09/ 02

Официален вестник на Европейския съюз

32003L0096

L 283/51

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2003/96/EО НА СЪВЕТА

от 27 октомври 2003 година

относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията

(текст от значение за ЕИП)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 93 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

като има предвид, че:

(1)

Приложното поле на Директива 92/81/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране структурата на акцизите върху минералните масла (1) и на Директива 92/82/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за сближаване на акцизните ставки за минералните масла (2) се отнася само до минералните масла.

(2)	Липсата на разпоредби на Общността, въвеждащи минимална данъчна ставка за електроенергията и енергийните продукти, различни от минерални масла, може да окаже неблагоприятно въздействие върху правилното функциониране на вътрешния пазар.

(3)	Правилното функциониране на вътрешния пазар и постигането на целите на други политики на Общността изискват установяване на минимални данъчни ставки на общностно равнище за повечето енергийни продукти, включително електроенергията, природния газ и въглищата.

(4)	Чувствителните различия между размерите на националните данъчни ставки на енергийните продукти, прилагани от държавите-членки, биха могли да окажат пагубно въздействие върху правилното функциониране на вътрешния пазар.

(5)	Установяването на подходящи минимални нива на облагане с данъци в Общността може да спомогне за намаляването на различията между националните нива на облагане с данъци.

(6)	В съответствие с член 6 от Договора, изискванията по отношение на опазването на околната среда следва да бъдат интегрирани при определянето и осъществяването на други политики на Общността.

(7)	Като страна по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, Общността е ратифицирала Протокола от Киото. Облагането с данъци на енергийните Продукти и, при необходимост, на електроенергията е един от инструментите за постигане на целите, заложени в Протокола от Киото.

(8)

Необходимостта Съветът периодично да проверява освобождаването и намаляването на облагането с данъци, както и минималните нива на облагане, като има предвид правилното функциониране на вътрешния пазар, реалната стойност на минималните нива на облагане с данъци, конкурентоспособността на предприятията в Общността в международен контекст и общите цели на Договора.

(9)	На държавите-членки следва да бъде позволена гъвкавост при определянето и осъществяването на политики, съответстващи на националните им условия.

(10)

Държавите-членки желаят да въведат или запазят различни видове данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията. В тази връзка на държавите-членки следва бъде позволено да се съобразят с минималните нива на облагане с данъци в Общността, като вземат предвид общо наложените задължения, обхващащи всички косвени данъци, които те са решили да налагат (с изключение на данъка върху добавената стойност).

(11)

Фискалните мерки по прилагането на тази рамка на Общността по отношение на облагането с данъци на енергийните продукти и електроенергията следва да се решават самостоятелно от всяка държава-членка. В тази връзка държавите-членки могат да решат да не увеличават общата данъчна тежест, ако преценят, че прилагането на подобен принцип на данъчна неутралност може да допринесе за преструктурирането и модернизацията на техните данъчни системи чрез поощряване на поведение, което спомага за по-доброто опазване на околната среда и по-голяма трудова заетост.

(12)	Енергийните цени са основни елементи на политиките на Общността в областта на енергетиката, транспорта и околната среда.

(13)	Данъчното облагане частично определя цената на енергийните продукти и електроенергията.

(14)

Минималните нива на облагане с данъци следва да отразяват конкурентното положение на различните енергийни продукти и електроенергията. В тази връзка е целесъобразно изчислението на тези минимални нива да се базира, доколкото това е възможно, на енергийното съдържание на продуктите. Независимо от това този метод не следва да се прилага за моторните горива.

(15)

При някои обстоятелства или неизменни условия следва да се допуска възможност за прилагане на диференцирани национални ставки при облагането с данъци на един и същ продукт, при условие че се спазват минималните нива на облагане с данъци в Общността, както и правилата на вътрешния пазар и конкуренцията.

(16)	Тъй като топлинната енергия е предмет на ограничена търговия в рамките на Общността, облагането с данък на произведената топлинна енергия следва да остане извън обхвата на настоящата общностна правна рамка.

(17)	Необходимо е установяване на различни минимални нива на облагане с данъци в Общността, в зависимост от използването на енергийните продукти и електроенергията.

(18)	Енергийните продукти, използвани като моторно гориво за някои промишлени и търговски цели и тези, които се използват за отопление, обикновено се облагат с по-малък данък от енергийните продукти, използвани като гориво за задвижване.

(19)

Облагането с данъци на дизеловото гориво, използвано при транспортни превозни средства, особено ангажираните в дейности в рамките на Общността, изисква възможност за специално третиране, включително мерки, които да позволят въвеждането на система от пътни такси с цел ограничаване нарушаването на конкуренцията, каквото могат да срещнат операторите.

(20)	Държавите-членки може да бъдат принудени да разграничат дизела, с търговско и нетърговско приложение. Те могат да използват тази възможност да намалят разликата между нивата на облагане с данъци на нетърговския газьол, използван за гориво и бензина.

(21)	Използването на енергийните продукти и електроенергията за стопански и нестопански цели могат да бъдат третирани различно по отношение на облагането с данъци.

(22)

Енергийните продукти следва основно да бъдат предмет на рамката на Общността, когато се използват като гориво за отопление или моторно гориво. В такава връзка, същността и логиката на данъчната система изключват от обхвата на рамката двойното предназначение и използването на енергийните продукти за нещо различно от гориво, както и минералогическите процеси. Електроенергията, използвана по подобен начин, следва да се третира при равни условия.

(23)

Поради съществуващите международни задължения и запазването на конкурентните позиции на фирмите в Общността е препоръчително да продължи освобождаването от данъци на енергийните продукти, доставяни за въздухоплаването и мореплаването, когато не става въпрос за частни пътувания, като държавите-членки следва да имат възможност да ограничат такова освобождаване.

(24)	Държавите-членки следва да могат да прилагат освобождаване или по-ниски нива на облагане с данъци и при други случаи, когато това не засяга на правилното функциониране на вътрешния пазар и няма да доведе до нарушаване на конкуренцията.

(25)	По специално, комбинираното производство на топло и електроенергия и възобновяемите форми на енергия, с цел поощряване на използването на алтернативни енергийни източници, могат да бъдат предмет на преференциални мерки.

(26)

Желателно е създаването на рамка на Общността, която да позволи на държавите-членки да освобождават от облагане с акцизи или намалят акцизите по такъв начин, че да поощрят използването на биогоривата, с което да се допринесе за по-доброто функциониране на вътрешния пазар и осигури на държавите-членки и икономическите оператори достатъчна степен на правна сигурност. Нарушаването на конкуренцията следва да бъде ограничавано и да се стимулира намаляването на основните разходи при производителите и дистрибуторите на биогорива, освен по друг начин, чрез съответни корекции на нивата на облагане от страна на държавите-членки като се отчитат цените на суровините.

(27)

Настоящата директива не засяга прилагането на съответните разпоредби на Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продуктите, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти (3) и Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година относно хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки (4), когато продуктът, който е с определено предназначение, предложен за продажба или използван като моторно гориво или добавка към горивото, е етилов алкохол, както е определен в Директива 92/83/ЕИО.

(28)	Някои случаи на освобождаване от данъци или намаление на нивото на облагане може да се окажат необходими; особено поради липсата на по-силно хармонизиране на общностно равнище, поради риска от загуба на конкурентоспособност в международен мащаб или съображения свързани с околната среда.

(29)	Следва да се обърне внимание на предприятията, които сключват договори за повишаване на опазването на околната среда и енергийната ефективност; като енергоемките предприятия се нуждаят от специален режим.

(30)	Възможно е да са необходими преходни периоди и мерки, за да могат държавите-членки плавно да се адаптират към новите нива на облагане с данъци, като така бъдат ограничени евентуалните отрицателни странични последици.

(31)	Необходимо е предвиждането на процедура, която позволява на държавите-членки да въвеждат, за определен период от време, други видове освобождаване от облагане или намалени данъчни ставки, които подлежат на редовен преглед.

(32)

Следва да се предвиди нотификация от страна на държавите-членки на Комисията за някои национални мерки. Такава нотификация не освобождава държавите-членки от задължението, установено в член 88, параграф 3 от Договора, да нотифицират някои национални мерки. Настоящата директива не засяга резултата от бъдеща процедура, свързана с държавни помощи, която може да бъде предприета в съответствие с членове 87 и 88 от Договора.

(33)	Обхватът на Директива 92/12/ЕИО, където е уместно, следва да бъде разширен по отношение на продуктите и косвените данъци, предмет на настоящата директива.

(34)	Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (5),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Държавите-членки налагат данъци върху енергийните продукти и електроенергията в съответствие с настоящата директива.

Член 2

1. За целите на настоящата директива терминът „енергийни продукти“ се отнася за продукти, които са:

а)	с кодове по КН от 1507 до 1518, ако са предвидени за използване като гориво за отопление или моторно гориво;

б)	с кодове по КН 2701, 2702 и от 2704 до 2715;

в)	с кодове по КН 2901 и 2902;

г)	с код по КН 2905 11 00, които не са от синтетичен произход и ако са предназначени за използване като гориво за отопление или моторно гориво;

д)	с код по КН 3403;

е)	с код по КН 3811;

ж)	с код по КН 3817;

з)	с код по КН 3824 90 99, ако са предназначени за използване като гориво за отопление или моторно гориво.

2. Настоящата директива също така се отнася до:

Електроенергията с код по КН 2716.

3. Когато енергийните продукти са предназначени за използване, предлагани за продажба или използвани като моторно гориво или гориво за отопление, различни от онези, за които в настоящата директива е определено ниво на облагане с данъци, те се облагат в зависимост от употребата със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление или моторно гориво.

