32002L0055

ДИРЕКТИВА 2002/55/ЕО НА СЪВЕТА

от 13 юни 2002 година

относно търговията със семена от зеленчукови култури

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност, и по-специално член 37 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

след консултации с Икономическия и социален комитет,

като има предвид, че:

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива се прилага към продукцията, предназначена за търговия, и търговията със семена от зеленчукови култури в Общността.

Настоящата директива не се прилага за семена от зеленчукови култури, за които е доказано, че са предназначени за износ за трети страни.

Член 2

1.   По смисъла на настоящата директива:

а)   „Търговия“: е продажбата, притежаването с цел продажба, предлагането за продажба и всяко преотстъпване, всяка доставка или всяко прехвърляне с търговска цел на посевен материал за трети страни, независимо дали е срещу заплащане или не.

Не се разглежда като търговия размяната на посевен материал, която не преследва търговско използване на сорта, като следните операции:

доставката на посевен материал за нуждите на официалните органи за изпитване и инспекция;

доставката на посевен материал на доставчици на услуги за целите на преработката или пакетирането на семената, доколкото въпросният доставчик не придобива право на собственост върху доставения посевен материал.

Не се счита за продажба доставката при определени условия на посевен материал на доставчици на услуги за производството на някои селскостопански суровини, предназначени за промишлени цели, или размножаването на посевен материал за тази цел, при условие че доставчикът на услуги не придобива право на собственост нито върху така доставените семена, нито върху продукта от реколтата. Доставчикът на посевен материал представя на сертифициращия орган копие на съответните части от договора, сключен с доставчика на услуги, като в него се включват стандартите и условията, на които предлаганият посевен материал отговаря в момента.

Условията за прилагане на тази разпоредба се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

б)   „Зеленчукови култури“: са растенията от следните видове, предназначени за земеделско и градинско производство, но не за декоративни цели, както следва

в)   „Базови семена“: са семената:

г)   „Сертифицирани семена“: са семената:

д)   „Стандартни семена“: са семената:

е)   „Официални мерки“: са мерките, взети

при условие че лицата, посочени в ii) и iii), не извличат лична изгода от резултата от тези мерки;

ж)   „Малки опаковки на ЕО“: са опаковките, съдържащи семена с максимално нето тегло

2.   Измененията, които следва да се въведат в списъка на видовете, даден в параграф 1, буква б), се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

3.   Различните видове сортове, включително компонентите, могат да бъдат конкретизирани и определени в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

Член 3

1.   Държавите-членки предвиждат, че семена от зеленчукови култури не могат да бъдат сертифицирани, контролирани като стандартни семена и търгувани, освен ако сортът не е официално признат в една или повече държави-членки.

2.   Всяка държава-членка изготвя един или повече каталози на сортове, които са официално приети за сертификация, контрол като стандартен посевен материал и търговия на своя територия. Каталозите се организират на подраздели в зависимост от сортовете:

Всяко лице може да направи справка с каталозите.

1.   Общ каталог на сортовете от зеленчуковите видове се създава въз основа на националните каталози на държавите-членки в съответствие с разпоредбите на членове 16 и 17.

2.   Държавите-членки могат да предвидят, че приемането на сорт за включване в общия каталог или в каталога на друга държава-членка е равностойно на приемане за включване в техния каталог. В този случай държавата-членка се освобождава от задълженията, предвидени в член 7, член 9, параграф 4 и член 10, параграфи 2—5.

Член 4

1.   Държавите-членки гарантират, че един сорт се признава, само ако е различим, стабилен и достатъчно хомогенен.

В случая на индустриалната цикория сортът трябва да притежава задоволителна стойност за отглеждане и употреба.

2.   В случая на генетично модифицирани сортове по смисъла на член 2, параграфи 1 и 2 от Директива 90/220/ЕИО на Съвета, сортът се признава, само ако са взети всички съответни мерки за предотвратяване на рискове за здравето на човека и околната среда.

3.   От друга страна в случаите, когато получен от растителен вид материал е предназначен за употреба като храна или хранителна съставка, попадаща в приложното поле на Регламент (ЕО) № 258/97, тази храна или хранителна съставка не трябва да:

4.   В интерес на опазването на генофонда от сортови растения съгласно член 44, параграф 2 държавите-членки могат да се отклонят от критериите за признаване, определени в първата алинея на параграф 1, доколкото има установени специални условия, приети в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, като се отчитат изискванията на член 44, параграф 3.

Член 5

1.   Един сорт се счита за различим, ако независимо от произхода на изходния материал — изкуствен или естествен — се отличава ясно по една или повече важни характеристики по отношение на всеки друг известен в Общността сорт.

