13/ 54

BG

Официален вестник на Европейския съюз

224

L 310/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Европейският съвет от Лисабон от 23 и 24 март 2000 г. определи целта Европейският съюз да съюз да стане най-конкурентноспособната и динамична, основаваща се на познанията икономика в света. Той подчерта важността от създаването на климат, благоприятен за малките и средни предприятия (МСП) и разгледа значението на разпространяването на най-добрата практика и осигуряването на сближаване между държавите-членки. Европейският съвет от Гьотеборг от 15 и 16 юни 2001 г. постигна съгласие за Стратегия на Съюза за устойчиво развитие, която да гарантира, че икономическият растеж, социалното включване и опазване на околната среда вървят заедно. Моделите на производство на предприятията играят важна роля за устойчивото развитие.

(2)

С цел да се допринесе за нарастването на конкурентния и иновационен капацитет на Общността, за напредъка на основаното на знанието общество и за устойчивото развитие, основано на балансиран икономически растеж, следва да бъде създадена Рамкова програма за конкурентноспособност и иновации (наричана по-долу „Рамковата програма“).

(3)

Това е в съответствие със Съобщение на Комисията от 2 февруари 2005 г. до пролетния Европейски съвет, озаглавено „Да работим заедно за растеж и работни места – нов старт за Лисабонската стратегия“, което призовава за действия, които да доведат до растеж и конкурентноспособност, така че Европа да стане по-привлекателно място за инвестиции и работа, като се припомня необходимостта от стимулиране на предприемаческата инициатива, привличането на достатъчно рисков капитал за започването на бизнес и запазването на силната европейска промишлена база, като същевременно се насърчат иновациите и особено еко-иновации, развитието на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) и устойчивото използване на ресурсите. Докато конкурентноспособността до голяма степен е резултат от енергичен бизнес, опериращ на открити и конкурентни пазари, с подкрепата на правилните рамкови условия и по-специално от регулаторна рамка, способстваща иновациите, финансирането от страна на Общността също има роля в осигуряването на подкрепа и предоставянето на допълнително финансиране с цел преодоляването на сривове на пазара.

(4)

Европейската харта за малките предприятия (наричана по-долу „Хартата“), одобрена от Европейския съвет от Санта Мария де Фейра от 19 и 20 юни 2000 г. описва малките предприятия като гръбнака на европейската икономика. Специфичният характер, изисквания и очаквания на малките и занаятчийските предприятия следва да бъдат взети предвид по-ефективно в националните и европейски политики. Мерките на Общността за насърчаване на МСП като Съобщение на Комисията от 10 ноември 2005 г., озаглавено „Изпълнение на Лисабонската програма на Общността: Модерна политика за МСП за растеж и заетост“ следва да отчитат целите, установени в Хартата, а Рамковата програма следва да бъде използвана като средство за напредък към постигането на целите, посочени в нея.

(5)

Рамковата програма следва да е адресирана по-специално до МСП, както са определени в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно дефиницията на микро, малки и средни предприятия (4). Тя следва да отдели особено внимание на специфичните качества и изисквания на „газелите“, а също и на микро и занаятчийските предприятия, и на специфични целеви групи, включително жените предприемачи.

(6)

Рамковата програма следва да обедини онези специфични мерки на Общността в сферата на предприемачеството, МСП, промишлената конкурентноспособност, иновациите, ИКТ, технологиите за опазване на околната среда и интелигентната енергия, които до този момент са регулирани от Решение 96/413/ЕО на Съвета от 25 юни 1996 г. относно прилагането на програма за действие на Общността за защита на конкурентноспособността на европейската промишленост (5), Решение № 1336/97/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1997 г. относно поредица от насоки за трансевропейски телекомуникационни мрежи (6), Регламент (ЕО) № 1655/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. относно финансов инструмент за околната среда (LIFE) (7), Решение 2000/819/ЕО на Съвета от 20 декември 2000 г. относно многогодишна програма за предприятията и предприемаческата дейност, и по-специално за малки и средни предприятия (МСП) (2001—2005 г.) (8), Решение 2001/48/ЕО на Съвета от 22 декември 2000 г. за приемане на многогодишна програма на Общността за стимулиране на развитието и използването на Европейското цифрово съдържание в глобалните мрежи и за насърчаване на езиковото многообразие в информационното общество (9), Решение № 1230/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. за приемане на многогодишна програма за действия в областта на енергетиката: „Интелигентна енергия – Европа“ (2003—2006 г.) (10), за подкрепа на устойчивото развитие в контекста на енергетиката и Решение № 2256/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. за приемане на многогодишна програма (2003—2005 г.) за контролиране плана за действие „е-Европа 2005“, разпространение на добрата практика и усъвършенстване на мрежовата и информационната безопасност (MODINIS) (11).

(7)

Рамковата програма следва да установи набор от общи цели, общия финансов пакет за преследването на тези цели, различните видове изпълнителни мерки и условията и реда за мониторинг и оценка, и за закрила на финансовите интереси на Общността.

(8)

По смисъла на Съобщение на Комисията от 11 март 2003 г., озаглавено „Иновационна политика: осъвременяване на подхода на Съюза в контекста на Лисабонската стратегия“ и наръчника от Осло на ОИСР, иновацията се разбира като обхващаща обновяването и разширяването на гама от продукти и услуги, и свързаните с тях пазари; създаването на нови методи за дизайн, производство, снабдяване и разпространение; въвеждането на промени в управлението, организацията и условията на работа, и квалификацията на работната сила; като обхваща технологични, нетехнологични и организационни иновации.

(9)

Рамковата програма следва да изключва дейностите по научни изследвания и технологично развитие, осъществявани в съответствие с член 166 от Договора. Тя следва да е допълнение на Седмата рамкова програма на Общността за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (12) (наричана по-долу Седмата рамкова НИТРД програма), като се занимава с иновациите, които включват нетехнологични, а също така и технологични иновации, които са преминали фазата на последна демонстрация и са готови за пазарно приложение (изпитване на иновациите за пазарно приложение). Следва да бъде гарантирано, че няма да има финансови пролуки между развитието на изследването и прилагането (дейности по трансфера на технологиите, включително и фазата предхождаща тяхното прилагане). Следователно финансирането на трансфера на резултатите от научните изследвания към тяхната комерсиализация е задача, която трябва да бъде осъществявана в тясна координация със Седмата рамкова НИТРД програма и с другите съответни научноизследователски програми.

