РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1225/2009 НА СЪВЕТА

от 30 ноември 2009 година

за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност

(kодифицирана версия)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 133 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1)

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че:

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Принципи

1.   Антидъмпингово мито може да се прилага за всеки дъмпингов продукт, чието допускане за свободно обращение в Общността причинява вреда.

2.   Един продукт трябва да се счита за дъмпингов, ако експортната му цена за Общността е по-ниска от срвнимата с нея цена за сходен продукт при обичайни търговски условия в страната на износа.

3.   Страната на износа обикновено е страната на произход. Страна на износа обаче може да бъде и междинна страна, освен ако например продуктите само биват пренасяни през територията на тази страна или разглежданите продукти не се произвеждат в тази страна или ако няма сравнима цена за тях в тази страна.

4.   По смисъла на настоящия регламент „сходен продукт“ означава продукт, който е идентичен, т.е. еднакъв във всяко отношение с продукта — предмет на разглеждане, или при липсата на такъв продукт — друг продукт, който макар и да не е еднакъв във всяко отношение, притежава характеристики, максимално доближаващи се до тези на разглеждания продукт.

Член 2

Определяне на дъмпинг

1.   Нормалната стойност се основава обикновено на реално платената или подлежаща на плащане цена от независими купувачи в страната на износа при обичайни търговски условия.

Когато обаче износителят в страната на износа не произвежда или не търгува със сходен продукт, нормалната стойност може да се определи на основата на цените на други продавачи или производители.

Цените по сделки между страни, които се явяват съдружници или които прилагат компенсационно споразумение помежду си, не се считат за част от обичайните търговски условия и не могат да служат като основа за определяне на нормалната стойност, освен ако се установи, че цените не са повлияни от връзката между тези страни.

За да се определи дали две страни са съдружници, може да се вземе предвид дефиницията за свързани страни, съдържаща се в член 143 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (4).

2.   Продажбите на сходен продукт, предназначен за вътрешния пазар, обикновено се използват за определяне на нормалната стойност, ако тези продажби съставляват 5 или повече % от обема на продажбите на разглеждания продукт в Общността. Въпреки това, по-нисък обем на продажбите може да се използва, ако, например, практикуваните цени се считат за представителни за съответния пазар.

3.   Когато няма продажби или има нисък обем на продажби на сходен продукт при обичайни търговски условия или когато поради специфичната пазарна ситуация такива продажби не позволяват да се направи точно сравнение, нормалната стойност на сходен продукт се определя на основата на разходите за производство в страната на произхода, увеличена с обосновани по размер разходи за реализация, общи и административни разходи и реализиране на печалба, или на основата на експортните цени, при обичайни търговски условия, при износ за съпоставима трета страна, при условие че тези цени са представителни.

Може да се смята, че съществува специфична пазарна ситуация за въпросния продукт по смисъла на първата алинея, inter alia, когато цените са изкуствено занижени, когато има значителна бартерна търговия или когато съществуват нетърговски споразумения за преработка.

4.   Продажбите на сходен продукт на вътрешния пазар на страната на износа или експортните продажби за трета страна на цени под разходите (постоянни и променливи) за производство на единица продукция плюс разходите за реализация, общите и административни разходи, могат да не се считат за сключени при обичайни търговски условия по ценови причини и могат да не бъдат взети предвид при определяне на нормалната стойност, само ако е установено, че продажбите са реализирани за продължителен период от време в значителни количества и на цени, които не осигуряват покриването на всички разходи в разумен срок.

Цени, които са под разходите към момента на продажба, но надвишават среднопретеглените разходи за периода на разследване, се приема, че осигуряват покриване на разходите в разумен срок.

За продължителен период от време обикновено се счита срок от една година, но не по-кратък от шест месеца, а за продажби за продължителен период на цени, по-ниски от разходите за единица продукция се счита, че са в значителни количества, ако се установи, че среднопретеглената продажна цена е по-ниска от среднопретеглените разходи за единица продукция или ако се установи, че обемът на продажбите на цени под разходите за единица продукция е не по-нисък от 20 % от продажбите, използвани за определяне на нормалната стойност.

5.   Разходите се определят обикновено въз основа на счетоводните книги, водени от разследваното лице, при условие че тези книги са водени в съответствие с общоприетите счетоводни стандарти на съответната страна и е видно, че те отразяват достоверно разходите, свързани с производството и реализацията на разглеждания продукт.

Ако разходите, свързани с производството и продажбата на продукта, обект на разследването, не са добре отразени в документите на съответното лице, те се коригират или установяват на базата на разходите на други производители или износители в същата страна или, когато такава информация не е на разположение или не може да се използва, на всяка друга приемлива основа, включително информация от други представителни пазари.

Вземат се предвид всички предоставени доказателства за подходящо разпределение на разходите, при условие че е видно, че тези разходи са вече усвоени. При липса на друг по-подходящ метод с предимство се прилага разпределението на разходите на основата на оборота. Разходите се коригират по съответния начин с извънредните разходи, направени във връзка с бъдещо и/или текущо производство, освен ако тези разходи не са включени вече в разпределението на разходите по настоящата алинея.

Когато за част от периода, необходим за възстановяването им, разходите са повлияни от използването на нови производствени мощности, изискващи значителни допълнителни инвестиции или от нисък коефициент на използваемост на мощности, в резултат на операции по въвеждането, извършени изцяло или отчасти през разследвания период, средните разходи за етапа на въвеждане се определят съгласно гореспоменатите правила за разпределяне на разходите към края на етапа на въвеждане и се включват на този етап, за съответния период, в среднопретеглените разходи, посочени в параграф 4, втора алинея. Продължителността на етапа на въвеждане се определя в зависимост от обстоятелствата, характерни за разглеждания производител или износител, но не може да превишава необходимия начален етап от срока за покриване на разходите. Коригирането на разходите за разследвания период отчита информация, отнасяща се до етапа на въвеждане, продължаващ и след разследвания период, ако тази информация бъде предоставена преди провеждането на проверки на място и в рамките на три месеца от откриване на разследването.

6.   Размерът на разходите за реализация, общите и административните разходи и размерът на печалбата се определят на основата на действителните данни за производството и продажбите на сходен продукт при обичайни търговски условия, като данните се предоставят от разследвания износител или производителя. Когато тези размери не могат да бъдат определени на основата на тези данни, те могат да се определят на основата на:

8.   Експортна цена е цената, реално платена или подлежаща на плащане при продажба на продукт, предназначен за износ от страната на износа за Общността.

9.   Когато няма експортна цена или тя е вероятно тя да е ненадеждна поради отношения на съдружие или компенсационно споразумение между износителя и вносителя или трето лице, експортната цена се конструира на основата на цената, на която внесените продукти са препродадени за първи път на независим купувач, или, ако продуктите не се препродават на независим купувач или не се препродават във вида, в който са били внесени, на друга разумна основа.

В тези случаи се извършват корекции за всички разходи, включително мита и данъци, натрупани по веригата между вноса и препродажбата и за произтичащата печалба, така че да се определи надеждна експортна цена на равнището на границата на Общността.

Разходите, за които се извършват корекции, включват обичайните разходи, които са за сметка на вносителя, но се заплащат от трета страна, от или извън Общността, която се счита за съдружник или има компенсационно споразумение с вносителя или износителя, като тук се включват обичайните разходи за транспорт, застраховка, заготовка, товарене и допълнителни разходи; митата, антидъмпинговите мита и други такси, дължими при внос или продажба на продукти в страната на вноса; обоснована граница на разходите за реализация, общите и административни разходи и печалбата.

10.   Извършва се обективно сравнение между експортната цена и нормалната стойност. Това сравнение се прави на едно и също ниво на търговията по отношение на продажби, колкото е възможно по-близки по време и като се вземат под внимание други разлики, които засягат сравнимостта на страните. Когато нормалната стойност и експортната цена не са определени на сравнима основа, се държи сметка - за всеки конкретен случай съобразно особеностите му - под формата на корекции за разлики в онези фактори, за които се твърди или се установи, че засягат цените и тяхната сравнимост. Корекции, които дублират вече извършените, не се допускат, особено при отчитане на отстъпки, рабати, количества и ниво на търговията. Когато са изпълнени упоменатите условия, корекции могат да се правят за посочените по-долу фактори:

11.   Съгласно съответните разпоредби, регулиращи обективното сравнение, съществуването на дъмпингов марж през разследвания период се установява по правило на основата на сравнение между среднопретеглената нормална стойност и среднопретеглените цени по всички сделки за износ за Общността или на основата на сравнение на индивидуалните нормални стойности и индивидуалните експортни цени за Общността сделка по сделка. Нормалната стойност, определена на среднопретеглена основа, може обаче да бъде сравнена с цените на всички индивидуални сделки за износ в Общността, при условие че експортните цени се различават съществено между различните купувачи, региони и периоди и ако методите, уточнени в първото изречение на настоящия параграф, не биха отчели в пълна степен съществуващия дъмпинг. Настоящият параграф не изключва използването на представителна извадка съгласно член 17.

