01/ 04 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
100 |
32003D0078
L 029/28 |
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 1 февруари 2003 година
относно определяне на многогодишни технически насоки за програмата за изследвания на Изследователския фонд за въглища и стомана
(2003/78/ЕО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид протокола, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, относно финансовите последици от изтичането на Договора за ЕОВС и относно Изследователския фонд за въглища и стомана,
като взе предвид Решение 2003/76/ЕО на Съвета от 1 февруари 2003 г. относно определянето на мерките, необходими за изпълнението на протокола, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, по финансовите последици от изтичането на Договора за създаване на ЕОВС и по Изследователския фонд за въглища и стомана (1), и по-специално член 4, параграф 3 от него,
като взе предвид предложението на Комисията (2),
като взе предвид становището на Европейския парламент (3),
като има предвид,че:
(1) |
Приходите от инвестиции на нетната стойност на активите от ликвидацията на ЕОВС, а при приключване на ликвидацията, активите на Изследователския фонд за въглища и стомана, се прехвърлят към Изследователския фонд за въглища и стомана, който се разширява предимно за да финансира проекти извън Рамковата програма за изследвания в секторите, свързани с въглищата и стоманената индустрия. |
(2) |
Изследователският фонд за въглища и стомана трябва да бъде управляван от Комисията в съответствие с принципите, подобни на онези, които регулират настоящите програми за технически изследвания на въглища и стомана на ЕОВС, и на базата на многогодишни технически насоки, които следва да представляват идеалното продължение на тези програми, като осигуряват висока концентрация на изследователски дейности, и ще гарантира, че те допълват всички онези дейности, които са предвидени в Рамковата програма на Общността за изследванията и технологичното развитие. |
(3) |
В рамката на тези дейности по управлението Комисията ще бъде подпомагана от управителен комитет, в състава на който ще влязат представители на държавите-членки, а също и консултативни и технически групи, представящи широк кръг от интереси на индустриите и участниците в процеса, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Многогодишните технически насоки за Програмата за изследвания на Изследователския фонд за въглища и стомана (по долу отбелязани само като „технически насоки“) са установени в приложението.
Член 2
Техническите насоки се преразглеждат и се допълват, ако е подходящо, на всеки пет години, като първият период приключва на 31 декември 2007 г. За тази цел и най-късно през първите шест месеца на последната година на всеки петгодишен период Комисията прави преоценка на оперативността и ефективността на техническите насоки и предлага всякакви подходящи изменения.
Ако Комисията счете за необходимо, тя може да осъществи тази преоценка и да внесе подходящите предложения пред Съвета преди изтичането на петгодишния период.
Член 3
Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
То се прилага от 24 юли 2002 г.
Член 4
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 1 февруари 2003 година.
За Съвета
Председател
G. PAPANDREOU
(1) ОВ L 29, 5.2.2003 г., стр. 22.
(2) ОВ С 29, 30.1.2001 г.,стр. 254.
(3) ОВ С 87, 11.4.2002 г., стр. 19.
ПРИЛОЖЕНИЕ
ТЕХНИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА ПРОГРАМАТА ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ФОНД ЗА ВЪГЛИЩА И СТОМАНА
1. ПРОГРАМА
1.1. Цели
Трябва да бъде създадена Програма за изследвания на Изследователския фонд за въглища и стомана, която да е продължение на Програмите за изследвания и техническо развитие на Европейската общност за въглища и стомана (Програми за ИТР на ЕОВС) и в рамката за устойчиво развитие. Целта на програмата е да помага за изграждане на конкурентоспособност в секторите на Общността, свързани с въглищата и стоманената индустрия. Програмата е съвместима с научните, технологичните и политическите цели на Европейския съюз и допълва дейностите, осъществявани в държавите-членки в рамката на съществуващите програми за изследвания, каквато е Рамковата програма на Европейската общност за изследвания, технологично развитие и демонстративни дейности (по долу посочени като Рамкова програма за изследвания). Координацията, взаимното допълване и симбиозата между тези програми се стимулират. Необходимо е да се насърчава обменът на информация между проектите, финансирани по тази програма, и онези, които се финансират по Рамковата програма за изследвания.
1.2. Основни принципи
Програмата предоставя финансова помощ за допустими проекти, съпътстващи мерки и други дейности, така както те са формулирани в точка 1.5, чрез подкрепа за сътрудничеството, осъществявано между бизнеса, изследователски центрове и университети. Програмата обхваща производствените процеси, използването, запазването на ресурсите, подобренията на околната среда и безопасността на работната среда в секторите, свързани с въглищата и стоманената индустрия.
Термините „въглища“ и „стомана“ са определени в допълнение А.
1.3. Обхват
Тези насоки описват структурата, управлението и изпълнението на програмата, нейното научно и техническо съдържание и приоритетите като допълнение към другите съществуващи програми за изследвания. Насоките описват още правилата за участие в изследователските програми.
Тези насоки включват покана да се правят предложения за програмата, описана в точка 3.1, и дават информация за научно-техническите и социално-икономическите приоритети, описани в приложения Б и В, които могат да бъдат изменяни от Комисията съгласно процедурата, описана в точка 2.1.
1.4. Участие
1.4.1. Държави-членки
Дейности, изследователски институти и физически лица, намиращи се на територията на държавата-членка, могат да участват в програмата и да кандидатстват за техническа помощ, в случай че те възнамеряват да осъществяват дейност във връзка с програмите за ИТР или могат да допринесат за тази дейност в значителна степен.
1.4.2. Държави кандидатки
Дейности, изследователски институти или физически лица в държавите кандидатки за членство могат да получат право да участват, без да получават някаква финансова помощ по тази програма, освен ако не е предвидено друго съгласно съответните Европейски договорености и допълващите ги протоколи и в решенията на различните съвети към асоциациите.
1.4.3. Трети страни
Дейности, изследователски институти или физически лица от трети страни могат да получат права за участие в програмите на база на изготвени индивидуални проекти, без да получават финансова помощ по тези програми, при условие че такова едно участие е в интерес на Общността.
1.5. Допустими проекти, съпътстващи мерки и други дейности
По програмата могат да бъдат финансирани изследователски, пилотни и демонстрационни проекти, съпътстващи мерки и дейности, свързани с нейната подготовка и подкрепа.
Изследователски проект е този проект, чрез който се възнамерява да бъде обхваната проучвателната или експерименталната работа с цел да се придобие допълнително знание, така че да бъде улеснено изпълнението на специфични практически цели, като създаването на продукти, производствени процеси или услуги.
Пилотният проект се характеризира с изграждането, функционирането и развитието на инсталация или на значима част от инсталацията в подходящ мащаб и като се използват големи компоненти с оглед да се изследва потенциалът от това да се приложат теоретични или лабораторни резултати в практиката и/или да се увеличава надеждността на техническите или икономическите данни, необходими за напредъка в етапа на демонстрация и в определени случаи за напредъка в индустриалния и/или търговския етап.
Демонстрационният проект се характеризира с изграждане и/или функциониране на инсталация от индустриален мащаб или на значителна част от инсталация от индустриален мащаб с цел да се съберат всички технически и икономически данни, за да се продължи с индустриалното и/или търговското експлоатиране на технологията при минимален риск.
Съпътстващите мерки са свързани с насърчаването на използването на придобитото знание, групирането на проекти, разпространението на резултатите и подкрепата за квалификацията и мобилността на изследователите във връзка с проектите, които се финансират по програмата.
Подкрепата и подготвителните дейности са тези, които са подходящи за разумното и ефективно управление на програмата, като периодичния мониторинг и оценка, посочени в точка 4, изследванията или работата в мрежи на свързани проекти, финансирани по програмата.
2. УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА
Програмата се управлява от Комисията. Създават се следния комитет и групи, които ще помагат на Комисията:
а) |
Комитет за въглищата и стоманата, описан в точка 2.1; |
б) |
Консултативни групи за въглищата и стоманата, описани в точка 2.2; |
в) |
Технически групи за въглищата и стоманата, описани в точка 2.3. |
2.1. Комитет за въглищата и стоманата
2.1.1. |
Комисията се подпомага от Комитет за въглищата и стоманата (по долу наричан Комитетът). Членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ EО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяването на процедури за упражняване на изпълнителни правомощия, предоставени на Комисията (1) се прилагат по аналогия. Периодът, установен в член 4, параграф 3 от посоченото решение, се определя на три месеца. |
2.1.2. |
Комитетът може да прави преглед на всеки въпрос, повдигнат от председателя както във връзка с последната инициатива, така и по искане на представител на държава-членка. |
2.1.3. |
Комитетът приема свой процедурен правилник. |
2.1.4. |
Следните въпроси се приемат в съответствие с процедурата, посочена в точка 2.1.1:
|
2.1.5. |
Комисията осигурява за Комитета информация по програмата като цяло, а също и информация за напредъка и реалния ефект по всички финансирани дейности за ИТР. |
2.2. Консултативни групи за въглищата и стоманата
Консултативните групи за въглищата и стоманата (по-долу отбелязани само като „Консултативни групи“) са независими технически групи за консултации, които са създадени, за да подпомагат Комисията. Що се отнася до аспектите на дейности по ИТР за въглищата и стоманата, всяко от консултативните звена съответно осигурява професионална помощ за:
а) |
цялостното развитие на програмата; списъка с приоритетите, изброени в допълнения Б и В, включително всички изменения, помощ за информационния пакет, както е посочено в точка 3.1, и бъдещи насоки; |
б) |
последователността и възможното дублиране с други програми по ИТР на общностно ниво и на национално ниво; |
в) |
формулирането на ръководни принципи за мониторинг на проектите за ИТР; |
г) |
предприетата работа по специфични проекти; |
д) |
определение на проекти по програмата, осъществявани в краткосрочен план в съответствие с допълнения Б и В; |
е) |
подготовка на наръчник за оценка и подбор на дейности за ИТР, както е отбелязано в точка 3.3; |
ж) |
оценка на предложенията за дейности по ИТР и приоритета, който трябва да бъде даден за тях във връзка с наличните фондове; |
з) |
числеността, компетентността и състава на техническите групи, посочени в точка 2.3; |
и) |
други мерки, които се изискват по молба на Комисията. |
Всяка консултативна група се състои от членове, назначени от Комисията, както е посочено в точки 2.2.1 и 2.2.2. Те работят за период от пет години. Назначенията могат да бъдат оттегляни. Комисията разглежда предложения за назначения, получени по следните начини: по предложение на държава-членка; по предложение на организации, посочени в точки 2.2.1 и 2.2.2; в отговор на заявления за включване в резервен списък.
От всяка държава-членка следва да има поне един член, който е ангажиран и в рамките на всяка консултативна група трябва да бъде гарантирано възможно най-широкото географско представяне и балансираност между експерти. Членовете трябва да работят в упоменатите области и да са наясно с индустриалните приоритети.
Срещите на Консултативните групи се председателстват от Комисията, която също така предоставя и секретариат. Ако е необходимо, председателят може да помоли членовете да гласуват; всеки член има право на един глас. Председателят може да покани гостуващи експерти, за да участват в срещите, когато е уместно.
Ако е необходимо (например да се предоставят съвети по въпроси от целесъобразност за двата сектора), двете Консултативни групи могат да свикват смесени срещи.
2.2.1. Консултативна група за въглищата
Съставът на Консултативната група за въглищата е, както следва:
Членове |
Максим. брой |
||
|
8 |
||
|
2 |
||
|
8 |
||
|
2 |
||
|
2 |
||
|
2 |
||
|
24 |
Членовете трябва да имат широки познания и индивидуално експертно знание в една или повече от следните области: въгледобив, утилизация и социални въпроси, включително и знание по аспектите на безопасност.
2.2.2. Консултативна група за стоманата
Съставът на Консултативната група за стоманата е, както следва:
Членове |
Максим. брой |
||
|
21 |
||
|
2 |
||
|
2 |
||
|
5 |
||
|
30 |
Членовете трябва да притежават широки познания, както и да имат индивидуално експертно знание в една или повече от следните области: суровини, производство на желязо, производство на стомана, непрекъснато леене; студено и/или горещо валцуване; крайна продукция от стомана и/или обработка на стоманени повърхности; развитие на стоманени класи и/или продукти от стомана; заявления и свойства на стоманата, проблеми на околната среда и социални въпроси, включително и да са запознати с аспектите за безопасност.
2.3 Технически групи за въглища и стомана
Ролята на техническите групи за въглища и стомана се състои в това да помагат на Комисията в мониторинга на изследователската дейност и за пилотните и демонстрационните проекти. Членовете се назначават от Комисията и са представители на секторите, свързани с въглищата и стоманената индустрия, изследователските организации или организациите на потребителите. В тези организации те трябва да носят отговорности за стратегии за изследвания и управление или производство.
3. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА
3.1. Покана за предложения
С настоящото решение се предлага отворен и непрекъснат процес за внасяне на предложения, като се определя датата 15 септември да бъде крайна за внасяне на предложения за оценка, периодът стартира от 2002 г.
Комисията установява и прави обществено достояние информационен пакет, включително и в Информационната служба на Общността за изследвания и развитие (CORDIS) или в съответната интернет страница, като осигури за внасящите предложения и за заинтересованите страни практическа информация по програмата, правилата за участие, методите за управление на предложенията и проектите, формулярите за кандидатстване, правилата за внасяне на предложения, моделите на договорите, сумата на разрешените разходи, максималния размер на отпусканите финансови помощи и методите на плащане.
Заявленията трябва да се внесат в Комисията в съответствие с правилата, определени в информационния пакет, от които по искане на Комисията може да се осигури хартиено копие.
3.2. Съдържание на предложенията
Предложенията трябва да се отнасят до научните/техническите и социално-икономическите приоритети, отбелязани в приложения Б и В.
Всяко предложение трябва да съдържа подробно описание на предлагания проект и да съдържа пълната информация за целите, партньорствата (включително точната роля на всеки от партньорите), структурата на управление, очакваните резултати, очакваните заявления и оценката за очакваните индустриални, икономически, социални ползи, за предимствата, свързани с околната среда.
Предлаганият общ разход и неговата разбивка трябва да бъдат реалистични и ефективни, а от проекта трябва да се очаква да предложи едно благоприятно съотношение между приходи и разходи.
3.3. Оценка и подбор на предложенията и мониторинг на проектите
Комисията гарантира конфиденциално, справедливо и равностойно оценяване на предложенията. Комисията изготвя и публикува наръчник за оценка и подбор на дейностите по ИТР, както това е уточнено в точка 2.2, буква е).
Комисията носи отговорност за провеждането на оценката и подбора на предложенията, както следва:
1. |
След като предложенията бъдат получени, заведени с входящ номер и след като бъде удостоверено, че могат да бъдат избирани, Комисията ги оценява с помощта на съответната Консултативна група, посочена в точка 2.2, буква ж), и ако е необходимо, с помощта на независими експерти. |
2. |
Комисията изготвя списък с предложения, които са приети по реда, който заслужават. |
3. |
Комисията решава за избора на проекти и за разпределянето на средствата с помощта на Комитета в съответствие с процедурата, посочена в точка 2.1.1. |
Техническите групи, посочени в точка 2.3, помагат на Комисията да осъществи мониторинга върху изследователските проекти и дейности.
3.4. Договори
Проектите, които се базират на подбраните предложения и мерки и действията, както е уточнено в точка 1.5, оформят предмета на договора. Договорите се основават на съответните модели за контракти, изготвени от Комисията, като се взема предвид, доколкото е уместно, естеството на засегнатите дейности.
Договорите определят отпусканите финансови средства по Програмата на база на допустимите разходи, а също и правилата относно отчета за направените разходи, закриването на сметки и одитите.
3.5. Отпускани финансови средства
Програмата се основава на договори за ИТР дейности за разпределяне на разходите. Общият размер на финансовите средства, включително и някакво друго допълнително публично финансиране, е съобразен с правилата за подаване на заявление за държавни помощи.
Без да се накърнява предходният параграф, общият размер на максималната финансова помощ, изразена като процент от допустимите разходи, определени в точка 3.6, е:
|
до 60 % |
||
|
до 40 % |
||
|
до 100 % |
3.6. Допустими разходи
Допустимите разходи покриват само действителните разходи, направени за работа, свършена по договора. Изпълнителите, съдружените изпълнители и подизпълнители не могат да предявяват каквито и да било претенции за бюджетни или търговски курсове. Допустимите разходи се разбиват в четири категории:
3.6.1. Разходи за оборудване
Разходите за покупка или наемане на оборудване, които са пряко свързани с изпълнението на проекта, се изплащат като преки разходи. Допустимите разходи за наемане на оборудване на лизинг не бива да надвишават допустимите разходи за тяхното закупуване.
3.6.2. Разходи за персонала
Разходите за действително отработените часове по проекта от научния и техническия персонал и аспирантите, както и разходите за работниците, които изпълнителят пряко е наел, се изплащат. Всякакви други допълнителни разходи за персонал (например стипендии) трябва да получат предварителното писмено одобрение на Комисията. Всички отработени часове, които се заплащат, трябва да бъдат отчетени и удостоверени с документи.
3.6.3. Оперативни разходи
Оперативните разходи, които са пряко свързани с изпълнението на проекта, се ограничават единствено до разходи за:
а) |
суровини; |
б) |
дребни консумативи от редовна употреба; |
в) |
използване на консумативи; |
г) |
енергия; |
д) |
поддръжка или ремонт на оборудване; |
e) |
транспортиране на съоръжения или продукти; |
ж) |
смяна и трансформация на съществуващо оборудване; |
з) |
ИТ обслужване; |
и) |
наемане на съоръжения; |
й) |
различни анализи; |
к) |
специални изпитания и тестове; |
л) |
помощ от трети участници; |
м) |
разходи за командировки и дневни. |
3.6.4 Непреки разходи
Всички други разходи (разходи за режийни или режийни), които могат да възникнат във връзка с проекта и които не са специално посочени в предходните категории, се покриват от обща сума, която възлиза до 30 % от допустимите за персонала разходи, както е посочено в точка 3.6.2.
3.7. Технически доклади
Трябва да се изготвя доклад във връзка с изследователската работа, пилотните и демонстрационните проекти, както са описани в точка 1.5. Докладът се изготвя на всеки шест месеца от изпълнителите. Докладите трябва да описват осъществения технически напредък. При завършване на работата се представя един окончателен доклад, който съдържа оценка за експлоатацията и общия ефект.Този доклад се публикува от Комисията в пълен вид или в резюме в зависимост от стратегическата уместност на проекта.След консултации Комисията взема решение, ако се налага, за съответното Консултативно звено. Където е подходящо, окончателните доклади по съпътстващите мерки, подкрепата и подготовката се изискват и публикуват.
4. ГОДИШНИ ПРЕГЛЕДИ, МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА НА ПРОГРАМАТА
Комисията прави годишен преглед на дейностите по програмата и на напредъка, осъществен по ИТР. Докладът с прегледа на тези дейности се изпраща на Комитета.
Програмата е предмет на мониторинг, като се оценяват очакваните ползи. Докладът се оповестява до края на 2006 г., а след това на всеки пет години.Тези доклади се представят на вниманието на Европейския парламент, Съвета, Комитета и Консултативните групи.
Прави се оценка на програмата след приключване на проектите, финансирани по време на всеки петгодишен период, като първият период приключва през 2008 г. Освен това се прави оценка на ползите от ИТР за обществото и съответните сектори. Докладът за оценката се публикува.
Комисията изготвя мандата за референция на мониторинга и оценката; Комисията се подпомага от Комитета. И мониторингът, и оценката се осъществяват от групи от висококвалифицирани експерти, назначени от Комисията.
5. ПРЕХОДНА КЛАУЗА
Комисията взема подходящи мерки, за да гарантира гладък преход от програмите на ЕОВС за ИТР към програмата. Договорите на ЕОВС, които все още действат при изтичане на Договора за ЕОВС, се управляват от Комисията в съответствие с техните договорни задължения и с оглед на хармонизиране на управлението на договорите на ЕОВС и на договорите по тази програма.
(1) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.
Допълнение А
ПРОГРАМА ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ФОНД ЗА ВЪГЛИЩА И СТОМАНА
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОНЯТИЯТА „ВЪГЛИЩА“ И „СТОМАНА“
1. ВЪГЛИЩА
а) |
антрацитни въглища; |
б) |
брикети от антрацитни въглища; |
в) |
кокс и полукокс, добиван от антрацитни въглища; |
г) |
лигнитни въглища; |
д) |
лигнитни брикети; |
е) |
кокс и полукокс, добивани от лигнитни въглища. |
Понятието „антрацитни въглища“ включва висококачествени и въглища със средно качество от тип А (суббитуминозни въглища), както е определено в „Международната кодификация на въглищата“, изготвена от Икономическата комисията на ООН за Европа. Терминът „лигнит“ включва нискокачествени въглища от клас С (или орто-лигнити) и нискокачествени въглища от клас B (или мета-лигнити) от същата класификация. По отношение на лигнита програмата се прилага единствено за лигнит, използван за производство на електричество или за комбинирана употреба отопление/електричество, което да не е предназначено за производство на брикети или полукокс.
2. ЖЕЛЯЗО И СТОМАНА
а) |
суровини за производство на желязо и стомана, като желязна руда, гъбесто желязо или железен скрап; |
б) |
чугун на блокове (включително горещ метал) и феросплави; |
в) |
необработени или полуготови продукти от желязо, обикновена стомана и специална стомана (включително продукти за повторна употреба и ревалцуване), като течни стоманени отливки, получени чрез непрекъснато леене или по някакъв друг начин, и полуготови продукти, като блумове, слитъци, метални пръчки, плочи и листове; |
г) |
готова продукция, получена чрез гореща обработка от желязо, обикновена стомана и специална стомана (продукти с покритие и без покритие, с изключение на стоманени отливки, изковки или продукти от металургичен прах), като релси, стоманени листове, пръчки, телени жици, плочи и универсални плочи, ленти, листове, тръбни кръгове и квадрати; |
д) |
крайни продукти от желязо, обикновена стомана или специална стомана (с покритие или без покритие), като студено валцувани ленти и листове и електрически листове; |
е) |
продукти, получени на първи етап от обработката на стомана, които могат да увеличат конкурентната позиция на пазара на отбелязаните по-горе железни и стоманени продукти, като тубуларните продукти, разтеглените и полираните продукти, студено валцуваните и студеноформованите продукти. |
Допълнение Б
ПРОГРАМА ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ФОНД ЗА ВЪГЛИЩА И СТОМАНА
НАУЧНИ/ТЕХНИЧЕСКИ И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПРИОРИТЕТИ
ПРОГРАМА НА ИТР ЗА ВЪГЛИЩАТА
Изследователската дейност и техническото развитие съставляват много важни средства за това да се подкрепят целите на Общността във връзка с енергийните източници и доставката на въглища за Общността, за тяхната конкурентна и екологична конверсия и използване. Освен това все по-нарастващото международно измерение на пазара на въглища предполага Европейският съюз да приеме водеща роля в решаването на предизвикателствата, свързани с модерните техники, безопасността на въгледобива и защитата на околната среда на световно ниво. Трябва да се гарантира трансферът на ноу-хау, необходим за по-нататъшния технологичен напредък, подобрени условия за работа (здраве и безопасност на труда) и по-високо опазване на околната среда. Приоритетните области са установени в точки от 1 до 4 по-долу, като редът не представлява приоритет както между тези точки.
1. ПОДОБРЯВАНЕ КОНКУРЕНТНАТА ПОЗИЦИЯ ЗА ВЪГЛИЩАТА НА ОБЩНОСТТА
Целта е да се намаляват общите разходи за въгледобивното производство, да се подобрява качеството на продукцията и да се намаляват разходите за използване на въглищата. Изследователските проекти обхващат цялата верига за производство на въглища:
— |
модерни техники за изследване на находища на въглища, |
— |
интегрирано планиране на въгледобива, |
— |
високоефективни и високоавтоматизирани технологии за изкопаване и въгледобив, в съответствие с геологичните характеристики на европейските находища на антрацитни въглища, |
— |
подходящи технологии за подкрепа, |
— |
транспортни системи, |
— |
услуги за доставка на енергия, комуникация и информация, трансмисия, системи за мониторинг и контрол на процесите, |
— |
техники за подготовка на въглищата, ориентирани към нуждите на потребителските пазари, |
— |
преработка на въглища, |
— |
изгаряне на въглища. |
Изследователските проекти също така следва да целят постигането на научен и технологичен напредък с оглед да се разберат по-добре поведението и контролът на находищата във връзка с натиска върху скалите, емисиите на газ, риска от експлозия, вентилацията и всички останали фактори, влияещи върху операциите, свързани с въгледобива. Изследователските проекти, подчинени на тези цели, трябва да представят перспективата за приложимите в краткосрочен и средносрочен план резултати за една значима част от производството на Общността.
Предпочитания се дават на проекти, които насърчават поне една от следните цели:
а) |
интеграцията на индивидуални техники в системи и методи и разработка на интегрирани методи за въгледобив; |
б) |
значително намаляване на производствените разходи; |
в) |
положителни резултати по отношение на безопасност на въгледобива и предимства за околната среда. |
2. ЗДРАВЕ И БЕЗОПАСНОСТ В МИНИТЕ
Изискваното развитие, упоменато по-горе, трябва да бъде съпътствано от подходящи усилия в сферата на безопасност на въгледобива и контрола върху отделянето на газове, вентилацията и климатичните системи. Освен това условията за работа под земята налагат необходимостта от специфични подобрения по отношение на професионалното здраве и безопасността.
3. ЕФЕКТИВНА ЗАЩИТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ПОДОБРЯВАНЕ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВЪГЛИЩАТА КАТО ЧИСТ ЕНЕРГИЕН ИЗТОЧНИК
Изследователските проекти, ориентирани към тази цел, търсят да минимизират влиянието на операциите по въгледобива и използването на въглища в Общността върху атмосферата, водите и земната повърхност, в рамките на една интегрирана стратегия за управление по отношение на замърсяването. Тъй като въглищната индустрия на Общността търпи едно постоянно преструктуриране, изследователската дейност също преследва целта да бъде минимизирано влиянието върху околната среда на подземните мини, които предстои да бъдат закрити.
Предпочитания се дават за проекти, предвиждащи:
а) |
намаляване на емисиите на газ от находища на въглища, по-специално на метан; |
б) |
връщане към копаене на минни отпадъци, пепел и продукти от десулфуризация, съпътствано, където е необходимо, с други форми на отпадъци; |
в) |
обновяване на табаните за отпадъци и промишлено използване на остатъчните вещества от производството и консумацията на въглища; |
г) |
защита на водните табли и пречистване на отпадъчните води от въгледобива; |
д) |
намаляване на влиянието на инсталациите върху околната среда, които основно се захранват с въглища и лигнит от Общността; |
е) |
опазване на наземните инсталации срещу ефектите на слягането в краткосрочен и дългосрочен план; |
ж) |
намаляване на емисии от използването на въглища. |
4. УПРАВЛЕНИЕ НА ВЪНШНАТА ЗАВИСИМОСТ ОТ ЕНЕРГИЙНИ ДОСТАВКИ
Изследователските проекти, предприети с такава цел, се отнасят до перспективите за енергийни доставки в дългосрочен план и засягат усъвършенстването в икономически, енергиен и по отношение на околната среда план на залежи на въглища, които не могат икономически да бъдат добити с традиционни въгледобивни техники. Проектите могат да включват проучвания, определяне на стратегии, фундаментален и приложен подход и тестване на иновационни техники, които предлагат перспективи за усъвършенстване на въглищните ресурси на Общността.
Предпочитания се дават на проекти, които включват допълнителни техники, като адсорбцията на метана или въглеродния диоксид, извличане на метана от мястото, където е находището, подземна газификация на въглищата и други.
Допълнение В
ПРОГРАМА ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ФОНД ЗА ВЪГЛИЩА И СТОМАНА
НАУЧНИ/ТЕХНИЧЕСКИ И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПРИОРИТЕТИ
ДЕЙНОСТИ НА ИТР ЗА СТОМАНА
Като се подчинява на общата цел да се увеличава конкурентоспособността и да се допринася за устойчивото развитие, ИТР има за свой основен акцент развитието на нови или усъвършенствани технологии, за да се гарантира икономично, чисто и безопасно производство на стомана и стоманени изделия. Тези производства се характеризират с непрекъснато увеличаване на качеството, приложимост, задоволяване на потребителите, удължен срок на използване, лесно възобновяване и рециклиране. Приоритетните области са отбелязани в точки от 1 до 3.
1. НОВИ И УСЪВЪРШЕНСТВАНИ ТЕХНИКИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА СТОМАНА И КРАЙНА ПРОДУКЦИЯ
ИТР дейността трябва да се стреми да подобрява процесите за производство на стомана с оглед на подобряване на качеството на продуктите и увеличаването на производителността. Намаляването на вредните емисии, консумация на енергия и влиянието върху околната среда, както и увеличаването използването на суровини и консервацията на ресурсите, следва да бъдат интегрална част от преследваните положителни ефекти. Изследователските проекти следва да се адресират към следните области:
— |
нови и усъвършенствани процеси за редукция на желязна руда, |
— |
процеси и операции по производство на желязо, |
— |
процеси за електродъгови пещи, |
— |
процеси за производство на стомана, |
— |
вторични металургични техники, |
— |
непрекъснато леене и техники за мрежов тип отливки със или без директно валцуване, |
— |
техники за валцуване, дообработка и техники за покриване, |
— |
техники за горещо и студено валцуване, процеси на ецване и процеси на дообработване, |
— |
процеси на оборудване, контрол и автоматизация, |
— |
поддръжка и надеждност на производствените линии. |
2. ИТР И ИЗПОЛЗВАНЕ НА СТОМАНАТА
ИТР дейностите по използване на стоманата са важни за посрещането на бъдещите изисквания на потребителите на стомана и за създаването на нови възможности за пазара. Проектите по проучване следва да са насочени към следните области:
— |
нови класи стомана за приложение според нуждите на заявителите, |
— |
свойства на стоманата, насочени към механичните ѝ свойства при ниски и високи температури, като сила и якост, умора, износване, плъзгане, корозия и устойчивост на фрактури, |
— |
удължаване срока на използване, по-специално чрез подобряване на устойчивостта на стоманите и стоманените структури на топлина и корозия, |
— |
смеси със съдържание на стомана и „сандвич“ структури, |
— |
симулационнни модели на микроструктури и механични свойства, |
— |
методи на структурна безопасност и дизайн, особено по отношение устойчивостта на огън и земетресения, |
— |
технологии, свързани с формуване, заваряване и свързване на стоманата с други материали, |
— |
стандартизация на тестове и методи за оценки. |
3. ЗАПАЗВАНЕ НА РЕСУРСИТЕ И ПОДОБРЯВАНЕ УСЛОВИЯТА ЗА РАБОТА
Както при производството на стомана, така и при използването ѝ въпросите за запазване на ресурсите, опазването на екосистемата и безопасността следва да бъдат интегрална част от работата по ИТР. Изследователските проекти следва да се отнасят за следните области:
— |
техники за рециклиране на излязла от употреба стомана от различни източници на стоманен скрап, |
— |
стоманени класи и дизайн на сглобени структури, за да се улесни лесното възстановяване на стоманения скрап и неговата реконверсия в използваеми стомани, |
— |
контрол и защита на околната среда на и извън работното място, |
— |
възстановяване на стоманолеярните заводи, |
— |
подобряване на условията на труд и качеството на живот на работното място, |
— |
ергономични методи, |
— |
професионално здраве и безопасност, |
— |
намаляване излагането на професионални емисии. |