27.8.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 225/180

(1)

На 18 февруари 2002 г. Френската република уведомява Комисията за проект за подпомагане на преструктурирането на Националното морско дружество Корсика-Средиземно море (SNCM) (2), допълнен на 3 юли 2002 г. (3). Помощта за преструктуриране, за която е получено уведомление, се състои в рекапитализиране на SNCM чрез Генералната морска и финансова компания (CGMF) (4) на стойност 76 милиона евро.

(2)

С писмо от 19 август 2002 г. Комисията съобщава на френските власти решението си да открие официална процедура за разследване в съответствие с член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, предвидена в член 6 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. относно правилата за приложение на член 93 от Договора за ЕО (5).

(3)

На 8 октомври 2002 г. (6) френските власти съобщават на Комисията забележките си относно решението от 19 август 2002 г. (7).

(4)

По искане на френските власти на 24 октомври 2002 г., 3 декември 2002 г. и 25 февруари 2003 г. са организирани работни срещи със службите на Комисията.

(5)

В рамките на откриването на процедурата Комисията получава мненията на двете предприятия, а именно Corsica Ferries France (CFF) на 8 януари 2003 г. (8) и на групата Stef-TFE на 7 януари 2003 г., както и на различни френски териториални сдружения на 18 декември 2002 г. и на 9 и 10 януари 2003 г. Комисията предоставя тези мнения на Франция за коментар с писма от 13 и 16 януари и 5 и 21 февруари 2003 г.

(6)

Френските власти съобщават на Комисията своите коментари по мненията на CFF и Stef-TFE на 13 февруари 2003 г. (9) и на 27 май 2003 г. (10).

(7)

На 16 януари 2003 г. службите на Комисията отправят искане за допълнителна информация, на което френските власти отговарят на 21 февруари 2003 г.

(8)

С писмо от 10 февруари 2003 г. (11) френските власти представят аргументи с цел да докажат, че проектът за помощ отговаря изцяло на насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (12) (наричани по-долу „насоките от 1999 г.“).

(9)

На 25 февруари 2003 г. (13) по искане на Комисията френските власти изпращат копие от договора на акционерите, обвързващ SNCM и групата Stef-TFE.

(10)

С решение 2004/166/ЕО от 9 юли 2003 г. (14), (наричано по-долу „решението от 2003 г.“), Комисията одобрява, с някои условия, отпускането на помощ за преструктуриране в полза на SNCM, платима на два транша, първият от 66 милиона евро, другият максимум до 10 милиона евро, като последният бъде определен в зависимост от нетния резултат, получен от цесиите на активи, направени след приемането на решението от 2003 г.

(11)

На 13 октомври 2003 г. CFF внася жалба за отмяна на решението от 2003 г. в Първоинстанционния съд на ЕО (наричан по-долу „Съдът“) (дело № T-349/03).

(12)

На 8 септември 2004 г. Комисията решава, че промените, поискани от Франция на 23 юни 2004 г., а именно да замени кораба Aliso с кораба Asco в списъка на плавателните съдове, които SNCM има разрешение да използва по силата на решението от 2003 г., и продажбата на кораба Aliso вместо кораба Asco, не са от такова естество, че да поставят под въпрос съвместимостта с пазара на Общността на помощта за преструктуриране, допусната с решението от 2003 г. (15).

(13)

С решение от 16 март 2005 г. (наричано по-долу „решението от 2005 г.“) Комисията одобрява изплащането на втори транш от помощта за преструктуриране на стойност 3,3 милиона евро, с което общата стойност на разрешената помощ за преструктуриране достига 69 292 400 евро.

(14)

На 15 юни 2005 г. по дело T-349/03 Съдът анулира решението от 2003 г. поради грешна преценка за минималния характер на помощта. Това решение връща Комисията на етапа на официалната процедура за разследване, открита с решение от 19 август 2002 г., и обезсилва решенията от 8 септември 2004 г. и 16 март 2005 г., които се основават на анулираното решение от 2003 г.

(15)

На 25 октомври 2005 г. (16) френските власти предават на Комисията информация относно финансовото състояние на компанията за периода след уведомлението за плана за помощ за преструктуриране от 18 февруари 2002 г.

(16)

На 17 ноември 2005 г. (17) френските власти предоставят сведения във връзка с актуализацията на плана за преструктуриране от 2002 г. и реконституирането на собствения капитал на SNCM (18).

(17)

На 15 март 2006 г. френските власти предоставят на Комисията обзорен доклад за пазара, бизнес плана (част приходи) и отчет за предварителния резултат от дейността (19). Други документи са подадени в службите на Комисията на 28 март 2006 г. и на 7 април 2006 г. (20). В тази последна кореспонденция френските власти приканват Комисията да отчете, че предвид естеството си на „компенсация за обществена услуга“, част от помощта за преструктуриране от 2002 г., по-конкретно сумата от 53,48 милиона евро, не следва да се квалифицира като мярка, предприета в рамките на план за преструктуриране, а като не-помощ по смисъла на съдебната практика по делото Altmark  (21) или като самостоятелна и независима мярка от план за преструктуриране по смисъла на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО.

(18)

На 21 април 2006 г. на Комисията е изпратено уведомление за проект за концентрация, чрез която се предвижда предприятията Veolia Transport (VT) (22) и Butler Capital Partners (BCP) да придобият съвместно контрола върху SNCM (23), съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (24). На 29 май 2006 г. Комисията приема решение, с което се одобрява концентрацията. (25).

(19)

На 21 юни 2006 г. (26) френските власти представят пред Комисията наредбата от 26 май 2006 г. на Министерството на икономиката, финансите и индустрията, с която се одобряват извършените от компанията CGMF финансови операции, декрет № 2006-606 от 26 май 2006 г. относно прехвърлянето на SNCM към частния сектор, както и наредба от 26 май 2006 г. относно одобряването на финансовите операции, извършени от SNCF.

(20)

Сведения относно възлагането на обществена услуга и помощите със социален характер, свързани с обслужването на Корсика, са представени в Комисията на 7 юни 2006 г. (27).

(21)

На 13 септември 2006 г. Комисията решава да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, свързана с новите мерки, предприети в полза на SNCM, като включва и плана за преструктуриране, за който е получено уведомление през 2002 г. (28) (наричано по-долу „решението от 2006 г.“).

(22)

На 16 ноември 2006 г. Франция изпраща в Комисията своите забележки в рамките на решението от 2006 г. (29).

(23)

Сезирана от някои заинтересовани страни с молба за удължаване с един месец на срока за представяне на мненията им (30), Комисията решава да даде този допълнителен срок на всяка заинтересована страна. (31).

(24)

Комисията получава от CFF (32) и STIM d’Orbigny (по-долу „STIM“) (33) забележки, които са предадени на френските власти с писмо от 20 февруари 2007 г. Трето заинтересовано лице също е направило коментари, които са представени на френските власти, и които то е оттеглило на 28 май 2008 г.

(25)

Френските власти съобщават своите забележки по коментарите на заинтересованите трети страни на 30 април 2007 г. (34).

(26)

На 20 декември 2007 г. CFF депозира жалба във връзка с държавните помощи срещу SNCM, която допълва изпратената информация на 15 юни 2007 г. и на 30 ноември 2007 г. Тази жалба касае член 3 от новото споразумение за предоставяне на обществени услуги, подписано през юни 2007 г. между Териториалната общност на Корсика и групата Compagnie Méridionale de Navigation-SNCM за 2007—2013 г. Според CFF приложението на тази клауза ще мобилизира за SNCM нови финансови ресурси от порядъка на 10 милиона евро за 2007 г. Освен това компенсацията, изплатена на SNCM с оглед на задълженията за извършване на обществена услуга, ще бъде държавна помощ, която е и незаконна, тъй като не е обявена пред Комисията.

(27)

При положение, че известно количество информация е предоставена на Комисията след изтичането на определения срок 13 февруари 2007 г. (35), Комисията информира заинтересованите страни за решението си да удължи срока за представяне на забележките на трети страни до 14 март 2008 г.

(28)

Комисията изпраща на 26 март 2008 г. мненията на заинтересованите трети страни на Франция, която съобщава коментарите си на 28 март 2008 г., 10 април 2008 г. и 28 април 2008 г.

(29)

Бенефициерът на мерките, предмет на настоящото решение, е Националното морско дружество Корсика-Средиземно море (Société Nationale Maritime Corse-Méditerranée) (SNCM), което обединява няколко филиала в морския сектор и което извършва превози по море на пътници, коли и тежки товари по връзките между континентална Франция и Корсика, Италия (Сардиния) и Магреб (Алжир и Тунис).

(30)

SNCM е анонимно дружество, създадено през 1969 г. от сливането на Трансатлантическата генерална компания (Compagnie générale transatlantique) и Компанията за смесено плаване (Compagnie de navigation mixte), и двете създадени през 1850 г. Наречена тогава Генерална транс-средиземноморска компания, тя е преименувана в Национално морско дружество Корсика-Средиземно море през 1976 г., след като френската национална железопътна компания (SNCF) придобива участие в капитала ѝ. Компанията е избрана от френското правителство, за да реализира принципа на териториална цялост с Корсика, по-конкретно уеднаквяване на тарифите за превозите по море и тарифите на SNCF за железопътния транспорт, на базата на споразумение, сключено на 31 март 1976 г. за двадесет и пет години. Транспортното обслужване на Корсика вече е било възложено на Трансатлантическата генерална компания от френското правителство с предишно споразумение, сключено на 23 декември 1948 г.

(31)

В момента на уведомлението за рекапитализацията през 2002 г. SNCM е собственост 20 % на SNCF и 80 % на CGMF. С отварянето на капитала на SNCM на 30 май 2006 г. (виж точка 18 от настоящото решение), BCP и VT имат съответно 38 % и 28 % от капитала на SNCM, а дяловото участие на CGMF капитала е 25 % (9 % от капитала е запазен за служителите).

(32)

Основните филиали на SNCM са Южна мореплавателна компания (Compagnie Méridionale de Navigation) (CMN) (36), Генерална компания за туризъм и хотелиерство (Compagnie Générale de Tourisme et d’Hôtellerie) (CGTH) (37), Aliso Voyage  (38), Sud-Cargos  (39), Société Aubagnaise de Restauration et d’Approvisionnement (SARA) (40), Ferrytour  (41) и Les Comptoirs du Sud  (42).

(33)

След цесията на бързоходните кораби Aliso през септември 2004 г. и Asco  (43) през май 2005 г. флотата на SNCM се състои от десет кораба (пет фериботни (44), четири смесени (товар и пътници) (45) и един бързоходен кораб (NGV), опериращи главно от Ница (46), от които седем са собствени (47).

(34)

За по-голяма изчерпателност е уместно да се припомни, че редовните транспортни услуги по море между пристанищата на континентална Франция и Корсика се осигуряват още от 1948 г. като обществена услуга, чиито концесионери между 1976 и 2001 г. са SNCM и CMN по силата на рамково споразумение, сключено първоначално за срок от двадесет и пет години. Съгласно действащите правила на Общността (48) и след тръжна процедура, публикувана на европейско равнище (49), организирана от териториалната общност на Корсика (50), SNCM и CMN спечелват съвместно предоставянето на обществената услуга (Délégation de Service Public) (DSP), състояща се в обслужване на Корсика с тръгване от Марсилия, срещу финансови компенсации, за периода 2002—2006 г.

(35)

След като DSP приключва в края на 2006 г., горепосочената обществена услуга по море отново е предмет на тръжна процедура на европейско равнище (51) и е присъдена на групата SNCM – CMN, считано от 1-ви май 2007 г. до 31 декември 2013 г. срещу субсидия от около 100 милиона евро годишно.

(36)

Успоредно с това, на всички оператори, обслужващи острова с тръгване от Тулон и Ница, са вменени задължения за честота на обслужването. По тези линии жителите на Корсика, както и други категории пътници, от 2002 г. до 2013 г. се ползват от социални помощи, отпускани по силата на решенията на Комисията от 2 юли 2002 г. (52) и 24 април 2007 г. (53).

(37)

SNCM оперира основно на два отделни пазара, както за превоз на пътници, така и за превоз на товари: от една страна, транспортното обслужване на Корсика и на Магреб от Франция, и от друга, допълнително, обслужване на Италия и Испания.

(38)

Обслужването на Корсика по отношение на превоза на пътници е пазар със силно изразен сезонен характер. Той в действителност се характеризира с върхови моменти в сезонните посещения, които може да са до десет пъти повече в сравнение с най-слабите месеци, а това изисква от операторите да разполагат с флота, способна да поеме тези пикове. Половината от оборота се реализира през юли и август. Освен това има и дисбаланс според направлението дори в периоди с върхови моменти: през юли, например, корабите тръгват от континента пълни, а се връщат почти празни. По тази причина средногодишните показатели за запълняемост на корабите са сравнително ниски.

(39)

SNCM е операторът, който исторически свързва Корсика с континентална Франция. Схематично, две трети от неговата дейност се извършват между Марсилия и Корсика в рамките на предоставяне на обществена услуга; третата третина от неговата дейност се състои в осъществяването на връзки от други изходни точки и дестинации (Ница-Корсика, Тулон-Корсика, международни връзки към Сардиния или Магреб).

(40)

SNCM дълго време е монополист в основната си дейност. Но от 1996 г. дружеството се изправя срещу една конкуренция, която бързо се разгръща. Така например дружеството Corsica Ferries France (CFF) днес е оператор, доминиращ морските връзки между континента и Корсика, а пазарният му дял непрекъснато се увеличава. Въпреки че присъства на този пазар едва от 1996 г., CFF увеличава превоза си на пътници с […] (54) годишно между 2000 и 2005 г. и това увеличение е постоянно. Днес, почти […] от пътниците по море между континента и Корсика се качват на кораб на CFF, докато само […] ползват плавателен съд на SNCM, а CMN превозва останалата част от пътниците, а именно […].

(41)

Завоюваната за седем години позиция на CFF на разглеждания пазар се проявява и по отношение на броя на пътниците, превозвани за един сезон между Корсика и континентална Франция. От дадената по-долу графика се вижда, че пазарният дял на CFF се увеличава от 45 % през 2000 г. до […] % през 2007 г., а този на SNCM от 53 % до […] % за същия период, с разлика от над един милион превозени пътници.

Графика 1

Брой превозени пътници за един сезон (май-септември) между континентална Франция и Корсика — сезони от 2000 до 2007 г.

(42)

Другите по-малки конкуренти на SNCM в обслужването на Корсика са Compagnie Méridionale de Navigation (CMN), Moby Lines, Happy Lines и TRIS.

(43)

През последните две години предлагането на транспортни услуги от страна на SNCM и дяловете му от пазара на връзките с Корсика са редуцирани, като спадът е […] % от предлагането на места (– […] % за рейсовете от Ница и – […] % за тези от Марсилия).

(44)

Проследяването на намаляването на пазарните дялове показва, че връщането на доверието на пътниците, които твърде дълго са били свидетели на стачки и смущения, породени от социалните конфликти през 2004 и 2005 г., и по-конкретно по повод на приватизацията на предприятието, става твърде бавно. То е необходимо условие, за да се преодолее намаляването на пазарния дял на SNCM, констатирано през последните години. Увеличаването, в този контекст, на оборота през 2007 г. е успокоително по отношение на жизнеспособността на предприятието, въпреки че то загуби значителни пазарни дялове в полза на своя конкурент, чийто пазарен дял днес е много по-голям.

(45)

Пазарът на превоз на пътници по море между континента и Корсика нараства средно с 4 % през последните 15 години; това нарастване би трябвало да продължи с увеличение от […] %, предвидено и за 2008 г., и с по-умерено нарастване през следващите години. Освен това като че ли няма нови оператори, които да търсят развитие на този пазар. В отговор на обявения търг от Службата по транспорт на Корсика за възлагане на обществена услуга за обслужване по море на някои пристанища на Корсика за периода 2007—2013 г., единствените кандидати са CFF и SNCM-CMN, въпреки че са били възможни и частични участия по дадена линия.

(46)

Колкото до основния конкурент на SNCM, CFF увеличи рязко предлагането на места от 500 000 до […] милиона между 1999 и 2007 г. (от тях […] % увеличение между 2006 и 2007 г.), което му позволи да увеличи трафика си (от […] милиона през 2005 г. до […] милиона през 2007 г.), както и своя пазарен дял. Тази политика се изразява чрез показатели за запълняемост, които структурно са по-ниски за CFF, отколкото за SNCM, с отклонение от порядъка на […] процентни пункта през 2007 г. За SNCM, средният показател на запълняемост за 2007 г. достига […] %, което е нормално предвид силната сезонност на пазара (вж. по-горе).

(47)

По отношение на превозите на товари за Корсика SNCM държи през 2005 г. около […] % от пазара по линията от Марсилия-Тулон към Корсика.

(48)

При общия превоз на стоки (непридружавани) SNCM и CMN са почти фактически монопол. В рамките на договора за предоставяне на обществена услуга двете компании осигуряват чести рейсове от Марсилия към всички пристанища на Корсика.

(49)

При придружаваните ремаркета, натоварени върху ферибот, които представляват общо 24 % от трафика на общи товари, измерени в линейни метри, има конкуренция между всички оператори за превоз на пътници. SNCM и CMN държат по-голямата част от придружавания трафик. Другите оператори, в частност CFF, държат 10 % от него, което представлява 2 % от общия пазар.

(50)

При придружаваните автомобили (55), натоварени върху ферибот (около 24 % от трафика на общи товари през 2003 г.), SNCM и CMN държат по-голямата част от въпросния пазар. Но от 2002 г., CFF започна да развива предлагането и държи около […] % от пазара.

(51)

Тунис и Алжир са сериозен пазар с около 5 милиона пътници с преобладаващ въздушен транспорт. В този контекст превозите по море представляват около 15 % от потока. Алжир е значителен пазар за превоз на пътници по море с около 560 000 пътника, а Тунис е по-малък пазар с около 250 000 пътника.

(52)

Пазарът на превозите по море от Франция към Магреб отбелязва устойчиво нарастване в последните години, от порядъка на 13 % между 2001 и 2005 г. Предвид перспективите за нарастване на туризма към този регион, морският транспорт би трябвало да отбелязва годишен ръст от порядъка на 4 % до към 2010 г.

(53)

В Алжир SNCM се позиционира като вторият пазарен участник след l’Entreprise Nationale de Transport Maritime de Voyageurs (ENTMV), алжирско публично дружество. Пазарният дял на SNCM се увеличава от 24 % през 2001 г. до […] % през 2005 г.

(54)

SNCM се позиционира като втори оператор на пазара на транспортни услуги към Тунис, след Compagnie tunisienne de navigation (CTN). Въпреки че от 2001 г. SNCM е загубило пазарен дял за сметка на CTN, преминавайки от 44 % на […] % през 2004 г., през 2005 г. е регистрирано подобряване ([…] %).

(55)

В резултат от решението на Комисията от 17 юли 2002 г. да разреши помощ за оздравяването на SNCM (56), на 18 февруари 2002 г. френските власти уведомяват Комисията относно проект за помощ за преструктурирането на SNCM. Тази мярка се състои в рекапитализация на SNCM чрез неговото дружество майка, CGMF, на стойност 76 милиона евро, от които 46 милиона евро разходи по преструктурирането (57). Това увеличение на капитала има за цел да увеличи собствения капитал на SNCM от 30 милиона евро на 106 милиона евро.

(56)

Съгласно насоките от 1999 г. френските власти внасят в Комисията план за преструктуриране (58) на SNCM със следните пет точки:

(57)

В резултат от забележките, посочени от Комисията в решението ѝ от 19 август 2002 г., френските власти описват в писмото си от 31 януари 2003 г. подобренията, внесени в плана за преструктуриране по следните точки:

(58)

По повод последната точка, френските власти уточняват: „SNCM приема този ангажимент безрезервно, тъй като смята, че една тарифна война няма да отговаря нито на стратегическото му положение, нито на неговия интерес, защото ще доведе до намаляване на приходите му, както и не отговаря на обичайните му практики и начин на действие“.

(59)

В рамките на плана за преструктуриране френските власти представят на Комисията подробен финансов макет за периода 2002—2007 г. на базата на усреднени хипотези за редица променливи величини (61). Финансовите прогнози показват, между другото, връщане към положителните текущи резултати от 2003 г.

Таблица 1

Финансов макет за периода 2002—2007 г.

(60)

Капиталовата вноска от 76 милиона евро, както и връщането към рентабилност на дейността, предвиждано още от 2003 г., би трябвало да направят възможно, според френските власти, увеличаването в кратък срок на собствения капитал от нивото му от около 30 милиона евро в края на 2001 г. до 120 милиона евро (2003 г.) и после до […] милиона евро до края на плана (2006—2007 г.). По този начин би трябвало да се намали финансовата задлъжнялост от 145 милиона евро през 2002 г. в размер от […] до […] милиона евро от 2003 до 2005 г. В последните години от плана от компанията се предвижда известно увеличаване на задлъжнялостта за обновяване на един или два собствени кораба.

