8.11.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 299/25

(1)

Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (3) е била изменяна (4). С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.

(2)

В законодателството за марките, които се прилагаха в държавите-членки преди влизането в сила на Директива 89/104/ЕИО, имаше различия, които можеха да възпрепятстват свободното движение на стоки и свободата на предоставяне на услуги и да опорочат конкуренцията в общия пазар. Поради това с оглед гарантирането на правилното функциониране на вътрешния пазар беше необходимо законодателствата на държавите-членки да бъдат сближени.

(3)

Важно е да не се пренебрегват решенията и предимствата, които системата за марки на Общността може да предложи на предприятията, които желаят да придобият такива марки.

(4)

Не изглежда необходимо да се пристъпва към всеобхватно сближаване на законодателствата относно марките на държавите-членки. Ще бъде достатъчно сближаването да се ограничи до онези национални разпоредби, които най-пряко засягат функционирането на вътрешния пазар.

(5)

Директивата не следва да лишава държавите-членки от правото да продължат да защитават марките, придобити чрез използване, но следва да отчита съществуването им само във връзка с отношението между тях и марките, придобити чрез регистрация.

(6)

Държавите-членки също следва да останат свободни да установят разпоредби във връзка с производствата по регистрация, отмяна и недействителност на марките, придобити чрез регистрация. Те например могат да определят формата на производствата за регистрация и за недействителност на марка, да вземат решение дали в производството за регистрация или в производството за недействителност, или и в двете производства може да се прави позоваване на по-ранни права, и ако разрешат позоваване на по-ранни права в производството за регистрация, да предвидят производство за противопоставяне или производство за служебна експертиза, или и двете. Държавите-членки следва да останат свободни да определят последиците от отмяната или недействителността на марките.

(7)

Настоящата директива не следва да изключва възможността към марките да бъдат прилагани разпоредби на държавите-членки извън правото в областта на марките, например разпоредбите за нелоялна конкуренция, гражданска отговорност или защита на потребителите.

(8)

Постигането на целите, към които е насочено сближаването на законодателствата, изисква условията за придобиване и запазване на правата върху марка по принцип да бъдат идентични във всички държави-членки. За тази цел е необходимо да бъдат изброени примери за знаци, които могат да съставляват марка, при условие че тези знаци могат да послужат за разграничаване на стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия. Основанията за отказ или недействителност във връзка със самата марка, например липсата на всякакъв отличителен характер или конфликти между марката и по-ранни права, следва да бъдат изброени изчерпателно, дори и ако някои от тези основания са посочени като възможност в отделни държави-членки, които поради това могат да запазят или да въведат тези основания в своето законодателство. Държавите-членки следва да имат възможност да запазят или въведат в законодателството си основания за отказ или недействителност във връзка с условията за придобиване и запазване на правата върху марка, за които не съществуват разпоредби за сближаване, например относно критериите за предоставяне на марка и подновяване на марка, уредбата на таксите или при неспазване на процесуалните норми.

(9)

За да бъде намален общият брой на марките, регистрирани и защитени в Общността, а оттам и броят на конфликтите между тях, е важно да се изисква регистрираните марки да бъдат реално използвани, а ако не се използват, да подлежат на отмяна. Необходимо е да се предвиди, че дадена марка не може да бъде обявена за недействителна поради съществуването на неизползвана по-ранна марка, като държавите-членки остават свободни да прилагат същия принцип по отношение регистрацията на марки или да предвидят, че дадена марка не може да бъде успешно противопоставена в производство за нарушение, ако се установи, че в резултат на възражение марката може да бъде отменена. Във всички тези случаи държавите-членки следва да установят приложимите процесуални правила.

(10)

За да бъде улеснено свободното движение на стоки и услуги, е от основополагащо значение да се гарантира, че регистрираните марки се ползват с една и съща защита в правните системи на всички държави-членки. Това не следва да пречи на държавите-членки да предоставят разширена защита на марки, които се ползват с репутация.

(11)

Защитата, предоставена на регистрирана марка, чиято функция именно е да гарантира марката като обозначение за произход, следва да е абсолютна при идентичност между марката и знака и между стоките или услугите. Защитата следва да се прилага и в случай на сходство между марката и знака и между стоките или услугите. Необходимо е понятието за сходство да се тълкува във връзка с вероятността от объркване. Вероятността от объркване, чиято преценка зависи от множество елементи и особено от признаването на марката на пазара, от връзката, която може да се направи с използвания или регистрирания знак, от степента на сходство между марката и знака, и между обозначените стоки или услуги следва да съставлява конкретно условие за такава защита. Начините, по които се установява вероятността от объркване, и по-специално доказателствената тежест, следва да бъдат уредени от националните процесуални правила, които настоящата директива не следва да засяга.

(12)

С оглед на правната сигурност и без несправедливо ощетяване на интересите на притежателя на по-ранна марка, е необходимо да се предвиди, че последният вече не може да иска обявяване на недействителност, нито да се противопостави на използването на марка, по-късна от неговата собствена, чиято употреба съзнателно е търпял през достатъчно продължителен период, освен ако заявката за по-късната марка е подадена недобросъвестно.

(13)

Всички държави-членки на Общността са обвързани от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. Необходимо е разпоредбите на настоящата директива изцяло да съответстват на тези на посочената конвенция. Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки, които произтичат от тази конвенция. При необходимост следва да се прилага член 307, втора алинея от Договора.