(10)

Рамковата програма следва да обхваща и въвеждането на пазара на съществуващи технологии, които подлежат на използване по нов и иновационен начин. В някои случаи пилотни проекти за технологична демонстрация ще бъдат обхванати както от Рамковата програма, така и от Седмата рамкова НИТРД програма. Това ще става само, когато дадени технологични решения (например технически стандарти в сферата на ИКТ) трябва да бъдат валидирани по време на фазата на възпроизвеждане на пазара на вече демонстрирани технологии.

(11)

Рамковата програма следва да допълва структурните фондове и други съответни програми на Общността, като същевременно се има предвид, че всеки инструмент следва да работи в съответствие със своите собствени, специфични процедури. Така подлежащите на признаване разходи няма да получават двойно финансиране.

(12)

Общите цели на Рамковата програма следва да бъдат преследвани чрез специфични програми, наречени „Програма за предприемачество и иновация“, „Програма за политическа подкрепа на ИКТ“ и „Програма Интелигентна енергия – Европа“.

(13)

Всички програми и дейности, обхванати от Рамковата програма, следва да са съобразени с принципите на прозрачността и равните възможности на половете.

(14)

Настоящото решение въвежда за цялото времетраене на Рамковата програма финансов пакет, представляващ основна референтна сума за бюджетния орган по време на годишната бюджетна процедура по смисъла на точка 37 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (13).

(15)

За всяка специфична програма следва да се резервира специфичен и ориентировъчен бюджет.

(16)

С цел да се гарантира, че финансирането ще бъде ограничено до борба със сривовете на пазара и с оглед избягването на разстройването на пазара, финансирането от Рамковата програма следва да се съобразява с правилата на Общността за държавните помощи и придружаващите ги инструменти, а също и с действащото в Общността определение на МСП.

(17)

Споразумението за Европейското икономическо пространство (наричано по-долу Споразумение за ЕИП) и протоколите към споразуменията за асоцииране предвиждат участието на обхванатите от тях страни в програмите на Общността. Участието на други трети страни следва да е възможно, когато това се позволява от споразуменията и процедурите.

(18)

С цел повторни корекции, Рамковата и специфичните програми следва да бъдат редовно наблюдавани и оценявани. Когато това е възможно, докладите по оценката следва да отчитат и стремежа за равенство между половете в дейностите по програмата.

(19)

Следва да бъдат предприети и подходящи мерки, за да се предотвратят нередности и измами, а също и да се направят необходимите стъпки за възстановяване на загубени, погрешно платени или неправилно използвани средства, в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. за защита на финансовите интереси на Европейските общности (14), Регламент (ЕО, Евратом) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (15) и Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейска служба за борба с измамите (OLAF) (16).

(20)

Растежът и конкурентноспособността на предприятията в секторите на производството и услугите зависят от тяхната способност да се приспособяват бързо към промените, да експлоатират потенциала си за иновации, и да развиват продукти с високо качество. Това предизвикателство стои пред предприятия от всякакви размери, но се изправя с особена острота пред малките предприятия. Следователно е уместно да се създаде Програма за предприемачество и иновации.

(21)

Общността може да е катализатор и координатор на усилията на държавите-членки. Тя може да допринася и допълва техните постижения, по-специално чрез насърчаване на обмена на национален и регионален опит и практика, чрез определяне и разпространяване на най-добрите практики и иновационни идеи, и чрез допринасяне за наличието на общоевропейско предлагане на услуги в подкрепа на бизнеса и иновациите, по-специално относно МСП.

(22)

Съобщението на Комисията от 28 януари 2004 г. озаглавено „Стимулиране на технологии за устойчиво развитие: План за действие на Европейския съюз по технологии, свързани с околната среда“, призовава за програми на Общността, които да подкрепят развитието и възхода на технологиите, свързани с околната среда, а също и за мобилизация на финансови инструменти, които да споделят риска от инвестициите в технологиите, свързани с околната среда.

(23)

За да се подпомогне създаването на европейски пазар за иновационни продукти и услуги е необходимо държавите-членки и Комисията да създадат привлекателни условия за иновационните продукти и услуги, включително чрез динамичен подход при обществените поръчки, за да се подпомогне създаването на водещи пазари, като същевременно се подобри достъпа на МСП и качеството на обществените услуги, и чрез по-добро регулиране и стандарти, основани на предвиждане на нуждите. Комисията следва да предостави насоки по въпроса за благоприятните за иновациите обществени поръчки.

(24)

По отношение на технологичната иновация, МСП следва да бъдат насърчени да се ангажират в по-голяма степен във високотехнологичните сектори като космоса и сигурността, а също да развият приложенията, предлагани от спътниковата система за позициониране „Галилео“.

(25)

Еко-иновация е всяка форма на иновация, целяща значителен и подлежащ на демонстрация прогрес към устойчиво развитие, чрез намаляване ефекта върху околната среда или постигането на по-ефективен и отговорен начин на използване на природните ресурси, включително енергията. Еко-иновацията е прогресивна концепция и следователно Рамковата програма трябва да може да реагира на промените. Насърчаването на еко-иновацията чрез Рамковата програма цели да допринесе за изпълнението на Плана за действие по технологиите, свързани с околната среда.

(26)

Като се имат предвид дейностите по Програмата за околната среда LIFE+ (LIFE+), Рамковата програма следва да насърчи възхода на свързаните с околната среда технологии, чрез пилотни проекти и проекти по въвеждане на пазара, като прокара мост над разделението между успешните демонстрации на иновационни технологии и пазарния възход, и премахне бариерите за навлизане на пазара, насърчавайки доброволните подходи в сфери като управлението на околната среда и свързването в мрежа на заинтересованите участници. Тя следва да подкрепя еко-иновациите на предприятията чрез проекти и съвместни инвестиции на рискови капитали, но не трябва да финансира повторно разходи вече финансирани по LIFE+.

(27)

Финансовите инструменти за МСП на Общността, основани на пазарни принципи, допълват и добавят още един лост за влияние към финансовите схеми на национално ниво. По-специално, те могат да насърчат частните инвестиции за създаването на нови, иновационни дружества и поддържащи дружества, с висок потенциал за растеж в тяхната фаза на разрастване, така че да се намали известната разлика в наличния капитал. Те могат да подобрят достъпа до заемния капитал, на съществуващите МСП, за дейности, които подпомагат тяхната конкурентноспособност и потенциал за растеж.

(28)

Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) е специализираното средство на Общността за предоставянето на рисков капитал и гаранционни инструменти за МСП. Той отделя особено внимание на подпомагането на микрофинансирането, а също и на началното финансиране, в съответствие с търсенето на пазара и най-добрите практики. Той допринася за преследването на целите на Общността, включително общество, сновано на знанието, иновациите, растежа, заетостта и насърчаването на предприемаческия дух. ЕИФ осигурява нужната последователност в управлението на програмите на Общността и е натрупал огромен опит в това отношение. Следователно, оперирането от страна на ЕИФ с финансовите инструменти за МСП на Общността, от името на Комисията се приема за добра практика от независимите оценители. ЕИФ притежава и експертните познания за новите дейности, основани на публично-частни партньорства, стартирани от държавите-членки с цел привличането на потоци от високо рискови инвестиции от капиталовите пазари в полза на иновационния малък бизнес.

