32002L0022

ДИРЕКТИВА 2002/22/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 7 март 2002 година

относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора (4),

като имат предвид, че:

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ, ЦЕЛИ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Приложно поле и цели

1.   В рамките на Директива 2002/21/ЕО („Рамкова директива“) настоящата директива се отнася за предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги на крайните потребители. Целта е на територията на цялата Европейска общност да се осигурят качествени обществени услуги чрез ефективна конкуренция и избор и да се преодолеят обстоятелствата, при които пазарът не удовлетворява потребностите на крайните потребители.

2.   Настоящата директива определя правата на крайните потребители и съответните задължения на предприятията, които предоставят обществени електронни съобщителни мрежи и услуги. С цел да се гарантира универсална услуга в среда на отворени и конкурентни пазари, настоящата директива определя минималния набор от услуги с определено качество, до които достъп имат всички крайни потребители, на поносими цени с оглед на специфичните национални условия, без да се накърняваа конкуренцията. Настоящата Директива също така определя задълженията по отношение на предоставянето на някои задължителни услуги като например предоставянето на дребно на наети линии.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат определенията, посочени в член 2 от Директива 2002/21/ЕО („Рамкова директива“).

Прилагат се също и следните определения:

ГЛАВА II

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УНИВЕРСАЛНА УСЛУГА, ВКЛЮЧИТЕЛНО СОЦИАЛНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Член 3

Предоставяне на универсална услуга

1.   Държавите-членки гарантират, че посочените в настоящата глава услуги се предоставят при определено качество на всички крайни потребители на тяхната територия, независимо от географското местоположение и на поносима цена с оглед на специфичните национални условия.

2.   Държавите-членки определят най-ефективния и подходящ подход за осигуряване на универсална услуга, като същевременно спазват принципите на обективност, прозрачност, недопускане на дискриминация и пропорционалност. Те се стремят да сведат до минимум изкривяването на пазара, особено предоставянето на услуги при ценови или други условия, които се отклоняват от обичайната търговска практика, като същевременно отстояват обществения интерес.

Член 4

Предоставяне на достъп при определен обект

1.   Държавите-членки гарантират, че всички обосновани молби за връзка при определен обект до обществената телефонна мрежа и за достъп до обществени телефонни услуги при определен обект се изпълняват от поне едно предприятие.

2.   Предоставената връзка е в състояние да осигури на всички крайни потребители възможност да извършват и получават местни, национални и международни телефонни повиквания, факсимилни съобщения и пренос на данни при скорост, която допуска функционален достъп до Интернет, като се отчитат съществуващите технологии, използвани от мнозинството абонати, както и технологичната постижимост.

Член 5

Справочни услуги и указатели

1.   Държавите-членки гарантират:

2.   Указанията, посочени в параграф 1, включват в съответствие с разпоредбите на член 11 от Директива 97/66/ЕО всички абонати на обществени телефонни услуги.

3.   Държавите-членки гарантират, че предприятието (предприятията), което (които) предоставя(т) услугите, посочени в параграф 1, прилага/т/ принципа за недопускане на дискриминация при обработката на информацията, която получава(т) от други предприятия.

Член 6

Обществени телефони

1.   Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи могат да налагат задължения върху предприятията, за да гарантират, че обществените телефонни са предоставени, за да удовлетворят разумните потребности на крайните потребители по отношение на географския обхват, броя телефонни постове, достъпността им за инвалиди и качеството на услугата.

2.   Държава-членка гарантира, че националните им регулаторни органи могат да вземат решение да не налагат задължения съгласно параграф 1 на цялата си територия или част от нея, ако се убедят в широкото предлагане на тези или други подобни услуги на основата на съгласуване със заинтересованите страни, както е посочено в член 33.

3.   Държавите-членки гарантират възможността за спешни повиквания от телефонните автомати с единния европейски номер за спешни повиквания „112“ и други национални номера за спешни повиквания безплатно и без използването на платежни средства.

Член 7

Специални мерки за потребители с увреждания

1.   Държавите-членки, ако е необходимо, предприемат специални мерки за крайни потребители с увреждания, за да им гарантират достъп и поносими за тях цени на обществените телефонни услуги, включително достъп до аварийни услуги, справочни услуги и указатели, равностойни на предоставяните на другите крайни потребители.

2.   Държавите-членки могат да предприемат други специфични мерки, в светлината на националните условия, за да гарантират, че крайните потребители с увреждания могат също да се възползват от избора на предприятия доставчици на услуги, който е на разположение на мнозинството крайни потребители.

Член 8

Определяне на предприятия

1.   Държавите-членки могат да определят едно или повече предприятия, за да гарантират предоставяне на универсалната услуга в съответствие с членове 4, 5, 6 и 7 и, когато е необходимо, с член 9, параграф 2, така че да се осигури обхват на цялата национална територия. Държавите-членки могат да определят различни предприятия или групи предприятия за предоставяне на различните елементи от универсалната услуга и/или за обхващане на различни части от националната територия.

2.   Когато определят предприятия за цялата национална територия или част от нея във връзка със задълженията за предоставяне на универсална услуга, държавите-членки прилагат ефективни, обективни и прозрачни механизми без допускане на дискриминация, които не изключват предварително нито едно предприятие от възможността да бъде определено за целта. Методите за определяне на предприятия гарантират предоставяне на универсална услуга по икономически целесъобразен начин и могат да се използват като средство за установяване на нетната себестойност на задължението за предоставяне на универсална услуга в съответствие с член 12.

Член 9

Поносимост на тарифите

1.   Националните регулаторни органи следят развитието и равнището на тарифите на дребно на услугите, определени в членове 4, 5, 6 и 7 като част от задълженията за предоставяне на универсална услуга от определените предприятия, и по-специално по отношение на потребителските цени и доходи в страната.

