4.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 34/17


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 4 декември 2008 година

за подписване от името на Европейската общност на протокола за комплексно управление на крайбрежните зони в Средиземноморието към Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието

(2009/89/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея, първо изречение от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че:

(1)

Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване, впоследствие преименувана на Конвенция за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието (наричана по-долу „Конвенцията от Барселона“) беше сключена от името на Европейската общност с решения 77/585/ЕИО (1) и 1999/802/ЕО (2) на Съвета.

(2)

В съответствие с член 4, параграф 3, буква д) от Конвенцията от Барселона договарящите се страни се задължават да насърчават комплексното управление на крайбрежните зони, като обръщат внимание на защитата на важни екологични и ландшафтни обекти, както и на рационалното използване на природните ресурси.

(3)

Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2002 г. относно прилагането на комплексно управление на крайбрежните зони в Европа (3), и по-специално глава V от нея, насърчава прилагането на комплексно управление на крайбрежните зони в контекста на съществуващите конвенции със съседните държави, включително държави, които не са членки на ЕС, разположени на едно и също регионално море.

(4)

Общността насърчава комплексното управление в по-широк мащаб посредством хоризонтални инструменти, включително в областта на опазването на околната среда. Следователно тези дейности допринасят за комплексното управление на крайбрежните зони.

(5)

Комплексното управление на крайбрежните зони е част от интегрираната морска политика на ЕС, утвърдена от Европейския съвет, който се проведе в Лисабон на 13 и 14 декември 2007 г.

(6)

По силата на решение на Съвета от 27 ноември 2006 г. Комисията взе участие от името на Общността, след консултация с представители на държавите-членки, в преговорите, организирани от Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието с оглед съставяне на протокол за комплексно управление на крайбрежните зони в Средиземноморието (наричан по-долу „протокола за КУКЗС“).

(7)

В резултат на тези преговори на 20 януари 2008 г. текстът на протокола за КУКЗС бе приет от конференцията на пълномощните представители, като протоколът ще бъде открит за подписване до 20 януари 2009 г.

(8)

Крайбрежните зони в Средиземноморието продължават да изпитват силен натиск върху околната среда и деградация на крайбрежните ресурси. Протоколът за КУКЗС предоставя рамка за насърчаване на по-съгласуван и интегриран подход, който ангажира заинтересованите страни от обществения и частния сектор, включително представители на гражданското общество и икономически субекти. Подобен интегриран подход е необходим за по-ефективното решаване на посочените проблеми, както и за постигане на по-устойчиво развитие на крайбрежните зони в Средиземноморието.

(9)

Протоколът за КУКЗС включва различни разпоредби, които е необходимо да бъдат приложени на различни административни равнища, като се спазват принципите на субсидиарност и пропорционалност. Макар че е уместно Общността да предприеме действия в подкрепа на комплексното управление на крайбрежните зони, като отчита, inter alia, трансграничния характер на повечето екологични проблеми, държавите-членки и техните компетентни органи носят отговорност за набелязването и изпълнението на определени подробни мерки, посочени в протокола за КУКЗС, в рамките на крайбрежната територия, като например определянето на зони, в които са забранени строителните дейности.

(10)

Целесъобразно е протоколът за КУКЗС да бъде подписан от името на Общността, при условие че бъде сключен на по-късна дата,

РЕШИ:

Член 1

Подписването на протокола за комплексно управление на крайбрежните зони в Средиземноморието към Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието се одобрява от името на Европейската общност, при условие че бъде сключен на по-късна дата.

Текстът на протокола за КУКЗС е приложен към настоящото решение (4).

Член 2

Председателят на Съвета е оправомощен да определи лицето/ата, упълномощено/и да подпише/ат протокола за КУКЗС от името на Европейската общност.

Съставено в Брюксел на 4 декември 2008 година.

За Съвета

Председател

N. KOSCIUSKO-MORIZET


(1)  ОВ L 240, 19.9.1977 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 322, 14.12.1999 г., стр. 32.

(3)  ОВ L 148, 6.6.2002 г., стр. 24.

(4)  Вж. страница 19 от настоящия брой на Официален вестник.



4.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 34/19


ПРЕВОД

ПРОТОКОЛ

за комплексно управление на крайбрежните зони в Средиземноморието

ДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ ПО НАСТОЯЩИЯ ПРОТОКОЛ,

СТРАНИ по Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието, приета в Барселона на 16 февруари 1976 г. и изменена на 10 юни 1995 г.,

КАТО ЖЕЛАЯТ да бъдат изпълнени задълженията, установени в член 4, параграф 3, буква д) и параграф 5 от горепосочената конвенция,

КАТО ОТЧИТАТ, че крайбрежните зони в Средиземно море са общо природно и културно наследство на народите от Средиземноморието и че те трябва да бъдат съхранени и благоразумно използвани в интерес на сегашното и бъдещите поколения,

ЗАГРИЖЕНИ от нарастващото натоварване от страна на човешката дейност върху крайбрежните зони на Средиземно море, което застрашава тяхната уязвима природна среда и желаейки да спрат и преобърнат процеса на деградация в крайбрежните зони и да намалят значително загубата на биоразнообразие в крайбрежните екосистеми,

ОБЕЗПОКОЕНИ от рисковете, които застрашават крайбрежните зони във връзка с промяната в климата, която може да доведе, наред с други неща, до покачване на морското равнище, както и имайки предвид необходимостта от вземане на устойчиви мерки за намаляване на отрицателното влияние на природните явления,

