03/ 51

BG

Официален вестник на Европейския съюз

252

L 325/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Живите животни и продуктите от животински произход фигурират в списъка на приложение I към Договора. Животновъдството и пускането на пазара на продукти от животински произход представляват важен източник на доход на земеделските стопани. Прилагането на ветеринарни мерки, които имат за цел повишаване на равнището на общественото здраве и на здравето на животните в Общността, подпомага рационалното развитие на животновъдния сектор.

(2)

Опазването на човешкото здраве срещу болести и инфекции, които се предават пряко или непряко между хората и животните (зоонози), е от огромно значение.

(3)

Предаваните чрез храна зоонози могат да причинят страдания на човека, както и икономически загуби за производството на храни и за хранителната промишленост.

(4)

Зоонозите, предавани от други източници освен храна, по-специално от популациите на диви животни и домашни любимци, също са повод за загриженост.

(5)

Зоонозите, които присъстват на нивото на първичното производство, трябва да бъдат контролирани адекватно, за да се гарантира постигането на целите на настоящия регламент. Въпреки това, при първичното производство, което води до пряка доставка на малки количества от първичните продукти от страна на стопанския субект, който произвежда тези храни до крайния потребител или до местни магазини, е целесъобразно да се опазва общественото здраве чрез националното законодателство. В този случай съществува тясна връзка между производителя и потребителя. Това производство не би трябвало да има значително въздействие върху средния брой случаи на зоонози сред животинските популации в Общността като цяло. Общите изисквания за вземане на проби и за анализ може да не са изпълними на практика или целесъобразни за производители с много малък брой животни, които могат да се намират в региони със специални географски ограничения.

(6)

Директива 92/117/ЕИО на Съвета от 17 декември 1992 г. относно мерките за защита срещу специфични зоонози и специфични агенти, причиняващи зоонози в животни и продукти от животински произход с цел предотвратяване на взривове от хранителни инфекции и интоксикации (4) предвиди системи за мониторинг на определени зоонози и мерки за контрол на салмонелата в определени птичи стада.

(7)

Тази директива изискваше от държавите-членки да представят на Комисията националните мерки, които са взели за постигане целите на директивата и да съставят планове за мониторинг на салмонелата сред домашните птици. Въпреки това Директива 97/22/ЕО (5) на Съвета за изменение на Директива 92/117/ЕИО спря прилагането на изискването до предвиденото в член 15а от Директива 92/117/ЕИО преразглеждане.

(8)

Редица държави-членки вече са представили техните планове за мониторинг на салмонелата, които Общността е одобрила. Освен това всички държави-членки трябваше, считано от 1 януари 1998 г., да изпълнят минималните мерки, определени за салмонела в приложение III, раздел I към Директива 92/117/ЕИО, и да установят правила за определяне на мерки, които трябва да се вземат с цел да се предотвратява въвеждането на салмонела в животновъдното стопанство.

(9)

Тези минимални мерки бяха насочени главно към мониторинг и контрол на салмонелата в стада от птици за разплод от вида Gallus gallus. Когато бяха открити и потвърдени серотипове Salmonella enteritidis или Salmonella typhimurium във взети проби, Директива 92/117/ЕИО определи специфични мерки за контролиране на инфекцията.

(10)

Други текстове от законодателството на Общността предвиждат мониторинг и контрол на определени зоонози в животинските популации. По-специално Директива 64/432/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине (6) разглежда туберкулозата по говедата и бруцелозата по говедата. Директива 91/68/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания за търговията с овце и кози в рамките на Общността (7), разглежда бруцелозата по овцете и козите. Настоящият регламент не следва да създаде ненужно повтаряне на съществуващите изисквания.

(11)

Освен това бъдещото законодателство на Общността в областта на хигиената на храните следва да обхване специфични елементи, които са необходими за предотвратяването, контрола и мониторинга на зоонозите и агентите, причиняващи зоонози и да включва специфични изисквания за микробиологичното качество на храните.

(12)

Директива 92/117/ЕИО предвиди събирането на данни за случаите на зооноза и агенти, причиняващи зоонози в храни за животни, в животни, в храни и в хора. Тази система за събиране на данни, макар и да не е хармонизирана и поради това да не позволяла сравнение между държавите-членки, осигурява основа за оценка на текущото положение относно зоонозите и агентите, причиняващи зоонози в Общността.

