ПРИЛОЖЕНИЕ VII Б

ПОДРОБНОСТИ ОТНОСНО ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА БАЗОВА ИНФОРМАЦИЯ ПО ПРИЛАГАНИТЕ МЕТОДИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ И РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОЦЕНКАТА/ТЪЛКУВАНЕТО, ПОЛУЧЕНИ НА НАЦИОНАЛНО РАВНИЩЕ

I.   Общи забележки

В допълнение към предоставянето на данните от интензивния мониторинг на горските екосистеми държавите-членки подготвят и предоставят на Комисията документ с информация за средата при прилаганите мониторингови методи (Придружаващ данните доклад (ПДД) и годишен доклад за постигнатия напредък в тълкуването/оценяването на резултатите на национално равнище (годишен доклад за напредъка).

ПДД се състои от две части: част, описваща действително приложените методи на подреждане при вземането на проби, използуваното оборудване, оценяването, анализd и т.н. (за подробности виж точка II.1), и частта за изключенията и наблюдаваните смущения (за подробности виж точка II.2).

Държавите-членки изпращат на Комисията всяка година доклад за постигнатия напредък в тълкуването/оценката на резултатите на национално равнище от 1997 г. нататък. Докладът обхваща:

—	информацията за постиженията на самия Националния център за събиране на данни (НЦСД),

—	актуално описание на националната стратегия за извършване на оценки,

—	резюме на резултатите, постигнати на национално равнище, и

—	информация за направените публикации в тази област на национално или международно равнище от НЦСД или други включени институции.

Препоръките за тълкуване и оценка на резултатите на национално равнище са дадени по-долу в точка III.

II.   Придружаващ данните доклад

II.1   Частта от ПДД, описваща фактически приложените методи и т.н.

Тази част на ПДД описва действително приложените методи за подреждане при вземането на проби, използуваното оборудване, оценяването, анализа и т.н. Следните подробности се посочват в:

Методи на опис/Вземане на проби

В много прегледи на интензивния мониторинг на горски екосистеми има голяма свобода в избора на оборудване, дълбочините на вземане на проби, определянето на времето, интензитета на прегледа и т.н. Съобщават се подробности за действително използуваното оборудване, действителната дълбочина, определянето на времето и честотата на прегледа/вземането на проби. Когато биват вземани проби, данните за това вземане на проби, включително съхранението и транспортирането, се обявяват.

Всякакви приложени контролни измервания се описват накратко.

Методи за анализ и изчисляване на резултатите

По отношение на анализа на пробите се посочват данните за подготвянето на пробите и приложените методи при анализа. За повечето прегледи са препоръчани определени методи за подготовка и анализ. Всеки път, когато са били приложени методи, различни от препоръчаните методи, точните детайли на тези методи се дават, включително възможностите за (пре)изчисляване на получените данни. Всякакви приложени контролни измервания (участие в рингови тестове и т.н.) се описват накратко.

Като база за описанието на методите, въпросниците на ПДД, които са били разработени от Института за координация на интензивния моноторинг на горите на Европейската комисия, в тясно сътрудничество с председателя на експертните комисии към МПС — Гори (ООН/ИКЕ), могат да бъдат използувани за общото описание на оценката на данни. Информацията, предоставена с помощта на въпросниците на ПДД, остава валидна през годините докато прилаганите методи се променят.

Специално внимание се отделя на наблюдаване и документиране на промените в прилаганите методи на инвентаризация, транспорт и анализ. Регионалните различия се обявяват и обясняват в пълни подробности (например различни лаборатории, използувани за анализ).

II.2   Част от ПДД, третираща изключенията и срещаните смущения (годишен ПДД)

В допълнение към общата информация за описаните методи чрез използуване на въпросника на ПДД, специфичните проблеми, изключения, смущения и проблемите на потвърждаване на предоставените данни всяка година трябва да бъдат описани.

Изключения и смущения

Изключителните ситуации и важни смущения в рутинното състояние се докладват. Освен описанието на приложените методи за вземането на проби, анализ и т.н., както са представени във въпросника на ПДД, е необходимо добро документиране на изключенията, изключителните ситуации и смущения. Това се документира в годишен ПДД и се предоставя на Комисията, заедно с предоставените данни.

Потвърждение на данните и управление на данните

Дават се приложените процедури за контрол на данните, включително границите за отхвърляне на данни (проверки за достоверност), както и процедурите, които са били приложени за проверка на съгласуваността на целостта от данни на национално ниво.

Когато съществуват празнини в данните, в определени случаи прогнози могат да бъдат направени на база на резултати от други източници. Тези прогнозни данни се обозначават и използуваните предположения внимателно се документират.

