09/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

144


32004R2073


L 359/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (EО) № 2073/2004 НА СЪВЕТА

от 16 ноември 2004 година

относно административното сътрудничество в областта на акцизите

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 93 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2)

като има предвид, че

(1)

Измамата в Европейския съюз има сериозни последствия за националните бюджети и може да доведе до нарушаване на конкуренцията при движението на стоките, облагаеми с акциз. Тя следователно има влияние върху функционирането на вътрешния пазар.

(2)

Необходимо е тясно взаимодействие между административните органи на всяка държава-членка, които отговарят за прилагането на мерките, приети в тази област, за борба с измамата при акцизите.

(3)

Следователно много важно е да се определят правилата, при които административните органи на държавите-членки трябва да си оказват взаимна помощ и да си сътрудничат с Комисията, за да се гарантира правилното прилагане на правилата, отнасящи се до движението на стоки, които подлежат на облагане с акцизи и събирането на акцизите.

(4)

Взаимопомощта и административното сътрудничество в областта на акцизите са уредени от Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 г. относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на прякото данъчно облагане, определени акцизи и облагането на застрахователните премии (3). Взаимопомощта и административното сътрудничество в областта на ДДС са регламентирани с Регламент (ЕО) № 1798/2003 (4).

(5)

Въпреки че този правен инструмент е доказал своята ефикасност, той няма да може да се справи с новите изисквания във връзка с административното сътрудничество, наложени от увеличаващата се икономическа интеграция в рамките на вътрешния пазар.

(6)

Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и контрола на такива продукти (5) също въведе редица инструменти за обмен на информация. Техните процедури ще трябва да се определят в обща правна рамка за административно сътрудничество в областта на акцизите.

(7)

Необходими са също така по-ясни и по-обвързващи правила за сътрудничеството между държавите-членки, тъй като правата и задълженията на всички заинтересовани страни не са дефинирани в достатъчна степен.

(8)

Няма достатъчно преки контакти между местните и националните служби за борба с измамите, тъй като стандартната практика е информацията да се обменя между централните звена за връзка. Това води до неефективност, неоползотвореност на мерките за административно сътрудничество и излишно забавяне при обмена на информацията. Следователно трябва да се предвиди възможност за по-преки контакти между административните звена с цел подобряване и ускоряване на сътрудничеството.

(9)

Необходимо е също така по-тясно сътрудничество, тъй като с изключение на проверката на движението на стоките съгласно член 15б от Директива 92/12/ЕИО случаите на автоматичен или спонтанен обмен на информация между държавите-членки са малко на брой. Обменът на информация между националните органи, както и между тези органи и Комисията трябва да бъде по-интензивен и по-бърз, за да бъде борбата с измамите по-ефикасна.

(10)

Следователно има необходимост от конкретен акт в областта на акцизите, който да включи разпоредбите на Директива 77/799/ЕИО в тази област. Този инструмент трябва също така да е насочен към областите, в които сътрудничеството между държавите-членки може да се подобри чрез въвеждане и усъвършенстване на системите за предаване на информация за движението на продуктите, които се облагат с акциз. Този инструмент не накърнява прилагането на Конвенцията от 18 декември 1997 г. относно взаимопомощта и сътрудничеството между администрациите (6).

(11)

Настоящият регламент не следва да препятства други мерки на Общността за борба с измамите в областта на акцизите.

(12)

Настоящият регламент включва и определя мерките, съдържащи се в Директива 92/12/ЕИО, за улесняване на административното сътрудничество между държавите-членки. Тези мерки включват регистъра на съответните търговци и складове, както и системата за проверка на движението. Настоящият регламент въвежда също така система за ранно предупреждение между държавите-членки.

(13)

За целите на настоящия регламент е уместно да се ограничат определени права и задължения, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на лицата по отношение на обработката на лични данни и за свободното движение на тези данни (7), за да се запазят интересите, посочени в член 13, параграф 1, буква д) от посочената директива.

(14)

Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, трябва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за регламентиране на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (8).

(15)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно опростяването и укрепването на административното сътрудничество между държавите-членки, което изисква хармонизиран подход, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки самостоятелно, а предвид на необходимото единство и ефикасност може да бъде постигната по-успешно на равнище Общност, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, съдържащ се в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, съдържащ се в споменатия член, настоящият регламент не надвишава необходимото за постигането на тези цели.

