03/ 60

BG

Официален вестник на Европейския съюз

28

L 301/42

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

В съответствие с Директива 91/414/ЕИО, разрешенията за продукти за растителна защита за използване за специфични растения са отговорност на държавите-членки. Такива разрешения се изисква да бъдат основани на въздействието върху здравето на човека и животните и въздействието върху околната среда. Елементите, които трябва да бъдат взети под внимание при такива оценки, включват експозицията на оператора и присъстващия и въздействието върху земната, водната и въздушната среда, както и въздействието върху човека и животните чрез консумация на остатъците върху обработените растения.

(2)

Максимално допустими граници на остатъчни вещества (МГДОВ) отразяват минималните количества от пестициди за получаване на ефективна защита на растенията, приложена по такъв начин, че количеството на остатъците е практически най-малкото и е токсилогично приемливо, в частност по отношение предполагаемото прието количество храна.

(3)

Максимално допустими граници на остатъчни вещества (МГДОВ) за пестицидите трябва да се преразглеждат. Те могат да бъдат променени, като се отчитат новите употреби, новата информация и данни.

(4)

Максимално допустими граници на остатъчни вещества (МГДОВ) са определени при най-ниската граница на аналитичното определяне, при което разрешената употреба на продуктите за растителна защита нямат за резултат установяване на нивото на пестицидни остатъци в или на повърхността на хранителните продукти, или когато няма разрешена употреба, или когато употребата, която е била разрешена от държавите-членки, не е била подкрепена с необходимите данни, или когато употребата в трети държави, която има за резултат получаване на остатъци в или на повърхността на хранителните продукти, които могат да влязат в обращение на пазара на Общността, не са били подкрепени с необходимите данни.

(5)

На Комисията е била предоставена информация за новата или променената употреба на някои пестициди, обхванати от Директива 90/642/ЕИО. Това се отнася до бифентрина, за който максимално допустимите равнища на остатъците са определени с Директива 2002/79/ЕО на Комисията (3), и фамоксадон, за който МДГОВ са определени с Директива 2003/60/ЕО на Комисията (4).

(6)

Експозицията на потребителите през целия им живот по отношение на тези пестициди чрез хранителни продукти, които могат да съдържат остатъчни количества от тези пестициди, са били оценени и изчислени в съответствие с процедурите и практиките, използвани в Общността, като се отчитат указанията, публикувани от Световната здравна организация (5). Изчислено е, че тези максимално допустими равнища на остатъци осигуряват да не бъдат превишени приемливите равнища на дневна консумация.

(7)

В случая с фамоксадон, за който съществува акутна референтна доза (ARfD), акутната диспозиция на потребителите чрез всички хранителни продукти, които могат да съдържат остатъци от тези пестициди, е бил оценен и изчислен в съответствие с процедурите и практиките, използвани в момента в Европейската общност, като са отчетени указанията, публикувани от Световната здравна организация. Становището на Научния комитет по растенията, в частност съветите и препоръките относно защитата на потребителите от хранителни продукти, обработени с пестициди, са били взети под внимание. Оценката на приемането на фамоксадон показва, че при определяне на съответните максимално допустими граници на остатъчни вещества (МГДОВ) не са били надвишени стойностите на акутната референтна доза (ARfD). В случая с бифентрина, оценката на наличната информация е показала, че не се изисква акутната референтна доза (ARfD) и затова не е необходима краткосрочна оценка.

(8)

Затова е подходящо да се определят нови максимално допустими граници на остатъчни вещества от тези пестициди.

(9)

Директива 90/642/ЕИО, следователно следва да бъде съответно изменена.

(10)

Определянето или промяната на общностно равнище на максимално допустими граници на остатъчни вещества не ограничава държавите-членки от установяването на временни максимални допустими равнища на остатъци от фамоксадон в съответствие с член 4, параграф 1, буква е) от Директива 91/414/ЕИО и приложение VI към нея. Счита се, че период от четири години е достатъчен за разрешение на по-нататъшна употреба на съответните активни вещества. Временните максимално допустими граници на остатъчни вещества (МГДОВ) тогава трябва да станат окончателни.

(11)

Мерките, предвидени с настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,