2.   С оглед на националните условия държавите-членки могат да изискват от определените предприятия да предоставят тарифни схеми или потребителски пакети, които се отклоняват от тези, предоставени според обичайните търговски условия, и по-специално, за да гарантират, че гражданите с ниски доходи или специфични социални потребности не са изключени от достъпа и използването на обществени телефонни услуги.

3.   Освен изискването за определените предприятия да предлагат тарифни схеми или да се съобразяват с пределни цени, географско усредняване или други подобни схеми, държавите-членки могат да гарантират подкрепа за потребителите с ниски доходи или специфични социални потребности.

4.   Държавите-членки могат да изискват от предприятията със задължения по членове 4, 5, 6 и 7 да прилагат общи тарифи, включително географско усредняване, за цялата територия в светлината на националните условия или да се съобразяват с пределни цени.

5.   Националните регулаторни органи гарантират, че когато определено предприятия има задължение да предоставя специални тарифни схеми или общи тарифи, включително географско усредняване, или да се съобразява с пределни цени, условията са напълно прозрачни, обнародвани и прилагани в съответствие с принципа за забрана на дискриминация. Националните регулаторни органи могат да изискват изменение или прекратяване на отделни схеми.

Член 10

Контрол върху разходите

1.   Държавите-членки гарантират, че при предоставянето на възможности и услуги в допълнение към онези, посочени в членове 4, 5, 6 и 7 и член 9, параграф 2, определените предприятия предлагат условия, които не задължават абонатите да плащат за възможностите или услугите, които не са необходими или задължителни за предоставянето на изискваната услуга.

2.   Държавите-членки гарантират, че определените предприятия със задължения съгласно членове 4, 5, 6 и 7 и член 9, параграф 2 да предоставят съответните възможности и услуги, установени в приложение I, част А, по начин, който дава възможност на абонатите да следят и контролират разходите и да избягват нежелани прекъсвания на услугата.

3.   Държавите-членки гарантират, че съответните компетентни органи са в състояние да отменят изискванията на параграф 2 за цялата национална територия или част от нея, ако са убедени в широкото предлагане на услугата.

Член 11

Качество на услугата от определените предприятия

1.   Националните регулаторни органи гарантират, че всички определени предприятия със задължения съгласно членове 4, 5, 6 и 7 и член 9, параграф 2 публикуват адекватна и актуална информация във връзка с дейността им по предоставяне на универсална услуга на основата на качеството на нейните параметри, определения и измервателни методи определени в приложение III. Публикуваната информация се предоставя и на националните регулаторни органи.

2.   Националните регулаторни органи могат да включат, inter alia, изискване за допълнително качество на стандартите за обслужване, където са били разработени съответни параметри за оценка на дейността на предприятията при предоставянето на услуги на крайни потребители с увреждания и ползватели с увреждания. Националните регулаторни органи гарантират, че информацията за дейността на предприятията по отношение на тези параметри също се публикуват и предоставят на националните регулаторни органи.

3.   Освен това националните регулаторни органи могат да уточнят съдържанието, формата и начина на публикуване на информацията, за да гарантират, че крайните потребители и ползватели имат достъп до изчерпателна, сравнима и лесно достъпна информация.

4.   Освен това националните регулаторни органи са в състояние да определят задачи за изпълнение от предприятията със задължения за предоставяне на универсална услуга съгласно член 4. В този случай националните регулаторни органи вземат предвид становищата на заинтересованите страни, особено както са посочени в член 33.

5.   Държавите-членки гарантират възможността националните регулаторни органи да следят за изпълнението на задачите от определените предприятия.

6.   Системното неизпълнение на поставените цели от дадено предприятие може да доведе до прилагане на специфични мерки в съответствие с Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“) (13). Националните регулаторни органи са в състояние да възлагат независими ревизии или други проверки на данните за дейността, които се заплащат от съответното предприятие, за да гарантира точност и сравнимост на данните, предоставени от предприятията със задължения във връзка с универсалната услуга.

Член 12

Остойностяване на задълженията за предоставяне на универсална услуга

1.   Когато националните регулаторни органи считат, че предоставянето на универсална услуга както е определена в членове от 3 до 10, може да представлява несправедливо затруднение за предприятията, определени да предоставят универсална услуга, националните регулаторни органи изчисляват нетната себестойност на услугата.

За целта националните регулаторни органи:

2.   Разчетите и/или останалата информация, която служи за основа за изчисляване на нетната себестойност на задължителната универсална услуга съгласно параграф 1, буква а), се проверяват или заверяват от националните регулаторни органи или от независим от заинтересованите страни орган и се утвърждават от националните регулаторни органи. Резултатите от изчисляването на себестойността и изводите от проверката са достъпни за обществеността.

Член 13

Финансиране на задълженията за предоставяне на универсална услуга

1.   Когато на базата на изчисленията на нетната себестойност, посочена в член 12, националните регулаторни органи установят, че дадено предприятие е предмет на несправедливо затруднение, държавите-членки, по молба на определеното предприятие, вземат решение:

2.   Когато нетната себестойност се споделя съгласно параграф 1, буква б), държавите-членки установяват механизъм за споделяне, който се управлява от националните регулаторни органи или от орган, който е независим от бенефициенрите под надзора на националните регулаторни органи. Може да се финансира само нетната себестойност на задълженията, установени в членове от 3 до 10, както е определена в съответствие с член 12.

3.   Механизмът за споделяне на разходите зачита принципите за прозрачност, минимално нарушаване на пазара, недопускане на дискриминация и пропорционалност в съответствие с принципите, посочени в приложение IV, част Б. Държавите-членки могат да предпочетат да не изискват вноски от предприятия, чийто национален оборот е под определени граници.

4.   Всички разноски във връзка със разпределянето на разходите на задължителната универсална услуга се разпределят и конкретизират за всяко предприятие. Разноските не се начисляват или събират от предприятия, които не предоставят услуги на територията на държавата-членка, която прилага механизма за разпределяне на разходите.

Член 14

Прозрачност

1.   Когато се въвежда механизъм за споделяне на нетната себестойност на задължителната универсална услуга, както е посочено в член 13, националните регулаторни органи гарантират обществен достъп до принципите за разделяне на разходите и подробностите за използвания механизъм.