12.   Дъмпинговият марж е величината, с която нормалната стойност превишава експортната цена. Ако дъмпинговите маржове варират, дъмпинговият марж може да се определи на среднопретеглена основа.

Член 3

Установяване на вреда

1.   По смисъла на настоящия регламент „вреда“, освен ако не е установено друго, означава причиняване на съществена вреда на промишлеността на Общността, опасност от причиняване на съществена вреда на промишлеността на Общността или съществено забавяне на процеса на създаване на такава промишленост и се тълкува съгласно разпоредбите на настоящия член.

2.   Установяването на вреда се основава на достоверни доказателства и обективно изследване на следните два фактора:

3.   По отношение на обема на дъмпинговия внос се установява дали е налице значително увеличение на дъмпинговия внос в абсолютен размер или по отношение на производството или потреблението в Общността. По отношение на въздействието на дъмпинговия внос върху цените се установява дали в резултат на дъмпинговия внос е налице цена, значително по-ниска в сравнение с цената за сходен продукт на промишлеността на Общността или дали в резултат на този внос е налице значително потискане на цените по друг начин или е налице значително препятстване на увеличението на цените, което би настъпило иначе. Един или повече от тези фактори не може да бъдат от решаващо значение.

4.   Когато дъмпинговият внос на определен продукт от повече от една страна е едновременно предмет на антидъмпингово разследване, въздействието на такъв внос се оценява кумулативно, само ако се установи, че:

5.   Изследването на въздействието на дъмпинговия внос върху съответната промишленост на Общността включва оценка на всички релевантни фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на тази промишленост, включително факта, че определена промишленост е още в процес на възстановяване от въздействието на минал дъмпинг или субсидиране, значението на действителния дъмпингов марж, действителния или потенциален спад на продажбите, печалбите, продукцията, пазарния дял, производителността, възвръщаемостта на инвестициите, натоварването на мощностите; фактори, отразяващи се върху цените в Общността; действително или потенциално отрицателно влияние върху паричния поток, наличностите, заетостта, заплатите, ръста, способността за привличане на капитали или инвестиции. Този списък не е изчерпателен и един или повече от тези фактори не могат да бъдат от решаващо значение.

6.   От всички представени във връзка с параграф 2 релевантни доказателства трябва да става ясно, че дъмпинговият внос причинява вреда по смисъла на настоящия регламент. По-конкретно, това изисква демонстриране, че обемът и/или ценовите равнища, идентифицирани съгласно параграф 3 са довели до въздействие върху промишлеността на Общността, както е предвидено в параграф 5, както и че това въздействие е в степен, която позволява то да бъде определено като съществено.

7.   Изследват се и всички известни фактори, различни от дъмпинговия внос, които в същото време причиняват вреда на промишлеността на Общността, за да се гарантира, че вредата, причинена от тях, не се приписва на дъмпинговия внос по параграф 6. Фактори, които може да се изследват в тази връзка, са обемът и цените на вносни продукти, които не се продават на дъмпингови цени, свиване на търсенето или промени в потреблението, ограничителни търговски практики на производители от трети страни и такива от Общността и конкуренция между същите тези производители, развитие на технологиите, експортният потенциал и производителността на промишлеността на Общността.

8.   Въздействието на дъмпинговия внос се оценява във връзка спроизводството на Общността на сходен продукт, когато наличните данни правят възможно отделното идентифициране на това производство на основата на критерии като производствени процеси, продажби и печалби на производителите. Ако такова отделно идентифициране на това производство не е възможно, въздействието на дъмпинговия внос се оценява чрез изследване на производството на възможно най-тясната група или категория от продукти, включващи сходния продукт, за който може да се осигури необходимата информация.

9.   Установяването на опасност от причиняване на съществена вреда се основава на факти, а не само на твърдения, предположения или далечни възможности. Промяната в обстоятелствата, която може да доведе до ситуация, при която дъмпингът да причини вреда, трябва да е предвидима и непосредствена.

При установяване на опасност от съществена вреда следва да бъдат разгледани фактори като:

Нито един от гореизброените фактори няма решаващо значение, но всички те, взети заедно, трябва да водят до заключението, че дъмпинговият внос е предстоящ и ако не се предприеме защитно действие, ще настъпи съществена вреда.

Член 4

Дефиниране на „промишлеността на Общността“

1.   По смисъла на настоящия регламент „промишленост на Общността“ означава производителите от Общността на сходни продукти или тези от тях, чието съвкупно производство на сходни продукти съставлява голяма част, съгласно член 5, параграф 4, от общото производство на Общността на такива продукти, при следните изключения:

2.   По смисъла на параграф 1, производителите са лица, свързани с износителите или вносителите единствено когато:

По смисъла на настоящия параграф се счита, че едно лице контролира друго, когато първото има ограничаваща власт или управлява другото лице на правна или фактическа основа.

3.   Когато като промишленост на Общността са означени производителите от определен регион, на износителите се предоставя възможност да предложат гаранции съгласно член 8 по отношение на този регион. В тези случаи при оценяване на интереса на Общността от мерките специално се отчита интересът на съответния регион. Ако своевременно не бъде предложена достатъчна гаранция или се прилагат случаите, посочени в член 8, параграфи 9 и 10, може да се определи временно или окончателно мито за Общността като цяло. В тези случаи, ако това е възможно, митата може да бъдат ограничени до определени производители или износители.

4.   Разпоредбите на член 3, параграф 8 се прилагат съответно за настоящия член.

Член 5

Откриване на процедура

1.   Освен в случаите, предвидени в параграф 6, разследване за установяване на съществуването, степента и въздействието на предполагаем дъмпинг се открива въз основа на писмена жалба от физическо или юридическо лице, или от сдружение, което не е юридическо лице, като то действа от името на промишлеността на Общността.

Жалбата може да се подаде до Комисията или до държава-членка, която я препраща до Комисията. Комисията изпраща до държавите-членки копия от всички получавани жалби. За дата на подаване на жалбата се приема първият работен ден след получаването ѝ в Комисията с препоръчано писмо или след издаване на обратна разписка от Комисията.

Когато при липса на подадена жалба дадена държава-членка разполага с достатъчно доказателства за дъмпинг и за причинена вреда на промишлеността на Общността, тази държава-членка незабавно предоставя доказателствата на Комисията.

2.   Жалбата съгласно параграф 1 съдържа доказателства за съществуването на дъмпинг, вреда и причинна връзка между твърдяния дъмпингов внос и твърдяната вреда. Жалбата съдържа информация относно следното, доколкото жалбоподателят разполага с нея:

3.   Комисията проверява, доколкото това е възможно, точността и адекватността на предоставените в жалбата доказателства с цел да прецени доколко са налице достатъчни доказателства за откриване разследване.

4.   Разследване не се открива съгласно параграф 1, освен ако не се установи, след проверка на степента на подкрепа или противопоставяне на жалбата, изразена от производителите от Общността на сходния продукт, че жалбата е подадена от или от името на промишлеността на Общността. Жалбата се счита за подадена от или от името на промишлеността на Общността, ако тя се поддържа от производители от Общността, чието съвкупно производство представлява повече от 50 % от общото производство на сходен продукт, произвеждан от онази част от промишлеността на Общността, която поддържа или се противопоставя на жалбата. Разследване не се открива обаче, ако производителитеот Общността, които изрично поддържат жалбата, съставляват по-малко от 25 % от общото производство на Общността на сходния продукт, произвеждан от промишлеността на Общността.

5.   Органите следят подаването на жалба за откриване разследване да не се разгласява, освен ако не е взето решение за откриване на процедура. След получаването на жалбата, с надлежни документи към нея и преди откриването на разследване правителството на съответната страна на износа се нотифицира.

6.   Ако в особени случаи се вземе решение за откриване на разследване, без да е получена писмена жалба от или от името на промишлеността на Общността, това се прави на основата на достатъчно доказателства за съществуването на дъмпинг, вреда и причинна връзка, както е описано в параграф 2, които да послужат като основание за откриването на процедура.

7.   Доказателствата за дъмпинга и за вредата от него се разглеждат едновременно при вземане на решение дали да се открие разследване. Жалбата се отхвърля при липса на достатъчно доказателства за дъмпинг или за вредата от него, които да служат като основание за откриване на процедура. Процедура не се открива срещу страни, чийто внос представлява пазарен дял от под 1 %, с изключение на случаите, когато на тези страни общо се пада 3 % или повече от потреблението в Общността.

