетна максимална електрическа мощност на горивата

Нетната максимална електрическа мощност на горивата трябва да се отчита както за предприятията, за които производството на енергия е основна дейност, така и за предприятията, които произвеждат енергия за собствени нужди и поотделно за всеки вид централи, които работят с едно или с повече от едно гориво, посочени в долната таблица. Уточнения кой тип гориво се използва като основно гориво и кои са алтернативните горива трябва да бъдат направени за всички централи, които работят с повече от едно гориво.

1.	Централи, които работят с едно гориво:
1.1.	С изгаряне на въглища или въглищни продукти Тази категория включва коксов газ, газ от доменни пещи и газ от кислородни конвертори.
1.2.	С изгаряне на течни горива Включва нефтозаводския газ.
1.3.	С изгаряне на природен газ Включва газ от газови заводи.
1.4.	С изгаряне на торф
1.5.	С изгаряне на възобновяеми енергийни източници и отпадъци
2.	Централи, които работят с повече от едно гориво, с твърди и с течни горива
3.	Централи, които работят с повече от едно гориво, с твърди горива и с природен газ
4.	Централи, които работят с повече от едно гориво, с течни горива и с природен газ
5.	Централи, които работят с повече от едно гориво, с твърди и с течни горива и с природен газ

Към системите, които работят с повече от едно гориво, се числят само съоръженията, в които могат да бъдат изгаряни повече от един вид гориво в непрекъснат режим. Централите, в които отделни звена използват различни горива, следва да се разделят на съответните категории централи, които работят само с едно гориво.

3.4. Данни за ядрената енергетика

Трябва да бъдат отчитани следните данни относно използването на ядрена енергия за граждански цели:

1.	Капацитет за обогатяване Годишен работен капацитет за разделяне на оперативните съоръжения за обогатяване (изотопно разделяне на уран).
2.	Капацитет за производство на нови топлоотделящи елементи Годишен производствен капацитет на съоръженията за производство на гориво. Изключват се съоръженита за производство на гориво от смесени окиси (МОХ).
3.	Производствен капацитет на съоръженията за производство на гориво МОХ. Годишен производствен капацитет на съоръженията за производство на гориво МОХ. Горивото МОХ съдържа смес от плутоний и уран (смесени окиси).
4.	Производство на нови топлоотделящи елементи Производство на завършени нови топлоотделящи елементи в съоръжения за производство на ядрено гориво. Не се включват прътите и другите междинни продукти, както и съоръженията за производство на гориво МОХ.
5.	Производство на топлоотделящи елементи МОХ Производство на завършени нови топлоотделящи елементи в съоръжения за производство на гориво МОХ. Не се включват прътите и другите междинни продукти.
6.	Производството на топлоенергия от АЕЦ Общото количество топлоенергия, произведена в ядрените реактори за производство на електроенергия или за други полезни приложения на топлоенергията.
7.	Средна годишна дълбочина на изгаряне на окончателно извадени облъчени топлоотделящи елементи Изчислената средна дълбочина на изгарянето на топлоотделящите елементи, които са били окончателно извадени от ядрените реактори през съответната референтна година. Изключват се временно извадените топлоотделящи елементи, които вероятно ще бъдат отново вкарани в реактора впоследствие.
8.	Производство на уран и плутоний в съоръженията за преработване Уран и плутоний, произведени през референтната година в съоръженията за преработване.
9.	Капацитет (за уран и плутоний) на съоръженията за преработване. Годишен капацитет за преработване на уран и плутоний.

3.5. Мерни единици

1.	Количества енергия

Електроенергия: GWh

Топлоенергия: TJ

Твърди горива и синтетични газове: прилагат се мерните единици от глава 1 от настоящото приложение.

Природен газ: прилагат се мерните единици от глава 2 от настоящото приложение.

Нефт и нефтопродукти: прилагат се мерните единици от глава 4 от настоящото приложение.

Възобновяеми енергийни източници и отпадъци: прилагат се мерните единици от глава 5 от настоящото приложение.

Уран и плутоний: tHM (тона тежък метал).

Капацитет

Мощност на производството на електроенергия: MWe

Мощност на производството на топлоенергия: MWt

Капацитет за обогатяване (изотопно разделяне на уран): tSWU (тонове единици работа за разделяне).

Капацитет за производство на ядрени топлоотделящи елементи: tHM (тона тежък метал).

3.6. Дерогации и освобождавания

Франция разполага с дерогация за отчитане на агрегираните показатели по отношение на топлинната енергия. Действието на тази дерогация се прекратява веднага след като Франция е в състояние да предостави този доклад и при всички обстоятелства — не по-късно от 4 години след датата на влизане в сила на настоящия регламент.

4. НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ

4.1. Енергийни продукти, за които се прилага

Ако не е предвидено друго, събирането на данни се прилага за всички изброени по-долу енергийни продукти:

Енергиен продукт

Определение

1.	Суров нефт

Суровият нефт е минерално масло от естествен произход, което съдържа смес от въглеводороди и други примеси, като например сяра. Съществува в течно състояние при нормални температура на повърхността и налягане, като физическите му характеристики (плътност, вискозитет и др.) са силно променливи. В тази категория се включват кондензати, извлечени от асоцииран и неасоцииран газ в находищата или в периметъра на добив, когато тези кондензати са смесени с потока на промишлен суров нефт.

ТПГ

ТПГ са течни или втечнени въглеводороди, извлечени от природния газ в съоръжения за разделяне или в предприятия за преработка на газ. Към течностите от природен газ спадат етан, пропан, бутан (нормален бутан/n-бутан и изобутан), пентан, изопентан и пентан плюс (наричан понякога природен бензин или заводски кондензат.

3.	Суровини за нефтопреработвателните заводи

Суровините за нефтопреработвателните заводи са преработени масла, предназначени за допълнителна преработка (напр. прясно дестилиран мазут или вакуумен газьол), но не и за смесване. При допълнителната преработка те се превръщат в един или повече компоненти и/или крайни продукти. Това определение обхваща също така продуктите, върнати от нефтохимическата промишленост в нефтопреработвателните заводи (напр. бензин от пиролиза, фракции С4, фракции от газьол и мазут).

