05/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

219

L 235/10

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Един истински вътрешен пазар на финансовите услуги е от съществено значение за икономическия растеж и за създаването на работни места в Общността.

(2)

Много важни етапи бяха вече изминати по пътя към този вътрешен пазар, даващ възможност на финансовите институции да развиват дейност в други държави-членки и гарантиращ високо ниво на защита на потребителите на финансови услуги.

(3)

Съобщението на Комисията „Прилагане на рамката на финансовите услуги: план за действие“ определя серия от действия, които са необходими, за да бъде завършен вътрешният пазар на финансовите услуги и Европейският съвет на своята среща в Лисабон на 23 и 24 март 2000 г. призова към изпълнение на плана за действие до 2005 г.

(4)

Планът за действие, свързан с финансовите услуги, подчертава, че изработването на директива относно разумния надзор на институциите за професионално пенсионно осигуряване представлява спешен приоритет, тъй като тези важни финансови институции, които са призвани да играят основна роля при интеграцията, ефикасността и ликвидността на финансовите пазари, не са обхванати от никаква цялостна законодателна рамка на Общността, даваща им възможност да се възползват напълно от преимуществата на вътрешния пазар.

(5)

Доколкото системите за социално осигуряване са подчинени на нарастващ натиск, значението на допълващата роля на системите за професионално пенсионно осигуряване следва да нараства в бъдеще. Следователно тези системи трябва да се развият, без все пак да се поставя под съмнение важността на пенсионните системи на социалното осигуряване като средство за сигурна социална закрила, трайна и ефикасна, която следва да гарантира на възрастните хора едно прилично жизнено равнище и затова следва да бъде в сърцевината на задачата за укрепване на европейския социален модел.

(6)

Настоящата директива представлява следователно първа стъпка към създаването на вътрешен пазар за системите за професионално пенсионно осигуряване, организиран на европейско равнище. С установяването на принципа на разумността (рrudent person rule) като основен принцип в областта на инвестирането на капитали и като се дава възможност на институциите да действат трансгранично, се стимулира пренасочването на спестяванията към сектора на системите за професионално пенсионно осигуряване, като по този начин се допринася за икономическия и социален прогрес.

(7)

Нормите на разумен надзор, изложени в настоящата директива целят, както да гарантират едно високо ниво на сигурност за бъдещите пенсионери, като налагат строги правила на надзор, така и да позволят едно ефективно управление на системите за професионално пенсионно осигуряване.

(8)

Институциите, които се разграничават напълно от което и да е предприятие осигурител и които действат въз основа на принципа на капитализирането с единствената цел да предоставят пенсионни обезщетения, следва да се ползват от свободата на предоставяне на услуги и от свободата на инвестиране, при единственото условие да спазват съгласуваните изисквания за разумно финансово управление, независимо от това дали тези институции се разглеждат като правни субекти или не.

(9)

В съответствие с принципа на субсидиарността, държавите-членки трябва да си запазят пълната отговорност за организирането на техните пенсионноосигурителни системи, както и правото да взимат решения относно ролята на всеки един от трите „стълба“ на системата за пенсиониране във всяка от тези държави. По отношение на втория стълб, те следва да си запазят също пълната отговорност за ролята и функциите на различните институции, които предоставят обезщетения в областта на професионалното пенсионно осигуряване, като отрасловите пенсионни фондове, пенсионните каси към предприятията или животозастрахователните дружества. Настоящата директива не цели да постави под въпрос този прерогатив.

(10)

В националните правила относно участието на самостоятелно заетите лица в системите за професионално пенсионно осигуряване има различия. В някои държави-членки институциите за професионално пенсионно осигуряване могат да действат въз основа на споразумения с даден отрасъл или със сдружения осигурители, чиито членове имат качеството на самостоятелно заети лица, или направо със самостоятелно заети и със заети лица. В някои държави-членки едно самостоятелно заето лице може да членува в дадена институция, когато то действа в качеството си на работодател или когато предоставя своите професионални услуги на едно предприятие. В някои държави-членки самостоятелно заетите лица не могат да членуват в организации за професионално пенсионно осигуряване, освен ако са налице определени условия, по-специално тези, предвидени в социалното и в трудовото законодателство.