8.   Жалбата може да бъде оттеглена преди откриване на разследването, в който случай се счита, че такава не е била подавана.

9.   При установяване, след консултации, на явно наличие на достатъчно доказателства за откриване на разследване Комисията открива процедура в рамките на 45 дни от постъпване на жалбата и публикува известие в Официален вестник на Европейския Съюз. При липса на достатъчно предоставени доказателства, жалбоподателят се уведомява за това, след консултации, в срок от 45 дни от датата на подаване на жалбата в Комисията.

10.   В известието за откриване на процедура се обявява откриването на процедура, посочва се продуктът и страната, предмет на разглеждане, дава се обобщение на получената информация и се указва, че цялата отнасяща се до процедурата информация следва да се представя в Комисията; определят се сроковете, в които заинтересованите лица могат да заявят себе си, да представят писмени становища и информация, ако искат тези становища и информация да бъдат взети предвид в хода на разследването; определя се и срок, в рамките на който заинтересованите лица могат да поискат да бъдат изслушани от Комисията в съответствие с член 6, параграф 5.

11.   Комисията уведомява за откриването на процедурата известните ѝ заинтересовани износители, вносители и представителни сдружения на вносители и износители, както и представителите на страната на износа и жалбоподателите и при спазване на изискването за поверителност на информацията предоставя пълния текст на получената по параграф 1 писмена жалба на известните износители и на органите на страната на износа, а при поискване предоставя този текст и на други заинтересовани лица. При изключителна многобройност на засегнатите износители пълният текст на писмената жалба може да се предостави само на органите на страната на износа или на съответното търговско сдружение.

12.   Антидъмпинговото разследване не възпрепятства митническо освобождаване.

Член 6

Разследване

1.   След откриване на разследването Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, започва разследване на ниво на Общността. Предмет на разследване са дъмпингът и вредата от него, като те се разследват едновременно. За да бъде представителен резултатът от разследването, се определя разследваният период, който в случаите на дъмпинг е не по-кратък от шестте месеца, непосредствено предхождащи откриването на процедурата. Информация, отнасяща се до период, следващ разследвания период, обикновено не се взема предвид.

2.   За отговор по използваните в антидъмпинговото разследване въпросници на съответните лица се дава най-малко 30-дневен срок. Срокът за износителите се брои от датата на получаване на въпросниците, като те се считат за получени една седмица след тяхното изпращане до износителя или предаване на подходящ дипломатически представител на страната на износа. Този срок може да бъде продължен с 30 дни, като се отчетат подобаващо сроковете за процедурата и ако разследваната страна посочи уважителни причини за такова продължаване, свързани с особени обстоятелства.

3.   Комисията може да поиска от държавите-членки да предоставят информация, в който случай държавите-членки предприемат всички необходими стъпки за предоставянето на тази информация. Държавите-членки изпращат на Комисията исканата информация, като прилагат към нея резултатите от всички предприети инспекции, проверки и разследвания. В случаите, когато информацията е от общ интерес или предоставянето ѝ е поискано от държава-членка, Комисията я предоставя на държавите-членки, освен ако не е поверителна, в който случай Комисията предоставя обобщение с неповерителен характер.

4.   Комисията може да поиска от държавите-членки предприемането на всички необходими проверки и инспекции, по-специално сред вносителите, търговците и производителите от Общността, както и провеждането на разследвания в трети страни, в случай че съответните предприятия са дали съгласие и правителството на съответната страна е официално информирано и няма възражения. Държавите-членки предприемат всички необходими стъпки, за да изпълнят исканията на Комисията. Ако Комисията или някоя държава-членка поиска, служители на Комисията се упълномощават да оказват съдействие на служителите на държавите-членки при изпълнението на техните задължения.

5.   Заинтересованите страни, които са изразили интерес в съответствие с член 5, параграф 10, се изслушват, ако в рамките на определения в известието в Официален вестник на Европейския Съюз срок са отправили писмено искане за изслушване, от което е видно, че те са заинтересована страна, която е вероятно да бъде засегната от резултатите на разследването, и че имат специални основания да бъдат изслушани.

6.   При поискване на вносителите, износителите, представителите на правителството на страната на износа и на жалбоподателите, които са заявили себе си съгласно член 5, параграф 10, се осигурява възможност за среща със страните с противни на техните интереси, където да могат да бъдат изложени противоположни становища и да бъдат изразени оборващи аргументи. Осигуряването на такава възможност трябва да отчита необходимостта от спазване на поверителност и възможностите на страните. Присъствието на такова заседание не е задължително за нито една от страните и отсъствието на страна не се тълкува в нейна вреда. Устната информация, предоставена съгласно настоящия параграф, се взема предвид, ако впоследствие бъде потвърдена писмено.

7.   Жалбоподателите, вносителите и износителите и техните представителни сдружения, организациите на купувачите и потребителите, които са заявили себе си в съответствие с член 5, параграф 10, както и представителите на страната на износа имат право, въз основа на писмено искане, да се запознаят с всяка информация, предоставена от страна по разследването и която е различна от вътрешнослужебните документи, подготвени от органите на Общността или от нейните държави-членки, ако тази информация е от съществено значение за формулирането на защитата, не е поверителна по смисъла на член 19 и която се използва в разследването. Тези страни могат да представят отговор във връзка с тази информация и коментарите им се вземат предвид, ако са подкрепени с достатъчно доказателства в отговора.

8.   С изключение на обстоятелствата, предвидени в член 18, предоставената от заинтересованите страни информация, на която се основават констатациите, се подлага на възможно най-задълбочена проверка за достоверност.

9.   При процедура, открита съгласно член 5, параграф 9, разследването приключва по възможност в рамките на една година. Във всеки случай, разследването приключва в рамките на 15 месеца от неговото откриване, с констатациите, направени съгласно член 8 за приемане на гаранции или с констатациите, направени съгласно член 9 за налагане на окончателни мерки.

Член 7

Временни мерки

1.   Временни мита могат да се приложат, ако е открита процедура в съответствие с член 5, ако е публикувано известие за откриването на тази процедура и на заинтересованите страни е дадена адекватна възможност да предоставят информация и отправят коментари в съответствие с член 5, параграф 10, ако е направено предварително положително установяване на дъмпинг и вреда от него за промишлеността на Общността, и ако интересите на Общността налагат намеса с оглед предотвратяване на причиняването на вреда. Временните мита могат да се прилагат не по-рано от 60 дни от датата на откриване на процедурата, но не по-късно от девет месеца от датата на откриване на процедурата.

2.   Размерът на временното антидъмпингово мито не надвишава предварително определения дъмпингов марж, но то следва да е по-малко от този размер, ако такова по-ниско мито е достатъчно, за да отстрани причиняваната на промишлеността на Общността вреда.

3.   Временното мито се обезпечава с гаранция и освобождаването на съответните продукти за свободно обращение в Общността става след внасянето на такава гаранция.

4.   Комисията предприема временни мерки след консултация с държавите-членки, или в неотложни случаи, след като ги информира за това. Във втория случай консултациите се провеждат не по-късно от 10 дни, след като държавите-членки са били нотифицирани за предприетите от Комисията действия.

5.   В случаите, когато държава-членка поиска незабавно предприемане на мерки и условията по параграф 1 са изпълнени, Комисията взема решение дали да наложи временно антидъмпингово мито не по-късно от пет работни дни след получаване на искането.

6.   Комисията уведомява незабавно Съвета и държавите-членки за всички решения, взети в съответствие с параграфи 1 — 5. Съветът може да вземе друго решение с квалифицирано мнозинство.

7.   Временни мита може да се налагат за срок от шест месеца с възможност за продължение от още три месеца или да се налагат за срок от девет месеца. Срокът на действие може да се продължава или да се определи на девет месеца, ако има искане за това от износители, представляващи значителен процент от осъществяваната търговия или ако тези износители не направят възражение при нотифициране от Комисията.

Член 8

Гаранции

1.   При условие че е направено предварително положително установяване на дъмпинг и вреда, Комисията може да приеме предложение за удовлетворителна доброволна гаранция от износителя да преразгледа цените си или да прекрати износа на дъмпингови цени, в случай че след специални консултации с консултативния комитет, Комисията е в достатъчна степен убедена, че по този начин вредоносният ефект на дъмпинга би бил отстранен. В такъв случай и доколкото подобна гаранция е в сила, временни мита, наложени от Комисията съгласно член 7, параграф 1 или окончателни мита, наложени от Съвета съгласно член 9, параграф 4 според случая, не се отнасят до вноса на разглеждания продукт, произведен от дружествата, посочени в решението на Комисията за приемане на гаранциите, с последващите му изменения. Увеличението на цените в резултат от тези гаранции не е повече от необходимото да се отстрани дъмпинговия марж и те следва да са по-ниски от дъмпинговия марж, ако такова увеличение е достатъчно да се отстрани вредата за промишлеността на Общността.

2.   Поемането на гаранции може да бъде предложено от Комисията, но никой износител не е длъжен да даде такива гаранции. Фактът, че износител не предлага гаранция или отказва да приеме поканата за такава, не засяга разглеждането на случая. Въпреки това, може да се реши, че опасността от причиняване на вреда е по-вероятна, ако дъмпинговият внос продължи. Гаранции не могат да бъдат искани или приемани от износителите освен след предварително положително установяване на дъмпинг и на причинена от него вреда. Освен при извънредни обстоятелства, предложение за поемане на гаранции може да се прави не по-късно от изтичането на срока за приемане на забележки в съответствие с член 20, параграф 5.

3.   Предложените гаранции не е необходимо да бъдат приемани, ако приемането им се прецени за нецелесъобразно, ако броят на действителните или потенциални износители е твърде голям или по други причини, включително такива, свързани с общата политика. Износителят може да бъде уведомен за причините за отказа да се приемат предложените от него гаранции и да получи възможност да представи коментарите си по тях. Причините за отказ се излагат в окончателното решение.

4.   От страните, които предлагат гаранция, се изисква представяне на неповерителна версия на гаранцията, така че да може да се предоставя на заинтересовани по разследването страни.

5.   В случаите, когато след консултация предложените гаранции се приемат и в рамките на консултативния комитет не се повдигнат възражения, разследването се прекратява Във всички останали случаи Комисията предоставя незабавно на Съвета доклад за резултата от консултацията с предложение за прекратяване на разследването. Приема се, че разследването е приключено, ако в рамките на един месец Съветът не вземе друго решение с квалифицирано мнозинство.

6.   При приемане на гаранция, разследването на дъмпингов внос и вредата от него обикновено приключва. В такъв случай при отрицателно установяване на дъмпинг и причинена от него вреда, гаранцията се погасява автоматично, освен ако отрицателното заключение не е в голяма степен резултат от самата гаранция. В такива случаи може да се изисква гаранцията да бъде поддържана за определен срок от време. В случай на положително установяване на дъмпинг и произтичаща от него вреда действието на гаранцията се продължава при условията, предвидени в нея и в съответните разпоредби на настоящия регламент.

7.   Комисията изисква от всеки износител, чиято гаранция е приета, да предоставя периодична информация относно изпълнението ѝ и да разрешава проверка на данните, свързани с нея. Неспазването на тези изисквания се счита за нарушаване на гаранцията.

8.   Когато от отделни износители се приеме гаранция в хода на разследване, за целите на член 11 се счита, че тази гаранция влиза в сила от датата, на която разследването за страната на износа е приключило.

9.   При неизпълнение на гаранцията или нейното оттегляне от която и да е страна по гаранцията, или в случай на оттегляне на приемането на гаранцията от страна на Комисията, приемането на гаранцията, след консултации, се оттегля с решение или с регламент на Комисията, според случая, и временното мито, наложено от Комисията съгласно член 7 или окончателното мито, наложено от Съвета съгласно член 9, параграф 4 автоматично се прилагат, при условие че на съответния износител, освен когато той сам е оттеглил гаранцията, е предоставена възможността за отправяне на коментар.

Всяка заинтересована страна или държава-членка може да подаде информация, посочваща prima facie доказателство за нарушение на гаранцията. Последващата оценка относно това дали е налице нарушение се извършва по правило в срок от шест месеца, но не по-късно от девет месеца след представянето на обоснованото искане. Комисията може да поиска съдействие от компетентните органи в държавите-членки при контрола на гаранциите.

10.   След консултации, временно мито може да се наложи в съответствие с член 7 на основата на най-добрата налична информация, ако има основание да се счита, че дадена гаранция е нарушена, или ако има нарушение или оттегляне на гаранция, когато разследването, довело до гаранцията, не е приключено.

Член 9

Прекратяване без налагане на мерки; налагане на окончателни мита

1.   При оттегляне на жалба, процедурата може да бъде прекратена, освен когато прекратяването не е в интерес на Общността.

2.   Когато след консултации се установи, че не е необходимо налагането на защитни мерки и в рамките на консултативния комитет не са повдигнати възражения, разследването или процедурата се прекратява. Във всички останали случаи Комисията изпраща незабавно доклад до Съвета с резултатите от консултациите и предложение за прекратяване на процедурата. Счита се, че процедурата е прекратена, ако в рамките на един месец Съветът не приеме друго решение с квалифицирано мнозинство.

3.   При процедури, открити в съответствие с член 5 параграф 9, вредата се разглежда обикновено като незначителна, ако съответният внос съставлява по-малко от определените в член 5, параграф 7 обеми. При същата процедура се прилага незабавно прекратяване, ако се установи, че дъмпинговият марж е по-малък от 2 %, изразен като процент от експортната цена, като при марж по-малък от 2 % за отделни износители се прекратява само разследването, но тези износители остават обект на процедурата и могат да бъдат отново подложени на разследване при последващо преразглеждане за въпросната страна в съответствие с член 11.

4.   Когато окончателно установените факти доказват, че е налице дъмпинг и причинена вреда, и интересът на Общността изискват намеса съгласно член 21, Съветът налага окончателно антидъмпингово мито, въз основа на предложение от Комисията след консултация с консултативния комитет. Съветът приема предложението, освен ако не реши с обикновено мнозинство да го отхвърли в срок от един месец след представянето му от Комисията. В случаите, когато има наложени временни мита, се подава предложение за налагане на окончателни мерки не по-късно от един месец преди изтичането на срока на тези мита. Размерът на антидъмпинговото мито не надвишава установения дъмпингов марж, но следва да бъде и по-малък, когато това по-малко мито би било достатъчно, за да се отстрани вредата за промишлеността на Общността.

5.   Антидъмпингово мито се налага в подходящ за всеки случай размер, на недискриминационна основа, върху вноса на даден продукт от всеки източник, за който се установи, че е обект на дъмпинг и причинява вреда, с изключение на внос от онези източници, от които са приети гаранции съгласно условията на настоящия регламент. Регламентът, с който се налага митото, посочва митото за всеки доставчик или, ако това е неприложимо и, най-общо, когато член 2, параграф 7, буква а) се прилага, съответната доставяща страна.

При все това, когато е приложим член 2, параграф 7, буква а), се определя индивидуално мито за износителите, които могат да докажат, на базата на надлежно обосновани искания, че:

6.   Когато Комисията е ограничила разследването в съответствие с член 17, антидъмпинговото мито, приложено към внос от износители или производители, които са заявили себе си в съответствие с член 17, но които не са били включени в разследването, не надвишава среднопретегления дъмпингов марж, установен за подбраните в представителната извадка страни. За целите на настоящия параграф, Комисията не взема предвид дъмпингов марж, който е равен на нула или е de minimis, както и дъмпингов марж, установен при обстоятелствата, посочени в член 18. Индивидуални мита се налагат към вноса на износителите или производителите, на които е предоставено индивидуално третиране, както е предвидено в член 17.

Член 10

Ретроактивност

1.   Временни мерки и окончателни антидъмпингови мита се прилагат само по отношение на продукти, които са предмет на свободно обращение след датата на влизане в сила на решение, взето в съответствие с член 7, параграф 1 или член 9, параграф 4, според случая, с изключение на случаите, определени в настоящия регламент.

2.   В случаите на прилагано временно мито и доказване въз основа на окончателно установените факти на дъмпинг и на вреда от него, Съветът определя, независимо от това дали трябва да бъде наложено окончателно антидъмпингово мито, частта от временното мито, която подлежи на окончателно събиране. В този смисъл, „вреда“ не включва съществено забавяне на създаването на промишленост на Общността, нито опасност от причиняване на съществена вреда, освен ако се установи, че без прилагането на временни мерки, това би довело до съществена вреда. Във всички останали случаи, включващи опасност от причиняване на вреда или забавяне всички временни суми се освобождават и окончателни мита могат да се събират само от датата на окончателно установяване на опасност от причиняване на вреда или съществено забавяне.

3.   Ако размерът на окончателното мито е по-висок от този на временното, разликата не се събира. Ако размерът на окончателното мито е по-нисък от този на временното, митото се преизчислява. Когато окончателната констатация е отрицателна, временното мито не се утвърждава.

4.   Окончателно антидъмпингово мито може да се наложи на продукти, въведени за целите на потреблението до 90 дни преди датата на прилагане на временни мерки, но не и преди датата на откриване на разследване, ако вносът е регистриран в съответствие с член 14, параграф 5, Комисията е предоставила на съответните вносители възможност да изразят становище и при условие че:

5.   При нарушение или оттегляне на гаранция, окончателни мита могат да се налагат за продукти, въведени в свободно обращение до 90 дни преди прилагането на временни мерки, ако вносът е бил регистриран в съответствие с член 14, параграф 5 и при условие че такава ретроактивна оценка не се прилага към внос, осъществен преди нарушаването или оттеглянето на гаранцията.

Член 11

Срок на действие, преразглеждане и възстановяване

1.   Антидъмпинговите мерки са в сила в степента и за времето, които са необходими, за да се неутрализира ефектът от причиняващия вреда дъмпинг.

2.   Срокът на действие на антидъмпинговите мита изтича пет години след датата на налагането им или пет години от датата на приключване на последното по ред преразглеждане на дъмпинга и вредата от него, освен ако в някое преразглеждане не е установено, че изтичането на този срок вероятно ще доведе до продължаване или повторение на дъмпинга и вредата от него. Преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на митата се предприема по инициатива на Комисията или по искане на или от името на производителите на Общността, като мярката остава в сила до приключване на преразглеждането.

Преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие се предприема, когато в искането се съдържат достатъчно доказателства, че изтичането на действието на мерките по всяка вероятност ще доведе до продължаване или повтаряне на дъмпинга и вредата от него. Вероятността може да бъде подкрепена, например, с доказателства за продължаващ дъмпинг и вреда или доказателства, че отстраняването на вредата се дължи изцяло или отчасти на съществуването на мерки, или доказателства, че положението на износителите или условията на пазара са такива, че биха указали вероятност от по-нататъшен вредоносен дъмпинг.

При провеждане на разследванията по настоящия параграф, на износителите, вносителите, представителите на страната на износа и на производителите от Общността се предоставя възможност да развият, опровергаят или предоставят коментари по въпросите, повдигнати в искането за преразглеждане, и в заключенията се отчитат пълно всички съответни и надлежно подкрепени с документи доказателства, представени във връзка с въпроса доколко е вероятно или не изтичането на срока на действие на мерките да доведе до продължаване или повтаряне на дъмпинга и вредата от него.

Известие за предстоящото изтичане на срока на действие се публикува в Официален вестник на Европейския Съюз в подходящ момент през последната година от прилагането на мерките, както е определено в настоящия параграф. След това, но не по-късно от три месеца преди изтичането на петгодишния период, производителите от Общността имат право да подадат искане за преразглеждане в съответствие с втората алинея. Публикува се и известие за действителното изтичане на срока на действие на мерките по настоящия параграф.

3.   Необходимостта от продължаване на действието на мерките може също да се преразглежда, ако това е оправдано — по инициатива на Комисията или по искане на държава-членка — или, в случаите когато е изминал разумен период от най-малко една година от налагането на окончателната мярка, по искане на износител, вносител или производители от Общността, като искането съдържа достатъчно доказателства в подкрепа на необходимостта от подобно междинно преразглеждане.

Процедура по междинно преразглеждане се открива, когато искането съдържа достатъчно доказателства, че продължаване на действието на мярката не е вече необходимо за компенсиране на дъмпинга и/или че няма вероятност причиняването на вреда да продължи или да се повтори, ако мярката се отмени или измени, или че действащата мярка не е или вече не е достатъчна за неутрализиране на дъмпинга, който причинява вреда.

При провеждане на разследванията съгласно настоящия параграф Комисията има право, inter alia, на преценка доколко е налице съществена промяна на обстоятелствата по отношение на дъмпинга и вредата от него и доколко съществуващите мерки постигат желания ефект да отстранят вредата по-рано установена съгласно член 3. За тази цел при окончателната преценка се вземат предвид всички релевантни и надлежно подкрепени от документи доказателства.

4.   Преразглеждане се извършва и с цел определяне на индивидуален дъмпингов марж за новоизносители от страната на износа, които не са изнасяли продукта през периода на разследването, на което се основават мерките.

Такова преразглеждане се предприема, ако новоизносител или производител може да докаже, че не е свързано лице с износителите или производителите в страната на износа, по отношение на които се прилагат антидъмпинговите мерки за продукта и че той деиствително е изнасял за Общността след разследвания период или ако може да докаже, че е поел неотменимо договорно задължение за износ на голямо количество за Общността.

Процедура по преразглеждане за новоизносител се открива и провежда в ускорени срокове след консултация с консултативния комитет и след като на производителите от Общността е дадена възможност да отправят коментар. Регламентът на Комисията, по силата на който се открива процедура по преразглеждане, отменя действащото мито по отношение на съответния новоизносител, като изменя регламента, с който е наложено съответното мито и въвежда регистрационен режим за съответния внос в съответствие с член 14, параграф 5, за да се гарантира възможността за ретроактивно налагане на антидъмпингово мито, считано от датата на откриване на процедурата по преразглеждане, ако това преразглеждане приключи с установяване на дъмпинг по отношение на новоизносителя.

Разпоредбите на настоящия параграф не се прилагат, когато са наложени мита по член 9, параграф 6.

5.   Съответните разпоредби на настоящия регламент по отношение на процедурите и провеждането на разследванията, с изключение на онези, които се отнасят до сроковете, се прилагат за всяко преразглеждане, извършвано съгласно параграфи 2, 3 и 4. Преразглежданията, извършвани по параграфи 2 и 3, се извършват експедитивно, като нормалният срок за това е 12 месеца от датата на откриване на преразглеждането. При всички случаи, преразглеждането съгласно параграфи 2 и 3 завършва не по-късно от 15 месеца след откриването. Преразглеждания съгласно параграф 4 при всички случаи приключват в срок от девет месеца след откриването им. Когато преразглеждане, провеждано по параграф 2 бъде открито, докато паралелно тече преразглеждане по параграф 3 в рамките на същата процедура, преразглеждането по параграф 3 приключва в срока, предвиден за преразглеждането по параграф 2.

Комисията прави предложение за предприемане на действие до Съвета не по-късно от един месец преди изтичането на сроковете, посочени в първата алинея.

Когато разследването не е приключило в рамките на сроковете, посочени в първата алинея, мерките:

За изтичането или оставянето в сила на мерките съгласно настоящия параграф се публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз.

6.   Преразглежданията по този член се откриват по инициатива на Комисията след консултация с консултативния комитет. Когато преразглежданията го налагат, дадени мерки се отменят или остават в сила съгласно параграф 2 или се отменят, остават в сила или се изменят съгласно параграфи 3 и 4, от институцията на Общността, която отговаря за тяхното въвеждане. Когато определени мерки се отменят за индивидуални износители, но не и за страната като цяло, тези износители продължават да са обект на процедурата и могат да бъдат подлагани автоматично на ново разследване при всяко поредно преразглеждане, предприемано за съответната страна в съответствие с настоящия член.

7.   Когато преразглеждане на мерки в съответствие с параграф 3 е в ход в края на периода на прилагане на мерките по смисъла на параграф 2, съответното преразглеждане отчита и обстоятелствата, изложени в параграф 2.

8.   Независимо от параграф 2 вносител може да предяви искане за възстановяване на събрани мита, ако се докаже, че дъмпинговият марж, на чиято основа са платени митата, е бил елиминиран или редуциран до ниво, по-ниско от нивото на действащото мито.

При предявяване на искане за възстановяване на антидъмпингови мита вносителят подава заявление до Комисията. Заявлението се депозира чрез държавата-членка, на територията на която продуктите са допуснати за свободно обращение, в рамките на шест месеца, считано от датата, на която размерът на наложените окончателни мита е бил надлежно определен от компетентните органи или считано от датата, на която е взето решение да се съберат окончателно обезпечените като временно мито суми. Държавите-членки незабавно препращат заявлението до Комисията.

Заявление за възстановяване на мита се приема, че е надлежно подкрепено от доказателства, само когато съдържа точна информация за сумата, за която се претендира възстановяване на антидъмпингови мита и цялата митническ документация, свързана с изчисляването и заплащането на тази сума. Заявлението съдържа също така доказателства, за представителен период от време, за нормалните стойности и експортните цени за Общността на износителя или производителя, обект на митата. В случаите, когато вносителят не е свързано лице със съответния износител или производител и информацията за това не е в непосредствена наличност, или когато износителят или производителят не е готов да предостави тази информация на вносителя, заявлението съдържа декларация на износителя или производителя, че дъмпинговият марж е редуциран или елиминиран, по смисъла на този член, и че релевантните подкрепящи доказателства ще бъдат предоставени на Комисията. Когато тези доказателства от износителя или производителя не постъпят в рамките на разумен период от време, заявлението се отхвърля.

След консултации с консултативния комитет Комисията решава дали и в каква степен заявлението следва да бъде уважено. Тя може да реши по всяко време да открие процедура за междинно преразглеждане, при което информацията и заключенията от това преразглеждане, проведено в съответствие с разпоредбите за провеждане на подобни преразглеждания, се използва като основа за определяне дали и в каква степен възстановяването е оправдано. Възстановяването на мита се осъществява в нормалния случай в рамките на 12 месеца, но при никакви обстоятелства не може да се забави повече от 18 месеца, считано от датата, на която вносителят на продукта, за който е наложено антидъмпингово мито, е подал надлежно подкрепено с доказателства заявление с искане за възстановяване. Плащането на разрешено възстановяване на мито следва да се осъществява обикновено от държавите-членки в рамките на 90 дни от вземането на решението на Комисията.

9.   При провеждането на всяко преразглеждане или разследване за възстановяване на мита съгласно настоящия член Комисията прилага, ако няма промяна в обстоятелствата, същата методология, която е била приложена при разследването, довело до налагане на мито, при надлежно отчитане на член 2, и по-специално параграфи 11 и 12 от него, и на член 17.

10.   При провеждане на всяко разследване съгласно настоящия член Комисията проверява достоверността на експортните цени в съответствие с член 2. При вземане на решение за конструиране на експортната цена в съответствие с член 2, параграф 9 Комисията обаче я изчислява без приспадане на сумата за заплатени антидъмпингови мита, ако са предоставени окончателни доказателства, че митото е надлежно отразено в препродажните цени и производните от тях продажни цени в Общността.

Член 12

Подновено разследване

1.   Когато промишлеността на Общността или друга заинтересована страна подадат, обикновено в рамките на две години след влизане в сила на мерките, достатъчна информация, показваща, че след първоначалния период на разследване и преди или след налагането на мерките, експортните цени са намалени или че няма колебание на цените на препродаване или на последващите продажни цени на внесените продукти в Общността, или че това колебание е недостатъчно, след консултации разследването може да бъде започнато отново, за да се провери дали мярката е имала ефект върху горепосочените цени.

Разследването може също така да бъде започнато отново при горепосочените условия по инициатива на Комисията или по молба на държава-членка.

2.   По време на подновеното в съответствие с настоящия член разследване на износителите, вносителите и производителите от Общността се предоставя възможност да разяснят ситуацията по отношение на препродажните цени и производните от тях продажни цени: ако заключението е, че мярката е следвало да повлияе на тези цени, тогава с цел да се отстрани установената предварително в съответствие с член 3 вреда, експортните цени се определят отново в съответствие с член 2 и дъмпинговите маржове се преизчисляват, така че да отчетат новоопределените експортни цени.

Когато се счита, че условията на член 12, параграф 1 са изпълнени поради намаляване на износните цени, което се е случило след периода на първоначално разследване и преди или след налагането на мерките, дъмпинговите маржове могат да бъдат преизчислени, за да се отчетат тези по-ниски експортни цени.

3.   Когато подновеното разследване по настоящия член покаже нарастващ дъмпинг, действащите мерки могат, след консултации, да бъдат изменени от Съвета, по предложение от Комисията в съответствие с новите констатации за експортните цени. Предложението се приема от Съвета, освен когато същият реши с обикновено мнозинство да го отхвърли в срок от един месец след представянето му от Комисията. Размерът на антидъмпинговото мито, наложено съгласно настоящия член, не надвишава двойния размер на митото, първоначално наложено от Съвета.

4.   Съответните разпоредби на членове 5 и 6 се прилагат за всички подновени разследвания, провеждани съгласно настоящия член, с изключение на изискването, такива подновени разследвания да се провеждат експедитивно и по правило да приключат в рамките на шест месеца след датата на започване на подновеното разследване. При всички случаи такива подновени разследвания приключват в рамките на девет месеца след започване на подновеното разследване.

Комисията прави предложение за предприемане на действие от страна на Съвета не по-късно от един месец преди изтичане на сроковете, посочени в първата алинея.

Когато подновеното разследване не бъде приключено в рамките на сроковете, посочени в първата алинея, мерките остават непроменени. Известие за оставянето в сила на мерките по настоящия параграф се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

5.   Предполагаеми промени на нормалната стойност се вземат под внимание по силата на настоящия член, само ако в сроковете, заложени в известието за откриване на разследване, на Комисията е предоставена пълна информация, надлежно подкрепена с доказателства за преразгледани нормални стойности. Ако разследването включва преразглеждане на нормални стойности, вносът може да бъде подложен на регистрационен режим в съответствие с член 14, параграф 5 в очакване на изхода от подновеното разследване.

Член 13

Заобикаляне

1.   Обхватът на антидъмпинговите мита, наложени съгласно настоящия регламент, може да бъде разширен върху вноса от трети страни на сходни продукти, независимо дали последните са леко видоизменени или не, или за внос на леко видоизменени сходни продукти от страната, подложена на мерките, или части от същите, когато е налице заобикаляне на действащите мерки. Обхватът на антидъмпингови мита, които не надвишават остатъчното антидъмпингово мито, наложено съгласно член 9, параграф 5 може да бъде разширен и върху вноса от дружества, които се ползват от индивидуални мита в страните, подложени на мерки, когато е налице заобикаляне на действащите мерки. Заобикалянето се определя като промяна в схемите на търговия между трети страни и Общността или между отделни дружества и страната, обект на мерките и Общността, което произтича от практика, процес или дейност, за които няма достатъчно основание или икономическа обосновка освен налагането на митото, и когато има доказателства за нанесена вреда или за това че коригиращият ефект на митото е изложен на риск по отношение на цените и/или количествата на сходния продукт, и когато има доказателства за дъмпинг във връзка с предварително определените нормални стойности за сходните продукти, ако това е необходимо съгласно разпоредбите на член 2.

Практиката, процесът или дейността, посочени в първата алинея, включват, inter alia, лекото видоизменение на съответния продукт, за да може той да попадне в митнически кодове, които принципно не са предмет на мерките, при условие че видоизменението не променя същностните характеристики на продукта, изпращането на продукта, обект на мерките, през трети страни, реорганизацията от страна на износителите или производителите на схемите им за търговия и техните търговски канали в страната, обект на мерки, с крайна цел продуктите им да бъдат изнесени за Общността чрез производители, ползващи се от индивидуални ставки на митата, по-ниски от митата, приложими за продуктите на производителите, и при обстоятелствата посочени по-долу, параграф 2, комплектоването на части чрез операция по комплектоване в Общността или в трета страна.

2.   Комплектоването в Общността или в трета страна се разглежда като заобикаляне на действащите мерки, когато:

3.   Разследвания по настоящия член се откриват по инициатива на Комисията или по искане на държава-членка или друга заинтересована страна въз основа на достатъчно доказателства по отношение на факторите, посочени в параграф 1. Откриването се извършва след консултации с консултативния комитет, с регламент на Комисията, който може също така да инструктира митническите органи да въведат регистрационен режим на вноса съгласно член 14, параграф 5 или да поискат гаранции. Комисията извършва разследвания, за които митническите органи могат да съдействат, и които завършват в срок от 9 месеца. Когато окончателно установените факти оправдават разширяването на обхвата на мерките, това се извършва от Съвета по предложение на Комисията, след консултации с консултативния комитет. Предложението се приема от Съвета, освен когато същият реши с обикновено мнозинство да отхвърли предложението, в срок от един месец след представянето му от Комисията. Разширението на обхвата на мярката влиза в сила от датата, от която е бил въведен регистрационен режим съгласно член 14, параграф 5 или на която са били поискани гаранции. Съответните процедурни разпоредби на настоящия регламент по отношение на откриването и провеждането на разследванията се прилагат съгласно настоящия член.

4.   Вносът не подлежи на регистрационен режим по член 14, параграф 5 или на мерките, когато търговията се осъществява от дружества, ползващи се с освобождаване. Искания за освобождаване, надлежно подкрепени с доказателства, се подават в рамките на сроковете, установени с регламента на Комисията за откриване на разследването. В случай на практики, процеси или дейности за заобикаляне на мерките, които се случват извън Общността, на производителите може да бъде предоставено освобождаване от митата за разглеждания продукт, ако покажат, че не са свързани с производител, подлежащ на мерките, и е установено, че не са замесени в практики за заобикаляне, определени в параграфи 1 и 2 от настоящия член. В случай че практиката, процесът или дейността за заобикалянето се случва в рамките на Общността, на вносителите може да бъде предоставено освобождаване, ако покажат, че не са свързани с производители, подложени на мерките.

Освобождаването се предоставя с решение на Комисията след консултации с консултативния комитет или с решение на Съвета, с което се налагат мерките и остава в сила за срока и при условията, посочени в решението.

Ако условията на член 11, параграф 4 са спазени, освобождаване може да бъде предоставено и след заключение на разследването, водещо до разширяване обхвата на мерките.

При условие, че е изтекла поне една година от разширяване обхвата на мерките и когато броят на страните, които искат или евентуално биха поискали освобождаване, е значителен, Комисията може да реши да открие преразглеждане на разширяването на обхвата на мерките. Всяко такова преразглеждане се провежда съгласно разпоредбите на член 11, параграф 5 така, както се прилага към преразглеждания по член 11, параграф 3.

5.   Настоящият член по никакъв начин не обезсилва нормалното прилагане на действащите разпоредби по отношение на митата.

Член 14

Общи разпоредби

1.   Временни или окончателни антидъмпингови мита се налагат с регламент и се събират от държавите-членки под формата, в определения размер и в съответствие с всички останали критерии, определени в регламента, с който се налагат митата. Тези мита се събират независимо от митата, данъците и другите такси, налагани обикновено при внос на стоки. Не се допуска едновременно налагане на антидъмпингово и изравнително мито при разглеждане на един и същ случай, възникнал поради дъмпинг или наличие на експортно субсидиране.

2.   Регламентите, с които се налагат временни или окончателни антидъмпингови мита, както и регламентите или решенията, с които се приемат гаранции или с които се прекратяват разследвания или процедури, се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз. По-специално при отчитане на необходимостта от защита на поверителна информация, регламентите и решенията съдържат имената на износителите, ако е възможно, или на страните, предмет на разглеждане, описание на продукта и обобщение на съществените факти и съображения, релевантни за установяването на дъмпинг и причинена от него вреда. Във всеки конкретен случай екземпляр от регламента или решението се изпращат на известните заинтересовани страни. Разпоредбите на настоящия параграф се прилагат mutatis mutandis и при процедурите по преразглеждане.

3.   В съответствие с настоящия регламент могат да се приемат специални разпоредби, по-специално по отношение на общото дефиниране на понятието за произход, съдържащо се в Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (6).

4.   В интерес на Общността, действието на мерките, наложени по силата на настоящия регламент може, след консултации с консултативния комитет, да бъде спряно с решение на Комисията за срок от девет месеца. Това спиране може да бъде продължено за допълнителен срок, ненадвишаващ една година, когато Съветът реши това, по предложение на Комисията. Предложението се приема от Съвета, освен когато същият реши с обикновено мнозинство да отхвърли предложението, в срок от един месец след представянето му от Комисията. Действието на мерките може да бъде спряно, само когато пазарните условия са се променили временно в такава степен, че е малко вероятно вредата да настъпи отново в резултат на спирането и при условие че на промишлеността на Общността е била предоставена възможността да даде становище и това становище е взето предвид. Действието на мерките може да бъде възобновено по всяко време и след консултации, когато отпаднат предпоставките за спирането.

5.   След консултация с консултативния комитет Комисията може да възложи на митническите органи да предприемат необходимите действия за въвеждане на регистрационен режим на внос, което да позволява последващо прилагане на мерки по отношение на този внос, считано от датата на регистрация. Регистрационен режим по отношение на внос може да се въвежда по искане на промишлеността на Общността, подкрепено с достатъчно доказателства, обосноваващи подобно действие. Регистрационен режим се въвежда с регламент, в който се дефинира целта на предприеманата мярка и ако е подходящо, предполагаемият размер на евентуалното бъдещо задължение. Регистрационен режим по отношение на внос не може да се въвежда за период, по-дълъг от девет месеца.

6.   Държавите-членки информират Комисията ежемесечно за вноса на продукти, които са предмет на разследване или спрямо които са въведени мерки и за сумите от събраните в съответствие с този регламент мита.

7.   Без да се засяга параграф 6 Комисията може да поиска от държавите-членки, за всеки отделен случай, да предоставят необходимата информация за ефективен контрол на прилагането на мерките. В това отношение се прилагат разпоредбите на член 6, параграфи 3 и 4. Всякакви данни, предоставени от държавите-членки съгласно настоящия член, попадат в обхвата на разпоредбите на член 19, параграф 6.

Член 15

Консултации

1.   Консултациите, предвидени в настоящия регламент, се провеждат в рамките на консултативен комитет, в който участват представители на всички държави-членки, като председател е представител на Комисията. Консултации се провеждат незабавно по искане на държава-членка или по инициатива на Комисията и във всички останали случаи в рамките на период, който позволява спазване на сроковете, заложени в настоящия регламент.

2.   Комитетът заседава, когато бъде свикан от неговия председател. Той предоставя цялата относима информация на държавите-членки във възможно най-кратки срокове, но не по-късно от 10 работни дни преди заседанието.

3.   В случай на необходимост консултациите могат да бъдат и само писмени; тогава Комисията нотифицира държавите-членки и определя срок, в рамките на който те могат да изразят своите становища или да поискат устна консултация, която да бъде организирана от председателя, ако е възможно устната консултация да се проведе в рамките на период, позволяващ спазване на сроковете, заложени в настоящия регламент.

4.   Предмет на консултация са по-специално:

Член 16

Проверки на място

1.   Ако счете за необходимо, Комисията провежда проверки на място с цел проверка на документацията на вносителите, износителите, търговците, представителите, производителите, търговските обединения и организации и достоверността на подадената информация за дъмпинг и вреда. При липса на точен и своевременен отговор проверка на място не може да бъде провеждана.

2.   Комисията осъществява при необходимост разследвания в трети страни, в случай че получи съгласието за това на съответните дружества, нотифицира представителите на правителството на въпросната страна и те не възразят срещу разследването. След получаване на съгласието на съответните дружества, Комисията нотифицира органите на страната на износа за имената и адресите на дружествата, които трябва да бъдат посетени, както и за договорените за това дати.

3.   Съответните дружествата получават информация за естеството на информацията, обект на проверка по време на проверката на място, както и за евентуална друга информация, която следва да бъде предоставена по време на такива проверки, без това да изключва възможността от предявяване на искания по време на проверката за повече подробности по събраната допълнително информация.

4.   По време на разследванията, провеждани по параграфи 1, 2 и 3, Комисията се подпомага от длъжностни лица на държави-членките, изявили съответния интерес.

Член 17

Представителна извадка

1.   Когато броят на жалбоподателите, износителите или вносителите, видовете продукти или броят на сделките е голям, разследването може да се ограничи до приемлив брой страни, продукти и сделки чрез използването на представителни извадки, които са статистически валидни, въз основа на наличната информация по време на подбора, или да се ограничи до най-големия представителен обем на производство, продажби или износ, чието изследване е възможно в рамките на наличното време.

2.   Окончателният подбор на лица, видове продукти и осъществени сделки, осъществен съгласно тези разпоредби за получаване на представителна извадка, се прави от Комисията, като се предпочита представителната извадка да е съгласувана и одобрена от заинтересованите страни, при условие че тези заинтересовани страни са заявили себе си като такива и са предоставили достатъчна налична информация в рамките на три седмици от откриването разследването, за да може да се направи подбор на представителна извадка.

3.   В случаите на ограничено разследване в съответствие с настоящия член все пак се определя индивидуален дъмпингов марж за всеки износител или производител, различен от първоначално подбраните, който представи в срока, определен от настоящия регламент, необходимата информация, освен ако броят на износителите или производителите е толкова голям, че индивидуалните разследвания биха затруднили разследването неоправдано и биха забавили приключването му в надлежен срок.

4.   Ако е взето решение за представителна извадка и някоя или всички от подбраните страни демонстрират неоказване на съдействие, което има вероятност да се отрази съществено върху изхода на разследването, може да се направи нова представителна извадка. При трайна висока степен на неоказване на съдействие или липса на достатъчно време за нова представителна извадка се прилагат съответните разпоредби на член 18.

Член 18

Неоказване на съдействие

1.   В случай че заинтересована страна откаже достъп или по друг начин не предостави в срока, предвиден по настоящия регламент, необходимата информация или значително възпрепятства разследването, предварителните или окончателни заключения, положителни или отрицателни, могат да бъдат направени въз основа на наличните факти. Ако се установи, че заинтересовано лице предостави невярна или подвеждаща информация, тази информация се изключва и се използват наличните факти. Заинтересованите лица се предупреждават за последиците от неоказване на съдействие.

2.   Непредоставянето на отговор на електронен носител не се тълкува като неоказване на съдействие, ако заинтересованата страна докаже, че предоставянето на отговор под тази форма би представлявало неоправдана допълнителна тежест или неоправдани допълнителни разходи.

3.   Ако предоставената от заинтересована страна информация не е съвършена във всяко едно отношение, тя не се изключва автоматично, ако недостатъците в нея не са от естество, което да причини неоправдани трудности при достигането до логично приемливи заключения и ако информацията е предоставена по подходящ начин, навреме и може да бъде проверена, и ако страната е действала, полагайки всички усилия.

