03/ 72

BG

Официален вестник на Европейския съюз

239

L 171/35

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Интервенционните мерки за регулиране на селскостопански пазари по член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1290/2005 се финансират от Общността по условията на законодателството на селскостопанския отрасъл. Що се отнася до интервенционните мерки под формата на публично съхранение по член 4 от Регламент (ЕИО) № 1883/78 сумата на финансирането от Общността се определя според годишните отчети, съставени от разплащателните агенции. Упоменатият регламент също предвиди правилата и условията, ръководещи тези отчети. След създаването с Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), който заменя Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, следва да се определят съответните правила за прилагане.

(2)

Интервенционни мерки под формата на публично съхранение могат да се финансират само ако свързаните с тях разходи се извършват от разплащателните агенции, определени от държавите-членки в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 1290/2005. Все пак изпълнението на задачи, отнасящи се по-специално до назначаването и преустновяването на интервенционни мерки, с изключение на плащането на помощ, може да се делегира в съответствие с член 6, параграф 1, втора алинея от упоменатия регламент. Следва да има възможност няколко разплащателни агенции да изпълняват тези задачи. Следва също да се разпореди управлението на някои мерки за публично съхранение да може да се повери на трети страни, били те публични или частни органи, под отговорността на разплащателната агенция. Вследствие на това е уместно да се уточни обхватът на отговорността на разплащателните агенции в този контекст, да се уточнят техните задължения и да се определи при какви условия и според кои правила управлението на дадени мерки на публично съхранение може да се повери на трети страни, били те публични или частни органи. В този случай следва да се разпореди, че заинтересованите органи трябва да действат по договор, основаващ се на дефинираните в настоящия регламент общи задължения и принципи.

(3)

Разходите за интервенционни мерки под формата на публично съхранение могат да варират значително. Поради това е необходимо за всяка категория операции точно да се определи кой разход подлежи на финансиране от Общността, и по-специално при какви условия може да се покрие този разход чрез формулиране на условията за приемливост и начините за изчисляване на приемливи разходи. В тази връзка следва да се посочи кога такъв разход трябва да се осчетоводи на базата на действително записаните от разплащателните агенции елементи или на базата на стандартни суми, установени от Комисията.

(4)

Така че, за да могат държавите-членки извън еврозоната да консолидират съгласувано разходите и разноските си в националната си валута и в еуро, следва да се специфицират условията, при които операциите на публично съхранение се документират в отчетите им и приложимия обменен курс.

(5)

С оглед на силно различаващите се видове въпросни мерки и отсъствието на хомогенни оперативни събития за целите на определяне на сумата на финансирането от Общността на разходи за публично съхранение следва да се установи едно оперативно събитие въз основа на отчетите, съставяни и водени от разплащателните агенции, към които различните пера на разходи и приходи, документирани от разплащателните агенции, се дебитират и кредитират.

(6)

Съгласно член 6 от Регламент (ЕО) № 883/2006 на Комисията от 21 юни 2006 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета относно воденето на отчети от разплащателните агенции, декларации за разходи и приходи и условията за възстановяване на разходите по ЕФГЗ и ЕЗФРСР (3), за да им се възстановят разходите за публично съхранение от разплащателните агенции се изисква да включат в декларациите си за разходи стойностите и сумите, заведени в счетоводните книжа през месеца, следващ месеца, към който се отнасят операциите на публично съхранение. За да се гарантира гладкото протичане на тази процедура, необходимо е да се специфицира как необходимата информация за калкулиране на разноските и разходите се съобщава на Комисията.

(7)

Счетоводството на публичния интервенционен запас трябва да дава възможност за определяне на сумата на финансиране от Общността и едновременно с това на положението с интервенционните запаси. За тази цел от разплащателните агенции следва да се изисква да водят отделни отчети на запасите и финансови отчети, съдържащи елементи, необходими за наблюдение на запасите и осигуряване на финансово управление на разходите и приходите, натрупани от интервенционни мерки на публично съхранение.

(8)

От разплащателните агенции се изисква да вписват в отчетите елементи, отнасящи се до количествата, стойностите и някои средни величини. Все пак някои операции и разходи не следва да се вписват в отчетите поради известни обстоятелства или пък следва да се вписват в съответствие със специфични правила. За да се избегне различната обработка и да се защитят финансовите интереси на Общността, следва да се специфицират подобни случаи и обстоятелства, както и реда за вписването им в отчетите.

(9)

Датата, на която различните елементи на разходи и приходи в резултат на интервенционни мерки за публично съхранение трябва да се впишат в отчетите, зависи от типа операция и може да се определи по действащото законодателство на селскостопанския отрасъл. В този контекст е необходимо общо правило, което да разпорежда различните елементи да се вписват в отчетите на датата, на която се извършва операцията, резултат от интервенционни мерки, и уточнява специалните случаи, които трябва да се вземат предвид.

(10)

По силата на общата им отговорност разплащателните агенции трябва редовно и периодично да проверяват запаса от продукти на интервенционно съхранение. За да се гарантира изпълнението на това задължение от всички разплащателни агенции по един и същи начин, следва да се разпоредят интервалите на извършване на проверките и приложимите към проверките общи принципи, както и инвентаризационните операции.

(11)

Остойностяването на операции на публично съхранение също зависи от типа операции и може да се определи според действащото законодателство на селскостопанския отрасъл. Следователно трябва да се установи общо правило, с което се гарантира, че стойността на закупените и продадени количества трябва да е равно на сбора на плащанията и вземания, които се извършват или предстоят да се извършат за физически операции, заедно със специфични правила и специални случаи, които трябва да се вземат предвид.

(12)

Следва да се установи формата и съдържанието на документите, които се предават за целите на интервенционни мерки, свързани с публично съхранение, както и условията и реда, приложими за предаването и воденето на тези документи от държавите-членки. За да се осигури съответствие с правилата, разпоредени в други области, засегнати от финансирането на Общата селскостопанска политика, предвидените в настоящия регламент нотификации и обмен на информация се извършват в съответствие с член 18 от Регламент (ЕО) № 883/2006.

(13)

Мерките в настоящия регламент заменят мерките в Регламент (ЕИО) № 411/88 на Комисията от 12 февруари 1988 г. относно начина и лихвения процент, които следва да се използват за калкулиране на разходите за финансиране на интервенционни мерки, обхващащи закупуване, съхранение и пласмент (4), Регламент (ЕИО) № 1643/89 на Комисията от 12 юни 1989 г. за определяне на стандартните суми за финансиране на материални операции, възникващи във връзка с публично съхранение на селскостопански продукти (5), Регламент (ЕИО) № 2734/89 на Комисията от 8 септември 1989 г. относно факторите, които трябва да се вземат под внимание за определяне на разходите по силата на член 37, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 822/87, които се финансират от ФЕОГА, секция „Гарантиране“ (6), Регламент (ЕИО) № 3492/90 на Съвета от 27 ноември 1990 г. за предвиждане на факторите, които следва да се вземат предвид в годишните отчети за финансирането на интервенционни мерки под формата на публично съхранение от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието, секция „Гарантиране“ (7), Регламент (ЕИО) № 3597/90 на Комисията от 12 декември 1990 г. относно счетоводните правила за интервенционни мерки, състоящи се в закупуването, съхранение и продажбата на селскостопански продукти чрез интервенционни агенции (8) и Регламент (ЕИО) № 147/91 на Комисията от 22 януари 1991 г. за определяне и фиксиране на отклоненията за количествени загуби на селскостопански продукти на публично интервенционно съхранение (9) и Регламент (EО) № 2148/96 на Комисията от 8 ноември 1996 г. за предвиждане на правилата за остойностяване и наблюдение на публичните интервенционни запаси от селскостопански продукти (10).

(14)

Регламенти (ЕИО) № 411/88, (ЕИО) № 1643/89, (ЕИО) № 2734/89, (EИО) № 3492/90, (ЕИО) № 3597/90, (ЕИО) № 147/91 и (EО) № 2148/96 следва съответно да се отменят.

(15)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по селскостопански фондове,

а)

да поверят управлението на някои мерки за публично съхранение на физически или юридически лица, съхраняващи закупени селскостопански продукти, оттук нататък наричани „оператори на хранилища“. В такива случаи подобно управление се извършва по договори за съхранение въз основа на задълженията и общите принципи, изложени в приложение II;

б)

да възложи за определено време на физически или юридически лица да извършват определени специфични задачи, разпоредени от отрасловото законодателство.

а)

да водят стокови отчети и финансови отчети за всеки продукт, обхванат от интервенционна мярка на публично съхранение, на базата на операциите, които се провеждат от 1 октомври на дадена година до 30 септември на следващата година, като този период оттук нататък се нарича „отчетна година“;

б)

да водят актуален списък на операторите на хранилища, с които те са сключили договори за публично съхранение. Този списък съдържа референции, позволяващи точно идентифициране на всички пунктове на съхранение, капацитетът им, броят на складове, хладилни складове и силози, както и чертежи и схеми за тях;

в)

да предоставят на Комисията стандартните договори, използвани за публично съхранение, разпоредените правила за приемане на продукти, съхранението им и изтеглянето им от складовете на операторите на хранилища, както и правилата за юридическата отговорност на оператори на хранилища;

г)

да водят централизирани, компютризирани стокови отчети на всички запаси, като се обхващат всички места за съхранение, всички продукти и всички количествата и качества на различните продукти, като във всеки случай се специфицира теглото (нето и бруто, където е уместно) или обемът;

