11.11.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 300/42 |
РАМКОВО РЕШЕНИЕ 2008/841/ПВР НА СЪВЕТА
от 24 октомври 2008 година
относно борбата с организираната престъпност
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейския съюз, и по-специално член 29, член 31, параграф 1, буква д) и член 34, параграф 2, буква б) от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като взе предвид становището на Европейския парламент (1),
като има предвид че:
(1) |
Целта на програмата от Хага е да се подобри общата способност на Съюза и на държавите-членки за целите на, наред с други неща, борбата с транснационалната организирана престъпност. Тази цел трябва да бъде преследвана по-специално чрез сближаване на законодателството. Необходимо е по-тясно сътрудничество между държавите-членки на Европейския съюз, за да се противодейства на опасностите и на разпространението на престъпни организации и за да се отговори реално на очакванията на гражданите и на изискванията на държавите-членки. В това отношение в точка 14 от заключенията на Европейския съвет в Брюксел, проведен на 4 и 5 ноември 2004 г., се посочва, че гражданите на Европа очакват Европейският съюз, едновременно с гарантирането на основните свободи и права, да предприема по-ефективен, комбиниран подход към трансгранични проблеми като организираната престъпност. |
(2) |
В своето съобщение от 29 март 2004 г. относно предприемането на мерки за борба с тероризма и други форми на тежка престъпност Комисията посочи, че е необходимо наличните средства за борба с организираната престъпност в ЕС да бъдат засилени и се ангажира да изготви рамково решение, което да замести Съвместно действие 98/733/ПВР от 21 декември 1998 г. относно инкриминирането на участието в престъпна организация в държавите-членки на Европейския съюз (2). |
(3) |
В точка 3.3.2 от програмата от Хага се посочва, че сближаването на материалното наказателно право обслужва целта за улесняване на взаимното признаване на съдебни решения и актове и на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и касае области на особено тежка престъпност с трансгранични измерения, както и че трябва да се даде приоритет на областите на престъпна дейност, които са конкретно посочени в Договорите. Следователно в държавите-членки следва да се установи по-близко определение за престъпления, свързани с участие в престъпни организации. В този смисъл настоящото рамково решение следва да обхване престъпления, чието извършване е характерно за престъпните организации. Нещо повече, то следва да предвиди налагането на наказания, съответстващи на тежестта на тези престъпления, на физически и юридически лица, които са извършили тези престъпления или са отговорни за извършването им. |
(4) |
Задълженията, произтичащи от член 2, буква а), не следва да засягат свободата на държавите-членки да класифицират други групи лица като престъпни организации, например групи, чиято цел не е финансова или друг вид материална печалба. |
(5) |
Задълженията, произтичащи от член 2, буква а), не следва да засягат свободата на държавите-членки да тълкуват понятието „престъпни дейности“ като включващо извършването на физически действия. |
(6) |
Европейският съюз следва да се опре на значителната работа, извършена от международни организации, по-специално Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност („Конвенцията от Палермо“), сключена от името на Европейската общност с Решение 2004/579/ЕО на Съвета (3). |
(7) |
Тъй като целите на настоящото рамково решение не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, предвид мащаба на действията, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за създаване на Европейската общност, така както е приложен с член 2, втора алинея от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност настоящото рамково решение не надхвърля необходимото за постигането на тези цели. |
(8) |
Настоящото рамково решение спазва основните права и принципи, признати в Хартата за основните права на Европейския съюз, по-специално членове 6 и 49 от нея. Нищо в настоящото рамково решение не цели накърняването или ограничаването на националните правила, свързани с основните права и свободи, като правото на справедлив съдебен процес, правото на стачка, свободата на събранията и на сдружаването, свободата на печата и на словото, включително правото на всеки да създава и да се присъединява към профсъюзи с оглед защитата на неговите интереси и свързаното с това право на демонстрации. |
(9) |
Следователно Съвместно действие 98/733/ПВР следва да бъде отменено, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РАМКОВО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Определения
По смисъла на настоящото рамково решение:
1. |