(29)

Задаващите се промени във финансовата обстановка и новите счетоводни стандарти правят финансовите институции по-чувствителни към риска, създават култура на рейтинга и могат да затегнат предоставянето на кредити за МСП. Следователно Програмата за предприемачество и иновация следва да отговори на променящите се финансови нужди на МСП, включително необходимостта от близко финансиране и тяхната адаптация към новата финансова обстановка, като същевременно се избягва разстройване на пазара. В допълнение на това, дейностите следва да допринасят за способността на финансовите институции да оценяват риска, свързан с иновацията, с оглед развиването на рейтинг на технологиите и подобряване способностите на МСП да се възползват пълноценно от финансовите инструменти, предлагани от пазарите.

(30)

Висококачествените услуги в помощ на бизнеса и иновацията играят важна роля в гарантирането достъпа на МСП до информацията, свързана с функционирането и възможностите на вътрешния пазар на стоки и услуги, а също и транснационалния трансфер на иновации, знания и технологии. Те, също така, имат решаваща роля при улесняването достъпа на МСП до законодателството на Общността, приложимо спрямо тях и до бъдещото законодателство, за което да се приготвят и да се адаптират по един ефективен от разходна гледна точка начин. Чрез съществуващите европейски мрежи за подпомагане на бизнеса като Европейските информационни центрове и Центровете за разпространение на иновациите са натрупани забележителни опит и познания. Външните оценки наблягат на факта, че следва да се засили хоризонталната роля при европейските услуги в подкрепа на бизнеса, включително като се оптимизира сътрудничеството между съществуващите услуги и помощни гишета, с оглед създаването на възможност от „пазаруване на едно място“ на основата на поемането на ангажимент за „липса на погрешна врата“. Това се отнася и до разпространяването на информация за програмите на Общността и насърчаването на участието на МСП в тези програми, и по-специално в Седмата рамкова НИТРД програма. Външните оценки наблягат и на важността на улесняването на взаимодействието между Комисията и МСП.

(31)

Общността следва да се екипира със солидна аналитична база в помощ на определянето на политиките в сферите на МСП, предприемачеството, иновацията и конкурентноспособността в промишлените сектори. Тази база следва да добави стойност към информацията, налична на национално ниво в тези сфери. Общността следва да създаде възможност за общо развитие на стратегии по конкурентноспособността в секторите на производството и услугите, и за насърчаване на най-добрите практики във връзка с обстановката и културата на предприемачество, включително способности, корпоративна социална отговорност и равни възможности за половете, и да насърчи чрез, INTER ALIA, образование и продължително обучение, от училищно до университетско ниво, появата на млади предприемачи.

(32)

Европейският съвет в Брюксел от 20 и 21 март 2003 г. даде приоритет на иновацията и предприемачеството като наблегна на необходимостта Европа да направи повече, за да превърне идеите в действителна добавена стойност. Той призова за по-нататъшни действия с цел създаването на условия, в които бизнесът да бъде иновационен. Линейният модел на иновация, който приема, че научните изследвания водят пряко до иновация, доказа че е недостатъчен, за да обясни представянето на иновациите и да моделира подходящи политически отговори по иновациите. Като се признава, че предприятията са в сърцето на процеса по иновация, следва финансирането за стимулиране на дейностите на предприятията по иновацията, подготовката за пазарното реализиране на иновацията, а също и управлението и културата на иновацията да бъдат включени в Програмата за предприемачество и иновация. Това би помогнало да се гарантира, че иновацията работи за създаването на конкурентноспособност и се осъществява чрез практическото ѝ прилагане на ниво бизнес. Европейският съвет в Брюксел от 25 и 26 март 2004 г. добави, че чистите технологии са жизненоважни, за да се експлоатира пълноценно съвместното функциониране на предприятия и околна среда. Насърчаването на еко-иновацията, която включва иновационни чисти технологии, може да помогне да се експлоатира техния потенциал.

(33)

Пазарът за трансфер и абсорбция на знание често е непрозрачен като липсата на информация и неуспехът да се установят връзки създават пазарни бариери. Бизнесът среща трудности при опитите да инкорпорира технологии, които не са част от традиционното му поле на дейност и да получи достъп до нови видове способности. Финансовите рискове за иновацията може да са високи, рентабилността може да се забави поради спънки в развитието, а данъчната тежест може да зависи от успеха или провала. Може да има недостиг на специални способности за използване на възможностите. Институционални или регулаторни препятствия може да забавят или подкопаят възникването на нови пазари и достъпа до тях. Законите за несъстоятелността може да създадат силен стимул да не се поема предприемачески риск, поради страх от неуспех. В допълнение на това осъществяването на иновацията може да се окаже в зависимост от икономическата обстановка. Създаването на бизнес среда, благоприятна за предприемачеството, конкурентноспособността и иновацията, следва да включва подобряване на икономическата и административната реформа, свързани с предприятията и иновациите, по-специално за засилена конкурентноспособност, намаляване на административните тежести върху МСП и по-добра регулативна среда за предприемачеството, създаването и прехвърлянето на бизнес, растеж и иновация.

(34)

Тези бариери за навлизането на пазара на иновационни технологии са особено силни при технологиите, свързани с околната среда. Пазарните цени твърде често не отразяват действителните разходи по продуктите и услугите, свързани с околната среда. Частта от разходите, която не е отразена в пазарната цена, се понася от обществото като цяло, а не от производителите на замърсяване. Този неуспех на пазара, заедно с интереса на Общността от съхраняването на ресурсите, предотвратяването на замърсяването и опазването на околната среда по един по ефикасен от гледна точка на разходите начин, оправдава засилената подкрепа за еко-иновацията.

(35)

Действията на Общността в сферата на иновациите целят да подпомогнат развитието на политика по иновациите в държавите-членки и техните региони, и да се улесни експлоатацията на съвместното функциониране на национални, регионални и европейски политики и помощни дейности в сферата на иновациите. Общността е способна да улесни транснационалния обмен, взаимното обучение и създаването на мрежи, и може да ръководи сътрудничеството в политиката по иновациите. Създаването на мрежа от заинтересовани участници е ключ към улесняване потока на знание и идеи, необходим за иновациите.