4.	Добавки/кислородосъдържащи съединения

Добавките представляват невъглеводородни съединения, добавени към или смесени с даден продукт, с цел да променят горивните му свойствата (октаново число, цетаново число, свойства при ниски температури и др.):

—	кислородосъдържащи съединения като алкохоли (метанол, етанол), етери (като МТБE (метил-третичен-бутил-етер), ЕТБE (етил-третичен-бутил-етер), TAME (третичен-амил-метил-етер);

—	естери (напр. рапично масло или диметилестер и др.)

—	химични съединения (като ТМО (тетраметилолово), ТЕО (тетраетилолово) и детергенти).

Забележка: Количествата добавки/кислородосъдържащи съединения (алкохоли, етери, естери и други химични съединения), отчетени в тази категория, следва да отговарят на количествата, предназначени за смесване с горива или да бъдат използвани като горива.

4.1.	От които: биогорива

Биобензин и биодизели. Прилагат се определенията от глава 5 „Възобновяема енергия и енергия от отпадъци“.

Количествата течни биогорива, отчетени в тази категория, съответстват на биогоривата, а не на общото количество течности, получени от смесването с биогорива.

Изключва се търговията с биогорива, които не са били смесени с транспортни горива (т.е. биогоривата, използвани в чиста форма); те следва да бъдат отчетени в глава 5. Биогоривата, търгувани като част от транспортните горива, следва да бъдат отчетени към съответния продукт, като се посочи делът на биогоривото.

5.	Други въглеводороди

В тази категория са включени синтетичният суров нефт от битуминозен пясък, нефтът от битуминозни шисти и др., течните горива, получени от втечняване на въглища, (вж. глава 1), течните продукти, получени при преобразуване на природен газ в бензин (вж. глава 2), водородът и емулгираните масла (напр. Orimulsion).

Изключва се производството на битуминозни шисти, които се отчитат в глава 1.

Производството на нефт от битуминозни шисти (вторичен продукт) следва да бъде отчетено в графа „От други източници“ или в категория „Други въглеводороди“.

6.	Нефтозаводски газ (невтечнен)

Нефтозаводският газ включва разнообразни несвиваеми газове, главно водород, метан, етан и олефини, получени в нефтопреработвателните заводи по време на дестилацията на суров нефт или при преработването на нефтени продукти (напр. крекинг). В тази категория се включват също така газовете, върнати от нефтохимическата промишленост.

Етан

Етанът е газообразен в естествено състояние въглеводород с права верига (C2H6), който се извлича от природния газ и от потока рафиниран газ.

ВНГ

ВНГ представлява леки парафинови въглеводороди, получени при процесите на рафиниране и в предприятията за стабилизиране на суров нефт и за преработка на природен газ. Състои се главно от пропан (C3H8) и бутан (C4Hl0) или от комбинация на тези два въглеводорода. Може да включва също така пропилен, бутилен, изопропилен и изобутилен. Обикновено ВНГ се втечнява под налягане, за да бъде транспортиран и складиран.

Бензини

Бензините са изходна суровина, предназначена или за нефтохимическата промишленост (напр. производството на етилен или на ароматни съединения), или за производството на бензин в нефтохимическите заводи чрез риформинг или чрез изомеризация.

Бензините включват материали, които се дестилират при температури в обхват между 30 °C и 210 °C или част от този обхват.

10.	Бензин за двигатели

Бензинът за двигатели представлява смес от леки въглеводороди, които се дестилират при температура между 35 °C и 215 °C. Използва се като гориво в наземния транспорт за двигатели с искрово запалване. Бензинът за двигатели може да съдържа добавки, кислородосъдържащи съединения и антидетонатори, включително оловни съединения като тетраетилолово и тетраметилолово.

Тази категория включва съединенията, предназначени за смесване с бензина за двигатели (с изключение на добавки/кислородосъдържащи съединения), като алкилати, бензин от изомеризация, риформинг или крекинг, предназначени за използване като готов бензин за двигатели.

10.1.

От който: биобензин

Прилагат се определенията от глава 5 „Възобновяема енергия и енергия от отпадъци“.

11.	Авиационен бензин

Двигателен бензин, приготвен специално за авиационните бутални двигатели, с октаново число, подходящо за двигателя, с температура на замръзване – 60 °C и който обикновено се дестилира при температури между 30 °C и 180 °C.

12.	Гориво за реактивни двигатели от бензинов тип (или JP4)

Тази категория включва всички леки въглеводородни масла, използвани в авиационните турбодвигатели и които се дестилират при температура между 100 °C и 250 °C. Получават се чрез смесване на керосин с бензин или бензини по такъв начин, че съдържанието на ароматни съединения да не надвишава 25 % (обемни), а налягането на наситените пари да е между 13,7 kPa и 20,6 kPa.

13.	Гориво за реактивни двигатели от керосинов тип

Дестилат, използван в авиационните турбодвигатели. Характеризира се със същите дестилационни характеристики — дестилация при температури между 150 °C и 300 °C (обикновено не повече от 250 °C) и със същата пламна температура като тази на керосина. Освен това този тип керосин има специфични технически характеристики (като например температура на замръзване), които се установяват от Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA).

Тази категория включва компонентите на смесване в керосина.

14.	Друг керосин

Рафиниран нефтен дестилат, използван в сектори, различни от въздушния транспорт. Дестилира се при температури между 150 °C и 300 °C.

15.	Газьол/дизелово гориво (дестилиран мазут)

Газьолът/дизеловото гориво са главно междинни дестилати, които се дестилират между 180 °C и 380 °С. Тази категория включва компонентите на смесване. Съществуват различни категории в зависимост от предназначението:

15.1.

От което: дизелово гориво за транспортни нужди

Транспортно дизелово гориво за дизелови двигатели със самовъзпламеняване (леки коли, камиони и др.), обикновено с ниско съдържание на сяра;

15.1.1.

От което, подточка 15.1: биодизели

Прилагат се определенията от глава 5 „Възобновяема енергия и енергия от отпадъци“.

15.2	От което: мазут за битови нужди и други газьоли

Лек мазут за отопление на промишлени и търговски сгради, корабни дизелови двигатели и дизелови двигатели, използвани в железопътния транспорт, други газьоли, включително тежки газьоли, които се дестилират при температура между 380 °C и 540 °C и които се използват като изходна суровина в нефтохимическата промишленост.

16.

Мазут

Всички остатъчни (тежки) мазути (включително мазутите, получени чрез смесване). Кинематичният им вискозитет е по-висок от 10 cSt при 80 °C. Пламната температура е винаги по-висока от 50 °C, а плътността — по-голяма от 0,90 kg/l.

16.1.

От който: с ниско съдържание на сяра

Тежък мазут, със съдържание на сяра, непревишаващо 1 %.

16.2.

От който: с високо съдържание на сяра

Тежък мазут, със съдържание на сяра, равно на или превишаващо 1 %.

17.	White Spirit (минерален терпентин) и SBP

Рафинирани междинни дестилати, чийто интервал на дестилация се намира в областта на бензиновите/керосиновите фракции. Делят се на:

—

Промишлен алкохол (SBP): леки масла, които се дестилират при температура между 30 °C and 200 °C. Различават се 7 или 8 категории промишлен алкохол, в зависимост от разделянето на фракции в температурния интервал на дестилиране на фракциите. Категориите се определят в зависимост от температурната разлика между точките за дестилиране на 5 обемни процента и 90 обемни процента (не повече от 60 °C).

—	White Spirit (минерален терпентин): промишлен алкохол с точка на възпламеняване над 30 °C. Интервалът на дестилация на минералния терпентин е между 135 °C и 200 °C.

18.	Смазочни материали

Въглеводороди, получени от вторични продукти на дестилацията; използват се главно за намаляване триенето между работни повърхности.

Тази категория включва всички категории смазочни масла, от вретенно масло до цилиндрово масло, както и маслата, използвани в греста, двигателните масла и всички категории основни съставки на смазочните масла.

19.

Битум

Твърд, полутвърд или вискозен въглеводород с колоидна структура, кафяв или черен на цвят, получен като остатък при дестилация на суров нефт, чрез вакуумна дестилация на остатъчни масла след атмосферна дестилация. Битумът, често наричан асфалт, се използва главно за настилка на пътищата и като материал за покриви.

Тази категория включва втечнен битум или разреден (с разтворител) битум.

20.	Парафинови восъци

Наситени алифатни въглеводороди. Тези восъци са остатъчни продукти от депарафинизацията на смазочни масла. Характеризират се с кристална структура, която може да бъде повече или по-малко фина в зависимост от категорията. Основните им характеристики са следните: безцветни, без мирис и прозрачни, с температура на топене над 45 °C.

21.	Нефтен кокс

Черен, твърд страничен продукт, получен главно при крекинг и карбонизация на суровини с нефтен произход, на остатъци от вакуумна дестилация, както и на катран и смола при процеси като забавено или течно коксуване. Състои се главно от въглерод (90 до 95 %) и е с ниско съдържание на пепел. Използва се като суровина в коксовите пещи в черната металургия, за отопление, за производството на електроди и химикали. Двете основни категории нефтен кокс са „неготовият кокс“ и „калцинираният кокс“.

Тази категория включва „катализаторен кокс“, който се отлага върху катализатора по време на рафинирането; този кокс не може да бъде възстановен и обикновено се изгаря като гориво в нефтопреработвателните заводи.

22.	Други продукти

Всички продукти, които не са изрично споменати по-горе, например катран и сяра.

В тази категория се включват ароматните съединения (напр. бензол, толуол и ксилол (BTX)), произвеждани в нефтопреработвателните заводи.

4.2. Списък с агрегирани показатели

4.2.1. Сектори „Снабдяване“ и „Преобразуване“

Долната таблица се прилага само за суровия нефт, ТПГ, суровините за нефтопреработвателни заводи, добавките, биогоривата и другите въглеводороди:

1.	Местно производство Не се отнася за суровините за нефтопреработвателни заводи и за биогоривата.
2.	Снабдяване от други източници — отнася се за добавките, биогоривата и другите въглеводороди, чието производство вече е отчетено в други баланси на горивата. Не се прилага за суровия нефт, ТПГ и суровините за нефтопреработвателни заводи.
2.1.	От които: от въглища Включва течностите, произведени в заводите за втечняване на въглища и производството на течности в коксовите пещи.
2.2.	От които: от природен газ Производството на синтетичен бензин може да налага използването на природен газ като изходна суровина. Количествата газ, използвани за производството на метанол, се отчитат в съответствие с глава 2, докато получените количества метанол се отчитат тук.
2.3.	От които: възобновяеми енергийни източници Включва биогоривата, предназначени за смесване с горивата за транспорт. Производството се отчита към глава 5, докато количествата, предназначени за смесване, се отчитат тук.
3.	Върнати количества от нефтохимичния сектор Крайни или полузавършени продукти, върнати от крайните потребители в нефтопреработвателните заводи за преработка, смесване или продажба. Това обикновено са вторични продукти на нефтохимическата промишленост. Прилага се само за суровините за нефтопреработвателните заводи.
4.	Прехвърлени продукти Това са внесени нефтопродукти, които са прекласифицирани в суровини за допълнителна преработка в нефтопреработвателните заводи, без доставка до крайните потребители. Прилага се само за суровините за нефтопреработвателните заводи.
5.	Внос и износ Включват се количествата суров нефт и продукти, внесени или изнесени съгласно споразумения за преработка (т.е. рафиниране по уговорка). Суровият нефт и ТПГ следва да се отчетат като произхождащи от страната на първоначалния произход; суровините за нефтопреработвателните заводи и крайните продукти следва да се отчетат като произхождащи от страната на крайното предназначение. Включват се всички втечнени газове (напр. ВНГ), извлечени при газификацията на внесен втечнен природен газ, както и нефтопродуктите, внесени или изнесени директно от нефтохимическата промишленост. Забележка: Всяка търговия с биогорива, които не са били смесени с транспортни горива (т.е. в чистата им форма), следва да бъде отчетена във въпросника за възобновяемите енергийни източници. Реекспортът на нефт, внесен за преработка в свободна безмитна зона, следва да се отчете като износ на нефтопродукти от държавата, в която е извършена преработката към държавата на крайното местоназначение.
6.	Директна употреба В този раздел се включват суровият нефт, ТПГ, добавките и кислородосъдържащите съединения (включително делът на биогоривата), както и другите въглеводороди, използвани директно, без да бъдат преработени в нефтопреработвателни заводи. Включва се суровият нефт, изгарян за производството на електроенергия.
7.	Промени в запасите Увеличение на запасите се обозначава с отрицателна стойност, а намаление — с положителна.
8.	Количества, влезли за преработка в нефтопреработвателен завод (изчислени) Общото количество нефт, което, според изчисленията, е било преработено при процеса на рафиниране. Равнява се на: Местно производство + от други източници + количества, върнати от промишлеността + прехвърлени продукти + внос – износ – директна употреба + промени в запасите
9.	Разлики в статистическите данни Определя се като разликата между изчислените и констатираните количества, влезли за преработка в нефтопреработвателен завод.
10.	Количества, влезли за преработка в нефтопреработвателен завод (констатирани) Това са количествата, измерени като входящи в нефтопреработвателните заводи.
11.	Загуби при рафиниране Това е разликата между констатираните количества, влезли за преработка в нефтопреработвателен завод, и брутното производство на нефтопреработвателния завод. Загуби могат да възникнат по време на процеса на дестилация заради изпаренията. Отчетените загуби се обозначават със знак „+“. Възможно е да има увеличение на обема, но не и увеличение на масата.
12.	Общо количество начални и крайни запаси на националната територия Това е общото количество запаси на националната територия, включително държавните запаси, запасите, съхранявани от големите потребители и от организациите, натоварени със съхраняването на запаси, запасите на борда на пристигащите океански съдове, запасите, складирани в свободните безмитни зони, и запасите, съхранявани за другиго, било то в съответствие с двустранни правителствени споразумения или не. Понятията „начален“ и „краен“ се отнасят съответно за първия и за последния ден на отчетния период.
13.	Долна топлина на изгаряне Производство, внос и износ и обща средна стойност.

