11/ 49

BG

Официален вестник на Европейския съюз

252

L 270/4

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

На 30 юни 2005 г., в съответствие с член 5 от основния регламент, Комисията обяви, че с известие (известие за образуване на процедура), публикува в Официален вестник на Европейския съюз  (2), образуването на антидъмпингова процедура по отношение на вноса в Общността на някои пластмасови чували и торбички с произход от Китайската народна република (КНР), Малайзия и Тайланд (разглежданите страни).

(2)

Процедурата бе образувана в резултат на жалба, подадена на 17 май 2005 г. от 29 производители от Общността на пластмасови чували и торбички, представляващи голяма част (в този случай повече от 25 %) от общото производство на пластмасови чували и торбички в Общността. Жалбата съдържаше доказателства за дъмпинг на споменатия продукт и за съществена вреда, получена в резултат от него, което бе счетено за достатъчно основание за образуване на процедура.

(3)

Комисията официално уведоми производителите жалбоподатели в Общността, тяхното сдружение, други производители в Общността, производители износители, вносители, доставчици и потребители, както и сдружения на потребителите, за които се знае, че са засегнати и представителите на страните износителки, за образуването на процедурата. На заинтересуваните страни бе дадена възможността да съобщят своите виждания в писмен вид и да поискат изслушване в рамките на срока, определен в известието за образуване на процедурата.

(4)

Поради големия брой известни производители износители в КНР, Малайзия и Тайланд, както и големия брой известни производители на Общността и вносители, в съответствие с член 17 от основния регламент (вижте по-долу за допълнителни подробности във връзка с извадката), в известието за образуване на процедурата бе предвидено да се направи извадка за определянето на дъмпинга и вредите.

(5)

За да даде възможност на производителите износители в КНР да представят заявление за третиране като пазарна икономика (ТПИ) или за индивидуално третиране (ИТ), ако желаят това, Комисията изпрати формуляри за исканията на производителите износители, за които е известно, че са засегнати и на властите в КНР. Около 108 дружества и групи поискаха статут за третиране като пазарна икономика (ТПИ), в съответствие с член 2, параграф 7 от основния регламент. Всичките дружества и групи, споменати по-горе, искаха също индивидуално третиране, в случай че разследването установи, че те не отговарят за условията на третиране като пазарна икономика (ТПИ). Три дружества поискаха само индивидуално третиране.

(6)

Комисията изпрати въпросници на всички страни, за които се знае, че са засегнати и за всички други дружества, които са се обадили в сроковете, изложени в известието за образуване на процедура. В допълнение към отговорите на въпросника, получени от страните, избрани в извадката на износителите, вносителите и производството на Общността, бяха получени също и отговори на въпросниците от двама търговци на дребно в Общността.

(7)

Редица страни също съобщиха вижданията си в писмен вид. На всички страни, които поискаха това в рамките на определения срок и показаха, че има конкретни основания, поради които те трябва да бъдат изслушани, бе предоставено изслушване.

(8)

Комисията потърси и провери информацията, която считаше за необходима за целите на предварителното решение за дъмпинга, получените в резултат на него вреди и интереса на Общността и извърши разследвания в помещенията на следните дружества:

(9)

Разследването на дъмпинга обхвана периода от 1 април 2004 г. до 31 март 2005 г. („период на разследване“ или „ПР“). Проучването на вредите, обхвана периода от 1 януари 2002 г. до 31 март 2005 г. („разглеждан период“).

(10)

Както е посочено по-горе, с оглед на големия брой производители износители в КНР, Малайзия и Тайланд, в известието за образуването на процедурата бе предложено да бъде направена извадка в съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент.

(11)

За да се даде възможност на Комисията да реши дали ще бъде необходима извадка и ако е необходима, да избере извадка, производителите износители бяха помолени да информират Комисията за себе си в срок от 15 дни от датата на започването на разследването и да предоставят основна информация за износа си и продажбите си на вътрешния пазар и имената и дейностите на всички свързани с тях дружества, участващи в производството и/или в продажбата на упоменатия продукт. Бяха проведени консултации и с властите в КНР, Малайзия и Тайланд.

(12)

Около 108 дружества и групи в КНР, 36 дружества в Малайзия и 17 от Тайланд се обадиха и предоставиха поисканата информация в дадения срок. Само 104 дружества и групи от КНР, 31 дружества от Малайзия и 14 от Тайланд, обаче, отчетоха износ за Общността през разследвания период.

(13)

Тези производители износители, които изнасяха гореспоменатия продукт за Общността по време на периода на разследването и изразиха желание да участват в извадката, се разглеждаха като сътрудничещи дружества и бяха взети предвид при избора на извадките.

(14)

Сътрудничещите производители износители представляваха около 95 % от общия износ на разглеждания продукт от КНР за Общността и 96 % от общия износ на Малайзия и 88 % от общия износ на Тайланд.

(15)

Останалите дружества бяха или търговци или производители износители без износ за Общността през разследвания период, затова за тези дружества няма да се определя дъмпингов марж.

(16)

Производителите износители, които не бяха подали информация за себе си в рамките на гореспоменатия период, се разглеждат като несътрудничещи на разслед ването.

(17)

Съгласно член 17, параграф 1 от основния регламент при избора на извадката бяха взети предвид следните критерии: размер на производителя износител по отношение на експортните продажби за Общността, както и размера на продажбите на вътрешния пазар. Бе счетено, че поради посочените по-долу причини, извадката трябва да включва достатъчен брой дружества, продаващи на вътрешния пазар. Ето защо, в извадката бяха включени редица големи експортни дружества, имащи представителни продажби на вътрешния пазар.

(18)

На тази основа Комисията първоначално избра извадки от 10 китайски производители износители, шест малайзийски производители износители и шест тайландски производители износители. Избраните дружества представляваха около 52 %, 62 % и 71 % от износа на споменатия продукт за Общността от КНР, Малайзия и Тайланд, съответно.

(19)

В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент на сътрудничещите производители износители и на властите на разглежданите страни бе дадена възможност да коментират избора на извадката.

(20)

Редица китайски износители твърдяха, че те е трябвало да бъдат включени в извадката, поради конкретни обстоятелства, отнасящи се до техните дружества: видове продукти, модел на търговската дейност, структура на разходите, или връзки с групи, базирани в Хонконг или в ЕС. Би било, обаче неприложимо, и основният регламент не изисква да се има за цел извадка, отразяваща всичките гореспоменати фактори, като се има предвид обема на информацията и наличното време за избор на извадката. Още повече, основният регламент позволява ограничаване на разследването до най-големия представителен обем на износа, който може разумно да бъде разследван в рамките на наличното време.

(21)

Един от китайските износители изтъкна аргумента, че Комисията, следва, съгласно антидъмпинговото споразумение (АДС) на СТО, е избрала износителите с най-голям обем на експортните продажби за Общността, без да се взема предвид обема на продажбите за вътрешния пазар. Член 6.10 от АДС, inter alia, предвижда, че една извадка за износители може да бъде избрана на основата на„най-големия процент от обема на износа от въпросната страна, който може разумно да бъде разследван“. Това тълкувание на член 6.10 от АДС трябва да бъде отхвърлено. Първо, в текста на член 6.10 от АДС няма нищо, което да изключва възможността за включването в извадката и на износители с представителни продажби на вътрешния пазар. Второ, целта на избирането на извадка от производители износители е да се съберат възможно най-много представителни данни, на базата, на които да може да се изчисли дъмпинговия марж. В това отношение, е от съществено значение в извадката да бъдат включени дружествата с продажби на разглеждания продукт на вътрешния пазар, за да може да се определи нормалната стойност и разходите за търговия, общите и административни разходи (ТОА) и печалбата съгласно член 2, параграфи 1—6 от основния регламент. За дружествата, за които бе установено, че отговарят на критериите за третиране като пазарна икономика (ТПИ), определянето на нормалната стойност без достатъчно информация за такива ТОА и печалбата, би било проблематично. Така, най-големият обем на износ, който може разумно да бъде разследван, трябва да включва и най-малкото достатъчен брой дружества без продажби на вътрешния пазар през ПР. В резултат, само големите експортни дружества, които също представляваха голяма част от продажбите на вътрешния пазар, бяха избрани в съответствие с член 6.10 от АДС и член 17 от основния регламент.

(22)

По време на разследването бе констатирано, че дружествата Wuxi Jiayihle Packaging Co. Ltd. и Wuxi Bestpac Packaging Co. Ltd. погрешно бяха декларирали големи количества износ на споменатия продукт за ЕО, които те самите не бяха произвели, но фактически бяха обработили за други производители износители. Поради малкия обем на техни действителни продажби на собственото им производство на споменатия продукт, дружеството бе извадено от китайската извадка. Като се има пред, обаче, че дружеството бе вече проверено, то всъщност ще получи индивидуално проучване.

(23)

Малайзийската асоциация на производителите на пластмаси изтъкна, че едно от дружествата, което не бе избрано в извадката не е отчело своите местни продажби на пластмасови торбички, реализирани от едно свързано дружество и е трябвало да бъде включено в извадката. Тъй като информацията за тази грешка в отчитането бе получена своевременно, Комисията се съгласи да включи дружеството в извадката, на местото на едно от избраните преди това дружества, което имаше по-малък обем на експортните продажби.

(24)

Бяха изпратени въпросници за попълване на 22-те първоначално включени в извадката дружества и от всички тях бяха получени отговори в определените срокове, с изключение на едно тайландско дружество, което бе избрано за извадката, но след това преустанови сътрудничеството си.

(25)

С оглед на големия брой участващи страни и ограниченото време, Комисията направи заключението, че не може да бъде предоставяно индивидуално проучване на производители износители, с оглед на прилагането на член 9, параграф 6 и член 17, параграф 3 от основния регламент, защото това би било ненужно обременяване и би попречило на срочното приключване на разследването. Съответно, Комисията информира всички сътрудничещи производители износители, че няма намерение да предоставя индивидуално проучване, ако такова бъде поискано. Още повече, такива искания не бяха получени в 40-дневния срок, посочен в известието за образуването на процедурата.

(26)

Трябва да се отбележи, че едно дружество в Китай, което не бе включено в извадката, но сътрудничеше на разследването, представи искане за промяна на името от Jiangmen Xiefeng Plastic Co. Ltd на Jiangmen Toptype Plastic Products Co. Ltd. Бяха представени доказателства, че това бе смяна на името на същото юридическо лице и следователно, иначе не е направена друга промяна в устава, структурата или собствеността на дружеството. Само по себе си, името на дружеството бе коригирано и в приложението към настоящия регламент бе записано новото име.

(27)

С оглед на големия брой производители в Общността, в известието за образуването на процедурата бе предложено да се направи извадка в съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент. За тази цел Комисията поиска от производителите в Общността да предоставят информация във връзка с производството и продажбите на сходния продукт.

(28)

Тридесет и четири производители от Общността предоставиха исканата в известието за образуването на процедурата информация. Общо пет дружества (три във Франция и две в Испания бяха избрани за извадката, тъй като те представляваха най-големия представителен обем на производство в Общността (около 18 %), който разумно би могъл да бъде разследван в наличното време. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент, бе проведена консултация със сдружение на производителите в Общността и те не повдигнаха никакви възражения. Всички включени в извадката производители в Общността съдействаха и изпратиха отговори на въпросниците в рамките на сроковете. Освен това, останалите производители, подали жалби и производители, подкрепящи разследването, разположени в Белгия, Дания, Франция, Нидерландия, Полша, Португалия, Испания и Обединеното кралство, надлежно предоставиха общи данни за анализа на вредите.

(29)

С оглед на големия брой вносители в Общността в известието за образуването на процедурата бе предвидена извадка в съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент. За тези цели Комисията поиска от вносителите да предоставят информация относно вноса и продажбите на разглеждания продукт.

(30)

Въз основа на получената информация, Комисията избра петима вносители в три държави-членки — две във Франция, една в Германия и две в Обединеното кралство. Бяха проведени консултации с две известни сдружения на вносителите. Тези вносители представляваха най-големия представителен обем на продажбите на известни вносители в Общността (около 9 %), който би могъл да бъде разумно разследван в рамките на наличното време. Двама вносители в крайна сметка оказаха съдействие и изпратиха отговори на въпросника.

(31)

Всички страни бяха информирани за съществените факти и съображения на основата, на които се базираше намерението да се препоръча налагането на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои пластмасови чували и торбички, с произход от КНР и Тайланд и прекратяването на процедурата по отношение на вноса, произхождащ от Малайзия. На тях също бе даден период, в рамките, на който да направят изявления след оповестяването на съществените факти и съображения, на базата на които се налагат окончателни мерки.

(32)

Устни и писмени коментари, представени от заинтересованите страни, бяха разгледани и където е подходящо, констатациите бяха съответно променени.

(33)

Пластмасовите чували и торбички, изработени от полиетилен, по принцип се пласират чрез търговски обекти за търговия на дребно на потребителите, които ги използват главно за пренасяне на закупени стоки, хранителни опаковки или за изхвърляне на отпадъци от домакинствата.