(11)

Институциите, управляващи системи за социално осигуряване, които вече са постигнали координация на общностно ниво, следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящата директива. Важно е обаче, да се отчете спецификата на институциите, които в една държава-членка управляват едновременно системи за социално осигуряване и системи за професионално пенсионно осигуряване.

(12)

Финансовите институции, които вече използват нормативна база според правото на Общността, следва като цяло да бъдат изключени от приложното поле на настоящата директива. Независимо от това, тъй като тези институции могат също, в някои случаи, да предлагат услуги за професионално пенсионно осигуряване, важно е да се гарантира, че настоящата директива няма да доведе до нарушения на конкуренцията. Такива нарушения могат да бъдат избегнати като се прилагат изискванията за разумно финансово управление съгласно настоящата директива по отношение на услугите за професионално пенсионно осигуряване, предоставяни от животозастрахователните компании. Комисията следва също така да следи внимателно положението на пазара на професионалното пенсионно осигуряване и да преценява възможността да разпростре прилагането по избор на настоящата директива по отношение на други финансови институции, подчинени на нормативна уредба.

(13)

Когато целят да осигурят финансова сигурност през пенсионната възраст, обезщетенията, отпускани от институциите за професионално пенсионно осигуряване, следва по правило, да гарантират плащането на пожизнена пенсия. Плащането на временна пенсия или на еднократна сума, също следва да бъде възможно.

(14)

Важно е да се гарантира, че възрастните хора и хората с увреждания не са изложени на риск от бедност и че те могат да имат задоволителен жизнен стандарт. Подходящото покриване на биометричните рискове в рамките на системите за професионално пенсионно осигуряване е един важен аспект от борбата с бедността и с несигурността при възрастните хора. При установяването на пенсионната система, работодателите и работниците или техните съответни представители трябва да разгледат възможностите за включване в пенсионната система на разпоредби, предвиждащи покриване на риска от дълголетие и от професионални увреждания, както и плащания на преживелите наследници, които са на издръжка.

(15)

Ако бъде дадена възможност на държавите-членки да изключат от приложното поле на националната уредба институциите, които управляват системи, обхващащи най-много сто осигурени лица, това може да улесни надзора в някои държави-членки, без да засегне доброто функциониране на вътрешния пазар в тази област. Все пак това не следва да ограничава правото на тези институции да посочват, за управлението на техния инвестиционен портфейл и за запазването на техните активи, управители и депозитари, установени в друга държава-членка и надлежно упълномощени.

(16)

От приложното поле на настоящата директива следва да се изключат институции като „Unterstützungskassen“ в Германия, чиито членове нямат законно право на обезщетения в определен размер и в които техните интереси са защитени от задължителна застраховка срещу риск от неплатежоспособност.

(17)

От гледна точка защитата интересите на членовете и бенефициерите, би било добре институциите за професионално пенсионно осигуряване да ограничат дейностите си до тези видове дейности, които са посочени в настоящата директива и до дейностите, които произтичат от тях.

(18)

В случай на несъстоятелност на предприятие осигурител, членуващото осигурено лице рискува да загуби едновременно работата си и правата на пенсия, които е придобило. Ето защо е важно да се следи за ясно разграничение между това предприятие и институцията, и да се определят минимални норми за разумно финансово управление, за да бъде гарантирана закрилата на членовете.