(16)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Член 1

1.   Настоящият регламент определя условията, при които административните органи на държавите-членки, които отговарят за прилагане на законодателството в областта на акцизите, ще сътрудничат помежду си, както и с Комисията, за да гарантират спазването на посоченото законодателство.

За тази цел той определя правилата и процедурите, които дават възможност на компетентните органи на държавите-членки да си сътрудничат и да обменят всяка информация, която може да им помогне правилно да определят размера на акцизите.

Регламентът определя също така правилата и процедурите за обмен на определени видове информация по електронен път, и по-конкретно във връзка с търговията с акцизни стоки в рамките на Общността.

2.   Настоящият регламент не засяга прилагането в държавите-членки на правилата за взаимопомощ по въпроси от наказателен характер. Той не накърнява и изпълнението на задължения във връзка с взаимната помощ, произтичащо от други нормативни актове, включително двустранни и многостранни споразумения.

Член 2

За целите на настоящия регламент:

1.

„компетентен орган“ означава орган, определен в съответствие с член 3, параграф 1;

2.

„запитващ орган“ означава централното звено за връзка на държава-членка или отдел за връзка или компетентно длъжностно лице на тази държава-членка, което отправя молба за съдействие от името на компетентния орган;

3.

„запитан орган“ означава централното звено за връзка на държава-членка или отдел за връзка или компетентно длъжностно лице на тази държава-членка, което получава молбата за съдействие от името на компетентния орган;

4.

„централно звено за връзка“ означава звеното, определено съгласно член 3, параграф 3, чиято основна отговорност са контактите с другите държави-членки в областта на административното сътрудничество;

5.

„отдел за връзка“ означава всяка служба, различна от централното звено за връзка, която има конкретни териториални компетенции или специализирана оперативна отговорност и която е определена от компетентния орган съгласно член 3, параграф 4 да обменя пряко информация на базата на настоящия регламент;

6.

„компетентно длъжностно лице“ означава всяко длъжностно лице, което може пряко да обменя информация въз основа на настоящия регламент, за което е упълномощено съгласно член 3, параграф 5;

7.

„акцизна служба“ означава всяка служба, в която могат да се изпълняват някои от изискванията, предвидени в акцизното законодателство;

8.

„нередовен автоматичен обмен“ означава систематичното предаване на предварително определена информация, без предварителна молба, на друга държава-членка, когато тази информация стане налична;

9.

„редовен автоматичен обмен“ означава систематичното предаване на предварително определена информация, без предварителна молба, на друга държава-членка, на предварително установени редовни интервали;

10.

„спонтанен обмен“ означава случайното предаване на информация, без предварителна молба, на друга държава-членка;

11.

„компютризирана система“ означава компютризираната система за контрол на движението на акцизни стоки, предвидена в Решение № 1152/2003/ЕО (9);

12.

„лице“ означава:

а)

физическо лице;

б)

юридическо лице; или

в)

сдружение на лица, по отношение на което действащото законодателство предвижда възможността да извършва правни действия, но няма правен статут на юридическо лице;

13.

„по електронен път“ означава използването на електронно оборудване за обработка (включително цифрова компресия) и съхраняване на данни, както и използването на проводници, радиопредаване, оптични технологии и други електромагнитни средства;

14.

„идентификационен номер“ означава номерът, предвиден в член 22, параграф 2, буква а) от настоящия регламент;

15.

„идентификационен номер по ДДС“ означава номерът, предвиден в член 22, параграф 1, букви в), г) и д) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (10);

16.

„движение на акцизни стоки в рамките на Общността“ означава движението на акцизни стоки между две или повече държави-членки под режим отложено плащане на акциз по смисъла на дял III от Директива 92/12/ЕИО или на акцизни стоки, освободени за потребление по смисъла на членове от 7 до 10 от Директива 92/12/ЕИО;

17.

„административно разследване“ означава всички видове контрол, проверки и други действия, предприети от длъжностни лица или компетентните органи при изпълнение на задълженията им с оглед осигуряване правилното прилагане на законодателството в областта на акцизите;

18.