УБЕДЕНИ, че тъй като крайбрежните зони представляват незаменим екологичен, стопански и обществен ресурс, с оглед на тяхното запазване и устойчиво развитие е необходим специфичен комплексен подход за планиране и управление, прилаган на равнището на Средиземноморието като цяло и на съответните крайбрежни държави, като се отчита тяхното многообразие и по-специално специфичните нужди на островите във връзка с техните геоморфологични характеристики,

КАТО ВЗЕМАТ ПРЕДВИД Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, изготвена в Монтего Бей на 10 декември 1982 г., Конвенцията за влажните зони от международно значение, особено в качеството на местообитания на водни птици, изготвена в Рамсар на 2 февруари 1971 г. и Конвенцията за биологичното разнообразие, изготвена в Рио де Жанейро на 5 юни 1992 г., по които конвенции много от крайбрежните средиземноморски държави и Европейската общност са страни,

ЗАИНТЕРЕСОВАНИ по-специално да действат съвместно за разработването на подходящи комплексни планове за управление на крайбрежните зони съгласно член 4, параграф 1, буква д) от Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменението на климата, изготвена в Ню Йорк на 9 май 1992 г.,

КАТО ОТЧИТАТ съществуващия опит в областта на комплексното управление на крайбрежни зони и работата на различни организации, включително на европейските институции,

КАТО СЕ ОСНОВАВАТ на препоръките и работата на Средиземноморската комисия за устойчиво развитие и на препоръките от срещите на договарящите се страни, проведени съответно в Тунис през 1997 г., в Монако през 2001 г., в Катания през 2003 г. и в Порторож през 2005 г., както и на Средиземноморската стратегия за устойчиво развитие, приета в Порторож през 2005 г.,

РЕШЕНИ да засилят на равнището на Средиземноморието усилията на отделни крайбрежни държави за осигуряване на комплексно управление на крайбрежните зони,

ТВЪРДО РЕШЕНИ да стимулират националните, областните и местните инициативи чрез съгласувана насърчителна дейност, сътрудничество и партньорство с различните действащи лица, заинтересовани да допринесат за ефективно ръководство за целите на комплексното управление на крайбрежните зони,

КАТО ЖЕЛАЯТ да осигурят постигането на съгласуваност по отношение на прилагането на комплексно управление на крайбрежните зони, в изпълнение на горепосочената конвенция и протоколите към нея,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

ЧАСТ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Основни задължения

В съответствие с Конвенцията за защита на морската среда и крайбрежните райони в Средиземноморието и съответните протоколи към нея страните ще създадат обща рамка за комплексно управление на крайбрежната зона в Средиземноморието и ще вземат необходимите мерки за засилване на регионалното сътрудничество за тази цел.

Член 2

Определения

По смисъла на настоящия протокол:

а)

„Страни“ означава договарящите се страни по настоящия протокол.

б)

„Конвенция“ означава Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието, приета в Барселона на 16 февруари 1976 г., изменена на 10 юни 1995 г.

в)

„Организация“ означава структурата, посочена в член 17 от Конвенцията.

г)

„Център“ означава Центърът за регионални дейности по програмата за приоритетни действия.

д)

„Крайбрежна зона“ означава геоморфологичен район от двете страни на морския бряг, в който взаимодействието между неговата морска и сухоземна част се проявява под формата на сложни екологични и ресурсни системи, съставени от живи и неживи компоненти, съществуващи съвместно и взаимодействащи с човешките общности и техните обществено-икономически дейности.

е)

„Комплексно управление на крайбрежните зони“ означава динамичен процес за устойчиво управление и използване на крайбрежните зони, като в същото време се отчита уязвимостта на крайбрежните екосистеми и ландшафти, разнообразието на дейностите и видовете ползвания, техните взаимодействия, морската ориентация на някои дейности и видове ползвания и тяхното въздействие както върху морските, така и върху сухоземните части на крайбрежните зони.

Член 3

Географско покритие

1.   Районът, по отношение на който се прилага настоящият протокол, е Средиземноморският район, както е определен в член 1 от Конвенцията. Този район се определя също от:

а)

границата на крайбрежната зона по посока на морето, която се определя от външната граница на териториалните води на страните; и

б)

границата на крайбрежната зона по посока на сушата, която съвпада с границите на съответните териториални единици, определени от страните.

2.   Ако в рамките на своя суверенитет дадена страна установи различни граници от посочените в параграф 1 от настоящия член, тя трябва да съобщи това с декларация до депозитаря по време на депозирането на нейния инструмент за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване към настоящия протокол или във всеки следващ момент от времето, като следва да са изпълнени следните условия:

а)

границата по посока на морето да е по-близо от границата на териториалните води;

б)

ако границата по посока на сушата се различава, било като е по-отдалечена или по-близка в сравнение с тази на посочените по-горе териториални единици, това следва да е с оглед на прилагането, inter alia, на екосистемен подход и икономически и социални критерии, както и за да бъдат взети под внимание специфичните нужди на островите във връзка с техните геоморфологични характеристики и с отчитането на отрицателните последици от изменението на климата.

3.   Всяка страна ще възприема или насърчава на подходящото институционално равнище адекватни действия за информиране на населението и на всички съответни действащи лица за географския обхват на настоящия протокол.

Член 4

Запазване на права

1.   Нищо в настоящия протокол, нито в актовете, приети въз основа на настоящия протокол, не накърнява правата, съществуващите и бъдещи претенции или правни възгледи на някоя от страните по отношение на морското право, по-специално природата и големината на морските райони, определянето на границите на морските райони между държавите с отсрещни или съседни брегове, правото и условията за преминаване през проливи, използвани за международно корабоплаване, и правото на позволено преминаване през териториални води, както и характера и обхвата на юрисдикцията на крайбрежните държави, на държавата на флага и на държавата на пристанището.

