19/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

32006F0783

L 328/59

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РАМКОВО РЕШЕНИЕ 2006/783/ПВР НА СЪВЕТА

от 6 октомври 2006 година

за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 31, параграф 1, буква а) и член 34, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид инициативата на Кралство Дания (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че:

(1)	Европейският съвет по време на срещата си в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. подчерта, че принципът на взаимното признаване следва да стане крайъгълен камък на съдебното сътрудничество както по граждански, така и по наказателни дела в Съюза.

(2)

Съгласно параграф 51 от заключенията на Европейския съвет от Тампере прането на пари е в самата сърцевина на организираната престъпност и следва да бъде изкоренявано винаги; Европейският съвет е решен да гарантира предприемането на конкретни мерки за проследяването, обезпечаването, изземването и конфискацията на облаги от престъпления. В тази връзка в параграф 55 от заключенията Европейският съвет призовава за сближаване на наказателното право и на процедурите за пране на пари (като например проследяване, обезпечаване и конфискация на средства).

(3)

Всички държави-членки са ратифицирали Конвенцията на Съвета на Европа от 8 ноември 1990 г. относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление („Конвенцията от 1990 г.“). Конвенцията задължава страните по нея да признаят и приведат в изпълнение решение за конфискация, издадено от друга страна, или да подадат искане до нейните компетентни органи с цел получаване на решение за конфискация, и ако такова решение бъде издадено, да го изпълнят. Страните могат да откажат искания за конфискация, inter alia, ако престъплението, за което се отнася искането, не представлява престъпление по законодателството на страната, към която е отправено искането, или ако по законодателството на страната, към която е отправено искането, не се предвижда конфискация по отношение на вида престъпление, за което се отнася искането.

(4)

На 30 ноември 2000 г. Съветът прие програма от мерки за прилагането на принципа на взаимното признаване на решения по наказателни дела, с което определя най-голяма приоритетност (мерки 6 и 7) на приемането на инструмент, който да прилага принципа на взаимното признаване към обезпечаването на доказателства и собственост. В допълнение към това съгласно параграф 3.3 от програмата целта е да се подобри в съответствие с принципа на взаимното признаване изпълнението в една държава-членка на решение за конфискация, издадено в друга държава-членка, inter alia, с цел реституция на жертва на престъпление, като се вземе предвид съществуването на Конвенцията от 1990 г. За постигането на тази цел настоящото рамково решение, в рамките на неговото приложно поле, намалява основанията за отказ за привеждане в изпълнение и спира между държавите-членки всяка система на превръщане на решението за конфискация в национална система.

(5)

Рамково решение 2001/500/ПВР на Съвета (3) предвижда разпоредби за прането на пари, идентифицирането, проследяването, обезпечаването, изземването и конфискацията на помощните средства и на облагите от престъпление. Съгласно същото рамково решение държавите-членки също така са длъжни да не правят или поддържат резерви по отношение на член 2 от Конвенцията от 1990 г., доколкото престъплението е наказуемо с лишаване от свобода или мерки за задържане за максимален срок, по-дълъг от една година.

(6)	На последно място, на 22 юли 2003 г. Съветът прие Рамково решение 2003/577/ПВР относно изпълнение в Европейския съюз на решения за обезпечаване на имущество или доказателства (4).

(7)

Основният мотив на организираната престъпност е финансова облага. Следователно, за да бъдат ефективни опитите за предотвратяване и борба с такава престъпност, те трябва да се фокусират върху проследяването, обезпечаването, изземването и конфискуването на облагите от престъпление. Не е достатъчно само да се гарантира взаимното признаване в Европейския съюз на временни правни мерки, като например обезпечаване и изземване; ефективният контрол на икономическата престъпност налага също така взаимното признаване на решения за конфискация на облагите от престъпление.

(8)

Целта на настоящото рамково решение е улесняване на сътрудничеството между държавите-членки по отношение на взаимното признаване и изпълнението на решения за конфискация на собственост, както и задължаване на държавите-членки да признават и изпълняват на своята територия решения за конфискация, издадени от съд, компетентен по наказателни дела, в друга държава-членка. Настоящото рамково решение е свързано с Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления (5). Целта на настоящото рамково решение е да се гарантира, че всички държави-членки ще имат ефективни норми, регулиращи конфискацията на облаги от престъпление, inter alia, във връзка с тежестта на доказване по отношение на произхода на имуществото на лице, осъдено за престъпление, свързано с организираната престъпност.