(19)

Организациите за професионално пенсионно осигуряване осъществяват дейността си и спрямо тях се осъществява надзор според правила, които се различават чувствително в различните държави-членки. В някои държави-членки надзорът може да се упражнява не само спрямо самата институция, но също и спрямо структурите или дружествата, на които е разрешено да управляват тези организации. Държавите-членки трябва да могат да отчитат тази особеност, докато всички изисквания, установени в настоящата директива бъдат реално изпълнени. Държавите-членки трябва също да бъдат в състояние да разрешават на застрахователните предприятия и на другите финансови структури да управляват институциите за професионално пенсионно осигуряване.

(20)

Институциите за професионално пенсионно осигуряване предоставят финансови услуги; като се има предвид, че носят голяма отговорност по отношение изплащането на обезщетения от професионалното пенсионно осигуряване, те трябва да отговарят на някои минимални норми за разумно управление, що се отнася до техните дейности и условията на функционирането им.

(21)

Значителният брой институции в някои държави-членки налага да се намери прагматично решение на въпроса за предварителното одобрение на институциите. Все пак когато една институция желае да управлява една пенсионноосигурителна система в друга държава-членка, трябва да се изисква предварително разрешение от компетентния орган на държавата-членка по произход.

(22)

Всяка държава-членка трябва да задължи всяка институция, установена на нейната територия, да изготвя годишен счетоводен отчет и годишен доклад като отчита всяка пенсионна система, управлявана от институцията и по целесъобразност, годишни счетоводни отчети и годишни доклади за всяка пенсионна система. Тези годишни счетоводни отчети и годишни доклади, даващи една вярна и точна картина — надлежно одобрена от оправомощено лице — на активите, на пасивите и финансовото положение на институцията, и отчитащи всяка пенсионна система, управлявана от дадена институция, са източник на съществена информация едновременно за членуващите осигурени лица и бенефициерите на дадена система и за компетентните органи. Те позволяват, по-специално на последните, да контролират финансовата стабилност на дадена институция и да преценят дали тя може да се справи с всички свои договорни задължения.

(23)

Подходящата информация е от първостепенно значение за членовете и бенефициентите на една пенсионна система. Това е особено важно за молбите за информация относно финансовата стабилност на институцията, договорните правила, обезщетенията и реалното финансиране на натрупаните суми за пенсия, както и политиката на вложенията и управлението на риска, и на разходите.

(24)

Политиката на вложенията на една институция е решаващ фактор едновременно за сигурността на професионалните пенсии и за тяхната достъпност от финансова гледна точка. Ето защо, институциите трябва да обявят принципите, на които се основава тяхната политика на вложения и поне на всеки три години да преразглеждат тези принципи. Описанието на тези принципи трябва да бъде поставено на разположение на компетентния орган и също съобщавано при поискване на членовете и бенефициентите на всяка пенсионна система.

(25)

За да изпълнят задълженията си по закон, компетентните органи следва да разполагат съответно с право на информация и право на намеса по отношение на институциите и на лицата, които ги управляват ефективно. Когато една институция за професионално пенсионно осигуряване е прехвърлила на други предприятия (изнасяне на дейността извън институцията) някои важни функции като управлението на вложенията, технологията на информацията или счетоводството, тези с право на информация и право на намеса трябва да могат да се разпрострат по отношение на цитираните функции, така че да се провери дали тези дейности се упражняват в съответствие с правилата за надзор.

(26)

Разумното изчисляване на техническите резерви е основно условие за гарантиране изпълнението на задълженията за плащане на пенсионните обезщетения. Ето защо е необходимо това изчисляване да се направи на основата на признати актюерски методи и да бъде заверено от квалифицирани лица. Максималният лихвен процент следва да бъде избран разумно, в съответствие с приложимите национални правила. Минималният размер на техническите резерви следва едновременно да бъде достатъчен, за да може да продължава плащането за бенефициентите на обслужваните към момента обезщетения и да се държи сметка за задълженията, които произтичат от натрупаните от членовете права на пенсия.

(27)

Рисковете, покрити от институциите, се различават чувствително в различните държави-членки. Поради това държавите-членки по произход трябва да могат да подчиняват изчисляването на техническите резерви на допълнителни по-детайлни правила от изложените в настоящата директива.

(28)

Притежаването на подходящи активи и в достатъчно количество за покриване на техническите резерви защитава интересите на членовете и бенефициентите на пенсионната система в случаите, когато предприятието осигурител стане неплатежоспособно. Особено в случай на трансгранична дейност, взаимното признаване на принципите на надзор, прилагани в държавите-членки, изисква техническите резерви да бъдат изцяло гарантирани във всеки един момент.

(29)

Ако институцията не действа на трансгранична основа, държавите-членки следва да могат да разрешават частично покриване, само при условие че е бил изработен подходящ план за връщане към пълно покриване и без да се изключва приложението на изискванията на Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя (4).

(30)

В много случаи е възможно предприятието осигурител, а не самата институция, или да покрива биометричните рискове, или да гарантира някои обезщетения, или някои доходи. Случва се обаче, самата институция да предоставя това покритие или тези гаранции и задълженията на предприятията осигурители да се сведат основно до плащането на необходимите осигурителни вноски. При това положение предлаганите продукти приличат на тези на животозастрахователните компании. Следователно, заинтересованите институции следва да разполагат поне със същите собствени допълнителни фондове като тях.

(31)

Институциите са много дългосрочни инвеститори. Реализирането на активите, с които те разполагат по начало, не може да има друга цел освен предоставянето на пенсионни обезщетения. Освен това, за да защитят както следва правата на членовете и на бенефициентите, институциите трябва да могат да изберат разпределение на активите си, което да отговаря на точното естество и продължителност на техните задължения. Това поражда необходимостта от ефикасен надзор и от подход спрямо правилата за вложенията, който да предоставя на институциите достатъчна гъвкавост при взимане на решения относно най-сигурната и най-ефикасната политика на вложенията и да ги задължава да действат разумно. Спазването на принципа на разумността предполага от този момент нататък политика на вложенията, която да бъде приспособена към членската структура на всяка институция за професионално пенсионно осигуряване.

(32)

Методите и практиките в областта на надзора са различни в държавите-членки. Ето защо е добре да им бъде предоставена известна свобода на действие при определянето на точните правила за вложенията, които те биха искали да наложат на институциите, установени на тяхна територия. Все пак, правилата следва да не нарушават принципа на свободно движение на капитали без това да е оправдано от гледна точка на разумността.

(33)

Като инвеститори в много дългосрочен план, изложени на риск от ниска ликвидност, за институциите за професионално пенсионно осигуряване е много подходящо да инвестират в разумни граници в неликвидни активи като например в пазарите на рисков капитал. Те могат също да се възползват от възможностите за разнообразяване на международно равнище. Следователно, вложенията в акции на пазарите на рисков капитал и в други национални валути, различни от тези на тяхното задължение, не следва да бъдат ограничавани, освен по съображения за разумност.

(34)

Все пак, ако действа на трансгранична основа, институцията може да бъде поканена от компетентните органи на приемащата държава-членка, да ограничи вложенията в акции и в други сходни активи, нетъргуеми на един регулиран пазар, в акции и в други инструменти, емитирани от едно и също предприятие, или в активи, деноминирани в несходни валути, при условие че тези правила се прилагат също и по отношение на институциите, установени в приемащата държава-членка.

(35)

Рестриктивните мерки, наложени на свободния избор от институциите, на одобрени управляващи активи и депозитари, ограничават конкуренцията във вътрешния пазар и следва заради това да бъдат премахнати.

(36)

Без да се засягат разпоредбите на националното социално и трудово законодателство относно организирането на пенсионноосигурителните системи, включително задължителното членство и на разпоредбите, приети в резултат на преговорите във връзка с колективните трудови договори, институциите следва да имат възможност да предоставят услугите си в други държави-членки. Те следва да могат да се поставят в услуга на предприятия, установени на територията на други държави-членки и да управляват пенсионноосигурителни системи с членове, установени в повече от една държава-членка. Това би им позволило да направят съществени икономии от такъв мащаб, че да подобрят конкурентоспособността на сектора в Европа и да улеснят мобилността на работната ръка. Затова е добре да се постигне взаимно признаване на нормите за разумно управление. Освен ако е предвидено друго, правилното прилагане на нормите за разумно управление следва да бъде контролирано от компетентните органи на държавата-членка по произход.

(37)

Правото на институция на една държава-членка да управлява система за професионално пенсионно осигуряване установена в друга държава-членка, следва да се упражнява при пълно спазване на разпоредбите на социалното и трудовото законодателство, които са в сила в приемащата държава-членка, доколкото то се отнася до изплащането на професионалните пенсии, например до определянето и изплащането на пенсионните обезщетения и до условията за прехвърляемост на пенсионните права.

(38)

Когато активите и пасивите на една система са частично освободени от наложен върху тях запор, разпоредбите на настоящата директива се прилагат по специфичен начин спрямо нея.

(39)

Важно е да се предвиди сътрудничество между компетентните органи на държавите-членки за нуждите на надзора и между посочените органи и Комисията, за други цели. При изпълнението на техните задължения и за да допринесат за еднаквото и навременно прилагане на настоящата директива, компетентните органи следва да обменят помежду си необходимата информация с оглед прилагането на разпоредбите на настоящата директива. Комисията е уведомила за намерението си да създаде един комитет от органи по надзора, за да насърчи сътрудничеството, съгласуването и обмена на възгледи между националните компетентни органи и да стимулира еднаквото прилагане на настоящата директива.

(40)

Тъй като целта на предвидената дейност, а именно създаването на законова рамка на Общността, обхващаща институциите за професионално пенсионно осигуряване, не може да се осъществи по задоволителен начин от държавите-членки и може следователно, поради обхвата и последиците на предвидената дейност, да бъде по-добре осъществена на общностно ниво, Общността може да вземе мерки, в съответствие с принципа на субсидиарността, посочен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, така както е посочен в цитирания член, настоящата директива не надхвърля границите на необходимото за постигането на тази цел,

а)

институциите, които управляват социалноосигурителните системи, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕИО) № 1408/71 (5) и Регламент (ЕИО) № 574/72 (6);

б)

институциите, които са предмет на Директива 73/239/ЕИО (7), Директива 85/611/ЕИО (8), Директива 93/22/ЕИО (9), Директива 2000/12/ЕО (10) и на Директива 2002/83/ЕО (11);

в)

институциите, които действат по метода на разпределение;

г)

институциите, в които работниците и служителите на предприятия осигурители нямат законно право на обезщетения и в които предприятието осигурител може във всеки момент да изтегли активите, без да е задължително да изпълни задълженията си за изплащане на пенсионни обезщетения;

д)

предприятията, които използват схеми за отчетни резерви, с оглед изплащането на пенсионни обезщетения на техните работници и служители.

а)

„институция за професионално пенсионно осигуряване“ или „институция“, означава предприятие, независимо от правната му форма, което функционира въз основа на принципа на финансирането чрез капитализация и което е създадено отделно от всякакво предприятие или организация осигурител с цел да предоставя пенсионни обезщетения, свързани с една професионална дейност, въз основа на споразумение или на договор, сключен:

и което извършва дейности, които произтичат пряко от тази цел;

б)

„пенсионна система“ означава договор, споразумение или фидуциарен акт или правила, установяващи какви пенсионни обезщетения се предоставят и при какви условия;

в)

„предприятие осигурител“ означава всяко предприятие или всяка друга организация, която включва или се състои от едно или повече физически или юридически лица, която действа като работодател или като самостоятелно заето лице, или съчетава тези две качества и която плаща вноски на една институция за професионално пенсионно осигуряване;

г)

„пенсионни обезщетения“ означава обезщетения, предоставяни в зависимост от достигането или с оглед перспективата за достигане на пенсионна възраст или когато те се получават като допълнение на цитираните обезщетения и се предоставят като допълнение под формата на плащане в случай на смърт, на увреждане, на преустановяване на дейността, или под формата на помощи или на услуги в случай на болест, на бедност или на смърт. За да допринесат за гарантирането на финансовата сигурност през пенсионния период, тези обезщетения най-често са под формата на пожизнени плащания. Все пак, те могат също да бъдат плащания за ограничен период или на еднократна сума;

д)

„член“ означава лице, на което професионалната дейност дава или ще даде право на пенсионни обезщетения в съответствие с разпоредбите на пенсионната система;

е)

„бенефициер“ означава лице, което получава пенсионни обезщетения;

ж)

„компетентни органи“ означава националните органи, определени да осъществяват функциите, предвидени в настоящата директива;

з)

„биометрични рискове“ означава рисковете, свързани със смърт, с увреждане и дълголетие;

и)

„държава-членка по произход“ означава държавата-членка, в която се намират седалището и главното управление на институцията или при липса на седалище, нейното главно управление;

й)

„приемаща държава-членка“ означава държавата-членка, чиито съответни социално и трудово законодателство в областта на системите на професионално пенсионно осигуряване се прилагат в отношенията между предприятието осигурител и членовете.

а)

институцията да бъде вписана в национален регистър от компетентната надзорна институция, или да бъде одобрена; в случай на трансгранична дейност, посочена в член 20, регистърът посочва също държавите-членки, в които действа институцията;

б)

институцията да бъде реално управлявана от лица с добра репутация, които следва да имат необходимата професионална квалификация и опит или да използват услугите на консултанти, притежаващи тази професионална квалификация и опит;

в)

създадените по подходящ начин правила относно функционирането на всяка пенсионноосигурителна система, управлявана от институцията, да бъдат приложени и всички членове да бъдат информирани за тях по подходящ начин;

г)

всички технически резерви да са изчислени и заверени от актюер или при липса на такъв, от всеки друг специалист в тази област, включително одитор, в съответствие с правилата на националното законодателство, въз основа на актюерските методи, признати от компетентните органи на държавата-членка по произход;

д)

предприятието осигурител да се е задължило да осигури редовно финансиране на системата, тогава, когато то гарантира плащането на пенсионните обезщетения;

е)

членовете да са достатъчно информирани за условията на пенсионноосигурителната система, по-специално що се отнася до:

а)

при поискване, годишния счетоводен отчет и годишния доклад за дейността, посочени в член 10 и когато една институция отговаря за повече от една система, те получават тези, свързани с тяхната собствена пенсионна система;

б)

в разумен срок, всяка съществена информация, отнасяща се до евентуални промени на разпоредбите на пенсионноосигурителната система.

а)

нивото, което пенсионните обезщетения следва да достигнат, ако такъв е случаят;

б)

нивото на обезщетенията в случай на преустановяване на работа;

в)

когато членът понася риска от вложението, спектъра от евентуалните възможности за вложение и инвестиционния портфейл с описание на рисковете, и на цените, свързани с тези вложения;

г)

условията за прехвърляне на пенсионните права към друга институция за професионално пенсионно осигуряване, в случай на прекратяване на отношенията на заетост.

Членовете получават всяка година кратка информация за положението на институцията и за текущото ниво на финансиране на натрупаните им индивидуални права.

а)

изискват от институциите, от членовете на техните управителни съвети, от техните управители и други ръководители или от лицата, отговорни за контрола по отношение на институциите, да предоставят сведения за всички въпроси, свързани с тяхната дейност или да предават всеки документ относно дейността им;

б)

упражняват надзор спрямо отношенията между институцията и други предприятия или между институциите, когато институциите прехвърлят функции на тези предприятия или на други институции (изнасяне на дейността извън институцията), които имат влияние върху финансовото положение на институцията или които имат съществено значение за ефикасността на надзора;

в)

получават редовно декларацията за принципите, на които се основава политиката на вложенията, годишните счетоводни отчети и годишните доклади за дейността, както и всички документи, необходими за упражняване на надзора. Тези документи могат, по-специално да бъдат:

г)

се пристъпи към проверки на място в помещенията на институциите и по целесъобразност, при изнесени извън дейността на институцията функции, за да се провери дали дейностите се упражняват в съответствие с правилата за надзор.

а)

не е осигурила достатъчни технически резерви с оглед на цялостната ѝ дейност или разполага с активи, недостатъчни да покрият нейните технически резерви;

б)

не притежава установените по силата на съответните разпоредби собствени средства.

а)

не защитава по подходящ начин интересите на членовете и бенефициерите;

б)

е престанала да отговаря на условията на функционирането;

в)

нарушава сериозно своите задължения според правилата, на които тя е подчинена;

г)

в случай на трансгранична дейност не спазва изискванията на социалното и трудовото законодателство на приемащата държава-членка в областта на професионалното пенсионно осигуряване.

а)

минималният размер на техническите резерви се изчислява посредством едно достатъчно разумно актюерско оценяване, което отчита всички поети от институцията ангажименти по отношение на задълженията и на вноските, съответстващи на пенсионноосигурителните задължения на институцията. Той следва да бъде достатъчєн едновременно, за да продължат текущо обслужваните пенсии и обезщетения да бъдат изплащани на техните бенефициери и за да отразява задълженията, които произтичат от натрупаните членски права на пенсия. Възприетите за оценка на задълженията икономически и актюерски хипотези също се избират разумно, като се отчита, по целесъобразност, подходящ марж за неблагоприятните колебания;

б)

използваните максимални лихвени проценти се избират разумно и се определят съгласно всяко съотносимо правило на държавата-членка по произход. Тези разумно избрани лихвени проценти се определят като се държи сметка за:

в)

биометричните таблици, използвани за изчисляването на техническите резерви, се основават на принципите на разумността, като държат сметка за основните характеристики на групата на членовете и пенсионноосигурителните системи, по-специално на очакваните изменения на съответните рискове;

г)

методът и основата на изчисляването на тези технически резерви остават поначало постоянни от една финансова година до друга. Все пак, възникнали несъответствия могат да бъдат оправдани от промяна в юридическите, демографските или икономическите данни, на които се основават хипотезите.

а)

институцията изработва конкретен и осъществим план за възстановяване на активите, изискуеми, за да се покрият изцяло техническите резерви в необходимия срок. Този план се поставя на разположение на членовете или по целесъобразност, на техните представители и/или се представя за одобрение на компетентния орган на държавата-членка по произход;

б)

при изработването на плана се държи сметка за конкретното положение на институцията, по-специално за структурата на нейните активи и пасиви, за нейния профил на риска, нейния план за ликвидност, за възрастовия профил на нейните членове, имащи право на пенсионни обезщетения, спецификата на системите, които са в начален стадий и на системите, които преминават от положение на несъществуващо или частично покритие, към положение на пълно покритие;

в)

в случай на прекратяване на пенсионноосигурителната система през гореспоменатия в настоящия параграф период, институцията уведомява за това компетентните органи на държавата-членка по произход. Институцията уточнява процедура, даваща възможност да се прехвърлят съответните активи и задължения на една друга финансова институция или подобна организация. Тази процедура се съобщава на компетентните органи на държавата-членка по произход и общите насоки на процедурата се предоставят на разположение на членовете или по целесъобразност, на техните представители при спазване на принципа на поверителност.

а)

активите следва да бъдат вложени най-добре от гледна точка на интересите на членовете и бенефициерите. В случай на потенциален конфликт на интереси, институцията, или структурата, която управлява нейния портфейл, следи инвестициите да бъдат направени единствено в интерес на членовете и бенефициерите;

б)

активите следва да бъдат вложени така, че да се гарантира сигурността, качеството, ликвидността и рентабилността на портфейла като цяло.

Активите, съставляващи техническите резерви, следва също да бъдат вложени при условия, съобразени с естеството и продължителността на предвидените бъдещи пенсионни обезщетения;

в)

активите следва основно да бъдат вложени на регулирани пазари. Вложенията в активи, които не се търгуват на един регулиран финансов пазар, следва при всички положения да се задържат на едно разумно равнище;

г)

вложенията в производни инструменти са възможни, доколкото те допринасят за намаляване на инвестиционния риск или улесняват ефикасното управление на портфейла. Те следва да бъдат оценявани разумно, като се държи сметка за актива, който е в основата им и да бъдат включени в оценяването на активите на институцията. Институцията следва, освен това, да избягва едно прекомерно излагане на рисковете, свързани с една единствена насрещна престация и с други производни операции;

д)

активите следва да бъдат правилно разнообразени, за да се избегне прекомерна зависимост по отношение на един актив, на един емитент или на една отделна група предприятия, както и концентриране на рискове в целия портфейл.

Вложенията в активи, издадени от един и същи емитент или от емитенти от една и съща група, не следва да излагат институцията на прекомерна концентрация на рисковете;

е)

вложенията в инструменти, издавани от предприятие осигурител, не следва да надвишават 5 % от целия портфейл и когато предприятието осигурител принадлежи към една група, вложенията в инструменти, емитирани от предприятията, принадлежащи към същата група като предприятието осигурител, не следва да надвишават 10 % от портфейла.

Когато институцията действа за сметка на няколко предприятия осигурители, вложенията в инструменти, емитирани от тези предприятия се правят разумно, като се отчита необходимостта от едно подходящо разнообразяване.

а)

да влагат до 70 % от активите, представляващи техническите резерви или от целия портфейл за системи, при които инвестиционния риск се понася от членовете в акции, в търгуеми ценни книжа, приравнени на акции и в облигации на предприятия, които се търгуват на регулирани пазари, и да решават сами за относителната тежест на тези ценни книжа в инвестиционния портфейл. Ако обаче това е оправдано от гледна точка на разумността, държавите-членки могат да прилагат долна граница по отношение на институциите, които предоставят пенсионни продукти с гарантиран в дългосрочен план лихвен процент, понасят сами инвестиционния риск и сами осигуряват гаранцията;

б)

да влагат до 30 % от активите, покриващи техническите резерви, в активи, деноминирани във валути, различни от тези, в които са изразени задълженията;

в)

да влагат активите си на пазарите на рисковите капитали.

а)

институцията не влага повече от 30 % от активите си в акции, в ценни книжа, приравнени на акции и дългови ценни книжа, които не се търгуват на един регулиран пазар, или тя влага поне 70 % от своите активи в акции, в ценни книжа, приравнени на акции и дългови ценни книжа, които се търгуват на един регулиран пазар;

б)

институцията не влага повече от 5 % от тези активи в акции или в други ценни книжа, приравнени в акции, в облигации, в дългови ценни книжа и в други инструменти на паричния пазар и на капиталовия пазар, произхождащи от едно и също предприятие и не повече от 10 % от тези активи в акции и в други ценни книжа, приравнени в акции, в облигации, в дългови ценни книжа и в други инструменти на паричния пазар и на капиталовия пазар, произхождащи от предприятия, които са част от една и съща група;

в)

институцията не влага повече от 30 % от тези активи в авоари, деноминирани във валути, различни от тази, в която са изразени задълженията.

а)

приемащата държава-членка/приемащите държави-членки;

б)

името на предприятието осигурител;

в)

основните характеристики на пенсионноосигурителната система, която се организира за предприятието осигурител.

а)

приложението на член 18 и осъществения напредък в приспособяването на националните системи за надзор, и

б)

приложението на член 19, параграф 2, втора алинея, по-специално, положението в държавите-членки във връзка с прибягването до депозитари и по целесъобразност, тяхната роля.