2.   В съответствие с правилата на Общността и националните правила за поверителност в бизнеса, националните регулаторни органи гарантират публикуването на годишен отчет за изчислената себестойност на задължителната универсална услуга, в който се посочват вноските от всички участващи предприятия и всички пазарни ползи за предприятието (предприятията), определено(-и) да предоставя(т) универсална услуга, когато е създаден и функционира фонд за тази цел.

Член 15

Преглед на обхвата на универсалната услуга

1.   Комисията периодично прави преглед на обхвата на универсалната услуга, особено с оглед на предложенията до Европейския парламент и до Съвета за изменения и повторно определяне на обхвата. Прегледът се извършва първоначално две години след датата на приложение, посочено в член 38, параграф 1, втора алинея, и след това на всеки три години.

2.   Прегледът се извършва с оглед на социалното, икономическото и технологичното развитие, като взема предвид, inter alia, мобилността и скоростта на пренос на данни с оглед на преобладаващите технологии, използвани от мнозинството абонати. Процесът на преглед се предприема в съответствие с приложение V. Комисията представя доклад до Европейския парламент и Съвета относно резултатите от прегледа.

ГЛАВА III

РЕГУЛАТОРЕН КОНТРОЛ ВЪРХУ ПРЕДПРИЯТИЯТА СЪС ЗНАЧИТЕЛНА ПАЗАРНА СИЛА НА ОПРЕДЕЛЕНИ ПАЗАРИ

Член 16

Преглед на задълженията

1.   Държавите-членки поддържат всички задължения във връзка с:

докато бъде извършен преглед и се установят резултатите в съответствие с процедурата в параграф 3 от настоящия член;

2.   Комисията определя релевантните пазари за задълженията във връзка с пазарите на дребно в първоначалната препоръка за съответните пазари на продукти и услуги и решението за определяне на транснационалните пазари в съответствие с член 15 от Директива 2002/21/ЕО („Рамкова директива“);

3.   Държавите-членки гарантират, че в максимално кратки срокове след влизането в сила на настоящата директива и периодично след това националните регулаторни органи извършват анализ на пазара в съответствие с процедурата, установена в член 16 от Директива 2002/21/ЕО („Рамкова директива“), за да установят дали да поддържат, изменят или оттеглят задълженията във връзка с пазарите на дребно. Предприетите мерки са предмет на процедурата, посочена в член 7 от Директива 2002/21/ЕО („Рамкова директива“).

Член 17

Регулаторен контрол върху услугите на дребно

1.   Държавите-членки гарантират, че когато:

националните регулаторни органи налагат подходящи регулаторни задължения върху предприятията, определени като имащи значително влияние на определен пазар на дребно в съответствие с член 14 от Директива 2002/21/ЕО („Рамкова директива“);

2.   Задълженията, наложени съгласно параграф 1, се основават на характера на установения проблем и са пропорционални и обосновани с оглед на целите, установени в член 8 от Директива 2002/21/ЕО („Рамкова директива“). Наложените задължения могат да включват изисквания, че определените предприятия да не могат да налагат прекалено високи цени, да не пречат на навлизането на пазара или да не ограничават конкуренцията, като определят завишени цени, проявяват неправомерни предпочитания към отделни крайни потребители или необосновано защитават услугите. Към тези предприятия, националните регулаторни органи могат да прилагат подходящи пределни цени на дребно, мерки за контрол върху индивидуалните тарифи или мерки за ориентиране на тарифите към себестойността или цените на пазари, които могат да бъдат сравнявани, за да защитят интересите на крайните потребители и същевременно насърчават конкуренцията.

3.   Националните регулаторни органи предоставят, при поискване, информация на Европейската комисия във връзка с прилаганите контролни мерки относно пазара на дребно и, когато е необходимо, системите за счетоводна отчетност на съответните предприятия.

4.   Националните регулаторни органи гарантират, че когато дадено предприятие е обект на регулаторен контрол по отношение на тарифите или други аспекти на пазара на дребно, в тези случаи се прилагат необходимите и подходящи системи за отчитане на разходите. Националните регулаторни органи могат да конкретизират формата и методологията на счетоводната отчетност в тези случаи. Спазването на изискванията на системата за отчитане на разходите се проверява от квалифициран независим орган. Националните регулаторни органи гарантират годишното публикуване на отчетите във връзка с изпълнението на тези изисквания.

5.   Без да се засягат разпоредбите на член 9, параграф 2 и член 10, националните регулаторни органи не прилагат механизмите за контрол върху пазара на дребно съгласно параграф 1 от настоящия член към географски или потребителски пазари, ако са убедени, че на тях съществува ефективна конкуренция.

Член 18

Регулаторен контрол върху минималния набор наети линии

1.   Когато, в резултат от анализа на пазара, направен в съответствие с член 16, параграф 3, националните регулаторни органи установят, че пазарът за предоставяне на минималния набор наети линии или част от него не е ефективно конкурентен, те определят предприятията със значително влияние на пазара при предоставянето на специфичните елементи на минималния набор услуги с наети линии на цялата територия или част от нея в съответствие с член 14 от Директива 2002/21/ЕО („Рамкова директива“). Националните регулаторни органи налагат задължения по отношение на предоставянето на минимален набор наети линии, както е определено в списъка със стандартите, публикуван в Официален вестник на Европейските общности в съответствие с член 17 от Директива 2002/21/ЕО („Рамкова директива“) и условията за предоставянето му в съответствие с приложение VII към настоящата Директива върху предприятията, свързани с отделните пазари на наети линии.

2.   Когато в резултат от анализа на пазара, проведен в съответствие с член 16, параграф 3, националните регулаторни органи установяват, че даден пазар за предоставяне на наети линии е ефективно конкурентен по отношение на минималния набор, те прекратяват задълженията посочени в параграф 1 във връзка със специфичния пазар за наети линии.