д)

да извършват всички операции по съхранението, запазването, транспорта или прехвърлянето на интервенционни продукти в съответствие със законодателството на Общността и националното законодателство, без да се накърнява отговорността на купувачите, другите разплащателни агенции, ангажирани в операцията, и всички други лица, действащи по указания в тази връзка;

е)

да извършват целогодишно проверки на местата, където се съхраняват инвентаризационните запаси. Тези проверки се извършват през редовни интервали и без предварително предупреждение. Все пак, при условие че контролът не се излага на риск, може да се даде предварително уведомление, строго ограничено до необходимия срок време. Подобно уведомление не превишава 24 часа, с изключение на надлежно обосновани случаи;

ж)

да извършват годишна инвентаризация в съответствие с член 8.

а)

че продуктите, засегнати от интервенционни мерки на Общността, се запазват както трябва. Те проверяват качеството на съхраняваните продукти поне веднъж годишно;

б)

целостта на интервенционните запаси.

а)

за случаите, когато продължаването на срока на съхранение на продукт има вероятност да доведе до развалянето му;

б)

количествените загуби или развалянето на продукта се дължат на природни бедствия.

а)

по отношение на ситуациите, споменати в буква а) от първа алинея, в съответствие с процедурата, посочена в член 25, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета (12), или, в зависимост от случая, в съответствие с процедурата, предвидена в съответния член на други регламенти относно общата организация на селскостопанските пазари;

б)

по отношение на ситуациите, споменати в буква б) от първа алинея, в съответствие с процедурата, посочена в член 41, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005.

а)

по искане на Комисията документите и информацията, посочени в параграф 7, и допълнителните административни разпоредби, приети за прилагане и управление на интервенционни мерки;

б)

през интервалите, предвидени в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2006, информацията за публично съхранение въз основа на моделите в приложение III към настоящия регламент.

а)

разходите за финансиране за фондове, набрани от държавите-членки за закупуване на продукти в съответствие с методите на калкулация, изложени в приложение IV;

б)

разходи за физически операции, свързани със закупуване, продажба или други форми на прехвърляне на продукти (внасяне, съхранение и изнасяне на продукти в схеми на публично съхранение), както са дадени в приложение V, на базата на еднакви стандартни суми за Общността, пресметнати в съответствие с методите, дадени в приложение VI;

в)

разходи за физически операции, несвързани задължително със закупуване, продажба или други форми на прехвърляне на продукти, на базата на стандартни или нестандартни суми в съответствие с разпоредбите, предвидени Комисията по законодателство на селскостопанския отрасъл, отнасящо се до въпросните продукти и приложение VII;

г)

амортизация на съхранявани продукти в съответствие с методите на калкулация, дадени в приложение VIII;

д)

разликите (печалби и загуби) между счетоводната стойност и цената на пласиране на продуктите, или разликите, резултат от други фактори.

а)

количествата продукти, документирани при влизане в и излизане от склада, със или без физическо придвижване;

б)

количествата, използвани за раздаване на най-нуждаещите се лица съгласно Регламент (EИО) № 3730/87 на Съвета (14) и отчетени съгласно член 5 от Регламент (EИО) № 3149/92 на Комисията (15), като разграничават тези, които са обект на прехвърляне към друга държава-членка;

в)

количествата, взети като проби, като разграничават взети от купувачи проби;

г)

количествата, които след проверка чрез визуален оглед при годишната инвентаризация или по време на инспекция след приемане за интервенция, не могат вече да се препакетират и подлежат на директни продажби;

д)

липсващите количества по обясними или необясними причини, в това число съответстващите на законовите граници на отклонение;

е)

количествата, които са с влошено качество;

ж)

количествата в излишък;

з)

липсващите количества, превишаващи граници на отклонение;

и)

количествата, влезли за съхранение и за които е установено, че не отговарят на изискванията и за които е отказано приемане;

й)

нето количествата на съхранение в края на всеки месец или отчетна година, пренесени в следващия месец или отчетна година.

а)

стойността на количествата, споменати в параграф 1, буква а) от настоящия член, показващи отделно стойността на закупените количества и на продадените количества;

б)

счетоводната стойност на използваните количествата или взетите предвид по договорките за безплатно раздаване, споменати в параграф 1, буква б) от настоящия член;

в)

разходите за финансиране, споменати в член 4, параграф 1, буква а);

г)

разходите за физически операции, споменати в член 4, параграф 1, букви б) и в);

д)

сумите, резултат от амортизация, споменати в член 4, параграф 1, буква г);

е)

сумите, събрани или възстановени от продавачи, купувачи и оператори на хранилища, различни от посочените в член 11, параграф 2;

ж)

сумата от директни продажби, извършени след годишната инвентаризация или след проверки след приемането на продукти на интервенционно съхранение;

з)

загубите печалби от изнасяне на продукти, като се вземе предвид амортизацията, посочена в буква д) от настоящия параграф;

и)

другите дебити и кредити, по-специално съответстващите на количествата, посочени в параграф 1, букви в)—ж) от настоящия член;

й)

средната счетоводна стойност, изразена на тон или хектолитър, в зависимост от случая.