(13)

Резултатите от системата за събиране на данни показва, че определени агенти, причиняващи зоонози, а именно Salmonella spp. и Campylobacter spp. причиняват болшинството от случаите на зоонози при човека. Изглежда, че съществува тенденция на намаляване на случаите на салмонелоза при човека, по-специално дължащи се на Salmonella enteritidis и Salmonella typhimurium, като по този начин се отразява успеха на свързаните с това мерки за контрол, взети в Общността. Независимо от това, предполага се, че много случаи не са докладвани и поради това събраните данни не дават непременно пълна картина на положението.

(14)

В становището си относно зоонозите, прието на 12 април 2000 г. Научният комитет по ветеринарни мерки по отношение на общественото здраве счете, че въведените по това време мерки за контрол на зоонозни инфекции от хранителен произход, са недостатъчни. Освен това той счете, че епидемиологичните данни, събирани от държавите-членки са непълни и не са напълно сравними. В резултат на това Комитетът препоръча да се подобрят условията за мониторинг и определи опциите за управление на риска.

(15)

Поради това е необходимо да се усъвършенстват съществуващите системи за контрол за специфични агенти, причиняващи зоонози. В същото време правилата, определени в Директива 2003/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно мониторинга на зоонозите и заразните агенти, причиняващи зоонози, за изменение на Директива 90/424/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 92/117/ЕИО на Съвета (8) ще заменят системите за мониторинг и за събиране на данни, установени с Директива 92/117/ЕИО.

(16)

По принцип проверките би трябвало да обхващат цялата хранителна верига — от стопанството до масата.

(17)

Правилата, уреждащи тези проверки, би трябвало да бъдат най-общо тези, които са определени съгласно законодателството на Общността в областта на храните за животни, ветеринарно-санитарните мерки и хигиената на храните.

(18)

Въпреки това за определени зоонози и агенти, причиняващи зоонози, е необходимо да се определят конкретни изисквания за проверките.

(19)

Тези конкретни изисквания следва да се основават на целите за намаляване на случаите на заболявания от зоонози и агенти, причиняващи зоонози.

(20)

За зоонозите и агентите, причиняващи зоонози в животинските популации, следва да се установят цели, като се взема под внимание, по-специално, тяхната честота и епидеомилогичните тенденции в животинските и човешките популации, в храните за животни и за човека, тяхната тежест за човека, научните становища и съществуването на подходящи мерки за намаляване на тяхното разпространение. Целите могат да се установят по отношение на други части от хранителната верига, ако е необходимо.

(21)

За да се гарантира постигането на целите своевременно, държавите-членки следва да създадат специфични програми за контрол, които Общността трябва да одобри.

(22)

Основна отговорност за безопасността на храните следва да носят стопанските субекти в производството и търговията с храни за човека и за животни. Поради това държавите-членки следва да насърчават създаването на програми за контрол в предприятията.

(23)

В рамките на техните програми за контрол държавите-членки и стопанските субекти в производството и търговията с храни за човека и за животни могат да желаят да използват специфични методи на контрол. Въпреки това някои методи могат да се окажат неприемливи, по-специално ако възпрепятстват постигането на целта по принцип, като влияят конкретно върху необходимите системи за тестване или пораждат потенциални заплахи за общественото здраве. Поради това следва да бъдат определени подходящи процедури, които да дадат възможност на Общността да реши, че определени методи на контрол не следва да се използват като част от програмите за контрол.

(24)

Могат също да съществуват или да се разработват методите за контрол, които, като такива, не попадат в никое конкретно законодателство на Общността, или одобрение на продукт, но които биха подпомогнали постигането на целите за намаляване на случаите на специфични зоонози и агенти, причиняващи зоонози. Поради това следва да е възможно да се одобри използването на такива методи на общностно равнище.

(25)

От съществено значение ще бъде да се гарантира, че животните за попълване или възстановяването на стада произхождат от стада, които са били подложени на проверки в съответствие с изискванията на настоящия регламент. Когато се прилага конкретна програма за контрол, резултатите от тестването следва да се изпратят на купувачите на животни. За тази цел специфичните изисквания следва да се добавят към съответното законодателство на Общността за търговия в рамките на Общността и внос от трети страни, по-специално по отношение на пратки на живи животни и яйца за люпене. Директива 64/432/ЕИО, Директива 72/462/ЕИО на Съвета от 12 декември 1972 г. относно ветеринарно-санитарните и здравните изисквания при вноса на говеда и свине и на прясно месо от трети страни (9) и Директива 90/539/ЕИО на Съвета от 15 октомври 1990 г. относно ветеринарносанитарните изисквания за търговията в рамките на Общността и вноса от трети страни на домашни птици и яйца за люпене (10) следва да бъдат съответно изменени.

(26)

Приемането на настоящия регламент не следва да засяга допълнителните гаранции, договорени за Финландия и Швеция при присъединяването им към Общността и потвърдени с Решения 94/968/ЕО (11), 95/50/ЕО (12), 95/160/ЕО (13), 95/161/ЕО (14), 95/168/ЕО (15) на Комисията и с Решения 95/409/ЕО (16), 95/410/ЕО (17) и 95/411/ЕО (18) на Съвета. Настоящият регламент следва да предвиди процедура за предоставяне на преходен период, на гаранции на всяка държава-членка, която има национална програма за контрол, предвиждаща по-строги изисквания от минималните изисквания на Общността във връзка със салмонелата. Резултатите от тестовете върху живи животни и яйца за люпене, търгувани с такава държава-членка, трябва да отговарят на критериите, определени в националната ѝ програма за контрол. Бъдещото законодателство на Общността относно хигиенните правила за продукти от животински произход трябва да предвижда подобна процедура по отношение на месото и яйцата за консумация.

(27)

Трети страни износителки за Общността трябва да прилагат равностойни мерки за контрола на зоонози в същото време, когато се прилагат мерки в Общността.

(28)

По отношение на контрола на салмонела съществуващата информация показва, че продуктите от домашни птици са основен източник на салмонела при човека. Мерките на контрол следва, поради това, да се прилагат по отношение на производството на тези продукти, като по този начин се разширява приложното поле на мерките, инициирани съгласно Директива 92/117/ЕИО. По отношение на производството на яйца за консумация важно е да се установят специфични мерки за пускането на пазара на продукти, произхождащи от стада, които, след теста, не са се оказали свободни от въпросната салмонела. По отношение на птичето месо целта е да се пусне на пазара птиче месо с разумна гаранция, че е свободно от салмонела. Необходим е преходен период за стопанските оператори в производството и търговията с храни за човека, с цел да се приспособят към предвидените мерки, които могат да се приведат в още по-голяма степен в съответствие, по-специално, в светлината на научната оценка на риска.

(29)

Целесъобразно е да се определят национални и общностни референтни лаборатории, които да дават насоки и оказват помощ по въпроси, попадащи в приложното поле на настоящия регламент.

(30)

За да се гарантира еднаквото прилагане на настоящия регламент, следва да се предвиди организация на проверки и прегледи на Общността в съответствие с другите разпоредби на законодателството на Общността в тази област.

(31)

Следва да се определят подходящи процедури за изменение на определени разпоредби на настоящия регламент, с цел да се вземе предвид научният и технически прогрес и за приемането на преходни мерки и на мерки за изпълнение.

(32)

За да се отчете техническият и научен напредък, трябва да се осигури тясно и ефективно сътрудничество между Комисията и държавите-членки в рамките на Постоянния комитет, създаден с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания към законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури в областта на безопасността на храните (19).

(33)

Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕИО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (20),

а)

приемането на цели за намаляване броя на заболяванията от определени зоонози в животинските популации:

б)

одобрението на специфични програми за контрол, установени от държавите-членки и стопанските оператори в производството и търговията с храни за хора и храни за животни;

в)

приемането на специфични правила относно някои методи на контрол, прилагани при намаляването на случаите на заболявания от зоонози и агенти, причиняващи зоонози;

г)

приемането на правила относно търговията в Общността и вноса от трети страни на определени животни и продукти от тях.

а)

за лична битова употреба; или

б)

което води до пряко снабдяване от производителя на малки количества от първични продукти до крайния производител или до местни търговски обекти на дребно, които директно предлагат първичните продукти на крайния потребител.

1.

определенията, посочени в Регламент (ЕО) № 178/2002;

2.

определенията, посочени в Директива 2003/99/ЕО; и

3.

следните определения:

а)

уведомява Комисията за компетентния орган, който ще действа като орган за контакти с Комисията; и

б)

гарантира, че компетентните органи си сътрудничат с цел да се осигури правилното прилагане на изпълнение на изискванията на настоящия регламент.

а)

съставянето на програми, предвидени в член 5, параграф 1, и изготвянето на всички изменения на тези програми, които се окажат необходими, по-специално, в светлината на получените данни и резултати;

б)

събирането на данните, необходими за оценяването на използваните средства и получените резултати при осъществяването на предвидените в член 5 програми за контрол и за ежегодното предаване на Комисията на тези данни и резултати, включително резултатите от предприетите проучвания, като с вземат под внимание определените съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2003/99/ЕО правила.

в)

извършването на регулярни проверки в помещенията на предприятия от сектора на хранителната промишленост и, ако е необходимо, на производството на храни за животни с цел проверка спазването на настоящия регламент.

а)

опитът, натрупан в рамките на националните мерки; и

б)

информацията, предадена на Комисията или на Европейския орган за безопасност на храните съгласно съществуващите изисквания на Общността, по-специално в рамките на информацията, предвидена в Директива 2003/99/ЕО, по-специално член 5 от нея.

а)

цифрово изражение на:

б)

максималния срок, в който трябва да бъде постигната целта;

в)

епидемиологичните единици, посочени в буква а);

г)

определяне на схемите за тестване, които са необходими за проверка постигането на целта; и

д)

определяне, когато е приложимо, на серотипове, които са от значение за общественото здраве или други подтипове на зоонози или агенти, причиняващи зоонози, изброени в приложение I, колона 1, като се отчитат общите критерии, посочени в параграф 6, буква в), и всички специфични критерии, определени в приложение III.

4.

Целта на Общността, определена за стада от птици за разплод от Gallus gallus за този преходен период, обхваща петте най-чести серотипа на салмонела в салмонелоза при хората, които се определят въз основа на събраните чрез системите за мониторинг на Общността. Целите на Общността, определени за кокошки-носачки, бройлери и пуйки за преходния период, обхващат Salmonella enteritidis или Salmonella typhimurium. Въпреки това, ако е необходимо, тези цели могат да се разширят и да обхванат други серотипове въз основа на резултатите от извършения в съответствие с параграф 4 анализ.

Преходният период се прилага за всяка цел на Общността за намаляване на случаите на заболяване на салмонела при домашните птици. За всеки случай неговият срок е три години, като започва на посочената в колона 5 от приложение I дата.

6.

а)

осигуряват откриването на зоонози и агенти, причиняващи зоонози в съответствие с определените в приложение II изисквания и минимални правила за вземане на проби;

б)

определят съответните отговорности на компетентните органи и стопанските субекти в производство и търговията с храни за човека и с храни за животни;

в)

определят мерките за контрол, които следва да бъдат взети след откриването на зоонози и агенти, причиняващи зоонози, по-специално с оглед опазване на общественото здраве, включително прилагане на определените в приложение II специфични мерки;

г)

позволяват да се оцени напредъка съгласно техните разпоредби и тези програми да бъдат преразгледани, по-специално в светлината на получените от разкриването на зоонози и агенти, причиняващи зоонози резултати.

а)

производство на храни за животни;

б)

първично производство на животни;

в)

обработка и приготвяне на храни от животински произход.

а)

може да бъде решено специфични методи за контрол да могат да се прилагат или се прилагат за намаляване броя на заболявания от зоонози и агентите, причиняващи зоонози на етапа на първично производство на животни и другите етапи на хранителната верига:

б)

могат да се приемат правила относно условията за използване на посочените в буква а) методи;

в)

могат да се приемат подробни правила относно необходимите документи и процедури, както и минималните изисквания за посочените в буква а) методи;

г)

може да се вземе решение да не се използват като част от програмите за контрол определени специфични методи за контрол.

а)

се определят от компетентния орган; и

б)

прилагат системи за осигуряване на качество, които отговарят на изискванията на действащия стандарт EN/ISO най-късно в срок от 24 месеца след влизането в сила на настоящия регламент или в срок от 24 месеца от добавянето на нови зоонози или агенти, причиняващи зоонози в приложение I, колона 1.

а)

договореностите, които са в сила на равнище на Общността и на национално равнище, за финансиране на взетите за борба със зоонозите и агентите, причиняващи зоонози мерки; и

б)

влиянието, което тези договорености имат върху ефективността на тези мерки.

a)

да заяви целта си, като се взема предвид значението на съответната зооноза и агента, причиняващ зооноза;

б)

да спазва минималните изисквания за вземане на проби, определени в част Б;

в)

при необходимост, да спазва специфичните изисквания, определени в части В—Д; и

г)

да определи следните точки:

1.   Общи положения

2.   Относно предприятията от търговията с храни за човека и търговията с храни за животни, обхванати от програмата

1.

След като съответната програма за контрол, посочена в член 5, е одобрена, стопанските субекти от производството и търговията с храни за човека, трябва да вземат и анализират проби, с оглед провеждането на изследвания за наличие на зоонози и агенти, причиняващи зоонози, изброени в приложение I, колона 1, като се спазват минималните изисквания за вземане на проби, посочени в таблицата по-долу.

2.

Определените в точка 1 изисквания не засягат изискванията на законодателството на Общността относно предкланичния преглед на животните.

3.

Резултатите от анализа трябва да бъдат записани, заедно със следната информация:

4.

Имунологичното изследване не може да се използва, ако животните са били ваксинирани, освен ако е доказано, че използваната ваксина не пречи на прилагания метод за изпитване.

a)

Ако компетентният орган е одобрил метода на анализ, използван за взетите в съответствие с част Б проби, той може да изисква определените в точки от 3 до 5 мерки да бъдат взети, когато този анализ установи наличието на Salmonella enteritidis или Salmonella typhimurium.

б)

В противен случай определените в точки от 1 до 3 мерки трябва да се вземат, в случай че компетентният орган потвърди съмнението за наличие на Salmonella enteritidis или Salmonella typhimurium, породено от анализа на пробата, извършен в съответствие с част Б.

1.

Считано 72 месеца след влизането в сила на настоящия регламент, яйцата не трябва да се използват за пряка консумация от човека (като яйца за консумация), освен ако не произхождат от търговско стадо от кокошки-носачки, което е обект на национална програма, създадена съгласно член 5, а не на официално ограничение.

2.

Яйца, произхождащи от стада с неизвестен здравен статус, за които има съмнение, че са заразени или са от заразени стада, могат да се използват за консумация от човека само ако се обработват по начин, който гарантира унищожаването на салмонелни серотипове от значение за общественото здраве в съответствие със законодателството на Общността за хигиената на храните.

3.

Когато се колят или унищожават птици от заразени стада, трябва да се вземат мерки, за да се намали опасността от разпространяване на зоонозите, доколкото е възможно. Клането трябва да се извършва в съответствие със законодателството на Общността за хигиената на храните. Получените от такива птици продукти може да се пуснат на пазара за консумация от човека в съответствие със законодателството на Общността за хигиена на продуктите и, след като е приложимо, в съответствие с част Д. Ако тези продукти не са предназначени за консумация от човека, те трябва да се използват или изхвърлят в съответствие с Регламент (ЕО) № 1774/2002.

1.

Считано 84 месеца след влизането в сила на настоящия регламент, прясното месо от изброените в приложение I животни, не може да се пуска на пазара за консумация от човека, освен ако не отговаря на следния критерий:

2.

В срок от 72 месеца от влизането в сила на настоящия регламент, ще бъдат определени подробни правила в съответствие с предвидената в член 14, параграф 2 процедура. Те ще определят, по-специално, схемите за вземане на проби, както и аналитичните методи.

3.

Определеният в параграф 1 критерий не се прилага за прясно месо, предназначено за промишлената топлинна обработка с цел унищожаване на салмонелата в съответствие с със законодателството на Общността за хигиената на храните.

1.

най-честите салмонелни серотипове в салмонелозите при човека въз основа на данните, събрани посредством системите на Общността за мониторинг;

2.

начинът на заразяване (т.е. наличието на серотип в съответните животински популации и храненето на животните);

3.

фактът, че един серотип показва от скоро време възможност да се разпространява бързо и да предизвиква болести по човека и животните;

4.

степен на засилване на вирулентността на серотип, или, с други думи, фактът, че, например, той става по-инвазивен или по-резистентен на лечения за конкретния случай, за борба със заразите по човека.