РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 66/2010 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

С настоящия регламент се определят правилата за установяване и прилагане на доброволната схема на ЕС за екомаркировка.

1. Настоящият регламент се прилага за всички стоки или услуги, които се доставят на пазара на Общността за разпространение, потребление или използване, било срещу заплащане или безплатно (по-долу „продукти“).

2. Настоящият регламент не се прилага спрямо лекарствени продукти за хуманна употреба по смисъла на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (8) или за ветеринарна употреба по смисъла на Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (9), нито към който и да е вид медицински изделия.

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1. Всяка държава-членка посочва орган или органи, в рамките на министерствата или извън тях, отговарящи за изпълнението на предвидените в настоящия регламент задачи („компетентният орган“ или „компетентните органи“), както и да осигури неговата (тяхната) оперативност. Когато е посочен повече от един компетентен орган, държавата-членка определя съответните правомощия на тези органи и приложимите към тях изисквания за координация.

2. Съставът на компетентните органи трябва да е такъв, че да осигурява тяхната независимост и неутралност; също така, процедурните им правила трябва да са такива, че да осигуряват прозрачност при провеждането на дейността им, както и участие на всички заинтересовани страни.

3. Държавите-членки гарантират, че компетентните органи изпълняват изискванията, посочени в Приложение V.

4. Компетентните органи гарантират, че процесът на проверка е извършен по последователен, неутрален и надежден начин от страна, независима от оператора, който е подложен на проверка, въз основа на международни, европейски или национални стандарти и процедури, отнасящи се до органите, опериращи със схеми за сертифициране на продукти.

1. Комисията създава Съвет по екомаркировка на Европейския съюз (СЕЕС), който се състои от представители на посочените в член 4 компетентни органи на всички държави-членки и на други заинтересовани страни. СЕЕС избира своя председател съгласно процедурните си правила. Той участва със свой принос при разработването и преразглеждането на критериите за екомаркировка на ЕС и при всеки преглед на прилагането на схемата на ЕС за екомаркировка. Също така, той предоставя становища и съдействие в тези области на Комисията и, по-специално, дава препоръки за минималните изисквания за екологични показатели.

2. Комисията гарантира, че при провеждането на своите дейности, СЕЕС съблюдава балансирано участие на всички съответни заинтересовани страни, свързани с дадена група продукти — например компетентни органи, производители, дребни производители, вносители, доставчици на услуги, търговци на едро, търговци на дребно, най-вече МСП и групи по опазването на околната среда и организации на потребителите.

Общи изисквания към критериите за екомаркировка на ЕС

1. Критериите за екомаркировката на ЕС следва да се основават на екологичните показатели на продуктите, като се отчитат най-новите стратегически цели на Общността в областта на околната среда.

2. Критериите за екомаркировката на ЕС определят на какви екологични изисквания трябва да отговаря даден продукт, за да може да носи екомаркировката на ЕС.

3. Критериите за екомаркировката на ЕС се определят въз основа на научни данни и като се вземе предвид целият жизнен цикъл на продуктите. При определянето на такива критерии се взема предвид следното:

4. Критериите за екомаркировка на ЕС включват изисквания, предназначени да гарантират, че продуктите с екомаркировка на ЕС, функционират адекватно в съответствие с тяхното предназначение.

5. Преди да се разработят критерии за екомаркировка на ЕС за храни и фуражи в съответствие с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (10), най-късно до 31 декември 2011 г., Комисията изследва дали е осъществимо създаването на надеждни критерии за екологичните показатели през целия жизнен цикъл на такива продукти, включително на рибните продукти и аквакултурите. Изследването следва да обърне специално внимание на въздействието на критерии за екомаркировка на ЕС върху храните и фуражите, както и върху непреработените земеделски продукти, които попадат в приложното поле на Регламент (ЕО) № 834/2007. Изследването следва да разгледа възможността да се присъжда екомаркировката на ЕС само на онези продукти, които имат сертификат за екологично чисти продукти, за да се избегне объркването сред потребителите.

В съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 16, параграф 2 Комисията решава, за коя група храни и фуражи, ако има такава, е осъществимо разработването на критерии за екомаркировка на ЕС, като вземе предвид резултата от изследването и становището на СЕЕС.

6. Екомаркировката на ЕС не може да се присъжда за стоки, съдържащи вещества или препарати/смеси, които се класифицират като токсични, опасни за околната среда, канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията (CМР), съгласно Регламент (ЕО) 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (11) или за стоки, съдържащи вещества, посочени в член 57 от Регламент (ЕО) 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали (12).

7. За специфични категории стоки, съдържащи посочените в параграф 6 вещества и само в случаите, когато не е технически осъществимо тяхното заместване като такива или чрез използване на алтернативни материали или изработка, или за продукти, които имат значително по-високи цялостни екологични показатели в сравнение с други стоки от същата категория, Комисията може да приеме мерки за предоставяне на дерогации от параграф 6. Не се предоставя дерогация вещества, отговарящи на критериите по член 57 от Регламент (ЕО) 1907/2006, които са идентифицирани в съответствие с процедурата, предвидена в член 59, параграф 1 от посочения регламент, като са налични в смеси, в изделие или във всяка хомогенна част от комплексно изделие в концентрация по-висока от 0,1 тегл. %. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 16, параграф 2.

Разработване и преразглеждане на критериите за екомаркировка на ЕС

1. След консултация със СЕЕС, Комисията, държавите-членки, компетентните органи и други заинтересовани страни могат да инициират и да ръководят разработването или преразглеждането на критерии за екомаркировката на ЕС. Когато ръководството при разработването на критериите е възложено на други заинтересовани страни, те трябва да покажат експертни познания в областта на продукта, както и способност да ръководят процеса безпристрастно и в съответствие с целите на настоящия регламент. В това отношение, се дава предимство на консорциуми, състоящи се от повече от една заинтересована група.

Страната, която инициира и ръководи разработването или преразглеждането на критерии за екомаркировка на ЕС, изготвя следните документи в съответствие с процедурата, посочена в Приложение I, част А:

Тези документи се представят на Комисията и на СЕЕС.

2. Когато вече са разработени критерии в рамките на друга схема за екомаркировка в съответствие с изискванията на екологичните маркировки EN ISO 14024 тип I по отношение на група продукти, за която не са установени критерии за екомаркировка на ЕС, всяка държава-членка, в която се признава другата схема за екомаркировка, може, след консултация с Комисията и със СЕЕС, да предложи тези критерии за разработване в рамките на схемата на ЕС за екомаркировка.

В такива случаи може да бъде използвана съкратената процедура за разработване на критерии, посочена в Приложение I, част Б, при условие че предлаганите критерии са били разработени в съответствие с процедурата от Приложение I, част А. Съкратената процедура за разработване се ръководи от Комисията, или от държавата-членка, която съгласно първа алинея е предложила тази процедура.

3. При необходимост от несъществено преразглеждане на критериите, може да се приложи съкратена процедура за преразглеждане, както е установено в приложение I, част В.

4. До 19 февруари 2011 СЕЕС и Комисията съгласуват план за работа, включващ стратегия и неизчерпателен списък от групи от продукти. Този план ще взема предвид други действия на Общността (напр. в областта на „зелените“ обществени поръчки) и може да се актуализира в съответствие с последните стратегически цели на Общността в областта на околната среда. Този план се актуализира редовно.

Установяване на критерии за екомаркировка на ЕС

1. Проектокритериите за екомаркировка на ЕС се разработват в съответствие с процедурата, предвидена в приложение I и като се вземе предвид плана за работа.

2. Не по-късно от девет месеца след консултацията със СЕЕС, Комисията предприема мерки за установяване на специфични критерии за екомаркировката на ЕС по отношение на всяка група продукти. Тези мерки се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.

В своето окончателно предложение, Комисията взема предвид забележките на СЕЕС и ясно подчертава, документира и предоставя разяснения относно причините за всяка промяна в нейното окончателно предложение в сравнение с проектокритериите, следващи консултацията със СЕЕС.

Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 16, параграф 2.

3. Във връзка с мерките, посочени в параграф 2, Комисията:

4. При установяването на критериите за екомаркировка на ЕС се следи да не бъдат въвеждани мерки, чието прилагане може да създаде несъразмерна административна и икономическа тежест за МСП.

Присъждане на екомаркировка на ЕС и условия за използването й

1. Всеки оператор, който желае да използва екомаркировка на ЕС подава заявление до посочените в член 4 компетентни органи, в съответствие със следните правила:

2. Екомаркировката на ЕС е във формата, изобразена в приложение II.

Екомаркировката на ЕС може да се използва само за продукти, които съответстват на критериите за екомаркировка на ЕС за съответните продукти и на които е присъден знак за екомаркировка на ЕС.

3. В заявлението се посочва пълната информация за връзка с оператора, както и съответната група продукти, и пълното описание на продукта, както и цялата друга информация, поискана от компетентния орган.

Към заявлението се прилага цялата необходима документация, както е определено в съответната мярка на Комисията за установяване на критерии за екомаркировка на ЕС за въпросната група продукти.

4. Компетентният орган, до когото е подадено заявление, събира такси съгласно приложение III. Необходимо условие за използването на екомаркировката на ЕС е таксите да бъдат платени навреме.

5. В срок от два месеца след получаването на заявлението, компетентният орган проверява дали документация е пълна и уведомява оператора. Компетентният орган може да отхвърли заявлението, ако операторът не допълни документацията в срок от шест месеца след такова уведомление.

Ако документацията е пълна и компетентният орган е проверил съответствието на продукта с критериите за екомаркировка на ЕС и изискванията за оценка, публикувани в съответствие с член 8, компетентният орган определя регистрационен номер на продукта.

Операторите поемат разходите по изпитването и оценката за съответствие с критериите за екомаркировка на ЕС. Операторите може да бъдат таксувани за пътни разходи и настаняване, когато е необходимо извършването на проверка на място извън територията на държавата-членка, в която е установен компетентният орган.

6. Когато критериите за екомаркировка на ЕС изискват производствените обекти да отговарят на определени изисквания, последните трябва да бъдат изпълнени във всички обекти, в които се произвежда продуктът, носещ екомаркировката на ЕС. При необходимост компетентният орган предприема проверка на място или определя упълномощено лице за тази цел.

