19/ 07

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

L 143/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Общността има за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което е гарантирано свободното движение на хора. Най-после Общността трябва да приеме в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела мерките, които са необходими за безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар.

(2)

На 3 декември 1998 г. Съветът прие План за действие на Съвета и на Комисията за оптималните разновидности за изпълнение на разпоредбите на Договора от Амстердам за установяването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие (4) (Виенски план на действие).

(3)

След срещата в Тампере на 15 и 16 октомври Европейският съвет прие принципа на взаимното признаване на съдебни решения като важна крачка в изграждането на истинско пространство на правосъдие.

(4)

На 30 ноември 2000 г. Съветът прие Програма за мерките за изпълнение на принципа на взаимното признаване на решения по граждански и търговски дела (5). Тази програма включва на първо време премахването на изпълнението на решение, т.е. въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания.

(5)

Понятието „безспорни вземания“ покрива всички положения, при които кредитор при установена липса на каквото и да е оспорване от страна на длъжника относно естеството и размера на парично вземане е получил или съдебно решение срещу длъжника, или документ, подлежащ на изпълнение, който изисква изричното съгласие на длъжника, което се дава или със съдебна спогодба, или публичен документ.

(6)

Липсата на възражения от страна на длъжника, така както е предвидена в член 3, параграф 1, буква б), може да бъде под формата на неявяване в съда на съдебно заседание или невъзможност да се съобрази с поканата от съда, чрез които да уведоми писмено за намерението да се защитава по делото.

(7)

Този регламент се прилага за съдебни решения, съдебни спогодби и публични документи по безспорни вземания и към решения, които са постановени след обжалване на решения, съдебни спогодби и изпълнителни основания, които са удостоверени като европейско изпълнително основание.

(8)

В заключенията от срещата в Тампере Европейският съвет счете, че достъп до принудително изпълнение в държава-членка, различна от тази, в която е било е връчено съдебното решение, трябва да бъде ускорен и опростен с разпределението на спомагателни мерки, взети предварително от принудителното изпълнение в държавата-членка, в която то е потърсено. Съдебно решение, което е било удостоверено като европейско изпълнително основание от съда по произход, трябва да бъде разглеждано за целите на принудителното изпълнение като произнесено от държавата-членка, в която принудителното изпълнение е потърсено. В Обединеното кралство например регистрирането на заверено чуждестранно съдебно решение следва същите правила за регистрация на съдебно решение от друга част на Обединеното кралство и не означава повторно разглеждане по съдържанието на чуждестранното решение. Мерките относно принудителното изпълнение на тези съдебни решения се уреждат от националния закон.

(9)

Тази процедура би трябвало да предостави значителни предимства в сравнение с процедура за изпълнение на решение, предвидена в Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (6), така че няма да има нужда от съгласие на съдебните органи във втора държава-членка със закъсненията и разноските, които това има за последица.

(10)

Когато съд на държава-членка е връчил съдебно решение за безспорно вземане, при отсъствие на участие на длъжник в съдебната процедура, премахването на пречките в държавата-членка по принудително изпълнение е неизбежно свързано и зависимо от съществуването на достатъчна гаранция за спазване на правото на защитата.

(11)

Този регламент има за цел да насърчи основните права и отчита принципите, които са признати по-специално от Хартата на Европейския съюз за основните права. По-специално цели да гарантира пълно зачитане на правото на справедлив процес, признато от член 47 от Хартата.

(12)

Трябва да се установят минималните изисквания за съдебната процедура, която води до съдебно решение, за да се гарантира, че длъжникът е информиран за съдебните действия срещу него, по такъв начин и в такова време, за да може да организира своята защита, за изискванията по активното му участие в съдебната процедура за оспорване на вземането, както и за последствията от неучастието.

(13)

Вследствие на различия между държавите-членки по отношение на правилата на гражданския процес, и по-специално тези, които обуславят връчването на документи, е необходимо да се приеме специално и подробно определение на тези минимални изисквания. По-специално начин за връчване, който е основан на правна фикция, че по отношение на изпълнението на минималните изисквания не може да е достатъчно за удостоверяване на решение като европейско изпълнително основание.

(14)

Всички начини на връчване, които са посочени в членове 13 и 14, се характеризират или с пълна сигурност (член 13), или с много висока степен на вероятност (член 14), че връченият документ е достигнал до своя получател. Във втория случай решение трябва да бъде удостоверено като документ за принудително изпълнение само ако държавата-членка по произход разполага с подходящ механизъм на място, който позволява на длъжника да поиска пълно преразглеждане на решението при определените в член 19 условия, в изключителните случаи, когато въпреки спазването на член 14 документът не е достигнал до своя получател.

(15)

Лично връчване и връчване на определени други лица освен самия длъжник съгласно член 14, параграф 1, букви а) и б) не трябва да бъде считано съобразено с изискванията на тези разпоредби, освен и само ако тези лица сами пожелаят да приемат/получат съответния документ.

(16)

Член 15 трябва да се прилага само в ситуации, когато длъжникът не може да бъде представляван в съда, например в случай на юридическо лице, и когато физическо лице е определено от закона да го представлява, както и в ситуациите, в които длъжникът е упълномощил друго лице, по-специално адвокат да го представлява в съответната съдебна процедура.

(17)

Компетентните съдилища за разглеждането на пълното зачитане на минималните процедурни изисквания трябва, ако са изпълнени всички изисквания, да удостоверят чрез стандартно решение като европейско изпълнително основание, което прави цялото подробно разглеждане и неговите резултати ясни.

(18)

Взаимното доверие в администрирането на правосъдието на държавите-членки оправдава преценката на съда на една държава-членка, че всички условия по писменото удостоверяване като европейско изпълнително основание са изпълнени, за да позволят изпълнението на съдебно решение във всички други държави-членки, без съдебно преразглеждане на точното прилагане на минималните процесуални изисквания на държавата-членка, в която съдебното решение трябва да бъде изпълнено.

(19)

Настоящият регламент не налага на държавите-членки задължението да приспособят националното си законодателство към минималните процесуални изисквания, които той предвижда. Той предвижда по-резултатно и по-бързо изпълнение на решенията в другите държави-членки само ако тези изисквания са изпълнени.

(20)

Прилагането на писменото удостоверяване като европейско изпълнително основание на безспорни вземания трябва да бъде незадължително за кредитора, който може вместо това да избере системата на признаване и изпълнение, предвидена в Регламент (ЕО) № 44/2001 или други актове на Общността.

(21)

Когато един документ се изпраща от една държава-членка в друга за връчване, този регламент, и по-специално правилата относно връчването, които той съдържа, трябва да се прилагат като в Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. относно връчването в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела (7), и по-специално член 14 от него в съответствие с декларациите, които са направени от държавите-членки по член 23.

(22)

Тъй като целите по предложената мярка не могат да бъдат осъществени по задоволителен начин от държавите-членки и могат следователно поради обхвата и ефекта на мярката да бъдат осъществени по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки съгласно принципа на субсидиарността, уреден в член 5 от Договора. Съгласно принципа на пропорционалността, уреден в посочения член, този регламент не надхвърля необходимо за постигнето на тези цели.

(23)

Необходимите мерки за изпълнението на настоящия регламент трябва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (8).

(24)

Съгласно член 3 от Протокола по позицията на Обединеното кралство и на Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство и Ирландия изразиха своето желание да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент.

(25)

Съгласно членовете 1 и 2 от Протокола по позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на този регламент, не е обвързана от него и не го прилага.

(26)

В съответствие с член 67, параграф 5, второ тире от Договора, процедурата за съвместно решаване е приложима от 1 февруари 2003 г. по отношение на мерките, предвидени в този регламент,

а)

гражданското състояние, правоспособността и дееспособността на физически лица, имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения, завещания и наследяване;

б)

производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства;

в)

социално осигуряване;

г)

арбитраж.