III.   Годишен доклад за постигнатия напредък в тълкуването/оценката на резултати на национално равнище

Този доклад осигурява информация за постигнатия напредък в тълкуването/оценката на резултати на национално равнище. За тълкуването/оценяването на резултатите на национално равнище се дават следните подробности:

Обща информация

Държавите-членки извършват оценка и тълкуване на данните от наблюдението на национално равнище.

Държавите-членки са свободни да решат коя оценка и тълкуване да се извърши на национално равнище и се докладва на Комисията. Следните предложения обаче са дадени за такава оценка:

Единичен преглед на оценяване и тълкуване

Когато резултатите от предишни прегледи са налице, би следвало да се направи опит да се определят тенденциите. Резултатите от единичен преглед би следвало да бъдат преразгледани и сравнени с резултатите от други (подобни) прегледи, извършени в (същия) регион/страна. Различията и сходствата би трябвало да бъдат посочени и когато е приложимо — различията би следвало да бъдат оценени. Така също, съответни данни от други източници, които биха могли да обяснят определени съотношения в параметрите, следва да бъдат включени в такава оценка.

Интегрирано оценяване и тълкуване

Със завършването на различните прегледи нарастват възможностите за интегрирано оценяване. В Националния център по горите (НЦГ) се събират всички резултати от прегледи и доклади за оценка. НЦГ координира интегрираното оценяване и тълкуване на различните резултати на прегледи на национално равнище.

Оценяване и тълкуване с външни данни

Установените резултати от интегрираното оценяване и тълкуване се преразглеждат и сравняват с резултатите от други източници. Различията и сходствата се отбелязват и обясняват, когато е възможно.

IV.   Определяне на времето за представяне на ПДД и доклада за постигнатия напредък в тълкуването/оценяването на резултати на национално равнище

IV.1   Определяне на времето за ПДД

Въпросниците на ПДД се завършват и предоставят на Комисията с първото предоставяне на данни. Ако методите са променени, информация за промените се предоставя. Частта от ПДД, третираща описанията на отбелязаните смущения и изключения, се предоставя на Комисията, заедно с годишно предоставяните данни.

IV.2   Определяне на времето за доклада за постигнатия напредък в тълкуването/оценяването на резултати на национално равнище

Докладите за напредъка в оценката и тълкуването, изготвени на национално равнище, се изпращат до Комисията преди 31 декември всяка година.

ПРИЛОЖЕНИЕ X

ОБЩА МЕТОДОЛОГИЯ ЗА МОНИТОРИНГ НА ПОЧВЕНИЯ РАЗТВОР ВЪРХУ ПОСТОЯННИТЕ УЧАСТЪЦИ НА НАБЛЮДЕНИЕ

I.   Общи забележки

Мониторингът на почвен разтвор се извършва най-малко върху 10 % от постоянните участъци на наблюдение. Препоръчва се почвеният разтвор да бъде наблюдаван в участъци, където отлаганията също се наблюдават. Инсталирането на оборудването за почвен разтвор завършва до 30 юни 1998 г.

Настоящото приложение е основано на техническите препоръки на Експертната група по почвите към ООН/ИКЕ за Международната програма за сътрудничество за оценка и мониторинг на ефектите от замърсяването на въздуха върху горите (МПС — Гори). Прави се препратка към наръчника (1996 г.), изготвен от тази експертна група.

II.   Методология на описа

II.1   Подбор на пунктовете за приготвяне на мостри

Устройствата за вземане на проби от почвата се инсталират в близост до мястото, където се прави оценката на състоянието на короната. Препоръчително е лизиметрите да бъдат случайно или систематично разпределени върху целия участък, макар че това може да бъде възпрепятствано от наличието на камъни или стъбла (разстоянието от едно дърво не е точно определено). Поради нарушения на почвата, лизиметрите с нулево напрежение не се инсталират в централната част на участъка, където са наблюдавани параметрите на дърветата. По практически причини, може да бъде използуван един представителен под-участък. Лизиметрите, които вече са били инсталирани, могат да бъдат поддържани, но новите се инсталират, както е предложено по-горе.

II.2   Дълбочини за вземане на проби

Препоръчително е лизиметрите да бъдат инсталирани на фиксирани дълбочини, но инсталиране по хоризонтала също е приемливо.

—

Колектори за почвен разтвор Силно препоръчително е лизиметрите да бъдат поставени на най-малко две дълбочини, т.е. една в рамките на кореновата зона (предложената дълбочина е 10—20 cм), за да се достигне навътре в концентрациите от хранителни и токсични елементи близо до фините корени (цел 1) и един под кореновата зона (предложената дълбочина е 40—80 cм), за да се оцени отделянето на елементите (цел 2). Така също е препоръчително един трети лизиметър да бъде поставен непосредствено под хумусния слой.

