1.1.

„стойка“ е устройство, което е здраво закрепено към превозното средство, посредством което превозното средство може да се поддържа в неговата вертикална (или почти вертикална) позиция при паркиране, когато превозното средство е оставено без надзор от неговия водач;

1.2.

„странична стойка“ е стойка, която, изтеглена или разгъната до крайно отворено положение, поддържа превозното средство само от едната страна, като в същото време позволява и двете колела да останат в съприкосновение с опорната повърхност;

1.3.

„централна стойка“ е стойка, която, разгъната до крайно отворено положение, поддържа превозното средство, като осигурява една или няколко зони на съприкосновение между превозното средство и опорната повърхност от двете страни на средната надлъжна равнина на превозното средство;

1.4.

„напречен наклон“ (tt) е наклонът на действителната опорна повърхност, изразен като процент, при което пресечницата на средната надлъжна равнина на превозното средство и опорната повърхност е перпендикулярна на линията на максималния наклон (фигура 1);

1.5.

„надлъжен наклон“ (lt) е наклонът на действителната опорна повърхност, изразен като процент, при което средната надлъжна равнина на превозното средство е успоредна на линията на максималния наклон (фигура 2);

1.6.

„средна надлъжна равнина на превозното средство“ е надлъжната равнина на симетрия спрямо задното колело на превозното средство.

2.1.

Всички двуколесни превозни средства са оборудвани най-малко с една стойка, която да осигурява стабилното им положение, когато са спрени (т.е. когато са паркирани), но без да се поддържат статично от човек или външни средства. Двуколесните превозни средства с двойни колела не трябва да бъдат оборудвани със стойки, но трябва да отговарят на изискванията, посочени в точка 6.2.2, когато са паркирани (спирачката за паркиране е задействана).

2.2.

Тази стойка трябва да бъде или странична, или централна, или и от двата типа.

2.3.

Когато стойката е закрепена в долната част на превозното средство или под него, външният край (външните краища) на тази стойка трябва да се премества(т) назад, към задната част на превозното средство, за да се постави(ят) в затворено положение или в положение за движение.

3.1.1.1.

да са в състояние да поддържат превозното средство по такъв начин, че да осигурят неговата странична стабилност, независимо дали превозното средство е върху хоризонтална опорна повърхност или върху наклон, за да се избегне последващото му лесно наклоняване встрани (и по този начин то да не се преобърне около опорната точка, която му осигурява страничната стойка) или да бъде изправено прекалено лесно до отвесно положение и по-нататък (и по този начин то да не се преобърне на страна, противоположна на страничната стойка);

3.1.1.2.

да могат да поддържат превозното средство по такъв начин, че то да остане стабилно, когато е паркирано върху наклон в съответствие с точка 6.2.2;

3.1.1.3.

да могат да се прибират автоматично до крайно затворено положение (положение за движение):

3.1.1.4.

независимо от изискванията на точка 3.1.1.3 да бъдат проектирани и конструирани по такъв начин, че да не се прибират автоматично при неочаквана промяна на ъгъла на наклона (например, когато превозното средство е докоснато леко от трето лице или от раздвижване на въздуха, причинено от преминаващо наблизо превозно средство):

3.2.1.1.

да бъдат в състояние да поддържат превозното средство, когато едното или и двете колела са в съприкосновение с опорната повърхност или когато нито едно от колелата не се намира в съприкосновение с тази повърхност, по такъв начин, че да осигурят стабилност на това превозно средство:

3.2.1.2.

да могат да се прибират назад автоматично до крайно затворено положение или в положение за движение:

4.1.

Освен това превозните средства може да са снабдени с показващо устройство, което ясно се вижда от водача, когато той е в положение за управление и което излъчва светлинен сигнал при включен двигател и продължава да свети, докато стойката не заеме затворено положение или положение за движение.

4.2.

Всички стойки трябва да бъдат снабдени със система за задържане, която да ги държи в крайно затворено положение или положение за движение. Тази система може да се състои или от:

5.2.1.

Превозното средство трябва да се представи за изпитване с маса, равна на масата в готовност за движение.

5.2.2.

Гумите трябва да бъдат напомпани до налягането, препоръчано от техния производител за това състояние.

5.2.3.

Предавателната кутия трябва да бъде в неутрално положение или в случай на автоматична предавателно кутия, в положение за „паркиране“, ако има такова.

5.2.4.

Ако превозното средство е оборудвано със спирачка за паркиране, тя трябва да бъде задействана.

5.2.5.

Кормилното управление трябва да бъде заключено. Ако то може да се заключи и когато се върти наляво или надясно, изпитванията трябва да се проведат и за двете положения.

5.3.1.

За изпитванията, посочени в точка 6.1, може да се използва плоска хоризонтална платформа с твърда повърхност, която е суха и разчистена от песъчинки.

5.4.1.

За изпитванията, посочени в точка 6.2, трябва да се използва платформа за паркиране.

5.4.2.

Платформата за паркиране трябва да е твърда, плоска и правоъгълна повърхност, която трябва да е в състояние да издържи превозното средство без значително огъване.

5.4.3.

Повърхността на платформата за паркиране трябва да е достатъчно подсигурена против плъзгане, за да се предотврати хлъзгането на превозното средство върху опорната повърхност по време на изпитванията на превозно средство на напречен и надлъжен наклон.

5.4.4.

Платформата за паркиране трябва да бъде проектирана по такъв начин, че да може да застане под ъгъла на напречния наклон (tt) и ъгъла на надлъжния наклон (lt), които се изискват в точка 6.2.2.

6.1.1.

Превозното средство се намира върху площадка за изпитвания, страничната стойка се поставя в отворено положение или в положение за паркиране и превозното средство се разполага така, че да се подпира на нея.

6.1.2.

Превозното средство се премества, за да се увеличи с три градуса ъгълът, който се образува от средната надлъжна равнина и опорната повърхност (като превозното средство се мести към вертикалата).

6.1.3.

Това движение не трябва да става причина страничната стойка да се прибере автоматично в крайно затворено положение или в положение за движение.

6.2.1.

Превозното средство се поставя върху платформата за паркиране със странична стойка, а отделно и с централна стойка в отворено положение или положение за паркиране, а превозното средство се оставя да се подпира на стойка.

6.2.2.

Платформата за паркиране се поставя под минималния напречен наклон (tt) и под минималния надлъжен наклон (lt) съгласно таблицата:

Виж фигури 1a, 1б и 2.

6.2.3.

В случай че превозното средство, разположено върху наклонена платформа за паркиране, е подпряно на централната стойка и само на едно колело и може да остане в това положение, докато централната стойка и едно от двете колела (предното или задното) са в съприкосновение с опорната повърхност, изпитванията, описани по-горе, трябва да бъдат проведени единствено когато превозното средство стои подпряно на централната стойка и задното колело, при условие че са изпълнени всички други изисквания, посочени в настоящата точка.

6.2.4.

Превозното средство трябва да остане стабилно, когато платформата за паркиране е наклонена под всеки един от посочените ъгли и посочените изисквания са били надлежно изпълнени.

6.2.5.

Допуска се платформата за паркиране да бъде наклонена под съответния ъгъл, преди да се разположи превозното средство.