ПРИЛОЖЕНИЕ I

АДМИНИСТРАТИВНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ТИПОВОТО ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА ПНЕВМАТИЧНА ГУМА

1.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ

1.1.   Заявлението за типово одобрение на тип пневматична гума трябва да уточнява типа пневматична гума, върху която ще се поставя знакът за типово одобрение.

За всеки тип пневматична гума, това заявление трябва да уточнява също:

1.2.1.   обозначението на размерите на пневматичната гумата, както е определено в точка 1.16 на Приложение II;

1.2.2.   фабричната или търговска марка;

1.2.3.   категорията за употреба: нормална, специална, зимна, за мотопед;

1.2.4.   структурата (диагонална, кръстосана, радиална);

1.2.5.   символа на категорията за скорост;

1.2.6.   индекса за товароносимостта;

1.2.7.   дали пневматичната гума е предназначена за използване със или без вътрешна гума;

1.2.8.   дали пневматичната гума е „нормална“ или „усилена“;

1.2.9.   норма на слойност на пневматичната гума („ply-rating“) за модификациите на мотоциклети;

1.2.10.   заемано пространство: габаритна широчина и външен диаметър;

1.2.11.   джанти, върху които може да бъде монтирана пневматичната гума;

1.2.12.   изпитвателна джанта и измервателна джанта;

1.2.13.   налягания при изпитването и измерването;

1.2.14.   коефициентът х, посочен в точка 1.19 на Приложение II;

1.2.15.   максималната скорост на пневматичната гума, разрешена от производителя и товароносимостта при тази максимална скорост за пневматични гуми, обозначени с кода „V“ в обозначението на размерите им и подходящи за скорости по-големи от 240 км/ч и за пневматични гуми, обозначени с кода „Z“ в обозначението на размерите им и подходящи за скорости по-големи от 270 км/ч. Разрешената максимална скорост и съответната ѝ товароносимост трябва да са обозначени в сертификата за типово одобрение (Допълнение 2 към настоящото приложение).

1.3.   Заявлението за типово одобрение трябва също да се придружава от чертежи или снимков материал в три екземпляра, които показват за пневматичната гума, която ще се одобрява типово, структурата на протектора и обвивката на напомпаната пневматична гума, монтирана върху джантата за измерване с посочване на съответните размери (виж точки 3.1.1 и 3.1.2 на Приложение II). То трябва също да се придружава от протокол за изпитване от акредитирана лаборатория или от два образеца на пневматичната гума, като избора между двете възможности е по преценка на компетентния орган.

1.4.   Производителят на пневматичната гума може да поиска типовото одобрение ЕО да бъде разширено и за други типове модифицирани пневматични гуми.

1.5.   Настоящата директива не се отнася за нови пневматични гуми, конструирани да бъдат използвани само в извънпътни условия и носещи маркировката „NHS“ (not for highway service) или за състезания.

2.   НАДПИСИ

Екземплярите на представените за типово одобрение пневматични гуми трябва да имат ясно четлива и неизтриваема маркировка на фабричната или производствената марка на заявителя и да разполагат с достатъчно място за знака за типово одобрение.

3.   ЗНАК ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ

Всяка пневматична гума, която съответства на одобрен тип в изпълнение на настоящата директива, носи знака за типово одобрение, описан в Приложение 5 към Директива 92/61/ЕИО.

Величината „а“, определяща размерите на правоъгълника и на цифрите и буквите, съставящи знака, не трябва да бъде по-малка от 2 мм.

4.   ИЗМЕНЕНИЕ НА ПНЕВМАТИЧНАТА ГУМА

4.1.   Изменението на структурата на пневматичната гума не изисква повторение на изпитванията, предвидени в Приложение II.

Допълнение 1

Допълнение 2

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОПРЕДЕЛЕНИЯ, МАРКИРОВКА И ИЗИСКВАНИЯ

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящата глава:

„тип пневматична гума“ са пневматичните гуми, между които няма съществена разлика по отношение на:

1.1.1.   фабричната или търговска марка,

1.1.2.   обозначението на размерите на пневматичната гума,

1.1.3.   категорията за употреба (нормална: за пневматичните гуми за нормална употреба по пътищата; специална: за пневматичните гуми за специална употреба като за пневматични гуми, използвани за движение по пътищата и извън тях; зимна или за мотопед),

1.1.4.   структурата (диагонална, кръстосана, радиална),

1.1.5.   категория за скорост,

1.1.6.   индексът за товароносимостта,

1.1.7.   размерите на напречното сечение на профила, когато пневматичната гума е монтирана върху определена джанта;

„структура (конструкция) на пневматичната гума“ е техническа характеристика на каркаса на пневматичната гума. Различават се следните структури на пневматичните гуми:

1.2.1.   „пневматична гума с диагонална структура (диагонална гума)“ е пневматична гума, на която нишките на слоевете достигат до бортовете и са разположени така, че да образуват различни ъгли, значително по-малки от 90° спрямо средната линия на протектора;

1.2.2.   „пневматична гума с кръстосана структура“ е пневматична гума с диагонална структура, в която каркасът е обхванат от един колан, образуван от два или повече слоя от практически неразтегливи нишки, сключващи редуващи се ъгли, близки до тези на каркаса;

1.2.3.   „пневматична гума с радиална структура (радиална гума)“ е пневматична гума, на която нишките на слоевете достигат до бортовете и са разположени така, че да образуват ъгъл, практически равен на 90° спрямо средната линия на протектора и чийто каркас е стабилизиран с помощта на един периферен практически неразтеглив колан;

1.2.4.   „усилена пневматична гума“ е пневматична гума, чийто каркас е по-здрав от този на съответната нормална пневматична гума;

1.3.   „борт“ е елемент на пневматичната гума, чиято форма и структура му позволяват да се нагоди към джантата и да задържа пневматичната гума върху нея (1);

1.4.   „нишки“ са кордите, образуващи тъканта на слоевете в пневматичната гума (2);

1.5.   „слой“ е пласт, съставен от покрити с каучук корди, разположени успоредно една на друга (3);

1.6.   „каркас“ е частта от пневматичната гума, различна от протектора и страниците, която, когато пневматичната гума е напомпана, понася натоварването (4);

1.7.   „протектор“ е частта от пневматичната гума, която влезе в контакт с терена (5);

1.8.   „страница“ е частта от пневматичната гума между протектора и зоната, която се покрива от реборда на джантата (6);

1.9.   „канал на протектора“ е пространството между две съседни ребра или блока от протектора (7);

1.10.   „главни канали“ са широките канали, разположени в централната зона на протектора;

1.11.   „широчина на профила (S)“ е линейното разстояние между външните части на страниците на напомпаната пневматична гума без да се държи сметка за изпъкналостите, дължащи се на надписи, декорации и защитни ленти или ребра (8);

1.12.   „габаритна широчина“ е линейното разстояние между външните части на страниците на напомпаната пневматична гума включително изпъкналостите, дължащи се на надписи, декорации и защитни ленти или ребра (9); в случая на пневматични гуми, чиято широчина на протектора е по-голяма от широчината на профила, габаритната широчина съответства на широчината на протектора;

1.13.   „височина на профила (Н)“ е разстоянието, равно на половината от разликата между външния диаметър на пневматичната гума и номиналния диаметър на джантата (10);

1.14.   „относителна височина на профила (Ra)“ е умноженото по сто число, получено при делението на номиналната височина на профила (Н) на номиналната широчина на профила (S1), когато тези величини са изразени с една и съща мерна единица;

1.15.   „външен диаметър (D)“ е габаритният диаметър на нова напомпана пневматична гума (11);

„обозначение на размерите на пневматичната гума“ е обозначение, което съдържа:

1.16.1.   номиналната широчина на профила (S1) (изразена в милиметри с изключение на тези типове пневматични гуми, чието обозначение на размерите е приведено в първата колона на таблиците от Допълнение 4 на настоящото приложение);

1.16.2.   относителната височина на профила (Ra) с изключение на тези типове пневматични гуми, чието означение на размерите е приведено в първата колона на таблиците от Допълнение 4 на настоящото приложение;

условното число (d), което характеризира номиналния диаметър на джантата и съответстващо на нейния диаметър, изразен или с код (число, по-малко от 100) или в милиметри (число, по-голямо от 100);

1.16.3.1.   стойностите в милиметри, съответстващи на условното число (d), изразено с код, са приведени по-долу:

Код за „d“, обозначен с една или две цифри, характеризиращи номиналния диаметър на джантата	Величина в мм
4	102
5	127
6	152
7	178
8	203
9	229
10	254
11	279
12	305
13	330
14	356
15	381
16	406
17	432
18	457
19	483
20	508
21	533
22	559
23	584

1.17.   „номинален диаметър на джантата (d)“ е диаметърът на джантата, върху която е предвидено монтирането на гумата (12);

1.18.   „джанта“ е основата за пневматична гума с вътрешна гума или без камерна гума, върху която се опират бортовете на пневматичната гума (13);

1.19.   „теоретична джанта“ е въображаемата джанта, широчината на която е x пъти по-голяма от номиналната широчина на профила на пневматичната гума. Стойността на х се определя от производителя на пневматичната гума;

1.20.   „измервателна джанта“ е джантата, върху която трябва да се монтира пневматичната гума, за да се извършат измерванията на размерите;

1.21.   „изпитвателна джанта“ е джантата, върху която трябва да се монтира пневматичната гума, за да се извършат изпитванията;

1.22.   „откъртване“ е отделянето на парчета каучук от протектора;

1.23.   „разслояване на нишките“ е отделянето на нишките от каучуковото покритие, което ги обгръща;

1.24.   „разслояване на слоевете“ е отделянето на съседните слоеве един от друг;

1.25.   „разслояване на протектора“ е отделянето на протектора от каркаса;

1.26.   „индекс за товароносимостта“ е число, показващо максималния товар, който може да издържи пневматичната гума при скоростта, обозначена със символа си за скорост, в съответствие с указанията за употреба, уточнени от производителя. В Допълнение 3 на Приложение II е приведен списък на индексите за товароносимостта и съответните им натоварвания;

1.27.   „таблица за изменение на товароносимостта в зависимост от скоростта“ е таблицата, дадена в Допълнение 7 на Приложение II, в която, в зависимост от индексите за товароносимостта и скоростта, са показани измененията на товароносимостта на пневматичната гума, когато тя се използва при скорости, различни от съответстващата на нейния символ за скоростта;

„категории за скорост“ са:

1.28.1.   скоростите, обозначени със символа за категорията за скорост, посочен в точка 1.28.2;

1.28.2.   категориите за скорост са указани в таблицата по-долу:

Символ на категорията за скорост	Съответстваща скорост (км/ч)
B	50
F	80
G	90
J	100
K	110
L	120
M	130
N	140
P	150
Q	160
R	170
S	180
T	190
U	200
H	210
V	240
W	270

1.28.3.   Пневматичните гуми, пригодни за максимални скорости по-високи от 240 км/ч, се обозначават с буквите „V“ или „Z“, поставени след обозначението на размерите на пневматичната гума и пред обозначението на структурата на пневматичната гума;

1.29.   „зимна пневматична гума“ е пневматична гума, чиято структура и канали на протектора са разработени преди всичко, за да осигурят при кал и току-що паднал или топящ се сняг по-добро поведение, отколкото това на обикновените пневматични гуми. Шарката на протектора на зимните пневматични гуми обикновено се характеризира с по-големи канали и/или блокове, разположени едни от други на по-голямо разстояние, отколкото при обикновените пневматични гуми;

1.30.   „универсална пневматична гума MST (multiservice tyre)“ е пневматична гума за разнообразна употреба, т.е. пневматична гума, която подхожда за движение както по пътищата, така и извън тях;

„максимален товар“ е максималната маса, която може да понесе пневматичната гума;

1.31.1.   при скорости, по-малки или равни на 130 км/ч, максималният товар не трябва да превишава процентната величина, съответстваща на индекса за товароносимостта на пневматичната гума, указана в таблицата „Изменение на товароносимостта в зависимост от скоростта“ (виж точка 1.27) с отчитане на категорията за скоростта и максималната скорост на превозното средство, на което се монтира дадената пневматична гума;

1.31.2.   при скорости, по-големи от 130 км/ч, но ненадвишаващи 210 км/ч, максималният товар не трябва да надвишава величината, съответстваща на индекса за товароносимостта на пневматичната гума;

1.31.3.   за гуми, предназначени за скорости над 210 км/ч, но не по-големи от 270 км/ч, максималният товар не трябва да превишава процентната величина, съответстваща на индекса за товароносимостта на пневматичната гума, указана в следващата таблица с отчитане на категорията за скоростта и максималната скорост на превозното средство, на което се монтира дадената пневматична гума;

Максимална скорост км/ч (14)	Максимален товар %
	Символ на категория за скорост V	Символ на категория за скорост W (16)
210	100	100
220	95	100
230	90	100
240	85	100
250	(80) (15)	95
260	(75) (15)	85
270	(70) (15)	75

1.31.4.   при скорости над 270 км/ч максималният товар не трябва да надвишава стойността, определена от производителя в зависимост от категорията за скорост на пневматичната гума.

За междинни скорости в интервала от 270 км/ч до максималната скорост, разрешена от производителя на пневматичната гума, се прилага линейна интерполация за максималния товар;

1.32.   „пневматична гума за мотопед“ е пневматична гума, предназначена за монтиране на мотопеди;

1.33.   „пневматична гума за мотоциклет“ е пневматична гума, предназначена по принцип за монтиране на мотоциклети;

1.34.   „обиколка при търкаляне (Cr)“ е теоретичното разстояние, изминато от центъра (оста) на колелото на превозното средство при извършването на едно пълно завъртане на пневматичната гума, и получено с помощта на следната формула:

Cr = f × D, където

D е външният диаметър на пневматичната гума според обозначението на пневматичната гума, получен в точка 3.1.2;

f= 3,02 за пневматични гуми, за които кодът на диаметъра на джантата е по-голям или равен на 13;

3,03 за пневматични гуми с радиална структура, за които кодът на диаметъра на джантата не надвишава 12;

2,99 за пневматични гуми с диагонална или кръстосана структура, за които кодът на диаметъра на джантата не надвишава 12.

2.   МАРКИРОВКА

Пневматичните гуми трябва да имат най-малко на едната страница следните надписи:

2.1.1.   фабрична или търговска марка;

2.1.2.   означение на размерите на пневматичната гума, така както е определено в точка 1.16;

означение на структурата на пневматичната гума, както следва:

2.1.3.1.   на пневматичните гуми с диагонална структура няма обозначение или се поставя буквата „D“ след обозначението на диаметъра на джантата,

2.1.3.2.   на пневматичните гуми с кръстосана структура се поставя буквата „B“ след обозначението на диаметъра на джантата и освен това може да се постави думата „BIAS-BELTED“,

2.1.3.3.   на пневматичните гуми с радиална структура се поставя буквата „R“ след обозначението на диаметъра на джантата и освен това може да се постави думата „RADIAL“;

2.1.4.   обозначение на индекса за скоростта, съответстващ на пневматичната гума, с помощта на символа, приведен в точка 1.28.2;

2.1.5.   индекс на товароносимостта съгласно определението в точка 1.26;

2.1.6.   думата „TUBЕLESS“, когато пневматичната гума е предназначена да се използва без вътрешна гума;

2.1.7.   думата „REINFORCED“ или „REINF“, когато пневматичната гума е усилена;

2.1.8.   обозначение на датата на производството, съставено от група от три цифри, първите две от които указват седмицата, а последната – годината на производството. Това обозначение се нанася само на една от страниците;

2.1.9.   символът „M + S“ или „M.S“, или „M & S“, когато пневматичната гума e зимна;

2.1.10.   символът „MST“, когато пневматичната гума e универсална;

2.1.11.   означението „MOPED“, „CICLOMOTORE“ или „CYCLOMOTEUR“, когато пневматичната гума e за мотопед.

2.1.12.   Пневматичните гуми, предназначени за скорости над 240 км/ч, трябва да бъдат обозначени с помощта на буквите „V“ или „Z“ (виж точка 1.31.3) в рамките на обозначението на размерите на пневматичната гума и пред обозначението на структурата на пневматичната гума (виж точка 2.1.3).

2.1.13.   Пневматичните гуми, предназначени за скорости над 240 км/ч или над 270 км/ч, трябва да имат нанесени в скоби индекса за товароносимостта (виж точка 2.1.5), приложим за скорост съответно 210 км/ч или 240 км/ч, както и символа на индекса за скоростта (виж точка 2.1.4) по следния начин:

—	„V“ за пневматичните гуми, обозначени с буквата „V“ в обозначението на размерите,

—	„W“ за пневматичните гуми, обозначени с буквата „Z“ в обозначението на размерите.

2.2.   В Допълнение 2 е приведен пример за разположението на надписите върху пневматичната гума.

2.3.   Надписите, посочени в точка 2.1 и знакът за типово одобрение, предвиден в точка 3 на Приложение I трябва да бъдат отлети релефно навън или навътре от повърхността на пневматичните гуми. Те трябва да бъдат ясно четливи.

3.   ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПНЕВМАТИЧНИТЕ ГУМИ

3.1.   Размери на пневматичните гуми

Широчина на профила на пневматичната гума

3.1.1.1.   Широчината на профила на пневматичната гума се пресмята с помощта на следната формула:

S = S1 + K (A – A1)

където

S	=	широчина на профила, измерена върху измервателната джанта,
S1	=	номинална широчина на профила, изразена в милиметри, такава каквато е указана върху страницата на пневматичната гума в означението на размерите ѝ,
A	=	широчина на джантата, изразена в милиметри, посочена от производителя в техническото описание,
A1	=	широчина на теоретичната джанта, изразена в милиметри.

За A1 се приема стойността S1, умножена с коефициента х, посочен от производителя, а за K – стойността 0,4.

