15/ 18

BG

Официален вестник на Европейския съюз

73

L 339/16

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Директива 96/5/ЕО на Комисията от 16 февруари 1996 г. относно преработени храни на зърнена основа и храни за кърмачета и малки деца (2) е съществено изменяна няколко пъти (3). С оглед постигане на по-голяма яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.

(2)

Преработените храни на зърнена основа и детските храни за кърмаче и малки деца се използват като част от разнообразна диета и не представляват единственият хранителен източник за кърмачетата и малките деца.

(3)

Има голямо разнообразие на въпросните продукти, което отразява доста разнообразния хранителен режим на кърмачетата в периода на отбиване и на малките деца, поради съществуващите социални и културни обстоятелства в Общността.

(4)

Основният състав на въпросните продукти трябва да бъде съобразен с хранителните изисквания по отношение на кърмачетата и малките деца в добро здравословно състояние, определени според общоприети научни данни, като се вземат предвид горните фактори.

(5)

Следва да се посочат основните хранителни изисквания по отношение на състава на двете големи категории продукти, а именно преработените храни на зърнена основа и детските храни.

(6)

Въпреки че, предвид естеството на тези продукти, трябва да бъдат наложени някои задължителни изисквания и други ограничения по отношение на допустимото количество на витамини, минерали и други хранителни съставки, следва да бъде позволено такива хранителни съставки да бъдат влагани по желание на производителите, при условие че те използват най-вече някои от веществата, които ще бъдат определени в настоящата директива.

(7)

Използването на продукти, към които по желание са вложени хранителни съставки с допустими количества, които се съблюдават понастоящем от Общността, не изглежда да води до свръхприем на тези хранителни вещества при кърмачетата и малките деца. Следва да се обърне внимание на бъдещото развитие на ситуацията и ако е необходимо, да бъдат взети съответни мерки.

(8)

Различните правила по отношение на максимално допустимите количества на остатъци от пестициди в преработените храни на зърнена основа и детските храни създават бариери за търговията между някои държави-членки.

(9)

Максимално допустимите количества на остатъци от пестициди, определени в Директива 76/895/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1976 г. за определяне на максимално допустими количества на остатъци от пестициди във и върху плодове и зеленчуци (4), в Директива 86/362/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. за определяне на максимално допустими количества на остатъци от пестициди във и върху зърнените култури (5), в Директива 86/363/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. за определяне на максимално допустими количества на остатъци от пестициди във и върху храните от животински произход (6) и Директива 90/642/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1990 г. за определяне на максимално допустими количества на остатъци от пестициди във и върху някои продукти от растителен произход, включително плодове и зеленчуци (7), не нарушават специалните разпоредби, приложими към преработените храни на зърнена основа и детските храни.

(10)

Предвид международните задължения на Общността в случаи, при които съответните научни доказателства не са достатъчни, принципът на предпазливостта позволява на Общността да приема предварително мерки въз основа на наличната съответна информация, при допълнителна оценка на риска и преглед на мярката в рамките на разумен срок.

(11)

Въз основа на двете становища на Научния комитет по храните от 19 септември 1997 г. и 4 юни 1998 г. понастоящем има съмнения относно адекватността на съществуващите дневни стойности за прием (ДСП) на пестициди и остатъци от пестициди при защитата здравето на кърмачетата и малките деца. Следователно, що се отнася до храните със специално предназначение за кърмачета и малки деца, е уместно да се приеме много ниска обща гранична стойност за всички пестициди, докато се извърши научно изследване и оценка на веществата, за всеки случай поотделно. Тази много ниска обща гранична стойност следва да бъде определена на 0,01 mg/kg, което на практика е минималното установимо ниво.

(12)

Следва да се поставят изисквания за строги ограничения по отношение на остатъците от пестициди. С внимателното подбиране на суровините и предвид факта, че преработените храни на зърнена основа и детските храни преминават през дълъг процес на преработка по време на производството им, по-добре е да се произвеждат продукти, които съдържат много ниско допустимо количество на остатъци от пестициди. Все пак при ограничен брой пестициди или метаболити на пестициди дори максимално допустимото количество на остатък от 0,01 mg/kg при поглъщане в най-лошия случай би могло да предизвика надвишаване на ДСП при кърмачетата и малките деца. Такъв е случаят с пестицидите или метаболитите на пестициди с ДСП, по-ниски от 0,0005 mg/kg телесно тегло.

(13)

Настоящата директива установява принципа на забрана на използването на тези пестициди при производството на селскостопански продукти, предназначени за преработените храни на зърнена основа и детските храни. Въпреки това тази забрана не гарантира задължително, че в продуктите изцяло липсват такива пестициди, тъй като някои пестициди замърсяват околната среда и техните остатъци биха могли да бъдат открити в съответните продукти.