(34)

Разглежданият продукт са пластмасови чували и торбички, съдържащи най-малко 20 % тегловни полиетилен и с дебелина, която не превишава 100 микрометъра (пластмасови торбички), с произход в КНР, Малайзия и Тайланд. Разглежданият продукт спада към кодове по КН ex 3923 21 00, ex 3923 29 10 и ex 3923 29 90.

(35)

Пластмасовите торбички се произвеждат от полиетиленови полимери чрез екструдиране с непрекъсната форма на ръкав, посредством нагнетяването на въздух, последвано от рязане и където е приложимо, от заваряване, печат и добавяне на дръжки и/или системи за затваряне. Торбичките могат да бъдат изработвани от полиетилен с няколко плътности и смесвани с други смоли или добавки. Съставът на материала оказва влияние върху такива характеристики на торбичките, като якост, трайност или способност за разграждане, които могат да бъдат изисквани за различните приложения.

(36)

По време на хода на разследването, от властите в КНР и от няколко вносители и износители бяха представени твърдения, че обхватът на разследването е твърде широк, защото включва такива позиции като торбички за носене на покупки, торби за боклук, хладилни торби, торби за плодове и зеленчуци и други позиции, които според тях имат различни физически характеристики, ценообразуване, канали за продажба, крайна употреба и възприемане от потребителя. По-конкретно, един износител и няколко вносители поискаха торбите с цип (полиетиленови торби, затварящи се с цип), да бъдат изключени от обхвата на разследването, според тях, поради разлики в суровините, производствения процес, външен вид, употреба, дистрибуция, възприемане от потребителя и цена. Друг вносител приведе подобен довод във връзка с торбичките за пари, които според него, имат някои уникални технически и физически характеристики и се произвежда само от ограничен брой дружества.

(37)

Освен това, един малайзийски износител твърдеше, че патентованата характеристика на механизма за изпразване на някои от техните торбички за носене на покупки, означаваше, че те трябва да бъдат изключени от обхвата на разследването, тъй като торбичките с тези характеристики, според него, не могат да бъдат произвеждани от производството на Общността. Тази патентована характеристика, обаче, въпреки че бе предназначена да осигури функционално предимство пред други торби за носене, не представлява достатъчна разлика във физическите характеристики, за да бъдат разглеждани въпросните торби като отделен продукт. Действително, те остават, по принцип, взаимозаменяеми с други торби за носене с или без подобни патентовани системи.

(38)

Макар че се признава, че има различни видове пластмасови торби, които са предназначени за различни приложения, включително тези споменати по-горе, разследването показа, че всички тези видове пластмасови торби, включително тези с патентовани характеристики, споделят едни и същи физически и химически характеристики: по същество, те представляват гъвкави контейнери, изработени от полиетиленово фолио, използвани за опаковане и пренасяне на стоки. Употребата на пластмасовите торби е винаги една и съща, макар че „стоките“, които се пренасят или опаковат могат да бъдат различни (например, артикули на дребно, храни, боклук). В това отношение, трябва да се отбележи, че основният регламент не изисква разследването да обхваща продукти, които са идентични във всички аспекти, например, по отношение на производствения процес, ценообразуването, каналите за продажба, употребите или възприемането от страна на потребителя. Това е по-скоро последователна практика на Комисията да изисква видовете продукти да бъдат разглеждани като един продукт, като е достатъчно те да споделят едни и същи физически, технически и/или химически характеристики.

(39)

Следователно всички различни видове пластмасови торбички, спадащи към кодове по КН ex 3923 21 00, ex 3923 29 10 и ex 3923 29 90, с произход в КНР, Малайзия и Тайланд, се разглеждат като един продукт за целта на настоящото разследване.

(40)

Комисията констатира, че пластмасовите торбички, произведени и продавани на съответните вътрешни пазари в КНР, Малайзия (която служеше също като аналогична държава) и Тайланд и тези, изнасяни за Общността от разглежданите страни, както и тези произведени и продавани в Общността от производството на Общността, имат едни и същи физически, химически и технически характеристики и употреби. Ето защо, се прави заключението, че всички са сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

(41)

Общата методология, изложена по-долу, е прилагана за всички сътрудничещи производители износители в Малайзия и Тайланд, както и за сътрудничещите китайски производители износители, за които е дадено третиране като пазарна икономика (ТПИ). Затова, представянето на констатациите относно дъмпинга за всяка от разглежданите държави описва само въпроси, които са специфични за всяка изнасяща държава.

(42)

В съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент Комисията първо проучи за всеки производител износител дали вътрешните продажби на разглеждания продукт на независими клиенти бяха представителни, т.е. дали общият обем на такива продажби бе равен на или по-голям от 5 % от общия обем на съответните експортни продажби на Общността.

(43)

Комисията впоследствие идентифицира тези видове продукти, продавани на вътрешния пазар от дружествата, имащи общи представителни продажби на вътрешния пазар, които са идентични или пряко сравними с видовете, продавани за износ на Общността. Използваните критерии бяха както следва: вид на използваните суровини, размери, оцветяване, печат, затваряне, дръжки и представяне на пластмасовите торбички.

(44)

Продажбите на вътрешния пазар на конкретен вид продукт бяха считани за достатъчно представителни, когато обемът на този вид продукт, продаван на вътрешния пазар на независими клиенти по време на разследвания период, представляваше 5 % или повече проценти от общия обем на сравнимия вид продукт, продаван за износ за Общността.

(45)

Комисията впоследствие проучи дали вътрешните продажби на всеки вид пластмасови торбички, продавани на вътрешния пазар в представителни количества от всяко дружество във всяка изнасяща страна, биха могли да бъдат разглеждани като направени в обичайния ход на търговията, в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент. Това бе направено посредством установяване на частта от рентабилни продажби на вътрешния пазар на независими клиенти, на всеки вид изнасян продукт по време на периода на разследването:

(46)

Когато обемът на продажбите на даден вид продукт, продаван на нетна продажна цена, равна на или по-висока от изчислените разходи за производство, представлява повече от 80 % от общия обем на продажбите на този вид и където средно претеглената цена на този вид е равна на или по-висока от производствения разход, нормалната стойност се базира на действителната вътрешна цена. Тази цена е изчислена като средна претеглена на цените от всички продажби на вътрешния пазар на този вид, направени по време на ПР, независимо от това дали тези продажби са били рентабилни или не.

(47)

Когато обемът на рентабилните продажби на даден вид продукт представляват 80 % или по-малко от общия обем на продажбите на този вид или където средно претеглената цена на този вид е под производствения разход, нормалната стойност се базира на действителната цена на вътрешния пазар, изчислена като средна претеглена от рентабилните продажби само на този вид при условие че тези продажби представляват 10 % или повече от общия обем на продажбите на този вид.

(48)

Когато обемът на рентабилните продажби на даден вид продукт представлява по-малко от 10 % от общия обем на продажбите на този вид, счита се, че този конкретен вид се продава в недостатъчни количества за цената на вътрешния пазар, за да предостави подходяща база за установяването на нормалната стойност.

(49)

Когато цените на вътрешния пазар на конкретен вид продукт, продаван от производител износител, не могат да бъдат използвани за установяване на нормалната стойност, трябва да бъде приложен друг метод. В тази връзка Комисията използва конструирана нормална стойност, в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент.

(50)

Нормалната стойност бе конструирана чрез добавянето към производствените разходи за изнасяните видове на всеки износител, коригирани, където е необходимо с разумна сума за ТОА разходите и разумен марж на печалба.

(51)

Във всички случаи ТОА разходите и печалбата бяха установени в съответствие с методите, изложени в член 2, параграф 6 от основния регламент. За тази цел, Комисията проучи дали ТОА разходите и печалбата, реализирани от всеки от разглежданите производители износители на вътрешния пазар представляваха надеждни данни.

(52)

Във всички случаи, където разглежданият продукт бе изнасян за независими клиенти в Общността, експортната цена бе установена в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент, именно на базата на действително платените или платими експортни цени.

(53)

Където експортната продажба бе извършена посредством свързани вносители, базирани в Общността, експортната цена бе конструирана в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент, на базата на цената, по която внесените продукти бяха първо препродадени на независим купувач, надлежно коригирана за всички понесени разходи между вноса и препродажбата, както и с един разумен марж за ТОА разходите и печалбата. В това отношение, бяха използвани собствените ТОА разходи и печалбата на свързаните вносители. Маржът на печалбата бе установен на базата на наличната информация от сътрудничещите несвързани вносители.

(54)

Сравнението между нормалната стойност и експортната цена бе направено на базата франко завода.

(55)

За целта на осигуряването на справедливо сравнение между нормалната стойност и експортната цена, бе направено нужното отчисление под формата на корекции за разликите, влияещи върху цените и сравнимостта на цените в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. За всички разследвани производители износители, където е приложимо и оправдано, бяха дадени отчисления за разликите в транспортните разходи, океанското навло и застрахователните разходи, товаро-разтоварните разходи и разходите за спомагателни дейности, опаковъчни разходи, разходи за кредити и комисионни.

(56)

В съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент, дъмпинговите маржове бяха установени на базата на сравняване на средно претеглена нормална стойност по видове продукти със средно претеглена експортна цена по видове продукти, както е установена по-горе.

(57)

Дъмпинговият марж за сътрудничещи производители, които дадоха информация за себе си съгласно член 17 от основния регламент, но които не бяха част от извадката, е установен на базата на средно претеглените дъмпингови маржове на дружествата в извадката в съответствие с член 9, параграф 6 от основния регламент.

(58)

Последователната практика на Комисията е да разглежда свързани производители износители или производители износители от една и съща група като един субект за целите на определянето на дъмпинговия марж и по този начин да установява един общ дъмпингов марж за тях. Това е така, най-вече, защото, изчисляването на индивидуални дъмпингови маржове може да насърчи заобикалянето на антидъмпинговите мерки и по този начин да ги направи неефективни като даде възможност на свързани производители износители да прокарват свой износ в Общността чрез дружеството с най-нисък индивидуален дъмпингов марж.

(59)

В съответствие с тази практика свързаните производители износители, принадлежащи към една и съща група бяха считани за един общ субект и им беше даван един общ дъмпингов марж, който се изчисляваше на база на средно претеглената стойност на дъмпинговите маржове на сътрудничещите производители в съответните групи.

(60)

За да определи дъмпинговия марж за несътрудничещите производители износители беше определено първо нивото на неоказване на сътрудничество. За тази цел обемът на износа за Общността, отчетен от сътрудничещите производители износители, беше сравняван с еквивалентната статистика за вноса на Евростат.

(61)

Тъй като нивото на сътрудничество в Малайзия и Тайланд беше високо (над 85 %), беше счетено за подходящо да се определи остатъчен дъмпингов марж за всякакви несътрудничещи производители износители във всяка от тези държави на нивото на най-високото мито, наложено на сътрудничещ износител.

(62)

По отношение на Китай трябва да се отбележи, че въпреки че като цяло сътрудничеството беше високо, трима производители износители предоставиха невярна и подвеждаща информация и по този начин бяха обявени за несътрудничещи съгласно член 18 от основния регламент, както е описано по-долу. Тъй като тези дружества съзнателно се въздържаха да сътрудничат, остатъчният дъмпингов марж за всеки несътрудничещ производител износител в КНР беше основан на наличните факти. Затова, беше счетено за подходящо остатъчният дъмпингов марж да бъде определен на нивото на най-високите маржове, установени за представителни видове, наложени на сътрудничещ износител, който не е получил статут на третиране като пазарна икономика (ТПИ) или индивидуално третиране (ИТ). Нямаше признаци, че несътрудничещите производители износители са използвали дъмпинг на по-ниско ниво.

(63)

Три дружества имаха общо представителни вътрешни продажби. Като се вземе предвид липсата на съответстващи вътрешни и вносни видове, обаче, нормалната стойност трябваше да се конструира за тези дружества в съответствие с гореизложената методология. За трите дружества без представителни вътрешни продажби, нормалната стойност трябваше също да се конструира в съответствие с гореизложената методология.

(64)

За трите дружества с представителни вътрешни продажби тяхната печалба, реализирана при нормална търговия беше използвана за конструиране на тяхната нормалната стойност, както и вътрешните ТОА на база на техните собствени вътрешни продажби.

(65)

За трите дружества без представителни продажби на вътрешния пазар беше определен размер на ТОА въз основа на средните ТОА на трите дружества с продажби на вътрешния пазар.

(66)

Тъй като само един износител от Малайзия имаше като цяло рентабилни продажби на вътрешния пазар на сходен продукт, средното ниво на печалба, постигнато за продажбите на вътрешния пазар за същата обща категория продукти, 5,5 % беше използван за конструиране на нормалната стойност за трите дружества без продажби на вътрешния пазар, в съответствие с член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент.