(14)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки относно срокa за транспониране в националното право на Директива 89/104/ЕИО, посочен в приложение I, част Б,

а)

знаци, които не могат да съставляват марка;

б)

марки, които са лишени от отличителен характер;

в)

марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които могат да послужат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или времето на производство на стоките или предоставяне на услугите, или на други характеристики на стоките или услугите;

г)

марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които са станали обичайни в говоримия език или в добросъвестната и трайно установена търговска практика;

д)

знаци, които се състоят изключително от:

е)

марки, които противоречат на обществения ред или на добрите нрави;

ж)

марки, които могат да въведат в заблуждение обществото, например по отношение на естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите;

з)

марки, които не са получили разрешение от компетентните органи и трябва да бъдат отказани или обезсилени в съответствие с член 6б от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, наричана по-долу „Парижка конвенция“.

а)

използването на марката може да бъде забранено в съответствие със законодателството извън правото за марките на съответната държава-членка или на Общността;

б)

марката включва знак с особена символична стойност, по-специално религиозен символ;

в)

марката включва символи, емблеми или гербове, с изключение на посочените в член 6б от Парижката конвенция, и които представляват обществен интерес, освен ако компетентните органи са разрешили регистрацията ѝ в съответствие със законодателството на държавата-членка;

г)

заявката за регистрация на марката е подадена недобросъвестно от заявителя.

а)

ако е идентична с по-ранна марка и стоките или услугите, за които марката е заявена или регистрирана, са идентични със стоките или услугите, за които е защитена по-ранната марка;

б)

ако поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите, за които марките се отнасят, съществува вероятност от объркване на част от обществото; вероятността от объркване включва вероятност от свързване с по-ранната марка.

а)

марки, чиято дата на заявка за регистрация, е по-ранна от датата на заявката за регистрация на марката, или съответно на приоритетите, претендирани по отношение на тези марки, и които марки принадлежат към следните категории:

б)

марки на Общността, които основателно претендират предходност в съответствие с Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността (5) по отношение на марка, по буква а), подточки ii) и iii), дори и когато по-късната марка е била обект на отказ от права или е с изтекъл срок на защита;

в)

заявки за марки по букви а) и б), ако те бъдат регистрирани;

г)

марки, които към датата на подаване на заявка за регистрация, или съответно на приоритета, претендиран по отношение заявката за регистрация на марка, са общоизвестни в държавата-членка по смисъла, в който понятието „всеобщо известна“ е използвано в член 6 второ от Парижката конвенция.

а)

марката е идентична или сходна с по-ранна национална марка по смисъла на параграф 2 и е предназначена да бъде или е била регистрирана за стоки или услуги, които не са сходни с тези, за които е регистрирана по-ранната марка, ако по-ранната марка се ползва с репутация в съответната държава-членка и ако използването без основание на по-късната марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на марка или би ги увредило;

б)

права върху нерегистрирана марка или друг знак, използван в търговската дейност, са придобити преди датата на заявяване за регистрация на последващата марка или съответно преди приоритетната дата, претендирана за заявката за регистрация на последващата марка, и тази нерегистрирана марка или друг знак предоставят на притежателя си право да забрани използването на по-късната марка;

в)

използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно право, различно от правата по параграф 2 и по буква б), и по-специално:

г)

марката е идентична или сходна с по-ранна колективна марка, предоставяща право, което е прекратено в срок от максимум три години преди заявката;

д)

марката е идентична или сходна с по-ранна гаранционна или сертификатна марка, предоставящи право, което е прекратено в срок, предхождащ подаването на заявката, и чиято продължителност се определя от държавата-членка;

е)

марката е идентична или сходна с по-ранна марка, която е регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги и предоставя право, което е прекратено поради неподновяване в срок от максимум две години преди подаването на заявката, освен ако притежателят на по-ранната марка е дал съгласието си за регистрация на по-късната марка или не е използвал своята марка;

ж)

марката може да бъде объркана с марка, която е била използвана в чужбина към датата на подаване на заявката и все още се използва там, при условие че към датата на заявката заявителят е действал недобросъвестно.

а)

всеки знак, идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана;

б)

всеки знак, при който поради идентичността или сходството му с марката и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, защитени от марката и от знака, съществува вероятност от объркване на част от обществото; вероятността от объркване включва вероятност от свързване на знака с марката.

а)

поставянето на знака върху стоки или тяхната опаковка;

б)

предлагането на стоки, пускането им на пазара или складирането им за тези цели с този знак, или предлагането или предоставянето на услуги с този знак;

в)

вносът и износът на стоки с този знак;

г)

използването на знака в търговски книжа и в рекламна дейност.

а)

собственото си име или адрес;

б)

указания за вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставяне на услугите, или други характеристики на стоките или услугите;

в)

марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на продукт или услуга, по-специално като принадлежности или резервни части;

а)

срока;

б)

вида, в който марката може да се използва съгласно регистрацията;

в)

обхвата на стоките или услугите, за които е предоставена лицензията;

г)

територията, на която марката може да се поставя; или

д)

качеството на произведените стоки или на услугите, предоставени от лицензополучателя.

а)

използването на марката във вид, различен по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на марката в сравнение с вида, в който тя е регистрирана;

б)

поставянето на марката върху стоки или тяхната опаковка в съответната държава-членка единствено с цел износ.

а)

ако разпоредбата, която е в сила преди тази дата, предвижда санкции за неизползването на марката през определен непрекъснат период, петгодишният срок по параграф 1, първа алинея се счита за започнал да тече от същия момент, както всеки период на неизползване, който вече тече към тази дата;

б)

ако преди тази дата не съществува разпоредба за неизползване, петгодишните срокове по параграф 1, първа алинея започват да текат най-рано от тази дата.

а)

вследствие на действията или бездействието на притежателя, марката се е превърнала в обичайно търговско наименование на стока или услуга, за които е регистрирана;

б)

вследствие на използването ѝ от притежателя на марката или с негово съгласие за стоките или услугите за които е регистрирана, тя може да въведе обществото в заблуждение, по-специално по отношение на естеството, качеството или географския произход на тези стоки или услуги.