а)

разходите за изнасяне, свързани с количества, за които са документирани количествени загуби или влошаване на качеството в съответствие с правилата, предвидени в приложения X и XII, се внасят в отчетите само за реално продадени и изтеглени от съхранение продукти;

б)

количества, документирани като липсващи при прехвърляне между държави-членки, не се считат за влезли на съхранение в държавата-членка по местоназначение и не се покриват от стандартните входни разходи;

в)

стандартните входни и изходни разходи, фиксирани за транспорт и прехвърляне, се нанасят в отчетите, ако тези разходи не са предвидени по правилата на Общността като неразделна част от транспортните разходи;

г)

освен ако специфични правила на Общността не разпореждат нещо друго, суми, натрупани от продажби на продукти, чието качество се е влошило, и всички други суми, получени в този контекст, не се вписват в отчетите на ЕФГЗ;

д)

всички документирани количества в повече се вписват в отчетите като отрицателна сума в липсващите количества в статуса на запаса и движенията. Тези количества се включват, когато се определят превишаващите границата на отклонение количества;

е)

проби, различни от тези, взети от купувачи, се вписват в отчетите в съответствие с точка 2, буква а) от приложение XII.

а)

датата, на която договорът за съхранение, посочен в член 9, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1262/2001 на Комисията (16) влиза в сила, в случай на бяла захар или сурова захар, за количества, приети по договор за съхранение между даващата офертата страна и разплащателната агенция, подписан преди прехвърляне на запасите;

б)

датата на получаване в случаите на получени или възстановени суми, посочени в член 5, параграф 2, букви е) и ж);

в)

датата на реалното плащане на разходи за физически операции, когато тези разходи не са покрити от стандартни суми.

а)

датата на приемане на продукти от разплащателната агенция, в съответствие с регламента за общата организация на пазара на въпросния продукт, за количества, влизащи в публично съхранение без промяна на мястото на съхранение;

б)

датата на констатацията на факти в случай на липсващи или развалени и количества вповече;

в)

датата на реалното изтегляне от съхранение в случай на директни продажби на оставащи на съхранение продукти, които вече не могат да се препакетират след визуален оглед в контекста на годишната инвентаризация или по време на инспекцията след приемане за интервенция,

г)

в края на отчетната година за всички загуби, превишаващи границата на отклонение.

а)

приложение IX, за дестилационни продукти (смесен алкохол),

б)

приложение X, за липсващи количества,

в)

приложение XII, развалени или разрушени продукти,

г)

приложение XIII, за продукти, влезли за съхранение, но им е отказано приемане.

а)

последният обменен курс, установен от Европейската централна банка преди отчетната 2007 година за конвертирането в национална валута на:

б)

последният обменен курс, установен от Европейската централна банка преди първия ден на всяко тримесечие на отчетната 2007 година, започвайки от 1 октомври 2006 г. за конвертирането в национална валута на:

в)

последният обменен курс, установен от Европейската централна банка преди отчетната 2008 година за конвертирането в еуро на нето количествата, които ще се пренесат от отчетната 2007 година в отчетната 2008 година минус втората амортизация в края на отчетната 2007 година.

—

процедурата за събиране на информация относно публично съхранение;

—

дали отчетните данни, които се водят на място от оператора на хранилище, съответстват на изпращаната на разплащателната агенция информация;

—

физическата наличност в хранилището на количествата, които са посочени в отчетните документи на оператора на хранилището и са послужили за база на неговата подадена последна месечна декларация, преценено визуално, или, в случай на съмнение или спор, чрез претегляне или измерване;

—

качеството на съхраняваните продукти — здрави, свежи и с добър пазарен вид.

а)

името на оператора на хранилището, адреса на посетеното хранилище и описание на инспектираните партиди;

б)

датата и часа на началото и края на инспекцията;

в)

мястото на извършване на инспекцията и описание на условията на съхранение, опаковка и степен на достъп;

г)

пълната идентичност на лицата, провеждащи инспекцията, статуса и пълномощията им;

д)

предприетите инспекционни мерки и използвани процедури за установяване на обем, като методи на измерване, изчисления, междинни и крайни резултати, както и направените заключения;

е)

за всяка съхранявана партида или качество, количеството в счетоводните книжа на разплащателната агенция, количеството в счетоводните книжа на хранилището и несъответствия между двата комплекта книжа;

ж)

за всяка физически инспектирана партида или качество, посочената в буква е) информация и провереното на място количеството, както и несъответствия, номера на партидата или качеството, палетите, кутиите, силозите, бъчвите или други използвани приемни съдове и теглото (както нето, така бруто, ако е уместно) или обема;

з)

изявленията на оператора на хранилището, когато има несъответствия или разлики;

и)

мястото, датата и подписът на лицето, съставящо доклада, и на оператора на хранилището или представителя;

й)

всяка разширена инспекция, проведена в случай на аномалии, като се посочва процентът на съхраняваните количества, обхванати от разширената инспекция, установени несъответствия и дадени обяснения.