(67)

Шестте производители износители реализираха експортни продажби за Общността или пряко за независими клиенти, или чрез свързани търговски дружества, намиращи се в Общността и Индонезия. Където експортната продажба се извършваше чрез свързани вносители, базирани в Общността, експортната цена беше конструирана, в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент, както е предвидено в съображение 53 от преамбюла по-горе.

(68)

Нормалната стойност и експортните цени бяха сравнени на база франко завода, както е описано в съображения 54 и 55 по-горе, с корекции, където е подходящо, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент.

(69)

За продажбите, канализирани през Индонезия, беше приложена корекция от 3,3 % за комисионни в съответствие с член 2, параграф 10, i) от основния регламент. Размерът на комисионните се основаваше на ТОА разходите на индонезийското дружество заедно с марж на печалба от 3 %. Като се има предвид, че печалбата на индонезийското дружество беше повлияна от продажби между свързани дружества, маржът на печалба от 3 % беше определен въз основа на този постигнат от несвързан търговец.

(70)

Друг износител предяви претенция, че към техните продажни цени в Общността трябва да се добави корекция, която да отчете факта, че техния последен (след ПР) договор с крайния клиент позволява повишение на цената, да речем, за да компенсира износителя за загуби, понесени по време на ПР, поради увеличаване на суровините. Тъй като не беше приета ценова корекция по време на ПР и няма доказателства за връзка между новия договор и миналото развитие на разходите, такава не може да бъде дадена.

(71)

Дъмпинговите маржове, изразени като процент от цената на вноса на база CIF на границата на Общността с неплатено мито, са, както следва:

(72)

Комисията проучи дали нивото на дъмпинг в Малайзия за цялата страна може да се покаже, че е над de minimis нивото от 2 %, както е предвидено в член 9, параграф 3 от основния регламент. Беше счетено за подходящо за тази цел да се екстраполират резултатите от извадката, включително и дружествата, неприлагащи дъмпинг, за да се определи нивото на дъмпинг за дружествата извън извадката. Размерът на дъмпинга в извадката, изразен като процент от стойността на износа от извадката на база CIF беше под 2 %. Затова, цялостният дъмпингов марж, установен за Малайзия беше под нивото de minimis. При тези обстоятелства, процедурата трябва да бъде прекратена по отношение на вноса на продукта с произход от Малайзия и не трябва да се налагат никакви мита.

(73)

Производството на Общността изтъкна, че член 9, параграф 3 от основния регламент не предвижда определянето на de minimis дъмпингов марж за цяла държава.

(74)

Това тълкувание беше отхвърлено от Комисията. Член 9, параграф 3 от основния регламент ясно посочва, че процедурата трябва да бъде прекратена, когато дъмпинговият марж е под 2 %. Тъй като процедура се открива срещу дадена държава, това се отнася конкретно за маржа, касаещ цялата държава.

(75)

Производството на Общността също твърдеше, че член 9, параграф 6 от основния регламент предвижда, че нулевите и de minimis маржове трябва да бъдат игнорирани, когато се изчислява дъмпинговото мито, прилагано по отношение на сътрудничещи производители износители извън извадката. Този член, обаче, просто установява максимално мито, приложимо към тези производители износители, когато трябва да се прилагат мита. Като се има предвид, че производители износители от Малайзия установиха, че дъмпингът представлява само незначителен дял от общия износ от Малайзия, беше счетено за подходящо, както е упоменато в съображение 72 по-горе, изчисляването за цялата страна да бъде основано на екстраполация на резултатите от цялата извадка.

(76)

Три дружества имаха общо представителни вътрешни продажби. Като се вземе предвид липсата на съответстващи вътрешни и вносни видове, обаче, нормалната стойност трябваше да се конструира за тези дружества в съответствие с гореизложената методология. За дружествата без представителни вътрешни продажби, нормалната стойност трябваше също да се конструира в съответствие с гореизложената методология.

(77)

За тези три дружества бяха използвани вътрешните ТОА разходи на база на техните собствени продажби на вътрешния пазар. За двете дружества без представителни продажби на вътрешния пазар беше определен размер на ТОА разходите на база на средните ТОА разходи на трите дружества без продажби на вътрешния пазар.

(78)

За две от дружествата с представителни продажби на вътрешния пазар беше използвана печалбата, реализирана при нормалната търговия. За третото дружество с представителни продажби на местния пазар, тяхната собствена печалба не можеше да се използва, тъй като по-малко от 10 % от продажбите бяха извършени при нормалния ход на търговията.

(79)

Тъй като нито един износител от Тайланд нямаше общи рентабилни местни продажби, беше използван разумен марж на печалба, основан на печалбата на едно тайландско дружество по продажбите на вътрешния пазар на същата обща категория продукти, за да се конструира нормалната стойност за двете дружества без продажби на местния пазар и за едното дружество, което има по-малко от 10 % продажби на вътрешния пазар, извършени в процеса на нормална търговия, в съответствие с член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент.

(80)

Износът на петте сътрудничещи производители износители беше направен директно за независими клиенти в Общността. Ето защо, експортните цени бяха основани на цените, действително платени или платими за разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(81)

Нормалната стойност и експортните цени бяха сравнени на база франко завода, както е описано по-горе с корекции, където е подходящо, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент.

(82)

Дъмпинговите маржове, изразени като процент от цената на вноса на база CIF на границата на Общността с неплатено мито, са както следва:

(83)

При антидъмпинговите проучвания на вноса с произход от КНР, нормалната стойност се определя в съответствие с параграфи от 1 до 6 на член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент за производителите износители, за които беше установено, че отговарят на критериите, предвидени в член 2, параграф 7, буква в). Накратко и единствено за улесняване на справките, тези критерии са обобщени по-долу:

(84)

От сътрудничещите производители износители в КНР, взети предвид за извадката, 108 поискаха статут на третиране като пазарна икономика (ТПИ) съгласно член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент и отговориха на формуляра за производители износители за кандидатстване за ТПИ в определените срокове. Три дружества кандидатстваха само за индивидуално третиране (ИТ) и върнаха формуляра за ТПИ частично попълнен, както беше поискано. За десетте проучени дружества Комисията потърси цялата информация, която счете за необходима и провери информацията, представена във формулярите за ТПИ, в помещенията на въпросните дружества.

(85)

Заключението беше, че от десетте проучени китайски производители износители седем са показали, че отговарят на петте критерия по член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент и следователно трябва да получат третиране като пазарна икономика (ТПИ), докато за един производител износител беше установено, че не трябва да получи третиране като пазарна икономика (ТПИ).

(86)

Освен това, за оставащите двама проучени китайски производители износители и за един производител износител, който не беше избран в извадката, беше установено, че са дали невярна и подвеждаща информация по смисъла на член 18 от основния регламент.

(87)

Двамата производители износители не бяха декларирали своите връзки помежду си в съответните отговори на формуляра за кандидатстване за статут за пазарна икономика и отговора на антидъмпинговия въпросник и един от тях представи фалшифицирани доказателства, за да скрие отчасти съществуващото взаимоотношение.

(88)

В този контекст трябва да се отбележи, че последователна практика на Комисията е да проучва дали група от свързани дружества отговаря като цяло на условията за третиране като пазарна икономика (ТПИ). Това е необходимо, за да се избегне канализирането на продажбите на група от дружества през една от свързаните дружества от групата с индивидуална ставка на мито и статут на пазарна икономика, ако бъдат наложени мерки. Ето защо, в случаи, където дъщерно предприятие или някое друго свързано дружество е производител и/или продавач на разглеждания продукт, всички такива свързани дружества трябва да бъдат обявени като свързани, за да се гарантира, че свързаните дружества ще получат един дъмпингов марж, ако бъдат наложени мерки. Освен това, всички свързани дружества, участващи в производството или продажбата на разглеждания продукт, трябва да дадат отговор по формуляра за кандидатстване за третиране като пазарна икономика (ТПИ), за да може да бъде направено проучване дали те също отговарят на критериите, изложени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент. Всички свързани производители ще трябва също да отговорят на въпросника.

(89)

В настоящия случай, макар че и двете дружества поотделно спазиха задължението си да представят искане-формуляр за третиране като пазарна икономика (ТПИ), свързаните дружества се опитаха да скрият своята връзка. Тъй като връзката не бе оповестена, едната от двете свързани дружества не бе разследвана заедно с другата, която бе избрана в извадката, какъвто би бил нормално случая. Информацията представена на Комисията, по този начин не позволи да бъде направено подходящо разследване на всички свързани дружества в групата. Това доведе до резултата, че не можа да бъде установено, че групата като цяло, отговаря на условията за третиране като пазарна икономика (ТПИ).

(90)

Като такива, разследваният производител износител и свързаното с него дружество, и един производител, участващ в производството и продажбата на разглеждания продукт, бяха декларирани като производители износители, които не оказват съдействие.

(91)

За другото оставащо дружество бе намерено доказателство, че то умишлено е представило информация с невярно съдържание в отговорите на въпросника, що се касае до износните продажби, както и фалшифицирани експортни фактури по време на посещението за проверка, както е описано в съображение 112. Бе счетено, че тъй като то е било обявено за износител, който не оказва съдействие, не е уместно да бъде взето решение по отношение на неговото искане за третиране като пазарна икономика (ТПИ), тъй като при настоящите обстоятелства не може да бъде изчислен индивидуален марж за това дружество.

(92)

На разглежданите производители износители и на производството на Общността бе дадена възможност да коментират горните констатации.

(93)

Китайският производител износител, споменат в съображение 85 от преамбюла, не можа да демонстрира, че отговаря на критерии 1, 2 и 3 по-горе и затова му бе отказано третиране като пазарна икономика (ТПИ). Разследването на това дружество и на свързаните с него дружества показа, че тази група включва двама производители — юридически лица, единият китайско дружество, а другият клон в Китай на хонконгска дружество-майка. Дружеството не можа да покаже, че управлението на този клон не е повлияно от китайската държава. Освен това, бизнес лицензът на китайската производствено дружество посочва, че трябва да бъде изнасян минимален процент от продукцията. Дружеството претендираше, че може да получи от местните власти разрешение да продава на вътрешния пазар, т.е. да получи неограничен бизнес лиценз. То, обаче, не можа да представи доказателства за това твърдение като нито поиска премахването на явното ограничение на бизнес лиценза, нито да бъде променен неговия устав, в който също бе включено изискване за износа. Впоследствие, бе направено заключението, че дружеството не е предоставило достатъчно доказателства, че може свободно и гъвкаво да продава в зависимост от пазарните сигнали, което да включва възможността да продава на вътрешния пазар. Това ограничение произхожда от значителната държавна намеса, т.е. бизнес лицензът, който ограничава обхвата на дейността на дружеството за експортния пазар.

(94)

Горното означава, че искането на дружеството за индивидуално третиране (ИТ) също бе отхвърлено, тъй като дружеството не отговори на критериите, предвидени в член 9, параграф 5, буква б) от основния регламент, а именно че експортните цени и количества се определят свободно.

(95)

По отношение на критерий 2, имайки предвид, че клонът на дружеството-майка в Хонконг, се управлява на парична база, се счита, че неговите сметки не отговарят на принципа на текущото счетоводно начисляване в съответствие с международните счетоводни стандарти (МСС). Освен това, липсата на разделяне на операциите на този клон от тези на другата производствено дружество хвърля сериозни съмнения върху точността на сметките, в частност, във връзка с разходите, на двете юридически лица. Ето защо, не може да се счита, че вторият критерий за третиране като пазарна икономика (ТПИ) е изпълнен.

(96)

По отношение на правата за ползване на земята и сградата на фабриката на клона, дружеството не показа ясно как са придобити, или дали те подлежат на амортизация. Ето защо, не може да се счита, че третият критерий за третиране като пазарна икономика (ТПИ) е изпълнен, имайки предвид, че дружеството не е показала, че не са извършени деформации от бившата непазарна икономическа система във връзка с правото за ползване на земята и придобиването на сградата на фабриката.

(97)

Друг китайски производител износител имаше в своя бизнес лицензия и в устава си условие, което посочваше, че 100 % от продукцията на дружеството трябва да бъде изнасяна. Като такава, дружеството подлежеше на експортно задължение по време на ПР и първоначално Комисията направи заключението, че не същата не е свободна да взема бизнес решения според пазарните сигнали и затова първият критерий за третиране като пазарна икономика (ТПИ) не е изпълнен. Това дружество, обаче, представи доказателство, че тези ограничения са били премахнати през м. март 2006 г. Дружеството също обоснова решението си да на продава на вътрешния пазар през периода до и включваш ПР, чрез предоставянето на доказателства, че това решение е взето изключително с оглед на положението на дружеството и неговите пазарни перспективи, и затова, въпреки изискването за експортните продажби, съдържащо се в бизнес лиценза, фактически, то бе свободно от държавна намеса. Имайки предвид, че бизнес лицензът на дружеството не съдържа повече изискване за експортни продажби, и че дружеството е подкрепило с доказателства свето твърдение, че очевидното ограничение е било вече излязло от действие преди неговото премахване, дружеството отговаря на първия критерий за третиране като пазарна икономика (ТПИ).