(61)

Френските власти предоставят и проучване на чувствителността на изчислените резултати по отношение на работните хипотези за трафика по отделните линии. На тази база различните симулации показват, че SNCM би трябвало да намери отново пътя към рентабилността при разглежданите случаи.

(62)

Методът, приложен от френските власти (62) за определяне на стойността на рекапитализацията, се състои в изчисляване на необходимото финансиране на базата на средното съотношение между собствен капитал и финансови задължения, установено през 2000 г. за пет европейски морски компании. Въпреки различията в отчетите на тези предприятия, средната стойност, възприета от френските власти е 79 %. Френските власти поддържат тезата, че финансовите предвиждания за периода от 2002 до 2007 г. клонят към едно средно съотношение между собствен капитал и финансови задължения от 77 %, със собствен капитал, предвиден да достигне 169 милиона евро през 2007 г. Такова равнище на собствен капитал трябва да се получи чрез рекапитализация със 76 милиона евро и с успешното провеждане на действията, предвидени в плана за преструктуриране.

(63)

Рекапитализацията и планът за преструктуриране от 2002 г. не довеждат до очакваните резултати и от 2004 г. икономическото и финансовото състояние на SNCM силно се влошава. За това влошаване допринасят както вътрешни фактори (социални конфликти, недостатъчно и късно постигане на целите за производителност, загуба на пазарен дял), така и фактори извън SNCM (малка атрактивност на дестинацията Корсика, придобиване на пазарен дял от страна на CFF, управленски грешки от страна на държавата (63) и повишаването на цените на горивата.

(64)

Така текущият резултат на SNCM се установява на – 32,6 милиона евро през 2004 г. и – 25,8 милиона евро през 2005 г. Нетният резултат е – 29,7 милиона евро през 2004 г. и – 28,8 милиона евро през 2005 г.

(65)

Влошаването на икономическото и финансовото състояние на SNCM принуждава френските власти да се освободят от активи извън предвиденото в плана за преструктуриране от 2002 г. и изисквано с решението от 2003 г., както и да открият процедура за търсене на частни партньори.

Таблица 2

Списък на активите, цедирани от SNCM след 2002 г.  (64)

(66)

След открита, прозрачна и недискриминационна процедура за избор (66), в крайна сметка на 13 октомври 2005 г. е подписан договор между държавата, BCP и VT, в много трудни социални и финансови условия. VT е индустриалният оператор на SNCM (28 % участие), а BCP е основният акционер с 38 % участие. Държавата се ангажира, специално по отношение на наетите работници, да остане акционер в компанията с 25 % участие (67). BCP и VT изработват бизнес план за SNCM, който е представен в Европейската комисия на 7 април 2006 г.

(67)

Меморандумът за разбирателство, по смисъла на който 75 % от капитала на SNCM е прехвърлен на частни купувачи, е подписан на 16 май 2006 г. между страните (BCP, VT и CGMF).

(68)

В раздел II на меморандума за разбирателство е предвидено, че CGMF се ангажира да одобри, подпише и освободи изцяло увеличение на капитала на SNCM на обща стойност 142,5 милиона евро.

(69)

След увеличението на капитала е предвидено дружественият капитал на SNCM да се редуцира чрез анулиране на акции, за да се приравни към законоустановения минимум за акционерни дружества, без публично предлагане на акции.

(70)

В допълнение към увеличението на капитала CGMF се ангажира да предостави на разположение на SNCM, под формата на аванс по текуща сметка, сумата от 38,5 милиона евро. Този аванс по текуща сметка, който SNCM ще депозира при секвестър (банка CIC), е предназначен за финансирането на онази част от разходите, наречена „sur générosité“, която ще се получи в допълнение към дължимите суми в приложение на законовите разпоредби и колективните трудови договори при евентуален план за съкращаване на персонал, предприет от новите собственици (68). Изплащането на компенсации освен обезщетенията, получени в приложение на законовите разпоредби и колективните трудови договори, се прави индивидуално и поименно за служители, които са напуснали предприятието и чийто трудов договор е прекратен.

(71)

Вследствие на тези операции раздел III от меморандума за разбирателство предвижда CGMF да отстъпи на частните купувачи акциите си, представляващи 75 % от дружествения капитал на предприятието и […] предназначен за финансиране на онази част от социалния план, която е извън задълженията, произтичащи от законовите разпоредби и колективните трудови договори.

(72)

Раздел III от меморандума за разбирателство предвижда също така съвместно и едновременно емитиране, от страна на купувачите и CGMF, на нови акции за общо 35 милиона евро и апорт по текуща сметка от 8,75 милиона евро от страна на BCP/VT, поставени на разположение на SNCM в зависимост от неговите нужди от парични средства. В параграф III.2.7 от меморандума за разбирателство е предвидено стойността на акциите на CGMF да е равна във всеки един момент на първоначалната им номинална стойност, увеличена с […] % от освободената им номинална стойност, умножено по J/365, където J е броят дни от датата на реализацията, след приспадане на каквато и да е получена сума (например дивиденти). Тези условия не са приложими при възстановяване или правна ликвидация на дружеството.

(73)

Меморандумът за разбирателство (раздел III.5) съдържа клауза за отмяна на цесията на SNCM, която може да се упражни едновременно от купувачите, ако е налице някое от следните събития, доколкото тези хипотези биха могли да поставят под въпрос изпълнимостта на техния бизнесплан и възстановяването на жизнеспособността на дружеството:

(74)

Раздел VII от меморандума за разбирателство предвижда CGMF да поеме част от социалните ангажименти на SNCM като разходите по взаимноосигурителните дружества на пенсионерите му, на стойност 15,5 милиона евро, считано от деня на прехвърляне на собствеността на дружеството.

(75)

Начините за управление на дружеството са уточнени в раздел IV от меморандума за разбирателство. Предвидено е да се пристъпи към промяна на начина на управление на SNCM, което ще се преобразува в анонимно дружество със съвет на директорите и надзорен съвет. Последният ще се състои от 10, по-късно от 14 члена. Председателството се упражнява преходно от представител на държавата. Ако DSP е присъдено на SNCM, председателят на надзорния съвет ще бъде заместен от представител на BCP. Съветът на директорите има за задача да осигури оперативното управление на SNCM.

(76)

На 26 май 2006 г. френското правителство одобри цесията на SNCM, както и посочените по-горе мерки.

(77)

В светлината на казаното по-горе меморандумът за разбирателство съдържа три вида държавни мерки, които са повод за разследване предвид общностния режим за държавните помощи:

(78)

Настоящото окончателно решение касае мерките, предприети от Франция в полза на SNCM след 18 февруари 2002 г., а именно:

(79)

Настоящото решение не касае разглеждането на финансовите компенсации, получени или които ще бъдат получени от SNCM като задължения за обществена услуга за периода 2007—2013 г., които са предмет на друга процедура.

(80)

В решението си за откриване на процедурата от 19 август 2002 г. Комисията, като признава на SNCM статуса на предприятие в затруднение, изразява съмненията си по отношение на съвместимостта на мярката, за която е получено уведомление, с критериите, изложени в точка 3.2.2 на насоките от 1999 г., които по това време са в сила.

(81)

Комисията изразява някои съмнения по отношение на плана за преструктуриране, предвид липсата на анализ на причините за загубите на предприятието. В частност Комисията поставя въпроси, касаещи връзката между загубите и задълженията за извършване на обществена услуга, въздействието на политиката на купуване на съдове на SNCM върху баланса му и мерките, предвидени за увеличаване на производителността на предприятието.

(82)

Комисията посочва освен това и някои празноти в плана за преструктуриране, по-точно липсата на конкретни мерки за намаляване на разходите за стоки и услуги и липсата на информация за бъдещата тарифна политика на SNCM.

(83)

Комисията има въпроси и върху основателността на метода на изчисление, използван от френските власти за установяване на стойността на рекапитализацията, както и върху някои хипотези при финансовите симулации.

(84)

С решението си от 13 септември 2006 г. Комисията решава да разшири официалната процедура по разследване от 2002 г., като обхване мерките, предвидени в рамките на цесията на SNCM към частния сектор.

(85)

Най-напред, предвид поканата на френските власти от 7 април 2006 г. (виж точка 17 от настоящото решение) да проучи част от капиталовата вноска от 2002 г. в светлината на съдебната практика по делото Altmark, Комисията изразява по този повод съмнения по отношение на спазването на условията (в частност второто и четвъртото), поставени от съдията на Общността в посоченото решение (69).

(86)

Ако тази сума бъде квалифицирана като помощ, съвместима с член 86, параграф 2 от Договора за ЕО, Комисията счита, с решението си от 2006 г., че новият размер на помощта, който трябва да се пресметне в светлината на насоките за държавните помощи за преструктуриране, ще бъде 15,81 милиона евро. Доколкото размерът на помощта за преструктуриране е чувствително по-нисък от заявения през 2002 г. и одобрен през 2003 г., Комисията изразява съмнение дали е целесъобразно да се поддържа целия обем компенсаторни мерки за минимизиране на ефекта върху конкурентите, наложен на SNCM с решението от 2003 г.

(87)

Комисията изразява съмнения и дали се спазват условията, наложени с решението от 2003 г., а именно принципът за price leadership и броят на ротациите по линиите за Корсика.

(88)

Колкото до отрицателната цена за продажба на SNCM, Комисията се съмнява, че принципът на частния инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика, е в съответствие с рекапитализацията от страна на държавата, предшестваща продажбата на SNCM. В частност Комисията се съмнява във валидността на изчисленията на разходите за ликвидация, които държавата-акционер би трябвало да плати в случай на ликвидация на SNCM.

(89)

Комисията подлага на съмнение факта, че финансовите мерки могат да се обосноват в съответствие с насоките на Общността за помощите за оздравяване и преструктуриране.

(90)

Тя има съмнения освен това, че втората рекапитализация от 8,75 милиона евро, с оглед на спазване на принципите на едновременност между частния и публичния инвеститор и идентичността на условията за извършване по смисъла на съдебната практика.

(91)

Комисията се съмнява и във факта, че допълнителните социални мерки от 38,5 милиона евро в помощ на лицата може да донесат косвено предимство за предприятието. Тя подчертава и риска от противоречие, ако допълнителните обезщетения при уволнение се разглеждат като част от рисковете за разумния инвеститор.

(92)

В кореспонденцията си от 7 април 2006 г., както и в рамките на коментарите, направени след решението от 2006 г., френските власти приканват Комисията да констатира, че поради естеството си на „компенсация за обществена услуга“ за периода 1991—2001 г., част от увеличението на капитала през 2002 г., а именно 53,48 милиона евро, не представляват държавна помощ в светлината на съдебната практика по делото Altmark, считайки, че в конкретния случай четирите условия, установени в посочената съдебна практика, са изпълнени.

(93)

Колкото до второто условие Altmark, френските власти подчертават, че по смисъла на решението по делото Altmark само параметрите за изчисление трябва да се установят предварително, обективно и прозрачно. Те уточняват, че сумата от 53,48 милиона евро е платена през ноември 2003 г. на базата на параметри, фиксирани предварително за въпросния период (1991—2001 г.) (70).

(94)

Според Франция фактът, че изплащането на преизчислението за недостатъчно компенсиране идва a posteriori, не поставя под съмнение заключението ѝ, че параметрите, на базата на които е изчислена компенсацията от 53,48 милиона евро, са изработени по обективен и прозрачен начин преди изпълнението на задачите по обществената услуга.

(95)

Колкото до четвъртото условие Altmark, френските власти смятат, че то визира характеристиките на предприятие, извършващо обществена услуга, което отговаря на квалификацията за средно добро управление, но не е свързано по никакъв начин с каквото и да е изискване за минимална или средна рентабилност на въпросното предприятие.

(96)

По този повод френските власти смятат, че SNCM може да се възползва от „презумпция за добро управление“ за периода от 1991 до 2001 г. и че никаква „презумпция за лошо управление“ не може да се извлече само от факта за претърпени финансови загуби в периода 1991—2001 г. Според френските власти загубите на SNCM не би трябвало да се приписват на лошо управление, а на липсата на гъвкавост в подписаните споразумения през 1991 г. и 1996 г., както и на внезапния срив на историческия пазар на тази компания, дължащ се на преминаването от монополно положение към една силно конкурентна среда. SNCM се е държала като средно добре управлявана компания.

(97)

Франция подчертава, че публичният оператор е единственото предприятие, способно да поеме тези задължения за годишна регулярност и честота на услугата въпреки появата през 1996 г. на частен оператор, който експлоатира само няколко линии и то само през върховия сезон. Т.е. няма предприятие stricto sensu, чиито разходи да служат за сравнение при определяне дали равнището на компенсациите, дадени на SNCM, е надвишавало или не необходимите разходи за изпълнението на задълженията за обществена услуга. Деликатно е според френските власти да се прави сравнение между структурата на разходите на SNCM и тази на другите морски компании, предвид спецификата на дейността ѝ и на пазара, на който тя оперира.

(98)

Въпреки практическата невъзможност да се намери предприятие, което да бъде база за сравнение за този период, Франция смята, че е положила усилия да представи по време на срещите с Комисията през 2005 и 2006 г. обективни и аргументирани данни, позволяващи да се определи характерът на SNCM като „средно предприятие, добре управлявано и подходящо оборудвано“ и да се констатира, че четвъртият критерий от решението по делото Altmark е изпълнен (71).

(99)

Франция смята освен това, че сравнение, основаващо се на разполагаеми данни относно структурата на разходите на CFF и на SNCM, няма да обори презумпцията за добро управление на SNCM, преди всичко, защото то не би отчело една съвсем непренебрежима част от разходите за дейността по обществената услуга, която засяга превоза на товари.

(100)

Франция твърди, че в случай като този е позволено да се смята, че съдебната практика, довела до решението Altmark (конкретно решението по делото Ferring) трябва да се разбира единствено като проверка за отсъствие на свръхкомпенсация. По този повод френските власти твърдят, че дадените субсидии не надвишават действителните разходи на SNCM, произтичащи от задължението за извършване на обществената услуга, както Комисията е отбелязала в решението си от 30 октомври 2001 г. (72)

(101)

Накрая, френските власти твърдят, че фактът, че решението по делото Altmark се прилага към договора за DSP за 2002—2006 г., трябва да разсее съмненията относно приложимостта на тази съдебна практика към компенсациите за извършване на обществена услуга в периода от 1991 до 2001 г. Според Франция компенсациите, дадени през 1991—2001 г. и от 2002 до 2006 г., са от същото естество, доколкото параметрите за тяхното определяне, а именно тежките изисквания за извършването на обществената услуга, наличието на само едно предприятие, способно да я поеме, и схемата на експлоатационните разходи, са идентични.

(102)

В заключение Франция е на мнение, че наличието на задължения за извършване на обществена услуга в комбинация с отсъствието на свръхкомпенсация за периода 1991—2001 г., потвърждава спазването на четирите условия Altmark.

(103)

Ако Комисията заключи, че тази интервенция представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, френските власти смятат, че тази автономна и независима мярка от плана за преструктуриране от 2002 г. е съвместима с член 86, параграф 2 от Договора за ЕО, като тази база за съвместимост не е оспорена от Съда в решението му от 2005 г.

(104)

Френските власти наблягат на факта, че в този типичен случай въпросната сума е мярка, която не би трябвало да се разглежда в светлината на насоките за помощи за преструктуриране от 1999 г. или от 2004 г. и по-точно, не би трябвало да се взема предвид, когато се оценяват условията, наложени в плана от 2002 г. Действително, според Франция, насоките за помощи за преструктуриране от 2004 г. (точка 68) не биха могли да аргументират включването на 53,48 милиона евро в помощите за преструктуриране.

(105)

По този повод Франция твърди, че сумата от 53,48 милиона евро за компенсации на разходите по изпълнение на обществената услуга за периода от 1991 до 2001 г. не е мярка, отпусната по време на преструктурирането, независимо дали става въпрос за плана за преструктуриране, представен през 2002 г. или неговата актуализация, а мярка, която предшества въпросните планове за преструктуриране. Освен това френските власти доказват, че мярка, чиято цел е да компенсира разходите, тежащи върху предприятия, задължени да извършват обществена услуга, няма характера на помощ за преструктуриране, така както тя е дефинирана в насоките.

(106)

Френските власти смятат, че дори ако тази сума е била нотифицирана в рамките на обща финансова инжекция като помощ за преструктуриране, Комисията не е обвързана с квалификациите, приети от държавите-членки и че напротив, тя би трябвало, ако случаят е такъв, да преквалифицира дадена мярка като непредставляваща държавна помощ или обратното, да квалифицира една държавна мярка като помощ, дори ако въпросната държава-членка не я е представила по този начин.

(107)

В светлината на предходното, Франция смята, че ако сумата от 53,48 милиона евро е преценена като несъдържаща елементи на помощ или е квалифицирана като помощ, съвместима по смисъла на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО, размерът на помощта, която трябва да се разглежда като помощ за преструктуриране по смисъла на уведомлението от 2002 г., ще бъде вече не 76 милиона евро, а 15,81 милиона евро.

(108)

Франция припомня, в самото начало, че сериозността на социалните движения от 2004/2005 г. и влошаването на икономическото и финансовото състояние на SNCM са принудили държавата-акционер да лансира през януари 2005 г. процедура за избор на частни инвеститори и да предприеме спешни мерки (конкретно цесията на Asco и на участието в Sud Cargos (73).

(109)

Съгласно съдебната практика на Общността в тази област френските власти приканват Комисията да отчете, че отрицателната цена на цесията на SNCM от 158 милиона евро не съдържа никаква мярка, която би могла да се окачестви като помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, доколкото френската държава се държи като частен инвеститор в условията на пазарна икономика.

(110)

Още в началото Франция обръща внимание, че крайната цена от 158 милиона евро, която е по-ниска от отрицателната цена, първоначално поискана от купувачите на базата на техния одит на SNCM, е резултат от преговори за прехвърляне на контрола, проведени в рамките на открита, прозрачна и недискриминационна процедура, и в този смисъл цената наистина е пазарна.

(111)

Франция смята, че доколкото търсенето на частен партньор за SNCM е извършено в рамките на открита, прозрачна и недискриминационна конкурентна процедура, чийто резултат е приемането на най-добрата оферта, цената на цесията е пазарна.

(112)

Според френските власти цесията, извършена на отрицателна цена от 158 милиона евро, се е осъществила при най-благоприятни за държавата условия и в съответствие със съдебната практика на Общността и практиката на решенията на Комисията, и не съдържа никакъв елемент на помощ. В действителност, Франция смята, че тази отрицателна цена е по-ниска от разходите за ликвидация, която държавата би трябвало да понесе при ликвидация на дружеството.

(113)

Това заключение се налага и при прилагане на съдебната практика на Съда на Европейските общности (наричана по-долу съдебна практика по делото Gröditzer (74) и с резултата от анализа на действителните ликвидационни разходи на SNCM (решение по делото ABX (75)).

(114)

По отношение на първия метод, базирайки се на съдебната практика по делото Gröditzer, Франция твърди, че това решение би потвърдило оценката на Комисията в нейното решение от 8 юли 1999 г., според което „само ликвидационната стойност […] на активите, […], трябва да се счита като стойност на ликвидацията“ (76).

(115)

По този повод докладите на CGMF (77) и Oddo-Hastings (78) оценяват ликвидационната стойност на активите на минимум […] милиона евро към 30 септември 2005 г. (79).

(116)

В резултат, доколкото държавата като собственик-акционер на едно дружество е отговорна за неговите задължения само до размера на ликвидационната стойност на неговите активи (съдебна практика по делото „Hytasa“ (80)), Франция твърди, че ликвидационната стойност на активите на компанията, изчислена на минимум […] милиона евро, е по-висока от отрицателната цена за прехвърляне от 158 милиона евро.

(117)

По втория метод Франция посочва, че той произтича от решение на Комисията относно държавната помощ, дадена от Белгия в полза на ABX Logistics, където Комисията разглежда една отрицателна цена за прехвърляне, имаща, както и в случая, характер на пазарна цена, като я сравнява с разходите, които държавата-акционер действително би понесла в рамките на една ликвидация по споразумение или по съдебен път, определени от експерт – независимо трето лице. Според Франция Комисията признава в това решение валидността на определен брой разходи, произтичащи от действие за попълване на пасивите, поискано от страна на кредиторите, или от ликвидацията за други клонове на групата, ликвидираща филиала си.

(118)

Въз основа на докладите CGMF и Oddo-Hastings, френските власти смятат, че съвкупността от действителните разходи, които Френската република би понесла като акционер, възлизат между […] и […] милиона евро към 30 септември 2005 г.

(119)

Този метод отчита риска, който френската държава би понесла, ако получи покана да „запълни пасива“, ако съдът сметне, че е фактически управител на SNCM. Френските власти смятат, че рискът от действие за запълване на пасива не може да се пренебрегне, особено при наличието на прецедент в Касационния съд на Франция (81). В няколко писма до Комисията френските власти поддържат, че възможността държавата да бъде осъдена от национален съдия да запълни пасива на предприятието, което управлява, е сценарий повече от възможен, и че това би трябвало да се отчете при изчисляването на реалната стойност на една евентуална ликвидация на SNCM.