4.   Ако доказателства или информация не бъдат приети, предоставящата ги страна се информира за съответните причини, като ѝ се дава възможност да предостави допълнителни разяснения в определения за това срок. Ако и допълнителните разяснения се счетат за незадоволителни, причините за изключването на доказателства или информация от разследването се разгласяват и се включват в публикуваните констатации.

5.   Ако определянето, включително на нормалната стойност, се прави на основата на разпоредбите на параграф 1, включително на основата на предоставена в жалбата информация, когато е възможно и постижимо във времевите рамки на разследването, данните се проверяват, като се съпоставят с информация от други налични независими източници като публикувани ценови листи, официални статистики за вноса и данни за митнически постъпления или с информация, получена в хода на разследването от други заинтересовани страни.

Тази информация може да включва съответни данни, отнасящи се до световния пазар или други представителни пазари, когато това е уместно.

6.   Ако заинтересована страна отказва съдействие или оказва само частично съдействие, като по този начин препятства получаването на релевантна информация, резултатът от разследването за такава страна може да бъде по-малко благоприятен отколкото, ако тя би сътрудничила.

Член 19

Поверителност

1.   Всяка поверителна по своя характер информация (защото например разгласяването ѝ би дало значително конкурентно преимущество на конкурент или би имало значителен отрицателен ефект за лицето, предоставило информацията или за трето лице, от което информацията е получена), както и информацията, предоставена от страни по разследването на поверителна основа, се разглежда от органите като поверителна, ако са посочени уважителни причини за това.

2.   От заинтересованите страни, които предоставят информация на поверителна основа, се изисква да представят обобщения с неповерителен характер. Обобщенията с неповерителен характер са достатъчно подробни, за да позволят разбирането на смисъла на предоставената при поверителност информация. В изключителни случаи заинтересованите страни може да посочат, че информацията не подлежи на обобщаване. В тези изключителни случаи се декларират причините, поради които информацията не подлежи на обобщаване.

3.   Ако се установи, че искането за поверителност не е обосновано и заинтересованата страна не желае да предостави информацията или да разреши разгласяването ѝ в обобщен вид, такава информация може да не бъде взета предвид, освен ако чрез подходящи източници се докаже, че тя е вярна. Исканията за поверителност не може да се отхвърлят произволно.

4.   Настоящият член не изключва разгласяване на обща информация от органите на Общността и по-специално на основанията, въз основа на които се вземат решения по силата на настоящия регламент, и на доказателствата, използвани от органите на Общността, ако съответните основания е необходимо да се разясняват в рамките на съдебно производство. При такова разгласяване трябва да се държи сметка за законния интерес на съответните лица да не се накърнява търговската им тайна.

5.   Съветът, Комисията, държавите-членки, или техни длъжностни лица нямат право да разгласяват информация, получена по силата на настоящия регламент, за която предоставилото я лице е поискало поверително третиране, без изрично съгласие на предоставилото я лице. Информация, обменяна между Комисията и държавите-членки, информация, свързана с консултациите, провеждани в съответствие с член 15, както и вътрешните документи, изготвяни от органите на Общността или от държавите-членки, не се разгласяват, освен по реда на специалните разпоредби на настоящия регламент.

6.   Информацията, получена съгласно настоящия регламент, се използва само за целите, за които е била поискана. Тази разпоредба не изключва възможността информация, получена в контекста на едно разследване, да се използва с цел откриване на други разследвания в рамките на същата процедура по отношение на разглеждания продукт.

Член 20

Разгласяване

1.   Жалбоподателите, вносителите и износителите и техните представителни обединения, както и представителите на страната на износа имат право да изискат разгласяване на подробностите, подкрепящи основните факти и съображения, на основата на които са въведени временни мерки. Искания за такова разгласяване се правят писмено непосредствено след въвеждането на временни мерки, а разгласяването се прави също писмено във възможно най-кратък срок след подаване на искането.

2.   Страните, посочени в параграф 1, имат право да поискат окончателно разгласяване на основните факти и съображения, на основата на които съществува намерение за препоръка за налагането на окончателни мерки или за прекратяване на разследване или процедура без въвеждане на мерки, като се отдава особено внимание на разгласяването на факти и съображения, различни от използваните при въвеждане на временни мерки.

3.   Исканията за окончателно разгласяване по смисъла на параграф 2 се отправят в писмена форма до Комисията и се получават, в случаите на въвеждане на временни мита, не по-късно от един месец след публикуване на налагането на това мито. Когато не е въведено временно мито, на страните се предоставя възможност да поискат окончателно разгласяване в срок, определен от Комисията.

4.   Окончателното разгласяване се прави в писмена форма. То се прави, с надлежно отчитане на защитата на поверителна информация, във възможно най-кратък срок и обикновено не по-късно от един месец преди вземане на окончателно решение или преди внасяне от страна на Комисията на предложение за окончателни действия в съответствие с член 9. Ако Комисията не в състояние да разгласи някои факти и съображения към този момент, това се извършва във възможно най-кратък срок след този момент. Разгласяването не преопределя решенията, които може да бъдат взети от Комисията или Съвета впоследствие, но ако такива решения се основават на други факти и съображения, същите се разгласяват във възможно най-кратък срок.

5.   Забележки, направени след окончателното разгласяване, се вземат предвид, само когато се получат в рамките на срок, определен от Комисията за всеки конкретен случай, като този срок е най-малко 10 дни, при надлежно отчитане на спешността на случая.

Член 21

Интерес на Общността

1.   Преценката дали интересът на Общността налага намеса се основава на отчитане на различните интереси в тяхната цялост, включително на интересите на местната промишленост, търговците и потребителите и преценка в съответствие с този член се прави само когато на всички заинтересовани лица е била предоставена възможност да изложат своите становища в съответствие с параграф 2. При такова иззследване се отделя специално внимание на необходимостта да се елиминират нарушаващите търговията последици от вредоносен дъмпинг и да се възстанови реалната конкуренция. Мерки, определени на основата на установен дъмпинг и вреда от него, може да не се въвеждат, в случаите, когато органите, на основата на цялата получена информация, могат категорично да заключат, че въвеждането на тези мерки не е в интерес на Общността.

2.   С цел да се подсигури солидна основа, която да позволи на органите да вземат предвид всички мнения и информации при формулиране на решението доколко въвеждането на мерки е в интерес на Общността или не е, жалбоподателите, вносителите и техните представителни сдружения, представителните организации на търговците и на потребителите, имат право да заявят себе си и да предоставят на Комисията информация в срок, определен в публикуваното известие за откриване на антидъмпингово разследване. Такава информация или подходящи обобщения на същата се предоставят на останалите страни, посочени в настоящия член, и те имат право да я коментират.

3.   Страните, действали в съответствие с параграф 2, имат право да поискат устно изслушване. Такива искания се уважават, когато се предоставени в рамките на сроковете, определени в параграф 2 и когато съдържат обосновка какво от гледна точка на интереса на Общността налага да бъдат изслушани.

4.   Страните, действали в съответствие с параграф 2, имат право на коментар по прилагането на временни мита. За да бъдат взети предвид, такива коментари трябва да се получат в рамките на месец от въвеждането на съответните мерки и да може да се предоставят, те или подходящи обобщения, на други страни с право да отговорят на съответните коментари.

5.   Комисията проучва надлежно предоставената ѝ информация и степента на нейната представителност, като резултатите от анализа, заедно със становище по основанията, се предоставя на консултативния комитет. Във всяко едно предложение, което прави в съответствие с член 9, Комисията търси равновесието между различните становища, изразени в комитета.

6.   Страните, действали в съответствие с параграф 2, имат право да искат да им бъдат предоставени фактите и съображенията, които има вероятност да послужат като основа за вземане на окончателно решение. Такава информация се предоставя в рамките на възможното и без да засяга последващи решения на Комисията или Съвета.

7.   Взема се предвид само информация, подкрепена с реални доказателства в полза на достоверността й.

Член 22

Заключителни разпоредби

Настоящият регламент не изключва прилагането на:

Член 23

отмяна

Регламент (ЕО) № 384/96 се отменя.

Въпреки това, отмяната на Регламент (ЕО) № 384/96 не засяга валидността на процедурите, открити съгласно него.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.

Член 24

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 56, 6.3.1996 г., стр. 1.

(3)  Виж приложение I.

(4)  ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1.

(5)  Включително Азербайджан, Беларус, Северна Корея,, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан.

(6)  ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 318, 20.12.1993 г., стр. 18.

(8)  ОВ L 312, 11.11.2006 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 282, 1.11.1975 г., стр. 104.