—	Проби от почвата Ако се използват методи на центрофугиране или методи за насищане на екстрактите, почвените слоеве, от които се вземат проби са тези, споменати в почвения наръчник: при хумусен слой, 0—10, 10—20, 20—40 и 40—80 cм. Може да бъде направена селекция или агрегиране на някои слоеве.

II.3   Честота на вземане на проби

На участъци, където се извършват други интензивни мониторингови програми, например утаечни и метрологични измервания, вземането на проби от почвата се прави месечно или на всеки две седмици. При вземане на почвени проби, следвани от екстракция на почвен разтвор, максимумът е четири пъти на година поради разрушителната процедура на вземането на проби. Вземането на проби се извършва през същия месец на годината.

II.4   Превоз, складиране и приготвяне

Пробите се транспортират и съхраняват по такъв начин, че химическите изменения да са минимални.

Съхранение на хладно (4 °C) и тъмно на почвения разтвор в рамките на лизиметровата система намалява биологичната активност. В много случаи и специално през по-студен сезон съхраняването на бутилката на тъмно е достатъчно. Органични и неорганични консерванти могат да бъдат използвани, но те могат да попречат на анализа. За да се намалят възможните промени в пробите, почвеният разтвор се събира колкото е възможно по-скоро, след като всмукването е приложено.

Процедурите по транспорта и съхранението (включващи периоди на изчакване) се докладват. Когато е приложимо, проблемите и отклоненията от тези процедури биват докладвани в детайли.

За определяне на следи от метали, съизмерими числа на пробите се транспортират до лабораторията в епруветка, измити с киселина.

Ако пробите се събират, те се съхраняват на хладно в пластмасови или полиетиленови торби и при 4 °C до центрофугиране или приготвянето на наситения екстракт. Центрофугирането или екстракцията се извършва в рамките на един ден (18—30 часа) след събирането на пробите от почвата.

II.5   Обща основна информация

Събира се следната информация:

—	номер на участъка,

—	информация за устройството за вземане на проби (тип, дълбочина),

—	първа дата на периода за наблюдение/мониторинг,

—	последна дата на периода за наблюдение/мониторинг,

—	брой на (равни) измервателни периоди в мониторинговия период.

II.6   Методи на анализ

В „Наръчник за събиране на почвен разтвор и анализ“, изготвен от групата по почвите към МПС — Гори, са описани одобрените методи за анализ на различни параметри на почвен разтвор.

Препоръчително е да бъдат използувани одобрените методи. Ако други (национални) методи се прилагат, сравнимостта на анализираните резултати се докладва в детайли, заедно с представянето на резултатите от анализа. Описът на мониторинга на разтвор от горска почва прави разграничение между задължителни и незадължителни параметри (Виж списъка по-долу).

Списък на параметрите

Параметри	Единици	Задължително) (незадължително
Проводимост	µS/cm	Незадълж.
рH		Зад.
Алкалност	µmolc/l	Незадълж.(ако pH > 5)
DOC	mg/l	Зад.
Натрий(Na)	mg/l)	Незадълж. (1)
Калии (K)	mg/l	Зад.
Калций (Ca)	mg/l	Зад.
Maгнезий (Mg)	mg/l	Зад.
Aлуминий (total))	mg/l	Зад. (ако pH < 5)
Aлуминий (labile)	mg/l	Незадълж.
Желязо (Fe)	mg/l	Незадълж.
Maнган (Mn)	mg/l	Незадълж.
Общ Фосфор (P)	mg/l	Незадълж.
NO3-N	mg/l	Задълж.
SO4-S	mg/l	Задълж.
NH4-N	mg/l	Незадълж. (2)
Хлор (Cl)	mg/l	Незадълж. (1)
Хром (Cr)	µg/l	Незадълж.
Никел (Ni)	µg/l	Незадълж.
Цинк (Zn)	µg/l	Незадълж. (3)
Мед (Cu)	µg/l	Незадълж. (3)
Олово (Pb)	µg/l	Незадълж.
Кадмий (Cd)	µg/l	Незадълж.
Силиций (Si)	mg/l	Незадълж.
Зад. = задължителен, незадълж. = незадължителен. Държавите-членки са свободни да анализират повече или част от незадължителните параметри.

II.7   Трансфер на данни

Държавите-членки изпращат на Комисията за всеки участък тази информация в стандартизирана форма (виж приложение VIIa, Формуляри 9a, 9б, и 9в).