Характеристиките трябва да могат да бъдат точно различими и точно определени.

Сорт в Общността е всеки сорт, който по време на подаването на заявление за признаване, което следва да се разгледа, е:

освен ако предходните условия не се изпълняват вече във всички държави-членки, преди да се вземе решение относно заявлението за признаването на сорта, подлежащо на оценка.

2.   Сорт се счита за стабилен, ако след последователно размножаване или в края на всеки цикъл (когато селекционерът е определил конкретен цикъл за размножаване), той продължава да отговаря на описанието на основните му характеристики.

3.   Един сорт се счита за достатъчно хомогенен, ако с изключение на някои малки отклонения растенията, участващи в неговия състав, при отчитане на отличителните признаци на репродуктивните им системи, са сходни или генетично идентични със съвкупността от характеристиките за този показател.

Член 6

Държавите-членки гарантират, че сортовете с произход от други държави-членки подлежат на същите изисквания като тези за местно отглежданите сортове по отношение на процедурите за признаване.

Член 7

1.   Държавите-членки предвиждат признаването на сортовете да се основава на резултатите от официалните проверки и по-специално на грунтовия контрол, провеждани за достатъчен брой характеристики за съответния сорт, който следва да бъде описан. Методите, използвани за определяне на характеристиките, трябва да бъдат точни и надеждни. С цел да се установи различимостта, грунтовият контрол включва поне съществуващите сравними сортове, които са още известни сортове в Общността по смисъла на член 5, параграф 1. За прилагането на член 9 се включват други съществуващи сравними сортове. За сортове, чиито семена не могат да бъдат контролирани като други освен стандартни, резултатите от неофициалните проверки и знанията, придобити от практическия опит по време на отглеждането им, могат да бъдат взети под внимание във връзка с резултатите от официалното изпитване.

Може да се предвиди в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, разпоредба, съгласно която от определени дати признаването на някои сортове зеленчуци ще се извършва единствено въз основа на резултатите от официалните изпитвания.

2.   Определя се следното в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, като под внимание се взимат съществуващите научно-технически познания:

3.   Когато е необходимо изпитване на генеалогичните компоненти с цел изследване на хибридите или синтетично произведените сортове, държавите-членки гарантират, че резултатите от изпитването и описанието на генеалогичните компоненти, ако селекционерът поиска това, ще бъдат разглеждани като поверителни.

Член 8

Държавите-членки изискват при подаването на заявление за признаване на сорт заявителят да посочи дали вече е кандидатствал за признаване на сорта в друга държава-членка, съответната държава-членка, в която е кандидатствал, и дали заявката му е била удовлетворена.

Член 9

1.   Държавите-членки организират официалното публикуване на каталога на сортовете, признати на тяхна територия, а когато се изисква сортоподдържането, и името на лицето или лицата, които отговарят за него в техните страни. Когато за поддържането на сорт отговарят няколко лица, публикуването на имената им не е задължително. Ако имената не са публикувани, в каталога се посочва органът, който съхранява списъка с имената на лицата, отговарящи за сортоподдържането.

2.   При признаването на сорт държавите-членки осигуряват този сорт, доколкото е възможно, да бъде известен под същото наименование във всички държави-членки.

Ако има данни, че посевният или посадъчен материал от даден сорт се предлага на пазара в друга страна под различно наименование, това наименование също се вписва в каталога.

За сортове, произхождащи от сортове, чието официално признаване е извършено съгласно член 12, параграф 3, втора и трета алинея, и които са били признати в една или повече държави-членки в резултат на официалните мерки, посочени в същата разпоредба, може да се вземе решение в съответствие с предвидената в член 46, параграф 2 процедура, че всички държави-членки, извършили такова признаване, гарантират, че наименованията на сортовете са тези, които са определени съгласно същата процедура и при спазване на посочените по-горе принципи.

3.   Като вземат под внимание съществуващата информация, държавите-членки също гарантират, че сорт, който не е ясно различим:

носи наименованието на същия сорт. Тази разпоредба не се прилага, ако това наименование може да доведе до заблуда или объркване по отношение на въпросния сорт, или ако съгласно разпоредбите на съответната държава-членка, уреждащи наименованията на сортовете, други факти предотвратяват неговата употреба, или ако правата на трети страни затрудняват свободното използване на наименованието във връзка със съответния сорт.

4.   Държавите-членки изготвят досие за всеки признат сорт, съдържащо описание на сорта и ясно обобщение на всички факти, на които се основава признаването му. Описанието на сортовете обхваща културите, произведени директно от семена от категорията „сертифицирани семена“ или от категорията „стандартни семена“.