(14)

Здравето на кърмачетата и малките деца може да бъде по-добре защитено чрез прилагането на допълнителни изисквания, които могат да бъдат наложени чрез анализ, независимо от произхода на продукта.

(15)

Повечето пестициди, чиито стойности на ДСП са по-ниски от 0,0005 mg/kg телесно тегло, вече са забранени в Общността. Забранените пестициди не бива да бъдат установявани в преработените храни на зърнена основа и храните за кърмачета и малки деца чрез съвременни аналитични методи. Въпреки това някои пестициди се разпадат бавно и продължават да замърсяват околната среда. Те могат да бъдат открити в преработените храни на зърнена основа и детските храни, дори и да не са били използвани. За нуждите на контрола е необходимо да се следва хармонизиран подход.

(16)

В очакване на решения на Комисията относно това дали са удовлетворени изискванията за безопасност от член 5 от Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (8) следва да се разреши продължаването на употребата на разрешени пестициди, доколкото техните остатъци съответстват на максимално допустимите количества, определени в настоящата директива. Тези допустими количества следва да бъдат определени по такъв начин, че да гарантират, че стойностите на ДСП не се надвишават от кърмачетата и малките деца, дори и в най-лошите случаи на приемане.

(17)

Използването на нови хранителни съставки следва да се разглежда хоризонтално за всички храни като отделна мярка.

(18)

Настоящата директива отразява текущите знания за засегнатите продукти. Всяко изменение с цел отчитане на иновациите, базирани на научния и техническия прогрес, следва да се решава чрез процедурата, посочена в член 13, параграф 2 от Директива 89/398/ЕИО.

(19)

С оглед на лицата, за които са предназначени продуктите, следва да се определят необходимите микробиологични критерии и максимално допустими количества на замърсителите.

(20)

Съгласно член 7, параграф 1 от Директива 89/398/ЕИО продуктите, обхванати от настоящата директива, са предмет на общите правила, посочени в Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (9).

(21)

В настоящата директива допълненията и изключенията от посочените общи правила следва да бъдат приети и разширени, където е уместно.

(22)

По-специално, естеството и предназначението на продуктите, разглеждани от настоящата директива, изискват посочване на етикетите на хранителните съставки, като се упоменат енергийната стойност и основните хранителни вещества, които те съдържат. От друга страна, начинът на използване следва да се определи в съответствие с член 3, параграф 1, точка 9 и член 11 от Директива 2000/13/ЕО с цел предотвратяване на неподходяща употреба, при която е възможно увреждането на здравето на кърмачетата.

(23)

Когато могат да бъдат направени претенции, които не са конкретно забранени, към въпросните продукти в съответствие с правилата, приложими за всички храни, такива претенции следва да се съобразяват, където е приложимо, с критериите относно състава, определени в настоящата директива.

(24)

Във връзка с разпоредбите, които е възможно да се отнасят за общественото здраве, са проведени консултации в съответствие с член 4 от Директива 89/398/ЕИО.

(25)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните.

(26)

Настоящата директива следва да не засяга задълженията на държавите-членки, свързани с крайните срокове за транспониране в националните законодателства на директивите, посочени в приложение VIII, част Б,

а)

„преработени храни на зърнена основа“, които са разделени в следните четири категории:

б)

„детски храни“, различни от преработените храни на зърнена основа.

а)

„кърмачета“ означава деца под 12-месечна възраст;

б)

„малки деца“ означава деца на възраст от една до три години;

в)

„остатъци от пестициди“ означава остатъците в преработените храни на зърнена основа и детските храни на препарати за растителна защита, както е определено в член 2, точка 1 от Директива 91/414/ЕИО, включително техните метаболити и продуктите, които са резултат от тяхното разграждане или реакция.

а)

се смята, че пестицидите, изброени в таблица 1 от приложение VII, не са използвани, ако техните остатъци не надвишават допустимите количества от 0,003 mg/kg. Това допустимо количество, което се смята за граница на количественото определяне по аналитичните методи, следва да се преразглежда редовно в светлината на техническия прогрес;

б)

се смята, че пестицидите, изброени в таблица 2 от приложение VII, не са използвани, ако техните остатъци не надвишават допустимите количества от 0,003 mg/kg. Тези допустими количества следва да се преразглеждат редовно предвид данните за замърсяването на околната среда.