3.1.1.2.   Обаче за типовете пневматични гуми, чието означение на размерите е указано в първата колона на таблиците от Допълнение 4 на Приложение II, за широчината на профила (S1) и широчината на теоретичната джанта (A1) се приемат стойностите, които фигурират в тези таблици срещу означението на пневматичната гума.

Външен диаметър на пневматичната гума

3.1.2.1.   Външният диаметър на пневматичната гума се пресмята с помощта на следната формула:

D = d + 2H,

където

D	=	външен диаметър, изразен в милиметри,
d	=	номинален диаметър на джантата, изразен в милиметри,
H	=	номинална височина на профила, изразена в милиметри, пресмятана по формулата

H = S1 × 0,01 Ra където

S1	=	номинална широчина на профила,
Ra	=	относителна височина на профила,

такива каквито са указани върху страницата на пневматичната гума в означението на размерите ѝ в съответствие с изискванията на точка 2.1.3.

3.1.2.2.   Обаче за типовете пневматични гуми, чието обозначение на размерите е указано в първата колона на таблиците от Допълнение 4 на Приложение II, за външния диаметър се приема стойността, която фигурира в тези таблици срещу обозначението на пневматичната гума.

3.1.3   Метод за измерване на пневматичните гуми

Измерването на размерите на пневматичните гуми трябва да се извършва в съответствие с Допълнение 5 към настоящото приложение.

Спецификации относно широчината на профила на пневматичната гума

3.1.4.1.   Габаритната широчина на пневматичната гума може да бъде по-малка от широчината на профила S, определена съгласно точка 3.1.1.

Тя може да надвишава тази величина до стойността, посочена в Допълнение 4 към настоящото приложение, или, за обозначенията на размерите на пневматичната гума, които не фигурират във въпросното Допълнение 4, до следните проценти:

3.1.4.2.1.   за пневматична гума за мотопед и за пневматична гума за нормална или зимна употреба за мотоциклет:

+ 10 % при джанта с код на диаметъра, равен или по-голям от 13

+ 8 % при джанта с код на диаметъра, по-малък или равен на 12

3.1.4.2.2.   за универсална пневматична гума, подходяща за ограничено движение по пътищата и маркирана със символа MST: + 25 %.

Спецификации относно външния диаметър на пневматичните гуми

3.1.5.1.   Външният диаметър на пневматичните гуми не трябва да бъде извън минималната и максималната стойност за диаметъра, определени в Допълнение 4 към настоящото приложение.

За пневматични гуми с обозначения на размерите, които не фигурират в Допълнение 4 към настоящото приложение, външният диаметър на пневматичната гума не трябва да бъде извън минималната и максималната стойности за диаметъра, получени с помощта на следните формули:

Dmin = d + (2H × a)

Dmax = d + (2H × b),

където

H и d имат стойностите, определени в точка 3.1.2.1, а а и b - съответно в точки 3.1.5.2.1 и 3.1.5.2.2.

3.1.5.2.1.   За пневматична гума за мотопед и за пневматична гума за нормална или зимна употреба за мотоциклет:

	а
- при джанта с код на диаметъра, равен или по-голям от 13	0,97
- при джанта с код на диаметъра, по-малък или равен на 12	0,93
За универсална пневматична гума	1,00

3.1.5.2.2.   За пневматична гума за мотопед и за пневматична гума за нормална употреба за мотоциклет:

	b
- при джанта с код на диаметъра равен или по-голям от 13	1,07
- при джанта с код на диаметъра по-малък или равен на 12	1,10
За зимни и универсални пневматични гуми	1,12

3.2.   Изпитване за характеристиката товар/скорост

Пневматичната гума трябва да се подложи на изпитване за характеристиката товар/скорост по метода, описан в Допълнение 6 към Приложение II.

3.2.1.1.   Когато е поискано типово одобрение за пневматични гуми, обозначени с буквата „V“ в означението на размерите на пневматичната гума и пригодени за скорости над 240 км/ч, или за пневматични гуми, обозначени с буквата „Z“ в означението на размерите на пневматичната гума и пригодени за скорости над 270 км/ч (виж точка 1.2.15 на Приложение I), предписаното изпитване товар/скорост се извършва с една пневматична гума при значения на натоварването и скоростта, указани в скоби върху пневматичната гума (виж точка 2.1.13). Още едно изпитване товар/скорост трябва да се извърши с втора пневматична гума от същия тип при значения на натоварването и скоростта, посочени като максимални от производителя, ако има такива.

3.2.2.   След като е преминала успешно изпитването товар/скорост, в пневматичната гума не трябва да се наблюдава никакво разслояване на протектора, слоевете и нишките нито откъртване от протектора или скъсване на нишки.

3.2.3.   Външният диаметър на пневматичната гума, измерен не по-рано от шест часа след изпитването за характеристиката товар/скорост, не трябва да се различава с повече от ± 3,5 % от външния диаметър, измерен преди изпитването.

3.2.4.   Габаритната широчина на пневматичната гума, измерена в края на изпитването за характеристиката товар/скорост, не трябва да надвишава стойността, посочена в точка 3.1.4.2.

3.3.   Динамично разширение на пневматичните гуми

Пневматичните гуми, посочени в точка 1.1 от Допълнение 8 на Приложение II, които успешно са издържали изпитването за характеристиката товар/скорост съгласно точка 3.2.1, трябва да се подложат на изпитване за динамично разширение по метода, описан във въпросното допълнение.

3.4.   Когато един производител на пневматични гуми произвежда гама от пневматични гуми, не е необходимо да се извършват изпитвания за характеристиката товар/скорост и динамично разширение на всеки тип пневматична гума от гамата. Грижата за избора на най-неблагоприятния случай е предоставен на органите, отговарящи за типовото одобрение.

3.5.   Едно изменение на рисунъка на протектора на пневматичната гума не изисква повторение на изпитванията, посочени в точки 3.2 и 3.3.

3.6.   За пневматични гуми, обозначени с буквата „V“ в означението на размерите и пригодени за скорости над 240 км/ч (или за пневматични гуми, обозначени с буквата „Z“ в означението на размерите и пригодени за скорости над 270 км/ч), искания за разширение на типовото одобрение, представени с оглед получаването на типово одобрение за различни максимални скорости и/или натоварвания, се допускат при наличието на нов протокол от изпитване, отнасящ се за новите максимални скорост и натоварване, предоставен от техническата служба, отговаряща за извършването на изпитванията. Новите индекси за товароносимостта и/или за скоростта трябва да бъдат посочени в Допълнение 2 на Приложение I.

Допълнение 1

Допълнение 2

Разположение на маркировката върху пневматичната гума

Пример за надписите, които трябва да имат пневматичните гуми с типово одобрение

b

100/80 B 18

53 S

TUBЕLESS M + S

013

Тези надписи определят пневматичната гума като:

—	имаща номинална широчина на профила 100;

—	имаща относителна височина на профила 80;

—	притежаваща кръстосана структура (В);

—	имаща номинален диаметър на джантата 457 мм, чийто съответстващ код е 18;

—	имаща товароносимост 206 кг, съответстваща на индекс за товароносимостта 53 (виж списъка в Допълнение 3);

—	имаща индекс за скоростта S (максимална скорост 180 км/ч);

—	можеща да се монтира без вътрешна гума (tubеless);

—	предназначена за зимна употреба (M + S);

—	произведена през първата седмица (01) на 1993 г. (3).

Разположението и подреждането на надписите, които съставляват маркировката на пневматичната гума, трябва да бъдат следните:

а)	означението на размерите, което включва номиналната широчина на профила, относителната височина на профила, символа за структурата (ако е необходим) и номиналния диаметър на джантата, трябва да бъде групирано както е показано в приведения по-горе пример 100/80 B 18;

б)	индексът за товароносимостта и индексът за скоростта трябва да бъдат разположени в близост до обозначението на размерите. Те могат да бъдат пред, след, над или под това означение;

в)	обозначенията „TUBЕLESS“, и „REINFORCED“ или „REINF“, и „M + S“ или „M.S“, или „M & S“, и „MST“ и/или „MOPED“, или „CICLOMOTORE“, или „CYCLOMOTEUR“ могат да бъдат отдалечени от обозначението на размерите;

г)

на пневматичните гуми, подходящи за скорости над 240 км/ч, пред означението за структурата на пневматичната гума трябва да се нанесе в зависимост от случая буквата „V“ или „Z“ (например 140/60ZR18). По целесъобразност, в скоби трябва да бъдат указани справочния индекс за товароносимостта и категорията за скорост (виж точка 2.1.13 от Приложение II).

Допълнение 3

Списък на индексите за товароносимостта и съответстващите им максимални допустими маси

А= индекс за товароносимостта

В= съответстваща максимална маса (кг)

А	В
0	45
1	46,2
2	47,5
3	48,7
4	50
5	51,5
6	53
7	54,5
8	56
9	58
10	60
11	61,5
12	63
13	65
14	67
15	69
16	71
17	73
18	75
19	77,5
20	80
21	82,5
22	85
23	87,5
24	90
25	92,5
26	95
27	97,5
28	100
29	103
30	106
31	109
32	112
33	115
34	118
35	121
36	125
37	128
38	132
39	136
40	140
41	145
42	150
43	155
44	160
45	165
46	170
47	175
48	180
49	185
50	190
51	195
52	200
53	206
54	212
55	218
56	224
57	230
58	236
59	243
60	250
61	257
62	265
63	272
64	280
65	290
66	300
67	307
68	315
69	325
70	335
71	345
72	355
73	365
74	375
75	387
76	400
77	412
78	425
79	437
80	450
81	462
82	475
83	487
84	500
85	515
86	530
87	545
88	560
89	580
90	600
91	615
92	630
93	650
94	670
95	690
96	710
97	730
98	750
99	775
100	800
101	825
102	850
103	875
104	900
105	925
106	950
107	975
108	1 000
109	1 030
110	1 060
111	1 090
112	1 120
113	1 150
114	1 180
115	1 215
116	1 250
117	1 285
118	1 320
119	1 360
120	1 400

Допълнение 4

Обозначение и размери на някои типове пневматични гуми

(Виж точки 3.1.1.2, 3.1.2.2, 3.1.4.2 и 3.1.5.1 от настоящото приложение)

ТАБЛИЦА 1 А

Пневматични гуми за мотопеди

Обозначения и диаметър на джантата до код 12

Обозначение на размерите на пневматичната гума	Широчина на теоретичната джанта (А1) (код)	Габаритен диаметър (мм)			Номинална широчина на профила (S1) (мм)	Максимална габаритна широчина (мм)
		Dмин	D	Dмакс
2 - 12	1.35	413	417	426	55	59
2 ¼ - 12	1.50	425	431	441	62	67
2 ½ - 8	1.75	339	345	356	70	76
2 ½ - 9	1.75	365	371	382	70	76
2 ¾ - 9	1.75	375	381	393	73	79
3 - 10	2.10	412	418	431	84	91
3 - 12	2.10	463	469	482	84	91

ТАБЛИЦА 1 Б

Пневматични гуми за мотоциклети

Обозначения и диаметър на джантата до код 12

Обозначение на размерите на пневматичната гума	Широчина на теоретичната джанта (А1) (код)	Габаритен диаметър (мм)			Номинална широчина на профила (S1) (мм)	Максимална габаритна широчина (мм)
		Dмин	D	Dмакс
2.50 - 8	1.50	328	338	352	65	70
2.50 - 9		354	364	378
2.50 - 10		379	389	403
2.50 - 12		430	440	451
2.75 - 8	1.75	338	348	363	71	77
2.75 - 9		364	374	383
2.75 - 10		389	399	408
2.75 - 12		440	450	462
3.00 - 4	2.10	241	251	264	80	86
3.00 - 5		266	276	291
3.00 - 6		291	301	314
3.00 - 7		317	327	342
3.00 - 8		352	362	378
3.00 - 9		378	388	401
3.00 - 10		403	413	422
3.00 - 12		454	464	473
3.25 - 8	2.50	362	372	386	88	95
3.25 - 9		388	398	412
3.25 - 10		414	424	441
3.25 - 12		465	475	492
3.50 - 4	2.50	264	274	291	92	99
3.50 - 5		289	299	316
3.50 - 6		314	324	341
3.50 - 7		340	350	367
3.50 - 8		376	386	397
3.50 - 9		402	412	430
3.50 - 10		427	437	448
3.50 - 12		478	488	506
4.00 - 5	2.50	314	326	346	105	113
4.00 - 6		339	351	368
4.00 - 7		365	377	394
4.00 - 8		401	415	427
4.00 - 10		452	466	478
4.00 - 12		505	517	538
4.50 - 6	3.00	364	376	398	120	130
4.50 - 7		390	402	424
4.50 - 8		430	442	464
4.50 - 9		456	468	490
4.50 - 10		481	493	515
4.50 - 12		532	544	568
5.00 - 8	3.50	453	465	481	134	145
5.00 - 10		504	516	532
5.00 - 12		555	567	583
6.00 - 6	4.00	424	436	464	154	166
6.00 - 7		450	462	490
6.00 - 8		494	506	534
6.00 - 9		520	532	562

ТАБЛИЦА 2

Пневматични гуми за мотопеди и мотоциклети

Нормален профил

Обозначение на размерите на пневматичната гума	Широчина на теоретичната джанта (А1) (код)	Габаритен диаметър (мм)				Номинална широчина на профила (S1) (мм)	Максимална габарит-на широчина (мм)
		Dмин	D	Dмакс  (17)	Dмакс  (18)		(17)	(18)
1 ¾ - 19	1.20	582	589	597	605	50	54	58
2 - 14	1.35	461	468	477	484	55	58	63
2 - 15		486	493	501	509
2 - 16		511	518	526	534
2 - 17		537	544	552	560
2 - 18		562	569	577	585
2 - 19		588	595	603	611
2 - 20		613	620	628	636
2 - 21		638	645	653	661
2 - 22		663	670	680	686
2 ¼ - 14	1.50	474	482	492	500	62	66	71
2 ¼ - 15		499	507	517	525
2 ¼ - 16		524	532	540	550
2 ¼ - 17		550	558	566	576
2 ¼ - 18		575	583	591	601
2 ¼ - 19		601	609	617	627
2 ¼ - 20		626	634	642	652
2 ¼ - 21		651	659	667	677
2 ¼ - 22		677	685	695	703
2 ½ - 14	1.60	489	498	508	520	68	72	78
2 ½ - 15		514	523	533	545
2 ½ - 16		539	548	558	570
2 ½ - 17		565	574	584	596
2 ½ - 18		590	599	609	621
2 ½ - 19		616	625	635	647
2 ½ - 20		641	650	660	672
2 ½ - 21		666	675	685	697
2 ½ - 22		692	701	711	723
2 ¾ - 14	1.85	499	508	518	530	75	80	86
2 ¾ - 15		524	533	545	555
2 ¾ - 16		549	558	568	580
2 ¾ - 17		575	584	594	606
2 ¾ - 18		600	609	621	631
2 ¾ - 19		626	635	645	657
2 ¾ - 20		651	660	670	682
2 ¾ - 21		676	685	695	707
2 ¾ - 22		702	711	721	733
3 - 16	1.85	560	570	582	594	81	86	93
3 - 17		586	596	608	620
3 - 18		611	621	633	645
3 - 19		6378	647	659	671
3 ¼ - 16	2.15	575	586	598	614	89	94	102
3 ¼ - 17		601	612	608	640
3 ¼ - 18		626	637	633	665
3 ¼ - 19		652	663	659	691

ТАБЛИЦА 3

Пневматични гуми за мотоциклети

Нормален профил

Обозначение на размерите на пневматичната гума	Широчина на теоретичната джанта (А1) (код)	Габаритен диаметър (мм)				Номинална широчина на профила (1) (мм)	Максимална габаритна широчина (мм)
		Dмин	D	Dмакс  (19)	Dмакс  (20)		(21)	(22)	(23)
2.00 - 14	1.20	460	466	478		52	57	60	65
2.00 - 15		485	491	503
2.00 - 16		510	516	528
2.00 - 17		536	542	554
2.00 - 18		561	567	579
2.00 - 19		587	593	605
2.25 - 14	1.60	474	480	492	496	61	67	70	75
2.25 - 15		499	505	517	521
2.25 - 16		524	530	542	546
2.25 - 17		550	556	568	572
2.25 - 18		575	581	593	597
2.25 - 19		601	607	619	623
2.50 - 14	1.60	486	492	506	508	65	72	75	79
2.50 - 15		511	517	531	533
2.50 - 16		536	542	556	558
2.50 - 17		562	568	582	584
2.50 - 18		587	593	607	609
2.50 - 19		613	619	633	635
2.50 - 21		663	669	683	685
2.75 - 14	1.85	505	512	524	530	75	83	86	91
2.75 - 15		530	537	549	555
2.75 - 16		555	562	574	580
2.75 - 17		581	588	600	606
2.75 - 18		606	613	625	631
2.75 - 19		632	639	651	657
2.75 - 21		682	689	701	707
3.00 - 14	1.85	519	526	540	546	80	88	92	97
3.00 - 15		546	551	565	571
3.00 - 16		569	576	590	596
3.00 - 17		595	602	616	622
3.00 - 18		618	627	641	647
3.00 - 19		644	653	667	673
3.00 - 21		694	703	717	723
3.00 - 23		747	754	768	774
3.25 - 14	2.15	531	538	552	560	89	98	102	108
3.25 - 15		556	563	577	585
3.25 - 16		581	588	602	610
3.25 - 17		607	614	628	636
3.25 - 18		630	639	653	661
3.25 - 19		656	665	679	687
3.25 - 21		708	715	729	737
3.50 - 14	2.15	539	548	564	572	93	102	107	113
3.50 - 15		564	573	589	597
3.50 - 16		591	598	614	622
3.50 - 17		617	624	640	648
3.50 - 18		640	649	665	673
3.50 - 19		666	675	691	699
3.50 - 21		716	725	741	749
3.75 - 16	2.15	601	610	626	634	99	109	114	121
3.75 - 17		627	636	652	660
3.75 - 18		652	661	677	685
3.75 - 19		678	687	703	711
4.00 - 16	2.50	611	620	638	646	108	119	124	130
4.00 - 17		637	646	664	672
4.00 - 18		662	671	689	697
4.00 - 19		688	697	715	723
4.25 - 16	2.50	623	632	650	660	112	123	129	137
4.25 - 17		649	658	676	686
4.25 - 18		674	683	701	711
4.25 - 19		700	709	727	737
4.50 - 16	2.75	631	640	658	665	123	135	141	142
4.50 - 17		657	666	684	694
4.50 - 18		684	691	709	719
4.50 - 19		707	717	734	745
5.00 - 16	3.00	657	666	686	698	129	142	148	157
5.00 - 17		683	692	710	724
5.00 - 18		708	717	735	749
5.00 - 19		734	743	761	775