5.   Държавите-членки гарантират, че генетично модифицирани сортове, които са били признати, ясно се обозначават като такива в каталога на сортовете. Те също гарантират, че всяко лице, което търгува такъв сорт, ясно посочва в своя каталог на продажбите, че сортът е генетично модифициран.

6.   Що се отнася до адекватността на наименованието на сорт, се прилага член 63 от Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 г. относно правната закрила в Общността на сортовете растения (7).

Подробни правила за прилагане по отношение адекватността на наименованията на сортовете могат да бъдат приети в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

Член 10

1.   Всяко заявление или оттегляне на заявление за признаване на сорт, всяко вписване в сортовата листа, както и за всяко изменение на тази листа се съобщава незабавно на останалите държави-членки и Комисията.

2.   Държавите-членки изпращат на другите държави-членки и на Комисията за всеки новопризнат сорт кратко описание на характеристиките му, които са отбелязали в резултат на процедурата по признаване. При поискване съобщават и описание на специалните характеристики, които позволяват сортът да бъде отличен от други сходни сортове.

3.   Всяка държава-членка предоставя на другите държави-членки и Комисията досиетата, посочени в член 9, параграф 4, за сортовете, които са признати или които са престанали да бъдат признати. Информацията, разменена във връзка с досиетата, се разглежда като поверителна.

4.   Държавите-членки трябва да гарантират, че досиетата по признаването на сортовете се предоставят единствено за лично и изключително ползване от всяко лице, което може да докаже законен интерес. Разпоредбите не се прилагат, когато информацията съгласно член 7, параграф 3 трябва да се разглежда като поверителна.

5.   При отказ даден сорт да бъде признат или при отмяна на признаването на резултатите от изпитванията се предоставят на лицата, засегнати от взетото решение.

Член 11

1.   Държавите-членки предвиждат, че признатите сортове трябва да се поддържат в съответствие с установените практики за сортоподдържане.

2.   Трябва да е възможно по всяко време да се проверява сортоподдържането въз основа на записите, извършвани от лицето или лицата, които отговарят за сорта. Тези записи също обхващат производството на всички размножения преди базовите семена.

3.   Могат да се поискат проби от лицето, което отговаря за сорта. Такива проби могат при необходимост да бъдат взети по официален път.

4.   Когато сортоподдържането се извършва в държава-членка, различна от тази, в която е признат сортът, съответните държави-членки си предоставят административна помощ по въпроси, свързани с проверките.

Член 12

1.   Признаването на даден сорт е валидно за срок, който изтича в края на десетата календарна година, считано от датата на признаване.

Признаването на сортове от органите на бившата Германска демократична република, извършено преди обединението на Германия, е валидно най-много до края на десетата календарна година от вписването им в сортовата листа на Федерална република Германия в съответствие с член 3, параграф 1.

2.   Признаването на сорт може да бъде подновявано на определени периоди, ако той продължава да се произвежда в такъв мащаб, който да оправдава подновяване на признаването, или трябва да се запази с цел опазване на генофонда от растителни видове, или при условие че все още удовлетворява изискванията за различимост, стабилност и хомогенност, или критериите, определени съгласно член 44, параграфи 2 и 3. Освен в случая на генофонда от растителни видове по смисъла на член 44, заявленията за подновяване се подават не по-късно от две години преди изтичането на признаването.

3.   Срокът на валидност на признаването се удължава временно до приемане на решение относно съответното заявление за подновяване.

За сортовете, признати преди 1 юли 1972 г. — или по отношение на Дания, Ирландия и Обединеното кралство преди 1 януари 1973 г. — периодът, посочен в параграф 1, първа алинея, може да се удължи в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, най-късно до 30 юни 1990 г. за отделни сортове, в случай че са предприети официални мерки в Общността преди 1 юли 1982 г., за да се гарантира, че са спазени условията за подновяване на признаването или първоначално признаване на сортовете, произтичащо от тях.

По отношение на Гърция, Испания и Португалия датата, на която изтича срокът на валидност за някои сортове, признати от същите държави преди 1 януари 1986 г., може по молба на същите държави-членки да се определи също на 30 юни 1990 г. в съответствие с процедурата по член 46, параграф 2, като съответните сортове могат да бъдат включени в официалните мерки, посочени във втората алинея.

Член 13

1.   Държавите-членки гарантират, че ще бъдат премахнати всякакви съмнения, които възникват след признаването на сорт по отношение на оценката за различимост или наименованието при признаването му.

2.   Когато се установи след признаването на сорт, че условието за различимост по смисъла на член 5 не е било изпълнено по време на признаването, признаването се заменя с друго решение или — ако е целесъобразно — се отменя съгласно настоящата директива.

По силата на това друго решение сортът престава да се разглежда, считано от датата на първоначалното му признаване за сорт, известен в Общността по смисъла на член 5, параграф 1.

3.   Когато след признаването на сорт се установи, че неговото наименование по смисъла на член 9 е било неприемливо, когато сортът е бил признат, наименованието следва да се приспособи по такъв начин, че да бъде в съответствие с разпоредбите на настоящата директива. Държавите-членки могат да позволят предишното наименование да се използва временно като допълнително наименование. Подробните условия, в съответствие с които предишното наименование може да се използва като допълнително, могат да се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

4.   Условията и редът за прилагане на параграфи 1, 2 и 3 могат да се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

Член 14

1.   Държавите-членки гарантират, че признаването на даден сорт се анулира:

2.   Държавите-членки могат да анулират признаването на сорт:

Член 15

1.   Държавите-членки следят сортът да бъде отписан от каталозите им, ако признаването му е било отменено или срокът на валидността на признаването му е изтекъл.

2.   Държавите-членки могат да предоставят по отношение на своята територия срок за сертификацията, контрола на стандартния посевен материал и търгуването му до 30 юни на третата година най-късно след изтичане срока на признаването.

За сортове, които са вписани съгласно член 17, параграф 1 в общия каталог на сортовете, посочен в член 18, срокът, който изтича последен от сроковете, предоставени от различните държави-членки за признаване съгласно първата алинея, се прилага за предлагането на пазара във всички държави-членки, при условие че семената от съответния сорт не са подлежали на никакво ограничение за търговия по отношение на сорта.

3.   За сортове, чието признаване е било подновено съгласно член 12, параграф 3, държавите-членки могат да разрешат наименованията, използвани преди подновяването, да се използват до 30 юни 1994 г.

Член 16

1.   Държавите-членки следят семената от сортове, признати в съответствие с разпоредбите на настоящата директива или в съответствие с принципите, съответстващи на тези от настоящата директива, да не подлежат на ограничения, свързани със сорта, считано от датата на публикуване, посочена в член 17.

2.   На държавите-членки може да бъде разрешено по тяхна молба, която се разглежда, както предвиждат член 46, параграф 2 или член 46, параграф 3, в случай на генетично модифицирани сортове да забранят използването на даден сорт на цялата си територия или част от нея, или да определят съответните условия за отглеждане на сорта в случаите, предвидени в буква б), в съответствие с изискванията за употреба на продуктите от такова производство:

Член 17

Въз основа на получената от държавите-членки информация и в процеса на получаването ѝ Комисията публикува в Официален вестник на Европейските общности, серия С, под наименованието „Общ каталог на сортовете от земеделски растителни видове“, списък на всички сортове, посевният материал от които не подлежи съгласно член 16 на ограничения за търговия по отношение на сорта, както и изискваната по член 9, параграф 1 информация за лицето или лицата, отговарящи за сортоподдържането. Публикацията посочва държавите-членки, получили разрешение по член 16, параграф 2 или член 18.

Публикацията включва сортовете, за които се прилага срокът съгласно член 15, параграф 2, втора алинея. В списъка се посочва срокът и — в зависимост от случая — държавите-членки, за които той не се прилага.

Публикуваната придружителна бележка ясно посочва сортовете, които са били генетично модифицирани.

Член 18

Ако се установи, че отглеждането на сорт, включен в общия каталог на сортовете, би могъл в някоя държава-членка да увреди от гледна точка на здравето на растенията производството на други сортове или видове, или представлява риск за околната среда и здравето на човека, на тази държава-членка по нейна молба може да ѝ бъде разрешено в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2 или в член 46, параграф 3, в случай на генетично модифицираните сортове да забрани търговията със семена или посадъчен материал от този сорт на цялата си територия или на част от нея. Когато съществува непосредствена опасност от разпространението на вредители или непосредствена заплаха за здравето на човека, забраната може да бъде наложена от съответната държава-членка веднага щом подаде молба до вземането на окончателно решение. Решението се взема в срок от три месеца съгласно процедурата, предвидена в член 46, параграф 2 или в член 46, параграф 3 за генетично модифицираните сортове.

Член 19

Когато даден сорт престане да бъде признаван в държава-членка, която първоначално го е признала, една или повече от другите държави-членки могат да продължат неговото признаване, при условие че той продължава да отговаря на изискванията за признаване на тяхна територия. Ако въпросният сорт е един от тези, за които се изисква сортоподдържане, то трябва да продължи да бъде осигурявано.