(98)

Китайското правителство и няколко износители твърдяха, че Комисията е взела само решение относно статута за третиране като пазарна икономика (ТПИ) на включените в извадката дружества, като по този начин не е разгледала исканията за третиране като пазарна икономика (ТПИ) на около 100 дружества, които не са включени в извадката. Според тяхното твърдение, Комисията е задължена да вземе индивидуални решения по отношение на представените искания за третиране като пазарна икономика (ТПИ), независимо дали даден износител е включен в извадката или не.

(99)

Трябва най-напред да бъде отбелязано, че в тази процедура Комисията бе изправена пред безпрецедентно голям брой съдействащи износители, т.е. повече от 100. На този фон, Комисията трябваше да гарантира, че разследването може да бъде извършено с наличните ресурси, в законния срок и без компрометиране на стандартите за преценка на исканията за третиране като пазарна икономика (ТПИ).

(100)

Комисията счита, че съществуващата разпоредба за извадката (член 17 от основния регламент) обхваща напълно ситуацията на дружествата, които искат да получат третиране като пазарна икономика (ТПИ). Действително, поради естеството на правенето на извадката, на износителите се отказва индивидуална оценка както в държавите с пазарна икономика, така и в преходните икономики и заключенията, до които се стига в извадката, се разпростират и за тях.

(101)

Член 17 от основния регламент предвижда общ метод за справяне със ситуации, където индивидуалното проучване вече не е възможно поради големия брой на участващите дружества, т.е. използването на представителна извадка. Няма причина, поради която този метод да не може да се прилага еднакво където големият брой участващи дружества включва голям брой дружества, искащи третиране като пазарна икономика (ТПИ).

(102)

Наистина, въпросът дали дадено дружество, включено в извадка, която е кандидатствала за и получила третиране като пазарна икономика (ТПИ)/индивидуално третиране или не, е технически въпрос и има отношение само към методологията за определяне на дъмпинговия марж. Той засяга само данните, използвани за изчисленията на дъмпинга, използват се или собствените данни на дружеството или данни на аналогичното дружество. Както във всеки друг случай на извадка, установява се средна претеглена стойност на всички дружества, включени в извадката, независимо от методологията, прилага за изчисляването на дъмпинга по отношение на всяко дружество като резултат от оценка на третиране като пазарна икономика (ТПИ)/индивидуално третиране (ИТ). По този начин, третирането като пазарна икономика (ТПИ)/индивидуалното третиране (ИТ) не трябва да пречи на прилагането на нормалните техники за правене на извадка.

(103)

Ключовото основание за извадката е да се балансират административните нужди, за да се позволи оценяването на случая в определения срок и в рамките на маржа на задължителните срокове, с индивидуализирания анализ в най-добрата възможна степен. Броят на исканията за третиране като пазарна икономика (ТПИ) в този случай бе толкова значителен, че индивидуалното проучване на исканията — както се прави понякога в други случаи, бе административно невъзможно. Ето защо, се считаше за разумно да са прилага еднакво за всички дружества, невключени в извадката, средно претеглен марж, получен в резултат от всички дружества, избрани за извадката, съгласно критериите, изложени в съображение 17 от преамбюла, без да се прави разлика между дружества, получили третиране като пазарна икономика (ТПИ)/индивидуално третиране (ИТ) или не.

(104)

Производството на Общността оспори предоставянето на третиране като пазарна икономика (ТПИ) на пет от разгледаните по-горе дружества.

(105)

Производството на Общността твърдеше, че едно от дружествата, на което бе дадено третиране като пазарна икономика (ТПИ) се считаше в значителна степен като държавно дружество, и че след като е било доскоро едно от големите държавни търговски групи, все още е вероятно то да се възползва от облагодетелстваното положение по отношение на китайската държава и да бъде повлияна от нея. Производството на Общността изтъкна също, че прехвърлянето на активи от бившето държавно дружество на сегашното дружество носи потенциални възможности за пренасяне на ефекти от миналото. Комисията потвърди собствеността и структурите за контрол на това дружество и направи заключението, че от 2002 г. то се управлява от частни инвеститори, свободни от държавен контрол. Комисията проучи също прехвърлянето на активи от държавното дружество и е удовлетворена, че то е извършено съгласно условията на пазарната икономика. Не е представено доказателство, което би оспорило тези заключения. Производството на Общността твърдеше също, че тъй като дружеството се е възползвала от експортна субсидия, на нея не трябва да се дава статут за третиране като пазарна икономика (ТПИ). Размерът и характерът, обаче, на тази субсидия не оправдават отказ на третирането като пазарна икономика (ТПИ).

(106)

Във връзка с друго дружество, на което е дадено третиране като пазарна икономика (ТПИ), производството на Общността изяви претенцията, че тъй като нейният износ е произведен предимно на ишлеме от горепосоченото дружество, на него трябва да бъде отказано третиране като пазарна икономика (ТПИ). Като се има предвид, обаче, че е първото гореспоменатото дружество изпълнява критериите за третиране като пазарна икономика (ТПИ), няма основания да се счита, че това дружество не изпълнява тези критерии поради договореностите за производство на ишлеме между двете дружества.

(107)

Във връзка с трето дружество, на което е дадено третиране като пазарна икономика (ТПИ), производството на Общността считаше, че фактът, че на дружеството все още му предстои да реализира печалба означава, че то не може да функционира при условия на пазарна икономика. Комисията, обаче счете, че това не ненормално по време на началната фаза на започването на дейността и е съвместимо с условията на пазарната икономика. Производството на Общността твърдеше също, че фактът, че бизнес лицензът на дружеството съдържаше по време на ПР минимално експортно изискване, е несъвместим с първия критерий за третиране като пазарна икономика (ТПИ). Комисията, обаче, счита че това не бе равнозначно на валидна забрана по време на ПР. Първо, защото забраната бе премахната в бизнес лиценза за 2005 г. и второ защото процентът на експортните продажби бе винаги значително над прага, посочен в стария бизнес лиценз, което показва, че забраната в бизнес лиценза бе вече остаряла. Накрая, производството на Общността твърдеше, че една одиторска забележка относно оценката на суровини от това трето дружество означава, че неговите сметки не са надеждни. Комисията, обаче, счита, че фактът, че одиторът е направил тази забележка, и че дружеството е взело мерки да коригира ситуацията, потвърждава, че неговите сметки са одитирани от независим одитор и са надеждни.

(108)

Във връзка с четвърто дружество, на което бе дадено третиране като пазарна икономика (ТПИ), производството на Общността изяви претенция, че е има държавна намеса в трудовата политика на дружеството, тъй като местната администрация е одобрила използвания трудов договор. Това одобрение, обаче, бе за структурата на модела на договора, а не за неговите конкретни условия. Като такова, то не се считаше за държавна намеса.

(109)

Накрая, производството на Общността оспори даването на третиране като пазарна икономика (ТПИ) на петото дружество, чийто устав съдържаше по време на ПР условие, че цялото производство трябва да бъде изнасяно. Това дружество, обаче продаваше разглеждания продукт на китайския вътрешен пазар както преди така и по време на ПР. През 2005 г., дружеството премахна всякакви ограничения от устава си и при тези обстоятелства няма основание за отказване на даването на третиране като пазарна икономика (ТПИ).

(110)

Двамата китайски производители износители, споменати в съображения от 87 до 90 от преамбюла, които бяха обявени за неоказващи съдействие, възразиха срещу заключенията на службите на Комисията, че те трябва да бъдат третирани като неоказващи съдействие и трябва да им се откаже третиране като пазарна икономика (ТПИ). Дружествата, обаче не предоставиха убедително обяснение или елемент, които биха опровергали доказателството, което е на разположение на Комисията и бе събрано по време на посещенията за проверки на место в помещенията на една от дружествата. Затова бе потвърдено, че те трябва да бъдат третирани като производители, които не оказват съдействие на тази процедура и съответно им бе отказано третиране като пазарна икономика (ТПИ).

(111)

Бе проведена консултация с Консултативния комитет и пряко засегнатите страни бяха съответно информирани. Главните аргументи, повдигнати от износители и от производството на Общността, вече бяха разгледани по-горе.

(112)

От Комисията бяха получени различни твърдения във връзка с дружеството, описана в последната част на съображение 86 от преамбюла, които поставиха под въпрос валидността на информацията, получена от Комисията по време на разследването на место, в тяхното искане за третиране като пазарна икономика (ТПИ) и в отговора им на въпросника. Тези твърдения бяха проверени и бе установено действително, че експортните фактури, представени по време на проверката на место трябва да са били манипулирани, за да се претендира за значително по-висока експортна цена.

(113)

На дружеството бе представено доказателство, което оспорваше виждането, че това е достатъчно да се счита дружеството като несътрудничещо на разследването съгласно член 18 от основния регламент. То, обаче не можа да обясни разликата между тези документи, и от само себе си, бе потвърдено, че то трябва да бъде третирано като неоказващо съдействие на тази процедура. Действително, имайки предвид естеството на неоказването на съдействие, т.е. представянето на информация с невярно съдържание и фалшифицирането на документи, както и моментът, когато това бе установено, т.е. към самия край на разследването, информацията, представена от това дружество трябва да бъде изцяло отхвърлена, тай като не може да се изключи, че друга представена информация и документи не са също така засегнати от подобно поведение.

(114)

Три от седемте дружества, на които бе дадено третиране като пазарна икономика (ТПИ) има общо представителни продажби на вътрешния пазар. Имайки предвид, обаче, липсата на съответстващи вътрешни и експортни видове, нормалната стойност трябваше да бъде конструирана за тези дружества в съответствие с гореизложената методология. За останалите четири дружества без представителни продажби на вътрешния пазар, нормалната стойност трябваше също да бъде конструирана в съответствие с методологията, изложена по-горе.

(115)

За трите дружества с представителни продажби на вътрешния пазар, бе използвана печалбата им реализирана по време на обичайния процес на търговия, както и разходите за продажби на вътрешния пазар, общите и административни разходи на базата на техните собствени продажби на вътрешния пазар.

(116)

За четирите останали дружества, на които бе дадено третиране като пазарна икономика (ТПИ), които нямаха представителни продажби на вътрешния пазар, размерът на ТОА разходите бе определен на базата на средните ТОА разходи на трите дружества с представителни продажби на вътрешния пазар.

(117)

Тъй като само един китайски производител износител, на който бе дадено третиране като пазарна икономика (ТПИ), имаше общи рентабилни продажби на вътрешния пазар на сходен продукт, бе използван разумен марж на печалбата, базиран на печалбата на това единствено дружество от продажбите на вътрешния пазар на същата обща категория продукти, за конструиране на нормалната стойност за четирите дружества без продажби на вътрешния пазар, в съответствие с член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент.

(118)

Съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент в икономиките в преход, нормалната стойност за производители износители, на които не е даден статут за третиране като пазарна икономика (ТПИ) трябва да бъде установена въз основата на цената или конструираната стойност в държава-аналог.

(119)

В известието за образуване на процедурата Съединените щати бяха предложени като подходяща държава-аналог за целта на установяването на нормалната стойност за КНР. Комисията покани всички заинтересувани страни да коментират това.

(120)

Различни заинтересувани страни представиха коментари, предлагайки Малайзия, Тайланд, Индонезия или Индия като държава-аналог. Вече имаше на разположение информация във връзка с производители в Малайзия и Тайланд чрез тяхното съдействие при това разследване. Освен това, бе установена връзка с други известни дружества в Съединените щати, Индонезия и Индия, с оглед да се определи дали тези държави могат да бъдат използвани като държави-аналог. Само едно дружество в Съединените щати и две дружества в Индия показаха своята готовност да окажат съдействие, от тези производители не бяха получени отговори на въпросниците.

(121)

При отсъствието на съдействие от дружества в други възможни държави-аналог, бе проучено дали Малайзия е подходяща за това. Бе констатирано, че Малайзия има представителен вътрешен пазар, където се произвеждаше и продаваше широка гама от видове на разглеждания продукт и големият брой доставчици осигуряваше достатъчно ниво на конкуренция. Разследването установи, че в обичайния ход на търговията се извършваха значителни продажби на вътрешния пазар от трите съдействащи производители износители включени в извадката в Малайзия.

(122)

След оповестяването от Комисията на документа с информация, който предлагаше Малайзия като държава-аналог, производството на Общността представи твърдението, че Комисията трябва да използва САЩ като държава-аналог, имайки предвид малкия вътрешен пазар в Малайзия и прилаганите високи импортни мита, в сравнение с тези на Съединените щати.

(123)

Този довод бе отхвърлен, имайки предвид значителните продажби на вътрешния пазар в Малайзия на разглеждания продукт. Освен това, бе установено, че макар, че импортните мита в Малайзия да бяха високи (30 %), вносът от държавите-членки на ASEAN, който бе значителен, се ползваше от преференциална тарифа (5 %), която бе в съответствие с митата в САЩ. Трябва също да се отбележи, че въпреки най-големите усилия, положени от Комисията, не бе предложено съдействие от страна на някой американски производител на разглеждания продукт.

