15.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/42

(1)

Европейският съюз си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(2)

Хагската програма (1) за укрепване на свободата, сигурността и правосъдието в Европейския съюз, която бе одобрена от Европейския съвет на заседанието му на 4 и 5 ноември 2004 г., изисква държавите-членки да обсъдят законодателство в областта на споровете за компетентност, за да се повиши ефективността на наказателните преследвания, като същевременно се гарантира добро правораздаване, с което да се допълни цялостната програма от мерки за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателноправни въпроси.

(3)

Предвидените в настоящото рамково решение мерки следва да целят предотвратяването на случаи, при които същото лице е субект на паралелни наказателни производства в различни държави-членки за същите факти, което би могло да доведе до постановяване на окончателно решение по тези производства в две или повече държави-членки. Поради тази причина Рамковото решение е насочено към предотвратяване нарушаването на принципа „ne bis in idem“, посочен в член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (2), съгласно тълкуването му от Съда на Европейските общности.

(4)

Следва да се проведат преки консултации между компетентните органи на държавите-членки с цел постигането на консенсус по всяко ефективно решение, целящо избягване на неблагоприятните последици, произтичащи от паралелните производства, както и загубата на време и ресурси от съответните компетентни органи. Такова ефективно решение по-специално би могло да се изразява в съсредоточаване на наказателното производство в една държава-членка, например чрез трансфер на наказателни производства. То може също така да се изразява във всяка друга мярка, позволяваща ефикасно и разумно разглеждане на тези производства, включително разпределянето им във времето, например чрез отнасяне на случая до Евроюст когато компетентните органи не са в състояние да постигнат консенсус. В това отношение специално внимание следва да бъде отделено на въпроса за събирането на доказателства, което може да се повлияе от паралелното провеждане на производства.

(5)

Когато компетентен орган в дадена държава-членка има разумни основания да смята, че в друга държава-членка се провежда паралелно наказателно производство по отношение на същите факти и по отношение на същото лице, което би могло да доведе до постановяване на окончателно решение по това производство в две или повече държави-членки, този орган следва да установи контакт с компетентния орган на другата държава-членка. Въпросът дали съществуват разумни основания следва да се разглежда единствено от търсещия контакт орган. Разумните основания биха могли да включват, inter alia, случаите, при които заподозряното или обвиняемото лице се позовава на факта — като предостави подробна информация — че е субект на паралелно наказателно производство по отношение на същите факти в друга държава-членка, или случаите когато съответно искане за правна взаимопомощ от компетентен орган на друга държава-членка разкрие възможното съществуване на такова паралелно наказателно производство, както и случаите когато полицейските органи предоставят информация затова.

(6)

Процесът на обменяне на информация между компетентните органи следва да се основава на задължителен обмен на конкретен минимум от информация, който следва да се предоставя при всички случаи. Съответната информация следва по-специално да улеснява процеса, гарантиращ точното установяване на самоличността на съответното лице и характера и фазата на съответното паралелно производство.

(7)

Компетентен орган, към който се е обърнал за контакт компетентен орган на друга държава-членка, следва да има общо задължение да отговори на отправеното искане. Търсещият контакт орган се насърчава да определи срок, в рамките на който търсеният за контакт орган следва да отговори, ако това е възможно. В хода на процедурата по установяване на контакт компетентните органи следва изцяло да отчитат специфичното положение на лишените от свобода лица.

(8)

Прекият контакт между компетентните органи следва да бъде водещият принцип на сътрудничество, установено по силата на настоящото рамково решение. Държавите-членки следва да могат да решават по своя преценка кои органи са компетентни да действат в съответствие с настоящото рамково решение, при спазване на принципа за национална процесуална автономия, при условие че такива органи имат компетентността да вземат отношение и да решават в съответствие с неговите разпоредби.

(9)

Когато се стремят да постигнат консенсус по всяко ефективно решение, целящо избягване на неблагоприятните последици, произтичащи от паралелни производства, провеждани в две или повече държави-членки, компетентните органи следва да отчитат факта, че всеки случай е специфичен и следва да вземат предвид всички свързани с него обстоятелства и основания. За да постигнат консенсус, компетентните органи следва да прилагат подходящи критерии, които може да включват посочените в насоките, публикувани в годишния доклад на Евроюст за 2003 г. и разработени за нуждите на практикуващите лица, и да вземат предвид например мястото, където е извършена по-голямата част от престъпното деяние; мястото, където е понесена по-голямата част от загубата; местонахождението на заподозряването или обвиняемото лице и възможностите да се осигури тяхното предаване на или екстрадиране към други юрисдикции; гражданството или пребиваването на заподозряното или обвиняемото лице; значими интереси на заподозряното или обвиняемото лице; значими интереси на жертвите и на свидетелите; допустимостта на доказателството или възможността за евентуални забавяния.

(10)

Задължението компетентните органи да влизат в преки консултации, за да постигнат консенсус в контекста на настоящото рамково решение следва да не изключва възможността тези преки консултации да се провеждат с помощта на Евроюст.

(11)

Нито една държава-членка не следва да бъде задължена да се въздържа от или да упражнява компетентност, освен ако не желае това. Докато не бъде постигнат консенсус по съсредоточаването на наказателното производство, компетентните органи на държавите-членки следва да имат възможност да продължат наказателното производство за всяко престъпление, което попада в обхвата на националната им юрисдикция.