Член 20

1.   Държавите-членки предвиждат, че семена от индустриална цикория не могат да се предлагат на пазара, освен ако не са официално сертифицирани като „базови семена“ или „сертифицирани семена“.

2.   Държавите-членки предвиждат, че семена от други зеленчукови видове не могат да се предлагат на пазара, освен ако не са официално сертифицирани като „базови семена“ или „сертифицирани семена“, или са стандартен посевен материал.

3.   Въпреки това може да се предвиди съгласно процедурата, посочена в член 46, параграф 2, че след определените дати семената от някои зеленчукови видове не могат да се предлагат на пазара, освен ако не са били официално сертифицирани като „базови семена“ или „сертифицирани семена“.

4.   Държавите-членки следят официалните изпитвания на семената да се извършват в съответствие със съществуващите международни методи, доколкото такива съществуват.

Член 21

Независимо от разпоредбите на член 20, параграфи 1 и 2, държавите-членки предвиждат, че:

могат да бъдат предлагани на пазара.

Член 22

Държавите-членки могат въпреки това, по изключение от разпоредбите на член 20:

Тези разпоредби не се прилагат за внос на семена от трети страни, освен ако член 36 не предвижда друго по отношение на размножаването на семена извън територията на Общността.

Държавите-членки, възползващи се от изключението, предвидено в букви а) и б), си оказват административна помощ по отношение на контрола.

Член 23

1.   Независимо от член 20, параграфи 1 и 2, държавите-членки могат:

2.   Условията, съгласно които държавите-членки могат да издават разрешителните, посочени в параграф 1, буква б), се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, в частност по отношение на придобиването на данни, вида на данните, съхранението и наименованието на сорта и етикетирането на опаковките.

3.   Разрешителните, издавани преди 14 декември 1998 г. от държави-членки на производители, установени на тяхна територия, за целите, посочени в параграф 1, остават в сила до приемане на разпоредбите, предвидени в параграф 2. След това всички такива разрешителни ще трябва да спазват разпоредбите, установени в съответствие с параграф 2.

Член 24

Държавите-членки могат по отношение на условията, определени в приложения I и II, да налагат допълнителни или по-строги изисквания за сертификацията на семена, произведени на тяхна територия.

Член 25

1.   Държавите-членки предвиждат, че за изпитването на семената за сертификация и последващ контрол пробите се вземат официално в съответствие със съответните методи.

Тези разпоредби също се прилагат, когато се вземат официално проби от стандартни семена за последващ контрол.

2.   Пробите за изпитване на семена за сертификацията и за последващ контрол се вземат от хомогенни партиди; максималното тегло на партидите и минималното тегло на пробите са посочени в приложение III.

Член 26

1.   Държавите-членки изискват базовите семена, сертифицираните семена и стандартните семена да могат да бъдат предлагани на пазара само в достатъчно хомогенни партиди и запечатани опаковки, притежаващи съгласно членове 27 и 28 съответното устройство за запечатване и маркировка.

2.   Държавите-членки могат за търговията с малки количества на нивото на крайния потребител да предвидят изключения от разпоредбите на параграф 1 относно опаковките, запечатването и маркировката.

3.   Независимо от разпоредбите на параграф 1 държавите-членки могат да разрешат на своите производители да предлагат на пазара малки опаковки със смески от стандартни семена от различни сортове на един и същ вид. Видът, когато се прилага тази разпоредба, правилата за максималния размер на малките опаковки и изискванията за етикетирането се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

Член 27

1.   Държавите-членки изискват опаковките с базови и сертифицирани семена, доколкото семената от тази последна категория не са в малки опаковки на ЕО, да се запечатват официално или под официален контрол по такъв начин, че те да не могат да бъдат отворени, без да се наруши системата за запечатване или да се оставят следи от вмешателство върху официалния етикет, предвиден в член 28, параграф 1, или върху опаковката.

С цел да се гарантира запечатването на опаковките, всяка система за запечатване включва най-малко официалния етикет или поставянето на официална пломба.

Мерките, предвидени във втората алинея, не са необходими в случай на система за запечатване, която не е годна за повторна употреба.

В съответствие с процедурата по член 46, параграф 2, може да се установи дали система за запечатване отговаря на разпоредбите на настоящия параграф.

2.   Официално запечатаните опаковки не могат да бъдат повторно запечатани освен по официален път или под официален контрол. Ако опаковките се запечатват отново, на етикета, изискван по член 28, параграф 1, се посочва фактът на повторно запечатване, последната дата на повторно запечатване и наименованието на органа, който отговаря за това.

3.   Държавите-членки изискват опаковките със стандартни семена и малките опаковки със семена от категорията сертифицирани семена да се запечатват по такъв начин, че да не могат да бъдат отворени, без да се наруши системата за запечатване или без да се оставят следи от опит за вмешателство върху опаковката или върху етикета, предвиден в член 28, параграф 3. Освен в случая на малките опаковки, всички опаковки трябва да имат оловна пломба или друго равностойно устройство за запечатване, прикрепено от лицето, отговарящо за поставянето на етикети. В съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, може да се установи дали дадена система за запечатване отговаря на разпоредбите на тази параграф. В случая на малките опаковки със семена от категорията сертифицирани семена опаковките не могат да бъдат презапечатвани еднократно или многократно, освен под официален контрол.

4.   Държавите-членки имат право да предвидят изключения от параграфи 1 и 2 за малките опаковки с базови семена, затворени на тяхна територия. Условията, отнасящи се до тези изключения, могат да се определят в съответствие с процедурата, посочена в член 46, параграф 2.

Член 28

1.   Държавите-членки изискват опаковките с базови семена и със сертифицирани семена, освен когато посевният материал от втората категория се разфасова в малки опаковки:

2.   Държавите-членки могат да предвидят изключения от параграф 1 за малките опаковки, запечатани на тяхна категория. Условията, които се отнасят до тези изключения, могат да бъдат определени в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

3.   Опаковките със стандартни семена и малките опаковки със семена от категорията сертифицирани семена са снабдени съгласно изискванията на приложение IV, част Б с етикет на доставчика или имат отпечатан надпис или поставен печат на един от официалните езици на Общността. Цветът на етикета е син за сертифицираните семена и тъмножълт за стандартните семена.

Освен за малки опаковки със стандартни семена, изискваната по настоящия параграф предписана или разрешена информация по тази разпоредба е ясно отделена от всяка друга информация, съдържаща се на етикета или опаковката, включително и предвидената в член 30.

След 30 юни 1992 г. може да се реши в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, малките опаковки със стандартни семена от всички или някои видове да подлежат на това изискване, или изискваната или разрешена информация да се отличава по някакъв друг начин от всяка друга информация, ако отличителният белег е изрично посочен като такъв върху етикета или опаковката.

4.   За сортове, които са широко известни към 1 юли 1970 г., на етикета може се отбележи сортоподдържането на сорта, което е или ще бъде обявено в съответствие с разпоредбите на член 41, параграф 2. Забранява се посочването на специални свойства, които могат да имат отношение към сортоподдържането.

Тази дата е:

Обозначението се нанася след наименованието на сорта, от което е ясно отделено посредством тире, и не може да изпъква повече от това на наименованието на сорта.

Член 29

Държавите-членки приемат всички необходими разпоредби, за да гарантират, че за малки опаковки със стандартни семена идентичността на посевния материал може да бъде проверена, особено при разфасоването на партидите. За тази цел те могат да изискват малките опаковки, приготвени на тяхна територия, да се запечатват официално или под официален контрол.

Член 30

1.   В съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2 може да се предвиди, че в случаите, различни от вече предвидените в настоящата директива, опаковките с базови семена, сертифицирани семена от всеки вид или стандартни семена трябва да бъдат с етикет на доставчика (който може да е различен от официалния или да е под формата на информация на доставчика, отпечатана върху самата опаковка).

Данните, които следва да фигурират върху такъв етикет, са също установени в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

2.   За базовите и сертифицираните семена етикетът или отпечатаната информация, посочена в параграф 1, се изготвят по такъв начин, че да не може да бъде объркан с официалния етикет, посочен в член 28, параграф 1.

Член 31

За семена от генетично модифицирани сортове във всеки етикет или документ, официален или друг, който е поставен на или придружава партидата семена, съгласно разпоредбите на настоящата директива ясно се посочва, че сортът е генетично модифициран.

Член 32

Държавите-членки изискват всяко химическо третиране на базови, сертифицирани или стандартни семена да се отбелязва на официалния етикет или на етикета на доставчика и върху или в самата опаковка. За малките опаковки тази информация може да се отпечата директно върху опаковката или вътре в нея.

Член 33

С цел търсене на по-добри решения за замяна на някои разпоредби от настоящата директива, може да се реши организирането на временни изпитвания при специфични условия на общностно равнище в съответствие с процедурата, предвидена по член 46, параграф 2.

В рамките на тези изпитвания държавите-членки могат да бъдат освободени от някои задължения, предвидени в настоящата директива. Степента на освобождаване от задълженията се определя във връзка с разпоредбите, за които се прилага. Продължителността на изпитването не може да надвишава седем години.

Член 34

1.   Държавите-членки следят посевният материал, който се предлага на пазара съгласно разпоредбите на настоящата директива, независимо задължително или факултативно, да не подлежи на никакви ограничения за търговия по отношение на неговите характеристики, изисквания за изпитване, маркировка и запечатване, освен предвидените в настоящата директива или в друга директива.

2.   До приемането на решение по член 20, параграф 3 всяка държава-членка може по нейна молба, която ще бъде разгледана съгласно процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, да получи разрешение да предвиди, че след определена дата не може да се предлага на пазара посевен материал от някои видове зеленчукови култури, освен ако той не е официално сертифициран като „базови семена“ или „сертифицирани семена“.

Член 35

Условията, съгласно които семена, получени от размножения преди базовите семена, могат да се предлагат на пазара в съответствие с член 21, първо тире, са следните:

Член 36

1.   Държавите-членки предвиждат, че семената от зеленчукови култури:

при подадена молба и без да се засягат други разпоредби от настоящата директива, трябва да бъдат официално сертифицирани семена във всяка държава-членка, ако са били подложени на полска инспекция, отговаряща на условията, посочени в приложение I за съответната категория, и ако резултатите от официалното изпитване са показали, че те изпълняват условията за същата категория, определени в приложение II.

Когато в тези случаи семената са произведени директно от официално сертифицирани семена от размножения преди базовите семена, държавите-членки могат да разрешат официалната им сертификация като базови семена, ако условията, определени за тази категория, са изпълнени.

2.   Семената от зеленчукови култури, произведени в Общността и определени за сертификация в съответствие с разпоредбите на параграф 1:

Разпоредбите на първото тире за опаковане и етикетиране могат да не се прилагат, ако органите, които отговарят за полските инспекции, органите, които изготвят документите за сертификация на семена, които не са окончателно сертифицирани, и тези, които отговарят за сертификацията, са едни и същи или ако те са дали съгласието си за освобождаването.

3.   Държавите-членки предвиждат, че семената от зеленчукови култури:

Член 37

1.   По предложение на Комисията Съветът установява с квалифицирано мнозинство:

2.   Параграф 1 се прилага също за всяка нова държава-членка от датата на нейното присъединяване до датата, на която тя трябва да въведе в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазване на настоящата директива.

Член 38

1.   С цел да се отстранят всички временни трудности, свързани с общото снабдяване с базови, сертифицирани или стандартни семена в Общността, които не може да се преодолеят по друг начин, може да се реши в съответствие с процедурата по член 46, параграф 2, държавите-членки да разрешават за определен период търговията в Общността на количества, необходими за решаване на трудностите, свързани със снабдяването на посевен материал от категория, която подлежи на по-малко стриктни ограничения или на семена от сорт, който не е включен в общия каталог на сортовете или официалните каталози на държавите-членки.

2.   За категория семена от даден сорт официалният етикет или етикетът на доставчика е този, предвиден за съответната категория; за посевния материал от сортовете, които не са включени в горецитираните сортови листи и общия каталог, цветът на етикета е кафяв. На етикета винаги се посочва, че въпросните семена са от категория, която отговаря на по-малко стриктни ограничения.

3.   Правилата за прилагане на разпоредбите на параграф 1 могат да се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

Член 39

1.   Държавите-членки следят семената от зеленчукови култури да се контролират официално по време на търговията им, най-малко чрез произволни проверки, за установяване на съответствие с изискванията и условията на настоящата директива.

2.   Без да се засяга свободното движение на семена в Общността, държавите-членки вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че те се доставят със следните данни по време на предлагането на пазара на количества, превишаващи два килограма посевен материал, внесен от трети страни:

Условията и редът, по който тези данни трябва да се представят, могат да се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

Член 40

Държавите-членки следят посевният материал от категориите „сертифицирани семена“ и „стандартни семена“ да подлежи на официален последващ контрол чрез полски инспекции за сравняване на неговата сортова идентичност и чистота с установените стандарти.

Член 41

1.   Държавите-членки следят лицата, които отговарят за поставяне на етикетите за стандартни семена, предназначени за пускане на пазара:

Посочените в букви б) и г) операции подлежат на официален контрол въз основа на произволни проверки. Задължението, предвидено в буква в), се прилага единствено за производителите.

2.   Държавите-членки следят всяко лице, което възнамерява в съответствие с член 28, параграф 4 да посочи определено сортоподдържане, да обявява това намерение.

Член 42

1.   Ако се установи многократно по време на последващия контрол, извършван на полето, че посевният материал от който и да било сорт не съответства по адекватен начин на условията, посочени по отношение на сортовата идентичност и чистота, държавите-членки следят на лицето, което търгува с този посевен материал, да се наложи частична или пълна забрана и евентуално за определен период да търгува с този посадъчен материал.

2.   Мерки, взети в приложение на параграф 1, се отменят веднага след като се установи с достатъчна сигурност, че посевният материал, предназначен за пускане на пазара, ще отговаря в бъдеще на условията за сортова чистота и идентичност.

Член 43

1.   Общностните сравнителни изпитвания се осъществяват вътре в Общността с цел последващ контрол на проби от базови семена с изключение на тези от хибридни и синтетични сортове и сертифицирани или стандартни семена от зеленчукови култури, взети по време на вземането на проби. Прегледът на условията, които семената трябва да удовлетворяват, може да бъде включен в последващия контрол. Организацията на изпитванията и резултатите от тях се подлагат на преценката на Комитета, посочен в член 46, параграф 1.

2.   Сравнителните изпитвания се използват, за да се уеднаквят техническите методи за сертификация и изпитванията за последващ контрол с цел получаването на еквивалентни резултати. След постигането на тази цел се изготвя годишен доклад за тези изпитвания, който се изпраща като поверителна информация на държавите-членки и на Комисията. Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, определя датата за изготвяне на първия доклад.

3.   Разпоредбите, необходими за провеждане на сравнителните изпитвания, се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 46, параграф 2. В сравнителните изпитвания могат да се включат семена от зеленчукови култури, произведени в трети страни.

Член 44

1.   Специални условия могат да се определят съгласно процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, с оглед да се вземе предвид развитието на ситуацията по отношение на условията, съгласно които химически третирани семена могат да бъдат търгувани.

2.   Специални условия се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, които отчитат развитието на ситуацията по отношение на консервацията in situ и устойчивото използване на генофонда от растителни видове чрез производството и предлагането на пазара на семена от:

3.   Специалните условия, посочени в параграф 2, включват по-конкретно следните точки:

Член 45

Измененията, които следва да се извършат в съдържанието на приложенията в светлината на развитието на научно-техническите познания, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2.

Член 46

1.   Комисията се подпомага от Постоянния комитет по семена и посадъчен материал за земеделие, градинарство и горско стопанство, създаден с член 1 от Решение 66/399/ЕИО на Съвета (9).

2.   В случая, когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Срокът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, е един месец.

3.   В случая, когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, е три месеца.

4.   Комитетът приема свой вътрешен правилник.

Член 47

При спазване на разпоредбите на член 18 и приложения I и II, настоящата директива не засяга разпоредбите на националното законодателство, обосновани от съображения за опазване здравето и живота на хората и животните, защитата на растенията, или закрила на индустриалната и търговската собственост.

Член 48

1.   Специални условия могат да се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, които отчитат развитието в следните области:

2.   Специалните условия, посочени в параграф 1, буква б), включват по-специално следните точки:

Член 49

Държава-членка може по нейна молба, която ще се разгледа в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, да бъде изцяло или отчасти освободена от задължението да прилага настоящата директива за някои видове, които обикновено не се репродуцират или търгуват на нейна територия, освен ако такава дерогация противоречи на член 16, параграф 1 и член 34, параграф 1.

Член 50

Държавите-членки представят на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Комисията уведомява за това останалите държави-членки.

Член 51

1.   Директива 70/458/ЕИО, изменена с директивите, изброени в приложение VI, част А, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране, определени в приложение VI, част Б.

2.   Позоваванията на отменената директива се тълкуват като позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието, дадена в приложение VII.

Член 52

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 53

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  Становище, представено на 9 април 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ L 225, 12.10.1970 г., стр. 7. Директива, последно изменена с Директива 98/96/ЕО (ОВ L 25, 1.2.1999 г. стр. 27).

(3)  Виж приложение VI, част А.

(4)  ОВ L 117, 8.5.1990 г., стр. 15. Директива, последно изменена с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1).

(5)  ОВ L 43, 14.2.1997 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(7)  ОВ L 227, 1.9.1994 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 2506/95 (ОВ L 258, 28.10.1995 г., стр. 3).

(8)  ОВ L 159, 28.6.1994 г., стр. 1.

(9)  ОВ 125, 11.7.1966 г., стр. 2289/66.

(10)  ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 1.