(124)

Имайки предвид липсата на съдействие от страна дружествата в САЩ, Индия и Индонезия и установяването, че няма дъмпинг от Малайзия, бе решено да се използва Малайзия като държава-аналог за КНР.

(125)

В съответствие с член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент, нормалната стойност за оказващия съдействие производител износител, на който не е даден статут за третиране като пазарна икономика (ТПИ) бе установена въз основата на проверена информация, получена от производителя в аналоговата държава, т.е. на базата на цените, платени или платими на вътрешния пазар на Малайзия, видове продукти, за които се установи, че са изработени в обичайния процес на търговията, в съответствие с гореизложената методология. Когато е необходимо, тези цени бяха коригирани, за да се гарантира справедливо сравнение с тези видове продукти, изнасяни за Общността от китайските разглеждани производители.

(126)

В резултат, нормалната стойност бе установена като среднопретеглена цена на продажбите на вътрешния пазар, в обичайния ход на търговията, на несвързани клиенти от съдействащи производители в Малайзия с представителни продажби на вътрешния пазар.

(127)

Китайските експортни производители извършваха експортни продажби за Общността или директно на независими клиенти или чрез търговски дружества, намиращи се в Хонконг и в Общността. Експортните цени се определяха посредством използването на общата методология, разгледана по-горе. За продажбите, канализирани през свързани търговски дружества в Хонконг, се прилагаше корекция за комисионни възнаграждения в съответствие с член 2, параграф 10, буква i) от основния регламент, където бе показано, че тези свързани търговски дружества изпълняваха задълженията на комисионен агент. Размерът на комисионното възнаграждение се базираше на ТОА разходите на търговското дружество и се използваше марж на печалба от 3 % на базата на информацията, събрана от несвързани търговци в Хонконг.

(128)

Нормалната стойност и експортните цени бяха сравнявани на база франко завода, както е описано по-горе, с корекции, където е уместно, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент.

(129)

Един от китайските производители предяви претенция за корекция по член 2, параграф 10, буква г) от основния регламент, съответстващ на пазарната стойност на разликата в нивата на търговия между експортните продажби и някои продажби на вътрешния пазар. Сумите, за които бе предявена претенция от дружеството, не можеха да бъдат доказани чрез съответната разлика в ценовите нива на вътрешния пазар и затова корекцията не бе дадена.

(130)

Дъмпинговите маржове, изразени като процент от импортната цена на база CIF граница на Общността с неплатено мито, са, както следва:

(131)

Дъмпинговият марж за сътрудничещото дружество в извадката, на която не бе дадено третиране като пазарна икономика (ТПИ) или индивидуално третиране (ИТ), се изчисляваше както е показано по-горе, за целите на изчисляването на средния дъмпингов марж за цялата извадка. Това дружество, обаче няма да получи индивидуална митническа ставка, както е описано в съображение 227 от преамбюла, тъй като не и е даден статут на третиране като пазарна икономика (ТПИ) или индивидуално третиране (ИТ).

(132)

Разглежданият продукт се произвежда в Общността от стотици производители. Отрасълът е много фрагментиран и обхваща главно малки и средни дружества.

(133)

При изчисляването на производството в Общността, по време на ПР, приблизителното потребление в Общността, прогнозирано както е обяснено в съображения 158 и 159 от преамбюла, бе взето като начална точка. Вносът в Общността, както е регистриран то Евростат, бе изваден от стойността на потреблението. Получената в резултат стойност бе коригирана, където е необходимо, на базата на информацията, представена от националната асоциация на производителите. Това количество, впоследствие бе намалено с количествата на производството на дружествата, които не са включени в дефиницията за производството на Общността, както се посочва в съображение 153 от преамбюла. Резултатът от изчислението на цялото производство в Общността възлизаше на 1 175 000 тона.

(134)

Някои производители износители, вносители и търговци на дребно твърдяха, че процентът на производството в Общността, по отношение на общото производство в Общността бе под 25 % и следователно процедурата трябва да бъде прекратена поради липса на подкрепа за случая. Това твърдение се основаваше на довода, че съгласно един голям доставчик на сведения за търговския пазар — AMI (3), на приблизителното количество на екструдирано полиетиленово фолио, използвано за производството на сходен продукт, се пада по-голямата част от обема на производството в Общността, използван при оценяването на подкрепата.

(135)

AMI предоставя определена информация във връзка с отрасъла на полиетиленовото фолио в своите два доклада, по-долу, упоменати от някои страни:

(136)

По искане на Комисията, AMI даде разрешение за възпроизвеждане на откъси от гореспоменатите доклади. Трябва да се отбележи, че в „Съобщението от издателя“ към тези доклади, AMI споменава, че „не се поема никаква правна отговорност за грешки или пропуски в тази информация, независимо дали тези грешки или пропуски са получени в резултат на небрежност, по случайност или поради някаква друга причина или не, и не поема отговорност по отношение на позицията на някоя от упоменатите фирми и дружества“. Освен това, Разрешението за възпроизвеждане на информацията, съдържаща се в гореспоменатите доклади бе получено само при условията на следния специфичен отказ от отговорност: „(AMI) няма да отговаря за каквото и да е погрешно тълкувание на нашата информация от страна на който и да е от координаторите на отрасъла, които са влезли във връзка с (Комисията) или действително, тълкувание, включено (AMI) в данните от Европейската комисия“.

(137)

Трябва да се отбележи, че въпреки че AMI предоставя определена информация във връзка с отрасъла на полиетиленовото фолио в двата доклада, упоменати по-горе, то не представя никакво приблизително изчисление за размера на пазара на разследвания продукт в Общността, като такъв. Докладите на AMI предвиждат следните крайни приложения за екструдираното полиетиленово фолио (4), както следва:

(138)

Докладите на AMI (5) не определят точните методи за изчисляване на данните за производството или потреблението на суровини. В докладите се предвижда, че потреблението на полиетилен за екструдиране на фолио в Европа, както е определено в съображение 139 от преамбюла, би трябвало да бъде 7 699 000 тона през 2004 г. Когато споменават производство, AMI има предвид данни за количествата материали, вложени в производството, които както е показано от разследването, обикновено, представляват количеството полиетилен, обработен посредством екструдер. По отношение на производството на чували и торбички, тази стойност на количествата материали, вложени в производството съдържа количества на промишлени отпадъци (обрезки, отпадък, получен при започването на производството и друго екструдирано фолио с по-ниско качество), които, всъщност се подават като вторична суровина за преработка в процеса. Ето защо, преработката на тези отпадъци, би довела до повторно отчитане, защото определени количества от първоначалните суровини, които се използват за първи път, се включват в процеса на екструдирането повече от един път.

(139)

AMI изразява всички данни за производството като проценти, представляващи приложения за крайна употреба на потреблението на полиетилен за екструдиране на фолио в Европа. Географският обхват на доклада покрива Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство, Бенелюкс (Белгия, Нидерландия и Люксембург), скандинавските страни (Дания, Финландия, Норвегия и Швеция), Испания, други държави в Западна Европа (Австрия, Ирландия, Гърция, Португалия, Швейцария) и държави в Централна Европа (Полша, Унгария, Чешката република и Словашката република) (6). Докладът не обхваща Естония, Латвия, Литва, Малта и Кипър от държавите-членки, но обхваща Швейцария, Норвегия и Румъния, които не попадат в обхвата на настоящото разследване.

(140)

Тай като данните на AMI обхващат географски регион, различен от този на Общността, трябваше да бъде установено първо потреблението на полиетилен за екструдиране в Общността. В това отношение, двама доставчици на полиетиленова смола в Общността представиха данни, че полиетиленовата смола за екструдиране на фолио бе в диапазона между 6 100 000 и 6 500 000 тона в Общността през 2004 г. Ето защо, посочените по-долу количества са изчислени чрез използването на този диапазон на потреблението.

(141)

Страните, посочени в съображение 134 твърдяха, че категории vii), viii), ix) и x) от категориите, изброени по-горе в съображение 137 трябва да бъдат включени изцяло или частично в разглеждания продукт.

(142)

Изглежда е ясно, че категорията „торбички за покупки“ спада към разследвания продукт на базата на физическите си характеристики, представляваща 8,3 % (т.е. от 506 300 до 539 500 тона) от крайните употреби. Също обаче е вероятно, част от чувалите за боклук, представляващи общо 5,8 % (т.е. от 353 800 до 377 000 тона) от крайните употреби, да се попада под това определение, защото чувалите за боклук е вероятно да включват чували с дебелина по-голяма от 100 микрона и така част от тази категория да бъде изключена от дефиницията.

(143)

Някои страни твърдяха, че до 65 % от категорията, наричана „фолио на руло“, представляващи 15,3 % (4) на общото количество крайни употреби попада под дефиницията на разглеждания продукт. В тази връзка се напомня, че самите AMI споменават тази категория, като съдържаща употреби „като фолио за опаковане на пране, фолио за опаковане на тоалетна хартия, салфетки и дамски превръзки и фолио с общо защитно повърхностно приложение“. Трябва да се отбележи, че споменатите приложения за крайна употреба се определят като „фолио“ и по този начин не попадат под категорията на торбичките и чувалите. Освен това, проверките на место, направени в хода на разследването в помещенията на седем производствени завода на пет производители в Общността в две държави показа, че фолиото на рула, екструдирано външно, не се използва в производството на сходния продукт. Освен това, посещенията за проверка, извършени в помещенията на 21 производители износители в трите разглеждани държави не дадоха доказателства в подкрепа на твърдението, че фолиото на рула, екструдирано външно, се използва в производството на разглеждания продукт. Въз основа на горепосоченото, аргументът, че голяма част от категорията „фолио на рула“ трябва да бъде включено в производството на сходния продукт в Общността трябваше да бъде отхвърлен.

(144)

От някои страни се твърдеше също, че приложението за крайна употреба, определено в доклада като „други торбички/чували“, представляващо 11,9 % (7) от общото количество на крайните употреби, трябва да бъде включено в данните за производството в Общността. Трябва да се отбележи, че тези страни не трябва да представят доказателства за това твърдение по отношение на количествата. Тази категория се отчита като „друго фолио“ в „Ръководството на AMI за отрасъла на производството на полиетилен в Европа“ в техните данни за конкретните държави и не се определя като торбички или чували на това ниво. Макар, че е неясно кои продукти са включени от AMI в категорията „други торбички/чували“, най-малкото тези продукти, които не попадат в описанието на продукта, трябва да бъдат изключени от оценката. В това отношение, според някои страни, категорията „други торбички/чували“ включва също фолио, използвано за „опаковки FFS“ за храни или „опаковки от вида: формоване, напълване и запечатване“, който представлява вид опаковане, при който торбичката се формова, напълва и запечатва в един цялостен процес Оборудването за процеса на формоване, напълване и запечатване, обикновено е напълно автоматично. Този продукт не се продава като торбички или чували,нито вносът на този продукт спада към кодове по КН 3923 21 00, 3923 29 10, 3923 29 90. Имайки предвид, че изчисленията на заинтересуваните страни във връзка с разглеждания продукт в тази група, варираха между 15 % и 100 % и не бяха подкрепени с доказателства, не бе възможно да се направи точна оценка за това, каква част от тази група трябва да бъде включена в разглеждания продукт. Ето защо, с оглед на факта, че липсваше каквато и да е доказана информация в тази връзка, бе счетено за разумно да се включат 50 % от тази продуктова категория за целите на това изчисление. Така, полученото в резултат производство в тази група ще бъде в обхвата от 363 000 до 387 000 тона.

(145)

Някои страни твърдяха, че за производството на сходния продукт трябва да се използва до 1 милион тона рециклиран материал. Според AMI, приблизително 1 милион тона (5) оползотворен отпадъчен материал трябва действително да се използва в екструдирането на полиетилен. AMI не посочват в кои конкретни продуктови категории може да бъде разпределено това производство. Освен това, проверките на място показаха, че на пазара има много ограничено предлагане на рециклиран материал след потреблението, макар че промишления отпадък, създаден в производствения процес се рециклира ефективно. В това отношение, трябва да се отбележи, че промишления отпадък вече е включен в данните за производството, когато се използва като суровина за първи път и по този начин всяко включване на това количество в производството би довело до двойно отчитане. Разследването показа, че рециклираният материал след потреблението се използва главно за производство на чували за боклук. Някои страни твърдяха, че до 25 % от суровините на тази категория сходен продукт, е рециклиран материал след потреблението. На базата на тази информация, получена от заинтересуваните страни, това може да възлиза до 20 % от производството на тези торби. Тъй като това количество вече не е включено в приблизителното изчисление на AMI за крайната употреба на този продукт, това количество трябва да бъде добавена най-отгоре на оценката на това производство. Затова, бе направена съответна корекция от 20 % на количеството чували за боклук в допълнително производство на разглеждания продукт в диапазона от 88 000 до 94 000 тона.