7. Компетентните органи признават с предимство изпитванията, акредитирани в съответствие със стандарта ISO 17025 и проверките, извършвани от органи, акредитирани в съответствие със стандарта EN 45011 или равностоен международен стандарт. Компетентните органи си сътрудничат, за да се гарантира ефективно и последователно прилагане на процедурите за оценяване и проверка, най-вече чрез работната група, посочена в член 13.

8. Компетентният орган сключва с всеки оператор договор, който включва условията за използване на екомаркировката на ЕС (включително клаузи относно предоставянето и отнемането на екомаркировката на ЕС, в частност след преразглеждане на критериите). За тази цел се използва стандартен договор в съответствие с образеца в приложение IV.

9. Операторът има право да постави екомаркировката на ЕС върху продукта само след сключване на договора. Операторът поставя също и регистрационния номер върху продукта, носещ екомаркировката на ЕС.

10. Компетентният орган, присъдил екомаркировката на ЕС на продукт, уведомява Комисията за това. Комисията създава общ регистър и го актуализира редовно. Регистърът е обществено достъпен на уебсайт, посветен на екомаркировката на ЕС.

11. Екомаркировката на ЕС може да се използва върху продуктите, на които е присъдена екомаркировката на ЕС, както и върху свързаните с тях рекламни материали.

12. Присъждането на екомаркировката на ЕС не засяга екологичните или други нормативни изисквания на Общността или на националното законодателство, приложими към различните етапи от жизнения цикъл на продукта.

13. Правото за използване на екомаркировката на ЕС не се разпростира до използване на екомаркировката на ЕС като компонент на търговска марка.

Надзор на пазара и контрол върху използването на екомаркировката на ЕС

1. Забраняват се всякаква невярна или подвеждаща реклама или използване на маркировка или знак, водещ до объркване с екомаркировката на ЕС.

2. По отношение на продуктите, на които е присъдил екомаркировка на ЕС, компетентният орган проверява редовно дали продуктът съответства на критериите за екомаркировката на ЕС и на изискванията за оценка, публикувани съгласно член 8. Когато е уместно, компетентният орган извършва такива проверки при постъпване на жалба. Тези проверки може да се осъществяват въз основа на случаен подбор.

Компетентният орган, присъдил екомаркировка на ЕС на продукта, информира ползвателя на екомаркировката на ЕС за всички жалби по отношение на носещия екомаркировката на ЕС продукт и може да поиска от ползвателя да отговори на тези жалби. Компетентният орган може да не разкрива на ползвателя самоличността на жалбоподателя.

3. Ползвателят на екомаркировката на ЕС дава възможност на компетентния орган, присъдил екомаркировката на ЕС на продукта, да предприеме всички необходими проучвания, за да наблюдава текущото спазване на критериите за групата продукти и на член 9.

4. По искане от компетентния орган, присъдил на продукта екомаркировката на ЕС, ползвателят на екомаркировката на ЕС осигурява достъп до помещенията, в които се произвежда съответният продукт.

Искането за достъп може да бъде направено във всеки един подходящ момент и без предизвестие.

5. В случай, че след като даде на ползвателя на екомаркировката на ЕС възможност да представи становище, всеки компетентен орган, който установи, че продукт, носещ екомаркировката на ЕС не отговаря на критериите за съответната група продукти или че екомаркировката на ЕС не се използва в съответствие с член 9, или забранява използването на екомаркировката на ЕС върху този продукт или, в случай че екомаркировката на ЕС е била присъдена от друг компетентен орган, информира този компетентен орган. Ползвателят на екомаркировката на ЕС няма право да иска възстановяване на таксите, посочени в член 9, параграф 4, нито в пълен размер, нито частично.

Компетентният орган незабавно информира всички други компетентни органи и Комисията за така наложената забрана.

6. Компетентният орган, който е присъдил екомаркировката на ЕС на продукта, не разкрива, нито използва за цели, нямащи отношение към присъждането на екомаркировката на ЕС, информацията, до която е имал достъп в хода на оценката на спазването от ползвателя на правилата за използване на екомаркировката на ЕС, предвидени в член 9.

Този орган предприема всички подходящи действия за защита на предоставените му документи срещу фалшифициране и злоупотреби.

1. Когато са публикувани критерии за екомаркировката на ЕС за дадена група продукти, другите национални или регионални официално признати схеми за екомаркировка съгласно стандарт EN ISO 14024 тип I, които не обхващат тази група продукти към момента на публикуването, могат да бъдат разширени, за да обхванат и тази група продукти, само когато разработените по тези схеми критерии са поне толкова строги, колкото са критериите за екомаркировката на ЕС.

2. За да се хармонизират критериите на европейските схеми за екомаркировка (EN ISO 14024 тип I), критериите за екомаркировката на ЕС следва да вземат предвид и съществуващите критерии, разработени в официално признатите в държавите-членки схеми за екомаркировка.

1. Държавите-членки и Комисията, в сътрудничество със СЕЕС, се споразумяват за план за действие, за да популяризират използването на екомаркировката на ЕС чрез:

като по този начин подкрепят развитието на схемата.