—

извършените проверки, като ясно се посочва кои са физическите инспекции (инвентаризационни проверки),

—

проверените количества,

—

констатираните аномалии във връзка с месечните и годишни декларации и причините за тези аномалии.

—

идентифициране на контролните номера на партидите и кутиите въз основа на бележките за покупка или постъпване,

—

претегляне на палетите (една на 10) и кутиите (една на палета),

—

визуално оглед на съдържанието на кутия (една на пет палети),

—

проверяване състоянието на опаковката.

—

идентифициране на контролните номера на партидите и чувалите въз основа на бележките за покупка или постъпване,

—

претегляне на палетите (една на 10) и чувалите (един на палета),

—

визуално оглед на съдържанието на чувал (един на пет палети),

—

проверяване състоянието на опаковката.

а)

Избор на бункери или хранилища, които ще се проверяват, представляващи най-малко 5 % от общото количество зърнени храни или ориз на публично съхранение.

Изборът се базира на стоковите регистрационни документи на разплащателната агенция, но операторът на хранилището не се уведомява.

б)

Физическа инспекция:

в)

План на склада и размерите на всеки силоз или хранилище да са налични във всеки пункт на съхранение.

Зърнените храни или оризът се съхраняват по такъв начин, че да може да се провери обемът им.

—

идентифициране на бъчвите по брой и вид алкохол,

—

сравняване на идентичността на бъчвите със стоковите документи на склада и счетоводните книжа на разплащателната агенция,

—

провеждане на органолептично изследване на наличието, вида и количеството алкохол в бъчвите,

—

инспекция на условията на съхранение чрез визуална проверка на другите бъчви.

—

идентифициране на партидите и палетите и проверка на броя кутии,

—

проверка на теглото на 10 % от палетите или контейнерите,

—

проверка на теглото на 10 % от кутиите от всяка претеглена палета,

—

визуална проверка на съдържанието на кутиите и състоянието на опаковката на всяка кутия.

а)

Избор на силозите, бункерите или складовите помещения, представляващ най-малко 5 % от общото количество насипна захар на публично съхранение.

Изборът се базира на счетоводните данни на разплащателната агенция, но операторът на хранилището не се уведомява.

б)

Физическа инспекция:

в)

План на склада и размерите на всеки силоз или хранилище да са налични във всеки пункт на съхранение.

Насипната захар трябва да се съхранява по такъв начин, че да може да се провери обемът ѝ.

а)

Ако описаните в точка 1 по-горе проверочни процедури не могат да се следват, разплащателната агенция официално запечатва всички точки на достъп или входа към силоза/хранилището. Разплащателна агенция проверява целостта на печатите ежемесечно, за да е сигурна, че те остават непокътнати. Тези проверки се описват подробно в доклад. Не се разрешава достъп до запасите без присъствието на инспектор на разплащателната агенция.

Държавите-членки предприемат мерки, за да са сигурни, че процедурата на запечатване гарантира непокътнатостта на съхраняваните интервенционни продукти.

б)

Най-малко веднъж годишно трябва също да се извършва инспекция за контрол на условията на съхранение и доброто запазване на продукта.

а)

Избор на партидите, представляващи най-малко 5 % от общото количествo на публично съхранение. Партидите, които ще се проверяват, се избират преди посещението в хранилището на базата на счетоводните данни на разплащателната агенция, но операторът на хранилището не се уведомява.

б)

Проверка на място на наличието на избраните партиди и на състава им:

По отношение на захар, пакетирана в чували по 50 kg:

По отношение на захар, пакетирана в „големи чували“:

в)

Описание в доклада от проверката на физически инспектираните партиди на забелязаните несъответствия.

а)

Ако описаните в точка 1 по-горе проверочни процедури не могат да се следват, разплащателната агенция официално запечатва всички точки на достъп или входа към силоза/хранилището. Разплащателна агенция проверява целостта на печатите ежемесечно, за да е сигурна че те остават непокътнати. Тези проверки се описват подробно в доклад. Не се разрешава достъп до запасите без присъствието на инспектор на разплащателната агенция.

Държавите-членки предприемат мерки, за да са сигурни, че процедурата на запечатване гарантира непокътнатостта на съхраняваните интервенционни продукти.