(146)

Полученото в резултат общо количество на производството, на базата на съображенията, представени в съображения от 135 до 145 от преамбюла, е в диапазона от 1 311 000 до 1 398 000 тона от разглеждания продукт. Тази оценка, обаче съдържа торби за боклук и трябва да се напомни, че някои чували за боклук могат да бъдат с дебелина по-голяма от 100 микрона и по този начин да попаднат извън определение за продукта.Затова този диапазон представлява по-скоро надценено количество на производството.

(147)

За да се изчисли производството в Общността, производството на дружествата, изключено от производството на Общността, представляващо 119 000 от производството, трябва да бъде извадено от горните цифри. В резултат се получава производство в Общността в диапазона от 1 193 000 до 1 279 000 тона производство на разглеждания продукт. Оценката на производството в Общността при образуването на процедурата, възлизаща на 1 240 000 тона попада в диапазона на това изчисление и 25 процентовия праг във връзка с подкрепата за случая се изпълнява до горната граница на диапазона.

(148)

Горният анализ ясно показва, че информацията посочена от някои страни, спомената по-горе в съображение 134 не е такава, че да подкопае оценката на производството на разглеждания продукт в Общността, изготвена от Комисията, което у упоменато в съображение 150 от преамбюла.

(149)

Въз основа на горното, доводите във връзка с липсата на подкрепа за случая, приведени от тези страни, трябваше да бъдат отхвърлени.

(150)

На етапа на образуването на процедурата, общото производство на 29-те производители в Общността, подали жалби, представляваше 331 500 тона, т.е. 26,7 % по отношение на общото производство в Общността от 1 240 000 тона, измерено на етапа на образуването на процедурата. Общото производство на производителите в Общността, което се противопоставяше на процедурата възлизаше на по-малко от половината от гореспоменатия размер на подкрепата.

(151)

Освен това, се отбелязва, че други 21 дружества с общо производство от 302 000 тона, подкрепиха жалбата на етапа на образуването на процедурата. Така, общо, жалбата бе подкрепена от производители в Общността, представляващи повече от 50 % по отношение на общото производство в Общността от 1 240 000 тона.

(152)

По време на разследването, пет от подалите жалби производители в Общността не оказаха съдействие на разследването. В същото време седем други производители подкрепящи процедурата, оказаха съдействие на разследването.

(153)

Други три дружества бяха изключени от дефиницията на производството на Общността и по този начин тяхното производство не бе включено в производството на производството на Общността, като едно дружество внасяше значителни количества от неговия свързан износител в Китай, а две други дружества внасяха значителни количества във връзка с тяхното производство в Общността от разглежданите държави. Четвърто дружество, което се противопостави на процедурата, и което не оказа съдействие на разследването като производител в Общността, бе също изключено от дефиницията на производството на Общността, тъй като имаше свързан производител износител в една от разглежданите държави и внасяше значителни обеми от разглеждания продукт в Общността във връзка с неговото производство в Общността.

(154)

Някои страни предявиха претенция, че дружеството, което опонираше процедурата — British Polyethylene Industries plc (BPI) бе изключено от дефиницията на производството на Общността и с това и от общото производство в Общността, при което друго дружество, подкрепящо процедурата — Cedo Ltd, бе включено, макар че двете дружества да бяха в подобна ситуация, тъй като и двете имаха производство в Общността и в разглежданите държави. За тази цел, трябва да се отбележи, че двете дружества бяха третирани равнопоставено и двете дружества бяха изключени на базата на основанията, изложени в съображение 153 от преамбюла.

(155)

Някои страни твърдяха, че двама от включените в извадката производители в Общността трябва да бъдат изключени от дефиницията на производството на Общността, тъй като те внасяха значителни количества от разглеждания продукт, произхождащ от КНР и Тайланд. В това отношение, трябва първо да се отбележи, че, имайки предвид, че действително е отдавнашна практика внасящите производители в Общността да бъдат изключвани от производството на Общността, ако са защитени от дъмпинг или имат изгода от него, те не се изключват, ако се установи, че производителите в Общността са били принудени да прибягнат временно и много ограничено до внос, поради ситуация на спад на цените на пазара на Общността. В този случай, общият внос на тези две дружества по време на ПР представляваше 1 % и 0,1 % от съответното тяхно общо производство. Имайки предвид малките въпросни количества, двамата производители в Общността могат да се считат за част от дефиницията на производството на Общността по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент. На тази база, аргументът бе отхвърлен.

(156)

24-те производители в Общността, подали жалба и седемте други производители, които съдействаха на разследването, се считат следователно, че съставляват производството на Общността по смисъла на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент. Като цяло, тези дружества представляват приблизително 358 000 тона или 31 % от производството в Общността, измерено по време на разследването.

(157)

Отбелязва се, че други девет дружества, представляващи 57 000 тона от производството, изразиха своята подкрепа за разследването, обаче тези дружества не успяха да съдействат напълно на разследването и по този начин не бяха включени в дефиницията на производството на Общността.

(158)

Видимото потребление в Общността бе установено въз основата на данните, докладвани в жалбата подадена от жалбоподателя. Като база бе взета пазарната информация на жалбоподателя за различните пазари и данните, получени от пазарната информация, предоставена от две търговски агенции. Информацията, събрана във връзка с пазара в Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия и Испания бе използвана след това за екстраполация на потреблението на Общността в останалите държави-членки.

(159)

Въз основата на горния анализ, потреблението на Общността се увеличи през разглеждания период с 6 % от началото на разглеждания период, т.е. от 1 582 000 тона през 2001 г. на 1 674 000 тона през ПР. Подробните данни, изразени в тонове, са както е посочено в таблицата по-долу:

(160)

Комисията проучи дали вноса на някои пластмасови чували и торбички, произхождащи в разглежданите държави трябва да се оценява кумулативно в съответствие с член 3, параграф 4 от основния регламент. Този член предвижда, че ефектите от вноса от две или повече държави, които са обект едновременно на антидъмпингови разследвания, трябва да бъдат оценявани кумулативно само ако се определи, че (а) маржът на дъмпинга, установен във връзка с вноса от всяка държава е повече от de minimis, както е определено в член 9, параграф 3 от основния регламент и че обемът на вноса на всяка държава не е незначителен и (б) кумулативна оценка е подходяща в контекста на условията на конкуренция между внесените продукти и условията на конкуренция между внесените продукти и сходния продукт в Общността.

(161)

Тъй като за общия дъмпингов марж за Малайзия бе установено, че е под 2 %, т.е. под de minimis, вносът от Малайзия бе изключен от кумулативната оценка. В това отношение, дъмпинговите маржове, установени във връзка с вноса, произхождащ в КНР и в Тайланд, бяха установени, че са над нивото на de minimis от 2 %, изложено в член 9, параграф 3 от основния регламент. Освен това, тъй като по време на ПР, вносът от КНР представляваше пазарен дял от 14,4 %, а вносът от Тайланд — пазарен дял от 4 %, обемът на вноса от КНР и Тайланд не бе незначителен.

(162)

По отношение на условията на конкуренция, разследването показа, че продуктите, внасяни от КНР и Тайланд бяха сходни във всички техни съществени физически характеристики. Освен това, на тази база, пластмасовите чували и торбички, внасяни от КНР и Тайланд бяха взаимозаменяеми и бяха предлагани на пазара на Общността по време на разглеждания период чрез сравними канали за продажба и при подобни търговски условия. Вносът от двете държави показваше сходни тенденции на цените и обемите и двете показаха значителни нива на подбиване на цените. Освен това се напомня, че се установи, че внесеният продукт е сходен с пластмасовите чували и торбички, произвеждани в Общността и като такъв се конкурира с тях при същите условия на конкуренция.

(163)

В горния контекст, се счита, че всичките критерии, изложени в член 3, параграф 4 от основния регламент бяха изпълнени и че следователно вносът от КНР и Тайланд трябва да се проучи кумулативно.

(164)

Обемът на дъмпинговия внос на разглеждания продукт, произхождащ в КНР и Тайланд, както се отчита от Евростат се увеличи от приблизително 219 000 тона през 2001 г. на 307 000 тона през ПР, представляващ увеличение от 40 %. Рязкото увеличаване на вноса през разглеждания период пое 96 % от увеличаването на потреблението, което настъпи на пазара на Общността през същия период.

(165)

Целият внос на разглеждания продукт бе деклариран под код на КН ex 3923 21 00 (чували и торбички от полимери на етилена). Вносът по кодове КН ex 3923 29 10 (чували и торбички от поливинилхлорид) и ex 3923 29 90 (чували и торбички от други пластмаси) не бе включен в изчислението, тъй като съгласно наличната информация, нямаше производство на чували и торби, където полиетиленът не преобладаваше тегловно и впоследствие, сега няма внос на разглеждания продукт по тези кодове на КН.

(166)

По време на разглеждания период дъмпинговият внос, произхождащ от КНР и Тайланд увеличи своя дял на пазара на Общността с 33 % от 13,8 % през 2001 г. на 18,3 % през ПР.

(167)

Ценовата информация, дадена по-долу, е получена от данни на Евростат, базирани на импортните обеми, установени чрез използването на методологията, описана по-горе. Тази информация показа, че между 2001 г. и ПР, средните цени на база CIF на вноса, произхождащ в КНР и Тайланд са намалели с 14 %. Цените са стигнали до дъното през 2003 г. и се увеличиха леко до ПР. Те обаче, не достигнаха ценовото равнище на 2001 г. и 2002 г. и останаха на ниско ниво.

(168)

За определянето на подбиването на цената на разглеждания внос Комисията базира своя анализ на информацията, представена в хода на разследването от включените в извадката производители износители и включените в извадката производители в Общността. Този анализ направи сравнение по видове продукти на действителните цени на база CIF на производителите износители на ниво граница на Общността, коригирани с всякакви разходи след вноса с имащите отношение средни продажни цени за независими клиенти на производството на Общността, коригирани на ниво франко завода.

(169)

Това сравнение показа, че по време на ПР, на базата на видове продукти, както са дефинирани във въпросника на среднопретеглена база, разглежданите продукти, произхождащи в разглежданите държави бяха продавани в Общността по цени, които подбиваха цените на производството на Общността, когато са изразени като процент от последните, между 4,1 % до 37,9 % за КНР и Тайланд.

(170)

В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент проучването на ефекта на дъмпинговия внос върху производството на Общността включваше оценка на всички релевантни икономически фактори и индекси, които имат отношение към състоянието на производството на Общността по време на разглеждания период. Този анализ бе извършен за споменатите по-горе дружества, включени в извадката. На тази база, изпълнението на отрасъла, както е измерено по такива фактори като цени, заплати, инвестиции, печалби, възвръщаемост на инвестицията, паричен поток и способност за набиране на капитал е установено на базата на информация от включените в извадката дружества. За да се даде една пълна картина на състоянието на производството на Общността, обаче, за тези показатели, за които има надеждна информация за производството на Общността като цяло, тази информация е предоставена и по-долу. Ето защо, такива фактори за вредите като например пазарен дял, обем на продажбите, заетост, производствен капацитет, материални запаси и производство, са установени за целия производството на Общността.

(171)

Производственият капацитет на производството на Общността се увеличи през разглеждания период с 66 000 тона или със 17 %. За същия период, производството се увеличи само с 9 %. Впоследствие, процентът на оползотворяването на капацитета на производството на Общността се намали с 6 %.

(172)

Шест производители, които не са включени в извадката, не можаха да предоставят последователна информация за запасите си поради недостатъчната информация, подадена от техните системи за управление на складовите наличности по отношение на сходния продукт. Съответно, данните от тези дружества трябваше да бъдат изключени при извършването на анализа на запасите за разглеждания период. Този анализ се базираше на информацията, предоставена от включените в извадката производители и 20 невключени в извадката производители.

(173)

По време на ПР, запасите от готова продукция представляваха около 8 % от общия обем на производството на производството на Общността. Нивото на запасите в края на периода на производството на Общността първо се увеличи с 11 % през 2003 г., а след това отбеляза намаление от 7 процентни пункта през 2004 г., преди покачването с до 20 процентни пункта през ПР спрямо 2001 г.

(174)

Обемът на продажбите на производството на Общността се увеличи с 10 % по време на разглеждания период. Той достигна върха си през 2004 г., а след това леко намаля през ПР. Общото пропорционално увеличение бе по-високо от увеличението на общото потребление, което беше 6 %.

(175)

Пазарният дял на производството на Общността се увеличи с 4 % през разглеждания период. След първото увеличение от 5 % между 2001 г. и 2002 г., той остана непроменен до 2004 г. и показа леко намаляване през ПР. В същото време, потреблението в Общността се увеличи с 6 % през разглеждания период. Ето защо, производството на Общността бе в състояние да се възползва от растежа на пазара между 2001 г. и ПР.