„престъпна организация“ означава структурирано сдружение, което е установено във времето, на повече от две лица, действащи съгласувано с цел извършването на престъпления, които се наказват с лишаване от свобода или с мярка за задържане с максимална продължителност най-малко четири години или по-тежко наказание, за да придобие пряко или косвено финансова или друга материална облага; |
2. |
„структурирано сдружение“ означава сдружение, което не е създадено случайно за непосредственото извършване на престъпление и което не изисква формално разпределение на ролите на своите членове, продължителност на членството или развита структура. |
Член 2
Престъпления, свързани с участието в престъпна организация
Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че един или и двата вида поведение, свързани с престъпни организации, се смятат за престъпления:
а) |
поведението на всяко лице, което преднамерено и като съзнава целта и общата дейност на престъпната организация или намерението да се извършат въпросните престъпления, участва активно в престъпната дейност на организацията, включително чрез предоставянето на информация или материални средства, набирането на нови членове и всякакви форми на финансиране на дейността ѝ, като знае, че това участие ще допринесе за осъществяването на престъпните дейности на организацията; |
б) |
поведението на всяко лице, изразяващо се в сговарянето с едно или повече лица за извършване на дейност, която, ако бъде осъществена, би била равнозначна на извършване на престъпления, посочени в член 1, дори ако това лице не участва пряко в осъществяването на дейността. |
Член 3
Наказания
1. Всяка от държавите-членки предприема необходимите мерки, за да гарантира, че:
а) |
престъплението, посочено в член 2, буква а), се наказва с лишаване от свобода, чиято максимална продължителност е най-малко между две и пет години; или |
б) |
престъплението, посочено в член 2, буква б), се наказва с лишаване от свобода със същата максимална продължителност като престъплението, извършването на което се цели със сговарянето, или с лишаване от свобода, чиято максимална продължителност е най-малко между две и пет години. |
2. Всяка от държавите-членки предприема необходимите мерки, за да гарантира, че извършването на престъпленията по член 2, както е определено от тази държава-членка, в рамките на престъпна организация може да се смята като утежняващо отговорността обстоятелство.
Член 4
Особени обстоятелства
Всяка от държавите-членки може да вземе необходимите мерки, за да гарантира, че наказанията, посочени в член 3, могат да бъдат намалени или че на нарушителя може да не бъде наложено наказание, ако той например:
а) |
се откаже от престъпната дейност; и |
б) |
предостави на административните или съдебните органи информация, която при други условия те не биха могли да получат, като им помага да:
|
Член 5
Отговорност на юридическите лица
1. Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да гарантира, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност за престъпленията, посочени в член 2, извършени в тяхна полза от лице, което действа самостоятелно или като член на орган на юридическото лице и което заема ръководна длъжност в това юридическо лице, въз основа на едно от следните:
а) |
пълномощие да представлява юридическото лице; |
б) |
правомощие да взема решения от името на юридическото лице; |
в) |
правомощие да упражнява контрол в рамките на юридическото лице. |
2. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 1, е направила възможно извършването от негово подчинено лице на някое от престъпленията, посочени в член 2, в полза на това юридическо лице.
3. Отговорността на юридическите лица съгласно параграфи 1 и 2 не засяга образуването на наказателни производства срещу физически лица, които са извършители или съучастници на престъпления, посочени в член 2.
4. За целите на настоящото рамково решение юридическо лице означава всяко образувание, което има правосубектност съгласно приложимото право, с изключение на държавите или органите на публична власт при упражняването на държавната власт, както и на публичните международни организации.
Член 6
Наказания за юридически лица
1. Всяка от държавите-членки предприема необходимите мерки, за да гарантира, че юридическите лица, подведени под отговорност съгласно член 5, параграф 1, подлежат на наказания, които са ефективни, пропорционални и възпиращи, които включва глоби по наказателното право и друг вид глоби и може да включват други наказания, като например:
а) |
лишаване от правото да се ползват от държавно подпомагане или помощи; |
б) |
временно или постоянно лишаване от правото на упражняване на търговска дейност; |
в) |
поставяне под съдебен надзор; |
г) |
съдебна ликвидация; |
д) |
временно или постоянно затваряне на предприятия, използвани за извършването на престъплението. |
2. Всяка от държавите-членки предприема необходимите мерки, за да гарантира, че юридическите лица, подведени под отговорност съгласно член 5, параграф 2, се наказват с наказания или мерки, които са ефективни, пропорционални и възпиращи.