а)

длъжникът е изразил съгласие, като го е признал чрез споразумение, което е било одобрено от съда или сключено пред съда в хода на съдебното производство; или

б)

длъжникът никога не е възразил по отношение на това съгласно правилата на процедурата на държавата-членка по произход, в хода на съдебната процедура; или

в)

длъжникът не се явил или не е представен на съдебно заседание по отношение на това вземане, след като първоначално е оспорил вземането, в хода на съдебния процес, доколкото това поведение представлява конклудентно признаване на вземането или от доказаните от кредитора факти по правото на държавата-членка по произход; или

г)

длъжникът изрично го е признал в публичен документ.

1.

„решение“: всяко съдебно решение, произнесено от съд на държава-членка, независимо от названието на това решение, включително декрет, заповед, решение или призовка за изпълнение, както и определенията за разноските и разходите на длъжностно лице на съда;

2.

„вземане“: парично вземане, което е изискуемо или чиято дата за плащане е била определена в съдебно решение, съдебна спогодба или в публичен документ;

3.

„публичен документ“:

4.

„държава-членка по произход“: държавата-членка, в която решението е било произнесено, съдебната спогодба е била сключено или одобрена или публичният документ е бил съставен или регистриран и е бил удостоверен като европейско изпълнително основание;

5.

„държава-членка на принудителното изпълнение“: държава-членка, в която е поискано принудителното изпълнение на решение, съдебна спогодба или публичен документ, които са удостоверени като европейско изпълнително основание;

6.

„съд по произход“: съдът, който е сезиран с процеса към момента на изпълнение на условията по член 3, параграф 1, букви а), б) или в);

7.

при ускорената съдебни процедура в Швеция, при неоспорени парични вземания без провеждане на устни състезания, като съдебната заповед представлява изпълнителен титул (betalningsföreläggande), изразът „съд“ включва Шведската служба за принудително изпълнение (kronofogdemyndighet).

а)

решението подлежи на изпълнение в държавата-членка по произход;

б)

решението не противоречи на разпоредбите за подсъдност, предвидени в глава II, раздели 3 и 6 от Регламент (ЕО) № 44/2001; и

в)

съдебната процедура в държавата-членка по произход е изпълнила изискванията в глава III, в случай на безспорно вземане по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) или в); и

г)

решението е произнесено на държавата-членка, където длъжникът има местоживеене по смисъла на член 59 от Регламент (ЕО) № 44/2001, в случаи, когато:

а)

поправя в случаите когато вследствие на материална грешка съществува несъответствие между решение и удостоверението;

б)

се оттегля, ако е ясно, че удостоверението е издадено, без да са спазени условията на настоящия регламент.

а)

чрез лично връчване, при което длъжникът е подписал потвърждение за получаване, което включва дата на получаване;

б)

чрез лично връчване, при което компетентното лице, което извършва връчването, е подписало документ, в който се посочва, че длъжникът е получил или и отказал без законно основание да получи документа, като се отбелязва датата на връчването;

в)

чрез връчване по пощата, като длъжникът подписва и изпраща обратно потвърждението за получаване, като се отбелязва дата на получаване;

г)

чрез връчване по електронен път, като факс или по електронна поща, при което длъжникът подписва и изпраща обратно потвърждение за получаване, като се посочва дата на получаване.

а)

лично връчване на личния адрес на длъжника на лица, които живеят на същия адрес на длъжника или са наети на работа там;

б)

ако длъжникът е самостоятелно заето лице или юридическо лице, лично връчване в деловите помещения на лицата, които са наети на работа от длъжника;

в)

оставяне на документа в пощенската кутия на длъжника;

г)

оставяне на документа в поща или на компетентни публични органи и оставянето на писмено съобщение за това оставяне в пощенската кутия на длъжника, при условие че писменото съобщение посочва ясно характера на съдебен документ или правното действие на нотификацията по отношение на връчването и действието на връчването по отношение на сроковете;

д)

чрез пощата без потвърждение, в съответствие с параграф 3, когато длъжникът е с адрес в държавата-членка по произход;

е)

чрез електронни средства с автоматично потвърждение за доставяне, при условие че длъжникът предварително изрично е приел този начин на връчване.