(120)

Към 30 септември 2005 г. остатъчната сума от активите на SNCM (или […] милиона евро) би била, след изплащане на привилегированите задължения, […] милиона евро. Другите елементи на тази сума, отчетени като действие за запълване на пасива към държавата, включват разходите по прекратяването на основните експлоатационни договори, свързани с прекратяването на условията по лизинга на корабите и изплащането на негарантираните задължения, което ще доведе до недостатъчност на активите от […] милиона евро. Френските власти смятат, че държавата ще бъде осъдена да поеме от […] до […] % от тази сума.

(121)

Освен това френските власти смятат, че поради връзката си със SNCM и според друга френска съдебна практика (82), ликвидацията на предприятието би дала основание на съдията да нареди изплащане на щети и лихви на служителите. Тази съдебна практика дава основание на френските власти да смятат, че е повече от възможно един съдия да определи стойността на допълнителните обезщетения на базата на обезщетенията, които биха били изплатени в рамките на социален план, предложен преди ликвидацията.

(122)

Прилагайки към този случай съдебната практика по делото Aspocomp, Франция смята, че държавата би трябвало да плаща допълнителни обезщетения за уволнение на обща стойност между […] и […] милиона евро, което би довело in fine до една обща стойност на ликвидацията за сметка на държавата между […] и […] милиона евро.

(123)

Анализът на действителните разходи, които държавата-акционер би понесла показва, че разходите за държавата при продажба на SNCM на отрицателна цена от 158 милиона евро са по-ниски от тези, които би понесла при ликвидация на предприятието по съдебен път.

(124)

В заключение френските власти смятат, че тази сума не би могла да бъде квалифицирана като държавна помощ.

(125)

Франция смята, че чрез това поемане на дялове тя се е държала като разумен инвеститор защото, от една страна, се е намесила едновременно и миноритарно заедно с BCP и VT, и от друга, това участие се е ползвало с изплащане във вид на фиксиран капитал от […] % годишно, което освобождава държавата от риска за изпълнението на бизнес-плана. Франция доказва, че този показател на рентабилност е удовлетворяващ за един частен инвеститор (83). Тя уточнява обаче, че няма да се дължи никакво изплащане при възстановяване или ликвидация по съдебен път на SNCM или при упражняването на разтрогващата клауза от страна на новите собственици.

(126)

Франция смята, като се позовава на практиката на решенията на Комисията, конкретно по преписката SFP — Société française de production  (84), че това финансиране е помощ за персонала, от която не се възползва предприятието. Прилагането, благодарение на публични фондове, на допълнителни социални мерки в полза на уволнените служители, без тези мерки да освобождават работодателя от нормалните му задължения, произтичат от социалната политика на държавите-членки и не представляват държавна помощ.

(127)

Ако Комисията следва да квалифицира като държавна помощ всички или част от новите мерки, Франция обръща внимание на Комисията върху факта, че новите мерки, като осигуряват възстановяването на жизнеспособността на SNCM, ще направят възможно продължаването на конкуренцията на въпросните пазари и по-специално на пазара за транспортно обслужване на Корсика. Този елемент, според Франция, е един от принципите на насоките на Общността при оздравяване на изпаднало в затруднение предприятие, както е посочено от Комисията в настоящата преписка (параграф 283 от анулираното ѝ решение), така и от Съда в неговото решение от 15 юни 2005 г. В частност, последният би припомнил, че Комисията може да прецени, при упражняването на големите си правомощия за оценка, че присъствието на дадено предприятие е необходимо за предотвратяване на зараждането на една силна олигополитическа структура на въпросните пазари.

(128)

Относно определянето на евентуални компенсаторни мерки за минимизиране на ефекта върху конкурентите, които да бъдат наложени на SNCM, Франция подсказва на Комисията да се съобрази със структурата на пазара. Така например свиването на капацитета на SNCM ще доведе до засилване на позицията, и без друго доминираща, на CFF на пазара на транспортни услуги за Корсика (85).

(129)

Според френските власти планът за преструктуриране, заедно с актуализацията му, съответства на критериите за съвместимост, формулирани от Комисията в насоките си от 1999 и 2004 г. Комплексът от мерки, изложен в контекста на приватизацията на SNCM, ще позволи възстановяването в дългосрочен план, още от края на 2009 г., на жизнеспособността на SNCM и ще бъде ограничен до необходимия минимум за това възстановяване на жизнеспособността.

(130)

Френските власти припомнят, от една страна, че всички условия, наложени с решението от 2003 г., са били приведени в действие и спазвани през периода 2003—2006 г. От друга страна, френските власти смятат, че тези мерки вече не са необходими за предотвратяване на изкривяването на конкуренцията и че тяхното поддържане ще противоречи на принципа за пропорционалност по отношение на ограничаването на размера на помощите за преструктуриране, редуцирани до 15,81 милиона евро. По-специално френските власти смятат, че е целесъобразно премахването на условията, които все още биха намерили приложение, конкретно касаещите забраната за модернизация на флота на SNCM, спазването на принципа за price leadership по отношение на тарифите и поддържането на определена честота на курсовете.

(131)

Като оспорва най-напред, че SNCM е предприятие в затруднение по смисъла на насоките (86), CFF се съмнява в капацитета нa SNCM да стане рентабилно по несубсидираните си линии. CFF констатира, че противно на обявеното в плана за преструктуриране (87), Ливорно все още се обслужва.

(132)

По въпроса за съкращаването на разходите, CFF съжалява, че няма достъп до някои елементи от плана за преструктуриране, по отношение на който неговите представители са изразили критики (88).

(133)

CFF е на мнение, че изчисленията на френските власти за сумата 76 милиона евро са чисто фиктивни (89), а съотношението между собствен капитал и финансови задължения, фиксирано от френските власти на 79 %, му се вижда преувеличено (90). Относно дяловете на SNCM, CFF отбелязва, че някои филиали не са полезни за дейностите на морската компания (91).

(134)

В заключение, според CFF, проектът за помощ се стреми да заобиколи регулирането на каботажа и да обезсмисли тръжната процедура, обявена за обслужването на Корсика от Марсилия. CFF настоява да не се допусне предвижданата помощ да доведе до по-агресивно търговско предлагане от страна на SNCM. То предлага помощта за преструктуриране да се одобри едва за 2007 г. и само в случай, че SNCM загуби следващия търг през 2006 г. - единственият сценарий, който наистина би поставил публичната морска компания в затруднение.

(135)

Групата Stef-TFE посочва, че участието на SNCM в CMN трябва да се разглежда като чисто финансови активи. Според групата Stef-TFE, CMN и SNCM са независими и в конкуренция за линиите, които не са с отправна точка Марсилия, дори ако тези две компании са съвместни изпълнители по договора за предоставяне на обществена услуга.

(136)

Писмото посочва, че групата Stef-TFE би се ангажирала „да откупи, изцяло или на части, а за предпочитане всички дялове на SNCM в CMN“, чиято стойност по нейна преценка е между 15 и 17 милиона евро, ако Комисията прецени в условията, които би могла да наложи в крайното си решение, че „подобна цесия е необходима за уравновесяване на плана за преструктуриране“.

(137)

Кметът на Марсилия, председателят на генералния съвет на Bouches-du-Rhône и председателят на регионалния съвет на Provence-Alpes-Côte d’Azur подчертават икономическото значение на SNCM за регионалната икономика.

(138)

Председателят на регионалния съвет на Provence-Alpes-Côte d’Azur добавя, че условията, с които планът за преструктуриране на SNCM би гарантирал жизнеспособността на предприятието, му се струват цялостни.

(139)

Председателят на Изпълнителния съвет на Асамблеята на Корсика е представил дебати на тази асамблея от 18 декември 2002 г., при които Асамблеята на Корсика е изказала „благоприятно мнение“ за проекта за рекапитализация на SNCM.

(140)

Службата по транспорт на Корсика (Office des Transports de Corse) (OTC) (93) подчертава, че на обявената тръжна процедура за договор за възлагане на обществена услуга е била представена една-единствена оферта, тази на групата CMN и SNCM. Загрижена за поддържането на сигурна и качествена транспортна услуга, местната общност на Корсика е включила в своя договор финансови механизми за компенсация или корекция, в зависимост от ефективността и сигурността на услугите. Освен това се напомня, че териториалната общност на Корсика е взела предвид развитието на предлагането от 1996 г. при обслужването от пристанищата на континентална Франция, за да не ограничи задълженията за извършване на обществена услуга само до обслужването от Марсилия.

(141)

OTC отбелязва също, че SNCM е единствената компания, способна да отговори на изискванията по договора с оглед превоза на пътници и изчезването ѝ „ще доведе незабавно до значително намаление на услугите“. Припомня също така и тежестта на SNCM в икономиката на Корсика.

(142)

CFF подчертава значението на въпросните финансови суми, техния диспропорционален характер по отношение на оборота на SNCM и факта, че са били изплатени на SNCM преди Комисията да се произнесе за квалификацията им по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(143)

CFF обръща внимание на Комисията върху факта, че подкрепата на френската държава за SNCM има стратегически характер за развитието на CFF. Тези неразрешени мерки ще позволят на SNCM да води твърде агресивна тарифна политика по линиите, на които CFF е позиционирано от 10 години и където, за първи път от своето навлизане, то ще загуби пазарни дялове.

(144)

CFF смята, че има алтернативи на присъствието на SNCM по всички тези линии, с DSP или без DSP, които биха дали редица предимства както на SNCM, така и на конкуренцията изобщо. Относно DSP (94), CFF смята, че SNCM трябва да съкрати своето предлагане по линиите, обслужвани в рамките на DSP, за да се предотврати злоупотреба с доминиращото му положение на този пазар, да се избегнат нови инвестиции и да се задейства социален план, ограничен до 120 сезонни работни места, без да е необходимо да се прекратяват безсрочни договори, което е по-скъпо. По отношение на линиите извън DSP, CFF предлага SNCM да изтегли един сезонен кораб.

(145)

Относно сумата от 53,48 милиона евро, CFF се съмнява в евентуално двойно броене при изчисляването на компенсацията от 787 милиона евро, разрешена с решение на Комисията от 2001 г.

(146)

CFF смята, че въпреки че съдебната практика по делото Altmark е последваща спрямо подписването на DSP, компенсациите, изплатени в рамките на обществената услуга, трябва да се разглеждат в светлината на критериите, установени с посочената съдебна практика. По този повод CFF смята, че с изключение на първия, критериите Altmark не са изпълнени.

(147)

По отношение, в частност, на четвъртия критерий Altmark, CFF споделя съмненията на Комисията относно факта, че SNCM може да бъде счетена за добре управлявано и подходящо оборудвано предприятие. По този повод CFF обръща внимание на Комисията върху факта, че близо 50 % от загубите на SNCM са концентрирани в годините 2000 и 2001, което навежда на мисълта, че загубите на SNCM не биха могли да се дължат само на задълженията за обществена услуга.

(148)

Колкото до възможността тази сума да се разглежда в светлината на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО, CFF смята, че Съдът би приканил Комисията за оценка, която би се ограничила до квалифицирането на тази сума като помощ, а няма да я аргументира по смисъла на споменатия член. Комисията ще бъде длъжна да провери дали тази сума не е прекомерна в сравнение със свръхразходите, породени от задълженията за извършване на обществена услуга.

(149)

Относно тръжната процедура за цесията на компанията, CFF смята, че тя не е напълно прозрачна, доколкото избраното предприятие, в случая BCP, вече не е в оперативното ръководство на SNCM, отстъпвайки мястото си на групата VT. Освен това финансовите условия са станали много по-благоприятни за придобиващите и CFF се съмнява в принципа на равнопоставеност при третирането на инвеститорите, който би трябвало да е водещ за цялата операция.

(150)

Относно отрицателната цена на цесията от 158 милиона евро, CFF се съмнява в прилагането, в този случай, на критерия за разумния инвеститор в условията на пазарна икономика. От друга страна, CFF се пита дали може да се смята, че въпросната операция е проведена от държавата успоредно със значителната и едновременна интервенция на частните оператори при сравними условия, след като държавата е рекапитализирала компанията преди съвместната рекапитализация на акционерите и новия план за преструктуриране. От друга страна, CFF смята, че предвид тежките финансови условия в SNCM, разумният инвеститор би се намесил по-рано, за да не се обезцени инвестицията му (95).

(151)

CFF смята, че сравнението с „ABX Logistics“ не е подходящо. Освен факта, че обстоятелствата по това дело не са приложими към конкретния случай, CFF подчертава един значителен принос на бенефициера на помощите в това дело, какъвто явно не е случаят с SNCM. Освен това според CFF, решението на Комисията от 2006 г. не би взело предвид разходите, свързани с риска от съдебни действия в рамките на една ликвидация на засегнатото предприятие. По този повод CFF смята, че националната съдебна практика, на която се позовава Франция, за да оправдае разходите, които биха били свързани с ликвидацията на SNCM, не е приложима към конкретния случай (96).

(152)

CFF смята, че прилагането на съдебната практика на Общността по делата „Gröditzer“ и „Hytasa“ към конкретния случай може само да доведе до заключението, че държавата не се е държала като частен инвеститор, доколкото съгласно тази съдебна практика капиталовата вноска на държавата е свързан с продажбата на 75 % от участието ѝ в SNCM, намалявайки перспективите за възвръщаемост от тях.

(153)

Накрая, CFF смята, че сравнението между разходите за ликвидация и разходите за рекапитализация трябва да отчете стойността на активите, които и в двата случая се прехвърлят на купувача. CFF смята, че стойността на прехвърлените активи варира между 640 милиона евро и 755 милиона евро (97), предвид пазарната стойност на флотата, използвана от SNCM, която CFF оценява между 644 и 664 милиона евро през август 2006 г.

(154)

По отношение на оценката на мерките, последвали рекапитализацията от 2002 г. като помощ за преструктуриране, CFF смята че, ако SNCM отговаря на условията за предприятие в затруднено положение според насоките от 2004 г. в периода, предшестващ първата рекапитализация със 142,5 милиона евро, тази квалификация става твърде спорна за периода, предшестващ второто увеличение на капитала с 8,75 милиона евро, доколкото собствения капитал на предприятието е възстановен.

(155)

Относно жизнеспособността на предприятието, CFF подчертава, че продажбата на SNCM е частична и не е неотменяема предвид разтрогващите клаузи, договорени с купувачите. Тези елементи са важни елементи на несигурност по отношение на волята и капацитета на купувачите да изправят на крака SNCM и още в началото „ипотекират“ перспективите за трайна жизнеспособност на предприятието. CFF посочва, че противно на изискванията в насоките от 2004 г., френските власти не са предвидили изоставянето на дейности, които ще останат на загуба дори след преструктурирането (98). CFF изразява своя скептицизъм по отношение на плана за съкращаване на разходите при положение, че флотата на SNCM ще се увеличи (99) и на плана за съкращаване на персонал в светлината на провала на социалния план от 2002 г.

(156)

CFF изразява съмненията си по повод факта, че новите помощи ще са ограничени до минимум, поради липсата на яснота за това какво покриват социалните разходи, от една страна, и от друга, поради съдържанието на протокола от Общото събрание на SNCM от 28 април 2006 г., откъдето е видно, че част от тези помощи биха покрили загубите от дейността на дружеството през 2006 и 2007 г. CFF смята също така че купувачите на SNCM не допринасят съществено за преструктурирането на предприятието.

(157)

За да се предотврати нежелано изкривяване на конкуренцията, CFF смята, че е необходимо да се преразгледат и уточнят компенсаторните мерки, наложени на SNCM през 2003 г., както и да се добавят нови, свързани с редуцирането на присъствието на SNCM на пазара (100). CFF смята, че част от мерките наложени на SNCM с решението от 2003 г. не са били спазени (101).

(158)

Относно естеството на втората рекапитализация от 8,75 милиона евро, CFF смята, че извън едновременността на публичната и частната инвестиция, частната интервенция трябва да бъде значителна и реализирана при сравними условия, така че да се оправдае интервенцията на държавата. В конкретния случай тези две условия не са удовлетворени. От една страна, участието на купувачите, тясно свързано с първото увеличение на капитала от 142,5 милиона евро, не е значително. От друга страна, интервенцията на купувачите не е извършена при сравними условия с тези на държавата поради разтрогващите клаузи и очакваната рентабилност от миноритарното участие на CGMF.

(159)

Относно социалните мерки на стойност 38,5 милиона евро, CFF оспорва квалификацията на тази сума като помощ за персонала. В действителност, макар да е вярно, че тази сума е в полза пряко на служителите на SNCM, CFF подчертава, че тази мярка може да генерира непряк положителен ефект за SNCM, конкретно по отношение на успокояването на социалния климат.

(160)

STIM подчертава, че с изплащането на сумата от 53,48 милиона евро като компенсации за извършването на обществена услуга, държавата компенсира SNCM два пъти за едни и същи задължения за извършване на обществена услуга. Освен това STIM смята, че това плащане не отговаря на условията, установени от съдебната практика по делото Altmark.

(161)

Що се отнася по-конкретно до второто и четвъртото условие Altmark, STIM оспорва, от една страна, съществуването на параметри, предварително определени по обективен и прозрачен начин, и от друга страна, сравнимостта на съответните дялове на SNCM и на CMN за периода 1991—2001 г. (102) и претендира в тази връзка, че предоставените на Комисията данни са били явно изкривени (103).

(162)

Относно отрицателната цена на цесията от 158 милиона евро, STIM смята, че тази цена не е пазарната цена, получена в резултат на открита и недискриминационна конкурентна тръжна процедура, тъй като рекапитализацията е извършена при условия, различни от тези, които по принцип трябва да ръководят един частен инвеститор. STIM счита, че преоцененият счетоводен нетен актив би позволил, в най-лошия случай, ликвидация без разходи за държавата, дори печалба от ликвидацията, че цената на цесията е смешна по отношение на стойността на дружеството (оценено от STIM на 350 милиона евро) и че помощта не е пропорционална на нуждите на дружеството.

(163)

STIM привлича вниманието на Комисията върху преувеличения характер на разтрогващата клауза за прехвърлянето към частния сектор.

(164)

Най-накрая, STIM оспорва обосноваването на продажбата на отрицателна цена, основаващо се на хипотезата за социално трудна ликвидация, което е малко реалистично.

(165)

Относно втората рекапитализация от 8,75 милиона, STIM смята, че тази капиталова вноска не спазва принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика, предвид недостатъчните гаранции за възвръщаемост на инвестицията. STIM оспорва аргумента, приведен във връзка с едновременността на частната и публичната инвестиция, за да се отрече квалифицирането на тази вноска като държавна помощ. Една такава едновременност, доколкото е установена, представлява само показател и сама по себе си не би могла да бъде критерий за квалифициране (104). STIM твърди, че тази вноска съставлява гаранция, дадена на купувачите от страна на френското правителство, че SNCM ще получи DSP за обслужването на Корсика.

(166)

Относно сумата от 38,5 милиона евро за помощ за персонала, STIM смята, че тази сума цели в действителност да даде средства на SNCM, с които то да спази някои основни аспекти от плана за възстановяване, представен на Комисията, които не са били изпълнени, а именно намаляване на персонала.

(167)

STIM e на мнение, че получените от SNCM помощи не са ограничени до минимума. Приносът на SNCM и на купувачите към плана за преструктуриране е недостатъчен по отношение на условията, наложени в насоките от 2004 г. и не е ясно дали положението на SNCM е изключително дотолкова, че да оправдае по-малък собствен принос. Освен това STIM подчертава непропорционалния характер на помощите, отпуснати през 2006 г., доколкото те са позволили на SNCM да формира резерви за покриване на бъдещи загуби. Най-накрая, фактът, че SNCM не е предвидило продажбата на активи, които не са необходими за оцеляването на дружеството, противоречи на изискванията, наложени от насоките от 2004 г.

(168)

STIM счита, че изплатените суми са били изплатени в нарушение на принципа на единство, залегнал в насоките от 2004 г. Влошаването на финансовото състояние на дружеството, както и социалните конфликти, не биха могли да се анализират като изключителни и непредвидени обстоятелства, за които дружеството не носи отговорност.

(169)

Следователно STIM изисква допълнителни компенсации на стойност половината от внесените помощи, или 98,25 милиона евро чрез продажбата на допълнителен кораб, както и на преките и косвените участия на SNCM в CMN. В тази връзка, STIM твърди, че тези участия не са стратегически по смисъла на насоките за държавните помощи за преструктуриране, тъй като те не са „от жизненоважно значение за оцеляването на дружеството“, нито имат характера на неотчуждаем актив.

(170)

STIM изтъква също така че предполагаемото взаимодействие между SNCM и CMN не съществува, доколкото SNCM няма действителна роля в управлението и развитието на CMN. STIM подчертава, че споразумението на акционерите, свързващо двете дружества не съществува от 15 март 2006 г., когато то е било прекратено от CMN, както е било установено от Апелативния съд в Париж.