ТАБЛИЦА 4

Пневматични гуми за мотоциклети

Нисък профил

Обозначение на размерите на пневматичната гума	Широчина на теоретичната джанта (А1) (код)	Габаритен диаметър (мм)				Номинална широчина на профила (S1) (мм)	Максимална габаритна широчина (мм)
		Dmin	D	Dмакс  (24)	Dмакс  (25)		(26)	(27)	(28)
3.60 - 18	2.15	605	615	628	633	93	102	108	113
3.60 - 19		631	641	653	658
4.10 - 18	2.50	629	641	654	663	108	119	124	130
4.10 - 19		655	667	679	688
5.10 - 16	3.00	615	625	643	651	129	142	150	157
5.10 - 17		641	651	670	677
5.10 - 18		666	676	676	702
4.25/85 - 18	2.50	649	659	673	683	112	123	129	137
4.60 - 16	2.75	594	604	619	628	117	129	136	142
4.60 - 17		619	630	642	654
4.60 - 18		644	654	670	678

ТАБЛИЦА 5

Пневматични гуми за модификации на мотоциклети

Обозначение на размерите на пневматичната гума	Широчина на теоретичната джанта (А1) (код)	Габаритен диаметър (мм)			Номинална широчина на профила (S1) (мм)	Максимална габаритна широчина (мм)
		Dмин	D	Dмакс
3.00 - 8С	2.10	359	369	379	80	86
3.00 - 10С		410	420	430
3.00 - 12С		459	471	479
3.50 - 8С	2.50	376	386	401	92	99
3.50 - 10С		427	437	452
3.50 - 12С		478	488	513
4.00 - 8С	3.00	405	415	427	108	117
4.00 - 10С		456	466	478
4.00 - 12С		507	517	529
4.50 - 8С	3.50	429	439	453	125	135
4.50 - 10С		480	490	504
4.50 - 12С		531	541	555
5.00 - 8С	3.50	455	465	481	134	145
5.00 - 10С		506	516	532
5.00 - 12С		555	567	581

ТАБЛИЦА 6

Пневматични гуми с ниско налягане за мотоциклети

Обозначение на размерите на пневматичната гума	Широчина на теоретичната джанта (А1) (код)	Габаритен диаметър (мм)			Номинална широчина на профила (S1) (мм)	Максимална габаритна широчина (мм)
		Dмин	D	Dмакс
5.4 - 6	4.00	373	379	395	135	146
5.4 - 10		474	481	497
5.4 - 12		525	532	547
5.4 - 14		576	582	598
5.4 - 16		626	633	649
6.7 - 10	5.00	532	541	561	170	184
6.7 - 12		583	592	612
6.7 - 14		633	642	662

ТАБЛИЦА 7

Пневматични гуми за мотоциклети

Означения и размери на американските пневматични гуми

Обозначение на размерите на пневматичната гума	Широчина на теоретичната джанта (А1) (код)	Габаритен диаметър (мм)			Номинална широчина на профила (S1) (мм)	Максимална габаритна широчина (мм)
		Dмин	D	Dмакс
МН90 - 21	1.85	682	686	700	80	89
MJ90 - 18	2.15	620	625	640	89	99
MJ90 - 19	2.15	645	650	665
ML90 - 18	2.15	629	634	650	93	103
ML90 - 19	2.15	654	659	675
ММ90 - 19	2.15	663	669	685	95	106
MN90 - 18	2.15	656	662	681	104	116
MP90 - 18	2.15	667	673	692	108	120
MR90 - 18	2.15	680	687	708	114	127
MS90 - 17	2.50	660	667	688	121	134
MT90 - 16	3.00	642	650	672	130	144
MT90 - 17	3.00	668	675	697
MU90 - 15M/C	3.50	634	642	665	142	158
MU90 - 16	3.50	659	667	690
MV90 - 15M/C	3.50	643	651	675	150	172
MP85 - 18	2.15	654	660	679	108	120
MR85 - 16	2.15	617	623	643	114	127
MS85 - 18	2.50	675	682	702	121	134
MT85 - 18	3.00	681	688	709	130	144
MV85 - 15M/C	3.50	627	635	658	150	172

Допълнение 5

Метод за измерване на размерите на пневматичните гуми

1.   Пневматичната гума се монтира върху измервателната джанта и се напомпва до налягането (29), указано от производителя.

2.   Монтираната върху джантата пневматична гума се оставя при околната температура в лабораторията в продължение най-малко на 24 часа.

3.   Уточнява се стойността на налягането, определено в точка 1.

4.   С помощта на шублер се измерва габаритната широчина в шест равномерно разположени места, като се отчита дебелината на защитните ленти или ребра.

Като габаритна широчина се отбелязва максималната измерена стойност.

5.   Външният диаметър се определя като се измерва максималната обиколка и тази стойност се разделя на π (3,1416).

Допълнение 6

Метод за изпитване на характеристиката натоварване/скорост

1.   ПОДГОТОВКА НА ПНЕВМАТИЧНАТА ГУМА

1.1.   Нова пневматична гума се монтира върху изпитвателната джанта, посочена от производителя.

1.2.   Пневматичната гума се напомпва до подходящото налягане, посочено в следната таблица:

НАЛЯГАНЕ НА НАПОМПВАНЕ ПРИ ИЗПИТВАНЕ
Версия на пневматичната гума		Символ на индекса за скоростта	Налягане
			бар	кПа
МОТОПЕДИ
стандартна		В	2,25	225
усилена		B	3,00	300
МОТОЦИКЛЕТИ стандартна		F, G, J, K	2,50	250
		L, M, N, P	2,50	250
		Q, R, S	3,00	300
		T, U, H, V (30)	3,50	350
усилена		F, G, J, K, L, M, N, P	3,30	330
		Q, R, S, T, U, H	3,90	390
МОДИФИКАЦИИ НА МОТОЦИКЛЕТИ	4PR	F, G, J, K, L, M	3,70	370
	6PR		4,50	450
	8PR		5,20	520

Останалите типове пневматични гуми се напомпват до налягането, посочено от производителя.

1.3.   Производителят може да поиска, като го обоснове, да се използва налягане на напомпване, различно от посоченото в точка 1.2. В този случай пневматичната гума се напомпва до това налягане (виж точка 1.2.13 от Приложение I).

1.4   Комплектът от пневматична гума и колело се оставя при температурата в мястото за изпитване в продължение най-малко на три часа.

1.5.   Уточнява се стойността на налягането в пневматичната гума до налягането, определено в точки 1.2 или 1.3.

2.   ИЗВЪРШВАНЕ НА ИЗПИТВАНЕТО

2.1.   Комплектът от пневматична гума и колело се монтира върху изпитвателната ос и се допира до външната повърхност на гладък барабан с диаметър 1,7 м ± 1 % или 2,0 м ± 1 %.

Към изпитвателната ос се прилага натоварване, равно на 65 % от:

2.2.1.   допустимото натоварване, съответстващо на индекса за товароносимостта за пневматичните гуми с категория за скорост до „Н“ включително;

2.2.2.   натоварването, съответстващо на максимална скорост 240 км/ч за пневматичните гуми с категория за скорост „V“ (виж точка 1.31.3 от настоящото приложение);

2.2.3.   натоварването, съответстващо на максимална скорост 270 км/ч за пневматичните гуми с категория за скорост „W“ (виж точка 1.31.3 от настоящото приложение);

2.2.4.   натоварването, съответстващо на максималната скорост, посочена от производителя на пневматичната гума, за пневматичните гуми, подходящи за скорости над 240 км/ч (или 270 км/ч съответно) (виж точка 3.2.1.1 от настоящото приложение).

2.2.5.   За пневматичните гуми за мотопеди (с индекс за скоростта В) изпитвателното натоварване е 65 % при изпитвателен барабан с диаметър 1,7 м и 67 % при изпитвателен барабан с диаметър 2,0 м.

2.3.   През цялото време на изпитването налягането в пневматичната гума не трябва да се коригира и изпитвателното натоварване трябва да се поддържа постоянно.

2.4.   По време на изпитването температурата в помещението, в което се провежда изпитването, трябва да се поддържа между 20 °С и 30 °С или, със съгласието на производителя, до по-висока температура.

Изпитването се провежда непрекъснато при следните условия:

2.5.1.   време за увеличаване на скоростта от нула до началната скорост на изпитването: 20 минути;

начална скорост на изпитването: максималната скорост, предвидена за типа пневматична гума, намалена с 30 км/ч, ако изпитването се извършва на барабан с диаметър 2,0 м, или с 40 км/ч, ако изпитването се извършва на барабан с диаметър 1,7 м.

2.5.2.1   за пневматичните гуми, означени с кода „V“ в рамките на означението на размерите на пневматичната гума и подходящи за скорости над 240 км/ч (или за пневматичните гуми, означени с кода „Z“ в рамките на означението на размерите на пневматичната гума и подходящи за скорости над 270 км/ч), за максимална скорост при второто изпитване се взима максималната скорост, определена от производителя (виж точка 1.2.15 от Приложение I).

2.5.3.   интервал между стъпалата на скоростта: 10 км/ч;

2.5.4.   продължителност на изпитването на всяко стъпало на скоростта: 10 минути;

2.5.5.   обща продължителност на изпитването: 1 час;

2.5.6.   максимална скорост при изпитването: максималната скорост, предвидена за типа пневматична гума, ако изпитването се извършва на барабан с диаметър 2,0 м, и максималната скорост, предвидена за типа пневматична гума намалена с 10 км/ч, ако изпитването се извършва на барабан с диаметър 1,7 м;

2.5.7.   За пневматичните гуми за мотопеди (с категория за скорост В) изпитвателната скорост е 50 км/ч, времето за увеличаване на скоростта от нула до 50 км/ч е 10 минути, времето за изпитване при тази скорост е 30 минути и общата продължителност на изпитването е 40 минути.

Обаче ако се провежда едно второ изпитване, за да се оценят максималните възможности на пневматичните гуми да понесат скорости, по-високи от 240 км/ч, се прилага следната процедура:

2.6.1.   време за увеличаване на скоростта от нула до началната скорост на изпитването: 20 минути;

2.6.2.   продължителност на изпитването при началната скорост на изпитването: 20 минути;

2.6.3.   време за увеличаване на скоростта от началната скорост на изпитването до максималната скорост на изпитването: 10 минути;

2.6.4.   продължителност на изпитването при максималната скорост на изпитването: 5 минути.

3.   ЕКВИВАЛЕНТНИ МЕТОДИ НА ИЗПИТВАНЕ

Ако се използва метод, различен от описания в точка 2, неговата еквивалентност трябва да се докаже.

Допълнение 7

Изменение на товароносимостта в зависимост от скоростта

Скорост (км/ч)	Изменение на товароносимостта (%)
	Мотопед	Диаметър на джанта ≤ 12			Диаметър на джанта ≥ 13
	скоростен символ
	B	J	K	L	J	K	L	M	N	Р и нагоре
30	+30	+30	+30	+30	+30	+30	+30	+30	+30	+30
50	0	+30	+30	+30	+30	+30	+30	+30	+30	+30
60		+23	+23	+23	+23	+23	+23	+23	+23	+23
70		+16	+16	+16	+16	+16	+16	+16	+16	+16
80		+10	+10	+10	+10	+10	+10	+10	+10	+14
90		+5	+5	+7,5	+5	+5	+7,5	+7,5	+7,5	+12
100		0	0	+5	0	0	+5	+5	+5	+10
110		-7	0	+2,5		0	+2,5	+2,5	+2,5	+8
120		-15	-6	0			0	0	0	+6
130		-25	-12	-5				0	0	+4
140									0	0

Допълнение 8

Метод за определяне на динамичното разширение на пневматичните гуми

1.   ОБЕКТ И ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

1.1.   Този метод на изпитване се прилага към пневматичните гуми за мотоциклети от типовете, означени в точка 3.4.1 на настоящото допълнение.

1.2.   Той е предназначен за определянето на максималното разширение на пневматичната гума под действието на центробежните сили при допустимата максимална скорост.

2.   ОПИСАНИЕ НА МЕТОДА НА ИЗПИТВАНЕ

2.1.   Изпитвателната ос и джантата трябва да се проверят, за да се осигури радиално биене по-малко от ± 0,5 мм и челно биене по-малко от ± 0,5 мм, измерени по повърхността на джантата, върху която се опира борта на пневматичната гума.

2.2.   Устройство за определяне на контура

Всяко устройство (мрежов екран, фотокамера, прожектор и т.н.), което позволява да се определи отчетливо напречния външен контур на пневматичната гума или да се установи обвиващата крива, съответстваща на екватора на пневматичната гума в момента на максимална деформация на протектора.

Това устройство трябва да намалява до минимум всяко изкривяване и да осигурява постоянно (известно) отношение (К) между описания контур и действителните размери на пневматичната гума.

Това устройство трябва да позволява определянето на контура на пневматичната гума спрямо оста на колелото.

3.   ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНЕТО

3.1.   По време на изпитването, температурата в помещението трябва да се поддържа между 20 °С и 30 °С или, със съгласието на производителя, до по-висока температура.

3.2.   Подлежащите на изпитване пневматични гуми трябва да са преминали изпитването за характеристиката товар/скорост в съответствие с Допълнение 6 без появяването на дефекти.

3.3.   Пневматичната гума се монтира върху колело, чиято джанта има подходящите стандартизирани характеристики.

Пневматичната гума се напомпва до налягане (изпитвателно налягане), съответстващо на стойностите, посочени в точка 3.4.1.

3.4.1.   Пневматични гуми с диагонална и кръстосана структура.

Символ на категорията за скорост	Версия на пневматичната гума	Изпитвателно налягане
		бар	кПа
P/Q/R/S	нормална	2,50	250
T и нагоре	нормална	2,90	290

3.5.   Комплектът от пневматична гума и колело се оставя при температурата в мястото за изпитване в продължение най-малко на три часа.

3.6.   След този престой, налягането в пневматичната гума се коригира до стойността, определена в точка 3.4.

3.7.   Комплектът от пневматична гума и колело се монтира върху изпитвателната ос и се проверява дали се върти свободно. Пневматичната гума може да се върти с помощта на двигател, действащ върху изпитвателната ос, или чрез притискане към изпитвателния барабан.

3.8.   Комплектът се ускорява непрекъснато в продължение на пет минути до достигането на допустимата максимална скорост.

3.9.   Поставя се на мястото му устройството за определяне на контура като се следи то да бъде перпендикулярно на плоскостта на въртене на протектора на изпитваната пневматична гума.

3.10.   Проверява се периферната скорост на протектора да не се различава с повече от ± 2 % от допустимата максимална скорост на пневматичната гума. Скоростта на въртене на комплекта се поддържа постоянна в продължение най-малко на пет минути, след което се определя контура на напречното сечение на пневматичната гума в зоната на максималната деформация или се проверява дали пневматичната гума не излиза извън обвиващата крива.

4.   ОЦЕНЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Обвивката на комплекта от пневматична гума и колело се изобразява както на следващия пример.

В съответствие с точки 3.1.4 и 3.1.5 на настоящото приложение, за габарита на обвивката са установени следните гранични стойности:

Символ на категорията за скорост	Hдин (мм)
	Вид на употреба: нормална	Вид на употреба: зимна и специална
P/Q/R/S	H ×1,10	H ×1,15
T/U/H	H ×1,13	H ×1,18
Над 210 км/ч	H ×1,16	-

4.1.1.   Основните размери на обвиващата крива трябва да се коригират, по целесъобразност, с помощта на постоянното отношение К (виж точка 2.2 по-горе).

4.2.   Контурът на деформираната при максималната скорост пневматична гума не трябва да излиза извън обвиващата крива спрямо осите на пневматичната гума.

4.3.   С пневматичната гума не се извършва друго изпитване.

5.   ЕКВИВАЛЕНТНИ МЕТОДИ НА ИЗПИТВАНЕ

Ако се използва метод, различен от описания в точка 2, неговата еквивалентност трябва да се докаже.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА ВЪВ ВРЪЗКА С МОНТИРАНЕТО НА ПНЕВМАТИЧНИ ГУМИ НА ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.   С отчитане на предписанията на точка 2, всяка пневматична гума , монтирана на превозно средство, включително и резервната пневматична гума, трябва да има типово одобрение в съответствие с разпоредбите на настоящата директива.

1.2.   Монтиране на пневматичната гума

1.2.1.   Всички пневматични гуми, монтирани на превозно средство, трябва да бъдат идентични по отношение на аспектите, отбелязани в точка 1.1.5 на Приложение II.

1.2.2.   Всички пневматични гуми, монтирани на една ос, трябва да бъдат от един тип (виж точка 1.1 от Приложение II).

1.2.3.   Производителят на превозното средство посочва обозначението или обозначенията на пневматичните гуми в съответствие с изискванията на настоящата глава. Тези пневматични гуми, произведени от прозводителя с допустимите отклонения, предвидени в точки 3.1.4, 3.1.5 и 3.3 на Приложение II, трябва да се движат свободно в положението, предвидено за тях. Пространството, в което колелото се върти, трябва да му позволява да се движи свободно, когато се използват пневматични гуми с максималния разрешен размер, като се държи сметка за изискванията, поставени от производителя на превозното средство по отношение на окачването, управлението и калниците.

1.3.   Товароносимост

1.3.1.   Максималната товароносимост на всяка пневматична гума, монтирана на превозното средство, съгласно определението в точка 1.31 на Приложение II и с отчитане на изискванията, приведени в Допълнение 7 на Приложение II, трябва да бъде най-малко равна на следните стойности:

—	допустимата максимална маса за оста, когато тя е съоръжена само с една пневматична гума;

—	половината от допустимата максимална маса за оста, когато тя е съоръжена с две единични пневматични гуми;

—	0,54 пъти от допустимата максимална маса за оста, когато тя е съоръжена с две сдвоени пневматични гуми;

—	0,27 пъти от допустимата максимална маса за оста, когато тя е съоръжена с два комплекта сдвоени пневматични гуми;

спрямо допустимата максимална маса за оста, обявена от производителя на превозното средство.

1.4.   Пригодност за скорост

1.4.1.   Всяка пневматична гума, с която като правило превозното средство е съоръжено, трябва да има категория за скоростта (виж точка 1.28 от Приложение II), съпоставима с максималната теоретична скорост (посочена от производителя на превозното средство, включително разрешеното допустимо отклонение при контрола на съответствието на серийното производство) или с приложимото съчетание товар/скорост (виж точка 1.27 от Приложение II).

1.4.2.   Горното изискване не се прилага за превозните средства, които по принцип са съоръжени с обикновени пневматични гуми и случайно са снабдени със зимни или универсални пневматични гуми.

Обаче в този случай категорията за скорост на зимните или универсалните пневматични гуми трябва да съответства на скорост, която или е по-висока от максималната теоретична скорост (посочена от производителя на превозното средство), или е не по-ниска от 130 км/ч (или отговаря и на двете условия).

Все пак, ако максималната теоретична скорост на превозното средство (посочена от производителя на превозното средство) е по-висока от скоростта, съответстваща на категория за скоростта на зимните или универсалните пневматични гуми, във вътрешността на превозното средство на лесно видимо от водача място трябва да бъде поставен предупредителен надпис, посочващ максималната скорост, за която са пригодни въпросните пневматични гуми.

2.   СПЕЦИАЛНИ СЛУЧАИ

2.1.   Пневматичните гуми, които имат типово одобрение в съответствие с Директива 92/23/ЕИО, могат също да бъдат монтирани на мотоциклети с кош, триколесни мотопеди, триколки и четириколки.

2.2.   Пневматичните гуми за мотоциклети могат също да бъдат монтирани на мотопеди.

2.3.   В случай, когато превозното средство, поради специалните условия на употреба, е съоръжено с пневматични гуми, които не са нито пневматични гуми за мотоциклети, нито пневматични гуми за леки автомобили, нито пневматични гуми за товарни автомобили (например пневматични гуми за селскостопански машини, пневматични гуми за кари, пневматични гуми за вседеходни машини) изискванията на Приложение II не се прилагат, при условие че органът, отговарящ за типовото одобрение на превозното средство, получи увереност, че монтираните пневматични гуми са подходящи за условията на употреба на превозното средство.

2.4.   Пневматичните гуми, монтирани на мотопеди с намалени показатели, така както са определени в Приложение I на Директива 92/61/ЕИО относно типовото одобрение на двуколесните или триколесните моторни превозни средства, могат, поради специалните условия на употреба, да бъдат от тип, различен от този, предвиден от изискванията на настоящата глава, при условие че органът, отговарящ за типовото одобрение на превозното средство, получи уверението, че монтираните пневматични гуми са подходящи за условията на употреба на превозното средство.

Допълнение 1

Допълнение 2

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО ТИПОВОТО ОДОБРЕНИЕ НА ТИП УСТРОЙСТВО ЗА ОСВЕТЯВАНЕ И СВЕТЛИННА СИГНАЛИЗАЦИЯ НА ДВУКОЛЕСНИТЕ ИЛИ ТРИКОЛЕСНИТЕ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

За целите на настоящата глава:

са устройства, които не се различават помежду си по отношение на следните съществени елементи:

1.1.   фабрична или търговска марка;

1.2.   характеристики на оптическата система;

1.3.   добавяне или премахване на елементи, способни да изменят оптическите резултати чрез отражение, пречупване, поглъщане и/или деформиране по време на експлоатация;

1.4.   специализация за дясно движение или за ляво движение, или за двете посоки на движение;

1.5.   материали, влизащи в състава на стъклата и покритието, когато е приложимо.

2.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ТИП УСТРОЙСТВО

Заявлението за типово одобрение на тип устройство, представено в съответствие с Директива 92/61/ЕИО на Съвета от 30 юни 1992 г. относно типовото одобрение на двуколесните или триколесните моторни превозни средства, трябва точно да посочва:

2.1.1.   функцията или функциите, за които е проектирано;

2.1.2.   дали е проектирано за движение в двете посоки или само за ляво движение или дясно движение, в случай на фар;

2.1.3.   категорията му в случай на пътепоказател.

За всеки тип устройство, за което се иска типово одобрение, заявлението се придружава от:

2.2.1.   чертежи в три екземпляра, достатъчно подробни, за да може да се идентифицира типът и посочващи геометричните условия за монтиране върху превозното средство, както и направлението на наблюдение, което трябва да бъде прието при изпитванията като условна оптическа ос (хоризонтален ъгъл Н = 0, вертикален ъгъл V = 0) и точката, която трябва да се приеме при тези изпитвания като оптически център; в случай на фар, чертежите трябва да го показват във вертикален разрез (по оста) и в изглед отстрани с подробности за релефа на стъклото, по целесъобразност; чертежите трябва също да показват мястото, предвидено за задължителното поставяне на знака за типово одобрение и, по целесъобзност, допълнителните символи спрямо правоъгълника на този знак;

2.2.2.   кратко техническо описание, уточняващо специално категорията или категориите на предвидените лампи, с изключение на лампите, чиито източници на светлина не са заменими.

2.3.   Заявителят трябва също да представи два образеца на устройството, за което се иска типово одобрение.

За извършването на изпитванията на пластмасите, влизащи в състава на стъклата на фаровете (31) и предните фарове против мъгла трябва да се представят следните продукти:

тринадесет стъкла:

2.4.1.1.   шест от тези стъкла могат да бъдат заместени от шест образеца на пластмасата с размери най-малко 60 мм × 80 мм, които имат плоска или изпъкнала външна повърхност, в средата на която има една практически плоска зона (с радиус на кривина по-голям или равен на 300 мм) с размери най-малко 15 мм × 15 мм;

2.4.1.2.   всяко от тези стъкла или всеки от тези образци трябва да е произведен по същия метод, който ще се използва при серийното производство;

2.4.2.   един отражател, върху който стъклото да може да се закрепи в съответствие с инструкциите на производителя.

2.5.   Пластмасите, влизащи в състава на стъклата и, по целесъобразност, покритията се придружават от протоколите от изпитвания на техните характеристики, когато тези пластмаси и покрития вече са били подложени на изпитвания.

2.6.   Компетентният орган трябва да се увери в съществуването на достатъчно условия за извършването на ефективен контрол за съответствие на производството преди предоставянето на типовото одобрение.

3.   ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО МАРКИРОВКАТА И НАДПИСИТЕ ВЪРХУ УСТРОЙСТВАТА

Върху устройството трябва да е нанесено по ясно четлив и незаличим начин следното:

3.1.1.   фабрична или търговска марка;

3.1.2.   обозначение на категорията или категориите на предвидените лампите с нажежаема жичка; това изискване не се прилага към лампите, чиито източници на светлина са незаменими;

3.1.3.   номинално напрежение и номинална мощност в случая на лампи, чиито източници на светлина са незаменими;

3.1.4.   знак за типово одобрение в съответствие с предписанията на член 8 от Директива 92/61/ЕИО. В случай на фарове, знакът трябва да е разположен върху стъклото или върху основния корпус (отражателят се разглежда като основен корпус). Ако стъклото не може да се отдели от основния корпус, разположението върху стъклото е достатъчно. Това разположение се указва на чертежите, упоменати в по-горната точка 2.2.1. За примери на това разположение виж Допълнение 2 на настоящото приложение.

4.   ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА УСТРОЙСТВО

4.1.   Когато две или повече устройства са части от едно и също устройство, типово одобрение може да бъде предоставено само ако всяко от тези устройства удовлетворява изискванията на настоящата глава.

5.   МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОЦЕДУРИТЕ НА КОНТРОЛ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

5.1.   Общи положения

5.1.1.   От механична и геометрична гледна точка изискванията за съответствие се считат за удовлетворени, ако разликите не надхвърлят неизбежните производствени отклонения при спазване на изискванията на настоящата директива.

5.1.2.   По отношение на фотометричните характеристики, съответствието на серийните устройства не се оспорва, ако при фотометричните изпитвания на едно произволно избрано устройство от вида на устройства за светлинна сигнализация, фарове или предни фарове против мъгла, съоръжено с еталонна нажежаема електрическа лампа, никоя измерена стойност не се различава по направление на влошаването с повече от 20 % спрямо минималните стойности, предписани в настоящата директива.

5.1.3.   Ако, в случай на устройства за светлинна сигнализация, фарове или предни фарове против мъгла, резултатите от описаните по-горе изпитвания не съответстват на изискванията, изпитванията върху устройствата се повтарят с помощта на друга еталонна нажежаема електрическа лампа.

5.1.4.   Устройствата с видими дефекти се отхвърлят.

5.1.5.   В случая на устройства за светлинна сигнализация, фарове или предни фарове против мъгла, трицветните координати трябва да се спазват, когато въпросните светлинни устройства или фарове са съоръжени с електрическа нажежаема лампа с цветна температура, съответстваща на еталон А.

5.2.   Минимални изисквания за проверка на съответствието от производителя

За всеки тип устройство заявителят на типовото одобрение трябва да извършва най-малко следните изпитвания през подходящи интервали. Тези изпитвания се извършват в съответствие с предписанията на настоящата директива.

Всяка извадка от образци, която показва несъответствие при въпросното изпитване, изисква ново взимане на образци и ново изпитване. Производителят трябва да вземе всички мерки, за да осигури съответствието на въпросното производство.

5.2.1.   Същност на изпитванията

Изпитванията за съответствие, предвидени в настоящата директива, се основават на фотометричните и колориметричните характеристики на фаровете за мотоциклети и триколки и проверката на вертикалното преместване на границата между светлината и сянката под въздействието на топлината.

5.2.2.   Методи на изпитванията

5.2.2.1.   Изпитванията като правило се извършват в съответствие с методите, определени в настоящата директива.

5.2.2.2.   При всички изпитвания за съответствие, извършвани от производителя, могат да се използват еквивалентни методи след одобрението им от компетентния орган, отговарящ за изпитванията за типово одобрение. Производителят трябва да докаже, че използваните методи са еквивалентни на предвидените в настоящата директива.

5.2.2.3.   При прилагането на 5.2.2.1 и 5.2.2.2 трябва да се извършва редовно калибриране на средствата за изпитване и сравнение на получените резултати с измерванията, извършени от компетентен орган.

5.2.2.4.   Във всички случаи препоръчваните методи са предвидените в настоящата директива, в частност при контрола и взимането на образци от администрацията.

5.2.3.   Същност на вземането на образци

Образците на устройства трябва да се вземат случайно избрани от една еднородна партида. Под еднородна партида се разбира съвкупност от устройства от един и същи тип, определен според производствените методи на производителя.

Оценката се разпростира, като общо правило, върху серийното производство на всеки отделен завод. Въпреки това производителят може да групира резултатите от няколко завода, произвеждащи един и същ тип устройство, при условие че тези заводи използват едни и същи системи за качество и за управление на качеството.

5.2.4.   Измервани и регистрирани фотометрични и колориметрични характеристики

Взетите като извадка устройства трябва да бъдат подложени на фотометрични изпитвания в точките, предвидени в съответните приложения, освен ако не е указано друго. Трицветните координати трябва да се спазват.

5.2.5.   Критерии за приемане

Производителят трябва да извърши статистическо проучване на резултатите от изпитването и да определи, съгласувано с компетентния орган, критериите за приемане на неговото производство, за да удовлетворява спецификациите относно контрола за съответствието на производството, определени в Приложение VI към Директива 92/61/ЕИО.

Критериите за приемане трябва да бъдат такива, че при ниво на доверие от 95 % минималната вероятност за успешното преминаване на проверките, предвидени в следващата точка 6 (първо взимане на образци) да е 0,95.

6.   МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ВЗИМАНЕТО НА ОБРАЗЦИ ОТ ИНСПЕКТОР

6.1.   Общи положения

6.1.1.   От механична и геометрична гледна точка изискванията за съответствие се считат за удовлетворени, ако разликите не надхвърлят неизбежните производствени отклонения при спазване на изискванията на настоящата директива.

6.1.2.   По отношение на фотометричните характеристики съответствието на серийните устройства не се оспорва, ако при фотометричните изпитвания на едно произволно избрано устройство от вида на устройства за светлинна сигнализация, фарове или предни фарове против мъгла, съоръжено с еталонна електрическа нажежаема лампа, никоя измерена стойност не се различава по направление на влошаването с повече от 20 % спрямо минималните стойности, предписани в настоящата директива.

6.1.3.   В случая на устройства за светлинна сигнализация, фарове или предни фарове против мъгла, трицветните координати трябва да се спазват, когато въпросните светлинни устройства или фарове са съоръжени с електрическа нажежаема лампа с нажежаема жичка с цветна температура, съответстваща на еталон А.

6.2.   Първо вземане на образци

При първото вземане на образци се избират произволно четири устройства. Буквата А се нанася на първата извадка, а буквата В се нанася на втората извадка, като всяка извадка се състои от два образеца.

Случай, когато съответствието не се оспорва.

Ако се прилага процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на серийното производство на устройствата няма да се оспорва, когато стойностите, измерени на дадените устройства, показват следните отклонения по направление на влошаването:

6.2.1.1.1.   извадка А

А1:	едно устройство	0 %
	едно устройство не повече от	20 %
А2:	двете устройства повече от	0 %
	но не повече от	20 %

преминаване към извадка В

6.2.1.1.2.   Извадка В

В1:

двете устройства

0 %

Случай, когато съответствието се оспорва

Ако се прилага процедурата за вземане на образци, показана във фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на серийното производство на устройствата се оспорва и производителят трябва да приведе производството си в съответствие с предписаните изисквания (привеждане в съответствие), когато стойностите, измерени на дадените устройства, показват следните отклонения:

6.2.2.1.1.   извадка А

А3:	едно устройство не повече от	20 %
	едно устройство повече от	20 %
	но не повече от	30 %

6.2.2.1.2.   извадка В

В2:	при случай А2
	едно устройство повече от	0 %
	но не повече от	20 %
	едно устройство не повече от	20 %
В3:	при случай А2
	едно устройство	0 %
	едно устройство повече от	20 %
	но не повече от	30 %

6.2.3.   Отмяна на типовото одобрение

Ако се прилага процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието трябва да се оспори и да се приложи член 10 от Директива 92/61/ЕИО, когато стойностите, измерени на дадените устройства, показват следните отклонения:

6.2.3.1.   извадка А

А4:	едно устройство не повече от	20 %
	едно устройство повече от	30 %
А5:	двете устройства повече от	20 %

6.2.3.2.   извадка В

В4:	при случай А2
	едно устройство повече от	0 %
	но не повече от	20 %
	едно устройство повече от	20 %
В5:	при случай А2
	двете устройства повече от	20 %
В6:	при случай А2
	едно устройство	0 %
	едно устройство повече от	30 %

6.3.   Повторно вземане на проби

В случаите А3, В2 и В3, в срок от два месеца след уведомяването, се пристъпва към ново вземане на образци. На третата извадка от две устройства се нанася буквата С, докато на четвъртата извадка, съставена от две лампи за специална сигнализация, специално взети на склад след привеждане в съответствие на производството, се нанася буквата D.

Случай, когато съответствието не се оспорва.

Ако се прилага процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на серийното производство на устройствата няма да се оспорва, когато стойностите, измерени на дадените устройства, показват следните отклонения:

6.3.1.1.1.   извадка С

С1:	едно устройство	0 %
	едно устройство не повече от	20 %
С2:	двете устройства повече от	0 %
	но не повече от	20 %

преминаване към извадка D

6.3.1.1.2.   извадка D

D1:	при случай С2
	двете устройства	0 %

Случай, когато съответствието се оспорва

Ако се прилага процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на серийното производство на устройствата се оспорва и производителят трябва да приведе производството си в съответствие с предписаните изисквания (привеждане в съответствие), когато стойностите, измерени на дадените устройства, показват следните отклонения:

6.3.2.1.1.   извадка D

D2:	при случай С2
	едно устройство повече от	0 %
	но не повече от	20 %
	едно устройство не повече от	20 %

6.3.3.   Отмяна на типовото одобрение

Ако се прилага процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието трябва да се оспори и да се приложи член 10 от Директива на Съвета 92/61/ЕИО, когато стойностите, измерени на дадените устройства, показват следните отклонения:

6.3.3.1.   извадка С

С3:	едно устройство не повече от	20 %
	едно устройство повече от	20 %
С4:	двете устройства повече от	20 %

6.3.3.2.   извадка D

D3:	при случай С2
	едно устройство равно или повече от	0 %
	едно устройство повече от	20 %

Фигура 1

Допълнение 1

Цветове на излъчваната светлина

Трицветни координати

ЧЕРВЕНО:	Граница към жълт:	y ≤ 0,335
	Граница към пурпурен:	z ≤ 0,008
БЯЛО:	Граница към син:	x ≥ 0,310
	Граница към жълт:	x ≤ 0,500
	Граница към зелен:	y ≤ 0,150 + 0,640x
	Граница към зелен:	y ≤ 0,440
	Граница към пурпурен:	y ≥ 0,050 + 0,750x
	Граница към червен:	y ≥ 0,382
КЕХЛИБАРЕНО ЖЪЛТО:	Граница към жълт:	y ≤ 0,429
	Граница към червен:	y ≥ 0,398
	Граница към бял:	z ≤ 0,007

Проверката на колориметричните характеристики може да се извърши като се използва светлинен източник с цветна температура 2 854 K, съответстващ на еталон А на Международната комисия по осветяване (CIЕ), комплектован с подходящи филтри.

