19/ 07

BG

Официален вестник на Европейския съюз

186


32005D0671


L 253/22

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ 2005/671/ПВР НА СЪВЕТА

от 20 септември 2005 година

относно обмена на информация и сътрудничеството по отношение на терористични престъпления

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 29, член 30, параграф 1, член 31 и член 34, параграф 2, буква в) от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)

На извънредната си среща, проведена на 21 септември 2001 г., Европейският съвет заяви, че тероризмът представлява реално предизвикателство към света и към Европа, както и че борбата срещу тероризма става приоритетна задача на Европейския съюз.

(2)

На 19 октомври 2001 г. Европейският съвет заяви, че е решен да се бори с тероризма под всякаква негова форма по целия свят, както и че ще продължи да полага усилията да подсили коалицията на международната общност за борба с тероризма под всякаква негова форма, например посредством по-всеобхватно сътрудничество между операционните служби, отговорни за борбата с тероризма: Европол, Евроюст, разузнавателните служби, полицейските сили и съдебните органи.

(3)

Изключително важно за борбата срещу тероризма е съответните служби да разполагат с възможно най-пълната и най-актуална информация в съответните им области. Специализираните национални служби на държавите-членки, съдебните органи и съответните органи на Европейския съюз, като Европол и Евроюст, се нуждаят от неограничена информация, за да изпълняват най-ефективно задачите си.

(4)

Решение 2003/48/ПВР на Съвета от 19 декември 2002 г. за прилагане на специфични мерки за полицейско и съдебно сътрудничество за борба с тероризма, в съответствие с член 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС (2), е значителна стъпка напред. Постоянството на терористичната заплаха и сложността на този феномен създават необходимостта от още по-широк обмен на информация. Обхватът на информационния обмен следва да бъде разширен, така че да обхване всички етапи на наказателните производства, включително присъдите, и всички лица, групи или организации, срещу които се извършва наказателно преследване или които са осъдени за терористични престъпления.

(5)

Тъй като целите на настоящото решение не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен, ако всяка държава-членка действа самостоятелно, и следователно, като се има предвид необходимостта от взаимодействие, тези цели биха могли да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, установен в посочения член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(6)

При извършване на информационния обмен настоящото решение не нарушава съществени интереси на националната сигурност, нито поставя в опасност сигурността на отделни лица, успеха на текущо разследване или специфични разузнавателни дейности в областта на националната сигурност.

(7)

Настоящото решение отчита основните права и принципи, по-специално тези, които са установени в Хартата на основните права на Европейския съюз,

РЕШИ:

Член 1

Определения

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

а)

„терористични престъпления“: престъпленията, посочени в членове 1, 2 и 3 от Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно борбата срещу тероризма (3);

б)

„Конвенция за Европол“: Конвенцията за създаване на Европейската полицейска служба от 26 юли 1995 г. (4);

в)

„Решение Евроюст“: Решение 2002/187/ПВР на Съвета от 28 февруари 2002 г. за създаване на Евроюст за засилване на борбата срещу сериозната престъпност (5);

г)

„група или обект“: „терористични групи“ по смисъла на член 2 от Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, както и групите и организациите, които са изброени в приложението към Обща позиция 2001/931/ОВППС на Съвета от 27 декември 2001 г. за прилагане на специфични мерки за борба срещу тероризма (6).

Член 2

Предоставяне на информация относно терористични престъпления на Евроюст, Европол и държавите-членки

1.   Всяка държава-членка определя специализирана служба в рамките на полицейските си органи или други правозащитни органи, която в съответствие с националното законодателство има достъп и събира цялата релевантна информация по отношение на терористичните престъпления, касаеща наказателните разследвания, провеждани от нейните органи по наказателно преследване, и събрана в резултат от тях, и изпраща тази информация на Европол в съответствие с параграфи 3 и 4.

2.   Всяка държава-членка определя един или където законовата система позволява, повече от един орган, за национален кореспондент на Евроюст по терористичните въпроси или съответен съдебен или друг компетентен орган, който съгласно националното законодателство има достъп и събира цялата релевантна информация, касаеща наказателните преследвания и присъди, свързани с терористични престъпления, като я изпраща на Евроюст в съответствие с параграф 5.

3.   Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да се увери, че поне информацията по параграф 4, касаеща наказателните разследвания, и информацията по параграф 5, касаеща наказателните преследвания и присъдите за терористични престъпления, която засяга или би могла да засегне две или повече държави-членки, и която е събрана от релевантните органи, се предава на:

а)

Европол, в съответствие с националното законодателство и разпоредбите на Конвенцията за Европол, за обработка; и

б)

Евроюст, в съответствие с националното законодателство и когато разпоредбите на Решението Евроюст позволяват.

4.   Информацията, която следва да се предаде на Европол в съответствие с параграф 3, е следната:

а)

данни, които идентифицират лице, група или организация;

б)

действия в период на разследване и свързаните с тях обстоятелства;

в)

конкретната заплаха, за която става въпрос;

г)

връзки с други релевантни случаи;

д)

използването на комуникационни технологии;

е)

заплаха поради притежание на оръжия за масово унищожаване.

5.   Информацията, която следва да се предаде на Евроюст в съответствие с параграф 3, е следната:

а)

данни, които определят самоличността на лице, група или организация, които са обект на наказателно разследване или преследване;

б)

конкретната заплаха и свързаните с нея специфични обстоятелства;

в)

информация относно окончателни присъди за терористични престъпления и специфичните обстоятелства около тези престъпления;

г)

връзки с други релевантни случаи;

д)

молби за правна помощ, включително съдебни поръчки за разпит на свидетели, отправени до или от друга държава-членка, както и съответният отговор.

6.   Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да гарантира, че всяка релевантна информация, съдържаща се в документите, досиетата, информационните сведения, обекти или други доказателствени средства, иззети или конфискувани в хода на наказателните разследвания или наказателните производства, във връзка с терористични престъпления, става достъпна на властите на други заинтересовани държави-членки във възможно най-кратък срок, като се взема предвид необходимостта да не се поставят в опасност текущите разследвания, в съответствие с националните законодателства на държавите-членки, в които се провеждат разследвания или в които такива разследвания биха могли да бъдат започнати, или в които текат съдебни преследвания във връзка с терористични престъпления, и с релевантните международноправни инструменти.

Член 3

Съвместни екипи за разследване

Държавите-членки, по целесъобразност, вземат необходимите мерки за създаване на съвместни екипи за разследване, които да провеждат наказателните разследвания относно терористичните престъпления.

Член 4

Молби за правна помощ и за изпълнение на присъди

Всяка държава-членка взима необходимите мерки, за да се гарантира, че молбите от страна на други държави-членки за правна помощ и признаване и изпълнение на присъди за терористични престъпления, се разглеждат по спешност и с приоритет.

Член 5

Отмяна на съществуващи разпоредби

Решение 2003/48/ПВР се отменя.

Член 6

Прилагане

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да съобразят с разпоредбите на настоящото решение най-късно до 30 юни 2006 г.

Член 7

Териториално приложение

Настоящото решение се прилага в Гибралтар.

Член 8

Влизане в сила

Настоящото решение поражда действие от деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 20 септември 2005 година.

За Съвета

Председател

M. BECKETT


(1)  Становище от 7 юни 2005 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ L 16, 22.1.2003 г., стр. 68.

(3)  ОВ L 164, 22.6.2002 г., стр. 3.

(4)  ОВ С 316, 27.11.1995 г., стр. 2. Конвенция, последно изменена с Протокол от 27.11.2003 г. (ОВ С 2, 6.1.2004 г., стр. 3).

(5)  ОВ L 63, 6.3.2002 г., стр. 1. Решение, изменено с Решение 2003/659/ПВР на Съвета (ОВ L 245, 29.9.2003 г., стр. 44).

(6)  ОВ L 344, 28.12.2001 г., стр. 93. Обща позиция, последно изменена с Обща позиция 2005/220/ОВППС (ОВ L 69, 16.3.2005 г., стр. 59).