2.   Нито един акт или действие, предприети въз основа на настоящия протокол, не представляват основание за претенции, оспорване или разискване на каквато и да е претенция към националния суверенитет или юрисдикция.

3.   Разпоредбите на настоящия протокол не засягат по-строгите разпоредби за защита и управление на крайбрежните зони, съдържащи се в други съществуващи или бъдещи национални или международни инструменти или програми.

4.   Нищо в настоящия протокол не засяга дейностите и съоръженията за национална сигурност и отбрана; от друга страна, всяка страна изразява съгласие, че тези дейности и съоръжения ще бъдат използвани или създавани, доколкото това е разумно и практически възможно, по начин, който съответства на настоящия протокол.

Член 5

Цели на комплексното управление на крайбрежните зони

Целите на комплексното управление на крайбрежните зони са, както следва:

а)

улесняване, чрез рационално планиране на дейностите, на устойчивото развитие на крайбрежните зони чрез осигуряване на необходимото внимание към околната среда и ландшафтите, в хармония със стопанското, общественото и културното развитие;

б)

опазване на крайбрежните зони в интерес на сегашното и бъдещите поколения;

в)

осигуряване на устойчиво използване на природните ресурси, по-специално на водните ресурси;

г)

осигуряване на опазване на целостта на крайбрежните екосистеми, ландшафти и геоморфология;

д)

предотвратяване и/или облекчаване на последиците от природни бедствия, по-специално на изменението на климата, които могат да се дължат на естествени причини или на човешка дейност;

е)

постигане на съгласуваност между публичните и частните инициативи и между всички решения на публичните органи на национално, областно или местно равнище, които имат отношение към използването на крайбрежните зони.

Член 6

Общи принципи на комплексното управление на крайбрежните зони

При прилагането на настоящия протокол страните ще се ръководят от следните принципи на комплексното управление на крайбрежните зони:

а)

Ще се обръща особено внимание на биологичното богатство и естествената динамика и функциониране на покривания от приливните води район, както и взаимнодопълващия се и взаимозависим характер съответно на морската част и сухоземната част на крайбрежните зони, които образуват единно цяло.

б)

Ще се разглеждат комплексно всички елементи, свързани с хидроложките, геоморфологичните, обществено-икономическите и културните системи, така че да не се претоварва капацитетът на крайбрежните зони и да се предотвратяват отрицателните последици от природните бедствия и от развитието.

в)

Ще се прилага екосистемен подход за крайбрежно планиране и управление, така че да се осигури устойчиво развитие на крайбрежните зони.

г)

Ще се осигурява подходящо ръководство, даващо възможност за адекватно и навременно участие на местните жители и на заинтересованите страни от гражданското общество, които са загрижени за крайбрежните зони, в прозрачен процес на вземане на решения.

д)

Ще се изисква организирането на междусекторно институционално сътрудничество между различните административни служби и областните и местните органи, които са компетентни по отношение на крайбрежните зони.

е)

Ще се изисква формулиране на стратегии за земеползване, планове и програми, които да обхващат градоустройствените и обществено-икономическите дейности, както и други съответни секторни политики.

ж)

Ще се вземат под внимание многообразието и големият брой на дейностите в крайбрежните зони, като ще се дава приоритетно значение, когато е необходимо, на публичните услуги и на тези дейности, които поради характера и местоположението им трябва да се провеждат в непосредствена близост до морето.

з)

Разпределението на видовете ползвания по цялата крайбрежна зона следва да е уравновесено, като се избягват излишното съсредоточаване и разпростирането на градски райони.

и)

Ще се правят предварителни оценки на рисковете, произтичащи от различните човешки дейности и от инфраструктурата, така че да се предотвратят или намалят съответните отрицателни въздействия върху крайбрежните зони.

й)

Ще се предотвратяват вредите върху крайбрежната околна среда, а ако такива настъпят, ще се провеждат подходящи възстановителни действия.

Член 7

Координация

1.   С оглед на постигането на комплексно управление на крайбрежните зони страните:

а)

ще осигуряват институционална координация, при необходимост чрез подходящи органи и механизми, с оглед да се избегне прилагането на тясно секторни видове подход и да се улесни използването на цялостни подходи;

б)

ще организират подходяща координация между различните органи, компетентни по отношение както на морските, така и на сухоземните части от крайбрежните зони — от страна на различните административни служби на национално, областно и местно равнище;

в)

ще организират близка координация между националните органи и областните и местните органи по отношение на крайбрежните стратегии, планове и програми и във връзка с различните разрешения за дейности, като тази координация би могло да бъде постигната чрез смесени консултативни органи или процедури за съвместно вземане на решения.

2.   Компетентните национални, областни и местни органи за крайбрежните зони ще работят съвместно, доколкото е практически възможно, за увеличаване на съгласуваността и ефективността на установените крайбрежни стратегии, планове и програми.

ЧАСТ II

ЕЛЕМЕНТИ НА КОМПЛЕКСНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА КРАЙБРЕЖНИТЕ ЗОНИ

Член 8

Защита и устойчиво използване на крайбрежните зони

1.   В съответствие с целите и принципите, установени в членове 5 и 6 от настоящия протокол, страните ще полагат усилия да осигурят устойчиво използване и управление на крайбрежните зони с оглед опазване на крайбрежните природни местообитания, на ландшафтите, на природните ресурси и на екосистемите в съответствие с международните и регионалните правни инструменти.

