15/ 10

BG

Официален вестник на Европейския съюз

135

32003L0122

L 346/57

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2003/122/ЕВРАТОМ НА СЪВЕТА

от 22 декември 2003 година

относно контрола на високоактивните закрити радиоактивни източници и безстопанствените източници

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 31, параграф 2 и член 32 от него,

като взе предвид предложението на Комисията, изготвено след получаване на становището на група лица, определени от Научния и технически комитет измежду научни експерти от държавите-членки, в съответствие с член 31 от Договора,

след консултация с Европейския икономически и социален комитет,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)

Член 30 от Договора изисква установяването в Общността на основни стандарти за здравната защита на населението и на работниците от опасности, произтичащи от йонизиращи лъчения.

(2)

Директива 96/29/Евратом на Съвета от 13 май 1996 г. за постановяване на основните норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение (2) се вписва в поредицата от директиви, установяващи основните стандарти за безопасност от 1959 г.

(3)

Член 4, параграф 1, буква д) от Директива 96/29/Евратом изисква предварително разрешение за някои дейности, по-конкретно използването на радиоактивни източници за промишлена радиография или обработката на продукти или изследвания, или облъчване на хора с терапевтична цел. Уместно е това изискване да се разшири върху всички дейности, свързани с използването на високоактивни радиоактивни източници, с цел да се намали вероятността от аварии с участието на такива източници.

(4)

До издаването на разрешението следва да съществуват съответни уговорки и разпоредби за безопасно управление на източниците.

(5)

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) издава правила за безопасен превозна радиоактивни материали, включващи граничните стойности на активност за изискванията на разпоредбите, които следва да предоставят подходяща основа за определянето на високоактивните закрити радиоактивни източници, попадащи в обхвата на настоящата директива (3).

(6)

В Директива 96/29/Евратом са предвидени гранични стойности за освобождаване от изискванията за деклариране на дадена дейност пред съответните органи. Тези стойности са били определени в посочената директива на основата на незначително малката степен на опасност. Тъй като изискванията на настоящата директива следва да не товарят държателите на малки източници с административна тежест, която е несъразмерна с възможното увреждане на здравето, определението за високоактивни радиоактивни източници следва да не се разпростира под граничните стойности за освобождаване на дейностите от деклариране, предвидени в Директива 96/29/Евратом.

(7)

Изпращането на закрити източници между държавите-членки е предмет на процедурата, определена с Регламент (Евратом) № 1493/93 на Съвета от 8 юни 1993 г. относно доставките на радиоактивни вещества между държавите-членки (4).

(8)

Въпреки че законовите изисквания, произтичащи от действащото законодателство на общностно равнище и на национално равнище, гарантират основната защита, високоактивните източници все още представляват значителна потенциална опасност за човешкото здраве и за околната среда и следователно е нужно да бъдат обект на строг контрол от момента на тяхното производство до предаването им на признати съоръжения за дълговременно съхраняване или обезвреждане.

(9)

Предотвратяването на радиационни инциденти и наранявания изисква да се знае, регистрира и проверява местоположението на всеки високоактивен източник от производството или вноса на източника в Общността до предаването му на одобрено предприятие за дълговременното му съхраняване или обезвреждането му, или до износа му извън пределите на Общността. Промяната в обстановката с високоактивния източник, например промяната на неговото местоположение или използване, следва също да бъде вписвана и нотифицирана. Следва да няма никаква физическа или финансова пречка за повторното използване, рециклиране или изхвърляне, подходящи за такива източници, когато излязат от употреба по обосновано предвидими причини.

(10)

Случаите с непреднамерено облъчване следва да бъдат нотифицирани на компетентните органи.

(11)

Движението на високоактивните източници в рамките на Общността прави необходимо хармонизирането на контрола на тези източници и на информацията за такива източници чрез прилагане на минимални критерии.