При светоотражателите трицветните координати на отразения светлинен поток трябва да се намират в горепосочените граници, когато устройството се осветява от еталон А на CIЕ с ъгъл на дивергенция, равен на 1/3°, и ъгъл на осветяване V = Н = 0°, или се извършва отразяване от входната неоцветената повърхност при V = ± 5° и Н = 0°.

Допълнение 2

Примери за конфигурация на знаците за типово одобрение

Фигура 1

Устройство, което носи горепосочения знак за типово одобрение, е пътепоказател от категория 11, който е типово одобрен в Холандия (е4) под номер 00243. Двете първи цифри на номера на типовото одобрение показват, че то е предоставено в съответствие с изискванията на Приложение II към настоящата директива в нейната оригинална версия.

За пътепоказател стрелката показва, че разпространението на светлината е асиметрично в хоризонтална равнина и че предписаните фотометрични стойности са спазени до един ъгъл от 80° надясно, когато устройството се наблюдава в посока, обратна на излъчваната светлина. Примерът показва един пътепоказател, монтиран на дясната страна на превозното средство.

Опростена маркировка на групирани, комбинирани или съвместени светлинни устройства, когато две или повече светлинни устройства са части от един комплект.

Фигура 1 а

(Вертикалните и хоризонталните линии показват схематично формата на устройството за светлинна сигнализация. Те не са част от знака за типово одобрение.)

Забележка:

Тези три примера на знаци за типово одобрение (образци А, В и С) представляват три възможни варианта на маркировка на едно устройство за осветяване, когато две или повече светлинни устройства са части от един комплект от групирани, комбинирани или съвместени светлинни устройства.

Те показват, че устройството е типово одобрено в Холандия (е4) под номер на типовото одобрение 3333 и съдържа:

—	светоотражател от категория 1, типово одобрен в съответствие с Директива 76/757/ЕИО в нейната оригинална версия,

—	червена задна габаритна светлина (R), типово одобрена в съответствие с Приложение II към настоящата директива в нейната оригинална версия,

—	заден фар против мъгла (F), типово одобрен в съответствие с Директива 77/538/ЕИО в нейната оригинална версия,

—	фар за заден ход (AR), типово одобрен в съответствие с Директива 77/539/ЕИО в нейната оригинална версия,

—	стоп-сигнал с две степени на осветяване, типово одобрен в съответствие с Приложение II към настоящата директива в нейната оригинална версия.

Образец на знак за типово одобрение ЕО

Фигура 1 b
Фигура 1 c	Фигура 1 d

Светоотражателят, върху който е нанесен горният знак за типово одобрение ЕО, е светоотражател от клас I, който е типово одобрен в Холандия (4) под номер 216 в съответствие с Директива 76/757/ЕИО; за светоотражателите, посочени в точка 9.1 от Приложение II към настоящата директива, размерът е а ≥ 4 мм.

Фигура 2

Фарът, върху който е нанесен горният знак за типово одобрение, е типово одобрен в Холандия (е4) в съответствие с Приложение III А към настоящата директива в нейната оригинална версия под номер 00243. Двете първи цифри на номера на типовото одобрение показват, че то е предоставено в съответствие с изискванията на настоящата директива в нейната оригинална версия.

Фигура 3

Фарът, върху който е нанесен горният знак за типово одобрение, отговаря на изискванията на Приложение III А към настоящата директива в нейната оригинална версия и е конструиран само за дясно движение.

Фигура 4	Фигура 5
Фарът, върху който е нанесен горният знак за типово одобрение, отговаря на изискванията на Приложение III Б към настоящата директива в нейната оригинална версия и е конструиран:
Само за ляво движение.	За двете посоки на движение, благодарение на подходяща регулировка на положението на оптическия елемент или на светлинното устройство върху превозното средство.

Фигура 6

Фарът, върху който е нанесен горният знак за типово одобрение, е фар със стъкло от пластмаса и съответства на изискванията на Приложение III В към настоящата директива в нейната оригинална версия.

Той е конструиран така, че нажежаването на спиралата за късата светлина да може да става едновременно с дългата светлина и/или с друга съвместена функция на осветяване.

Фигура 7	Фигура 8
Фарът, върху който е нанесен горният знак за типово одобрение, отговаря на изискванията на Приложение III-Г към настоящата директива в нейната оригинална версия.
Само по отношение на късата светлина и е конструиран само за ляво движение.	Само по отношение на дългата светлина.

Фигура 9	Фигура 10
Фарът, върху който е нанесен горният знак за типово одобрение, е фар със стъкло от пластмасов материал и отговаря на изискванията на Приложение III Г към настоящата директива в нейната оригинална версия само по отношение на късата светлина и е конструиран:
За двете посоки на движение	Само за дясно движение.

Опростена маркировка на групирани, комбинирани или съвместни светлинни устройства.

Фигура 11

(Вертикалните и хоризонталните линии показват схематично формата на устройството за светлинна сигнализация. Те не са част от знака за типово одобрение.)

Забележка:

Горните четири примера съответстват на устройство за осветяване, върху който е нанесен знак за типово одобрение относно:

—	предна габаритна светлина (А), типово одобрена в съответствие с Приложение II към настоящата директива в нейната оригинална версия,

—	фар (HCR) с къса светлина за дясно и ляво движение и дълга светлина с максимална интензивност между 86.250 cd и 101.250 cd (както посочва номерът 30), типово одобрен в съответствие с Приложение III D към настоящата директива в нейната оригинална версия и имащ стъкло от пластмаса,

—	преден фар против мъгла (В), типово одобрен в съответствие с Директива 76/762/ЕИО в нейната оригинална версия и имащ стъкло от пластмаса,

—	преден пътепоказател от категория 11, типово одобрен в съответствие с Приложение II към настоящата директива в нейната оригинална версия.

Фигура 12	Фигура 13
Фарът, върху който е нанесен горният знак за типово одобрение, отговаря на изискванията на Директива 76/761/ЕИО.
Само по отношение на късата светлина и е конструиран само за ляво движение.	Само по отношение на дългата светлина.

Фигура 14	Фигура 15
Обозначение на фар със стъкло от пластмаса, който отговаря на изискванията на Директива 76/761/ЕИО по отношение на Допълнение 3 на Приложение III Г към настоящата директива.
За къса светлина и за дълга светлина и е конструиран само за дясно движение.	Само за къса светлина и е конструиран само за ляво движение.
Нажежаемата спирала за късата светлина не трябва да се запалва едновременно с дългата светлина и/или с всеки друг фар, с който е съвместена.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО ТИПОВОТО ОДОБРЕНИЕ НА ПРЕДНИТЕ ГАБАРИТНИ СВЕТЛИНИ, ЗАДНИТЕ ГАБАРИТНИ СВЕТЛИНИ, СТОП-СВЕТЛИНИТЕ, ПЪТЕПОКАЗАТЕЛИТЕ, ОСВЕТИТЕЛИТЕ НА ЗАДНИЯ РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР, ПРЕДНИТЕ ФАРОВЕ ЗА МЪГЛА, ЗАДНИТЕ ФАРОВЕ ЗА МЪГЛА, ФАРОВЕТЕ ЗА ЗАДЕН ХОД И СВЕТООТРАЖАТЕЛИТЕ НА ДВУКОЛЕСНИТЕ ИЛИ ТРИКОЛЕСНИТЕ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Прилагат се съответните определения от Приложение I към Директива 93/92/ЕИО на Съвета от 29 октомври 1993 г. относно монтирането на устройствата за осветяване и за светлинна сигнализация на двуколесните или триколесните моторни превозни средства. За целите на настоящото приложение:

1.1.   „стъкло“ е най-външният елемент на светлинното устройство, през който минава светлината, излъчвана от повърхността на излъчване на светлина;

1.2.   „покритие“ е всеки продукт или продукти, нанесен на един или няколко слоя върху външната повърхност на стъклото;

„устройства от различен тип“ са устройства, които се различават помежду си по отношение на следните съществени елементи:

1.3.1.   фабрична или търговска марка;

1.3.2.   характеристики на оптическата система;

1.3.3.   добавяне или премахване на елементи, способни да изменят оптическите резултати чрез отражение, пречупване, поглъщане и/или деформиране по време на експлоатация;

1.3.4.   тип на нажежаемата електрическа лампа;

1.3.5.   материали, влизащи в състава на стъклата и покритието, когато е приложимо.

2.   ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ КЪМ ЗНАКА ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ПЪТЕПОКАЗАТЕЛИТЕ

2.1.   В общия случай на пътепоказател близо до правоъгълника на знака за типовото одобрение и срещу номера на типовото одобрение трябва да се постави един номер, посочващ, че става дума за преден пътепоказател (категория 11) или за заден пътепоказател (категория 12).

2.2.   В случай на пътепоказател, който в една от посоките не достига минималната светлинна интензивност, предписана до ъгъл Н = 80° в съответствие с 4.7.1, трябва под правоъгълника на знака за типовото одобрение да се постави стрелка, насочена в посоката, в която минималния светлинен интензитет, предписан в съответствие с 4.7.1, се достига при ъгъл не по-малък от Н = 80°.

3.   ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ

Устройствата трябва да са проектирани и произведени така, че при нормални условия на експлоатация и въпреки вибрациите, на които са подложени, тяхното правилно функциониране да е осигурено и те да запазват предписаните в настоящото приложение характеристики.

4.   ИНТЕНЗИТЕТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА

По посока на условната оптическа ос интензивността на излъчваната светлина на всяко от двете устройства трябва да е не по-малка от минималните стойности и не по-голяма от максималните стойности, приведени в следващата таблица. В никоя посока не трябва да се надвишават посочените максимални стойности.

		min (cd)	max (cd)
4.1.	Задни габаритни светлини	4	12
4.2.	Предни габаритни светлини	4	60
4.3.	Стоп-сигнали	40	100
4.4.	Пътепоказатели
4.4.1.	Предни (категория 11) (виж Допълнение 1)	90	700 (32)
4.4.2.	Задни (категория 12) (виж Допълнение 1)	50	200

4.5.   Извън условната оптическа ос, светлинният интензитет, излъчван вътре в ъгловите полета, определени на схемите в Допълнение 1, трябва, във всяка посока, съответстваща на точка от таблицата за разпределение на светлината, приведена в Допълнение 2, да е не по-малък от произведението на съответната минимална стойност, посочена точки от 4.1 до 4.4, и процента, посочен в таблицата за въпросната посока.

4.6.   Чрез дерогация от изискването на 4.1 за задните габаритни светлини, съвместени със стоп-светлините, се допуска максимална светлинна интензивност от 60 cd под равнината, образуваща ъгъл от 5° надолу с хоризонталната равнина.

Освен това:

4.7.1.   в границите на полетата, определени в Допълнение 1, интензитета на излъчваната светлина трябва да е не по-малък от 0,05 cd за габаритните светлини и не по-малък от 0,3 cd за стоп-светлините и пътепоказателите;

4.7.2.   когато една габаритна светлина е групирана или взаимно вградена със стоп-лампа, отношението на действително измерен светлинен интензитет на двете едновременно запалени светлинни устройства към светлинния интензитет на отделно запалената задна габаритна светлина трябва да е не по-малко от 5:1 в единадесете измерителни точки, определени в Допълнение 2 и разположени в полето, ограничено от двете вертикални линии, минаващи през точките V = 0°/Н = ± 10°, и двете хоризонтални линии, минаващи през точките V = ± 5°/Н = 0° от таблицата за разпределение на светлината;

4.7.3.   трябва да се спазват изискванията на раздел 2.2 от Допълнение 2 по отношение на локалните вариации на светлинния интензитет.

4.8.   Светлинните интензитети трябва да се измерват с постоянно включена лампа. При светлинните устройства с прекъснато действие трябва се следи да не се получи никакво прегряване на устройството.

4.9.   Допълнение 2, посочено в 4.5, дава подробности за използваните методи за измерване.

4.10.   Осветителят на задния регистрационен номер трябва да удовлетворява условията, посочени в Допълнение 3.

4.11.   Контролът на фотометричните характеристики на лампите, съоръжени с няколко източника на светлина, се извършва в съответствие с предписанията на Допълнение 2.

5.   УСЛОВИЯ ПРИ ИЗПИТВАНЕТО

5.1.   Всички измервания се извършват с еталонна безцветна електрическа нажежаема лампа от категорията, която е предвидена за устройството и регулирана така, че да излъчва предписания за въпросната лампа базов светлинен поток. Въпреки това, за лампите, съоръжени с незаменяеми светлинни източници, всички измервания се извършват при напрежение съответно 6,75 V и 13,5 V.

5.2.   Вертикалните и хоризонталните краища на повърхността на излъчване на светлина на устройството трябва да са определени и оразмерени спрямо неговия оптически център.

6.   ЦВЯТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА

Стоп-светлините и задните габаритни светлини трябва да излъчват червена светлина, предните габаритни светлини – бяла светлина, пътепоказателите – кехлибарено жълта светлина.

Цветът на излъчваната светлина, измерен с използването на електрическа нажежаема лампа от категорията, определена от производителя, трябва да е в границите на трицветните координати, предписани в Допълнение 1 на Приложение I, когато въпросната електрическа нажежаема лампа с нажежаема жичка работи със своето изпитвателно напрежение, посочено в Приложение IV.

Въпреки това, колориметричните характеристики на лампите, съоръжени с незаменяеми светлинни източници, трябва да се проверяват с използването на наличните светлинни източници при напрежение 6,75 V, 13,5 V или 28 V.

7.   ПРЕДНИ И ЗАДНИ ФАРОВЕ ПРОТИВ МЪГЛА

Прилагат се изискванията на Директива 76/762/ЕИО относно предните фарове против мъгла и на Директива 77/538/ЕИО относно задните фарове против мъгла.

8.   ФАРОВЕ ЗА ЗАДЕН ХОД

Прилагат се изискванията на Директива 77/539/ЕИО относно фаровете за заден ход.

9.   СВЕТООТРАЖАТЕЛИ

9.1.   Светоотражатели за педалите

9.1.1.   Формата на светоотражателите трябва да е такава, че те да се вписват в един правоъгълник, чиито страни са в отношение ≤ 8.

9.1.2.   Светоотражателите за педалите трябва да удовлетворяват изискванията на Приложение VIII към Директива 76/757/ЕИО относно кехлибарено жълтия цвят.

9.1.3.   Полезната светоотразяваща повърхност на всеки от четирите светоотражатели за педалите не трябва да е по-малка от 8 cм2.

9.2.   Други светоотражатели

Прилагат се изискванията на Директива 77/757/ЕИО относно светоотражателите.

Допълнение 1

Минимални хоризонтални (Н) и вертикални (V) ъгли на пространствено разпределение на светлината

Допълнение 2

Фотометрични измервания

1.   МЕТОДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ

1.1.   При фотометричните изпитвания, паразитните отражения трябва да се отстранят с помощта на подходящи екрани.

В случай на съмнение в резултатите от измерванията, те трябва да се извършат така, че:

1.2.1.   измерителното разстояние да е такова, че да може да се приложи закона за обратна пропорционалност от втората степен на разстоянието;

1.2.2.   средството за измерване да е такова, че ъгловият отвор на приемника, наблюдаван от оптическия център на светлинното устройство, да е в границите от 10' до 1°;

1.2.3.   изискването за светлинния интензитет в определена посока на наблюдение да се счита за изпълнено, ако това изискване се удовлетворява в посока, която не се различава с повече от 15' от въпросната посока на наблюдение.

2.   ТАБЛИЦА ЗА СТАНДАРТНО ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СВЕТЛИНАТА

2.1.   Посоката Н = 0° и V = 0° съответства на референтната оптическа ос (на превозното средство тя е хоризонтална, успоредна на средната надлъжна равнина на превозното средство и насочена в желаната посока на видимост). Тя преминава през оптическия център. Стойностите, приведени в таблицата, дават за различните посоки на измерване минималните светлинни интензитети като процент от минималната стойност, изисквана за съответното светлинно устройство по посока на условната оптическа ос (посоката Н = 0° и V = 0°).

2.2.   В границите на полето на разпределение на светлината, показано схематично в точка 2 като решетка, разпределението на светлината трябва да е практически еднородно, така че светлинният интензитет във всяка посока към част от полето, образуван от линиите на решетката, да е не по-малък от най-ниската стойност, определена в проценти (или най-ниската разполагаема стойност) върху линиите на решетката, които ограждат въпросната посока.

3.   ФОТОМЕТРИЧНО ИЗМЕРВАНЕ НА ЛАМПИ, СЪОРЪЖЕНИ С НЯКОЛКО ИЗТОЧНИКА НА СВЕТЛИНА

Проверката на фотометричните характеристики се извършва:

3.1.   За незаменяеми (фиксирани) лампи със спирала или други източници на светлина:

при напрежението, предписано от производителя; техническата служба може да поиска от прозводителя специалния енергиен източник, необходим за захранването на тези лампи.

3.2.   За заменяеми нажежаеми електрически лампи:

когато те са съоръжени със серийно произвеждани нажежаеми електрически лампи от 6,75 V, 13,5 V или 28 V, получените стойности за светлинния интензитет трябва да се намират между максималните и минималните граници, приведени в настоящото приложение, увеличени с допустимото отклонение на светлинния поток за избрания тип лампа с нажежаема жичка както е посочено в приложение IV; еталонна лампа с нажежаема жичка може също да се използва последователно във всяко положение с нейния еталонен светлинен поток, като измерванията, извършени във всяко положение се добавят.

Допълнение 3

Фотометрични измервания на осветителя на задния регистрационен номер

1.   ОСВЕТЯВАНО МЯСТО

Устройствата могат да са от категория 1 или категория 2. Устройствата от категория 1 трябва да са конструирани така, че да осветяват едно място с размери най-малко 130 × 240 мм, и устройствата от категория 2 - да осветяват едно място с размери най-малко 200 × 280 мм.

2.   ЦВЯТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА

Цветът на светлината, излъчвана от използваната в устройството лампа, трябва да е бяла, но достатъчно безцветна, за да не променя значително цвета на регистрационния номер.

3.   ЪГЪЛ НА ПАДАНЕ НА СВЕТЛИНАТА

Производителят на устройството за осветяване трябва да определи условията за монтирането на това устройство спрямо мястото, предназначено за регистрационния номер; това устройство трябва да заема такова положение, че в никоя точка от осветяваната повърхност ъгълът на падане на светлината да не е по-голям от 82°, като този ъгъл се измерва от края на повърхността на излъчване на светлина на устройството, който е най-отдалечен от повърхността на номера. Когато има повече от един оптически елемент, това изискване се прилага само към частта от номера, за осветяването на която е предназначен този елемент.

Устройството трябва да е конструирано така, че никакъв светлинен лъч да не се излъчва право назад, с изключение на лъчи на червена светлина, когато устройството е комбинирано или групирано със задно светлинно устройство.

4.   МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ

Измерването на яркостта се извършва върху лист чиста бяла попивателна хартия, с коефициент на разсеяно отражение не по-малък от 70 %, с размери еднакви с тези на регистрационния номер, разположена в предназначеното за него място на разстояние 2 мм от опорната повърхност.

Измерването на нивото на яркостта се извършва под прав ъгъл с повърхността на хартията в точките, посочени на диаграмата от следващата точка 5, като всяка точка представлява кръг с диаметър 25 мм.

5.   СВЕТОТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Яркостта В във всяка от измерителните точки, определени по-нататък, трябва да е не по-малка от 2 кд/м2.

Фигура 1 Измерителни точки за категория 1

Фигура 2 Измерителни точки за категория 2

Градиентът на яркостта между стойностите В1 и В2, измерени в две които и да е точки 1 и 2, избрани между горепосочените точки, не трябва да е по-голям от 2 × В0/см, където В0 е минималната яркост, получена в измерителните точки, т.е.

Допълнение 4

Допълнение 5

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО ТИПОВОТО ОДОБРЕНИЕ ЗА КОМПОНЕНТ НА УСТРОЙСТВА (ФАРОВЕ), КОИТО ИЗПОЛЗВАТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ НАЖЕЖАЕМИ ЛАМПИ ИЛИ ХАЛОГЕННИ ЛАМПИ С НАЖЕЖАЕМА ЖИЧКА, ИЗЛЪЧВАЩИ КЪСА СВЕТЛИНА И/ИЛИ ДЪЛГА СВЕТЛИНА, МОНТИРАНИ НА ДВУКОЛЕСНИТЕ ИЛИ ТРИКОЛЕСНИТЕ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Прилагат се съответните определения от Приложение I към Директива 93/92/ЕИО.

1.1.   „стъкло“ е най-външният елемент на светлинното устройство, през който минава светлината, излъчвана от повърхността на излъчване на светлина;

1.2.   „покритие“ е всеки продукт или продукти, нанесен на един или няколко слоя върху външната повърхност на стъклото;

„устройства от различен тип“ са устройства, които се различават помежду си по отношение на следните съществени елементи:

1.3.1.   фабрична или търговска марка;

1.3.2.   характеристики на оптическата система;

1.3.3.   добавяне или премахване на елементи, способни да изменят оптическите резултати чрез отражение, пречупване, поглъщане и/или деформиране по време на експлоатация; поставянето или свалянето на филтри, конструирани специално за изменение на цвета на светлинния сноп, но не за неговото разпределение, не води до промяна на типа;

1.3.4.   специализация за дясно движение или за ляво движение, или за двете посоки на движение;

1.3.5.   тип на получавания светлинен сноп (къса светлина, дълга светлина или смесена къса-дълга светлина);

1.3.6.   цокъл, върху който се монтира лампата (лампите) от съответната категория;

1.3.7.   материали, влизащи в състава на стъклата и покритието, ако има такива.

2.   ФАРОВЕ

Различават се следните фарове:

2.1.   Фарове за мотопеди

(виж Приложение III А)

2.1.1.	с лампа с една спирала	15 Вт (категория S3)
2.1.2.	с лампа с две спирали	15 Вт/15 W (категория S4)
2.1.3.	с халогенна лампа с една спирала	15 Вт (категория НS2)

2.2.   Фарове за мотоциклети и триколки

(виж Приложения III В и III С)

2.2.1.	с лампа с две спирали	25 Вт/25 Вт (категория S1)
2.2.2.	с лампа с две спирали	35 Вт/35 Вт (категория S2)
2.2.3.	с халогенна лампа с две спирали	35 Вт/35 Вт (категория НS1)
2.2.4.	с лампа с две спирали	40 Вт/45 Вт (категория R2)

2.3.   Фарове за мотоциклети и триколки

(виж Приложение III D – Фарове с халогенни лампи, различни от лампите HS1)

2.3.1.	с лампа с една спирала	55 Вт (категория Н1)
2.3.2.	с лампа с една спирала	55 Вт (категория Н2)
2.3.3.	с лампа с една спирала	55 Вт (категория Н3)
2.3.4.	с лампа с една спирала	60 Вт (категория НВ3)
2.3.5.	с лампа с една спирала	51 Вт (категория НВ4)
2.3.6.	с лампа с една спирала	55 Вт (категория Н7)
2.3.7.	с лампа с две спирали	55 Вт/60 Вт (категория Н4)

ПРИЛОЖЕНИЕ III-А

ФАРОВЕ ЗА МОТОПЕДИ

1.   ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ

1.1.   Фаровете трябва да са проектирани и произведени така, че при нормални условия на експлоатация и въпреки вибрациите, на които са подложени, тяхното правилно функциониране да е осигурено и те да запазват предписаните в настоящото приложение характеристики.

1.2.   Частите за закрепване на лампите трябва да са проектирани така, че да може даже на тъмно лампата да се постави правилно в съответното положение.

2.   СПЕЦИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

2.1.   Правилното положение на стъклото спрямо оптическата система трябва да е ясно означено и стъклото трябва да се блокира в това положение, за да се предотврати всяко завъртане при експлоатация.

2.2.   За да се провери осветеността, създавана от фара, трябва да се използва измервателен екран, като описания в Допълнение 1 или Допълнение 2, и еталонна лампа с гладка и безцветна колба, принадлежаща към една от категориите, предвидени в точка 2.1 на Приложение III.

Еталонните лампи трябва да са регулирани на приложимия контролен светлинен поток в съответствие със стойностите, предписани за тези лампи в съответния технически документ.

2.3.   Късата светлина трябва да създава колкото е възможно по-отчетлива граница между светлината и сянката, за да може да се извърши практически добра регулировка с помощта на тази граница. Тази граница трябва да е практически хоризонтална и по възможност права в един хоризонтален участък с дължина не по-малка от ± 900 мм, измерена на разстояние 10 м (за халогенните лампи: ± 2 250 мм, измерена на разстояние 25 м; виж Допълнение 2). Фаровете, регулирани в съответствие с указанията на Допълнение 1, трябва да удовлетворяват съдържащите се в него условия.

2.4.   Разпределението на светлината не трябва да се изменя в напречно направление така, че да влошава видимостта.

2.5.   Осветеността на екрана, посочена в точка 2.2, се измерва с помощта на фотоклетка със светлочувствителна повърхност, който се вписва в квадрат със страна 65 мм.

3.   ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОВЕРКИТЕ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ ОТ КОМПЕТНТНИТЕ ОРГАНИ ПРИ ПРОВЕРКАТА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО В СЪОТВЕТСТВИЕ С ТОЧКА 5.2.4 НА ПРИЛОЖЕНИЕ I

Измерванията на фотометричните характеристики на фаровете, избрани в съответствие с основните изисквания към изпитванията за типово одобрение, трябва да се ограничат до точките HV – LH – RH – L600 – R600 (виж фигурата от Допълнение 1).

Допълнение 1

Фотометрични изпитвания на фарове, съоръжени с лампи от категории S3 и S4

1.   При измерванията, измерителният екран трябва да е разположен на разстояние 10 м пред фара и под прав ъгъл с линията, съединяваща спиралата за дълга светлина и точката НV(виж следващата фигура); линията Н-Н трябва да е хоризонтална.

2.   ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КЪСАТА СВЕТЛИНА

2.1.   Странично фарът трябва да е насочен така, че светлинният сноп да бъде колкото е възможно по-симетричен спрямо линията V-V.

2.2.   По вертикала фарът трябва да е регулиран така, че границата между светлината и сянката да е на 100 мм над линията Н-Н.

Когато фарът е насочен в съответствие с изискванията на гореприведените точки 2.1 и 2.2, стойностите на осветеността трябва да бъдат следните:

2.3.1.   върху линията Н-Н и над нея: максимално 2 лк;

2.3.2.   върху линията, разположена на 300 мм под линията Н-Н, на разстояние 900 мм от двете страни на линията V-V: не по-малко от 8 лк;

2.3.3.   върху линията, разположена на 600 мм под линията Н-Н, на разстояние 900 мм от двете страни на линията V-V: не по-малко от 4 лк.

3.   ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ДЪЛГАТА СВЕТЛИНА

Когато фарът е насочен в съответствие с изискванията на гореприведените точки 2.1 и 2.2, той трябва да отговаря на следните изисквания към късата светлина:

3.1.1.   Точката НV на пресичане на линиите Н-Н и V-V трябва да се намира вътре в изолуксата, съответстваща на 80 % от максималната осветеност;

3.1.2.   Максималната осветеност (Emax) от дългата светлина не трябва да е по-ниска от 50 лк;

3.1.3.   Започвайки от точката НV, по хоризонталата в ляво и в дясно на разстояние 0,9 m, осветеността от дългата светлина не трябва да е по-ниска от Emax/4.

ИЗМЕРВАТЕЛЕН ЕКРАН

(размери в мм при разстояние от 10 м)

Фигура

Допълнение 2

Фотометрични изпитвания на фарове, съоръжени с халогенни лампи от категория HS2

1.   При измерванията, измерителния екран се поставя 25 м пред фара по такъв начин, че образува прав ъгъл с линията, съединяваща спиралата на лампата и точката НV(виж следващата фигура); линията Н – Н трябва да е хоризонтална.

2.   По хоризонталата, фарът трябва да е насочен така, че светлинният сноп да е разположен колкото е възможно по-симетрично спрямо линията V – V.

3.   По вертикалата, фарът трябва да е е регулиран така, че границата между светлината и сянката да е разположена на 250 мм под линията Н – Н. Тя трябва да е колкото е възможно по-близко до хоризонтално положение.

4.   След като фарът е регулиран в съответствие с предписанията от горепосочените точки 2 и 3, трябва да са изпълнени на следните условия:

Измервателна точка	Осветеност Е (лк)
Всяка точка върху или над линията Н – Н	≤ 0,7
Всяка точка върху линията 35L – 35R освен 35V	≥ 1
Точка 35V	≥ 2
Всяка точка върху линията 25L – 25R	≥ 2
Всяка точка върху линията 15L – 15R	≥ 0,5

Измервателен екран

ИЗМЕРВАТЕЛЕН ЕКРАН

(размери в мм при разстояние от 25 м)

Фигура

Допълнение 3

Допълнение 4

ПРИЛОЖЕНИЕ III-Б

ФАРОВЕ ЗА МОТОЦИКЛЕТИ И ТРИКОЛКИ, ИЗЛЪЧВАЩИ СИМЕТРИЧНА КЪСА СВЕТЛИНА И ДЪЛГА СВЕТЛИНА И СЪОРЪЖЕНИ С ЕЛЕКТРИЧЕСКИ НАЖЕЖАЕМИ ЛАМПИ

1.   ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО ЗНАЦИТЕ И МАРКИРОВКАТА ВЪРХУ ОТДЕЛНИ УСТРОЙСТВА

1.1   Върху фаровете, срещу номера на типовото одобрение, трябва да са нанесени четливо и незаличимо буквите „МВ“ (символ на фар за дълга светлина).

1.2.   Всички фарове, конструирани така, че да е невъзможно включването на спиралата за къса светлина едновременно със спиралата на който и да е друг светлинен източник, с която тя може да е интегрирана, могат да бъдат обозначени с една наклонена черта (/) след символа (МВ) за къса светлина в знака за типово одобрение.

1.3.   Върху фаровете със стъкло от пластмаса трябва да бъдат положени буквите „РL“ в близост до символа, предвиден в точка 1.1.

2.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

2.1.   Всеки от образците трябва да удовлетворява спецификациите, посочени в следващата точка 3.

Фаровете трябва да са конструирани и произведени така, че при нормални условия на експлоатация и въпреки вибрациите, на които са подложени, тяхното правилно функциониране да е осигурено и те да запазват предписаните характеристики.

2.2.1.   Фаровете трябва да са съоръжени с устройство, позволяващо тяхната регулировка върху превозното средство в съответствие с приложимите правила. Това устройство не е задължително за фаровете, на които отражателят и стъклото не могат да бъдат разединени, ако използването на такива фарове е ограничено до превозни средства, при които регулировката на фаровете е осигурена с други средства.

Ако фар, специално конструиран за дълга светлина, и фар, специално конструиран за къса светлина, всеки от които е съоръжен с отделна лампа, са групирани или съвместени в едно устройство, устройството за регулиране трябва да позволява индивидуалната регулировка на всяка оптическа система в съответствие с правилата.

2.2.2.   Обаче тези предписания не се прилагат към фаровете с неразглобяеми отражатели. За този тип фарове се прилагат изискванията на раздел 3.3. В случай, когато дългата светлина се създава от повече от един светлинен източник, максималната стойност на осветеността (Еmax) се определя като се използва съвместното им действие.

2.3.   Частите за закрепяне на електрическата нажежаема лампа към отражателя трябва да са конструирани така, че да може дори на тъмно електрическата нажежаема лампа да се постави правилно в съответното положение.

2.4.   Трябва да се извършат допълнителни изпитвания в съответствие с предписанията на Допълнение 2, за да се получи увереност, че няма прекомерни изменения на фотометричните характеристики при експлоатация.

2.5.   Ако стъклото на фаровете е от пластмаса, трябва да се извършат допълнителни изпитвания в съответствие с предписанията на Допълнение 3.

3.   СПЕЦИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

3.1.   Правилното положение на стъклото спрямо оптическата система трябва да е ясно означено и стъклото трябва да се блокира в това положение, за да се предотврати всяко завъртане при експлоатация.

3.2.   За да се провери осветеността, създавана от фара, се използва измервателен екран, като описания в Допълнение 1, и еталонна лампа (S1 и/или S2, виж Приложение IV) с гладка и безцветна колба.

Еталонните лампи трябва да са регулирани на приложимия контролен светлинен поток в съответствие със стойностите, предписани за такива лампи.

3.3.   Късата светлина трябва да създава колкото е възможно по-отчетлива граница между светлината и сянката, за да може да се извърши практически добра регулировка с помощта на тази граница. Тази граница трябва да е също права и по възможност хоризонтална в един участък с дължина по хоризонталата не по-малко от ± 5°. Фаровете, регулирани в съответствие с указанията на Допълнение 1, трябва да удовлетворяват съдържащите се в него условия.

3.4.   Разпределението на светлината не трябва да се изменя в напречно направление така, че да влошава видимостта.

3.5.   Осветеността на екрана, посочен в точка 3.2, се измерва с помощта на фотоклетка със светлочувствителна повърхност, разположен в квадрат със страна 65 мм.

4.   ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОВЕРКИТЕ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ ОТ КОМПЕТНТНИТЕ ОРГАНИ ПРИ ПРОВЕРКАТА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО СЪГЛАСНО РАЗДЕЛ 5.1 НА ПРИЛОЖЕНИЕ I

4.1.   За стойностите, измерени в зона III, максималното отклонение по посока на влошаването може да е съответно:

—	0,3 лк, еквивалентно на 20 %;

—	0,45 лк, еквивалентно на 30 %.

4.2.   Ако за дългата светлина точката НV е разположена в зоната на изолуксата, съответстваща на 0,75Еmax, се спазва допустимо отклонение от + 20 % за максималните стойности и – 20 % за минималните стойности на светотехническите характеристики, отчетени в която и да е измервателна точка от определените в точки 4.3 и 4.4 на Допълнение 1 към настоящата директива.

4.3.   За проверка на вертикалното преместване на границата между светлината и сянката под въздействието на топлината се прилага следната процедура:

Един от фаровете, избран като образец, се подлага на изпитвания в съответствие с процедурата, описана в точка 2.1 на Допълнение 2, след като е преминал три пъти цикъла, описан в точка 2.2.2 на Допълнение 2.

Фарът се счита за приемлив, ако Δr не надвишава 1,5 мрад.

Ако отчетената стойност е по-голяма от 1,5 мрад, но не надвишава 2,0 мрад, се изпитва вторият фар; след това изпитване средната стойност на абсолютните стойности, получени за двата образеца, не трябва да надвишава 1,5 мрад.

Допълнение 1

Фотометрични изпитвания

1.   При регулировката измерителният екран трябва да се постави на разстояние 10 м пред фара, като линията h – h трябва да е хоризонтална. При измерванията фотоклетката трябва да се постави на разстояние 25 м пред фара, под прав ъгъл с линията, съединяваща нажежаемата лампа и точката НV.

2.   Хоризонтално фарът трябва да е насочен така, че разпределението на дългата светлина да е симетрично спрямо линията v – v.

3.   Вертикално фарът трябва да е регулиран така, че границата между светлината и сянката на късата светлина да е разположена на 250 мм под линията h – h (при разстояние 25 м).

Когато фарът е регулиран в съответствие с предписанията от гореприведените точки 2 и 3, в положения, аналогични на тези за дългата светлина, трябва да се изпълнени следните условия:

4.1.   светлинният център на дългата светлина не трябва да е разположен на повече от 0,6° над или под линията h – h;

4.2.   осветеността от дългата светлина трябва да достига своята максимална стойност Еmax в центъра на цялата осветена повърхност и да отслабва при отдалечаване от него;

4.3.   максималната осветеност (Еmax) от дългата светлина не трябва да е по-малка от 32 лк;

осветеностите от дългата светлина трябва да имат следните стойности:

4.4.1   пресечната точка НV на линиите h – h и v – v трябва да се намира в зоната на изолуксата, отговаряща на 90 % от максималната осветеност;

4.4.2.   осветеността от дългата светлина по хоризонтала на ляво и на дясно от точката НV на разстояние 1,125 м трябва да е не по-малка от 12 лк и на разстояние 2,25 м — не по-малка от 3 лк.

4.5.   Осветеностите от дългата светлина трябва да имат следните стойности:

Всяка точка върху на и над линията h – h	≤ 0,7 лк
Всяка точка на линията 50L – 50R, с изключение на 50V (33)	≥ 1,5 лк
Точка 50V	≥ 3,0 лк
Всяка точка на линията 25L – 25R	≥ 3,0 лк
Всички точки в зона IV	≥ 1,5 лк

5.   ЕКРАН ЗА ИЗМЕРВАНЕ И РЕГУЛИРАНЕ

(размери в мм за разстояние 25 м)

Допълнение 2

Изпитване на стабилността на фотометричните характеристики на фаровете при експлоатация

Съответствието с изискванията на настоящото допълнение не е достатъчен критерий за типовото одобрение на фаровете със стъкла от пластмаса.

Виж Допълнение 2 на Приложение III Г.

Допълнение 3

Изисквания към фаровете, снабдени с пластмасови стъкла. Изпитвания на образци на стъклото или на пластмасата и на комплектовани фарове

Виж Допълнение 3 на Приложение III Г.

Допълнение 4

Допълнение 5

ПРИЛОЖЕНИЕ III-В

ФАРОВЕ ЗА МОТОЦИКЛЕТИ И ТРИКОЛКИ, ИЗЛЪЧВАЩИ АСИМЕТРИЧНА КЪСА СВЕТЛИНА И ДЪЛГА СВЕТЛИНА И СЪОРЪЖЕНИ С ХАЛОГЕННИ ЛАМПИ С НАЖЕЖАЕМА ЖИЧКА (ЛАМПИ HS1) ИЛИ НАЖЕЖАЕМИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЛАМПИ ОТ КАТЕГОРИЯ R2

1.   ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО МАРКИРОВКАТА И НАДПИСИТЕ ВЪРХУ УСТРОЙСТВАТА

1.1.   В случая на фарове, конструирани така, че да удовлетворяват изискванията само за една посока на движение (дясна или лява), върху стъклото трябва да са означени границите на зоната, която евентуално може да бъде закрита, за да се избегнат неудобствата за потребителите в страна, в която посоката на движение не е тази, за която е конструиран фарът. Обаче когато тази зона се различава непосредствено от конструкцията, нейното ограничаване не е необходимо.

1.2.   Фаровете, конструирани така, че да удовлетворяват изискванията за дясно движение и изискванията за ляво движение, трябва да имат надписи за означаване на двете положения на закрепяне на оптическия елемент към превозното средство или на лампата към отражателя; тези надписи трябва да съдържат буквите „R/D“ за положението, съответстващо на дясно движение и буквите „L/G“ за положението, съответстващо на ляво движение.

1.3.   Всички фарове, конструирани така, че да е невъзможно включването на спиралата за къса светлина едновременно със спиралата на който и да е друг светлинен източник, с която тя може да е обединена, трябва да бъдат означени с една наклонена черта (/) след символа за къса светлина в знака за типово одобрение.

1.4.   На фаровете, удовлетворяващи само изискванията за ляво движение, под знака за типово одобрение трябва да бъде поставена хоризонтална стрелка, насочена надясно за гледащ срещу фара наблюдател, т.е. към страната на пътя, по която се извършва движението.

1.5.   На фаровете, удовлетворяващи изискванията за двете посоки на движение чрез преднамерена промяна на регулировката на оптическия елемент или на фаровете, под знака за типово одобрение трябва да бъде поставена двустранна хоризонтална стрелка, сочеща с единия връх наляво и с другия надясно.

1.6.   Върху фаровете, съоръжени с лампи HS1, срещу знака за типовото одобрение трябва да бъдат нанесени буквите „МВН“.

1.7.   Посочените в горните точки означения и символи трябва да са четливи и незаличими.

1.8.   Върху фаровете, съоръжени със стъкло от пластмаса, трябва да бъдат нанесени буквите „РL“ в близост до символите, предвидени в точки от 1.2 до 1.7.

2.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

2.1.   Всеки от образците трябва да удовлетворява спецификациите, посочени в следните точки от 3 до 5.

Фаровете трябва да са конструирани и произведени така, че при нормални условия на експлоатация и въпреки вибрациите, на които са подложени, тяхното правилно функциониране да е осигурено и те да запазват предписаните в настоящото приложение характеристики.

2.2.1.   Фаровете трябва да са съоръжени с устройство, позволяващо тяхната регулировка върху превозното средство в съответствие с приложимите правила. Това устройство не е задължително за фаровете, на които отражателят и стъклото не могат да бъдат разединени, ако използването на тези фарове е ограничено до превозни средства, при които регулировката на фаровете може да се осигури с други средства.

Ако фар за дълга светлина и фар за къса светлина, всеки от които е съоръжен със своя собствена лампа, са групирани и образуват една единица, устройството за регулиране трябва да позволява съответстващата индивидуална регулировка на всяка оптическа система.

2.2.2.   Обаче тези предписания не се прилагат към фаровете с неразглобяеми отражатели. За този тип фарове се прилагат изискванията на точка 2.3 от настоящото приложение. В случая, когато дългата светлина се създава от повече от един светлинен източник, максималната стойност на осветеността (Еmax) се определя като се използва съвместното им действие.

2.3.   Частите за закрепване на електрическата нажежаема лампа към отражателя трябва да са конструирани така, че да може даже на тъмно нажежаемата електрическа лампа да се постави правилно в съответното положение.

2.4.   Правилното положение на стъклото спрямо оптическата система трябва да е ясно означено и стъклото трябва да се блокира в това положение, за да се предотврати всяко завъртане при експлоатация.

2.5.   При фаровете, конструирани така, че да удовлетворяват изискванията както за дясно движение, така и тези за ляво движение, пригаждането към определена посока за движение може да се получи чрез подходяща първоначална регулировка при оборудването на превозното средство или чрез преднамерена промяна от потребителя. Тази първоначална регулировка или тази преднамерена промяна представлява, например, ъглова регулировка или на комплектния фар спрямо превозното средство, или на лампата спрямо този комплект. Във всички тези случаи само две различни положения на регулировка, ясно определени и отговарящи всяко от тях на една посока за движение (дясна или лява), трябва да са възможни и преместването в междинно положение не трябва да е възможно. Когато лампата може да заема две различни положения, частите за закрепяне на лампата към отражателя трябва да са конструирани и произведени така, че във всяко от тези две положения лампата да се фиксира със същата точност, каквато се изисква от фаровете за една посока за движение. Проверката на съответствието се извършва визуално и, ако е подходящо, чрез пробно монтиране.

2.6.   За да се удостовери, че във функционирането не предизвиква прекалено изменение на фотометричната характеристика, трябва да се извършат допълнителни изпитвания в съответствие с предписанията на Допълнение 2.

2.7.   Ако стъклото на фара е от пластмаса, трябва да се извършат допълнителни изпитвания в съответствие с предписанията на Допълнение 3.

3.   ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО ОСВЕТЕНОСТТА

3.1.   Общи изисквания

3.1.1.   Фаровете трябва да са конструирани така, че със съответните лампи HS1 или R2 те да дават незаслепяваща и все пак достатъчна осветеност от късата светлина и добра осветеност от дългата светлина.

3.1.2.   За да се провери осветеността, създавана от фара, трябва да се използва измервателен екран, разположен вертикално на разстояние 25 м пред фара, както е показано в Допълнение 1.

3.1.3.   За изпитването на фаровете трябва да се използва безцветна еталонна лампа, конструирана за номинално напрежение 12 V. Напрежението на клемите на лампата по време на изпитването трябва да е регулирано така, че да се получават следните характеристики:

Категория HS1	Приблизителна консумация на електроенергия, Вт	Светлинен поток, лм
Спирала за къса светлина	35	450
Спирала за дълга светлина	35	700

Категория R2	Приблизителна консумация на електроенергия, Вт	Светлинен поток, лм
Спирала за къса светлина	40	450
Спирала за дълга светлина	45	700

Фарът се счита за приемлив, ако удовлетворява изискванията на точка 3 най-малко с една еталонна лампа, представена заедно с фара.

3.1.4.   Размерите, определящи положението на спиралите във вътрешността на еталонната електрическа нажежаема лампа HS1 или R2, са посочени в Приложение IV.

3.1.5.   Стъкленото тяло на еталонната електрическа нажежаема лампа трябва да има форма и оптическо качество, които предизвикват само минимално отражение или пречупване, влияещи неблагоприятно на разпределението на светлината.

3.2.   Изисквания към късата светлина

3.2.1.   Късата светлина трябва да създава колкото е възможно по-отчетлива граница между светлината и сянката, за да може да се извърши добра регулировка с помощта на тази граница. Тази граница трябва да е хоризонтална права от противоположната страна на посоката за движение, за която е предвиден фарът; от другата страна, границата не трябва да надвишава нито начупената линия HV H1 H4, образувана от правата HV H1, сключваща ъгъл 45° с хоризонталата, и правата H1 H4, изместена на 1 % спрямо правата hh, нито правата HV H3, наклонена на 15° спрямо хоризонталата (виж Допълнение 1). В никакъв случай не се допуска тази граница да надвишава едновременно линиите HV H2 и H2 H4, като резултат от комбинация на двете горепосочени възможности.

Фарът трябва да е насочен така, че:

3.2.2.1.   за фарове, конструирани за изпълнение на изискванията за дясно движение, границата между светлината и сянката в лявата половина на екрана да е хоризонтална и за фарове, конструирани за изпълнение на изискванията за ляво движение, границата между светлината и сянката в дясната половина на екрана да е хоризонтална. Екранът за регулировка трябва да е с достатъчна широчина, за да позволи определянето на тази граница в протежение най-малко на 5° от всяка страна на линията vv;

3.2.2.2.   тази хоризонтална част на границата между светлината и сянката се намира, върху екрана, на 25 см под хоризонталната равнина, преминаваща през оптическия център на фара (виж Допълнение 1);

3.2.2.3.   върхът на границата между светлината и сянката да се намира върху правата vv; ако светлинният сноп няма ясно определен връх, страничната регулировка трябва да се извършва така, че да се удовлетворяват най-добре изискванията, поставени към осветеността на точките 75R и 50R при дясно движение и на точките 75L и 50L при ляво движение.

3.2.3.   Така насоченият фар трябва да удовлетворява изискванията на точки от 3.2.5 до 3.2.7 и на точка 3.3.

3.2.4.   В случая, когато фар, насочен по описания по-горе начин, не удовлетворява изискванията, приведени в точки от 3.2.5 до 3.2.7 и в точка 3.3, се разрешава да се промени регулировката така, че оста на светлинния сноп да не се измества странично с повече от 1° (= 44 см) наляво или надясно. Граничната стойност на новата регулировка от 1° наляво или надясно не е несъвместима с нова вертикална регулировка нагоре и надолу, която е ограничена само от изискванията, посочени в точка 3.3, като обаче хоризонталната част на границата между светлината и сянката не трябва да надвишава линията hh. За да се улесни регулировката с помощта на границата между светлината и сянката, се допуска да се закрива частично фара, за да се получи по-отчетлива граница.

3.2.5.   Осветеността на екрана от късата светлина трябва да удовлетворява изискванията от следната таблица:

Точка от измерителния екран				Изисквана осветеност, лк
Фар за ляво движение		Фар за дясно движение
Точка	B 50 L	Точка	B 50 R	≤ 0,3
Точка	B 75 R	Точка	B 75 L	≥ 6
Точка	B 50 R	Точка	B 50 L	≥ 6
Точка	B 25 L	Точка	B 25 R	≥ 1,5
Точка	B 25 R	Точка	B 25 L	≥ 1,5
Всички точки в зона III				≤ 0,7
Всички точки в зона IV				≥ 2
Всички точки в зона I				≤ 20

3.2.6.   В никоя от зоните I, II, III и IV не трябва осветеността да се изменя в напречно направление така, че да влошава видимостта.

3.2.7.   Фаровете, конструирани да удовлетворяват изискванията за дясно движение и тези за ляво движение, трябва да удовлетворяват и в двете положения за регулировка на комплектния фар или на лампата посочените по-горе изисквания за посоката за движение, съответстваща на разглежданата регулировка.

3.3.   Изисквания към дългата светлина

3.3.1.   Измерването на осветеността на екрана от дългата светлина се извършва при същата регулировка на фара, както при измерванията, определени по-горе в точки от 3.2.5 до 3.2.7.

Осветеността на екрана от дългата светлина трябва да удовлетворява следните изисквания:

3.3.2.1.   пресечната точка НV на линиите hh и vv трябва да се намира в зоната на изолуксата, отговаряща на 90 % от максималната осветеност. Тази максимална стойност (Еmax) трябва да е не по-малка от 32 лк. Тази стойност не трябва да е по-голяма от 240 лк;

3.3.2.2.   осветеността по хоризонтала на ляво и на дясно от точката НV на разстояние 1,125 м трябва да е не по-малка от 16 лк и на разстояние 2,25 м — не по-малка от 4 лк.

3.4.   Осветеността на екрана, предвидена в точки от 3.2.5 до 3.2.7 и в точка 3.3, трябва да се измерва с помощта на фотоклетка със светлочувствителна повърхност, която се вписва в квадрат със страна 65 мм.

4.   ЕТАЛОНЕН ФАР

За еталонен фар се счита фарът, който:

4.1.   удовлетворява отбелязаните по-горе изисквания за типово одобрение;

4.2.   има ефективен диаметър най-малко 160 мм;

дава с еталонна лампа в различните точки и различните зони, предвидени в точка 3.2.5, осветености, които са:

4.3.1.   най-много равни на 90 % от максималните граници и

4.3.2.   не по-малки от 120 % от минималните граници, предписани в таблицата от точка 3.2.5.

5.   ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОВЕРКИТЕ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ ОТ КОМПЕТНТНИТЕ ОРГАНИ ПРИ КОНТРОЛА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО В СЪОТВЕТСТВИЕ С ТОЧКА 5.1 НА ПРИЛОЖЕНИЕ I

5.1.   За стойностите, измерени в точка B 50 L (или R) и в зона III, максималното отклонение може да е съответно:

— за B 50 L (или R)	0,2 лк, еквивалентно на 20 %; 0,3 лк, еквивалентно на 30 %;
— за зона III	0,3 лк, еквивалентно на 20 %; 0,45 лк, еквивалентно на 30 %.

За късата светлина предписаните в настоящата директива стойности трябва да се удовлетворяват в точката НV (с допустимо отклонение 0,2 лк) и най-малко в една точка от всяка област, определена върху измерителния екран (на разстояние 25 m) от кръг с радиус 15 см и център в точките B 50 L (или R) (с допустимо отклонение 0,1 лк), 75 R (или L), 50 R (или L), 25 R, 25 L и в частта от зоната IV, ограничена на 22,5 см над линията 25 R - 25 L.

5.2.1.   Ако за дългата светлина точката НV е разположена в зоната на изолуксата, съответстваща на 0,75Еmax, се спазва допустимо отклонение от + 20 % за максималните стойности и – 20 % за минималните стойности на светотехническите характеристики, отчетени в която и да е измервателна точка от определените в точка 3.2.5 на настоящото приложение, като не се взeма под внимание маркировачният знак.

5.3.   Ако резултатите от гореописаните изпитвания не удовлетворяват изискванията, ориентацията на фара може да се промени, при условие, че оста на светлинния сноп не се измества на повече от 1° наляво или надясно.

5.4.   Фаровете с видими дефекти се отстраняват.

5.5.   Не се взима под внимание маркировачният знак.

Допълнение 1

Измервателен екран

ЕДНООБРАЗНА ЕВРОПЕЙСКА СВЕТЛИНА

Фар за дясна посока на движение (34)

(размери в мм)

Допълнение 2

Изпитване на стабилността на фотометричните характеристики на фаровете при експлоатация

Съответствието с изискванията на настоящото допълнение не е достатъчен критерий за типовото одобрение на фаровете със стъкла от пластмаса.

Виж Допълнение 2 на Приложение III D.

Допълнение 3

Изисквания към фаровете, снабдени с пластмасови стъкла. Изпитвания на образци на стъклото или на пластмасата и на комплектовани фарове

Виж Допълнение 3 на Приложение III D.

Допълнение 4

Допълнение 5

ПРИЛОЖЕНИЕ III Г

ФАРОВЕ ЗА МОТОЦИКЛЕТИ И ТРИКОЛКИ, ИЗЛЪЧВАЩИ АСИМЕТРИЧНА КЪСА СВЕТЛИНА И ДЪЛГА СВЕТЛИНА И СЪОРЪЖЕНИ С ХАЛОГЕННИ ЛАМПИ С НАЖЕЖАЕМА ЖИЧКА, РАЗЛИЧНИ ОТ ЛАМПИТЕ HS1

1.   ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО МАРКИРОВКАТА И НАДПИСИТЕ ВЪРХУ УСТРОЙСТВАТА

1.1.   В случая на фарове, конструирани да удовлетворяват изискванията само за една посока на движение (дясна или лява), върху стъклото трябва да са означени границите на зоната, която евентуално може да бъде закрита, за да се избегнат неудобствата за ползвателите в страна, в която посоката на движение не е тази, за която е конструиран фарът. Въпреки това, когато тази зона се различава непосредствено от конструкцията, нейното ограничаване не е необходимо.

1.2.   Фаровете, конструирани да удовлетворяват изискванията за дясно движение и изискванията за ляво движение, трябва да имат надписи за означаване на двете положения на закрепване на оптичния блок към превозното средство или на лампата към отражателя; тези надписи трябва да съдържат буквите „R/D“ за положението, съответстващо на дясно движение, и буквите „L/G“ за положението, съответстващо на ляво движение.

1.3.   Всички фарове, конструирани така, че да е невъзможно включването на спиралата за къса светлина едновременно със спиралата на който и да е друг светлинен източник, с която тя може да е обединена, трябва да бъдат означени с една наклонена черта (/) след символа за къса светлина в знака за типово одобрение.

1.4.   На фаровете, удовлетворяващи само изискванията за ляво движение, под знака за типово одобрение трябва да бъде поставена хоризонтална стрелка, насочена надясно за гледащ срещу фара наблюдател, т.е. към страната на пътя, по която се извършва движението.

1.5.   На фаровете, удовлетворяващи изискванията за двете посоки на движение чрез преднамерена промяна на регулировката на оптическия елемент или на фаровете, под знака за типово одобрение трябва да бъде поставена двустранна хоризонтална стрелка, сочеща с единия връх наляво и с другия надясно.

Поставят се също следните допълнителни символи:

1.6.1.   на фаровете, удовлетворяващи само изискванията за ляво движение, една хоризонтална стрелка, насочена надясно за гледащ срещу фара наблюдател, т.е. към страната на пътя, по която се извършва движението;

1.6.2.   на фаровете, удовлетворяващи изискванията за двете посоки на движение чрез преднамерена промяна на регулировката на оптическия елемент или на нажежаемата електрическа лампа, една двустранна хоризонтална стрелка, сочеща с единия връх наляво и с другия надясно;

1.6.3.   на фаровете, удовлетворяващи изискванията на настоящата директива само за късата светлина, буквите „НС“;

1.6.4.   на фаровете, удовлетворяващи изискванията на настоящата директива само за дългата светлина, буквите „НR“;

1.6.5.   на фаровете, удовлетворяващи изискванията на настоящата директива както за късата светлина, така и за дългата светлина, буквите „НСR“;

1.6.6.   върху фаровете, съоръжени със стъкло от пластмаса, буквите „РL“ в близост до символите, предвидени в точки от 1.6.3 до 1.6.5.

2.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

2.1.   Всеки от образците трябва да удовлетворява спецификациите, посочени в точки от 6 до 8.

Фаровете трябва да са конструирани и произведени така, че при нормални условия на експлоатация и въпреки вибрациите, на които са подложени, тяхното правилно функциониране да е осигурено и те да запазват предписаните в настоящото приложение характеристики.

2.2.1.   Фаровете трябва да са съоръжени с устройство, позволяващо тяхната регулировка върху превозното средство в съответствие с приложимите правила. Това устройство не е задължително за фаровете, на които отражателят и стъклото не могат да бъдат разединени, ако използването на тези фарове е ограничено до превозни средства, при които регулировката на фаровете може да се осигури с други средства. Когато фар за дълга светлина и фар за къса светлина, всеки от които е съоръжен със своя собствена лампа, са групирани и образуват една съставна единица, устройството за регулиране трябва да позволява съответстващата индивидуална регулировка на всяка оптическа система. Обаче тези предписания не се прилагат към комплектните фарове, чиито отражатели не могат да се отделят. При този тип фарове се прилагат изискванията на точка 6.

2.3.   Частите за закрепване на електрическата нажежаема лампа към отражателя трябва да са конструирани така, че даже на тъмно електрическата нажежаема лампа да може да се постави само в своето правилно положение (35)  (36).

Цокълът на електрическата нажежаема лампа трябва да съответства на размерните характеристики, предписани в следните листове на публикацията IЕС 61-2:

Нажежаема лампа	Цокъл	Технически лист
Н1	P 14.5s	7005.46.3
Н2	X 5111	7005.99.2
Н3	PK 22s	7005.47.1
НВ3	P 20d	7005.31.1
НВ4	P 22d	7005.32.1
Н7	PX 26d	7005.5.1
Н4	P43t-38	7005.39.2

2.4.   При фаровете, конструирани да удовлетворяват изискванията както за дясно движение, така и тези за ляво движение, пригодяването към определена посока за движение може да се получи чрез подходяща първоначална регулировка при съоръжаването на превозното средство или чрез преднамерена промяна от потребителя. Тази първоначална регулировка или тази преднамерена промяна представлява, например, ъглова регулировка или на оптичния блок спрямо превозното средство, или на лампата спрямо оптичния блок. Във всеки случаи, само две различни положения на регулировка, ясно определени и отговарящи всяко от тях на една посока за движение (дясна или лява), трябва да са възможни и фаровете трябва да бъдат конструирани така, че да се избягва всяко тяхно неволно преместване в противното положение или в едно междинно положение. Когато лампата може да заема две различни положения, частите за закрепване на лампата към отражателя трябва да са конструирани и произведени така, че във всяко от тези две положения лампата да се фиксира със същата точност, каквато се изисква от фаровете за една посока за движение. Проверката на съответствието с тези изисквания се извършва визуално и, по целесъобразност, чрез пробно монтиране.

Следващите предписания са приложими само за фарове, съоръжени с една халогенна лампа с нажежаема жичка: При фаровете, предназначени да излъчват алтернативно дълга светлина и къса светлина, трябва да има механично, електромеханично или друго устройство за превключване от едната светлина към другата (37), вградено във фара:

2.5.1.   което е достатъчно устойчиво, за да издържи 50 000 превключвания без авария и това въпреки вибрациите, на които може да е подложено при нормални условия на експлоатация;

2.5.2.   което в случай на авария включва автоматически късата светлина;

2.5.3.   което включва винаги или къса светлина, или дълга светлина, без възможност за междинно положение;

2.5.4.   формата и положението на подвижните елементи, на което не могат да се изменят от потребителя с обикновени инструменти.

2.6.   Трябва да се извършат допълнителни изпитвания в съответствие с предписанията на Допълнение 2, за да се получи увереност, че в фотометричните характеристики на фаровете няма да има прекомерни изменения при експлоатация.

2.7.   Ако стъклото на фара е от пластмаса, трябва да се извършат допълнителни изпитвания в съответствие с предписанията на допълнение 3.

3.   ОСВЕТЕНОСТ

3.1.   Общи изисквания

3.1.1.   Фаровете трябва да са конструирани така, че със съответните лампи Н1, Н2, Н3, НВ3, НВ4, Н7 и/или Н4 те да дават незаслепяваща и все пак достатъчна осветеност от късата светлина и добра осветеност от дългата светлина.

3.1.2.   За да се провери осветеността, създавана от фара, трябва да се използва измервателен екран, разположен вертикално на разстояние 25 м пред фара и перпендикулярно на неговата ос (виж Допълнение 1).

3.1.3.   За изпитването на фаровете трябва да се използват една или няколко безцветни еталонни лампи, конструирани за номинално напрежение 12 V. Напрежението на клемите на лампата по време на изпитването на фара трябва да е регулирано така, че да се получават следните характеристики:

Нажежаема лампа	Приблизително захранващо напрежение при изпитването, V	Светлинен поток лм
Н1	12	1 150
Н2	12	1 300
Н3	12	1 100
НВ3	12	1 300
НВ4	12	825
Н7	12	1 100
Н4 къса светлина Н4 дълга светлина	12 12	750 1 250

Фарът се счита за приемлив, ако удовлетворява фотометричните изисквания с най-малко една еталонна лампа от 12 V, представена заедно с фара.

3.1.4.   Размерите, определящи положението на спиралите във вътрешността на еталонната електрическа нажежаема лампа от 12 V, са посочени в съответния лист на Приложение IV.

3.1.5.   Стъкленото тяло на еталонната електрическа нажежаема лампа трябва да има форма и оптическо качество, които предизвикват само минимално отражение или пречупване, влияещи неблагоприятно на разпределението на светлината. За да се провери дали това изискване се спазва, се измерва разпределението на светлината, когато еталонната лампа е монтирана в еталонен фар.

3.2.   Изисквания към късата светлина

3.2.1.   Късата светлина трябва да създава колкото е възможно по-отчетлива граница между светлината и сянката, за да може да се извърши добра регулировка с помощта на тази граница. Тази граница трябва да е хоризонтална права от противоположната страна на посоката за движение, за която е предвиден фарът; от другата страна, границата не трябва да надвишава нито начупената линия HV H1 H4, образувана от правата HV H1, сключваща ъгъл 45° с хоризонталата, и правата H1 H4, разположена на 25 см над правата hh, нито правата HV H3, наклонена на 15° спрямо хоризонталата (виж Допълнение 1). В никакъв случай не се допуска тази граница да надвишава едновременно линиите HV H2 и H2 H4, като резултат от комбинация на двете горепосочени възможности.

Фарът трябва да е насочен така, че:

3.2.2.1.   за фарове, конструирани за изпълнение на изискванията за дясно движение, границата между светлината и сянката в лявата половина на екрана (38) да е хоризонтална, и за фарове, конструирани за изпълнение на изискванията за ляво движение, границата между светлината и сянката в дясната половина на екрана да е хоризонтална;

3.2.2.2.   върху екрана тази хоризонтална част на границата между светлината и сянката да се намира на 25 см под правата hh (виж Допълнение 1);

3.2.2.3.   върхът на границата между светлината и сянката да се намира върху правата vv (39).

3.2.3.   Така насоченият фар трябва да удовлетворява само изискванията на точки от 3.2.5 до 3.2.7 и на точка 3.3, ако е поискано типовото му одобрение само за късата светлина (40).

3.2.4.   Когато един фар, насочен по гореописания начин, не удовлетворява изискванията, приведени в точки от 3.2.5 до 3.2.7 и в точка 3.3, се разрешава да се промени регулировката така, че оста на светлинния сноп да не се измества странично с повече от 1° (= 44 см) наляво или надясно (41). За да се улесни регулировката с помощта на границата между светлината и сянката, се допуска да се закрива частично фара, за да се получи по-отчетлива граница.

3.2.5.   Осветеността на екрана от късата светлина трябва да удовлетворява изискванията от следната таблица:

Точка от измерителния екран				Изисквана осветеност лк
Фар за дясно движение		Фар за ляво движение
Точка	B 50 L	Точка	B 50 R	≤ 0,4
Точка	B 75 R	Точка	B 75 L	≥ 12
Точка	B 75 L	Точка	B 75 R	≤ 12
Точка	B 50 L	Точка	B 50 R	≤ 15
Точка	B 50 R	Точка	B 50 L	≥ 12
Точка	B 50 V	Точка	B 50 V	≥ 6
Точка	B 25 L	Точка	B 25 R	≥ 2
Точка	B 25 R	Точка	B 25 L	≥ 2
Всички точки в зона III				≤ 0,7
Всички точки в зона IV				≥ 3
Всички точки в зона I				≤ 2 × (Е50 R или Е50 L) (42)

3.2.6.   В никоя от зоните I, II, III и IV не трябва осветеността да се изменя в напречно направление така, че да влошава видимостта.

3.2.7.   Стойностите на осветеността, измерени в зоните „А“ и „В“, посочени на фигура С от Допълнение 1, трябва да се контролират като се измерват фотометричните стойности в точките от 1 до 8 на тази фигура; тези стойности трябва да се намират в следните граници:

—	0,7 лк ≥ 1, 2, 3, 7 ≥ 0,1 лк

—	0,7 лк ≥ 4, 5, 6, 8 ≥ 0,2 лк

3.2.8.   Фаровете, конструирани да удовлетворяват изискванията за дясно движение и изискванията за ляво движение, трябва да удовлетворяват и в двете положения за регулировка на оптическия блок или на нажежаемата електрическа лампа посочените по-горе изисквания за съответната посока за движение.

3.3.   Изисквания към дългата светлина

3.3.1.   В случая на фар, конструиран да излъчва дълга светлина и къса светлина, измерването на осветеността на екрана от дългата светлина се извършва при същата регулировка на фара, както при измерванията, определени по-горе в точки от 3.2.5 до 3.2.7. B случая на фар, излъчващ само дълга светлина, фарът се регулира така, че районът на максималната осветеност да бъде центриран върху пресечната точка на линиите hh и vv; един такъв фар трябва да удовлетворява само изискванията, предвидени в точка 3.3.

Осветеността на екрана от дългата светлина трябва да удовлетворява следните изисквания:

пресечната точка НV на линиите hh и vv трябва да се намира в зоната на изолуксата, отговаряща на 90 % от максималната осветеност. Тази максимална стойност (Еmax) трябва да е не по-малка от 48 лк и в никакъв случай да не е по-голяма от 240 лк. Освен това, за фар с къса и дълга светлина, тази максимална стойност не трябва да е по-голяма от шесткратната осветеност на точката 75 R (или 75 L) от късата светлина;

3.3.2.1.1.   максималният светлинен интензитет (Imax) на дългата светлина, изразена в хилядни от канделата, се пресмята с помощта на формулата:

Imax = 0,625 Emax

3.3.2.1.2.   маркировачният знак (I′max) за тази максималната светлинен интензитет, предвиден в гореприведената точка 1.6, се получава чрез отношението:

Тази стойност се закръглява до най-близката от следните стойности: 7,5; 10; 12,5; 17,5; 20; 25; 27,5; 30; 37,5; 40; 45; 50.

3.3.2.2.   осветеността по хоризонтала на ляво и на дясно от точката НV на разстояние 1,125 м трябва да е не по-малка от 24 лк и на разстояние 2,25 м - не по-малка от 6 лк.

3.4.   Осветеността на екрана, предвидена в точки от 3.2.5 до 3.2.7 и в точка 3.3, трябва да се измерва с помощта на фотоклетка със светлочувствителна повърхност, която се вписва в квадрат със страна 65 мм.

4.   ИЗМЕРВАНЕ НА ЗАСЛЕПЯВАНЕТО

Заслепяването, предизвикано от късата светлина, ще се измерва.

5.   ЕТАЛОНЕН ФАР

Под еталонен фар се разбира фар, който:

5.1.1.   удовлетворява отбелязаните по-горе изисквания за типово одобрение;

5.1.2.   има ефективен диаметър, не по-малък от 160 мм;

дава с еталонна лампа в различните точки и различните зони, предвидени в точка 3.2.5, осветености, които са:

5.1.3.1.   най-много равни на 90 % от максималните граници и

5.1.3.2.   не по-малки от 120 % от минималните граници, предписани в таблицата от точка 3.2.5.

6.   ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОВЕРКИТЕ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ ОТ КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ ПРИ КОНТРОЛА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО В СЪОТВЕТСТВИЕ С ТОЧКА 5.1 НА ПРИЛОЖЕНИЕ I

6.1.   За стойностите, измерени в точка B 50 L (или R) и в зона III, максималното отклонение може да е съответно:

— за B 50 L (или R)	0,2 лк, еквивалентно на 20 %; 0,3 лк, еквивалентно на 30 %;
— за зона III	0,3 лк, еквивалентно на 20 %; 0,45 лк, еквивалентно на 30 %.

За късата светлина предписаните в настоящата директива стойности трябва да се удовлетворяват в точката НV (с допустимо отклонение 0,2 лк) и най-малко в една точка от всяка област, определена върху измерителния екран (на разстояние 25 м) от кръг с радиус 15 см и център в точките B 50 L (или R) (с допустимо отклонение 0,1 лк), 75 R (или L), 50 R (или L), 25 R, 25 L и в частта от зоната IV, ограничена на 22,5 см над линията 25 R - 25 L.

6.2.1.   Ако за дългата светлина точката НV е разположена в зоната на изолукса, съответстваща на 0,75Еmax, се спазва допустимо отклонение от + 20 % за максималните стойности и – 20 % за минималните стойности на светотехническите характеристики, отчетени в която и да е измервателна точка от определените в точка 3.2.5 на настоящото приложение, като не се взима под внимание маркировачният знак.

6.3.   Ако резултатите от гореописаните изпитвания не удовлетворяват изискванията, ориентацията на фара може да се промени, при условие, че оста на светлинния сноп не се измества на повече от 1° наляво или надясно.

6.4.   Фаровете с видими дефекти се отстраняват.

6.5.   Не се взема под внимание маркировъчният знак.