В допълнение на облагаемите продукти, изброени в параграф 1, които подлежат на облагане с данъци, всеки продукт, предназначен за използване, предлаган за продажба или използван като моторно гориво или като добавка или за разреждане на моторни горива, се облагат със ставката, определена за еквивалентното моторно гориво.

В допълнение на облагаемите с данъци продукти, изброени в параграф 1, всеки друг въглеводород, освен торфа, предназначен за използване, предлаган за продажба или използван за отопление се облага с със ставката, определена за еквивалентния енергиен продукт.

4. Настоящата директива не се отнася до:

а)	предварителното облагане с данъци на произведената топлинна енергия и облагането с данъци на продукти с кодове по КН 4401 и 4402;

б)

следните приложения на енергийни продукти и електроенергия:

—	енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление,

—

енергийните продукти с двойно предназначение.

Един енергиен продукт е с двойно предназначение когато се използва едновременно както за гориво за отопление, така и за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Използването на енергийните продукти за химическа редукция и при електролитни и металургични процеси се счита за двойно предназначение,

—	електроенергията, която основно се използва за целите на химическата редукция и в електролитните и металургичните процеси,

—

електроенергията, когато представлява повече от 50 % от стойността на продукта. „Стойността на продукта“ означава сборът от общо закупените стоки и услуги плюс разходите за персонала плюс консумацията на постоянния капитал, при дейност, определена в член 11. Тази стойност се изчислява като усреднена за единица. „Стойност на електроенергията“ означава действителната изкупна стойност на електроенергията или стойността на производството на електроенергия, ако тя се генерира от дейността,

—

минералогични процеси.

„Минералогични процеси“ означава процесите, класифицирани според номенклатурата NACE с код DI 26 „производство на други неметални минерални продукти“ в Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета от 9 октомври 1990 г. относно статистическата класификация на икономическите дейности в Европейската общност (6).

Независимо от това член 20 се прилага за тези енергийни продукти.

5. Позоваванията в настоящата директива на кодове от комбинираната номенклатура трябва да бъдат същите като в Регламент (ЕО) № 2031/2001 на Комисията от 6 август 2001 г., за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (7).

Решение за актуализиране на кодовете от комбинираната номенклатура за продуктите, посочени в настоящата директива се взема веднъж годишно, в съответствие с процедурата, посочена в член 27. Решението не трябва да води до промяна на минималните данъчна ставки, определени с настоящата директива или до прибавянето към списъка или заличаването от него на енергийни продукти и електроенергия.

Член 3

Позоваванията в Директива 92/12/ЕИО на „минерални масла“ или „акциз“, доколкото се отнася до минералните масла, се тълкуват като обхващащи всички енергийни продукти, електроенергията и националните косвени данъци, упоменати съответно в член 2 и член 4, параграф 2 от настоящата директива.

Член 4

1. Нивата на облагане с данъци, които държавите-членки прилагат за енергийните продукти и електроенергията, изброени в член 2, не могат да бъдат по-малки от минималните нива на облагане с данъци, посочени в настоящата директива.

2. За целите на настоящата директива „ниво на облагане с данъци“ представлява общо наложените задължения, обхващащи всички косвени данъци (с изключение на ДДС), изчислени пряко или косвено върху количеството енергийни продукти и електроенергия при пускането им за потребление.

Член 5

Държавите-членки могат да прилагат диференцирани ставки при данъчното облагане, при условие че се спазват минималните данъчни ставки, определени в настоящата директива и правото на Общността, при следните случаи:

—	когато диференцираните ставки са директно свързани с качеството на продукта,

—	когато диференцираните ставки зависят от количествените нива при потреблението на електроенергия и енергийни продукти, използвани за отопление,

—	за следните предназначения: местен обществен пътнически транспорт (включително таксита), събиране на отпадъци, за въоръжените сили и държавната администрация, за хора с увреждания, линейки,

—	между използване за стопански и нестопански цели, на енергийните продукти и електроенергията, както е посочено в членове 9 и 10.

Член 6

Държавите-членки са свободни да прилагат освобождаването от облагане с данъци или намалени данъчни ставки, предвидени с настоящата директива:

а)

пряко;

б)	посредством диференцирани данъчни ставки; или

в)	чрез възстановяване на цялата или част от сумата от данъчно облагане.

Член 7

1. От 1 януари 2004 година и от 1 януари 2010 година минималните данъчни ставки по отношение на моторните горива са фиксирани, както е посочено в приложение I, таблица А.

Не по-късно от 1 януари 2012 година, на основата на доклад и предложение от Комисията, като взема решения с единодушие след консултации с Европейския парламент, Съветът решава какви да бъдат минималните данъчни ставки на газьола за следващия период, който започва на 1 януари 2013 година.

2. Държавите-членки могат да разглеждат диференцирано търговското и нетърговското приложение на газьола, използван като гориво, при условие че се съблюдават минималните нива, определени за Общността и ставката за търговския газьол, използван като гориво не е под националните прагове на данъчно облагане в сила от 1 януари 2003 година, независимо от изключенията за това приложение, предвидени в настоящата директива.

3. „Търговски газьол, използван като гориво“ означава газьол, използван като гориво за следните цели:

а)	превозването на стоки под наем или срещу възнаграждение, или за собствена сметка, чрез моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства, чието изключително предназначение е пренасянето на стоки по сухоземен път с максимално допустимо тегло в натоварено състояние най-малко 7,5 тона;

б)

превозването на пътници, чрез редовен или случаен превоз, чрез моторно превозно средство категория М2 или категория М3, както е посочено в Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (8)

4. Независимо от параграф 2, държавите-членки, които въведат система за събиране на пътни такси за моторните превозни средства или състав от пътни превозни средства, чието изключително предназначение е превозването на стоки по сухоземен път, могат да прилагат намалена ставка за газьола, използван от такива превозни средства, по-ниска от националното ниво на данъчно облагане в сила от 1 януари 2003 г., доколкото общата данъчна тежест остава в общи линии същата и при условие че се спазват минималните нива за общността и националното равнище на данъчно облагане в сила от 1 януари 2003 г. за газьола, използван като гориво е поне два пъти по-високо от минималното ниво, приложимо от 1 януари 2004 г.

Член 8

1. От 1 януари 2004 г., независимо от член 7, минималните нива на облагане с данъци, приложими по отношение на продуктите, които се използват като моторно гориво за посочените в параграф 2 приложения, са фиксирани, както е посочено в приложение I, таблица Б.

2. Този член се отнася до следните промишлени и търговски приложения:

а)	селскостопански, овощарски и рибовъдни дейности и горско стопанство;

б)	стационарни двигатели;

в)	съоръжения и оборудване, използвани в строителните работи, гражданското строителство и благоустройството;

г)	превозни средства, които са предназначени за използване извън обществената пътна мрежа или които не са получили разрешение за използване предимно в обществената пътна мрежа.

Член 9

1. От 1 януари 2004 г. минималните нива на облагане, отнасящи са до горивата за отопление са фиксирани, както е посочено в приложение I, таблица В.

2. Държавите-членки, които от 1 януари 2003 г. са получили разрешение да прилагат такса за наблюдение за газьола за отопление, могат да продължат да прилагат намалена ставка за този продукт от 10 EUR на 1 000 литра. Разрешението се отменя на 1 януари 2007 г. ако Съветът вземе такова решение с единодушие на основата на доклад и предложение от Комисията, след като е забелязал, че нивото на намалената ставка е твърде ниско за да се избегнат проблеми, свързани с нарушаване на търговията между държавите-членки.

Член 10

1. От 1 януари 2004 г. минималните данъчни ставки на електроенергията са фиксирани, както е посочено в приложение I, таблица В.

2. Над минималните нива на облагане с данъци, посочени в параграф 1, държавите-членки имат възможност сами да определят приложимата данъчна облагаема основа, при условие че спазват Директива 92/12/ЕИО.

Член 11

1. В настоящата директива „използване, свързано със стопанска дейност“ означава използването от стопанска единица, посочена в параграф 2, която независимо осъществява, на определено място, доставка на стоки и услуги, независимо от целта или резултатите на тази икономически дейности.

Икономическите дейности обхващат всички дейности на производителите, търговците и лицата, предоставящи услуги, включително минни и селскостопански дейности и професионално обособени дейности.

Държавите, регионалните и местните органи и други публично-правни организации не се считат за стопански субекти по отношение на дейността или сделките, които извършват като публични органи. Все пак, когато осъществяват такива дейности или сделки, те трябва да се разглеждат като стопански единици по отношение на тези дейности или сделки, когато разглеждането им като нестопански субекти би довело до сериозни нарушения на конкуренцията.

2. По отношение на настоящата директива, за най-малка стопанска единица може да се счита част от предприятие или правен субект, която от организационна гледна точка представлява независима стопанска дейност, тоест единица, която може да функционира със собствени средства.

3. В случаите на смесено предназначение облагането с данъци става пропорционално за всяко предназначение, въпреки, че, ако е незначително, данъчните ставки могат да се приемат за нулеви.

4. Държавите-членки могат да ограничат обхвата на намаленото данъчно облагане при използване, свързано със стопанската дейност.

Член 12

1. Държавите-членки могат да изразят техните национални данъчни ставки в единици, различни от посочените в членове от 7 до 10, при условие че съответните нива, след превръщане в съответните единици, не са под минималните нива на облагане, определени в настоящата директива.

2. За енергийните продукти, посочени в членове 7, 8 и 9, при които нивата на данъчно облагане се определят според обема, измерването на обема трябва да се извършва при температура 15 °С.

