15/ 10

BG

Официален вестник на Европейския съюз

105


32003L0089


L 308/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2003/89/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 10 ноември 2003 година

за изменение на Директива 2000/13/ЕО относно обозначаването на съставките, които се съдържат в храните

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

За достигане високо ниво на опазване на здравето на потребителите и гарантиране на тяхното право на информация, трябва да се гарантира, че потребителите са подходящо информирани по отношение на храните, inter alia, чрез изброяване на всички техни съставки върху етикети.

(2)

По силата на член 6 от Директива 2000/13/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламирането на храните (4), някои вещества няма нужда да фигурират в списъка със съставките.

(3)

Когато са използвани при производството на храни и все още присъстват като такива, някои съставки или други вещества са причина за алергии или непоносимости при потребителите, като някои от тези алергии или непоносимости представляват опасност за здравето на засегнатите лица.

(4)

Научният комитет по храните, създаден на основание член 1 от Решение 97/579/ЕО на Комисията (5), обяви, че разпространението на хранителни алергии е с мащаби, които засягат живота на много хора, причинявайки състояния, вариращи от много леки до потенциално смъртоносни.

(5)

Посоченият Комитет потвърди, че най-разпространените хранителни алергени са кравето мляко, плодовете, бобовите растения (особено фъстъците и соята), яйцата, ракобразните, ядките от дърво, рибата, зеленчуците (целина и други храни от семейство Umbelliferae), пшеницата и други зърнени култури.

(6)

Най-разпространените хранителни алергени се срещат в състава на широк спектър преработени храни.

(7)

Посоченият Комитет отбеляза също така че могат да възникват отрицателни реакции и по отношение на хранителни добавки, както и че избягването на консумацията на хранителни добавки е често проблематично, тъй като не всички от тях фигурират неизменно върху етикетите.

(8)

Необходимо е да се предвиди, че добавките, помощните средства за преработка и други вещества с алергично действие, посочени в член 6, параграф 4, буква а) от Директива 2000/13/ЕО са обект на правила за етикетиране, за предоставяне на подходяща информация на потребителите, страдащи от хранителни алергии.

(9)

Дори ако етикетирането, което е предназначено като цяло за потребителите, не трябва да се разглежда като единствен носител на информация, който да замества представянето на здравните данни, поради което е препоръчително потребителите с алергии или непоносимости да се подпомагат във възможно най-висока степен, като им се осигурява по-изчерпателна информация за състава на храните.

(10)

Списъкът на алергените следва да включва храни, съставки и други вещества, за които е доказано, че причиняват свръхчувствителност.

(11)

С оглед на осигуряването на по-пълна информация за всички потребители и опазването на здравето на някои потребители, следва да се въведе задължително изискване за включване в списъка на съставките на всички съставки и други вещества, които се съдържат в съответната храна. За алкохолните напитки следва да бъде задължително включването в етикетите на всички съставки с алергично действие, съдържащи се в съответната напитка.

(12)

С оглед отчитането на техническите трудности, съпътстващи производството на храни, необходимо е да се разреши по-голяма гъвкавост при съставянето на списък на съставките и другите вещества, които се използват в много малки количества.

(13)

За осигуряване на синхрон с развитието на научното познание и прогрес в сферата на технологичните средства за премахване на алергичното действие на хранителните съставки и други вещества, предпазване на потребителите от новите хранителни алергени и избягване въвеждането на излишни изисквания по отношение на етикетирането, е от значение да се осигури възможност, когато съществува съответната необходимост, за навременно ревизиране на списъка на съставките чрез включване или заличаване на някои съставки или вещества. Това преразглеждане следва да се основава на научни критерии, определени от Европейския орган за безопасност на храните, създаден съгласно Регламент (ЕО) № 178/2002 (6) и да се осъществява чрез прилагане на мерки от техническо естество, с приемането, на които следва да бъде упълномощена Комисията, в интерес на опростяването и ускоряването на процедурата. Освен това, Комисията следва, ако е необходимо, да изготви технически насоки за тълкуването на приложение IIIa.

(14)

Следователно Директива 2000/13/ЕО следва да бъде съответно изменена,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 2000/13/ЕО се изменя, както следва:

1.

член 6 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.   Съставките се изброяват в съответствие с настоящия член и приложения I, II, III и IIIa.“;

б)

добавя се следният параграф:

„3а.   Без да се засягат правилата за етикетиране, които трябва да се установят съгласно параграф 3, всяка съставка, както е определено в параграф 4, буква а) и посочена в приложение IIIa съставка се обозначава върху етикетите на цитираните в параграф 3 напитки, ако представлява част от техния състав. Обозначаването се извършва чрез думата „съдържа“, последвана от наименованието(ята) на съответната(ите) съставка(и).