Долната таблица се прилага само за крайните продукти (нефтозаводски газ, етан, ВНГ, бензини, бензин за двигатели, авиационен бензин, гориво за реактивни двигатели от бензинов тип, гориво за реактивни двигатели от керосинов тип, друг керосин, газьол/дизелово гориво, мазут с ниско или високо съдържание на сяра, White Spirit (минерален терпентин) и SBP, смазочни материали, битум, парафинови восъци, нефтен кокс и други продукти). Суровият нефт и ТПГ, използвани за директно изгаряне, следва да бъдат отчетени като доставка на крайни продукти и прехвърляния между продукти:

1.	Получени първични продукти Включват се количествата местен или внесен суров нефт (включително кондензатите), както и местните ТПГ, използвани директно, без да бъдат преработени в нефтопреработвателните заводи, и количествата, върнати от нефтохимичната промишленост, които, макар и да не са първични горива, се използват директно.
2.	Брутно производство на нефтопреработвателен завод Това е производството на крайни продукти в нефтопреработвателни заводи или в предприятия за смесване на продукти. Загубите при рафиниране не се включват, но се включва количеството гориво, използвано от нефтопреработвателния завод за собствени нужди.
3.	Рециклирани продукти Това са крайни продукти, които преминават за втори път през търговската мрежа, след като веднъж вече са били доставени на крайните потребители (напр. употребени смазочни масла, които биват преработвани). Следва да се прави разлика между тези количества и количествата, върнати от нефтохимичния сектор.
4.	Гориво, използвано от нефтопреработвателния завод за собствени нужди Това са нефтопродукти, използвани за поддръжка на експлоатацията на нефтопреработвателния завод. Изключва се горивото, използвано от нефтени компании за други цели, различни от рафиниране, като например бункерите или нефтените танкери. Включват се горивата, използвани в нефтопреработвателните заводи за производството на електро- и топлоенергия за продажба.
4.1.	От което: гориво, използвано за производство на електроенергия. Това са количествата, използвани за производството на електроенергия в централите на нефтопреработвателните заводи.
4.2.	От което: гориво, използвано за комбинирано производство на електро- и топлоенергия Това са количествата, използвани в централите за комбинирано производство на електро- и топлоенергия на нефтопреработвателните заводи.
5.	Внос и износ
6.	Международни морски бункери
7.	Прехвърляния между продукти Това са количествата, прекласифицирани или защото характеристиките им са били променени, или защото са били смесени за получаването на друг продукт. Стойността с отрицателен знак, отчетена за даден продукт, следва да бъде компенсирана от стойност с положителен знак (или от няколко стойности) за един или няколко продукта и обратното; нетната обща сума следва да е равна на нула.
8.	Прехвърлени продукти Това са внесените нефтопродукти, които са прекласифицирани в суровини за допълнителна преработка в нефтопреработвателните заводи, без доставка до крайните потребители.
9.	Промени в запасите Увеличение на запасите се обозначава с отрицателна стойност, а намаление — с положителна.
10.	Брутни вътрешни доставки (изчислени) Равняват се на: Получени първични продукти + брутно производство на нефтопреработвателен завод + рециклирани продукти – гориво, използвано от нефтопреработвателния завод за собствени нужди + внос – износ - международни морски бункери + прехвърляния между продукти – прехвърлени продукти + промени в запасите
11.	Разлика в статистическите данни Определя се като разликата между изчислените и констатираните брутни вътрешни доставки.
12.	Брутни вътрешни доставки (констатирани) Това е констатираната доставка на вътрешния пазар на крайни нефтопродукти от първични източници (като нефтопреработвателни заводи, предприятия за смесване на продукти и др.). Това число може да се различава от изчислената стойност например поради разликите, които съществуват по отношение на обхвата и/или разликите в определенията в различните отчетни системи.
12.1.	От които: брутни доставки в нефтохимичния сектор Това са количествата горива, доставени на нефтохимичния сектор.
12.2.	От които: енергийна употреба в нефтохимичния сектор Това са количествата нефт, използвани като гориво в нефтохимични процеси като крекинг с водна пара.
12.3.	От които: неенергийна употреба в нефтохимичния сектор Това са количествата, използвани в нефтохимичния сектор за производството на етилен, пропилен, бутилен, „синтез газ“, ароматни съединения, бутадиен и други суровини на базата на въглеводороди при процеси като крекинг с водна пара, ароматизиране и риформинг с водна пара. Изключват се количествата нефт, използвани като гориво.
13.	Количества, върнати от нефтохимичния сектор в нефтохимичните заводи
14.	Нива на началните и крайните запаси Това е общото количество запаси на националната територия, включително държавните запаси, запасите, съхранявани от големите потребители и от организациите, натоварени със съхраняването на запаси, запасите на борда на пристигащите океански съдове, запасите, складирани в свободните безмитни зони, и запасите, съхранявани за другиго, било то в съответствие с двустранни правителствени споразумения или не. Понятията „начален“ и „краен“ се отнасят съответно за първия и за последния ден на отчетния период.
15.	Промени в запасите в предприятията за обществени услуги Промени в запасите, съхранявани в предприятия за обществени услуги и които не са отчетени в нивото на запасите и промените в запасите, отчетени другаде. Увеличение на запасите се обозначава с отрицателна стойност, а намаление — с положителна. Включват се суровият нефт и ТПГ, използвани за директно изгаряне, ако е приложимо.
16.	Долна топлина на изгаряне на брутните вътрешни доставки