(12)

Опитът показва, че въпреки наличието на съответната регулаторна рамка все пак може да съществува опасност от загубване на контрол върху високоактивните източници. Освен това съществуването на безстопанствени източници, резултат от минали дейности, изисква поемането на специфични инициативи.

(13)

Съответно е необходимо да се предостави идентификацията, маркировката и регистрирането на всеки високоактивен източник, както и осигуряването на специално обучение и осведомяване на всички лица, участващи в дейности, свързани с използването на източниците. Въпреки това обозначаването чрез гравиране или отпечатване върху източника, извършвано от лица, различни от производителя, може да създаде проблеми и следва да се избягва. Желателно е също така да се предостави съответното обучение и осведомяване на лицата, които могат случайно да имат контакт с безстопанствен източник.

(14)

Необходимо е също така да се предоставят съответните средства за обработка на безстопанствени високоактивни източници за международно сътрудничество и обмен на информация в тази област, проверки и, най-накрая, финансови средства за случаите, в които първоначалният държател или не може да бъде идентифициран, или дори и да бъде идентифициран, е в несъстоятелност.

(15)

Държавите-членки следва да определят правила за прилагане на санкции в случай на нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното изпълнение. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Цел и обхват

1.   Настоящата директива има за цел да предотвратява излагането на работниците и населението на йонизиращи лъчения поради недостатъчен контрол на високоактивни закрити радиоактивни източници и безстопанствени източници и да хармонизира действащия контрол в държавите-членки, като определя специфичните изисквания, които гарантират, че всеки източник е поставен под контрол.

2.   Настоящата директива се прилага за високоактивни източници, както е определено в член 2. Държавите-членки могат да изключат от обхвата на настоящата директива източниците, след като тяхната активност падне под граничните стойности, определени в Директива 96/29/Евратом.

3.   Минималните задължения, произтичащи от настоящата директива, допълват онези, определени в Директива 96/29/Евратом.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

a)

„безстопанствен източник“ означава закрит източник, чието ниво на активност към момента на неговото откриване надвишава граничните стойности за освобождаване на дейностите от деклариране, посочени в член 3, параграф 2, буква а) от Директива 96/29/Евратом, и който не е под регулаторен контрол било поради това, че никога не е бил обект на такъв контрол, било поради това, че е бил изоставен, загубен, скрит, откраднат или прехвърлен на нов притежател, без за това да е бил нотифициран в надлежната форма компетентният орган и без да е бил информиран получателят;

б)

„високоактивен източник“, наричан по нататък „източник“, означава закрит източник, съдържащ радионуклид, чиято активност към момента на производството му или, ако този момент не е известен, към момента на пускането му на пазара е равна или по-голяма от съответната активност, определена в приложение 1;

в)

„дейност“ означава дейност, така както е определена в Директива 96/29/Евратом;

г)

„разрешение“ означава разрешение при поискване, издадено от компетентните органи, за упражняване на дейност, свързана с обработката на източник;

д)

„компетентен орган“ означава всеки орган, определен от държавата-членка да извършва задачите в съответствие с настоящата директива;

е)

„източник, изваден от употреба“ означава източник, който вече не се използва, нито е предназначен за употреба при дейността, за която е било издадено разрешението;

ж)

„държател“ означава всяко физическо или юридическо лице, което носи отговорност за даден източник по силата на националното законодателство, включително производители, доставчици и ползватели на източници, като се изключат признатите предприятия;

з)

„производител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което произвежда източник;

и)

„признато предприятие“ означава инсталация, разположена на територията на държавата-членка, която има разрешение от компетентните органи на тази държава-членка в съответствие с разпоредбите на националното законодателство за дългосрочно съхраняване или обезвреждане на източници, или надлежно разрешено предприятие по силата на националното законодателство за временно съхраняване на източници;

й)

„работник, изложен на лъчение“ означава работник, така както е определен от Директива 96/29/Евратом;

к)

„закрит източник“ означава източник, така както е определен в Директива 96/29/Евратом, включващ, когато е целесъобразно, капсулата, в която се намират радиоактивните материали и която е неразделна част от източника;

л)

„доставчик“ означава всяко физическо или юридическо лице, което доставя или осигурява на разположение източник;

м)

„прехвърляне“ на източник означава прехвърляне на един източник от един държател на друг;

н)

„контейнер на източника“ означава обвивката на закрит източник, която не е неразделна част от източника, а е предназначена за транспортиране, обработване и др.

Член 3

Разрешение

1.   Държавите-членки задължават притежателя да получи предварително разрешение за всяка дейност, свързана с източник, включително за придобиване на източник.

2.   Преди да издадат разрешение, държавите-членки гарантират, че:

a)

съответните договорености, включително тези, произтичащи от настоящата директива, са направени за безопасното управление на източниците, включително в момента на тяхното изваждане от употреба. Тези последни договорености могат да предвиждат прехвърлянето на тези източници на доставчика или тяхното предаване на признато предприятие, или задължение за производителя или за доставчика да приеме тези източници;

б)

взети са съответните мерки чрез финансови гаранции или всякакви други подобни средства, подходящи за съответния източник, за безопасното управление на източниците, когато бъдат извадени от употреба, включително когато притежателят им е в несъстоятелност или прекрати своята дейност.

3.   Държавите-членки гарантират разрешението да включва:

a)

отговорности;

б)

минималната компетентност на персонала, включително осведомяване и обучение;

в)

минималните критерии за изпълнение на източниците, техните контейнери и останалото оборудване;

г)

изискванията съгласно процедурите и съобщенията при извънредни ситуации;

д)

правилата за работа, които да бъдат спазвани;

е)

поддръжката на оборудването, източниците и контейнерите;

ж)

правилното управление на извадените от употреба източници, включително споразуменията относно прехвърлянето при необходимост на тези източници на доставчика, на друг упълномощен държател или на признато предприятие.

Член 4

Прехвърляне

Държавите-членки установяват система, даваща възможност за информиране по най-удачния начин за отделните прехвърляния на източници.

Член 5

Регистри

1.   Притежателят води регистри за всички източници, които са под негова отговорност, като отбелязва също така тяхното местоположение и прехвърляне. Тези регистри съдържат по-конкретно данните, установени в приложение II. Тази информация може да бъде вписана в стандартния формуляр съгласно параграф 5.

2.   Държателят предоставя на компетентния орган копие от посочените в параграф 1 регистри в електронна или писмена форма за всички или на някои от тях, посочени в параграф 1, в зависимост от възприетите критерии в съответната държава-членка:

—

към момента на създаване на такива регистри, в разумен срок, а именно веднага щом бъде възможно след придобиване на източника,

—

на равни интервали от време, които се определят от държавите-членки/компетентните органи, но най-много на дванадесет месеца,

—

в случай на промяна на посочената във формуляра ситуация,

—

при закриване на регистрите за определен източник, в разумен срок, когато държателят вече не държи този източник; в този случай се включват също така името на притежателя или на признатото предприятие, на когото или на която е прехвърлен източникът,

—

при закриването на такива регистри, в разумен срок, когато държателят вече не държи никакъв източник, както и

—

по искане на компетентния орган.

Тези регистри са на разположение на компетентния орган за провеждане на евентуална проверка.

3.   Компетентните органи съхраняват регистрите на признатите предприятия и на източниците, които държат. Тези регистри включват по-конкретно съответните радионуклиди, активността им към момента на производство или, когато тази активност не е известна, активността им към момента на първото пускане на пазара или към момента, в който държателят е придобил източника, както и типа на източника.

4.   Компетентните органи поддържат регистрите актуализирани, като отчитат, наред с останалите фактори, и прехвърлянията.

5.   Комисията предоставя в електронен формат стандартния формуляр за регистрация, определен в приложение II.

6.   Съгласно процедурата, посочена в член 17, Комисията може да актуализира изискваната информация, установена в приложение II, както и стандартния формуляр, предвиден за регистрация и установен в приложение II.

Член 6

Изисквания към държателите

Всеки държател на източници:

а)

гарантира, че съответните изпитвания, като например изпитвания за херметичност, отговарят на международните стандарти, са редовно изпълнявани с цел контролирането и поддържането на целостта на всеки източник;

б)

има грижата редовно, на определени интервали от време, които могат да се определят от държавите-членки, да потвърждава, че всеки източник, а когато това е необходимо, и оборудването, в което се намира източникът, се намират винаги на мястото на тяхното използване или съхранение и са във видимо добро състояние;

в)

гарантира, че всеки стационарен или мобилен източник е предмет на подходящи документирани мерки, като например писмени протоколи и процедури, целящи да предотвратят нерегламентиран достъп, както и загуба или кражба на източника или поражения, причинени от огън, каквито източникът би могъл да претърпи;

г)

известява своевременно компетентния орган за загуба, кражба или нерегламентирана употреба на източника, извършва проверка на целостта на всеки източник след всеки инцидент, включително пожар, който би могъл да го повреди, и информира компетентния орган за тези събития, а при необходимост — за предприетите мерки;

д)

връща всеки изваден от употреба източник на доставчика или го предава на признато предприятие, или го прехвърля на друг упълномощен държател, освен ако няма друго разрешение от компетентния орган, в разумен срок след изваждането му от употреба;

е)

проверява преди прехвърлянето дали получателят притежава съответното разрешение;

ж)

своевременно нотифицира компетентния орган за всеки инцидент или авария, от които произтича непреднамерено облъчване на работник или на лице от населението.

Член 7

Идентификация и обозначение

1.   Производителят поставя идентификация или, в случай че източниците са внесени отвън в Общността, доставчикът гарантира, че всеки източник носи един-единствен идентификационен номер. Този номер се гравира или отпечатва върху източника, когато това е възможно.

Този номер се гравира или отпечатва също така и върху контейнера на източника. Ако това е невъзможно или в случай че са използвани транспортни контейнери втора употреба, върху контейнера на източника фигурират поне данните за естеството на източника.

Производителят или доставчикът гарантират, че контейнерът на източника, а когато това е възможно, и самият източник са маркирани или носят съответния предупредителен знак за радиационна опасност.

Производителят предоставя снимка на дизайна на всеки произведен източник и на типичния контейнер на източника.

2.   Държателят гарантира, че всеки от източниците е съпроводен от писмена информация, която посочва, че източникът е идентифициран и е обозначен в съответствие с параграф 1 и че маркировките и знаците, посочени в параграф 1, остават четливи. Информацията включва снимки на източника, неговия контейнер, транспортната му опаковка и устройството или оборудването, ако е уместно.

Член 8

Обучение и осведомяване

1.   Когато организира осведомяването и обучението в областта на радиационната защита в съответствие с член 22 от Директива 96/29/Евратом, държателят гарантира, че такова обучение включва специфичните изисквания по отношение на безопасно управление на източниците.

Осведомяването и обучението акцентират по-конкретно върху необходимите изисквания в областта на безопасността и включват конкретни данни за възможните последствия от загубване на необходимия контрол върху източниците.

Осведомяването и обучението се повтарят периодично и са документирани с цел достатъчната подготовка на съответните работници за такъв вид инциденти.

Съответната информация и обучението са насочени към работниците, изложени на лъчение.

2.   Държавите-членки насърчават към това, служителите и работниците в предприятия, в които е възможно да бъдат открити или обработени безстопанствени източници (например големи складови площадки за метален скрап или големи инсталации за преработка на метален скрап), както и служителите и работниците от важните транспортни възли (например митническите пунктове) да бъдат:

а)

осведомявани, че е възможно да имат контакт с източник;

б)

информирани и обучавани за зрително откриване на източници и техните контейнери;

в)

информирани за основните данни по отношение на йонизиращите лъчения и тяхното въздействие;

г)

информирани и обучавани за мерките, които да предприемат на място в случай на откриване или подозрение за наличие на източник.

Член 9

Безстопанствени източници

1.   Държавите-членки гарантират, че компетентните органи са подготвени или са изготвили разпоредби, по-специално по отношение на разпределение на отговорностите, за откриването на безстопанствените източници и справянето в случай на радиационна опасност, дължаща се на безстопанствени източници, както и дали са предвидени съответните планове и мерки за намеса.

2.   Държавите-членки гарантират, че своевременно е предложена на лицата, които обичайно не участват в операции, свързани с изисквания за радиационна защита, и които подозират наличието на безстопанствен източник, съответна консултация и специализирана техническа помощ. Основната цел на тази консултация и помощ е радиационната защита на работниците и населението, както и обезопасяването на източника.

3.   Държавите-членки стимулират изграждането на системи за откриване на безстопанствени източници, там където обикновено се предполага, че могат да се намират безстопанствени източници, например на големите складови площадки за метален скрап и големите инсталации за рециклиране на метален скрап, или ако е необходимо, на големите транспортни възли, като например митническите пунктове.

4.   Държавите-членки гарантират, че кампаниите са организирани, когато се налага, за откриването на безстопанствените източници, останали от минали дейности.

Тези кампании могат да включват финансовото участие на държавите-членки в разходите за откриването, управлението и обезвреждането на източниците, както и проучване на архивите на органи като митниците, както и на архивите на държателите, като например изследователски институти, лаборатории за изпитване на материали или болници.

Член 10

Финансови гаранции за безстопанствени източници

Държавите-членки гарантират, че на базата на договорености, установени от държавите-членки, се въвежда система за финансово гарантиране или равностойно средство за покриване на разходите по дейностите, свързани с откриването на безстопанствени източници, и разходите за действията, които биха могли да произтекат от прилагането на изискванията, определени в член 9.

Член 11

Международно сътрудничество и обмен на информация

Всяка държава-членка обменя своевременно информация и сътрудничи с останалите държави-членки или съответните трети страни, както и със съответните международни организации във връзка със загуби, преместване, кражби или откриване на източници, както и за мониторинга и разследването, свързани с тях, без да накърнява изискванията за поверителност, които се спазват в тази област, както и съответните национални правила.

Член 12

Инспекции

Държавите-членки въвеждат или запазват система за инспекции, за да приведат в сила разпоредбите, въведени в съответствие с настоящата директива.

Член 13

Компетентен орган

1.   Държавите-членки определят компетентния орган, който да отговаря за успешното изпълнение на задачите в съответствие с настоящата директива.

2.   Държавите-членки изпращат на Комисията името и адреса на компетентния орган и посочват всички необходими данни за бързото установяване на контакт с този орган.

3.   Когато в една и съща държава-членка има повече от един компетентен орган, тази държава-членка посочва място за контакт, което отговаря за осигуряването на връзките с кореспондентите в други държави-членки.

4.   Държавите-членки изпращат на Комисията всички изменения в данните, посочени в параграфи 2 и 3.

5.   Комисията съобщава информацията, посочена в параграфи 2, 3 и 4, на всички компетентни органи в Общността и я публикува периодично в Официален вестник на Европейския съюз на интервал максимум две години.

Член 14

Доклад за натрупания опит

Най-късно до 31 декември 2010 г. държавите-членки предоставят доклад на Комисията за натрупания опит при прилагането на настоящата директива, включително за прегледа на последствията, произтичащи от член 1, параграф 2.

На тази основа Комисията представя доклад на Европейския парламент, Съвета и Икономическия и социален комитет.

Член 15

Санкции

Държавите-членки определят приложимите санкции в случай на нарушение на национални разпоредби, приети съгласно настоящата директива. Санкциите са ефективни, пропорционални и възпиращи.

Член 16

Транспониране

1.   Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби , за да се съобразят с настоящата директива преди 31 декември 2005 г.

Държавите членки могат да предвидят по отношение на източниците, пуснати на пазара преди датата, посочена в първа алинея, че:

а)

членове от 3 до 6 не се прилагат преди 31 декември 2007 г.;

б)

член 7 не се прилага, освен за долупосочените изисквания, които се прилагат най-късно от 31 декември 2007 г.:

—

държателят гарантира, че всеки от тези източници, ако е възможно, както и контейнерът на източника са придружени от писмена информация, позволяваща идентификацията на източника и неговото естество,

—

държателят гарантира, че всеки от тези източници, ако е възможно, както и контейнерът на източника са етикетирани със съответния предупредителен знак за радиационна опасност.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното си законодателство в областта, регулирана от настоящата директива, както и за таблицата, която указва как разпоредбите на настоящата директива отговарят на приетите национални разпоредби.

Член 17

Комитет

При изпълнение на задачите, предвидени в член 5, параграф 6, Комисията си съдейства с Консултативен комитет, съставен от представители на държавите-членки и председателстван от представителя на Комисията.

Представителят на Комисията предоставя на Комитета проект за мерките, които следва да се вземат. Комитетът дава становището си по проекта в срок, който може да бъде определен от председателя в зависимост от спешността на въпроса, а ако е необходимо, и чрез гласуване.

Становището на комитета се вписва в протокол; освен това всяка държава-членка има право да изиска нейната позиция да бъде записана в този протокол.

Комисията отчита в най-голяма степен становището, дадено от комитета. Тя информира комитета за начина, по който е отразила неговото становище.

Член 18

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на нейното публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 19

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 22 декември 2003 година.

За Съвета

Председател

A. MATTEOLI

(1)  Становище от 18 ноември 2003 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ L 159, 29.6.1996 г., стр. 1.

(3)  Серии по безопасност на МААЕ № TS-R-1 (ST-1, редактирано издание), Виена, 2000 г.

(4)  ОВ L 148, 19.6.1993 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Нива на активност

За радионуклидите, които не фигурират в таблицата по-долу, но които са посочени в приложение I, таблица А към Директива 96/29/Евратом, съответното ниво на активност е една стотна от съответната дадена стойност на А1 от Регламента на МААЕ за безопасно транспортиране на радиоактивни материали (1).

Елемент (атомен номер)

Радионуклид

Ниво на активност (Bq)

Желязо (26)

Fe-55

4 × 1011

Кобалт (27)

Co-60

4 × 109

Селен (34)

Se-75

3 × 1010

Криптон (36)

Kr-85

1 × 1011

Стронций (38)

Sr-90 (2)

3 × 109

Паладий (46)

Pd-103 (2)

4 × 1011

Йод (53)

I-125

2 × 1011

Цезий (55)

Cs-137 (2)

2 × 1010

Прометий (61)

Pm-147

4 × 1011

Годолиний (64)

Gd-153

1 × 1011

Тулий (69)

Tm-170

3 × 1010

Иридий (77)

Ir-192

1 × 1010

Талий (81)

Tl-204

1 × 1011

Радий (88)

Ra-226 (3)

2 × 109

Плутоний (94)

Pu-238 (2)

1 × 1011

Америций (95)

Am-241 (3)

1 × 1011

Калифорний (98)

Cf-252

5 × 108

(1)  TS-R-1 (ST-1, редактирано издание), — Международна агенция за атомна енергия (МААЕ), Виена, 2000 г.

(2)  Нивото на активност включва приноса на дъщерните нуклиди с период на полуразпад, по-малък от десет дни.

(3)  Включително неутронните източници с Берилий.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Image