б)

Най-малко веднъж годишно трябва също да се извършва инспекция за контрол на условията на съхранение и доброто запазване на продукта.

а)

Отнасящите се до постъпването, съхранението и изтеглянето на продукти документи, използвани за съставянето на годишни отчети, трябва да са във владение на оператора на хранилището и да съдържат минимум следната информация:

б)

Документите, отнасящи се до постъпването, съхранението и изтеглянето на продукти, се изпращат от оператора на хранилището до разплащателната агенция поне веднъж месечно като допълнение към резюмиращата месечна стокова декларация. Те са във владение на разплащателната агенция преди десетия ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася стоковата декларация.

в)

Образец на резюмиращата месечна стокова декларация е даден в приложение XIV. Тя се дава в електронна форма на операторите на хранилища от разплащателните агенции.

а)

Операторът на хранилище изготвя годишна стокова декларация на базата на месечните стокови декларации, описани в точка 1. Тя се изпраща на разплащателната агенция не по-късно 15 октомври след приключване на отчетната година.

б)

Годишната стокова декларация дава резюме на количествата на склад, разпределени по продукти и места на съхранение, и за всеки продукт посочва количествата склад, партидните номера (с изключение на зърнените храни), годината на постъпването им на склад (с изключение на алкохол) и обяснение на констатираните аномалии.

в)

Образец на резюмиращата годишна стокова декларация е даден в приложение XV. Тя се дава в електронна форма на операторите на хранилища от разплащателните агенции

—

да водят компютризирани отчети на интервенционния запас,

—

директна, незабавна наличност на постоянна инвентаризация,

—

наличност по всяко време на всички документи, отнасящи се до постъпването, съхранението и изтеглянето на запас и счетоводните документи и архиви, съставени по настоящия регламент и водени от оператора на хранилището,

—

постоянен достъп до тези документи за персонала на разплащателната агенция и Комисията и за всяко надлежно упълномощено от тях.

1

Месечни и годишни изчисления на загуби от продажби и на амортизация

2

Ценови разлики и други пера

3

Изчисление на технически разходи

4

Изчисление на разходи по финансиране

8

Позиции и движения на публичния запас

9

Изчисление на загуби от обезкостяване (говеждо месо), превишаващи допустимата граница на отклонение

13

Възстановяване, резултат от отказване прием на стоки (технически разходи) — Регламент (ЕО) № …/2006 (Приложение XIII 1a и 1б)

14

Възстановяване, резултат от отказване прием на стоки (финансови разходи) — Регламент (ЕО) № …/2006 (Приложение XIII 1в и член 9, параграф 5)

28

Причини за прехвърляния от други държави-членки

52

Таблица-резюме на изчисление на месечни суми за осчетоводяване

53

Детайл на продажби

54

Месечно изчисление на загубите, възникващи от доставката на храна на най-нуждаещите се лица в Общността (Регламент (ЕИО) № 3730/87) — продукти, различни от говеждо месо

55

Говеждо месо - Месечна калкулация на загубите, възникващи от доставката на храна най-нуждаещите се лица в Общността (Регламент (ЕИО) № 3730/87)

56

Месечно изчисление на загубите, възникващи от доставката на храна на

99

Изчисление на стойността за пренасяне в началото на финансовата година

—

средната стойност на тон продукт се изчислява като се раздели сумата от стойностите на продуктите на склад на първия ден на отчетната година и на закупените през тази година продукти със сумата от количествата продукти на склад на първия ден на отчетната година и закупените през отчетната година продукти,

—

средният запас за отчетната година се изчислява като се раздели сумата от запаса в началото на всеки месец и запаса в края на всеки месец с число, равно на два пъти броя на месеци в отчетната година.

Q

=

количества, закупени през отчетната година,

N

=

брой месеци на минимален период преди плащане.

V

=

сумата, платена от купувача,

J

=

броят на дните между постъпването на плащането и изтеглянето на продукта, минус 30 дни,

i

=

лихвеният процент, валиден за отчетната година.

M

=

сумата, която следва да се плати на купувача,

D

=

броят на дните между изтеглянето на продукта и постъпването на плащането минус 30 дни,

i

=

лихвеният процент, валиден за отчетната година.

а)

физическо придвижване на зърнени храни от транспортно средство до складова клетка (силоз или отделение на хранилище) — първо прехвърляне;

б)

претегляне;

в)

вземане на проби/анализ/установяване на качество.

а)

наемане на помещенията по договорна цена;

б)

застрахователни разходи (освен ако не са включени в буква а));

в)

мерки за контрол вредители (освен ако не са включени в буква а));

г)

годишна инвентаризация (освен ако не е включена в буква а));

д)

вентилация, ако има (освен ако не е включена в буква а)).

а)

претегляне на зърнени храни;

б)

вземане на проби/анализ (ако се начисляват на интервенцията);

в)

физическо изкарване и натоварване на зърнени храни на първото транспортно средство.

а)

физическо придвижване на захар от транспортно средство до складова клетка (силоз или отделение на хранилище) — първо прехвърляне;

б)

претегляне;

в)

вземане на проби/анализ/установяване на качество;

г)

опаковане на захар в чували (когато е приложимо).

а)

навло по категории разстояние.

а)

наемане на помещенията по договорна цена;

б)

застрахователни разходи (освен ако не са включени в буква а));

в)

мерки за контрол на вредителите (освен ако не са включени в буква а));

г)

годишна инвентаризация (освен ако не е включена в буква а));

а)

претегляне;

б)

вземане на проби/анализ (ако се начисляват на интервенцията);

в)

физическо изкарване и натоварване на захар на първото транспортно средство.

а)

качествен контрол на месо с кости;

б)

претегляне на месо с кости;

в)

механична обработка;

г)

договорна стойност на обезкостяване, включително:

а)

наемане на помещенията по договорна цена;

б)

застрахователни разходи (освен ако не са включени в буква а));

в)

контрол на температурата (освен ако не е включен в буква а));

г)

годишна инвентаризация (освен ако не е включена в буква а)).

а)

претегляне;

б)

проверка на качеството (ако е отговорност на интервенционните власти);

в)

прехвърляне на месото от хладилния склад до товарния отсек на хранилището.

а)

придвижване на масло от транспортно средство до складова клетка;

б)

претегляне и идентифициране на пакети;

в)

вземане на проби/проверка на качеството;

г)

постъпване в хладилния склад и замразяване;

д)

второ вземане на проби/проверка на качеството в края на изпитателния период.

а)

наемане на помещенията по договорна цена;

б)

застрахователни разходи (освен ако не са включени в буква а));

в)

контрол на температурата (освен ако не е включен в буква а));

г)

годишна инвентаризация (освен ако не е включена в буква а).

а)

претегляне и идентифициране на пакети;

б)

придвижване на маслото от хладилния склад до товарния отсек на хранилището, ако транспортното средство е контейнер, или се товари при товарния отсек, ако транспортното средство е камион или жп вагон.

а)

придвижване на обезмасленото мляко на прах от транспортно средство до складова камера;

б)

претегляне;

в)

вземане на проби/проверка на качеството;

г)

проверка на маркировката и опаковката.

а)

наемане на помещенията по договорна цена;

б)

застрахователни разходи (освен ако не са включени в буква а));

в)

контрол на температурата (освен ако не е включен в буква а));

г)

годишна инвентаризация (освен ако не е включена в буква а).

а)

претегляне;

б)

вземане на проби/инспекция на стоката (ако е отговорност на интервенционните власти);

в)

придвижване на обезмасленото мляко на прах до товарния отсек на хранилището и натоварване, изключвайки подреждане, в транспортно средство, ако е камион или ж.п. вагон, придвижване на обезмасленото мляко на прах до товарния отсек на хранилището, ако транспортното средство е друг вид, например контейнер.

а)

количествена проверка/контрол;

б)

вземане на проби/проверка на качеството;

в)

поставяне в резервоари (освен ако не е купен, без да се изисква преместване).

а)

цена по договор или наемане на резервоари;

б)

застрахователни разходи (освен ако не са включени в а));

в)

контрол на температурата (освен ако не е включен в а));

г)

годишна инвентаризация (освен ако не е включена в а)).

а)

контрол на количеството;

б)

вземане на проби/анализ на качеството (ако е отговорност на интервенционните власти);

в)

натоварване на превозно средство или в резервоар на купувача.

1.

Ако за даден продукт приблизително изчислената продажна цена за продукти на публично интервенционно съхранение е по-ниска от цената на закупуване, прилага се амортизационен процент, наричан „k коефициент“, в момента на закупуване. Той се фиксира за всеки продукт в началото на всяка отчетна година.

2.

Амортизационният процент не превишава разликата между цената на закупуване и приблизително изчислената цена на депониране на всеки засегнат продукт.

3.

В момента на закупуване Комисията може да ограничи амортизцията до част от процента, изчислен в съответствие с точка 2. Тази част не може да бъде по-малко от 70 % от амортизацията, решена в съответствие с точка 1.

В такъв случай Комисията не прави втора амортизация в края на всяка отчетна година в съответствие с метода, даден в точка 5.

4.

В случай на амортизациите, дадени във втора алинея от точка 3, Комисията фиксира общи суми за амортизация по продукти и по държави-членки преди началото на следващата отчетна година.