3.   Минималният набор наети линии с хармонизирани характеристики и свързаните с тях стандарти се публикува в Официален вестник на Европейските общности като част от списъка на стандартите, посочени в член 17 от Директива 2002/21/ЕО („Рамкова директива“). Комисията може да приема изменения, необходими за адаптиране на минималния набор наети линии към техническите новости и промените в пазарното търсене, включително евентуално премахване на определени видове наети линии от минималния набор, като действа в съответствие с процедурата, посочена в член 37, параграф 2 от настоящата директива.

Член 19

Избор на носещ сигнал и предварителен избор на носещ сигнал

1.   Националните регулаторни органи изискват от предприятията, нотифицирани като притежаващи значително влияние на пазара по отношение на свързването и използването на обществени телефонни мрежи при определени обекти в съответствие с член 16, параграф 3, да предоставят възможност на своите абонати за достъп до услугите на свързан с тях доставчик на обществени телефонни услуги:

2.   Потребителските изисквания за прилагането на тези възможности при други мрежи и по други начини, се оценяват в съответствие с процедурата за извършване на анализ на пазара в съответствие с член 16 от Директива 2002/21/ЕО („Рамкова директива“) и се прилагат в съответствие с член 12 от Директива 2002/19/ЕО („Директива за достъпа“).

3.   Националните регулаторни органи гарантират, че цените за достъп и взаимосвързаност във връзка с предоставянето на възможностите съгласно параграф 1 са икономически целесъобразни и преките такси за абонатите, ако има такива, не действат като пречка за тяхното използване.

ГЛАВА IV

ИНТЕРЕСИ И ПРАВА НА КРАЙНИТЕ ПОТРЕБИТЕЛИ

Член 20

Договори

1.   Параграфи 2, 3 и 4 се прилагат, без да се засягат правилата на Общността за защита на конкуренцията, и по-специално Директива 97/7/ЕО и 93/13/ЕО, както и националните правила в съответствие със законодателството на Общността.

2.   Държавите-членки гарантират, че при абонирането за услуги, които предоставят връзка и/или достъп до обществени телефонни мрежи, потребителите имат право на договор с предприятието или предприятията, които предоставят такива услуги. Договорът съдържа като минимум следните данни:

Държавите-членки имат право да разширят обхвата на посочените задължения, за да включат и други крайни потребители.

3.   Когато договорите се сключват между потребители и доставчици на електронни съобщителни услуги извън кръга на доставчиците на връзка и/или достъп до обществени телефонни мрежи, информацията в параграф 2 също се включва в такива договори. Държавите-членки имат право да разширят обхвата на посоченото задължение, за да включат и други крайни потребители.

4.   Абонатите имат право да прекратят договорите едностранно, без санкции при получаване на предизвестие за предложени изменения в договорните условия. Абонатите получават подходящо предизвестие със срок не по-кратък от един месец преди извършването на промените и същевременно да бъдат информирани за пра вото си да прекратят договора без санкции, ако не приемат новите условия.

Член 21

Прозрачност и публикуване на информация

1.   Държавите-членки гарантират достъпността на прозрачна и актуална информация за приложимите цени и тарифи и стандартните договорни условия по отношение на достъпа и използването на обществени телефонни мрежи за крайните потребители и ползвателите в съответствие с разпоредбите на приложение II.

2.   Националните регулаторни органи насърчават предоставянето на информация, която да подпомогне крайните потребители, доколкото е възможно, и ползвателите да направят самостоятелна оценка на разходите за алтернативни схеми за използване, например чрез интерактивни ръководства.

Член 22

Качество на услугите

1.   Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи са в състояние, след като вземат предвид становищата на заинтересованите страни, да изискват от предприятията, които предоставят обществени електронни съобщителни услуги да публикуват сравнима, адекватна и актуална информация за крайните потребители във връзка с качеството на техните услуги. Информацията при поискване се предоставя на националните регулаторни органи преди нейното публикуване.

2.   Националните регулаторни органи могат да конкретизират, inter alia, качествените параметри на услугите, както и съдържанието, формата и начина на публикуване на информацията, за да гарантират достъп на крайните потребители до комплексна, сравнима и лесно достъпна за потребителя информация. Когато е необходимо, могат да бъдат използвани параметрите, определенията и методите за оценка, посочени в приложение III.

Член 23

Цялост на мрежата

Държавите-членки предприемат всички необходими стъпки, за да гарантират целостта на обществената телефонна мрежа при определени обекти и, в случай на аварии по мрежата или при форсмажорни обстоятелства, наличието на обществените телефонни мрежи и обществените телефонни услуги при определени обекти. Държавите-членки гарантират, че предприятията, които предоставят обществени телефонни услуги при определени обекти предприемат разумни мерки за гарантиране на непрекъснат достъп до спешните служби.

Член 24

Интероперативност на битовата цифрова телевизионна техника

В съответствие с разпоредбите на приложение VI държавите-членки гарантират интероперативността на посочената в тях битова цифрова телевизионна техника.

Член 25

Помощ от оператор и справочни услуги

1.   Държавите-членки гарантират правото на абонатите на обществени телефонни услуги да бъдат включени в обществения указател, посочен в член 5, параграф 1, буква а).

2.   Държавите-членки гарантират, че всички предприятия, които предоставят номера на своите абонати, изпълняват всички разумни молби за предоставяне на съответната информация, с оглед осигуряването на справочни услуги и указатели в съгласуван формат и при справедливи, обективни и икономически целесъобразни условия и без дискриминация.

3.   Държавите-членки гарантират, че всички крайни потребители с връзка към обществена телефонна мрежа имат достъп до помощ от оператор и справочни услуги в съответствие с член 5, параграф 1, буква б).

4.   Държавите-членки не поддържат регулаторни ограничения, които пречат на крайните потребители в дадена държава-членка да имат пряк достъп до справочни услуги в други държави-членки.

5.   Параграфи 1, 2, 3 и 4 се прилагат в съответствие с изискванията на законодателството на Общността относно защитата на личните данни и личната сфера, и по-специално член 11 от Директива 97/66/ЕО.

Член 26

Единен европейски номер за спешни повиквания

1.   Държавите-членки гарантират, че освен до останалите национални номера за спешни повиквания, определени от националните регулаторни органи, всички крайни потребители на обществени телефонни услуги, включително ползватели на обществени телефони, имат безплатен достъп до аварийните служби чрез използването на единния европейски номер за спешни повиквания „112“.

2.   Държавите-членки гарантират, че обажданията към единния европейски номер за спешни повиквания „112“ се отговаря по подходящ начин и те се поемат съобразно националната организация на аварийните системи, както и в рамките на техническите възможности на мрежите.

3.   Държавите-членки гарантират, че предприятията, които управляват обществените телефонни мрежи посочват местоположението на този, който осъществява повикването на службите за спешни повиквания, доколкото това е технически възможно, при всички повиквания на единния европейски номер за спешни повиквания „112“.

4.   Държавите-членки гарантират, че гражданите са адекватно информирани за съществуването и използването на единния европейски номер за спешни повиквания „112“.

Член 27

Европейски телефонни кодове за достъп

1.   Държавите-членки гарантират, че кодът „00“ е стандартният код за международен достъп. Могат да се постигнат или да се продължат специалните договорености за повиквания между съседни населени места в граничните райони между държавите-членки. Крайните потребители на обществени телефонни услуги в съответните населени места се информират изцяло за тези договорености.

2.   Държавите-членки гарантират, че всички предприятия, които оперират обществени телефонни мрежи, поемат всички повиквания към европейското телефонно номерационно пространство, без да се засяга необходимостта от възстановяване на разходите на предприятието, което оперира обществена телефонна мрежа за преноса на повиквания по неговата мрежа.

Член 28

Негеографски номера

Държавите-членки гарантират, че крайните потребители от друга държави-членки имат достъп до негеографски номера на тяхната територия, когато това е технически и икономически възможно, освен в случаите, при които повиканият абонат, поради търговски съображения, е предпочел да ограничи достъпа на повикващите страни в определени географски райони.

Член 29

Допълнителни възможности

1.   Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи са в състояние да изискват от всички предприятия, оператори на обществени телефонни мрежи да предоставят на крайните потребители възможностите, изброени в приложение I, част Б, предмет на техническите възможности и икономическата целесъобразност.

2.   Държава-членка може да вземе решение да не прилага разпоредбите на параграф 1 на цялата си територия или част от нея, след като вземе предвид становището на заинтересованите страни относно достатъчен достъп до такива възможности.

3.   Без да се засягат разпоредбите на член 10, параграф 2, държавите-членки могат да налагат задълженията, посочени в приложение I, част А, буква д), във връзка с прекъсването като общо изискване за всички предприятия.

Член 30

Преносимост на номерата

1.   Държавите-членки гарантират, че всички абонати на обществени телефонни услуги, включително мобилни услуги, могат, по желание, да запазят номера(та) си независимо от предприятието, което предоставя услугата:

Разпоредбите на настоящия параграф не се прилагат към пренасянето на номера между мрежи, които предоставят услугификсирано местоположение, и мобилни мрежи.

2.   Националните регулаторни органи гарантират, че ценообразуването за взаимосвързаността във връзка с предоставянето на подвижност на номера е икономически целесъобразно, и че преките такси за абонатите, ако има такива, не действат като пречка за използването на тезивъзможности.

3.   Националните регулаторни органи не налагат тарифи на дребно за пренасянето на номера по начин, който нарушава конкуренцията, примерно чрез установяването на специфични или общи тарифи на дребно.

Член 31

Задължения за „наложителен пренос“

1.   Държавите-членки могат да налагат разумни задължения за „задължителен пренос“ на определени радио и телевизионни канали и услуги върху предприятия на тяхната територия, които предоставят електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио и телевизионен сигнал, когато значителен брой крайни потребители на такива мрежи ги използват като основно средство за получаване на радио и телевизионен сигнал. Такива задължения се налагат само когато са необходими за постигането на ясно определени цели от общ интерес и са пропорционални и прозрачни. Задълженията подлежат на периодично преразглеждане.

2.   Нито параграф 1 от настоящия член, нито член 3, параграф 2 от Директива 2002/19/ЕО („Директива за достъпа“) не засягат възможността на държавите-членки да определят подходящо възнаграждение, ако има такова, по отношение на мерките, предприети в съответствие с настоящия член, като същевременно гарантират, че при сходни обстоятелства не се допуска дискриминация в отношението към предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи. Когато се предоставя възнаграждение, държавите-членки гарантират неговото пропорционално и прозрачно прилагане.

ГЛАВА V

ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 32

Допълнителни задължителни услуги

Държавите-членки могат да решат да предоставят допълнителни обществени услуги на своята територия освен услугите, свързани с универсалната услуга в съответствие с глава II, но при такива обстоятелства не могат да се предвиждат механизми за компенсации за отделни предприятия.

Член 33

Консултация със заинтересованите страни

1.   Държавите-членки гарантират, доколкото е възможно, че националните регулаторни органи вземат предвид становищата на крайните потребители и ползвателите (включително преди всичко лицата с увреждания), производителите и предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи и/или услуги по въпросите, свързани с правата на всички крайни потребители и ползватели по отношение на обществените електронни съобщителни услуги, и по-специално когато те оказват значително въздействие върху пазара.

2.   При необходимост заинтересованите страни могат да разработят, под ръководството на националните регулаторни органи, механизми с участието на потребители, групи ползватели и доставчици на услуги за подобряване на общото качество на предоставените услуги и чрез, inter alia, разработване и контрол върху изпълнението на морални кодекси и оперативни стандарти.

Член 34

Извънсъдебно решаване на спорове

1.   Държавите-членки гарантират прозрачни, опростени и несвързани с големи разходи процедури за извънсъдебно решаване на спорни въпроси с участието на потребителите по въпросите в приложното поле на настоящата директива. Държавите-членки приемат мерки за обективното и бързо прилагане на тези процедури за решаване на спорни въпроси и могат при необходимост да приемат система за възстановяване на разходите и/или компенсации. Държавите-членки могат да разширят обхвата на тези задължения, за да обхванат и спорни въпроси с други крайни потребители.

2.   Държавите-членки гарантират, че националното им законодателство не представлява пречка за създаването на служби, в които се внасят жалби и предоставянето на онлайн услуги на подходящо териториално равнище, за да улеснят решаването на спора за крайните потребители и ползвателите.

3.   Когато спорните въпроси се отнасят за страни в различни държави-членки, държавите-членки координират усилията си с оглед на решаването на спора.

4.   Настоящия член не засяга процедурите на националния съд.

Член 35

Технически корекции

Комисията приема необходимите промени за адаптиране на приложения I, II, III, VI и VII към технологичните промени или промените в търсенето на пазара, в съответствие с процедурата, посочена в член 37, параграф 2.

Член 36

Процедури за нотифициране, контрол и преглед

1.   Националните регулаторни органи нотифицират Комисията най-късно до датата на прилагане, посочена в член 38, параграф 1, втора алинея и незабавно след настъпването на промени във имената на предприятията, определени да поемат задължения за предоставяне на универсална услуга съгласно член 8, параграф 1.

Комисията предоставя информацията в лесно достъпна форма и я изпраща на Комитета за регулиране на съобщенията, посочен в член 37.

2.   Националните регулаторни органи нотифицират Комисията за имената на операторите със значително влияние на пазара по смисъла на настоящата директива и произтичащите от нея задължения. Комисията е незабавно нотифицирана за всички промени във връзка с наложените върху предприятията задължения или предприятията, включени в приложното поле на настоящата директива.

3.   Комисията периодично прави преглед на функционирането на настоящата директива и докладва пред Европейския парламент и пред Съвета, като първият доклад се представя в тригодишен срок след датата на прилагане на настоящата директива, посочена в член 38, параграф 1, втора алинея. За целта държавите-членки и националните регулаторни органи предоставят на Комисията необходимата информация.

Член 37

Комитет

1.   Дейността на Комисията се подпомага от Комитет за регулиране на съобщенията, създаден по реда на член 22 от Директива 2002/21/ЕО („Рамкова директива“).

2.   При позоваване на настоящата алинея се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕС, вземайки предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, съгласно член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕС, е три месеца.

3.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 38

Транспониране

1.   Държавите-членки приемат и обнародват необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, , за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 24 юли 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Държавите-членки прилагат тези мерки от 25 юли 2003 г.

2.   Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваването на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

3.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива, както и последващите изменения на тези разпоредби.

Член 39

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила от датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 40

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ С 365 Е, 19.12.2000 г., стр. 238 и ОВ С 332 Е, 27.11.2001 г., стр. 292.

(2)  ОВ С 139, 11.5.2001 г., стр. 15.

(3)  ОВ С 144, 16.5.2001 г., стр. 60.

(4)  Становище на Европейския парламент от 13 юни 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 17 септември 2001 г. (ОВ С 337, 30.11.2001 г., стр. 55) и Решение на Европейския парламент от 12 декември 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Съвета от 14 феврури 2002 г.

(5)  ОВ L 24, 30.1.1998 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 165, 19.6.1992 г., стр. 27. Директива, последно изменена с Решение 98/80/ЕО на Комисията (ОВ L 14, 20.1.1998 г., стр. 27).

(7)  ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 33.

(8)  ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29.

(9)  ОВ L 144, 4.6.1997 г., стр. 19.

(10)  ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 7.

(11)  ОВ L 115, 17.4.1998 г., стр. 31.

(12)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(13)  ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 21.

(14)  ОВ L 101, 1.4.1998 г., стр. 24.

(15)  ОВ L 199, 26.7.1997 г., стр. 32. Директива, изменена с Директива 98/61/ЕС (ОВ L 268, 3.10.1998 г., стр. 37).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОПИСАНИЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И УСЛУГИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 10 (КОНТРОЛ НА РАЗХОДИТЕ) И В ЧЛЕН 29

Част А:   Възможности и допълнителни услуги, посочени в член 10

а)   Подробно фактуриране

Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи, предмет на изискванията на съответното законодателство относно защита на личните данни и личната сфера могат да установят основното равнище на подробните фактури, които се изпращат безплатно от определените предприятия (както е установено в член 8) на потребителите, така че да могат:

Когато е необходимо, на абонатите могат да се предложат допълнителни подробности при разумни тарифи или безплатно.

Безплатните повиквания за абоната, който осъществява повикването, включително повикванията на линии за помощ, не могат да се включват в подробните фактури за абонатите.

б)   Безплатно избирателно спиране на изходящи повиквания

т.е. възможността абонатът, по молба до доставчика на телефонната услуга, безплатно да спре определени видове изходящи повиквания или изходящи повиквания до безплатни определени номера.

в)   Системи за предплащане

Държавите-членки гарантират възможности за националните регулаторни органи, че могат да изискват от определените предприятия да предоставят средства на потребителите за предплатен достъп до обществени телефонни мрежи и използване на обществени телефонни услуги.

г)   Разсрочено плащане на таксите за свързване

Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи могат да изискват от определените предприятия да допускат разсрочено плащане от потребителите на таксите за свързване към обществените телефонни мрежи.

д)   Неплащане на сметки

Държавите-членки предвиждат специфични мерки, които са пропорционални, публикувани и недискриминационни, за покриване на неплатени сметки за използвани обществени телефонни мрежи при определени обекти. Тези мерки гарантират, че съответните абонати получават надлежно предварително предупреждение за евентуално последващо прекъсване или прекратяване на връзката. С изключение на случаите на измами, системни закъснения в плащането или неплащане, мерките следва да гарантират, доколкото това е технически възможно, че прекъсването на връзката се ограничава до съответната услуга. Прекратяването на връзката следва да се прилага само след като абонатът бъде надлежно предупреден. Държавите-членки могат да предвидят срок за ограничено обслужване преди пълното прекратяване на връзката, по време на който се допускат само повиквания, които не водят до разходи на абоната (например повиквания на „112“).

Част Б:   Списък на възможностите, посочени в член 29

а)   Тонално номеронабиране или крайни устройства за свързване към ОКТМ с тонално номеронабиране (двойно тонално мултичестотно действие)

т.е. обществената телефонна мрежа поддържа използването на тонове с двойно тонално мултичестотно действие съгласно ЕИДС ЕТП 207 за сигнал между крайни точки по мрежата в рамките на отделните държави-членки или между различни държави-членки.

б)   Идентификация на страната, която осъществява повикването

т.е. номерът на страната, която осъществява повикването се представя на страната, която получава повиксването преди да бъде осъществен телефонния разговор

Тази възможност следва да се предоставя в съответствие с релевантно законодателство за защита на личните данни и личната сфера и по-специално с Директива 97/66/ЕО.

Доколкото това е технически възможно, операторите следва да предоставят данни и сигнали, за да улеснят идентифицирането на страната, която осъществява повикването и тоналното избиране между границите на различните държави-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЛЕДВА ДА БЪДЕ ПУБЛИКУВАНА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 21 (ПРОЗРАЧНОСТ И ПУБЛИКУВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ)

Националните регулаторни органи носят отговорността да гарантират, че публикуването на информацията, посочена в настоящото приложение, е в съответствие с член 21. Националните регулаторни органи имат право самостоятелно да решават коя информация следва да бъде публикувана от предприятията, предоставящи обществени телефонни мрежи и/или обществени телефонни услуги и коя информация следва да бъде публикувана от самите национални регулаторни органи, така че потребителите да могат да направят информиран избор.

1.   Фирма (фирми) и адрес(и) на предприятието (предприятията)

т.е. имената на фирмите и адресите на управление на предприятията, които предоставят обществени телефонни мрежи и/или обществени телефонни услуги.

Предлагани обществени телефонни услуги

2.1.   Обхват на обществено достъпната телефонна услуга

Описание на обществено достъпната телефонна услуга с конкретизация на елементите на абонаментната такса и периодичната наемна такса (например услуги чрез оператор, указатели, справочни услуги, избирателно спиране на повиквания, подробно фактуриране, поддръжка и т.н.).

2.2.   Стандартни тарифи за достъп, всички видове потребителски такси, поддръжка, включително подробности за стандартните отстъпки и специалните и целеви тарифни схеми.

2.3.   Политика на компенсации/възстановяване на разходи, включително подробности за предлаганите схеми за компенсации/възстановяване на разходи.

2.4.   Предлагани видове услуги за поддръжка.

2.5.   Стандартни договорни условия, включително при необходимост минимален срок на договорите.

3.   Механизми за решаване на спорни въпроси, включително онези, разработени от предприятията.

4.   Информация относно правата във връзка с универсалната услуга, включително възможностите и услугите, упоменати в приложение I.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПАРАМЕТРИ ЗА КАЧЕСТВОТО НА УСЛУГАТА

Параметри, определения и методи за срока на доставка и качеството на услугата, посочени в членове 11 и 22

(1)  Параметрите следва да позволят възможност за анализ на регионално равнище (т.е. не по-малко от второ равнище по Номенклатурата за териториалните единици за статистически цели, установена от „Евростат“.

(2)  Държавите-членки могат да вземат решение да не изискват актуална информация за тези два параметъра, ако съществуват доказателства, че резултатите в тези две насоки са задоволителни.

Забележка: Версия 1.1.1 номер на ETSI EG 201 769-1 (Април 2000 г.).

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ЕВЕНТУАЛНИТЕ НЕТНИ РАЗХОДИ, АКО ИМА ТАКИВА, ПРИ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УНИВЕРСАЛНА УСЛУГА И СЪЗДАВАНЕ НА МЕХАНИЗЪМ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ИЛИ СПОДЕЛЯНЕ НА РАЗХОДИТЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕНОВЕ 12 И 13

Част А:   Изчисляване на нетните разходи

Задълженията за предоставяне на универсална услуга включват задълженията на предприятия в държавите-членки във връзка с предоставянето на мрежа и услуга в определен географски район, включително при необходимост усреднени цени в географския район за предоставянето на съответната услуга или предоставяне на различни тарифни схеми за потребителите с ниски доходи или специфични социални потребности.

Националните регулаторни органи трябва да разгледат всички средства за гарантиране на подходящи стимули за предприятията (определени или не) да предоставят универсалната услуга икономически целесъобразно. При изчисленията нетната себестойност на задълженията за предоставяне на универсална услуга се изчислява като разликата между нетните разходи за определено предприятие със задължения за предоставяне на универсална услуга и за предприятие без такива задължения. Този подход се прилага независимо от обстоятелството дали мрежата в дадената държава-членка е напълно развита или все още се намира в етап на развитие и разширяване. Следва да се обърне внимание на правилната оценка на разходите, които определеното предприятие би предпочело да избегне, ако няма задължения за предоставяне на универсална услуга. Изчислението на нетната себестойност следва да направи оценка на ползите, включително нематериалните ползи за оператора на универсалната услуга.

Изчислението се основава на разходите, които могат да се отнесат към:

Изчислението на нетната себестойност на специфичните аспекти на задълженията за предоставяне на универсална услуга следва да се извършва поотделно и следва да избягва двойното отчитане на преки или косвени ползи и разходи. Общата нетна себестойност на задълженията за предоставяне на универсална услуга се получава като сбор от нетната себестойност на отделните елементи на задълженията за предоставяне на универсална услуга, като се отчитат и нематериалните ползи. Отговорността за проверката на нетната себестойност се поема от националните регулаторни органи.

Част Б:   Възстановяване на нетни разходи по задълженията за предоставяне на универсална услуга

Възстановяването или финансирането на нетни разходи по задълженията за предоставяне на универсална услуга изисква определените предприятия със задължения за предоставяне на универсална услуга да бъдат компенсирани за услугите, които те предлагат при нетърговски условия. Тъй като компенсирането предполага прехвърляне на финансови средства, държавите-членки следва да гарантират, че то се извършва обективно, прозрачно, пропорционално и без дискриминация. Това означава, че прехвърлянето на финансови средства води до минималното възможно нарушение на конкуренцията и потребителското търсене.

В съответствие с член 13, параграф 3, механизмът за споделяне на разходите на основата на фонд следва да използва прозрачни и неутрални средства за събиране на вноските, които избягват опасността от дублиране на вноските на входа и изхода на предприятията.

Независимият орган, който управлява фонда, отговаря за събирането на вноските от предприятията, които се смятат за задължени да предоставят средства за покриване на нетните разходи на задълженията за предоставяне на универсална услуга в държавата-членка, и да контролира прехвърлянето на средства и/или административни плащания в полза на предприятията, които имат право да получават финансови средства от фонда.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРОЦЕС НА ПРЕГЛЕД НА ОБХВАТА НА УНИВЕРСАЛНАТА УСЛУГА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 15

Когато решава дали да преразгледа обхвата на задълженията за предоставяне на универсална услуга, Комисията следва да вземе предвид следните елементи:

Когато решава дали да промени или усъвършенства обхвата на задълженията за предоставяне на универсална услуга, Комисията взема предвид следните елементи:

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ИНТЕРОПЕРАТИВНОСТ НА БИТОВАТА ЦИФРОВА ТЕХНИКА, ПОСОЧЕНА В ЧЛЕН 24

1.   Общ алгоритъм за кодиране и приемане на свободен сигнал

Цялата битова техника за приемане на цифров телевизионен сигнал, която се предлага за продажба, под наем или в друга форма в рамките на Общността и може да декодира цифров телевизионен сигнал, има способността:

2.   Оперативна съвместимост на аналогови и цифрови телевизионни апарати

Всеки аналогов телевизионен апарат с интегрален екран с видим диагонал над 42 cm, който се предлага за продажба или под наем в рамките на Общността, е оборудван с поне един изход за отворен интерфейс като стандартизиран или съответстващ на стандарт, приет от призната Европейска организация по стандартизация или съответстващ на отраслова спецификация, като CENELEC (Европейски комитет по стандартизация в електротехниката) EN 50 049-1:1997 стандарт, който дава възможност за съединяване с периферни устройства, особено допълнителен декодер и радиоприемник.

Всеки дигитален телевизионен апарат с интегрален екран с видим диагонал над 30 cm, който се предлага за продажба или под наем в рамките на Общността, е оборудван с поне един изход за отворен интерфейс като стандартизиран или съответстващ на стандарт, приет от призната Европейска организация по стандартизация или съответстващ на отраслова спецификация, като DVB съединител за общ интерфейс, който дава възможност за просто съединяване на периферни устройства и пренос на всички елементи на цифров телевизионен сигнал, включително информация, свързана с интерактивни услуги и с услуги за условен достъп.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

УСЛОВИЯ ЗА МИНИМАЛНИЯ НАБОР НАЕТИ ЛИНИИ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 18

Забележка: В съответствие с процедурата в член 18 предоставянето на минималния набор наети линии според условията, установени с Директива 92/44/ЕО следва да продължи, докато националните регулаторни органи установят наличието на ефективна конкуренция на съответния пазар за наети линии.

Националните регулаторни органи гарантират, че предоставянето на минималния набор наети линии, посочени в член 18, е съобразено със следните основни принципи за недопускане на дискриминация, икономическа целесъобразност и прозрачност:

1.   Недопускане на дискриминация

Националните регулаторни органи гарантират, че организациите със значителна пазарна сила съгласно член 18, параграф 1 се придържат към принципа за недопускане на дискриминация, когато предоставят наети линии, както е посочено в член 18. Тези организации прилагат сходни условия при сходни обстоятелства към организациите, които предоставят сходни услуги, както и да предоставят наети линии на други организации при същите условия и със същото качество, както на собствените поделения или служби или съответно на своите филиали или партньори, когато е необходимо.

2.   Разходна част

Националните регулаторни органи при необходимост гарантират, че тарифите за наетите линии, посочени в член 18 са съобразени с основните принципи за икономическата целесъобразност.

За тази цел, националните регулаторни органи гарантират, че предприятията със значителна пазарна сила съгласно член 18, параграф 1 разработват и прилагат на практика подходяща система за счетоводна отчетност.

Националните регулаторни органи съхраняват достатъчно подробна информация за прилаганите от тези предприятия системи на счетоводна отчетност. Те предоставят информацията на Комисията при поискване.

3.   Прозрачност

Националните регулаторни органи гарантират, че по отношение на минималния набор наети линии, посочени в член 18 се публикува информация в лесно достъпна форма.

3.1.   Технически характеристики, включително физични и електрически характеристики, както и подробни технически и оперативни спецификации, които се прилагат към мрежовата крайна точка.

3.2.   Тарифи, включително такси за първоначално свързване, периодични наемни такси и други такси. Когато тарифите са диференцирани, това обстоятелство трябва да бъде посочено.

Когато в отговор на конкретна молба, дадена организация със значителна пазарна сила, съгласно член 18, параграф 1 сметне за неоснователно да предостави наета линия в минималния набор според публикуваните тарифи и условия за доставка, промяната на условията в такива случаи подлежи на утвърждаване от националните регулаторни органи.

3.3.   Условия за доставка, които съдържат най-малко следните елементи:

Освен в случаите, когато смятат, че постигнатото равнище на предоставяне на минимален набор наети линии не отговаря на потребностите, държавите-членки могат да определят подходящи задачи по отношение на предоставянето на условия за доставка, изброени по-горе.