(9)

Сътрудничеството между държавите-членки, основано на принципа на взаимното признаване и незабавно изпълнение на съдебните решения, предполага убеденост, че решенията, които трябва да бъдат признати и изпълнени, ще бъдат вземани винаги в съответствие с принципа на законността, субсидиарността и пропорционалността. То също така предполага, че правата, предоставени на страните или на добросъвестните заинтересувани страни, ще бъдат зачитани. В този контекст, следва да се обърне нужното внимание на предотвратяването на успешни недобросъвестни искове на юридически и физически лица.

(10)	Нормалното функциониране на практика на настоящото рамково решение предполага тесни връзки между компетентните национални органи, участващи по-специално в едновременното изпълнение на решение за конфискация в повече от една държава-членка.

(11)	Понятията „облаги“ и „средства на престъплението“, използвани в настоящото рамково решение, са дефинирани достатъчно широко, за да обхванат предмета на престъпления, при необходимост.

(12)

При наличие на съмнение по отношение на местонахождението на имуществото, което подлежи на решение за конфискация, държавите-членки следва да използват всички налични средства за идентифициране на точното местонахождение на такова имущество, включително използването на всички налични информационни системи.

(13)

Настоящото рамково решение спазва основните права и принципите, които са признати в член 6 от Договора за Европейския съюз и които са отразени в Хартата на Европейския съюз за основните права, по-специално в глава VI от нея. Нищо в настоящото рамково решение не може да бъде тълкувано като забраняващо отказ за конфискация на имущество, за което е било издадено решение за конфискация, когато съществуват обективни основания да се счита, че решението за конфискация е било издадено с цел преследване или наказване на лице поради неговия/нейния пол, раса, религия, етнически произход, националност, език, политически убеждения или сексуална ориентация, или че положението на това лице може да бъде повлияно от някое от тези основания.

(14)	Настоящото рамково решение не възпрепятства прилагането от страна на държавите-членки на конституционните им норми, свързани със законосъобразен съдебен процес, както и по-специално по отношение свободата на сдружаване, свободата на печата и свободата на мненията в другите средства за информация.

(15)	Настоящото рамково решение не адресира реституцията на собствеността на нейния законен собственик.

(16)	Настоящото рамково решение не засяга начина на разпореждане на държавите-членки с получените суми в резултат от прилагането му.

(17)	Настоящото рамково решение не засяга упражняването на отговорностите, възложени на държавите-членки по отношение на поддържането на законността и реда и опазването на вътрешната сигурност в съответствие с член 33 от Договора за Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РАМКОВО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Цел

1. Целта на настоящото рамково решение е въвеждане на правила, при които държава-членка признава и изпълнява на своята територия решение за конфискация, издадено от съд, компетентен по наказателни дела, на друга държава-членка.

2. Настоящото рамково решение не води до изменение на задълженията за спазване на основните права и основните правни принципи, въплътени в член 6 от Договора за Европейския съюз, и не засяга задълженията, възложени на съдебните органи.

Член 2

Определения

За целите на настоящото рамково решение:

а)	„издаваща държава“ означава държавата-членка, в която се намира съдът, който е издал решение за конфискация в рамките на наказателно производство;

б)	„изпълняваща държава“ означава държавата-членка, до която е изпратено решение за конфискация с цел изпълнението му;

в)	„решение за конфискация“ означава финансова санкция или мярка, наложена от съд по наказателно дело във връзка с престъпление или престъпления, които са довели до окончателно отнемане на имущество;

г)

„имущество“ означава имущество от всеки вид, независимо дали материално или нематериално, движимо или недвижимо, и правните документи и инструменти, доказващи правото или интереса от такова имущество, за което съдът в издаващата държава е решил, че:

i)	представлява облага от престъпление или е равностойно на пълната стойност или на част от стойността на такава облага, или

ii)	представлява средство на такова престъпление, или

iii)	подлежи на конфискация в резултат от прилагането в издаващата държава на някое от разширените правомощия за конфискация, посочени в член 3, параграфи 1 и 2 от Рамково решение 2005/212/ПВР, или

iv)	подлежи на конфискация по някоя от разпоредбите, свързани с разширените правомощия за конфискация по законодателството на издаващата държава;

д)	„облага“ означава всяка икономическа изгода, която е придобита чрез престъпление. Тази облага може да произтича от имущество от всякакъв вид;

е)	„средства на престъплението“ означава всяко имущество, което по някакъв начин е използвано или се е предвиждало да бъде използвано, изцяло или частично, за извършване на престъпление или престъпления;

ж)	„паметници на културата, които съставляват част от националното културно наследство“ се определя в съответствие с член 1, параграф 1 от Директива 93/7/ЕИО от 15 март 1993 относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава-членка (6);

з)	когато наказателното производство, водещо до решение за конфискация, е свързано с първоначално престъпление, както и с пране на пари, „престъпление“ по член 8, параграф 2, буква е) означава първоначално престъпление.

Член 3

Определяне на компетентните органи

1. Всяка държава-членка уведомява генералния секретариат на Съвета за компетентния орган или компетентните органи по нейното законодателство според настоящото рамково решение, когато същата държава-членка е:

—	издаваща държава, или

—	изпълняваща държава.

2. Без да се засягат разпоредбите на член 4, параграфи 1 и 2, всяка държава-членка може да определи, ако това е необходимо вследствие организацията на нейната вътрешна система, един или повече централни органа, които да отговарят за административното изпращане и получаване на решения за конфискация с цел оказване на съдействие на компетентните органи.

3. Генералният секретариат на Съвета осигурява достъп до информацията на всички държави-членки и на Комисията.

Член 4

Изпращане на решения за конфискация

1. Решение за конфискация заедно с удостоверението по параграф 2, чийто стандартен формуляр е даден в приложението, може, в случай на решение за конфискация на дадена сума пари, да бъде изпратено на органа на държавата-членка, в която компетентният орган на издаващата държава-членка има основателни причини да предполага, че физическото или юридическото лице, срещу което е било издадено решението за конфискация, притежава собственост или доходи.

В случай на решение за конфискация, свързана с конкретно имущество, решението за конфискация и удостоверението могат да бъдат изпратени до компетентния орган на държавата-членка, в която компетентният орган на издаващата държава има основателни причини да предполага, че се намира имуществото, обхванато от решението за конфискация.

Ако няма основателни причини, които биха позволили на издаващата държава-членка да определи държавата-членка, до която може да бъде изпратено решението за конфискация, решението за конфискация може да бъде изпратено до компетентния орган на държавата-членка, в която физическото или юридическото лице, срещу което е издадено решението за конфискация, обичайно пребивава или съответно е неговото седалище.

2. Решението за конфискация или заверено копие от него се изпраща заедно с удостоверението от компетентния орган на издаващата държава пряко на органа на изпълняващата държава, който е компетентен да го изпълни по начин, чрез който може да се получи писмен запис, при условия, които позволяват на изпълняващата държава да установи автентичността. Оригиналът на решението за конфискация или заверено копие от нея се изпраща на изпълняващата държава, ако тя поиска това. Цялата официална кореспонденция се осъществява пряко между гореспоменатите компетентни органи.

3. Удостоверението се подписва, а неговото съдържание се удостоверява от компетентния орган на издаващата държава.

4. Ако органът, който е компетентен да изпълни решението за конфискация, не е известен на компетентния орган на издаващата държава, последният извършва всички необходими допитвания, включително чрез звената за свръзка на европейската съдебна мрежа, с цел получаване на информация от изпълняващата държава.

5. Когато органът на изпълняващата държава, който получава решение за конфискация, не е компетентен да го признае и предприема необходимите мерки за неговото изпълнение, той изпраща ex officio решението на органа, който е компетентен да го изпълни и уведомява съответно компетентния орган на издаващата държава.

Член 5

Изпращане на решение за конфискация до една или повече изпълняващи държави

1. При спазване на изискванията на параграфи 2 и 3 решение за конфискация може да бъде изпратено по член 4 до една изпълняваща държава във всеки един момент.

2. Решение за конфискация, свързано с конкретно имущество, може да бъде изпратено до повече от една изпълняваща държава в един и същи момент в случаите, когато:

—	компетентният орган на издаващата държава има основателни причини да предполага, че различни имущества, обхванати от решението за конфискация, са с местонахождение в различни изпълняващи държави,

—	конфискацията на конкретно имущество, обхванато от решението за конфискация, е свързано с действия в повече от една изпълняваща държава, или

—	компетентният орган на издаващата държава има основателни причини да предполага, че конкретно имущество, обхванато от решението за конфискация, се намира в една от две или повече уточнени изпълняващи държави.

3. Решение за конфискация на парична сума може да бъде изпратено до повече от една изпълняваща държава, когато компетентният орган на издаващата държава счита, че е налице специфична необходимост от това, например когато:

—	съответното имущество не е било обезпечено по Рамково решение 2003/577/ПВР на Съвета, или

—	е малко вероятно стойността на имуществото, което може да бъде конфискувано в издаващата държава и във всяка една изпълняваща държава, да бъде достатъчна за изпълнението на пълния размер, обхванат от решението за конфискация.

Член 6

Престъпления

1. Ако деянията, довели до решение за конфискация, съставляват едно или повече от следните престъпления, съгласно определеното от законодателството на издаващата държава-членка, и са наказуеми в издаващата държава с лишаване от свобода за максимален срок от поне три години, решението за конфискация дава основание за изпълнение без проверка за двойна наказуемост на деянията:

—	участие в престъпна група,

—	тероризъм,

—	трафик на хора,

—	сексуална експлоатация на деца и детска порнография,

—	незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества,

—	незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества,

—

корупция,

—	измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейските общности по смисъла на Конвенцията от 26 юли 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности,

—	изпиране на облага от престъпление,

—	подправяне на парични знаци, включително еуро,

—	компютърни престъпления,

—	престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и застрашени растителни видове и разновидности,

—	улесняване на незаконно влизане и пребиваване,

—	убийство, тежка телесна повреда,

—	незаконна търговия с човешки органи и тъкани,

—	отвличане, противозаконно лишаване от свобода и взимане на заложници,

—	расизъм и ксенофобия,

—	организиран или въоръжен грабеж,

—	незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството,

—	мошеничество,

—	рекет и изнудване,

—	подправяне и пиратство на изделия,

—	подправяне на административни документи и търговия с тях,

—	подправяне на платежни средства,

—	незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа,

—	незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали,

—	трафик на противозаконно отнети превозни средства,

—	изнасилване,

—

палеж,

—	престъпления от компетентността на Международния наказателен съд,

—	незаконно отвличане на летателни средства или кораби,

—

саботаж.

2. Съветът може единодушно да вземе решение да добави други категории престъпления към списъка по параграф 1 по всяко време след консултации с Европейския парламент при условията, предвидени в член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз. Съветът преценява в светлината на доклада, представен от Комисията по силата на член 22, дали списъкът следва да бъде разширен или изменен.

3. За престъпления извън тези, обхванати от параграф 1, изпълняващата държава признава и изпълнява решение за конфискация, при условие че деянията, които са довели до решение за конфискация, съставляват престъпление, което позволява конфискация по законодателството на изпълняващата държава независимо от неговите съставни елементи или от начина, по който то е описано в законодателството на издаващата държава.

Член 7

Признаване и изпълнение

1. Компетентните органи в изпълняващата държава признават без допълнителни формалности решение за конфискация, което им е било изпратено в съответствие с членове 4 и 5 и незабавно предприемат необходимите мерки за неговото изпълнение, освен ако компетентните органи не решат да се позоват на някое от основанията за непризнаване или непривеждане в изпълнение, предвидени в член 8, или на някое от основанията за отлагане на изпълнението, предвидени в член 10.

2. Ако искането за конфискация е свързано с конкретно имущество, компетентните органи на издаващата и изпълняващата държава могат, ако това е предвидено в законодателството на тези държави, да се договорят, че конфискацията в изпълняващата държава може да бъде извършена под формата на задължаване за плащане на парична сума, отговаряща на стойността на имуществото.

3. Ако решението за конфискация се отнася до парична сума, компетентните органи на изпълняващата държава, ако плащането не е получено, изпълняват решението за конфискация в съответствие с параграф 1 върху което и да е имущество, което може да бъде използвано за тази цел.

4. Ако решението за конфискация се отнася до парична сума, компетентните органи на изпълняващата държава при необходимост обменят сумата, която трябва да бъде конфискувана, във валутата на изпълняващата държава при обменен курс към момента на издаване на решението за конфискация.

5. Всяка държава-членка може да посочи в декларация, депозирана в генералния секретариат на Съвета, че нейните компетентни органи няма да признават и изпълняват решения за конфискация, когато конфискацията на имущество е постановена по силата на разширените правомощия за конфискация по член 2, буква г), iv). Всяка такава декларация може да бъде оттеглена по всяко време.

Член 8

Основания за непризнаване или непривеждане в изпълнение

1. Компетентният орган на изпълняващата държава може да откаже да признае и изпълни решение за конфискация, ако удостоверението, предвидено в член 4, не е представено, е непълно или очевидно не отговаря на решението.

2. Компетентният съдебен орган на изпълняващата държава съгласно определеното в законодателството на същата държава може също така да откаже да признае и изпълни решение за конфискация, ако е установено, че:

а)	изпълнението на решението за конфискация би противоречало на принципа ne bis in idem;

б)

в един от случаите по член 6, параграф 3 решението за конфискация е свързано с деяния, които не съставляват престъпление, което позволява конфискация по законодателството на изпълняващата държава; независимо от това във връзка с данъци, такси, мита и валутни операции не може да бъде отказано изпълнение на решение за конфискация на основание на това, че изпълняващата държава не налага същия вид данък или такса или няма същия вид правила по отношение на данъците, таксите, митата или валутните операции като законодателството на издаващата държава;

в)	налице е имунитет или привилегия по законодателството на изпълняващата държава, който/която би възпрепятствал/а изпълнението на местно решение за конфискация на съответното имущество;

г)	правата на всяка заинтересувана страна, включително добросъвестните трети страни, по законодателството на изпълняващата държава не позволяват изпълнение на решението за конфискация, включително когато това е последица от прилагането на средствата за правна защита в съответствие с член 9;

д)

съгласно удостоверението, предвидено в член 4, параграф 2, засегнатото лице не се е явило лично и не е било представлявано от адвокат в производството, довело до решението за конфискация, освен ако в удостоверението не е посочено, че лицето е било уведомено лично или чрез негов представител, компетентен по националното законодателство, за производството в съответствие със законодателството на издаващата държава, или че лицето е посочило, че той/тя не оспорва решението за конфискация;

е)

решението за конфискация се основава на наказателно производство, свързано с престъпление, което:

—	по законодателството на изпълняващата държава се счита за извършено изцяло или отчасти на нейна територия, или на място, равностойно на нейна територия, или

—	е било извършено извън територията на издаващата държава и законодателството на изпълняващата държава не позволява предприемане на съдебно производство по отношение на такива престъпления, когато те са извършени извън територията на същата държава;

ж)	решението за конфискация според същия орган е било издадено при обстоятелства, при които конфискацията на имущество е била постановена по силата на разширени правомощия за конфискация по член 2, буква г), iv);

з)	изпълнението на заповедта за конфискация е погасено поради изтичане на срок в изпълняващата държава, при условие че деянията попадат под юрисдикцията на същата държава по нейното собствено наказателно право.

3. Ако компетентният орган на изпълняващата държава счита, че:

—	решението за конфискация е било издадено при условия, при които конфискацията на имуществото е било постановена при упражняване на разширените правомощия за конфискация по член 2, буква г), iii), и

—	решението за конфискация попада извън обхвата на опцията, приета от изпълняващата държава по член 3, параграф 2 от Рамково решение 2005/212/ПВР,

той изпълнява решението за конфискация, поне доколкото това е предвидено за подобни местни случаи по националното законодателство.

4. Компетентните органи на изпълняващата държава обръщат особено внимание на консултирането по всеки подходящ начин с компетентните органи на издаващата държава, преди да вземат решение да не признаят и да не изпълнят решение за конфискация по силата на параграф 2, или да ограничат изпълнението на такова решение по силата на параграф 3. Консултирането е задължително, когато има вероятност решението да е основано на:

—	параграф 1,

—	параграф 2, букви а), д), е) или ж),

—	параграф 2, буква г) и информацията не е била предоставена по член 9, параграф 3, или

—	параграф 3.

5. Когато е невъзможно да бъде изпълнено решението за конфискация, тъй като имуществото, което трябва да бъде конфискувано, вече е конфискувано, изчезнало е, било е унищожено, не може да бъде открито на мястото, посочено в удостоверението, или местонахождението на имуществото не е било посочено достатъчно точно, дори след консултации с издаващата държава, компетентният орган на издаващата държава се уведомява незабавно.

Член 9

Средства за правна защита в изпълняващата държава срещу признаване и изпълнение

1. Всяка държава-членка въвежда необходимата уредба за гарантиране на това всяка заинтересувана страна, включително добросъвестните трети страни, да разполагат със средства за правна защита срещу признаване и изпълнение на решение за конфискация по силата на член 7 с цел опазване на нейните права. Искът се завежда пред съд в изпълняващата държава в съответствие със законодателството на същата държава. Искът може да спира изпълнението по законодателството на изпълняващата държава.

2. Мотивите по същество за издаване на решението за конфискация не могат да бъдат оспорвани пред съд в изпълняващата държава.

3. Ако искът е заведен пред съд в изпълняващата държава, компетентният орган на издаващата държава следва да бъде уведомен за това.

Член 10

Отлагане на изпълнението

1. Компетентният орган на издаващата държава може да отложи изпълнението на решение за конфискация, изпратено в съответствие с членове 4 и 5:

а)	ако, в случай на решение за конфискация, свързано с парична сума, той прецени, че съществува риск от това общата стойност, получена от неговото изпълнение, да може да превиши сумата, посочена в решението за конфискация поради едновременно изпълнение в повече от една държава-членка;

б)	в случаите на средства за правна защита по член 9;

в)	когато изпълнението на решението за конфискация може да навреди на текущо наказателно разследване или производство — докогато той прецени това за разумно;

г)	когато е преценено за необходимо решението за конфискация или части от него да бъдат преведени за сметка на изпълняващата държава — за времето, необходимо за получаване на превода на решението, или

д)	когато имуществото вече е предмет на производство за конфискация в изпълняващата държава.

2. Компетентният орган на изпълняващата държава предприема по време на отлагането всички мерки, които той би предприел при подобно местно дело с цел предотвратяване на загубата на имуществото за целите на изпълнението на решение за конфискация.

3. В случай на отлагане по силата на параграф 1, буква а) компетентният орган на изпълняващата държава уведомява за това компетентния орган на издаващата държава незабавно по начин, чрез който може да се получи писмен запис, а компетентният орган на издаващата държава изпълнява задълженията по член 14, параграф 3.

4. В случаите по параграф 1, букви б), в), г) и д) компетентният орган на изпълняващата държава изготвя незабавно доклад за отлагането, включително основанията за отлагането, до компетентния орган на издаващата държава, по начин, чрез който може да се получи писмен запис.

Веднага след отпадане на основанията за отлагане компетентният орган на изпълняващата държава предприема необходимите мерки за изпълнение на решението за конфискация и уведомява за това компетентния орган на издаващата държава по начин, чрез който може да се получи писмен запис.

Член 11

Множествени решения за конфискация

Ако компетентните органи на изпълняващата държава обработват:

—	две или повече решения за конфискация, свързани с парична сума, които са били издадени срещу едно и също физическо или юридическо лице, и засегнатото лице не разполага с достатъчни средства в изпълняващата държава, които да позволят изпълнението на всички решения, или

—	две или повече решения, свързани с едно и също имущество,

решението за това, кое или кои решения за конфискация да бъде/ат изпълнено/и, се взема, като се преценят внимателно всички обстоятелства, които могат да са свързани с обезпеченото имущество, датите на съответните решения и датите на изпращане на съответните решения.

Член 12

Законодателство, регулиращо изпълнението

1. Без да се засяга параграф 3, изпълнението на решение за конфискуване се регулира от законодателството на изпълняващата държава и само нейните органи са компетентни да вземат решение относно процедурите за изпълнение и да определят всички мерки, свързани с тях.

2. В случай че засегнатото лице е в състояние да представи доказателства за конфискация, пълна или частична, в която и да е държава-членка, компетентният орган на изпълняващата държава се консултира с компетентния орган на издаващата държава по всеки подходящ начин. Всяка част от сумата, в случай на конфискация на облага, която е възстановена по силата на решение за конфискация в която и да е държава-членка, различна от изпълняващата държава, се приспада изцяло от сумата, която трябва да бъде конфискувана в изпълняващата държава.

3. Решение за конфискация, издадено срещу юридическо лице, се изпълнява дори ако изпълняващата държава не признава принципа на наказателна отговорност на юридическите лица.

4. Изпълняващата държава не може да наложи алтернативни мерки на решение за конфискация, включително наказание „лишаване от свобода“ или всяка друга мярка за ограничаване на свободата на лице, в резултат на изпращане по членове 4 и 5, освен ако издаващата държава не е дала своето съгласие.

Член 13

Амнистия, помилване, преглед на решението за конфискация

1. Акт на амнистия или помилване може да бъде издаден от издаващата страна, а също и от изпълняващата държава.

2. Единствено издаващата държава може да реши по молба за преглед на решение за конфискация.

Член 14

Последици от изпращането на решения за конфискуване

1. Изпращането на решение за конфискуване до една или повече изпълняващи държави в съответствие с членове 4 и 5 не ограничава правото на издаващата държава сама да изпълни решението за конфискация.

2. В случай на изпращане на решение за конфискация, свързано с парична сума до една или повече изпълняващи държави, общата сума, получена от изпълнението, не може да надхвърля максималната сума, посочена в решението за конфискация.

3. Компетентният орган на издаващата държава незабавно уведомява компетентния орган на всяка изпълняваща държава по начин, чрез който може да се получи писмен запис:

а)

ако той счита, че е налице риск изпълнението да надхвърли максималната сума, например на основание на информацията, която му е съобщена от изпълняваща държава по член 10, параграф 3. В случай на прилагане на член 10, параграф 1, буква а) компетентният орган на издаващата държава уведомява възможно най-бързо компетентния орган на изпълняващата държава дали посоченият риск не е отпаднал;

б)	ако цялото или част от решението за конфискация е било изпълнено в издаващата държава или в друга изпълняваща държава. Посочва се сумата, по отношение на която решението за конфискация все още не е изпълнено;

в)	ако след изпращането на решение за конфискация в съответствие с членове 4 и 5, орган на издаващата държава получи парична сума, която засегнатото лице е платило доброволно във връзка с решение за конфискация, се прилага член 12, параграф 2.

Член 15

Прекратяване на изпълнението

Компетентният орган на издаващата държава незабавно уведомява компетентния орган на изпълняващата държава по начин, чрез който може да се получи писмен запис, за всяко решение или мярка, в резултат на което/която решението за конфискация вече не подлежи на изпълнение или се отменя от изпълняващата държава на друго основание. Изпълняващата държава прекратява изпълнението на решението веднага след уведомяването ѝ от компетентния орган на издаващата държава за такова решение или мярка.

Член 16

Разпореждане с конфискуваното имущество

1. Изпълняващата държава се разпорежда с парите, получени от изпълнението на решение за конфискация, както следва:

а)	ако сумата, получена от изпълнението на решението за конфискация, е под 10 000 EUR или е равна на тази сума, сумата остава в изпълняващата държава;

б)	в останалите случаи 50 % от сумата, получена от изпълнението на решението за конфискация, се превежда от изпълняващата държава на издаващата държава.

2. Разпореждането с имущество, различно от пари, което е получено от изпълнението на решението за конфискация, може да се извърши по един от следните начини по преценка на изпълняващата държава:

а)	имуществото може да бъде продадено. В такъв случай разпореждането с постъпленията от продажбата се извършва в съответствие с параграф 1;

б)	имуществото може да бъде прехвърлено на издаващата държава. Ако решението за конфискация обхваща парична сума, имуществото може да бъде прехвърлено на издаващата държава, само ако тази държава е дала своето съгласие;

в)	когато прилагането на буква а) или б) е невъзможно, разпореждането с имуществото може да бъде извършено по друг начин в съответствие със законодателството на изпълняващата държава.

3. Независимо от разпоредбите на параграф 2 изпълняващата държава не може да бъде задължена да продаде или да върне конкретно имущество, обхванато от решение за конфискация, което представлява паметник на културата, съставляващ част от националното наследство на тази държава.

4. Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат, освен ако не е договорено друго между издаващата държава и изпълняващата държава.

Член 17

Информация за резултата от изпълнението

Компетентният орган на изпълняващата държава уведомява незабавно компетентния орган на издаващата държава по начин, чрез който може да се получи писмен запис:

а)	за изпращането на решението за конфискация до компетентния орган съгласно член 4, параграф 5;

б)	за всяко решение да не признае решението за конфискация заедно с основанията за решението;

в)	за пълно или частично непривеждане в изпълнение на решението на основанията, посочени в член 11, член 12, параграфи 1 и 2 или член 13, параграф 1;

г)	веднага след приключване изпълнението на решението;

д)	за прилагане на алтернативни мерки по член 12, параграф 4.

Член 18

Възстановяване на суми

1. Без да се засяга член 9, параграф 2, когато изпълняващата държава по своето законодателство отговаря за вреди, причинени на една от заинтересуваните страни, посочени в член 9, с изпълнението на решение за конфискация, което ѝ е изпратено по силата на членове 4 и 5, издаващата държава възстановява на изпълняващата държава всички суми, изплатени за вреди по силата на тази отговорност на горепосочената страна, освен ако и доколкото вредата или дадена нейна част не се дължи изключително на поведението на изпълняващата държава.

2. Параграф 1 не засяга законодателството на държавите-членки относно искове на физически или юридически лица за компенсиране на вреди.

Член 19

Езици

1. Удостоверението се превежда на официалния език или на един от официалните езици на изпълняващата държава.

2. Всяка държава-членка може след приемането на настоящото рамково решение или в по-късен момент да заяви в декларация, депозирана в генералния секретариат на Съвета, че тя ще приема превод на един или повече официални езици на институциите на Европейските общности.

Член 20

Разходи

1. Без да се засяга член 16, държавите-членки не могат да искат помежду си възстановяване на разходите в резултат на прилагането на настоящото рамково решение.

2. Когато изпълняващата държава е направила разходи, които тя счита за големи или изключителни, тя може да предложи на издаващата държава разделяне на разходите. Издаващата държава взема предвид всяко подобно предложение на основата на подробните уточнения, предоставени от изпълняващата държава.

Член 21

Връзка с други споразумения и договорености

Настоящото рамково решение не засяга прилагането на двустранни споразумения или договорености между държавите-членки, доколкото такива споразумения или договорености спомагат за опростяване или улесняване на процедурите за изпълнение на решения за конфискация.

Член 22

Прилагане

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки за изпълнението на настоящото рамково решение преди 24 ноември 2008 г.

2. Държавите-членки предоставят на генералния секретариат на Съвета текста на разпоредбите от тяхното национално законодателство, които транспонират задълженията, произтичащи от настоящото рамково решение. Въз основа на доклада с тези сведения, изготвен от Комисията, Съветът проверява преди 24 ноември 2009 г. степента на съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение в отделните държави-членки.

3. Генералният секретариат на Съвета уведомява държавите-членки и Комисията за направените декларации по член 7, параграф 5 и член 19, параграф 2.

4. Държава-членка, която е срещнала трайни затруднения или бездействие от страна на друга държава-членка при взаимното признаване и изпълнение на решения за конфискация, които не са били разрешени чрез двустранни консултации, може да уведоми Съвета с цел оценка на прилагането на настоящото рамково решение на равнище държави-членки.

5. Държавите-членки, действащи в качеството на изпълняващи държави, уведомяват Съвета и Комисията в началото на календарната година за броя на случаите, в които е бил приложен член 17, буква б) и резюме на основанията за това.

Не по-късно от 24 ноември 2013 г. Комисията изготвя доклад въз основа на получената информация, придружен с евентуални инициативи, които според нея са целесъобразни.

Член 23

Влизане в сила

Настоящото рамково решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Люксембург на 6 октомври 2006 година.

За Съвета

Председател

K. RAJAMÄKI

(1) ОВ C 184, 2.8.2002 г., стр. 8.

(2) Становище от 20 ноември 2002 г. (ОВ C 25 E, 29.1.2004 г., стр. 205).

(3) ОВ L 182, 5.7.2001 г., стр. 1.

(4) ОВ L 196, 2.8.2003 г., стр. 45.

(5) ОВ L 68, 15.3.2005 г., стр. 49.

(6) ОВ L 74, 27.3.1993 г., стр. 74. Директива, последно изменена с Директива 2001/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 187, 10.7.2001 г., стр. 43).

ПРИЛОЖЕНИЕ

УДОСТОВЕРЕНИЕ

по член 4 от Рамково решение 2006/783/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация