i)

Климатът и енергетиката се превърнаха в приоритети, тъй като ЕС се превръща във водещ фактор за изграждането на глобална нисковъглеродна икономика. През март 2007 г. Европейският съвет прие заключения (1) за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 20 % до 2020 г. в сравнение с 1990 г. (30 % като част от международно споразумение за глобалните цели) и определи обвързваща цел от 20 % за използване на възобновяеми енергийни източници до 2020 г., включително дял от 10 % на биогоривата в потреблението на нефтопродукти и дизелово гориво за транспорта. Селското и горското стопанство могат да имат важен принос за осигуряването на суровини за биоенергията, за улавянето на въглероден диоксид и за допълнително намаляване на емисиите на парникови газове.

ii)

Целите на ЕС по отношение на политиката за водите се установени в Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (2), която ще започне да се изпълнява изцяло през периода 2010-2012 г. Селското и горското стопанство, като основни потребители на вода и водни ресурси, играят основна роля при устойчивото управление на водите както по отношение на количеството, така и по отношение на качеството. Управлението на водите ще става все по-важна част от стратегията за адаптиране, насочена към справяне с вече неизбежното изменение на климата.

iii)

Държавите-членки се ангажираха да спрат намаляването на биоразнообразието до 2010 г. — цел, която изглежда все по-малко вероятно да бъде постигната. Голяма част от биоразнообразието на Европа зависи от селското и горското стопанство и усилията за запазване на биоразнообразието ще трябва да се увеличат, по-специално с оглед на очакваните отрицателни последици от изменението на климата и нарастващото търсене на вода.

iv)

Производителите на мляко и млечни продукти осигуряват съществен принос към запазването на ландшафта посредством устойчива селскостопанска дейност, по-специално в регионите с неравностойно положение. С оглед на високите им производствени разходи и структурните промени, пред които трябва да се изправят поради постепенното премахване на квотната система за млякото, за производителите на мляко и млечни продукти следва да се осигурят съпътстващи мерки за подкрепа, за да им се даде възможност да се адаптират по-добре към новите пазарни условия.

v)

Мерките за развитие на селските райони могат по-специално да бъдат използвани за насърчаване на иновациите в управлението на водите, производството и употребата на възобновяеми енергийни източници, защитата на биоразнообразието, адаптацията и смекчаването на последиците от изменението на климата, както и за насърчаване на решения в областта на конкурентоспособността и околната среда, които да са от полза за всички участници. За да се насърчи пълноценното използване на иновациите, следва да се предостави специална подкрепа за иновативни проекти, свързани с новите предизвикателства.“;

i)

По-специално подкрепата за инвестициите по ос 1 може да се насочи към машини и оборудване за пестене на енергия, вода и други ресурси, както и към производство на енергия от възобновяеми източници за използване в стопанствата. В селското стопанство, хранително-вкусовия сектор и сектора на горското стопанство подкрепата за инвестициите следва да спомогне за развитието на иновационни и по-устойчиви начини за преработка на биогоривата.

ii)

По ос 2 агроекологичните и лесовъдните мерки могат да се използват по-специално за увеличаване на биоразнообразието чрез запазване на множеството различни растителни видове, опазване и поддръжка на пасбищата и екстензивни форми на селскостопанско производство. Специфичните дейности по ос 2, като агроекологичните мерки или залесяването, също могат да спомогнат за увеличаване на капацитета за по-добро управление на наличните водни ресурси по отношение на количеството и за защитата им по отношение на качеството. Освен това, някои агроекологични и лесовъдни дейности допринасят за намаляване на емисиите на азотен оксид (N2O) и метан (CH4) и спомагат за насърчаване на улавянето на въглероден диоксид.

iii)

По оси 3 и 4 могат да се подпомагат проекти от местен мащаб и сътрудничеството за възобновяеми енергийни източници, както и диверсификацията на земеделските стопани в производството на биоенергийни продукти. Опазването на природното наследство може да спомогне за защитата на местообитания и водни басейни с голяма стойност.

iv)

Тъй като всички селски райони се сблъскват с проблемите, свързани с изменението на климата и възобновяемите енергийни източници, държавите-членки могат да насърчават групите за дейност по места по ос 4 (Лидер) да повдигат тези въпроси в стратегиите си за местно развитие като тема на всички равнища. Групите са добре поставени, за да допринесат за намирането на съобразени с местната ситуация решения на въпросите, свързани с адаптиране към изменението на климата и с възобновяемите енергийни източници.

v)

Иновациите имат потенциал за постигане на изключително положителни резултати при справянето с новите предизвикателства в областта на изменението на климата, производството на възобновяеми енергийни източници, практиките за по-устойчиво управление на водите и спирането на намаляването на биоразнообразието. Подкрепата за иновациите в тези области би могла да се осъществи под формата на насърчаване на разработването, възприемането и прилагането на съответни технологии, продукти и процеси.

vi)

По принцип, помощта се насочва към видовете проекти, които съответстват на целите и разпоредбите, установени в Регламент (EО) № 1698/2005, и които допринасят за оказването на положително възможно въздействие с оглед на новите предизвикателства, като например посочените в приложение II към същия регламент.“.