(171)

SNCM е предало на Комисията преписка, съдържаща преглед на неговото икономическо и конкурентно положение, придружено от правно мнение, в което се оценява, в случай на процедура за ликвидация, рискът от съдебна квалификация на намесата на държавата в качеството ѝ на фактически управител на компанията през периода, предшестващ приватизацията.

(172)

В резултат на запитването от SNCM, кабинетът […] стига до заключението, че на базата на документите на дружеството, допълнени с кореспонденцията, оценките и протоколите на контролните органи, френската държава […] (105)  (106)  (107). Освен това докладът подчертава, че […] (108). Най-накрая, същият доклад отбелязва, че е […].

(173)

На тази база експертът на SNCM прави заключение, че е много вероятно качеството на фактически управител на френската държава да е било отбелязано от Търговския съд в Марсилия.

(174)

Освен това видно е от фактите, установени от доклади на Сметната палата, че грешките в управлението, в които носи отговорност френската държава (109), фактически управител на SNCM, са допринесли за недостига на активи, установен от SNCM. Щетите, резултат от грешките в управлението на държавата, възлизат на […].

(175)

В този контекст, според експерта на SNCM, осъждането на френската държава да поеме изцяло или отчасти недостига на активи в рамките на процедура по запълване на пасива е без никакво съмнение, предвид изключително силната намеса на държавата в управлението на SNCM, на очевидните ѝ грешки в управлението и на обхвата на нейните финансови ресурси.

(176)

На базата на съответната съдебна практика експертът на SNCM прави заключение, че ако SNCM е било ликвидирано, държавата без никакво съмнение би била осъдена да поеме за своя сметка всички социални задължения на SNCM. Това би довело до поемане от страна на държавата-акционер на една част, оценена между […] и […] % от установения недостиг на активи (или между […] и […] милиона евро). Вследствие на това, решавайки да приватизира SNCM, като предварително подсили неговия собствен капитал със сумата от 158 милиона евро, френската държава се е държала като разумен инвеститор.

(177)

Френските власти са посочили, че някои от представените от CFF данни относно предложението на SNCM са неточни.

(178)

Френската държава смята, противно на твърденията на CFF, че планът за преструктуриране е бил изготвен по такъв начин, че да позволи възстановяването на SNCM в най-кратки срокове и да създаде условия за неговата жизнеспособност в средносрочен и дългосрочен план. Френските власти напомнят, че важна част от програмата за намаляване на разходите вече е била изпълнена (110). Освен това SNCM е заделило, през 2001 г., 21,3 милиона евро, предназначени за финансирането на мерките по преструктуриране, и по-конкретно на плана за запазване на работните места.

(179)

Относно определянето на размера на помощта, френските власти потвърждават, че съотношение на собствения капитал към общата задлъжнялост от 0,79 е характерно за балансите на повечето морски дружества, освен при наличието на извънредна ситуация (111).

(180)

Френските власти смятат, че описанието, направено от Stef-TFE на отношенията между SNCM и CMN в рамките на изпълнението на договора за извършване на обществена услуга, не отговаря на действителността.

(181)

Според френските власти, изборът на формулата за временно групиране на предприятия, в което SNCM и CMN са свързани и несолидарни изпълнители, „не е бил задължителен поради глобалния характер на консултацията“, противно на забележките на Stef-TFE. Изборът за създаване на обединение SNCM-CMN e резултат от анализ, направен от двете дружества, според който продължаването на тяхното историческо и естествено партньорство под тази форма би донесло най-добрите предимства — по-специално по отношение на конкурентоспособността — в рамките на тръжната процедура. Влизането на CMN в това обединение е било резултат на собствен избор, направен въз основа на неговите собствени интереси, а не на задължението, породено от формата на тръжната процедура.

(182)

Френските власти уточняват, че противно на забележките на Stef-TFE двете дружества SNCM и CMN не са нито независими, нито в пряка конкуренция. Една такава ситуация би била в противоречие със самия принцип на договора за възлагане на обществена услуга, в която участват и двете.

(183)

Френските власти твърдят, че участието на SNCM в капитала на CMN не може да бъде анализирано като чисто финансов актив, както твърди Stef-TFE. Франция защитава позицията, че участието на SNCM в CMN има силно стратегически характер. В действителност тяхното прехвърляне би представлявало според нея не само икономическа безсмислица, но и сериозна стратегическа грешка.

(184)

Франция одобрява като цяло съдържанието на писмото на председателя на област Provence-Alpes-Côte d’Azur, но държи въпреки това да отбележи, че противно на това, което се твърди в точка 2 от споменатото писмо (112), предлагането по линията между континентална Франция и Корсика не е „прекалено голямо по отношение на търсенето“ и че тарифната политика на SNCM отговаря на поетите от нея задължения да не предизвиква тарифна война и да не бъде „price leader“.

(185)

В общ смисъл, Франция отбелязва, че голям брой забележки на STIM и CFF са идентични с коментарите, които дружествата вече са формулирали пред Комисията през 2003 г. В частност те подчертават че коментарите на CFF са били представени пред Първоинстанционния съд в рамките на обжалване за анулиране на решението на Комисията от 9 юли 2003 г. и в по-голямата си част вече са били отхвърлени както от Комисията, така и от Съда.

(186)

При DSP относно връзките Марсилия - Корсика, Франция отхвърля всеки аргумент, целящ да покаже, че процедурата по възлагане на договор за DSP е била нередовна. Освен това, според Франция, съществуването на тези национални процедури пред компетентни национални съдии, като европейски съдия по общо право, предполага, че за Комисията не съществува общностен интерес, според който да разглежда въпросите, свързани с процедурата за възлагане на споразумението за DSP.

(187)

На общата забележка относно преждевременното прилагане, от страна на Франция, на мерките, които могат да бъдат квалифицирани като помощи, френските власти отговарят, че въпросното прилагане се оправдава с особения характер на процедурата, а именно анулирането през 2005 г. на решението за разрешение от страна на Комисията от 9 юли 2003 г., а не с волята на френските власти да не признаят задълженията си по договора за ЕО. Всъщност Франция уточнява, че винаги е информирала Комисията за развитието на делото и различните мерки, приети от януари 2005 г. съгласно принципа на лоялно сътрудничество между държавите-членки и Комисията.

(188)

Относно последните мерки, френските власти смятат, че тъй като нито една от тях не представлява помощ, член 88, параграф 3 от Договора за ЕО in fine не може да бъде приложен и не съществува никакво задължение за прекратяване на тяхното изпълнение.

(189)

На първо място, френските власти посочват, че никога не са подлагали под съмнение приложимостта на решението Altmark и отбелязват някои трудности при извършването на проверката, поставена от това решение, тъй като въпросният размер е бил решен предварително и новите критерии не са могли да бъдат взети предвид.

(190)

Франция уточнява, че въпросната сума от 53,48 милиона евро е част от 69,3 милиона евро, обявени за съвместими от Комисията през 2003 г. Съмненията, изразени от Комисията в нейното решение за откриване на процедура от 2006 г., не засягат съвместимостта на тези мерки, която не е подложена на съмнение, както изглежда твърди STIM в своите забележки, а се отнасят до характера на тази сума като помощ, отпусната като компенсация за разходи по извършване на обществена услуга.

(191)

Според Франция забележките на CFF и STIM не поставят под съмнение приложимостта в конкретния случай на първото и второто условие Altmark.

(192)

Що се касае до третия критерий Altmark, френските власти оспорват аргумента, изложен от CFF и STIM, според който изплащането на тази сума би довело безспорно до свръхкомпенсация, предвид факта, че Комисията е разрешила, с решението си от 30 октомври 2001 г., изплащане на 787 милиона евро като компенсиране на разходи за извършване на обществена услуга. В тази връзка Франция уточнява, че Комисията, в решението си от 2003 г., е установила, че тези задължения са били недостатъчно компенсирани и че сумата от 53,48 милиона евро е обоснована като компенсация за извършване на обществена услуга.

(193)

Относно четвъртия критерий Altmark, френските власти подчертават, че въпреки липсата на референтно дружество и следователно невъзможността за общо сравнение между SNCM и други дружества, което е установено и от CFF, те са положили усилия да представят данни, които позволяват да се направи възможно най-точно сравнение със сходни дружества, конкретно и основно CMN. Франция оспорва също така аргумента, изложен от STIM и CFF, според който структурните разходи на SNCM са по-високи от тези на CMN. Дори и случаят да е такъв, френските власти смятат, че показателят за производителност на SNCM е много близък до този на CMN. В крайна сметка SNCM е също толкова добре управлявано, както и CMN, което STIM никога не определя като лошо ръководено дружество.

(194)

Франция уточнява, че понесените между 1991 и 2001 г. загуби не се дължат само на DSP, както твърди CFF, но че задълженията за предоставяне на обществена услуга са попречили на SNCM да се приспособи към промяната на конкурентната среда. Френските власти уточняват също така че тези загуби не са концентрирани в периода 2000—2001 г., а са се засилили през този период поради увеличаването на извършваните от CFF ротации.

(195)

Относно съвместимостта на 53,48 милиона евро, изплатени като компенсации за разходи за извършване на обществена услуга съгласно член 86, параграф 2 от Договора за ЕО, френските власти напомнят, че от една страна, в решението от 2003 г. Комисията вече е обявила съвместимостта на тази сума с посочения член и, че от друга страна, Съдът не го е оспорил в решението си от 15 юни 2005 г.

(196)

Що се касае до процеса на цесията, Франция уточнява, че първоначално е предвиждала класически критерии за подбор, базиращи се основно на цената, предложена за остойностяването на акциите на SNCM, и на второ място, на други параметри (промишлен проект, социален проект и др.), сред които сумата, която кандидатите са били готови да инвестират в дружеството като рекапитализация. Франция оспорва твърдо аргумента, изложен от третите заинтересовани страни, според който процесът по продажба не е бил прозрачен, и напомня, че в конкретния случай самата държава е надхвърлила законовите си и регулаторни задължения, достатъчно силни и задължаващи, предвидени в случай на цесия на публични дялове. Франция напомня, че развитието вследствие на предложението на BCP да закупи 100 % от акциите на SNCM, е протекло в много трудни финансови и социални условия и че присъединяването на VT към предложението на BCP не е променило търговските и финансови параметри на операцията (извън разпределението на капитала).

(197)

Относно отрицателната цена от 158 милиона евро, френските власти напомнят, че предвид финансовото състояние на SNCM към 30 септември 2005 г., дружеството е било продадено на пазарна цена и че продажбата е била икономически по-изгодна, отколкото ликвидацията на дружеството. В тази връзка френските власти уточняват, че прилагането на условието за частния инвеститор в случай на цесия на дружество, намиращо се близо до ликвидация, не трябва да бъде считано като търсене на „рентабилността на публичната намеса“, а като предотвратяване на по-сериозни загуби, които акционерът би могъл да понесе с извършването на по-скъпа ликвидация.

(198)

Относно платената цена, Франция оспорва аргумента, според който SNCM е било продадено на цена, която не отговоря на реалната му стойност (113).

(199)

Френските власти отричат освен това и аргумента на CFF, че са подценили пазарната стойност на флотата на SNCM, която CFF определя между 406,5 милиона евро и 426,5 милиона евро. Френските власти твърдят, че корабите, взети предвид при изчисляването на CFF, не отговарят на тези, които SNCM притежава към 30 септември 2005 г. Липсата на отстъпка, приложена към пазарната стойност на корабите, не взема предвид контекста, в който би се извършила една евентуална съдебна ликвидация на тези активи и най-накрая, датата, отбелязана при изчисляването на тази пазарна стойност, а именно август 2006 г., не е датата на потенциалната ликвидация на SNCM, която трябва да послужи като референтна дата, която е 30 септември 2005 г. От друга страна, Франция отбелязва, че ако се спази предложеното от CFF изчисление, отрицателната цена би била три пъти по-ниска от стойността за ликвидация на активите, изисквана от съдебната практика по делото Gröditzer, което би било по-благоприятно, отколкото хипотезите, представени на Комисията от френските власти.

(200)

На аргумента, изложен от CFF, оспорващ прилагането на съдебната практика по делото Gröditzer, позовавайки се на факта, че апортът в капитала на SNCM от страна на държавата е свързан с продажбата на 75 % от нейното участие, намалявайки с толкова перспективите за възвръщаема печалба, френските власти напомнят, че отрицателната цена на цесията от 158 милиона евро отговаря на продажбата на целия капитал на SNCM, последвана от нова инвестиция от държавата на стойност 25 % с възвръщаемост от […] % годишно. Следователно Франция счита, че възвръщаемостта на инвестицията остава гарантирана с нейното участие сред акционерите на компанията в размер на 25 %, доколкото това участие се ползва с висока гаранция за възвръщаемост.

(201)

Освен това Франция оспорва и аргумента, изложен от CFF за неприложимостта, в конкретния случай, на метода ABX, основаващ се върху анализа на действителните разходи по ликвидацията на SNCM и върху риска, че държавата би могла да бъде разглеждана като отговорна за пасива на дружеството по силата на действие по запълване на пасива, както е предвидено във френските колективни процедури и потвърдено от националната съдебна практика (решение на Апелативния съд на Руан от 22 март 2005 г.). Въпреки че френските власти смятат, че тяхното поведение като управител на SNCM не би трябвало да бъде квалифицирано като „неправилно“ по тази процедура, те настояват за съществуването на много висок риск от осъждане на държавата от национален съдия за недостиг на активи на SNCM, поради гъвкавите условия за квалифициране на грешката в управлението по смисъла на член L.651-2 от търговския закон и съгласно горепосочената съдебна практика, която може да бъде приложена в настоящия случай.

(202)

По отношение на рекапитализацията от 8,75 милиона евро, Франция напомня, че противно на твърденията на CFF и STIM, тази капиталова вноска не представлява държавна помощ предвид едновременността на тази инвестиция, сходния характер на условията по нея и плащането, получено от държавата чрез CGMF, чийто размер е по-висок от средния.

(203)

По-конкретно френските власти уточняват, че принципът на равенство на инвеститорите не би бил оспорен от съществуването на разтрогващи клаузи, доколкото те са били предвидени в рамките на цесията на 100 % от SNCM, а не в рамките на последвалата я рекапитализация с 35 милиона евро.

(204)

Освен това Франция припомня, че размерът на нейната инвестиция е доста по-нисък от този на купувачите, доколкото само сумата от 8,75 милиона евро трябва да бъде сравнявана с направената от купувачите инвестиция (26,25 милиона евро). В действителност първата рекапитализация от 142,5 милиона евро трябва да бъде разглеждана само и единствено в рамките на сравнение с ликвидационната цена.

(205)

Най-накрая Франция оспорва аргумента на STIM относно факта, че този апорт би съставлявал гаранция за частните купувачи, че SNCM ще получи DSP за обслужване на Корсика. Френските власти изтъкват, че това увеличение на капитала е разумно и независимо от резултатите на дружеството и че предоставянето на DSP на SNCM не би позволило да се подобри очакваната възвръщаемост на тази инвестиция.

(206)

Относно сумата от 38,5 милиона евро за социални мерки, Франция отново представя аргумента, според който тези мерки представляват помощ за персонала и че тяхното поемане от страна на държавата не може да бъде считано като предоставяне на непряко предимство на дружеството, доколкото те идват като допълнение към законовите разпоредби и задълженията, произтичащи от колективните трудови договори на SNCM. Освен това Франция напомня, че тези мерки не биха позволили напускането на служители, които биха останали на заплата от SNCM в случай на отсъствие на такива мерки.

(207)

В отговор на аргумента на CFF френските власти уточняват, че сумата от 38,5 милиона евро не е предназначена за провеждане на съкращенията на персонала, предвидени в социалния план от 2003 г., тъй като, въпреки закъснението, тези съкращения вече са изпълнени на практика. Новият социален план се явява като допълнение на първите социални мерки от 2003 г.

(208)

Франция счита, че в светлината на гореизложеното размерът на помощта, която трябва да бъде оценена съгласно насоките, възлиза на 15,81 милиона евро.

(209)

Обратно на твърденията на CFF френските власти считат, че по отношение на точка 11 от насоките от 2004 г. първата рекапитализация, при все че е позволила на SNCM да възстанови собствения си капитал, не е причина да загуби характера си на предприятие в затруднение, доколкото тази рекапитализация има за цел да осигури поддържането на дейността на дружеството.

(210)

Франция опровергава твърденията на CFF, според които тя не е трябвало да извършва нови финансови инжекции в дружеството, предвид факта, че SNCM е могло да поиска банков кредит. В тази връзка френските власти напомнят, че на 24 август 2005 г. банките са отказали отпускането на нови кредити за оборотни парични средства в полза на SNCM и че от този момент единствената възможна алтернатива е била приватизацията или ликвидацията на дружеството.

(211)

Франция оспорва твърденията на CFF и STIM относно провала на плана за преструктуриране от 2002 г., който, въпреки известно закъснение, е бил изпълнен и е позволил да бъдат постигнати целите през 2005 г. Влошаването на икономическото и финансово състояние на SNCM, дължащо се на външни за дружеството фактори, е довело след това до необходимостта от удължаване на плана, за което е изпратено уведомление през 2002 г., и до въвеждането на нови мерки.

(212)

Франция смята, че SNCM има добри перспективи за възстановяване и че мерките, предвидени от новите акционери, а именно изпълнението на социалния план, възстановяването на транспортните услуги и обновяването на някои кораби, ще позволят да се възвърне жизнеспособността на дружеството. В тази връзка Франция отбелязва, че поради приходите, получени от DSP (около […] от оборота на SNCM) и предвид значимостта на фиксираните разходи и трудностите при разпределяне на 6-те кораба за обслужване на линията Марсилия-Корсика, DSP представлява съществен елемент от стратегията на дружеството и неговата жизнеспособност.

(213)

По отношение на ограничението до минимум на помощта, Франция смята, че е ограничила до стриктния минимум разходите за необходимото преструктуриране, за да позволи неговото реализиране. В тази връзка френските власти напомнят, че, както Комисията посочива в решението си от 2003 г., дружеството само е допринесло достатъчно за плана за преструктуриране със свои собствени ресурси, чрез цесия на активи на стойност 30,2 милиона евро. Освен това, предвид други цесии, извършени от SNCM, в размер на 12,2 милиона евро, общият размер на собствения принос на дружеството достига 42,4 милиона евро. Франция смята, че този размер е много по-висок от този на собствения принос, необходим за одобряване на помощите за преструктуриране, чийто краен размер възлиза на 15,81 милиона евро, доколкото останалите мерки не са държавни помощи.

(214)

Противно на твърденията на STIM и на CFF, френските власти заявяват, че са спазили условията, наложени с решението от 2003 г., с които са били обвързани до края на 2006 г., и по-конкретно поддържане на флота с 11 кораба и прилагане на тарифи, по-ниски от тези на конкурентите.

(215)

От друга страна, Франция смята, че в рамките на новото окончателно решение, нивото на компенсаторни мерки, което ще бъде наложено на SNCM, трябва да бъде съответстващо, доколкото размерът на помощите за преструктуриране ще бъде от този момент 15,81 милиона евро вместо 69,3 милиона евро.

(216)

В тези връзка Франция оспорва становището на STIM относно възможността Комисията да наложи на SNCM като компенсаторна мярка цесията на нейното участие в CMN. Франция оспорва аргумента на STIM, според който определянето на стратегически активи не би съответствало на насоките от 2004 г. в сравнение с тези от 1999 г.

(217)

Що се касае до изложените от CFF мерки, целящи намаляването на присъствието на SNCM на пазара, френските власти напомнят, че както всъщност е било посочено от Комисията в решението от 2003 г. (точка 87), съответните засегнати пазари (Франция — Корсика и Магреб) не са пренаситени и че едно преструктуриране на линиите, обслужващи Корсика в рамките и извън DSP, ще погуби отново жизнеспособността на дружеството.

(218)

По отношение на аргумента, изложен от CFF, според който прилагането в полза на SNCM на описаните по-горе мерки би довело до сериозен риск от изчезването от пазара на континентална Франция – Корсика на неговия основен конкурент, а именно CFF, френските власти изтъкват, че предвид настоящата конфигурация на този пазар, на който CFF има мажоритарно участие, поддържането на конкурентна структура зависи от одобряването на плана за преструктуриране на SNCM и неговото присъствие на въпросния пазар.

(219)

Член 87, параграф 1 от Договора за ЕО предвижда, че „освен когато е предвидено друго в настоящия договор, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на определени стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с общия пазар“.

(220)

Квалифицирането на една национална мярка като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО предполага кумулативното изпълнение на следните условия: 1. въпросната мярка дава избирателно икономическо предимство; 2. това предимство се финансира чрез държавни ресурси; 3. това предимство нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и, най-накрая; 4. това предимство засяга търговията между държавите-членки (114).

(221)

Комисията установява, че SNCM е получило държавни ресурси на обща стойност 274,54 милиона евро чрез CGMF, притежавано 100 % от френската държава.

(222)

Тъй като SNCM работи в сектора на морския транспорт, отворен към вътрешноевропейската конкуренция, полученото потенциално икономическо предимство може да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите-членки.

(223)

Обстоятелството, че пазарът на каботажни превози със средиземноморските острови до 1 януари 1999 г. е бил временно освободен от прилагането на Регламент (ЕИО) № 3577/92 на Съвета от 7 декември 1992 г. относно прилагането на принципа за свободно предоставяне на услуги в областта на морския превоз в рамките на държавите-членки (морско крайбрежно плаване — каботаж) (115) не позволява a priori да се изключи, че изплатените субсидии за обслужване на каботажните линии между средиземноморските острови в рамките на DSP са могли да засегнат търговията между държавите-членки и да нарушат конкуренцията.

(224)

Във всички случаи, дори ако отпуснатите субсидии за обслужване на линиите за каботаж не са засягали търговията и не са изкривявали конкуренцията преди 1 януари 1999 г., положението се е променило след тази дата, тъй като съгласно Регламент (ЕИО) № 3577/92 дейностите, свързани с морския каботаж, са отворени за всички европейски оператори. Освен това трябва да се подчертае, че SNCM не извършва само крайбрежен транспорт, но работи и на международния морски транспортен пазар, който бе либерализиран с Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 г. относно прилагането на принципа на свободното предоставяне на услуги по отношение на морския транспорт между държави-членки и между държави-членки и трети страни (116).

(225)

Следователно Комисията счита, че в конкретния случай трите последни критерия на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, посочени в точка 220 от настоящото решение, са изпълнени. Следващите раздели разглеждат последователно, за всяка отделна мярка, наличието на избирателно икономическо предимство и, в зависимост от случая, съвместимостта с общия пазар на мерките, квалифицирани като държавни помощи.

(226)

Въпреки че в решението си от 2003 г. Комисията е признала характера на компенсация за извършване на обществена услуга на една част от тези 76 милиона евро, а именно 53,48 милиона евро за обслужването на Корсика между 1991 и 2001 г., Комисията е оценила цялата вноска в капитала, т.е. 76 милиона евро, като помощи за преструктуриране, доколкото този размер е посочен в уведомлението от френските власти. В решението си от 15 юни 2005 г., анулирало решението на Комисията от 2003 г., съдията на Общността е поканил Комисията да разгледа сумата от 53,48 милиона евро в светлината на решението на Съда от 24 юли 2003 г. по делото Altmark.

(227)

Освен това френските власти са отправили молба към Комисията да отчете, че поради своя характер на „компенсация за извършване на обществена услуга“ една част от помощта за преструктуриране от 2002 г. не може да бъде считана като помощ в светлината на съдебната практика Altmark.

(228)

След като френското правителство е посочило прилагането, в конкретния случай, на съдебната практика по делото Altmark и на изключението, предвидено в член 86, параграф 2 от Договора за ЕО, Комисията следва да се произнесе по този въпрос, тъй като аргументите ѝ имат съществено значение за аргументацията на Франция (117).

(229)

В самото начало Комисията напомня, че въпреки факта, че постановяването на решението Altmark следва прилагането на горепосочената мярка, критериите, установени от съдията на Общността в това решение, са приложими в настоящия случай.

(230)

В действителност, както наскоро посочи Първоинстанционният съд (118), Съдът не е ограничил във времето обхвата на съдържанието на решението Altmark. При липса на такова ограничение във времето това съдържание, произтичащо от тълкуването на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, е напълно приложимо към фактическата и правна обстановка на разглежданото дело.

(231)

На първо място трябва да се отбележи, че между 1991 и 2001 г. SNCM е претърпяло съществени загуби по всички линии, обслужващи Корсика и подчинени на задължението за извършване на обществена услуга, въпреки субсидиите от държавата, отпуснати с решение на Комисията от 2001 г. (119). В действителност Комисията е установила, в точка 105 от това решение, че натрупаната загуба преди облагане за периода 1991—1999 г. за обслужването на Корсика (120), както е определена в доклада на експерта, назначен от Комисията, включително получените субсидии, възлиза на 217 милиона френски франка, или 33,08 милиона евро.

(232)

Що се отнася до 2000 и 2001 година (121), Комисията следва метода, използван в горепосочения експертен доклад и е преизчислила, въз основа на предоставения аналитичен резултат, резултата преди облагане, като е извадила провизиите за преструктуриране, калкулирани вече в разходите за преструктуриране, за които е получено уведомление. От друга страна, Комисията извърши проверка по годишния отчет на дружеството и установи, че през тези две години прехвърляне на корабно оборудване не е било извършвано.

(233)

Комисията е на мнение, че загубата от 2002 година от обслужването на линията Марсилия–Корсика не би могла да бъде взета предвид подари факта че, считано от 1 януари 2002 г. тарифите за експлоатация на линиите за Корсика от Марсилия и размерът на финансовата компенсация са определени от публичните власти и SNCM под договорна форма, противно на това, което беше изтъкнато за споразуменията от 1991 и 1996 г.

(234)

Следователно съгласно подхода и мотивите на решението от 2001 г. Комисията прави следните заключения:

Таблица 3

Аналитичен резултат за периода 1991—2001 година

(235)

Общо регистрираната натрупана загуба на SNCM от обслужването на линията Марсилия–Корсика, извън държавните субсидии, отпуснати с решението от 2001 г. и коригирана с допълнителните приходи от корабите, продадени през този период и разходите по преструктуриране, възлиза на 53,48 милиона евро за целия период 1991—2001 г.

(236)

В светлината на гореизложеното Комисията смята, че от вноската в капитала от 76 милиона евро през 2002 г. (124) 53,48 милиона евро могат да бъдат оценени като компенсация за предоставянето на обществена услуга.

(237)

Според Съда, доколкото намесата на държавата трябва да бъде считана като компенсация за разходите, извършени от предприятието-бенефициер за изпълнение на задълженията по обществена услуга, по такъв начин, че това предприятие в действителност не се възползва от финансово предимство и че въпросната намеса няма за цел да постави това дружество в по-благоприятно конкурентно положение по отношение на конкурентните предприятия, една такава намеса не попада в обхвата на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(238)

При все това, за да може една такава компенсация да избегне определението за държавна помощ, трябва да бъдат изпълнени определен брой кумулативни условия (виж бележката под линия на страница 68 от настоящото решение).

(239)

Що се касае, по-конкретно, до четвъртия критерий, изложен от Съда в решението по делото Altmark, редно е да се посочи, че SNCM не е било избрано с процедура за възлагане на обществена поръчка, която създава условия за избор на кандидата, способен да предостави тези услуги при най-ниски разходи за съответната общност.

(240)

При липса на процедура за възлагане на обществена поръчка Комисията смята, че държавата-членка е тази, която трябва да докаже, че размерът на изплатената на SNCM компенсация не надвишава разходите, понасяни от едно средно взето дружество, добре ръководено и осигурено с необходимите транспортни средства, като се вземат предвид свързаните с това приходи, както и разумната печалба за изпълнението на тези задължения съгласно изискванията на съдебната практика на Съда.

(241)

В конкретния случай самите френски власти признават в своите писмени бележки от 16 ноември 2006 г., че на практика е невъзможно да се открие дружество, което би могло да послужи за сравнение през този период 1991—2001 г. поради задълженията за обществена услуга на SNCM, което е единственото дружество, способно да изпълни тези задължения. При тези обстоятелства, френските власти са положили усилия да предоставят данни с цел възможно най-точно сравняване със сходни дружества, а именно с CMN, като подчертават, че тези дружества не са се намирали в същите условия на експлоатация, наложени на SNCM от споразуменията за задължение за извършване на обществена услуга между 1991 и 2001 г.

(242)

В тази връзка Комисията счита, че предвид аргументацията на френските власти, те не са показали с какво определените като сходни от самите тях дружества биха могли да бъдат база за сравнение, както се изисква от съдебната практика на Общността. В този контекст Комисията показва, че данните за тези дружества, предадени от Франция, не ѝ позволяват да оцени степента на сходност, нито да анализира влиянието на разликите в условията за експлоатация, посочени при сравняването, което е трябвало да бъде извършено за прилагане на горепосочения четвърти критерий.

(243)

При тези обстоятелства, Комисията счита, че въз основа на информацията и данните, предадени от френските власти в рамките на настоящата процедура, четвъртият критерий Altmark не е изпълнен.

(244)

Предвид изложеното дотук, Комисията счита, че въпросната мярка е дала икономическо предимство на SNCM. Като се има предвид, че от мярката се е възползвала само SNCM, това предимство е избирателно. Следователно компенсацията, отпусната на SNCM в рамките на споразуменията от 1991 и 1996 г. в размер на 53,48 милиона евро представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(245)

След като френските власти са изложили изключението от член 86, параграф 2 от Договора за ЕО, и Комисията ще използва същия метод и същите мотиви, посочени в решението от 2001 г., за оценка на въпросната мярка.

(246)

Според този член изплащането на държавна помощ може да излезе от забраната на член 87 от Договора за ЕО, при условие че тази помощ има за цел само да компенсира поетите допълнителни разходи за изпълнението на особена задача от страна на дружеството, натоварено с управлението на услуга от общ икономически интерес и че отпускането на помощта се окаже необходима, за да може това дружество да изпълни задълженията си за обществена услуга в условия на икономическо равновесие.

(247)

Предвид съдебната практика, прилагана в периода 1991—2001 г. (125), Комисията трябва, както го е направила в своето решение от 2001 г.:

(248)

В конкретния случай и след като се касае за компенсациите, изплатени за периода 1991—2001 г., както Комисията е отбелязала в своето решение от 2001 г., задълженията за обществена услуга, наложени на SNCM и на CMN са следствие от два петгодишни договора, подписани от двете дружества и Службата по транспорт на Корсика (OTC). Тези договори, чиято юридическа основа е рамковият договор 1976—2001 г., излагат условията и начините за изпълнение на обществената услуга съответно за периодите 1991—1996 г. и 1996—2001 г. Освен това те са определили и принципите на изплащане на фиксираната субсидия, приспадната от дотацията за териториална цялост в замяна на наложените задължения.

(249)

По отношение на въпроса, дали тези задължения отговарят на реална нужда от обществена услуга, Комисията е установила в своето решение от 2001 г. по-горе, че рамковият договор и петгодишните договори отговарят на принципа за териториална цялост, който цели да ограничи неудобствата, които представлява островността и да осигури обслужването на Корсика по начини и при условия, възможно най-близки до континенталните. Комисията отбелязва също така че тази цел, която е от законен обществен интерес, не е постигната в исторически план просто от действието на пазарните механизми (126).

(250)

Следователно Комисията смята, че системата за обслужване, предвидена в рамковия договор и петгодишните договори, отговаря на реална потребност от обществена услуга.

(251)

Както Комисията е установила в решението си от 2001 г., SNCM е получило, за периода 1991—2001 г. и при горепосочените законови рамки, годишна фиксирана субсидия, чийто размер е бил фиксиран за пет години и ежегодно преразглеждан в зависимост от развитието на вътрешния брутен продукт по пазарни цени и конвенционалния аналитичен резултат, представен от SNCM.

(252)

В точка 30 от решението си от 2001 г. Комисията отбелязва факта, че „по силата на член 4 от договора от 1976 г.  (127) размерът на годишната субсидия се изплаща под формата на дванадесет равни месечни вноски. За да позволи окончателното изплащане на субсидията, SNCM трябва да представя, най-късно на 1 юли всяка година, своите резултати от предходната счетоводна година, утвърдени от държавния инспектор. Евентуални възстановявания на суми за сметка на SNCM се приспадат от предварителната(ите) сума(и) от текущата финансова година. Режимът за регуляризация на предварителните суми предвижда и евентуални допълнителни суми, внасяни от държавата. Последващите сключени договори предвиждат и санкции, в случай че през годината броят на основните връзки, нереализирани от SNCM е над 2 % от броя на основните връзки, предвидени в договора. Органът, който предоставя концесията, може да удържи от фиксираната дотация на SNCM за териториална цялост, в случай на значителни нарушения, водещи до прекъсване на изпълнението на обществената услуга.“.

(253)

В точка 82 от същото това решение Комисията отбелязва, че втората част на тази точка IV постановява, че „При хипотезата, че икономическите условия и по-конкретно разходите за дейността и нивата на трафик, послужили за база при изчисляването на субсидията, се изменят съществено, SNCM и OTC ще съгласуват действията си за разглеждане на мерките, които трябва да бъдат приложени за обслужването, тарифите или увеличаването на размера на дотацията с цел възстановяване на финансовото равновесие на дружеството.“

(254)

В светлината на това, което беше изложено по-горе и, както е заключила в своето решение от 2001 г., Комисията счита, че компенсацията от 53,48 милиона евро, изплатена от държавата, не е фиксирана сума, поради механизма, позволяващ запълването на финансовото неравновесие, произтичащо от неравностойността на реалните разходи за експлоатация и разходите, послужили за база при изчисляването на субсидията.

(255)

Както Комисията е констатирала в своето решение от 2001 г. (128), финансовите компенсации, получени по това време съгласно петгодишните договори от 1991 и 1996 г., не са позволили на SNCM да покрие изцяло загубите, свързани със задълженията за извършване обществени услуги. Комисията е оценила, че тази частична компенсация възлиза на 53,48 милиона евро.

(256)

Комисията заключава, че сумата от 53,48 милиона евро, изплатена от държавата, е равна на частичната компенсация за периода 1991—2001 г. и съответно отговаря на чистите разходи, породени от изпълнение на обществената услуга, предмет на която е SNCM.

(257)

На базата на всичко гореизложено Комисията счита, че въпросната мярка представлява държавна помощ, съвместима с общия пазар по смисъла на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО. Тъй като мярката е приложена на 14 ноември 2003 г., Комисията констатира, че тази държавна помощ е незаконна.

(258)

В този контекст, размерът на помощта, която трябва да бъде считана като помощ за преструктурирането по смисъла на уведомлението от 2002 г. възлиза на 22,52 милиона евро (129). Тази сума се добавя към мерките от 2006 г., доколкото те съдържат помощи за преструктуриране (виж раздел 10.5 от настоящото решение).

(259)

В конкретния случай Комисията трябва да проучи дали апортната вноска в капитала от държавата в размер на 158 милиона евро, предхождаща цесията на SNCM на частни купувачи, т.е. in fine отрицателната продажна цена на дружеството за еквивалентна сума, не съдържа елементи на държавна помощ.

(260)

Открита обществена процедура за избор, прозрачна и недискриминационна, в рамките на която държавата прехвърля, след предварителна рекапитализация (за сума, по-голяма от продажната цена), не позволява непременно да се изключи наличието на помощ, от която може да се възползва едновременно приватизираното дружество и неговият купувач (130).

(261)

За да провери дали едно дружество е ползвало икономическо предимство вследствие на капиталовата вноска от държавата, Комисията прилага принципа на „частния инвеститор, действащ в условия на пазарна икономика“ (наричан по-долу „принцип за частния инвеститор“). Принципът на частния инвеститор следва принципа на равенство при третиране между публичния и частния сектор, което произтича от член 295 от Договора за ЕО. Според този принцип предоставените от държавата капитали на разположение на едно дружество, пряко или косвено, и при обстоятелства, отговарящи на нормалните условия на пазара, не биха могли да бъдат квалифицирани като държавни помощи (131).

(262)

За тази цел Комисията може да оцени дали лицето, предоставящо средствата, се държи като частен инвеститор, следващ структурна, обща или секторна политика, и е воден от перспективи за дългосрочна рентабилност на инвестираните капитали. Валидността на този метод е признат от съдията на Общността в рамките на няколко дела (132).

(263)

Съгласно постоянната съдебна практика капиталова вноска, извършена от публичен инвеститор при отсъствието на всякаква перспектива за печалба, дори дългосрочна, представлява държавна помощ (133).

(264)

Съдията на Общността е отбелязал освен това, че един частен инвеститор, следващ структурна, обща или секторна политика, и воден от перспективи за дългосрочна рентабилност, не би могъл да си позволи, от гледна точка на разума и след дългогодишни загуби, да пристъпи към капиталова вноска, която, от икономическа гледна точка, е не само по-скъпа от една ликвидация на активите, но и е свързана с продажбата на дружеството, което му отнема всякаква перспектива за печалба, дори и срочна (134).

(265)

По-конкретно в решението си по делото „Gröditzer“ Съдът е отсъдил, че с цел определяне на това дали приватизацията на едно дружество срещу отрицателна продажна цена съдържа елементи на държавна помощ: „редно е да се установи, дали при сходни обстоятелства един частен инвеститор, чиято големина може да бъде сравнена с тази на органите, управляващи публичния сектор, би могъл да пристъпи към такава голяма капиталова вноска в рамките на продажбата на въпросното дружество или би избрал неговата ликвидация“ (135).

(266)

В светлината на гореизложеното, с цел да се определи характера на помощта по въпросната мярка, Комисията трябва „да прецени дали избраното решение от държавата е в абсолютни стойности и по отношение на всяко друго решение, включително ненамесата, най-евтиното, което, ако е така, би довело до заключението, че държавата е действала като частен инвеститор“ (136).

(267)

В този контекст е редно да се отбележи, че големите групи предприятия, когато пристъпват към затваряне на работни обекти или ликвидация на филиали, не могат да не се интересуват от социалните последствия, до които водят тези затваряния.

(268)

По тази причина те най-често прилагат социални планове, които могат да включват мерки за преквалификация на персонала, съдействие при намиране на друга работа, обезщетения при напускане и действия на местно икономическо ниво, които дори преминават разпоредбите на закона и на колективните трудови договори.

(269)

В конкретния случай Комисията установява, че SNCM е дружество, контролирано от държавата чрез групата CGMF (Генерална морска и финансова компания).

(270)

Комисията счита, че при хипотезата за ликвидация на SNCM (137), такива мерки биха били прилагани като допълнение към законовите задължения, с цел да не се компрометира авторитетът на марката на холдинга и на нейния краен акционер (138).

(271)

Комисията напомня, че само призракът на ликвидацията на дружеството през 2004 г. е предизвикал многобройни и сериозни проблеми. Социалният конфликт от септември 2004 г. например блокира флотата на SNCM в продължение на 16 дни. Комисията добавя, че френските власти са привели доказателства в цифри, че тези социални вълнения от 2004 г. са засегнали облика на марката на холдинга пред клиентите и са довели до сериозно намаляване на броя на пътниците, превозвани от SNCM, и следователно, на оборота на дружеството. Освен това Комисията подчертава, че вследствие на зловредния социален климат от лятото на 2004 г., засегнал финансовото положение на SNCM, през пролетта на 2005 г. акционерът на дружеството е приложил социален план, прекратен през април 2005 г. в съгласие със синдикатите. Въз основа на гореизложеното Комисията смята, че се е оказало, че при хипотезата за ликвидация на SNCM, отказът на групата CGMF да поеме допълнителните обезщетения за уволнение сериозно е засегнал облика на марката на холдинга и на нейния акционер.

(272)

Следователно Комисията смята, че свързаните с тези мерки разходи трябва да бъдат включени в изчисляването на разходите по ликвидация. Тези разходи биха били приспаднати от стойността на ликвидацията на SNCM, доколкото тя е била положителна, и/или поети директно от CGMF/държавата в качеството ѝ на акционер. Комисията счита, че всяко друго решение не би взело предвид социалната реалност, пред която днес са изправени големите групи предприятия (139).

(273)

С цел определянето на цената на една ликвидация за акционера, Комисията възприема хипотеза a minima, съответстваща единствено на допълнителните обезщетения за уволнение.

(274)

В тази връзка френските власти считат, че на базата на социалния план от 2005 г., изграден въз основа на социалния план от 2002 г., размерът трябва да бъде от […] до […] евро на служител, или общ размер между […] милиона евро и […] милиона евро. Френските власти уточняват, че долната граница на горепосочения размер обяснява факта, че цената на референтния социален план е увеличена поради големия брой служители, доближаващи пенсионна възраст и чието напускане се извършва при изключително благоприятни условия. Освен това взет е предвид и фактът, че контекстът на ликвидацията на дружеството и уволняването на целия персонал не могат да бъдат сравнени с преквалификацията на служителите, позволяваща продължаване на дейността, какъвто е случаят при референтния социален план.

(275)

Експертът на Комисията е направил сравнителен анализ на цифрите, предоставени от френските власти и социалните планове, приложени наскоро във Франция. Социалният план на Hewlett Packard за 2003 г. е струвал 214 000 евро на човек, а през 2005 г. между 50 000 и 400 000 евро. През 2004 г. социалният план, приложен от Péchiney след сливането с Alcan, е струвал 128 000 евро на човек. За социалния план на Giat Industries през 2004 г. общата цена за служител е била в рамките на 162 000 евро срещу 71 000 евро за Gemplus през 2002 г. и 69 000 евро за Danone (за дейността, свързана с бисквити) през 2001 г. През 2002 г. Yves Saint Laurent Haute Couture обявява социален план на стойност 115 000 евро за служител. Планът Power 8, обявен от Airbus France през февруари 2007 г., е предвиждал цена за служител от 68 000 евро (140). През 2008 г. цената в социалния план на Michelin възлиза на 157 400 евро за служител.

(276)

Що се касае до докерите, Комисията уточнява, че Сметната палата в обществения си тематичен доклад от юли 2006 г. „Френските пристанища, изправени пред промените на морския транспорт: спешност на действията“ напомня общата цена на човек в социалния план от 2004 г., а именно 145 000 евро за напускане от автономните пристанища и 209 000 евро за напускане от пристанището на Марсилия.

(277)

Комисията напомня, че нейното решение от 17 юли 2002 г. относно Френското дружество за производство позволява да се илюстрира щедрата цена в един случай на приватизация на предприятие в затруднение. Така, щедростта се е изразила в разходи за държавата от 43,1 милиона евро (или 151 000 евро за служител, а планът е предвиждал напускането на 285 служители), която се прибавя към сумата от 5,3 милиона евро от законовите и договорни задължения (или общ размер от 169 000 евро за служител).

(278)

В светлината на този сравнителен анализ Комисията счита, че хипотезата за […] евро, изплатени на всеки служител за допълнителни обезщетения за уволнение, е съвместима с разходите на напуснал служител, посочени в социалните планове, прилагани от частните акционери по време на същия период.

(279)

И накрая Комисията смята, че хипотезата за напускане на целия персонал на SNCM в рамките на ликвидация на дружеството е най-вероятната хипотеза именно защото възлагането на DSP за периода 2007—2013 г. не е било предмет на тръжна процедура и следователно на окончателно решение. Освен това предвид обезпокоителната финансова ситуация на SNCM, е малко вероятно да е бил изготвен план за продължаване на дейността така че дружеството да бъде поставено под финансов надзор и уволняването на персонала да бъде избегнато.

(280)

В светлината на гореизложените данни Комисията отбелязва общия размер от […] милиона евро, който CGMF (държавата) би трябвало да отдели за допълнителни обезщетения за уволнение.

(281)

В този етап на анализа Комисията трябва да определи стойността на ликвидацията на SNCM, без допълнителни обезщетения за уволнение. Това е в действителност разликата между тази стойност на ликвидация, доколкото тя е положителна, и допълнителните обезщетения за уволнение, която разлика трябва да бъде сравнена с отрицателната цена, произтичаща от продажбата, за да се провери дали държавата е действала като частен инвеститор в условията на пазарна икономика. За тази цел Комисията се основава на изчислението на повторно оценения нетен актив. Съгласно този метод, недостатъчното количество на активи е установено, когато икономическата стойност на реалните активи (по принцип по-висока от счетоводната нетна стойност) не покрива икономическата стойност на реалните дългове.

(282)

С цел установяването на недостатъчните активи в конкретния случай, Комисията, с помощта на свой експерт (141), е проверила, както е обяснено по-долу, че на 30 септември 2005 г. стойността на актива на SNCM не е бил достатъчен, за да удовлетвори привилегированите и непривилегированите кредитори (включително служителите като класически кредитори).

(283)

Комисията счита, че стойността на чистия актив е често използван метод за остойностяване на дружествата в сектора на морския транспорт. Освен това тя смята, че този метод е изключително подходящ за ситуацията на SNCM, доколкото неговият основен акционер има единственият избор, алтернативен на цесията, а именно да обяви фалит на дружеството, което ще бъде поставено в ликвидация.

(284)

По отношение на другите методи за остойностяване и по-конкретно на метода на актуализираните оперативни свободни парични потоци, Комисията смята, че предвид факта, че той предполага продължаването на дейността на дружеството, което не е случай при SNCM, то той не е актуален в настоящия случай.

(285)

Комисията отбелязва датата 30 септември 2005 г. като референтна дата за оценката на SNCM, която е датата, на която е направен реалният избор между приемане на предложението за възстановяване на дружеството или неговата ликвидация; избирането на BCP е решено на 27 септември 2005 г.

(286)

Комисията отбелязва, че акционерът на SNCM със сътрудничеството на кантора Ernst & Young, е пристъпил към определяне на разходите при ликвидацията на дружеството (горепосоченият доклад CGMF) на 30 септември 2005 г., който е бил повторно разгледан от Oddo Corporate Finance и кантората Paul Hastings. Комисията напомня, че посоченият по-горе доклад Oddo-Hastings е оценил актива на SNCM на […] милиона евро.

(287)

Относно стойността на собствената флота (142), брутната продажна стойност на корабите на SNCM е била оценена от специализирания експерт BRS на […] милиона евро на 30 септември 2005 г., а флотата на SNCM е била оценена в доклада Oddo на […] милиона евро след отстъпки (143), комисиона за търговско посредничество (144) и несигурно събитие (145).

Таблица 4

Сценарии за остойностяване на актива на SNCM към 30 септември 2005 г.

(288)

При прочита на горната таблица Комисията констатира, че флотата от кораби съставлява основният елемент от оценката на актива на дружеството. В тази връзка експертът на Комисията е преценил, след извършване на сравнителен анализ в подходящото време, че намалението, приложено към брутната продажна цена на корабите и несигурното събитие, са били съвместими. На тази база той е направил заключения, че няма аргументи за отхвърляне на оценката на стойността на флотата, изготвена от френската държава.

(289)

По отношение на намалението Комисията смята, че неговото ниво е съвместимо с намаленията, наблюдавани при продажбите на кораби при съдебна ликвидация. Според експерта на Комисията Управлението за морски транспорт, национално белгийско дружество, обслужващо линията Ostende-Ramsgate, е продало, например, два ферибота за автомобили през 1997 г. с намаления, оценени на 35 % и 45 %. Неотдавна дружеството Festival Cruises е продало три туристически кораба със средна отстъпка от 20 %. Намаленията, прилагани в сходни случаи, са от порядъка на тези, приложени от френските власти в настоящия случай.

(290)

По отношение на несигурното събитие, такъв пример не е бил отбелязан на пазара и Комисията смята, че аргументите, оправдаващи прилагането на несигурното събитие са съвместими с ограничения пазар на специализирани кораби, изработени за изключително специфична употреба.

(291)

От друга страна, Комисията отбелязва, че нейният независим експерт е ревизирал покачването на стойността на финансовите активи, и в частност стойността на участието на SNCM в CMN (от […] милиона евро до […] милиона евро). В тази връзка, предвид предложението за закупуване на това участие от Stef-TFE за […] милиона евро, предадено на Комисията в рамките на настоящата инструкция, Комисията счита, че оценката на участието на SNCM в CMN на […] милиона евро е разумна в контекста на ликвидация на дружеството.

(292)

Относно остойностяването на другите компоненти на активите, експертът на Комисията не е дал особено мнение. Той не е отбелязал рубриката „нетни парични потоци“, тъй като тя е в дефицит. Комисията смята, че тази рубрика трябва да премине в пасива на дружеството SNCM.

(293)

Като взима предвид извършените промени Комисията оценява активите на SNCM на […] милиона евро към 30 септември 2005 г.

(294)

Комисията установява, че френските власти оценяват дължимата сума за привилегировани вземания на […] милиона евро и на […] милиона евро дължимата сума за непривилегировани вземания (без допълнителните обезщетения за уволнение).

(295)

Относно по-конкретно пасива на дружеството френските власти оценяват цената на социалния план по колективния трудов договор на […] милиона евро. Разходите по социалния план са определени на индивидуална база и предвид вида на договора (безсрочен договор — CDI и срочен договор — CDD), устава и колективните трудови договори (плаващ персонал, стационарен персонал и управление), трудовия стаж, позицията и възнаграждението на всеки отделен служител. Този размер покрива неустойките по предизвестия ([…] милиона евро), неустойките по платен отпуск по предизвестие ([…] милиона евро), конвенционални обезщетения за уволнение ([…] милиона евро) и контрибуция Delalande ([…] милиона евро) (149).

(296)

Цената на социалния план извън колективните трудови договори е оценен от френските власти на […] милиона евро. Този социален план обхваща всички придружаващи мерки, свързани със законовите и регулаторни задължения на SNCM в областта на уволнението (150) и косвените разходи, свързани с конвенционалния социален план (151).

(297)

Разходите по прекратяване на основните договори за експлоатация засяга основно и включването на банкова гаранция в размер на […] милиона евро, дадена като гаранция за доброто изпълнение от страна на SNCM на неговите задължения за извършване на обществена услуга, към която се прибавя наказателна санкция, предвидена в договора, в размер на […] % от референтната финансова компенсация в размер на […] милиона евро за 2005 година, или около […] милиона евро.

(298)

По отношение на нетния актив, свързан с кораби на лизинг (152), френските власти подчертават, че на базата на определени хипотези (153), нетният продукт от цесията е оценен от специалист BRS на […] милиона евро към 30 септември 2005 г. след отстъпки, комисиона за търговско посредничество и финансови разходи за пристанище. Спестяванията от данъци и банкови задължения възлизат на […] милиона евро, като съществува оставаща сума от банкови задължения от корабите, закупени на лизинг, която трябва да бъде възстановена, на стойност […] милиона евро.

Таблица 5

Сценарии за остойностяване на пасива на SNCM към 30 септември 2005 г.

(299)

Комисията отбелязва, че социалните пасиви на дружеството съставляват основния елемент от пасива на SNCM. Що се отнася до привилегирования пасив на дружеството, т.е. цената на конвенционалния социален план, експертът на Комисията е проверил формулите за изчисляване на всички елементи от плана на базата на сондажи и не е установил нито аномалия, нито грешка. Въз основа на тази проверка, Комисията смята за разумен размера от […] милиона евро, изплатени предварително от френските власти за социален план по колективния трудов договор.

(300)

Относно допълнителните загуби от дейността, Комисията смята, че оценката е предпазлива с оглед на законодателството и в частност членове L.622-10 от Търговския закон и 119-2 от Постановление № 85-1388 от 27 декември 1985 г., съгласно които SNCM би могло да бъде задължено от компетентния търговски съд да продължи дейността за срок от два месеца, който срок може да бъде подновен по молба на прокуратурата във връзка с изпълнението на задълженията за предоставяне на обществена услуга.

(301)

Що се отнася до необезпечените задължения, експертът на Комисията няма особени забележки. При все това, той е коригирал размера от […] милиона евро на […] милиона евро, вследствие на промяната на рубриката „Нетни парични потоци“ в актива. Комисията оценява, че тази промяна е в съответствие с промените, извършени при оценката на актива на SNCM.

(302)

По отношение на разходите по социалния план извън колективния трудов договор (без допълнителните обезщетения за уволнение), експертът на Комисията счита, че разходите за съдебни спорове трябва да бъдат […] милиона евро вместо […] милиона, изплатени предварително от френските власти. По тази точка, ако Комисията смята за сигурно, че синдикалните организации биха поискали преквалифициране на договорите CDD в договори CDI (158), от друга страна, тя мисли, че тези изчисления трябва да засягат само и единствено служителите, работещи на CDD, за които този риск е почти сигурен (или […] CDD). Считайки едно месечно брутно възнаграждение в размер на […] евро с обезщетение за 9 месеца от заплатата за първите […] CDD и 6 месеца за следващите […], размерът възлиза на […] милиона евро.

(303)

Що се касае до нетния пасив, свързан с продажбата на корабите, взети на лизинг, Комисията смята, че хипотезите, свързани с изчисленията, са оправдани от договорния формализъм на GIE, който ограничава всякакво заместване на SNCM от трети страни и обуславя данъчни предимства за използването на корабите под френски флаг. Освен това несигурното събитие не се прилага в случая на кораби, използвани на лизинг, тъй като тези кораби са продадени от банките кредитори на GIE. В този контекст, Комисията счита, че е оправдано да бъдат взети предвид разходите за пренасяне между 30 септември 2005 г. и датата на действителната продажба на кораба.

(304)

Във връзка с гореизложеното, Комисията смята, че към 30 септември 2005 г. привилегированият актив на SNCM възлиза на […] милиона евро, а непривилегированият актив на SNCM е […] милиона евро.

(305)

В светлината на горепосоченото Комисията смята, че към 30 септември 2005 г. стойността на актива на SNCM (или […] милиона евро) не е била достатъчна за удовлетворяване на привилегированите кредитори (или […] милиона евро) и на непривилегированите кредитори (или […] милиона евро).

(306)

В един такъв контекст, при липса на действия за запълване на пасива (виж по-долу), и предвид точка 273 от настоящото решение и недостатъчния актив, разходите за ликвидация на SNCM от CGMF биха се ограничили до допълнителните обезщетения за уволнение в размер на […] милиона евро.

(307)

Следователно изборът, направен от френските власти за продажбата на SNCM на отрицателна цена от 158 милиона евро, сравнена с минималната цена за ликвидация от […] милиона евро, може да бъде считан като съответстващ на избора, който би направила частна група от дружества в условията на пазарна икономика.

(308)

Комисията също така разгледа и аргумента на френските власти, според който държавата, в качеството ѝ на мажоритарен акционер, може да бъде поканена да запълни пасива в случай на ликвидация на дружеството (виж по-долу). В този случай, според френските власти, при изчисляването на разходите за ликвидация за държавата-акционер трябва да се вземе предвид националното право, както Комисията е отбелязала в своето решение ABX Logistics (159), и да се оцени, като вземе предвид особеностите на сектора (160) и обстоятелствата на конкретния случай.

(309)

В конкретния случай Комисията отбелязва, че на 28 март 2006 г. френските власти са ѝ предоставили документи, удостоверяващи, че акционерът на SNCM е потърсил най-малко струващото за него решение, като е разглеждал паралелно и още от самото начало два варианта, а именно ликвидацията на дружеството и неговата продажба на отрицателна цена.

(310)

Въз основа на горепосочените експертизи, представени на Комисията, френските власти смятат, че всички реални разходи, които е трябвало да бъдат поети от Френската република, в качеството ѝ на акционер чрез CGMF, възлизат между […] и […] милиона евро към 30 септември 2005 г. Тази оценка взема предвид риска френската държава да бъде задължена да „запълни пасива“, ако съдът я счете за фактически управител на SNCM, както и риска държавата да бъде осъдена да заплати допълнителните обезщетения за уволнение на уволнения персонал. Френските власти смятат, че тези рискове трябва да бъдат взети предвид при изчисляването на действителните разходи по евентуална ликвидация на SNCM.

(311)

В този момент се поставя въпросът за оценката на всички реални разходи, която Франция би била длъжна да поеме като акционер в случай на съдебна ликвидация на SNCM, за да определи дали, предвид възможностите да бъде осъден да поеме тези разходи и предвид техния обем (161), един частен акционер би предпочел да продаде незабавно своя филиал на отрицателната цена от 158 милиона евро, отколкото да се изложи на този риск.

(312)

Във френското право назначеният ликвидатор на дружество в съдебна ликвидация има възможността да започне процедура по отговорност срещу бившите управители на дружеството, наречена „процедура по запълване на пасива“, в случай на решение за предприемане на план за възстановяване на дружеството или поставянето му под съдебен надзор, както и в случай на съдебна ликвидация (162).

(313)

Започването на процедура по запълване на пасива срещу бившите управители на дружеството във фалит е мотивирано от необходимостта от възстановяване на имуществото на дружеството, което е една от задачите на назначения ликвидатор.

(314)

В множество писма до Комисията френските власти поддържат становището, че хипотезата за осъждане на държавата от национален съдия за запълване на пасива на управляваното от нея дружество представлява възможно най-приемливия сценарий и че тя трябва да бъде отбелязана при изчисляването на действителните разходи по евентуална ликвидация на SNCM.

(315)

В писмените си бележки от 28 февруари 2008 г. SNCM е представила експертен доклад, оценяващ правните последствия от процедура по запълване на пасива, противопоставима на френската държава. Този доклад заключава, че сезираният по делото търговски съд най-вероятно би отбелязал отговорността на държавата и би я осъдил да поеме за своя сметка всички социални задължения на SNCM.

(316)

В конкретния случай Комисията е на мнение, че предвид установения недостиг на активи на SNCM (виж по-горе) и възможното ангажиране на гражданската отговорност на назначения ликвидатор в случай на бездействие по смисъла на закона от 1985 г. и правото на действие за кредиторите от 2005 г., една процедура по запълване на пасива би била, най-вероятно, започната срещу френската държава в случай на съдебна ликвидация на (163).

(317)

Съответното законодателство предвижда, че социалните задължения на дружество в ликвидация могат да бъдат поети от неговите бивши управители от правна и фактическа гледна точка, ако бъдат едновременно спазени четири условия.

(318)

В конкретния случай Комисията отбелязва, че експертът на SNCM е представил подробен анализ, водещ до заключението, че френската държава най-вероятно би била определена като фактически управител на SNCM. По същество горепосоченият експертен доклад е доказал, съответно приложимата съдебна практика (165), че държавата е извършила положителни действия при управлението, които не са произтичали от административните проверки, наложени от закона, при това за продължителен период от време. По-конкретно, според доклада на експерта на SNCM, държавата е взимала решения в рамките на пълномощията си за контрол, дадени от самата нея, отклонявайки по този начин своите пълномощия за контрол, за да вземе решения за сметка на дружеството от името на управителите, оправомощени да взимат тези решения. Освен това е станало ясно, че управленските органи на SNCM не са разполагали с никаква независимост по отношение на държавата при управлението на дружеството. Най-накрая държавата е иззела функциите и е заместила управленските органи на SNCM, като е взимала сама стратегически решения, без да ги информира.

(319)

Комисията установява, че френските власти в писмените си бележки от 28 март 2008 г. не са изказали резерви по отношение на определянето на френската държава като фактически управител на SNCM. В писмото си от 20 ноември 2006 г. самите френски власти отбелязват, че съдията не би пропуснал да определи държавата акционер на SNCM като фактически управител на дружеството. При все това, очевидно е, че една такава декларация, направена в рамките на дело за държавна помощ, не е достатъчна сама по себе си, за да даде достатъчно правно основание да се прецени дали един съдия би счел националните власти за фактически управители на дружеството-бенефициер на въпросните мерки и най-вече степента на вероятност на такава възможност.

(320)

При обстоятелствата на конкретния случай Комисията не счита за необходимо да се произнесе по въпроса за оценката на данните, предоставени от френските власти предвид заключението, до което е стигнала в раздел 10.2.2.1 по-горе.

(321)

В конкретния случай Комисията отбелязва, че докладът на експерта на SNCM е споменал въз основа на списък от фактически данни, който не е изчерпателен, редица данни, за да покаже, че държавата, фактически управител на SNCM, е допуснала грешки при управлението.

(322)

По-конкретно е отбелязано, че френската държава е допуснала грешки при инвестициите […]. Освен това държавата е допуснала и многобройни грешки в управлението по отношение на […].

(323)

В тази връзка, […] (166). В писмото си от 30 април 2007 г., френските власти са оценили като много висок риска от осъждане на държавата по отговорност предвид критериите […] за квалифициране на грешката при управление по смисъла на член L.651-2 от Търговския закон. При все това е очевидно, че една такава декларация, направена в рамките на процедура за държавни помощи, не е достатъчна сама по себе си, за да даде достатъчно правно основание да се допусне, дали един съдия би счел, че националните власти са допуснали фактите, в които ги обвиняват и най-вече степента на вероятност на такава възможност.

(324)

В конкретния случай Комисията установява, че в писмото си от 16 ноември 2006 г. френските власти са представили оценка на недостига на активи на SNCM на базата на експертните доклади на CGMF и на Oddo-Hastings, посочени по-горе. Комисията отбелязва, че експертизата на SNCM относно процедурата за запълване на пасива, предадена на Комисията през февруари 2008 г. се базира на същите тези доклади, за да констатира съществуването на недостиг на активи в случай на съдебна ликвидация на дружеството. По-конкретно, докладът на Oddo-Hastings показва недостиг на активи в размер на […] милиона евро към 30 септември 2005 г., изчислен като разликата между, от една страна, стойността на актива на SNCM ([…] милиона евро) и, от друга страна, стойността на пасива на дружеството (привилегировани и непривилегировани задължения, оценени съответно на […] милиона евро и на […] милиона евро).

(325)

Комисията отчита факта, че съгласно горепосоченото френско законодателство недостигът на активи е установен от момента, в който назначеният ликвидатор на дружеството не разполага с достатъчно активи за да удовлетвори кредиторите, без значение дали те са привилегировани или не. Що се отнася по-конкретно до социалните вземания на дружеството, социалният пасив на дружеството е a minima съставен от класическите вземания за служителите, т.е. тези, които са директно свързани с трудовия договор, колективния трудов договор или закона, и които са автоматично отнесени от назначения ликвидатор в пасива на дружеството (167).

(326)

Комисията е оценила недостига на активи на SNCM на […] милиона евро към 30 септември 2005 г.

(327)

Според френските власти, по френското право молителят по процедура за запълване на пасива не е длъжен да определи размера на натрупаните тежести на пасива вследствие на грешка в управлението от страна на управителя. Управителят на юридическо лице може да бъде обявен за отговорен на основание на член L.624-3 от Търговския закон, дори ако грешката в управлението, допусната от него, е само една от причините за недостига на активи и може да бъде осъден да заплати всички или част от социалните задължения, дори ако грешката е причина само за част от тях (168).

(328)

В конкретния случай Комисията отбелязва, че експертът на SNCM квалифицира като очевидна връзката между грешките в управлението и установения недостиг на активи. Въз основа на представените от въпросния експерт оценки, финансовата щета, произтичаща от неизчерпателен списък с грешки в управлението на държавата, посочени в точка 322 от настоящото решение, възлиза на […] милиона евро (169).

(329)

Френските власти […] (170).

(330)

Освен това Комисията констатира, че френските власти в писмените си бележки от 16 ноември 2006 г., от 27 април 2007 г. и от 28 март 2008 г. […] (171). Френските власти […] (172). Френските власти са приели, в писмото си от 16 ноември 2005 г., че „е било ясно, че държавата акционер, която съдията не би пропуснал да назначи като фактически управител на SNCM, дружество с ограничена отговорност, би била, най-вероятно, осъдена съгласно член L.651-2 от Търговския закон да изплати цялата сума от недостига на активи на SNCM“.

(331)

При обстоятелствата на настоящия случай, Комисията не счита за необходимо да се произнесе по въпроса за оценката на данните, предоставени от френските власти, предвид заключението, до което е стигнала в раздел 10.2.2.1 по-горе.

(332)

В светлината на гореизложеното, в актуалното положение на делото, Комисията не трябва да оценява реалната икономическа стойност на ангажиране на отговорността на акционера.

(333)

В тази връзка Комисията отбелязва, че на основание на член L.624-3 от Търговския закон, правният и фактическият управител на дружество в ликвидация при подобни обстоятелства се осъжда да изплати част или целия установен недостиг на активи.

(334)

Комисията констатира, че горепосоченият член оставя на магистратите пълната свобода да преценят дали следва управителят да бъде осъден да заплати част или всички социални задължения. В светлината на съответното законодателство е видно, че съдилищата са чувствителни към поведението на подведения под отговорност управител и изготвят присъди в зависимост от фактите, които могат да установят.

(335)

Както е посочено по-горе, френските власти смятат, че френската държава ще бъде задължена да заплати една част в размер между […] и […] % от установения недостиг на активите, или между […] милиона евро и […] милиона евро.

(336)

Комисията подчертава че в контекст, близък до този на SNCM, отнасящ се до дружество Les Mines de Salsignes, отделение на филиала на BRGM (публично дружество с промишлен и търговски характер) (173), търговската колегия на Касационния съд е осъдила BRGM и неговите филиали в качеството им на фактически управител солидарно с други управители на дружеството Les Mines de Salsignes да заплати целия недостиг на активите (174). Частта от социалните задължения, поети от дружеството Coframines и от BRGM и следователно in fine – от държавата, е възлизала на 73,6 %. В рамките на това решение Съдът е разкрил, че Управителният съвет е бил поставен в ситуация на зависимост от двете дружества.

(337)

При все това Комисията счита, че френските власти не са показали, в светлината на правилата за държавните помощи, в какво се състоят грешките в управлението на държавата, довели до нанасяне на щети на дружеството и с какво са грешки, които всеки друг частен акционер в условията на пазарна икономика би могъл да допусне. В тази връзка трябва да се подчертае, че само и единствено такива грешки, надлежно установени, биха могли да бъдат взети предвид, за да се определи дали, предвид риска от осъждане за изплащане на разходите и техния размер (т.е. нетната актуализирана стойност на риска от бъдещо осъждане), един частен оператор би предпочел да заплати незабавно отрицателната цена от 158 милиона евро, отколкото да поеме този риск. В действителност не би могло да се счита, че един частен инвеститор би допуснал грешки, мотивирани от цели, несвързани с дружеството, а от общ характер (например социални цели или цели за регионално развитие).

(338)

Комисията не отрича, че в определени изключителни случаи, някои национални законодателства предвиждат възможността за трети страни да се обърнат срещу акционерите на ликвидирано дружество, а именно когато тези акционери могат да бъдат считани като правни и фактически управители и са допуснали грешки в управлението на дружеството, като по този начин са нанесли щети. При все това, въпреки че такава възможност съществува съгласно френското право, Комисията смята, че френските власти не са опровергали ясно съмненията на Комисията за конкретния случай относно аргументите, породени от риска, че в случай на ликвидация на SNCM, френската държава би била осъдена да запълни пасива на това дружество. Не е необходимо да се прави заключение по този аспект в настоящото решение предвид заключението, което Комисията е направила в раздел 10.2.2.1 по-горе.

(339)

Освен недостига на активи, според френските власти, и предвид съответната съдебна практика (175), един съдия със сигурност би осъдил френската държава да изплати допълнителните обезщетения за уволнение (или между […] и […] милиона евро). Според френските власти, всички реални разходи, които френската държава в качеството си на акционер би могла да бъде задължена да заплати, са между […] милиона евро и […] милиона евро.

(340)

Френските власти уточняват, че в последните съдебни решения френските съдилища са осъдили правния и фактически управител да поеме, освен недостига на активите, допълнителните обезщетения за уволнение, изчислени на базата на социалния план, изготвен от дружеството преди ликвидацията.

(341)

Френските власти посочват, че по делото Aspocomp, френското дружество Aspocomp SAS, филиал 99 % на финландското дружество Aspocomp Group Oyj, е сключило споразумение на 18 януари 2002 г., в което се описват условията за обезщетение по социален план за 210 служители от общо 550. Това споразумение посочвало размера на компенсационните и допълнителните обезщетения, както и помощите при доброволно напускане. Вследствие промяна на стратегията на групата, дружеството майка Aspocomp Group Oyj взело решение на 21 февруари 2002 г. да спре финансирането на филиала Aspocomp SAS и по този начин предизвикало обявяването във фалит на този филиал. Това решение de facto го е затруднило да изпълнява задълженията си, поети в рамките на това споразумение, и го е довело до необходимостта от уволнение на целия останал персонал.

(342)

В този контекст, съдебното решение на Апелативния съд на Руан е потвърдило решението на колегията по трудовоправни дела в Еврьо и е осъдило дружеството Aspocomp Group Oyj, което притежава 99 % от управлението на своето дъщерно дружество, да изплати: i) на засегнатите от споразумението служители всички компенсационни и допълнителни обезщетения, предвидени в това единствено споразумение, както и всички обезщетения за пропуснати ползи и загуби за уволнение без реална и сериозна причина и ii) на служителите, уволнени вследствие обявяването на дружество Aspocomp във фалит — еквивалентните обезщетения, като счита, че с неспазването на поетите ангажименти компанията майка е показала нелоялно поведение и сериозно лекомислие.

(343)

В конкретния случай Комисията отбелязва, видно от документите по делото, че един договорен социален план, базиран на социалния план от 2002 г. и приложен през пролетта на 2005 г., е бил прекратен на 25 април 2005 г. от акционера на SNCM без съгласието на дирекцията на дружеството. Освен това Комисията установява, че изготвянето на този социален план предшества решението на държавата за продажба на SNCM.

(344)

Комисията смята, че при хипотезата на ликвидация на SNCM, служителите на дружеството не биха се поколебали да заведат дело срещу разпоредбите на този социален план.

(345)

За да може едно такова действие да бъде уместно в случай, какъвто е настоящият, Комисията трябва да прецени i) дали един съдия би осъдил държава-членка за прекратяване на въпросния социален план, без съгласието на дирекцията на дружеството, ii) размерът, който държавата-членка би била осъдена да заплати в този случай и iii) степента на вероятност за такава възможност (176).

(346)

Комисията отбелязва, че едно решение на търговската колегия на Касационния съд, в което Съдът посочва, че е готов да предприеме дело за отговорността срещу дружеството, чието некоректно поведение е довело до фалита на филиала и вследствие на това — до колективно уволнение на персонала (177), има същия смисъл, както съдебната практика по делото Aspocomp.

(347)

В тази връзка Комисията установява, че принципът на решението на Апелативния съд в Руан не е подкрепен към днешна дата от други подобни решения. Вследствие на това Комисията смята, че френските власти не са опровергали достатъчно ясно съмненията на Комисията, че въз основа на тази съдебна практика е твърде вероятно отговорността на акционера на SNCM и задължението му за изплащане на допълнителни обезщетения за уволнение да бъдат оспорени. При все това, не е необходимо да се правят заключения по този аспект в настоящото решение, предвид заключението, което Комисията е направила в раздел 10.2.2.1 по-горе.

(348)

Комисията смята, че въз основа на гореизложеното, изборът за продажба на SNCM на отрицателна цена от 158 милиона евро съответства на избора, който би бил направен от частна група в условията на пазарна икономика, предвид социалните разходи, до които би довела една ликвидация.

(349)

Комисията е основала предшестващия анализ единствено върху хипотези, които ѝ изглеждат разумни и достатъчно добре обосновани. Тези оценки водят до заключението, че разликата между сценария, избран от френските власти, и алтернативното решение би била най-малко […] милиона евро, което би било повече от достатъчно, за да компенсира една евентуална грешка по оценките, направени в този анализ.

(350)

Освен това Комисията смята, че отрицателната цена от 158 милиона евро е резултат от търговски преговори между държавата и частните купувачи в края на открита публична процедура за избор, прозрачна, без дискриминационен характер и безусловна. В тази връзка Комисията смята, че тази цена, която е възможно най-малко отрицателната, представлява пазарна цена.

(351)

Въпреки ограниченията, посочени в точка 284 от настоящото решение, Комисията отбелязва, че експертът на Комисията е проверил сценариите за остойностяване на SNCM посредством метода на актуализираните оперативни свободни парични потоци, посочени в доклад на банка HSBC, поръчан от френските власти. Експертът на Комисията смята, че изчисленията на HSBC са били коректно и вярно направени. На базата на тези изчисления може да се заключи, че цената, платена от SNCM, е съвместима със стойността на дружеството, оценена на базата на метода на оперативните свободни парични потоци, актуализирани в момента на операцията.

(352)

Видно от раздел 10.2.2.1 по-горе, без да е необходимо да се прави заключение относно елементите, изложени в раздел 10.2.2.1 по-горе, въпросната мярка не предоставя по-голямо икономическо предимство нито на SNCM, нито на частните купувачи. Следователно, капиталовата вноска от държавата на стойност 158 милиона евро, предшестваща продажбата на дружеството на частни купувачи, т.е. отрицателната продажна цена от 158 милиона евро, не представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(353)

Ако намесата на публичните органи по делото е извършена едновременно със сериозна намеса на частни оператори, направена при същите условия, идеята за съществуването на икономическо предимство трябва да бъде отхвърлена (178).

(354)

Практиката на Комисията при вземане на решения, потвърдена от съдията на Общността, автоматично изключва капиталовата вноска от държавата при такива обстоятелства да представлява помощ, стига да са изпълнени три условия:

(355)

Най-напред Комисията установява, че акциите на SNCM са отстъпени на икономическите оператори BCP и VT. След операцията държавата трябва да внесе в дружеството сума в размер на 8,75 милиона евро така че нейното участие от 25 % в SNCM да остане същото съгласно нейните задължения по отношение на персонала.

(356)

След това апортът на френската държава в размер на 8,75 милиона евро трябва да бъде сравнен с вноската на частните купувачи, възлизаща на 26,25 милиона евро. Това разпределение произтича, както е посочено по-горе, от задължението на френските власти да задържат 25 % от участието във въпросното дружество. Частната намеса е 75 % от общия размер, и Комисията смята, че тя е значителна. Освен това Комисията подчертава, че частните партньори притежават солидна финансова структура, закупуването на SNCM се вписва идеално в тяхната предприемаческа стратегия, както и че дружественият план на тези частни купувачи предвижда връщане към рентабилност в края на 2009 година.

(357)

По отношение на едновременността на двете операции на капиталови вноски, експертът на Комисията е проверил, че въпросните капитали са били внесени от всички акционери на SNCM, включително CGMF.

(358)

Беше удостоверено, че на 31 май 2006 г. Управителният съвет на SNCM е установил, че всички горепосочени операции са били извършени. По-конкретно, едновременното увеличаване на капитала от всички акционери в размер на 35 милиона евро е било извършено на 31 май 2006 г. То е било реализирано в два едновременни етапа: i) първо увеличаване на капитала с […] акции е било изцяло записано от купувачите в брой и с номинална стойност ([…] евро), и ii) второ увеличаване на капитала с […] акции (изплатени на четвърт) е било частично записано от купувачите ([…] акции, или в размер на 26,25 милиона евро) и от френската държава чрез CGMF ([…] акции, или в размер на 8,75 милиона евро), при същите условия, а именно записване в брой и с номинална стойност от […] евро.

(359)

Публичните и частните капиталови вноски трябва да бъдат извършени едновременно.

(360)

В светлината на гореизложеното, Комисията смята, че критериите, изготвени от съдебната практика за изключване на характера на помощ на въпросната мярка са изпълнени. Следователно Комисията смята, че капиталовата вноска от френската държава в размер на 8,75 милиона евро не предоставя икономическо предимство на SNCM, доколкото е реализирана паралелно с апорт на частни капитали при едни и същи условия по смисъла на европейската съдебна практика.

(361)

При всички положения Комисията е на мнение, че процентът за възстановяване на апорта на държавата, или […] % годишно, представлява адекватна дългосрочна рентабилност на инвестираните капитали от частен инвеститор.

(362)

По този въпрос Комисията установява, че в действителност фиксираната възвращаемост на инвестицията в капитала на SNCM от държавата, го освобождава от всякакъв риск при изпълнение на бизнес плана, тъй като тази възвращаемост няма никаква връзка с резултатите от дейността (по-добри или по-лоши) на дружеството. По този начин предоставянето на DSP на SNCM не би позволило на държавата да повиши очакваната възвращаемост от своето участие.

(363)

Експертът на Комисията заключава, че по отношението на рисковете, капиталовата вноска от френската държава би могла да бъде оприличена повече на облигация с фиксиран процент, отколкото на вложение в акции. Следва, че процентът на възвръщаемост от […] % трябва да бъде сравнен с процента на облигациите във френския частен сектор в момента на операцията. Според експерта на Комисията, този процент е бил 4,15 % в края на месец май 2006 г.

(364)

Комисията счита, че съществуването на разтрогващата клауза за продажба на SNCM няма характер, който да оспори принципа на равенство на инвеститорите. Тази клауза се отнася до цялата продажба на SNCM на частни купувачи, а не до инвестицията (35 милиона евро), свързваща частните купувачи (26,25 милиона евро) и държавата (8,75 милиона евро) в приватизираното SNCM.

(365)

В светлината на всичко гореизложено, Комисията установява, че въпросната мярка не представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(366)

За да се прецени дали дадена мярка дава икономическа облага на едно предприятие „трябва […] да се определи дали предприятието бенефициер има икономическа изгода, която не би получило при нормални пазарни условия“ (183) или обратно, дали то ще избегне „разходите, които нормално би трябвало да бъдат отчислени от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми“ (184).

(367)

Съгласно постоянната съдебна практика нормален разход е разходът, който предприятието трябва нормално да поеме в рамките на текущото управление или нормалните си дейности (185). По-специално Съдът е посочил, че намаляването на социалните разходи представлява помощ от държавата, ако тази мярка е „предназначена да освободи частично предприятията в даден промишлен сектор от паричните социални разходи, произтичащи от нормалното прилагане на общата система за социална осигуряване, без това освобождаване да се мотивира от природата или организацията на тази система“ (186).

(368)

На 20 септември 2001 г. Съдът потвърди този подход: „помощта представлява облекчаване на разходите, които нормално са за сметка на бюджета на предприятията предвид естеството или организацията на въпросната система от разходи, докато специален разход обратно е допълнителен разход по отношение на тези нормални разходи“ (187).

(369)

Следователно, за да се идентифицира една облага по смисъла на съдебната практика за понятието държавна помощ, трябва да се определи референтното правило или общия режим на приложение в рамките на даден правен режим, по чийто мащаб ще бъде сравнявана въпросната облага (188). В това отношение Съдът впрочем е преценил, че определянето на референтната рамка приема по-голямо значение при данъчните мерки, защото самото наличие на облага може да се установи единствено във връзка с нормално данъчно облагане, а именно процентът, който е в сила в съответната географска зона (189).

(370)

От друга страна, съгласно постоянната съдебна практика: „За целите на прилагане на чл. 92 от Договора няма значение дали положението на предполагаемия бенефициер на помощта се е подобрило или влошило в сравнение с предишното правно състояние, или обратно, дали не е претърпяло никакво развитие във времето. […]. Трябва само да се определи дали в рамките на даден правен режим една държавна мярка може да облагодетелства някои предприятия и някои производства по смисъла на член 92, параграф 1 от Договора в сравнение с други предприятия, които, като се има предвид целта на въпросната мярка, се намират в подобно фактическо и правно положение“ (190).

(371)

От съдебната практика и постановителната практика (191) на Комисията следва, че за да се изключи възможността въпросната мярка да има същност на помощ, Комисията трябва да провери дали мярката не облекчава SNCM от разходите за текущото му управление, тоест в конкретния случай от разходи, произтичащи от нормалното прилагане на социалното законодателство в сектора при прекъсване на трудовия договор.

(372)

В това отношение Комисията констатира, че съобразно меморандума за разбирателство, подписан между страните, обезпечителният депозит може да се ползва само за финансиране на компенсациите, изплащани на лица, чийто трудов договор със SNCM предварително е бил прекратен. Така че тези мерки нямат за цел, нито за следствие да улеснят напускането на служители, които при отсъствието на тези мерки биха могли да останат на заплата от SNCM.

(373)

Комисията отбелязва също така че отпускането на тези компенсации на лица, освободени след цесията на SNCM, е било одобрено от държавата като публична власт, а не от предприятието.

(374)

Освен това Комисията отбелязва, че тези допълнителни социални мерки надвишават обезщетенията, предвидени от социалното законодателство и прилаганите колективни споразумения. Разходите от прилагането на последните остават изцяло за сметка на SNCM.

(375)

Комисията отбелязва, че тези допълнителни социални мерки ще бъдат осъществени при евентуалната реализация на план за намаляване на числения състав от страна на купувачите след продажбата на SNCM. С други думи тези компенсации не съответстват на изпълнението на плановете за намаляване на числения състав, предвидени в рамките на плана за преструктуриране от 2002 г.

(376)

Следователно Комисията счита, че стойността на допълнителните социални обезщетения не съвпада нито със стойността на социалните планове преди цесията, поети от държавата, нито със социалната цена, разглеждана по-горе в рамките на съдебната ликвидация на SNCM

(377)

От това следва, че допълнителните социални мерки не представляват разходи, свързани с нормалното приложение на социалното законодателство в рамките на прекъсване на трудовия договор.

(378)

Освен това Комисията констатира, че дори ако се добави сумата от 38,5 милиона евро към капиталовата вноска на държавата в размер на 142,5 милиона евро, коригираната отрицателна продажна цена от 195,50 милиона евро остава значително по-ниска от стойността на съдебната ликвидация на SNCM (вж. т. 3 от настоящото решение).

(379)

В светлината на горепосоченото и съгласно постановителната практика (192), Комисията счита, че реализирането с помощта на публични фондове на допълнителни социални мерки в полза на уволнени лица, без те да облекчават работодателя от нормалните му разходи, е част от социалната политика на държавите-членки и не представлява пряка помощ в смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. Комисията счита, че то не е и косвена помощ, тъй като засяга работещите само, когато са уволнени.

(380)

Въз основа на гореизложеното и съобразно точка 258 от настоящото решение сумата на субсидията, която трябва да се приеме като помощ от държавата, а не като компенсация за обществена услуга, възлиза на 22,52 милиона евро (193) и представлява част от финансовата подкрепа, за която френските власти са уведомили през 2002 г.

(381)

Комисията счита, че тази сума дава на SNCM селективна икономическа облага и следователно тази субсидия представлява помощ от държавата по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(382)

Уведомление за въпросната мярка е било изпратено от френските власти през 2002 г. в съответствие с насоките на Общността относно помощите за оздравяване и преструктуриране от 1999 г. (194).

(383)

Насоките на Общността относно държавните помощи за морския транспорт (195) препращат към гореспоменатите насоки при изчисляването на помощите за оздравяване и преструктуриране. Съгласно точка 19 от споменатите насоки „единственото основание, на което помощите за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение могат да бъдат разглеждани като съвместими, е член 87, параграф 3, точка в)“.

(384)

Тъй като става дума за съвместимостта на една държавна помощ за преструктуриране с член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, от съдебната практика произтича, че решението на Комисията трябва да изложи мотивите, поради които тя счита, че помощите са оправдани предвид условията, предвидени от насоките и по-специално наличието на план за преструктуриране, задоволителна демонстрация за дългосрочната жизнеспособност и пропорционалния характер на помощите спрямо приноса на техния бенефициер.

(385)

За да може да получи помощ за преструктуриране, предприятието трябва да е квалифицирано като предприятие в затруднено положение по смисъла на насоките от 1999 г. (196).

(386)

В конкретния случай Комисията напомня, че е констатирала, че този критерий е бил спазен, както в решението на Комисията от 17 юли 2002 г. относно помощта за оздравяване на SNCM (197), така и в това от 19 август 2002 г., откриващо официалната процедура за разследване на проекта за рекапитализация на база годишния баланс на SNCM за 2001 г.

(387)

За целите на настоящото решение Комисията провери дали SNCM отговаря на тези условия на базата на годишния баланс на предприятието за 2002 г. Собственият капитал извън регламентираните провизии (198) остава отрицателен: – 26, милиона евро за 2002 г., след като е бил – 30,7 милиона евро през 2001 г. Подобно ниво показва отсъствие на повече от половината дружествен капитал на предприятието, от който повече от една четвърт е изчезнал през последните дванадесет месеца след уведомлението, като по този начин доказва наличието на достатъчното, но не и необходимо условие, описано в точка 5 а) на насоките.

(388)

Освен динамиката на дружествения капитал, Комисията установи, че:

(389)

От друга страна, френските власти са потвърдили пред Комисията, че банките вече отказват да му заемат пари поради задлъжнялостта, въпреки че SNCM е предложило да даде като гаранция последните си кораби, които нямат ипотека или подобни тежести.

(390)

Най-накрая, договорът за DSP не променя с нищо този анализ. Ако този договор трябва нормално да позволи на SNCM, заедно с успеха на плана за преструктуриране, да постигне след време положителни резултати от дейността, не може да се отрече, че острата липса на собствен капитал, нарастващото задлъжняване и стойността на оперативните мерки в плана за преструктуриране ще доведат след известно време до преустановяване на плащането.

(391)

В светлината на гореизложеното Комисията счита, че SNCM отговаря едновременно на условието, предвидено от точка 5, буква а) от насоките от 1999 г., както и на предвиденото в точка 6. Поради това тя констатира, че през 2002 г. SNCM е било предприятие в затруднено положение по смисъла на горепосочените насоки.

(392)

Съгласно насоките от 1999 г., отпускането на помощ зависи от реализирането на план за преструктуриране, който да бъде одобрен от Комисията. Както се посочва в член 79 от решението за разширяване на формалната процедура за преглед от 2006 г., и като се има предвид, че Комисията е сметнала, че мерките след уведомлението от 2002 г. не представляват държавна помощ, Комисията смята, че съвместимостта на капиталовата вноска от 22,52 милиона евро с насоките от 1999 г. трябва да се разгледа в мащаба на плана за преструктуриране от 2002 г. „Налага се да се поставим в контекста на периода, когато мерките за финансова помощ са били взети, за да […] избегнем всяка оценка, базираща се на по-късна ситуация“ (199).

(393)

Въз основа на информацията, предоставена от френските власти, Комисията констатира, че въпреки факта, че планът за преструктуриране от 2002 г. предвижда връщане на рентабилността още от 2003 г. благодарение на действия, които следват най-вече през 2002 и 2003 г., очевидно SNCM достига до задоволително равнище на собствените фондове едва през 2005—2006 г. Ето защо Комисията определя 31 декември 2006 г. като крайна дата на периода на преструктуриране.

(394)

Възстановяването на рентабилността от обслужването на линията Марсилия — Корсика се предвижда в кратък срок, а Магреб вече е печеливша дейност. Единствено линията с начален пункт Ница остава по-несигурна, но тежестта ѝ намалява, а очакваната амортизация на Liamone през 2001 г. ще улесни връщането към положителни резултати по тази линия. От друга страна, Комисията приема аргумента, според който дори ограничената дейност по линия с начална точка Ница остава необходима за мястото на компанията на пазара като цяло. Разработването на линията към Магреб ще допринесе за намаляване на зависимостта на компанията от историческата ѝ транспортна мисия и би трябвало да способства също така и за възстановяване на жизнеспособността, като се имат предвид… […].

(395)

Колкото до жизнеспособността в дългосрочен план, т.е. след изтичането на настоящия договор за DSP, Комисията смята, че осъществяването на плана трябва да позволи на предприятието да посрещне успешно конкуренцията по време на подновяване на договорите. Тя отбелязва, че дори при сценарий с частична загуба, например на един ферибот, този договор би трябвало да даде възможност на компанията да запази положителните резултати. Ако несключването на този договор предизвика намаление с 40 % или повече на приходите на компанията на историческия ѝ пазар, както се предполага в друг сценарий, Комисията счита, че това ще бъде ситуация, която малко планове за преструктуриране, със или без публична помощ, биха могли да овладеят, и че на този етап е преждевременно да се мисли за нея.

(396)

По отношение на „реалистичните хипотези относно условията за бъдеща дейност“ Комисията смята проучването на пазара за сериозно и че то представлява добра основа за изграждането на сценарии за развитието на предприятието.

(397)

Комисията констатира, че за да се възвърне жизнеспособността на предприятието, планът за преструктуриране предвижда тя да се подобрява в резултат преди всичко на вътрешни мерки като по-добър контрол на производствените разходи и по добра производителност. Освен това ако подобряването на финансовото положение на SNCM преминава чрез пренасочване на дейността ѝ по линията за Магреб, предвид перспективите за растеж на този пазар, планът за преструктуриране от 2002 г. съдържа също мерки за изоставяне на някои дейности и по-специално на италианския филиал Корсика Маритима.

(398)

Комисията преценява, че ефектът от мерките, посочени в представения план и неговият успех не зависят от еволюцията на пазара, с изключение на разширяването към Магреб, което отговаря преди всичко на завръщане към позиция, която SNCM е имало до средата на 90-те години.

(399)

Освен това Комисията взема предвид факта, че планът за преструктуриране отчита ситуацията и предвидимата еволюция на предлагането и търсенето на пазара на съответните продукти със сценарии, представящи оптимистични, песимистични и средни хипотези, както и специфичните силни и слаби страни на SNCM.

(400)

И накрая, Комисията смята, че планът за преструктуриране предлага такава промяна на SNCM, че то да може да покрие след завършването на преструктурирането всичките си разходи, включително разходите за амортизация и финансовите задължения.

(401)

Предвид гореизложеното, Комисията констатира, че въз основа на сведенията, които са били на разположение по времето, когато са били взети мерките за финансова помощ, критерият за жизнеспособността на предприятието е спазен.

(402)

Съгласно точка 35 от споменатите насоки трябва да се вземат мерки, за да се смекчат, доколкото е възможно, неблагоприятните последици от помощта за конкурентите на предприятието. В противен случай помощта ще се смята като противоречаща на общия интерес и следователно несъвместима с общия пазар.

(403)

В конкретния случай това условие трябва да се изпълни чрез ограничаване на присъствието на предприятието върху историческия му пазар, а именно обслужването на линиите до Корсика, която е едновременно и мястото, където то трябва да се справи с конкуренцията на утвърдени в Общността компании. Това не е така при обслужването на линията за Магреб.

(404)

Комисията е на мнение, че пазарът на морските маршрути към Корсика няма свръхкапацитет, като се има предвид сезонния характер и значителното нарастване на трафика. Комисията отбелязва също така че процентът на средната запълняемост на корабите на главния конкурент на SNCM е по нисък от този на публичната компания. Тъй като пазарът няма свръхкапацитет по смисъла на насоките, няма причина да се допринася за неговото оздравяване. Продажбата на кораби е за предпочитане пред тяхното унищожаване и представлява приемливо намаляване на капацитета в светлината на насоките.

(405)

Принудителното ограничаване или намаляване на присъствието на пазара или пазарите, на които предприятието действа, всъщност представлява компенсация за конкурентите, компенсация, чиято големина трябва да бъде в зависимост от последиците от изкривяване на конкуренцията, което помощта за преструктуриране причинява или може да причини.

(406)

Планът за преструктуриране способства видимо за ограничаване на присъствието на предприятието на своя пазар с пряка полза за конкурентите, поради изпълнение на следните елементи:

(407)

В заливите на Генуа и Тулон SNCM намалява предлагането с повече от един милион места годишно в сравнение с 2001 г., тоест с повече от два пъти по малко в полза на конкурентите си, макар че именно тези линии отбелязват най-голям растеж.

(408)

Макар и внушителни по мащаб, тези мерки са допълнени със задължението от страна на SNCM да не финансира през периода на преструктуриране нови инвестиции, освен разходите по разгръщане на дейността по линията към Магреб, включени в плана за преструктуриране.

(409)

Предвид гореизложеното Комисията счита, че критерият за предотвратяване на неоснователното изкривяване на конкуренцията е изпълнен.

(410)

Размерът на помощта трябва да бъде ограничен до стриктния минимум, необходим за преструктуриране в зависимост от финансовите възможности на предприятието, неговите акционери или търговската група, в която участва, без обаче това да попречи на шансовете му да възвърне жизнеспособността си.

(411)

В решението си от 19 август 2002 г. Комисията беше изказала съмнения относно метода за изчисление, предложен от френските власти, за определяне размера на помощта. Въпреки допълнителните обяснения, дадени от Франция, Комисията извърши собствени изчисления.

(412)

Всъщност по отношение на подхода, възприет от френските власти, основаващ се на съотношението между собствения капитал и задлъжнялостта, Комисията смята, че:

(413)

По отношение на другите подходи, предложени от Франция, за да се докаже, че капиталовият принос е бил ограничен до минимум, Комисията критикува тяхната състоятелност (200).

(414)

Всъщност Комисията е на мнение, че първостепенната цел на капиталовата вноска не е да увеличи собствения капитал на предприятието (просто финансово преструктуриране), а да помогне на предприятието да премине от монополно положение, каквото е имало съгласно режима на споразумението от 1976 г., към дейност в конкурентна среда. Ето защо Комисията се въздържа да изчисли помощта въз основа на метода, избран от френските власти, като се има предвид колко трудно е да се определи подходящото ниво на собствения капитал на SNCM. Комисията отбелязва, че като се махнат или добавят някои предприятия в избраната от френските власти група, средното съотношение между собствен капитал и задлъжнялост може да се променя по много показателен начин.

(415)

Комисията счита, че помощта за преструктуриране може да покрие стойността на различните действия, предвидени в плана за преструктуриране (оперативно преструктуриране), необходими поради промяната на юридическия и конкурентен контекст на компанията. Колкото до разходите, свързани с оперативните мерки за преструктуриране, Комисията приема числото 46 милиона евро (вж. точка 55 от настоящото решение) (201).

(416)

По отношение на точното изчисление на потребността от помощ на SNCM, Комисията припомня, че „е необходимо случаят да се постави в контекста на периода, когато са били взети мерките за финансово подпомагане, за да […] се избегне евентуална оценка, основаваща се на по-късна ситуация“ (202).

(417)

В конкретния случай Комисията отбелязва в светлината на точка 40 от насоките, че значими продажби на активи и най-вече на кораби на стойност 26,25 милиона евро нетен продукт от всички финансови задължения (203) са били реализирани между февруари 2002 г., датата на уведомлението от страна на френските власти за помощта за преструктуриране и 9 юли 2003 г., датата, на която Комисията е взела решение за разрешаване на помощта за преструктуриране

(418)

Но тези продажби не са достатъчни, за да възвърнат жизнеспособността на SNCM, чието финансово положение продължава да се характеризира със значителни пасиви (19,75 милиона евро) и след тази операция. След като SNCM не е в състояние да вземе банков заем, дори ако предложи като гаранция ипотекиране на последните си кораби, Комисията счита, че предприятието не може да намери други собствени ресурси, за да финансира преструктурирането си.

(419)

Като се има предвид гореизложеното, Комисията достига до заключението, че сумата от 19,75 милиона евро е оправдана, за да се помогне на предприятието да възвърне в кратък срок своята жизнеспособност.

(420)

Комисията смята, че от сумата, първоначално обявена като помощ за преструктуриране и възлизаща на 22,52 милиона евро, само 19,75 милиона евро могат да бъдат оправдани с нуждите от парични средства на SNCM и с продажбите на активи, реализирани на 9 юли 2003 г., запазвайки си правото да вземе предвид продукта от цесиите (виж по-горе), наложени от Комисията с решението ѝ от 2003 г., и които са станали в допълнение на цесиите, предвидени в плана за преструктуриране.

(421)

В насоките (204) се посочва, че компания, която вече е ползвала в миналото помощ за преструктуриране, не може да получи втора такава десет години след края на периода на преструктуриране. В описа на помощите, ползвани досега от SNCM, не присъства никаква помощ за преструктуриране. Всъщност става дума за първото преструктуриране на SNCM от създаването му през 1976 г.

(422)

Както се внушава от Първоинстанционния съд в решението му от 2005 г. и както е посочено в точка 137 от решението за разширение от 2006 г., предвид намаляването на размера на помощта, одобрена съобразно насоките от 1999 г., се поставя въпросът за запазване на компенсаторните мерки, наложени от Комисията в решението ѝ от 2003 г.

(423)

Трябва да припомним, че с решението си от 2003 г., Комисията е одобрила една финансова инжекция на стойност 76 милиона евро в съответствие с насоките от 1999, като същевременно е наложила следните условия (205):

(424)

Експертът на Комисията провери изпълняването на пакета от условия, наложени с решението на Комисията от 2003 г.

(425)

Той потвърди спазването на условията относно придобиването на кораби (условие i) по-горе). В това отношение трябва да се подчертае че корабът Superfast, преименуван на Jean Nicoli, е бил придобит от дружеството VT и е бил отдаден под наем на SNCM от февруари 2007 г., тоест след края на периода, определен от решението от 2003 г. (206).

(426)

Колкото до използването на съществуващия флот на SNCM (условие ii) по-горе), експертът на Комисията потвърди, че SNCM е запазило флота си от 10 кораба, тоест брой по-малък от границата от 11 кораба, определена с решението от 2003 г., след заместването на Aliso с Аsco през 2004 г. (207) и цесията на Asco на 24 май 2005 г.

(427)

Колкото до заместването на Aliso с Asco, Комисията отбелязва на първо място, че корабите Aliso и Аsco са два „sisterships“, тоест два кораба близнаци, построени по едни и същи планове и от едно и също корабостроително предприятие. Те имат абсолютно еднакви размери, една и съща форма и капацитет. Комисията смята, че размяната на двата кораба няма за цел да увеличи капацитета на SNCM. От друга страна, Комисията напомня, че възможността да се промени състава на оторизирания флот на SNCM може да се извърши само по причини, независещи от волята на SNCM. В конкретния случай Комисията е на мнение, че проблемите, с които се е сблъскало SNCM, за да отстъпи кораба Asco, не са зависели от волята на компанията. Комисията смята също така че ако SNCM е намерило купувач за Aliso вместо за Asco, продажбата на Aliso е имала същите последици за капацитета на SNCM, както и продажбата на Asco, и че ангажиментите на френските власти да се придържат към плана за преструктуриране са били изпълнени що се отнася до продажбата на четири кораба от оперативния флот на SNCM.

(428)

От друга страна, експертът е установил въз основа на счетоводните документи, че всички прехвърляния на активи, наложени с решението от 2003 г. (условие iii) по-горе) са били извършени. Нетните резултати от прехвърлянето възлизат на 5,02 милиона евро (208). Комисията подчертава, че освен цесиите, предвидени в плана за преструктуриране от 2002 г. или наложени с решението от 2003 г., SNCM е извършило цесии на активи (209), чиято материализация експертът на Комисията е проверил, с нетен резултат от прехвърлянето, възлизащ на 12,6 милиона евро.

(429)

Относно липсата на „price leadership“ (210), експертът на Комисията е проверил, от една страна, дали в SNCM има процедура за проверка на спазването на въпросното условие. От друга страна, той е разгледал прилагането на това условие от SNCM по различни линии за периода от 16 март 2005 до 31 декември 2006 г. (211). Въз основа на тази проверка експертът на Комисията заключава, че в […] % от случаите билетите, издадени от SNCM, са спазвали условие iv) Комисията отбелязва, че въз основа на сведенията, предоставени от френските власти, SNCM продължава и в този момент да прилага условия iv) и v., макар че решението от 2003 година посочва като крайна дата 31 декември 2006 г.

(430)

За условие v. експертът е установил, че SNCM е спазвало броя на пътуванията за отчетните години 2005 и 2006. В замяна на това то е превишило нормите за максималния брой предоставени места по линията от Марсилия за 2005 и 2006 г., както и в много малка степен тези за максималния брой линейни метри, предлагани за пътуванията от Тулон през 2005 и 2006 г. и от Марсилия през 2006 г.

(431)

По последния пункт Комисията все пак отбелязва, че по въпроса за местата, понятието ексклузивност на кабините само за едно семейство усложнява точното изчисляване на превишаването на нормите. Все пак това единствено обстоятелство не би могло да позволи да се счита, че SNCM не е спазило условията, наложени му с решението от 2003 г.

(432)

Като се има пред вид гореизложеното, Комисията заключава, че SNCM е изпълнило компенсаторните мерки, наложени с решението от 2003 г.

(433)

Комисията отбелязва, че компенсаторните мерки от решението от 2003 г. са били спазени почти изцяло. Като се има предвид значителното намаляване на размера на помощта, одобрена съобразно насоките от 1999 г. по отношение на сумата, определена през 2003 г., която накара Комисията да наложи въпросните условия, Комисията не смята за необходимо да налага допълнителни условия и задължения, за да не допусне изкривяване на конкуренцията с мярка, противоречаща на обшия интерес.

(434)

В светлината на гореизложеното и като се има предвид точният размер на нетния резултат от прехвърлянията, определен в момента на приемане на решението от 2005 г., Комисията смята, че държавната помощ под формата на капиталова вноска от 15,81 милиона евро (212) е съвместима с член 87, параграф 3, точка в) от Договора за ЕО.

(435)

В заключение Комисията смята, че мерките, чийто обект е настоящото решение, не представляват помощи по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО или са помощи съвместими с общия пазар.

(436)

Комисията призовава Франция:

(437)

Комисията напомня на Франция, че по силата на насоките една втора помощ за преструктуриране не може нормално да бъде предвидена за десетте години след края на периода на преструктуриране т.е. в конкретния случай 31 декември 2006 г., освен при изключителни и непредвидими обстоятелства, за които предприятието не носи отговорност,

—

изменение на рейсовете между Марсилия и Корсика, съгласно спецификациите към договора за извършване на обществена услуга 2001—2006 г.,

—

почти премахване на връзките между Тулон и Корсика,

—

съкращаване на рейсовете между Ница и Корсика,

—

закриване на линията Ливорно-Бастиа с предназначените активи, действително закрита през 2003 г.,

—

засилване на транспортното обслужване на Алжир и Тунис с корабите „Méditerranée“, l’„Ile de Beauté“ и „Corse“ и прекратяване на обслужването по линията Генуа-Тунис.

—

кумулираните загуби от 1991 до 2001 г. — 41,7 милиона евро (или 29 милиона евро — цифра, потвърдена с Решение 2002/149/ЕО от 30 октомври 2001 г. (ОВ L 50, 21.2.2002 г., стр. 66), 6,1 милиона евро за 2000 г. и 6,6 милиона евро, преди разходите за преструктуриране, за 2001 г.);

—

намаляване на ресурса, съставен от отписаните амортизации между тези две дати, или 24 милиона евро (позицията намалява от 86 до 62 милиона евро в баланса за периода, което отразява удължаването от дванадесет на двадесет години на амортизационния период, като най-малкото средство за този ресурс е „лизинг“ за последните доставени бройки);

—

допълнителните приходи от цесията като резултат от това преструктуриране — 21 милиона евро, което води до намаляване на нуждите от финансиране, и

—

кумулираният ефект на разходите по преструктурирането — 46,2 милиона евро (виж бележка под линия на стр. 56).

i)

предприятието бенефициер трябва да е действително натоварено с изпълнението на обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени;

ii)

параметрите, въз основа на които е изчислена компенсацията, трябва да бъдат предварително установени по обективен и прозрачен начин, за да се избегне възможността компенсацията да дава икономическо предимство, което би могло да поставя в благоприятно положение предприятието бенефициер спрямо конкурентни предприятия;

iii)

компенсацията не трябва да надхвърля стриктно необходимото за покриване изцяло или отчасти разходите по изпълнението на задълженията за предоставяне на обществена услуга, като се имат предвид приходите, както и разумна печалба за изпълнението на задълженията;

iv)

когато изборът на предприятие, което да бъде натоварено да изпълнява задължения за обществена услуга, в конкретен случай, не е извършен в рамките на процедура по възлагане на обществена поръчка, позволяваща да се избере кандидатът, който е в състояние да предоставя тези услуги на най-ниската цена за общността, равнището на необходимата компенсация трябва да бъде определено въз основа на анализ на разходите, което добре управлявано и подходящо оборудвано с транспортни средства, с цел да удовлетвори необходимите изисквания за обществена услуга, средно предприятие би направило, за да изпълни тези задължения, като има предвид свързаните с това постъпления и разумна печалба за изпълнението на тези задължения.

—

SNCM прекратява своите договори за лизинг към 30 септември 2005 г., което означава, че корабите са върнати на съответните им собственици (GIE) без да е изплатен никакъв наем,

—

възможностите за закупуване не могат да бъдат упражнени,

—

корабите са продадени чрез банките кредитори на 30 септември 2005 г.; нетният резултат от продажбата на корабите се използва с приоритет за изплащане на банковите и данъчните задължения.