Член 13

1. За държавите-членки, които не са приели еурото като своя валута, равностойността на еурото, изразена в съответната национална валута, която трябва да се прилага по отношение на нивата на облагане с данъци, се фиксира веднъж годишно. Курсовете, които се прилагат, се обявяват на първия работен ден от месец октомври и се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, като влизат в сила на 1 януари на следващата календарна година.

2. Държавите-членки могат да поддържат в национална валута сумите от данъчно облагане, валидни по време на годишното определяне на курса, предвидено в параграф 1, ако прехвърлянето на сумите за нивото на данъчно облагане, изразени в евро, не води до увеличение от повече от 5 % или 5 EUR, което от двете представлява по-малката сума.

Член 14

1. В допълнение към общите разпоредби, посочени в Директива 92/12/ЕИО по отношение на освободените от данъци приложения на облагаеми продукти и без да се засягат други разпоредби на Общността, държавите-членки освобождават следните стоки от облагане с данъци при условия, които те трябва да посочат, с цел осигуряване на точното и ясно прилагане на освобождаването от заплащане на данъци и предотвратяване на опитите за избягване, заобикаляне или злоупотреби по отношение на плащането на данъци:

а)

енергийни продукти и електроенергия, използвани за производството на електроенергия и електроенергията, използвана за да се поддържа възможността за производство на електроенергия. Независимо от това, поради причини свързани с опазването на околната среда, държавите-членки могат да обложат тези продукти с данъци без да трябва да се съобразяват с минималните нива на облагане, предвидени в настоящата директива. В този случай, облагането с данъци на тези продукти няма да бъде взето предвид по отношение на спазване на минималното ниво на облагане на електроенергията, посочено в член 10;

б)

енергийните продукти, доставяни за гориво за целите на въздухоплаването, като се изключват частните полети за развлечение.

За целите на настоящата директива „частен полет за развлечение“ означава използването на самолет от неговия собственик или от физическото или юридическо лице, което може да го ползва или под наем или по друг начин, за цели, различни от търговските и по-специално различни от транспортиране на пътници или стоки или предоставяне на услуги срещу заплащане или за нуждите на държавни органи.

Държавите-членки могат да ограничат обхвата на това освобождаване от данъци до доставките на реактивно гориво (код по КН 2710 19 21);

в)

енергийните продукти, доставяни като гориво за целите на корабоплаването във водите на Общността (включително за риболов), когато не става въпрос за частно плаване за развлечение, както и електроенергията, произведена на борда на плавателния съд.

За целите на настоящата директива „частно плаване за развлечение“ означава използването на плавателен съд от неговия собственик или от физическото или юридическо лице, което може да го ползва или под наем или по друг начин, за цели, различни от търговските и по-специално различни от транспортиране на пътници или стоки или предоставяне на услуги срещу заплащане или за нуждите на държавни органи.

2. Държавите-членки могат да ограничат обхвата на освобождаването, предвидено в параграф 1, букви б) и в), до международния транспорт и транспорт в рамките на Общността. Освен това, когато дадена държава-членка е сключила двустранно споразумение с друга държава-членка, тя може да се откаже от правото на освобождаване от данъци, предвидено в параграф 1, букви б) и в). В такъв случай, държавите-членки могат да приложат ниво на данъчно облагане под минималното ниво, определено в настоящата директива.

Член 15

1. Без да се накърняват други разпоредби на Общността, държавите-членки могат да прилагат при фискален контрол пълно или частично освобождаване от данъци или намалени ставки на данъчно облагане по отношение на:

а)	облагаеми продукти, използвани при фискален контрол в пилотни проекти за технологично развитие на продукти, които щадят околната среда или продукти от възобновяеми енергийни източници;

б)

електроенергия;

—	от слънчева, вятърна енергия, от енергията на вълните, приливите или с геотермален произход,

—	от хидравличен произход, произведена в хидроелектрически инсталации,

—	генерирана от биомаса или от продукти, произведени от биомаса,

—	генерирани от метан, изпускан в изоставени въглищни мини,

—	генерирана от горивните клетки;

в)	енергийни продукти и електроенергия, използвани за комбинирано производство на топло- и електроенергия;

г)

електроенергията, произведена при комбинирано производство на топло и електроенергия, при условие че когенераторите са „съобразени с опазването на околната среда“. Държавите-членки могат да прилагат национални определения по отношение на „съобразено с опазването на околната среда“ (или „високоефективно“) комбинирано производство, докато Съветът не приеме с единодушие общо определение въз основа на доклад и предложение от Комисията;

д)	енергийните продукти и електроенергията, използвани за превозването на стоки и пътници чрез железопътен транспорт, метро, трамваи и тролейбуси;

е)	енергийните продукти, доставени за да бъдат използвани като гориво в корабоплаването във вътрешни водни пътища (включително свързано с риболов), с изключение на частното плаване за развлечение, както и електроенергията, произведена на борда на плавателния съд;

ж)

природен газ в държавите-членки, в които делът на природния газ в крайното енергийно потребление е по-малко от 15 % през 2000 г.;

Пълното или частично освобождаване от или намаление на данъците може да се прилага максимално за период от десет години след влизането в сила на настоящата Директива или докато националният дял на природен газ в крайното енергийно потребление не достигне 25 %, което от двете стане факт по-скоро. Все пак, когато националният дял на природен газ в крайното енергийно потребление достигне 20 %, съответните държави-членки прилагат стриктно положително ниво на данъчно облагане, което нараства годишно, с цел да се достигнат поне минималните ставки в края на посочения по-горе период.

Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия може да прилага пълно или частично освобождаване и намалени ставки на данъчно облагане за природния газ отделно за Северна Ирландия;

з)

електроенергията, природният газ, въглищата и твърдите горива, използвани в бита и/или от организации, признати от съответната държава-членка като занимаващи се с благотворителност. В случай на благотворителни организации, държавите-членки могат да ограничат освобождаването или намалените данъчни ставки до използването за нестопански цели. Когато има смесено използване, както за стопански, така и за нестопански цели, данъчното облагане е пропорционално за всеки вид използване. Ако използването е незначително, данъчните ставки могат да се приемат за нулеви.

и)	природен газ и втечнен нефтен газ, използвани като гориво;

й)	моторни горива, използвани в областта на производството, разработването, изпитванията и поддръжката на самолети и кораби;

к)	моторни горива, използвани при драгиране на плавателни пътища и пристанища;

л)	продукти, които са включени в код по КН 2705, използвани за отопление.

2. Държавите-членки могат да възстановят на производителя част или цялата сума на платения данък от потребителя за електроенергията, произведена от посочените в параграф 1, буква б) продукти.

3. Държавите-членки могат да прилагат данъчни ставки близки до нулевите за енергийни продукти и електроенергия, използвани при селскостопански, овощарски и рибовъдни дейности и горско стопанство.

Преди 1 януари 2008 г., на основата на предложение от Комисията, Съветът трябва да направи преглед дали възможността за данъчни ставки намаляващи до нула трябва да бъде отменена.

Член 16

1. Без да се накърнява параграф 5, държавите-членки могат да прилагат освобождаване или намалени данъчни ставки при фискален контрол на облагаемите продукти, посочени в член 2, когато тези продукти са произведени от или съдържат един от следните продукти:

—	продукти, включени в кодове по КН от 1507 до 1518;

—	продукти, включени в кодове по КН 3824 90 55 и от 3824 90 80 до 3824 90 99 по отношение на компонентите им, произведени чрез използване на биомаса;

—	продукти, включени в кодове по КН 2207 20 00 и 2905 11 00, които не са от синтетичен произход;

—	продукти, произведени от биомаса, включително продукти, включени в кодове по КН 4401 и 4402;

Държавите-членки могат да прилагат намалени данъчни ставки при фискален контрол на облагаемите продукти, посочени в член 2, когато тези продукти съдържат вода (кодове по КН 2201 и 2851 00 10).

„Биомаса“ означава биологично разградимата част от продуктите, отпадъците и остатъците от селскостопанска дейност (включително растителни и животински вещества), горското стопанство и свързаните с него дейности, както и биологично разградимата част от промишлените и общински битови отпадъци.

2. Освобождаването или намаляването на данъчните ставки, посочени в параграф 1 не може да надвишава сумата на дължимия данък за количеството на продуктите, посочени в параграф 1, което се съдържа в продуктите, за които се предвижда намаление на данъчното облагане.

Нивата на данъчно облагане, прилагани от държавите-членки за продукти, произведени или съдържащи посочените в параграф 1 продукти, могат да бъдат по-малки от минималните нива, посочени в член 4.

3. Освобождаването от данъци или намалените данъчни ставки, прилагани от държавите-членки, трябва да бъдат коригирани така че да бъдат взети предвид измененията в цените на суровините за да се избегне свръхкомпенсирането за допълнителните разходи при производството на посочените в параграф 1 продукти.

4. До 31 декември 2003 година, държавите-членки могат да освободят или да продължат освобождаването от облагане с данъци на продукти, които изцяло или почти изцяло са произведени от посочените в параграф 1 продукти.

5. Освобождаването от данъци или намалението на данъчните ставки, посочени в параграф 1, могат да бъдат осъществени в рамките на многогодишна програма чрез разрешение, издадено от административен орган към икономически оператор за срок от повече от една календарна година. Разрешеното освобождаване или намаление на нивото на данъчно облагане може да не се прилага в период от шест последователни години. Този срок може да бъде удължаван.

Като част от многогодишната програма, с разрешение от административен орган преди 31 декември 2012 г., държавите-членки могат да прилагат освобождаването от данъци или намалените данъчни ставки, предвидени в параграф 1 след 31 декември 2012 г. и до края на многогодишната програма. Този срок не може да бъде удължаван.