(36)

Резолюцията на Съвета, приета на Брюкселския съвет за телекомуникациите от 9 декември 2004 г., предвижда основата за предложението за нова инициатива за информационното общество, която да засили приноса на информационното общество за представянето на Европа. В гореупоменатото Съобщение от 2 февруари 2005 г. Комисията предлага усилията да се фокусират върху „осигуряването на по-силен и дългосрочен растеж и създаването на повече и по-добри възможности за работа“. Тя подчертава възхода на ИКТ в публичния и частния сектор като ключов елемент в подобряване представянето на Европа в сферата на иновациите и конкурентноспособността. Следователно е необходимо да се създаде Програма за политическа подкрепа на ИКТ.

(37)

Действията по Програмата за политическа подкрепа на ИКТ следва да допринасят за постигане целите на стратегия I2010 като същевременно отчитат другите програми на Общността в сферата на ИКТ, за да се избегне дублиране на усилията.

(38)

ИКТ осигуряват гръбнака на икономиката, основана на знанието. Те са отговорни за около половината от растежа на производителността в модерните икономики и предоставят уникални решения на ключови социални предизвикателства. Подобряването на услугите в публичния сектор и услугите от обществен интерес трябва да се осъществява в тясно сътрудничество със съответните политики на Общността, например в сферите на общественото здравеопазване, образованието и обучението, околната среда, транспорта, развитието на вътрешния пазар и конкуренцията.

(39)

Разгръщането и пълноценното използване на основани на ИКТ решения, следва да бъде стимулирано, особено за услугите в сферите от обществен интерес, включително подобряването на качеството на живот на намиращите се в неравностойно положение групи като хора с увреждания и възрастни хора. Подкрепата на Общността следва да улесни и координацията и изпълнението на действия за развитието на информационното общество в държавите-членки.

(40)

Средносрочните оценки на програмата ETEN (Трансевропейски мрежи за далекосъобщения) препоръчват използването на подход задвижван от търсенето при намесата на Общността в проекти, подпомагащи трансевропейски услуги в сфери от обществен интерес.

(41)

Съобщенията относно електронното правителство и електронното здравеопазване на Комисията и свързаните с тях заключения на Съвета, призоваха за повишаване на усилията в сферата на иновациите, обмена на добри практики и интероперативността, и посочиха необходимостта от засилване на съвместната работа между свързаните програми на Общността. Интероперативността е от огромно значение за развитието на информационното общество.

(42)

Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 г. за правна закрила на базите данни (17), Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (18) и Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (19) дефинират законодателна рамка, която да се справи с предизвикателствата на цифровото съдържание в информационното общество.

(43)

Различните практики в държавите-членки продължават да създават технически бариери, които пречат на широкия достъп и повторно ползване на информацията от публичния сектор в Съюза.

(44)

Действията на Общността относно цифровото съдържание следва да отчитат многоезиковия и мултикултурен характер на Общността.

(45)

Природните ресурси, чието благоразумно и рационално използване е предвидено в член 174 от Договора, включват, освен възобновяемите източници, петрол, природен газ и твърди горива, които са основни енергийни източници, но също така и основни източници на емисиите на въглероден двуокис.

(46)

Зелената книга на Комисията, озаглавена „Към Европейска стратегия за сигурност на енергийните доставки“, отбелязва, че Съюзът става все по-зависим от външни енергийни източници и че тази зависимост може да достигне 70 % в рамките на следващите 20 до 30 години. Следователно се набляга на необходимостта да се балансира политиката по доставки с действията, свързани с политиката по търсенето, като се призовава за по-добро управление на потреблението и неговото по-благоприятно отношение към околната среда, особено в секторите на строителството и транспорта. Призовава се също така да бъде даден приоритет на разработването на нови, възобновяеми източници на енергия, с цел да се отговори на предизвикателството на глобалното затопляне и да се постигне целта, вече установена в предходните планове за действие и резолюции до 2010 г. 12 % от брутното вътрешно потребление да ползва възобновяеми енергийни източници.

(47)

Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 г. относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар (20) изисква от държавите-членки да определят национални ориентировъчни цели, съвместими с глобалната ориентировъчна цел на Общността от 12 % брутно национално потребление на енергия към 2010 г., и по-специално с 22,1 % ориентировъчен дял електроенергия, произведена от възобновяеми източници в рамките на общото потребление в Общността към 2010 г. Съобщението на Комисията от 26 май 2006 г., озаглавено „Дял на възобновяемата енергия в ЕС“ предупреди, че целта от 12 % дял на възобновяемата енергия в рамките на цялостното енергийно потребление в Общността към 2010 г. няма да бъде постигната, ако не се предприемат сериозни допълнителни действия.

(48)

Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно енергийните характеристики на сградите (21) възлага на държавите-членки да прилагат минимални изисквания по отношение на енергийните характеристики на новопостроени и съществуващи сгради, да осигурят енергийно сертифициране на сградите и да изискват регулярна проверка на котелни и климатични инсталации в сградите.

(49)

Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 май 2003 г. относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт (22) изисква от държавите-членки да гарантират, че на техните пазари се предлага една минимална пропорция от биогорива и други възобновяеми горива.

(50)

Директива 2004/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно насърчаване на комбинираното производство на енергия, основаващо се на търсенето на полезна топлоенергия във вътрешния енергиен пазар и за изменение на Директива 92/42/ЕИО (23) изисква държавите-членки да направят анализ на своя потенциал за високоефективно комбинирано производство на енергия и да създадат схеми за подпомагане, които да отразяват открития национален потенциал.

(51)

С цел да се улесни изпълнението на тези мерки на Общността, да се постигне по-голямо проникване на пазара на възобновяемите енергийни източници и да се подобри енергийната ефективност, са необходими специфични програми за насърчаване на нивото на Общността, които да създадат условия за придвижване към устойчиви енергийни системи, по-специално в подкрепа на стандартизацията на оборудването, което предоставя или консумира възобновяеми енергийни източници, да увеличат използването на технологиите и да разпространят най-добрите практики в рамките на управлението от страна на търсенето. Същото важи и за мерките на Общността, свързани с етикетирането на енергийната ефективност на електрическо, електронно, офис и комуникационно оборудване, и стандартизацията на осветителни, отоплителни и климатични устройства. Следователно е уместно да се създаде „Програма Интелигентна енергия – Европа“.

(52)

Програмата Интелигентна енергия – Европа следва да допринесе за постигане на общите цели за подобряване на енергийната диверсификация и сигурността на доставките, и засилване на конкурентноспособността на дружествата в Съюза, по-специално на МСП, като същевременно се опазва околната среда и се изпълняват международните ангажименти в тази област. Мерките за подобрение на енергийната ефективност в тази специфична програма следва да се фокусират и на технологичните подобрения в производствените процеси и да предложат оползотворяване на ефективността чрез подобрена логистика на транспорта.

