а)

Нож или ножица и разкъсващи пинцети за разфасоване на образци /от мускулни късове)

б)

табличка, разграфена на 50 кутийки, всяко от които може да поеме приблизително проби от 2 g месо, или друг инструменти, даващи еквивалентни гаранции по отношение на проследимостта на пробите.

в)

смесител със заострено режещо острие. Когато пробите са по-големи от 3 g, трябва да се използва мелачка за месо с отвори от 2 до 4 mm или ножици. В случая на замразено месо или език (след отстраняване на повърхностния слой, който не може да се усвоява), е необходима мелачка за месо и размера на проби ще трябва да бъде увеличен значително.

г)

магнитна бъркалка с термостатично контролирана нагряваща се плоча и бъркалки за разбъркване с тефлоново покритие, приблизително 5 cm дълги;

д)

конусовидни стъклени делителни фунии, с капацитет от най-малко 2 литра, за предпочитане снабдени с тефлонови обезопасяващи запушалки

е)

стойки, пръстени и стягащи скоби

ж)

сита, с размер на отворите на мрежата 180 микрона, с външен диаметър 11 cm, с мрежа от неръждаема стомана

з)

фунии, с вътрешен диаметър не по-малък от 12 cm, за поддържане на ситата

и)

стъклена колба с капацитет 3 литра

й)

стъклени мерителн цилиндри, с капацитет 50 до 100 ml, или центрофужни епруветки

к)

трихинелоскоп с хоризонтална плоча или стереомикроскоп, светлинен източник с подетапно излъчване с регулируем интензитет

л)

няколко петриеви панички с диаметър 9 cm (за използване със стереомикроскоп), разграфени от долната страна с остър инструмент на кутийки 10 × 10 mm за изследване;

м)

легенче за броене на ларви (за използване при трихинелоскоп), направено от акрилни плочки, с 3 mm дебелина както следва:

н)

алуминиево фолио

о)

25 % солна киселина

п)

пепсин с активност 1: 10 000 NF (US national formulary), съответстваща на 1: 12 500 BP (British Pharmacopoeia) и на 2 000 FIP (Fédération internationale de pharmacie);

р)

чешмяна вода, загрята до 46 до 48 °C;

с)

везни с точност най-малко 0,1 g;

т)

няколко кофи с капацитет от 10 до 15 литра, за събиране на останалия храносмилателен сок;

у)

пипети с различни размери (1, 10 и 25 ml) и държатели на пипети;

ф)

термометър с точност до 0,5 °C с обхват от 1 до 100 °C;

х)

сифон за чешмяна вода.

а)

в случая на цели кланични трупове от домашни свине, проба за изследване, тежаща най-малко 1 g трябва да се вземе от основата на диафрагмата при прехода към мускулестата част. Специални пинцети за трихината могат да бъдат използвани, при условие че може да бъде гарантирана точност между 1,00 и 1,15 g.

В случай на разплодни свине и нерези, по-голяма проба тежаща най-малко 2 g трябва да бъде взета от основата на диафрагмата при прехода към мускулестата част.

При отсъствие на диафрагмени стволове, проби за изследване с двоен размер на 2 g (или 4 g в случай на разплодни свине и нерези) трябва да бъдат вземани от ребрената част или от гръдната част на диафрагмата, или от челюстния мускул, езика или стомашните мускули.

б)

За разфасовки от месо, проба, тежаща най-малко 5 g от набразден мускул, съдържащ малко мазнина, трябва да бъде взета, по възможност, близо до кости или сухожилия. Проба от същия размер трябва да бъде взета от месо, което не е предназначено за готвене изцяло или за подлагане на други видове след-кланични обработки.

в)

За замразени проби от набраздена мускулна тъкан се взема за анализ проба, тежаща най-малко 5 g.

Теглото на месните проби за изследване се отнася към пробата от месо, което не съдържа мазнини и фасции. Специално внимание трябва да се обърне, когато се събират мускулни проби от езика с цел да се избегне замърсяване на повърхностните слоеве на езика, които са несмилаеми и могат да попречат на разчитането на седимента.

а)

16 ± 0,5 ml солна киселина се добавя към 3 литрова стъклена колба, съдържаща 2,0 литра чешмяна вода, предварително загрята до 46—48 °C; бъркалката се слага в стъклената колба и тя се поставя на предварително затоплена плоча и разбъркването започва.