6. Ако законодателството на Общността изисква от държавите-членки да спазват правнообвързващи задължения да пуснат на пазара си минимални части от посочените в параграф 1 продукти, параграфи от 1 до 5 няма да се прилагат от датата, на която тези задължения станат правнообвързващи за държавите-членки.

7. До 31 декември 2004 г. и на всеки дванадесет месеца след това държавите-членки съобщават на Комисията графика за намаление на данъците или освобождаването от данъци съгласно този член.

8. Не по-късно от 31 декември 2009 г., Комисията трябва да докладва на Съвета относно фискалните, икономически, селскостопански, енергийни, промишлени и екологични аспекти, свързани с намаляването на данъците съгласно този член.

Член 17

1. При условие че минималните данъчни ставки се спазват във всяка стопанска дейност, държавите-членки могат да прилагат данъчни намаления при потреблението на енергийни продукти, използвани за отопление или за целите на член 8, параграф 2 букви б) и в), както и върху електроенергията в следните случаи:

а)

в подкрепа на енергоемка стопанска дейност:

„Енергоемка стопанска дейност“ означава дейността на стопанска единица, посочена в член 11, при която или закупените енергийни продукти и електроенергия възлизат на най-малко 3,0 % от производствената стойност или дължимия национален енергиен данък представлява най-малко 0,5 % от добавената стойност. В рамките на това определение, държавите-членки могат да прилагат и по-ограничителни концепции, обхващащи определения, свързани с продажната стойност, съответния процес или сектор.

„Закупени енергийни продукти и електроенергия“ означава действителната стойност на закупената енергия или генерираната енергия в рамките на стопанската дейност на предприятието. Тук се включват само електроенергията, топлинната енергия и енергийните продукти, които се използват за отопление или за целите, посочени в член 8, параграф 2, букви б) и в). Включват се всички данъци с изключение на приспадащия се ДДС.

„Производствена стойност“ означава оборотът, включително пряко свързаните с цената на продукта субсидии, плюс или минус измененията в запасите от готова продукция, незавършеното производство и стоките и услугите, произведени за препродажба, минус закупените стоки и услуги за препродажба.

„Добавена стойност“ означава общият оборот, върху който се начислява ДДС, включително продажби при износ минус общите покупки, върху които е начислен ДДС, включително от внос.

Държавите-членки, които понастоящем прилагат национални енергийни данъчни системи, при които енергоемките дейности се определят според критерии, които са различни от сравнение на енергийните разходи с производствената стойност и дължимия национален енергиен данък с добавената стойност, трябва да имат право на преходен период, най-късно до 1 януари 2007 г., за да могат да се адаптират системите си към определението от буква а), първа алинея;

б)	когато се сключват споразумения с предприятия или обединения от предприятия, или в случаите, когато се прилагат търгуеми разрешителни схеми или сходни механизми, доколкото те спомагат за опазването на околната среда и повишаване на енергийната ефективност.

2. Независимо от посоченото в член 4, параграф 1, държавите-членки могат да прилагат нулеви данъчни ставки върху енергийните продукти и електроенергията, определени в член 2, когато те се използват в енергоемки стопански дейности, както е посочено в параграф 1 от настоящия член.

3. Независимо от посоченото в член 4, параграф 1, държавите-членки могат да прилагат данъчни ставки до 50 % от минималните нива в настоящата директива по отношение на енергийните продукти и електроенергията, посочени в член 2, когато се използват от определените в член 11 предприятия, чиито дейности не са енергоемки според определението от параграф 1 от настоящия член.

4. Предприятията, които се ползват от предвидените в параграфи 2 и 3 възможности, сключват споразумения, прилагат търгуеми разрешителни схеми или сходни механизми, както е посочено в параграф 1, буква б). Споразуменията, търгуемите разрешителни схеми или сходни механизми трябва да водят до постигане на целите, свързани с опазването на околната среда или повишаването на енергийната ефективност, най-общо еквивалентни на това, което би било постигнато, ако се прилагаха стандартните минимални ставки за Общността.

Член 18

1. Чрез дерогация от разпоредбите на настоящата директива, с нея на държавите-членки се дава право да продължат да прилагат намаленията в нивата на данъчно облагане или освобождаването от данъци, както е посочено в приложение II.

След предварителен преглед от Съвета, на основата на предложение от Комисията, това право изтича на 31 декември 2006 г. или на датата, посочена в приложение II.

2. Независимо от сроковете, посочени в параграфи от 3 до 12, и при условие че няма сериозно нарушаване на конкуренцията, на държавите-членки, които срещат затруднения при прилагането на новите минимални нива, ще бъде разрешено да ползват преходен период до 1 януари 2007 г., особено с оглед избягване на застрашаване на ценовата стабилност.

3. Кралство Испания може да ползва преходен период до 1 януари 2007 г. за да приспособи националното ниво на данъчно облагане на газьола, използван като гориво към новото минимално ниво от 302 EUR, което до 1 януари 2012 г. ще стигне 330 EUR. До 31 декември 2009 г. е възможно прилагането на намалена ставка за търговското използване на газьола като гориво, при условие че не се стига до облагане под 287 EUR на 1 000 литра и националните нива на облагане с данъци в сила от 1 януари 2003 г. не са редуцирани. От 1 януари 2010 година до 1 януари 2012 г., могат да бъдат прилагани диференцирани ставки за търговското приложение на газьола като гориво, при условие че не се стига до облагане под 302 EUR на 1 000 литра и националните нива на облагане с данъци в сила от 1 януари 2010 г. не са редуцирани. Специалната редуцирана ставка за търговското предназначение на газьола като гориво може да бъде прилагана и по отношение на такситата до 1 януари 2012 година. По отношение на член 7, параграф 3, буква а), до 1 януари 2008 г., като част от дефиницията за използването за търговски цели може да се приеме максимално допустимо бруто тегло в натоварено състояние не-по-малко от 3,5 тона.

4. Република Австрия може да ползва преходен период до 1 януари 2007 г. за да приспособи националното ниво на данъчно облагане на газьола, използван като гориво към новото минимално ниво от 302 EUR, което до 1 януари 2012 г. ще стигне 330 EUR. До 31 декември 2009 г. е възможно прилагането на намалена ставка за търговското използване на газьола като гориво, при условие че не се стига до облагане на ниво под 287 EUR на 1 000 литра и националните нива на облагане с данъци в сила от 1 януари 2003 г. не са редуцирани. От 1 януари 2010 г. до 1 януари 2012 г., могат да бъдат прилагани диференцирани ставки за търговското приложение на газьола като гориво, при условие че не се стига до облагане под 302 EUR на 1 000 литра и националните нива на облагане с данъци в сила от 1 януари 2010 г. не са редуцирани.

5. Кралство Белгия може да ползва преходен период до 1 януари 2007 г. за да приспособи националното ниво на данъчно облагане на газьола, използван като гориво към новото минимално ниво от 302 EUR, което до 1 януари 2012 г. ще стигне 330 EUR. До 31 декември 2009 г. е възможно прилагането на намалена ставка за търговското използване на газьола като гориво, при условие че не се стига до облагане на ниво под 287 EUR на 1 000 литра и националните нива на облагане с данъци в сила от 1 януари 2003 г. не са редуцирани. От 1 януари 2010 година до 1 януари 2012 г., могат да бъдат прилагани диференцирани ставки за търговското приложение на газьола като гориво, при условие че не се стига до облагане под 302 EUR на 1 000 литра и националните нива на облагане с данъци в сила от 1 януари 2010 г. не са редуцирани.

6. Великото херцогство Люксембург може да ползва преходен период до 1 януари 2009 г. за да приспособи националното ниво на данъчно облагане на газьола, използван като гориво към новото минимално ниво от 302 EUR, което до 1 януари 2012 г. ще стигне 330 EUR. До 31 декември 2009 г. е възможно прилагането на намалена ставка за търговското използване на газьола като гориво, при условие че не се стига до облагане на ниво под 272 EUR на 1 000 литра и националните нива на облагане с данъци в сила от 1 януари 2003 г. не са редуцирани. От 1 януари 2010 година до 1 януари 2012 г., могат да бъдат прилагани диференцирани ставки за търговското приложение на газьола като гориво, при условие че не се стига до облагане под 302 EUR на 1 000 литра и не са редуцирани националните нива на облагане с данъци в сила от 1 януари 2010 г.

7. По отношение на енергийните продукти и електроенергията, консумирани в автономните райони на Азорските острови и Мадейра, Португалската република може да прилага данъчни ставки по-ниски от предвидените в настоящата директива, с цел компенсиране на транспортните разходи поради островния и разпокъсан характер на тези райони.

Португалската република може да ползва преходен период до 1 януари 2009 г. за да приспособи националното ниво на данъчно облагане на газьола, използван като гориво към новото минимално ниво от 302 EUR, което до 1 януари 2012 г. ще стигне 330 EUR. До 31 декември 2009 г. е възможно прилагането на диференцирана ставка за търговското използване на газьола като гориво, при условие че не се стига до облагане на ниво под 272 EUR на 1 000 литра и националните нива на облагане с данъци в сила от 1 януари 2003 г. не са редуцирани. От 1 януари 2010 г. до 1 януари 2012 г., могат да бъдат прилагани диференцирани ставки за търговското приложение на газьола като гориво, при условие че не се стига до облагане под 302 EUR на 1 000 литра и националните нива на облагане с данъци в сила от 1 януари 2010 г. не са редуцирани. Диференцираната ставка за търговското предназначение на газьола като гориво може да бъде прилагана и по отношение на такситата до 1 януари 2012 г. По отношение на член 7, параграф 3, буква а), до 1 януари 2008 г., като част от дефиницията за използването за търговски цели може да се приеме максимално допустимо бруто тегло в натоварено състояние не по-малко от 3,5 тона.

