07/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

219

L 085/40

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Устойчивото развитие е основна цел на общата транспортна политика. Това изисква интегриран подход, целящ гарантирането едновременно на доброто функциониране на транспортните системи на Общността и на защитата на околната среда.

(2)

Устойчивото развитие на въздушния транспорт налага въвеждането на мерки, целящи намаляването на шумовото замърсяване, причинено от въздухоплавателните средства на летищата, където възникват особени проблеми с шума.

(3)

В рамките на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) бе установен нов, по-стриктен стандарт за сертифициране на шума, определен в том 1, част II, глава 4 на приложение 16 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Този стандарт ще допринесе за дългосрочното снижаване на равнищата на шум в близост до летищата.

(4)

Стандартът от глава 4 бе установен за сертифициране на въздухоплавателните средства, а не за да послужи като основа за въвеждането на експлоатационни ограничения.

(5)

Постепенното изтегляне от експлоатация на самолетите, определени в глава 2, в съответствие с Директива 92/14/ЕИО на Съвета от 2 март 1992 г. относно ограничаване на експлоатацията на самолети, които са предмет на част II, глава 2, том 1 от приложение 16 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, второ издание (1998 г.) (5), ще приключи на 1 април 2002 г. и ще трябва да бъдат взети нови мерки за избягване на утежняването на шумовото замърсяване след 2002 г. при хипотезата за непрекъснато нарастване на обема на въздушния трафик в Европа.

(6)

Използването на самолети с по-добри технически характеристики по отношение на въздействието върху околната среда може да допринесе за по-ефективна експлоатация на наличния капацитет на летищата и да благоприятства развитието на летищните инфраструктури при съобразяване с изискванията на пазара.

(7)

Изработването на набор от общи правила и процедури за въвеждането на експлоатационни ограничения в летищата на Общността в рамките на балансиран подход на управлението на шума ще допринесе за осигуряване спазването на изискванията на вътрешния пазар на Общността, тъй като ще се въведат еднакви експлоатационни ограничения за летища с широко съпоставими проблеми с шума. Този набор от правила включва оценка на въздействието на шума на едно летище и изучаване на възможните мерки за намаляване на това въздействие, както и подбор на мерките за намаляване на шума, приложими с оглед получаването на най-голяма полза за околната среда при най-ниски разходи.

(8)

Членове 8 и 9 от Регламент (ЕИО) № 2408/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно достъпа на въздушни превозвачи на Общността до вътрешните въздушни трасета на Общността (6), предвиждат, inter alia, тези нови мерки за експлоатационни ограничения да бъдат публикувани и проучвани; следва да се изясняват връзките между тези разпоредби и разпоредбите на настоящата директива.

(9)

Следва да бъде признат законният интерес на предприятията от въздушния сектор да прилагат рентабилни решения, за да постигнат определени цели в областта на управлението на шума.

(10)

На 33-ото събрание на ИКАО беше приета Резолюция А33/7, която въведе понятието за „балансиран подход“ на управлението на авиационния шум. Този подход представлява метод на действие за управление на шумовото замърсяване, предизвикано от самолетите, който включва най-вече международни насоки за въвеждането на експлоатационни ограничения, специфични за всяко летище. Понятието „балансиран подход“ на управлението на шумовото замърсяване от въздухоплавателните средства включва четири основни елемента и изисква детайлна преценка на различните възможни решения за намаляване на шумови емисии, най-вече намаляването на шума от самолетите при източника, мерките за териториално устройство и управление, експлоатационните процедури за намаляване на шума и експлоатационните ограничения, без засягане на прилаганите законови задължения и на споразуменията, законодателствата и политиката, които са в сила.

(11)

Балансираният подход е важна крачка за постигане на намаляване на шума. За в бъдеще, за да се постигне ефективно и устойчиво намаляване на шума, е необходимо също да се прилагат по-строги технически стандарти, като по-строги акустични стандарти за въздухоплавателните средства, например извеждането от експлоатация на шумни въздухоплавателни средства.

(12)

Директива на Европейския парламент и на Съвета относно оценката и управлението на шума в околната среда (7) представлява хоризонтална мярка, която покрива всички видове транспорт, определя съвместно подход за оценяването и управлението на шума в околната среда. Тя има за цел мониторинга на шума в околната среда в големите агломерации и в близост до важни транспортни инфраструктури, включително летища, информирането на обществото относно шума в околната среда и последиците от това и, най-накрая, изискването от компетентните органи да съставят програми за действие, предвиждащи превенцията и намаляването на шума в околната среда, когато това е необходимо, и да се съхрани качеството на шума от околната среда, когато то е добро.

(13)

Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (8), вече предвижда обстойна оценка на мерките за борба срещу шума. Може да се сметне, че тези разпоредби ще удовлетворят частично изискванията за оценка на настоящата директива относно проектите за разширяване на летищните инфраструктури.

(14)

Възможно е тази оценка да покаже, че преследваните цели не могат да бъдат постигнати само посредством ограничаване на предлагането на нови услуги и посредством постепенното извеждане от експлоатация на въздухоплавателните средства, които отговарят само в малка степен на стандартите за сертифициране, отнасящи се до шума, посочени в глава 3.

(15)

Следва да се отчете спецификата на проблема с шума в летищата, разположени в центъра на големите агломерации („градски летища“), като се разреши разработването на по-стриктни правила.

(16)

Необходимо е да се завърши индикативният списък на градските летища на базата на информация, предоставена от държавите-членки.

(17)

Разширяването на летищните инфраструктури следва да бъде улеснено с цел да се гарантира устойчивото развитие на дейностите на въздушния транспорт.

(18)

Необходимо е да се разреши мерките за управление на шума, които вече действат в някои летища, да продължат да се прилагат и да се разреши да бъдат внесени някои промени от технически характер към мерките за частично експлоатационно ограничение.

(19)

Следва да се избягва нанасянето на извънредни икономически вреди на операторите, установени в развиващи се държави, като се разрешава предоставянето на освобождаване, ако е необходимо, като тези разпоредби включват гаранции с цел да се избегнат злоупотреби.

(20)

Необходимо е да се гарантира прозрачността и консултирането с всички заинтересовани страни при предлагането на мерки, отнасящи се до шума, най-вече въвеждането на нови експлоатационни ограничения.

(21)

Операторите би следвало да бъдат уведомени навременно за въвеждането на нови експлоатационни ограничения.

(22)

Разпоредбите би следвало да бъдат приети, за да се гарантира правото на обжалване срещу мерките за експлоатационно ограничение пред апелативна съдебна инстанция.

(23)

Директивата е съобразена с принципите на субсидиарност и на пропорционалност, установени в член 5 от Договора. Въвеждането на експлоатационни ограничения в летищата на Общността може да помогне за предпазването от влошаване на шумовото замърсяване в близост до тях, но съществува риск от нарушаване на конкуренцията. Преследваната цел може при това положение да бъде реализирана по-добре на общностно равнище посредством разработването на хармонизирани правила, отнасящи се до въвеждането на експлоатационни ограничения в рамките на процеса на управление на шума. Директивата се задоволява с минимални изисквания за постигането на тази цел и не надвишава необходимото за целта.

(24)

Следва да се приемат мерките, необходими за прилагането на настоящата директива в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (9).

(25)

Разпоредбите, предвидени в настоящата директива, заменят тези на Регламент (ЕО) № 925/1999 на Съвета от 29 април 1999 г. относно регистрацията и експлоатацията в рамките на Общността на някои типове дозвукови реактивни самолети за гражданско въздухоплаване, на които са направени доработки и които са преминали през повторно сертифициране като отговарящи на стандартите от том I, част II, глава 3 от приложение 16 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, трето издание (юли 1993 г.) (10). Този регламент следва да бъде отменен,

а)

да се установят правила, прилагащи се в Общността, които да улеснят въвеждането на хомогенни експлоатационни ограничения на равнище летища, така че да се ограничи или да се намали броят на хората, страдащи от вредните въздействия на шума;

б)

да се създаде рамка, която да удовлетворява изискванията на вътрешния пазар на Общността;

в)

да се насърчи развитието на капацитета на летищата в хармония с околната среда;

г)

да се благоприятства реализирането на определени цели за намаляването на шума на равнище на отделните летища;

д)

да се позволи избор между възможните мерки с оглед получаването на максимален полезен ефект за околната среда при възможно най-нисък разход.

а)

„летище“ е гражданско летище в Общността, чийто трафик надхвърля 50 000 премествания на дозвукови граждански реактивни самолети за календарна година (едно преместване е едно излитане или едно кацане), като се взима предвид средната стойност за съответното летище, регистрирана в течение на 3 календарни години, предшестващи прилагането на разпоредбите на настоящата директива;

б)

„градско летище“ е летище, нито една писта на което не разполага с разбег при излитане над 2 000 метра, което предлага само връзка от точка до точка между европейски държави или във вътрешността на същата държава и което е разположено в центъра на голяма агломерация, в която, според обективни критерии, голям брой лица са засегнати от авиационния шум и където всяко допълнително увеличаване на броя на преместванията предизвиква особено силни вреди предвид тежестта на шумовото замърсяване. Тези летища са изброени в приложение I. Това приложение може да бъде изменено съгласно процедурата, установена в член 13, параграф 3;

в)

„граждански дозвуков реактивен самолет“ е самолет, чиято максимална излетна маса е равна на или надвишава 34 000 килограма или чието максимално вътрешно обзавеждане, сертифицирано за дадения самолетен тип, съдържа повече от 19 пътнически места с изключение на всички места, запазени за екипажа;

г)

„слабо съобразено въздухоплавателно средство“ е дозвуков граждански реактивен самолет, който спазва граничните стойности за сертифициране, определени в том 1, част II, глава 3 на приложение 16 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, с кумулативен марж, по-малък или равен на 5 EРNdB (ефективно доловими шумови децибели), или кумулативен марж, изразен в EРNdB, получен при прибавяне на различните маржове (т.е. разликата между равнището на сертифициран шум и равнището на разрешения максимален шум), приложими за всяка от трите точки на референция за измерване на шума, които са определени в том 1, втора част, глава 3 на приложение 16 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване;

д)

„експлоатационно ограничение“ е мярка, свързана с шума, която ограничава или намалява достъпа на дозвукови граждански реактивни самолети до дадено летище; тя включва експлоатационни ограничения, целящи забраната на експлоатацията на въздухоплавателни средства, недостатъчно съобразени с определени летища, или с частични експлоатационни ограничения, които ограничават гражданските дозвукови реактивни самолети за оценявания времеви период;

е)

„заинтересовани лица“ са физически или юридически лица, за които се отнася или за които може да се отнася въвеждането на мерки за намаляване на шума, включително и експлоатационни ограничения, или имащи законен интерес от прилагането на такива мерки;

ж)

„балансиран подход“ е подход, по силата на който държавите-членки изучават наличните мерки за решаването на проблема за шума в дадено летище, разположено на тяхна територия, и по-точно предвидимия ефект от мерките за намаляване на шума, предизвикван от въздухоплавателните средства при източника, мерки за териториалното устройство и управление, експлоатационни процедури за намаляване на шума и експлоатационни ограничения.

а)

шест месеца след извършване на оценката и решението за въвеждане на експлоатационна ограничителна мярка на съответното летище не може да се извършва никаква услуга в повече от осигурените през съответния период на предходната година с недостатъчно съобразени въздухоплавателни средства;

б)

най-малко шест месеца, считани от този момент, всеки оператор може да бъде задължен да намали броя на преместванията на недостатъчно съобразените си въздухоплавателни средства, които се използват на даденото летище при годишен дял, който не надхвърля 20 % от първоначалния общ брой на тези премествания.

а)

относно експлоатационните ограничения, които са вече определени при датата на влизане в сила на настоящата директива;

б)

относно малки технически изменения, внесени в частичните експлоатационни ограничения, които нямат никакво значимо отражение по отношение на разходите за притежателите на въздухоплавателни компании на дадено летище от Общността и които са били въведени след влизането в сила на настоящата директива.

а)

тези въздухоплавателни средства, за които е бил издаден сертификат, удостоверяващ, че отговарят на акустичните стандарти, определени в том 1, втора част, глава 3 на приложение 16 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, се използват на въпросното летище в Общността между 1 януари 1996 г. и 31 декември 2001 г. (период, наречен „референтен“); и

б)

тези въздухоплавателни средства фигурират през референтния период в регистрите на съответната развиваща се страна и продължават да се използват от юридическо или физическо лице, установено в тази страна.

а)

за въздухоплавателни средства, чиято експлоатация придобива толкова изключителен характер, че не е разумно да не се предостави временно освобождаване;

б)

за въздухоплавателни средства, извършващи нетърговски полети за целите на поправка, ремонт или поддръжка.

а)

шест месеца преди влизането в сила на мерките, предвидени в член 6, параграф 1, буква а);

б)

една година преди влизането в сила на мерките, предвидени в член 6, параграф 1, буква б), и параграф 2;

в)

два месеца преди конференцията за планиране на разписанието, отнасящо се за периода на планиране на разписанието по отношение на мерките по член 6.