а)

документ, подписан от компетентно лице, което е извършило връчването, в който се посочва:

или

б)

потвърждение за получаване от лицето, което е получило документа в съответствие с параграф 1, букви а) и б).

а)

имената и адресите на страните;

б)

размера на вземането;

в)

ако се търси лихва по вземането, лихвения процент и периода, за който се търси лихва, освен ако лихвата, която е установена със закон, е прибавена автоматично към главницата по сила на закона на държавата-членка по произход;

г)

описание на основанието на вземането.

а)

процесуалните изисквания за оспорване на вземането, включително предвидените срокове за оспорването му в писмена форма или в краен случай датата на съдебното заседание, названието и адреса на институцията, на която да се отговори или пред която трябва да се яви, както и необходимостта да бъде представен от адвокат, когато това е задължително;

б)

последствията от липсата на възражение или на неявяване, особено в краен случай възможността, че съдебно решение може да бъде постановено или изпълнено срещу длъжника, и задължение за разходите по съдебното дело.

а)

решението е съобщено на длъжника в съответствие с изискванията на член 13 или 14; и

б)

длъжникът е имал възможност да оспори решението чрез пълно преразглеждане и е бил съответно информиран със или в решението за процесуалните изисквания за обжалване, включително за наименованието и адреса на институцията, пред която се обжалва, както и за крайния срок; и

в)

длъжникът е пропуснал да обжалва решение в съответствие с процесуалните изисквания.

а)

или

б)

длъжникът не е оспорил вземането поради непреодолима сила или поради изключителни обстоятелства, без вина от негова страна,

а)

екземпляр от решение, което отговаря на необходимите изисквания за доказателствена сила;

б)

екземпляр на удостоверение за европейско изпълнително основание, което отговаря на необходимите изисквания за доказателствена сила; и

в)

при нужда, препис на удостоверението за европейско изпълнително основание или превод на същото на официалния език на държавата-членка на принудителното изпълнение, или ако има няколко официални езика в държавата-членка на принудително изпълнение, на официалния език или на един от официалните езици на съдебното производство, от мястото, откъдето принудителното изпълнение е потърсено, съгласно законодателството на тази държава-членка, или друг език, който държавата-членка на принудително изпълнение е посочила, може да бъде приет. Всяка държава-членка може да посочи официалния език или езиците на институциите на Европейската общност, различен от техния собствен, на който приема да бъде съставено удостоверението. Преводът трябва да е заверен от оправамощено лице в една от държавите-членки.

а)

предишното решение е постановено при еднакво правно основание за вземане и между същите страни; и

б)

предишното решение е постановено в държавата-членка на принудителното изпълнение или отговаря на необходимите условия за признаване в държавата-членка на принудителното изпълнение; и

в)

несъвместимостта на решенията не е била и не може да бъде повдигната като възражение в съдебното производство в държавата-членка по произход.

—

обжалвал решението, което е удостоверено като европейско основание за принудително решение, включително молба за преразглеждане по смисъла на член 19, или

—

поискал поправяне или оттегляне на удостоверението за европейско изпълнително основание съгласно член 10,

а)

да ограничи производството по принудителното изпълнение до обезпечителни мерки; или

б)

да направи принудителното изпълнение условно, при предоставяне на определена гаранция;

в)

при изключителни обстоятелства да спре производството по принудителното изпълнение.

а)

методите и процедурите на принудителното изпълнение в държавите-членки; и

б)

компетентните органи за принудително изпълнение в държавите-членки,

а)

процедури за поправка и оттегляне по член 10, параграф 2 и процедурата за преразглеждане по член 19, параграф 1;

б)

приетите езици в съответствие с член 20, параграф 2, буква в);

в)

списък на правомощията по член 25;