2.   За тази цел страните:

а)

Ще установят в крайбрежните зони, над равнището на най-високото зимно водно ниво, зона, в която строежите не са разрешени. Като се вземат под внимание, inter alia, районите, които пряко са подложени на отрицателното влияние на изменението на климата и на природните бедствия, тази зона следва да бъде с ширина не по-малко от 100 метра, освен в случаите, посочени в буква б) по-долу. Тези национални мерки, които са по-строги при определянето на гореспоменатата ширина, ще продължат да се прилагат.

б)

Имат право да приспособяват гореспоменатите разпоредби по начин, съответстващ на целите и принципите на настоящия протокол, в следните случаи:

1.

за проекти от обществен интерес;

2.

в райони с особени географски или други ограничения от местен характер, особено във връзка с гъстотата на населението или социалните нужди, където индивидуалното жилищно строителство, градоустройство или развитие се осигуряват от национални правни инструменти.

в)

Следва да уведомяват Организацията за своите национални правни инструменти, прилагани за тези цели.

3.   Също така страните ще имат грижата да осигурят присъствие в техните национални правни инструменти на критерии за устойчиво развитие на крайбрежните зони. Тези критерии, при отчитане на специфичните местни условия, следва да включват, inter alia, следните положения:

а)

идентифициране и разграничаване извън защитените зони на открити зони, в които се ограничава или където е необходимо — се забранява развитието на градски райони, както и други дейности;

б)

ограничаване на линейното разпростиране на изграждането на градски райони и на създаването на нова транспортна инфраструктура покрай морския бряг;

в)

осигуряване на включването на екологичните съображения в правилата за управление и ползване в публичния морски сектор;

г)

предоставяне на свободен публичен достъп до морето и покрай морския бряг;

д)

ограничаване или където е необходимо — забрана на движението и паркирането на сухоземни превозни средства, както и на движението и закотвянето на морски съдове в райони с уязвима природна среда, намиращи се на сушата или в морето, включително плажове и дюни.

Член 9

Стопански дейности

1.   В съответствие с целите и принципите, посочени в членове 5 и 6 от настоящия протокол, а също и отчитайки съответните разпоредби на Барселонската конвенция и протоколите към нея, страните:

а)

ще отделят специално внимание на стопанските дейности, които изискват близост до морето;

б)

ще осигуряват свеждане до минимум на използването на природни ресурси за различните стопански дейности, като бъдат вземани предвид нуждите на бъдещите поколения;

в)

ще осигуряват спазване на изискванията на комплексното управление на водните ресурси и на екологосъобразното управление на отпадъците;

г)

ще осигуряват приспособяване на крайбрежната и морска икономика към уязвимостта на природната среда на крайбрежните зони, както и защита на морските ресурси от замърсяване;

д)

ще определят такива показатели за развитие на стопанските дейности, които да осигуряват устойчиво използване на крайбрежните зони и намаляване на натоварванията, които надхвърлят техния капацитет;

е)

ще популяризират кодекси на добра практика сред публичните органи, стопанските субекти и неправителствените организации.

2.   В допълнение, по отношение на стопанските дейности страните се споразумяват, както следва:

а)

в областта на селското стопанство и промишлеността

да гарантират висока степен на защита на околната среда в съответните райони и провеждане на селскостопанските и промишлените дейности по начин, осигуряващ опазване на крайбрежните екосистеми и ландшафти, както и предотвратяване на замърсяване на морето, водите, въздуха и почвите;

б)

в областта на риболова:

i)

да вземат под внимание необходимостта от защита на риболовните райони във връзка с проектите за развитие;

ii)

да осигуряват съответствие на риболовните практики с устойчивото използване на природните морски ресурси;

в)

в областта на аквакултурите:

i)

да вземат под внимание необходимостта от защита на районите с аквакултури и черупчести видове организми във връзка с проектите за развитие;

ii)

да регулират аквакултурите чрез контрол върху използването на примеси във водите и върху третирането на отпадъците;

г)

в областта на туризма, спортните и развлекателните дейности:

i)

да насърчават устойчиво развития крайбрежен туризъм, при който се опазват екосистемите, природните ресурси, културното наследство и ландшафтите;

ii)

да популяризират специфични форми на крайбрежен туризъм, включително културен, селски и екотуризъм, като при това се уважават традициите на местното население;

iii)

да регулират или, ако е необходимо, да забраняват практикуването на различни спортни и развлекателни дейности, включително любителски риболов и събиране на черупчести видове организми;

д)

в областта на използването на специфични природни ресурси:

i)

да прилагат разрешителен режим за добива на минерали, включително по отношение на използването на морска вода в обезсоляващи инсталации и добив на камъни;

ii)

да регулират добива на пясък, включително от морското дъно и речните наноси или изцяло да го забранят в случаите, когато такъв добив би могъл да повлияе отрицателно на равновесието на крайбрежните екосистеми;

iii)

да наблюдават крайбрежните водоносни слоеве и динамичните зони на контакт и взаимодействие между прясна и солена вода, които могат да бъдат отрицателно повлияни от изпомпването на подпочвена вода или от изпускането на отпадна вода в природната среда;

е)

по отношение на инфраструктурата, енергийните съоръжения, пристанищата и морските инсталации и конструкции

да прилагат разрешителен режим за такива инфраструктурни обекти, съоръжения, инсталации и конструкции, така че да се сведе до минимум тяхното отрицателно въздействие върху крайбрежните екосистеми, ландшафти и геоморфология или, където това е уместно, да бъде компенсирано с нефинансови мерки;

ж)

в областта на дейностите по морско дело

да провеждат дейностите по морско дело по такъв начин, че да осигурят опазването на крайбрежните екосистеми в съответствие с правилата, стандартите и процедурите на съответните международни конвенции.