а)

възрастта, от която е подходящо да започне консумирането на продукта, като се посочи съставът, съдържанието или други специфични свойства. Посочената възраст не следва да е по-малка от четири месеца за който и да било продукт. Продуктите, които се препоръчват за консумация от четиримесечна възраст, може да посочват, че са подходящи за употреба от тази възраст само ако независими лица, имащи квалификация по медицина, хранене или фармация, или други професионалисти в областта на майчиното и детското здравеопазване, не посъветват друго;

б)

информация относно наличието или липсата на глутен в случаите, когато продуктите са предназначени за консумация от деца под шестмесечна възраст;

в)

енергийната стойност, изразена в kJ и kcal, както и съдържанието на белтъци, въглехидрати и липиди, изразено в цифри на 100 g или 100 ml от продукта във вида, в който се продава, и където е уместно, за определено количество от готовия за консумация продукт;

г)

средното количество на всяко минерално вещество и на всеки витамин, определено от специфично допустимо количество, както е определено в приложение I и приложение II, съответно, изразено в цифри на 100 g или 100 ml от продукта във вида, в който се продава, и където е уместно, за определено количество от готовия за консумация продукт;

д)

инструкции за подходящо приготвяне, когато е необходимо, както и забележка относно важността на спазване на тези инструкции.

а)

средното количество хранителни вещества, определени в приложение IV, когато такова посочване не е обхванато от разпоредбите на параграф 1, буква г), изразени в цифри на 100 g или 100 ml от продукта във вида, в който се продава и, където е уместно, за определено количество от готовия за консумация продукт;

б)

в допълнение към цифровата информация и информацията за витамини и минерали, посочена в приложение V, изразено в процент от референтните стойности, посочени там, на 100 g или 100 ml от продукта във вида, в който се продава, а където е уместно, и за определено количество от готовия за консумация продукт, при условие че наличните количества са поне равни на 15 % от референтните стойности.

2.1.

За продуктите, посочени в член 1, параграф 2, буква а), ii) и iv), съдържанието на белтъци следва да бъде не повече от 1,3 g/100 kJ (5,5 g/100 kcal).

2.2.

За продуктите, посочени в член 1, параграф 2, буква а), ii), вложеният белтък трябва да бъде не по-малко от 0,48 g/100 kJ (2 g/100 kcal).

2.3.

За бисквитите, посочени в член 1, параграф 2, буква а), iv), приготвени чрез добавяне на високобелтъчни храни и представени като такива, вложеният белтък следва да бъде не по-малко от 0,36 g/100 kJ (1,5 g/100 kcal).

2.4.

Химичният индекс на вложения белтък следва да бъде равен най-малко на 80 % от този на референтния белтък (казеина, както е посочен в приложение III), или енергийно-белтъчният коефициент (ЕБК) на белтъка в сместа следва да бъде равен най-малко на 70 % от коефициента на референтния белтък. При всички случаи влагането на аминокиселини е допустимо единствено с цел подобряване на хранителната стойност на белтъчната смес и само в съотношения, необходими за тази цел.

3.1.

В случаи, когато в продуктите, посочени в член 1, параграф 2, буква а), i) и iv), се влага захароза, фруктоза, глюкоза, глюкозен сироп или мед:

—

количеството на вложените въглехидрати от тези източници не следва да надвишава 1,8 g/100 kJ (7,5 g/100 kcal),

—

количеството на вложената фруктоза не следва да надвишава 0,9 g/100 kJ (3,75 g/100 kcal).

3.2.

В случаи, когато в продуктите, посочени в член 1, параграф 2, буква а), ii), се влага захароза, фруктоза, глюкозен сироп или мед:

—

количеството на вложените въглехидрати от тези източници не следва да надвишава 1,2 g/100 kJ (5 g/100 kcal),

—

количеството на вложената фруктоза не следва да надвишава 0,6 g/100 kJ (2,5 g/100 kcal).

4.1.

За продуктите, посочени в член 1, параграф 2, буква а), i) и iv), съдържанието на липиди следва да бъде не повече от 0,8 g/100 kJ (3,3 g/100 kcal).

4.2.

За продуктите, посочени в член 1, параграф 2, буква а), ii), съдържанието на липиди не следва да надвишава 1,1 g/100 kJ (4,5 g/100 kcal). Ако съдържанието на липиди надхвърля 0,8 g/100 kJ (3,3 g/100 kcal):

—

количеството на лауринова киселина следва да бъде не повече от 15 % от общото съдържание на липиди,

—

количеството на миристинова киселина следва да бъде не повече от 15 % от общото съдържание на липиди,

—

количеството линолева киселина (във формата на глицериди = линолеати) следва да бъде не по-ниско от 70 mg/100 kJ (300 mg/100 kcal) и не повече от 285 mg/100 kJ (1 200 mg/100 kcal).