Португалската република може да приложи пълно или частично освобождаване по отношение на нивото на облагане на електроенергия до 1 януари 2010 г.

8. Република Гърция може да прилага нива на облагане до 22 EUR на 1 000 литра по-ниски от минималните ставки, определени с настоящата директива по отношение на газьола, използван като гориво и бензина, използван в областите Лесбос, Хиос, Самос, Додеканезе и Цикладите, както и на следните острови в Егейско море: Тасос, Северен Спорадес, Самотраки и Скирос.

Република Гърция може да ползва преходен период до 1 януари 2010 г. за да реорганизира използваната понастоящем система за данъчно облагане на електроенергията на входа в система за облагане на електроенергията на изхода, както и да достигне нови минимални нива за бензина.

Република Гърция може да ползва преходен период до 1 януари 2010 г. за да приспособи националното ниво на данъчно облагане на газьола, използван като гориво към новото минимално ниво от 302 EUR на 1 000 литра, което до 1 януари 2012 г. ще стигне 330 EUR. До 31 декември 2009 г. е възможно прилагането на диференцирана ставка за търговското използване на газьола като гориво, при условие че не се стига до облагане на ниво под 264 EUR на 1 000 литра и националните нива на облагане с данъци в сила от 1 януари 2003 г. не са редуцирани. От 1 януари 2010 г. до 1 януари 2012 г., могат да бъдат прилагани диференцирани ставки за търговското приложение на газьола като гориво, при условие че не се стига до облагане под 302 EUR на 1 000 литра и националните нива на облагане с данъци в сила от 1 януари 2010 г. не са редуцирани. Диференцираната ставка за търговското предназначение на газьола като гориво може да бъде прилагана и по отношение на такситата до 1 януари 2012 година. По отношение на член 7, параграф 3, буква а), до 1 януари 2008 г., в дефиницията за използването за търговски цели може да се приеме максимално допустимо бруто тегло в натоварено състояние не по-малко от 3,5 тона.

9. Ирландия може да приложи пълно или частично освобождаване или намаление по отношение на нивото на облагане на електроенергия до 1 януари 2008 г.

10. До 1 януари 2009 г. Френската република може да прилага пълно или частично освобождаване или намаление на ставките за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, използвани за държавни нужди или от органи на регионалното и местното самоуправление или други публично-правни институции, във връзка с дейностите или сделките, в които участват като публични органи.

Френската република може да ползва преходен период до 1 януари 2009 г. за да приспособи настоящата си система на данъчно облагане на електроенергията към разпоредбите на настоящата директива. През този период, трябва да се вземе предвид общото средно ниво на текущата местна система за таксуване на електроенергията за да се оцени дали се спазват минималните ставки, определени с настоящата директива.

11. До 1 януари 2008 г. Италианската република може да приложи максимално допустимо бруто тегло в натоварено състояние не по-малко от 3,5 тона при дефиницията за използването за търговски цели, посочена в член 7, параграф 3, буква а).

12. До 1 януари 2008 г. Федерална република Германия може да приложи максимално допустимо бруто тегло в натоварено състояние не по-малко от 12 тона при дефиницията за използването за търговски цели, посочена в член 7, параграф 3, буква а).

13. До 1 януари 2008 г. Кралство Нидерландия може да приложи максимално допустимо бруто тегло в натоварено състояние не по-малко от 12 тона при дефиницията за използването за търговски цели, посочена в член 7, параграф 3, буква а).

14. В установените преходни периоди държавите-членки трябва да намаляват прогресивно разликата с минималните нива на облагане с данъци. Все пак, когато разликата между националното ниво и минималното ниво на облагане с данъци не надвишава 3 % от минималното ниво, държавата-членка може да изчака края на периода за да коригира разликата на национално равнище.

Член 19

1. В допълнение към разпоредбите от предишните членове, и по-специално тези от членове 5, 15 и 17, Съветът, като действа единодушно по предложение на Комисията, може да даде разрешение на всяка държава-членка да въведе допълнително освобождаване или редуциране на нивата на данъчно облагане поради специфични съображения.

Държава-членка, която желае да приложи такава мярка, трябва да информира по съответен начин Комисията, като ѝ предостави цялата свързана със случая и необходима информация.

Комисията разглежда молбата, като отчита, inter alia, правилното функциониране на вътрешния пазар, необходимостта от осигуряване на лоялната конкуренция и политиките на Общността в областта на здравеопазването, околната среда, енергетиката и транспорта.

В рамките на три месеца от получаването на цялата присъща и необходима информация, Комисията или внася предложение за разрешаването на такава мярка от страна на Съвета, или, обратно, информира Съвета за причините, поради които не е предложила да бъде разрешено прилагането на такава мярка.

2. Разрешенията, посочени в параграф 1 трябва да бъдат дадени за максимален срок от 6 години, с възможност за подновяване в съответствие с процедурата, изложена в параграф 1.

3. Ако счете, че предвиденото в параграф 1 освобождаване от данъци или намалени данъчни ставки вече не са обосновани, особено що се отнася до гарантиране на лоялната конкуренция или липсата на нарушение във функционирането на вътрешния пазар или във връзка с политиките на Общността в областта на здравеопазването, опазване на околната среда, енергетиката и транспорта, Комисията трябва да представи съответни предложения на Съвета. Съветът взема решение по тези предложения с единодушие.

Член 20

1. Само следните енергийни продукти са предмет на разпоредбите на Директива 92/12/ЕИО, свързани с контрола и движението:

а)	продукти с кодове по КН 1507 и 1518, ако са предназначени за използване като гориво за отопление или моторно гориво;

б)	продукти с кодове по КН 2707 10, 2707 20, 2707 30 и 2707 50;

в)	продукти с кодове по КН от 2710 11 до 2710 19 69. Все пак, при продукти с кодове по КН 2710 11 21, 2710 11 25 и 2710 19 29, разпоредбите, свързани с контрола и движението, се отнасят само до големите търговски движения;

г)	продуктите с код по КН 2711 (с изключение на 2711 11, 2711 21 и 2711 29);

д)	продуктите с код по КН 2901 10;

е)	продуктите с кодове по КН 2902 20, 2902 30, 2902 41, 2902 42, 2902 43 и 2902 44;

ж)	продуктите с код по КН 2905 11 00, които не са от синтетичен произход, ако са предназначени за използване като гориво за отопление или моторно гориво;

з)	продуктите с код по КН 3824 90 99, ако са предназначени за използване като гориво за отопление или моторно гориво.

2. Ако дадена държава-членка установи, че енергийни продукти, различни от посочените в параграф 1, са предназначени за използване, предлагани за продажба или използвани като гориво за отопление или моторно гориво или по някакъв начин допускат избягване, заобикаляне или злоупотреби по отношение на плащането на данъци, тя трябва незабавно да информира Комисията. Тази разпоредба се отнася също така и до електроенергията. Комисията изпраща уведомлението до останалите държави-членки в рамките на един месец от неговото получаване. Решението дали въпросните продукти би следвала да бъдат предмет на разпоредбите на Директива 92/12/ЕИО, свързани с контрола и движението на стоки, трябва да се вземе в съответствие с процедурата, предвидена в член 27, параграф 2.

3. Държавите-членки могат, съгласно двустранни споразумения, да отхвърлят някои или всички мерки, свързани с контрола, предвидени в Директива 92/12/ЕИО по отношение на някои или всички продукти, посочени в параграф 1, доколкото те не са предмет на член 7 до член 9 от настоящата директива. Такива споразумения няма да засягат държави-членки, които не са страна по тях. Всички такива двустранни споразумения се известяват на Комисията, която от своя страна информира останалите държави-членки.

Член 21

1. В допълнение към общите разпоредби, които определят възникването на изискуемостта на данъчното задължение и разпоредбите, свързани с плащането, определени с Директива 92/12/ЕИО, сумите при данъчно облагане на енергийни продукти стават дължими при възникване на някое от основанията, посочени в член 2, параграф 3.

2. За целите на настоящата директива, се счита, че думата „производство“ от член 4, буква в) и член 5, параграф 1 от Директива 92/12/ЕИО включва и „добив“, където това е уместно.

3. Потреблението на енергийни продукти в рамките на предприятие, което произвежда такива, не се счита за възникването на изискуемост на данъчно задължение, ако се консумират само енергийни продукти, произведени на място в предприятието. Държавите-членки могат също така да счетат, че потреблението на електроенергия и други енергийни продукти, които не се произвеждат в рамките на дадено предприятие и потреблението на енергийни продукти и електроенергия в рамките на предприятие, произвеждащо горива, които се използват за производство на електроенергия, не поражда изискуемост на данъчно задължение. В случаите когато потреблението не е свързано с производството на енергийни продукти и в частност за двигатели на превозни средства, се счита че такова потребление поражда изискуемост на данъчното задължение.

4. Държавите-членки могат също така да предвидят, че данъкът върху енергийните продукти и електроенергията става изискуем, когато е установено, че дадено условие по отношение на крайното предназначение, посочено в националното законодателство за целите на намалените ставки или освобождаване от заплащане, не е или вече не е изпълнено.

5. За целите на прилагането на членове 5 и 6 от Директива 92/12/ЕИО, електроенергията и природният газ подлежат на облагане с данъци и те стават изискуеми по време на доставката от дистрибутора или редистрибутора. Когато доставката до потребителя се осъществява в държава-членка, в която дистрибуторът или редистрибуторът не са установени, данъкът от тази държава-членка за доставката е изискуем от фирма, която трябва да е регистрирана в държавата-членка, на чиято територия се извършва доставката. Данъците при всички случаи се налагат и събират в съответствие с процедурите на отделните държави-членки.

Независимо от изложеното в първа алинея, държавите-членки имат право да определят настъпването на изискуемост в случаите, когато техните газопроводи не са свързани с тези на други държави-членки.

Предприятие, което произвежда електроенергия за собствени нужди се счита за дистрибутор. Независимо от член 14, параграф 1, буква а), държавите-членки могат да освободят от облагане с данък дребните производители на електроенергия, при условие че облагат с данък енергийните продукти, използвани за производството на тази електроенергия.

За целите на прилагането на членове 5 и 6 от Директива 92/12/ЕИО, въглищата, кокса и лигнитите подлежат на данъчно облагане и данъкът е изискуем при доставката от фирми, които трябва да са регистрирани да извършват такава дейност от съответните компетентни органи. Тези органи могат да разрешат на производител, търговец, вносител или представител за целите на данъчното облагане да изпълнят данъчните задължения от името на регистрираната фирма. Данъкът се налага и събира в съответствие с процедурите, установени от отделните държави-членки.

6. Държавите-членки не трябва да третират като „производство на енергийни продукти“ следните случаи:

а)	дейностите, при които се получават малки количества енергийни продукти;

б)

дейности, при които потребителят на даден енергиен продукт прави възможна повторната му употреба в неговото предприятие, при условие че вече платените данъци за този продукт не са по-малки от размера на данъците, които биха били дължими, ако върху повторно използваният продукт трябва да се наложи повторен данък;

в)

дейност, при която извън производствено предприятие или склад под данъчен контрол, се използват енергийни продукти заедно с други енергийни продукти или други материали, при условие че:

i)	данъците върху компонентите вече са заплатени; и

ii)	платената сума не е по-малка от сумата, която би била изискуема върху тяхната комбинация.

Условието от точка i) няма да се прилага, когато комбинацията е освободена от данъци поради употреба за специфични цели.

Член 22

Когато данъчните ставки биват изменяни, запасите от енергийни продукти, които вече са пуснати за потребление, могат да са предмет на увеличение или намаление на дължимия данък.

Член 23

Държавите-членки могат да възстановят вече платени данъци върху замърсени или случайно смесени енергийни продукти, върнати в данъчния склад за рециклиране.

Член 24

1. Няма да се облагат с данък в друга държава-членка енергийни продукти, които са пуснати за потребление в дадена държава-членка, които се съдържат в стандартните резервоари на търговските моторни превозни средства и които са предназначени за използване като гориво от тези моторни средства, както и тези, които се съдържат в специални контейнери и които, по време на транспортирането, са предназначени да обслужват дейността на прилежащите към тези контейнери системи.

2. За целите на настоящия член:

„стандартни резервоари“ означава:

—

резервоарите, които са трайно прикрепени от производителя към всички моторни превозни средства от същия тип като въпросното превозно средство и чието трайно закрепване позволява директното снабдяване с гориво, както за целите на задвижването, така и, където е необходимо, за работата на хладилни системи или други системи по време на транспортирането. Газовите резервоари, прикрепени към моторните превозни средства, предназначени за прякото използване на газ като гориво и резервоарите, прикрепени към други системи, с които може да е оборудвано превозното средство също се считат за стандартни резервоари,

—	резервоарите, трайно прикрепени от производителя към всички контейнери от същия тип като въпросния контейнер и чието трайно закрепване позволява по време на транспортирането директно снабдяване с гориво за работата на хладилни системи или други системи, с които са оборудвани специалните контейнери.

„Специален контейнер“ означава всеки контейнер, оборудван със специално проектиран апарат за охладителни системи, кислородни системи, системи за топлинна изолация или други системи.

Член 25

1. На 1 януари всяка година и при промяна в националното законодателство държавите-членки информират Комисията за нивата на облагане с данъци, които прилагат към продуктите, изброени в член 2.

2. Когато нивата на облагане с данъци, прилагани от държавите-членки са изразени в мерни единици, различни от посочените за всеки продукт в членове от 7 до 10, държавите-членки известяват и съответните данъчни ставки след прехвърляне в тези мерни единици.

Член 26

1. Държавите-членки информират Комисията за мерките, предприети съгласно член 5, член 14, параграф 2, член 15 и член 17.

2. Мерки като освобождаване от заплащане на данъци, намалени данъчни ставки, данъчно диференциране и възстановяване на данъци по смисъла на настоящата Директива биха могли да представляват държавна помощ и в такива случай трябва да се уведомява Комисията съгласно член 88, параграф 3 от Договора.

Информацията, която трябва да се предостави на Комисията на основата на настоящата директива не освобождава държавите-членки от задължението за нотификация съгласно член 88, параграф 3 от Договора.

3. Задължението за нотификация на Комисията съгласно параграф 1 за мерките, предприети съгласно член 5, не освобождава държавите-членки от задълженията за нотификация съгласно Директива 83/189/ЕИО.

Член 27

1. Комисията се подпомага от Комитета по акцизите, учреден с член 24, параграф 1 от Директива 92/12/ЕИО.

2. При позоваване на този параграф, се прилагат член 5 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Срокът, посочен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 28

1. Държавите-членки приемат и публикуват необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 31 декември 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това.

2. Те прилагат тези разпоредби от 1 януари 2004 г., с изключение на разпоредбите, определени в член 16 и член 18, параграф 1, които могат да бъдат прилагани от държавите-членки от 1 януари 2003 г.

3. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

4. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 29

Съветът, като действа въз основа на доклад и, при необходимост, по предложение от Комисията, периодично преглежда освобождаванията от плащане на данъци и намаленията и минималните нива на облагане с данъци, постановени с настоящата директива и, като действа с единодушие след консултации с Европейския парламент, приема необходимите мерки. Докладът от Комисията и разглеждането от Съвета трябва да вземат предвид правилното функциониране на вътрешния пазар, реалната стойност на минималните данъчни ставки и по-широките цели на Договора.

Член 30

Независимо от член 28, параграф 2, Директиви 92/81/ЕИО и 92/82/ЕИО се отменят от 31 декември 2003 г.

Член 31

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 32

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 27 октомври 2003 година.

За Съвета

Председател

A. MATTEOLI

(1) ОВ L 316, 31.10.1992 г., стр. 12, Директива, последно изменена с Директива 94/74/ЕО (ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 46).

(2) ОВ L 316, 31.10.1992 г., стр. 19. Директива, последно изменена с Директива 94/74/ЕО.

(3) ОВ L 76, 23.3.1992 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2000/47/ЕО (ОВ L 193, 29.7.2000 г., стр. 73).

(4) ОВ L 316, 31.10.1992 г., стр. 21.

(5) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(6) ОВ L 293, 24 .10.1990 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 29/2002 на Комисията (ОВ L 6, 10.1.2002 г., стр. 3).

(7) ОВ L 279, 23.10.2001 г., стр. 1.

(8) ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Таблица А. — Минимални данъчни ставки, приложими за моторните горива

	1 януари 2004 година	1 януари 2010 година
Оловен бензин (в еуро на 1 000 л) КН кодове 2710 11 31, 2710 11 51 и 2710 11 59	421	421
Безоловен бензин (в еуро на 1 000 л) КН кодове 2710 11 31, 2710 11 41, 2710 11 45 и 2710 11 49	359	359
Газьол (в еуро на 1 000 л) КН кодове от 2710 19 41 до 2710 19 49	302	330
Керосин (в еуро на 1 000 л) КН кодове 2710 19 21 и 2710 19 25	302	330
Втечнен нефтен газ (в еуро на 1 000 кг) КН кодове от 2711 12 11 до 2711 19 00	125	125
Природен газ (в еуро на гигаджаул горна топлина на изгаряне) КН кодове 2711 11 00 и 2711 21 00	2,6	2,6

Таблица Б. — Минимални данъчни ставки на горивата с приложение, предвидено в член 8, параграф 2

Газьол (в еуро на 1 000 л) КН кодове от 2710 19 41 до 2710 19 49	21
Керосин (в еуро на 1 000 л) КН кодове 2710 19 21 и 2710 19 25	21
Втечнен нефтен газ (в еуро на 1 000 кг) КН кодове от 2711 12 11 до 2711 19 00	41
Природен газ (в еуро на гигаджаул горна топлина на изгаряне) КН кодове 2711 11 00 и 2711 21 00	0,3

Таблица В. — Минимални данъчни ставки на горивата за отопление и електроенергията

	Промишлени нужди	Битови нужди
Газьол (в еуро на 1 000 л) КН кодове от 2710 19 41 до 2710 19 49	21	21
Мазут (в еуро на 1 000 кг) КН кодове 2710 19 61 до 2710 19 69	15	15
Керосин (в еуро на 1 000 л) КН кодове от 2710 19 21 и 2710 19 25	0	0
Втечнен нефтен газ (в еуро на 1 000 кг) КН кодове от 2711 12 11 до 2711 19 00	0	0
Природен газ (в еуро на гигаджаул горна топлина на изгаряне) КН кодове 2711 11 00 и 2711 21 00	0,15	0,3
Въглища и кокс (в еуро на гигаджаул горна топлина на изгаряне) КН кодове 2701, 2702 и 2704	0,15	0,3
Електроенергия (в еуро на МВч) КН код 2716	0,5	1,0

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Намален размер на данъка и освобождаване от данък съгласно член 18, параграф 1

1. БЕЛГИЯ:

—	за втечнен нефтен газ (LPG), природен газ и метан;

—	за превозни средства в обществения транспорт;

—	за въздухоплаване, различно от описаното в член 14, параграф 1, буква б) от настоящата директива;

—	за частно плаване за развлечение;

—	за намаляване на размера на акциза върху тежки дизелови горива с цел насърчаване употребата на по-екологично чисти горива. Такова намаление трябва да е специално обвързано със съдържанието на сяра. Намалението на ставката не може в никакъв случай да бъде под 6,5 EUR на тон;

—	за отработени масла, които се използват повторно като гориво или веднага след регенерирането им, или след преминаване през процес на рециклиране, и в случаи, когато повторната употреба подлежи на обмитяване;

—	за диференцирана акцизна ставка при ниско ароматен (35 %) безоловен бензин с ниско съдържание на сяра (50 промила);

—	за диференцирана акцизна ставка при дизелово гориво с ниско съдържание на сяра (50 промила).

2. ДАНИЯ:

—

за диференцирана акцизна ставка, от 1 февруари 2002 г. до 31 януари 2008 г., за мазут и нафта за отопление, използвани от предприятия с енергоемко производство за производството на топлина и топла вода. Максималната стойност на разрешения акциз е 0,0095 EUR на килограм за мазута и 0,008 EUR на литър за нафтата за отопление. Намалението на акциза трябва да е в съответствие условията от настоящата директива, и по-специално минималните акцизни ставки.

—

за намаляване на митото върху дизеловото гориво с цел насърчаване употребата на по-екологично чисти горива, при условие че това е с свързано с утвърдени технически характеристики, включващи относително тегло, съдържание на сяра, точка на дестилация, цетаново число и индекс, и при условие че тези ставки са в съответствие със задълженията, предвидени в настоящата директива;

—

за прилагането на диференцирани акцизни ставки за бензин, разпределян от бензиностанции с рециркулационна система за бензинови пари, и бензин, разпределян от други бензиностанции, при условие че диференциалните ставки са в съответствие със задълженията предвидени в тази директива, и по-специално минималните акцизни ставки;

—	за диференцирани акцизни ставки върху бензина, при условие че ставките са в съответствие със задълженията, предвидени в настоящата директива, и по-специално минималните данъчни ставки, предвидени в член 7;

—	за превозни средства в обществения транспорт;

—	за диференцирани акцизни ставки върху газьола при условие че ставките са в съответствие със задълженията, предвидени в настоящата директива, и по-специално минималните данъчни ставки, предвидени в член 7;

—

за частично възстановяване на данъка в търговския сектор, при условие че данъчните ставки не противоречат на правото на Общността и при условие че сумата на платените данъци, които не винаги се възстановяват, е съобразена с минималните митнически ставки или таксата за наблюдение и контрол на минералните масла, както е предвидено в правото на Общността;

—	за въздухоплаване, различно от описаното в член 14, параграф 1, буква б) от настоящата директива;

—

за прилагането на намалени акцизни ставки до 0,03 датски крони (DKK) на литър бензин, разпределян от бензиностанции, с по-строги стандарти по отношение на оборудването и оперирането с цел намалява изтичането на метил третичен-бутил етер в подпочвените води при условие че диференцираните ставки са в съответствие със задълженията, предвидени в настоящата директива, и по-специално минималните акцизни ставки.

3. ГЕРМАНИЯ:

—	за диференцирана акцизна ставка върху горива с максимално съдържание на сяра 10 pрm от 1 януари 2003 г. до 31 декември 2005 г.;

—	за използването на отработени въглеродни газове като гориво за отопление;

—	за диференцирана акцизна ставка върху минералните масла, използвани като гориво в обществения транспорт, подлежащи на съгласуване със задълженията, предвидени в Директива 92/82/ЕИО;

—	за проби от минерални масла, предназначени за анализ, производствени изпитвания или други научни цели;

—	за диференцирана акцизна ставка върху нафтата за отопление, използвана в производствения сектор при условия, че диференцираните ставки са в съответствие със задълженията, предвидени в настоящата директива;

—	за отработени масла, които се използват повторно като гориво или след регенериране, или след процес на рециклиране за отработени масла, когато повторното използване подлежи на обмитяване.

4. ГЪРЦИЯ:

—	за нуждите на националните въоръжени сили;

—	за облекчения при акцизите върху минералните масла, използвани като горива за служебни превозни средства на президентството и националната полиция;

—	за превозни средства в обществения транспорт;

—	за диференцирани данъчни ставки върху безоловния бензин с цел разграничаването на различните екологични категории, при условие че ставките са в съответствие със задълженията, предвидени в настоящата директива, и по-специално минималните данъчни ставки, предвидени в член 7;

—	за втечнен нефтен газ и метан, използвани за промишлени цели.

5. ИСПАНИЯ:

—	за втечнен нефтен газ, използван като гориво за превозни средства в обществения транспорт;

—	за втечнен нефтен газ, използван като гориво в таксиметровия превоз;

—	за диференцирани данъчни ставки върху безоловния бензин с цел разграничаването на различните екологични категории, при условие че ставките са в съответствие със задълженията, предвидени в настоящата директива, и по-специално минималните данъчни ставки, предвидени в член 7;

—	за отработени масла, които се използват повторно като гориво или веднага след регенерирането им, или след преминаване през процес на рециклиране, и в случаи, когато повторната употреба подлежи на обмитяване.

6. ФРАНЦИЯ:

—	за диференцирани данъчни ставки върху дизеловото гориво, използвано при превозни средства с търговско предназначение, до 1 януари 2005 г., които не могат да бъдат по-малко от 380 EUR на 1 000 литра, считано от 1 март 2003 г.;

—	в рамките на някои политики, свързани с подпомагането на райони, застрашени от обезлюдяване;

—	за консумация на остров Корсика при условие че намаленият размер на ставките е винаги съобразен с минималните митнически тарифи за минералните масла, както е предвидено в правото на Общността;

—	за диференцирана акцизна ставка върху ново гориво, съставено от емулсия от вода-антифриз/дизел, стабилизирана чрез повърхностноактивни вещества при условие че диференцираните ставки са в съответствие със задълженията, предвидени в настоящата директива, и по-специално минималния размер на акциза;

—	за диференцирана акцизна ставка върху първокачествен безоловен бензин, съдържащ добавки на калиева основа за повишаване на устойчивостта на клапаните при пълно изгаряне (или всякакъв друг вид добавка със същия ефект);

—	за гориво, използвано в таксиметровия превоз в рамките на годишната квота;

—	за освобождаване от акциз върху газове, използвани като гориво в обществения транспорт в рамките на годишната квота;

—	за освобождаване от акциз върху газове, използвани като горива за двигатели с вътрешно горене при превозни средства за събиране на отпадъци;

—

за намаляване на данъчната ставка върху тежки горива с цел насърчаване използването на по-екологично чисти горива; това намаление трябва да е специално обвързано със съдържанието на сяра и митото върху тежки горива трябва да е в съответствие с минималната данъчна ставка за тежки горива, предвидена в правото на Общността;

—	за освобождаване от акциз върху тежки горива, използвани за производството на двуалуминиев триокис в района на Гардан;

—	за въздухоплаване, различно от описаното в член 14, параграф 1, буква б) от настоящата директива;

—	за газолин, доставян от пристанищата на Корсика за плавателни съдове за частно плаване;

—	за отработени масла, които се използват повторно като гориво или веднага след регенерирането им, или след преминаване през процес на рециклиране, и в случаи, когато повторната употреба подлежи на обмитяване;

—	за превозни средства в обществения транспорт до 31 декември 2005 г.;

—

за разрешителни за прилагането на диференцирани акцизни ставки по отношение на горивна смес от вида „бензин/производни на етилов алкохол, в които алкохолния компонент е от селскостопански произход“ и за прилагането на диференцирани акцизни ставки по отношение на горивна смес от вида „дизел/естери на растителни масла“. За намаляването на акциза при смеси, включващи естери на растителни масла и производни на етиловия алкохол, които се използват за гориво, според определението за гориво в настоящата директива, френските власти трябва да издадат необходимите разрешителни за производството на съответните биогорива най-късно до 31 декември 2003 г. Разрешителните ще бъдат валидни за най-много шест години от датата на издаване. Намалението, определено в разрешението може да се прилага след 31 декември 2003 г., до изтичането на срока му. Намаленията на размера на акциза не могат да надвишават 35,06/hl или 396,64/т EUR за естери на растителни масла, и 50,23/hl или 297,35/т EUR за производни на етиловия алкохол, използвани в гореописаните смеси. Намаленията на акцизите се коригират в съответствие с промените в цената на суровините, за да се избегне свръхкомпенсиране за допълнителни разходи при производството на биогорива. Това решение е валидно за периода след 1 ноември 1997 г. Срокът на решението изтича на 31 декември 2003 г.;

—

за разрешителни за прилагането на диференцирани акцизни ставки по отношение на горивна смес от вида „гориво за битово отопление/естери на растителни масла“. За намаляването на акциза при смеси, включващи естери на растителни масла и производни на етиловия алкохол, които се използват за гориво, според определението за гориво в настоящата директива, френските власти трябва да издадат необходимите разрешителни за производството на съответните биогорива най-късно до 31 декември 2003 г. Разрешителните ще бъдат валидни за най-много шест години от датата на издаване. Намалението, определено в разрешението, може да се прилага след 31 декември 2003 г., до изтичането на срока му, който не може да бъде удължаван. Намаленията на размера на акциза не могат да надвишават 35,06/hl или 396,64/т EUR за естери на растителни масла, използвани в гореописаните смеси. Намаленията на акцизите се коригират в съответствие с промените в цената на суровините, за да се избегне свръхкомпенсиране за допълнителни разходи при производството на биогорива. Това решение е валидно за периода след 1 ноември 1997 г. Срокът на решението изтича на 31 декември 2003 г.

7. ИРЛАНДИЯ:

—	за втечнен нефтен газ, природен газ и метан, използвани като моторни горива;

—	в моторни превозни средства, използвани от хора с увреждания;

—	за превозни средства в обществения транспорт;

—	за диференцирани данъчни ставки върху безоловния бензин с цел разграничаването на различните екологични категории, при условие че ставките са в съответствие със задълженията, предвидени в настоящата директива, и по-специално минималните данъчни ставки, предвидени в член 7;

—	за диференцирани акцизни ставки върху дизелово гориво с ниско съдържание на сяра;

—	за производството на двуалуминиев триокис в района на Шанън;

—	за въздухоплаване, различно от описаното в член 14, параграф 1, буква б) от настоящата директива;

—	за частно плаване за развлечение;

—	за отработени масла, които се използват повторно като гориво или веднага след регенерирането им, или след преминаване през процес на рециклиране, и в случаи, когато повторната употреба подлежи на обмитяване.

8. ИТАЛИЯ:

—

за диференцирани акцизни ставки върху смеси, използвани като моторни горива със съдържание 5 % или 25 % биодизел до 30 юни 2004 г.. Намалението на акциза не може да е по-голямо от сумата на дължимия акциз върху обема биодизел в продуктите, които могат да се ползват от намалението. Намаленията на акцизите се коригират в съответствие с промените в цената на суровините, за да се избегне свръхкомпенсиране за допълнителни разходи при производството на биогорива;

—	за намаляване на акциза върху пътните горива за транспортни фирми до 1 януари 2005 г., не по-малко от 370 EUR на 1 000 l. в сила от 1 януари 2004 г.;

—	за отработени въглеродни газове, използвани като гориво;

—	за намален акциз върху емулсии вода/дизел и емулсии вода/тежко гориво от 1 октомври 2000 г., до 31 декември 2005 г., при условие че намалената ставка е в съответствие със задълженията, предвидени в настоящата директива, и по-специално минималния размер на акциза;

—	за метан, използван за моторни превозни средства;

—	за националните въоръжени сили;

—	за линейки;

—	за превозни средства в обществения транспорт;

—	за гориво, използвано в таксиметровия превоз;

—

в някои определени неблагоприятни географски райони, за намален размер на акциза върху местни горива и втечнен нефтен газ, използвани за отопление и разпределяни чрез мрежите в съответните райони, при условие че тези ставки са в съответствие със задълженията, предвидени в настоящата директива, и по-специално минималните акцизни ставки;

—	за консумация в районите Вал д'Аоста и Гориция;

—	за намален размер на акциза върху бензин, консумиран на територията на Фриули-Венеция Джулия при условие че ставките са в съответствие със задълженията, предвидени в настоящата директива, и по-специално минималните акцизни ставки;

—	за намален размер на акциза върху минералните масла, консумирани в районите Удине и Триест при условие че тези ставки са в съответствие със задълженията, предвидени в настоящата директива;

—	за освобождаване от акциз върху минералните масла, използвани като гориво за производство на двуалуминиев триокис в Сардиния;

—	за намален акциз върху горивните масла за производството на пара и за газьол, използван във фурни за изсушаване и „активиращи“ молекулни сита в Реджио Калабрия, при условие че ставките са в съответствие със задълженията, предвидени в настоящата директива;

—	за въздухоплаване, различно от описаното в член 14, параграф 1, буква б) от настоящата директива;

—	за отработени масла, които се използват повторно като гориво или веднага след регенерирането им, или след преминаване през процес на рециклиране, и в случаи, когато повторната употреба подлежи на обмитяване.

9. ЛЮКСЕМБУРГ:

—	за втечнен нефтен газ, природен газ и метан;

—	за превозни средства в обществения транспорт;

—	за намаление на акциза върху мазута с цел насърчаване употребата на по-екологично чисти горива. Такова намаление трябва да е специално обвързано с ниско съдържание на сяра и в никакъв случай не може да бъде под 6,5 EUR на тон;

—	за отработени масла, които се използват повторно като гориво или веднага след регенерирането им, или след преминаване през процес на рециклиране, и в случаи, когато повторната употреба подлежи на обмитяване.

10. НИДЕРЛАНДИЯ:

—	за втечнен нефтен газ, природен газ и метан;

—	за проби от минерални масла, предназначени за анализ, производствени изпитвания или други научни цели;

—	за използване от националните въоръжени сили;

—	за прилагането на диференцирани акцизни ставки върху втечнения нефтен газ, използван като гориво в обществения транспорт;

—	за диференцирани акцизни ставки върху втечнения нефтен газ, използван като гориво при сметосъбиране, отпушване на канали и почистване на улици;

—	за диференцирана акцизна ставка върху дизелово гориво с ниско съдържание на сяра (50 промила) до 31 декември 2004 г.;

—	за диференцирана акцизна ставка върху бензин с ниско съдържание на сяра (50 pрm) до 31 декември 2004 г.

11. АВСТРИЯ:

—	за природен газ и метан;

—	за втечнен нефтен газ, използван като гориво за превозни средства в обществения транспорт;

—	за отработени масла, които се използват повторно като гориво или веднага след регенерирането им, или след преминаване през процес на рециклиране, и в случаи, когато повторната употреба подлежи на обмитяване.

12. ПОРТУГАЛИЯ:

—	за диференцирани данъчни ставки върху безоловния бензин с цел разграничаването на различните екологични категории, при условие че ставките са в съответствие със задълженията, предвидени в настоящата директива, и по-специално минималните данъчни ставки, предвидени в член 7;

—	за освобождаване от акциз върху втечнен нефтен газ, природен газ и метан, използвани като гориво в обществения транспорт;

—	за намаление на акциза върху горивните масла, консумирани в автономната област Мадейра; Това намаление не може да надвишава допълнителните разходи за транспортирането на горивни масла до региона;

—

за намаляване на акциза върху мазута с цел насърчаване използването на по-екологично чисти горива; това намаление трябва да е специално обвързано със съдържанието на сяра и митото върху тежки горива трябва да е в съответствие с минималния размер на митото за тежки горивни масла, предвидена в правото на Общността;

—	за въздухоплаване, различно от описаното в член 14, параграф 1, буква б) от настоящата директива;

—	за отработени масла, които се използват повторно като гориво или веднага след регенерирането им, или след преминаване през процес на рециклиране, и в случаи, когато повторната употреба подлежи на обмитяване.

13. ФИНЛАНДИЯ:

—	за природен газ, използван като гориво;

—	за освобождаване от акциз върху метана и втечнения нефтен газ за всякакъв вид цели;

—	за намалени акцизни ставки върху дизеловото гориво и газьола за отопление при условие че ставките са в съответствие със задълженията, предвидени в настоящата директива, и по-специално минималните данъчни ставки, предвидени в членове от 7 до 9;

—	за намалени акцизни ставки върху подобрен оловен или безоловен бензин при условие че ставките са в съответствие със задълженията, предвидени в настоящата директива, и по-специално минималните данъчни ставки, предвидени в член 7;

—	за въздухоплаване, различно от описаното в член 14, параграф 1, буква б) от настоящата директива;

—	за частно плаване за развлечение;

—	за отработени масла, които се използват повторно като гориво или веднага след регенерирането им, или след преминаване през процес на рециклиране, и в случаи, когато повторната употреба подлежи на обмитяване.

14. ШВЕЦИЯ:

—	за намален акциз за дизелово гориво в съответствие с екологичните класификации;

—	за диференцирани данъчни ставки върху безоловния бензин с цел разграничаването на различните екологични категории при условие че ставките са в съответствие със задълженията, предвидени в настоящата директива, и по-специално минималните акцизни ставки;

—	за диференцирана енергийна данъчна ставка по отношение на бензин на основата на алкилат за двутактови двигатели до 30 юни 2008 г., при условие че размерът на приложимия акциз е в съответствие с изискванията на настоящата директива;

—	за освобождаване от акциз върху биологично произведен метан и други отработени газове;

—	за намалени акцизни ставки върху минерални масла, използвани за промишлени цели, при условие че ставките са в съответствие със задълженията, предвидени в настоящата директива;

—

за намалени акцизни ставки върху минерални масла, използвани за промишлени цели чрез въвеждането на ставка, по-ниска от стандартната, и намалена ставка за предприятия с енергоемко производство при условие че ставките са в съответствие със задълженията, предвидени в настоящата директива, и не предизвикват нарушения на конкуренцията;

—	за въздухоплаване, различно от описаното в член 14, параграф 1, точка б) от настоящата директива.

15. ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО:

—	за диференцирани акцизни ставки върху пътните горива, съдържащи биодизел, и биодизел, използван като чисто пътно гориво до 31 март 2007 година. Минималните ставки за Общността трябва да се съблюдават. Не се допуска свръхкомпенсация за допълнителни разходи за производството на биогорива;

—	за втечнен нефтен газ, природен газ и метан, използвани като моторно гориво;

—	за намаление на размера на акциза върху дизела с цел насърчаване на по-екологично чисти горива;

—	за диференцирани данъчни ставки върху безоловния бензин с цел разграничаването на различните екологични категории, при условие че ставките са в съответствие със задълженията, предвидени в настоящата директива, и по-специално минималните данъчни ставки, предвидени в член 7;

—	за превозни средства в обществения транспорт;

—	за диференцирани акцизни ставки върху емулсии от вода/дизел при условие че диференцираните ставки са в съответствие със задълженията, предвидени в настоящата директива, и по-специално минималните акцизни ставки;

—	за въздухоплаване, различно от описаното в член 14, параграф 1, буква б) от настоящата директива;

—	за частно плаване за развлечение;

—	за отработени масла, които се използват повторно като гориво или след регенериране, или след процес на рециклиране на отработени масла, когато повторното използване подлежи на облагане.