(12)

Доколкото същинската цел на настоящото рамково решение е предотвратяването на ненужни паралелни наказателни производства, които могат да доведат до нарушаване на принципа „ne bis in idem“, прилагането му не следва да поражда спор за упражняване на компетентност, който иначе не би възникнал. В общото пространство на свобода, сигурност и правосъдие принципът на задължително наказателно преследване, от който се ръководи процесуалното право в няколко държави-членки, следва да се разбира и прилага по начин, според който се счита, че той е изпълнен, когато която и да е държава-членка провежда наказателното преследване за конкретно престъпление.

(13)

Когато е постигнат консенсус за съсредоточаване на наказателното производство в една държава-членка, компетентните органи в другата държава-членка следва да действат по начин, съвместим с този консенсус.

(14)

Тъй като Евроюст е изключително подходящ да предоставя помощ при решаването на спорове за компетентност, отнасянето на случаи до Евроюст следва да е обичайния подход, когато не е възможно да се постигне консенсус. Следва да се отбележи, че в съответствие с член 13, параграф 7, буква а) от Решение 2002/187/ПВР на Съвета от 28 фвруари 2002 г. за създаване на Евроюст с оглед засилване на борбата срещу сериозната престъпност (3), („Решението за Евроюст“), както е изменено последно с Решение 2009/426/ПВР на Съвета от 16 декември 2008 г. за укрепване на Евроюст (4), Евроюст следва да бъде информиран за всеки случай на възникнал спор за компетентност или за вероятността от възникването на такъв и че такъв случай може да бъде отнесен до Евроюст по всяко време, ако поне един от участващите в преките консултации компетентни органи счита това за целесъобразно.

(15)

Настоящото рамково решение не засяга производствата по Европейската конвенция за трансфер на производства по наказателни дела, подписана в Страсбург на 15 май 1972 г., нито други договорености относно трансфера на производства по наказателни дела между държавите-членки.

(16)

Настоящото рамково решение не следва да води до неоправдани административна тежест в случаи, когато съществуват по-подходящи решения на проблемите, които то адресира. В този смисъл, ако съществуват по-гъвкави инструменти или договорености между държави-членки, те следва да имат предимство над настоящото рамково решение.

(17)

Настоящото рамково решение се ограничава до установяването на разпоредби за обмяната на информация и преките консултации между компетентните органи на държавите-членки и следователно не засяга правото на физическите лица да оспорват, че те следва да бъдат наказателно преследвани в тяхната собствена или друга юрисдикция, ако такова право съществува съгласно националното законодателство.

(18)

Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (5), следва да се прилага при обработването на личните данни, обменяни по силата на настоящото рамково решение.

(19)

Когато правят декларация относно езиковия режим, държавите-членки се насърчават да включват поне един език, който се използва широко в Европейския съюз и е различен от техния официален език.

(20)

Настоящото рамково решение зачита основните права и спазва принципите, признати в член 6 от Договора за Европейския съюз и отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз,

а)

предотвратяване на случаи, при които същото лице е субект на паралелни наказателни производства в различни държави-членки по отношение на същите факти, което би могло да доведе до постановяване на окончателно решение по тези производства в две или повече държави-членки, като по този начин представлява нарушение на принципа „ne bis in idem“; и

б)

постигане на консенсус по всяко ефективно решение, целящо да се избегнат неблагоприятните последици, произтичащи от подобни паралелни производства.

а)

процедура за установяване на контакт между компетентните органи на държавите-членки с цел да се потвърди съществуването на паралелно наказателно производство по отношение на същите факти и по отношение на същото лице;

б)

обмена на информация чрез преки консултации между компетентните органи на две или повече държави-членки, провеждащи паралелни наказателни производства по отношение на същите факти и по отношение на същото лице, в случай че те вече знаят за съществуването на паралелни наказателни производства, за да се постигне консенсус по всяко ефективно решение, целящо да избегне неблагоприятните последици, произтичащи от такива паралелни производства.

а)

„паралелни производства“ означава наказателни производства, включително на досъдебната и съдебната фаза, които се провеждат в две или повече държави-членки по отношение на същите факти и по отношение на същото лице;

б)

„компетентен орган“ означава съдебен или друг орган, който съгласно законодателството на неговата държава-членка, е компетентен да извършва действията, посочени в член 2, параграф 1 от настоящото рамково решение;

в)

„търсещ контакт орган“ означава компетентен орган на дадена държава-членка, който установява контакт с компетентен орган на друга държава-членка да потвърди съществуването на паралелно наказателно производство;

г)

„търсен за контакт орган“ означава компетентният орган, от който търсещият контакт орган иска да потвърди съществуването на паралелни наказателни производства.

а)

данните за контакт на компетентния орган;

б)

описание на фактите и обстоятелствата, които са предмет на съответното наказателно производство;

в)

всички необходими данни, отнасящи се до самоличността на заподозряното или обвиняемото лице и за жертвите, ако е приложимо;

г)

фазата, до която е достигнало наказателното производство; и

д)

информация относно предварителното задържане или лишаването от свобода на заподозряното или обвиняемото лице, ако е приложимо.

а)

дали се провежда или е провеждано наказателно производство за някои или всички от същите факти като тези, които са предмет на наказателното производство, посочено в искането за информация, представено от търсещия контакт орган и дали то е образувано по отношение на същите лица;

в случай на положителен отговор по буква а):

б)

данни за контакт на компетентния орган; и

в)

фазата, до която е достигнало това производство или, когато е постигнато окончателно решение, естеството на това окончателно решение.

а)

да продължат да прилагат двустранни или многостранни споразумения или договорености, които са в сила към момента на влизане в сила на настоящото рамково решение;

б)

да сключват двустранни или многостранни споразумения или договорености след влизането в сила на настоящото рамково решение.