Член 7
Компетентност и координация при наказателното преследване
1. Всяка от държавите-членки гарантира, че в нейната компетентност попадат най-малко случаите на извършване на престъпленията, посочени в член 2:
а) |
изцяло или частично на нейната територия, независимо от това къде е установена или къде извършва престъпната си дейност престъпната организация; |
б) |
от страна на неин гражданин; или |
в) |
в полза на юридическо лице, установено на територията на тази държава-членка. |
Дадена държава-членка може да реши, че няма да прилага или че ще прилага само при специални случаи или обстоятелства правилата за компетентност, посочени в букви б) и в), когато престъпленията, посочени в член 2, са извършени извън нейната територия.
2. В случаите, когато престъпление, посочено в член 2, попада в компетентността на повече от една държава-членка и когато всяка от засегнатите държави може законосъобразно да започне наказателно преследване на основание на едни и същи факти, засегнатите държави-членки си сътрудничат, за да решат коя от тях ще проведе наказателното преследване срещу нарушителите с цел, ако е възможно, производството да се централизира в една държава-членка. С оглед на това държавите-членки могат да се обърнат към Евроюст или друг орган или механизъм, създаден в рамките на Европейския съюз, за да се улеснят сътрудничеството между съдебните им органи и координацията на действията им. Отчитат се по-специално следните фактори:
а) |
държавата-членка, на чиято територия са извършени деянията; |
б) |
държавата-членка, чийто гражданин е или в която пребивава извършителят; |
в) |
държавата-членка на произход на пострадалите; |
г) |
държавата-членка, на чиято територия е открит извършителят. |
3. Държава-членка, която съгласно законодателството си не екстрадира или не предава свои граждани, взема необходимите мерки, за да предвиди своята компетентност в случаите и, когато е целесъобразно, да проведе наказателно преследване по отношение на престъплението, посочено в член 2, когато е извършено от неин гражданин извън нейната територия.
4. Настоящият член не изключва упражняването на компетентността по наказателноправни въпроси, предвидена от държавата-членка в съответствие с националното ѝ законодателство.
Член 8
Липса на изискване за съобщение или обвинение от страна на пострадалите
Държавите-членки гарантират, че разследванията или наказателното преследване на престъпленията, посочени в член 2, не зависят от съобщение или обвинение от страна на лице, което е предмет на престъплението, най-малкото ако деянията са извършени на територията на държавата-членка.
Член 9
Отмяна на съществуващи разпоредби
Отменя се Съвместно действие 98/733/ПВР.
Позоваването на участие в престъпна организация по смисъла на Съвместно действие 98/733/ПВР в мерки, предприети съгласно дял VI от Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, се смятат за позовавания на участие в престъпна организация по смисъла на настоящото рамково решение.
Член 10
Прилагане и доклади
1. Държавите-членки предприемат в срок до 11 май 2010 г. необходимите мерки, за да се съобразят с разпоредбите на настоящото рамково решение.
2. В срок до 11 май 2010 г. държавите-членки изпращат до генералния секретариат на Съвета и до Комисията текста на разпоредбите, транспониращи в националното им законодателство задълженията, наложени им съгласно настоящото рамково решение. В срок до 11 ноември 2012 г., въз основа на доклад, изготвен при отчитане на тази информация, както и въз основа на писмен доклад от Комисията Съветът оценява степента, в която държавите-членки са се съобразили с разпоредбите на настоящото рамково решение.
Член 11
Териториално приложение
Настоящото рамково решение се прилага за Гибралтар.
Член 12
Влизане в сила
Настоящото рамково решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Люксембургна 24 октомври 2008 година.
За Съвета
Председател
M. ALLIOT-MARIE
(1) Становище, прието след незадължителна консултация (все още непубликувано в Официален вестник).
(2) ОВ L 351, 29.12.1998 г., стр. 1.
(3) ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 69.