2. Популяризирането на екомаркировката на ЕС може да се осъществи чрез уеб сайт, посветен на екомаркировката на ЕС, който предоставя основна информация и рекламни материали относно екомаркировката на ЕС, както и информация на всички езици на Общността относно местата, където може да се закупят продукти с екомаркировка на ЕС.

3. Държавите-членки насърчават използването на „Наръчник за органите, възлагащи обществени поръчки“, както е уточнено в приложение I, част А, точка 5. За тази цел държавите-членки разглеждат например определянето на цели за закупуване на продукти, изпълняващи критериите, уточнени в този наръчник.

1. За да насърчат последователното прилагане на настоящия регламент, компетентните органи редовно обменят информация и опит, особено що се отнася до прилагането на членове 9 и 10.

2. За тази цел Комисията създава работна група от компетентни органи. Работната група заседава най-малко два пъти годишно. Пътните разходи се поемат от Комисията. Работната група избира свой председател и приема свой правилник за дейността.

До 19 февруари 2015 Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на схемата на ЕС за екомаркировка. В този доклад също се определят елементи за възможно преразглеждане на схемата.

Комисията може да изменя приложенията, включително като променя максималния размер на таксите, предвиден в Приложение III, като взема предвид необходимостта таксите да покриват разходите по прилагането на схемата.

Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 16(2).

2. При позоваване на настоящия параграф, се прилагат член 5a, параграфи 1—4 и член 7 от Решение № 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Държавите-членки определят правилата относно санкциите, приложими при нарушаване на разпоредбите на настоящия регламент, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези санкции. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки незабавно съобщават тези разпоредби на Комисията и я уведомяват незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга.

Регламент (ЕО) № 1980/2000 продължава да се прилага към договорите, сключени съгласно член 9 от него, до предвидената в тези договори крайна дата с изключение на разпоредбите относно таксите.

Член 9, параграф 4 и Приложение III към настоящия регламент се прилага към такива договори.

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(3) Становище на Европейския парламент от 2 април 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 26 октомври 2009 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРОЦЕДУРА ЗА РАЗРАБОТВАНЕ И ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА КРИТЕРИИТЕ ЗА ЕКОМАРКИРОВКА НА ЕС

A. Стандартна процедура

Съставят се следните документи:

1. Предварителен доклад

Предварителният доклад трябва да съдържа следните елементи:

—	Количествен показател на потенциалните екологични ползи, свързани с групата продукти, включително разглеждане на ползите от други подобни европейски и национални или регионални схеми за екомаркировка съгласно EN ISO 14024 тип I;

—	Обосновка за избора и обхвата на групата продукти;

—	Разглеждане на всякакви възможни търговски въпроси;

—	Анализ на критериите на други екомаркировки;

—	Действащите закони и съществуващите законодателни инициативи, имащи отношение към сектора на групата продукти;

—

Анализ на възможностите за заместване на опасни вещества с по-безопасни вещества като такива или чрез употребата на алтернативни материали или изработка, когато това е технически осъществимо, по-конкретно по отношение на вещества, пораждащи сериозно безпокойство, съгласно посоченото в член 57 от Регламент (ЕО) 1907/2006;

—	Вътрешнообщностна пазарна информация за сектора, включително обеми и оборот;

—	Текущ и бъдещ потенциал за навлизане на пазара на продуктите, носещи екомаркировката на ЕС;

—	Степен и обща значимост на въздействията върху околната среда, свързани с групата продукти, въз основа на нови и съществуващи проучвания за оценка на жизнения цикъл. Може да се използват и други научни данни. Критичните и спорните въпроси трябва да бъдат докладвани подробно и оценявани.

—	Посочване на източниците на събраните данни и информация, използвани в доклада.

Предварителният доклад се публикува на специалния уебсайт на Комисията, посветен на екомаркировката на ЕС, за изказване на мнения и за справка при разработване на критериите.

Когато трябва да се разработят критерии за групите продукти за храни и фуражи, във връзка с проучването, осъществено в съответствие с член 6, параграф 5, предварителният доклад трябва да показва, че:

—	е налице действителна добавена екологична стойност от разработването на критерии за екомаркировка на ЕС за избрания продукт;

—	екомаркировката на ЕС е отчела целия жизнен цикъл на продукта; и

—	използването на екомаркировката на ЕС върху избрания продукт няма да доведе до объркване при сравнение с други етикети на храни.

2. Предложение за проектокритерии и съответен технически доклад

След публикуването на предварителния доклад, се изготвят предложение за проектокритерии и технически доклад в подкрепа на предложението.