б)

Добавя се 10 ± 0,2 g пепсин.

в)

100 g проби, събрани в съответствие с точка 2, се смилат в миксера.

г)

Смляното месо се прехвърля към 3-литровата стъклена колба, съдържаща водата, пепсина и солната киселина.

д)

Мелещият уред на смесителя се потапя повторно в изкуствения стомашен сок в стъклената колба и смесителната купа се изплаква с малко количество изкуствен стомашен сок, за да се отстрани всякакво останало месо.

е)

Стъклената колба се покрива с алуминиево фолио.

ж)

Магнитната бъркалка трябва да бъде настроена така че да поддържа постоянна температура от 44 до 46 °C по време на процеса. По време на разбъркването изкуствения стомашен сок трябва да се върти с достатъчно висока скорост, така че да създаде дълбок водовъртеж без разплискване на течността.

з)

Стомашният сок се бърка, докато частиците месо изчезнат (приблизително 30 минути). Тогава бъркалката се изключва и изкуствения стомашен сок се изсипва през сито във фуния за утаяване. По-дълго време за смилане може да бъде необходимо (не надвишаващо 60 минути) при преработката на определени видове месо (език, дивечово месо и др.).

и)

Процесът на смилане се счита за задоволителен, ако не повече от 5 % от началното тегло на пробата остане върху ситото.

й)

Разрешено е изкуственият стомашен сок да престои във фунията 30 минути.

к)

След 30 минути проба от 40 ml стомашен сок се пресипва бързо в измервателния цилиндър или центрофужната епруветка.

л)

Изкуственият стомашен сок и други течни отпадъци се съхраняват в кофа до завършване отчитане на резултатите.

м)

40 ml проба се оставя да стои за 10 минути. 30 ml от плаващата повърхност след това се отстранява внимателно чрез засмукване за да се отстранят горните слоеве и да остане един обем от не повече от 10 ml.

н)

Оставащата 10 ml проба от утайката се излива в легенче за броене на ларви или петриева паничка.

o)

Цилиндърът или центрофужната епруветка се изплакват с не повече от 10 ml чешмяна вода, която трябва са се добави към пробата в легенчето за броене на ларви или петриевата паничка. След това пробата се изследва чрез трихинелоскоп или стерео микроскоп при 15 до 20 пъти увеличение. Визуализиране, като се използват други техники, е разрешено, при условие че изследването на положителни контролни проби е показало че дава равен или по-добър резултат от традиционните методи на визуализация. При всички случаи на съмнителни области или паразитоподобни форми трябва да се използва по-голямо увеличение — от 60 до 100 пъти.

п)

Храносмилателни части трябва да бъдат изследвани веднага щом са готови. При никакви обстоятелства не би следвало изследване да бъде отложено до следващия ден.

Когато пробите не се изследват в рамките на 30 минути от приготвянето, с тях се постъпва, както следва. Последната проба от около 40 ml се изсипва в мерителен цилиндър и се оставя да престои за 10 минути. След това 30 ml от плаващата течност на повърхността се отстранява, като се оставя обем от 10 ml. Този обем се долива до 40 ml с чешмяна вода. След по-нататъшен период на утаяване от 10 минути, 30 ml от плаващата на повърхността течност се изтегля чрез засмукване, като се оставя обем от не повече от 10 ml за изследване в петриева паничка или легенче за броене на ларви Измервателният цилиндър се измива с не повече от 10 ml чешмяна вода и тези смивки се добавят към пробата в петриевата паничка или в легенчето за броене на ларви за изследване.

Ако се установи, че утайката е неясна при изследване, пробата се изсипва в мерителен цилиндър и допълва до 40 ml с чешмяна вода и тогава горната процедура се повтаря. Процедурата може да бъде повторена 2 до 4 пъти докато течността е достатъчно ясна за надеждно отчитане.

а)

нож или ножица за разфасоване на проби за изследвания

б)

таблички, разграфени на 50 кутийки, всяка от които може да побира проби от приблизително 2 g месо, или други съоръжения, даващи еквивалентни гаранции по отношение проследяемост на пробите

в)

месомелачка или електрически смесител

г)

лабораторен хомогенизатор термомодел 3 500

д)

пластмасови торби, подходящи за хомогенизатора

е)

конични стъклени разделителни фунии, с капацитет от най-малко 2 литра, за предпочитане снабдени с тефлонови предпазни запушалки

ж)

стойки, пръстени и затягащи скоби

з)

сита, с размер на мрежа 180 микрона, с външен диаметър 11 cm, с мрежа от неръждаема стомана или отпадъчна мрежа

и)

Фунии, вътрешен диаметър не по-малък от 12 cm, за поддържане на ситата

й)

100 ml стъклени мерителни цилиндри

к)

термометър с точност до 0,5 °C с обхват от 1 до 100 °C

л)

вибратор, напр. електрическа бръсначка с отстранена глава

м)

реле, което ще се включва и изключва на интервали от една минута

н)

трихинелоскоп с хоризонтална табла или стереомикроскоп, светлинен източник с подетапно излъчване с регулируем интензитет

о)

ваничка за броене на ларви и петриеви панички с диаметър 9 cm като в глава I, параграф 1, букви л) и м)

п)

17,5 % солна киселина

р)

пепсин с активност 1: 10 000 NF (US national formulary), съответстваща на 1: 12 500 BP (British Pharmacopoeia) и на 2 000 FIP (Fédération internationale de pharmacie)

с)

10-литрови кофи за отпадъци, които да бъдат използувани за обеззаразяване на апаратура, напр. с формол, и за останалия изкуствен стомашен сок, когато пробата за изследване е с положителен резултат

т)

везни с точност до 0,1 g.

a)

Пълни групи (100 проби наведнъж)

б)

По-малки групи (по-малко от 100 проби)

—

Прибавя се лед (300 до 400 g ледени парченца, или натрошен лед) към стомашния сок, за да допълни неговия обем до около 2 литра. Изкуственият стомашен сок след това се бърка, докато ледът се разтопи. В случай на по-малки групи (виж II, буква б), количеството лед трябва да бъде съответно редуцирано.

—

Охладеният изкуствен стомашен сок се прехвърля в 2-литрова фуния за сепариране, съоръжена с вибратор.

—

Процесът на утаяване протича за 30 минути, по време на които фунията за утаяване вибрира с прекъсване, т.е. една минута вибрация последвана от едноминутна пауза.

—

След 30 минути 60 ml проба от утайката се пресипват в 100 ml мерителен цилиндър (фунията се изплаква с разтвор от миещ препарат след употреба).

—

Оставя се 60 ml проба да остане да престои най-малко 10 минути, след което повърхностния слой се изтегля чрез засмукване, докато остане обем от 15 ml, който да бъде изследван за наличие на ларви.

—

За засмукване може да бъде използвана спринцовка за еднократна употреба, оборудвана с пластмасова тръба. Дължината на тръбата трябва да бъде такава, че 15 ml от нея остават в мерителния цилиндър, когато фланците на спринцовката опрат на ръба на цилиндъра.

—

Оставащите 15 ml се изливат във ваничка за броене на ларви или две петриеви панички и се изследва, като се използва трихинелоскоп или стереомикроскоп.

—

Мерителният цилиндър се измива с 5 до 10 ml чешмяна вода и смивките се добавят към пробата.

—

Смлените проби се изследват веднага след приготвянето им. При никакви обстоятелства не се отлага изследване за следващия ден.

—

крайната проба от 60 ml се изсипва в мерителен цилиндър и се оставя да престои 10 минути; 45 ml от повърхностния слой се отстранява чрез засмукване и останалите 15 ml се допълват с чешмяна вода до 45 ml;

—

след последващ период на престой от 10 минути, 30 ml от повърхностния слой се отстраняват чрез засмукване и останалите 15 ml се изсипват в петриева паничка или във ваничка за броене на ларви за изследване.

—

мерителният цилиндър се измива с 10 ml чешмяна вода и смивките се добавят към пробата в петриевата паничка или ваничка за изследване на ларви.

a)

1-литрова гелманова фуния, оборудвана с държач на филтъра (диаметър 45 mm);

б)

филтрови дискове, състоящи се от кръгла мрежа от неръждаема стомана с отвори от 35 микрона (диаметър на диска: 45 mm), два гумени обръча с дебелина 1 mm (с външен диаметър 45 mm, вътрешен диаметър 38 mm), кръглата мрежа е поставена между двата гумени пръстена и се залепва към тях, като се използва двукомпонентно лепило, подходящо за двата материала;

в)

ерленмайерова колба, с капацитет от 3 литра, снабдена със странична тръба за засмукване;

г)

филтърна помпа;

д)

пластмасови торби, с капацитет най-малко 80 ml;

е)

оборудване за запечатване на пластмасовите торби;

ж)

ренилаза с активност 1:150 000 единици на грам

а)

Пълни групи (100 проби наведнъж)

Виж глава II, A, параграф 3, точка II, буква a).

б)

По-малки групи (по-малко от 100 проби)

Виж глава II, A, параграф 3, точка II, буква б).

а)

Към течността за смилане се прибавя лед (300 до 400 g ледени парченца, или натрошен лед), за да допълни нейния обем до около 2 литра. В случай на по-малки групи, количеството лед трябва да бъде съответно редуцирано.

б)

Храносмилателната течност се бърка, докато ледът се разтопи. Охладената храносмилателна течност се оставя да престои най-малко три минути, за да може навитата ларва да се освободи.

в)

Гелмановата фуния, оборудвана с държач на филтъра и филтърен диск, се монтира на една ерленмайерова колба, свързана с филтърна помпа.

г)

Смилателната течност се изсипва в гелманова фуния и се филтрира. Към края на филтрацията на смилателната течност се помага да премине през филтъра чрез засмукване с филтърна помпа. Засмукването трябва да се преустанови преди филтъра да изсъхне, т.е. когато от 2 до 5 ml от течността са останали във фунията.

д)

След като веднъж цялата храносмилателната течност е била филтрирана, филтърният диск се отстранява и поставя в една пластмасова торба с капацитет от 80 ml, заедно с 15 до 20 ml разтвор на ренилаза. Разтворът от ренилаза се приготвя чрез прибавяне на 2 g ренилаза към 100 ml чешмяна вода.

е)

Пластмасовата торба се запечатва двойно и поставя между вътрешната и външната торба в хомогенизатора.

ж)

Хомогенизаторът се оставя да работи в продължение на три минути, т.е. докато работи пълна или непълна група проби.

з)

След три минути пластмасовата торба, снабдена с филтърен диск и разтвор на ренилаза, се отстранява от хомогенизатора и се отваря с ножица. Течното съдържание се изсипва във ваничката за броене на ларви или в петриева паничка. Торбата се измива с 5 - 10 ml вода, която след това се прибавя към ваничката за броене на ларви за изследване чрез трихинелоскоп или в петриевата паничка за изследване чрез стерео-микроскоп.

i)

Смлените проби трябва да бъдат изследвани веднага след приготвянето им. При никакви обстоятелства изследването не бива са отлага до следващия ден.

Забележка: Филтриращите дискове не трябва никога да бъдат използувани, ако не са напълно чисти. Нечисти дискове не бива да се оставят да изсъхват. Филтърни дискове могат да бъдат почиствани чрез оставянето им в разтвор на ренилаза за една нощ. Преди употреба те се измиват в пресен разтвор от ренилаза, като се използва хомогенизаторът.

a)

нож или ножица за разрязване на проби за изследване

б)

таблички, разграфени на 50 кутийки, всеки от които може да побира проби от приблизително 2 g месо, или други инструменти, даващи еквивалентни гаранции по отношение на проследяемост на пробите

в)

миксер Трихоматик 35® с филтърна втулка

г)

солна киселина с тегло 8,5 ± 0,5 %

д)

прозрачни поликарбонатни мембранни филтри с диаметър 50 mm и размер на отворите 14 микрона

е)

пепсин с активност 1:10 000 NF (US national formulary), съответстваща на 1: 12 500 BP (British Pharmacopoeia) и на 2 000 FIP (Fédération internationale de pharmacie)

ж)

везна с точност до 0,1 g

з)

пинцети с плосък край

и)

определен брой микроскопски предметни стъкла със странична дължина от най-малко 5 cm или петриеви панички с размер най-малко 6 cm в диаметър, разграфени от вътрешната страна на 10 × 10 mm квадрати с остър инструмент

й)

един (стерео-) микроскоп с предавана светлина (увеличение 15 до 60 пъти) или един трихинелоскоп с хоризонтална масичка

к)

съд за събиране на отпадъчни течности

л)

10-литрови съдове, които да се използват за обеззаразяване на съоръженията, напр. с формол, и за обеззаразяване на останал изкуствен стомашен сок, когато изследваните проби са с положителен резултат

м)

термометър с точност до 0,5 °C от 1 до 100 °C.

a)

Поставя се миксерът с филтърната втулка, свързва се с тръбата за отпадъци и тръбата се поставя така че да се отцежда в кофата за отпадъци.

б)

Когато миксерът бъде включен, загряването ще започне.

в)

Преди да се направи това, дънната клапа, разположена под камерата за реакция трябва да бъде отворена и след това затворена.

г)

Прибавят се до 35 проби, тежащи приблизително 1 g всяка (при 25 до 30 °C), взети от всяка една индивидуална проба в съответствие с точка 2. По-големите парчета сухожилия трябва да се отстранят, тъй като те могат да запушат мембранния филтър.

д)

Сипва се вода до ръба на камерата за вода, свързана с миксера (приблизително 400 ml).

е)

Изсипва се около 30 ml солна киселина (8,5 %) до ръба на по-малката свързана камера за течност.

ж)

Поставя се мембранният филтър под грубия филтър в държача за филтър във филтърната втулка.

з)

Накрая се добавя 7 g пепсин. Този ред трябва да бъде спазван стриктно, за да се избегне разграждането на пепсина.

и)

Затварят се капаците на камерите за реакция и течности.

й)

Избира се периодът за смилане. Кратък период на смилане (5 минути) трябва да се установи за прасетата на нормална кланична възраст и по-дълго време (8 минути) за други видове проби.

к)

Когато стартовия бутон върху миксера е включен, процеса на смилане започва автоматично, следван от филтриране. След 10 до 13 минути процесът завършва и миксерът спира автоматично.

л)

Отваря се капакът на камерата за реакция, след като проверите, че камерата е празна. Ако има пяна или изкуствен стомашен сок в камерата, процедурата се повтаря в съответствие с V.

a)

Отстранява се филтърният държач и мембранният филтър се премества върху предметно стъкло или петриева паничка.

б)

Мембранния филтър се изследва, като се използвай (стерео)микроскоп или трихинелоскоп.

a)

Когато резултатът от изследването е положителен, камерата за реакция на миксера се напълва с кипяща вода до две трети от обема ѝ. В свързващата камера за течност се изсипва обикновена чешмяна вода, докато тя покрие по-ниския сензор. Извършва се автоматично почистване. Обеззаразява се филтър държачът и останалото използвано оборудване, напр. като се използва формол.

б)

След като работата за деня е завършена, камерата за течност на миксера се напълва с вода и се прекарва през един стандартен цикъл.

a)

затваря се дънната клапа под камерата за реакция;

б)

отстранява се държачът на филтъра и се премества мембранният филтър на предметното стъкло или петриевата паничка;

в)

поставя се един нов мембранен филтър в държача на филтъра и се прикрепва държачът на филтъра;

г)

камерата за течност на миксера се напълва с вода, докато долният сензор се покрие;

д)

изпълнява се автоматичният процес на почистване;

е)

след като цикълът за почистване е завършен, капакът на камерата за реакция се отваря и се проверява дали има остатъци от течност;

ж)

ако камерата е празна, филтърният държач се отстранява и мембранният филтър на предметно стъкло или петриева паничка се премества с пинцети;

з)

двата мембранни филтъра се изследват в съответствие с буква В, параграф 3, точка II. Ако филтрите не могат да се изследват, целият процес на смилане се повтаря с по-продължително време на смилане в съответствие с буква В, параграф 3, точка I.

a)

трихинелоскоп с регулируема лампа с увеличение от 30 до 40 пъти и от 80 до 100 пъти или стереомикроскоп с подстепенен източник на светлина с регулируем интензитет;

б)

притискащо компресорно стъкло, състоящо се от две стъклени плочки (едната от които е разделена на равни полета)

в)

малки извити ножици

г)

малки пинцети

д)

нож за рязане на пробите

е)

малък брой съдове за отделно съхранение на пробите

ж)

пипета

з)

чаша с оцетна киселина и чаша с калиев хидроксиден разтвор за осветляване при втвърдяване или омекотяване на сухото месо.

a)

при домашни свине такива проби се вземат едновременно от диафрагмения ствол при прехода към мускулната част;

б)

при диви свине проби се вземат едновременно от диафрагмения ствол при прехода към мускулната част и в допълнение от челюстта, мускулите на долната част на крака, междуребрените мускули и мускулите на езика, образуващи общ брой от шест проби за всяко индивидуално животно;

в)

ако от някои мускули не могат да се вземат проби, от мускулите, които са на разположение, се вземат общо четири проби;

г)

при парчета месо, се вземат четири проби с размер на лешник от всяко парче от напречно набраздената мускулна тъкан, по възможност несъдържащи мазнина, взети от различни точки, по възможност в близост до кости или сухожилия.

a)

На компресорното стъкло се поставя 1,0 ± 0,1 g месо, нормално съответстващо на 28 парчета с размер на овесена ядка. Ако е необходимо, трябва да бъдат изследвани две компресорни стъкла, т.е. 56 парчета с размер на овесени ядки.

б)

Ако са налице двата диафрагмени ствола при домашна свиня, инспекторът по трихинелоза отрязва 28 парчета с размер на овесена ядка от всяка от горните проби за изследвания от цял кланичен труп, които правят 56 парчета общо.

в)

Ако е наличен само един диафрагмен ствол, се отрязват 56 парчета от различни части, при възможност от прехода към мускулната част.

г)

Събраните проби от останалите четири мускула на дивата свиня се разрязват всеки на седем парчета с размер на овесени ядки, даващи още 28 допълнителни парчета.

д)

Инспекторът по трихинела след това компресира 56-те (или 84-те) парчета между стъклените плочки на компресионното стъкло, така че нормалният рисунък да може ясно да се разчита при изготвяне на микроскопските препарати.

е)

Ако тъканите на срезовете, които ще се изследват са сухи и стари, препаратът се омекотява за 10 до 20 минути преди поставянето му между стъклените плочки в смес от една част разтвор от калиева основа и около две части вода.

ж)

От всяка проба взета от парчета месо, трихинелоскопиращият инспектор отрязва 14 парчета с размер на овесена ядка, който правят общо 56 парчета.

з)

Микроскопското изследване трябва да бъде извършено чрез сканиране на всички срезове бавно и внимателно при увеличение от 30 до 40 пъти.

и)

Ако трихинелоскопското изследване открие съмнителни зони, те трябва да бъдат изследвани на най-мощното увеличение на трихинелоскопа (80 до 100 пъти).

й)

Когато полученият резултат е несигурен, изследването се повтаря с други проби и изготвени срезове, докато изискваната информация се получи. Трихинелоскопското изследване трябва да бъде извършено най-малко за шест минути.

к)

Минималното време, фиксирано за извършване на изследването, не включва времето, необходимо за вземане на проби и изготвяне на препаратите.

л)

Като общо правило, трихинелоскопиращият не трябва да инспектира повече от 840 парченца на ден, съответстващи на изследване на 15 домашни свине или 10 диви свине.

a)

Месо, което вече е замразено, трябва да се съхранява при това условие.

б)

Техническото оборудване и електроснабдяването за хладилното помещение трябва да бъдат такива, че да осигуряват достигането на изискваната температура по най-бързия начин и поддържането ѝ във всички части на помещението и на месото.

в)

Изолационните опаковки трябва да бъдат отстранени преди замразяването, освен в случай на месо, което вече е било замразено до необходимата температура, когато е внесено в помещението за замразяване, или месо, което е така опаковано, че опаковката да не го предпазва да достигне изискваната температура в рамките на посоченото време.

г)

Партидите в помещението за замразяване трябва да бъдат съхранявани отделно и заключени.

д)

Датата и времето на внасяне на всяка партида в помещението за замразяване трябва да бъдат записвани.

е)

Температурата в помещението за замразяване трябва да бъде най-малко –25 °C. Тя трябва да бъде измервана, като се използват калибрирани термоелектрически инструменти и да се записва непрекъснато. Не може да се измерва директно в притока на студен въздух. Уредите трябва да се държат заключени. Температурните диаграми трябва да включват съответните данни от регистъра за инспекция на месото при внос и датата и времето на започване и завършване на замразяването, като трябва да се съхраняват една година след това.

ж)

Месо с диаметър или дебелина до 25 cm трябва да се замразява най-малко 240 последователни часа, а месо с диаметър или дебелина между 25 и 50 cm трябва се замразява най-малко 480 последователни часа. Процесът на замразяване не трябва да се прилага за месо, което е с по-голям диаметър или дебелина. Времето на замразяване се изчислява от точката, когато температурата в помещението за замразяване достигне тази, посочена в буква е).

a)

месо с диаметър или дебелина до 15 cm трябва да бъде замразено при една от следните комбинации време—температура:

б)

месо с диаметър или дебелина между 15 cm и 50 cm трябва да бъде замразено при една следните комбинации време—температура:

Температурата в помещението за замразяване не трябва да бъде по-висока от нивото на избраната температура за дезактивация. Тя трябва да бъде измервана с калибрирани термоелектрически уреди и записвана непрекъснато. Тя не трябва да се измерва пряко в притока на студен въздух. Уредите трябва да бъдат държани заключени.

Температурните диаграми трябва да включват съответните данни от регистъра за инспекция на месото при внос и датата и времето на започване и завършване на замразяването, като трябва да се съхраняват до една година след това.

Когато се използват тунели за замразяване и горните процедури не се спазват стриктно, бизнес операторът с храни трябва да може да докаже на компетентния орган, че използвания алтернативният метод е ефективен за убиване на паразитите на Трихинелоза в свинското месо.

a)

Общите разпоредби на букви a) до д) на метод 1 се вземат в предвид и се прилагат и при следните комбинации време-температура:

б)

Температурата трябва да се измерва, като се използват калибрирани термоелектрически уреди и да се записва непрекъснато. Термометърната сонда се поставя в центъра на разфасовка от месо, не по-малка по размер от най-дебелото парче месо, което се замразява. Тази разфасовка трябва да бъде поставена на най-благоприятното място в хладилната камера, не близо до охлаждащото устройство или директно на притока студен въздух. Уредите трябва да се държат под ключ. Температурните диаграми трябва да включват данните за стойностите от регистъра за инспекция на месото при внос и датите и времето на започване и завършване на замразяването, като трябва да бъдат съхранявани за период от една година.

a)

проби за изследвания, тежащи най-малко 10 g, се вземат от мускулите на езика или челюстта на коне или от предния крак, езика или диафрагмата на дива свиня;

б)

в случай на коне, когато тези мускули липсват, по-голям размер проби за изследване трябва да се вземат от ствола на диафрагмата при прехода към мускулната част. Мускулът трябва да не съдържа съединителна тъкан и мазнина;

в)

най-малко 5 g проба се смила, като се следва референтният метод за откриване в глава I на приложение I или еквивалентен метод в глава II. За всяко смилане, общото тегло на изследвания мускул не трябва да превишава 100 g в случая на метод, посочен в глава I и методи A и Б посочени в глава II и 35 g в случая на метод В, посочен в глава II;

г)

когато резултатът от изследването е положителен, се вземат допълнителни 50 g проби за последващо независимо изследване;

д)

без да се накърняват правилата за опазване на животинските видове, цялото месо от дивечови животни, различни от диви глигани, като мечка, месоядни бозайници (включително морски бозайници) и влечуги, се изследва чрез вземане на проби от 10 g на мускул от предилекционните места или по-големи количества, ако тези места не са налични. Предилекционните места са:

е)

Времето за смилане трябва да е достатъчно, за да се осигури ефективно смилане на тъканта на тези животни, но не бива да превишава 60 минути.

A.

Следните изисквания трябва да бъдат спазени от операторите от сектор храни, за да получат официално признание на стопанствата като свободни от трихинела:

Б.

Операторите от сектор храни на стопанства, признати за свободни от трихинела, информират компетентния орган, когато някое от изискванията по точка A повече не се изпълнява или когато е настъпила някаква друга промяна, която може да повлияе неблагоприятно на статута „свободно от трихинела“ стопанството.

A.

Компетентният орган в държави-членки, където е била установена трихинела по домашните свине в последните 10 години, може да признае стопанство като свободно от трихинела, при условие че:

Б.

Компетентните органи на държави-членки, в които не е била открита трихинела при домашните свине през последните 10 години, могат да признаят стопанство като свободно от трихинела при условие че изискването в част A, буква г) по-горе, е било изпълнено.

В.

Компетентния орган може да реши да признае категорията стопанства като свободна от трихинела, когато са спазени следните условия:

Г.

В допълнение към изискванията, посочени в приложение IV към Директива 2003/99/EО, началният доклад и последващите годишни доклади до Комисията съдържат следната информация: