07/ 14

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

L 138/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

В рамките на общата транспортна политика и с оглед подпомагане на защитата на потребителя е важно да се осигури точно минимално ниво на застраховка, която да покрива отговорността на въздушните превозвачи по отношение на пътници, багаж, товари и трети лица.

(2)

На авиационния пазар на Общността е премахната разликата между национален и международен въздушен транспорт и следователно, е подходящо да се установят минимални застрахователни изисквания за въздушните превозвачи на Общността.

(3)

Необходими са общи действия, за да се осигури прилагането на тези изисквания също и спрямо въздушните превозвачи от трети държави с цел осигуряване на общо ниво с въздушните превозвачи на Общността.

(4)

В своето съобщение от 10 октомври 2001 г. във връзка с последствията от терористичните атаки в Съединените щати върху въздухоплавателната индустрия, Комисията изрази намерение да проучи сумите и условията на застраховките, необходими за издаване от държавите-членки на лицензи за експлоатация с цел осигуряване на хармонизиран подход. Освен това в своето съобщение от 2 юли 2002 г. във връзка със застраховането в сектора на въздушния транспорт след терористичните атаки в Съединените щати от 11 септември 2001 г., Комисията изрази становище, че ще продължи да следи развитието на авиационния застрахователен пазар по отношение на ревизирането на сумите и условията на застраховките, необходими за издаване на лицензи за експлоатация от държавите-членки.

(5)

С Решение 2001/539/ЕО на Съвета (4) Общността сключи Конвенцията за уеднаквяване на определени правила, свързани с международния въздушен превоз, приета в Монреал на 28 май 1999 г. (Конвенцията от Монреал), в която се установяват нови правила за отговорност по отношение на международния въздушен превоз на хора, багаж и товари. Очаква се тези правила да заменят правилата от Варшавската конвенция от 1929 г. и последвалите изменения към нея.

(6)

Член 50 от Конвенцията от Монреал изисква страните да гарантират, че въздушните превозвачи са адекватно застраховани за покриване на отговорност съгласно тази конвенция. Варшавската конвенция от 1929 г. и последвалите изменения към нея ще продължат да съществуват заедно с Конвенцията от Монреал за неопределен период от време. Двете конвенции предоставят възможност за неограничена отговорност.

(7)

Член 7 от Регламент (ЕИО) № 2407/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. за лицензиране на въздушни превозвачи (5) изисква въздушните превозвачи да бъдат застраховани при поемане на отговорност в случай на злополука, особено по отношение на пътници, багаж, товари, поща и трети лица, макар и да не определя минималните суми и условия на застраховката.

(8)

Подходящо е да се вземе предвид факта, че Европейската конференция за гражданска авиация прие на 13 декември 2000 г. резолюция ЕСАС/25-1 за минималните нива на застрахователно покритие за отговорност за пътници и трети лица, която беше изменена на 27 ноември 2002 г.

(9)

Необходимо е да се дефинират минимални застрахователни изисквания за пътници, багаж, товари и трети лица за всички въздушни превозвачи и оператори на въздухоплавателни средства, които летят от, към или над територията на държава-членка включително над нейните териториални води.

(10)

Задълженията за застраховане трябва да останат при въздушните превозвачи с валиден лиценз за експлоатация, а в случай на въздушни превозвачи от Общността, с валиден лиценз за експлоатация, издаден в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2407/92. Липсата на такъв лиценз или наличието на лиценз с изтекъл срок не освобождава превозвача от това задължение.

(11)

Докато Конвенцията от Монреал специално регламентира отговорността по отношение на пътници, багаж и товари, отговорността за пощата в съответствие с член 2 от тази конвенция е предмет на „правилата, прилагани към взаимоотношенията между превозвачите и пощенските администрации“. В Общността застраховката за такава отговорност е регламентирана в достатъчна степен чрез член 7 от Регламент (ЕИО) № 2407/92.

(12)

Би трябвало да се изисква задължителна застраховка за правителствените въздухоплавателни средства и за други определени видове въздухоплавателни средства.

(13)

Минимално застрахователно покритие би трябвало да бъде предоставяно в случаите, когато въздушен превозвач или оператор на въздухоплавателно средство е отговорен за пътници, багаж, товари и трети лица в съответствие с правилата на международните конвенции, националното законодателство или законодателството на Общността, без да се възпрепятстват тези правила.

(14)

Застраховката би трябвало да покрива специфична авиационна отговорност по отношение на пътници, багаж, товари и трети лица. По отношение на пътниците, багажа и товарите застраховката трябва да включва покритие при смърт и телесна повреда, предизвикани при злополуки и за погиване, унищожаване или за щети върху багажа и товара. По отношение на трети лица застраховката трябва да включва покритие при смърт, телесни повреди и щети върху собствеността при злополуки.

(15)

Настоящият регламент не би следвало да се тълкува като изискващ двойна застраховка. Дотолкова доколкото договарящият превозвач и действителният превозвач по смисъла на член 39 от Конвенцията от Монреал могат да бъдат подведени под отговорност за едни и същи щети, държавите-членки могат да установят специфични мерки за избягване на двойното застраховане.

(16)

Докато пазарната практика за предлагане на застраховка на съвкупна база може да се приложи и особено за рисковете от война и тероризъм, като се позволи застрахователите да упражняват по-добър контрол върху своите отговорности, тази практика не освобождава въздушния превозвач или оператора на въздухоплавателно средство от задължението да спазва минималните застрахователни изисквания, когато се достигне съвкупната стойност, фиксирана в застрахователния договор.

(17)

Необходимо е да се изисква въздушните превозвачи да представят доказателства, че по всяко време спазват минималните застрахователни изисквания, както се изисква от настоящия регламент. По отношение на въздушните превозвачи на Общността и на операторите на въздухоплавателни средства, използващи въздухоплавателни средства, регистрирани в Общността, депозирането на доказателства за застраховка в една държава-членка ще бъде достатъчно за всички държави-членки, като тази застраховка е приведена в действие от лице, упълномощено за това по силата на приложимото право.

(18)

По отношение на прелитащите над територията на дадена държава-членка въздушни превозвачи, регистрирани извън Общността или въздухоплавателни средства, регистрирани извън Общността, които не осъществяват кацане или излитане от държава-членка, всяка държава-членка, над чиято територия се извършва прелитането, в съответствие с международното право може да поиска доказателства за спазване на застрахователните изисквания на настоящия регламент, например като извършва проверки на произволен принцип.

(19)

Минималните застрахователни изисквания би следвало да бъдат преразглеждани след определен период от време.

(20)

Процедурите за наблюдения на прилагането на минималните застрахователни изисквания трябва да бъдат прозрачни и недискриминационни и не трябва да възпрепятстват свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали.

(21)

Мерките, необходими за въвеждане на настоящия регламент, би следвало да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., в което се установяват процедурите за упражняване на правомощията за въвеждане в сила, възложени на Комисията (6).

(22)

Когато са необходими допълнителни правила за установяване на адекватна застраховка, покриваща специфична авиационна отговорност по въпроси, които не са включени в настоящия регламент, държавите-членки ще имат възможност да въвеждат в сила такива правила.

(23)

Споразумение за засилено сътрудничество при използването на летище Гибралтар беше договорено в Лондон на 2 декември 1987 г. между Кралство Испания и Обединеното кралство в съвместна декларация на министрите на външните работи на двете държави. Това споразумение все още предстои да бъде въведено в сила.

(24)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно въвеждането на минимални застрахователни изисквания, които могат да допринесат за постигане на целите на международния авиационен пазар чрез намаляване на нарушаването на конкуренцията, не може да бъде задоволително постигната от държавите-членки, а следователно може да бъде по-успешно постигната на ниво Общност, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, посочен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, посочен в този член, настоящият регламент не излиза извън необходимото за постигането на тази цел,

а)

държавни въздухоплавателни средства, както е посочено в член 3, буква б) от Конвенцията за гражданска авиация, подписана в Чикаго на 7 декември 1944 г.;

б)

модели на въздухоплавателни средства с максимално допустимо излетно тегло под 20 кг;

в)

крачно-катапултирани летателни апарати (включително захранвани с енергия парапланери и ръчни планери);

г)

привързани балони;

д)

хвърчила;

е)

парашути (включително парашути с възходящо и низходящо движение);

ж)

летателни апарати, включително планери с максимално излетно тегло по-малко от 500 кг и микросветлини, които:

дотолкова доколкото се засягат застрахователните задължения по настоящия регламент, свързани с рисковете от война и тероризъм.

—

по отношение на пътниците и нерегистрирания багаж – периодът на транспортиране на пътниците с въздухоплавателното средство, включително качване и слизане от борда,

—

по отношение на товарите и регистрирания багаж – периодът на транспортиране на багажа и товарите от момента на приемане на багажа или товарите от въздушния превозвач до момента на доставянето му на получателя, който има право,

—

по отношение на трети лица – използването на въздухоплавателното средство от момента, когато към неговите двигатели се подаде мощност за рулиране или действително излитане до момента, когато въздухоплавателното средство е на земната повърхност или двигателите му са окончателно спрели; в допълнение това означава движението на въздухоплавателното средство чрез средства за теглене или избутване назад или чрез мощности, типични за задвижване или повдигане на въздухоплавателното средство, по-специално въздушни потоци;

—

международните конвенции, по които държавите-членки и/или Общността са страни;

—

правото на Общността и

—

вътрешното право на държавите-членки.