По отношение на сектор „Преобразуване“ следните агрегирани показатели се прилагат за всички горива, с изключение на суровините за нефтопреработвателни заводи, добавките/кислородосъдържащите съединения, биогоривата и другите въглеводороди, като обаче се включват горивата, използвани за неенергийни цели (нефтен кокс и други, които се отчитат отделно):

1.	Общо за сектор „Преобразуване“ Общите количества горива, използвани за първично или вторично преобразуване на енергия.
1.1.	От което: електроцентрали, за които производството на енергия е основна дейност
1.2.	От което: електроцентрали, които произвеждат за собствени нужди
1.3.	От което: централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, за които производството на енергия е основна дейност
1.4.	От което: централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, които произвеждат за собствени нужди
1.5.	От което: топлоцентрали, за които производството на енергия е основна дейност
1.6.	От което: топлоцентрали, които произвеждат за собствени нужди
1.7.	От което: газови заводи/заводи за газификация
1.8.	От което: смесен природен газ
1.9.	От което: коксови пещи
1.10.	От което: доменни пещи
1.11.	От което: нефтохимична промишленост
1.12.	От което: брикетни фабрики
1.13.	От което: невключени никъде другаде – преобразуване

4.2.2. Енергиен сектор

По отношение на енергийния сектор следните агрегирани показатели се прилагат за всички горива, с изключение на суровините за нефтопреработвателни заводи, добавките/кислородосъдържащите съединения, биогоривата и другите въглеводороди, като обаче се включват горивата, използвани за неенергийни цели (нефтен кокс и други, които се отчитат отделно):

1.	Общо за енергийния сектор Общото количество, използвано като енергия в енергийния сектор
1.1.	От което: каменовъглени мини
1.2.	От което: добив на нефт и газ
1.3.	От което: коксови пещи
1.4.	От което: доменни пещи
1.5.	От което: газови заводи
1.6.	От което: електроцентрали Електроцентрали, централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия и топлоцентрали.
1.7.	От което: невключени никъде другаде – енергия
2.	Загуби при разпределение Загубите, възникнали извън нефтопреработвателния завод при транспортирането и разпределението. Включват се загубите в тръбопроводите.

4.2.3. Спецификация на крайната употреба на енергията

По отношение на спецификацията на крайната употреба на електроенергията следните агрегирани показатели се прилагат за всички горива, с изключение на суровините за нефтопреработвателни заводи, добавките/кислородосъдържащите съединения, биогоривата и другите въглеводороди, като обаче се включват горивата, използвани за неенергийни цели (нефтен кокс и други, които се отчитат отделно):

1.	Крайно потребление на енергията
2.	Сектор „Промишленост“
2.1.	От което: черна металургия
2.2.	От което: химическа и нефтохимическа промишленост
2.3.	От което: цветни метали
2.4.	От което: нерудни минерали
2.5.	От което: транспортно оборудване
2.6.	От което: машиностроене
2.7.	От което: добивна промишленост
2.8.	От което: храна, напитки и тютюн
2.9.	От което: целулоза, хартия и печат
2.10.	От което: дървообработване и изделия от дърво
2.11.	От което: строителство
2.12.	От което: текстил и кожа
2.13.	От което: невключени никъде другаде – промишленост
3.	Сектор „Транспорт“
3.1.	От което: международни полети
3.2.	От което: вътрешни полети
3.3.	От което: автомобилен транспорт
3.4.	От което: железопътен транспорт
3.5.	От което: вътрешно корабоплаване
3.6.	От което: тръбопроводен транспорт
3.7.	От което: невключени никъде другаде – транспорт
4.	Други сектори
4.1.	От което: търговия и обществени услуги
4.2.	От което: жилищен сектор
4.3.	От което: селско стопанство/лесовъдство
4.4.	От което: риболов
4.5.	От което: невключени никъде другаде – други
5.	Обща неенергийна употреба Количествата, използвани като суровини в различните сектори и които не са изразходват като гориво или преобразуват в друго гориво. Тези количества се включват в агрегираните показатели, изброени по-горе.
5.1.	От което: сектор „Преобразуване“
5.2.	От което: енергиен сектор
5.3.	От което: сектор „Транспорт“
5.4.	От което: сектор „Промишленост“
5.4.1.	Сектор „Промишленост“, от който: химическа (включително нефтохимическа) промишленост
5.5.	От което: други сектори

4.2.4. Внос и износ

Внос по държава на произход и износ по държава на местоназначение. Вж. също така забележките за агрегиран показател 5 в точка 4.2.1.

4.2.5. Входящи количества за производителите на електро- и топлоенергия за собствени нужди

Изключват се следните енергийни продукти: суровини за нефтопреработвателни заводи, добавки/кислородосъдържащи съединения, биогорива, други въглеводороди, етан, бензин за двигатели, биобензин, авиационен бензин, гориво за реактивни двигатели от бензинов тип (JP4), White Spirit (минерален терпентин) и SBP, както и смазочните масла.

Входящите количества касаят следните инсталации или дейности:

1.	Общо за енергийния сектор Общото количество, използвано като енергия в енергийния сектор
1.1.	От което: каменовъглени мини
1.2.	От което: добив на нефт и газ
1.3.	От което: коксови пещи
1.4.	От което: доменни пещи
1.5.	От което: газови заводи
1.6.	От което: невключени никъде другаде – енергия
2.	Сектор „Промишленост“
2.1.	От което: черна металургия
2.2.	От което: химическа и нефтохимическа промишленост
2.3.	От което: цветни метали
2.4.	От което: нерудни минерали
2.5.	От което: транспортно оборудване
2.6.	От което: машиностроене
2.7.	От което: добивна промишленост
2.8.	От което: храна, напитки и тютюн
2.9.	От което: целулоза, хартия и печат
2.10.	От което: дървообработване и изделия от дърво
2.11.	От което: строителство
2.12.	От което: текстил и кожа
2.13.	От което: невключени никъде другаде – промишленост
3.	Сектор „Транспорт“
3.1.	От което: тръбопроводен транспорт
3.2.	От което: невключени никъде другаде – транспорт
4.	Други сектори
4.1.	От което: търговия и обществени услуги
4.2.	От което: жилищен сектор
4.3.	От което: селско стопанство/лесовъдство
4.4.	От което: риболов
4.5.	От което: невключени никъде другаде – други

4.3. Мерни единици

1.	Количества енергия

103 тона

2.	Калоричност

MJ/тон

4.4. Дерогации и освобождавания

Кипър е освободен от отчитане на агрегираните показатели, посочени в раздел 4.2.3, в точка 4 („Други сектори“) и точка 5 („Обща неенергийна употреба“); отчитат се само общите стойности.

Кипър разполага с дерогация от 3 години, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент, за отчитане на агрегираните показатели, посочени в раздел 4.2.3, в точка 2 („Промишленост“) и точка 3 („Транспорт“); по време на периода на дерогация се отчитат само общите стойности.

5. ВЪЗОБНОВЯЕМА ЕНЕРГИЯ И ЕНЕРГИЯ ОТ ОТПАДЪЦИ

5.1. Енергийни продукти, за които се прилага

Ако не е предвидено друго, събирането на данни се прилага за всички изброени по-долу енергийни продукти:

Енергиен продукт

Определение

1.	Хидроенергия

Потенциална и кинетична енергия на водата, преобразувана в електроенергия във водноелектрически централи. Трябва да се включи и енергията на помпено-акумулиращите станции. Трябва да се отчете производството на централите с мощност <1 MW, 1 до <10 MW, ≥10 MW, както и на помпено-акумулиращите станции.

2.	Геотермална енергия

Енергия, достъпна под формата на топлина, идваща от вътрешността на земната кора, обикновено под формата на топла вода или пара. Това производство на енергия представлява разликата между енталпията на течността, извлечена от експлоатационната шахта, и тази на течността, изпусната в края на процеса. Експлоатира се на подходящите за целта места:

—	за производството на електроенергия чрез използването на суха пара или на солен разтвор с висока енталпия след мигновено изпаряване

—	директно като топлоенергия за централно отопление, селско стопанство и др.

3.	Слънчева енергия

Слънчева радиация, използвана за производството на топла вода и на електроенергия. Това производство на енергия представлява топлината, пренасяна в топлообменната среда, т.е. падащата слънчева енергия минус оптичните загуби и загубите в колектора. Пасивната слънчева енергия, използвана директно за отоплението, охлаждането и осветлението на жилища или други сгради, не се включва.

3.1.	От което: слънчева фотоволтаична енергия

Преобразуване на слънчевата светлина в електроенергия чрез използването на слънчеви клетки, обикновено изработени от полупроводникови материали, които, изложени на светлина, произвеждат електроенергия.

3.2.	От което: слънчева топлинна енергия

Топлинна енергия, произведена от слънчевата радиация; може да се касае за:

a)	слънчеви топлоелектроцентрали, или

б)	оборудване за производството на топла вода за битови нужди или за сезонното подгряване на плувни басейни (напр. плоски слънчеви колектори, главно от термосифонен тип)

4.	Енергия на приливите и отливите, енергия на вълните и океанска енергия

Механична енергия, извличана от движението на приливите и отливите, от движението на вълните или на океанските течения и която се използва за производството на електроенергия.

5.	Вятърна енергия

Кинетичната енергия на вятъра, използвана за производство на електроенергия във вятърни генератори.

6.	Промишлени отпадъци (невъзобновяеми)

Това са невъзобновяеми промишлени отпадъци (твърди или течни), изгаряни директно за производството на електро- и/или топлоенергия. Количеството използвано гориво следва да се отчете на базата на долната топлина на изгаряне. Възобновяемите промишлени отпадъци следва да се отчетат в категориите „Твърда биомаса“, „Биогаз“ и/или „Течни биогорива“.

7.	Градски отпадъци

Това са отпадъците от домакинствата, болниците и сектора на услугите, изгаряни в специални инсталации; количество, изчислено на базата на долната топлина на изгаряне.

7.1.	От които: възобновяеми

Това са градските отпадъци от биологичен произход.

7.2.	От които: невъзобновяеми

Това са градските отпадъци от небиологичен произход.

8.	Твърда биомаса

Включва органичните, неизкопаеми материали от биологичен произход, които могат да бъдат използвани като гориво за производството на електрическа енергия. В тази категория влизат:

8.1.	От което: дървени въглища

Твърдият остатък, получен от деструктивната дестилация и пиролизата на дървесина и други растителни материали.

8.2.	От което: дърво, дървени отпадъци и други твърди отпадъци

Специално отгледани енергийни култури (топола, върба и др.), голямо количество дървесни материали, произведени при промишлени процеси (най-вече в целулозната и хартиената промишленост) или предоставени директно от лесовъдството и селското стопанство (дърва за огрев, дървени стружки, дървен гранулат, дървесна кора, стърготини, талаш, стружки, черен сулфатен разтвор и др.), както и отпадъци като слама, оризови люспи, орехови черупки, сламени постели от птицевъдството, смачкани джибри от грозде и др. Изгарянето е предпочитаната технология за експлоатиране на тези твърди отпадъци. Количеството използвано гориво следва да се отчете на базата на долната топлина на изгаряне.

Биогаз:

Газ, съставен предимно от метан и въглероден двуокис, образуван при анаеробно разлагане на биомаса.

9.1.	От което: сметищен газ

Биогаз, образуван при разлагане на сметищни отпадъци.

9.2.	От което: газ от канализационни утайки

Биогаз, образуван при анаеробна ферментация на канализационни утайки.