„мрежа CCN/CSI“ означава общата платформа, базирана на обща комуникационна мрежа (CCN) и общ системен интерфейс (CSI), разработени от Общността за осигуряване обмена по електронен път между компетентните органи в областта на митата и данъчното облагане;

19.

„акцизи“ означава данъците, които са предмет на законодателството на Общността в областта на акцизите и включват данъците върху енергийните продукти и електрическата енергия съгласно Директива 2003/96/ЕО на Съвета (11);

20.

„ПАД“ означава документът, посочен в член 18, параграф 1 от Директива 92/12/ЕИО;

21.

„опростен ПАД“ означава документът, посочен в член 7, параграф 4 от Директива 92/12/ЕИО.

Член 3

1.   Всяка държава-членка информира останалите държави-членки и Комисията за компетентния орган, определен от нея за орган, от чието име ще се прилага настоящият регламент, пряко или чрез делегиране.

2.   Всяка държава-членка определя централно звено за връзка, на което се делегира главната отговорност за контакти с другите държави-членки в областта на административното сътрудничество. Тя информира Комисията и компетентните органи на другите държави-членки за това.

3.   Централното звено за връзка носи главната отговорност за обмена на информация за движението на акцизни стоки, и по-конкретно то носи главната отговорност за;

а)

обмена на данни, съхранявани в електронния регистър, предвиден в член 22;

б)

системата за ранно предупреждение, предвидена в член 23;

в)

молбите за проверка към и от други държави-членки, предвидени в член 24.

4.   Компетентният орган на всяка държава-членка може също да определи и отдели за връзка, различни от централното звено за връзка, които пряко да обменят информация съгласно настоящия регламент. Компетентните органи на всяка държава-членка имат грижата да актуализират списъка на тези отдели и да го предоставят на централните звена за връзка на другите заинтересовани държави-членки.

5.   Компетентният орган на всяка държава-членка може също така да посочи, при определени от него условия, компетентни длъжностни лица, които могат пряко да обменят информация по настоящия регламент. В този случай компетентният орган може да ограничи обхвата на делегираните права. Централното звено за връзка отговаря за актуализацията на списъка на тези длъжностни лица и за предоставянето му на централните звена за връзка на другите заинтересовани държави-членки.

6.   Длъжностните лица, обменящи информация по членове 11 и 13, се считат за компетентни длъжностни лица за тази цел в съответствие с условията, определени от компетентните органи.

7.   Когато отдели за връзка или компетентни длъжностни лица изпращат или получават молби за съдействие или отговори на такива молби за съдействие, те информират централното звено за връзка на своята държава-членка при условията, определени от него.

8.   Когато отдел за връзка или компетентно длъжностно лице получи молба за съдействие, изискваща действия извън неговата териториална или оперативна компетентност, той я изпраща незабавно на централното звено за връзка на своята държава-членка и информира за това запитващия орган. В такъв случай сроковете, посочени в член 8, започват да текат от деня, следващ този, в който молбата за съдействие е изпратена на централното звено за връзка.

Член 4

1.   Задължението за оказване на съдействие, предвидено в настоящия регламент, не обхваща предоставянето на информация или документи, получени от административните органи, посочени в член 1, действащи с разрешението или по искане на орган на съдебната власт.

2.   Когато обаче, съгласно националното законодателство, компетентният орган има правомощията да предоставя информацията, посочена в параграф 1, тя може да бъде предоставена в рамките на административното сътрудничество, предвидено в настоящия регламент.

За всяко такова предоставяне на информация трябва да има предварително разрешение от съдебния орган, ако националното законодателство изисква такова разрешение.

ГЛАВА II

СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО МОЛБА

РАЗДЕЛ 1

Молба за информация и за административни разследвания

Член 5

1.   По молба на запитващия орган запитаният орган предоставя информацията, посочена в член 1, включително всяка информация, отнасяща се до конкретен случай или случаи.

2.   За целите на предоставяне на информацията, посочена в параграф 1, запитаният орган организира извършването на административни разследвания, необходими за получаването на тази информация.

3.   Молбата, посочена в параграф 1, може да включва мотивирана молба за конкретно административно разследване. Ако държавата-членка реши, че извършването на административно разследване не е необходимо, тя уведомява незабавно запитващия орган за причините за своето решение.

4.   За да получи исканата информация или извърши исканото разследване, запитаният орган или административният орган, към когото той се обръща за съдействие, действа така, както би действал за своя сметка или по искане на друг орган в неговата държава-членка.

Член 6

Молби за информация и за административни разследвания в съответствие с член 5 се изпращат, като се използва, доколкото е възможно, стандартният формуляр, приет съгласно процедурата, предвидена в член 34, параграф 2. Но, при условията, предвидени в член 24, стандартният документ за проверка на движението на акцизни стоки, предвиден в член 24, параграф 2 от настоящия регламент, е опростен формуляр на молба за информация.

Член 7

1.   По молба на запитващия орган запитаният орган му предоставя необходимата информация, с която разполага, под формата на доклади, отчети и други документи или заверени копия или извадки от тях, и резултатите от административните разследвания.

2.   Оригинали на документи се предоставят само в случаите, когато това не противоречи на действащите разпоредби в държавата-членка на запитания орган.

РАЗДЕЛ 2

Срок за предоставяне на информация

Член 8

Запитаният орган предоставя информацията, предвидена в членове 5 и 7, във възможно най-кратък срок, но не по-късно от три месеца след датата на получаване на молбата.

Член 9

В определени специални категории случаи запитващият и запитаният орган могат да договорят помежду си срокове, различни от предвидените по член 8.

Член 10

Когато запитаният орган не може да отговори на молбата в срок, той информира незабавно запитващия орган за причините, поради които не е успял да направи това, и посочва кога ще може да отговори.

РАЗДЕЛ 3

Присъствие в административните служби и участие в административните разследвания

Член 11

1.   По споразумение между запитващия орган и запитания орган и в съответствие с правилата, определени от последния, длъжностни лица, упълномощени от запитващия орган, с цел да обменят информацията по член 1 могат да присъстват в офисите, в които административните органи на държавата-членка на запитания орган изпълняват своите задължения. Когато исканата информация се съдържа в документи, до които длъжностните лица на запитания орган имат достъп, на длъжностните лица на запитващия орган се дават копия от документите, които съдържат исканата информация.

2.   По споразумение между запитващия орган и запитания орган и в съответствие с правилата, определени от последния, длъжностни лица, упълномощени от запитващия орган, с цел да обменят информацията по член 1 могат да присъстват по време на административните разследвания. Административните разследвания се извършват единствено от длъжностните лица на запитания орган. Длъжностните лица на запитващия орган не могат да упражняват правомощията за извършване на проверка, предоставени на длъжностните лица на запитания орган. Но те могат да имат достъп до същите помещения и документи както последните чрез своя посредник и само за целите на извършване на административното разследване.

3.   Длъжностните лица на запитващия орган, присъстващи в друга държава-членка в съответствие с параграфи 1 и 2, трябва да могат по всяко време да представят оправомощаващ ги писмен документ, удостоверяващ тяхната самоличност и служебно качество.

РАЗДЕЛ 4

Паралелен контрол

Член 12

С оглед обмена на информацията, предвидена по член 1, две или повече държави-членки могат да се споразумеят за извършването на паралелен контрол на собствената си територия относно задълженията за акциз на едно или повече лица, които са от общ или допълващ се интерес в случаите, когато този контрол е по-ефикасен от контрола, осъществяван само от една държава-членка.

Член 13

1.   Държавата-членка определя самостоятелно лицата, които смята да предложи за паралелен контрол. Компетентният орган на тази държава-членка уведомява компетентния орган в другите заинтересовани държави-членки за случите, предложени за паралелен контрол. Той посочва основанията за избора си, доколкото е възможно, като предоставя информацията, довела до това решение. Той посочва периода от време, през който се извършва паралелният контрол.

2.   След това заинтересованите държави-членки решават дали искат да участват в паралелния контрол. При получаване на предложение за паралелен контрол компетентният орган потвърждава съгласието си или мотивирания си отказ на съответния орган.

3.   Всеки компетентен орган определя представител, отговорен за ръководенето и координирането на контролните действия.

4.   След паралелния контрол компетентните органи информират незабавно акцизните звена за връзка на останалите държави-членки за начините за измама, установени по време на паралелния контрол, когато бъде преценено, че тази информация представлява особен интерес за останалите държави-членки. Компетентните органи могат също да информират и Комисията.

РАЗДЕЛ 5

Молба за уведомяване за административни решения и мерки

Член 14

По молба на запитващия орган запитаният орган, в съответствие с действащите правила за извършване на такова уведомяване в неговата държава-членка, уведомява адресата за всички административни решения и мерки, взети от административните органи на запитващата държава-членка във връзка с прилагането на законодателството в областта на акцизите, с изключение на предвидените в член 5 от Директива 76 /308/ЕИО на Съвета от 15 март 1976 г. относно взаимопомощта при събиране на вземания за определени такси, мита, данъци и други мерки (12).

Член 15

В молбите за уведомяване, съдържащи предмета на решението или мярката, за която се отнася уведомяването, се посочват името, адресът и всяка друга информация, полезна за идентифициране на адресата.

Член 16

Запитаният орган информира незабавно запитващия орган за своя отговор на молбата за уведомяване, и по-конкретно за датата на уведомяване на адресата за решението или мярката или за причината, поради която уведомяването не е възможно. Не може да се откаже на молба въз основа на съдържанието на решението или мярката, за която се отнася уведомяването.

ГЛАВА III

ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ БЕЗ ПРЕДВАРИТЕЛНА МОЛБА

Член 17

Независимо от глава IV, компетентният орган на всяка държава-членка чрез нередовен или редовен автоматичен обмен изпраща информацията, предвидена в член 1, на компетентния орган на всяка заинтересована държава-членка в следните случаи:

1.

при наличие или подозрение за нередност или нарушение на законодателството в областта на акцизите в другата държава-членка;

2.

когато възникнала или подозирана нередност или нарушение на законодателството в областта на акцизите на територията на една държава-членка може да има последствия в друга държава-членка;

3.

при наличие на риск от измама или загуба на акциз в другата държава-членка.

Член 18

В съответствие с процедурата, предвидена в член 34, параграф 2, се определя следното:

1.

точните категории на обменяната информация;

2.

честотата на извършване на този обмен;

3.

практическите условия за извършване на обмена на информация.

Всяка държава-членка решава дали ще участва в обмена на конкретна категория информация, както и дали ще извършва това чрез редовен или нередовен автоматичен обмен.

Член 19

Компетентните органи на държавите-членки могат при всички случаи да си изпращат взаимно, без предварителна молба, чрез спонтанен обмен информацията, предвидена в член 1, която им е известна.

Член 20

Държавите-членки вземат необходимите административни и организационни мерки, за да улеснят обмена, предвиден в настоящата глава.

Член 21

Никоя държава-членка не може да бъде задължена за целите на прилагане на настоящата глава да налага нови задължения върху лицата с цел събиране на информация, нито да поема прекомерни административни тежести.

ГЛАВА IV

СЪХРАНЯВАНЕ И ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ, ОТНАСЯЩА СЕ ЗА СДЕЛКИ В РАМКИТЕ НА ОБЩНОСТТА

Член 22

1.   Компетентният орган на всяка държава-членка поддържа електронна база данни, съдържаща следните регистри:

а)

регистър на лицата, които са лицензирани складодържатели или регистрирани търговци за целите на акцизите по смисъла на член 4, букви а) и г) от Директива 92/12/ЕИО;

б)

регистър на помещенията, лицензирани като данъчни складове.

2.   Регистърът съдържа следната информация, която се предоставя и на останалите държави-членки:

а)

идентификационния номер, издаден от компетентния орган за лицето или помещенията;

б)

името и адреса на лицето или помещенията;

в)

категорията и комбинираната номенклатура във връзка с акцизните стоки на стоките, които могат да се държат или получават от лицето или които могат да се държат или получават в тези помещения;

г)

идентификация на централното звено за връзка или акцизната служба, която може да даде допълнителна информация;

д)

дата на издаване, изменение и когато е приложимо, датата на прекратяване на разрешителното за лицензиран складодържател или за регистриран търговец;

е)

информацията, необходима за идентификация на лицата, които са поели задълженията по смисъла на член 15, параграф 3 от Директива 92/12/ЕИО;

ж)

информацията, необходима за идентификация на лицата, участващи случайно в движението на акцизни стоки, когато такава информация е налична.

3.   Всеки национален регистър се предоставя на компетентните органи на останалите държави-членки единствено за целите на облагане с акциз.

4.   Централното звено за връзка или отдел за връзка на всяка държава-членка отговаря за това лицата, участващи в движението на акцизни стоки в рамките на Общността, да могат да получат потвърждение на информацията, съхранявана съгласно настоящия член.

5.   Подробната информация, предвидена в параграф 2, подробните условия за въвеждане и актуализиране на регистрите, хармонизираните стандарти за записване на идентификационните номера и събиране на информацията, необходима за идентификация на лицата и помещенията, предвидени в параграф 2, както и условията за предоставяне на достъп на всички държави-членки до регистрите съгласно параграф 3 се определят съгласно процедурата, предвидена в член 34, параграф 2.

6.   Когато търговец може да бъде идентифициран само с помощта на идентификационния номер по ДДС, за целта се прилага член 27 от Регламент (EО) № 1798/2003.

Член 23

1.   Държавите-членки въвеждат електронна система за ранно предупреждение, съгласно която централното звено за връзка или отделът за връзка в държавата-членка на изпращане на акцизните стоки може да изпраща информация или съобщение за предупреждение до централното звено за връзка в държавата-членка по местоназначение в момента, в който това звено за връзка или отдел за връзка разполага с информацията от ПАД и най-късно при изпращане на стоките. Като част от този обмен на информация се извършва анализ на риска въз основа на информацията от ПАД преди изпращане и, ако е необходимо, след получаване на съобщението.

2.   Информацията, която се обменя, и съответните условия се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 34, параграф 2.

Член 24

1.   В съответствие с член 5 по време на и след движението на акцизните стоки централното звено за връзка на държава-членка може да поиска информация от централното звено за връзка или отдела за връзка на друга държава-членка. За целите на този обмен на информация се извършва анализ на риска въз основа на информацията от ПАД или опростения ПАД преди изпращане и, ако е необходимо, след получаване на искането.

2.   Обменът на информация, предвиден в параграф 1, се извършава въз основа на стандартен документ за проверка на съответните движения. Формата и съдържанието на този документ, както и условията за обмен на информацията се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 34, параграф 2.

3.   Съответните органи на държавата-членка, в която е установен изпращачът на акцизните стоки, могат да окажат съдействие, като използват документа, предвиден в параграф 2, когато този изпращач не получи копие 3 от ПАД или опростения ПАД и когато изпращачът е изчерпал всички средства, с които разполага, за да докаже, че движението на стоките е приключено. Оказването на такова съдействие не освобождава по никакъв начин изпращача от данъчните му задължения.

Съответните органи на държавата-членка по местоназначение на стоките полагат всички усилия да изпълнят всяка молба, изпратена до тях от съответните органи на държавата членка на изпращача в рамките на това съдействие.

Член 25

1.   Когато контролът на движението и наблюдението на акцизните стоки се извършва чрез компютризирана система, компетентният орган на всяка държава-членка съхранява и обработва информацията в тази система.

Информацията се съхранява най-малко три години от края на календарната година, през която движението е започнало, за да може тази информация да се използва за процедурите, предвидени в настоящия регламент.

2.   Държавите-членки осигуряват информацията, съхранявана в системата, да бъде актуална, пълна и точна.

ГЛАВА V

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С КОМИСИЯТА

Член 26

1.   Държавите-членки и Комисията проучват и оценяват прилагането на процедурите за административно сътрудничество, предвидени в настоящия регламент. За прилагането на настоящия член Комисията обединява опита на държавите-членки с цел да подобри действието на тези процедури. За целта информацията, предоставена от държавите-членки, не трябва да съдържа индивидуални или лични данни.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията всяка налична информация, отнасяща се до прилагането на настоящия регламент от тяхна страна, включително всички статистически данни, необходими за оценка на неговото прилагане. Съответните статистически данни се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 34, параграф 2, и се съобщават само ако са налични и предаването им няма да наложи неоправдани административни тежести.

3.   Държавите-членки съобщават на Комисията всяка налична информация за използваните или предполагаемо използваните методи или практики за нарушаване на акцизното законодателството, които са разкрили недостатъци или пропуски в действието на процедурите за административно сътрудничество, предвидени в настоящия регламент, когато се счита, че тази информация е от специален интерес за други държави-членки.

4.   С оглед оценката на ефикасността на тази система за административно сътрудничество в борбата с избягването на плащане на данъци и данъчните измами държавите-членки могат да съобщават на Комисията всяка друга налична информация, предвидена в член 1.

5.   Комисията изпраща информацията, предвидена в параграфи 2, 3 и 4, на останалите заинтересовани държави-членки.

ГЛАВА VI

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ТРЕТИ СТРАНИ

Член 27

1.   Когато компетентният орган на държава-членка получи информация от трета страна, този орган може да предаде информацията на компетентните органи на всяка държава-членка, която би могла да бъде заинтересувана от нея, както и на всички, които я поискат, доколкото разпоредбите за взаимопомощ със съответната трета страна позволяват това. Тази информация може да се предава и на Комисията, когато представлява интерес за Общността.

2.   Ако съответната трета страна е поела правния ангажимент да окаже исканото съдействие за събиране на доказателства за нередовния характер на сделките, които са в нарушение на акцизното законодателство, информацията, получена съгласно настоящия регламент, може да бъде съобщена на тази трета страна със съгласието на компетентните органи, предоставили тази информация, в съответствие с техните вътрешни разпоредби относно предоставянето на лични данни на трети страни.

ГЛАВА VII

УСЛОВИЯ, РЕГУЛИРАЩИ ОБМЕНА НА ИНФОРМАЦИЯ

Член 28

Информацията, предоставяна съгласно настоящия регламент, се предава, доколкото е възможно, по електронен път съгласно условията, които ще се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 34, параграф 2.

Член 29

Молбите за взаимопомощ, включително молбите за уведомяване и приложените документи, могат да бъдат изготвени на всеки език, договорен между запитания и запитващия орган. Тези молби се придружават от превод на официалния език или на един от официалните езици на държавата-членка на запитания орган само в специални случаи, когато запитаният орган представи основания за искането за такъв превод.

Член 30

1.   Запитаният орган в една държава-членка предоставя на запитващия орган в друга държава-членка информацията, предвидена в член 1, при условие че:

а)

броят и естеството на молбите за информация, подадени от запитващия орган в рамките на определен период от време, не налагат неоправдана административна тежест за запитания орган;

б)

запитващият орган е изчерпал обичайните източници на информация, която би могъл да използва при дадените обстоятелства, за да получи исканата информация, без да рискува постигането на желания резултат.

2.   Когато взаимната помощ поражда конкретни проблеми, водещи до излишни разходи, запитващият и запитаният орган могат да договорят специални мерки за възстановяване на разходите за въпросните случаи.

3.   Настоящият регламент не налага задължение за извършване на разследвания или предоставяне на информация, ако законодателството или административните практики на държавата-членка, която трябва да предостави информацията, не разрешават на компетентния орган да извърши тези разследвания или да събере или използва тази информация за собствени цели на тази държава-членка.

4.   Компетентният орган на държава-членка може да откаже да изпрати информация, ако запитващата държава-членка не може поради правни причини да предостави подобна информация.

5.   Предоставянето на информация може да бъде отказано, когато това би довело до разкриване на търговска, промишлена или професионална тайна или на търговски процес, или когато разкриването ѝ би било в противоречие с обществения ред.

6.   Запитаният орган информира запитващия орган за основанията, поради които отказва да изпълни молбата за взаимопомощ. Освен това Комисията трябва да бъде информирана ежегодно за категориите основания за такива откази за целите на статистиката.

7.   В съответствие с процедурата, предвидена в член 34, параграф 2, може да се приеме минимален праг за молба за взаимопомощ.

Член 31

1.   Информацията, предоставяна съгласно настоящия регламент, представлява служебна тайна и се ползва от защитата, предвидена за подобна информация съгласно националното законодателство на държавата-членка, която я получава, и съответните разпоредби, приложими за органите на Общността.

Тази информация може да се използва с цел определяне на данъчната основа, за събиране или административен контрол на акцизите, за контрол на движението на акцизни стоки, за анализ на риска и за разследвания.

Тя може да се използва във връзка със съдебни или административни производства, които могат да доведат до наказания, образувани по повод нарушения на данъчното законодателство, без това да противоречи на общите правила и правни разпоредби, регламентиращи правото на ответниците и свидетелите в тези производства.

Тя може да се използва и за определяне на други данъци, мита и такси, предвидени в член 2 от Директива 76/308/ЕИО.

Лица, надлежно акредитирани от Органа за акредитация по сигурността към Комисията, могат да имат достъп до тази информация само дотолкова, доколкото е необходимо за обслужването, поддръжката и разработването на CCN/CSI мрежата.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 компетентният орган на държавата-членка, предоставяща информацията, разрешава използването ѝ за други цели в държавата-членка на запитващия орган, ако законодателството на държавата-членка на запитания орган допуска използването на информацията за подобни цели.

3.   Когато запитващият орган реши, че информацията, получена от запитания орган, може да бъде полезна за компетентния орган на трета държава-членка, той може да я изпрати на последния орган. Запитаният орган може да изпрати съобщението за информацията на трета държава-членка, с предварителното съгласие на същата.

4.   Държавите-членки ограничават обхвата на задълженията и правата, предвидени в член 10, член 11, параграф 1 и членове 12 и 21 от Директива 95/46/ЕО, когато това е необходимо, за да запазят интересите, предвидени в член 13, буква е) от посочената директива.

Член 32

Доклади, отчети и други документи или заверени копия или извадки от тях, получени от длъжностните лица на запитания орган и предоставени на запитващия орган в рамките на съдействието, предвидено в настоящия регламент, могат да бъдат използвани като доказателство от компетентните органи на държавата-членка на запитващия орган по същия начин както подобни документи, предоставени от друг орган на тази държава.

Член 33

1.   За целите на прилагането на настоящия регламент държавите-членки вземат всички необходими мерки за:

а)

осигуряване на ефективна вътрешна координация между компетентните органи, предвидени в член 3;

б)

установяване на пряко сътрудничество между органите, оправомощени за целите на тази координация;

в)

осигуряване на нормалното функциониране на системата за обмен на информация, предвидена в настоящия регламент.

2.   Комисията съобщава незабавно на компетентния орган на всяка държава-членка всяка получена от нея информация, която тя може да предостави.

ГЛАВА VIII

ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 34

1.   Комисията се подпомага от Комитета по акцизите, учреден по член 24, параграф 1 от Директива 92/12/ЕО.

2.   При позоваване на този параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, е три месеца.

3.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 35

1.   На всеки пет години считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент, и по-конкретно въз основа на информацията, предоставена от държавите-членки, Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящия регламент.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящия регламент.

Член 36

Когато компетентните органи сключат споразумения по двустранни въпроси, предмет на настоящия регламент, които не се отнасят до единични случаи, те информират незабавно Комисията. Комисията на свой ред информира компетентните органи на останалите държави-членки.

Член 37

Настоящият регламент влиза в сила на 1 юли 2005 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 16 ноември 2004 година.

За Съвета

Председател

G. ZALM


(1)  Становище от 1 април 2004 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ C 112, 30.4.2004 г., стр. 64.

(3)  ОВ L 336, 27.12.1977 г., стр. 15. Директива, последно изменена с Директива 2004/56/ЕО (ОВ L 127, 29.4.2004, стр. 70).

(4)  ОВ L 264, 15.10.2003 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 885/2004 (ОВ L 168, 1.5.2004 г., стр. 1).

(5)  ОВ L 76, 23.3.1992 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 807/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 36).

(6)  Акт на Съвета от 18 декември 1997 г. (ОВ С 24, 23.1.1998 г., стр. 1).

(7)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(8)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(9)  ОВ L 162, 1.7.2003 г., стр. 5.

(10)  ОВ L 145, 13.6.1977 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2004/66/ЕО (ОВ L 168, 1.5.2004 г., стр. 35).

(11)  ОВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51. Директива, последно изменена с Директива 2004/75/ЕО (ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 100).

(12)  ОВ L 73, 19.3.1976 г., стр. 18. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.