Предложението за проектокритерии отговаря на следните изисквания:

—	да се основава на най-добрите продукти, които са налични на пазара на Общността, по отношение на екологичните показатели през целия жизнен цикъл, съответстващи, например на 10-20 % от продукти, налични на пазара на Общността, по отношение на екологичните показатели в момента на неговото приемане;

—

за да се осигури необходимата гъвкавост, се определя точният процент въз основа на разглеждане на всеки отделен случай и във всеки случай с цел насърчаване на продуктите, които в най-голяма степен са съобразени с опазването на околната среда и да се гарантира, че на потребителите са предоставени достатъчно възможности за избор;

—

да взема предвид нетния екологичен баланс между екологичните ползи и тежести, включително свързаните с опазването на здравето и безопасността аспекти; при необходимост се разглеждат социалните и етични аспекти, например като се цитират подходящи международни конвенции и споразумения, като съответните стандарти на МОТ и етични кодекси;

—

да се основава на най-значимите въздействия на съответния продукт върху околната среда, да бъдат изразени, доколкото това е разумно постижимо, чрез ключови технически показатели за екологичните характеристики на продукта и да бъдат удобни за оценка в съответствие с разпоредбите в настоящия регламент;

—	да се основава на надеждни данни и информация, които са представителни, доколкото това е възможно, за целия пазар на Общността;

—	да се основава на данни за жизнения цикъл и на количествено изразени данни за въздействията върху околната среда, в съответствие с Европейските референтни системи за данни за жизнения цикъл (European Reference Life Cycle Data Systems – ELCD);

—	да отчитат бележките на всички заинтересовани страни, участвали в процеса на обсъждане;

—	да гарантира хармонизация със съществуващото законодателство, приложимо за съответната група продукти, по отношение на определенията, методите за изпитвания и техническата и административната документация;

—	да е съобразен със съответните политики на Общността и с извършената по отношение на други групи продукти работа.

Предложението за проектокритерии е написано по начин, който да го прави лесно достъпно за желаещите да го ползват. Също така, то съдържа обосновка за всеки един критерий и описва екологичните ползи, свързани с всеки един критерий. В него се изтъкват критериите, които отговарят на основните екологични характеристики.

Техническият доклад включва най-малко следните елементи:

—	научна обосновка за всяко изискване и критерий;

—	количествено изразяване на цялостните екологични показатели, които се очаква да бъдат постигнати общо за всички критерии, в съпоставка със средните по екологичните си показатели продукти на пазара;

—	прогнозна оценка на очакваните цялостни екологични/икономически/социални въздействия на критериите;

—	посочване на подходящите методи за изпитване за оценка на различните критерии;

—	прогнозна оценка на разходите за изпитване;

—	за всеки отделен критерий, информация за всички изпитвания, доклади, както и за друга документация, която се изготвя от ползвателите при поискване от компетентен орган, в съответствие с член 10, параграф 3.

Предложението за проектокритерии и техническият доклад се публикуват за обществено обсъждане на уебсайта на Комисията, посветен на екомаркировката на ЕС. Водещата страна при разработването на съответната група продукти разпространява предложението и доклада до всички заинтересовани страни.

Провеждат се поне две открити заседания на работната група по отношение на проектокритериите, на които се канят всички заинтересовани страни, като например компетентните органи, представители на промишления сектор — включително МСП, професионални съюзи, търговци на дребно, вносители, екологични и потребителски организации. Представители на Комисията също участват в тези заседания.

Предложението за проектокритерии и техническият доклад се предоставят на разположение поне един месец преди първото заседание на работната група. Всяко последващо предложение за проектокритерии се предоставя на разположение поне един месец преди съответното следващо заседание. Мотивите за всякакви промени на критериите в последващи предложения се обясняват и документират подробно, с позоваване на обсъжданията в откритите заседания на работните групи и бележките, получени при общественото обсъждане.

Дават се отговори на всички бележки, получени в процеса на разработване на критериите, като се посочва дали и по какви причини съответното мнение е възприето или отхвърлено.

3. Окончателен доклад и проектокритерии

Окончателният доклад съдържа следните елементи:

Ясни отговори на всички бележки и предложения, като се посочва дали и по какви причини те са приети или отхвърлени. Заинтересованите страни от Европейския съюз и тези, които не са от Европейския съюз, се третират при равни условия.

Също така, окончателният доклад включва следните елементи:

—	резюме в размер на една страница, представящо степента на подкрепа на предлаганите критерии от страна на компетентните органи;

—	обобщен списък на всички документи, които са били разпространени в процеса на разработване на критериите, заедно с посочване на датата на разпространяване на всеки документ и на адресатите на всеки документ, както и копия на въпросните документи;

—	списък на заинтересованите страни, участващи в работата, или които са били консултирани или са изразили мнение, заедно с информацията за контакт с тях.

—

резюме;

—	три ключови екологични характеристики за групата продукти, които може да бъдат показани в незадължителната маркировка с каре за текст, описана в Приложение II;

—	предложение за стратегия за маркетинг и комуникация по отношение на групата продукти.

Всички получени във връзка с окончателния доклад бележки се вземат под внимание, както и при поискване се предоставя информация за последващите развития във връзка с такива бележки.

4. Наръчник за потенциалните ползватели на екомаркировката на ЕС и за компетентните органи

Съставя се наръчник, който да съдейства на потенциалните ползватели на екомаркировката на ЕС и на компетентните органи при оценяване на съответствието на продуктите с критериите.

5. Наръчник за органите, възлагащи обществени поръчки

Съставя се наръчник с насоки за използване на критериите за екомаркировка на ЕС от страна на органите, възлагащи обществени поръчки.

Комисията предоставя образци, преведени на всички официални езици на Общността, съответно за наръчник за потенциални ползватели и компетентни органи и за наръчник за органите, възлагащи обществени поръчки.

Б. Съкратена процедура, в случай че критериите са вече разработени за други схеми за екомаркировка от вида EN ISO 14024 тип I.

На Комисията се представя само един доклад. В този доклад се включва раздел, показващ, че формулираните в част А технически изисквания и изискванията за консултация са изпълнени, включително по отношение на съставянето на предложение за проектокритерии, на наръчник за потенциални ползватели на екомаркировката на ЕС и за компетентни органи, а също и наръчник за органите, възлагащи обществени поръчки.

Ако Комисията се увери, че докладът и критериите отговарят на изискванията, посочени в част А, докладът и предложението за проектокритерии се публикуват на уебсайта на Комисията, посветен на екомаркировката на ЕС за период от два месеца, през който период могат да бъдат давани бележки.

Отговори се дават на всички бележки, получени през периода на обществено обсъждане, като се посочва дали и по какви причини съответната бележка е приета или отхвърлена.

Предвид всички промени, направени през периода на обществено обсъждане, както и при условие че никоя държава-членка не поиска открито заседание на работната група, Комисията може да приеме критерии съгласно член 8.

По искане на държава-членка се провежда открито заседание на работната група относно проекта на критерии, в което участват всички заинтересовани страни като компетентни органи, представители на промишлеността (включително на МСП), професионални съюзи, търговци на дребно, вносители, екологични и потребителски организации. Представители на Комисията също участват в тези срещи.

С отчитане на промените, направени през периода на обществено обсъждане или по време на заседанието на работната група, Комисията може да приеме критерии съгласно член 8.

В. Съкратена процедура за несъществено преразглеждане на критериите

Комисията изготвя доклад, съдържащ следното:

—	обосновка, обясняваща защо няма нужда от пълно преразглеждане на критериите и защо обикновено актуализиране на критериите и на техните равнища на строгост е достатъчно;

—	технически раздел, който да актуализира предишните данни за пазара, използвани за определянето на критериите;

—	предложение за проект на преразгледани критерии;

—	количествено изражение на общите екологични показатели, които се очаква да бъдат постигнати чрез преразгледаните критерии, в съпоставка със средните по екологични показатели продукти на пазара;

—	преразгледан наръчник за потенциалните ползватели на екомаркировката на ЕС и за компетентните органи; и

—	преразгледан наръчник за органите, възлагащи обществени поръчки.

Докладът и предложението за проектокритерии се предоставят на разположение на обществеността за обществено обсъждане и бележки в продължение на два месеца на уебсайта на Комисията, посветен на екомаркировката на ЕС.

С отчитане на всякакви промени, направени през периода на обществено обсъждане, както и при условие, че никоя държава-членка не поиска открито заседание на работната група, Комисията може да приеме критериите съгласно член 8.

При поискване от която и да е държава-членка се провежда открито заседание на работната група във връзка с проекта на преразгледани критерии, в която участват всички заинтересовани страни, като например компетентни органи, представители на промишлеността (включително МСП), професионални съюзи, търговци на дребно, вносители, екологични и потребителски организации. Представители на Комисията също участват в това заседание.

С отчитане на всякакви промени, направени през периода на обществено обсъждане или по време на заседанието на работната група, Комисията може да приеме критериите съгласно член 8.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

СТАНДАРТЕН ДОГОВОР ЗА УСЛОВИЯТА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕКОМАРКИРОВКАТА НА ЕС

ПРЕАМБЮЛ:

Компетентният орган … (пълно наименование), наричан по-долу „компетентен орган“,

регистриран в … (пълен адрес), който за целите на подписването на настоящия договор се представлява от … (име на отговорното лице), … (пълно наименование на титуляра) в качеството му на производител, дребен производител, вносител, доставчик на услуги, търговец на едро или търговец на дребно, чиято официална адресна регистрация е … (пълен адрес), наричан по-долу „титуляр“, представляван от … (име на отговорното лице), се споразумяха за следното по отношение на използването на екомаркировката на ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно схемата на ЕС за екомаркировка (1), наричан по-долу „Регламент за екомаркировката на ЕС“:

1. ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕКОМАРКИРОВКАТА НА ЕС

1.1. Компетентният орган предоставя на титуляра правото да използва екомаркировката на ЕС за продуктите си, както е посочено в приложените спецификации за продукта, които съответстват на критериите за съответната група продукти за периода…, приети от Комисията на Европейските общности на… (дата), публикувани в Официален вестник на Европейския съюз от… (пълно позоваване) и приложени към настоящия договор.

1.2. Екомаркировката на ЕС се използва единствено във формата, определена в Приложение II към Регламента за екомаркировката на ЕС.

1.3. Титулярът гарантира, че продуктът, който ще бъде маркиран, съответства по всяко време в рамките на срока на настоящия договор на всички условия за използване и разпоредби, предвидени в член 9 на Регламента за екомаркировката на ЕС. Няма да се изисква ново заявление при изменение на характеристиките на продуктите, които не влияят на съответствието с критериите. При все това титулярът информира компетентния орган относно такива изменения чрез препоръчано писмо. Компетентният орган може да извърши необходимите проверки.

1.4. Обхватът на договора може да бъде разширен спрямо повече от първоначално предвидените продукти, със съгласието на компетентния орган и при условие, че продуктите спадат към същата група продукти и че изпълняват приложимите спрямо групата критерии. Компетентният орган може да провери дали тези условия са изпълнени. Приложението, в което подробно се посочват спецификациите на продукта, се изменят съответно.

1.5. Титулярът не рекламира, не прави изявления и не използва маркировка или лого по неверен или подвеждащ начин, или по начин, който предизвиква объркване или поставя под въпрос интегритета на екомаркировката на ЕС.

1.6. По силата на настоящия договор титулярът е отговорен за начина, по който екомаркировката на ЕС се използва спрямо неговия продукт, най-вече в контекста на рекламата.

1.7. Компетентният орган, включително упълномощените за тази цел негови представители, могат да предприемат всички необходими проучвания, за да наблюдават текущото съответствие, осигурявано от титуляра с критериите за групата продукти и с условията за употреба и клаузите на настоящия договор в съответствие с правилата, посочени в член 10 от Регламента за екомаркировката на ЕС.

2. СПИРАНЕ И ОТМЯНА

2.1. В случай че титулярът установи, че не отговаря на условията за използване или не изпълнява разпоредбите, съдържащи се в член 1 от настоящия договор, титулярът уведомява компетентния орган и се въздържа от използване на екомаркировката на ЕС, докато условията за използване или разпоредбите не бъдат изпълнени и компетентния орган не бъде уведомен за това.

2.2. Когато компетентният орган счете, че титулярът е нарушил някои от условията за използване или разпоредбите на настоящия договор, компетентният орган има право да спре или отмени разрешението на титуляра за използване на екомаркировката на ЕС и да предприеме необходимите мерки за предотвратяване на по-нататъшното й използване от страна на титуляра, включително мерките, предвидени в членове 10 и 17 от Регламента за екомаркировката на ЕС.

3. ОГРАНИЧАВАНЕ НА ОТГОВОРНОСТТА И ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

3.1. Титулярът не включва екомаркировката на ЕС като част от гаранция за продукта, посочен в член 1.1 от настоящия договор.

3.2. Компетентният орган, включително неговите упълномощени представители, не носи отговорност за загуба или вреда, претърпени от титуляра вследствие на присъждане и/или използване на екомаркировката на ЕС.

3.3. Компетентният орган, включително неговите упълномощени представители, не носи отговорност за загуба или вреда, претърпени от трето лице вследствие на присъждане и/или използване на екомаркировката на ЕС, включително реклама.

3.4. Титулярът обезщетява или осигурява обезщетение за компетентния орган и неговите упълномощени представители срещу всяка загуба, вреда или отговорност, поета от компетентния орган или неговите упълномощени представители, в резултат на нарушаване на настоящия договор от титуляра или в резултат на проявено от страна на компетентния орган доверие спрямо информация или документация, предоставена от титуляра, включително претенции от трети лица.

4. ТАКСИ

4.1. Размерът на таксата за подаване на заявление и на годишната такса се определя в съответствие с Приложение III от Регламента за екомаркировката на ЕС.

4.2. Заплащането на всички необходими такси в съответния срок е условие за използването на екомаркировката на ЕС.

5. СРОК НА ДОГОВОРА И ПРИЛОЖИМО ПРАВО

5.1. С изключение на предвиденото в членове 5.2, 5.3 и 5.4, настоящият договор поражда действие от датата на подписването му до (…) или до изтичането на срока на действие на критериите за групата продукти, и във всеки случай до изтичане на по-късия от тези срокове.

5.2. Ако титулярът извърши нарушение на условията за използване или на разпоредбите на настоящия договор по смисъла на член 2.2, компетентният орган има право да разглежда нарушението като неизпълнение на договора, даващо право на компетентния орган, в допълнение към разпоредбите в член 2.2, да прекрати договора чрез изпращане на препоръчано писмо до титуляра, на по-ранна дата от посочената в член 5.1, в рамките на (период от време, който да бъде определен от компетентния орган).

5.3. Титулярът може да прекрати договора като даде на компетентния орган тримесечно предизвестие с препоръчано писмо.

5.4. Ако срокът на действие на критериите за групата продукти, определени в член 1.1 бъде удължен за какъвто и да е период, без те да се изменят и компетентният орган не даде писмено предизвестие за прекратяване най-малко три месеца преди изтичането на срока на действие на критериите за групата продукти и на настоящия договор, компетентният орган информира титуляра най-малко три месеца предварително, че договорът се подновява автоматично за времето, през което критериите за групата продукти остават в сила.

5.5. След прекратяването на настоящия договор, титулярът не може да използва екомаркировката на ЕС във връзка с продукта, посочен в член 1.1 и в приложението към настоящия договор, нито като маркировка, нито за рекламни цели. Все пак, стоки, държани от титуляра на склад или други стоки, произведени преди изтичането на договора, може да бъдат обозначени с екомаркировка на ЕС в рамките на шест месеца след прекратяването на договора. Последната разпоредба не се прилага, ако договорът е прекратен по причини, установени в член 5.2.

5.6. Всеки спор между компетентния орган и титуляра, или всяка претенция, на едната страна срещу другата въз основа на настоящия договор, които не са били разрешени чрез доброволно споразумение между договарящите се страни, се уреждат в съответствие с приложимото право, определено в съответствие с Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (2) и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) (3).

Следните приложения представляват неразделна част от настоящия договор:

—	копие от Регламент (ЕО) 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (на съответния(ите) език(ци) на Общността),

—	спецификация на продукта, която следва да включва поне подробно посочване на наименованието и/или вътрешен референтен номер на производителя, производствения обект и съответните регистрационен номер или номера на екомаркировката на ЕС,

—	копие от решение на Комисията … (относно критериите за групата продукти),

Съставено в … дата …

…

(Компетентен орган)

Назначено лице …

…

(Правно обвързващ подпис)

…

(Титуляр)

Назначено лице …

…

(Правно обвързващ подпис)

(1) ОВ L 27, 30.1.2010 г., стр. 1.

(2) ОВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6.

(3) ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 40.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ИЗИСКВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ

1. Компетентният орган е независим от организацията или от продукта, които оценява.

Орган, който принадлежи към стопанска или професионална организация, представляваща предприятия, участващи в проектирането, производството, доставката, сглобяването, използването или поддръжката на продуктите, които този орган оценява, може да бъде посочен като компетентен орган, при условие че са доказани неговата независимост и липсата на конфликт на интереси.

2. Компетентният орган, неговото висше ръководство и персоналът, отговорен за изпълнение на задачите по оценяване на съответствието, не могат да бъдат проектант, производител, снабдител, лице, което монтира, купувач, собственик, ползвател или структура по поддръжка на продуктите, които се оценяват, нито упълномощени представители на някое от тези лица. Това не препятства употребата на оценяваните продукти, необходими за работата на компетентния орган, или употребата на продуктите за лични нужди.

Компетентният орган, неговото висше ръководство и персоналът, отговорен за изпълнение на задачите по оценяване на съответствието, не вземат пряко участие в проектирането, производството или конструирането, предлагането, монтирането, употребата или поддръжката на тези продукти, нито представляват лицата, ангажирани в тези дейности. Същите не може да предприемат каквато и да е дейност, която може да бъде в конфликт с тяхната независимост на преценката или почтеност във връзка с дейности по оценяване на съответствието, за които са посочени. Това по-специално се прилага към консултантските услуги.

Компетентните органи гарантират, че дейността на свързаните с тях дъщерни дружества или подизпълнители не влияе върху поверителността, обективността и безпристрастността на тяхната дейност по оценяване на съответствието.

3. Компетентните органи и техният персонал осъществяват дейностите по оценяване на съответствието с най-висока степен на почтено професионално поведение и необходимата техническа компетентност в определената област и са напълно освободени от всякакъв натиск и стимули, най-вече финансови, които могат да повлияят на тяхната преценка или на резултатите от техните дейности по оценяване на съответствието, особено по отношение на лица или групи лица с интереси от резултатите от тези дейности.

4. Компетентният орган трябва да може да извършва всички задачи по оценяване на съответствието, които са му поверени по силата на настоящия регламент, независимо дали тези задачи се изпълняват от самия компетентен орган или от негово име и на негова отговорност.

По всяко време и за всяка процедура по оценяване на съответствието, и за всеки вид или категория продукти, за които компетентният орган е посочен, той разполага с необходимите:

а)	технически познания и достатъчен и подходящ опит за изпълнение на задачите по оценяване на съответствието;

б)

описания на процедурите, в съответствие с които се извършва оценяване на съответствието, като се гарантира прозрачността и способността за възпроизвеждане на тези процедури. Той трябва да разполага с подходящи политики и процедури, които разграничават задачите, които изпълнява като компетентен орган от другите му дейности;

в)	процедури за изпълнение на дейности, които отчитат размера на дадено предприятие, сектора, в който осъществява дейността си, неговата структура, степента на сложност на съответната технология на продукта и масовия или сериен характер на производството.

Той разполага със средствата, необходими за изпълнение на техническите и административни задачи, свързани с дейностите по оценяване на съответствието по подходящ начин, както трябва да разполага и с достъп до необходимото оборудване или помощни средства.

5. Персоналът, отговорен за провеждането на дейностите по оценяване на съответствието, разполага със следното:

а)	солидни познания в областта на всички дейности по оценяване на съответствието, за които компетентният орган е бил посочен;

б)	способността да изготвя сертификати, записи и доклади, доказващи, че оценките са били направени.

6. Осигурява се безпристрастността на компетентните органи, тяхното висше ръководство и на персонала, отговорен за оценяването.

Възнаграждението на висшето ръководство и на персонала, отговорен за оценяването, на компетентния орган не зависи от броя на извършените оценявания или от резултатите от тях.

7. Компетентните органи участват в или гарантират, че персоналът, отговорен за оценяването, е информиран за съответните дейности по стандартизация, и за дейностите на работната група на компетентните органи, посочена в член 13 от настоящия регламент и прилага като общи насоки административните решения и документи, приети в резултат от работата на тази група.