(176)

Нивото на заетостта в производството на Общността спадна по време на разглеждания период с 1 %. За същия период, неговата производителност, измерена като продукция на едно заето лице годишно, се увеличи с 10 %.

(177)

През разглеждания период, общите годишни разходи за труд на заето лице се увеличиха със 7 %. След едно увеличение от 8 % през периода между 2001 г. и 2004 г., средната заплата спадна с 1 % през периода между 2004 г. и ПР.

(178)

Средната нетна цена на включените в извадката производители в Общността намаля от 1,50 EUR/kg през 2001 г. на 1,47 EUR/kg през ПР. Цените първо намаляха с 4 % през 2002 г. и с още 2 % през 2003 г. Между 2003 г. и 2004 г., те показаха леко увеличение с 0,7 % и се увеличиха с още 3,5 % през ПР. Това доста стабилно ценово развитие трябва да се разглежда в светлината на развитието на цените на суровините, които се увеличиха значително, т.е. с 23 %.

(179)

По време на разглеждания период, рентабилността на продажбите на включените в извадката производители в производството на Общността за несвързани клиенти спадна с 82 %. През периода между 2001 г. и 2002 г., включеният в извадката отрасъл в Общността все още достигаше до едно устойчиво ниво на рентабилност. Между 2002 г. и ПР, обаче, рентабилността показа един непрекъснат силен спад, достигайки едва 1,1 % през ПР, като няколко от включените в извадката дружества отчетоха загуби.

(180)

Годишните инвестиции на производството на Общността в производството на сходния продукт спаднаха с 30 % по време на разглеждания период от приблизително 16 млн. EUR на по-малко от 12 млн. EUR.

(181)

Възвръщаемостта на инвестициите на включените в извадката производители в производството на Общността, които изразяват техния резултат преди данъчното облагане като процент от средната балансова стойност в началото и в края на периода на активите, използвани в производството на сходния продукт, намаляха драматично в резултат на намаляващата рентабилност. Докато, възвръщаемостта на инвестициите остана стабилна между 2001 г. и 2002 г., тя рязко спадна до 6 % след това през ПР, представлявайки общо намаление от 84 % между 2001 г. и ПР.

(182)

Включените в извадката производители в производството на Общността отчетоха входящ нетен паричен поток от оперативни дейности по време на разглеждания период. Когато, обаче бе изразен като процент от оборота, входящият нетен паричен поток показа явен спад в проценти, особено по време на ПР, в съответствие с намаляването на рентабилността.

(183)

Голяма част от производството на Общността е съставен от малки или средни предприятия. Като последствие, способността за набиране на капитал на производството на Общността бе в известна степен намалена по време на разглеждания период, особено в последната му част, когато рентабилността бе изключително ниска.

(184)

Производството на Общността не се намираше в ситуация, при която да се възстановява от предишни ефекти на вреден дъмпинг или субсидиране.

(185)

Що се отнася до ефекта от големината на действителния марж на дъмпинга върху производството на Общността, имайки предвид обемите и цените на вноса от КНР и Тайланд, този ефект е значителен.

(186)

Проучването на гореспоменатите фактори показва, че между 2001 г. и ПР, дъмпинговият внос се е увеличил рязко по отношение на обема и пазарния дял. Фактически, техният обем се е увеличил с 40 % по време на разглеждания период и те са постигнали пазарен дял от 18,3 % през ПР. Трябва да се отбележи, че през ПР, на тях се падаше приблизително 57 % от общия внос на разглеждания продукт в Общността. Освен това, през ПР продажните цени на производството на Общността бяха значително подбити (от 4,1 % до 37,9 %) от този внос на разглеждания продукт. В резултат на това, цените на производството на Общността спаднаха и достигнаха почти до нивото на равновесната точка.

(187)

По време на разглеждания период бе установено влошаване на положението на производството на Общността. Производството на Общността понесе драматичен спад от 5,2 % на рентабилността, като достигна почти до нивото на равновесната точка по време на ПР. Неговата възвръщаемост на инвестициите намаля в същото време с 31 процентни пункта и имаше значително намаление от 69 % на паричния му поток. Освен това, оползотворяването на капацитета му намаля с 5 %, неговите продажни цени намаляха с 2 %, заетостта намаля с 1 %, материалните запаси в края на периода се увеличиха с 20 %, инвестициите му намаляха с 30 % и способността му за набиране на капитал постепенно се влоши.

(188)

Производственият капацитет на производството на Общността се увеличи в известна степен по време на разглеждания период. Това, обаче, трябва да бъде разглеждано в контекста на общото производство на Общността, което понесе закриването на редица дружества с производствен капацитет над 140 000 тона. Производството на Общността увеличи капацитета си за придобиването на производствени активи от дружествата, които бяха обект на тези закривания.

(189)

В светлината на гореказаното се прави заключението, че производството на Общността се намира в тежко икономическо и финансово положение и че е понесъл съществени вреди по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент.

(190)

В съответствие с член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент, Комисията проучи дали дъмпинговият внос, произхождащ от Тайланд и КНР е причинил вреди на производството на Общността в степен, която може да се счита за съществена. Бяха проучени известни фактори, различни от дъмпинговия внос, които биха могли в същото време да нанесат вреди на производството на Общността, за да се провери дали евентуалните вреди, причинени от тези други фактори, не се приписват на дъмпингов внос.

(191)

Между 2001 г. и ПР, дъмпинговият внос, произхождащ от КНР и Тайланд се увеличи с 40 % по обем. В същото време, пазарният дял на този внос се увеличи от 13,8 % през 2001 г. на 18,3 % през ПР. Импортните цени от тези страни намаляха значително по време на разглеждания период и подбиваха цените на производството на Общността през ПР между 4,1 % и 37,9 %.

(192)

Това подбиване на цените бе в резултат, на средна база, от ценообразуване, което не покрива всички разходи в търговската верига.

(193)

Значителното увеличаване на обема на вноса на много ниски и дъмпингови цени и пазарният дял, завладян от него през разглеждания период, съвпадна с влошаването на положението на производството на Общността през същия период, в частност, по отношение на рентабилността, продажните цени, материалните запаси в края на периода, инвестициите, оползотворяването на капацитета, паричните потоци, способността за набиране на капитал и възвръщаемостта на инвестициите.

(194)

Ето защо бе направено заключението, че натискът, упражнен от разглеждания внос, изигра решаваща роля за положението на понасяне на вреди от производството на Общността.

(195)

По отношение на обемите на продажбите на други производители в Общността, същите намаляха със 7,1 % по отношение на обема между 2001 г. и ПР и намаляха със 7,8 % по отношение на пазарния дял през същия период. Не бяха установени признаци, че цените на други производители в Общността бяха по-ниски от тези на съдействащия производството на Общността или че общата ситуация е различна. Затова бе направено заключението, че продуктите, произвеждани и продавани от други производители в Общността не допринасят за вредите, понесени от производството на Общността.

(196)

Съгласно информацията, получена от Евростат, обемът на вноса, произхождащ от други трети държави (напр., Малайзия, Турция, Индия и Индонезия) се увеличи с 22 % през разглеждания период и достигна ниво от приблизително 231 000 тона през ПР. Това отговаря на пазарен дял от 13,8 %. През същия период, цените на този внос са спаднали с 11 % (от 1,66 EUR/kg през 2001 г. на 1,48 EUR/kg през ПР). Трябва, обаче, да се отбележи, че средната цена на този внос бе над тази на вноса, произхождащ от КНР и Тайланд по време на ПР и даже малко по-висока от тази на производството на Общността. Ето защо, се прави заключението, че вносът от други трети държави не е допринесъл съществено за вредите, понесени от производството на Общността.

(197)

От някои страни се твърдеше, че цената на полиетилена е била в исторически план по-ниска в Азия от цената му в ЕС. Развитието на цените на полиетилена, обаче разкрива, че цените на суровините в Азия се колебаеха под и над съответните европейски цени по време на разглеждания период. На базата на тези данни, представени от тези страни във връзка с положението в КНР, средната ценова разлика на суровините в КНР в сравнение с ЕС намаля от 20,3 % на 12,3 % през периода между 2001 г. и 2004 г., докато в същото време средната ценова разлика на крайния продукт се увеличи от 0,7 % на 14,8 %. Тъй като развитието на цените на суровините трябваше по-скоро да доведе до намаление на ценовата разлика на крайния продукт, отколкото до увеличение на тази ценова разлика, разследването показа, че няма логическа връзка между развитието на цената на суровините и цената на крайния продукт, изнасян за Общността. Напротив, производството на Общността бе в относително добра форма през 2001 г., въпреки че ценовата разлика бе най-висока и показа една вредна ситуация през 2004 г. и ПР, когато ценовата разлика бе много по-малка. Следователно, трябва да бъде направено заключението, че не може да се счита, че разликата на цените на суровините е допринесла значително за съществените вреди на производството на Общността.

(198)

Някои страни освен това твърдяха, че вредите, понесени от производството на Общността, не са причинени от дъмпинговия внос, а от повишаването на цените на полиетилена по време на разглеждания период в Общността. За тази цел трябва да бъде отбелязано, че цените на полиетилена, наистина са се увеличили на средна база, по време на разглеждания период. Производството на Общността, обаче не можа да увеличи съответните си продажни цени съобразно горното увеличение. Тази липса на гъвкавост на цените бе причинена от едновременно нахлуване на дъмпингов внос, произхождащ от КНР и Тайланд, на цени, които подбиваха значително тези на производството на Общността и на средна база, даже не покриваха производствените разходи в КНР и Тайланд. При тези обстоятелства, трябва да бъде направено заключението, че производството на Общността е бил изложен на силен ценови натиск от този дъмпингов внос и впоследствие не е имал възможност да компенсира увеличението на цените на суровините посредством съответното увеличаване на неговите продажни цени.

(199)

Накрая се напомня, че в контекста на разследването на причинно-следствената връзка, трябва да се проучи дали дъмпинговият внос (по отношение на цените и обемите) е причинил съществени вреди на производството на Общността или дали такива съществени вреди се дължат на други фактори. В тази връзка, по отношение на цените, член 3, параграф 6 от основния регламент се отнася за демонстриране, че ценовото ниво на дъмпинговия внос причинява вреди. Следователно, той просто насочва към разликата между ценовите нива на дъмпинговия внос и тези на производството на Общността. По този начин, няма изискване да се анализират факторите, засягащи нивото на импортните цени, например нивото на разходите за труд, нивото на цените на суровините или нивото на ТОА разходите.

(200)

Казаното по-горе се потвърждава от текста на член 3, параграф 7 от основния регламент, в който става дума за известни фактори, различни от дъмпинговия внос. Действително, списъкът на другите известни фактори в този член не упоменава никакъв фактор, засягащ ценовото ниво на дъмпинговия внос. В обобщение, ако експортът е дъмпингов и дори ако се възползва от благоприятно развитие на цените на суровините, е трудно да се види как благоприятното развитие на такива цени на входящите материали може да бъде друг фактор, нанасящ вреди.

(201)

Така анализът на факторите, засягащи нивото на цените на дъмпинговия внос, било то разликите в цените на суровините или нещо друго, не може да бъде решаващ и такъв анализ излиза извън изискванията от основния регламент. На същата тази база, аргументите за цените на суровините се отхвърлят.

(202)

Положението на понасяне на вреди от производството на Общността съвпадна с рязко увеличаване на вноса от КНР и Тайланд и значително подбиване на цените от този внос.

(203)

По отношение на вноса от други трети страни, с оглед на по-малкия им пазарен дял по време на ПР от този на разглеждания внос и особено с оглед на по-високата средна цена от тази на разглеждания внос по време на ПР дори което е по-важно, по-висока от тази в производството на Общността, се прави заключението, че ефектът на тези други фактори не може да е допринесъл съществено за вредите, понесени от производството на Общността. Освен това, ефектът на разликата в цените на суровините в Общността и разглежданите държави върху отрицателните развития в производството на Общността по отношение на рентабилността, резултатите и намаляването на пазарния дял, е незначителен и фактически трябва да е допринесъл положително за състоянието на производството на Общността.

(204)

Никакви други фактори, които по това време биха могли да нанесат вреди на производството на Общността не бяха разгледани от заинтересуваните страни или идентифицирани в хода на разследването.

(205)

Имайки предвид горния анализ, който разграничи и раздели по подходящ начин ефектите на всички известни фактори върху положението на производството на Общността от вредните ефекти на дъмпинговия внос, разследването потвърди, че тези други фактори, като такива, не отменят факта, че оценените вреди трябва да бъдат обяснени с дъмпинговия внос.

(206)

Затова бе направено заключението, че дъмпинговият внос, произхождащ от КНР и Тайланд е причинил съществени вреди на производството на Общността по смисъла на член 3, параграф 6 от основния регламент.

(207)

В съответствие с член 21 от основния регламент бе проучено дали, въпреки заключението за вредния дъмпинг, има убедителни причини за заключението, че не е в интерес на Общността да предприеме мерки в този конкретен случай. Бяха разгледани ефектът от евентуални мерки върху участващите страни в тази процедура, а също и последиците, ако не бъдат взети мерки.

(208)

Налагането на мерки се очаква да предотврати по-нататъшни деформации и да възстанови лоялната конкуренция на пазара. Производството на Общността е конкурентоспособен и жизнеспособен отрасъл, което се вижда от неговото положение през 2001 г., когато е в относително добра форма, въпреки силната конкуренция по света. Така, налагането на мерки трябва да му даде възможност да увеличи пазарния си дял и продажните си цени, с което да постигне разумни нива на печалбите, необходими за подобряването на финансовото състояние на отрасъла. Това ще му позволи да продължи инвестициите в производствената си база, гарантирайки по този начин оцеляването на производството на Общността.

(209)

От друга страна, в случай че не бъдат наложени антидъмпингови мерки, е вероятно влошаването на и без това лошото положение на производството на Общността да продължи. Той няма да бъде в състояние да направи необходимите инвестиции, за да конкурира ефективно дъмпинговия внос от разглежданите трети държави. Това ще принуди някои дружества да преустановят производството и да уволнят своите работници в близко бъдеще. 3 300 директни работни места в съдействащия отрасъл на Общността ще бъде поставени под въпрос. Общото производство на чували и торбички в Общността засяга приблизително 12 000 работни места, които са главно в малки и средни дружества. Със затварянето на производството в Общността, то ще стане по-зависимо от доставчици извън Общността.

(210)

Ето защо бе направено заключението, че налагането на антидъмпингови мерки би позволило на производството на Общността да се възстанови от ефектите на понесените вреди от дъмпинга и затова те са в интерес на производството на Общността.

(211)

Комисията изпрати въпросници на четири включени в извадката вносители/търговци, представляващи 9 % от общите продажби на внос от разглежданите държави. Само, обаче, двама вносители/търговци, представляващи 3 % от общия внос от разглежданите държави отговориха на въпросника. Съдействащите несвързани вносители, твърдяха, че ако са били наложени мерки, продажната цена на разглеждания продукт би се повишила и че потребителите би трябвало да плащат повече за разглеждания продукт и че ефектът от митото по този начин би се прехвърлил върху потребителите. Ето защо, в това отношение би имало ограничен отрицателен ефект върху несвързаните вносители.

(212)

До голяма степен разглежданият продукт се дистрибутира от фирми за търговия на дребно. Някои видове от продукта, като например торбички за хранителни стоки и торбички за пренасяне на покупки се дистрибутират безплатно на отделни клиенти в някои държави в Общността, а някои други видове, като хладилни торби, торби за памперси и торби за кофи за боклук, се продават на клиентите. Отбелязва се, че понастоящем от потребителите не се иска да плащат за торбички за еднократно ползване за пренасяне на покупки в някои държави-членки, като Обединеното кралство.

(213)

Разследването показа, че твърденията, свързани с финансовия ефект на антидъмпинговото мито върху различни оператори, особено сектора за търговия на дребно, бяха значително преувеличени. Някои търговци на дребно, твърдяха, че мито от 10 % би генерирало допълнителен разход от 220 млн. EUR годишно само за сектора на търговия на дребно. На базата на разследването, тъй като общата митническа стойност на разглеждания внос е около 375 млн. EUR, максималният ефект на средно мито от 10 % би бил 38 млн. EUR на годишна база в цялата Общност. Освен това, на базата на двата отговора на въпросника, получени от търговците на дребно, средните покупки на разглеждания продукт възлизаха на по-малко от 0,1 % от оборота на тези търговци на дребно. Затова, ефектът от антидъмпинговото мито на гореспоменатото ниво би допринесъл само за незначително увеличаване на техните разходи. Освен това, известна част от тези допълнителни разходи се разпределя по различните нива на веригата на доставките. Ето защо, доводът на тези търговци на дребно бе отхвърлен.

(214)

Същите търговци на дребно твърдяха също, че не само няма предлагане на някои видове от разглежданият продукт от отрасъла в ЕО, но че отрасъла в ЕО няма и капацитета да задоволи търсенето в Общността като цяло. В това отношение, първо трябва да се отбележи, че във връзка с предлагането на чували и торбички, налагането на антидъмпингови мерки не би спряло предлагането на продукта от разглежданите държави, а само би възстановило равнопоставеността на пазара. Вносът на чували и торбички ще продължи да задоволява известна част от търсенето на пазара на Общността. Освен това производството на Общността има съществуващ производствен капацитет да задоволи всяко увеличаване на търсенето. Във всеки случай, по-нататъшно предлагане на всички видове пластмасови чували и торбички остава също възможно от трети държави, които не са обект на мерки. Затова тези аргументи бяха отхвърлени.

(215)

Една асоциация, представляваща търговци на дребно, набиращи финансови средства за благотворителни цели твърдеше, че всяко мито би навредило диспропорционално на техните дейности за набиране на финансови средства, тъй като те купуваха торбички, които се раздаваха безплатно на клиентите им. Те също твърдяха, че торбичките, използвани за събиране рециклирани артикули за благотворителни цели също биха пострадали, ако бъде наложено антидъмпингово мито. В тази връзка, трябва да се отбележи, че този вид набиране на финансови средства дори ако е за благотворителни цели, се прави на търговска основа. Затова то подлежи на същите рискове, както всяка друга търговска дейност и трябва да бъде оценявано на същата основа. Ефектът от митото, отнасящ се до тези търговци на дребно няма да се различава значително от този за който и да е от другите търговци на дребно. Затова този аргумент беше отхвърлен.

(216)

Никоя от асоциациите на потребителите не се представи в рамките на срока, определен в известието за образуването на процедурата.

(217)

Някои вносители твърдяха, че налагането на антидъмпингови мерки ще доведе до покачване на цените за крайния потребител, тъй като нивото на продажните цени трябва да бъде коригирано в съответствие с митата.

(218)

Както бе посочено по-горе, някои търговци на дребно раздават части от продукта безплатно на клиентите си. Освен ако тези търговци на дребно не променят установената си политика, потребителите няма да почувстват ефекта от антидъмпинговите мерки, наложени в тези случаи.

(219)

Едно средно мито от 10 % би увеличило цената на всяка внесена торбичка на средна база с 0,086 цента, а цената на всяка торбичка, продавана в Общността — с 0,016 цента (приемайки хипотетично тегло от 7 грама на торбичка). Това нарастване е незначително дори ако бъде понесено само от клиентите. Фактически, ефектът от митото, понесен от клиентите, ще бъде даже по-нисък, тъй като този разход ще се разпредели по различните нива на веригата на доставките.

(220)

По отношение на ефектите от евентуалните мерки върху конкуренцията в Общността разглежданите производители износители ще могат да продължат да продават определени пластмасови торбички и чували, тъй като те имат силна пазарна позиция. Вземайки пред това, заедно с големия брой производители в Общността и вноса от други трети държави, ще се гарантира, че потребителите и търговците на дребно ще продължат да имат голям избор от различни доставчици на сходния продукт на разумни цени.

(221)

По този начин, на пазара ще има значителен брой действащи лица, които ще могат да задоволят търсенето. На базата на горното следователно се прави заключението, че конкуренцията най-вероятно ще остане силна след налагането на антидъмпинговите мерки.

(222)

Налагането на мерки върху вноса на някои пластмасови чували и торбички, произхождащи от Китайската народна република и Тайланд ще бъде определено в интерес на производството на Общността. То ще даде възможност на производството на Общността да расте и да се възстанови от вредите, причинени от дъмпинговия внос. Ако, обаче, не се наложат мерки, има вероятност производството на Общността да продължи да спада и все повече оператори да отпадат от бизнеса. Освен това, вносителите и търговците на дребно няма да бъдат засегнати значително, тъй като чувалите и торбичките със справедливи цени ще продължат да се намират на пазара, включително от внос от други трети държави.

(223)

С оглед на горното се прави заключение, че няма непреодолими причини, за да не се наложат антидъмпингови мита срещу вноса на някои пластмасови чували и торбички, с произход от Китайската народна република и Тайланд.

(224)

С оглед на заключенията, постигнати във връзка с дъмпинга, водещ до вреди и с оглед на интереса на Общността и в съответствие с член 9, параграф 4 от основния регламент, трябва да бъдат наложени окончателни антидъмпингови мерки върху вноса с произход от Китайската народна република и Тайланд, за да се предотврати нанасянето на по-нататъшни вреди на производството на Общността от дъмпинговия внос.

(225)

Мерките трябва да бъдат наложени на ниво, достатъчно за елиминирането на вредите, причинени от този внос, без да се превишава установеният дъмпингов марж. При изчисляването на размера на митото, необходим за премахване на ефектите от вредния дъмпинг, бе взето предвид, че мерките трябва да дават възможност на производството на Общността да покрива производствените си разходи и да получава обща печалба преди данъчното облагане, която би могла да бъде разумно постигната от отрасъл от този вид в сектора при нормални условия на конкуренция, т.е. при отсъствието на дъмпингов внос, от продажбите на сходния продукт в Общността. Маржът на печалбата преди данъците, използван за това изчисление, бе 6 % от оборота на сходния продукт, представляващ добро ниво на печалба за отрасъла при нормални условия на конкуренция, което бе постигнато от отрасъла пред нахлуването на дъмпинговия внос.

(226)

Индивидуалните фирмени ставки на антидъмпингово мито, посочени в настоящия pегламент бяха установени на базата на констатациите от настоящото разследване. Затова те отразяват ситуацията, установена по време на това разследване във връзка с тези дружества. Тези митнически ставки, по този начин, са изключително приложими за вноса на продукти, с произход от разглежданите държави и произведени от дружествата и следователно от конкретните споменати юридически лица.

(227)

Що се касае до китайския производител износител, на който бе отказано третиране като пазарна икономика (ТПИ) и индивидуално третиране, това дружество не трябва да получи индивидуална антидъмпингова митническа ставка, въпреки че е изчислен дъмпингов марж, както е обяснено в съображение 131 от преамбюла. Вносът на продукти, произведени от това дружество — съдействащ производител износител, следователно трябва да подлежи на средната митническа ставка, определена за съдействащи износители, които не са включени като част от извадката, както е описано в съображение 228 от преамбюла.

(228)

Митническите ставки за съдействащи износители, които не са включени като част от извадката са, за всяка държава, среднопретеглените дъмпингови маржове, установени за включените в извадката дружества, съгласно съображение 54 от преамбюла. Внесените продукти, произведени от друго дружество, което не е изрично посочено по име и адрес в оперативната част на приложенията към този регламент, включително юридическите лица, свързани с тези, които са специално посочени, не могат да се възползват от тези ставки и подлежат на митническата ставка, приложима за „всички други дружества“.

(229)

Всяко искане за прилагането на тези индивидуални фирмени антидъмпингови митнически ставки (например, след промяна на името на предприятието или след създаването на нови производствени или търговски предприятия) трябва да бъде адресирано до Комисията незабавно с всичката имаща отношение информация, в частност, всяка промяна в дейностите на дружеството, свързани с производството, продажбите на вътрешния пазар и експортните продажби, свързани, например с тази промяна на името или тази промяна в производствените и търговските предприятия. Ако е подходящо, Регламентът ще бъде съответно изменен посредством осъвременяването на списъка на дружествата, които се възползват от индивидуалните мита. В съответствие с член 11, параграф 4 от основния регламент, нов преглед на износителите за определяне на индивидуални дъмпингови маржове не може да бъде започнат в тази процедура, тъй като извадката е приложена за производители износители от КНР, Малайзия и Тайланд. За да се осигури, обаче, еднакво третиране между всеки нов производител износител и съдействащите дружества, които не са включени в извадката, се счита че трябва да се вземат мерки за налагане на митото, приложимо за последните дружества, към всякакви нови производители износители, които могат да покажат, че имат право на преглед в съответствие с член 11, параграф 4 от основния регламент.

(230)

Всяко искане за добавяне на нов производител износител в КНР или Тайланд към списъците, изложени в приложения I или II към регламента, трябва да бъде адресирано до Комисията незабавно с всичката имаща отношение информация, в частност, доказателството, че въпросното дружество изпълнява трите критерия, изложени в член 2 от регламента. Ако е подходящо, регламентът ще бъде съответно изменен посредством осъвременяването на списъка на дружествата в приложения I или II, които се възползват от средното мито на извадката.

(231)

С оглед на горните констатации размерът на антидъмпинговите митнически ставки следва да бъде, както следва:

—

не е изнасял за Общността продуктите, описани в член 1, параграф 1, по време на периода на разследването (от 1 април 2004 г. до 31 март 2005 г.),

—

не е свързан с някой от износителите или производителите в КНР или Тайланд, които са обект на антидъмпинговите мерки, наложени от този регламент, и

—

действително е изнасял за Общността разглежданите продукти след периода на разследването, на резултатите от което са базирани мерките, или е поел неотменимо договорно задължение да изнесе значително количество за Общността,