(53)

Постигането на пълен ефект от установената стратегия за устойчива енергия изисква не само последователност в подкрепата на Общността за политическото развитие и изпълнение, и премахването на съществуващите нетехнологични бариери чрез засилени кампании за насърчаване, но също така и преди всичко подкрепа за ускоряване на инвестициите и стимулиране възхода на пазара на иновационните технологии в рамките на Общността.

(54)

Заедно с ползите за околната среда, възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност са сред най-бързо развиващите се промишлености в Общността, които създават нови и иновационни работни места. Европейската промишленост за възобновяема енергия е световен лидер в развитието на технологии за генериране на възобновяема електроенергия. Такива технологии са от полза за икономическата и социална кохезия и предотвратяват разхищението на ресурси.

(55)

Срокът на действие на Решение № 1230/2003/ЕО изтича на 31 декември 2006 г.

(56)

Три от четирите специфични области на програмата, създадена с Решение № 1230/2003/ЕО следва да бъдат продължени по настоящата Рамкова програма: (I) насърчаване на енергийната ефективност и рационалното използване на енергийните ресурси (SAVE); (II) насърчаването на нови и възобновяеми енергийни източници (ALTENER); и (III) насърчаване на енергийната ефективност и използването на нови и възобновяеми енергийни източници в транспорта (STEER).

(57)

Международното измерение (COOPENER) на програмата, създадена с Решение № 1230/2003/ЕО, следва да бъде продължено в рамките на новите инструменти на Общността за външно подпомагане, като част от една тематична програма за околната среда и устойчивото управление на природните ресурси, включително енергията. Независимо от това, следва да има тясна връзка между съответната част от тематичната програма и Програмата Интелигентна енергия – Европа, за да се помогне на МСП да се възползват от потенциалните пазари на интелигентна енергия, които съществуват извън Европа.

(58)

В съответствие с принципите на доброто управление и по-доброто регулиране, Комисията упълномощи независими експерти, които да извършат EX ANTE оценка на подновената многогодишна програма на Общността в областта на енергията, която да наследи текущата Програма Интелигентна енергия – Европа след 31 декември 2006 г. В своя доклад експертите стигнаха до заключението, че е необходимо да се осигури продължаването на Програмата Интелигентна енергия – Европа след 2006 г. и тя да бъде подновена като един по-всеобхватен и амбициозен инструмент. Тази програма следва да бъде създадена и с оглед по-нататъшното подобрение на европейската сила и отличителни постижения в областта на технологиите, свързани с устойчивата енергия и тяхното прилагане.

(59)

Следва да се отчете необходимостта изпълнението на Рамковата програма да стане по-приятелски настроена към потребителите и по-опростена от административна гледна точка. Комисията следва да публикува и разпространи широко наръчник за потребителя, който да съдържа ясна, проста и прозрачна рамка от общи принципи за участие с цел ползване на облагите от Рамковата програма. По-специално това следва да улеснява участието на МСП. Наръчникът на потребителя следва да описва правата и задълженията на получаващите подкрепа; финансови правила като подлежащи на признаване разходи и ставки на подпомагане; принципи, ръководещи административните правила и процедури, по-специално приятелски настроени към потребителите процедури за кандидатстване, включващи двуетапен процес на кандидатстване, където това е уместно, при условие че такива процедури не удължават периода между оценката и подписването на договора; правилата за използване и разпространяване на резултатите от проектите; и принципите за оценка, подбор и одобряване на предложенията.

(60)

На базата на анализ на разходите и ползата Комисията може да използва нова или съществуваща изпълнителна агенция за изпълнението на Рамковата програма, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността (24).

(61)

Рамковата програма следва също да подпомага отразяването на бъдещите структури и нужди на европейските иновационни политики.

(62)

Тъй като целите на настоящото решение относно засилване конкурентноспособността и иновацията на Общността не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки поради необходимостта от многостранно сътрудничество, транснационална мобилност и обмен на информация в рамките на цялата Общност, и следователно поради самата същност на необходимите действия и мерки, те могат да бъдат осъществени по-добре на ниво Общност, Общността може да приема мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, предвиден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, предвиден в същия член, настоящото решение не отива отвъд онова, което е необходимо за постигането на тези цели.

(63)

Мерките, необходими за изпълнението на настоящото решение, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (25).

(64)

Като се има предвид характера на въпросите, с които ще се занимават специфичните програми, Комисията следва да бъде подпомагана от различни комитети за изпълнението на всяка от тях. Тези комитети ще се събират едновременно на определени интервали, за да провеждат съвместни сесии, където да се дискутират въпроси от хоризонтално и общо значение, както е определено от Управителния комитет по Програмата за предприемачество и иновация, заедно с Комисията.

(65)

В интерес на подобряване съгласуваността между елементите на Рамковата програма и нейната ефективност, Комисията следва да бъде съветвана от Стратегически консултативен съвет по конкурентноспособността и иновацията.

(66)

Решение № 456/2005/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2005 г. за създаване на многогодишна общностна програма за по-голяма достъпност, използваемост и експлоатация на цифрово съдържание в Европа (26) създава многогодишна програма, известна като „ECONTENTPLUS“. Срокът на действие на това решение изтича на 31 декември 2008 г. След тази дата, предвидените мерки за по-голяма достъпност, използваемост и експлоатация на цифрово съдържание в Европа следва да бъдат продължени по Програмата за политическа подкрепа на ИКТ, създадена с настоящото решение.

(67)

Мерките, предвидени в Решение 96/413/ЕО, следва да бъдат интегрирани в Програмата за предприемачество и иновация. Поради тази причина Решение 96/413/ЕО следва да бъде отменено,

A)

засилване конкурентноспособността на предприятията, и по-специално на МСП;

б)

насърчаване на всички форми на иновация, включително еко-иновацията;

в)

ускоряване развитието на устойчиво, конкурентоспособно, иновационно и широкообхватно информационно общество;

г)

насърчаване на енергийната ефективност и на нови и възобновяеми енергийни източници във всички сектори, включително транспорта.

A)

Програма за предприемачество и иновация;

б)

Програма за политическа подкрепа на информационни и комуникационни технологии (ИКТ);

в)

Програма Интелигентна енергия – Европа.

A)

страни от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП), в съответствие с условията, предвидени в Споразумението за ЕИП;

б)

присъединили се страни и страни кандидатки, ползващи се от предприсъединителна стратегия, в съответствие с общите принципи и общите условия за участие на тези страни в програмите на Общността, установени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета по асоцииране;

в)

страни от Западните Балкани, в съответствие с разпоредбите, които ще бъдат договорени с тях, след изготвянето на рамкови споразумения, относно тяхното участие в програмите на Общността;

г)

други трети страни, когато това е позволено от споразумения и процедури.

A)

достъпа до финанси за стартиране и растеж на МСП и инвестиции в дейности по иновацията;

б)

създаване на среда, благоприятна за сътрудничество на МСП, особено в сферата на презграничното сътрудничество;

в)

всякакви форми на иновация в предприятията;

г)

еко-иновация;

д)

култура на предприемачество и иновация;

е)

икономическа и административна реформа, свързана с предприятията и иновацията.

A)

увеличаване на обема на инвестициите на рисков капитал и инвестиционни средства, насърчавани от частни неформални рискови инвеститори (бизнес ангели);

б)

създаването на средства за влияние върху инструментите за финансиране на дълговете на МСП;

в)

подобряване на финансовата обстановка за МСП и тяхната готовност да инвестират.

A)

засилване на услугите в помощ на МСП;

б)

допринасяне за мерките, подпомагащи и поощряващи МСП да си сътрудничат с други предприятия и други участници в дейностите по иновация на презгранична основа, включително участието на МСП в сферата на европейската и международната стандартизация;

в)

насърчаване и улесняване на международното бизнес сътрудничество, включително на регионално ниво и чрез мрежи от МСП, благоприятстващи координацията и развитието на техните икономически и промишлени дейности.

A)

засилване на секторно специфичните иновации, групиране, иновационни мрежи, публично-частни сътрудничества в областта на иновацията и сътрудничество с международни организации, и използването на иновационен мениджмънт;

б)

подпомагане на национални и регионални програми за бизнес иновации;

в)

подпомагане възхода на иновационни технологии и концепции, и новаторското прилагане на съществуващи технологии и концепции;

г)

подпомагане на услугите, свързани с транснационалния трансфер на знание и технологии и със защитата и управлението на интелектуалната и индустриалната собственост;

д)

развитие и изследване на нови видове иновационни услуги;

е)

засилване на технологията и знанието чрез архивиране и трансфер на данни.

A)

подпомагане на възхода на технологиите, свързани с околната среда и дейностите, свързани с еко-иновацията;

б)

съвместно инвестиране на рискови капитали, които осигуряват собствени капитали, INTER ALIA, за дружества инвестиращи в еко-иновации, в съответствие с процедурата, предвидена в приложение II;

в)

засилване на еко-иновационните мрежи и групи, и публично-частни сътрудничества, развитие на иновационни бизнес услуги, улесняване и насърчаване на еко-иновациите;

г)

насърчаване на нови и интегрирани подходи към еко-иновацията в области като управлението на околната среда и благоприятния за околната среда дизайн на продуктите, процесите и услугите, като се отчита целият им цикъл на живот.

A)

насърчаване на предприемаческото мислене, способности и култура, и балансиране на предприемаческия риск и награда, особено при жените и младите хора;

б)

насърчаване на бизнес среда, благоприятна за иновацията, развитието и растежа на предприятията;

в)

подпомагането на развитието на политика и сътрудничество между участниците, включително транснационално сътрудничество на национални и регионални програмни мениджъри, по-специално с цел засилване на благосклонността на програмите и мерките спрямо МСП;

г)

поощряване създаването и трансфера на предприятия.

A)

събиране на данни, анализ и мониторинг, политика по развитието и координирането;

б)

допринасяне до определянето и насърчаването на стратегии по конкурентноспособността, свързани със секторите на производството и услугите;

в)

подпомагане на взаимното обучение за поддържане на високо равнище в националните, регионални и местни администрации.

A)

Средство за висок растеж и иновации на МСП (СРИ);

б)

Средство за гарантиране на МСП (ГМСП);

в)

Схема за изграждане на капацитет (СИК).

A)

Допринасяне за създаването и финансирането на МСП, и намаляването на пазарната празнота на собствен и рисков капитал, която пречи на МСП да експлоатират потенциала си за растеж, с оглед подобряване на европейския пазар на рисков капитал;

б)

подпомагане на иновационни МСП с висок потенциал за растеж, особено онези, осъществяващи научноизследователска, развойна и друга иновационна дейност.

—

първият прозорец „СРИ 1“ обхваща инвестиции на ранна фаза (подготовка и стартиране). Той инвестира в специализирани рискови капиталови фондове като фондове за ранна фаза, регионални фондове, фондове, фокусирани върху специфични сектори, технологии или изследвания и технологично развитие, и фондове свързани с инкубатори, които в замяна предоставят капитали на МСП. Той може да инвестира съвместно във фондове и средства за инвестиране, предоставяни от бизнес ангели,

—

вторият прозорец „СРИ 2“ обхваща инвестиции на фазата на разширяването и инвестира в специализирани фондове за рисков капитал, които в замяна предоставят внесен или собствен капитал за иновационни МСП, с висок потенциал за растеж през фазата на разширяването. Инвестициите на СРИ 2 избягват изкупуване или замяна на капитал, целящи разпродажба на имущество.

A)

предоставяне на насрещни гаранции или, където това е уместно, съвместни гаранции за гаранционни схеми, опериращи в имащи право да участват страни;

б)

предоставяне на преки гаранции за всеки друг подходящ финансов посредник.

—

първият прозорец, A) финансиране на задължения чрез заеми или лизинг, намалява специфичните трудности, които МСП срещат при достъпа до финансиране било поради смятания за висок риск при инвестициите в някои, свързани със знанието дейности като технологично развитие, иновация и трансфер на технологии или поради липсата на достатъчно обезпечения,

—

вторият прозорец, б) финансиране на микрокредити, насърчава финансовите институции да играят по-голяма роля при предоставянето на заеми в по-малки размери, които обичайно включват пропорционално по-големи разходи за заемателите с недостатъчни обезпечения. В допълнение на гаранциите или насрещните гаранции, финансовите посредници могат да получат средства за частично покриване на административните разходи, присъщи на финансирането на микрокредитите,

—

третият прозорец, в) гарантиране на инвестиции на собствен или внесен капитал в МСП, включва инвестиции, които предоставят капитал във фазата на подготовката и/или стартирането, а също и мецанин финансиране, с цел да се намалят специфичните трудности, пред които са изправени МСП поради слабата си финансова структура и трудностите, произтичащи от бизнес трансфери,

—

четвъртият прозорец, г) секюритизация на портфейлите за финансиране дълговете на МСП, мобилизира допълнително финансиране на дълговете на МСП при подходящи условия на разпределение на риска с целевите институции. Подпомагането на тези транзакции зависи от поемането на ангажимент от институциите източници да предоставят значителна част от произтичащата ликвидност на мобилизирания капитал за отпускане на заеми за нови МСП в един разумен период от време. Размерът на това ново финансиране на дългове се изчислява във връзка с гарантирания риск на портфейла и се договаря заедно с периода от време, индивидуално за всяка институция източник.