Член 10

Специфични крайбрежни екосистеми

Страните ще вземат мерки за защита на характеристиките на някои специфични крайбрежни райони, както следва:

1.

Влажни зони и устия

В допълнение към създаването на защитени райони и с оглед предотвратяване на изчезването на влажните зони и устията страните:

а)

ще вземат под внимание в националните крайбрежни стратегии и крайбрежни планове и програми, както и при издаването на разрешения, стопанската и обществената функция на влажните зони и устията;

б)

ще вземат необходимите мерки за регулиране и, ако е необходимо — за забрана на дейностите, които биха могли да имат отрицателни последици за влажните зони и устията;

в)

ще предприемат, доколкото е възможно, възстановяване на деградиралите крайбрежни влажни зони, с оглед подновяване на тяхната положителна роля в крайбрежните екологични процеси.

2.

Морски местообитания

Признавайки необходимостта от защита на морските райони с местообитания и биологични видове, които се нуждаят от опазване, независимо от класификацията им като защитени райони, страните:

а)

ще приемат мерки за осигуряване на защита и опазване на морските и крайбрежните райони — чрез законодателни средства, планиране и управление, и по-специално на тези от тях, в които има местообитания и биологични видове, които се нуждаят от опазване;

б)

ще насърчават регионалното и международното сътрудничество за прилагане на общи програми за защита на морските местообитания.

3.

Крайбрежни гори

Страните ще приемат мерки, насочени към опазване и разрастване на крайбрежните гори, по-специално на тези от тях, които са разположени извън специалните защитени райони.

4.

Дюни

Страните поемат задължение да опазват и в случаите, когато това е възможно, да възстановяват по устойчив начин дюните и крайбрежните плитчини.

Член 11

Крайбрежни ландшафти

1.   Оценявайки специфичната естетична, природна и културна стойност на природните ландшафти, независимо от тяхната класификация като защитени райони, страните ще предприемат мерки — чрез законодателни средства, планиране и управление, за осигуряване на защита на крайбрежните ландшафти.

2.   Страните поемат задължение да насърчават регионалното и международното сътрудничество в защитата на ландшафтите, и по-специално да прилагат, където е уместно, съвместни дейности по отношение на трансграничните крайбрежни ландшафти.

Член 12

Острови

Страните поемат задължение да предоставят специална защита на островите, включително на малките острови, като за тази цел те:

а)

ще насърчават екологосъобразните дейности в такива райони и ще вземат специални мерки за осигуряване на участие на жителите им в защита на крайбрежните екосистеми, въз основа на техните местни обичаи и знания;

б)

ще вземат под внимание специфичните характеристики на островната околна среда и необходимостта от осигуряване на взаимодействие между островите в националните крайбрежни стратегии, планове, програми и управленски инструменти, особено по отношение на транспорта, туризма, рибарството, отпадъците и водите.

Член 13

Културно наследство

1.   Страните ще предприемат, индивидуално или колективно, всички подходящи мерки за опазване и защита на културното наследство — по-специално археологическото и историческото наследство на крайбрежните зони, включително подводното културно наследство, в съответствие с приложимите национални и международни правни инструменти.

2.   Страните ще осигурят разглеждането на опазването на място на културното наследство като първи възможен вариант преди каквато и да е намеса, насочена към това наследство.

3.   Страните ще осигурят по-специално, че тези елементи на подводното културно наследство на крайбрежните зони, които биват премествани от морската среда, ще бъдат консервирани и стопанисвани по начин, осигуряващ тяхното дългосрочно опазване, а няма да бъдат търгувани, продавани или заменяни като търговски стоки.

Член 14

Участие

1.   С оглед осигуряване на ефективно ръководство по време на процеса на комплексно управление на крайбрежните зони страните ще предприемат необходимите стъпки за осигуряване на подходящо участие на различните заинтересовани страни във фазите на формулиране и прилагане на крайбрежните и морските стратегии, планове и програми или проекти, а също и при издаването на различни видове разрешения, като тези заинтересовани страни включват:

териториалните общини и съответните публични организации,

стопанските субекти,

неправителствените организации,

обществените дейци,

заинтересованата общественост.

Това участие следва да включва, inter alia, провеждането на консултативни форуми, анкети или публични обсъждания и би могло да прерасне в партньорства.

2.   С оглед осигуряването на такова участие страните ще предоставят информация по адекватен, навременен и ефективен начин.

3.   Следва да съществуват процедури за посредничество и помирение и право на административни или правни възражения, които да могат да се използват от всяка заинтересована страна, която оспорва решения, актове или пропуски, при спазване на установените от страните разпоредби за участие по отношение на плановете, програмите или проектите, засягащи крайбрежните зони.

Член 15

Подобряване на осведомеността, обучение и научни изследвания

1.   Страните поемат задължение да провеждат на национално, областно и местно равнище дейности за подобряване на осведомеността относно комплексното управление на крайбрежните зони и за разработване на образователни програми, обучения и публично образование по този предмет.

2.   Страните ще организират — пряко, многостранно или двустранно, или с помощта на Организацията, на Центъра или на съответните международни организации — образователни програми, обучения и публично образование по комплексно управление на крайбрежните зони с оглед осигуряване на тяхното устойчиво развитие.

3.   Страните ще провеждат интердисциплинарни научни изследвания на комплексното управление на крайбрежните зони и на взаимната зависимост между дейностите и техните въздействия върху крайбрежните зони. За тази цел те следва да създадат или поддържат специализирани научни центрове. Целта на тези научни изследвания е, по-специално, да се увеличат познанията относно комплексното управление на крайбрежните зони, да се даде принос за информирането на обществеността и да се улесни публичното и частното вземане на решения.

ЧАСТ III

ИНСТРУМЕНТИ ЗА КОМПЛЕКСНО УПРАВЛЕНИЕ НА КРАЙБРЕЖНИТЕ ЗОНИ

Член 16

Механизми и мрежи за мониторинг и наблюдение

1.   Страните ще използват и засилят съществуващите подходящи механизми за мониторинг и наблюдение и при необходимост, ще създадат нови такива механизми. Също така те ще подготвят и редовно ще актуализират национални описи на крайбрежните зони, които ще обхващат, доколкото е възможно, информация за ресурсите и дейностите, както и за институциите, законодателството и планирането, които биха могли да имат влияние върху крайбрежните зони.

2.   С оглед да се насърчи обменът на научен опит, данни и добри практики страните ще участват, на подходящо административно и научно равнище, в Средиземноморската мрежа на крайбрежните зони, в сътрудничество с Организацията.

3.   С оглед улесняване на редовните наблюдения на състоянието и развитието на крайбрежните зони страните ще установят съгласуван референтен формат и процес за събиране на съответните данни в националните описи.

4.   Страните ще вземат всички необходими мерки за осигуряване на публичен достъп до информацията, получена от механизмите и мрежите за мониторинг и наблюдение.

Член 17

Средиземноморска стратегия за комплексно управление на крайбрежните зони

Страните поемат ангажимент да си сътрудничат за насърчаване на устойчивото развитие и комплексното управление на крайбрежните зони, като при това ще вземат под внимание Средиземноморската стратегия за устойчиво развитие и я ще допълват при необходимост. За тази цел страните ще определят, със съдействието на Центъра, обща рамка за комплексно управление на крайбрежните зони в Средиземноморието, която ще бъде приложена посредством регионални планове за действие и други оперативни инструменти, както и посредством съответните национални стратегии.

Член 18

Национални крайбрежни стратегии, планове и програми

1.   Всяка от страните ще засили допълнително или ще формулира национална стратегия за комплексно управление на крайбрежните зони и крайбрежни планове и програми за изпълнение съгласно общата регионална рамка и в съответствие с целите и принципите за комплексно управление, посочени в настоящия протокол, а също така ще информира Организацията за въведения координационен механизъм за целите на тази стратегия.

2.   В националната стратегия, основаваща се на анализ на съществуващото положение, следва да са зададени цели, да са определени приоритети — с посочване на съответните причини за тях, да са идентифицирани крайбрежните екосистеми, които се нуждаят от управление, както и съответните действащи лица и процеси, да се изброят планираните мерки и съответните разходи за тях, а също и институционалните инструменти и наличните правни и финансови средства и да се зададе времеви график за изпълнение.

3.   Крайбрежните планове и програми, които могат да са самостоятелни или включени в други планове и програми, следва да уточняват насоките на националната стратегия и да я прилагат на подходящото териториално равнище, като определят, inter alia и когато е уместно, съответните капацитетни възможности за издържане на натоварване, както и условията за разпределение и използване на съответните морски и сухоземни части на крайбрежните зони.

4.   Страните следва да определят подходящи показатели за оценка на ефективността на стратегиите, плановете и програмите за комплексно управление на крайбрежните зони, както и на напредъка в прилагането на настоящия протокол.

Член 19

Оценки на околната среда

1.   Отчитайки уязвимостта на крайбрежните зони, страните ще осигурят, че при процедурата и съответните проучвания за оценка на въздействието върху околната среда във връзка с публични и частни проекти, които биха могли да имат значителни въздействия върху околната среда на крайбрежните зони и по-специално върху техните екосистеми, ще бъде вземана под внимание специфичната чувствителност на околната среда и взаимните влияния между морските и сухоземните части на крайбрежната зона.

2.   В съответствие със същите критерии страните ще формулират, както е подходящо, стратегическа оценка за въздействието върху околната среда на плановете и програмите, засягащи крайбрежните зони.

3.   Оценките на околната среда ще вземат под внимание кумулативните въздействия върху крайбрежните зони, като ще бъде отделяно необходимото внимание, inter alia, на техния капацитет за издържане на натоварвания.

Член 20

Политика за земите

1.   За целите на насърчаването на комплексното управление на крайбрежните зони, намаляването на икономическите натоварвания, поддържането на открити райони и осигуряването на публичен достъп до морето покрай морския бряг страните ще приемат подходящи инструменти и мерки по политиката за земите, включително във връзка с процеса на планиране.

2.   За тази цел, както и с оглед да се осигури устойчиво управление на публичните и частните земи в крайбрежните зони, страните биха могли, inter alia, да приемат механизми за придобиване, цесия, дарение или прехвърляне на земи към публичния сектор и да въведат сервитутни права върху поземлената собственост.

Член 21

Икономически, финансови и данъчни инструменти

С оглед на прилагането на националните крайбрежни стратегии, планове и програми страните биха могли да вземат подходящи мерки за въвеждането на съответни икономически, финансови и/или данъчни инструменти, предназначени да подкрепят местните, областните и националните инициативи за комплексно управление на крайбрежните зони.

ЧАСТ IV

РИСКОВЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА КРАЙБРЕЖНИТЕ ЗОНИ

Член 22

Природни бедствия

В рамките на националните стратегии за комплексно управление на крайбрежните зони страните ще разработват политики за предотвратяване на природни бедствия. За тази цел те ще изготвят оценки на уязвимостта и опасностите от природни бедствия в крайбрежните зони и ще предприемат мерки за предотвратяване, облекчаване и приспособяване към последиците от природни бедствия и по-специално от изменението на климата.

Член 23

Брегова ерозия

1.   В съответствие с целите и принципите, установени в членове 5 и 6 от настоящия протокол, и с оглед на по-ефективното предотвратяване и облекчаване на последиците от бреговата ерозия страните ще се заемат с въвеждане на необходимите мерки за поддържане или възстановяване на естествения капацитет на брега да се приспособява към промените, включително към такива промени, които биха произтекли от покачване на морското равнище.

2.   При разглеждането на нови дейности и работи в крайбрежните зони, включително морски конструкции и съоръжения за укрепване на брега, страните ще обръщат особено внимание на съответните отрицателни ефекти във връзка с бреговата ерозия, както и върху преките и косвените щети, които биха могли да последват. По отношение на съществуващите дейности и конструкции страните ще вземат мерки за свеждане до минимум на техните последици във връзка с бреговата ерозия.

3.   Чрез комплексното управление на дейностите страните ще положат усилия да предотвратяват въздействията във връзка с бреговата ерозия, включително чрез вземане на специални мерки за бреговите наноси и крайбрежните съоръжения.

4.   Страните поемат ангажимент да споделят научни данни, които биха могли да подобрят състоянието и развитието на бреговата ерозия и последиците от нея.

Член 24

Реагиране при природни бедствия

1.   Страните поемат ангажимент да насърчават международното сътрудничество във връзка с реагирането при природни бедствия, както и да вземат всички необходими мерки за навременно вземане на мерки във връзка с последиците от такива бедствия.

2.   Страните поемат ангажимент да координират използването на средствата за откриване, предупреждаване и комуникация, с които те разполагат, като за тази цел използват съществуващите механизми и инициативи за осигуряване на възможно най-бързо предаване на спешна информация, отнасяща се до големи природни бедствия. Страните ще уведомят Организацията кои национални органи са компетентни да изпращат и получават такава информация в контекста на съответните международни механизми.

3.   Страните поемат ангажимент да насърчават взаимното сътрудничество, както и сътрудничеството между националните, областните и местните органи, неправителствените организации и другите компетентни организации във връзка със спешното оказване на хуманитарна помощ при природни бедствия, засягащи крайбрежните зони на Средиземноморието.

ЧАСТ V

МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 25

Обучение и научноизследователска дейност

1.   Страните поемат ангажимент, пряко или със съдействието на Организацията или на компетентните международни организации, да си сътрудничат при обучението на научен, технически и административен персонал в областта на комплексното управление на крайбрежните зони, с оглед по-специално на:

а)

идентифициране и засилване на капацитетните възможности;

б)

разработване на научни и технически изследвания;

в)

утвърждаване на специализирани научни центрове за комплексно управление на бреговите зони;

г)

разгръщане на програми за обучение на местни специалисти.

2.   Страните поемат ангажимент, пряко или със съдействието на Организацията или на компетентните международни организации, да насърчават научните и техническите изследвания по отношение на комплексното управление на крайбрежните зони, особено чрез обмена на научна и техническа информация и координирането на техните научноизследователски програми по теми от взаимен интерес.

Член 26

Научно-техническа помощ

За целите на комплексното управление на крайбрежните зони страните поемат ангажимент, пряко или със съдействието на Организацията или на компетентните международни организации, да сътрудничат при оказването на научно-техническа помощ, включително чрез достъп до екологосъобразни технологии и чрез техния трансфер, както и чрез други възможни форми за оказване на помощ на страните, поискали такава помощ.

Член 27

Обмен на информация и дейности от взаимен интерес

1.   Страните поемат ангажимент, пряко или със съдействието на Организацията или на компетентните международни организации, да си сътрудничат при обмена на информация за прилагането на най-добрите екологични практики.

2.   Със съдействието на Организацията страните, по-специално:

а)

ще определят показатели за управлението на крайбрежните зони, като имат предвид съществуващите такива показатели, и ще си сътрудничат при използването на тези показатели;

б)

ще подготвят и актуализират оценки на използването и управлението на крайбрежните зони;

в)

ще провеждат дейности от взаимен интерес, като например демонстрационни проекти за комплексно управление на крайбрежните зони;

Член 28

Трансгранично сътрудничество

Страните ще положат усилия, пряко или със съдействието на Организацията или на компетентните международни организации, двустранно или многостранно, да координират в случаите, когато това е уместно, техните национални крайбрежни стратегии, планове и програми, свързани със съседни крайбрежни зони. В това координиране ще вземат участие съответните национални административни органи.

Член 29

Трансгранични оценки на околната среда

1.   В рамките на настоящия протокол страните, преди да разрешават или одобряват планове, програми и проекти, които биха могли да имат значително отрицателно въздействие върху крайбрежните зони на други страни, ще си сътрудничат посредством уведомяване, обмен на информация и консултации при оценката на въздействията върху околната среда на такива планове, програми и проекти, вземайки под внимание член 19 от настоящия протокол, както и член 4, параграф 3, буква г) от Конвенцията.

2.   За тази цел страните поемат ангажимент да сътрудничат при формулирането и приемането на подходящи насоки за определяне на процедурите за уведомяване, обмен на информация и консултации на всички етапи от процеса.

3.   Страните биха могли, когато е уместно, да сключат двустранни или многостранни споразумения за ефективното прилагане на настоящия член.

ЧАСТ VI

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 30

Национални координатори

Всяка от страните ще определи национален координатор, който да изпълнява ролята на връзка с Центъра относно техническите и научните аспекти при прилагането на настоящия протокол и да разпространява информация на национално, областно и местно равнище. Националните координатори ще се срещат периодично, за да изпълняват функциите си, произтичащи от настоящия протокол.

Член 31

Доклади

Страните ще представят на обикновените срещи на договарящите се страни доклади за прилагането на настоящия протокол, като формата и периодичността на докладите ще бъдат определени от тези срещи на договарящите се страни и докладите ще отразяват включително взетите мерки, тяхната ефективност и срещнатите проблеми при тяхното прилагане.

Член 32

Институционална координация

1.   Организацията ще отговаря за координацията по прилагането на настоящия протокол. За тази цел тя ще бъде подпомагана от Центъра, на който тя може да прехвърли следните функции:

а)

да съдейства на страните за дефинирането на обща регионална рамка за комплексно управление на крайбрежните зони в Средиземноморието съгласно член 17;

б)

да подготвя периодичен доклад за състоянието и развитието на комплексното управление на крайбрежните зони в Средиземно море с оглед улесняване на прилагането на настоящия протокол;

в)

да обменя информация и да провежда дейности от взаимен интерес съгласно член 27;

г)

при поискване да съдейства на страните да:

участват в Средиземноморската мрежа на крайбрежните зони съгласно 16,

подготвят и прилагат своите национални стратегии за комплексно управление на крайбрежните зони съгласно член 18,

си сътрудничат в дейностите за обучение и в програмите за научно-технически изследвания съгласно член 25,

координират, където е уместно, управлението на трансграничните крайбрежни зони съгласно член 28;

д)

да организира срещи на националните координатори съгласно член 30;

е)

да изпълнява всякакви други функции, които му бъдат възложени от страните.

2.   За целите на прилагането на настоящия протокол страните, Организацията и Центърът могат съвместно да установят сътрудничество с неправителствени организации, чиито дейности са свързани с протокола.

Член 33

Срещи на страните

1.   Обикновените срещи на страните по настоящия протокол ще се провеждат заедно с обикновените срещи на страните по Конвенцията, провеждащи се съгласно член 18 от Конвенцията. Страните могат също така да провеждат извънредни срещи в съответствие с посочения член.

2.   Срещите на страните по настоящия протокол имат следните цели:

а)

да следят за изпълнението на настоящия протокол;

б)

да гарантират, че протоколът се изпълнява в координация и единство с другите протоколи;

в)

да контролират работата на Организацията и на Центъра по прилагането на настоящия протокол и да дават политически насоки за осъществяването на техните дейности;

г)

да разглеждат ефективността на взетите мерки за комплексно управление на крайбрежните зони и необходимостта от други мерки, по-специално под формата на приложения или изменения на настоящия протокол;

д)

да дават препоръки на страните относно мерките, които да бъдат приети за прилагане на настоящия протокол;

е)

да проучват препоръките от срещите на националните координатори съгласно член 30 от настоящия протокол;

ж)

да разглеждат докладите, предадени от страните, и да дават съответни препоръки съгласно член 26 от Конвенцията;

з)

да проучват всякаква друга релевантна информация, подадена чрез Центъра;

и)

да проучват всякакви други въпроси във връзка с настоящия протокол, когато е уместно.

ЧАСТ VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 34

Връзка с Конвенцията

1.   Разпоредбите на Конвенцията, които се отнасят до който и да е протокол, ще се прилагат и по отношение на настоящия протокол.

2.   Процедурният правилник и финансовите правила, приети в съответствие с член 24 от Конвенцията, ще се прилагат и по отношение на настоящия протокол, освен ако страните по настоящия протокол не решат друго.

Член 35

Взаимоотношения с трети страни

1.   Когато е уместно, страните могат да канят държави, които не са страни по настоящия протокол, както и международни организации, да сътрудничат при прилагането на протокола.

2.   Страните поемат задължението да приемат подходящи мерки, съответстващи на международното право, за да гарантират, че никоя от страните не извършва дейности, които противоречат на принципите и целите на настоящия протокол.

Член 36

Подписване

Настоящият протокол е открит за подписване в Мадрид, Испания, от 21 януари 2008 г. до 20 януари 2009 г., от всяка договаряща се страна по Конвенцията.

Член 37

Ратификация, приемане или одобряване

Настоящият протокол подлежи на ратификация, приемане или одобряване. Инструментите за ратификация, приемане или одобрение се депозират при правителството на Испания, което осъществява функциите на депозитар.

Член 38

Присъединяване

От 21 януари 2009 г. настоящият протокол ще бъде открит за присъединяване от всяка от страните по Конвенцията.

Член 39

Влизане в сила

Настоящият протокол влиза в сила на тридесетия (30) ден след депозирането на поне шест (6) инструмента за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване.

Член 40

Автентични текстове

Оригиналът на настоящия протокол, чиито текстове на арабски, английски, френски и испански език са еднакво автентични, се депозира при депозитаря.

В ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА КОЕТО долуподписаните упълномощени представители полагат подписите си под настоящия протокол.

СЪСТАВЕНО В МАДРИД, ИСПАНИЯ, на двадесет и първи януари две хиляди и осма година.