32003R1788

РЕГЛАМЕНТ (EO) № 1788/2003 НА СЪВЕТА

от 29 септември 2003 година

за въвеждането на такса в сектора на млякото и млечните продукти

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Обхват

1.   Считано от 1 април 2004 г., се въвежда такса (наричана по-долу „таксата“), за единадесет последователни периода, всеки от по дванадесет месеца (наричани по-долу „дванадесетмесечни периоди“), за количествата краве мляко и други млечни продукти, които се предлагат на пазара през съответния дванадесетмесечен период и превишават националните референтни количества, определени в приложение I.

2.   Тези количества се разпределят между производителите в съответствие с член 6, като се разграничават доставките от директните продажби, така както са определени в член 5. Всяко превишение на националното референтно количество и съответната такса се определя поотделно за всяка държава-членка на национално ниво в съответствие с глава 3 и като се прави разграничение на доставките от директните продажби.

3.   Националните референтни количества в приложение I се определят, без да се засяга евентуална последваща преоценка на общата пазарна ситуация и особените условия, които съществуват в дадена държава-членка.

Член 2

Такса

Таксата се определя на 33,27 EUR за 100 килограма мляко за периода 2004—2005 г., 30,91 EUR — за периода 2005—2006 г., 28,54 EUR — за периода 2006—2007 г. и 27,83 EUR — за периода 2007—2008 г. и след това.

Член 3

Плащане на таксата

1.   Държавите-членки са отговорни пред Общността за таксата, дължима в резултат на превишаване на националното референтно количество, която се определя на национално равнище и поотделно за доставки и директни продажби и която държавата-членка е длъжна да заплати на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) в срок до 1 октомври след края на съответния дванадесетмесечен период и в рамките на 99 % от дължимата сума.

2.   Ако таксата, предвидена в параграф 1, не бъде платена до определената дата, след консултации с Комитета на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието, Комисията приспада сума, равна на дължимата сума по неплатената такса, от месечните авансови плащания, свързани с разходите, направени от въпросната държава-членка по смисъла на член 5, параграф 1 и член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (7). Преди да вземе решение, Комисията предупреждава засегнатата държава-членка, която следва да оповести позицията си в рамките на една седмица. В такъв случай разпоредбите на член 14 от Регламент (ЕО) № 2040/2000 не се прилагат.

3.   Комисията определя условията за прилагане на настоящия член в съответствие с процедурата, посочена в член 23, параграф 2.

Член 4

Вноска на производителите в общия размер на дължимата такса

Таксата се разпределя изцяло в съответствие с разпоредбите на член 10 и член 12 между производителите, които са допринесли за надвишаване на националните референтни количества, посочени в член 1, параграф 2.

Без да се засяга член 10, параграф 3 и член 12, параграф 1, производителите са задължени към държавата-членка за заплащането на своята вноска в общия размер на дължимата такса, изчислен в съответствие с разпоредбите на глава 3, поради превишаването на предоставените им референтни количества.

Член 5

Определения

За целите на настоящия регламент:

ГЛАВА 2

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА РЕФЕРЕНТНИТЕ КОЛИЧЕСТВА

Член 6

Индивидуални референтни количества

1.   До 1 юни 2004 г. държавите-членки трябва да определят индивидуалните референтни количества на всеки един от производителите на базата на индивидуалното референтно количество или количества, разпределени в съответствие с член 4 от Регламент (ЕИО) № 3950/92 за дванадесетмесечния период, който започва на 1 април 2003 г.

2.   Производителите могат да имат едно или две индивидуални референтни количества — едно за доставки и едно за директни продажби. Индивидуалните референтни количества на един производител могат да бъдат превръщани от единия вид референтни количества в другия само от компетентните органи на държавата-членка и при представянето на обосновано искане от страна на производителя.

3.   Когато един производител има две референтни количества, неговата вноска в размера на дължимата такса се изчислява поотделно за двете.

4.   Частта от финландското национално референтно количество, което е разпределено за доставки, както е посочено в член 1, може да бъде увеличена в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, параграф 2 с цел да се компенсират финландските производители, които попадат в т. нар. SLOM квота, но в размер не повече от 200000 тона. Този резерв, който следва да се определи в съответствие със законодателството на Общността, се използва само и единствено за производители, чието право да възобновят производство е било засегнато в резултат на присъединяването.

5.   Индивидуалните референтни количества се променят, при необходимост, за всеки съответен дванадесетмесечен период, така че за всяка държава-членка сумата от индивидуалните референтни количества за доставка и тези за директни продажби да не надхвърля съответстващата част от националното референтно количество, адаптирано в съответствие с член 8, и като се вземат предвид всички намаления, направени с цел прехвърляне към националния резерв, както е посочено в член 14.

Член 7

Разпределение на количества от националния резерв

Държавите-членки приемат правилата, които позволяват разпределението между производителите на части или на целите количества от националния резерв, посочен в член 14, на базата на обективни критерии, оповестени пред Комисията.

ГЛАВА 3

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ТАКСАТА

Член 8

Управление на референтните количества

1.   В съответствие с процедурата, предвидена в член 23, параграф 2, Комисията адаптира за всяка държава-членка и за всеки период, преди края на този период, разделението на националното референтно количество между „доставки“ и „директни продажби“ в зависимост от поисканите от производителите преобразувания на индивидуалните им референтни количества за доставки и директни продажби.

2.   Всяка година държавите-членки изпращат на Комисията, до определена дата и по правила, които следва да се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, параграф 2, необходимата информация, за да:

Член 9

Масленост

1.   На всеки производител се определя референтна масленост, която се прилага за индивидуалното референтно количество или индивидуалните референтни количества на този производител.

2.   За референтните количества, разпределени на производителите на 31 март 2004 г. в съответствие с член 6, параграф 1, маслеността, посочена в параграф 1 от настоящия член, е същата като референтната масленост на това количество на тази дата.

3.   Маслеността се променя по време на преобразуванието, посочено в член 6, параграф 2, и когато референтните количества са придобити или прехвърлени по правилата, които следва да се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, параграф 2.

4.   За новите производители, които имат индивидуално референтно количество за цялото количество доставки от националния резерв, маслеността се определя в съответствие с правилата, посочени в член 23, параграф 2.

5.   Индивидуалната референтна масленост, посочена в параграф 1, се променя при необходимост при влизане в сила на настоящия регламент и след това в началото на всеки дванадесетмесечен период, когато е необходимо, така че за всяка държава-членка средната претеглена стойност на индивидуалните представителни маслености да не превишава с повече от 0,1 грама за килограм референтната масленост, определена в приложение II.

Член 10

Такса върху доставките

1.   С цел да се състави окончателен разчет на таксата, количествата, доставени от всеки производител, следва да бъдат увеличени или намалени, за да отразят всяка разлика между фактическата масленост и референтната масленост, като се използват коефициенти, и при условията, които следва да бъдат приети в съответствие с член 23, параграф 2.

2.   Ако на национално ниво сумата от доставките, коригирана в съответствие в параграф 1, е по-малка от фактически извършените доставки, размерът на таксата се изчислява на базата на фактически извършените доставки. В този случай всяко коригиране в посока надолу се намалява пропорционално, така че сумата на коригираните доставки да съответства на фактически извършените доставки.

Ако сумата на доставките, коригирана в съответствие с параграф 1, е по-голяма от фактически извършените доставки, размерът на таксата се изчислява на базата на фактически извършените доставки.

3.   След като всички неизползвани части от националното референтно количество за доставки се преразпределят или не се преразпределят, вноската на всеки производител в размера на дължимата такса се определя на базата на решение от страна на държава-членка, пропорционално на индивидуалното референтно количество на всеки производител или в съответствие с обективни критерии, които следва да се определят от държавите-членки:

Член 11

Ролята на изкупвачите

1.   Изкупвачите носят отговорността да събират от производителите дължимата вноска в размера на таксата и да изплащат сумите на компетентния орган на държавата-членка, преди определена дата и при спазването на процедура, която следва да бъде определена в съответствие с член 23, параграф 2. Сумата на тази вноска в размера на таксата се изважда от цената на млякото, която се заплаща на производителите, отговорни за надхвърлянето на референтното количество или, ако това не може да стане, сумите се събират по всеки друг подходящ начин.

2.   Ако един изкупвач частично или изцяло замести един или повече други изкупвачи, индивидуалните референтни количества, с които разполагат производителите, се вземат предвид по отношение на остатъка от въпросния дванадесетмесечен период, след намаляване на количествата, които вече са били доставени и като се държи сметка за тяхната масленост. Същите разпоредби важат и когато един производител смени изкупвача, на който доставя млякото.

3.   Когато през референтния период количествата, доставени от един производител, надхвърлят свободното референтно количество на този производител, съответната държава-членка може да вземе решение да задължи изкупвача да удържа част от цената на млякото при всяка доставка на производителя, който е надвишил референтното си количество, като един вид авансово плащане на вноската на производителя, в съответствие с подробните правила, приети от държавата-членка. Държавата-членка може и да установи специфични условия, за да даде възможност на изкупвачите да удържат това авансово плащане и когато производителите доставят мляко на няколко изкупвачи.

Член 12

Такса върху директните продажби

1.   В случаите на директна продажба вноската на всеки производител в размера на дължимата такса се определя на базата на решение от страна на държава-членка, след като всяка неизползвана част от националното референтно количество, разпределено за директни продажби, е била или не е била преразпределена на подходящо териториално или национално ниво.

2.   Държавите-членки определят базата за изчисляване на размера на вноската на един производител в размера на дължимата такса върху цялото количество мляко, което е било продадено, прехвърлено или използвано за производството на млечни продукти, които са били продадени или прехвърлени, като се използват критериите, определени в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, параграф 2.

3.   С цел да се установи окончателният разчет на таксата, не се вземат предвид никакви корекции във връзка с маслеността.

4.   Правилата и датата на плащане на таксата на компетентния орган в държавата-членка се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, параграф 2.

ГЛАВА 4

УПРАВЛЕНИЕ НА ТАКСАТА

Член 13

Надвнесени или неплатени суми

1.   Когато в случаите на доставки или директни продажби се установи, че таксата е дължима и сумата от вноските на производителите надхвърля размера на таксата, държавата-членка може:

2.   Когато се установи, че не се дължи такса, всички авансови плащания, събрани от изкупвачите или държавата-членка, трябва да бъдат възстановени не по-късно от края на следващия дванадесетмесечен период.

3.   Когато изкупвач не спази задължението си да събира вноските на производителите в размера на таксата в съответствие с член 11, държавата-членка може да събира неплатените суми директно от производителя, без да се засягат възможните санкции, които държавата-членка може да наложи на изкупвача.

4.   Ако производител или изкупвач не спази сроковете за плащане, в полза на държавата-членка се начислява лихва за забава върху дължимите суми, която следва да бъде определена в съответствие с процедурата, посочена в член 23, параграф 2.

Член 14

Национален резерв

1.   Всяка държава-членка създава национален резерв като част от количествата, определени в приложение I, по-специално, с цел разпределение на количества, както е посочено в член 7. Националният резерв се попълва при необходимост, като се вземат обратно част от количествата, посочени в член 15, като се задържат част от прехвърлените количества, посочени в член 19, или като се направи линейно намаление на всички индивидуални референтни количества. Въпросните количества запазват първоначалното си предназначение, а именно за доставки или за директни продажби.

2.   Всяко допълнително референтно количество, което е разпределено на една държава-членка, се отделя служебно в националния резерв и се разпределя между доставки и директни продажби в съответствие с предвидимите нужди.

3.   Количествата, поставени в националния резерв, нямат референтна масленост.

Член 15

Случаи на неизвършване на дейност

1.   Ако едно физическо или юридическо лице, което притежава индивидуални референтни количества, вече не изпълнява условията, посочени в член 5, буква в), през един дванадесетмесечен период, тези количества се връщат в националния резерв не по-късно от 1 април на следващата календарна година, освен в случаите когато това физическо или юридическо лице отново стане производител по смисъла на член 5, буква в) не по-късно от тази дата.

Ако въпросното лице отново стане производител не по-късно от края на втория дванадесетмесечен период след оттеглянето си, част или цялото индивидуално референтно количество, което е било отнето на това лице, му се връщат не по-късно от 1 април след датата на подаване на заявлението.

2.   Ако производителите не предлагат на пазара количество, равно на поне 70 % от тяхното индивидуално референтно количество през най-малко един дванадесетмесечен период, държавите-членки могат да решат дали и при какви условия цялото или част от неизползваното референтно количество да се върне в националния резерв.

Държавите-членки могат да определят при какви условия едно референтно количество може да се преразпредели обратно на въпросния производител, ако той започне отново да предлага мляко на пазара.

3.   Въпреки това параграфи 1 и 2 не се прилагат в случай на непреодолима сила и при добре обосновани случаи, които временно се отразяват на производствения капацитет на производителите и които са признати от компетентните органи като такива.

Член 16

Временно прехвърляне

1.   До края на всеки дванадесетмесечен период държавите-членки разрешават, за съответния период, временното прехвърляне на част от индивидуалното референтно количество, която няма да бъде използвана от производителя, който разполага с нея.

Държавите-членки могат да регулират операциите по прехвърляне в съответствие със съответните категории производители или структури за млекопроизводство, могат да ги ограничат до ниво изкупвача или в рамките на един регион, да разрешават пълно прехвърляне в случаите, посочени в член 15, параграф 3, и да определят до каква степен лицето, което прехвърля количеството, може да повтори операциите по прехвърляне.

2.   Всяка държава-членка може да реши да не прилага параграф 1 на базата на един или повече от следните критерии:

Член 17

Прехвърляне на референтни количества заедно със земята

1.   Индивидуалните референтни количества се прехвърлят заедно със стопанството на производителите, които го получават при продажба, отдаване под наем, наследяване или чрез всякакъв друг вид прехвърляне, който поражда сходни правни последици за производителите, в съответствие с правилата, които държавите-членки следва да установят, като се вземат предвид площите, използвани за производство на мляко, или други обективни критерии и, когато е приложимо, наличие на споразумение между страните. В случаите, в които частта от референтното количество не е прехвърлена заедно със стопанството, тя се добавя към националния резерв.

2.   Когато референтни количества са прехвърлени или се прехвърлят в съответствие с параграф 1 чрез договори за наем или по друг начин, който се характеризира със сходни правни последици, държавите-членки могат да решат референтното количество да не се прехвърля заедно със стопанството, като това става на базата на обективни критерии и с цел да се осигури референтните количества да се разпределят само и единствено на производители.

3.   Когато се прехвърля земя на публични институции и/или в полза на публичен интерес, или когато прехвърлянето се осъществява с неземеделски цели, държавите-членки приемат необходимите мерки за защита на законните интереси на страните, и по-специално такива, които позволяват на засегнатите производители да продължат производството на мляко, ако те самите го желаят.

4.   Когато няма съгласие между страните, в случаите на договори за наем, чийто срок изтича и за които няма възможност да бъдат продължени при подобни условия или чрез правни инструменти със сходни правни последици, въпросните индивидуални референтни количества се прехвърлят изцяло или частично на производителя, който ги получава, в съответствие с разпоредбите, приети или които следва да бъдат приети от държавите-членки, като се вземат предвид законните интереси на страните.

Член 18

Специални мерки за прехвърляне

1.   С цел успешното преструктуриране на производството на мляко или подобряване на състоянието на околната среда, и в съответствие с подробни правила, които следва да приемат, като вземат предвид законните интереси на засегнатите страни, държавите-членки могат:

2.   Разпоредбите на параграф 1 могат да се прилагат на национално равнище, на подходящото териториално равнище или в специфични области за събиране.

Член 19

Задържане на част от прехвърлените количества

1.   В случаите на вид прехвърляне, посочен в членове 17 и 18, държавите-членки могат, на базата на обективни критерии, да задържат част от индивидуалното референтно количество в своя национален резерв.

2.   Когато референтни количества са прехвърлени или се прехвърлят в съответствие с членове 17 и 18 със или без съответстващата земя, посредством договори за наем или чрез други правни инструменти със сходни правни последици, държавите-членки могат да решат дали и при какви условия цялото или част от референтното количество да се прехвърли в националния резерв, като това става на базата на обективни критерии и с цел да се гарантира, че референтни количества се разпределят само и единствено на производители.

Член 20

Помощ за придобиване на референтни количества

Не може да се дава от която и да било публична институция никаква финансова помощ, която е пряко свързана с придобиването на квоти, за продажбата, прехвърлянето или разпределението на референтни количества по силата на настоящия регламент.

Член 21

Одобрение

Статутът на изкупвач подлежи на предварително одобрение от страна на държавата-членка в съответствие с критериите, които следва да бъдат определени съгласно процедурата, посочена в член 23, параграф 2.

Условията, които следва да бъдат изпълнени, и информацията, която трябва да бъде предоставена от производителите в случаите на директни продажби, се определят в съответствие с процедурата, посочена в член 23, параграф 2.

ГЛАВА 5

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 22

Прилагане на таксата

Таксата се смята за интервенция с цел стабилизиране на пазарите на селскостопански продукти и се прилага с цел финансиране на разходите в сектора на млякото.

Член 23

Управителен комитет

1.   Комисията се подпомага от Управителен комитет по млякото и млечните продукти, създаден по силата на член 41 от Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (9), наричан по-нататък „Комитета“.

2.   В случай, че се прави позоваване на настоящия параграф, следва да се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на един месец.

3.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 24

Мерки по изпълнението

Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, параграф 2.

Член 25

Отмяна

Регламент (ЕИО) № 3950/92 се отменя от 1 април 2004 г.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се тълкуват в съответствие с таблицата на съответствие в приложение III.

Член 26

Преходни мерки

Всякакви преходни мерки, необходими за улесняване на осъществяването на промените в режима, предвидени в настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, параграф 2.

Член 27

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 април 2004 г. с изключение на членове 6 и 24, които се прилагат от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(1)  Становище от 5 юни 2003 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ L 90, 1.4.1984 г., стр. 10.

(3)  ОВ L 405, 31.12.1992 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2028/2002 (ОВ L 313, 16.11.2002 г., стр. 3).

(4)  ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 73.

(5)  ОВ L 244, 29.9.2000 г., стр. 27.

(6)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(7)  ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 103.

(8)  ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 48.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

РЕФЕРЕНТНИ КОЛИЧЕСТВА

(1)  На Португалия се отпуска специално увеличение от 50000 тона, което следва да се разпредели изключително за млекопроизводители от Азорските острови.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

РЕФЕРЕНТНА МАСЛЕНОСТ

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