9.3.	От което: други видове биогаз

Биогаз, образуван при анаеробна ферментация на животински торове и на отпадъци от кланици, пивоварни фабрики и други селскостопански и хранителни отрасли.

10.	Течни биогорива

Количествата течни биогорива, отчетени в тази категория, следва да съответстват на количествата биогориво, а не на общото количество течности, получени от смесването с биогорива. Що се касае до вноса и износа на течни биогорива, се взима под внимание само търговията с количества биогорива, които не са били смесени с транспортни горива (т.е. биогоривата, използвани в чиста форма); търговията с течни биогорива, смесени с транспортни горива, следва да бъде отчетена към данните за нефта в глава 4.

Взимат се под внимание следните течни биогорива:

10.1.

От които: биобензин

Тази категория включва биоетанол (етанол, произведен от биомаса и/или от биоразградимата фракция на отпадъците), биометанол (метанол, произведен от биомаса и/или от биоразградимата фракция на отпадъците), био-ЕТБЕ (етил- третичен-бутил-етер, произведен на базата на биоетанол; делът на био-ЕТБЕ, изчислен като обемни проценти в биогоривото, е 47 %) и био-МТБЕ (метил-третичен-бутил-етер, произведен на базата на биометанол: делът на био-МТБЕ, изчислен като обемни проценти в биогоривото, е 36 %).

10.2.

От които: биодизели

Тази категория включва биодизеловото гориво (метилов естер, произведен от растително масло или животински мазнини, с качеството на дизелово гориво), биодиметилетер (диметилов етер, произведен от биомаса), Fischer Tropsch (дизелово гориво, синтезирано по метода на Фишер-Тропш, произведено от биомаса), биомасла, извличани в студено състояние (масла, произведени от маслодайни култури само посредством механична преработка), както и всички останали течни биогорива, които се прибавят към дизеловото гориво, смесват се с него или се използват директно като него за транспортни нужди.

10.3.

От които: други течни биогорива

Течни горива, използвани директно като гориво и които не са включени в биобензина или биодизелите.

5.2. Списък с агрегирани показатели

5.2.1. Брутно производство на електро- и топлоенергия

Електро- и топлоенергията, произведена от енергийните продукти, посочени в раздел 5.1 (с изключение на дървените въглища, но включително общата сума само за течните биогорива), когато е възможно, трябва да бъде отчитана поотделно:

—	за централите, за които производството е основна дейност, и за централите, които произвеждат за собствени нужди

—	за централите, произвеждащи само електроенергия, за централите, произвеждащи само топлинна енергия, и за централите за комбинирано производство на електро- и топлоенергия.

5.2.2. Сектори „Снабдяване“ и „Преобразуване“

Количествата на енергийните продукти, изброени в раздел 5.1 (с изключение на хидроенергията, слънчевата фотоволтаична енергия, енергията на приливите и отливите, енергията на вълните, океанската енергия и вятърната енергия) и използвани в сектори „Снабдяване“ и „Преобразуване“, трябва да бъдат отчетени за следните агрегирани показатели:

1.	Производство
2.	Внос
3.	Износ
4.	Промени в запасите Увеличение на запасите се обозначава с отрицателна стойност, а намаление — с положителна.
5.	Брутно потребление
6.	Разлики в статистическите данни
7.	Общо за сектор „Преобразуване“ Количествата възобновяеми енергийни източници и отпадъците, използвани за преобразуване на първични форми на енергия във вторични (напр.: сметищен газ в електроенергия) или за преобразуване във вторични енергийни продукти (напр.: биогаз, използван за смесване с природен газ).
7.1.	От което: електроцентрали, за които производството на енергия е основна дейност
7.2.	От което: централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, за които производството на енергия е основна дейност
7.3.	От което: топлоцентрали, за които производството на енергия е основна дейност
7.4.	От което: електроцентрали, които произвеждат за собствени нужди
7.5.	От което: централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, които произвеждат за собствени нужди
7.6.	От което: топлоцентрали, които произвеждат за собствени нужди
7.7.	От което: брикетни фабрики Количествата възобновяеми енергийни източници и отпадъци, използвани за производството на брикети. Количествата възобновяеми енергийни източници и отпадъците, използвани като гориво за отопление и работа на съоръженията, се отчитат като потребление в енергийния сектор.
7.8.	От което: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф Количествата възобновяеми енергийни източници и отпадъци, използвани за производството на брикети от кафяви въглища. Количествата възобновяеми енергийни източници и отпадъците, използвани като гориво за отопление и работа на съоръженията, се отчитат като потребление в енергийния сектор.
7.9.	От което: газ от газови заводи Количествата възобновяеми енергийни източници и отпадъци, използвани за производството на газ от газови заводи. Количествата възобновяеми енергийни източници и отпадъците, използвани като гориво за отопление и работа на съоръженията, се отчитат като потребление в енергийния сектор.
7.10.	От което: за смесване с природен газ Количеството биогазове, смесени с природен газ.
7.11.	От което: за смесване с бензин за двигатели/дизелово гориво Количеството течни биогорива, което не е доставено за крайно потребление, а се използва с други нефтопродукти, отчетени в глава 4 на настоящото приложение.
7.12.	От което: предприятия за производство на дървени въглища Количествата дърва, използвани за производството на дървени въглища.
7.13.	От което: невключени никъде другаде – преобразуване

5.2.3. Енергиен сектор

Количествата на енергийните продукти, изброени в раздел 5.1 (с изключение на хидроенергията, слънчевата фотоволтаична енергия, енергията на приливите и отливите, енергията на вълните, океанската енергия и вятърната енергия) и използвани в енергийния сектор или за крайно потребление, трябва да бъдат отчетени за следните агрегирани показатели:

1.	Общо за енергийния сектор Възобновяемите енергийни източници и отпадъците, използвани от енергетиката за подпомагане на преобразувателната дейност. Например възобновяемите енергийни източници и отпадъците, използвани за отопление, осветление или за задвижване на помпи/компресори. Количеството възобновяеми енергийни източници и отпадъци, преобразувани в друга форма на енергия, следва да се отчете в сектор „Преобразуване“.
1.1.	От което: заводи за газификация
1.2.	От което: електроцентрали, централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия и топлоцентрали
1.3.	От което: каменовъглени мини
1.4.	От което: брикетни фабрики
1.5.	От което: коксови пещи
1.6.	От което: нефтопреработвателни заводи
1.7.	От което: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф
1.8.	От което: газ от газови заводи
1.9.	От което: доменни пещи
1.10.	От което: предприятия за производство на дървени въглища
1.11.	От което: невключени никъде другаде
2.	Загуби при разпределение Всички загуби, причинени при преноса или разпределението.

5.2.4. Крайно енергопотребление

Количествата на енергийните продукти, изброени в раздел 5.1 (с изключение на хидроенергията, слънчевата фотоволтаична енергия, енергията на приливите и отливите, енергията на вълните, океанската енергия и вятърната енергия) трябва да бъдат отчетени за следните агрегирани показатели:

1.	Крайно потребление на енергията
2.	Сектор „Промишленост“
2.1.	От което: черна металургия
2.2.	От което: химическа и нефтохимическа промишленост
2.3.	От което: цветни метали
2.4.	От което: нерудни минерали
2.5.	От което: транспортно оборудване
2.6.	От което: машиностроене
2.7.	От което: добивна промишленост
2.8.	От което: храна, напитки и тютюн
2.9.	От което: целулоза, хартия и печат
2.10.	От което: дървообработване и изделия от дърво
2.11.	От което: строителство
2.12.	От което: текстил и кожа
2.13.	От което: невключени никъде другаде – промишленост
3.	Сектор „Транспорт“
3.1.	От което: железопътен транспорт
3.2.	От което: автомобилен транспорт
3.3.	От което: вътрешно корабоплаване
3.4.	От което: невключени никъде другаде – транспорт
4.	Други сектори
4.1.	От което: търговия и обществени услуги
4.2.	От което: жилищен сектор
4.3.	От което: селско стопанство/лесовъдство
4.4.	От което: риболов
4.5.	От което: невключени никъде другаде – други

5.2.5. Технически характеристики на съоръженията

В края на отчетната година трябва да бъдат отчетени следните мощности за производство на електроенергия:

1.	Хидроенергия Трябва да се отчете мощността на централите с мощност <1 MW, 1 до <10 MW, ≥10 MW, на помпено-акумулиращите станции, както и общо за всички тези централи. Подробно описание на производствените мощности на централите се прави, като се изключат помпено-акумулиращите станции.
2.	Геотермална енергия
3.	Слънчева фотоволтаична енергия
4.	Слънчева топлинна енергия
5.	Енергия на приливите и отливите, енергия на вълните и океанска енергия
6.	Вятърна енергия
7.	Промишлени отпадъци (невъзобновяеми)
8.	Градски отпадъци
9.	Дърво, дървени отпадъци и други твърди отпадъци
10.	Сметищен газ
11.	Газ от канализационни утайки
12.	Други видове биогаз
13.	Течни биогорива

Трябва да се отчете общата инсталирана площ слънчеви колектори.

Трябва да бъдат отчетени следните производствени мощности за биогорива:

1.	Течни биогорива:
1.1.	От което: биобензин
1.2.	От което: биодизели
1.3.	От което: други течни биогорива

5.2.6. Входящи количества за производителите на електро- и топлоенергия за собствени нужди

Количествата на енергийните продукти, изброени в раздел 5.1 (с изключение на хидроенергията, слънчевата фотоволтаична енергия, енергията на приливите и отливите, енергията на вълните, океанската енергия и вятърната енергия) трябва да бъдат отчетени за следните агрегирани показатели:

1.	Общо за енергийния сектор
1.1.	От което: заводи за газификация
1.2.	От което: каменовъглени мини
1.3.	От което: брикетни фабрики
1.4.	От което: коксови пещи
1.5.	От което: нефтопреработвателни заводи
1.6.	От което: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища / брикети от торф
1.7.	От което: газ от газови заводи
1.8.	От което: доменни пещи
1.9.	От което: предприятия за производство на дървени въглища
1.10.	От което: невключени никъде другаде
2.	Сектор „Промишленост“
2.1.	От което: черна металургия
2.2.	От което: химическа и нефтохимическа промишленост
2.3.	От което: цветни метали
2.4.	От което: нерудни минерали
2.5.	От което: транспортно оборудване
2.6.	От което: машиностроене
2.7.	От което: добивна промишленост
2.8.	От което: храна, напитки и тютюн
2.9.	От което: целулоза, хартия и печат
2.10.	От което: дървообработване и изделия от дърво
2.11.	От което: строителство
2.12.	От което: текстил и кожа
2.13.	От което: невключени никъде другаде – промишленост
3.	Сектор „Транспорт“
3.1.	От което: железопътен транспорт
3.2.	От което: невключени никъде другаде – транспорт
4.	Други сектори
4.1.	От което: търговия и обществени услуги
4.2.	От което: жилищен сектор
4.3.	От което: селско стопанство/лесовъдство
4.4.	От което: риболов
4.5.	От което: невключени никъде другаде – други

5.3. Калоричност

Средна долна топлина на изгаряне се отчита за следните продукти:

1.	Биобензин
2.	Биодизел
3.	Други течни биогорива
4.	Дървени въглища

5.4. Мерни единици

1.	Производство на електроенергия

MWh

2.	Производство на топлоенергия

3.	Възобновяеми енергийни продукти

Биобензин, биодизели и други течни биогорива: тонове

Дървени въглища: 1 000 тона

Всички останали: TJ (на базата на долната топлина на изгаряне).

4.	Обща площ на слънчевите колектори

1 000 m2

5.	Производствена мощност на централите

Биогорива: тона/година

Всички останали: MWe

6.	Калоричност

KJ/kg (долна топлина на изгаряне).

5.5. Дерогации и освобождавания

Не се прилага.

6. ПРИЛОЖИМИ РАЗПОРЕДБИ

Прилагат се следните разпоредби за събирането на данни, както е описано във всички предходни глави:

1. Отчетен период:

Една календарна година (от 1 януари до 31 декември).

2. Честота

Годишна.

3. Срок за предаване на данните

Най-късно на 30 ноември в годината, следваща съответния отчетен период.

4. Формат и начин на предаване

Форматът на предаване съответства на подходящия стандарт за обмен, определен от Евростат.

Данните се предават или се изпращат по електронен път до единствената входна точка за данни в Евростат.

“