Когато е необходимо, могат да бъдат приети подробни правила за извършване на обозначаването, посочено в първата алинея в съответствие със следните процедури:

а)

по отношение на продуктите, посочени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1493/99 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино (7), в съответствие с процедурата, установена в член 75 от този регламент;

б)

по отношение на продуктите, посочени в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета от 10 юни 1991 г., за установяване на общи правила за определянето, описанието и представянето на ароматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли на винена основа (8), в съответствие с процедурата, установена в член 13 от този регламент;

в)

по отношение на продуктите, посочени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета от 29 май 1989 г., за установяване на общи правила относно определянето, означаването и търговското представяне на спиртни напитки (9), в съответствие с процедурата, установена в член 14 от този регламент;

г)

по отношение на други продукти, в съответствие с процедурата, установена в член 20, параграф 2 от настоящата директива.

в)

към параграф 4, буква в) се добавя следната точка:

„iv)

вещества, които не са добавки в храната, но се използват по същия начин и със същата цел, както технологичните средства, които се използват като спомагателни вещества и се съдържат като такива в крайния продукт, макар и в променена форма.“;

г)

втора алинея от параграф 5 се изменя, както следва:

i)

четвъртото тире се заменя със следния текст:

„—

когато плодове, зеленчуци или гъби, без който и да било да преобладава значително в тегловно отношение които, се използват в променливи пропорции в смеси като съставки на храните те могат да бъдат посочени в списъка на съставките чрез обозначенията „плодове“, „зеленчуци“ или „гъби“, последвани от думите „в променливо съотношение“, последван непосредствено от списък на включените в състава плодове, зеленчуци или гъби; в подобни случаи, сместа се включва в списъка на съставките, в съответствие с първа алинея, въз основа на общата маса на съдържащите се плодове, зеленчуци или гъби.“;

ii)

добавят се следните тирета:

„—

съставки, съставляващи по-малко от 2 % от крайния продукт, могат да бъдат посочени в различен ред след другите съставки,

в случаите, когато съставки, които са подобни или взаимозаменяеми, е възможно да бъдат използвани при производството или подготовката на храна, без да променят нейния състав, естество или стойност, и доколкото същите съставляват по-малко от 2 % от крайния продукт, те могат да бъдат посочени в списъка на съставките чрез израза „съдържа … и/или …“, когато в крайния продукт се съдържа най-малко една от не повече от две съставки. Настоящата разпоредба не се прилага по отношение на добавки или съставки, изброени в приложение IIIa.“;

д)

втората алинея от параграф 8 се заменя със следния текст:

„Списъкът, посочен в първа алинея не е задължителен:

а)

в случаите, когато състава на съставка, която съдържа няколко компонента е определен в настоящото законодателство на Общността, и доколкото съставката, която съдържа няколко компонента представлява по-малко от 2 % от крайния продукт; въпреки това, тази разпоредба не се прилага по отношение на добавки, предмет на параграф 4, буква в),

б)

при многокомпонентни съставки, представляващи смеси от подправки и/или билки, които представляват по-малко от 2 % от крайния продукт, с изключение на добавки, предмет на параграф 4, буква в),

в)

в случаите, когато многокомпонентната съставка представлява храна, за която не се изисква списък на съставките по силата на законодателството на Общността.“;

е)

добавят се следните параграфи:

„10.   Независимо от параграф 2, втора алинея от параграф 6 и втора алинея от параграф 8, всяка съставка, използвана при производството на дадена храна, която присъства като такава и в крайния продукт, дори и в променена форма, и посочена в приложение IIIa, или произхождаща от съставка, включена в приложение IIIа, се означава върху етикета, придружена от точно позоваване на наименованието на тази съставка.

Означението, посочено в първа алинея не е задължително при условие че наименованието, под което съответната храна се продава, съдържа отчетливо позоваване на съставката, от която произхожда.

Независимо от параграф 4, буква в), ii), iii) и iv), всяко вещество, използвано при производството на дадена храна, което присъства като такова и в крайния продукт, макар и в променена форма, и произхождащо от съставки, измежду изброените в приложение IIIа, се счита като съставка и се означава върху етикета при точно позоваване на наименованието на съставката, от която веществото произхожда.

11.   Списъкът, фигуриращ в приложение III, се преразглежда систематично и, когато това е необходимо, се актуализира въз основа на последните постижения на научното познание. Първото преразглеждане трябва да се състои най-късно до 25 ноември 2005 г.

Актуализиране също така може да се осъществи и чрез заличаване от приложение IIIa на съставките, за които е била научно установена липса на потенциал за предизвикване на отрицателни реакции. За тази цел, до 25 август 2004 г. Комисията може да бъде нотифицирана за текущо провежданите проучвания, чрез които ще бъде установено дали съставки или вещества, произхождащи от описаните в Приложение IIIа съставки, не са в състояние да предизвикват отрицателни реакции при специфични обстоятелства. Не по-късно от 25 ноември 2004 г., Комисията приема, след консултация с Европейския орган по безопасност на храните, списък на тези съставки и вещества, които в последствие ще бъдат изключени от приложение IIIa след появата на окончателните резултати от нотифицираните проучвания, или най-късно до 25 ноември 2007 г.

Без да се засяга втората алинея, приложение IIIa може да бъде изменено, в съответствие с процедурата, посочена в член 20, параграф 2, след получаване на становище от Европейския орган по безопасност на храните, дадено в съответствие с член 29 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г., за определяне на общите принципи и изисквания към законодателството в областта на храните за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури в областта на безопасността на храните (10).

Когато е необходимо могат да бъдат разработени технически насоки за тълкуване на списъка в приложение IIIa в съответствие с процедурата, посочена в член 20, параграф 2.

2.

във втората алинея от член 19, „Постоянен комитет по храните, създаден с Решение 69/414/ЕИО на Съвета“ се заменя с „Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, създаден с Регламент (ЕО) № 178/2002“;

3.

заличава се бележката под линия, „ОВ L 291, 29.11.1969 г., стр. 9“.

4.

в член 20, параграф 1 „Постоянен комитет по храните“ се заменя с „Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните“;

5.

в приложение I се заличават наименованията „захаросани плодове“ и „зеленчуци“ и съответните определения;

6.

добавя се приложение IIIa, текстът на което се съдържа в приложението към настоящата директива.

Член 2

1.   Държавите-членки въвеждат в сила до 25 ноември 2004 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да:

разрешат, считано от 25 ноември 2004 г., продажбата на продукти, които са съобразени с настоящата директива;

забранят, считано от 25 ноември 2005 г., продажбата на продукти, които не са съобразени с настоящата директива; продуктите, които не съответстват на настоящата директива, но са били пуснати на пазара или етикетирани преди тази дата, въпреки това, могат да бъдат продадени до изчерпването на наличностите.

Държавите-членки незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат такива разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 10 ноември 2003 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

A. MARZANO


(1)  ОВ С 332 Е, 27.11.2001 г., стр. 257 и ОВ С 331 Е, 31.12.2002 г., стр. 188.

(2)  ОВ С 80, 3.4.2002 г., стр. 35.

(3)  Становище на Европейския парламент от 11 юни 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 20 февруари 2003 г. (ОВ С 102 Е, 29.4.2003 г., стр. 16) и Позиция на Европейския парламент от 2 юли 2003 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Решение на Съвета от 22 септември 2003 г..

(4)  ОВ L 109, 6.5.2000 г., стр. 29. Директива, изменена с Директива 2001/101/ЕО на Комисията (ОВ L 310, 28.11.2001 г., стр. 19).

(5)  ОВ L 237, 28.8.1997 г., стр. 18. Решение, изменено с Решение 2000/443/ЕО (ОВ L 179, 18.7.2000 г., стр. 13).

(6)  ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1642/2003 (ОВ L 245, 29.9.2003 г., стр. 4).

(7)  ОВ L 179, 14.7.1999 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1795/2003 на Комисията (ОВ L 262, 14.10.2003 г., стр. 13).

(8)  ОВ L 149, 14.6.1991 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2061/96 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 277, 30.10.1996 г., стр. 1).

(9)  ОВ L 160, 12.6.1989 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 3378/94 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 366, 31.12.1994 г., стр. 1).“;

(10)  ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1642/2003 (ОВ L 245, 29.9.2003 г., стр. 4).“;


ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ IIIa

Съставки, посочени в член 6, параграфи 3а, 10 и 11

Зърнени култури, които съдържат глутен (напр. пшеница, ръж, ечемик, овес, шпелта, камут или техни хибридни сортове) и продукти на тяхна основа

Ракообразни и продукти на тяхна основа

Яйца и яйчни продукти

Риба и рибни продукти

Фъстъци и фъстъчени продукти

Соя и соеви продукти

Мляко и млечни продукти (включително лактоза)

Ядки, например бадеми (Amigdalus communis L.), лешници (Corylus avellana), орехи (Juglans regia), кашу (Anacardium occidentale), северо-американски орехи (Carya illinoiesis (Wangenh.) K. Koch), бразилски фъстък (Bertholletia excelsa), шам-фъстък (Pistacia vera), макадамски орех и куинслендски орех (Мacadamia ternifolia) и продукти на тяхна основа.

Целина и продукти на нейна основа

Горчица и продукти на нейна основа

Сусамови семена и продукти на тяхна основа

Серен диоксид и сулфити в концентрации над 10 mg/kg или 10 mg/l, като SO2.“