За тази цел приблизително изчислената продажна цена за продукти на съхранение се сравнява с приблизително изчислената стойност на пренасяне по продукти и по държави-членки. Общите суми за амортизация по засегнати продукти и по държави-членки се получават чрез умножаване на разликите между приблизително изчислените стойности на пренасяне и приблизително изчислените продажни цени по приблизително изчислените количества на склад в края на отчетната година.

5.

Приблизително изчислените количества на публично съхранение и стойностите на пренасяне по продукти и по държави-членки по смисъла на член 6, параграф 1 се базират на нотификация от държавите-членки, изпращана на Комисията преди 7 септември на година n + 1 относно продукти на склад на 30 септември същата година, включително следните данни:

6.

С оглед изчисляването на амортизацията в края на отчетната година, стойностите в национална валута, нотифицирани от държавите-членки извън еврозоната, се конвертират в еуро, като се използват курсовете, валидни в момента на калкулиране на общите суми за амортизация за края на отчетната година.

7.

Комисията съобщава общите суми за амортизация по продукти на всяка от заинтересованите държави-членки, за да могат те да ги включат в окончателната си месечна декларация на разходите до ЕФГЗ за въпросната отчетната година.

а)

приходи от продажбата на алкохола;

б)

стойността на количествените загуби, превишаващи границата на отклонение;

в)

стойността на липсващите количества в резултат на кражба или други обясними загуби;

г)

стойността на количествата, които са се развалили в резултат от условията на съхранение;

д)

стойността на количествата, загубени при инциденти;

е)

изгубени обезпечения по правила на Общността;

ж)

всякакви други приходи.

а)

Когато границите на отклонение за съхранението или преработката на продукти се превишат или когато се установят липсващи количества поради кражба или други обясними причини, стойността на липсващи количества се изчислява, като се умножат тези количества по интервенционната цена, валидна за стандартното качество на всеки продукт на първия ден на текущата отчетна година, увеличена с 5 %.

В случай на алкохол интервенционната цена се заменя с цена, платена на дестилатора след приспадане на сума, равна на платената за дестилация помощ.

б)

Ако в деня, когато се установят липсващи количествата, средната пазарна цена за стандартното качество в държавата-членка, където се извършва съхранението, е по-висока от 105 % базисната интервенционната цена, договарящите се страни възстановяват на интервенционните агенции регистрираната от държава-членка пазарна цена, увеличена с 5 %.

Средната пазарна цена се определя от държавата-членка въз основа на информацията в редовните ѝ нотификации до Комисията.

Разликите между събраните от прилагането на пазарната цена суми и сумите, осчетоводени към ЕФГЗ чрез интервенционната цена, се кредитират към ЕФГЗ в края на отчетната година измежду другите елементи на кредит.

в)

Когато се установи, че липсват количества след прехвърляне или транспортиране на продукти от определен от разплащателната агенция интервенционен център или място на съхранение до друго място, и когато не е фиксирана специфична стойност по релевантното законодателство на Общността, стойността на тези липсващи количества се определят в съответствие с буква а).

1.

Границите на отклонение за количествени загуби, резултат от нормални операции на съхранение, провеждани в съответствие с определените с настоящето правила за всеки селскостопански продукт, който е обект на мярка на публично съхранение, са както следва:

2.

Процентът на допустимите загуби при обезкостяване на говеждо е 32. Този процент е валиден за всички обезкостени през отчетната година количества.

3.

Границата на отклонение за загуби от количества, на приети на съхранение продукти от дестилационни операции, както са дадени в членове 35 и 36 от Регламент (ЕИО) № 822/87, е предвидената за продуктите от операциите, посочени в член 39 от упоменатия регламент.

4.

Границите на отклонение, посочени в точка 1, се фиксират като процент от реалното тегло, без опаковката, за количествата, постъпващи и приети на съхранение през въпросната отчетна година плюс количествата на склад в началото на тази година.

Тези отклонения са валидни по време на физическите инспекции на стоките. Те се изчисляват за всеки продукт въз основа на всички съхранявани от разплащателна агенция количествата.

Реалното тегло при закупуване и изтегляне е регистрираното тегло минус теглото на стандартна опаковка, както е заложено в условията за закупуване, или когато няма подобни условия — минус средното тегло на опаковката, използвано от агенцията.

5.

Отклонението не покрива загуби от гледна точка на брой пакети или брой регистрирани единици.

6.

Загуби, дължащи се на кражба или други обясними загуби, не се включват в калкулацията на границите на отклонение, предвидени точки 1 и 2.

7.

Границите на отклонение, посочени в точки 1 и 2, се фиксират от Комисията.

1.

Освен ако правила на Общността не предвиждат нещо друго, един продукт се счита за развален, ако вече не отговаря на изискванията за качество, в сила при закупуването му.

2.

Стойността на продукти, които за се развалили или разрушили, се изчислява според типа причина, както следва: