|
13/ 28 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
150 |
32000D0147
|
L 050/14 |
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 08 февруари 2000 година
за прилагане на Директива 89/106/ЕИО на Съвета относно класифицирането на характеристиките по отношение на реагирането спрямо огън на строителните материали
(нотифицирано под номер С(2000) 133)
(текст от значение за ЕИП)
(2000/147/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки в областта на строителните материали (1), изменена с Директива 93/68/ЕИО (2), и по-специално членове 3, 6 и 20 от нея,
като има предвид, че:
|
(1) |
Член 3, параграфи 2 и 3 от Директива 89/106/ЕИО гласи, че с цел да се вземат предвид различните нива на предпазване, които могат да преобладават на национално, регионално или местно ниво, всяко съществено изискване може да доведе до създаването на класове с параметри, отразяващи степента на предпазване в тълкувателните документи. Тези документи са публикувани в съобщение на Комисията относно тълкувателните документи на Директива 89/106/ЕИО (3). |
|
(2) |
Точка 4.2.1 от тълкувателния документ № 2 оправдава необходимостта да се фиксират различни нива относно същественото искане в зависимост от типа, употребата и местоположението на строителните обекти, от тяхното проектиране и от наличието на спасителни средства. |
|
(3) |
Точка 2.2 от тълкувателния документ № 2 изброява поредица от свързани с това мерки, целта на които е да осигурят спазването на същественото искане „Безопасност в случай на пожар“, като спомагат за определянето на стратегията, която може да се приложи по различни начини в държавите-членки относно безопасността в случай на пожар. |
|
(4) |
Точка 4.2.3.3 от тълкувателния документ № 2 определя, че една от мерките, които са в сила в държавите-членки, се състои в ограничаването на появата и разпространяването на огъня и на димните емисии в помещението, в което той първоначално възниква (или в определена зона), като се ограничава приносът на строителните материали за разширяването на огъня. |
|
(5) |
Определянето на класовете на същественото искане зависи отчасти от нивото на това ограничаване. |
|
(6) |
Нивото на това ограничаване може да бъде изразено единствено чрез различните нива на реагиране спрямо огъня на материалите в условията на тяхната окончателна употреба. |
|
(7) |
Точка 4.3.1.1 от тълкувателния документ № 2 уточнява, че ще се изработи хармонизирано решение, за да се направи възможно оценяването на реагирането спрямо огъня на строителните материали. Това решение би могло да съдържа тестови изпитания в реален или умален мащаб, които да бъдат свързани с реалните сценарии на пожар, които е необходимо да бъдат взети предвид. |
|
(8) |
Хармонизираното решение се състои в изработването на система от класове, които не са определени в тълкувателния документ. |
|
(9) |
Горепосочената система от класове използва известен брой методи на изпитание, които са вече познати на европейските организации по стандартизация. |
|
(10) |
Решение 94/611/ЕО но Комисията от 9 септември 1994 г. за прилагане на член 20 от Директива 89/106/ЕИО относно строителните материали (4), в което се описва тази система от класове, не указва граничните стойности, съответстващи на класове B, C и D, понеже методът за изпитание на изолирани обекти при пожар не бе достатъчно разработен по това време. |
|
(11) |
Тези данни днес са на разположение, така че Решение 94/611/ЕО би трябвало да бъде заменено с ново решение, което да указва граничните стойности, съответстващи на различните класове, и адаптациите към техническия напредък. Алтернативните изпитателни процедури би трябвало да бъдат подробно описани в европейски стандарт или в решение на Комисията на основата на споразумение между Комисията и държавите-членки, като се извърши консултиране с Европейския комитет по стандартизация/Европейския комитет за електротехническа стандартизация и Европейската организация за технически одобрения (EOTA). |
|
(12) |
Мерките, предвидени в настоящото решение, са съобразени със становището на постоянния комитет по строителството, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. Когато условията за окончателно приложение на определен строителен материал са такива, че този материал допринася за появата и разпространяването на огън и дим в помещението (или зоната), където те се появяват първоначално, или извън тях, материалът се класира в зависимост от неговите характеристики на реагиране спрямо огън съгласно системата за класифициране, представена в таблици 1 и 2 от приложението.
2. Материалите се разглеждат в зависимост от тяхното окончателно приложение.
Ако класификацията, основаваща се на тестовите изпитания и хармонизираните критерии, изброени в таблици 1 и 2 от приложението, не е адекватна, е възможно използването на един или няколко еталонни сценария (представителни изпитания, които възпроизвеждат предварително определени сценарии), в рамките на процедура, предвиждаща провеждането на алтернативни изпитания.
Член 2
Решение 94/611/ЕО се отменя.
Позоваванията към отмененото решение се разбират като позовавания, направени към настоящото решение.
Член 3
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 8 февруари 2000 година.
За Комисията
Erkki LIIKANEN
Член на Комисията
(1) ОВ L 40 от 11.2.1989 г., стр. 12.
(2) ОВ L 220 от 30.8.1993 г., стр. 1.
(3) ОВ C 62 от 28.2.1994 г., стр. 1.
(4) ОВ L 241, 16.9.1994 г., стр. 25.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Символи (1)
|
ΔT |
повишаване на температурата |
|
Δm |
загуба на маса |
|
tf |
времетраене на възпламеняването |
|
PCS |
брутен калоричен потенциал |
|
FIGRA |
ускоряване произвеждането на енергия |
|
THR600s |
обща стойност на отделената топлина |
|
LFS |
разпространяване на страничния пламък |
|
SMOGRA |
обща стойност на образуването на дим |
|
TSP600s |
обща стойност на димната емисия |
|
Fs |
разпространяване на пламъка |
Определения
„Материал“: еднородна базова субстанция или еднообразна дисперсия от субстанции, като например метал, камък, дърво, бетон, минерална вълна със свързващо вещество в състояние на еднородна дисперсия, полимери.
„Хомогенен продукт“: продукт, състоящ се от еднороден материал, чиято плътност и състав са еднакви във всяка точка.
„Нехомогенен продукт“: продукт, който не отговаря на критериите, прилагани относно хомогенния продукт. Това е продукт, съставен от един или няколко основни и/или неосновни компонента.
„Основен компонент“: материал, който съставя значителна част от нехомогенен продукт. Слой с маса на единица повърхност ≥ 1,0 kg/m2 или с дебелина ≥ 1,0 mm се смята за основен компонент.
„Неосновен компонент“: материал, който не съставя значителна част от нехомогенен продукт. Слой с маса на единица повърхност < 1,0 kg/m2 и с дебелина < 1,0 mm се смята за неосновен компонент.
Два или повече съседни неосновни слоя (т.е. без никакъв основен компонент между тях) се смятат за един-единствен неосновен компонент и следователно трябва и двата да отговарят на изискванията, които се отнасят до слой, представляващ един неосновен компонент.
Относно неосновните компоненти се прави разлика между вътрешните неосновни компоненти и външните неосновни компоненти според следните определения:
„Вътрешен неосновен компонент“: неосновен компонент, покрит от двете страни от най-малко един основен компонент.
„Външен неосновен компонент“: неосновен компонент, който не е покрит от едната страна от основен компонент.
Таблица 1
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА РЕАГИРАНЕ СПРЯМО ОГЪН НА СТРОИТЕЛНИТЕ МАТЕРИАЛИ, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ПОДОВИТЕ ПОКРИТИЯ (*)
|
Клас |
Метод/и на изпитване |
Критерии за класифициране |
Допълнително класифициране |
|
A1 |
EN ISO 1182 (2) и |
ΔT ≤ 30 °C и Δm ≤ 50 %, и tf = 0 (т.е. няма продължително възпламеняване) |
— |
|
EN ISO 1716 |
PCS ≤ 2,0 MJ.kg–1 и (2) PCS ≤ 1,4 MJ.m–2, и (4) PCS ≤ 2,0 MJ.kg–1 (5) |
— |
|
|
A2 |
EN ISO 1182 (2) или |
ΔT ≤ 50 °C и Δm ≤ 50 %, и tf ≤ 20 s |
— |
|
EN ISO 1716 и |
PCS ≤ 3,0 MJ.kg–1и (2) PCS ≤ 4,0 MJ.m–2, и (3) PCS ≤ 4,0 MJ.m–2, и (4) PCS ≤ 3,0 MJ.kg–1 (5) |
— |
|
|
EN 13823 (SBI) |
FIGRA ≤ 120 W.s–1и LFS < ръба на епруветката, и THR600s ≤ 7,5 MJ |
||
|
B |
EN 13823 (SBI) и |
FIGRA ≤ 120 W.s–1 и LFS < ръба на епруветката, и THR600s ≤ 7,5 MJ |
|
|
EN ISO 11925-2 (9); Експозиция = 30 s |
Fs ≤ 150 mm за 60 s |
||
|
C |
EN 13823 (SBI) и |
FIGRA ≤ 250 W.s–1 и LFS < ръба на епруветката, и THR600s ≤ 15 MJ |
|
|
EN ISO 11925-2 (9); Експозиция = 30 s |
Fs ≤ 150 mm за 60 s |
||
|
D |
EN 13823 (SBI) и |
FIGRA ≤ 750 W.s–1; |
|
|
EN ISO 11925-2 (9); Експозиция = 30 s |
Fs ≤ 150 mm за 60 s |
||
|
E |
EN ISO 11925-2 (9); Експозиция = 15 s |
Fs ≤ 150 mm за 20 s |
Възпламeнени капчици/частици (8) |
|
F |
Няма определени параметри |
||
Таблица 2
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА РЕАГИРАНЕТО СПРЯМО ОГЪН НА ПОДОВИТЕ ПОКРИТИЯ
|
Клас |
Метод/и на изпитване |
Критерии за класифициране (средни стойности) |
Допълнително класифициране |
|
A1FL |
EN ISO 1182 (10) и |
ΔT ≤ 30 °C и Δm ≤ 50 %, и tf = 0 (т.е. няма продължително възпламеняване) |
— |
|
EN ISO 1716 |
PCS ≤ 2,0 MJ.kg–1 и (10) PCS ≤ 2,0 MJ.kg–1, и (11) PCS ≤ 1,4 MJ.m–2, и (12) PCS ≤ 2,0 MJ.kg–1 (13) |
— |
|
|
A2FL |
EN ISO 1182 (10) или |
ΔT ≤ 50 °C и Δm ≤ 50 %, и tf ≤ 20 s |
— |
|
EN ISO 1716 и |
PCS ≤ 3,0 MJ.kg–1и (10) PCS ≤ 4,0 MJ.m–2, и (11) PCS ≤ 4,0 MJ.m–2, и (12) PCS ≤ 3,0 MJ.kg–1 (13) |
— |
|
|
EN ISO 9239-1 (14) |
Критичен поток (15) ≥ 8,0 kW.m-2 |
Образуване на дим (16) |
|
|
BFL |
EN ISO 9239-1 (14) и |
Критичен поток (15) ≥ 8,0 kW.m-2 |
Образуване на дим (16) |
|
EN ISO 11925-2 (17); Експозиция = 15 s |
Fs ≤ 150 mm за 20 s |
||
|
CFL |
EN ISO 9239-1 (14) и |
Критичен поток (15) ≥ 4,5 kW.m-2 |
Образуване на дим (16) |
|
EN ISO 11925-2 (17); Експозиция = 15 s |
Fs ≤ 150 mm за 20 s |
||
|
DFL |
EN ISO 9239-1 (14) и |
Критичен поток (15) ≥ 3,0 kW.m-2 |
Образуване на дим (16) |
|
EN ISO 11925-2 (17); Експозиция = 15 s |
Fs ≤ 150 mm за 20 s |
||
|
EFL |
EN ISO 11925-2 (17); Експозиция = 15 s |
Fs ≤ 150 mm за 20 s |
|
|
FFL |
Няма определени параметри |
||
(1) Характеристиките се определят по отношение на съответния метод на изпитване.
(*) Обработването на някои фамилии от материали (тръби, тръбопроводи, кабели и др.) е в процес на проучване и би могло да доведе до промяна на настоящото решение.
(2) За хомогенните продукти и основните компоненти на нехомогенните материали.
(3) За всеки външен неосновен компонент на нехомогенните материали.
(2A) Или за всеки външен неосновен компонент, имащ PCS ≤ 2,0 MJ.m–2, при положение че продуктът изпълнява следните критерии на EN 13823 (SBI): FIGRA ≤ 20 W.s–1 и LFS < ръба на опитния образец, и THR600s ≤ 4,0 MJ, и s1, и d0.
(4) За всеки вътрешен неосновен компонент на нехомогенните материали.
(5) За материала в своята цялост.
(6) s1 = SMOGRA ≤ 30 m2.s–2 и STP600s ≤ 50 m2; s2 = SMOGRA ≤ 180 m2.s–2 и TSP600s ≤ 200 m2; s3 = нито s1, нито s2.
(7) d0 = Липса на възпламенени капчици/частици в EN 13823 (SBI) преди 600s; d1 = липса на възпламенени капчици/частици, съществуващи повече от 10 s в EN 13823 (SBI) преди 600s; d2 = нито d0, нито d1; запалване на хартията в EN ISO 11925-2 резултати в клас d2.
(8) Допуска се = липса на запалване на хартията (няма клас); отхвърля се = запалване на хартията (клас d2).
(9) При възникване на пламъка по повърхността и — при необходимост, като се има предвид окончателното приложение на материала — при възникване на пламъка откъм ръба.
(10) За хомогенните продукти и основните компоненти на нехомогенните материали.
(11) За всеки външен неосновен компонент на нехомогенните материали.
(12) За всеки вътрешен неосновен компонент на нехомогенните материали.
(13) За материала в своята цялост.
(14) Времетраене на изпитването = 30 минути.
(15) Критичният поток се определя като лъчеизпускателния поток, след който пламъкът започва да загасва или като лъчеизпускателния поток след изпитване с времетраене от 30 минути според най-ниската стойност (т.е. потокът, съответстващ на най-широкото разпространяване на пламък).
(16) s1 = Димна емисия ≤ 750 %.min; s2 = не s1.
(17) При възникване на пламъка по повърхността и — при необходимост, като се има предвид окончателното приложение на материала — при възникване на пламъка откъм ръба.