—

допуска се влагането на натриеви соли в преработените храни на зърнена основа само по технологични съображения,

—

съдържанието на натрий в преработените храни на зърнена основа следва да бъде не повече от 25 mg/100 kJ (100 mg/100 kcal).

5.2.1.

В продуктите по член 1, параграф 2, буква а), ii) съдържанието на калций следва да бъде не по-малко от 20 mg/100 kJ (80 mg/100 kcal).

5.2.2.

В продуктите по член 1, параграф 2, буква а), iv), произведени с влагане на мляко (млечни бисквити) и представяни като такива, количеството калций следва да бъде не по-малко от 12 mg/100 kJ (50 mg/100 kcal).

6.1.

За преработените храни на зърнена основа количеството тиамин следва да бъде не по-малко от 25 µg/100 kJ (100 µg/100 kcal).

6.2.

За продуктите по член 1, параграф 2, буква а), ii):

1.1.

В случаите, когато месо, птиче месо, риба, субпродукти или други традиционни източници на белтък са единствените съставки, обявени в наименованието на продукта:

—

общото количество на обявените месо, птиче месо, риба, субпродукт или друг традиционен белтъчен източник следва да съставлява не по-малко от 40 % от масата на готовия продукт;

—

всяко от количествата на обявените месо, птиче месо, риба, субпродукт или друг традиционен източник на белтък следва да съставлява не по-малко от 25 % от общата маса на обявените белтъчни източници;

—

общото количество белтък от обявените източници следва да бъде не по-малко от 1,7 g/100 kJ (7 g/100 kcal).

1.2.

В случаите, когато месото, птичето месо, рибата, субпродуктът или друг традиционен източник на белтък, самостоятелно или в комбинация, се обявява на първо място в наименованието на продукта, независимо дали той е представен или не като ястие:

—

общото количество на обявените птиче месо, риба, субпродукт или друг традиционен белтъчен източник следва да съставлява не по-малко от 10 % от масата на готовия продукт;

—

всяко от количествата на обявените месо, птиче месо, риба, субпродукт или друг традиционен източник на белтък следва да съставлява не по-малко от 25 % от общата маса на обявените белтъчни източници;

—

белтъкът от обявените източници следва да бъде не по-малко от 1 g/100 kJ (4 g/100 kcal).

1.3.

В случаите, когато месото, птичето месо, рибата, субпродуктът или друг традиционен източник на белтък, самостоятелно или в комбинация, се обявява, но не на първо място в наименованието на продукта, независимо дали той е представен или не като ястие:

1.4.

В случаите, когато сирене е обявено заедно с други съставки в наименованието на неподсладен продукт, независимо дали продуктът е представен или не като ястие:

1.5.

В случаите, когато продуктът е представен на етикета като ястие, но не е обявено съдържание на месо, птиче месо, риба, субпродукт или друг традиционен източник на белтък в наименованието на продукта, общото количество на белтъка в продукта от всички източници следва да бъде не по-малко от 0,7 g/100 kJ (3 g/100 kcal).

1.6.

Изискванията по точки от 1.1 до 1.5 включително не се отнасят за сосовете, представени като добавка към ястие.

1.7.

Подсладените ястия, в наименованието на които са обявени като първа или единствена съставка млечни продукти, следва да съдържат не по-малко от 2,2 g млечен белтък/100 kcal. За всички останали подсладени ястия изискванията по точки от 1.1 до 1.5 включително не важат.

1.8.

Влагането на аминокиселини е разрешено само с цел подобряване на хранителната стойност на белтъка в продукта и само в съотношения, необходими за тази цел.

—

10 g/100 ml — за зеленчукови сокове и напитки на зеленчукова основа;

—

15 g/100 ml — за плодови сокове и нектари и напитки на плодова основа;

—

20 g/100 g — за ястия само от плодове;

—

25 g/100 g — за десерти и пудинги;

—

5 g/100 g — за други немлечни напитки.

3.1.

За продуктите, отнасящи се към точка 1.1:

3.2.

За всички други продукти общото количество мазнини в продукта от всички източници следва да бъде не повече от 1,1 g/100 kJ (4,5 g/100 kcal).

4.1.

Крайното съдържание на натрий в продукта следва да бъде не повече от 48 mg/100 kJ (200 mg/100 kcal) или не повече от 200 mg на100 g. Обаче ако сиренето е единствената съставка, обявена в наименованието на продукта, крайното съдържание на натрий в продукта трябва да бъде не повече от 70 mg/100 kJ (300 mg/100 kcal).

4.2.

Соли на натрия не трябва да се влагат в продукти на плодова основа, нито в десерти или пудинги, освен по технологични причини.