A)

подобряване на експертните познания относно инвестициите и технологиите на фондове и други финансови посредници, инвестиращи в иновационни МСП или МСП с потенциал за растеж;

б)

стимулиране на предоставянето на кредити за МСП чрез усъвършенстване процедурите по одобряване на кредити при отпускане заеми на МСП.

A)

услуги, свързани с информация, обратна връзка, бизнес сътрудничество и интернационализация;

б)

услуги за иновация и за трансфера на технология и знания;

в)

услуги, насърчаващи участието на МСП в Седмата рамкова НИТРД програма.

A)

проучвания, събиране на данни, изследвания и публикации, основани където това е възможно на официална статистика;

б)

туининг и експертни срещи, включващи и експерти от публични институции, експерти на МСП и други заинтересовани страни, конференции и други събития;

в)

повишаване на съзнанието, създаване на мрежи и други свързани дейности;

г)

оценка на постиженията на национално и регионално ниво и на работата по добрите практики, включително тяхното разпространение и изпълнение.

A)

анализ и мониторинг на конкурентноспособността и секторните въпроси, включително за годишния доклад на Комисията за конкурентноспособността на европейската промишленост;

б)

подготовка на оценка за влиянието на мерките на Общността от особено значение за конкурентноспособността на предприятията и тяхното публикуване с оглед набелязването на областите на съществуващото законодателство, които се нуждаят от опростяване или необходимостта от нови законодателни мерки, които да направят иновацията в Общността по-привлекателна;

в)

оценка на специфичните аспекти или на специфичните мерки по изпълнението във връзка с Програмата за предприемачество и иновация;

г)

разпространяване на подходяща информация във връзка с Програмата за предприемачество и иновация.

A)

мерки необходими за нейното изпълнение;

б)

приоритети;

в)

качествени и количествени цели;

г)

подходящи критерии за оценка и качествени и количествени показатели за анализиране на ефективността при постигането на крайни резултати, които ще допринесат за постигането на целите на специфичните програми и на рамковата програма като цяло;

д)

оперативни разписания;

е)

правилата за участие;

ж)

критерии за подбор и оценка на мерките.

A)

развитие на Единно европейско информационно пространство и засилване на вътрешния пазар за ИКТ продукти и услуги, и основани на ИКТ продукти и услуги;

б)

стимулиране на иновациите чрез по-широко приемане и инвестиране в ИКТ;

в)

развитие на всеобхватно информационно общество и по-ефикасни и ефективни услуги в сферите от публичен интерес и подобряване качеството на живота.

A)

да осигурят безпроблемен достъп до основани на ИКТ услуги и да създадат подходящи рамкови условия за бързо, удобно и ефективно сближаване на цифровите комуникации и услуги, инкорпориращи, INTER ALIA, интероперативност, за използването на открити стандарти и за аспектите на сигурността и доверието;

б)

да подобрят условията за развитие на цифровото съдържание, като се отчетат многоезичието и културното разнообразие;

в)

да наблюдават Европейското информационно общество чрез събиране на данни и анализ на развитието, наличието и използването на цифрови комуникационни услуги, включително разрастването на Интернет, достъпа до и възхода на широколентовите системи, а също и развитието на съдържание и услуги.

A)

да насърчават иновацията в процеси, услуги и продукти, възможни благодарение на ИКТ, по-специално в МСП и публичните услуги, като се отчитат изискванията за необходима квалификация;

б)

да улесняват взаимодействието между публичен и частен сектор, а също и партньорства за ускоряване иновацията и инвестициите в ИКТ;

в)

да насърчават и повишават съзнанието за възможностите и изгодите от ИКТ и техните нови приложения за гражданите и бизнеса, включително засилване на доверието и отвореността към новите ИКТ, и стимулиране на европейски дебат за появяващите се тенденции и развития при ИКТ.

A)

да разширят ИКТ, включително цифрово съдържание, достъпност и цифрова грамотност;

б)

да засилят вярата и доверието, а също и подкрепата за използването на ИКТ, като се обръщат по-специално към тревогите, свързани с личните данни;

в)

да подобрят качеството, ефикасността, наличието и достъпността на електронните услуги в сферите от публичен интерес, а за участие, възможно благодарение на ИКТ, включително, където това е уместно, интероперативни паневропейски и презгранични обществени услуги, а също и развитието на структурни елементи на общ интерес и споделяне на добрите практики.

A)

проекти, включващи изпълнение, пилотни проекти и проекти по възпроизвеждането на пазара;

б)

действия, свързани с най-добрите практики за разпространяване на знание и споделяне на опит в рамките на Общността;

в)

тематични мрежи, обединяващи различни заинтересовани участници около дадена цел, така че да се улеснят координацията на дейностите и трансфера на знания.

A)

проучвания, събиране на данни, изследвания и публикации, основани където това е възможно на официална статистика;

б)

експертни срещи, включващи и експерти от публични институции, експерти на МСП и други заинтересовани страни, конференции и други събития;

в)

повишаване на съзнанието, създаване на мрежи и други свързани дейности;

г)

оценка на постиженията на национално и регионално ниво и на работата по добрите практики, включително тяхното разпространение и изпълнение.

A)

дейности по насърчаване, разпространение, информация и комуникации;

б)

обмен на информация, знание и опит, насрочване на конференции, семинари, работни групи или други срещи и управление на групираните дейности.

A)

мерки необходими за нейното изпълнение;

б)

приоритети;

в)

качествени и количествени цели;

г)

подходящи критерии за оценка и качествени и количествени показатели за анализиране на ефективността при постигането на крайни резултати, които ще допринесат за постигането на целите на специфичните програми и на Рамковата програма като цяло;

д)

оперативни разписания;

е)

правилата за участие;

ж)

критерии за подбор и оценка на мерките.

A)

за засилване на енергийната ефективност и рационалното използване на енергийните ресурси;

б)

за насърчаване на нови и възобновяеми енергийни източници и за подкрепа на диверсификацията на енергията;

в)

за насърчаване на енергийната ефективност и използването на нови и възобновяеми енергийни източници в транспорта.

A)

да предостави елементите, необходими за подобряване на устойчивостта, развитието на потенциала на градове и региони, а също и за подготовката на законодателни мерки, необходими за постигане на свързаните стратегически цели, развитието на средства и инструменти за последващи действия, мониторинг и оценка на ефекта от мерките, приети от Общността и нейните държави-членки, в областите, към които е насочена програмата.

б)

да засили инвестициите в държавите-членки в нови и най-добре представящи се технологии в областите на енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и диверсификацията на енергията, включително в транспорта, като се прокара мост над пропастта между успешната демонстрация на иновационните технологии и тяхното ефективно, широко пазарно прилагане, с цел да се въздейства на инвестициите в публичния и частния сектор, да се насърчат ключовите, стратегически технологии, да се намалят разходите, да се увеличи пазарния опит и да се допринесе за намаляване на финансовите рискове и бариери, които пречат на този вид инвестиции;

в)

да премахне не технологичните бариери пред ефективните и интелигентни модели на производство и консумиране на енергия, чрез насърчаване на институционалния капацитет, като се строи на, INTER ALIA, местно и регионално ниво, чрез повишаване на осъзнаването, особено чрез образователната система, чрез насърчаване обмена на опит и ноу-хау сред основните участници, бизнеса и гражданите по принцип, чрез стимулиране на най-добрите практики и най-добрите налични технологии, особено чрез тяхното поощряване на нивото на Общността.

A)

подобряване на енергийната ефективност и рационалното ползване на енергия, по-специално в строителния и промишления сектор, с изключение на действията, обхванати от член 41;

б)

подпомагане подготовката на законодателни мерки и тяхното прилагане.

A)

насърчаване на нови и възобновяеми енергийни източници за централизирано и децентрализирано производство на електричество, топлинна енергия и охлаждане, и по-този начин оказване на подкрепа за диверсификацията на енергийните източници, с изключение на действията, обхванати от член 41;

б)

интегриране на нови и възобновяеми енергийни източници в местната околна среда и енергийни системи;

в)

подпомагане подготовката на законодателни мерки и тяхното прилагане.

A)

подкрепа на инициативи, свързани с всички енергийни аспекти на транспорта и диверсификацията на горивата;

б)

насърчаване на възобновяеми горива и енергийна ефективност в транспорта;

в)

подпомагане подготовката на законодателни мерки и тяхното прилагане.

A)

интегриране на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници в няколко сектора на икономиката;

б)

комбиниране на различни инструменти и участници в рамките на една дейност или един проект.

A)

стратегически изследвания на основата на споделен анализ и редовен мониторинг на пазарните развития и тенденциите в енергетиката за подготовка на бъдещи законодателни мерки или за преглед на съществуващото законодателство, включително с оглед функционирането на вътрешния енергиен пазар, за изпълнението на средносрочни и дългосрочни стратегии в областта на енергетиката, за насърчаване на устойчивото развитие, както и за изготвянето на дългосрочни, доброволни ангажименти за промишлеността и други заинтересовани участници, и за развитие на стандарти, системи за етикетиране и сертифициране, където това е подходящо и в сътрудничество с трети страни и международни организации;

б)

създаване, разширяване и реорганизация на структури и инструменти за устойчиво енергийно развитие, включително енергийно управление на местно и регионално ниво, и развитие на адекватни финансови продукти и пазарни инструменти, като се гради на опита от минали и сега съществуващи мрежи;

в)

насърчаване на устойчиви енергийни системи и оборудване, с цел по-нататъшно ускоряване на тяхното проникване на пазара и стимулиране на инвестициите за улесняване прехода от демонстрация към маркетинг на по-ефективни технологии, кампании за повишаване на съзнанието и създаването на институционални възможности;

г)

развитие на информационни, образователни и обучаващи структури, използване на резултатите, насърчаване и разпространяване на ноу-хау и най-добри практики, включващи всички потребители, разпространяване на резултатите от дейностите и проектите, и сътрудничество с държавите-членки чрез оперативни мрежи;

д)

мониторинг на изпълнението и ефекта от законодателните мерки и мерките за подпомагане на Общността.

A)

мерки, необходими за нейното изпълнение;

б)

приоритети;

в)

качествени и количествени цели;

г)

подходящи критерии за оценка и качествени и количествени показатели за анализиране на ефективността при постигането на крайни резултати, които ще допринесат за постигането на целите на специфичните програми и на Рамковата програма като цяло;

д)

оперативни разписания;

е)

правилата за участие;

ж)

критерии за подбор и оценка на мерките.

A)

Комитета по Програмата за предприемачество и иновация, наричан Управителен комитет за ППИ (КППИ);

б)

Комитет по Програмата за политическа подкрепа на ИКТ, наричан Управителен комитет за ИТК (КИТК);

в)

Комитет по Програмата Интелигентна енергия – Европа, наричан Управителен комитет за ИЕЕ (КИЕЕ).

a)

60 % от общия бюджет е за осъществяване на Програмата за предприемачество и иновация като приблизително една пета е предназначена за насърчаване на еко-иновацията;

б)

20 % от общия бюджет е за осъществяване на Програмата за политическа подкрепа на ИКТ;

в)

20 % от общия бюджет е за осъществяване на Програмата Интелигентна енергия – Европа.

—

общата продължителност на съответния инструмент и съответните изисквания за мониторинг, които отиват отвъд периода на бюджетния ангажимент,

—

имащите право да участват страни,

—

степента на новост и сложността на инструмента,

—

броят на свързаните дейности като пазарни изследвания, идентификация и преговори с посредници, структуриране на сделки, приключване, мониторинг и докладване.

—

нови фондове, за които е вероятно да играят особено силна катализираща роля в развитието на пазарите на рискови капитали за специфични технологии или в специфични региони,

—

фондове, чиито инвестиции основно се фокусират върху МСП, активни в сферата на еко-иновацията,

—

фондове, създадени от първоначални управленски екипи.

—

обема на финансиране (дългове, внесен или собствен капитал) наличен за МСП и/или

—

достъпа на МСП до финанси и/или

—

поетия от съответния посредник риск при финансирането на МСП.

—

за GIF, броят на обхванатите МСП и броят на създадените работни места,

—

нивото на възвращаемост към инвеститорите,

—

за Средството за ГМСП, броят и стойността на заемите, предоставени от финансовите посредници на МСП, броят на обхванатите МСП и броят и стойността на невърнатите заеми,

—

за Действията по стартовия капитал, броят на подпомогнатите организации и обемът на капиталовите инвестиции в подготовка,

—

за Партньорските действия, броят на подпом0огнатите посредници и обхванати МСП,

—

всякакви специфични крайни резултати, свързани с еко-иновацията.

a)

Услуги за информация, обратна връзка, бизнес сътрудничество и интернационализация:

б)

Услуги за иновация и за трансфера на технология и знания;

в)

Услуги, насърчаващи участието на МСП в Седмата рамкова НИТРД програма